Jump to content

1922_02_05 Какво трѣбва да искаме?


Ани

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Какво трѣбва да искаме?

А Исусъ отговори и рече:

не знаете що искате.

Можете ли да пиете чашата,

която азъ има да пия,

и да се кръстите съ кръщението,

съ което азъ се кръщавамъ?

Отговарятъ му: можемъ“.

ЕВ. Матея - 20; 22

Въ всѣки животъ изпъкватъ желания, които сѫ неестествени, небожествени желания, защото внасятъ дисхармония вѫтрѣ въ свѣта. И цѣлиятъ съврѣмененъ свѣтъ е пъленъ съ такива дисхармонични желания. Затова нѣма що да аргументирамъ. Който и вѣстникъ да отворите, която и книга да вземете, въ който домъ и да влѣзете, все такива желания има. Тѣ не сѫ отсега, а отдавна сѫ влѣзли. Слѣдователно, много желания се явяватъ, които не сѫ за добро: ние искаме това, което не е за наше добро. Тукъ има единъ примѣръ за ученицитѣ на Христа. Христосъ е проповѣдвалъ едно Идеално учение. Явява се майката съ двамата см синове и иска да бѫдатъ тѣ почетени отъ Христа, да ги тури единъ отъ лѣво, а другъ отъ дѣсно на себе си, да имъ даде мѣсто, което не трѣбва да имъ се даде, едно отъ най-виднитѣ мѣста. Другитѣ 10 ученици, като видѣли това, възнегодували: „какъ тѫй, да има привилегия?“ И Христосъ се обръща и казва: „не знаете какво искате“. И тогава запиталъ: „можете ли да пиете чашата, която азъ пия, и да се кръстите съ кръщението, -съ което азъ се кръщавамъ?“ Отговарятъ му: „можемъ“. Има чаши, които сѫ приятни, но има и чаши, които не сѫ приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно.

Христосъ употрѣбява думата „чаша“. Нима онзи затворникъ, който е осѫденъ, както Сократа, да изпие чашата съ отрова, нима тази чаша е приятна? Той е длъженъ да я изпие и тази чаша ще бѫде пълна, и той ще свърши, слѣдъ като я изпие. Сѫщо има и кръщение, съ което като се кръстите, ще свършите.

„Можете пи да пиете чашата, която азъ има да изпия?“ — „Можемъ“. „И да се кръстите съ кръщението, съ което азъ се кръщавамъ?“ — „Можемъ“. „Да пиете отъ чашата и да се кръстите, можете, но да седнете отъ дѣсно и отъ лѣво на менъ, не е мое да дамъ, но на онзи, комуто е опрѣдѣлено, комуто е дадено отъ Отца ми“.

 Погрѣшката въобще на всички хора, каквито и да сѫ, свѣтски или религиозни, седи въ това, че ние мислимъ да разполагаме съ живота си тъй като ние искаме. Това е едно много голѣмо заблуждение. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме много ограничени, и най голѣмиятъ герой на бойното поле, слѣдъ като го жегне нѣкое парче отъ граната, веднага почне да плаче и да се моли. Онзи, най голѣмиятъ герой, на който касата е била пълна съ пари, слѣдъ като му я изпразнатъ, като че ли всичката сила му изчезва. Онзи държавникъ, докато е на власть, е силенъ, но падне ли отъ власть, силата му изчезва. При умиращия боленъ герой, всички наоколо — лѣкари, роднини — всички плачатъ и всички усѣщатъ туй огорчение. Смисълътъ на живота е, че въ свѣта всички ние сме пратени да служимъ вѣрно на Бога. Сега, какъ ще извършимъ своята длъжность? Първо, ние имаме отношение къмъ Бога, второ, къмъ нашата душа и, трето, къмъ нашитѣ ближни. Ако ние разбираме отношенията си къмъ Бога, ще разберемъ втория законъ и третия ще изпълнимъ. Но не изпълнимъ ли първия законъ, и другитѣ два закона не можемъ да изпълнимъ. Тѣ сѫ свързани. Ако бихъ ималъ врѣме, бихъ ви обяснилъ, но ще се отклоня. Всички съврѣменни хора трѣбва да почнатъ съ първия законъ, той е, който ще уреди свѣта. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълнимъ, въ даденъ случай, волята Божия, то всички други усилия сѫ безполезни. Трѣбва ли законътъ да бѫде написанъ? Този законъ не е написанъ, а се подразбира отъ самата сѫщина на нѣщата. Кой ще разбере туй? Какъ да изпълнимъ задълженията си къмъ Бога? Този законъ е написанъ вѫтрѣ въ всѣка душа.

