Jump to content
Ани

1923_11_04 Отвори имъ умоветѣ

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 
                    Отвори имъ умоветѣ

 
    Сега ще говоря върху думитѣ: „Тогава имъ отвори умоветѣ да разбиратъ Писанията“.
 
    Въ съврѣменното общество хората казватъ „културни хора и некултурни хора“. По какво се отличаватъ културнитѣ отъ некултурнитѣ? Културниятъ човѣкъ на пръвъ планъ си служи съ нови методи, а некултурниятъ — съ стари методи. Добрѣ, какви трѣбва да бѫдатъ тия новитѣ методи, съ които ние ще си служимъ? Културата, това не е мода, това е начинъ за обработване на самия животъ. Да култивирашъ едно растение, значи да му дадешъ всички онѣзи благоприятни условия, при които то да расте и да се развива правилно. Некултивирано растение значи, едно растение поставено при такива неблагоприятни условия, че и най-добритѣ му условия да станатъ хилави.
 
    „Тогава имъ отвори умоветѣ да разбиратъ Писанията“. Кой? Христосъ имъ отвори умоветѣ. Но кога стана това? Не когато бѣше на земята въ плъть, а слѣдъ като мина въ другия свѣтъ, въ Божествения. Тогава Неговата сила се прояви, и Той внесе тази свѣтлина, за да разбиратъ хората причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Запримѣръ, често казваме, че всѣка причина си има свои послѣдствия, и всѣко послѣдствие си има своя причина. Но, това сѫ твърдения, а ние, едва ли разбираме причината. Нѣкой убилъ нѣкого. Казваме: има си причина — умразата. Но откѫдѣ е произлѣзла тази причина, какъ се е зародила тази умраза — не знаемъ. Какъ е възможно, двама братя, единиятъ да убие другия? Напримѣръ, въ Библията, Каинъ убива Авела. Какъ е възможно, двама братя, родени отъ единъ и сѫщъ баща, при една и сѫща любовь, единиятъ убива другия? Възможно ли е, братъ брата да убие? Не е възможно. Това е наше схващане. Братъ брата не може да убие, братъ брата не може да лъже, братъ брата не може да не люби. Нѣкой казва: азъ не мога да ви любя. Това сѫ твърдѣния, въ които нѣма смисълъ. Казва: азъ те любя. Какъ е възможно да ме любишъ, когато ти не си любилъ никога? Това е лъжливо твърдѣние. Защо? Защото, гдѣ е писано, че човѣкъ е Любовь? Казва се, че Богъ е Любовь. Ти можешъ да бѫдешъ носитель на Любовьта, но ти да бѫдешъ Любовь — никога. Нѣкой чрѣзъ тебъ може да люби, но ти да бѫдешъ любовь — никога. Тамъ е заблуждението на свѣтскитѣ хора, тамъ е заблуждението и на вѣрующитѣ. Азъ, казва, не те любя. Най-първо ти не говоришъ Истината. Питамъ: какъвъ е този законъ, може ли една грамадна рѣка, като Мисисипи, запримѣръ, която е тръгнала въ своя пѫть, да се спре въ своето течение? Не, тя непрѣменно ще тече. Възможно ли е, човѣкъ, който е влѣзълъ въ Божията Любовь, да каже: азъ нѣма да любя вече. Може ли рѣката да каже: азъ нѣма да теча вече. Може, но тя трѣбва съвършено да замръзне, а щомъ замръзне, животътъ прѣстава. Слѣдователно, ние съврѣменнитѣ хора трѣбва да очистимъ своя умъ, своето сърце отъ всички онѣзи лъжливи положения, въ които сега се намираме. Лъжливи положения разбирамъ: научно-лъжливи положения, обществено-лъжливи положения, религиозно-лъжливи положения, индивидуално-лъжливи положения, на които ние градимъ това велико здание, което, като вавилонскитѣ кули се разрушава, докато най-послѣ, единъ день, нашитѣ греди се размѣстятъ, и човѣкъ почва да мисли, той ли е или не е той.
 
    Сега, нѣкой пѫть хората говорятъ за култура, обаче нашата култура да не мяза на културата на онази дивачка канибалка? Нейната култура е слѣдната: единъ американски проповѣдникъ мисионеръ я обръща къмъ Бога, и така тя живѣла около 50 години съ идеята за християнството; най-послѣ, къмъ 80-тата си годишна възрасть, хваща я една тежка болесть, на умиране, едва диша — послѣдно дихание. Слѣдъ като употрѣбила всички лѣкарства, които ѝ били прѣдписани и не ѝ помогнали, казва: „Има още едно лѣкарство, едно послѣдно срѣдство останало. Ще оздравѣя, ако ми се даде да похапна опечена рѫчицата на едно малко дѣтенце“. Връща се у него онзи старъ навикъ на канибализма. Азъ правя своята аналогия и питамъ, кой отъ васъ не е проявявалъ този старъ навикъ, въ каквато и да е мека форма? Каквато и да е погрѣшка, може да е микроскопическа тя, но слѣдъ вѣкове може да се прѣвърне на едно ужасно прѣстѫпление, на единъ ужасенъ грѣхъ. Онзи микроскопически косъмъ, който е изтъканъ отъ единъ паякъ, едва се вижда, но отъ хиляди такива косми може да изтъкатъ едно вѫже и съ него да обѣсятъ човѣка.
 
    Сега, по нѣкой пѫть ние се спираме и мислимъ, че знаемъ. Истинското знание има отношение само къмъ Божествения животъ, къмъ свърхсъзнателния и подсъзнателния животъ. Този законъ е само за Божествения свѣтъ. Да се отвори ума на единъ човѣкъ, това не е достояние на земята. Щомъ живѣешъ на земята, ти ще бѫдешъ единъ обикновенъ човѣкъ, ще живѣешъ тъй, както живѣятъ всичкитѣ животни. Това да не ви се вижда чудно. Ученъ и простъ човѣкъ пѫтуваме нощно врѣме въ една бурна, кална нощь. Питамъ: азъ, който имамъ знания, и ти, който си невѣжа, нѣма ли еднакво да се окаляме? И учениятъ и простиятъ човѣкъ еднакво ще си окаляме и дрехитѣ, и обущата, дъждътъ еднакво ще ни опръска. И мислите ли, че на сутриньта азъ ще бѫда по-чистъ отъ тебе? Не, еднакво чисти ще бѫдемъ. Културата на една тъмна, кална нощь е еднаква за всички, И ще ми говорятъ хората за култура! Културата може да сѫществува само при една Божествена свѣтлина, когато всичкитѣ мисли, желания, дѣйствия бѫдатъ отчетливи, да виждашъ. Тъй трѣбва да схващаме ние културата.
 
