Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1918_10_20 Духъ Господенъ

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 26 октомври 2014 - 10:00

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата



Духъ Господенъ

 

„Духъ Господенъ е надъ мене, защото ме помаза да благовествувамъ на сиромаситѣ.”
Лука 4:18.

Христосъ казва за себе си: „Духъ Господенъ е надъ мене.” За ученицитѣ си Той казва: „Когато се намѣрите въ затруднение, Духътъ ще ви помогне, Той ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете.” Носете тази истина въ ума си, за да разберете смисъла на своя животъ. Щомъ разберете своя животъ, ще разберете живота и на ближния си, както и на всички живи сѫщества. Нѣма човѣкъ на земята, който не се стреми да разбере смисъла на живота, но малцина спиратъ вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането. Ако питате ученитѣ, защо трѣбва да ядемъ, да пиемъ вода и да дишаме, тѣ ще кажатъ, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма. Що се отнася до вѫтрешната, духовна страна на тѣзи процеси, тѣ премълчаватъ. Защо само нѣкои частички отъ материята губятъ енергията си, която после се набавя отвънъ? Значи, и въ организма на човѣка се извършватъ процеситѣ „печалба и загуба,” както и въ самия животъ. Домакинята туря дърва или вѫглища на огнището, които следъ време изгарятъ. Енергията отъ горивото минава въ яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията въ природата се трансформира, т. е. минава отъ едно състояние въ друго, безъ да се губи или създава. Значи, енергията само се видоизмѣня. Каже ли нѣкой, че е загубилъ нѣщо, ще знае, че то само се е видоизмѣнило, минало е отъ едно състояние въ друго. Ще кажете, че сте изгубили радостьта си. Не сте я изгубили, но тя се превърнала отъ горивенъ материалъ въ топлинна енергия, съ която сте сготвили яденето си.

„Духъ Господенъ е надъ мене.” Радвайте се, че Духътъ ви е посетилъ, но пожелайте да посети и другитѣ хора. Духътъ се изявява чрезъ Христа, а Христосъ представя цѣлото човѣчество. Той е едновременно индивидуално и колективно сѫщество. Следователно, всѣки може да каже за себе си: Азъ и Христосъ сме едно; азъ и цѣлото човѣчество сме едно. Подъ „колективность” не разбирамъ еднаквость, но хармония, както въ музиката. Много тонове, които си хармониратъ, съставятъ една пѣсень. Липсва ли единъ тонъ отъ тѣхъ, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отдѣлнитѣ тонове е прекѫснато. Организмътъ на всѣки човѣкъ представя отдѣлна нота на Божествената пѣсень. Щомъ бутнете единъ отъ тѣзи тонове, той издава специфиченъ звукъ. Достатъчно е да заставите нотитѣ да звучатъ, за да се проявятъ астралнитѣ тѣла на хората, които се характеризиратъ съ движение. Нотата е знакътъ, т. е. физическиятъ човѣкъ, а тонътъ е знакътъ въ движение — астралниятъ човѣкъ.

„Духъ Господенъ е надъ мене, защото ме помаза да благовествувамъ на сиромаситѣ.” Не е казано да се благовествува на ученитѣ, на философитѣ, на богатитѣ, но на сиромаситѣ. Сегашнитѣ хора минаватъ за учени, културни, набожни, които се молятъ по три пѫти на день. Горко на онзи, който не се моли! Той минава за безвѣрникъ, за еретикъ. Долу старитѣ вѣрвания на хората! Не ги туряйте за градежъ, но за торъ на вашитѣ градини. Ще кажете, че не трѣбва да се проповѣдватъ нови идеи. Споредъ мене, мѫчно можете да опредѣлите, кои идеи сѫ стари и кои нови. Всѣка идея, която произвежда растене, е нова. Дето нѣма растежъ, тамъ всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трѣбва да го носи десетки години на рѫцетѣ си? Да го държи две-три години на рѫцетѣ си, това е естествено. Щомъ порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато нѣкой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естественъ процесъ. Щомъ растешъ, непремѣнно ще приемашъ нови идеи; останешъ ли на едно мѣсто и не растешъ, ти си въ процеситѣ на старото, дето нѣма втичане на чиста, прѣсна вода. Докато е малко, детето седи на майчинитѣ рѫце. Като порасне, майката се радва, че е проходило. Голѣма е радостьта въ единъ домъ, когато детето започне да се изправя на краката си и единъ день проходи.

Какво представя изправянето? — Борба на духа съ материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него. Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака. Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога? — Когато искатъ нѣщо отъ майка си. Тѣ повтарятъ, потретватъ това, което искатъ да получатъ, докато майката изпада въ хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хлѣбъ отъ майка си нѣколкократно, и тя му дава. Нѣма защо да искате хлѣбъ чрезъ хипнотизъмъ. Майката знае нуждитѣ на детето, и сама ги задоволява. Хлѣбътъ е необходимъ за човѣка; той всѣкога ще го получи, и то по естественъ начинъ.

И тъй, въ живота има сѫществени и несѫществени нѣща, необходими и потрѣбни. Водата е необходима, а тютюнътъ е потрѣбенъ; храната е необходима, а виното — потрѣбно; въздухътъ, свѣтлината сѫ необходими, а газовото и електрическото освѣтление — потрѣбни. Ще кажете, че имате потрѣба отъ много нѣща. — Ако ги даде Господъ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимитѣ. Както въ физическия свѣтъ има необходими и потрѣбни нѣща, така и въ духовния свѣтъ има необходими и потрѣбни мисли и чувства. Безъ първитѣ не може, а безъ вторитѣ може. Нѣмамъ нищо противъ еднитѣ и другитѣ, но нѣмате право да замѣствате реалните нѣща съ временнитѣ и необходимитѣ съ потрѣбнитѣ. Глупаво е човѣкъ да изразходва паритѣ си за вино и за тютюнъ, а да се лишава отъ хлѣбъ и вода. Не е въпросъ да упрѣквамъ хората; не съмъ дошълъ да разрушавамъ, но да градя. Понѣкога се позволява разрушението, но когато трѣбва да се премахнатъ лошитѣ мисли и чувства, да не гниятъ и заразяватъ организма. Понѣкога се позволява и бѣлата лъжа, но само за опаковка на истината. Когато нѣкой иска да знае истината, казвамъ му: Извади опаковката на това, което ти е казано, и самъ ще намѣришъ истината. Лъжата може да бѫде необходима, може да бѫде и потрѣбна. Сѫщото се отнася и до истината. Необходимата истина изисква необходима лъжа; потрѣбната истина изисква потрѣбна лъжа. Какъ ще разберете тази мисъль? Представете си, че детето рисува баща си. Майката поглежда рисунката и казва: Само носътъ напомня образа на баща ти. Детето иска да поправи образа, но изкривява носа. Майката казва: Сега само ухото на образа е вѣренъ. Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата. Отъ всички образи нѣма нито единъ истински. Това показва, че, като се стреми да изнесе истината, човѣкъ попада на лъжата. Значи, формата, чрезъ която човѣкъ иска да изнесе истината, излиза лъжлива. Лъжата пъкъ представя карикатура на истината. Хората не могатъ още да прилагатъ истината. Нѣкой казва, че обича нѣкого, а въ сѫщность не го обича. Той не знае, какъ се изявява обичьта. Изобщо, хората говорятъ за любовь, за милосърдие, за добро, безъ да изявяватъ това, за което говорятъ. Че си далъ на нѣкого пари, това не значи, че го обичашъ. Кажешъ ли „азъ любя”, трѣбва да имашъ отношение къмъ цѣлото човѣчество, къмъ всички живи сѫщества. Човѣкъ проявява любовьта си, само когато тя го посети.

Следователно, момата проявява любовьта си, когато срещне момъка. И момъкътъ проявява любовьта си, когато срещне момата. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да обича цѣлото човѣчество, разбирамъ колективния човѣкъ, т. е. Божествения Адамъ. Всички хора сѫ деца на този Адамъ. Единъ день и тѣ ще бѫдатъ голѣми като баща си.

„Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ. Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе. Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ. Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ.

Какво трѣбва да направите, за да възприемете чистия и възвишенъ животъ? — Да се покаете, т. е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия Изворъ да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трѣбва да обърнатъ шишетата си, да излѣятъ водата и съ праздни шишета да отидатъ на Извора, да ги напълнятъ. Само така ще възприематъ новото учение и новитѣ идеи. — Какво ще стане съ старото учение? — Турете го около коренитѣ на дърветата и не мислете за него.

„Да благовествувамъ на сиромаситѣ.” Желая всички хора да бѫдатъ сиромаси, въ широкъ смисълъ на думата, за да имъ се благовествува. Желая всички хора да обърнатъ кесиитѣ си надолу и да ги изпразнатъ. Нѣкои казватъ, че заради Бога сѫ готови на всѣкакви жертви. — Животътъ ще изпита тѣхната готовность. Да говоришъ нѣщо, и да го изпълнишъ, това сѫ две различни положения. Да гледашъ нарисуванъ плодъ, и да вкусишъ отъ него, това сѫ две различни нѣща. Намислите ли да направите нѣкакво добро, не го отлагайте, веднага пристѫпете къмъ реализиране.

„Проводи ме да изцѣля съкрушенитѣ по сърдце.” Съкрушенитѣ по сърдце сѫ болни, защото болеститѣ иматъ отношение къмъ човѣшкото сърдце. Кой човѣкъ не е боленъ днесъ? На земята нѣма абсолютно здрави хора. На земята нѣма и щастливи хора. Защо? — Защото болеститѣ отнематъ соковетѣ на тѣхния физически животъ. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гнѣвътъ, омразата, завистьта отнематъ соковетѣ на тѣхнитѣ чувства и мисли. Физическитѣ и психическитѣ болести сѫ малки вълчета, които нападатъ овцетѣ въ човѣшкия животъ. Какво печели вълкътъ, като дави овцетѣ? — Става майсторъ въ давенето, но това не е култура. Ако е въпросъ за култура, овцата е по-културна отъ вълка. Като пасе трева, тя не я скубе съ коренъ, но ѝ дава възможность отново да поникне. Понѣкога и овцата изскубва тревата съ коренитѣ, за което ще отговаря. За предпочитане е човѣшкиятъ животъ да бѫде като този на овцата, отколкото като на вълка. Едно трѣбва да знаете: нѣма сѫщество на земята, малко или голѣмо, което да не носи отговорность за дѣлата си. Болеститѣ, които нападатъ хората, се дължатъ на тѣхни минали и сегашни прегрѣшения. Нищо не остава безнаказано. Микробитѣ, които днесъ тровятъ човѣшкия организъмъ, не сѫ нищо друго, освенъ отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошкитѣ, агънцата сѫ изпитали къмъ човѣка, когато ги е клалъ и убивалъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човѣшкия организъмъ, така страхътъ и омразата на животнитѣ, които човѣкъ коли, тровятъ неговия организъмъ. Въ този смисълъ, и човѣкъ има възможность да руши, но има възможность и да гради. Ще кажете, че нѣкой проповѣдникъ подронва основитѣ на църквата. Ако проповѣдникътъ е клонъ на едно дърво, а хората — плодове, които черпятъ сокове отъ клона, тѣ нѣматъ право да вадятъ криви заключения. Кривитѣ заключения сѫ ножъ или трионъ въ рѫката на неразумния, който отсича клона, на който е стѫпилъ.

Единъ день Настрадинъ Ходжа се качилъ на едно дърво и започналъ да сѣче клона, на който стѫпилъ. Единъ минувачъ забелязалъ това и казалъ: Ходжа, не сѣчи клона, на който си стѫпилъ, защото ще паднешъ. — Не е твоя работа! — отговорилъ Ходжата, — азъ зная, какво правя.

Ако и съвременнитѣ хора стѫпятъ на единъ клонъ и започнатъ да го сѣкатъ, сами ще си напакостятъ. Тъй щото, слушайте този, който проповѣдва истината. Не е важно, кой е той и отде е дошълъ. Докато Христосъ живѣе въ васъ, и вие ще живѣете. Разпнете ли вашия Христосъ, и себе си разпъвате. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ това, самъ да затвори прозорцитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да не влиза свѣтлина отвънъ.

Сеге ние сме си поставили за задача, да превърнемъ всички бацили-вълци въ кротки овце. Въ бѫдеще нѣма да сѫществуватъ лъжа, кражба, зависть, омраза, безлюбие. Тогава любовьта ще царува между хората. — Коя любовь? — Любовьта е една — Божията Любовь. Всичко останало — чувства, настроения, разположения, не е любовь.

Съвременнитѣ лѣкари сѫ забелязали, че всѣка болесть изисква специална храна. Въ време на боледуване и следъ оздравяване отъ дадена болесть, човѣкъ се нуждае отъ специфична храна. Напримѣръ, който е боледувалъ отъ треска, иска да яде кисело; при друга болесть човѣкъ се нуждае отъ сладка храна. Болеститѣ произвеждатъ неестествени състояния въ човѣка, което показва, че той носи последствията на своя неестественъ животъ отъ миналото. Когато придобие Божествения животъ, човѣкъ ще употрѣбява естествена, чиста храна. Днесъ хората страдатъ физически и душевно, по причина на неправилно хранене. Тѣ не знаятъ, каква храна да употрѣбяватъ. Ако искате стомахътъ ви да бѫде въ изправность, употрѣбявайте само по едно ядене на день и никога не преяждайте. При това, за предпочитане е вегетарианската храна предъ месната. Отъ вегетарианската храна за предпочитане сѫ плодоветѣ. Както се храните физически, сѫщитѣ правила ще спазвате и при храненето на сърдцето и на ума си. Всѣки день ще давате по едно чувство на сърдцето и по една мисъль на ума си, да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристѫпвайте къмъ други. При това, никога не смѣсвайте чувствата си; не смѣсвайте и мислитѣ си. Не се позволява никакво преяждане, нито на физическия свѣтъ, нито въ сърдечния и умствения. Нѣкой иска да преживява силни чувства, да трогватъ сърдцето и душата му. Щомъ искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Тамъ ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите. На другия день ще работите съ друго чувство. — Искамъ да бѫда щастливъ. — Щомъ търсите щастие на земята, трѣбва да се свържете съ хора, които ви разбиратъ, на които можете всѣкога да разчитате, които могатъ да се жертвуватъ за васъ и които заради васъ сѫ готови да се качатъ на небето и да слѣзатъ на земята. — Кѫде ще намѣря такива хора? — Не ги търси, нека всѣки отъ васъ бѫде човѣкътъ, когото другитѣ търсятъ. Нека всѣки отъ васъ се обяви доброволецъ за новия фронтъ — да воюва противъ злото, противъ отрицателнитѣ прояви въ себе си.

Въ войната, която днесъ обявявамъ, ще давамъ награди и кръстове на онѣзи, които не лъжатъ и не крадатъ, които сѫ честни, добри, умни и справедливи и които обичатъ цѣлото човѣчество.

Въ войната, която днесъ обявявамъ, пакъ ще има топове и орѫдия на любовьта, които нѣма да рушатъ и убиватъ, но ще повдигатъ хората. Тѣ ще действуватъ на грамадни разстояния. Дето падне гранатата на любовьта, всичко ще преобрази. Следъ това ще се издигне паметникъ на тази граната, защото, вмѣсто безлюбието, тя донесе любовьта, вмѣсто невежеството — знанието, вмѣсто ограничението — свободата и най- после, вмѣсто смъртьта — безсмъртието. Тази граната ще се различава отъ сегашната и по тежесть. Тя ще тежи повече отъ нея, най-малко съ хиляди килограми. Дето падне, тя ще произведе особенъ ефектъ.

Време е вече, човѣкъ да излѣзе отъ дребнавоститѣ на своя животъ и да се обърне къмъ великото и възвишеното. Той трѣбва да си изработи една положителна философия за живота. Казватъ за нѣкого, че е лошъ човѣкъ, пъкъ прави добрини. — Не вѣрвамъ въ това. Не може човѣкъ да бѫде лошъ, да води нечистъ животъ, а да подтиква хората къмъ добъръ и чистъ животъ. Защо е невъзможно? — Защото даже сухитѣ дърва не могатъ да се запалятъ безъ огънь или безъ клечка кибритъ. Следователно, за да подтикнете хората къмъ добъръ и чистъ животъ, преди всичко, вие трѣбва да носите въ себе си огънь, съ който да произведете реакция. Огъньтъ се намира само въ добрия човѣкъ. Само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огъньтъ, който предавате на хората, внася сила въ тѣхъ. Колкото и да е слабъ пламъкътъ на кибритената клечка, все пакъ тя върши работа. Ако дървата сѫ влажни, т. е. ако хората не се подаватъ на добъръ животъ, по добре, запазете си клечкитѣ. За влажнитѣ дърва сѫ нуждни силно нагорещени вѫглища, а не кибритени клечки. Този е методътъ, по който човѣкъ може да повдигне сърдцето си.

Мнозина се интересуватъ отъ този свѣтъ, искатъ да знаятъ, кѫде е той. Този свѣтъ е онзи свѣтъ. Следователно, всички виждате онзи свѣтъ, който е добре уреденъ. Този свѣтъ, който ви плаши, който не е добре нареденъ, това е вашиятъ вѫтрешенъ свѣтъ. Нѣкой казва, че като умре, тогава ще види другия свѣтъ. — Ако сега, докато е на земята, не може да го види, никога нѣма да го види. Затова, по-добре е да живѣете, отколкото да умрете. Понеже хората нѣматъ ясна представа за смъртьта, за онзи свѣтъ, чувате да казватъ за нѣкого: Умрѣ младъ и зеленъ, но поне се успокои. — Какъ може човѣкъ да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: Колко е щастлива мухата, че е попаднала въ мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала въ лапитѣ на котката! Въ този смисълъ, и смъртьта е най-голѣмото нещастие, което сполетява човѣка. Тя обелва мускулитѣ му и оставя само сухи кости. Тя е Луциферъ, тя е крадецъ, който обира човѣка. Като знаете, какво нѣщо е смъртьта, не казвайте, като умремъ, но кажете въ себе си: Ще живѣемъ, или ще възкръснемъ! Има смисълъ човѣкъ да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. Въ това отношение, азъ съмъ умрѣлъ човѣкъ, но сѫщевременно съмъ и живъ. По-умрѣлъ човѣкъ отъ мене нѣма, но и по-живъ нѣма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Азъ нѣма да постѫпя, като Настрадинъ Ходжа, който казва едно нѣщо, а върши друго.

Единъ день Настрадинъ Ходжа казвалъ на едного, че ако намѣри 99 лв., нѣма да ги вземе, щомъ не сѫ сто. Като чулъ това, събеседникътъ му решилъ да го изпита. На другия день той турилъ на пѫтя, дето Ходжата минавалъ, 99 лв. Като ги видѣлъ, Ходжата се навелъ и взелъ паритѣ. — Какво намѣри, запиталъ го съседътъ му. — Намѣрихъ 99 лв. — Нали каза, че и 99 лв. да намѣришъ, нѣма да ги вземешъ, ако не сѫ сто. — Така е, но азъ зная, че който е далъ 99 лева, ще даде още единъ. Какво показва числото 99? То е мистично число, означава лошъ, грѣшенъ животъ. Съ това Настрадинъ Ходжа искалъ да каже: Ако водя лошъ животъ, мога да живѣя и добъръ, и праведенъ. Добриятъ, Божествениятъ животъ се заключава въ единицата. Ако човѣкъ лъже, той може да говори и истината; ако мрази, може и да обича; ако взима, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителенъ животъ, когато човѣкъ носи въ себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любовь, Мѫдрость, Истина, Правда и Добродетель. Въ който моментъ изневѣри на Божествения животъ, човѣкъ става обикновенъ, като всички хора. Той е подобенъ на желѣзото: като се нагрѣва, ще бѫде топълъ; като се извади отъ огъня, изстива. За да не изпадате въ това положение, бѫдете вѣрни на своитѣ мисли и чувства, не се подавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философъ мислѣлъ така или иначе за Бога, това е негово разбиране. Важно е, какво е вашето мнение. Преди всичко, вие не знаете, какво, въ сѫщность, се разбира отъ думитѣ на философа. Трѣбва ли да вѣрвате на всѣки, който казва, че ви обича? Преди да повѣрвате на думитѣ му, опитайте го. Който люби, топлината му се повишава; сѫщевременно той се разширява. Ако рѫката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби. Не казвамъ да бѫде горещъ, но топълъ. Горещината е страсть. Въ тази любовь човѣкъ бързо се запалва и бързо изгасва.

Какъ се проявява любовьта на физическия свѣтъ? — Като топлина, която събужда благородни чувства въ човѣка и помага за тѣхното растене и развитие. Всѣки огънь, който изгаря и разрушава благороднитѣ чувства въ човѣка. наричаме страсть. — Може ли безъ огънь на земята? — Не може, но той трѣбва да се употрѣбява за нагрѣване на желѣзото до стопяване, да се кове. Колкото по-силни сѫ страститѣ, толкова по- мѫчнотопими метали ще се нагрѣватъ на тѣхъ. На мѣсто сѫ страститѣ, когато се използуватъ разумно. Може ли религиозниятъ и набоженъ човѣкъ да влѣзе въ черква съ ножъ? Въ рѫката на религиозния ножътъ не е нищо друго, освенъ омраза. Който влиза съ такъвъ ножъ въ черква, той не знае, какво представя тя и какво е нейното предназначение. Мѣстото на ножа е бойното поле, а не черквата. — Искамъ да воювамъ! — Щомъ искашъ да воювашъ, ще отидешъ на бойното поле. Ако искашъ да отидешъ при Бога, ще носишъ Божествената топлина въ сърдцето си. Тури ли огънь въ сърдцето си, човѣкъ преждевременно умира. Такъвъ огънь е гнѣвътъ. Ако всѣки день се гнѣви и не използува енергията му за работа, човѣкъ самъ се разрушава. Приятно е да влѣзете въ домъ, дето всички се обичатъ и взаимно уважаватъ. Какъ ще се почувствувате, ако, вмѣсто любовь, между членоветѣ на семейството сѫществува недоволство и недоразумение?

Днесъ всички хора се питатъ, какъ ще се изправятъ семействата, обществата, народитѣ. — Когато Богъ влѣзе да живѣе въ тѣхъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Както днесъ донасятъ вода отъ планинскитѣ мѣста въ долинитѣ и превръщатъ неплодороднитѣ полета въ плодородни, така Богъ слиза въ долинитѣ на живота, между хората, и ги напоява. Така днесъ прекарватъ вода въ кѫщитѣ. Нервната система въ човѣка е инсталацията, презъ която Божествената енергия се възприема и предава, като свѣтлина и топлина, отъ единъ човѣкъ на другъ.

Какъ се познава, кой човѣкъ възприема и предава Божията Любовь? Ако челото на човѣка се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добъръ проводникъ на любовьта. Ако рѫцетѣ на човѣка не станатъ по-деликатни, и чъртитѣ на лицето му по-меки, той не е далъ пѫть на Божественото Начало въ себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки рѫце. Така е, работникътъ има груби, корави рѫце, но това не се позволява. Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ силитѣ на своя организъмъ. Въ бѫдеще, когато животътъ на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа. Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърдцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т. е. за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ. Останалитѣ петь часа сѫ за благотворителни дѣла: садене на плодове, отглеждане на цвѣтя, посещаване на болни и др.

„Духъ Господенъ е надъ мене.” Така казва Христосъ. — Кѫде е Христосъ? — Навсѣкѫде. — Да знаемъ кѫде е, пешъ ще тръгнемъ, да Го намѣримъ. — И да Го видите, нѣма да Го познаете. Преди две хиляди години Христосъ е билъ на земята, между евреитѣ, но и тѣ не сѫ Го познали. Той обиколилъ всички държави, билъ между всички нации, но и доднесъ още не сѫ Го познали. Дето е ходилъ, навсѣкѫде е билъ гоненъ. Наричали Го еретикъ, смахнатъ, лудъ, неуравновесенъ, човѣкъ съ опасни идеи и т. н. Евреитѣ даже Го разпнаха. Какъ постѫпватъ съ Христа съвременнитѣ народи? — Тѣ му създадоха голѣми неприятности, избиха часть отъ неговитѣ последователи. — Кѫде е днесъ Христосъ? — Днесъ Той се проявява чрезъ своитѣ идеи. Идеитѣ за братство, равенство и свобода между народитѣ сѫ все Христови идеи.

Голѣмитѣ народи сѫ 12-тѣ Божии синове, които иматъ свои деца и образуватъ малки народи. Славянството е единъ отъ голѣмитѣ синове на Бога, а ние сме негови деца. Въ това отношение, Богъ е нашъ дѣдо. Обикновено, децата обичатъ дѣдо си повече отъ баща си. Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ. Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане. И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ. И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция. Кога ще бѫде това? — Когато дойде Христосъ на земята. Той ще призове всички живи сѫщества къмъ повдигане. Тѣ ще чуятъ гласа Му и ще престанатъ да се каратъ и биятъ, да мушкатъ, да ритатъ, да ровятъ. Свинята ще каже: Досега ровѣхъ, но разбрахъ, че и по другъ начинъ може да се живѣе, и отднесъ преставамъ да ровя. Волътъ ще каже: Досега мушкахъ, но отсега нататъкъ преставамъ да мушкамъ. Коньтъ ще се откаже отъ ритането Изобщо, всички животни ще се повдигнатъ на по високо стѫпало и ще започнатъ да мислятъ. И днесъ има животни, които мислятъ по добре отъ нѣкои хора, макаръ че не говорятъ.

Единъ пѫтникъ минавалъ на конь презъ една гора. Кучето му вървѣло следъ него. По едно време пѫтникътъ слѣзълъ отъ коня и седналъ на една полянка да си почине и похапне. Следъ това пакъ възседналъ коня и продължилъ пѫтя си. Кучето забелязало, че господарьтъ му забравилъ торбата съ храната и паритѣ и започнало да лае. Господарьтъ му се обърналъ нѣколко пѫти, но нищо не видѣлъ. Кучето продължавало да лае. Най-после господарьтъ му си помислилъ, че кучето е побѣснѣло, извадилъ револвера си и го застрелялъ. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарьтъ му слѣзълъ отъ коня и отишълъ да види, какво станало съ кучето. Върналъ се нѣколко крачки назадъ и видѣлъ кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравилъ. Едва сега той разбралъ причината за лаенето на кучето. Благодарилъ, тежко въздъхналъ и самъ продължилъ пѫтя си. Ето едно куче, което ще се освободи отъ своя затворъ.

Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да мисли, да се повдигне по-високо отъ сегашното си положение. Ако и животнитѣ мислятъ, колко повече човѣкъ трѣбва да мисли! Виждамъ птички, които, като срещнатъ човѣка, запитватъ го: Отъ кое учение си, отъ старото или отъ новото? Обичашъ ли да рѣжешъ глави, или си забравилъ този занаятъ? Ако си отъ старото учение, ще хвръкна далечъ отъ тебе; ако си отъ новото учение, ще ти попѣя. Много птички пѣятъ днесъ за идването на новото време, за освобождаването имъ отъ затвора. Когато нѣкоя птичка пѣе предъ прозореца ви, или кацне на рамото ви, знайте, че това е нѣкой вашъ близъкъ, който ви навестява и ви пѣе за новия животъ. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашиятъ близъкъ се приютилъ въ кѫщичката на птичката, а не е нѣкѫде въ ада, на по-голѣми мѫчения. Ако това е ересь, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява? Можете ли да го наречете човѣкъ? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мѫжа на своята сестра, приятелка, или позната? Ще кажете, че трѣбва да си прощаваме. Не е въпросъ за прощаване, но мѫжътъ трѣбва да каже на жена си: Жено, ти трѣбва да се поправишъ, да живѣешъ по новия начинъ — въ чистота. И жената трѣбва да каже на мѫжа си сѫщото.

Новото учение изисква отъ всички хора — отъ майки и бащи, отъ братя и сестри, отъ учители и ученици, отъ проповѣдници и свещеници — животъ на абсолютна чистота. Ако работишъ въ свѣта и вадишъ давещитѣ се отъ водата, грѣшницитѣ отъ тинята, ти ще се окаляшъ и измокришъ, но това каляне се прощава. Страшна е вѫтрешната, моралната нечистота и каль. Отъ нея трѣбва да се чистите. Който се каля, когато спасява грѣшници и давещи се, той заслужава кръстъ за храбрость. Разумниятъ свѣтъ опредѣля единъ милионъ златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели. Всѣки човѣкъ, всѣки българинъ трѣбва да бѫде честенъ, поне колкото онзи турчинъ, който продавалъ салепъ.

Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ! Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева. Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? — Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ? Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ. Той си казалъ: Имамъ си занаятъ, на който, за нищо въ свѣта, не измѣнямъ. Колко благочестиви мѫже и жени продаватъ днесъ салепъ по улицитѣ, но като срещнатъ нѣкой богатъ човѣкъ, тръгватъ подиръ него и се отказватъ отъ своя салепъ. Колко добри моми, съ вѣра въ Бога, се излъгватъ въ нѣкой момъкъ, който минава за богатъ, ученъ, и тръгватъ следъ него. Отказватъ се отъ Бога, отъ идеитѣ си, отъ занаята си, но, въ края на краищата, виждатъ заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание, не между мѫже и жени, но между човѣка и неговитѣ идеи. Идеитѣ сѫ вашитѣ деца, за които трѣбва да се жертвувате. Ако родителитѣ не се жертвуватъ за децата си, и децата — за родителитѣ, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери.

Това проповѣдва Христосъ па съвременнитѣ хора, не като законъ, който трѣбва да мине презъ камарата, но като законъ на сърдцето — вѫтрешната камара въ човѣка. Когато Христосъ напише този законъ въ човѣшката камара, всички ще Го познаятъ, отъ малко до голѣмо. Павелъ казва: „Ще Го познаемъ, както сме познати.” Истинско познаване става само чрезъ любовьта. Любовьта пъкъ се изпитва чрезъ страданията. Богъ заповѣдва да взематъ отъ човѣка всичко, както постѫпиха съ Иова, да го изпита, какъ ще прояви любовьта си. Като се говори за любовьта, подразбираме абсолютна, безкористна любовь. Нека всѣки отъ васъ даде мѣсто на новитѣ идеи въ себе си, на абсолютната, безкористна любовь и, когато види резултатъ, тогава да говори. Докато не видите плодъ отъ работота си, нищо не говорете. Какъвъ смисълъ има да говорите на хората за духъ и за душа, когато и на васъ още не сѫ ясни тѣзи понятия? Човѣкъ не познава още и тѣлото си, съ което работи. Сегашното тѣло на човѣка е скелетъ на бѫдещето тѣло, което сега се създава. Единъ день, когато се облѣче въ ново тѣло, тогава може да говори за тѣло, за душа и за духъ.

Какво отношение има Христовото учение къмъ всѣки човѣкъ индивидуално? То има отношение първо къмъ духа, после къмъ душата и най-после къмъ ума, сърдцето и волята. Ако тѣлото ви е здраво, духътъ ви може направо да му въздействува и помогне; ако тѣлото не е здраво, духътъ трѣбва да търси посрѣдници, да ви въздействува. Като посрѣдници между духа и тѣлото служатъ душата, умътъ, сърдцето и волята. Чрезъ ума и сърдцето си човѣкъ се убеждава, че за здравето му сѫ нуждни чистъ въздухъ, чиста вода, изобилна свѣтлина и чиста, здравословна храна. Така той ще пречисти кръвьта си, ще усили своя организъмъ и ще възприеме онова, което духътъ и душата му нашепватъ.

Стойте далечъ отъ онзи, съ когото сте въ дисхармония. Не се стремете, вълка да направите овца, съ нищо не можете да го укротите. Не топлете змията въ пазвата си, защото ще се обърне и ще ви ухапе. Пазвата ви е дадена за вашитѣ деца, а не за змията.

Какво да правимъ съ дълговетѣ си? — Ще ги платите, и следъ това ще бѫдете спокойни. — Какво да правимъ съ онѣзи, които не ни обичатъ? — Ще гледате по нѣкакъвъ начинъ да се помирите. Докато постигнете това, ще минете презъ голѣми мѫчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бѫде. Оставете се на влиянието на разумнитѣ сѫщества, които работятъ днесъ въ свѣта. Тѣ правятъ превратъ въ човѣшкитѣ умове. Тѣ носятъ великитѣ, Божествени идеи за братство, равенство и свобода. Онѣзи, които сѫ готови по умъ и по сърдце, ще приематъ тѣхнитѣ идеи и ще ги реализиратъ най-много следъ десеть години; други ще ги реализиратъ следъ сто години, а нѣкои — следъ хиляда години. Тогава всички хора ще разбератъ, че животътъ има смисълъ при всички условия — при скърби и радости, при богатство и сиромашия. Радвайте се, че имате скърби, защото тѣ предхождатъ идването на любовьта. Чрезъ страдания и скърби човѣкъ се чисти и приготвя за великия Божественъ животъ, който иде на земята. Който се домогне до този животъ, ще благодари на Бога за благото, което му е далъ, и ще си отиде отъ този свѣтъ доволенъ и ситъ. Близкитѣ му нѣма да го оплакватъ, нѣма да му четатъ надгробни речи. Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави кѫщата и нивата си, тѣ да я обработватъ и ще каже: Отивамъ при Господа. Пожелайте ми добъръ пѫть. Щомъ стигне на опредѣленото за него мѣсто, ще пише писмо на близкитѣ си, че е пристигналъ благополучно, че е добре. Само така ще разберете, какво представя онзи свѣтъ.

И днесъ има хора, които говорятъ съ жителитѣ на онзи свѣтъ. Голѣмо благо е за човѣка, да го посети нѣкой великъ духъ. При Аврама дойдоха трима ангела — велики духове, които му донесоха блага весть. Той закла едно теле и ги нагости. Когато ви посети нѣкой великъ духъ, постѫпете и вие като Аврама, нахранете го и му благодарете за добрата весть, която ви носи. Ако не го нагостите, той ще си замине, безъ да ви даде нѣщо. Когото Духътъ е посетилъ, той става смѣлъ и решителенъ, готовъ на всѣкакви жертви. Мома, кога се влюби, сѫщо става смѣла —

Духътъ я посетилъ. Ако знае, какъ да Го посрещне, Той оставя добрата весть. Не може ли да Го посрещне добре, Той си заминава. Бѫдете внимателни къмъ Духа, да не Го огорчите.

Сегашнитѣ хора сѫ души безъ духове, т. е. жени безъ мѫже. Затова днесъ всички мѫже и жени сѫ недоволни отъ живота си, страдатъ, мѫчатъ се. Не се мѫчете, не страдайте, но бѫдете готови да посрещнете вашия духъ. И като дойде, ценете го. Той може да дойде въ форма на мѫжъ, жена, или дете — безразлично; приемете го добре въ дома си, за да остави добрата весть, която ви носи.

Единъ разсиленъ, въ едно отъ софийскитѣ министерства, се оплаквалъ често отъ положението си. Той билъ жененъ и едва смогвалъ да прехранва семейството си. Единъ день му се родило детенце. Видѣлъ се въ чудо, отде ще вземе пари да кръстятъ детето. Като отивалъ на работа, той намѣрилъ на пѫтя сто лева. Взелъ паритѣ и си казалъ: Ето, нареди се въпросътъ съ кръщението на детето. Нѣколко деня следъ това го назначили на по-добра служба. Отъ день на день положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нѣщо, то заболѣло и не могли да го спасятъ. Следъ смъртьта на детето, материалното положение на бащата се влошило пакъ: уволнили го отъ служба, и той останалъ безъ петь пари въ джоба. Какво показва този примѣръ? — Когато Духътъ посети нѣкой домъ, всичко тръгва добре; щомъ Духътъ си замине, работитѣ на този домъ се объркватъ. Следователно, когато придобиете нѣкакво благо, ще знаете, че Духътъ ви е посетилъ. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замѣсти.

Сега всички хора очакватъ Христа, но не знаятъ, че Той е вече въ предверието. — Не Го виждаме. — И да Го видите, нѣма да Го познаете. Само онзи ще Го познае, който има любовь. Безъ любовь нѣма познаване. Това е вѣрно и за мене, и за васъ. Любещиятъ понася лесно страданията. Дали сѫ голѣми, или малки, за него е безразлично. Той не се запитва, обича ли го Богъ, или не. Той знае, че Богъ обича всички хора, всички живи сѫщества. Отворете се за Господа, както цвѣтътъ се отваря за слънчевата свѣтлина. Отворете умоветѣ и сърдцата си, да влѣзе Истината въ тѣхъ. Дайте свобода на Господа да се прояви, не както въ другитѣ хора, но специфично за васъ. Всѣки да бѫде оригиналенъ въ проявитѣ си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога. Той ви е хваналъ съ дветѣ си рѫце чрезъ Любовьта си. Дръжте се за Неговата Любовь. Отъ Неговитѣ рѫце излизатъ нишки, които отиватъ до сърдцето на всѣки човѣкъ. Една нишка държи човѣка за Бога, но здрава е тя. Никой не е въ състояние да скѫса тази нишка, освенъ вие сами. Безъ нея не сѫществува никакво отношение между Бога и човѣшката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастливъ и лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. По тази нишка Духътъ слиза и възлиза. Скѫса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде нѣкой ангелъ отъ небето и завърже скѫсаната нишка. Свърже ли се съ Бога, душата започва отново своето развитие.

„Духъ Господенъ е надъ мене” — казва Христосъ. Този Христосъ познава всички хора. Той познава и васъ и носи белези на всичкитѣ ви сѫществувания. Колко пѫти сте морализирали Христа, защо не работи, а тръгналъ да проповѣдва. Ще кажете, че не помните да сте постѫпвали така съ Христа. Това не помните, но помните, какъ сте се отнасяли съ нѣкоя бедна жена, като сте ѝ отказвали всѣкаква помощь и сте я морализирали, че трѣбва да работи, а не да проси отъ кѫща на кѫща.

Това, което сте правили на бедни, на страдащи, на угнетени, на паднали души, това е вашето отношение къмъ Христа.

Изправете отношенията си къмъ Христа и къмъ Бога, да благовествувате на сиромаситѣ.

19. Беседа отъ Учителя, държана на 20 октомврий, 1918 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt