Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1923_11_18 Богъ на живитѣ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 30 октомври 2015 - 06:16

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Богъ на живитѣ

 

„Богъ не е Богъ на

мъртвитѣ, но на живитѣ“.

 

Матея 22: 32.

 

„Живи и мъртви“, това сѫ двѣ понятия. Животътъ познаваме, а смъртьта не познаваме. Ако нѣкой мисли, че познава смъртьта, той се лъже. Всички говоримъ, че ще умремъ, но какво нѣщо е умирането, туй никой не знае, то е прѣдположение, което трѣбва да се докаже. И интересно е, че съврѣменнитѣ учени хора, най-ученитѣ капацитети, които не вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ въ смъртьта. Тѣ казватъ: какъ да не умираме? Ами онзи, който умира, нали си затваря очитѣ? Нима затварянето на очитѣ, това е смърть? — Ама прѣстава да говори! Нима прѣставането да говори, това е смърть? — Ама пулсътъ прѣстава. Нима прѣставането на пулса, това е смърть? Азъ не зная защо така опрѣдѣлятъ смъртьта. Човѣкъ може да си затвори очитѣ, може да прѣстане да говори, може сърцето му да прѣстане да тупа, и пакъ да живѣе. Има сѫщества въ природата, които нѣматъ сърце, и пакъ живѣятъ, безъ сърце сѫ. Има сѫщества, които нѣматъ кръвообръщение, и пакъ живѣятъ. Ще кажете: е, това е отъ 1001 нощь. Нима всички съврѣменни теории на науката не сѫ отъ 1001 нощь? Сега, споредъ тази съврѣменна относителна реалность, споредъ теорията на Аинщайна, всички хора признаватъ, че науката е една относителна реалность, а до сега мислиха, че е една положителна реалность. Нѣмамъ нищо противъ това — относителна и положителна. Ние казваме, че извѣстенъ човѣкъ е положителенъ. Въ какво е положителенъ? Положителенъ човѣкъ е този, който всѣкога устоява на своята дума: каже едно нѣщо и го направи. А неположителенъ е този, който каже едно нѣщо, а върши друго, всѣки день умътъ му се мѣни по 10 пѫти. Той е относителенъ.

 

Сега, науката казва, че свѣтлината на звѣздитѣ се подчинява на общия законъ на трептенията, че имало едно отклонение въ лѫчитѣ на свѣтлината, и туй се върши подъ влиянието на тия трептения. Така е. Свѣтлината се подчинява на единъ вѫтрѣшенъ законъ, а щомъ се подчинява, тя си има извѣстни ограничения. Щомъ има извѣстни ограничения, тя се движи въ единъ извѣстенъ крѫгъ, по извѣстна спирала. И въ такъвъ случай, свѣтлината не само че се наклонява, но се отклонява, и най-послѣ спира. И всѣки единъ лѫчъ се прѣвръща въ едно разумно сѫщество. Е, какво ще кажатъ на туй съврѣменнитѣ учени хора? Прѣди милиарди години вие сте били такъвъ единъ лѫчъ, но при излизането си отъ звѣздитѣ, слѣдъ като сте се движили и дошли на земята, вие сте се намѣрили като хора, и днесъ, въ тази аудитория, ме слушате. Вие сте забравили, че сте били свѣтлина. И сега, съ редъ доказателства трѣбва да ви убѣждавамъ, че сте били свѣтлина. Ще кажете: е, свѣтлината е друго нѣщо. Защо? — Тя свѣти. Какъ може да опрѣдѣлите, че туй движение се прѣвръща въ свѣтене? Прѣди всичко свѣтлината не идва отъ слънцето. Ако отивате къмъ слънцето, вие ще се намѣрите въ единъ такъвъ непоносимъ мракъ, какъвто до сега не сте виждали. Нѣкои мислятъ, че като отиватъ къмъ слънцето, ще намѣрятъ повече свѣтлина. Не, обратното е, въ такъвъ мракъ ще нагазите, че ще изгубите пѫтя си. Това сѫ само твърдения, прѣдположения, не казвамъ, че това е една истина. Та и азъ имамъ право да прѣдполагамъ, както всички учени хора. Може 50% да е вѣрно и 50% да има едно отклонение.

 

Казва се: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“.

 

Всички съврѣменни хора казватъ: ние ще умремъ. Е, питамъ тогава: като казватъ, че всички ще умремъ, какъвъ смисълъ има тогава да се проповѣдва една религия, че има Господъ, че Господъ дошълъ на земята, това-онова, ако ние вѣрваме въ смъртьта? И съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ смъртьта повече, отколкото въ живота. Отрицателнитѣ истини въ свѣта сѫ посилни, отколкото положителнитѣ. Тогава казвамъ: защо ни е религия, защо ни сѫ всичкитѣ научни теори и ако единъ день смъртьта унищожи всичко? Смъртьта, въ свѣта, споредъ моето схващане, е изобрѣтение на човѣшкия умъ. Казва се въ една стара книга: „Въ който день прѣстѫпишъ заповѣдитѣ ми, въ който день прѣстѫпишъ великия законъ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, ще умрешъ“. И тогава вече имаме опрѣдѣление, що е смърть. Щомъ изгубишъ своята свобода, своитѣ знания своя животъ, ти си мъртавъ. Въ какво седи животътъ? Щомъ изгубишъ живота си, ще изгубишъ своето движение, ще се парализирашъ, и у тебе ще остане само едно голо съзнание — ще съзнавашъ, че имашъ рѫцѣ, крака, и не можешъ да се движишъ; ще съзнавашъ, че имашъ сърце, което не може да тупти; ще съзнавашъ, че имашъ артериална система, нерви, кръвоносни сѫдове, а нѣмашъ кръвообръщение. И тъй, щомъ сгрѣшишъ противъ великия законъ на Любовьта, ще изгубишъ живота си; щомъ сгрѣшишъ противъ великия законъ на Мѫдростьта, ще изгубишъ знанието си и щомъ сгрѣшишъ противъ великия законъ на Истината, ще изгубишъ свободата си. А щомъ изгубишъ живота си, знанието си и свободата, въ какво седи благото на живота? Слѣдователно, подъ смърть ние разбираме лишаване отъ три велики добродѣтели, които подтикватъ човѣка къмъ развитие и усъвършенствуване: тѣ съ животътъ, знанието и свободата. Безъ свобода Истината не може да се намѣри, безъ знание Мѫдростьта не може да се разбере, безъ животъ Любовьта не може да се придобие. Ако нѣкой ме пита: защо ми трѣбва живота? — За да възприема Любовьта. Защо трѣбва да уча и да зная? — За да придобия Мѫдростьта. Защо трѣбва да бъда свободенъ? — За да съмъ въ общение съ Истината. Истината, това е смисълътъ на живота.

