Jump to content
Ани

1923_11_11 Който има уши

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

 

 

Който има уши

 

„Който има уши да слуша,

нека слуша!“1)

 

 

     Щастието и силата на хората зависятъ отъ тѣхното слушане. Туй, което хората наричатъ щастие, това е съотношение. Щастието, това е връзка между двѣ души. Когато двѣ сърца сѫ правилно съединени, т. е. иматъ правилни отношения, то, както въ музиката, тъй и тукъ, образува се онзи тонъ, който ние наричаме щастие. За да можемъ да разберемъ туй вѫтрѣшно отношение на щастието, ние трѣбва да си служимъ съ онѣзи обективни символи, които сѫществуватъ въ природата. Запримѣръ, физическото сърце, това е единъ символъ, и знаемъ, че здравословното състояние на човѣка зависи отъ неговото сърце. И отъ всичкитѣ клѣтки въ тѣлото, като изключимъ тия на главата, най-разумни сѫ клѣткитѣ на сърцето. По интелигентность тѣ сѫ на първо мѣсто, тѣ сѫ най-интелигентни. Обаче, въ съврѣменната физиология, съврѣменнитѣ учени хора сѫ свикнали да мислятъ за клѣткитѣ просто, като за живи сѫщества, безъ никаква разумность. Това е едно дѣтинско схващане на съврѣменната наука. Съврѣменната наука се намира още въ своитѣ пелени, и съврѣменнитѣ учени хора, това сѫ дѣца на тази наука, тѣ се занимаватъ съ дѣтски играчки. Може би, слѣдъ нѣколко хиляди години, тия сѫщитѣ учени хора, които сега минаватъ за голѣми капацитети, тѣ сами ще се поусмихнатъ на своята съврѣменна ученость. Туй погрѣшно схващане е минало въ всичкитѣ клонове на науката и е проникнало самата сѫщина на нашия животъ; и всѣки единъ за себе си мисли, че по-уменъ отъ него нѣма, че само той живѣе и страда, а никой наоколо му не живѣе и не страда — тъй поне чувствуваме въ себе си. Тогава философитѣ казватъ „азъ“ и „не азъ“. „Азъ“ ътъ е туй, което съзнава, а всѣки човѣкъ вънка отъ мене е „не азъ-тъ“. Азъ, който съмъ вѫтрѣ въ себе си, съмъ „азъ-тъ“. Е, какво разбирате подъ думата „азъ?“ Щомъ речемъ да обяснимъ този „азъ“, той се стопява, както снѣга, и нищо не остава отъ него въ рѫцѣтѣ ни. Когато се каже „азъ“, нѣкои го замѣстватъ съ думата „его“. Въ сѫщность, думата „азъ“ сѫществува ли въ свѣта? Всѣки казва „азъ, азъ". „Азъ“ се явява, когато човѣкъ почва да мисли, когато човѣкъ почва да се отдѣля отъ другитѣ хора. Това „азъ“ значи: азъ, № , азъ, който започвамъ да мисля, азъ съмъ. Това „азъ“ съврѣменната наука го употрѣбява въ философията, а ние ще вземемъ азъ-тъ, ще го замѣстимъ съ живата, съзнателната, самосъзнателната човѣшка душа, защото душата е една опрѣдѣлена единица вѫтрѣ въ природата, и тя сѫществува. Тя сѫществува и е извънка врѣмето и пространството, както и въ врѣмето, и пространството. Коренитѣ на душата сѫ въ врѣме и пространство, а нейнитѣ клонища сѫ извънка врѣмето и пространството. Често философитѣ казватъ, какво нѣщо е врѣме и пространство? Нека вземемъ една секунда отъ врѣмето и да раздѣлимъ туй врѣме на 100 милиона части. Ако вземемъ една стомилионна часть отъ секундата, тогава бихъ ви задалъ въпроса: може ли да опрѣдѣлите каква дължина ще има туй врѣме. Съ каква мѣрка ще го опрѣдѣлите? Значи, извънъ врѣмето и пространството нѣма мѣрка. Слѣдователно, нашето врѣме и пространство не е мѣродавно.

 

          Сега, ще направя едно малко отклонение. Вземете, въ геометрията, ние имаме триѫгълници, четириѫгълници, петоѫгълници и т. н., но триѫгълникътъ, това не е една цѣла фигура. Хората отъ третото измѣрение казватъ: ние имаме единъ триѫгълникъ, и може да образуваме една пирамида. Да, но пирамидата не е цѣло. Триѫгълникътъ е часть отъ едно цѣло, пирамидата е часть отъ друго едно цѣло. И слѣдователно, когато туй цѣло се проектира вѫтрѣ въ нашия свѣтъ, въ материалния и извънъ нематериалния свѣтъ, изявленията сѫ неговитѣ отсѣчки. Отсѣчкитѣ му нѣкой пѫть се проектиратъ като триѫгълници, четириѫгълници, петоѫгълници. Ние си служимъ съ тѣхъ, но тѣ сѫ само отсѣчки. Сега, да вземемъ, запримѣръ, единъ ѫгълъ. Често ученитѣ го построяватъ отъ двѣ прави линии насочени къмъ извѣстенъ общъ центъръ, и съ него механицитѣ, инжинеритѣ си служатъ. Тия линии наричаме силови линии на движението. Тѣ дѣйствуватъ вѫтрѣ въ природата. Но тия силови линии сѫ нѣкой пѫтъ и несъзнателни. Вземете, братъ и сестра, не се движатъ винаги по една и сѫща линия. За въ бѫдеще ще могатъ да се измѣрватъ отношенията на хората споредъ тѣхнитѣ ѫгли на движение. Да кажемъ, че двѣ личности се движатъ подъ единъ ѫгълъ отъ 30°, или подъ ѫгълъ отъ 90°, или подъ ѫгълъ отъ 120°, тѣ ще се различаватъ по характеръ, защото тия двѣтѣ линии, които се раздалечаватъ, показватъ, че между тѣхъ трѣбва да има едно по-голѣмо или по-малко прѣпятствие. За да стане този ѫгълъ по-голѣмъ, кои сѫ причинитѣ на туй отклонение? Кои сѫ причинитѣ, за да се отдалечаватъ тѣзи двѣ линии? Тѣ могатъ толкова да се раздалечатъ, че да се изправятъ въ една права линия, да образуватъ единъ изправенъ ѫгълъ отъ 180° и да се прѣгънатъ въ другата посока на своето движение. Сега, вие можете да направите едно малко възражение: какъ е възможно единъ ѫгълъ да се огъне? Възможно е. Азъ ви питамъ: какъ е възможно да смѣните едно любовно състояние съ състояние на умраза? Нѣкой пѫть обичате нѣкого, съгласни сте да се пожертвувате, но слѣдъ 4 —5 години сте въ състояние да го смажете, да го направите на прахъ и пепель. Това сѫ състояния, които сѫществуватъ. Не искамъ да кажа за васъ, вие сте отъ благороднитѣ, азъ казвамъ туй, което въ свѣта сѫществува. Взимамъ не само хората, но цѣлокупната природа, тъй както сѫществува. Вие вземете едно малко кученце, което ви обича и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе съ зѫбитѣ си, но послѣ, като го изгледате малко сериозно, дойде страхътъ, и то отстѫпва. Смѣня се състоянието. Защо? Изобщо хората казватъ: е, то си е куче. Значи, неразумно е. Е, хубаво, то си е куче, азъ съмъ съгласенъ, но когато у човѣка се смѣня състоянието, той какво е? Значи, това не е една философия, която може да изясни правилно защо и отъ какво произтича едно явление. Ние трѣбва да обяснимъ едно явление правилно, и като го обяснимъ, да го приложимъ въ живота тъй, както техникътъ може да обясни едно явление, и да го приложи.

 