 И Христосъ се обръща и казва: „вие можете ли да пиете тази чаша?“ Защото обичьта се показва въ врѣме на нужда. Жената не трѣбва да обича мѫжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки — то не е любовь — а когато този мѫжъ остане най-бѣденъ, страждущъ, тя само тогава може да покаже своята любовь къмъ него. Значи, въ врѣме на страдания. Слѣдователно, вашитѣ приятели ще ги познаете въ врѣме на страдание. Кога може да имате приятели, само когато, сте богати ли? Тогава всичко може да направите. И най простиятъ човѣкъ като му напълня касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носятъ никакво благо. Но онѣзи приятели, които постѫпватъ по този божественъ законъ, тѣ носятъ цѣлителенъ балсамъ. Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия животъ приложимъ ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубимъ ли туй учение, веднага идатъ разни болести върху насъ. И ако нѣкой пита, защо идатъ болеститѣ, азъ казвамъ: понеже ние често губимъ връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трѣбва да прѣкѫсваме. Тези връзка никога не трѣбва да се скѫса. Кѫдѣто и да бѫдете, въ Австралия, Африка и другадѣ, тя трѣбва да бѫде еднаква, тя не се обусловя отъ никое общество. Ако единъ човѣкъ е добъръ, защото той е въ едно религиозно общество, това е понятно, споредъ менъ, но, който е въ едно лошо общество добъръ, той е истинскиятъ добъръ човѣкъ. Да си добъръ между добритѣ, то е естествено, но да си добъръ между лошитѣ, това е нѣщо извънредно. И другия законъ пакъ е вѣренъ: да бѫдешъ лошъ между лошитѣ, то е много естестствено, но да си лошъ между добритѣ хора, то е нѣщо извънредно.

 Слѣдователно, Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици, къмъ тия двамата, и казва: „можете ли да пиете тази чаша, която азъ пия?“ И тѣ му отговарятъ: „можемъ“. Но въ практическия животъ се указва, че щомъ ни дадатъ тази чаша, мѫчно се изпива. Виждалъ съмъ често малки дѣца да не могатъ да пиятъ горчиви капки. „Пий, мама, за твоето здраве“, казва майка имъ. „Не може, мамо, горчива е тази чаша“. И азъ бихъ желалъ да нѣма горчиви чаши въ свѣта. И ще дойде день, когато въ човѣшката еволюция тия чаши нѣма да ги има. Не че Богъ иска да ги дава: страданията не се налагатъ отъ Бога. Богъ съизволява, но не благоволява въ тѣхъ. Той казва: „не благоволява душата ми въ смъртьта на грѣшника“. Когато ние страдаме, изплащаме, но не изведнажъ, въ сегашното развитие на живота си. Какъ ще примирите: една овца когато я колятъ, казва: „защо Господь ме създаде? Защо да ме колят?“ Каква философия има тукъ? Кажете на тази овца: „една необходимость е при сегашното развитие на хората,  трѣбва, Господь това не иска, но хората го искатъ“. Тъй да разбираме хубаво. Когато този ножъ минава прѣзъ врата на животното, ние не го мислимъ, ни най-малко ние не мислимъ за това. Но когато този ножъ дойде до нашия вратъ, ние казваме: „Защо?“ Е, да, „защо?“ — Защото сме скѫсали първата връзка — между Бога и нашата душа. Това е причината. Възстановете вие тази връзка въ душата си, между Бога и васъ, и всичкитѣ ви отношения постепенно ще се изгладятъ. Първо ще почнатъ да се възстановяватъ силитѣ ви по единъ много естественъ пѫть. Ще кажете какъ? Ако на вашето тѣло имате рана, прѣвържете я и самото тѣло ще почне да я лѣкува, защото то съдържа тая сила. Каквато рана и да имате, тази рана ще оздравѣе, и нѣма да остане нито поменъ отъ нея. Значи, тѣлото съдържа сили вѫтрѣ за лѣкуване, и когато тѣлото изгуби тази сила, никакъвъ лѣкарь не може да ви помогне. И за душата ни сѫщия законъ е: докато нашата душа е свързана съ Бога, тя притежава природни сили и може да лѣкува ранитѣ си. Ранитѣ ще дойдатъ въ свѣта, при сегашния животъ, на всѣка стѫпка може да ви дойдатъ рани. На всѣка стѫпка, на пѫтя когато вървите, въ нѣкой трамвай ако се возите, навсѣкѫдѣ може да прѣтърпите нѣкаква малка авария. И сегашнитѣ страдания сѫществуватъ поради тази необходимость, въ каквото и положение да сте И цѣлиятъ свѣтъ минава прѣзъ една пертурбация. Цѣлиятъ ученъ свѣтъ, въ Америка, въ Англия и др. казва: „какво трѣбва да правимъ?“ Всички се запитватъ, но никой не е далъ едно лѣкарство. Има една панацея, за да се излѣкуватъ тѣзи страдания. Нѣмаме нито единъ ученъ, който да е далъ лѣкъ на тия рани, които разяждатъ обществото и не само домоветѣ, ами и самитѣ насъ. Богатъ си, ученъ си, неспокоенъ си, изгубилъ си смисъла на живота. Сега Христосъ отговоря право: „незнаятъ тѣ, що искатъ“. Ние, сегашнитѣ хора, всичко искаме, но сѫщественото не искаме. Всѣки иска да бѫде богатъ, всѣки иска да бѫде силенъ, все материални блага искаме. Идете въ обществото и кажете нѣкому да се свърже съ Бога, колко хора биха пожелали това? Ще ви отговорятъ: „не, не, пари, пари!“ Но паритѣ, това сѫ единъ резултатъ. Прѣди милиарди години Господь ги е турилъ на земята, туй злато е складирано, прѣди милиони години тукъ е складирано жито, царевица, храни има прѣизобилно, всичко е промислено. Но туй изобилие, което сѫществува въ свѣта, не може да дойде точно на врѣме, защото ние се спъваме не само физически, но и духовно: ние спѫваме енергиитѣ на духовния си животъ. Често енергията, която трѣбва да дойде за нашето сърце, не иде на врѣме. Нѣкой пѫть станете рано, но не сте разположенъ — нѣмате оная енергия. Както гладниятъ, какъ ще познае, че е намѣрилъ храна — когато се наяде. Ще кажете: „е, какъ ще позная кога съмъ намѣрилъ истината?“ Казвамъ: какъ ще познае гладниятъ — слѣдъ като се наситилъ и жадниятъ знае, че се е напилъ, слѣдъ като уталожи жаждата си. И онзи, който намѣри истината, по сѫщия законъ и той ще я разбере.