    И казва се, че Христосъ имъ отвори умоветѣ. Кога природата отваря очитѣ на растителното царство? — Когато слънцето пекне. Тогава всѣко житно зрънце, посадено въ земята, израства, всѣко едно малко цвѣтенце израства, и тѣ излизатъ изъ подъ почвата, показватъ си главицитѣ навънка. Туй е отваряне на очитѣ! Сѫщото е и съ човѣка. Неговиятъ умъ ще се отвори, ще види, че този широкъ Божественъ свѣтъ е красивъ, че има съ какво да се занимава и тогава ще почне да гради. Има, обаче, едно положение, което спъва съврѣменнитѣ културни хора, млади и стари. Азъ наричамъ млади, онѣзи, който иматъ изобиленъ капиталъ, който не е туренъ още въ дѣйствие. Този капиталъ е необработенъ материалъ. Стари наричамъ онѣзи търговци, на които дюкянитѣ сѫ пълни съ обработенъ материалъ, и тѣ търсятъ пазарь за него. Еднитѣ и другитѣ се отличаватъ по това, че еднитѣ търсятъ хора да имъ продадатъ стоката си, а другитѣ търсятъ работници да имъ разработятъ капитала. Еднитѣ сега започватъ, а другитѣ сѫ завършили своята работа, тѣ се отличаватъ съ своята опитность. Еднитѣ иматъ знания, другитѣ иматъ сила. И казвамъ: само на единъ високо просвѣтенъ човѣкъ, който живѣе въ Божествения свѣтъ, на тази Божествена свѣтлина, може да му се отвори ума, да разбира Писанията.
 
    Е, вие, съврѣменнитѣ хора, какъ бихте изтълкували, какъ бихте обяснили всички съврѣменни противорѣчия, които сѫществуватъ въ обществата, въ домоветѣ, въ църквата, въ държавата? Какъ бихте обяснили онѣзи аномалии, които сѫществуватъ навсѣкѫдѣ въ свѣта? Всѣко едно човѣшко учрѣждение е пълно съ противорѣчия. Кои сѫ причинитѣ? Има си дълбоки причини, но не трѣбва само да обяснимъ нѣщата, но трѣбва да знаемъ какъ да изправимъ нѣщата. Единъ лѣкарь не трѣбва само да знае да опрѣдѣли диагнозата на болестьта, но и да знае какъ да я лѣкува; не само да знае какъ да я лѣкува, но и да я излѣкува.
 
    Казва Писанието: „Христосъ имъ отвори умоветѣ“.
 
    Азъ ще ви приведа единъ примѣръ изъ древностьта за единъ адептъ. Той ималъ единъ обиченъ ученикъ, нареченъ Земру. Единъ день ученикътъ се докачилъ на своя учитель и си казва: „Това, което азъ търсихъ въ него, той не може да ми го даде“. Отива въ планината, задига единъ голѣмъ камъкъ, и единъ день дохожда, стоварва го прѣдъ вратата на своя Учитель, запушва вратата, да не може да излѣзе и си заминава. Обаче, Учительтъ му ималъ друга врата, прѣзъ която, като излѣзълъ, вижда камъка, който неговиятъ обиченъ ученикъ донесълъ, за да затвори вратата. „Отличенъ камъкъ е“. Взема чука и извая отъ него една отъ най-хубавитѣ статуи, която му подарява за споменъ, въ знакъ на любовь. Отъ камъка, съ който ученикътъ затвори вратата на своя Учитель, Учительтъ извая една отлична статуя и му я подари. Такива работи могатъ да правятъ само адептитѣ. Но това можемъ да правимъ и ние. Всѣка една спънка въ живота ни, това е камъкътъ прѣдъ нашата врата, нѣкой приятель го е турилъ. Ние можемъ да седимъ отвѫтрѣ и да се разкайваме. Не, трѣбва да излѣземъ вънка, да вземемъ този камъкъ, да го изваяме и да го подаримъ. Това е, което Богъ всѣки день прави въ свѣта; това е, което живата природа извършва. Ние едва сега ще пристѫпимъ да изучаваме човѣшката душа. Има извѣстни науки въ свѣта, като анатомия, физиология, психология и др., които изучаватъ човѣшкото тѣло, умъ, сърце, човѣшката душа и духъ, произхождението имъ, но тази съврѣменна наука едва е зачекнала реалностьта на нѣщата. Това е физическата страна. Тогава, азъ правя сравнение между тази наука и сѫщинската. Съврѣменната наука е необходима, формитѣ сѫщо сѫ необходими за нашето развитие, но казвамъ: ако имате милиони шишета съ етикети, знаете имената имъ, всѣки день ги чистите, бършите съ парцали, всѣки день разправяте на хората за тѣхъ, но тия шишета сѫ празни, какво ви ползува тази наука? Какво ви ползуватъ тия празни шишета, които всѣки день чистите и сортирате? Това е съврѣменната наука, въ нея има само наредени празни шишета. Влѣзте въ нѣкоя фабрика, и вижте колелетата на машинитѣ — лъщатъ! Вижте тия ножове, съ които рѣжатъ! Идете въ нѣкоя модерна скотобойница въ Америка, отлично е наредена! Казватъ: това е култура! Влѣзте при нѣкоя домакиня, която готви, има всички прибори, всичко е чисто. Казватъ: културна жена е тя! Но, въ втората фаза на живота, всичкитѣ тѣзи шишета сѫ пълни съ съдържание, съдържатъ животъ. А въ първата фаза нашиятъ животъ е празенъ. Че е празенъ, питамъ: има ли нѣкой отъ васъ, който да е доволенъ; има ли нѣкой отъ васъ, който да е щастливъ? Често нѣкои казватъ: азъ имамъ вѣра въ Бога. Казвамъ: азъ се радвамъ, когато срѣщна нѣкой човѣкъ, който има вѣра въ Бога, но твоята вѣра такава ли е, че никога да не се съмнѣвашъ въ Бога? До деня, въ който Богъ е благословилъ дома ти и всичко тече по медъ и масло, да, вѣрвашъ, но въ деня, когато Богъ те пипне съ двата си пръста, ти се усъмнишъ. Питамъ: какъвъ културенъ човѣкъ си ти, коя е тая религия, която измѣня ума ти? Ние, съврѣменнитѣ хора, почти нѣмаме убѣждения. Това не е упрѣкъ, азъ прѣдавамъ факта тъй, както си е. Не че нѣмаме убѣждения, не че нѣмаме наука, имаме убѣждения, имаме и наука, но азъ мѣря нѣщата съ една Божественна мѣрка. Съврѣменниятъ свѣтъ има такава наука, че съ своитѣ взривни вещества е въ състояние да разруши половината отъ земята. Да разруши - може, но да съгради - не може. Да убие човѣка — може, да обѣси човѣка — може, въ единъ часъ, съ едно перо отгорѣ, но да създаде тази душа, да вложи въ нея тия мисли, желания, дѣйствия — не може. Ние, културнитѣ хора, не оцѣняваме живота на човѣка. За насъ човѣшкиятъ животъ е като живота на кокошкитѣ. Разправяше ми единъ воененъ: въ врѣме на война животътъ на единъ конь се цѣни повече, отколкото живота на единъ човѣкъ. Ако убиятъ единъ войникъ и го заровятъ нѣкѫдѣ, никой не пита за него, но ако единъ конь пострада нѣкѫдѣ, ще се рапортира — кой, защо, какъ го убилъ, държавата да не изгуби.
 
    Сега, азъ не говоря за хората въ свѣта, говоря за онѣзи, които минаватъ за религиозни, Не че нѣмате желание да слѣдвате Бога, не че сте некултурни, имате желание да слѣдвате Бога, културни сте — ще бѫде несправедливо отъ моя страна да отрека това, но има нѣщо, което ви спъва. И знаете ли кое е то? Прѣдставете си, че имате една кола съ спирачка, и слизате по единъ наклонъ, но тази спирачка се разваля. Мислите ли, че ако слѣзете отъ колата и я спирате съ рѣката си, ще имате тази сила, като спирачката? Колата ще ви занесе. И сега, ние, съврѣменнитѣ хора, слизаме отъ колата и я спираме съ рѫцѣтѣ, вслѣдствие на това, и ние, и колата отиваме. Спирачкитѣ сѫ развалени. Ами че вземете една жена отъ съврѣменния животъ, която е избѣгала отъ бащиния си домъ и се влюбила въ нѣкого, какъвъ ще е нейниятъ животъ? — Кола безъ спирачка, която се движи по наклонъ. Много такива примѣри има. Ще ви приведа примѣра за единъ български сѫдия, прѣдседатель на окрѫжния сѫдъ, въ когото една мома така се бѣше влюбила, че трѣбваше непрѣменно да се събератъ, не можѣха единъ безъ другъ. Ако не се съберѣха, безъ друго щѣха да умратъ. Такава любовь! И дѣйствително, ожениха се, 10 години живѣха заедно, и най-послѣ тия хора се разоставиха. Е, питамъ сега: какъ стана тази работа, че се развали тѣхната любовь? Нѣкой ще каже: друга нѣкоя жена е влѣзла подъ кожата на мѫжа. Нѣкой пъкъ ще каже, че нѣкой мѫжъ е влѣзълъ подъ кожата на жената Какъ е възможно цѣлъ мѫжъ да влѣзе подъ кожата на една жена, и цѣла жена да влѣзе подъ кожата на единъ мѫжъ? Какви сѫ такива хиперболични думи? Какъ се влиза тъй? Азъ бихъ желалъ да зная туй изкуство на влизане подъ кожата. Не, не е влѣзълъ нѣкой мѫжъ, ами тази жена иска да напусне мѫжа си, нищо повече. Тя иска да го напусне, а се оправдава, че нѣкой другъ мѫжъ влѣзълъ подъ кожата ѝ. Или, мѫжътъ иска да напусне жена си, а се оправдава, че нѣкоя друга жена влѣзла подъ кожата му. Тъй седи въпросътъ. Нѣкой пѫть азъ казвамъ, че грѣхътъ е нѣщо външно. Така е, външно е, когато имаме прѣдъ видъ отношенията ни къмъ материалния свѣтъ. Грѣхътъ не произтича отъ Бога, но отъ човѣка. Той е изобрѣтение на човѣка, създаденъ е отъ него. Разправя единъ американецъ, морякъ, своята опитность за културнитѣ хора. „Единъ отъ американскитѣ параходи пострадва, и около 10 души моряци се спасихме на една лодка. Слѣдъ като изядохме всички провизии, 4—5 деня гладувахме, и чудно, слѣдъ като се гледахме, гледахме единъ другъ, 9 души дойдохме на единъ умъ, опрѣдѣлихме да пожертвуваме единъ отъ насъ. Всички се съединихме, отдѣлихме този единия, натиснахме го като една овца, изядохме месцето му. Останахме 8 души. Прѣкарахме тъй 2-3 деня. Послѣ, пакъ почнахме да гледаме нѣкого, но кого, още не бѣше опрѣдѣленъ. Опрѣдѣлихме го, останахме 8 души. Така опрѣдѣлихме и осмия, и седмия, все по сѫщия начинъ отидоха, като овци. И най-послѣ, като останахме на половина, случва се, минава единъ параходъ, спасява ни“. Туй сѫ все опити на културни хора. Той разправя потресающъ фактъ, психологическа опитность на душата. Тия хора не сѫ въ състояние да измратъ всички и да кажатъ: нищо, всички ще измремъ, но никого нѣма да изядемъ Защо се ядатъ, защо не се обърнатъ къмъ Бога? Защо се биятъ днесъ хората? Ако тия хора искатъ да отворятъ една война, защо първо не се обърнатъ къмъ Бога, да кажатъ: Господи, да се биемъ ли? Но тѣ не мислятъ за това, а се гледатъ, уловятъ единъ и казватъ: да погине той за нашето спасение. Такива сѫ условията въ морето, единъ трѣбва да стане тѣхна жертва. Обаче, това е само едно прѣдложение. Питамъ сега: ако тия 10 души моряци биха се обърнали къмъ Бога съ една гореща молитва, не щѣха ли да се избавятъ? — Щѣха. Азъ ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Това е станало въ единъ отъ виднитѣ американски градове съ единъ младъ християнинъ, човѣкъ много интелигентенъ, свършилъ два факултета, медицина и правнитѣ науки, отъ благородно произхождение, съ отличенъ умъ, членъ на една отъ виднитѣ църкви въ Америка. Но случава се, както това става въ живота, че той обѣднява, практиката не му върви, и той дохожда до такова положение, че се забърква въ живота, и тогава дохожда до едно вѫтрѣшно съмнѣние, че нѣма Господъ въ свѣта, че всичко е произволно, че животътъ нѣма никакъвъ смисълъ. А да се проповѣдва, че има сѫдба, туй-онуй, всичко е празна работа. Когато се заражда у него тази мисъль, дохожда отчаянието и той казва: „Нѣма да живѣя въ тозъ измамливъ животъ, тази вечерь, въ 12 часа, ще туря край на живота си. До сега се молихъ, но нѣма едно положително доказателство, че има Господъ. Всичко е измама, нѣщата мога да си ги обясня по единъ начинъ, мога да си ги обясня и по другъ начинъ. Нѣма доказателства, че има Промисълъ. И най-сетнѣ, защо ще ходя между хората да ги лѣкувамъ, да търся права? Нѣма никакво право“. Честенъ човѣкъ билъ той. Нагласява си тази вечерь една паница съ отрова и казва: „Ще туря край на моя животъ, на всички тия заблуждения. Нѣма защо да живѣя въ една лудница, дѣто всички хора сѫ луди, никой въ никого нѣма вѣра“. Вечерьта, къмъ 11½ ч. единъ много набоженъ, вѣрующъ християнинъ, чува единъ ясенъ гласъ който му казва: „Да станешъ, да отидешъ на еди-коя си улица и номеръ“. Нему се вижда много чудно, но си казва: „Види се, нѣкои мои приятели искатъ да се пошегуватъ съ мене“. Излиза на улицата — нѣма нищо. Връща се и казва: „Тази вечерь не съмъ съ ума си“. Сѣда да се занимава, но слѣдъ 5 минути слуша пакъ сѫщия гласъ. Този пѫть не излиза. Трети пѫть чува: „Ако не станешъ да отидешъ на еди-коя си улица и номеръ, ще те постигне най-голѣмото нещастие“. Туря шапката си и излиза. Намира улицата и номера, влиза вѫтрѣ, похлопва на вратата веднъжъ, дважъ, никой не го чува. „Вижъ“, казва на себе си, „ето единъ човѣкъ, на когото дъската хлопа. Влизамъ по 12 ч. въ чужда кѫща, и никой не ми отваря. Още единъ пѫть ще похлопамъ и ще си отида“. Единъ дрезгавъ гласъ: „Какво искашъ“? — Пратиха ме на това мѣсто. Влиза вѫтрѣ, посрѣща го единъ разчорленъ човѣкъ: „Какво искашъ?“ — Пратенъ съмъ тукъ тая вечерь, за тебе. И най-послѣ, отъ дума на дума, този ученъ лѣкарь си разправя цѣлата история. „А, знаете ли, че мене ме туриха въ тревога тази вечерь заради тебе? Азъ дойдохъ да ти спася живота, да ти покажа, че има нѣкой, който мисли заради тебе, ти трѣбва да бѫдешъ полезенъ на човѣчеството. Ако се самоубиешъ, нищо нѣма да направишъ, но ако останешъ живъ, всичко можешъ да направишъ, ти си човѣкъ съ образование. Сега, като ме слушате, ще кажете: и азъ искамъ да имамъ тази опитность. Може да я имате. Рѣшете се като този американецъ да умрете и ще имате тази опитность. Човѣкъ трѣбва да има убѣждения. Вие искате да умрете. Сега, ще ви приведа друго едно изяснение, но да ви не обиди, т. е. сестритѣ, женитѣ, които сѫ тукъ, тѣ да не се обидятъ, да не мислятъ, че азъ имамъ тѣхъ прѣдъ видъ. Мѫжъ и жена, двамата се разхождатъ, правятъ екскурзия по едно планинско мѣсто и спорятъ. Жената се разгнѣвява, казва: „Отъ сега нататъкъ не искамъ да живѣя съ тебе, ще отида да се хвърля“. Отива. Той казва: „Добрѣ“. Тя поглежда назадъ, оставатъ 2—3 м. да се хвърли, той мълчи. Тя продължава да върви, остава още единъ метъръ, обръща се и му казва: „Е, кажи ми една дума, защо ме оставяшъ да се хвърля тукъ?“ — Като е тъй, върни се тогава. Това не е убѣждение. Тя отива да се хвърли, но се оглежда. Така не се спасява животъ.
 
    „Отвори имъ умоветѣ да разбиратъ Писанията.“
 
    Първото нѣщо, което ние, съврѣменнитѣ хора, трѣбва да поставимъ въ ума си, то е, да разберемъ, че Богъ е една разумна Любовь, въ която нѣма нито измѣна, нито промѣна. И най-първо, когато говоримъ за Любовьта, трѣбва да знаемъ нейнитѣ качества: Любовьта не дава благородство на човѣка, Любовьта не дава сила, тя не му дава и знания, не му дава и свобода. Любовьта носи животъ, носи нѣжность, деликатность, привлѣкателность, всички тия качества, които осмислятъ вѫтрѣшния животъ. Туй, което нѣкой пѫть искаме отъ Любовьта, то се отнася къмъ друга область — знанието. Туй носи Мѫдростьта. Но, ако не дойде Любовьта да внесе тѣзи качества, да донесе животъ, на каква основа ще посадите тѣзи знания на Мѫдростьта? Любовьта носи изобиленъ животъ. Единственото нѣщо, което изхвърля страданията, скърбитѣ, болеститѣ, това е Любовьта. Дойде ли Любовьта, страданията, скърбитѣ, болеститѣ, отчаянието, меланхолията, всичко туй избѣгва. Най-първо тя внася едно съзнателно доволство вѫтрѣ въ живота, а това е основата на живота. Сега, нѣкои казватъ: той има любовь, но не е доволенъ. Щомъ не е доволенъ, това не е любовь въ него. Първото нѣщо: Любовьта прави човѣка доволенъ. Това е Божествено. Любовьта още сега можете да я имате, но ако азъ река да ви дамъ Любовьта, вие ще турите въ ума си мисъльта да гледате, по какъвъ начинъ, отдѣ ще дойде тя, да я видите. Не, пѫтьтъ по който върви Любовьта е толкова свещенъ, че всички сѫщества въ свѣта, отъ Бога надолу, я гледатъ съ прѣвързани очи. Когато влиза Любовьта въ свѣта, хората трѣбва да си прѣвържатъ очитѣ. Всички си затварятъ очитѣ. Когато тя влѣзе, затваря вратата си и казва: „Снемете вашитѣ прѣвръзки!“ Нали казватъ, че любовьта е слѣпа? Не е слѣпа Любовьта, но ние трѣбва да прѣвържемъ очитѣ си, да ослѣпѣемъ, за да дойде Любовьта у насъ. И сега, у съврѣменнитѣ хора, психологически вѣрно е, че колкото по-културни ставатъ, толкова по-вече губятъ Любовьта. Колкото повече знания иматъ, толкова повече тѣ изгубватъ Любовьта си. Защо? Като дойде Любовьта, вие гледате да намѣрите нейната врата, да я чоплите, като нѣкой орѣхъ. „Ама защо ме люби, кои сѫ причинитѣ?“ Ако азъ ви любя, не питайте защо. Има единъ свещенъ законъ: никога не питайте защо ви любя. Вие може да питате защо, само тогава, ако моята любовь внесе дисхармония въ вашия животъ и наруши мира ви, но докато подъ моята любовь вие растете, развивате се и живѣете, нѣма да питате защо. Това е светотатство, това е грѣхъ. Ако отъ моята любовь клонищата ви почватъ да изсъхватъ, давамъ ви право, запитвайте тогава. Но, ако вашитѣ клонища растатъ, листата ставатъ по-зелени, и вие растете въ сила и мощь подъ тази Любовь, тогава не питайте. Ако нѣкоя буря дойде и вземе клончетата, не мислете, че любовьта е причина за вашитѣ страдания. Единственото нѣщо, което поправя всичко въ свѣта, това е Любовьта. И тъй, първото нѣщо: Богъ е Любовь. Ние не сме Любовь, ние сме носители на Любовьта. Ще кажете: „Ние знаемъ това“. Че ние не сме научили още първия законъ на Любовьта. Има хора, който сѫ опитали тази любовь. Разбирайте ме, азъ говоря принципално, за онѣзи, които не сѫ я опитали. Сега, нѣкой ще се спре, ще пита: твоята любовь такава ли е? Любовьта по качество е една, нѣма какво да се сравнява. Нѣма сила въ свѣта, съ която можемъ да я сравняваме. Тя е безъ начало и безъ край, тя е безъ никакви граници въ свѣта. Въ всичкитѣ други нейни прояви ние можемъ да я изучаваме отдалечъ, но когато дойдемъ близо до Любовьта, ние трѣбва да събуемъ обущата си и да затворимъ очитѣ си. Слѣпъ и глупавъ трѣбва да бѫде човѣкъ прѣдъ нея. Когато дойдешъ до тази висота, като седишъ прѣдъ нея, ще бѫдешъ съ всичкото си почитание и послушание, докато ти каже: „Снеми тѣзи прѣвръзки!“ И като ти паднатъ прѣвръзкитѣ, тогава Господь ще отвори ума ти да разбирашъ Писанията, и ще ти покажа причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Ние казваме: до кога, защо е тази прѣвръзка? До тогава, докато дойде Любовьта, ние ще седимъ съ прѣвръзка. Нѣкои искатъ да я снематъ. Азъ ще ви кажа защо е тази прѣвръзка. Знаете ли каква е тя? У насъ има една голѣма рана, и Любовьта прави по нѣкой пѫть прѣвръзка на тази рана. Тя, като направи една прѣвръзка върху човѣшкитѣ очи, държи я съ хиляди години. Защо? — Да оздравѣятъ, а тя работи вѫтрѣ. И когато види, че тази рана, която Богъ е далъ, е заздравѣла, че всичко е минало, тогава казва: „Снеми тази прѣвръзка!“ И сега нѣкой казва: „Защо, съ прѣвързани очи ли ще бѫда?“ — Ще бѫдешъ. Чудни сѫ хората, критикуватъ Любовьта, която за да ги излѣкува, имъ прѣвързала очитѣ. Ами, онзи лѣкарь, когато лѣкува очитѣ ти, та прѣвърже и двѣтѣ, не носишъ ли прѣвръзка? Казвамъ ти: снеми прѣвръзката! А, не, лѣкарьтъ я турилъ. Когато Богъ ти тури прѣвръзка, ти питашъ защо те прѣвързва, а когато този лѣкарь ти тури прѣвръзка, ти не питашъ защо. Това не е философия. Азъ наричамъ тази прѣвръзка свещена. И дотогава, докато ние сме прѣвързани, ние вървимъ по единъ естественъ пѫть на човѣшкото развитие. Ако снемемъ тази прѣвръзка прѣждеврѣменно, тогава ще се яви най-голѣмото нещастие. И сега, щомъ дойде нѣкой отъ вѣрующитѣ, иска веднага да му снемемъ прѣвръзката. Не, този човѣкъ първо ще се обърне къмъ Бога, ще му се покажатъ всичкитѣ пѫтища, и когато дойде врѣмето на Любовьта, ще му се каже: „Сега, ти самъ ще си снемешъ прѣвръзката.“ Питамъ: когато Христосъ излѣзе отъ гроба, кой Му сне прѣвръзката? И Той имаше прѣвръзка на очитѣ си. Казватъ, че нѣкой ангелъ Му я снелъ. Не, не, Любовьта въ гроба Му каза: „Снеми своята прѣвръзка.“ И той каза: Слушамъ, Отче.“ „Остави тази прѣвръзка тамъ въ гроба.“ „Слушамъ, сега разбирамъ защо сѫ били страданията, които прѣкарахъ тукъ на земята.“ Това е философия. Трѣбва самъ да дойде Христосъ, да разправи, какво е прѣкаралъ. Него да разпитаме, да ни разкаже какъ е прѣживѣлъ, какво е било състоянието Му въ гроба. Азъ да описвамъ Неговото състояние, значи да прѣдамъ нѣкои нѣща невѣрни. Не обичамъ да прѣдавамъ невѣрни нѣща. Щомъ дойде до Любовьта, азъ говоря малко. Защо? — Не обичамъ да говоря за нѣща, които не се прѣдаватъ. Любовьта съ езикъ не се прѣдава. На съврѣменния нашъ езикъ е немислимо да прѣдадешъ една идея на Любовьта. Една Божествена идея така трѣбва да се прѣдаде, че да те разбере всѣки. Ако искашъ философски да прѣдадешъ една мисъль — може, но любовьта се прѣдава чрѣзъ контактъ, чрѣзъ допиране. Тя се прѣдава отъ животъ въ животъ. Онзи, който те люби, не говори, той те пипне, и ти чувствувашъ, че въ тази душа има любовь. Ти знаешъ, че въ това пипане има нѣщо свещено, единъ свещенъ трепетъ се разлива въ душата ти. Проговори ли ти, нищо не остава въ тази рѫка, всичката тази красота изчезва, като че небето се дига, и ти оставашъ, като Адамъ и Ева, голъ. Азъ съмъ го хваналъ, а той ме пита, казва ми: кажи ми една дума, обичашъ ли ме? Щомъ ме питашъ, ти не вѣрвашъ вече. Въ твоя умъ има изопачена мисъль. Ама ти обичашъ ли ме? — Изопаченъ умъ имашъ. Ама говоришъ ли ми Истината? — Е, хубаво, нима ако ти кажа, че говоря Истината, не мога да те излъжа? Мога хиляди пѫти да ти кажа обичамъ те, и пакъ да не те обичамъ. Това не е доказателство. А онзи свещенъ трепетъ, който мога да прѣдамъ на душата ти, като те пипна, нима това не е доказателство? И ние сега, съврѣменнитѣ хора, искаме отъ Бога да ни каже, обича ли ни, ще ни спаси ли, да не сме отъ онѣзи голѣмитѣ грѣшници души? Това сѫ онѣзи изкълчени умове. Като се спремъ прѣдъ Бога, да кажемъ въ себе си: Господи, азъ чувствувамъ Твоята любовь, азъ чувствувамъ онзи свещенъ трепетъ, Ти си Любовь, не можешъ де бѫдешъ нищо друго. Не е казано за Бога, че е умраза. Не, Любовь е, туй казватъ и ангелитѣ, и арахангелитѣ, всички иерархии. Пропѫтувайте цѣлото небе, отъ единия край до другия, всички ще кажатъ, че Богъ е Любовь. Всички тия сѫщества сѫ готови да заложатъ всичко, което сѫ придобили, за да потвърдятъ това. Ако вие бихте запитали единъ ангелъ — кажи ни, дали ни обича Господъ, той ще ви каже тъй: „Поискайте по-скоро отъ мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съмъ придобилъ въ вѣковетѣ, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господъ. Е, питамъ сега: когато вие наричате Бога дълготърпеливъ, знаете ли какво страдание има въ този живъ Богъ на Любовьта? Казвате: обича ли ме Господъ? Знаете ли туй свещено сърце, какво нѣщо е, какъ страда? Едно голѣмо сътресение се произвежда. Не само ангелитѣ, но и всички други духове идватъ и казватъ: Богъ е Любовь! Когато човѣкъ каже, че Богъ не е Любовь, тогава го натрупватъ съ голѣмо богатство. Натрупватъ го, натрупватъ, и той почва да пъшка подъ тяжестьта на богатството, и пакъ е нещастенъ. Е, питамъ тогава: какви ще бѫдатъ вашитѣ разбирания за Божията Любовь? Съврѣменнитѣ хора иматъ други разбирания за Бога и казватъ: ако ние се приближимъ при Бога, трѣбва да оглупѣемъ и да станемъ като животни. Чудни сте вие хората! Ако се приближите при тази Любовь, вие ще придобиете такова знание, каквото не сте имали до сега, ще се облѣчете въ такива дрехи, каквито небето може само да ви даде. Тия дрехи, съ които нѣкой пѫть нашитѣ художници рисуватъ ангелитѣ, отъ тѣхъ нѣма ни поменъ тамъ. Една четка не може да прѣдстави нито сѣнка отъ тия ангелски дрехи. Особено нѣщо е дрехата на ангела! И нѣкой пѫть, на главата на Христа турятъ единъ ореолъ, но той не съставлява даже една стомилионна часть отъ Истината. Нѣкой казва, че видѣлъ Христа съ ореолъ. Азъ правя едно твърдение: никой до сега не е видѣлъ ореола на главата на Христа. Онѣзи великитѣ адепти-Учители, тѣ виждатъ само една бѣла свѣтлина, безъ сѣнки. И въ тази свѣтлина всичко говори, нѣма никакви форми. А туй, което тѣ наричатъ ореолъ, има съвсѣмъ другъ смисълъ. Любовьта е нѣщо вѫтрѣшно, тя не може да се види, съ думи не може да се изкаже, но се само чувствува. И пакъ ще ви кажа: колкото по-малко говорите за Любовьта, а повече живѣете въ нея, на по-правъ пѫть сте. Не е достатъчно само да кажете, че нѣма да говоритѣ за любовьта — и това е грѣхъ, но вѣрвайте въ тази Божествена Любовь, въ която като влѣзе една човѣшка погрѣшка, се заличава. Едно качество има Любовьта, което другитѣ сили въ свѣта нѣматъ: ако вземете най-лошия порокъ, който има човѣкъ, и го хвърлите въ този огънь на Любовьта, той моментално се прѣвръща въ единъ отъ скѫпоцѣннитѣ камъни. Нѣкои питатъ, защо сѫ тия грѣхове? Любовьта иска да направи отъ тѣхъ скѫпоцѣнни камъни. Грѣховетѣ, това сѫ скѫпоцѣнни камъни, съ които Господъ иска да накичи главитѣ на тѣзи дѣца. Ще кажете: защо тѣзи камъни сѫ тъй евтини? Това сѫ старитѣ ви грѣхове, които ви се даватъ, за да си поиграете съ тѣхъ. Нѣкои питатъ: Господи, защо е това голѣмо нещастие, което ни сполетѣ? За въ бѫдеще то ще е единъ скѫпоцѣненъ камъкъ на главата на дѣцата ти, на жена ти, на твоята. Това е, което Любовьта може да направи, да заличи всичкитѣ ви грѣхове. И казва Писанието: „Ще залича всичкитѣ ви грѣхове, прѣгрѣшения, нѣма да ги помена, ще ги прѣвърна въ скѫпоцѣнни камъни“. А сега казватъ: той ме мрази. Да, вънъ отъ Любовьта, умразата е опасна болесть, но вѫтрѣ въ Любовьта, тя е единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, единъ нектаръ. Единъ день ти ще я пиешъ въ едно шишенце и ще кажешъ: колко е хубава! Какво е това, какъ е станало това? Това е умразата, отрова, която убивала хиляди хора. Любовьта ще прѣвърне тази умраза въ Любовь. Да, това върши Любовьта съ една магическа сила. Тъй щото, всичкитѣ мисли, чувства, желания, дѣйствия, които мѫчатъ съврѣменното човѣчество, ще се прѣвърнатъ въ нѣщо отлично и хубаво. Това е величието вѫтрѣ въ Бога, и Писанието казва тъй: „Богъ ще примири всичкитѣ противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, ще обърши сълзитѣ на всички“. Не мислете, че Господъ не вижда вашитѣ сълзи. Не, азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть: умразата, съмнѣнието, всички отрицателни чърти, Господъ ги събира въ шишенца и единъ день, като дойде Любовьта, ще се хвърлятъ въ нея. И отъ единия край до другия, ще почнатъ да текатъ всички най-хубави питиета, ще се явятъ най-изящни плодове и ще кажете: отдѣ дойдоха тѣзи прѣкрасни нѣща? — Отъ грѣховетѣ на хората дойдоха. Е, какъ мислите за тази философия сега? Ще кажете: отъ 1001 нощь е тя. Да, азъ повече бихъ желалъ да живѣя въ 1001 нощь, отколкото въ тази съврѣменна култура, която сега сѫществува, съ тия извратени мисли и желания. Питамъ ви сега: тъй както виждате Любовьта, не трѣбва ли да се примирите? Нѣкой казва: да се примиримъ. Не, нѣма какво да се примирявашъ. Хвърли се въ огъня на Любовьта, и като излѣзешъ на другия край, ще бѫдешъ примиренъ, и всѣки ще те обича.
 
    „Отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията.“
 
    Сега, нѣкои искатъ да кажатъ, че ние сме съвършени. Не, ние не сме съвършени, но казвамъ, че тази Любовь трѣбва да заговори въ васъ — не обикновената любовь, ние всинца сме сити на нея. Има ли нѣкой, който да не е ронилъ сълзи отъ тази обикновена любовь? Всички сме плакали и още плачемъ. Жената казва: „Изгубихъ първата си любовь.“ Мѫжътъ казва: „Изгубихъ първата си любовь.“ Учительтъ казва: „Изгубихъ първата си любовь.“ Ученикътъ казва: „Изгубихъ първата си любовь.“ Всички казватъ: изгубихъ първата си любовь. Казвамъ: никаква първа любовь не сте изгубили. Отъ сега нататъкъ ще дойде тази любовь, и ние трѣбва да бѫдемъ готови да я възприемемъ. Това сѫ факти, които вие можете да опитате, но азъ не доказвамъ нѣщата. Нѣщата, които сѫ доказани, тѣ не сѫ истинни. Това е гимнастика на ума. Нѣкой пѫть, като говоря за науката, вие казвате: а, той е противъ науката. Азъ имамъ всичкото почитание къмъ науката, за мене тя, съ всичкитѣ свои отрасли е свещена, тя е произлѣзла отъ Бога, отъ Божествената Мѫдрость, но за онѣзи изопачени човѣшки теории, казвамъ: това не е наука, това сѫ залъгалки за хората. Има една свещена наука, която развива ума, и всички трѣбва да се занимавате съ нея. Е, приятно е да бѫдешъ лѣкарь, да имашъ знания. Влѣзешъ въ една кѫща, братъ ти тамъ се прѣвива, направишъ едно лѣкарство, и болестьта изчезва. Кое е по-полезно, да имашъ знанието или да нѣмашъ? Влѣзешъ въ една кѫща, ти знаешъ да шиешъ, а хората чакатъ, готови сѫ, но нѣма кой да имъ ушие нѣщо. Ти вземешъ, скроишъ, направишъ имъ една дреха. Художникъ си, музикантъ си, имашъ какво и да е изкуство, съ което да бѫдешъ въ полза на своитѣ ближни — ще имъ услужишъ. Сега, въ мене има едно желание, искамъ по нѣкой пѫть хората да не страдатъ. Питамъ се нѣкога: защо имамъ туй желание, защо да не страдатъ? Имамъ желание да имъ помогна, но слѣдъ като говоря, казватъ: той говори така, защото не е живѣлъ като насъ. Я да дойде на нашето положение, ще видимъ, дали ще говори така?“ Това не е философия. Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, ще говоря като васъ, и ако вие сте на моето мѣсто, ще говорите като мене. Това сѫ математически съотношения. Ако не съмъ азъ, другъ нѣкой ще дойде на моето мѣсто, и ще говори като мене. Въ една отъ американскитѣ църкви имало единъ виденъ проповѣдникъ, който се отличавалъ по това, че като влизалъ въ църквата нѣкой грѣшникъ, започвалъ да си клати главата, и докато не се разкае, не прѣставалъ да си клати главата. Съ това се прочулъ. Единъ ученъ, като чулъ за това, казалъ: „Какъ е възможно това, то ще е нѣкакъвъ голѣмъ фокусъ?“ Влиза въ църквата този ученъ, започва като другитѣ грѣшници да си клати главата, но не иска да се разкае. Не, ще си клатишъ главата, докато се разкаешъ, и ако не се разкаешъ, ще умрешъ. Туй е свещено мѣсто на Любовьта, и който дойде на туй свещено мѣсто, ще си клати главата, докато се разкае. Вашитѣ разсѫждения съставляватъ особена философия. Всѣки, който е на моето мѣсто, ще говори като мене. Тъй ще говоришъ, не може друго-яче. Туй е много естествено. Нима онази хубава чешма съ 10 крана, отъ която извира хубава, чиста вода, нѣкой я заставя да извира, или тя сама извира? Кой я заставя? Нѣкой ще каже: защо да говори тъй? Законътъ е такъвъ, ще говори. Вие знаете ли законитѣ на Бога, знаете ли какъ се е образувалъ човѣшкиятъ езикъ? Азъ говоря, вие ме слушате. Мислите ли вие, че това е случайно? Ще кажете, че азъ съмъ ви събралъ. Лъжа е това. Ще кажете, че вие сте дошли. Лъжа е това. Вие и азъ сме поставени отъ другъ на това мѣсто, и азъ и вие сме работници въ свѣта. Питамъ тогава: онзи, който слуша, и онзи, който свири, кой се радва повече? Нѣкой казва: ама азъ да съмъ на неговото мѣсто. Че какво отъ това? Мислишъ, че ще придобиешъ повече? Мислите, че като ме слушате повече, съмъ по-щастливъ? Азъ съмъ щастливъ, докато тази чешма тече, докато извира правилно отъ мене, докато сѫ здрави кюнцитѣ ѝ. Щомъ се задръсти, и кюнцитѣ ѝ се пукнатъ, това е нещастие за мене, това показва, че азъ съмъ сгрѣшилъ нѣкѫдѣ. Всичко е Божествено: и когато говоря, и когато слушамъ. Трѣбва да знаемъ, какъ да говоримъ, и какъ да слушаме. Първо човѣкъ слуша ли, или говори? Имайте прѣдъ видъ едно правило: човѣкъ най-първо слуша. Ако вие не сте хора, които сте научили съ вѣкове да слушате, никога нѣма да се научите да говорите. Трѣбва да пропѫтуваме цѣлия свѣтъ, да се научимъ да слушаме красивата рѣчь, като започнемъ отъ духовния свѣтъ, да слушаме ангелитѣ и послѣ да слизаме къмъ светиитѣ на земята, до гениалнитѣ хора, до обикновенитѣ хора въ всички области, тогава ще имаме едно понятие, какъ трѣбва да се слуша. И казвамъ: нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да знаешъ, какъ да слушашъ. Нѣкой пѫть, когато искамъ да си почина, прави ми голѣма приятность да отивамъ въ училището, при малкитѣ дѣца, тия, на около 5 — 6 години, да не ги заставямъ да слушатъ отъ мене, а азъ да ги слушамъ, виждамъ какви философски въпроси разрѣшаватъ тия дѣца прѣдъ мене. Трѣбва да се научимъ да слушаме.
 
    „Отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията.“
 
    И колко хубаво е, човѣкъ да бѫде чистосърдеченъ, да бѫде като едно дѣте. Красивото въ живота е туй чистото, туй наивното, като говоришъ, да нѣмашъ никаква задна мисъль. Не е ли по-хубаво, като говоря да имате пълна вѣра въ мене, да виждате, че нѣмамъ никаква задна цѣль? Най-хубавото нѣщо е тази чистота, тази наивность, тъй както излиза отъ Бога, безъ никакви приправки, безъ никакъвъ омисълъ да използувамъ нѣкого за себе си. Снемамъ ви единъ плодъ отгорѣ, отъ дървото, тъй както си е, безъ да го пипна съ рѫката си, да го не омърся, хваналъ съмъ го само за опашката, и ви го прѣдавамъ. Направилъ ли съмъ съ това нѣкакво прѣстѫпление? — Не съмъ. Ако го хвана съ рѫката си, съ туй азъ съмъ нарушилъ едно свещено правило. Не, всѣки плодъ трѣбва да се прѣдаде тъй, както си е, че да си хапнете. Нѣма да ми казвате: много ви благодаря, че ми дадохте. Не, вие ще благодарите на туй свещено дърво, че ви дава плодоветѣ си, а азъ се радвамъ, че съмъ ги откѫсналъ. Благодари на Бога за тия плодове, благодари на туй хубаво слънце, благодари на неговия духъ, а като благодарите иа него, азъ се радвамъ за тази ви благодарность. И всѣки трѣбва да бѫде тъй доблестенъ, тъй чистъ. Единъ приятель ми казваше: „Онзи день, като говорѣше на бесѣдата, много ми стопли сърцето. Гледамъ те слѣдъ два деня, не бѣше сѫщиятъ.“ Възможно е, казвамъ, всичко става на земята, не съмъ азъ виноватъ, ако съмъ се измѣнилъ. Въ бесѣдитѣ си съмъ парадно облѣченъ, засмѣнъ, а като работя, дрехитѣ ми не сѫ такива, не съмъ тъй разположенъ, както съмъ сега разположенъ, веселъ. Когато работя, азъ съмъ лошъ — лошъ въ този смисълъ, че не съмъ достатъчно учтивъ. Дойде нѣкой, казвамъ: да почака малко, не му е толкова притупало. А вие, турите тази мисъль въ главата си, защо да не ви посрѣщна учтиво. Не, туй азъ трѣбва да го кажа, защо да не ви посрѣщна тъй учтиво, както вие желаете. Щомъ ти кажешъ това, ти ме сѫдишъ. Законътъ е такъвъ: азъ трѣбва да се сѫдя. Ако съмъ направилъ една погрѣшка, азъ трѣбва да я видя, а не ти да виждашъ моята погрѣшка. Когато ти виждашъ моитѣ погрѣшки, ти си на кривия пѫть, а щомъ азъ виждамъ своитѣ погрѣшки, азъ съмъ на правия пѫть. Влѣзе нѣкой, като работя, не го посрѣщна учтиво, азъ ще и кажа: слушай, какво говорихъ онзи день на бесѣдата? — Да постѫпваме нѣжно, деликатно, учтиво. Ама нѣмамъ врѣме. Ще намѣришъ врѣме, или ако не искашъ, ще слѣзешъ отъ този амвонъ, и ще дойде другъ да изпълни Божия законъ. Чистосърдеченъ трѣбва да е човѣкъ въ своитѣ отношения! Сега, като ви говоря, ще кажете: може ли човѣкъ да бѫде такъвъ? Да оставимъ туй „може ли“, азъ говоря за духовния, за съзнателния, за Божествения човѣкъ. Има нѣщо Божествено у човѣка! Азъ не говоря за тия обикновени хора, азъ говоря за туй Божественото у васъ. У васъ има двама, азъ говоря на Божественото у васъ, говоря на вашитѣ души, а пъкъ душитѣ ви знаятъ, тѣ ще говорятъ на васъ. Като си отидете въ кѫщи, вашитѣ души ще почнатъ да ви говорятъ, да ви обясняватъ. Тѣ ще ви кажатъ: „Ето какъвъ бѣше разговорътъ.“ Душата ви ще говори. Тъй, че когато вие ми говорите, ще говорите на моята душа, и моята душа ще ми прѣдаде вашия разговоръ. Щомъ си говоримъ по души, ние ще се разбираме, нѣма да има криви разбирания, но щомъ си говоримъ по плъть, ще има криви разбирания.
 
    „И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията“. Когато великиятъ Божественъ Духъ разкрие умоветѣ ви — подъ умоветѣ, разбирамъ тази велика свещена книга, знаете ли колко нѣщо има написано въ умоветѣ ви? Всичко това е складирано тамъ. А ти седнешъ и въздишашъ. Има велики нѣща написани. Когато тази Любовь легне въ човѣшката душа, въ човѣшкото сърце и духъ, ти ще се промѣнишъ, всичкитѣ ти сухи листа, клонища, всичко туй ще се разцъвти, и ще кажешъ: има Любовь, има Богъ, има животъ, и животътъ има смисълъ. И тъй, тази Любовь, тя ще възкреси всички онѣзи, които сѫ заминали отъ този свѣтъ, тя ще ги въздигне. Умрѣлъ е вашъ приятель, потопете го въ тази Любовь, той ще дойде при васъ. Изгубилъ си сина си, потопи го въ тази Любовь, той ще дойде при тебе. Всичко потопете въ този огънь на Любовьта, и всичко ще се възвърне при васъ. Казвате: какво да правимъ? Всички трѣбва да се потопимъ въ тази Божествена Любовь и да живѣемъ. Нека ви седятъ прѣвръзкитѣ! Сега казвате: чакай да видимъ какво ще каже нашиятъ Учитель. Вашиятъ Учитель! Толкова години съмъ ви говорилъ. И азъ познавамъ моя Учитель. Нѣкои казватъ: нашиятъ Учитель. Азъ казвамъ: моятъ Учитель. Единъ Учитель има въ свѣта! И когато Христосъ казва: „Единъ е вашиятъ Отецъ, единъ е вашиятъ Учитель“ свещено е това име Учитель, и дойде ли да говоримъ за Учителя, азъ искамъ тази дума да бѫде свещена и за васъ. Единъ, единъ е той, и Неговиятъ гласъ, Неговата Любовь за васъ да бѫде най-свещеното нѣщо. Нѣкои казватъ: дали говори Учительтъ, или не? Не се съмнѣвайте! Двѣ хиляди години слѣдъ Христа и да се съмнѣвате, а..! Ако бихъ могълъ да плача, бихъ плакалъ заради васъ, ако се съмнѣвате. Тамъ онзи кръстъ какво показва? Хилядитѣ и милиони жертви, които ставатъ въ свѣта какво показватъ? Не е ли това жертва на онзи великъ Учитель? Какво направихте за свѣта? Обѣщавате за въ бѫдеще, радвамъ се. Този Учитель за сега изисква ние да ходимъ съ прѣвързани очи въ свещената Любовь, и сърцата ни да треперятъ подъ тази Негова свѣтлина. Единъ день ще се снематъ прѣвръзкитѣ ни. Павелъ казва: „Ще видимъ, както Той ни вижда“. Ще дойде день, ще се снематъ тѣзи прѣвръзки, които сега сѫществуватъ. Бѫдете увѣрени, вие ще провѣрите тѣзи мои думи. Любовьта ще внесе животъ въ васъ, Мѫдростьта ще внесе свѣтлина, Истината ще внесе свобода. Този животъ ще се изрази въ това Божествено знание да знаете, какъ да живѣете. Има ли по-хубаво нѣщо отъ това, да седимъ, да се разговаряме, и да имаме абсолютно довѣрие единъ къмъ другъ? По-красиво нѣщо отъ това, нѣма. Да кажемъ, че въ едно училище, между учители и ученици, има пълно довѣрие, пълно единение, учительтъ да храни тази пълна, възвишена Любовь, и ученицитѣ — сѫщо, има ли нѣщо по-хубаво отъ това? Само по този начинъ може да дойде онова знание. Е, въ единъ домъ може ли да има нѣщо по-възвишено отъ това, между мѫжа и жената да има туй възвишено трептение и отъ устата имъ да не излѣзе нито едно горчиво слово? Нѣма да кажа нито единъ кривъ погледъ, защото очитѣ сѫ още вързани. Горчива дума могатъ да си кажатъ, защото езикътъ имъ е развързанъ. Нѣма нищо по-хубаво отъ това въ свѣта! Ето какво иска този Великиятъ Учитель да внесе въ дома ти. Бащата ще бѫде посрѣщнатъ отъ дъщера си, и каквото му каже тя, той да ѝ вѣрва, защото никога не му е казала лъжа. Да го обича, и той да обича дъщеря си. Майката да обича дъщеря си, да обича сина си.
 
    „И отвори умоветѣ имъ да разбиратъ Писанията“. И ви казвамъ: има Единъ въ свѣта, който е така спрѣмо насъ. И цѣлата жива природа, нейниятъ езикъ говорятъ за този Единния, Великия Учитель. Ние Го наричаме Учитель, Отецъ, Господъ, Той е, отъ чиято душа, духъ, сърце, умъ днесъ постоянно блика, блика. Недоволни всички, а то блика, блика, навсѣкѫдѣ всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсѣкѫдѣ простира рѫцѣтѣ си и помага. На този свѣтъ, който пъшка, Той казва: „Всичко това ще се обнови, обнови, обнови“.
 
    Желая сега вие всички да си починете, да се не смущавате, да не бѫдете толкова нервни, да не се безпокоите, какво ще стане съ васъ. Ако ме слушате, каквото ви говоря тази сутринь, вие ще свършите това велико училище отлично, ще ви дадатъ една отлична диплома, Любовьта ще ви снеме прѣвръзкитѣ, вие ще внесете въ свѣта свѣтлината, и Любовьта ще ви прати по една усмивка, ще видите усмивката ѝ. Ще ви пита нѣкой: „Защо проповѣдвате?“ — Е, видѣхъ Любовьта и нейната усмивка, готовъ съмъ да се жертвувамъ, да живѣя за Бога.
 
    И тъй, ще свършите благополучно, ще влѣзете въ новата епоха, ще чуете гласа на ангелитѣ, тѣхнитѣ пѣсни, тѣхната наука, тѣхната култура. Тогава ще дойдатъ всички светии, адепти, Учители отъ памтивѣка, ще дойдатъ и всички, които сѫ заминали, и на земята ще има едно велико тържество. Всички ще си починатъ. Тогава Любовьта ще ви снеме прѣвръзкитѣ, ще ви даде едно велико угощение, и всички ще бѫдатъ на нейната трапеза съ хиляди години. Сега, още малко врѣме имаме, вие сами ще снемете своитѣ стари дрехи, и нови ще си облѣчете този день. Великъ день идва сега! Той идва бързо, велико приготовление има въ свѣта! И сѫ поканени не само едни, всички сѫ поканени, отъ мало до голѣмо. Всички сѫ поканени на тази велика трапеза на Любовьта.
 
   

Бесѣда, държана на 4/ХІ, 1923 г.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×