      „Който има уши да слуша, нека слуша!“ Природата е употрѣбила дълго врѣме, докато създаде човѣшкото ухо, не само неговата външна страна, но неговото вѫтрѣшно устройство, онѣзи съединителни вѫтрѣшни нишки съ мозъка, за да може да прѣвръща звуковетѣ. Когато нѣкой ти каже „азъ те обичамъ“, тия трептения като влѣзатъ въ ухото ти, трѣбва да ги прѣвърнешъ, да знаешъ, че е така. Като ти каже нѣкой тия думи, звуковетѣ удрятъ на тъпанчето ти, сърцето ти се възпламенява и ти казвашъ: а, той ме обича. Защо, какъ? Чухъ го, на тъпанчето ми удари. У турцитѣ има една пушка чекмаклия, тя има единъ малъкъ отворъ, турятъ вѫтрѣ една запалка съ кремъкъ, малко барутъ, и като щракне, отъ кремъка изхвъркватъ малки искри, запалватъ барута и се чува: „Бумъ“... Тъй както се запалва тази пушка чекмаклия, тъй се запалва и човѣкъ. Дойде любовьта въ него и той се запали. Обаче, това сѫ само прѣходни обяснения, това не е сѫщината на живота. За разбиране законитѣ на самия животъ, за разбиране на самата мисъль, за разбиране на самото движение, се изисква друго нѣщо. Азъ сега не говоря за онѣзи прояви на движенията, които сѫ чисто физически, но говоря за онѣзи съзнателнитѣ движения. Въ съзнателнитѣ движения силата е вѫтрѣ, а въ несъзнателнитѣ, механически движения силата е отвънъ. Въ едно колело имате единъ ремъкъ, който движи постоянно колелото отвънъ, а въ единъ охлювъ имате движението отвѫтрѣ. Този охлювъ или тази мида често е затворена между двѣ черупки. Слѣдъ като умре охлювътъ или мидата, тази черупка остава, и ако я счупите, никога не ще може да образувате наново тази форма. Обратно: ако вземете сольта и я разтворите въ вода, послѣ оставите разтвора ѝ да изкристализира, ще се образува сѫщата форма. Слѣдователно, разумнитѣ форми не се възстановяватъ тъй, както формитѣ на кристалитѣ. Затуй, когато въ свѣта направите извѣстна погрѣшка или извѣстно добро, разумната сила, която е направила тази погрѣшка или това добро, тя сама е въ сила да прѣсъздаде туй, което е направила или развалила. Сега, допуснете слѣдниятъ фактъ, който може да се обясни по два начина. Вие имате единъ приятель, когото обичате, но единъ день, по невнимание, кажете една дума, отъ която той се обижда, неговото настроение се измѣня. Вие отивате, извинявате се, но той не иска да ви прости. Питамъ: защо не иска да ви прости? Онзи човѣкъ, който на иска да ви прости, той не е обидениятъ, другъ е обидениятъ, но го нѣма. Слѣдователно, той казва: азъ нѣма какво да ви прощавамъ, азъ оставамъ само неговъ настойникъ. Запримѣръ, даденъ е единъ процесъ на нѣкой адвокатъ, но другъ единъ му казва: прѣкрати този процесъ. Той пита ищеца: ти готовъ ли си? Адвокатътъ има ли право да прѣкрати дѣлото самъ? — Нѣма право. Слѣдователно, обиденитѣ хора, тѣзи, които не обичатъ да прощаватъ, тѣ не сѫ обиденитѣ, тѣ сѫ само длъжностни лица. Въ обидата всѣкога има една материална щета. Законътъ е такъвъ. И тази щета трѣбва да се изплати, да се възстанови. Защо? Равновѣсието се е нарушило, и ти докато не възстановишъ това равновѣсие, не можешъ да се примиришъ. Нѣкой, който те обидилъ, дойде и започва: извини, азъ те обидихъ. Не, не може така. Ами хубаво, ако ти си единъ слуга, турилъ си боба да се вари, приготвилъ си го, но си забравилъ да поставишъ соль въ гърнето и отидешъ при господаря си и му кажешъ: „Извини, азъ не турихъ соль“. Съ това извинение бобътъ ще се осоли ли? — Нѣма. Или, прѣсолилъ си боба, дойдешъ и се извинишъ на господаря: „Извини, бобътъ е прѣсоленъ“, Съ това ще се обезсоли ли? Това сѫ редъ извинения. Нѣкой се извинява: азъ го обезсолихъ, азъ го прѣсолихъ. Това сѫ методи, които съврѣменнитѣ хора употрѣбяватъ за поправяне на обществото. Тия методи сѫ употрѣбявани, употрѣбявани, но не сѫ дали никакви резултати. Вие казвате: ние сме грѣшни хора, това-онова. Туй значи: азъ не съмъ турилъ соль. Съ такива извинения „азъ не съмъ турилъ соль,“ или „азъ съмъ прѣсолилъ“ става ли нѣкаква работа? Като не туришъ соль, сольта ще влѣзе ли въ гърнето? — Нѣма да влѣзе въ гърнето. Послѣ, другото, което спъва съврѣменнитѣ хора, то е слѣдното. Ние казваме: да имаме Божията Любовь! Като кажете да имаме Божията Любовь, ще я имате ли? Не, Любовьта се проявява въ човѣшката душа само при извѣстни условия. Тя дѣйствува, но се заражда при извѣстни условия. Казвашъ: азъ искамъ да бѫда ученъ човѣкъ. Да, но знанието и Мѫдростьта, и тѣ се зараждатъ при извѣстни условия. Любовьта се заражда само тогава, когато ти дойдешъ въ съприкосновение съ Бога. Нищо повече! При първия моментъ на съприкосновение съ Бога, Любовьта ще блесне въ душата ти, като единъ свършенъ фактъ. И когато това стане, ето какви промѣни ще настанатъ. Да кажемъ, докато не дойде Любовьта, ти разсѫждавашъ философски, интересувашъ се и отъ философията, и отъ геологията, но докосне ли те, ти ще отлагашъ да изпълнишъ всичко това, което тя изисква за слѣдъ милиони години и ще казвашъ: „Е, то не му е дошло врѣмето“. И всички съврѣменни хора сѫ все умни хора, казватъ: нѣма да дадемъ имота си най-послѣ, ще мислимъ и за себе си“. Чудна е тази философия! Нима за да направя добро нѣкому, азъ трѣбва да прѣстана да мисля? Не, сѫщностьта именно трѣбва да се приеме, а не да мислимъ, какво не е дошло врѣмето. Какво ще бѫде състоянието ти, когато влѣзешъ въ съприкосновение съ Бога? Веднага тия неразрѣшени въпроси ще ги разрѣшишъ. Щомъ дойдешъ въ съприкосновение съ Бога, ще бѫдешъ готовъ веднага да раздадешъ всичко, ще бѫдешъ готовъ да заемешъ каквото и да е положение въ свѣта. Не ме разбирайте криво! Тази Любовь нѣма да те направи калугеръ въ нѣкоя гора, тя нѣма да ти тури съдрани гащи. Ние съврѣменнитѣ хора привидно сме много скромни. Единъ ученикъ на Сократа, за да покаже своята скромность, се явява съ съдрани гащи прѣдъ своя Учитель, виждали се месата му. Погледналъ го Сократъ и му казалъ: „Твоята гордость се вижда и прѣзъ съдранитѣ ти гащи“. Гордостьта може да се покаже и прѣзъ хубавитѣ дрехи, може да се покаже и прѣзъ съдранитѣ гащи. Обаче, когато ти имашъ туй първо съприкосновение съ Божествената Любовь, у тебе ще лъха вече животъ, и ти ще бѫдешъ единъ изворъ, който периодически, помалко идва, докато не дойде малко дъждецъ, и пакъ ще засъхнешъ. Но когато дойде Божествената Любовь въ съприкосновение съ тебе, ти ще бѫдешъ единъ великъ изворъ, и цѣлата мѣстность ще се благослови отъ туй съприкосновение съ тебе. Едно отъ качествата на тази Любовь е това, че тя е устойчива н неизмѣнна, т. е. тя се измѣня, но както трептенията, вибрациитѣ отъ една цигулка сѫ тъй хармонично съчетани, че образуватъ хармония, приятна за ухото, така е и съ промѣнитѣ, които ставатъ отъ Любовьта. Хиляди и милиони промѣни ще станатъ въ нашето състояние, но отъ всичката тази Любовь, първото нѣщо, което е, ще диша животъ навсѣкѫдѣ. Първиятъ актъ: ние ще усѣтимъ единъ избликъ на Любовьта. Вториятъ актъ: понеже този изворъ ще трѣбва сега да тръгне въ своя пѫть на движението, необходима е Мѫдростьта да му покаже пътя, накѫдѣ да върви. Затуй трѣбва първо да имаме съприкосновение съ Бога. А сега съврѣменнитѣ учени хора започватъ да опровергаватъ има ли Господъ, нѣма ли Господъ. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть: реалностьта не я доказвамъ. За реалностьта можемъ да говоримъ само. Азъ не доказвамъ реалностьта, понеже комуто я доказвамъ, ще го опетня съ своитѣ доказателства. Да доказвамъ Истината, значи да лъжа. Да положимъ сега, че нѣма Господъ, тъй казватъ съврѣменнитѣ теолози, ти губишъ ли нѣщо? Ако пъкъ има Господъ, значи спечелилъ си нѣщо. Това сѫ търговски работи. Ами, ако Господъ е само на земята, ако въ Божествения свѣтъ Го нѣма? Ако имашъ умъ, има Господъ; ако нѣмашъ умъ, нѣма Господъ. Ако имашъ сърце, има Господъ; ако нѣмашъ сърце, нѣма Господъ. Подъ думитѣ „има Господъ“, ето какво подразбирамъ. Вие сега не ме разбрахте, но погрѣшката не е ваша, не е и моя, но е на онзи, който е направилъ езика. Има Господъ, значи има Любовь. Има ли Любовь, тази Любовь ще даде животъ. Азъ съмъ мъртавъ, хилавъ, отчаянъ, песимистъ, това-онова, но като дойде Любовьта, азъ мога да помогна на хиляди хора. Каквото хвана, всичко мога да направя. Е, кое състояние е по-хубаво? Хубаво ли е това състояние, при което да те турятъ на леглото, и да имашъ нужда отъ 10 души слуги, да те измиятъ, да обикалятъ наоколо ти, и да казвашъ само „охъ, охъ“? Азъ ще ви прѣдамъ единъ фактъ тъй, както си е, както сѫ ми го казали, той е веществено доказателство. Отиватъ при единъ лѣкарь, казватъ му: „Има единъ боленъ, той е въ послѣдната фаза на болестьта, на издъхване.“ Лѣкарьтъ взима инструментитѣ си, мисли, че може да има нужда отъ операция. Влиза вѫтрѣ, вижда единъ болникъ лежи на леглото си, завитъ съ юрганъ, прѣдъ него една чиния съ кюфтета. Болниятъ казва: „Охъ, докторе, умрѣхъ.“ Докторътъ си казва: „Тия хора сѫ направили съ мене една шега.“ „Нѣма, нѣма нищо“, казва той, „човѣкъ, който яде кюфтета, не умира“, и си отива. „Чакай, чакай, господинъ докторе, идвали сте тука, да ви платя.“ Съврѣменната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболѣватъ, ядатъ повече. И този човѣкъ заболѣлъ отъ такава болесть, но лѣкарьтъ се очудилъ, очаквалъ да види боленъ, който умира, а той, подъ юргана пъшка, и на масата прѣдъ него паница съ кюфтета. Такива болести се лѣкуватъ много мѫчно, но за да се излѣкува човѣкъ, той непрѣменно врѣменно трѣбва да прѣстане да яде, а да наваксва тази храна отъ въздуха и водата. Слѣдователно, имало е, и сега има, па и за въ бѫдеще пакъ ще има методи за лѣкуване. Съврѣменнитѣ лѣкари, съврѣменната наука има всичкото добро желание да лѣкува, но природата е скрила своитѣ методи. Тя е много строга къмъ всѣки, който би употрѣбилъ единъ нейнъ методъ. Има два начина за лѣкуване: единиятъ е природенъ, а другиятъ начинъ азъ го наричамъ Божественъ, той е моменталенъ. Ти не можешъ да излѣкувашъ единъ грѣшенъ човѣкъ моментално. Единъ праведникъ можешъ моментално да го излѣкувашъ, отъ каквато и да е болесть, но единъ грешникъ — никога. Въ историята на човѣшкитѣ аналии не съмъ намѣрилъ примѣръ, дѣто нѣкой виденъ лѣкарь да е излѣкувалъ моментално нѣкой човѣкъ. Има примѣри, но тия хора сѫ били хора на вѣрата. За да подобримъ живота си, ние трѣбва да възприемемъ Любовьта. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се стрѣми къмъ туй първо съприкосновение съ Бога, но туй съприкосновение трѣбва да бѫде такова, каквото съотвѣтствува за вашата душа. За всѣки единъ човѣкъ има отредено едно мѣсто, една специална точна, споредъ неговата душа. Туй мѣсто седи само за вашата душа, никой не може да ви го вземе. Задъ него седи единъ ангелъ, който го пази. То ви чака отворено. Като дойдете въ контактъ съ Бога, то ще произведе резултатъ. Може учени хора да ви говорятъ това-онова, какво ли не, да ви залъгватъ, но туй мѣсто си седи. Трѣбва да обходите цѣлъ свѣтъ, да дадете всички жертви, и дойдете ли въ контактъ съ Бога, веднага въ васъ ще се влѣе новия животъ, който Христосъ нарича „новораждане“, а въ окултната наука го наричатъ „дважъ роденъ.“ Сега, ние хората на земния животъ, мислимъ, че ако имаме тия блага, които сега има, ще бѫдемъ щастливи, но въ свѣта има разпрѣдѣление на Божественитѣ блага. На нѣкои хора Богъ е далъ блага, но не имъ позволява да ядатъ отъ тѣзи блага, а на нѣкои е далъ много малко блага, но имъ позволява да ядатъ. Единъ отъ древнитѣ царе, Самсунбарединъ, искалъ да даде на своя народъ единъ добъръ примѣръ. Той поканилъ на обѣдъ 10 души, отъ държавата си, най-видни, най-учени хора и 10 души най-бѣдни, най-прости. И дѣйствително, намѣрили се 10 души учени и 10 прости и дошли. Царьтъ искалъ да ги угости. На първитѣ 10 души сложилъ най-хубавитѣ ястия, и като разбиралъ законитѣ на електричеството, той разпоредилъ, щото всички блюда, вилици, лъжици, ножове, всичко, до което се докоснатъ, да бѫде скачено съ електрически жици. Богата била трапезата, съ най-пищни яденета, каквото биха пожелали, щѣха да намѣрятъ: и агнешко, и пилешко, и пуйки, и падпадъци, и езици отъ птиченца, всичко. Тѣ си казвали: „Царьтъ ще ни укаже най-голѣми почести“. А на другитѣ, на проститѣ, сложилъ най-скромнитѣ яденета, но нѣмало никакви електрически токове. Дохожда царьтъ, казва и на еднитѣ, и на другитѣ: „Заповѣдайте!“ Сядатъ ученитѣ, взиматъ лъжицата, посѣгатъ — трепватъ, не могатъ да ядатъ. Взиматъ вилушката — трепватъ, не могатъ да ядатъ. Какво има? „Е, малко сме неразположени“. Каквото бутнатъ, тия ученитѣ философи, все трепватъ и си казватъ: „Нѣма ли да се свърши тази трапеза? Почватъ да мислятъ, че се намиратъ на нѣкакъвъ огънь. А бѣднитѣ ядатъ... Царьтъ отъ врѣме на врѣме хвърли око къмъ еднитѣ и другитѣ, наблюдава ги. Ученитѣ си казватъ: „Защо ни е всичко това, щомъ не може да се използува?“ Богатитѣ иматъ външно величие, а вѫтрѣшно нѣматъ, а бѣднитѣ иматъ вѫтрѣшно величие, а външно нѣматъ. Бѣднитѣ прѣспокойно и сладко си ядатъ. И Господъ така е направилъ свѣта; туй сѫщото е и въ природата. Господъ ще ви даде богатство, ще ви даде кѫщи, ама токове ще има. Всѣки день, като туришъ паницата отпрѣдѣ си, ще подскачашъ: глава ще те боли, коремъ ще те боли, крака ще те болятъ, това-онова — богатъ човѣкъ. Но смисъльтъ на живота не е въ това, ние хората трѣбва да разбираме живота другояче. Сега, ако река да обяснявамъ, какъ трѣбва да го разбираме, това сѫ го обяснявали и много учени хора. Недѫзи има вѫтрѣ въ живота, които трѣбва да се лѣкуватъ. На съврѣменнитѣ хора трѣбва вѣра. Вие казвате: значи, човѣкъ трѣбва да скръсти рѫцѣ. Да живѣе човѣкъ съ вѣра, у насъ така подразбиратъ, да скръсти рѫцѣ и да чака. Не, обратното е. Ние още не знаемъ какъ да работимъ съ своя езикъ. Азъ сега правя нѣкои малки наблюдения въ живота, съ по-висшитѣ и съ по-нисшитѣ животни, правилъ съмъ наблюдения и съ растенията и виждамъ на каква степень е тѣхното съзнание. Често, вие минавате прѣзъ гората, и виждате нѣкое голѣмо дьрво изсъхнало, а наоколо му, другитѣ дръвчета сѫ запазени здрави. Разравяте почвата, червеи нѣма, а то изсъхнало. Какъ ще си обясните това? Ако единъ прѣстѫпникъ седне подъ едно какво и да е дърво, то ще изсъхне. Не само дървото изсъхва, но ако единъ такъвъ прѣстѫпникъ, който е убилъ нѣкого, влѣзе въ дома ви, нѣкой отъ дома ви ще изсъхне. Грѣшнитѣ състояния носятъ въ свѣта една ужасна проказа. И никога въ свѣта не е имало толкова болести, колкото сега. Лѣкаритѣ вече се слисали, кръщаватъ ги, кръщаватъ, нѣматъ вече нови имена за болеститѣ, тъй много тѣ се умножаватъ. Защо? — Защото хората въ своитѣ стремежи не сѫ чисти. Не е въпросътъ само за извършенитѣ прѣстѫпления. Много прѣстѫпления не сѫ извършени, но съврѣменнитѣ хора съ своята алчность, съ своята ненаситность сѫ въ състояние, който имъ се изпрѣчи на пѫтя, да го унищожатъ. Сега нѣма да ви привеждамъ примѣри, но има случаи, дѣто мнозина хора сѫ пожертвувани само за стотина лева. Но, сега ще се повърнемъ къмъ нашата бесѣда.