 Сега онѣзи, които слѣдватъ въ туй божествено учение, сѫ тръгнали съ нѣкои свои навици и искатъ да го приложатъ, да направятъ единъ компромисъ между божественото и човѣка. Човѣкъ трѣбва да бѫде основа, а градивото, то е само божественото. Хармонията може да произтича само отъ Божествената Любовь, и ако въ едно общество нѣма хармония, Божествената Любовь я нѣма тамъ. Божествената мѫдрость я нѣма, тѣ не сѫ заработили въ него. Ако самото общество не се проникне отъ тѣхъ, ние имаме едно механическо натрупване, но не органическо градене.

 Питамъ, какъвъ е смисълътъ на земния животъ? Смисълътъ на земния животъ е да познаемъ Бога, понеже ние търсимъ Божествената Любовь. А всички хора, мѫже и жени, сме малки частици отъ тази Божествена Любовь, проявена у всѣки човѣкъ. Щомъ разбираме Бога, ние ще разберемъ, че тия малки хора сѫ частици отъ Бога, и както  любимъ Бога, тъй ще любимъ и всички хора. Ако не го любимъ, всѣкога ще правимъ разлика между тоя и другия човѣкъ. Даже най-идеалното състояние, дѣто сѫществува въ дома, дѣто казватъ, че майкитѣ обичатъ безпристрастно, и тѣ иматъ обичь по-вече къмъ нѣкое отъ своитѣ дѣца, отколкото къмъ другитѣ. Бащата има обичь по-вече къмъ единъ синъ, отколкото къмъ други. Много лесно е да кажемъ: „обичай!“ Но когато дойде да приложимъ закона, тамъ е изкуството. Лесно се казва, но мѫчно се изпълнява. 3ащо? Когато касата ми е пълна, може да дамъ много, щедъръ съмъ, но когато въ касата нѣма нито петь пари, каква сума  може да дамъ? А нашата каса може да бѫде пълна, само при едно условие: когато ние сме свързани съ този великъ изворъ на живота и ще дойдемъ тогава да разрѣшимъ тия въпроси заради Бога, по най-разумния пѫть.

 Сега, въ нашия животъ се раждатъ извѣстни недоволства. Отъ какво произтичатъ тѣ? — Отъ прѣсищане. Ще ви приведа единъ малъкъ разказъ. Прѣсищането отъ живота ражда много по-страшни болести, отколкото обикновенитѣ.

