Jump to content

1922_02_12 Ядоха и наситиха се


Ани

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Ядоха и наситиха се

„И ядоха и наситиха се;

и вдигнаха остаткитѣ отъ

укрухитѣ седемь кошници“.

Ев. Марка — 8 ; 8

Този стихъ е единъ отъ обикновенитѣ стихове, мяза на едно малко планинство камъче, но само единъ вѣщъ ученъ човѣкъ, нѣкой минералогъ или геологъ, който разбира строежа или устройството на тия камъни, тѣхното произхождение, може да се произнесе върху стойностьта имъ.

 Много обикновени думи: „ядоха и наситиха се и вдигнаха остаткитѣ 7 кошници“. Какво трѣбва да яде човѣкъ на физическото поле? — хлѣбъ, най-важното нѣщо. Въ духовния свѣтъ какво трѣбва да яде човѣкъ? А въ божествения? На двата въпроса отговорете вие. Въ духовния свѣтъ нѣма хлѣбъ като нашия. И тамъ се яде, но какво? Сега за себе си отговорете — ако си отговорите правилно.

 Яденето е една необходимость на земята. То е най-важното отъ всичкитѣ нѣща въ свѣта. Вие ще кажете, че имате нѣкакви идеи, по-други вѣрвания, религии, науки, всичко туй признавамъ, но ако вие сте гладували 6 — 7 деня и сѫ ви приготвили единъ отличенъ обѣдъ, и послѣ ви поканятъ да слушате нѣкоя дисертация на нѣкой философъ, или да идете на нѣкой концертъ или прѣдставление, или ви дадатъ хубави дрехи да се облѣчете, кое ще вземете? — яденето, разбира се. Слѣдъ като се наядете, всички други нѣща се нареждатъ съобразно. Тъй седи законътъ. Добрѣ, сега нѣкои казватъ: „яденето е нѣщо обикновено“ — не, то е нѣщо необикновено. Това сѫ най-великитѣ сили, сгѫстени въ такъва видима форма. Съ хиляди години хората ядатъ, но не сѫ разбрали смисъла на тази храна. Седналъ нѣкой химикъ и казва: „хлѣбътъ има водородъ, кислородъ“, това били хранителни частици. Хлѣбътъ не се състои отъ никакъвъ водородъ и кислородъ; той нито е водородъ, нито кислородъ, нито е вѫгленъ. Когато нѣкоя есенция е затворена въ нѣкаква форма, това не значи, че тази есенция произтича отъ формата. Слѣдователно, азотътъ, кислородътъ, водородътъ, това сѫ форми, въ които сѫ затворени извѣстни сили въ природата, а въ тия сили е затворенъ разнообразниятъ животъ, който се прѣдава. Тъй че силитѣ сѫ носители на живота и трѣбва да го прѣдаватъ на хората. И сега въ васъ има желание да се наядете, нали? Но знаете ли на какво мяза вашето положение? То мяза като онази млада мома или младъ момъкъ, който иска да се хареса нѣкому: облѣче се хубаво. Но не трѣбва само за единъ день да те харесатъ. Може да те харесатъ, и корона да ти турнатъ и вѣнецъ, а слѣдъ три мѣсеца тази корона ще падне и вѣнецътъ ще изчезне. Питамъ: защо трѣбва да се харесваме единъ на другъ? Отъ кѫдѣ се пръкнало това желание у младия момъкъ да се хареса на момата, и момата да се хареса на момъка? Отъ дѣ се е появило? Защо и за какво? Задали ли сте си тоя въпросъ? „Аа, казвате, тѣ сѫ обикновени работи“. Да, за глупавитѣ хора всички работи сѫ обикновени, а за умнитѣ хора всички нѣща сѫ необикновени.