 

           Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша!“ Какво мислятъ сега ученитѣ, философитѣ, дали има Господъ или нѣма, това е тѣхна работа. Има ли пространство, нѣма ли пространство, това е тѣхна работа. Има ли врѣме, нѣма ли врѣме, това е тѣхна работа. Ние изучаваме абсолютната реалность. Богъ е една реалность, за която и въпросъ не можемъ да правимъ. Ние въ всичко можемъ да се усъмнимъ, въ сѫществуването на хората можемъ да се усъмнимъ, но въ сѫществуването на Бога — никога! И когато нѣкой се изправи прѣдъ мене и ме пита, има ли Господъ, казвамъ: ами ти самъ ми говоришъ, че има Господъ. Ако не бѣше ме питалъ, щѣхъ да кажа, че нѣма Господъ, но Господъ чрѣзъ тебе, чрѣзъ този ученъ ме пита: има ли Господъ, вѣрвашъ ли, че азъ сѫществувамъ. Казвамъ: Господи, азъ никога не се съмнѣвамъ. Дойде нѣкой, казва ми: Господъ не сѫществува, дъщеря ми умре. Това именно е доказателството, че Господъ сѫществува. Ами Господъ ми направи най-голѣмото зло! А, зло ти направи! Какъ, туй Великото сѫщество, зло да ти направи! Казвамъ: слушайте, ако при тебе дойде единъ царь или князъ, даде ти една огърлица съ диаманти и ти каже, че слѣдъ три мѣсеца ще си ги вземе, и слѣдъ три мѣсеца дѣйствително дохожда да си вземе огърлицата, а ти започвашъ да плачешъ, какво показва това? — Казвамъ: ти си много алченъ. Че тази огърлица си е негова, далъ ти я за три мѣсеца, и ще си я вземе. Една твоя дъщеря или твой синъ, всички тия души, това сѫ диаманти отъ една Божия огърлица. Той ти е далъ единъ диамантъ отъ тази огърлица за година, 2, 3, 10 и най-послѣ казва: „Нека се върне този диамантъ при мене!“ Защо ще плачешъ? Ти ще пишешъ едно писмо на Господа и ще кажешъ: „Господи, азъ Ти благодаря за крайната милость, че поносихъ малко този диамантъ отъ Твоята огърлица, прати ми го пакъ нѣкой пѫть“. Той ще ти прати другъ, и бѫди увѣренъ, че вториятъ диамантъ ще бѫде по-хубавъ. Господъ има много хубави огърлици, вие още не сте носили диаманти отъ Неговитѣ огърлици. Сега, нѣкой ще каже: това е отъ 1001 нощь. Повече отъ 1001 нощь е даже. Въ 1001 нощь има такава философия! Чели ли сте 1001 нощь? Вѣроятно сте я чели, тамъ има отлични нѣща, само че туй е единъ животъ другадѣ прѣживѣнъ, при друга обстановка, а не тукъ на земята.

 

     И тъй, първото съприкосновение съ Бога, съ туй Великото сѫщество, ще внесе една нова струя, едно ново прозрѣние, ние ще схванемъ живота тъй, както никога не сме го схващали и ще почнемъ да живѣемъ другояче. Сега, съврѣменнитѣ учени хора казватъ, че ако дойдемъ въ съприкосновение съ Бога, ние ще обѣднѣемъ, ще изгубимъ своята индивидуалность и самостоятелность. Азъ ви питамъ слѣдния фактъ: коя майка иска, слѣдъ като роди едно дѣте, туй дѣте да бѫде идиотъ? Има ли такава майка? Всѣка майка иска нейното дѣте да бѫде тъй разумно, като нея. Тя се радва. Мислите ли, че Богъ, Който ни е родилъ, всичкото Му желание не е да бѫдемъ като Него? Ние имаме една философия, казваме, че еди-кой си окултистъ, еди-кой си философъ е казалъ тъй. Много хубави нѣща сѫ казали, но философътъ не чувствува тъй, както мене. Има една наука, която не може да се прѣдаде чрѣзъ ума, но чрѣзъ сърцето. И нѣкой философъ ми казва туй-онуй, но азъ му казвамъ: „Твоята наука не мога да я разбера, ти ми прѣдай твоето чувствуване — не какво мислишъ, но какво чувствувашъ за Бога“. Разумни чувствувания има! Е, питамъ: съврѣменниятъ свѣтъ на ума ли е обоснованъ или на чувствата? На чувствата е обоснованъ, а умътъ е само единъ пазитель на тази огърлица. Огърлицата е сърцето, а умътъ е едно сандъче за тази огърлица. Умътъ е майсторъ да пази, а сърцето е, което оцѣнява тази огърлица. Сега, нѣкои може да излѣзатъ, да кажатъ, че сърцето било извратено, тъй казвало Писанието. Ще извините, свещениятъ езикъ на Писанието е малко опороченъ. И много думи се опорочаватъ. У насъ думата „любовь“ е почти на половина опорочена. Щомъ кажешъ „обичамъ нѣкого“, веднага ще ти кажатъ: „Разбирамъ, разбирамъ твоята любовь“. Думата „любовь“ не е разбрана, опорочена е. Правда, доброта, всички тия нѣща сѫ опорочени. Кой говори за право? Добриятъ човѣкъ за право никога не говори. Човѣкътъ на Истината за Истината никога не говори. Ще бѫде смѣшно свѣщьта да говори за своята свѣтлина, за себе си. Ако питате една свѣщь за свѣтлината ѝ, ще каже: „Можешъ ли да четешъ на моята свѣтлина?“ — Мога. Не ме питайте повече. Това е доказателство. Сега, ще се повърнемъ пакъ къмъ тази велика Любовь. Тази дума „велика“ не може да се приложи за Любовьта. Любовьта не е велика. За да кажемъ, че е велика, трѣбва да има нѣщо, съ което да я сравняваме, а тя не може да се сравнява. Като казвамъ „великата Любовь“, ето какъ я опрѣдѣлямъ. Любовьта носи въ себе си безсмъртие и животъ; Любовьта изключва всички страдания; Любовьта изключва всички насилия; Любовьта изключва всички глупости; Любовьта изключва всички безчестия; Любовьта изключва всички нечистотии; Любовьта изключва всички неправди, а включва милосърдието, добротата, всичко онова, което е възвишено и добро, включва съвършения животъ. Прѣдъ нея и въ нея живѣятъ всички сѫщества тъй, както ги разбираме, отъ най-нисшитѣ до най-висшитѣ, като изключимъ Бога — всички живѣятъ въ нея и черпятъ отъ нейнитѣ източници. Сега, нѣкои казватъ: Любовьта не сѫществува. Ами че защо плачешъ въ свѣта? Плачътъ е едно доказателство, че има Любовь въ свѣта. Ти плачешъ, защото търсишъ нѣщо; ти плачешъ, защото има нѣкой, който не те обича. Не, има нѣкой, който те обича. Господъ те обича. „Е, ти остави Господа“. Ами кой? „Нѣкое живо сѫщество“. Ами живото сѫщество си ти. Щомъ не можешъ да намѣришъ нѣкого, който да те обича, обърни се ти да обичашъ нѣкого. Тогава, въ Любовьта на Господа има двѣ състояния: да те любятъ, и ти да любишъ. Когато въ единъ животъ те любили, въ другия животъ ти ще любишъ, защото онѣзи, които сѫ тѣ любили, сега ти ще ги любишъ. Онѣзи, които трѣбва да бѫдатъ любени, тѣ почиватъ. А сега, ти седишъ, чакашъ, като нѣкой богатъ човѣкъ, да те любятъ. Не, ще станешъ, ще идешъ да търсишъ нѣкого да любишъ.

 

         И тъй, съврѣменнитѣ хора питатъ: „Кѫдѣ е Господъ?“ Косвено азъ бихъ обосновалъ своето доказателство така: всѣка една електрическа лампичка, която свѣти, не е ли отражение на слънчевата свѣтлина? Ако слънчевата свѣтлина угасне, всичкитѣ огньове веднага ще изгаснатъ, а понеже огъньтъ гори, то е едно доказателство, че и слънцето гори. А понеже Богъ живѣе въ свѣта, проявява своята свѣтлина, то и ние живѣемъ въ Него. Че нѣма Господъ, азъ бихъ казалъ така: ако Господъ изчезне, и азъ ще изчезна, защото азъ съмъ едно отражение. Може ли сѣнката да изчезне безъ реалностьта? — Не може. Слѣдователно, сѫществуването на сѣнкитѣ е едно доказателство, че сѫществува и реалность.

 

          „Който има уши да слуша, нека слуша!“

 

     Сега, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: ние сме хора на реалностьта, хора на XX вѣкъ, нови идеи има въ насъ, мислишъ ли, че ще ни заблудишъ съ своитѣ аргументи? Ние искаме да поставимъ твоето учение на опитъ. Туй, което ни говоришъ, право ли е? Азъ бихъ ви задалъ други въпроси: кола, която не се движи, може ли да се счупи? Стомна, която се не пълни, може ли да се изпразни? Хлѣбъ, който се не яде, може ли да се свърши? Рѣка, която не тече, може ли да прѣсъхва? Огънь, който не гори, може ли да запали нѣкоя кѫща? Човѣкъ, който не мисли, глупости може ли да направи? Човѣкъ, който не чувствува, може ли да люби или да мрази? — отговорете ми на тѣзи въпроси! Умразата въ едни хора е любовь въ други. Твоята умраза е корень на една висша Любовь. Туй, което ти чувствувашъ като умраза, ако ти проектирашъ твоята любовь къмъ коренитѣ на умразата, цвѣтоветѣ въ клонищата ще дадатъ най-хубавитѣ сокове. Ти казвашъ: а, тази умраза ми съсипа сърцето. Ти трѣбва да намразишъ нѣкого, за да обикнешъ другиго. Отъ тази твоя умраза ще се образува любовь. Умразата ще мине като любовь въ единъ по-висшъ свѣтъ. Ама защо е умразата? — Потрѣбна е. Защо е любовьта? — Любовьта е потрѣбна, за да се яви умразата. Умразата е единъ свѣтъ на по-нисши сѫщества. Като намразишъ нѣкого, туй, което е нещастие за тебе, е щастие за другиго, въ това има едно движение. Тъй щото, ако ти си щастливъ, другъ е нещастенъ; ако ти си нещастенъ, другъ е щастливъ. Сега, тия нѣща, които ви казвамъ, както и туй послѣдното, се нуждаятъ отъ доказателства, но и него нѣма да доказвамъ, защото нѣмамъ врѣме.

 

           „Който има уши да слуша, нека слуша“!

 

           Въ туй отношение, вие трѣбва да бѫдете послѣдователни, да изучавате вашата природа, вашия умъ. Всѣки день си задавайте задачата, да опрѣдѣлите на какво се дължи туй постоянно смѣняване на вашитѣ чувства, туй постоянно смѣняване на вашитѣ мисли и на вашитѣ дѣйствия. Азъ забѣлѣзвамъ, мнозина отъ васъ, като дойдатъ тукъ, въ първо врѣме сѫ ревностни, послѣ поолегнать малко, казватъ: ние усвоихме учението. Казвамъ: та вие още не сте били ревностни, вие не сте опитали още Любовьта, вие не сте намѣрили още Бога, не Го познавате. Азъ не отказвамъ, че Богъ се проявява въ васъ, че и вие живѣете въ Него, но туй първото съприкосновение съ Бога, което азъ наричамъ „съприкосновение по особена благодать, второ раждане или новиятъ животъ“, вие не сте го придобили още. Това специално съприкосновение ще го придобиете слѣдъ 40 —50 години. Тогава ще придобиете живота на ангелитѣ. Казвате: азъ мога ли да стана ангелъ? — Можешъ, но то е въпросъ на врѣме. Можешъ да станешъ ангелъ въ една минута, въ единъ день, а можешъ да станешъ ангелъ слѣдъ милиони и милиарди години. Всички вие, които ме слушате, можете моментално да измѣните вашия животъ, но да се не усъмните въ Бога. Каквото и да ви дойде, каквото и да стане, ще можете да придобиете този животъ. Но вие ще се намѣрите въ положението на онзи старъ, 70 — 80 годишенъ дѣдо, който, като си вървѣлъ единъ день, прѣдставилъ си, че билъ младъ, загледалъ се нагорѣ и падналъ въ единъ доста голѣмъ трапъ. За да се извини, казалъ си: „Дойдохъ до трапа, не искахъ да го обикалямъ, рекохъ да го прѣскоча, както това правихъ на млади години, но паднахъ. Е, на млади години така ли бѣше? Ама като остарѣе човѣкъ, друго е“. Като си показалъ главата нагорѣ, поогледалъ се наоколо да го не види нѣкой, казалъ си: „То и на млади години бѣше така“. Така и вие, въ младинитѣ си, казвате: хайде, азъ ще си поправя живота, но като поостарѣя малко, сега нека да си почета малко философия, да си понареда малко живота. Редишъ го, редишъ го и послѣ казвашъ: хайде, въ другото прѣраждане, тогава. И въ второто прѣраждане такъвъ ще бѫдешъ. Че можешъ да живѣешъ много прѣраждания, то е другъ въпросъ, но можешъ да използувашъ сегашния си животъ въ всичката своя пълнота и да приготвишъ онѣзи условия, при които Богъ може да се прояви. Азъ ви казахъ въ една бесѣда, че ние идваме на земята, за да се прояви съвършения Божи животъ въ насъ.

 

     „Който има уши да слуша, нека слуша!“

 

     Въ окултната наука има единъ законъ: всѣко нещастие, което дойде отгорѣ, прѣвръщайте го за ваше добро! Истинскиятъ животъ седи въ страданията, не можете да ги избѣгнете. Туй е за земята. Когато човѣкъ започне да се издига умствено или сърдечно, непрѣменно ще му дойдатъ страданията. Това е една фаза въ неговото развитие. Неизбѣженъ законъ е. Тогава, онзи, който не иска да страда, да се повърне назадъ. Вие сте чудни! Онзи ученикъ, който иска да стане вишистъ, да стане знаменитостъ, може ли безъ усилия, безъ работа да стане такъвъ? Не, дълго врѣме ще страда. И въ чистотата, и въ святостьта на нашия животъ пакъ ще трѣбва да правимъ тѣзи усилия. Дойде едно нещастие, кажете: за добро е. Дойде второ — за добро е. Трето, четвърто — за добро е, за добро е, докато най-послѣ туй доброто само по себе си възтържествува. Ако имате тази Божия Любовь, туй първо съприкосновение съ Бога, вие ще имате единъ ключъ, и дѣто и да идете, въ Англия, въ Франция, дѣто и да стѫпите, на английска почва запримѣръ, веднага всѣки англичанинъ ще ви посрѣщне, и всѣки ще иска да ви вземе дома си. Човѣшкото съзнание е такова, че ако, запримѣръ, въ България стане една духовна промѣна, духовно движение, всички тѣзи хора въ Америка, въ Англия, които сѫ въ свръзка съ Бога, ще знаятъ всички промѣни, които ставатъ въ България. Има англичани, които ви знаятъ, знаятъ ви и по име и казватъ: обръщане има. Пъкъ и ние знаемъ какво става въ Франция, въ Англия, колко души иматъ съприкосновение съ Бога, и си кореспондираме, само че нашитѣ писма не идватъ съ тази поща, не сѫ на тази обикновена хартия писани и съ тѣзи обикновени пликове. Има единъ особенъ новъ начинъ за кореспондиране, който за въ бѫдеще ще се прилага въ свѣта. Той е най-износниятъ, най-практичниятъ, нѣма да носи никаква зараза въ свѣта, а ще носи знания на хората. И този, днешниятъ начинъ и той е хубавъ, но за въ бѫдеще ще има единъ много по-хубавъ начинъ отъ сегашния.

 

        И тъй, първото нѣщо: трѣбва ви съприкосновение съ Бога! Но, ще работите, нѣма да концентрирате ума си на едно мѣсто, нѣма да гледате на онази мома, която не е умна, която цѣлъ день седи прѣдъ прозорцитѣ, върти си палцитѣ и казва: „Туй ще ми купи, онуй ще ми купи“. Не, тя трѣбва съ хурката да преде, да работи и като дойде той, да я завари въ туй работното състояние. Така и ние трѣбва да чакаме Господа, да работимъ. Така е и съ менъ, азъ работя съ Господа, а нѣкои се биятъ. Ще ви приведа единъ фактъ: двама мои ученици, нѣма да кажа кои сѫ, прѣди нѣколко дни се биятъ. Идва една ученичка, казва ми: „биятъ се!“ Казвамъ: нека се биятъ, тѣ като братя си играятъ. „Ела да ги видишъ“. Азъ и отъ тукъ ги виждамъ. Че нѣкой шлепналъ нѣкого! Ами защо да не кажа, че това е милувка? Вѣтърътъ не взима ли шапката, не шляпка ли хората? Зависи какъ гледашъ на нѣщата. Сега, ние се тревожимъ, нѣкой си билъ нѣкого, нѣкой казалъ нѣкому нѣщо, съ дреболии се занимаваме. Това сѫ въпроси за свѣта, а вие трѣбва постоянно да прѣвръщате тия нѣща. Въ това седи силата. И най-послѣ дойде въ васъ мисъльта: какво ще кажатъ хората? Тия двамата ученици отъ новото учение се биятъ! Азъ си казвамъ тъй: слънцето, като грѣе, направило ли е всички хора щастливи? Богъ, като е направилъ свѣта, защо е допусналъ злото, не е ли Негово? Нѣкой ще направи мене виновенъ. Ако нѣкой ме осѫди, че хората въ моето учение тъй живѣятъ, питамъ: ами въ Божественото учение какъ живѣятъ хората? Покажете ми едно идеално общество, дѣто хората да живѣятъ тъй идеално! Не, ние не се лъжемъ. Двама се хванали за гуша, биятъ се, но слѣдъ ½ часъ седнали, гугуцатъ си. Това сѫ актйори на сцената, вие не се самоизлъгвайте.

 

     „Който има уши да слуша, нека слуша!“

 

     Не се лъжете, изпитвайте ума, сърцето и волята си! Туй е волята Божия. Ако вие постѫпвате по първия начинъ, ще бѫдете сѣмето посѣто на пѫтя, сѣмето посѣто между камънитѣ и сѣмето посѣто между трънетѣ — значи, по начина на кривото разбиране. Ако постѫпвате по втория начинъ, по закона на Любовьта, вие ще бѫдете сѣмето посѣто на добрата почва, което дава плодъ стократно. Има нѣщо неизбѣжно въ свѣта!

 

     Сега, искамъ да слушате съ вашето ухо, което сѫществува. Турете си туй правило въ ума, то поне е практично: всичко въ свѣта работи за добро на онѣзи, които сѫ въ Любовьта, които сѫ въ съприкосновение съ Бога.

 

 

Бесѣда, държана на 11/XI 1923 г.

 

 

------------------

1) Лука 8:8.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×