 Единъ американецъ, на когото баща му оставилъ 20 милиона долара и почналъ да яде и пие, ялъ и пилъ, докато най-сетнѣ загубилъ смисъла на живота, станалъ ипохондрикъ, заражда се мисъль да се самоубие. Отива при единъ лѣкарь, при втори, трети, четвърти, най-сетнѣ отива при единъ виденъ лѣкарь въ Нюйоркъ и му казва: „ти си послѣдниятъ, ако и ти не ме излѣкувашъ, ще се самоубия“. — Добрѣ, но ще направимъ единъ договоръ, че каквито методи употрѣбя за твоето лѣкуване, ти нѣма да имашъ нищо противъ“. Той се подписва и плаща 250 хиляди лева за първото лѣкуване. Лѣкарьтъ му туря хлороформъ и заповѣдалъ на единъ отъ своитѣ асистенти да му отрѣже дѣсния кракъ отдолу подъ колѣното. Той като става, гледа кракътъ му го нѣма и казва: „това ли е вашето лѣкуване? 250 хиляди лева да ви дамъ, а сега ме лишихте отъ едно благо“. "Ахъ, да е здравъ моятъ кракъ, всинца ви бихъ изриталъ“. Слѣдъ двѣ седмици, казалъ му лѣкарътъ, когато по утихнешъ, азъ ще дойда пакъ да те видя“. Слѣдъ двѣ седмици болниятъ почналъ да плаче и казалъ: „г-не докторе, или ми кажи единъ пѫть за спасение или като си започналъ да ме убивашъ...“. — Ще платишъ още 250 хиляди лева. Направилъ му единъ изкуственъ кракъ, сложилъ го и слѣдъ туй болниятъ не помислилъ да се самоубива — разбралъ смисъла на живота.

 Често и ние, съврѣменнитѣ хора, заставяме природата да ни прави такива операции и ги прави, и виждаме навсѣкѫдѣ, нѣкому окото го боли, ухото, и има стотици и хиляди болести, които лѣкаритѣ не знаятъ съ какви имена да ги кръщаватъ. И всички говоримъ за една култура, за нѣкакви микроби. Туй не е причината. Болеститѣ произлизать отъ единствения факторъ, че ние сме скѫсали първата връзка съ Бога. Този е законътъ. Азъ правя сравнение и то е слѣдното: тамъ, дѣто прониква слънцето, дѣто има хубава вода, хората сѫ най-здрави, а по сѣвернитѣ склонове на планинитѣ, дѣто прониква много малко слънчева свѣтлина, има най-много болести. И, слѣдователно, тамъ, дѣто южнитѣ и източни прозорци сѫ затворени, а сѫ отворени само сѣвернитѣ прозорци, има най-много болести. А сѣвернитѣ прозорци, това е човѣшкиятъ егоизъмъ. Нѣкой казва: „искамъ да се осигуря“. Питамъ азъ: кажете ми единъ човѣкъ, който се е осигурилъ. Сега нѣма осигуренъ човѣкъ. Слѣдователно, осигуряването е законъ да влѣземъ въ хармония и да живѣемъ съ Бога. Може да правим каквото искаме, но всѣко учение трѣбва да има своето проложение. Нѣкой казва: „ти проповѣдвашъ, ама тѣзи, които тѣ слушатъ, не живѣятъ тъй“ Вѣрвамъ, онѣзи, които ме слушатъ, не живѣятъ споредъ моето учение. Но ако не живѣятъ споредъ моето учение, азъ кривъ ли съмъ? Ако съмъ кривъ, азъ съмъ готовъ да се изправя. Ние по единъ новъ начинъ ще изправимъ живота, и тия хора сами ще почувствуватъ, че Богъ живѣе въ тѣхъ. То е велико изкуство и азъ ви казвамъ: ако азъ свържа тия двѣ жици, да прѣкарамъ този божественъ токъ, животътъ имъ ще се изправи. Азъ правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този токъ, тогава елате и вижте. Сега още трупамъ камъче, дисхармония има, викъ, крѣсъкъ, работници, инсталацията още не е приготвена. Моето учение вие не сте го видѣли, но когато пуснемъ тази инсталация, тогава вашитѣ лица ще просияятъ и вие ще кажете както въ Евангелието: „едно врѣме бѣхъ слѣпъ, но сега виждамъ“. И тогава въ домоветѣ ви нѣма да има споръ, между мѫжете и женитѣ нѣма да има раздори, ще има едно надрѣдваряне да проявятъ по-вече любовьта си къмъ всѣкиго. Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, отъ хиляди години все сѫщото е било. Нова инсталация трѣбва. Ако не туримъ новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе? Трѣбва съвършено ново освѣтление. Имайте търпѣние, туй учение всички ще засегне. И тогава първитѣ ще бѫдатъ послѣдни. Ще го правимъ отъ любовь, а не отъ задължение. Ние, най-умнитѣ и най-силнитѣ, ще помогнемъ на по слабитѣ. И тогава дъщерята ще стане сутриньта, ще приготви чай на баща си и всички дѣца ще го цѣлунатъ. А сегашнитѣ дъщери казватъ: „не съмъ разположена да стана“ — то е старата инсталация. Кой е кривъ? Ако нѣкои човѣкъ е боленъ, кой е виновенъ? Та не трѣбва да обвинявате учението и да казвате: „защо не се прилага туй учение“ Трѣбва да бѫдемъ толкова искрени и честни да го приложимъ. Туй учение не е мое, то е учение божествено и трѣбва да засегне всинца ни като братя и сестри. Нищо по-вече.