 Ще ви приведа единъ смѣшенъ анекдотъ съ единъ знаменитъ художникъ Гарио — азъ го кръщавамъ така, скривамъ му името. Заражда се въ ума му една идея, да може да извае отъ восъкъ една хубава, прѣкрасна женска фигура, на която той самъ да се любува и въодушевлява. За себе си той твори. Дълго врѣме се е занимавалъ съ окултнитѣ науки. Избира си стая, 10 години той работилъ на своята восъчна форма, и вече е достигналъ самъ да се любува на нея, но всичко държалъ подъ ключъ. Понеже билъ жененъ наскоро, заинтригувала се неговата възлюблена и си казала: „какво прави този човѣкъ?“ — искала да се домогне до неговитѣ тайни, какво върши той въ тая стая. За нещастие, единъ день тя взима ключа отъ неговото палто и като отворила вратата на стаята, казва: „аа, видишъ ли какво си правилъ? подъ ключъ се държишъ, а!“ Фигурата била толкова жива, че тя не си прѣдставила, че това е восъкъ, и започнала да я удря въ носа, тя паднала на пода, мачкала я, натискала я и викала: „ти какъ смѣешъ въ моята кѫща да нарушавашъ моето щастие“, и като я набила, излѣзла изъ стаята навънъ, и пакъ турила ключа въ неговия джобъ, но станала сериозна, обидена кръвно, обидена отъ него, и той като влѣзълъ вѫтрѣ, вижда и неговата мумия кръвно обидена.

 Сега и ние въ този свѣтъ имаме такива спорове, които мязатъ на този случай, и тъй ги разрѣшаваме. Ученитѣ хора разрѣшаватъ въпроситѣ като жената на Гарио, която казала на восъчната мумия: „ти си причина за моето нещастие“. И често ние си въобразяваме такива нѣща, които не сѫществуватъ.

 Сега яденето не е единъ такъвъ процесъ. Не е въпросътъ само тъй да се отнесемъ къмъ тази храна. Тази жена мисли, че ще даде единъ хубавъ урокъ на мѫжа си: какъ смѣе той съ чужди жени да ходи? И често ние даваме такива обяснения за свѣта, каквито не сѫществуватъ. И знаете ли, че ако напрѣднали сѫщества биха дошли на земята и биха изслушали нашитѣ разрѣшения за онзи свѣтъ, щѣха да се хванатъ за корема и да се кискатъ 100 год. не само съ нашитѣ глупости, но и съ най виднитѣ наши окултисти, за тѣхнитѣ теории и изяснения за свѣта.

 И когато човѣкъ пристѫпя къмъ великото въ свѣта, трѣбва да има онова велико смирение, трѣбва да знае, че той не е разгадалъ свѣта. За да може да разгадае свѣта, той трѣбва да бѫде съвършенъ като Бога, а веднажъ не е съвършенъ, изтича отъ Бога и се учи отъ Него, той никога нѣма да разгадае великата загадка. И философитѣ твърдятъ, че ще я разгадаятъ — не, никога! Свѣтътъ всѣкога ще остане една загадка неразгадана. Отъ една страна, ще я разгадаватъ, а отъ друга, ще се загатва пакъ; отъ една страна, ще разплитаме, а отъ друга, ще заплитаме. Това ще мяза на единъ параходъ, който отпрѣдъ разцѣпва водата, а отзадъ тя пакъ се слива. И тъй ще ходимъ. Не е въпросътъ, слѣдователно, да разгадаваме свѣта. Ако анализирамъ вашето тѣло и зная колко водородъ и колко азотъ, кислородъ, желѣзо и т. н. т. съдържа, мислите ли, че азъ съмъ намѣрилъ есенцията на вашето битие? А може да не зная нищо за вашето тѣло, отъ колко елементи се състои, а трѣбва да зная елементитѣ на вашата душа. Възможно е и едното и другото.

 Слѣдователно, казва: „яли и се наситили“. Човѣкъ трѣбва да се наяде. И Христосъ казва, че сте яли живия хлѣбъ, „азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“. Е какъ ще изясните този живъ хлѣбъ? Казва още: „азъ съмъ живата вода“, изворътъ, който ще извира отъ васъ вѣчно, и нѣма да имате нужда да идвате, да черпите отъ този кладенецъ. Слѣдователно, ние трѣбва да се стремимъ да имаме една пряма връзка съ произхода на нашето битие. И често връзкитѣ ни се кѫсатъ по външни съображения.

 Ще ви прѣдставя още единъ примѣръ. Д-ръ Фурио—азъ наричамъ този докторъ Фурио — докторъ медикъ, но сѫщеврѣменно талантливъ и ималъ извънредно голѣма обичь къмъ музиката, до полуда, искалъ да пѣе, но нѣмалъ гласъ. Това му съставяло голѣмо мѫчение, защото ималъ едно непрѣодолимо желание да пѣе. Да обясня желанието на докторъ Фурио съ онова на другъ единъ докторъ, англичанинъ, той пъкъ билъ докторъ-адвокатъ — даровитъ механикъ, но станалъ правникъ. Той самъ разправя за себе си. Ще седне да проучава нѣкое дѣло на нѣкой свой клиенти и изведнажъ вижда прѣдъ себе си колелета, машини, не може да работи, а слѣдъ единъ часъ, като свърши съ тази работа, тогава ще почне своята адвокатска професия. И казва: кога ще ме освободи Господь отъ този дяволъ?“ Не е дяволътъ, но по-силнитѣ способности и стремежи изпѫкватъ по-напрѣдъ. Докторъ Фурио намѣрилъ една госпожица Берта, която имала отличенъ гласъ и се заелъ, споредъ своитѣ методи, да развие този талантъ у нея. Въ негово присѫтствие Берта пѣела отлично, като ангелъ, и двамата пѫтували изъ свѣта, тя пѣела, а той е билъ задъ сцената, и навсѣкѫдѣ произвеждали фуроръ, но тя пѣела, докато той билъ тамъ, а като излизалъ той, нейниятъ гласъ прѣкѫсвалъ. Сила идвала отъ Фурио и тя я изразявала. Обаче, въ нея се влюбва единъ младъ господинъ и казва: „знаменита пѣвица, но отъ онзи дяволъ трѣбва да се освободя азъ". Въ едно прѣдставление задъ кулиситѣ той му тегли единъ куршумъ, но и пѣвицата прѣкѫснала да пѣе и нито дума по-вече не произнесла. И ние докато сме свързани съ невидимото, докато сме въ връзка съ Бога, отъ кѫдѣто иде нашата сила, докато той е наша задна стража, докато неговитѣ сили сѫ проектирани въ насъ, ние сме отлични пѣвци на сцената, но когато нѣкой грѣхъ се появи и връзката се скѫса, тогава всичко се прѣкѫсва, всички таланти се свършватъ и моментално всичко изчезва Тази връзка се скѫсва и у всички писатели и поети, у всички учени и прости, всички сѫ опитали това. Тия хора не сѫ яли и наситили, защото човѣкъ пѣе, само когато е ситъ. И българитѣ иматъ обичай като викнатъ единъ кавалджия, нахранятъ го най-напрѣдъ и той свири ли свири. Българитѣ иматъ за това една поговорка: „гладна мечка хоро не играе“, и гладенъ кавалджия не свири. Затуй и човѣкъ безъ убѣждение нищо не може да направи. Това е сѫщиятъ законъ.

 Сега Христосъ казва, че той е живиятъ хлѣбъ. Значи, трѣбва да ядемъ тази храна, която е жива, и отъ яденето трѣбва да остане нѣщо, отъ това изобилие трѣбва да се спести. Азъ вземамъ думате „ядене“ въ широкъ смисълъ, човѣкъ трѣбва да яде и да мисли върху онова, което се съдържа въ тия елементи. Този животъ е скритъ въ ябълката, въ житото, въ царевицата, въ рѫжьта и пр. въ всички тия плодове е скритъ единъ невидимъ животъ, и когато вникнемъ въ неговия дълбокъ смисълъ, ще разберемъ, че съобразно съ тоя животъ се развива и нашия умственъ крѫгозоръ. Ще ви приведа още единъ примѣръ, за да обясня своята мисъль и съ него ще заключа — много кратъкъ ще бѫда днесъ.

 Синътъ на адитския царь Зензибо пожелалъ да има една вѣчно горяща свѣщь, която да освѣтлява и да отоплява стаята му. Единъ отъ най-виднитѣ мѫдреци на царството му, неговъ подданикъ, намѣрилъ една овчарка, която била влюбена въ царския синъ, и прѣвърналъ душата й въ такъва една свѣщь. И отива да му я прѣдстави, но като погледнелъ на тази свѣщь, очитѣ му се напълвали съ сълзи, а той не знаелъ защо. Живитѣ горящи свѣщи — това сѫ вашитѣ души: вие трѣбва да имате души любящи, души, които да свѣтятъ. Ако вие имате такъва жива свѣщь, такъва млада овчарка, на която душата е прѣвърната на свѣщь и вие я използувате, питамъ, какво дължите на тази свѣщь? Азъ ви оставямъ този примѣръ, вие да си разрѣшавате загадката, която се крие въ него — тя е велика загадка, единъ ключъ. 

И, слѣдователно, храната всѣкога е една запалена свѣщь, вѣчно гори тя. А туй, което ядемъ, то е масълцето, което постоянно приижда въ свѣта, то е едно прѣливане отъ единъ свѣтъ въ другъ. А грѣховностьта на нѣщата седи въ туй, когато ние използуваме тия енергии не за благородни дѣла въ свѣта, а живѣемъ само за себе си. Когато велики мисли сѫ вложени въ умоветѣ и велики желания въ сърцата, ние само ходимъ постоянно отъ кѫща на кѫща и се разправяме за туй — за онуй съ дреболии. Влѣзте въ обществото, разгледайте вѣстницитѣ, идете между вѣстникаритѣ, между религиознитѣ хора и само послушайте ги какво говорятъ, за какво приказватъ. Тукъ като дойдете, потривате се, но съ потриване нищо не става. Знаете ли, азъ съмъ виждалъ нѣкоя майка, на която дѣтето се дави, а тя си чупи рѫцѣтѣ на брѣга и вика: „удави се дѣтето ми“... И религиознитѣ хора викатъ сега: „удави се дѣтето“... Не, не, съ чупене на рѫцѣтѣ работа не става, а извади дѣтето отъ водата. И послѣ, всички имате желание да вземете първото мѣсто. Като отидете на небето, искате: „първия столъ да получа азъ“, „обичамъ Христа“. Но за Христа колко косъма сте дали вие? Говоря за този Великия Христосъ, колко косъма отъ вашата глава сте дали за него? Вземамъ думата „косми“ въ живия смисълъ, т. е. каква часть отъ вашия животъ сте дали за Христа? Какво сте направили заради него? Христосъ за васъ е една горяща свѣщь. Съ хиляди години той седи на вашата маса и постоянно гори, вие се топлите, разрѣшавате всички въпроси, казвате: „аа, хубава е тази свѣщь“. Но азъ да ви обърна вашата душа да стане една такъва свѣщь, да знаете тогава какво значи „горяща свѣщь“.

 „И Ядоха и се наситиха“. И всички хора все ядатъ и се насищатъ, все сме наситени, но главниятъ въпросъ въ свѣта още не е разрѣшенъ. Той е — мирътъ, великиятъ миръ, който трѣбва да сѫщестува между всички хора, той още не е въдворенъ въ тѣхнитѣ сърца. И казвамъ, миръ нѣма въ насъ. Любовьта се появява, тъй както въ яденето, но едноврѣменно се появява и недоволство. И мѫдростьта сѫщо така се появява, нѣкога сме много мѫдри, но пакъ изгубваме своето равновѣсие.

„Ядоха и се наситиха", казва евангелистътъ. И сега въ вашия умъ ще остане мисъльта: „пакъ има единъ упрѣкъ“. Не, нѣма никакви упрѣци, но констатирамъ единъ фактъ: трѣбва да изходите 1000 клм. и казвамъ: колко сте изходили, до кѫдѣ сте стигнали? —Изходили сте 200 клм., оставатъ още 800 клм. „Ами азъ мисля има по-вече“. — Ти мислишъ, че има повече, но въ картата тъй е турнато. „Ама не може да бѫде“. Туй е фактъ, до кѫдѣ сме достигнали. Ако довечера дойде единъ ангелъ и ви каже: „хайде, върнете се“, колко километра сте изходили вие? Сега мнозина има, които казватъ: „ние сме готови за онзи свѣтъ.“ Но знаете ли на какво мязате? Азъ ще ви дамъ още единъ малъкъ анекдотъ изъ американския животъ. Една негърка, стара християнка, била на 80 г. Живѣла при единъ американски, университетъ, и студентитѣ като минавали покрай вратата й, все слушали, че тя все се молѣла: „прибери ме, Господи, прибери ме“. И тѣ си казали: „хайде да направимъ една малка смѣшка“. Прѣобличатъ се, отиватъ при вратата ѝ и хлопатъ. „Кой тамъ?“ — Архангелъ Михаилъ, за да вземе душата ти. — „Кажете на Господа, че тя я нѣма, тя е заминала“. Ние все рѣшаваме въпроси, задачи, но като дойде до насъ, казваме: „моята задача още не е рѣшена, но, въ бѫдеще, ние имаме велики проекти, когато ги рѣшимъ...“ 