 

И сега, казва се: „Богъ, висшето, не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“. Значи, абсолютно се отрича смъртьта. Ама ще каже нѣкой нали умираме ние? Азъ мога да ви докажа обратното ако нѣкой умрѣлъ човѣкъ, тъй както го носятъ, се разкае, той ще оживѣе. Мислите ли, че всички съврѣменни хора, както ги носятъ по таргитѣ, тѣ съ умрѣли? Не, тѣ съ живи. Синъ придружава умрѣлия си баща. Татко му е въ тѣлото, но като не знае, затисне го и послѣ го пита: „Татко, гдѣ си?“ Той казва: „Отворете ми, не съмъ умрѣлъ, помогнете ми!“ И послѣ ще му четатъ редъ молитви, ще казватъ, че отишълъ при Господа на небето. Никѫдѣ не отиватъ хората, никѫдѣ. Отишълъ въ онзи свѣтъ! Чудно е, като говорятъ хората за онзи свѣтъ! Ти, който говоришъ за онзи свѣтъ, ходилъ ли си тамъ? — Еди-кой си пророкъ казалъ, еди-кой си ученъ казалъ. Ти провѣрилъ ли си този наученъ, религиозенъ фактъ? Съврѣменнитѣ учени хора по 99 пѫти провѣряватъ единъ наученъ фактъ и тогава се произнасятъ, а тукъ, безъ всѣкаква провѣрка твърдятъ, че човѣкъ умира. Ще кажатъ, че е грѣшно религиознитѣ хора да провѣряватъ, дали има животъ слѣдъ смъртьта или не, защото съ това ще покажатъ, че се съмнѣватъ. Съмнѣнието не е знание. Казватъ: ще се усъмнимъ, ако мислимъ по този въпросъ. Мисъльта не е съмнѣние. Мисъльта е вънка отъ всѣко съмнѣние. Съмнѣнието е единъ недѫгъ, излишъкъ на ума. Ако съврѣменнитѣ учени казватъ, че азъ трѣбва да ямъ и въ процеса на яденето трѣбва да остава излишъкъ, това е единъ неправиленъ изводъ, това е една крива философия. Азъ казвамъ: трѣбва да ядешъ тъй, че да остава само единъ микроскопически излишъкъ. И мислите ли, че нашиятъ свѣтъ щѣше да бѫде въ по-лошо положение, ако имахме по-малко излишъци? Единствената вѣрна идея въ свѣта, която може да ни подигне днесъ, никой не я засѣгналъ.

 

И казвамъ: Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“.

 

