Jump to content
Ани

1923_11_25 Ще хвърля мрѣжата

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Ще хвърля мрѣжата

 

  А Симонъ отговори и рече Му: „Учителю, цѣла нощь сме се трудили и не уловихме нищо, но по твоята рѣчь ще хвърля мрѣжата“.

 

Лука 5:5.

 

     Ще взема думитѣ отъ 5-ти стихъ: „Учителю, цѣла нощь сме се трудили и не уловихме нищо, но по твоята рѣчь ще хвърля мрѣжата“.

 

     Въ този стихъ има двѣ важни мисли, тѣ сѫ: че цѣла нощь сме се трудили, и нищо не уловихме; и втората: по твоята рѣчь ще хвърлимъ мрѣжата. „Оплели“, казватъ мрѣжа. Какво значи да оплете нѣкой мрѣжа? Мрѣжитѣ си иматъ своитѣ добри страни. Когато нѣкой се хвърли отъ едно високо здание при пожарь, мрѣжата е едно спасително срѣдство, мрѣжата го хваща. Но, ако си като риба, тогава мрѣжата е опасна. Но понеже езикътъ е символически, то да ловишъ риби, които живѣятъ въ една по-гѫста срѣда, значи да ги извадишъ отъ това неблагоприятно състояние. Рибитѣ живѣятъ въ една по-гѫста срѣда, при по-неблагоприятни условия. Мрѣжата служи като едно срѣдство да извади човѣка отъ едно състояние и да го тури въ друго. Символическиятъ езикъ е прѣходенъ. Символическиятъ езикъ уподобява туй, което природата върши. За да изтълкувашъ символически нѣкое изречение или нѣщо друго, то е да разбирашъ езика на природата — да посадишъ едно сѣме, да израстне, да се разцъвти, да даде плода си и тогава да го разберешъ. Сѣмето е символъ. При обикновени условия ти не можешъ да видишъ красотата на туй сѣме. Слѣдователно, трѣбва да му дадешъ условия. Значи, ние наричаме символически езикъ този, при който може да се прояви красотата. Нѣкои казватъ: защо ни е символичниятъ езикъ? — Това е красотата. „Символъ“ значи голѣмитѣ нѣща събрани вѫтрѣ въ едно малко зрънце. Тия нѣща трѣбва да се проявятъ.

 

     „По твоята рѣчь ще хвърля мрѣжата“.

 

     Какъ ще хвърлите тази мрѣжа? Ще хвърлите тази мрѣжа, за да спасите нѣкого, или ще хвърлите тази мрѣжа, за да го задушите? Едно и сѫщо нѣщо въ свѣта може да се употрѣби въ двѣ различни посоки. Вземете водата, тя е едно отъ най-голѣмитѣ блага въ свѣта. Вземете хлѣба — сѫщо. Но, ако натиснете главата нѣкому въ водата, може да го удавите въ нея. Паритѣ сѫ едно отъ най-голѣмитѣ блага, всички ламтятъ за тѣхъ, но ако нѣкой ви тури 1000 кгр. злато отгорѣ, какво ще стане съ васъ? — Ще умрете подъ тази тяжесть, нищо повече. Слѣдователно, всичкитѣ нѣща иматъ своята цѣнность до тогава, докато тѣ се употрѣбяватъ разумно. И затова всички вие сте повикани въ този свѣтъ да живѣете разумно, да се учите, и нищо повече. Свѣтътъ е едно велико училище. Схванете ли го така, тогава и най-малкото нѣщо, което ви се случи въ този свѣтъ, то е едно прѣдметно обучение. Сега, да кажемъ, идватъ страданията въ свѣта. Нѣкои казватъ: защо сѫ страданията? — Страданията, това сѫ единъ методъ за придобиване на търпѣние, това е една Божествена наковалня. Но, ако ти не знаешъ какъ да употрѣбишъ тѣзи страдания, ти ще развалишъ себе си. При страданието има мѣрки, има закони, споредъ които то трѣбва да се употрѣбява. Запримѣръ, мекото желѣзо го турятъ въ огъня, нагорещяватъ го, хопъ, въ водата 2 — 3 пѫти, докато се калѝ. И ако вие сте мекушавъ въ живота, отстѫпвате, и при най-малката мѫчнотия не можете да издържите, какво ви липсва? Умни сте, разсѫждавате философски, знаете колко има отъ тукъ до слънцето, правите математически изчисления, лѣкувате хората, а при това нѣмате търпѣние. Дойдете, седнете на трапезата, и жена ви, която толкова ви обича, трепери цѣлъ день да ви угоди, отправите ѝ единъ лошъ погледъ; че не е сготвила на врѣме. Какво показва това? — Нѣмате търпѣние. Търпѣлъ си 4—5 ч., ще потърпишъ още малко, защо ще бързашъ? Какво има? Ще ти стане ли нѣщо? Въ природата нѣма бързане, нѣма и закъсняване, всѣко нѣщо е на врѣмето си. Питамъ: когато единъ мѫжъ бърза, иска отъ жена си по-скоро да му сложи яденето, въ кой кодексъ на природата е казано, че трѣбва да се бърза? Вие си нареждате сами правила и казвате, че на 12 ч. трѣбва да се яде. Я ми кажете, въ кой кодексъ на природата е казано, че трѣбва да се яде въ 12 часа? Турцитѣ ядатъ въ 6 ч., англичанитѣ въ 2 ч. Да, има единъ начинъ, единъ законъ, има едно врѣме въ природата, по което трѣбва да се яде.

 

     Хората казватъ, че трѣбва да се живѣе добрѣ. А, много хубаво! Можете ли да ми кажете, какво нѣщо е добъръ животъ? Казвате: този човѣкъ е добъръ, онзи не е добъръ. Я ми кажете, по кой кодексъ на природата мислите така? Азъ мисля така. А, ти мислишъ. Онзи човѣкъ мисли за него, че е добъръ, а ти мислишъ, че е лошъ. Какъ мислите тогава? Кои сѫ причинитѣ? — Причинитѣ сѫ чисто материални. Това, което измѣня нашия умъ, туй, което измѣня нашитѣ убѣждения, нашитѣ понятия, въ тия промѣни всѣкога има нѣщо материално. Турчинъ отива на ловъ, води една голѣма хрътка, казва ѝ: „Ха чоджунъ, ти си ме хранила толкова врѣме, толкова много зайци си ми ловила, много те обичамъ, хайде и сега!“ Заекъ гони тя. „Ха чоджунъ, ха хубавото ми пиле, тичай отподирѣ!“ Но заекътъ, по-майсторъ отъ хрътката, отдалечава се. „А“, казва, „свиня, гяуринъ“. Почва да псува. Защо? — Защото хрътката изтървала заека. Докато хрътката е близо до заека — пиленцето ми, гълѫбчето ми, ха чоджунъ. Щомъ заекътъ вземе надмощие, измѣня се изикътъ. Има ли сега въ съврѣменния свѣтъ нѣкой човѣкъ, който да нѣма тѣзи слабости? Нѣкои говорятъ, че хората били съвършени, запримѣръ, за пророцитѣ говорятъ така. Азъ ще кажа една дума. Разглеждамъ историята на човѣшкото битие, на всички велики хора въ свѣта, и не съмъ срещналъ до сега човѣкъ безъ погрѣшка. И въ биографиитѣ на тѣзи хора е описана само добрата страна. Не, не сѫ били тѣ такива. За Аврама като пишатъ, ще кажете, че Аврамъ билъ безгрѣшенъ. За Исака — сѫщо, за нѣкой царь, философъ — сѫщо. Лошото се изглажда, остава само доброто. Ами то е друга една слабость, да търсимъ само доброто у хората. Какво нѣщо е добро, и какво нѣщо е лошо, хората не знаятъ. Азъ мога да ви докажа, че лошитѣ нѣща сѫ добри. Математически мога да ви го докажа. Мога да ви докажа, че и добритѣ нѣща сѫ лоши. Нима мислите, че онзи вълкъ, при своя моралъ, като изяде една овца, не му е приятно? Приятно му е и казва: „Слава Богу, че Господъ е създалъ такива хубави, мазнички овци за насъ! Господъ е уменъ, добъръ. Другояче, какво бихме правили безъ овци? Щѣхме да измремъ“. Овцитѣ казватъ: „Голѣмо нещастие е за насъ, че Господъ създалъ вълцитѣ“. Но защо Господъ създаде вълцитѣ? Когато овцитѣ прѣстѫпиха онзи великъ законъ, и се размножаваха повече отколкото трѣбва, не живѣяха единъ цѣломѫдренъ животъ, Господъ имъ каза: „Идете сега въ свѣта и внесете редъ и порядъкъ!“ Свѣтътъ не е създаденъ само за овцитѣ, свѣтътъ не е създаденъ само за вълцитѣ, той е създаденъ за всички. Всѣки има своето право да живѣе, но той не трѣбва да мисли, че е мѣродавенъ, че заради него е всичко. Тъй седи Истината. Значи, когато се размножиха овцитѣ повече, отколкото трѣбваше, дойдоха вълцитѣ. Нѣкои казватъ: защо ни сѫ вълцитѣ? Щомъ овцитѣ заематъ първото си положение, вълкътъ нѣма да бѫде вълкъ. И дѣйствително, излишната енергия въ организма на когото и да е отъ васъ, и на най-добрия, може да го изкара отъ равновѣсието му. Азъ мога да направя единъ малъкъ опитъ съ него, да измѣня състоянието му. Какъ? — Като му пришепна само една малка думица на ухото, безъ нѣкой нѣщо да е чулъ, веднага нѣщо ще го жегне, той ще се изправи, ще дигне шумъ. Какво е станало? — Едно малко раздвижване на въздуха. Но то така е подѣйствувало, че измѣня състоянието му. И казватъ: гениаленъ човѣкъ е този! Чудно нѣщо, гениаленъ човѣкъ! Ако всѣки, който каже нѣщо, може да го размърда, той не е гениаленъ човѣкъ. Не, азъ наричамъ гениални хора тѣзи, които никога не се размърдватъ.

 

     „Цѣла нощь се трудили, и нищо не хванали!“

 

     До сега, въ първата частъ на вашия животъ вие нищо не сте хванали. Хванали ли сте нѣщо, риба хванали ли сте? Измежду всички, които ме слушатъ тукъ, богатъ човѣкъ, милионеръ човѣкъ нѣма. А човѣкъ безъ пари, при сегашнитѣ условия, човѣкъ ли е? Послѣ, дрехитѣ ви какви сѫ? Самурени дрехи имате ли? — Нѣмате. Пръстени съ голѣми диаманти имате ли? — Нѣмате. Имате пръстени, съ такива малки диамантчета, но това диаманти ли сѫ? Азъ наричамъ диамантъ, нѣщо като орѣхи голѣмо, или най-малко като лѣшникъ. Вие носите диамантчета, като просени зрънца и казвате: нося диамантъ. То е посмѣшище. Ако отидете на небето съ такива диаманти, още на първата гара ще ви върнатъ. Въ небето, запримѣръ, трѣбва да имашъ диамантъ най-малко като кокоше яйце. Ако биха ви поканили тамъ на вечеря, трѣбваше да турите пръстенъ съ диамантъ като кокоше яйце. Казвате: нима на небето има диаманти? Има, и какви не диаманти. И когато ви повикатъ на вечеря, и тамъ правятъ вечери, ще се облѣчете по всичкитѣ правила. Сега, нѣкои християни казватъ: „Трѣбва да бѫдемъ облѣчени много просто“. Не, туй, което ние наричаме вѫтрѣ въ свѣта, добродѣтели, това сѫ дрехи. Онази естествена сила вѫтрѣ въ човѣка, която може да го направи мощенъ, то е тази именно сила, силата на неговитѣ добродѣтели. И защо съврѣменнитѣ хора днесъ страдатъ? — Тѣ нѣматъ добродѣтели. А  добродѣтелитѣ, това сѫ единъ великъ капиталъ, около който почватъ да циркулиратъ великитѣ сили вѫтрѣ въ природата. Сега, вземете единъ простъ примѣръ. Поставете стотина души на студъ вънка, когато температурата е спаднала до -15°, -20°, едни отъ тѣхъ ще се простудятъ, а други — не. Лѣкаритѣ ще кажатъ, че кръвьта на простудилитѣ се е слаба. Кръвь може ли да бѫде слаба? „Малко кръвь имали“. Азъ ще ви докажа, че има много хора съ много кръвь и пакъ се простудяватъ. Има нѣщо повече отъ кръвьта. Тѣзи хора, които не се простудяватъ, иматъ много магнетическа сила. Азъ мога да нося една тънка риза, направена отъ коприна, да я облѣка при -30° и да не се простудя. Съ магнетическа сила е тя. А мога да направя една дебела риза или кожухъ, да го облѣка, и при това пакъ да треперя. Слѣдователно, ние трѣбва да изучаваме живота при условията, при които живѣемъ. Много нещастия ви се случватъ, но вие още не сте си задавали философски въпроса, не сте мислили, защо идватъ нещастията. Минаватъ ви лоши мисли. Не се запитвате, защо ви идватъ тѣзи мисли. Нѣкой пѫть сте весели, нѣкой пѫть тѫжни. Вие не си задавате въпроса, защо се мѣнятъ вашитѣ настроения. Казвате: Господъ ще оправи свѣта. Това не е разсѫждение. Значи, до сега Господъ не го е оправилъ, че отъ сега нататъкъ ще го оправя, заради насъ. Вие се съмнѣвате въ Бога. Свѣтътъ, който зная азъ, е хармонично създаденъ. Ако има дисхармония, тя е въ нашето съзнание, въ нашия организъмъ, а въ Божествения свѣтъ, въ цѣлокупностьта на този свѣтъ има съвършена хармония. Богъ е съвършенъ, и свѣтътъ е съвършенъ.

 

Послѣ, нѣкой пѫть се заемемъ да тълкуваме, какво е казалъ Христосъ. Нѣкой пѫть азъ тълкувамъ Христовитѣ думи, нѣкой пѫть вие тълкувате Христовитѣ думи. Нѣма човѣкъ, който да не е тълкувалъ Христовитѣ думи. Питамъ: ако азъ правилно тълкувамъ Христовитѣ думи, доволенъ ли ще е Христосъ отъ мене? — Доволенъ ще е! Ако вие запитате Христа, вѣрно ли е това тълкувание, и той потвърди, значи това е Истината. Ние можемъ да тълкуваме само Божественитѣ нѣща, понеже отъ тѣхъ може да излѣзе нѣщо. Човѣшкитѣ нѣща нѣма какво да ги тълкуваме. Божественитѣ ще тълкувашъ. Ще кажете: защо човѣшкитѣ нѣща не може да се тълкуватъ? Чудни сте! Ще ви дамъ единъ аргументъ, едно доказателство за това. Единъ великъ художникъ нарисувалъ една символична картина, вложилъ нѣщо Божествено въ нея. Пишатъ една статия, втора, трета, разискватъ върху картината. Хубаво, едно малко селянче нарисувало една малка гарга отъ 4 линии, два крака — картина. Какво можемъ да тълкуваме върху тази гарга? Езикътъ на хората, това сѫ гарги, никакви тълкувания. Само че когато тълкуваме една Божествена мисъль, трѣбва да спазимъ онзи великъ законъ, да схванемъ Божественото. Схванемъ ли Го, ние се ползуваме. Не тълкуваме ли правилно Божественото, врѣдимъ на себе си.

 

     Петъръ казва на Христа: „Учителю, ние ще хвърлимъ тази мрѣжа“.

 

     Понеже тѣ казваха, че ще хвърлятъ тази мрѣжа, то какви бѣха резултатитѣ? Хванаха ли риби? — Двѣ ладии се напълниха. Сега, вие седите, нещастни сте, и запитвате, защо Господъ е създалъ нещастията въ свѣта. Азъ, доколкото зная, нещастия въ свѣта Господъ не е създавалъ. Тѣ сѫществуватъ само заради насъ. Страдания има, но въ окултенъ смисълъ, подъ „страдания“ ние разбираме промѣни на енергиитѣ, промѣни на състоянията отъ едно въ друго, промѣни въ увеличаване движенията на вибрациитѣ. Тѣзи вибрации могатъ да бѫдатъ вълни съ по-дълги, по-голѣми трептения или вълни съ по-къси трептения. Нещастия въ Божествения свѣтъ, обаче, нѣма. Нѣкои често запитватъ: „Какъвъ е Божествениятъ свѣтъ?“ Божествениятъ свѣтъ е диаметрално противоположенъ на човѣшкия. На земята добро можешъ да направишъ, но на небето никому не можешъ да направишъ добро. Тамъ всѣки е доволенъ, всѣки е пъленъ съ щастие, че нищо не можешъ да му прѣдадешъ отъ своето щастие. Тамъ, на небето, и зло не можешъ да направишъ. Тамъ считатъ за голѣмо щастие, ако сполучишъ да промѣнишъ нѣкому щастието въ нещастие. Това тамъ считатъ добро. Сега, ще ми кажете: отдѣ знаешъ това? Азъ ще ви попитамъ: ами вие съ какво право се съмнѣвате? Слѣдователно, небето е единъ свѣтъ, дѣто хората сѫ толкова богати, че ако сполучишъ да направишъ едно малко зло на нѣкой отъ тѣзи жители, той счита, че ти си му прѣдалъ нѣщо хубаво. И тѣзи жители на небето казватъ: „А, ето единъ човѣкъ!“ Туй наричатъ тѣ човѣщина. А ако се стараешъ да имъ направишъ едно добро, тамъ то не се прѣцѣнява. На земята какъ е? — Ние се стараемъ да правимъ само добрини, но работата не върви. Питамъ: какъ върви сега свѣтътъ? На небето искатъ зло да направятъ, а на земята — добро. Слѣдователно, небеснитѣ жители изправятъ нашитѣ грѣхове. Тѣ казватъ: „Какво правятъ хората на земята?“ — Страдатъ. „Я“, казватъ, „направете ни едно зло, едно страдание, че да го опитаме и ние“. Като имъ създадете едно страдание, тѣ казватъ: „Колко е хубаво!“ Отлично е то за тѣхъ. И всичкитѣ вѣстници тамъ ще пишатъ за това. Туй е фигуративно. Тамъ вѣстницитѣ съ хиляди години пишатъ, че еди-кой си имъ създалъ едно голѣмо щастие. Тамъ се радватъ, а тукъ на земята сълзи проливатъ. Е, питамъ: кое мнѣние е мѣродавно, тѣхното или нашето? Тѣхното мнѣние е мѣродавно.

 

     „По твоята заповѣдь ще хвърля мрѣжата“.

 

     Съврѣменниятъ свѣтъ има единъ моралъ, на който по нѣкой пѫть азъ се смѣя. Не се смѣя на самия моралъ, но на кривото схващане. Интересно е, че отъ 8,000 години хората се морализиратъ, и този моралъ не може да имъ помогне. Има нѣщо въ него, което не може да имъ помогне. Моралътъ, това е ограничение на нѣщата, една голѣма броня, дебела 30—40 см., която се туря на парахода, та като се обстрѣлва отъ неприятеля, да прѣчи, да не се пробие този параходъ. Казватъ: този човѣкъ е мораленъ. Но знаете ли каква тяжесть прѣдставлява този моралъ? Знаете ли каква тяжесть прѣдставлява тази броня? При това, този нашъ моралъ издържа ли напора на тѣзи сили, които сѫществуватъ вѫтрѣ въ природата? Нѣкои казватъ: този човѣкъ има моралъ. Въ Франция, при тази афера за панамския каналъ, подкупили единъ французинъ за единъ милионъ лева. И всички казватъ: това е прѣстѫпление! Като те подкупватъ за 5 — 10,000 лв., това не е прѣстѫпление, а за единъ милионъ лева е прѣстѫпление. Не, и едното, и другото е продажба. Какво съмнѣние има въ тази продажба? И съврѣменнитѣ хора наричатъ това гешефтъ, командировка, процентъ и т. н. Въ този моралъ има нѣщо смѣшно. Не искамъ да го осмѣя, но ето въ какво стои смѣшното на този моралъ. То е, че ние не засѣгаме сѫщественото. Единъ светия живѣлъ цѣли 40 години въ пустинята, и прѣзъ всичкото врѣме си носилъ едни царвули. Къмъ 40-тата година тѣ почнали да се изтриватъ. Ималъ си и една паничка, съ която сѫщо си служилъ прѣзъ всичкото врѣме, но и паничката взела да се изтърква. Като гледалъ тъй изтъркани царвулитѣ си, казалъ: „Цѣли 40 години ги носихъ, на стари години ще се ходи босъ“. Единъ день, единъ добъръ човѣкъ му донася едни нови царвули и една нова паничка. Той, като ги видѣлъ, поусмихналъ се и казалъ: „Е, слава Богу“!. Взелъ си царвулитѣ и паничката и почналъ да мисли, какво да прави съ старитѣ. Отъ 10 години ималъ единъ събратъ при себе си и си казалъ: „Ще ги дамъ на този събратъ“. Далъ ги. Братъ му се зарадвалъ че ще има царвулитѣ на този старъ светия и ги държалъ като светиня. Обаче, една нощь светията сънува, че го повикватъ на гости на небето, на угощение. Той отишълъ съ новитѣ си царвули, носи си и паничката въ джоба. Но, за голѣмо негово очудване, като сложили трапезата, вижда на масата прѣдъ всички много хубави яденета, а прѣдъ себе си съдранитѣ царвули и счупената паничка. Вижда, че новитѣ царвули ги нѣма, и той трѣбвало да яде отъ счупената паничка и да се обуе съ съдранитѣ си царвули. Казва си: „Новъ моралъ трѣбва! На хората съдрани нѣща не трѣбва да се даватъ!“ А сега, нѣкой умрѣлъ отъ заразителна болесть, хайде да дадатъ старитѣ му дрехи на бѣднитѣ хора. Това не е моралъ! На бѣдния човѣкъ здрави, нови дрехи дай! Старитѣ дрехи нека седятъ въ избата! Така прави Господъ. Всѣка година Той старитѣ плодове, изгнилитѣ плодове ли ни дава? Не, дава ни нови, хубави плодове. Старитѣ нека седятъ въ избата! Какъвъ е този християнски моралъ, като дойде нѣкой бѣденъ, да кажемъ: „Чакай да му дадемъ една стара риза!“ И слѣдъ туй казвашъ: е, дойде единъ бѣденъ човѣкъ, дадохъ му една стара риза. Не, не, отъ себе си нищо нѣма да давашъ. Ето какво считамъ азъ моралъ: пѫтувамъ и нося за пѫть двѣ палта. Минава единъ разбойникъ, напада нѣкой пѫтникъ, ограбва го, съблича го и си заминава. Срѣщамъ ограбения, но вънъ е студено, а той ще истине така. Свалямъ едното си палто, завивамъ го и си отминавамъ. Въ такъвъ случай азъ мога да му дамъ своята дреха. Но тъй, азъ имамъ двѣ палта, нѣкой отива на балъ, дойде при мене и казва: дай ми палтото си! Не, на такъвъ човѣкъ нѣма да дамъ палтото си, за да ходи на балъ. Е, питамъ: при такова едно схващане, какъвъ моралъ може да има въ свѣта? Моралътъ нека си е моралъ, но трѣбва да се живѣе разумно. Тѣзи Божествени идеи трѣбва да проникнатъ у насъ, трѣбва да сѫ насадени тъй дълбоко, че да знаемъ въ дадения моментъ, кой е правъ и кой не е. Само при едно такова схващане ние можемъ да измѣнимъ нашия животъ. Туй, което вършимъ въ свѣта, то е полезно само заради насъ. Не мислете, че като направимъ едно добро, то е заради другитѣ. При такива случаи на васъ е дадена възможностьта да съграждате вашия умъ, вашето сърце, вашата воля. Вие сега градите ума и сърцето си, сега калите волята си. Сърцата ви и умоветѣ ви не сѫ съградени. Човѣшкиятъ духъ е завършилъ вече своята еволюция, той е съвършенъ. Човѣшката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля се нуждаятъ отъ развитие и усъвършенствуване. Слѣдователно, ние трѣбва да работимъ за своя умъ, за своето сърце. Чрѣзъ какво? — Чрѣзъ онзи великия законъ, който сѫществува въ природата. Нѣкой ще каже: азъ разбирамъ Христовото учение. — Не го разбирашъ, не разбирате Христовото учение. Разбиране и изпълнение! — това сѫ двѣ различни нѣща. Даватъ една музикална пиеса. Извикватъ Паганини, знаменитъ цигуларь, да свири. Понеже той билъ прочутъ като виртуозъ, искали да опитатъ, до каква степень е гениаленъ. Събрали се италиански композитори, съставили едно много мѫчно парче, съ особени извивания, да провѣряватъ гениалностьта му. Извикали го на угощение, пийнали си и му дали да изсвири туй парче. Паганини билъ прозорливъ, той разбралъ, че въ това има нѣкаква хитрина, но взелъ цигулката и го изсвирилъ. Разбрали, че той дѣйствително е виртуозъ. Е, и вие казвате нѣкой пѫть: азъ съмъ добъръ, мораленъ, гениаленъ човѣкъ. Искате да минете за виртуозъ. Христосъ казва: „Дайте му едно отъ моитѣ модерни парчета!“ Започвате, не върви. „Ами чакайте, еволюция, азъ сега не мога да го направя, но слѣдъ хиляди години“. Не, ще си признаете, че не можете да го свирите. Знаете ли на какво мяза това? Хвалилъ се единъ турчинъ, че като билъ въ Багдатъ, прѣскачалъ трапове, широки 20 метра. Като дошълъ въ България, казали му: „И тукъ има такива трапове, прѣскочи ги“. Направили такива трапове. Засилилъ се да прѣскочи, падналъ, не могълъ,. Защо не могълъ? „Е, въздухътъ е тукъ другъ“. И българитѣ сега казватъ така: „Тукъ условията сѫ други. Човѣкъ да е въ Америка, въ Франция, въ Англия, друго нѣщо, но тукъ хората сѫ бамбашка, не сѫ културни, не може да се живѣе мораленъ животъ“. А, не може! Може, ние си внушаваме, че не можемъ. Трѣбва послушание на живата природа!

 

     Второто криво понятие, което имаме е, че всички мислятъ, какво Христосъ прѣди 2000 години е дошълъ, училъ е едно учение и си е отишълъ горѣ на небето. Питамъ: този Христосъ, Който прѣди 2000 години е живѣлъ, живъ ли е сега? — Живъ е, възкръсналъ е и седи горѣ на небето, отдѣсно на Отца. Ами вие ходили ли сте да видите, че е така? Дѣсната страна на Бога, това показва Божествената Мѫдрость, която прониква въ всичкото Битие на човѣшкото съзнание. Тя прониква въ всѣки единъ атомъ, въ всѣки единъ лѫчъ, въ всичко туй, въ което сѫществува редъ, порядъкъ и хармония. Тя прониква въ всѣко едно любовно чувство, въ всѣка една Божествена мисъль, която носи щастие, блаженство на душата; тя прониква въ всѣка една сила, която оживява, възкръсява, одухотворява: тя прониква въ всѣка една рѫка, която твори. Туй е Христосъ! Сега, нѣкои мислятъ, че Христосъ е на прѣстола, седи и чака сѫдния день. Не, това не сѫ вѣрни схващания. И ако нѣкой се осмѣли да каже противното, казватъ: това не е така, еретикъ е той, разваля свѣта. Не, не, питамъ сега за друго едно положение. Защо хората се различаватъ въ своитѣ понятия? Има една велика тайна въ живота. Добритѣ хора трѣбва да се учатъ на търпѣние. Но по нѣкой пѫть вие смѣсвате търпѣнието съ неволята. Неволята всинца я носите, познавате това изкуство, научили сте го. Нѣма човѣкъ, който да не знае неволята. Обаче, малко хора съмъ срѣщналъ да познаватъ търпѣнието. За да научите търпѣнието, за да го придобиете, изисква се не единъ животъ, но 10, 15 живота. Търпѣнието е разумна сила. Търпеливиятъ човѣкъ е виденъ човѣкъ, той всичко може да издържа. Въ англичанитѣ има търпѣние. Туй го наричатъ другитѣ хора хладнокръвие. Не, англичанинътъ е търпеливъ. Азъ съмъ привеждалъ и другъ пѫть слѣдния примѣръ, и сега пакъ ще го приведа. Въ Лондонъ се срещнали единъ английски лордъ и единъ руски князъ. Срѣщатъ се тѣ съ файтонитѣ си въ една много тѣсна улица, не могатъ да се разминатъ. И двамата се спиратъ. Нито единиятъ, нито другиятъ се връщатъ. Руснакътъ изважда изъ джоба си английския вѣстникъ „Таймсъ“ и почва да го чете отъ единия до другия край съ голѣмо хладнокръвие. Англичанинътъ изпраща слугата си до руснака, съ молба: „Господине, моятъ господарь ви моли да имате добрината, слѣдъ прочитане на вѣстника да му услужите, и той да го прочете“. Тѣзи хора не се дуелиратъ, тѣ изучаватъ търпѣнието. Туй е отличенъ примѣръ. „Господине, моля, бѫдете тъй добри, дайте и азъ да прочета вѣстника“. Е, какъ ще излѣзатъ и двамата отъ това положение!“ — Има изходенъ пѫть. Сега, да се върнемъ къмъ мисъльта си.

 

     „По твоята заповѣдь ще хвърля тази мрѣжа“.

 

     Тази мрѣжа, при сегашнитѣ условия, това е човѣшкиятъ умъ. Той трѣбва да се хвърли въ свѣта, и разумно да се употрѣби. Всѣки отъ насъ трѣбва да се стреми, по възможность, да бѫде разуменъ. Запримѣръ, нѣкой пѫть ние сме много неразумни. Идемъ при нѣкой боленъ, но лѣкарьтъ му е забранилъ да говори, защото дихателната система е слаба, и тамъ вѫтрѣ нѣщо ще се разкѫса. А ние имаме желание да му поговоримъ. Не, мълчете, постойте търпеливо, като англичанина, и кажете: „Като свършишъ съ твоя вѣстникъ, съ твоята болесть, пратете я и на мене“. Вие ще кажете: защо да ни я прати? Отъ всѣка една болесть, която идва отъ Бога, човѣкъ придобива едно велико благо. Толстой имаше тази опитность. Слѣдъ всѣка, една болесть ставаше една промѣна въ състоянието му, придобиваше една идея. Слѣдъ всѣко такова състояние неговитѣ схващания, неговитѣ идеи, възрѣния ставаха по-широки. А, у насъ, като дойде нѣкоя болесть, скоро викаме лѣкарь, консулиумъ. Богъ казва: „Слушай, ти ще легнешъ 10 — 15 деня, и азъ ще ти направя една операция“. А ние, тѣзи операции, които прѣкарваме, тѣзи резултати, които разумната природа ни праща, наричаме болки. Не сѫ болки, това е учене на нѣщата. Защо при болеститѣ да не се учимъ на геройство? Защо, като дойде болката, да не седишъ да видишъ, до колко можешъ да издържашъ? Съврѣменнитѣ хора не сѫ издържливи. Най-малката болка, най-слабиятъ бодежъ въ дробоветѣ, ги уплашва: „Охъ, охтикясалъ съмъ“. И скоро при лѣкаря! „Охъ!“ Какво има? И лѣкарьтъ констатира, че болниятъ е въ първата фаза на болестьта си. Че единъ цѣрь, че втори цѣрь. Не, никаква охтика нѣмашъ. Охтиката е болесть на чувствата, дисхармония въ чувствата. Когато двама души се скаратъ и не живѣятъ по Бога, и двамата охтикясватъ и умиратъ. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, единъ фактъ, който стана тукъ, въ София, въ една фамилия, на която всичкитѣ членове бѣха здрави. Една госпожица отива да живѣе въ дома имъ, но се скарватъ нѣщо и слѣдъ това и госпожицата боледува, и госпожата отъ тази фамилия боледува. Защо боледуватъ? — Защото не искатъ да си простятъ. Опасностьта въ съврѣменното общество е тамъ, че когато се сближите и слѣдъ това се скарате, вие си създавате едно голѣмо нещастие, и чрѣзъ закона на страданието Богъ ще ви примири. Затуй, когато двама души се скаратъ, единиятъ непрѣменно ще умре. И за да не умирате, примирете се, цѣлунете се, и този ангелъ веднага ще се върне на небето и ще каже: „Тия двамата се примириха“. Тогава Господъ ще отложи рѣшението си. Ако не искате да се примирите, Господъ ще каже: „Доведете ги при мене! Елате тукъ да се примирите“. И затова Господъ вика грѣшнитѣ хора горѣ на небето, да се примирятъ, не ги оставя на земята. Ще ви приведа единъ примѣръ отъ древностьта. Безерба, единъ отъ царетѣ на древностьта, ималъ дъщеря Лилита, която страстно обичала цвѣтята, голѣма любителка била, но била много жестока; не се знае дали е сѫществувала по-жестока мома отъ нея — тъй хроникира окултната наука. Тя никога не поливала своитѣ цвѣтя съ обикновена вода, но заповѣдвала да ѝ довеждатъ хубави, млади момичета и да ги биятъ, та като плачатъ, съ сълзитѣ имъ да се поливатъ цвѣтята. Тъй поливала тя своитѣ любимци цвѣтя — съ сълзитѣ на младитѣ дѣвойки. Тѣзи цвѣтя били отлични, най-хубавитѣ цвѣтя въ царството, но младитѣ моми въ столицата знаяли, колко скѫпо костуватъ тѣзи цвѣтя. Нѣкоя майка се радва на своята дъщеря, казва: „А, моята дъщеря е хубава, гладичка, тъй пълничка, зачервена, красивичка“. И ние считаме, че ако дъщеря ни е малко жълтичка, че жълтиятъ цвѣтъ е болнавъ. Мислите ли, че червениятъ цвѣтъ е здравъ? Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, които мислятъ, че жълтиятъ цвѣтъ не е здравословенъ. Ами че по-здравъ цвѣтъ отъ жълтия нѣма! Нѣма, нѣма болезнени цвѣтове. Ами жълтиятъ цвѣтъ внася разумность! Ще направи нѣкому лицето жълто. Че този човѣкъ мисли! И всички хора казватъ: жълтъ да не бѫда! Нѣкой човѣкъ, като стане малко жълтъ, иска да изхвърли този цвѣтъ. Чудни сѫ хората! Щомъ нѣкой стане жълтъ, пъшка. Азъ не разбирамъ, какъвъ е този страхъ отъ жълтия цвѣтъ. Цвѣтоветѣ, това сѫ имитации на краски. Жълтиятъ цвѣтъ, това е една жива субстанция, която, като влѣзе въ човѣка, ще му даде най-първо една лъскавина на очитѣ, една подвижность на ума. Такъвъ човѣкъ, въ всѣко нѣщо, ще бѫде бързъ, подвиженъ, уменъ, всички въпроси ще разрѣшава бързо. Музикантъ си, ще бѫдешъ подвиженъ, и готовъ на всѣко мѣсто да укажешъ своята услуга. Туй е Жълтиятъ цвѣтъ. А хората наричатъ жълтъ цвѣтъ туй хилавото състояние у човѣка. Този жълтъ цвѣтъ, това е червениятъ цвѣтъ въ своята нисша форма. И духовно, този червенъ цвѣтъ има едно отражение на жълто. А сега, всички хора, изобщо, казватъ: а, жълтъ цвѣтъ! Избѣгватъ го и носятъ червенъ цвѣтъ. Но, при сегашното наше развитие, всички побоища, всички спорове се дължатъ на червения цвѣтъ. Не че той е лошъ, но щомъ влѣзе въ човѣшкия организъмъ, хората добиватъ една енергия и, като нѣматъ какво да правятъ, сбиватъ се. Тогава тѣ мязатъ на онзи американецъ говедаръ, на когото отъ дѣдо му останало едно наслѣдство отъ 30,000,000 долари. Повикали го, и той си получилъ наслѣдството. Отива въ Санъ-Франциско, устройва редъ балове, угощения, но слѣдъ 6 мѣсеца изпилъ и изялъ всичко. Качва се на коня си, отива въ селото си и отново става говедарь. Така и нѣкои хора, като дойде този червениятъ цвѣтъ, казватъ: азъ днесъ съмъ много щастливъ. Изяде, изпие всичко, утрѣ се качва на коня си и казва: „Какво да се прави, лошо е врѣмето!“ Разумниятъ човѣкъ е другъ, той е всѣкога щастливъ.

 

     Сега, Петъръ се обръща къмъ Христа, и му казва: „По твоята рѣчь ще хвърлимъ тази мрѣжа“. Азъ ви казвамъ сега Христовитѣ думи: „Хвърлете вашата мрѣжа“. Кѫдѣ? — Въ морето на добродѣтелитѣ, да видимъ колко риби ще се хванатъ, и какви ще се хванатъ. Вие ще кажете: това е философия! Има ли море на добродѣтелитѣ? — Има, разбира се. И какво велико море на добродѣтелитѣ е то!

 

     Вториятъ въпросъ: „Можемъ ли да хвърлимъ тази мрѣжа?“ И почвате да философствувате. Чудни сте! Хвърлете тази мрѣжа, и слѣдъ ½ часъ отгорѣ цѣлата мрѣжа ще бѫде пълна. Този недоимъкъ, който сега сѫществува у васъ, всичко това ще изчезне, и ще бѫдете богати. И Петъръ се уплаши, и каза: „Господи, иди си отъ насъ, понеже сме грѣшни хора. Богатството, което ти ни давашъ, не е за насъ, защото ще кривнемъ въ този пѫть. Петъръ бѣше доста практиченъ, той усѣти опасностьта, и каза: „Още единъ пѫть не хвърлямъ. Господи, иди си отъ насъ, доста ни е толкова риба!“ Христосъ му отговори: „Не, азъ ще ви направя ловци на человѣци, нѣма да ловите тукъ рибитѣ, на друго мѣсто ще ви пратя, друго ще учите.

 

     „По твоята рѣчь ние ще хвърлимъ тази мрѣжа“. Сега, не е ли по-хубаво, ако съврѣменниятъ свѣтъ правѣше състезание въ своитѣ добродѣтели? Ако всичкитѣ християни, всичкитѣ моралисти, слѣдъ като излѣзатъ отъ събранията, тръгнатъ по кѫщитѣ на бѣднитѣ, и въ всѣка кѫща оставятъ по една ябълка, или самунче хлѣбецъ, или друго нѣщо сладко, ще имъ кажатъ: „Колко се радваме, че сте много добри“. — Ние пакъ ще дойдемъ. Мислите ли, че по такъвъ начинъ, между бѣднитѣ и богатитѣ, нѣмаше да има една по-правилна обмѣна? По-естествено щѣше да бѫде. А сега, като говоря на хората, тѣ казватъ: той говори така, но туй нѣщо е неприложимо въ живота. На васъ ще кажа: никога не говоря нѣща неприложими. Когато ви говоря за храната, за яденето, тия нѣща съмъ ги опиталъ, за всичко съмъ правилъ опити. Най-малкитѣ нѣща, микроскопическитѣ, трѣбва да се приложатъ. Прилагайте всѣка мисъль! Не искамъ да ви изкушавамъ, но казвамъ, че всѣко нѣщо, което е приложено, ще бѫде за ваша похвала. Имате една болесть за лѣкуване. Нека допуснемъ, че е дифтиритъ или чума. Това сѫ редъ микроби. Силата на тази болесть седи въ чрѣзмѣрното размножаване на микробитѣ. И всички лѣкари се стремятъ да спратъ тѣзи микроби, защото, като се размножаватъ, изхвърлятъ своитѣ извержения, които отравятъ кръвьта, и човѣкъ умира. Слѣдователно, първото нѣщо: спрете размножаването на тѣзи микроби! Въ болестьта имате два живота, които сѫ въ дисхармония. Единиятъ животъ е размножаването на тѣзи микроби, а другото положение е редътъ и порядъкътъ на тѣзи клѣтки. Питамъ тогава: нѣма ли начинъ да се възстанови тази хармония? — Има начинъ. Трѣбва да концентрирате вашия умъ, да го държите въ връзка съ Господа и да кажете: Господи, ние имаме много богатства, тѣзи неканени гости сѫ дошли да го унищожатъ, да го изядатъ, помогни ни! Нѣкой пѫть може да изядатъ всичкото ви богатство, и нищо да не остане отъ васъ. Ще концентрирате ума си, и лѣкарьтъ ще дойде. Той е необходимъ. Единъ човѣкъ самъ не може да лѣкува болестьта си, двама души трѣбватъ. Лѣкарьтъ ще дойде, той е единиятъ, неговиятъ мозъкъ е едно динамо, а вие сте вториятъ. Ще концентрирате вашата мисъль къмъ тѣзи микроби и ще спрете тѣхното размножаване. Веднага ще усѣтите, че температурата не се покачва. Качването и спадането на температурата показватъ бързитѣ промѣни, които ставатъ въ охтичавитѣ. Значи, най-първо температурата трѣбва да се уравновѣси, да дойде до нормалната температура. Ще концентрирате вашия умъ, вашитѣ чувства, ще турите волята си въ дѣйствие и ще кажете: азъ съмъ по-силенъ отъ тѣзи микроби. Ще се запитате: може ли? — Може, разбира се. Ами че какъ? Ти нали искашъ да бѫдешъ гражданинъ на царството Божие? Ако съ тѣзи малки болести не можешъ да се справишъ, какъ ще можешъ да се справишъ съ по-голѣми работи? Дойде лѣкарьтъ, казвашъ: господинъ докторе, ще оздравѣя ли? — Ще оздравѣешъ. Пипне ти пулса, бие слабо. Не говори истината. Пулсътъ ти бие слабо, лѣкарьтъ вижда, че положението е сериозно и казва, че ще оздравѣешъ, но се съмнѣва, а болниятъ разбира туй. Не, ще му кажешъ право въ очитѣ: ще оздравѣешъ! — нищо повече. Ако не можешъ да говоришъ истината, и виждашъ, че той ще си замине, или ще замълчишъ, или ще му кажешъ: братко, приготви се, викатъ те на гости въ другия свѣтъ. Туй е по отношение на всички. Всички ще имате тѣзи болки: очеболие, коремоболие и др. Всичкитѣ болести иматъ едно велико прѣдназначение. Най-великото благо въ сегашния свѣтъ, това сѫ болеститѣ. Вижте онзи богатиятъ човѣкъ, тогова изпоялъ, оногова изпоялъ, на този продалъ котлитѣ, на онзи продалъ кѫщата, но, като го хване болестьта, плаче. Дойде лѣкарьтъ, направи една инжекция, друга инжекция, даде туй лѣкарство, онуй лѣкарство, а той дава тогава щедро отъ себе си, всичко дава. Като дойде Господъ, казва: „Господи, всичко ще направя.“ Става мекичъкъ, на бѣднитѣ раздава, щедъръ е. Питамъ: кое състояние е по-добро? Казватъ: горко на богатия човѣкъ! Казвамъ: блаженъ е този богатъ човѣкъ, Господъ го посѣтилъ, и сърцето му се разширило. Тъй, нека спадне малко този кожухъ! Защо му е този багажъ? А тия, които нѣматъ богатство, имане, не значи, че сѫ сиромаси. Сиромашията е вѫтрѣ въ насъ, въ нашитѣ разбирания. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ съ такива голѣми богатства, но не можемъ да използуваме тѣзи богатства. Запримѣръ, като правимъ нашитѣ разходки, често слѣдя мислитѣ на хората. Пѫтуваме около 150-200 души, отиваме да се разходимъ, да подишаме чистъ въздухъ. Управляващитѣ казватъ: „Тѣзи съ самоваритѣ, тѣ идватъ тукъ на разходки, но тѣ правятъ нѣкаква революция, има нѣщо“. Идватъ и ни казватъ: „Не може то, толкова хора да ходятъ тамъ изъ планината, замислятъ нѣщо противъ държавата“. Не противъ държавата се обявяваме ние, ние отиваме да се порадваме на тази планина, на туй благо на природата, на тази свѣтлина, на тази прана, на това електричество, на този магнетизъмъ тамъ. Най-първо трѣбва да убѣдимъ хората, че нашитѣ мисли, че нашитѣ желания сѫ чисти. Почнаха даже да се противопоставятъ на екскурзиитѣ. Ами че съврѣменнитѣ хора почнаха да страдатъ отъ неизлизане на разходки всрѣдъ природата! Ние сме осѫдени хора, затворници! Мислите ли, че едно здание отъ 4—5—10 и повече етажа е здравословно? Въ всѣко едно здание тамъ се развиватъ разни болести. И нашата култура, въ туй отношение, както сега живѣемъ не е една отъ най-добритѣ култури. Трѣбва единъ разуменъ животъ! Всичкитѣ тѣзи хора трѣбва да плъзнатъ вънка, изъ природата, и тогава да се върнатъ да работятъ, да има едно съотвѣтствие между думитѣ и дѣлата ви. Е, какъ тогава? — Ще учите. Ако въ моитѣ думи нѣма искреность, ако въ ума ми има задни мисли, колкото и малко да е всичко туй, въпросътъ е разрѣшенъ. Това азъ наричамъ подлость. Защо да правя интриги, да заговарямъ този, онзи? Човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ, абсолютно чисть. Това е моралъ! Азъ зная, че този свѣтъ е на Бога, и само Богъ е господарь въ свѣта! Азъ зная, че този свѣтъ е хармонично устроенъ, и азъ служа на Бога. Тогава нѣма защо да се бунтуваме противъ този или онзи. Нѣкой не живѣе споредъ Бога, ще му кажа: братко, тъй както живѣешъ, не живѣешъ добрѣ, стѣснявашъ брата си. „Какво право имашъ да ми говоришъ така?“ — Ами ти какво право имашъ да стѣстнявашъ брата си? Реакции сѫ това въ свѣта. Ако всички вѣрующи въ свѣта, ако всички идеалисти приложатъ тази велика наука, свѣтътъ моментално щѣше да се оправи. Не мислете, че невидимиятъ свѣтъ нѣма сили да спре сегашния свѣтъ въ своя развой. Тѣ могатъ да го спратъ, могатъ и да го разрушатъ въ единъ моментъ, но тѣ искатъ морално да му се въздѣйствува, да се пробуди съзнанието. Въ съврѣменнитѣ хора, въ тѣхния умъ, въ тѣхното съзнание има много малко свѣтлина. Нѣма да кажа какво виждамъ. Вие ще кажете: до тукъ говори право, отъ тукъ нататъкъ е малко анормаленъ. Не, туй, което виждамъ азъ, може да го видите и вие, но то е виждане на съотношения. Напримѣръ, въ единъ математически фокусъ виждате единъ центъръ, букви, виждате нѣкакви формули, но онзи математикъ, като седне да разглежда цѣлия процесъ, развива задачата, разбира плоскоститѣ, сѣченията на линиитѣ. Ти гледашъ, казвашъ: тази работа е съвсѣмъ забъркана. Да, въ виждането и разбирането на нѣщата има извѣстни съотношения. Имате, да кажемъ, една малка дисхармония въ себе си, имате една неприязнена мисъль или неприязнено чувство въ душата си спрѣмо нѣкого. Давате ли си отчетъ, защо държите тази мисъль? Срѣщате нѣкой човѣкъ, казвате: този човѣкъ не го обичамъ. Дали ли сте си отчетъ защо не го обичате? Казвате: има нѣщо несимпатично. Защо, въ какво седи това несимпатичното? Че не го обичате, че има нѣщо несимпатично, съ това задачата не се разрѣшава, това не е философия. Нѣкой е несимпатиченъ, азъ мога да го направя симпатиченъ. Момъкъ вижда една мома, бѣдна, съ дрипи, несимпатично лице. „Оженватъ ли се за нея? — Азъ, за такава простачка! Отивамъ въ банката, взема 500,000 лв. за нея, облѣка я хубаво, наредя я. Срѣщне я: госпожице, азъ съмъ първиятъ ви кандидатъ. Значи сега не ти е несимпатична, сега има нѣщо хубаво въ нея. Но утрѣ паритѣ изчезнатъ, казвате: не си ми симпатична. Симпатия и антипатия, това сѫ външни причини, които измѣнятъ живота. Въ всѣки единъ човѣкъ има душа, ще схванемъ душата. Нѣкой ще каже: азъ имамъ душа. Който има душа, не говори за другитѣ лошо. Нѣкой пѫть ще кажете: Учительтъ говори лошо. Не, лошо не говоря, азъ съмъ много прямъ, но при най-лошитѣ, при най-болезненитѣ ви състояния азъ казвамъ: слушай, ще ти създамъ болка, но ще излѣкувамъ рѫката ти, пръститѣ ти, ще оставишъ да те масажирамъ Ама ще ме боли! — Ще те боли, но ще оздравѣешъ. Природата казва на болния човѣкъ: „Ще ти причиня най-голѣмитѣ страдания, но за добро, да оздравѣешъ“. И колкото по-голѣми страдания усѣщате, толкова по-скоро болката ще прѣмине. Не чувствувашъ ли болка, ти си фалиралъ. Докато кракътъ чувствува болка, той е добрѣ, прѣстане ли болката, той е фалиралъ. Слѣдователно, докато вие страдате въ свѣта, вие сте хора, азъ ви обичамъ, но прѣстанете ли да страдате, съ васъ въпросътъ е рѣшенъ, вие сте фалирали. Че страданията сѫ най-голѣмото благо! „Ама азъ не искамъ да страдамъ“. Та вие се лишавате отъ най-голѣмото благо! Има ангели, които сега биха дошли на вашето мѣсто, но Господъ не имъ позволява. Тѣ надничатъ тамъ, обикалятъ, искатъ страдания, чакатъ и казватъ: „Господи, дай ни малко“. — Не може, не може. Този ангелъ обикаля, и какво не би направилъ, да дойде на земята да страда, а онзи човѣкъ, въ кѫщи, седи и въздиша. Казва си: защо Господъ ми е далъ най-голѣмото нещастие. Не, Господъ ви е далъ велико благо! Туй искамъ да го втълпя въ ума ви, не хипнотически, но искамъ да мислите, да опитвате, да разберете, че при онази велика разумность, всичко въ свѣта дѣйствува за добро. Сега вие искате да живѣете съ всичкитѣ хора по братски. Можете да живѣете по братски, но какъ? Като кажете: по твоята заповѣдь, Учителю, ние ще хвърлимъ нашитѣ мрѣжи. Нека всинца, които ме слушате въ София, хвърлимъ нашата мрѣжа въ морето на добродѣтелитѣ! Какъ мислите? Азъ ще ви посъвѣтвамъ, като отидете сега въ домоветѣ си, хвърлете тази мрѣжа, и опитайте моитѣ думи. Казвамъ ви, че вашитѣ ладии, вашитѣ кѫщи ще бѫдатъ пълни. Млади сте, пълни сте съ идеи. Туй е смисълътъ на живота. Всѣко съмнѣние е едно болезнено, психическо състояние на ума. Невѣрието, и то е едно психическо, болезнено състояние на ума. Това сѫ все болести на човѣшкия умъ. Азъ съмъ правилъ много опити и по нѣкой пѫть съмъ си създавалъ голѣми неприятности. Мнозина, на които съмъ прѣподавалъ, като ги поставя на изпитъ, казватъ тъй: до сега азъ мислѣхъ за Учителя, че е уменъ, но ако бѣше уменъ, нѣмаше да постѫпва тъй. Той крайно ме обиди, той не зачита въ мене човѣшкото достоинство, той ме унижи. Казвамъ: ами че ти, който на всѣка крачка не зачиташъ Бога, не се ли унижи? Щомъ се прѣдставямъ, че живѣя единъ животъ по-чистъ, отколкото въ дѣйствителность, това е една лъжа! Не да ме хвалятъ хората, но като се прѣдставямъ нѣщо по-свято, отколкото съмъ, и като казвамъ, че като мене човѣкъ нѣма, разбира се, че това е една лъжа. Ами че и като васъ хора нѣма, и като мене хора нѣма. Особени сѫ хората. Всѣки единъ човѣкъ въ свѣта, който и да е той, на своето врѣме, и на своето положение, е особенъ. Човѣкъ, който изпълнява волята Божия, който ходи по Божия законъ, по правилата на Божията Мѫдрость, той е особенъ въ всички свои проявления. И азъ бихъ желалъ всички вие да сте особени! По нѣкой пѫть азъ опитвамъ мнѣнието на хората и виждамъ, че тѣ мислятъ, какво другитѣ хора уронватъ тѣхния престижъ. Отчасти може, но пакъ подържамъ: единственитѣ хора, които уронватъ нашия престижъ въ свѣта, това сме ние самитѣ.

 

     И тъй, ще хвърлимъ ние тази мрѣжа въ този океанъ на добродѣтелитѣ. Ще направите първия опитъ въ себе си, да видите колко сте търпеливи. Болесть дойде, една неприятна мисъль дойде, да се прѣодолѣятъ. Сега, като говоря, казвате си: кажете ни, кой какъвъ е! Никога не обръщамъ внимание, кой какъвъ е. Азъ като видя, че нѣкой човѣкъ прави погрѣшки, спра се и казвамъ: чакай да видя, каква поука мога да извадя отъ тази погрѣшка. Като направи нѣкой човѣкъ една погрѣшка, азъ се радвамъ, че уча отъ него урокъ. И като го срещна, ще му кажа: ти ми направи едно голѣмо добро, научи ме единъ добъръ методъ. Втори пѫть, като го срѣщна, казвамъ му: ти ми направи една голѣма услуга, сега азъ ще ти направя едно добро. Виждамъ го, той носи револверъ, срѣща едного, казва му: „Горѣ рѫцѣтѣ! Дай кесията!“ — Нищо нѣмамъ. Спирамъ го: приятелю, азъ научихъ отъ тебе единъ добъръ урокъ. „Какъвъ?“ — Ти си добъръ човѣкъ. Колко пари ти трѣбватъ? — Десеть хиляди лева. Ето ти единъ чекъ, вземи тѣзи пари, услужи си съ тѣхъ. Не е хубаво да се прави зло. Той се почеше, вземе паритѣ, върне се, плати паритѣ на този, когото обралъ. Тъй азъ мога да го поправя, ще го насоча да учи, а не да убива хората. Казвате: ама ние ли ще оправимъ свѣта? Не е въпросъ за оправяне на свѣта. За мене това е единъ урокъ, азъ оправямъ себе си. При сегашнитѣ условия ние сами разваляме свѣта. И затова се качи Христосъ въ тази лодка. Сега, вие искате Христосъ да дойде. Ами ако Христосъ дойде въ твоята лодка, какво ще каже? Ще ви каже: „Хвърли мрѣжата!“ Сега, азъ нѣма да ви кажа, както казватъ нѣкои, че трѣбва да напуснете живота си. Не, нѣщата сѫ естествени. Туй, което трѣбва да направимъ, то не трѣбва да бѫде явно. Азъ съмъ за онзи абсолютно разуменъ животъ. Азъ съмъ противъ всѣко одумване, противъ всѣко насилие. Въ насилието човѣкъ огрубява. Каквото и да каже човѣкъ тогава, все ще почувствува една скръбь, една болка въ душата си. Ако кажа нѣщо по твоя адресъ, какво ще спечеля? — Ще огрубѣя. Но направя ли едно добро, подигамъ се. Кое е по-хубаво тогава? Затуй трѣбва да живѣемъ отдѣсно на Бога, както Христосъ живѣе. Туй е значи разумниятъ, съзнателниятъ животъ. А сега, църквата казва, че само Христосъ живѣе отъ дѣсната страна на Бога. Не, азъ бихъ желалъ всички да живѣете отдѣсно, да постѫпвате споредъ Бога и да изпълнявате волята Божия. Това е цѣльта на живота, отдѣсно да живѣете, не отлѣво. Отлѣво, това не е за васъ, за васъ е отъ значение да живѣете отдѣсно. Тогава ще бѫдете доволни, ще разбирате онзи разуменъ, щастливъ животъ. Знаете ли какво значи човѣкъ да бѫде доволенъ? Има едно вѫтрѣшно схващане. То е едно голѣмо богатство въ свѣта. Може да направите опити, не само веднъжъ, дважъ, а много пѫти, и ще видите, че ако имате това вѫтрѣшно доволство, всѣкога ще имате приятели. Има единъ езикъ въ свѣта, той е езикътъ на Любовьта. Ще проучите този езикъ. Нѣма душа, на която, като проговорите съ езика на Любовьта, да не ви разбере. Правилъ съмъ опити и съ хора, и съ животни, и съ звѣрове, съ мечки и др., и съмъ провѣрилъ този законъ. Нѣкой пѫть съмъ ви говорилъ, че мечката е много лоша, но тази мечка, като я срещна, и тя може да дойде, да клекне прѣдъ мене. Защо? — Ще я помилвамъ по козината, ще ѝ поговоря, ще ѝ кажа: какъ си, какъ живѣешъ? — Много сѫ лоши хората, неприязнено сѫ разположени къмъ мене. Е, нищо, това е добрѣ. И послѣ тя си тръгне. Ще кажете: това е отъ 1001 нощь. Но кога ще постѫпи тази мечка така? Като я срещнешъ, да те разбере, че ти я обичашъ, че си промѣнилъ мнѣнието си заради нея. Тогава тя ще каже: „За пръвъ пѫть въ живота си срѣщамъ едно сѫщество, което ме обича“. Туй е вѣрно, фактъ е това. Ако срещнете единъ човѣкъ, и той може да почувствува вашата любовь, че го обичате, вие ще може да го прѣобразите. Тамъ е вашата сила. Правете опити! Това е наука.

 

     Мнозина казватъ сега: чакай да видимъ, каква е окултната наука! Окултната наука е пълна съ методи, методи, но много скѫпи. Този методъ е единъ отъ проститѣ методи, но е много евтинъ. Като си туришъ рѫката на гърба на мечката, и космитѣ ти ще настръхнатъ, но като направите 2—3 опита, ще видите резултата. „Ами, ако ме сграбче, ако направи това-онова?“ Казвамъ на нѣкои: хубаво, да направимъ другъ опитъ. Ще си раздадете всичкото имане. А, мечката идва сега. Това е опитъ, методъ само за силнитѣ ученици. Ще раздадешъ всичкото си имане, кѫщи, петаче да нѣмашъ въ джоба си. Тогава ще отидешъ въ единъ градъ, като Лондонъ или Ню-Йоркъ, и тамъ ще изкарвашъ прѣхраната си. Ето гдѣ е голѣмата мечка, която ще срещнешъ. Ще уповавашъ на себе си. Или, отивашъ тамъ, казвашь: азъ вѣрвамъ въ Бога, но кесията си държишъ пълна — ти не си срещналъ мечката. Вѣрвашъ въ Бога, но пръстенътъ си държишъ. Не, ни пръстенъ, ни кесия, ни чепичета. Не, тамъ ще спрешъ, ще срещнешъ мечката, ще поговоришъ съ нея, и като дойдешъ въ България, тогава ще кажешъ: азъ срещнахъ тази мечка, имамъ голѣма опитность, поговорихъ съ нея, опитахъ я, по-страшна мечка отъ тази не съмъ виждалъ. Въ единъ голѣмъ градъ да нѣмашъ нито единъ познатъ! Азъ съмъ срѣщалъ тази страшна мечка. И като я потупамъ, сърцето ѝ се отвори. Скрити богатства има въ човѣка! Туй е силата на Христовото учение. Докато не опитате така Христовото учение, нѣма да го разберете. Ще ви питамъ: мечката срещнахте ли, говорихте ли съ нея? Не сте ли я срещнали, нищо още не сте научили. Да срещнешъ мечката, това азъ наричамъ герои. Нѣкой ималъ страдания. Ами че като видя човѣкъ, който страда, мене ми затупа сърцето, радвамъ се. Азъ съмъ виждалъ нѣкои просяци, тъй, тихо и спокойно си благославятъ, приятно впечатление ми правятъ, и си казвамъ: отличенъ човѣкъ е този! Нѣкой пѫть мина покрай нѣкой просякъ, погледна го, казвамъ: нѣма да ти дамъ нищо, почакай, сега ти се приготовлявашъ за мечката, не си я срещналъ още. И пакъ му се поклоня тайно, той се поусмихне, казва: „Ще я хвана тази мечка“. Разбираме се ние.

 

     „По твоята заповѣдь ще хвърлимъ тази мрѣжа въ това море“.

 

     По тази велика заповѣдь на Божествената Мѫдрость хвърлете мрѣжата на вашия умъ! Защо азъ зачеквамъ този въпросъ? Защото пакъ ще дойде единъ день да ви говоря. Туй, което ви говоря, нищо не струва, даромъ е. Нѣма какво да ми се сърдите, даромъ е.

 

     „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“

 

 

             Бесѣда, държана на 25/ХІ 1923 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×