Ние трѣбва да разрѣшимъ въпроса на Фурио, ние трѣбва да разрѣшимъ въпроса на Гарио, трѣбва да рѣшимъ въпроса на Зензибо — тѣ сѫ важни въпроси — нашата връзка съ Бога, онази восъчена мумия, туй наше тѣло, което имаме, защо ни е дадено. По нѣкога ние налагаме, биемъ нашето тѣло, тъй както онази жена е набила восъчната мумия. Правимъ грѣхове, грѣхове и послѣ кажемъ: „хайде да набиемъ нашето тѣло". —„Ти да не грѣшишъ вече“. Господарьтъ грѣши, а коня си бие.

 Минавамъ онзи день тукъ, въ София. Натоварилъ единъ колата си, има по вече отъ 800 кила, коньтъ поеме нагорѣ, върне се, бие го онзи съ лопатата си, спрѣхъ се, казвамъ: слушай, приятелю, снеми 1/2 отъ товара, за да изкара коньтъ, защото азъ ще те впрѣгна и тогава ще взема лопатата. Той се спрѣ, изгледа ме — азъ мислено му казахъ това — сне лопатата, послуша ме. Не товарете вашия конь съ 800 клгр! Вашето тѣло не е виновно за нищо! Яденето е едно благословение, което Богъ е далъ, и неговата задача е велика. И той иска да разрѣшимъ тази задача. „Яжте и пийте, казва ап. Павелъ, и благодарете.“ Ама какъ да благодаришъ? Вие отхранвате вашата дъщеря или вашия синъ. Вие служите цѣлъ единъ животъ на вашия мѫжъ. Жената служи цѣлъ единъ животъ на своя мѫжъ. Питамъ, слѣдъ като си заминете за онзи свѣтъ, какво правите тогава? Мѫжътъ ви казва: „хубаво стана, че си замина, Господь я прибра, и тя да е свободна, и азъ да съмъ свободенъ“. Когато мѫжътъ умре, жената отвънъ плаче, но си казва и тя: „хубаво стана, че си замина“. Питамъ тогава: нима ние сега не сме свободни?

 Сега, тази горящата свѣщь, която ни е дадена тукъ, на земята, защо е тя? Тази восъчна мумия, която я правѝ Гарио, за какво е? Д-ръ Фурио, който пѣе съ своята пѣвица Берта, защо пѣе? И ние пѣемъ, но тя защо пѣе? „Да спечели пари“. Не е въпросътъ за пари. Ние разрѣшаваме въпроса точно противоположно като казваме: „ядемъ, за да се наситимъ.“ Да, но и да останатъ 7 кошници пълни. 7 кошници трѣбва да останатъ слѣдъ като се наядете! А знаете ли защо трѣбва да ядете? Слѣдъ като се наситите, да останатъ 7 кошници. Учите, защо? „А, казвате, то е необходимо, учението, за да се прѣживѣе въ този свѣтъ“. — Да прѣживѣешъ въ този свѣтъ ли? Не, защото ако това е философия, има много неучени животни, напр. прасенцата, които, безъ да сѫ учени, пакъ живѣятъ. И ако азъ сравня животътъ на единъ пияница — на единъ човѣкъ, който постоянно е пиянствувалъ, съ живота на едно прасенце, кой отъ тѣхъ стои по-високо и е извършилъ по хубава работа? „Наздраве, Иване!“ казва пияницата. А прасето като намѣри нѣщо, изрови го и всѣки ще каже, че туй прасенце изровило орталъка. Не ме разбирайте криво: този Иванъ, за който говоря, е специаленъ, той е първоначалниятъ Иванъ. Знаете кой бѣше Иванъ Кръстителъ? — той бѣ на стария законъ. И ако азъ съмъ произнесълъ 100 пѫти, хилядо пѫти, името Божие, като казвамъ: "Добъръ е Господъ", съ това принесълъ ли съмъ полза на свѣта или не? Ако азъ вдигна чашата и кажа тъй: хайде, хаирлия да е, добъръ е Господь, наздраве, утрѣ пакъ сѫщото: „добъръ е Господь, добъръ е Господь“. Питамъ, този Господъ добъръ ли ще бѫде? — Не. Този Господь, когото призовавате по този начинъ, съ пиене, ще се яви, но тогава ще ви побѣлѣятъ космитѣ. Тѣ ще побѣлѣятъ и почернѣятъ 9 пѫти. И ако искате да разберете това, проучете окултната наука и вижте, кои сѫ причинитѣ за. побѣляването и почерняването имъ, въ прѣносенъ смисълъ.

 И тъй, ние сме призовани да разрѣшимъ единъ отъ най-важнитѣ въпроси — яденето и насищането. Насищането има смисълъ само тогава когато нашиятъ животъ се облагороди. Облагородишъ ли се, ти си наситенъ и животътъ ти има смисълъ, а ако не се облагородишъ, въ душата ти ще има вѣченъ гладъ и ти ще изгубишъ смисълътъ на живота си.

 И тъй, яжте и се насищайте! Значи, тази запалена свѣщъ, която имате въ себе си, почнете да я проучавате. Ако по нѣкой пѫть поплачете, дайте си отчетъ защо плачете. Ако нѣкой пѫть скърбите или сте радостенъ, за всѣко ваше състояние дайте си единъ правиленъ отчетъ, за себе си. Туй е правото разбиране на великото учение, което иде сега, което слиза и прониква долу. Отъ двѣ посоки иде туй учение: отчасти иде отгорѣ, а другата часть иде отдолу, отъ центъра на земята. Слѣдователно, тия двѣтѣ вълни ще се спосрѣщнатъ.

 Ако не ядемъ по този законъ, раждатъ се всички прѣстѫпления, а ако ядемъ и се насищаме споредъ него, раждатъ се всички благородни дѣяния. И казва се, че всички месоядни животни иматъ постояненъ гладъ — трѣвопаснитѣ животни се насищатъ, а месояднитѣ всѣкога ядатъ и всѣкога сѫ гладни, не се насищатъ. И, слѣдователно, споредъ менъ, месоядството е прѣстѫпване на Божия законъ. Всѣки, който прѣстѫпи великия Божи законъ на Любовьта и Мѫдростьта, е месоядецъ, първокласенъ месоядецъ. — Тъй турямъ азъ. А всѣки, който изпълнява Божия законъ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, е плодоядецъ не вегетарианецъ, а плодоядецъ. Слѣдователно, тъй като поставимъ вегетарианството, ще има смисълъ. Нѣкой казва: „той употрѣбява растителна храна, а не се облагородилъ“. Да, нѣма да се облагороди онзи, който яде растителна храна, ако не изпълнява този законъ. Ако бутнешъ онзи конь по задницата, ще хвръкнешъ. Бутни котката, веднага отъ ноктитѣ ѝ ще получишъ дълбоки бразди. Коньтъ е трѣвопасно животно, но докоснешъ ли неговитѣ интереси, мисли му. Слѣдователно, месоядството и вегетарианството не седатъ само въ туй, да не ядемъ месо както сега разбиратъ: то е буквата на закона. Месоядецъ е всѣки, който не изпълнява Божия законъ. Приложете това и ще видите, че има смисълъ. Какъ да стана вегетарианецъ? — Ще изпълнявашъ Божия законъ и ще има резултати. И сега, ученитѣ доказватъ, че хората не се облагородяватъ отъ храната.

 Само въ едно сѫщество, което не изпълнява Божия законъ, има такъва жестокость, да гледа страданието на другитѣ сѫщества.

„И ядоха и се наситиха“. Кои? Ония, които изпълниха великия законъ на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина.

*

Бесѣда, държана

на 12. II. 1922 год.

въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...