И най-послѣ, вие ще кажете: ами Господъ заради мене грижи ли се? Ти заради Господа грижишъ ли се? — Ами Господъ заради мене мисли ли? Ти заради Господа мислишъ ли?—Господъ съ мене занимава ли се? Мислите ли, че азъ, като обичамъ нѣкого, трѣбва да се занимавамъ съ него? Обичьта се състои въ това, че когато обикнете нѣкого, не се занимавате съ него. Ще ви докажа това по обратенъ пѫть. Запримѣръ, имамъ 100 души длъжници, азъ се занимавамъ съ тѣхъ. Взелъ съмъ полицитѣ имъ и казвамъ, еди-кой си, на ели-коя си дата ще ми плати. Разглеждамъ по отдѣлно всички полици, и всѣки мѣсецъ отивамъ, събирамъ своята дань, взимамъ лихвитѣ. Но, единъ день, като ги обикна, скѫсвамъ полицитѣ, не се занимавамъ повече съ тѣхъ. Кое положение е по-реално, да се занимавамъ или да не се занимавамъ съ тѣхъ? А, казваме, трѣбва да се занимаваме съ Бога. Е, какъ да се занимаваме, като този лихваринъ ли? Когато ние седнемъ да разсѫждаваме, дали Господъ мисли заради мене, ние мязаме на онзи лихваринъ — човъркаме Бога. Азъ, казва, зная да човъркамъ. Че кой червей не човърка? — Изъ голѣмитѣ дървета тунели пробиватъ. Човѣкъ билъ културенъ, че пробилъ голѣми тунели. Червеитѣ казватъ: „И ние сме културни, и ние правимъ тунели по дърветата и по земята“. Най послѣ, като направимъ една желѣзница, това култура ли е? Като направимъ една фабрика, това култура ли е? Като съградимъ едно здание, това култура ли е? Като направимъ сегашнитѣ си костюми, това култура ли е? Чудни сѫ тѣзи хора, като считатъ, че културата е въ желѣзницитѣ, въ фабрикитѣ. Казватъ: културни хора сме. Да, културни хора! И послѣ се хвалимъ съ нашитѣ културни заведения: библиотеки, училища, университети. Знанието въ университетитѣ ли седи или въ библиотекитѣ? — Не, то не седи нито въ университетитѣ, нито въ библиотекитѣ. Това сѫ условия, при които знанието може да се прояви. Онзи живъ професоръ, той носи знанието. Нему трѣбватъ пособия, както на онзи майсторъ трѣбватъ метъръ, чукъ, мащрапа, мистерийка. Слѣдователно, културата започва само съ живота, а първиятъ потикъ къмъ културата, това е Любовьта. И Христосъ, като влѣзе въ свѣта, даде култура на сегашнитѣ хора, но тѣ, като започнаха да се усъмнѣватъ въ Любовьта, културата почна да замира. И днесъ всички казватъ: съ любовь не може, ти трѣбва да имъ покажешъ на тѣхъ, да не мислятъ, че си простъ! Влѣзте въ нѣкой домъ днесъ и запитайте, има ли Господъ? — Има и започватъ да разправятъ, че има Господъ, че има небе, звѣзди, всичко ще ти разправятъ. Казвамъ: ти звѣздитѣ видѣлъ ли си? А, казва, виждамъ ги. Чудни сѫ хората, като казватъ, че сѫ ги видѣли! Тази часть отъ звѣздата, която виждашъ, знаешъ ли, каква часть съставлява отъ една истинска звѣзда? Сириусъ, който е 300,000 пѫти по-голѣмъ отъ слънцето, ти, го виждашъ, като една малка звѣздица, нѣма никакъвъ дискъ. Какво виждаме ние? Казвашъ: виждамъ тази звѣзда. Ами че смѣшно е! Азъ стоя на 100 клм. разстояние отъ тебъ, нося една малка свѣщь, а ти казвашъ: видѣхъ единъ човѣкъ. Нищо не си видѣлъ. И цѣлиятъ ученъ свѣтъ е пъленъ съ такива научни теории. Азъ, казва, ви познавамъ. Вие, казва, не ме обичате. Ами че ти познавашъ ли какво нѣщо е обичьта? Казва нѣкой: ти не ме любишъ. Познавашъ ли какво нѣщо е Любовьта? Не че не ви любя, но въ васъ нѣма условия да проявя моята любовь. Научно азъ бихъ казалъ тъй: онзи, който иска да го любя, въ него трѣбва да има условия. Щомъ двама души си говоримъ, ние сме живи. Щомъ сме живи, има вече условия да да се прояви любовьта. Има ли потикъ на любовьта, има условия за проявяване на знанието. Въ съврѣменното общество, въ съврѣменния наученъ свѣтъ, религиознитѣ хора, всички казватъ, че щомъ човѣкъ се влюби, проявява се любовьта, а знанието фалирва. Не, тѣ смѣсватъ любовьта съ чувствата. Има нѣкакво разчувствуване понѣкога у човѣка, той става като каша, направена отъ мамулечо брашно, качамакъ го наричатъ. И този качамакъ минава за любовь. Ако това бѣше любовь, както го разбираме, съврѣменниятъ свѣтъ би се прѣвърналъ на рай. Дойде нѣкой, казва: азъ ви обичамъ. Да, азъ ви обичамъ, като качамакъ. Нѣкои ще кажатъ: това е подигравка. Не е подигравка. Ние трѣбва да обичаме всички. Въ всички свои бесѣди азъ имамъ за цѣль да обикнемъ Истината, да говоримъ не грубата истина, но въ душата си да имаме едно такова нѣжно чувство за Истината, че всѣкога да се стремимъ да говоримъ тази Истина; не да се налагаме, но да изказваме тази велика Истина, която извира отъ нашата душа. Слѣдователно, азъ подържамъ: потикъ къмъ културата, това е Любовьта.

 