 И Христосъ казва: „не знаете какво искате“. Сега, азъ съмъ изпитвалъ много положения. Тия, горчивитѣ, чаши ние трѣбва да ги прѣмахнемъ вече. Сега, въ съврѣменната медицина има хомеопати и алопати, които спорятъ по кой начинъ да се лѣкуватъ болеститѣ. Алопатитѣ поддържатъ горчивитѣ цѣрове, а хомеопатитѣ — сладкитѣ, на единъ хомеопатъ цѣла аптека може да изпиете и нѣма да ви се причини никакво разстройство. Тамъ има дѣления, до 30 дѣления, знаете ли какво е то? То е такъва микроскопическа часть! Да кажемъ, правите разтворъ, въ 100 гр. вода ще разтопите 10 гр. захарь, отъ това ще вземете една капка и ще я турите пакъ въ 100 гр. вода, туй е първото и второто дѣление: отъ тамъ пакъ ще вземете една капка — и така до 30 дѣления, и отъ него като вземете една капка, тя трѣбва да излѣкува болния. Една тридесета часть само! Хомеопатитѣ казватъ, че тѣхнитѣ лѣкарства дѣйствуватъ право, а алопатитѣ поддържатъ обратното. Има трети методъ между тия два, и еднитѣ сѫ прави и другитѣ сѫ прави въ туй отношение. Питатъ ме нѣкой пѫть: трѣбва ли лѣкаритѣ да правятъ операция на тѣлото? Казвамъ, не трѣбва да правятъ, ако тѣлото е здраво, а ако тѣлото е болно, има цирей, лѣкарьтъ трѣбва да изтиска този гной, да направи тази малка операция. Но ако нѣма нагнояване, лѣкарьтъ нѣма право да рѣже, нека оставимъ природата да работи, тя може да направи най-голѣмата операция. Глупаво е да се прави операция на здраво тѣло. Сега ще кажете: „може ли или не може?“ Това сѫ условия, при които ние може да работимъ. Сега въ дома, при сегашнитѣ условия, жената може да употрѣби крайни мѣрки, и мѫжътъ може да употрѣби крайни мѣрки всѣкога, когато има нѣкой голѣмъ цирей. И нѣкой пѫть. даже самата природа ни налага такива крути мѣрки.

 Ще ви приведа единъ примѣръ. Прѣди години, може би има 5 или 6 години, мѫжъ и жена идатъ при мене. На жената рѫката подута. Питатъ ме: да си направи ли операция на рѫката или не? Казвамъ, идете при единъ хирургъ, нека ви направи операция. Тръгватъ си, но на пѫтя, тя се прѣпѫва и пада въ единъ трапъ и казва: „ето операцията“. И наистина, отлична операция е станало. И лѣкарътъ ѝ казва: „азъ не мога да направя такъва операция“. И той взелъ, само я изчистилъ и самъ признава: „отлична операция е направена на рѫката ви“. И слѣдъ нѣколко деня рѫката оздравяла. Слѣдователно, ако въ вашия домъ се прѣпѫнете, боли ви рѫката, не го считайте за голѣмо нещастие: вземете сами да изтискате цирея. Ако ние сега попитаме, защо азъ да падна? — Трѣбва да паднемъ, за да стане тази хубава операция. При лѣкаря ще легнешъ и ножътъ ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи да легнешъ. Не трѣбва да питаме, да правимъ ли ние операция или не. Туй, което се случи въ даденъ моментъ, то е въпросътъ, ако мога, да благодаря на Бога, а ако не взема прѣдпазителни мѣрки, да не се случи въ дома ти никога.

 Слѣдователно, при тази положителна философия за Бога, азъ не ви казвамъ, че Богъ е скритъ въ небето, а ви проповѣдвамъ за единъ Господь, който живѣе въ васъ. Вие можете да го намѣрите. Той спи въ васъ, може да го събудите. Да не кажете нѣкои: „какъвъ Господь?“ Азъ ви прѣпорѫчвамъ да намѣрите вашия Господь и туй ме радва. И ще кажа тогава: азъ те поздравлявамъ, че си намѣрилъ твоя Господь. Азъ употрѣбявамъ  думата „спи“ — но той, Господь, не спи, а вие спите. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия гласъ. И като го чуете, той ще бѫде толкова сладъкъ, този гласъ ще произведе цѣлъ прѣвратъ въ живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господь ще освѣтли всичкитѣ ви работи. Тогава най-малкитѣ работи ще ни бѫдатъ приятни да ги правимъ. Та казвам, нѣкой отъ васъ почватъ да се пробуждатъ: заговорилъ ви е този Господь. Нѣкой пѫть вие казвате: „не е Той“. Вие се съмнѣвате. Спасението седи само въ вѫтрѣшното пробуждане. Който и да ви проповѣдва, ако вие сами не чуете този вѫтрѣшенъ гласъ, въпросътъ за васъ ще остане неразрѣшенъ. Но въ деня, въ който вие чуете този гласъ, той ще се разрѣши. То нѣма да бѫде едно обикновено слушане, а ще бѫде като когато чуете онзи, който донася радостна вѣсть: единъ вашъ роднина ви прави наслѣдникъ на  10 милиона наслѣдство и ви даде съобщението. Нали тази вѣсть ще бѫде най-приятната? И когато вие намѣрите Господа, ще бѫдете човѣкъ на 10 милиона и ще кажете: „сбогомъ, сиромашио!“ Ще бѫдете щастливи, защото вашиятъ дѣдо ви е оставилъ наследникъ на 10 милиона. И Господь, като чуете гласа му, ще направи такъва промѣна, че вие никога нѣма да се връщате назадъ.

 Сега, Христосъ казва: „не знаете какво искате“. А трѣбва искане, трѣбва да искаме. Днесъ азъ съмъ сериозенъ. Въ нашия животъ трѣбва да стане единъ вѫтрѣшенъ прѣвратъ, едно прѣобразование, за да докажемъ фактически, че имаме тази любовь. Ако ние вървимъ по едно учение и нашиятъ животъ се отличава само по форма, тогава нищо не се ползуваме. Трѣбва да бѫдемъ искрени въ себе си. Нашиятъ животъ трѣбва да бѫде чистъ като кристалъ, трѣбва да има такива прѣчупвания, както  въ най-чистия диамантъ. Като ни погледне човѣкъ  въ лицето, то да свѣти и да кажатъ: „този човѣкъ нѣма никаква задна мисъль“, и да бѫдемъ готови на всѣки човѣкъ да покажемъ нашето чистосърдечие и незлобие. Да бѫдемъ като единъ голѣмъ изворъ, които изхвърля нечистотиитѣ навънка. Този свѣтъ е пъленъ съ неразбории. Вѣстницитѣ, които четемъ, книгитѣ, разговоритѣ, всѣки день оставятъ у насъ утайки. Ние сме поставени на много голѣмъ изпитъ. Не е лесно да се живѣе сега единъ божественъ животъ. Едно врѣме светиитѣ бѣгаха въ горитѣ, а сега и горитѣ сѫ пълни съ харамии. Не може сега светиитѣ да живѣятъ и въ горитѣ, а сегашнитѣ светии трѣбва да живѣятъ изъ градоветѣ. А щомъ живѣешъ въ градовтѣ, ще обичашъ тѣзи хора, и ако ги обичашъ, и Господь ще каже: „ти си разбралъ моето учение и ще носишъ моята свѣтлина“. Богъ изпраща свѣтлината на всички еднакво, и на добри и на зли. Даже Господь къмъ лошитѣ хора сега е по-снизходителенъ. И вие нали казвате: „той не живѣе добрѣ, а върви му“, а ти, който вървишъ по Бога, постоянно камшикъ има за тебе. На онзи пъкъ дѣтето не заболѣва, жена му здрава, а ти по три пѫти на день се молишъ, днесъ загубишъ 20 хиляди лева, дъщеря ти умре и пр. защо става това? Какъ ще примирите тази работа? Защо Господь е снизходителенъ къмъ тия грѣшници, може ли да отговорите? Вие ще кажете: „Ето, виждашъ Господи, тѣ не те слушатъ, а ние по три пѫти се молимъ на день“ ... Ее, тамъ е изкуството, а вие трѣбва да се радвате, че той много добрѣ е направилъ. Вие трѣбва да кажете: „този човѣкъ, има парици, пъкъ ние нѣмаме, но си го заслужваме“. Защо тъй да не кажете? И, слѣдователно, тия хора сѫ били толкова години на страдания, сега Господа ги е оставилъ на почивка, а вие сте дошли на тѣхното мѣсто да поработите, братъ ти да яде, а ти ще носишъ неговото нещастие. Тия нѣща, обаче, сѫ привидни, ние не знаемъ кой човѣкъ е добъръ и кой е лошъ. Вие ще кажете: „знаете ли, че Иванъ Драгановъ е единъ разбойникъ?“ Но Иванъ Драгановъ познавате ли го вие? Той е съдружие. Ако въ една фирма слугитѣ, въ името на нѣкакъвъ господарь, сѫ извършили нѣкакво прѣстѫпление, той не е кривъ, повидимому той може да бѫде отговоренъ косвено за своитѣ слуги, но питамъ: той ли е виновникътъ? Слугитѣ ни и слугинитѣ ни грѣшатъ, а ние, господаритѣ имъ, отговаряме. Но често има и между господаритѣ, които грѣшатъ. Азъ говоря за вѣрующитѣ, нито единъ отъ васъ нѣма желание да направи зло, но нѣкой пѫть кажешъ нѣщо и сгрѣшишъ, и послѣ казвашъ за себе си: „азъ вече нѣма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнатъ на изпитъ, освѣнъ че сладко не говоришъ, ами послѣ кажешъ: „прѣкалихъ го“. Да, вие всички го прѣкалявате, защото не знаете какво искате. Господь го е турилъ тукъ, а ти кажешъ: „съ добро нѣма да бѫде, ама чакай азъ да му напълня главата“. Какво ще му напълнишъ главата?

 И тъй, Божествената Любовь трѣбва да се приложи. Не подразбирамъ, че у васъ нѣма Любовь, но въ всѣкиго трѣбва да дойде божественото, да се усили това стремление у васъ, туй съзнание у всинца ви, да имате единъ положителенъ опитъ и тогава ще стане едно коренно прѣобразование. И ще дойде деня на освобождението, деня на свободата въ този свѣтъ. Този день за нѣкои може днесъ да е дошълъ, за нѣкои утрѣ, но днесъ той за всинца ви може да бѫде. Всѣки единъ отъ васъ може да бѫде добъръ. Донесатъ ви единъ чекъ отъ 10 милиона, и какво по-хубаво състояние отъ туй. Дѣто и да влѣзете, въ църкви, въ домове, навсѣкѫдѣ ще ви правятъ почести. Единъ градъ, въ който всички хора сѫ уредени, какъвъ ще бѫде живота имъ? — идеаленъ. Може да имаме, значи, на земята единъ идеаленъ животъ. А сега всички казваме: може да бѫде, но не сега, а слѣдъ хиляди години, когато човѣкъ се подигне. Но за нѣкои е дошло това врѣме. Какъ е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излѣзе изъ пашкула си, не трѣбва да плаче за него, а веднага да отиде въ природата, да не чака другитѣ. Ние, религиознитѣ хора, докато видимъ дѣ сме, насъ ни оставятъ гладни. Да, докато чакате, гладни ще умрете. Ще се питаме: кѫдѣ ще се срѣщнемъ? Ще се срѣщнемъ по цвѣтята. И тогава ще си разправяте своята история. Не стойте на пашкулитѣ си отгорѣ, не ти трѣбва този пашкулъ, навънка! А вие държите пашкулитѣ си, за да не влѣзатъ други вѫтрѣ. Не, сега ти си свободенъ, хвръкни съ крилцата си, пий отъ този божественъ нектаръ. И тогава ще имашъ сили да извършишъ волята Божия.

 Та, казвамъ, намъ ни трѣбва едно нѣщо: Силата  Божия трѣбва да влѣзе въ насъ, безъ нея и най-сѫщественитѣ работи, които трѣбва да разрѣшите, ще останатъ неразрѣшени.

 Сега, Христосъ се обръща: „не знаете какво искате“. Трѣбва ни кръщение на Духа, трѣбва ни чашата на Любовьта. И на брата си дай не отрова, както на Сократа, а ще му дадешъ една чаша съ най-хубавия нектаръ въ името на любовьта, и ще му кажешъ: „ти много си пилъ, но като тази чаша не си пилъ“. И ще каже той: „дайте ми тази чаша, не съмъ пилъ отъ нея“. И ще го кръстишъ, ама туй кръщение е особено. Българитѣ казватъ: „па го кръстимъ съ бой, да го направимъ българинъ“. А като те кръстятъ съ такъво кръщение, ще кажешъ: „туй кръщение, което вие ми давате, внася въ съзнанието ми новъ животъ, осмисля моето сърце и умъ“.

Та, казвамъ, събудете вашия Господь, на туй азъ настоявамъ. И да кажете сега: „нашиятъ Господь, спасението е тамъ“. Признавате го вие. И споредъ Писанието, Господь казва: „призовете ме въ день скърбенъ, вие, които скърбите, и азъ ще ви помогна и вие ще ме прославите“. И Христосъ казва: „ако прѣбѫдете въ мене и думитѣ ми прѣбѫдатъ въ васъ“ — въ вашитѣ отношения къмъ Него — „тогава, казва той, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ, и азъ ще ви се изявя“. Какъ ще се изяви? — съ любовь. Първото нѣщо, ние да прѣбѫдваме въ Бога, второ — Христосъ въ насъ и, трето положение. Отецъ и Синътъ трѣбва да дойдатъ въ насъ и да направятъ жилище въ насъ. и — Христосъ казва: „азъ ще ви се изявя“, т. е. любовьта ще се изяви. Тия три положения трѣбва да дойдатъ, да стане прѣобразование въ нашия умъ, въ душата ни, и тогава изявлението ще стане. Но не дойдатъ ли тия положения, животътъ всѣкога ще бѫде безъ основа.

 И тъй, трѣбва да се приложи тази Любовь, нея азъ прѣпорѫчвамъ. И най напрѣдъ женитѣ трѣбва да я приложатъ. Азъ ще кажа, дѣ е погрѣшката: мѫжътъ изгуби любовьта, огрубѣе и съгрѣши, тамъ е грѣшката, че е изгубилъ Божията Любовь. А съврѣменнитѣ жени изгубиха Божията Мѫдрость, и тѣ съгрѣшиха и огрубѣха. И мѫже и жени изгубиха два сѫществени елемента: мѫжътъ е изгубилъ любовьта, а жената е изгубила мѫдростьта. И въ оня домъ, въ който мѫжътъ нѣма Любовь, а жената нѣма мѫдрость, тегли му една клечка кибритъ да изгори. Ще кажете тогава: „може ли да има животъ?“ Не може да има. И, слѣдователно, мѫжътъ трѣбва да внесе любовьта, Божията Любовь, въ дома, а жената трѣбва да внесе мѫдростьта, за да се създаде хармония. Туй е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ. Сѣмейството е нѣщо божествено, а не както е сега, то е единъ божествень институтъ, основанъ на любовь и мѫдрость, а дѣцата ще внесатъ истината. И тогава ще имаме законность, правда и истина — едно идеално общество. Внесатъ ли ги, тогава Богъ е въ този домъ, ще имаме единъ домъ споредъ новото учение и ще дадемъ единъ примѣръ на свѣта, какъ трѣбва да се живѣе. Но не трѣбва да си правимъ илюзии: нѣма ли Любовь у мѫжа, въпросътъ е свършенъ; нѣма ли мѫдрость у жената, въпросътъ е свършенъ; нѣма ли истина у дѣтето, въпросътъ е свършенъ. Бащата и майката се радватъ само на онѣзи дѣца, които иматъ истината въ себе си. Обича ли дѣтето да полъгва, тѣ скърбятъ. Когато мѫжътъ види, че у жената нѣма мѫдрость — той скърби; когато жената види, че у мѫжа нѣма Любовь, тя скърби. Говоря на всинца ви сега, разбирате ли?

 Този, стариятъ, дяволъ трѣбва да го изхвърлимъ навънъ, и въ дома ни трѣбва да царува Господь на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. И като влѣземъ, тогава ще има свѣтлина въ дома, и тогава едно вѣрую ще има — вѣрую на Любовьта, вѣрую на Мѫдростьта и на Истината, и всинца ще живѣемъ по това вѣрую. И ще бѫдемъ братя и сестри въ Господа. Е, какво, вие ми казвате: „сега ще те послушаме“. Не да ме послушате — а прилагайте, прилагайте! Или азъ съмъ дошълъ сега, че ще се запрѣтна самъ да приложа. Щомъ дойде нѣкой да се оплаква, ще турна халатя си и ще оправя домътъ ви. Нали все нѣкой трѣбва да оправи работитѣ? Не казвайте, че мѫжътъ или жената има право, азъ не вземамъ страната на никого. Ще кажа на мѫжа: ти Любовь имашъ пи? — „Имамъ“ Ще кажа на жената: ти мѫдрость имашъ ли? -„Имамъ“. Ще кажа на дѣтето: ти истина имашъ ли? — „Имамъ“. Тогава може да работимъ. и само при тия условия, Господь ще се събуди. И щомъ се събуди, невъзможнитѣ нѣща ще станатъ възможни. И въ името на вашия Господъ, азъ ви моля, не се заблуждавайте да казвате: „този човѣкъ има едно погрѣшно учение“. Туй учение не е мое, а е ваше. Ако вие имате нѣкое друго учение, азъ съмъ готовъ да ви послушамъ, и ще го приложа, ако то е божествено. Ще слушаме, защото ние сме готови да слушаме божественото отъ когото и да е. И, слѣдователно, то трѣбва да се приложи. То е вѫтрѣ въ васъ, то не е отъ вънка.

И тъй, Христосъ, този живиятъ Христосъ, вашиятъ Христосъ, днесъ ви призовава къмъ Любовь, Мѫдрость и Истина, да осветите неговия великъ законъ, и като го приложите, да го прославите, че като видятъ хората дѣлата ви, да прославятъ Отца вашего, — не мене, а Отца — който е горѣ на небето.

 И сега ние трѣбва да прославимъ нашиятъ Отецъ, който е горѣ на небето.

*

Бесѣда, държана на 5. февруари 1922 год.

въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...