Като говоря всичко това за съврѣменната култура и наука, азъ не искамъ да критикувамъ ученитѣ хора, но мога научно да обясня, отъ какво произтичатъ всичкитѣ тѣхни противорѣчия. Често правя опити: прочета съчинението на нѣкой ученъ човѣкъ, и отъ прочетеното искамъ да намѣря какъвъ е неговиятъ образъ. Правя своитѣ изчисления, че този ученъ, когато е създавалъ своята теория е ималъ едно чело отъ 3½ см. високо. Казвамъ: този човѣкъ не може да бѫде ученъ, той е билъ само копистъ, копирвалъ е. Като чета съчинението му, отъ думитѣ разбирамъ, че носътъ му е билъ 3½ см. дълъгъ. Казвамъ: този човѣкъ не е билъ наблюдателенъ, въ него е имало нѣщо криво. Чета съчинението на другъ нѣкой. Мѣря, брадата му имала 2 см. Казвамъ: този човѣкъ е съ много слаба воля, слѣдователно, той не е ималъ достатъчно търпѣние да се домогне до всички онѣзи факти, които сѫ необходими за тази велика Истина. Сега, ние ще оспорваме това и ще кажемъ: нашата мисъль зависи ли отъ нашето чело? Тогава азъ задавамъ въпроса: можемъ ли да поставимъ човѣшката душа въ тѣлото на една муха, и тази муха да покаже сѫщата тази интелигентность каквато човѣка? Не, изисква се една човѣшка глава, а знаете ли колко милиони години е работила тази разумна природа върху човѣшката глава? И то не съ тази обикновена реалность, а съ онази абсолютна Мѫдрость, абсолютна реалность, защото има една относителна реалность, има и абсолютна реалность. И всѣки единъ отъ васъ има една провѣрена глава. Природата е вложила вѫтрѣ въ нея всичката ваша душа и казва: „Съ тѣзи ваши инструменти ще работите“. И всичката ваша погрѣшка е тамъ, че не знаете какъ да манипулирате съ този вашъ мозъкъ. Казвате: е, този мозъкъ. И религиитѣ на миналото, училището на йогитѣ, това сѫ училища, които учатъ какъ да манипулира човѣкъ съ своя мозъкъ, т. е. съ обективната външна страна на човѣка, и послѣ съ човѣшката душа. А ние почваме днесъ съ душата. Онѣзи отъ васъ, които вѣрватъ въ душата, знаете ли какъвъ е нейниятъ основенъ законъ? Вие чувствувате вашата душа, вие самиятъ сте душа, но правили ли сте опити да отдѣляте тѣлото си отъ душата? Нѣкои отъ васъ може да иматъ такива опити, но други ще възразятъ: какъ е възможно това? Може, между тѣлото и душата има рѣзка граница, тѣлото може да си живѣе като тѣло, и душата може да си живѣе като душа, само че тѣлото като остане безъ душа, се разкапва на хиляди и милиони живи частици, но то не умира. То е съставено отъ хиляди и милиарди клѣтки. Всѣка клѣтка си има душа, само че душата на първичната клѣтка, първичната монада е централна, тя е свѣтла сама по себе си и е привлѣкла всички други нонади наоколо си. Единъ день, когато тази свѣтла монада свърши своята мисия, тя ще имъ каже: сега ви изпращамъ на свобода. И веднага виждашъ, всички клѣтки започватъ да се разпръсватъ. Клѣткитѣ на сърцѣто се отдѣлятъ и казватъ: „Не трѣбваме повече на господаря си“. И сърцето прѣстава своята дѣятелность, взима си скоро багажа. И единъ день започва разлагане, т. е. не разлагане, а разотиване на всички клѣтки по своя пѫть. А хората, седнатъ да плачатъ, виждашъ ги, четири реда сълзи ронятъ, умрѣлъ вече този човѣкъ. Не е умрѣлъ, но тази свѣтла монада отива при Бога, Който е живъ и тя казва: „Азъ бѣдствувамъ да изгубя живота си и повече за туй ще разпусна слугитѣ си, тѣзи сестри и братя, да могатъ и тѣ да отидатъ и да почерпятъ животъ. Сега, вие ще ми кажете: това не е вѣрно. Азъ казвамъ, че това е вѣрна. Невѣрно — смърть, вѣрно — това е животъ. Азъ съмъ на положителната страна и казвамъ: азъ познавамъ живота, смъртьта не я познавамъ, зная само, че тъй, поодрасква по нѣкой пѫть. Страданията, ограниченията, това е смъртьта. Ние опрѣдѣляме смъртьта така: най-голѣмото ограничение въ свѣта, или най-малкитѣ условия, при които животътъ може да се прояви.

 

Сега, въ тази философия ние трѣбва да изучаваме законитѣ на живота. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си зададе онзи великъ въпросъ: къмъ какво трѣбва да се стремимъ? — Къмъ Любовьта. Да, но трѣбва да знаете признацитѣ на тази Любовь. Когато дойде любовьта у васъ, вие усѣщате единъ срамъ въ себе си. Това не е любовь. Когато проблесне у васъ първиятъ лѫчъ на Любовьта, вие ще усѣтите въ себе си едно неописуемо блаженство, една свѣтлина, единъ такъвъ потикъ на вашия умъ, единъ такъвъ стремежъ на вашата воля, че всички прѣпятствия въ свѣта ще почнатъ да се топятъ прѣдъ васъ. Когато дойде първиятъ лѫчъ на Любовьта и проникне въ душата ви, всичкитѣ ви работи ще тръгнатъ. Кои работи? — Истинскитѣ. Нѣкои казватъ: въ търговията ще ни върви ли? Като дойде първиятъ лѫчъ на Любовьта, тя не обича чуждото и ще каже: „Слушай, всичко ще раздадешъ на бѣднитѣ, а азъ ще ти дамъ моето богатство, ти ще бѫдешъ богатъ по особенъ начинъ“. Като дойде при учения, ще му каже: „Туй старото знание ще го раздадешъ, нѣщо ново ще ти дамъ азъ“. Тя нѣма да създаде нѣщо съвършено ново, но ще отвори своитѣ хранилища, своитѣ библиотеки, и ще те въведе въ онзи скрития свѣтъ. Съврѣменниятъ свѣтъ ходи въ Индия, тамъ има скрити скрижали отъ хиляди и хиляди години. Да, и на земята има, но и горѣ на слънцето има. Азъ зная двѣ библиотеки: на земята и на слънцето. На земята не съмъ ходилъ. Вижъ, за тамъ други иматъ думата, но на слънцето съмъ ходилъ. И каквото пише на слънцето, много добрѣ го разбирамъ.

 

„Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“.

 

Ако Богъ е Богъ на живитѣ, подразбиратъ се онѣзи хора, у които се пробудило туй висшето съзнание. И азъ съмъ срѣщалъ хора, за които Богъ е Богъ на живитѣ, и които нѣма да ги питамъ: ти вѣрвашъ ли? Не, тия хора иматъ особени признаци. Има хора, които казватъ: Господъ за насъ не се грижи, Той ни забрави. Тия хора сѫ мъртви, а Богъ е Богъ на живитѣ, за тия хора говоря азъ. Тия хора, това сѫ истинското сѣме на свѣта. Писанието нарича тия хора „Синове Божии“. Нѣкои ще кажатъ: дали азъ съмъ отъ тия синове? Ако вѣрвашъ, ако живѣешъ, отъ тѣзи си; ако се съмнѣвашъ, ако не живѣешъ, не си отъ тѣзи. Но, мога ли да стана? Не, думата ви ще бѫде: Не, не — ей, ей.

 

Сега, за този Богъ на живитѣ, Който е Любовь, нѣкои казватъ, че Той зарадъ насъ мисли. Не, Господъ мисли зарадъ себе си, и ние зарадъ себе си ще мислимъ. Ама пакъ ще ме разберете криво. Ние ще мислимъ за всичко онова, което Богъ е създалъ. Тази вселена за насъ е създадена. Слѣдователно, ще учимъ, защо Богъ е създалъ звѣздитѣ, защо е създалъ мушицитѣ, бубулечицитѣ, комарчетата, женитѣ, мѫжетѣ. Азъ не говоря за тия комари, които хапятъ. Едно врѣме комаритѣ сѫ били добри свирци, както и хората, които въ първо врѣме сѫ били създадени по образецъ и подобие Божие, но днесъ вече нѣматъ тази свѣтлина. Та, ще ме извините, и комаритѣ днесъ мязатъ на господаритѣ си. Нима иислите, че жилото на комара е по-лошо отъ жилото на човѣка? Ако е за прѣдпочитане, кой да ме ухапе, бихъ прѣдпочелъ да ме ухапятъ 100 комари, отколкото едно човѣшко жило. Едно човѣшко жило е ужасно нѣщо!

 

„Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ.“

 

Подъ думата „мъртавъ“ азъ разбирамъ онѣзи хора, на които сърцето е заледенѣло, на които умътъ не се движи, не мисли, на които волята е парализирана. Иматъ желание това да направятъ, онова да направятъ, но нищо не вършатъ. Казватъ: е, за друго прѣраждане, когато отидемъ на небето, тогава ще учимъ. Ти на земята не учишъ, че на небето ли? Тази философия не търпи критика. Мислите ли, че една муха, като влѣзе въ единъ човѣшки университетъ ще стане много учена? Ами че кой университетъ не е пъленъ съ мухи? При това, колко мишки има, които сѫ свършили? И жабички има, и кученца има, но кои отъ тѣхъ сѫ свършили университетъ? Мислите ли, че като влѣзете въ небето ще свършите? Вашето положение ще бѫде като положението на една муха. Ехъ, ще кажете, нали по образъ и подобие Божие сме създадени? Ти, ако тукъ, при тѣзи условия, при които Богъ настоява да учишъ, те мързи да учишъ, то на небето, тамъ, при онази свобода, ще се забравишъ и нѣма да учишъ. И право казватъ турцитѣ, че на онзи свѣтъ, тамъ ще има една цѣла планина съ пилафъ, полѣнъ съ масло. Какво учение ще има при тази планина? Всѣки день ще има движение къмъ устата навѫтрѣ-навънъ, ще мяза на движението на локомотива — пуфъ, пуфъ. Това е философско схващане, но не е право схващане. Дали има разлика между нашето и турското схващане?

 

„Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“.

 

На кои живи? На онѣзи хора, които мислятъ. Можемъ да мислимъ ние. Можемъ да бѫдемъ живи. Ще кажатъ: можемъ ли да бѫдемъ живи? Чудно нѣщо! Ами кой ти е казалъ, че не си живъ? Азъ съмъ срѣщалъ много младежи, които казватъ: ама азъ не мога да мисля. Кой ти втълпилъ тази идея, че не можешъ да мислишъ? Ама азъ не съмъ живъ. Азъ зная причинитѣ, ти си влѣзълъ въ единъ зимникъ долу. Излѣзъ вънъ, попечи се малко! Има ли Господъ? Ела съ менъ, нѣма да те заведа при Господа, но ще те заведа при лѫчитѣ на Неговия Духъ, и ще усѣтишъ благотворното влияние на Неговата мисъль. Азъ никога до сега не съмъ ви водилъ на слънцето, и ако ви заведа, ще се обърнете на пара, но това е споредъ вашето схващане, споредъ вашитѣ теории. Нѣкои казватъ, че слънцето имало 0° топлина; други, че имало 32,000° топлина, трети — 1.000,000°, а нѣкои допущатъ — до 5,000,000° топлина. Всичко е вѣрно, но това е нѣщо относително. Ти можешъ да минешъ прѣзъ 5 милиона градуса топлина безъ да я усѣтишъ, пъкъ можешъ да минешъ прѣзъ 100° топлина и да я усѣтишъ. Това зависи отъ твоето движение.

 

„Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“.

 

И сегашното заблуждение у всинца ви, туй, което спъва вашия животъ е, че всички казватъ, какво за Бога не може да имаме опрѣдѣлено понятие. Не, за Бога можемъ да имаме едно понятие — свѣтлина безъ сѣнки; за Бога можемъ да имаме едно понятие — животъ безъ ограничения; за Бога можемъ да имаме едно понятяе — Любовь безъ промѣни и измѣни, знания безъ погрѣшки, свобода безъ ограничения. Тъй трѣбва да схванете Бога. И мнозина отиватъ съ своята ученость при Бога. Има единъ начинъ за отиване при Бога. Съврѣменнитѣ хора ги е срамъ да казватъ, че слушатъ моитѣ бесѣди, а мнозина може и да се съмнѣватъ. Колкото за това, че сте идвали да ме слушате, туй може да го държите въ тайна, това може да урони вашия престижъ, вие сте прави, но да ви е срамъ отъ това, че се занимавате съ Бога, туй е едно прѣстѫпление. Дойде ли до Бога, ще кажешъ: азъ зная Бога, за Него имамъ само едно мнѣние. Азъ Го познавамъ. Но какъ Го знаешъ? — Азъ живѣя, а Богъ е животъ. Туй е най-силното доказателство. Когато умра, азъ ще прѣстана да вѣрвамъ въ Бога, но докато живѣя, животътъ, това е Богъ. Тази мисъль, тази воля, този потикъ у менъ, това е Богъ. Колкото посилно се проявява, толкова повече Го познавамъ. Сега, външно, ние хората търсимъ свобода. Вънъ отъ Бога нѣма свобода! Нека си подържатъ всѣки своето учение, но тази идея за Бога, която ви казвамъ, приложете я при слѣдния случай. Вие сте раздразненъ, изгубили сте 100,000 лв., уронва се вашиятъ престижъ. Спрете се прѣдъ себе си и кажете тъй: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“. Кой ти дава право да мислишъ, че си изгубилъ нѣщо? Стотѣхъ хиляди лева, които си изгубилъ, мислишъ, че сѫ загуба? Не, това е печалба заради тебе. Тъй трѣбва да мисли онзи човѣкъ, кой люби Бога. Въ Любовьта всичко е печалба. Безъ Любовь всичко е загуба. Сега, вие ще изберете едно отъ двѣтѣ. Азъ турямъ правило въ новия моралъ: мога да ви обидя само, ако не ви обичамъ, ако не ви любя. Всѣко нѣщо, изказано безъ любовь, това е обида; всѣко дѣйствие, направено безъ любовь, това е обида. И слѣдователно, първото нѣщо при новия моралъ: хората трѣбва да се стремятъ да говорятъ на новия езикъ на Любовьта. Какъ бихте желали да, си говоримъ? — По-добрѣ рѫката на Любовьта да ми удари двѣ плѣсници, отколкото да ме цѣлуне устата на лицемѣрието. Всѣка уста на лицемѣрието, това е сифилистична уста. А като ви удари Богъ, ще кажете: какъ тъй да ме удари! Ами всѣко движение не е ли потикъ на тази Божествена енергия? Ами какъ мислите, тѣзи ангели тъй доброволно ли напущатъ небето? — Не, хване го Господъ съ своята рѫка, завърти го, и той се намѣри на земята. Казвате: доброволно е дошълъ. Да, като го завърти Господъ, ще дойде. Той казва: „Много хубаво ме хвърли Господъ“. А Господъ му каза: „Ще идешъ да покажешъ на хората моята Любовь“. А, казвате, Господъ е много деликатенъ. Не, като отидете при Бога, такова движение ще има, че всичко на пухъ и прахъ ще стане, нищо нѣма да остане по васъ. Нѣма да ви каже Господъ да си хвърлите дрехитѣ. Азъ говоря фигуративно.

 

„Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“.

 

Сега, нека се постараемъ да прѣдадемъ това въ една научна форма. Като казвамъ въ „научна форма“, подразбирамъ онази реална, опитна страна на вѣрата, да опитаме, че онова, въ което ние вѣрваме е положително. Прѣди 15 години бѣхъ въ Русе, въ дома на единъ евангелистъ, тамъ се спрѣхъ. Той отвори Библията, чете ми какъ едно врѣме Христосъ е лѣкувалъ болни, разни въпроси разисквахме, и научни, и духовни, и мистични, и спиритични, докато най-послѣ този хазяинъ го заболѣ зѫбъ, и разговорътъ се спрѣ. Е, казвамъ, ти ми разправи толкова нѣща отъ Евангелието, тури си сега рѫката на страната на болния зѫбъ и я подръжъ така, ще ти мине. — Не вѣрвамъ. Туря си рѫката, не минава. Ами, ако азъ туря рѫката си, може ли да ти мине? — Не вѣрвамъ. Може и по другъ начинъ да мине този зѫбъ — съ лапа, съ пластиръ. Ами, ако азъ туря рѫката си безъ лапа, и болката мине, ти ще повѣрвашъ ли? Какъ, ти искашъ да ме мистифицирашъ ли? Турихъ рѫката си, мина му зѫбътъ. Подиръ половинъ часъ пакъ го заболя. Казвамъ: ти си се усъмнилъ. Турямъ пакъ рѫката си, мина му зѫбътъ. Какъ може така? Казвамъ: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“. Понеже ти си помислилъ, че ще умрешъ, Господъ ти даде тази болка на зѫба. Азъ турямъ рѫката си, и дойде животътъ. Нѣкой започне да боледува, нека каже: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ, и болестьта ще си замине. Единъ нашъ братъ, приятель, познатъ отъ дълго врѣме, минава прѣзъ Търново, заболява го крака, съвършено се схваща, умира отъ болки. Пращамъ при него двама души, които съмъ възпитавалъ, давамъ имъ начинъ какъ да го лѣкуватъ. Обаче, като отиватъ при него, той, по силенъ отъ тѣхъ, прѣдава имъ болестьта си, и тѣ не могатъ да го излѣкуватъ. Пишатъ ми: „Тазъ работа не е за насъ“. Заминавамъ азъ отъ София, отивамъ при него, прочитамъ мисъльта му, мисли, че ще направя нѣкакво чудо и очаква. Но азъ влизамъ, разговарямъ се съ него, какъ е дошла болестьта. Питамъ го: ти вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Ще мине. И този човѣкъ слѣдъ 3 деня бѣше на краката си, и болестьта изчезна. Азъ не му казахъ, какъ го лѣкувамъ, но казахъ на болестьта: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ, ще си вървишъ“. Питатъ го лѣкаритѣ: какъ се излѣкува? — Не зная какъ. Е, че какъ ще знаешъ? Като кажешъ на болестьта: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“, и болестьта ще излѣзе. Нѣкои ме питатъ: Учителю, кажи ни какъ да се лѣкуваме! Като кажешъ „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“, ако се излѣкувашъ, значи ти си дошълъ до самата Истина. Както онзи боленъ, който е излѣзълъ на планински въздухъ, като диша, диша, ще оздравѣе. Като кажешъ: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“, ще оздравѣешъ. А ние сега, съврѣменнитѣ хора, имаме постоянно съмнѣния. Нѣкои ме гледатъ, казватъ: какво искашъ да кажешъ? — Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ. „Ами въ какво седи смисълътъ на живота?“ — Да ни даде Любовь. „Защо ни е Любовь?“ — За да ни даде Животъ. Ами защо ни е животъ? — Да ни даде любовь. Иска да ме оплете. Казвамъ: слушай. приятелю, тази съврѣменна философия азъ я уподобявамъ на слѣдния смѣшенъ примѣръ. Единъ великъ царь, като напълнилъ хамбаритѣ си съ жито, искалъ да намѣри нѣкой ученъ, който да му разкаже една съдържателна приказка, която да нѣма край. Най-послѣ се явява единъ мукалитъ, казва му: „Царю, азъ ще ти разправя една приказка безъ край. Имаше единъ великъ царь, като тебе, напълнилъ си хамбаритѣ съ жито, но зидаритѣ, които съграждали хамбаря, оставили една малка дупка незамазана. Отдѣ се намѣрилъ единъ щурецъ, влѣзълъ прѣзъ дупката, взелъ едно зрънце и го внесълъ въ скривалището си. Вториятъ день идва, взима второ зрънце, занася го пакъ въ дупката си. Третиятъ день — сѫщо, четвъртиятъ день — сѫщо и т. н. Всѣки день идвалъ, взималъ зрънце и го отнасялъ. „Стига де, нѣма ли край?“ — Чакай, всичкитѣ зрънца да се отнесатъ, че тогава ще ти кажа края. Съврѣменнитѣ учени хора, като щуреца, вадятъ зрънце по зрънце, а ние чакаме заключението. Мислите ли, че този щурецъ, като извади всичкитѣ зрънца, ще даде заключение за своята теория? Казватъ за нѣкой ученъ: той ще даде своята теория. — Колкото този щурецъ съ изваждането на тия зрънца ще даде заключение за своята теория. Да, той икономически рѣшава важни въпроси, но ако нѣмаше тия зрънца, нищо не би струвалъ. Не, разумниятъ човѣкъ иска да посѣе туй зрънце. И въ какво седи съврѣменното възпитание? Туй е дресировка, не е възпитание. Азъ бихъ желалъ да видя истинскитѣ методи на възпитание. Истинскитѣ методи на възпитание започватъ съ живота, животътъ започва съ Любовьта, Любовьта започва съ знанието, а знанието — съ свободата. Тия елементи трѣбва да влѣзатъ, съ своята сѫщина, вѫтрѣ въ нашия животъ, а не да стоятъ вънъ отъ живота, да ги желаемъ външно.

 

„Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“.

 

Сега, вие ще кажете: какво ли ще бѫде заключението ми? Азъ заключение никога не правя. Нѣкой пѫть ме упрѣкватъ, че нѣмамъ връзка въ бесѣдитѣ си. Азъ връзки не правя, другъ да ги прави, развръзки правя. Дѣто има връзки, азъ ги развързвамъ, защото въ тѣзи връзки нѣма моралъ. Ако имаше истински моралъ, биха ли сѫществували тѣзи затвори, убийства? Но ще кажатъ нѣкои, въ онзи свѣтъ има ли пъкълъ? Че кой създаде пъкъла? Ние мислимъ, че пъкълътъ е далечъ отъ земята. Не е така. Пъкълътъ е тукъ на земята. Често съмъ разправялъ онзи разказъ за едно малко ангелче, което, като слушало за хората на земята, поискало да слѣзе да ги види. Отишло при единъ голѣмъ ангелъ, неговъ батю, и му казва: „Я ме вземи на крилата си и ме заведи на земята, да видя какъ живѣятъ тѣзи умнитѣ хора тамъ“. Като го завелъ, то казало: „Слушай, на земята искамъ, а ти ме водишъ въ ада“. Ами че тукъ сѫ хората, тукъ живѣятъ тѣ. Раздори, съмнѣния, недоразумѣния навсѣкѫдѣ: и въ науката, и въ религията, и въ обществото — навсѣкѫдѣ. Този билъ виноватъ, онзи билъ виноватъ, този застрѣлятъ, онзи застрѣлятъ, този, онзи затворятъ. Не, не, всички сѫ лъжливи учения. Не е всичко лъжливо, но ако има една крива халка въ една верига, нали разваля цѣлата верига? — Разваля я. Една крива мисъль може да развали 100 прави мисли. Това е и въ обществения животъ, и въ частния животъ, и въ сѣмейния животъ. Една жена прѣзъ цѣлия си 20 годишенъ сѣмеенъ животъ може да е живѣла много добрѣ съ мѫжа си, но една горчива дума казана на края, цѣлиятъ 20 годишенъ животъ отива. А една жена може прѣзъ цѣли 20 години да е тормозила мѫжа си, но на края една хубава дума поправя живота, и този мѫжъ всичко забравя. Азъ похвалявамъ поведението на тази послѣдната жена, която е живѣла цѣли 20 години лошъ животъ; а първата жена, която е живѣла 20 години добрѣ, е неразумна жена. Ще кажете: ние сме голѣми грѣшници. Много хубаво, да направимъ като онази разумната жена. Богъ е Любовь, Богъ всичко извършва. Разправяше ми единъ български офицеръ, капитанъ, които цѣли 20 години се каралъ съ брата си, „Примири се“, съвѣтвали го. — Не, да ми върне имането. Другиятъ: „Не му връщамъ имането, той да се научи“. Като се отваря войната, единъ день, при едно голѣмо сражение, снарядитѣ падатъ наоколо му, а той припълзява до колибката на подполковника и му казва: „Господинъ подполковникъ, азъ на всичко съм готовъ, на всичко, готовъ съмъ да се примиря съ брата си, да му върна имането, само Богъ да ме избави“. Неговиятъ животъ виси на косъмъ. „Добрѣ, пиши на брата си“. Пише той. Примирява се, но при зоръ. И съврѣменнитѣ хора, при тѣзи гранати, които се пукатъ наоколо имъ, макаръ на четири крака, но ще изпълнятъ волята Божия. И азъ се радвамъ за това. Питатъ: защо сѫ тѣзи страдания? Ако тѣзи страдания ни накаратъ да признаемъ, че Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ, всичкитѣ тѣзи страдания сѫ едно благо, че сѫ ни отворили очитѣ. И азъ благославямъ страданията.

 

„И тъй, Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“.

 

Сега, вие си кажете: скѫсвамъ тѣзи вериги! Кажете и скѫсайте! Не само да казвате на думи, но вѫтрѣшно, на себе си кажете. Това е единъ великъ вѫтрѣшенъ процесъ. Човѣкъ може да се откаже отъ своето богатство, и пакъ да не изпълни волята Божия. Човѣкъ може да отиде въ гората, и пакъ да не изпълни волята Божия. Изпълнението волята Божия седи въ друго нѣщо. Туй положение, въ което се намираме, трѣбва да го поправимъ.

 

„И тъй, Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“.

 

Сега, не ви примамвамъ, но казвамъ, че Богъ ви е приготвилъ условия много по-хубави и по-велики, отколкото тѣзи, които сега виждате. Вие седите и казвате; кѫдѣ е Господъ? Азъ казвамъ: твоето сърце топло ли е? Ама има ли Господъ? Свѣтлина въ твоя умъ има ли? Имашъ ли човѣщина? — Свобода имашъ ли? И тъй, сега всички трѣбва да впрегнемъ своята енергия, и да покажемъ, че Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ, и свѣтътъ въ насъ ще се изяви. Българитѣ казватъ, че и безъ пѣтли съмва. Да, слънцето и безъ пѣтелъ изгрѣва, но като изкукурига пѣтелъ, по-приятно е. Мене, напримѣръ, като изкукурига пѣтелъ, тъй ми пада мехлемъ на сърцето. Куче като излае, нищо, но като изпѣе пѣтелъ, приятно е. Питатъ: „какво казватъ пѣтлитѣ на хората?“ Казватъ: не бойте се, свѣтътъ е хубавъ, прѣкрасенъ, всички да пѣете и да мислите, че „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ. Събудишъ се сутринь, казвашъ: бѣденъ съмъ. Пѣтелътъ казва: „Кукуригу, Господъ ще промисли за тебе! Дѣдо ти е умрѣлъ, оставилъ ти е голѣмо наслѣдство, отъ 20,000 лв. Пѣтелътъ казва: „Кукуригу!“ Да, ти вземешъ тия пари, но забравишъ пѣтела. Купи ½ килце жито на единъ, на два пѣтли, хвърли имъ го. Обезсърченъ си, искашъ да направишъ едно научно изобрѣтение, една научна теория. Станешъ сутриньта, пѣтелътъ казва: „Кукуригу, днесъ ще разрѣшишъ въпроса“. Напишешъ работата си, но забравишъ пѣтела. Поетъ си, не ти върви. Пѣтелътъ казва: „Днесъ ще ти тръгне“, и ти напишешъ стихотворението. Купи ½ килце жито за пѣтела! Ти забравятъ пѣтела. Върви ти съчинението, купи за пѣтела, нахвърляй му малко! Колко струва днесъ житото? — Около 4—5 лв. И съврѣменнитѣ хора казватъ: ние съ маловажни работи не се занимаваме. Ами съ какви? — Съ важни. Имамъ отъ еди-кого си да взимамъ 100,000 лв., и ако не ми плати, давамъ го подъ сѫдъ. Еди-коя си вдовица има да ми дава еди-колко си. Ако не плати, да ѝ се продадатъ котлитѣ и юрганитѣ. Казвате: ами че свѣтътъ така ще върви въ редъ и порядъкъ. Казвамъ: това именно е безпорядъкъ. Ти нѣма да продадешъ котлитѣ, а ще купишъ котли. Ще платишъ половината на този твой приятель. „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“. Обаче, всичко това би извършила само Любовьта. Тя механически нѣма да дойде. Ако нѣмаме едно просвѣтено съзнание, съзнание съ свѣтлина, не може да имаме единъ просвѣтенъ умъ. Азъ съмъ срѣщалъ хора съ помрачено съзнание, но такъвъ човѣкъ не може да се развива. Единъ день, като говорихъ съ единъ евангелистъ, той ми казва: „Ти вѣрвашъ ли въ Света Троица?“ Казвамъ: остави този въпросъ за Света Троица, но ти въ Любовьта вѣрвашъ ли? Христосъ, Синъ Божий, Богъ е Любовь. Ако на тия хора не кажешъ, дали вѣрвашъ въ Света Троица, ще те считатъ за еретикъ. Азъ казвамъ, че Богъ е Любовь, вѣрвамъ въ Господа и познавамъ едно учение за Любовьта, а въпросътъ за Света Троица е толкова труденъ, че едва слѣдъ милиони години ще го уча. За мене е важно друго нѣщо: азъ проповѣдвамъ учението на Любовьта.

 

„Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ“.

 

Ние сме живи, и Богъ работи въ насъ.

 

 

 

Бесѣда, държана на 18.ХІ 1923 г.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt