Jump to content
Ани

1923_10_28 Изпитвайте Писанията!

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 
Изпитвайте Писанията!

 

 

     Взимамъ за тема думитѣ: „Изпитвайте Писанията“. Вие ще намѣрите тия думи нѣкѫдѣ изъ Евангелието. Учениятъ и неучениятъ човѣкъ, благородниятъ и неблагородниятъ, светията и нечистиятъ човѣкъ вървятъ рамо до рамо, но се различаватъ. Все трѣбва да се изпитватъ Писанията. Много естествено! Нима гладниятъ не изпитва хлѣба? Нима жадниятъ не изпитва водата? Нима онзи, малджията, не изпитва навсѣкѫдѣ почвата? То не е отъ нѣкоя добрина, охолнитѣ хора никога не изпитватъ. Кой изпитва? Който е въ нужда. Сега, всички хора иматъ едно понятие, искатъ да иматъ на земята единъ охоленъ животъ. Нѣкои хора мислятъ, че като се родятъ тукъ на земята, трѣбва да ги посрѣщнатъ съ финикови вѣйки, съ вѣнци, както когато нѣкоя мома се жени, мисли прахъ да не падне върху нея. А то, точно обратното ще се случи. И ако хората отъ 8,000 години не сѫ разбрали, че земята не е мѣсто за посрѣщане, а една работилница, дѣто трѣбва 10 пѫти на день да се окалятъ, то, ако дойде нѣкой да каже, че е чистъ, че не се е опрашилъ, туй ще бѫде единъ екземпляръ, и азъ бихъ го записалъ на първо мѣсто въ моята книга. Кои булски дрехи не сѫ се опрашили, кое око не се е опрашило, кой не е плакалъ толкова пѫти? Много пѫти, турите главата си прѣзъ прозореца, и нѣкоя малка прашинка падне въ окото ви. Всички съврѣменни хора иматъ отлични идеали, мислятъ се като нѣкои царски синове, дошли тукъ на земята. Високо мнѣние иматъ за себе си хората. И всѣки единъ е скритъ въ себе си, мисли, че не е министъръ, а нѣкой царь, не царь, а нѣкое божество, нѣкой Богъ; тъй мислятъ, но не се наказватъ. И всѣки иска да паднатъ прѣдъ него, да се покланятъ. Даже въ сърцето на една млада мома живѣе желанието, момъкътъ да падне прѣдъ нея, да ѝ се поклони, а тя да каже: „Да знаешъ, че азъ заповѣдвамъ“. Обаче, колко е смѣшно, че тия божества често промѣнятъ прѣстола си: днесъ момъкътъ се покланя прѣдъ момата, утрѣ момата се покланя прѣдь момъка. Онзи, бѣдниятъ човѣкъ се покланя прѣдъ банкерина, на колѣнѣ пада и му се моли. Той го гледа съ едно величие, погледне паритѣ си и казва: „Докато сѫ тѣзи пари, ще се покланяшъ насрѣща ми“. А бѣдниятъ казва: „Благороденъ човѣкъ е.“ Азъ бихъ желалъ да видя единъ благороденъ човѣкъ. Нека нѣкой философъ напише, въ какво седи благородството на единъ човѣкъ. Въ неговото знание ли, въ неговата философия ли, въ неговото произхождение ли? Не, благородството на човѣка е извънъ врѣмето и пространството. То е единъ моментъ, който не заема даже една стомилионна часть отъ секундата. За да бѫдешъ благороденъ, трѣбва да си извънъ врѣмето и пространството, въ джоба ти да нѣма нито едно петаче. Имашъ ли едно петаче, ти си опетненъ. Твоятъ умъ е опетненъ съ онзи образъ, който носишъ, съ образа на единъ идеалъ. Азъ говоря по принципъ за благородството, не за това обикновено благородство, за което се говори. Така всѣки може да бѫде благороденъ. Благородството, то е една дума — трѣбва да бѫдешъ абсолютно чистъ. Сега, вие ще дойдете да ми говорите: можемъ ли да бѫдемъ чисти? Единственото стяжение на човѣка, това е неговата чистота Цѣлата вселена, самата природа, Богъ, това е неговата чистота. А нечистотата, това е нѣщо случайно. Нечисти сѫ само малкитѣ рѣки. Великитѣ води, онзи океанъ, онзи голѣмиятъ изворъ, могатъ ли да бѫдатъ нечисти? Гдѣ е тази каль, която може да ги окаля? Нѣма толкова каль въ свѣта. Ако се опита да ги изкаля, тя ще се изгуби. Чистотата, това е едно наслѣдство на човѣшката душа.
 
    „Изпитвайте Писанията, изпитвайте тази свещена книга!“ Какво е Писанието? Туй сѫ опитности. Изпитвайте пророцитѣ, апостолитѣ, светиитѣ, мѫченицитѣ, вѣрующитѣ, изпитвайте, какво сѫ казали и писали тѣ, какъвъ е билъ тѣхниятъ животъ, Оплаква се ученикъ на учителя си, казва: „Учителю, откакъ съмъ дошълъ тукъ, въ твоя класъ на гимназията, всички ученици ми се смѣятъ, станахъ прозвище, всички ме считатъ за смахнатъ, за ексцентриченъ и т. н.“ Добрѣ, какво нѣщо е подигравката? На единъ богатъ човѣкъ можешъ ли да се подигравашъ? Съ единъ силенъ човѣкъ можешъ ли да се подигравашъ? Ако си една сламка, вѣтърътъ ще те носи изъ въздуха. Ще те носи, разбира се, и заслужавашъ да те носи. Ти мислишъ, че си едно величие. Ако си една канара, която тежи 100-на 200 тона, кой вѣтъръ ще те вдигне? Трѣбва едно голѣмо землетресение, за да те разтърси. Въ обикновенитѣ работи на живота човѣкъ издребнява. Ние издребняваме съ своитѣ прически, съ своитѣ обуща, съ своитѣ дѣца, съ своитѣ книги, съ всичко. Сѫщественото въ свѣта, което трѣбва да четемъ, да знаемъ, не го знаемъ още. Всичко знаете, но сѫщественото не знаете. Азъ мога математически да ви докажа, че не знаете сѫщественото. Не само вие, но цѣлиятъ културенъ свѣтъ не знае сѫщественото.
 
    Христосъ казваше: „Изпитвайте Писанията!“ Той даваше единъ потикъ не на онѣзи невѣжитѣ евреи, но на най-ученитѣ равини. Казваше имъ: „Изпитвайте Писанията, за да знаете, че тамъ имате животъ“. Азъ казвамъ: изпитвайте Писанията, изпитвайте свещената книга на Любовьта! А, казвате, любовь не ни трѣбва, ние я знаемъ Онази велика, свещена книга на Любовьта, отъ която произтича живота, това е човѣшката душа. Човѣшката душа е една велика книга. Прѣзъ милионитѣ вѣкове, прѣзъ които тя е минала, по-нейнитѣ върхове и долини, на всѣко едно нейно дръвче, има толкова хубави нѣща написани! Та, когато азъ говоря за живата природа, въ моя умъ седи съвсѣмъ друга идея, не тази, каквато вие разбирате. Тази природа вие трѣбва 10 пѫти да я съблѣчете отъ тѣзи скѫсани дрехи, съ които сега я гледате, за да дойдете до нейната чиста прѣмѣна, до онова, което е скрито въ нея, и тогава ще разберете, какво нѣщо е живата природа. Нѣкой ще каже: това е идолопоклонство. Въ тази смисъль кой е свободенъ отъ този грѣхъ? Въ деня, въ който човѣшкото сърце се отчужди отъ Бога, въ най-тѣсния смисълъ на думата, той вече е тръгналъ по кривия пѫть.
 
    Сега, първото нѣщо, азъ искамъ вие да разсѫждавате заедно съ мене, да изпитвате Писанията. Не мислете, че туй, което вие имате сега е нѣщо сѫществено. Не, не, туй външното, съ което съврѣменния свѣтъ се занимава сега, съ него даже и най-малкитѣ сѫщества на небето, дѣцата, не се занимаватъ. То прѣдставя изхвърлени играчки, то е единъ изхвърленъ сметъ, ни поменъ нѣма отъ това знание тамъ. Въ туй отношение, на човѣка трѣбва едно малко смирение. Но смиренъ може да бѫде само онзи човѣкъ, който има великъ умъ, велико сърце, велика душа. Когато говоря за смиренъ човѣкъ, азъ разбирамъ онзи, който е най-благороденъ, който има най-възвишенъ, най-великъ духъ. Това е най-смирениятъ човѣкъ, човѣкътъ, който съзнава. Глупавиятъ човѣкъ не може да бѫде смиренъ. Не мислете, че туй тѣло, въ което сега се намираме, тази колибка е нѣщо много сѫществено. Когато Господъ иска да накаже единъ ангелъ, да му даде единъ добъръ урокъ, Той го праща да посѣти една човѣшка колиба, но за това се изисква много голѣмо самоотричане. Знаете ли какъвъ смрадъ е въ онова тѣло, въ което има скрити толкова затаени човѣшки мисли, желания, чувства! Да не мислите, че сте благородни! Доведете ми единъ благороденъ човѣкъ въ свѣта. И когато единъ отъ Христовитѣ ученици се осмѣлилъ да каже на Христа: „Учителю, благи!“ — Христосъ му казалъ: „Не съмъ азъ благъ. Само Богъ е чистиятъ, само Той е благородниятъ, само Той е благиятъ“.
 
    Сегашнитѣ хора, щомъ говоря нѣщо, запитватъ: „Той говори ли въ полза на нашия народъ, говори ли въ полза на нашия домъ?“ Нима мислите, че онзи, който говори въ полза на единъ народъ, говори Истината? Нима онзи, който говори въ полза на единъ домъ, говори Истината? Не, не говори Истината. Истината говори само онзи, който живѣе за Бога и върши волята Божия. И азъ казвамъ: желанието на Бога не е да стъпче хората, да ги обезличи въ тѣхнитѣ желания, мисли и чувства. Ни най малко не мисли това. Единъ отъ еврейскитѣ пророци, Иеремия, казалъ на Бога така: „Господи, много ме стъпка, добъръ день не видѣхъ, откакъ тръгнахъ по Твоитѣ пѫтища, като мечка застана на пѫтя ми“. Питамъ: какъвъ е този пророкъ, който уподобява Господа на мечка? Той е самъ мечка, виждалъ се въ туй огледало. Стремежътъ на Бога е да ни измъкне отъ тази каль, въ която сме влѣзли, каль до гуша. Той иска да ни измъкне, да ни очисти, да просвѣти удоветѣ ни, да облагороди сърцата ни и да внесе онзи пламъкъ въ душитѣ ни, да познаемъ, че Богъ е Любовь. Какво се ползува Господъ отъ това, ако Го слѣдваме, ако Му служимъ? Ползува ли се отъ това? Знания можемъ ли да Му дадемъ? Не, Той всичко знае. Сила можемъ ли да Му дадемъ? — Той е силенъ. Единственото нѣщо, съ което ние привличаме Бога, то е нашата немощь и нищета. Той, като ни гледа тъй дребни, тъй страждущи и невѣжи, у Бога, въ величието Му, се заражда единъ копнежъ, едно желание да спусне рѫката си и да ни каже: „Слушайте, нагорѣ сега!“ Ще ви приведа единъ малъкъ случай, станалъ въ Америка, съ единъ великъ художникъ — Ричардъ Бенсонъ. Този художникъ, който се стремѣлъ къмъ единъ възвишенъ и благороденъ животъ, замислилъ една велика картина, съ цѣль, като я нарисува, да я продаде и паритѣ ѝ да употрѣби за онази първа просякина — бѣдна вдовица, която ще потропа на вратата му, и за това работилъ съ усърдие. Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Единъ день идва една бѣдна просякиня, отъ богатитѣ просяци, изпаднали търговци ги наричамъ азъ, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде слѣдъ една седмица“. Бѣденъ билъ той, нѣмалъ 5 пари въ джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те азъ тебе, колко такива, като тебе, зная, които сѫ ме изпѫждали. Ти пъкъ нѣмашъ и доблестьта да излѣзешъ вънъ. Зная ви васъ, благородницитѣ, зная ви васъ, аристрокатитѣ, зная ви отъ какъвъ произходъ сте вие, зная ви сърцето“. Той посвѣтилъ всичкото си сърце и врѣме, да даде паритѣ за нея, а тя го критикува, че е единъ отъ послѣднитѣ вагабонти. Питамъ ви: кой отъ васъ до сега не е похлопвалъ на вратата на Христа и да не е казалъ: „И Господъ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като единъ парцалъ, изсмука ме като лимонъ“. А, много лошо мнѣние имате за Христа, за Бога — много лошо мислите. Тогава, мога да ви дамъ едно правило. Имайте прѣдъ видъ, че Богъ е едно сѫщество, въ Което нѣма нито измѣна, нито промѣна. Нѣма сѫщество по-благородно отъ Бога, нѣма сѫщество по-любяще, по-мѫдро, по-истинолюбиво, по-правдиво отъ Него, не само спрѣмо себе си, но спрѣмо всички онѣзи, които уповаватъ на Него. Е, питамъ: всичко онова, което имате до сега, кой ви го даде, отгдѣ го взехте? Ще кажете: съ трудъ. А, съ трудъ! Е, колко ви струва труда? Я ми покажете смѣтката? Ако това слънце не грѣеше, ако това жито, ябълки и круши не грѣеха подъ неговитѣ лѫчи, гдѣ щѣше да бѫде вашиятъ трудъ? Та, казватъ съврѣменнитѣ хора, че съ трудъ е всичко спечелено. Съ трудъ ли? Готовановци сѫ всички хора! Милиони червейчета има, които пробиватъ земята и работятъ. Човѣкъ взима на готово соковетѣ и казва: Азъ, човѣкътъ, образъ Божий, азъ направихъ това чрѣзъ усилие. Никакви усилия не си направилъ още, приятелю! Ти билъ ли си въ положението на единъ ангелъ? Не си билъ.
 
    Сега, ще ви прѣдставя другъ единъ примѣръ изъ древностьта, за единъ знаменитъ адептъ Берабаба. Той носилъ въ своя джобъ 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни, и разбира се, като седѣли при този адептъ, тѣ имали високо мнѣние за себе си, мислили да не излизатъ отъ него, да седятъ все въ неговия джобъ. Обаче, единъ день, за тѣхно очудване, той минава покрай една нива, вижда единъ земледѣлецъ да оре, изважда едно отъ житнитѣ зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонтъ, толкова врѣме ме носи въ джоба си, а сега, тукъ, въ кальта ме захвърля. Тъй е то въ живота, такива сѫ всички адепти, човѣкъ не трѣбва да имъ вѣрва“. И започватъ онѣзи сълзи на житното зърно подъ земята, плаче за своитѣ голѣми нещастия, че излѣзло отъ джоба на онзи великъ адептъ, и влѣзло вѫтрѣ въ земята. Обаче, единъ день, като пекнало слънцето, то казало: „Нѣма какво да се прави, ще се помѫча да излѣза отгорѣ надъ земята. Земледѣлецътъ ме зарина, тури ми 10 метра пръсть, но азъ трѣбва да почна да копая“. Той едва турилъ 2 пръста пръсть отгорѣ му, а то казва, че 10 метра. Туй е мѣрката на онова житно зрънце. Но, като излѣзло надъ земята, казало: „А, сега съмъ свободенъ отъ джоба на този вагабонтъ. Нагорѣ, къмъ Бога ще отида сега.“ Къмъ Бога е спасението, а не въ човѣшкия животъ. Но, върви по-нататъкъ този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда отъ джоба си едно отъ житнитѣ зрънца и го туря въ мелницата. Камъкътъ се завъртва, хваща зрънцето, стрива го, и то става на брашно. Пакъ сълзи отъ туй зрънце. „Такъвъ е“, казва то, „животътъ, хората сѫ жестоки, жестоки“. Обаче, него день, въ тази мелница се млѣло брашното за царската дъщеря, и работникътъ взелъ торбата съ брашното, вмъкналъ и туй брашно отъ зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си мѣси сама, омѣсила си хлѣбъ, и слѣдъ като се наяла, брашното влѣзло въ нея, проникнало въ ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намѣрихъ мѣсто да раста, другъ пѫть не влизамъ въ джобъ, да ме хвърлятъ въ мелница, да ме мелятъ на брашно. Сега, ще спра моето сравнение. Питамъ: кое отъ двѣтѣ зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото въ воденицата? — Въ воденицата. Добрѣ. Сега, математически можемъ да докажемъ. Ако означимъ първото зрънце съ А, а второто съ В, и теглимъ една линия, А е при по-благоприятни условия, В е при по-неблагоприятни условия. Но, сега въ втората фаза, кое има по-добритѣ условия за растежъ или за развиване? Туй, което е въ ума на царската дъщеря, или което има условия да расте? Слѣдователно, въ природата има единъ справедливъ законъ на обмѣна. Ако при първата фаза на живота си имашъ по-благоприятни условия, при втората фаза нѣма да имашъ тия благоприятни условия. Затуй онова житно зърно, което е влѣзло въ ума на царската дъщеря, има по-велики условия за развиване, отколкото първото. И тъй, казвамъ, законътъ е такъвъ: колкото вашитѣ страдания сѫ по-голѣми, безъ никакви изключения, толкова бѫдещитѣ условия за вашето развитие сѫ по-благоприятни. Страданията опрѣдѣлятъ развитието, отъ тѣхъ зависи степеньта на повдигането. Всичкитѣ страдания, обаче, не сѫ еднакви въ свѣта. Онзи, който е изгубилъ единъ грошъ, и онзи, който е изгубилъ 1 лв., и онзи, който е изгубилъ 100,000 лв., нѣматъ еднакви страдания; онзи, който е изгубилъ най-малкия си пръстъ, и онзи, който е изгубилъ цѣлата си рѫка, нѣматъ еднакви страдания. Има нѣкаква разлика въ страданията. Страданията въ свѣта не сѫ случайно създадени. Това е единъ великъ законъ, който иска обработване. Страданията, това сѫ условия за обработване на човѣшката душа. И Христосъ казва: „Изпитвайте Писанията, защото въ тѣхъ има животъ“. И ако е дошла извѣстна тѫга въ душата ти, не е лошо да я изкажешъ. Когато говоримъ за страданията, ние не разбираме онова човѣшко недоволство, което сѫществува вѫтрѣ въ човѣка. Не мислeте, че великитѣ хора въ свѣта не страдатъ. И най-великитѣ Учители, щомъ дойде страданието у тѣхъ, колкото велики и да сѫ, все ще настане една промѣна въ тѣхъ, въ тѣхното състояние. Страданията на великитѣ хора сѫ по-голѣми, отколкото тия на обикновенитѣ хора, но страданията имъ сѫ толкова голѣми, че не могатъ да ги изкажатъ съ думи. Нима вие мислите, че онази майка, която е отхранила двѣ дъщери, на които е посветила цѣлия си животъ, и тия дъщери ѝ изневѣрятъ, нима тази майка нѣма да скърби? Нима мислите, че онзи баща, който е посветилъ цѣлия си животъ на своя синъ, и той му изневѣри, та нѣма да има страдания и скърби? — Ще скърби. Питамъ сега: защо изневѣрява синътъ на баща си, и дъщерята на майка си? Подобното подобно ражда. Когато ние кажемъ, че сме излѣзли отъ Бога, а грѣшимъ, азъ питамъ: какъ е възможно, единъ човѣкъ да излѣзе отъ Бога и да грѣши? Първоначално, прѣди милиони години, човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога, но сега той е излѣзълъ отъ друга почва. Тѣзи баща и майка, които сѫ го създали, тѣ сѫ втория, третия, четвъртия и петия, тѣ сѫ създали туй разстройство въ неговия умъ, тѣ сѫ внесли тия елементи, за да грѣши. Ако ти бѣше излѣзълъ отъ Бога, ти щѣше да свѣтишъ, да грѣешъ като слънце. Разказваше ми единъ мой приятель: „Опетнихъ си душата.“ Е, какъ си опетни душата? Твоята майка, когато те роди, не се ли опетни? Твоятъ баща, когато се ожени, не се ли опетни заради тебе? Ти си онзи царски синъ, искашъ всички да се опетнятъ заради тебе, а ти да не се опетнишъ. Не, и ти ще се опетнишъ, и ти ще бѫдешъ като баща си и майка си. Опетняване има въ материята, и знаете ли защо? Въ тази материя, въ която сме минали толкова еволюции, толкова култури, сѫ останали въ нея тѣхнитѣ и добри, и лоши качества. Слѣдъ като си е почивала тя хиляди и милиярди години и вѣкове, въ нея сѫ останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждатъ въ нея. Ние ще прѣживѣемъ културата на миналитѣ епохи. Тъй щото, това, което днесъ прѣживѣваме, тѣзи войни, умразата, лъжата, всичко това е всадено не въ самата материя, а това сѫ останки на минали човѣшки сѫщества, които сѫ живѣли прѣди милиони вѣкове, прѣди да е сѫществувала тази вселена, и сѫ оставили въ нея тѣзи свои грѣхове, но сѫщеврѣменно съ тѣзи лоши качества сѫ оставили и добри. Е, питамъ: защо е у насъ този егоизъмъ? Като дойдемъ на земята, искаме всички тия блага да си останатъ за насъ. Защо не искаме да дадемъ на тази материя нищо? И тя се нуждае отъ повдигане, а ние казваме не искаме да се опетняваме. Да бъркашъ въ кесията ми — може, а да дойдешъ на нивата да работишъ, както азъ работя, това считашъ за опетняване. Като дойдемъ на земята, искаме да се ползуваме отъ нивата, а не искаме да се каляме. Какво е това разсѫждение? Въ него нѣма никаква философия. „Изпитвайте Писанията, защото въ тѣхъ има животъ!“ Въ тия Писания има една велика философия, чрѣзъ която можемъ да прѣсъздадемъ своя животъ съобразно законитѣ, които сега сѫществуватъ вѫтрѣ въ вселената. А съврѣменнитѣ хора, съврѣменното общество, съврѣменнитѣ народи не спазватъ тия закони. Българитѣ напримѣръ, сѫ толкова наивни, всички мислятъ, че може да дойде нѣкой българинъ да оправи България. Но, 50 години вече, откакъ България се е освободила, намѣри ли се нѣкой българинъ, който да оправи България? Не само въ България, никѫдѣ не може да се намѣри човѣкъ, който да оправи свѣта, нито сега, нито за въ бѫдеще. Обаче, всѣки единъ човѣкъ може да оправи свѣта. Кога? Когато разбере тѣзи закони. Когато говоря за Любовьта, азъ разбирамъ закона на Любовьта.
 
    Нѣкои мислятъ, че азъ искамъ да използувамъ нѣкого за себе си. Въ момента, когато азъ поискамъ да използувамъ една мушичка, или когото и да е за себе си, за своето благо, съ мене всичко е свършено. Разбирате ли това? Азъ ще бѫда разрушенъ, азъ ще бѫда като единъ пигмей долу въ земята. Ако бихъ позволилъ на най-малката грѣшна мисъль да влѣзе въ моя умъ, тя би ме смъкнала въ ада долу. Нѣкои искатъ да ми приписватъ нѣкои нѣща. Не, азъ съмъ най-умниятъ, най-добриятъ човѣкъ въ свѣта. Защо? — Никога не съмъ допусналъ една лоша мисъль, никога не съмъ отстѫпилъ прѣдъ волята Божия, никога не съмъ отказалъ на Неговитѣ свещени мисли, никога не работя за себе си, никога не съмъ помислилъ за себе си, и желая всички хора да сѫ щастливи, доволни, искамъ да имъ покажа правия пѫть. Съ туй, което азъ зная, бихъ ви използувалъ всички, бихъ направилъ всички да ми слугувате, но азъ нѣмаше да бѫда това, което съмъ сега. Азъ не търся щастие отъ хората, защото азъ познавамъ Бога. Азъ Го познавамъ като абсолютна Любовь, като абсолютна Мѫдрость, като абсолютна Истина, като абсолютна Правда, като абсолютна доброта, и зная, че въ момента, когато наруша една Негова малка заповѣдь, знаете ли какво ще бѫде? — Това е да се отчуждишъ отъ Бога. Нѣма по-велико страдание отъ това, да се отчуждишъ отъ Бога. Усѣщали ли сте, какво нѣщо е това, отчуждаване отъ Бога? То е смърть. Знаете ли какво сътресение може да стане въ човѣшката душа? Всичкитѣ сили може да се парализиратъ. Знаете ли какво нѣщо е да се парализира човѣшкиятъ умъ, да станешъ сухи кости въ свѣта? Азъ не наричамъ това философия, това не е и религия. Това е останки отъ религия. Религия азъ наричамъ това великото въ свѣта, Любовьта, човѣкъ да се жертвува, но да знае какъ да се жертвува. Да се жертвува, но безъ да умира; да помага, безъ да отслабва; да учи, безъ да се изтощава. И за Бога се казва, че Неговата рѫка никога не отслабва. Нѣкой казва: „Азъ дадохъ живота си, изтощихъ се“. Нима единъ ученикъ, за когото азъ работя, който се учи при мене, ме изтощава? Обмѣна има помежду. Три вида обмѣна има между Учителя и ученика. Учительтъ прѣподава, работи, дава нѣщо за ученика, а ученикътъ дава нѣщо материално. Нѣкой казва: даромъ се дава. Гдѣ има даромъ? Не, между тѣхъ има любовь: Учительтъ къма ученика, и ученикътъ къмъ Учителя. Единиятъ има любовь да прѣдаде знанието си, а ученикътъ има любовь да отблагодари за това, което Учительтъ му далъ. Нѣкой казва: защо да се унижавамъ, да уча отъ своя Учитель? Ами отъ кого ще учишъ? — Отъ себе си. Какво значи себе си? Азъ бихъ желалъ нѣкой да напише една дисертация върху душата. Какво нѣщо е душата? Ама свѣтяща била тя. Тази свѣтлина виждали ли сте я? Ще изправимъ тази свѣтлина като една свѣщь, ще отворимъ великата книга. Ще гледаме тази свѣтлина заедно, ще четемъ и ще се разговаряме на нея. Тогава ще влѣземъ въ Божествения свѣтъ и ще можемъ да разберемъ великия смисълъ на Писанията. Нѣкои казватъ: Учителю, кажи ни нѣщо. Нищо нѣма да ви кажа! Докато нѣмате срѣдства да си купите тази свѣтлина, тази свѣщь, нищо нѣма да ви кажа. Цѣлъ животъ ще работишъ, за да си купишъ една свѣщь. Тази свещена книга се чете при особена свѣтлина. Ако имашъ тази свѣщь, ще четешъ тази книга. А щомъ я четешъ, въ нея има всички правила. А ученицитѣ въ България, тѣ сѫ отлични. Тѣ сѫ икономисти, гениални, въ 2—3 години, въ 10 години отгорѣ искатъ да знаятъ всичкитѣ тайни въ природата, и тогава да кажатъ: „Знаете ли кои сме ние? “ Нѣма такова нѣщо въ свѣта. Ще се учишъ при Бога. Азъ да ви кажа: за една малка микроскопическа свѣщь азъ съмъ работилъ цѣли 10,000 години. Ще кажете: „А, това е отъ 1001 нощь.“ Цѣли 10,000 години съмъ работилъ за една микроскопическа свѣщь! Има и други, по голѣми свѣщи отъ тая, но за тебе, тукъ на земята, една малка микроскопическа свѣщь е достатъчна. За васъ се изискватъ 100 години да работите за една такава свѣщь. Не е много, нали? Вашата свѣщь ще бѫде 10 пѫти по-малка. Това сѫ сравнения, това сѫ символи. Какъ мога да ги уподобя? Ще кажете: а, залъгва ни. Я ми кажете, кой не залъгва! Онзи, който ти дава пари, не те ли залъгва? Онзи, който те учи, не те ли залъгва? Онзи, който дава концертъ, не залъгва ли? Навсѣкѫдѣ въ свѣта, всичко, не е ли едно залъгване? Чудни сте вие, като мислите, че не се залъгвате. Азъ трѣбва да напиша една книга и да покажа вашитѣ залъгвания. Гениални залъгалки има! Вие сами пишете една залъгалка, а казвате, че това, което азъ говоря е залъгалка Азъ казвамъ: ако се стопятъ всичкитѣ ваши залъгалки, отъ тѣхъ нѣма да излѣзе даже най-малкото косъмче отъ тази свещена книга. Не ви обезсърчавамъ, не, това е една Истина, която ви казвамъ. Истината трѣбва да се каже въ очитѣ на хората, но вие още не сте разтворили вашитѣ торби. Вие казвате: Господъ ми говори, ангелитѣ ми говорятъ, но какво — на знаете. Я ми кажете първата дума, която Богъ ви е казалъ. — Любовь. Хубаво, азъ ще ви пратя утрѣ прѣдъ вратата 10 просякини, но вие ще имъ кажете: я, идете да работите! Какво сте разбрали отъ тази първа дума? Затова, ние, съврѣменнитѣ хора, сме най-голѣмитѣ просяци. Вие мислите, че сте богати. Не, първокласни просяци сте. Цѣлъ день дѣца, учители, професори, министри се молятъ: Господи, Господи! Цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ прошения, милиони, милиони прошения. И то, какви гениални прошения! Единъ професоръ, свършилъ три факултета, минава за нѣкакъвъ капацитетъ, пише: „Уважаеми Господинъ Министре, понеже жена ми, дѣцата ми... и т. н., моля това-онова“. Казвамъ: Господинъ Министре, защо не се обърнешъ къмъ Господа? „Е, такива глупости, ще се моля“. Ами че ти сега се молишъ. Ти сега си най-голѣмиятъ невѣжа. „Е, поне човѣкъ е, виждамъ къмъ кого се обръщамъ“. Мислите ли, че ние, които се молимъ единъ на другъ, можемъ да оправимъ свѣта? Въ една болница лежатъ двама болни. Единиятъ казва на другия: „Моля ти се, стани да ми помогнешъ! Стани, не се назландисвай!“ Не искамъ, стани ти! „И азъ не искамъ”. И двамата се молятъ единъ на другъ. Боленъ отъ боленъ иска услуга, и никой не може да помогне. Това сме ние хората. Всѣки казва: безъ убийства не може, безъ лъжа не може, безъ измѣна не може, и при това минаваме за културни хора.
 
    „Изпитвайте“, казва Христосъ, „Писанията, защото въ тѣхъ има животъ“.
 
    Сега, искамъ да ви насоча къмъ мисъльта: За Бога ще имате въ себе си най-свещенитѣ мисли! И Христосъ, съ своето идване въ свѣта, искаше само да даде единъ образъ на Божията Любовь. Той не можеше да я изкаже съ думи. Не само до Христа, но и слѣдъ Христа, нѣмаше човѣкъ съ по-голѣма Любовь отъ Неговата. Това искаше Христосъ, да изрази Божията Любовь. Той не се отличаваше съ голѣми знания, защото свѣтътъ щѣше да Го признае като ученъ човѣкъ, като философъ. Той се яви като човѣкъ съ Любовь. Нѣма по-благородна душа, съ по-голѣмо безкористие, отъ Неговата. Той искаше да повдигне свѣта, да повдигне своитѣ братя. „Много нѣщо мога да ви кажа“, казваше Христосъ, „но не сте готови да носите. И азъ, като отида горѣ, ще ви привлѣка всички при себе си, ще ви извадя отъ тѣзи условия, и ще ви поставя при по-благоприятни условия. И като дойде Духътъ на Истината, Той ще ви покаже много работи, защото отъ моето ще вземе“. Сега, вие ще вземете отъ тази Любовь чисто човѣшката страна, но Христосъ искаше да изрази тази велика Божия Любовь. И Христосъ, въ този смисълъ, можете всѣкога да Го повикате. Когато минавамъ нѣкой пѫть тукъ, нѣкои отъ моитѣ ученици казватъ: „Учительтъ обърна гърбъ къмъ мене“. Вие виждали ли сте гърба ми? Мойсей казваше: „Господи, искамъ да видя Твоето лице!“ „Не, ще видишъ само гърба ми, не си готовъ да видишъ лицето ми“. А това бѣше една привилегия за Мойсея. За ученика е привилегия да види гърба на своя Учитель. Азъ ще докажа. Извинете ме, азъ ще употрѣбя вашия езикъ. Единъ момъкъ, който е обезсърченъ отъ своята възлюбена, готовъ е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява. Той казва: „Азъ измѣнямъ рѣшението си“. Е, какво стана, какви аргументи се дадоха? „Е, видѣхъ“. Какво? Видѣлъ гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение. Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата сѫ чисти, но щомъ види лицето ѝ, и двамата се опетняватъ, опозоряватъ. Кажете ми, вие не сте ли се опетнили единъ другъ? Живѣете ли единъ чистъ, святъ животъ? Говорите ли си любовно, казали ли сте си двѣ приятни думи, говорите ли си Истината единъ на другъ? Не сѫ ли мѫжътъ и жената, които си говорятъ постоянно единъ на другъ: ти си такъвъ, ти си онакъвъ! Жената: „Ти ме направи такава“. Мѫжътъ се обърне: „Ти ме направи такъвъ. Отъ мене нищо нѣма да излѣзе“. А учението на Истината не е тамъ. Всѣки трѣбва да признае факта тъй, както си е. Дѣто мѫжътъ е виноватъ, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква. Дѣто жената е виновата, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трѣбва да доказва. Всѣки самъ трѣбва да си знае вината. Искреность, искреность се изисква! Души, благородни души се изискватъ отъ съврѣменнитѣ хора! Като ти каже нѣкой една дума, да знаешъ, че това е човѣкъ, може да разчиташъ на него.
 
    И сега, всинца ние се стремимъ да направимъ българския народъ великъ. Американцитѣ се стремятъ да станатъ велики, англичанитѣ — сѫщо, но нито единъ народъ не е станалъ великъ. Я ми покажете единъ народъ, който да е станалъ великъ! Въ съврѣменната история, по-велика империя и по голѣмина, и по култура, отъ римската имало ли е? Римскитѣ закони всички ги изучватъ. По-велики образци отъ гръцката скулптура имало ли е? Ако минемъ къмъ съврѣменнитѣ народи, къмъ съврѣменнитѣ американци и англичани, има ли нѣщо по-велико отъ тѣхната честность? Всѣки народъ се е подигналъ до извѣстна степень на благородство, но нѣма онова велико съзнание. Това не е упрѣкъ, това е единъ фактъ — англичанинътъ си остава англичанинъ, българинътъ — българинъ. Какво казва ромънинътъ? — Приятелството си е приятелство, но паритѣ сѫ си пари. И ние, като дойде до сиренето, казваме: ще платишъ! Колко? — Е, 50 лева. Скѫпо е. — Скѫпи сѫ врѣмената. Такова сирене яде ли се, я ми кажете? Единъ день, наскоро бѣше това, слѣдъ като, азъ и моитѣ приятели ученици и двама външни хора работихме, вечерьта, като се разплащахме, казахъ: ще ви дамъ едно угощение, и то първокласно, ще ви почерпя по единъ чай и малко хлѣбецъ. Гледамъ, единъ отъ майсторитѣ се усмихва, казва: „Много бѣдна работа“. Като разбрахъ тази негова мисъль, казвамъ на момчетата: донесете малко маслини! Като туриха маслинитѣ, веднага казватъ: „Да, съ маслинки сега, разбирамъ, но само сухъ хлѣбъ и чаецъ!“ Ами съврѣменната култура и съ това се храни. Азъ говоря дълбоко на душитѣ ви. Обърнете внимание на всички хора, които пѫтуватъ, погледнете какъ сѫ огрубѣли тѣхнитѣ лица, какви сѫ алчни. Това не е изражение на нѣщо възвишено и благородно. Всѣки гледа какъ да използува другия. И ние, съврѣменнитѣ хора, за Бога говоримъ, но като дойде до сиренето, казваме: не може безъ пари.
 
    „Изпитвайте Писанията!“
 
    „Не може безъ пари“. — Може безъ пари. Кога? — Само когато Любовьта дойде въ сърцата ни, въ душитѣ ни като размѣнна монета. Като любишъ нѣкого, нали му давашъ и цѣлия хамбаръ? Да, но онзи, който люби, да не злоупотрѣбява съ тебе. Онзи, който люби, никога не злоупотрѣбява. Злоупотрѣби ли, нѣма любовь. Ако азъ злоупотрѣбя, нѣмамъ любовь; ако вие злоупотрѣбите, вие нѣмате любовь. Нѣкой казва: какво мисли нашиятъ Учитель? — Азъ мисля да ви прѣдамъ Божията Любовь, тя е единъ голѣмъ изворъ, не е моя, и тази Любовь трѣбва да я пусна, тъй, да върви. Знаете ли, какъвъ е великиятъ законъ? Вие сега, като седите на земята, мислите, че отвсѣкѫдѣ може да минете за небето. Не е така, като отидете въ пространството, тамъ има врата, и прѣзъ нея трѣбва да минете. Нѣкой, който отива за слънцето, казва: отвсѣкѫдѣ мога да мина. Не, ще минешъ прѣзъ пространството, тамъ има врата, и само прѣзъ нея ще можешъ да минешъ. Има опрѣдѣлена врата, и ти, като човѣкъ, само прѣзъ нея ще минешъ. За всѣко нѣщо има редъ и порядъкъ.
 
    Сега азъ, съ моята бесѣда, не искамъ да ви отвлѣка отъ вашето прѣдназначение. Зная, че вие сте дошли на земята, имате работа. Тази ви работа, колкото и малка да е, тя е свещена. Като свършите работата си и се върнете на небето, тамъ трѣбва да рапортирате, какво сте направили и ще ви дадемъ втора задача. Нѣкои хора казватъ, че Господъ иска работа, а не молитва, затова, ако се молятъ, трѣбва да спратъ работата си. Това е вѣрно, съгласенъ съмъ, но азъ мога да копая и да се моля. Пъкъ мога, като копая, да мисля и добро за хората. Мога, като изкарамъ 30 лева, да отдѣля отъ тѣхъ 20 лв. за нѣкоя бѣдна вдовица. Да мислимъ пъкъ, че човѣкъ трѣбва да се успокои, да не работи физически, а да работи само за Бога, това е вѣрно, така е, но само за дѣцата, а за възрастнитѣ, това не е вѣрно. Онова малкото дѣте, майка му го носи, а то заповѣдва. То плаче, казва: „Азъ заповѣдвамъ“. Какво искашъ, мама? — Ябълки, То заповѣдва. Майката и бащата тичатъ за това „уе“... „уе“... А, казватъ, имали ли сте нѣкакъвъ заповѣдникъ съ „уе“.. „уе“? Такъвъ заповѣдникъ, като каже „уе“ и царь, и господарь тичатъ подиръ него. Това сѫ факти. И не е срамота това, благородно е туй, но до извѣстна възрасть. Този заповѣдникъ, като каже пакъ „уе“... бащата казва: до сега ти заповѣдваше, отсега ние. Законътъ е такъвъ, видишъ ли го? Сега е разумното слово, ще слушашъ майка си, и баща си, и братята, и сестритѣ, нѣма вече това „уе“. Ще кажешъ: татко, сестро, моля, услужете ми!
 
    „Изпитвайте Писанията, защото въ тѣхъ имате животъ“.
 
    Когато ние съзнаемъ тази велика Истина, ще разберемъ, че тѣзи нѣща сѫ свещени, защото най-малкитѣ работи, най-малкитѣ пориви сѫ свещени. Имаме много погрѣшки, но тия погрѣшки ние обясняваме по другъ начинъ. Когато се гради една кѫща има нечиста материя; когато се шие една дрѣха, оставатъ парчета; когато се мие, сѫщо има нечистотии. Онзи писатель, колко листа, колко пера ще употрѣби и изхвърли, докато напише нѣщо цѣнно. Погледнешъ, цѣлъ кошъ пъленъ съ книги, издраскани, написани. Написалъ той: „Икономията е наука. Тя е една отъ великитѣ науки, която осмисля човѣшкия животъ, урежда правилни отношения между хората. И пакъ започва: „Икономията...“ Когато Господъ създаваше свѣта, Той нѣмаше науката за икономията. Тази икономия сѫществува въ свѣта, като едно съотношение на нѣщата. При това, все икономисваме. Имало единъ евангелски проповѣдникъ, 5 пари да похарчи, все записвалъ. Той взималъ мѣсечно по 2 — 3,000 лв. и се чудилъ, кѫдѣ се губятъ паритѣ. Този евангелски проповѣдникъ бѣше толкова педантъ, че 5 стотинки записвалъ, но ако бѣше запазвалъ всичко въ своята икономия, добрѣ щѣше да бѫде. Казваше: „Да не е взела жена ми пари, да не сѫ взели дѣцата ми!“ Тегли черта — точна смѣтка. Е, икономия въ паритѣ, но животътъ не е оправенъ. Не, не, друго нѣщо трѣбва, изобилие трѣбва въ живота. Човѣкътъ на Любовьта трѣбва да носи икономията въ себе си, като едно прѣдисловие, защото, човѣкъ, който люби, никога не трѣбва да разпилява. Ще употрѣбишъ толкова, колкото ти трѣбва, защото, да икономисвашъ съ живота си, това е едно прѣстѫпление. Който се прѣсища въ живота си, това е друго прѣстѫпление. Богъ е опрѣдѣлилъ въ живота ти, колко трѣбва да се изхарчи. Нѣкой день е опрѣдѣлилъ: днесъ нѣма да ядешъ нищо. Защо? Понеже ние сме прѣстѫпили, ако ядемъ този день, ще заболѣемъ. Ще ни хване или треска, или скарлатина. Тъй е писано: почивка на стомаха, почивка на краката, на устата, на зѫбитѣ. И очитѣ трѣбва да почиватъ. Турцитѣ казватъ: „Да гледашъ хубавото, не е грѣхъ“, но и много като гледашъ хубавото, пакъ има огрѣшаване, защото очитѣ отслабватъ. Озърташъ се, озърташъ се, влѣзе повече свѣтлина Дѣто отслабватъ очитѣ на повечето хора, това не е добъръ признакъ.
 
    Сега, не искамъ да кажете: Нашиятъ Учитель иска да събори всичко въ живота ни. Ни най-малко не искамъ да го съборя, но туй, което сте накопили, е като ледъ. Утрѣ, като грѣйне слънцето, всичко ще се стопи. Всичко туй ще влѣзе въ земята, и вие нѣма да имате нищо сѫществено, което да задържите. Питамъ тогава: ако е да градимъ една кѫща, гдѣ е силата? Въ сцѣплението и. Ако искате да накарате една воденица да се движи, въ какво се състои силата и, пакъ ли въ сцѣплението на водата? Не, въ нейната подвижность. Ако имаме една парна машина, ти можешъ ли да накарашъ водата да я движи като парата? Слѣдователно, като отиваме къмъ Божествения свѣтъ, материята трѣбва да се разредява, ледътъ да се стопява, сцѣплението трѣбва да се прѣмахне, та материята да бѫде гъвкава, еластична, подвижна, да се подчинява на Божествения животъ. Слѣдователно, нашиятъ умъ трѣбва да бѫде гъвкавъ, като водата; нашето сърце трѣбва да бѫде пластично, благородно и възвишено; душата ни трѣбва да бѫде свѣтла, да има тази подвижность на свѣтлината, т. е. трептенията ѝ да бѫдатъ като трептенията на свѣтлината, за духътъ — не можемъ да говоримъ.
 
    И тъй, на първо мѣсто, въ тази велика свещена книга, остава да вложите Любовьта. Азъ говоря на васъ, на разумнитѣ. Сега, като ме гледате, вие казвате: ние знаемъ. Казвамъ: не знаете, и то не само вие, но и най-великитѣ философи, адепти, не знаете. Има нѣщо ново, сега внесено въ свѣта отъ Бога, което трѣбва да изучваме. И тъй, новото не влиза сега въ свѣта, но сега се проявява. Ние не го съзнаваме, и казваме: новото учение. Да, то е учение, което сега се проявява. Като видите туй ново учение, нѣма да отидете подъ нѣкой дѫбъ да проливате сълзи, но ще напишете една строфа, едно стихотворение, че като го прочетете на онзи парализирания, да го познае. Азъ зная, въ България има много поети и поетеси, радвамъ се, но нека напишатъ три куплета отъ по 6 реда, и да отидатъ при единъ парализиранъ да му ги прочетатъ. Ако този парализираниятъ стане отъ леглото си, ще кажа на този поетъ: ти си истински поетъ. Защо? — Защото, като прочетохте тѣзи три куплета на парализирания, той стана отъ леглото си. За музикантитѣ — сѫщото правило. Парализиранъ е нѣкой човѣкъ, лежи. Идва музикантътъ, свири му нѣщо отъ Бетховена, отъ Баха, отъ Моцарта, но, болниятъ не става. Ще се върне този музикантъ у дома си, ще учи, да се научи, какъ трѣбва да свири. Като вземе цигулката да свири, всички да кажатъ: виртуозъ е този музикантъ! Миналата вечерь бѣхъ на единъ концертъ, до мене седи една позната, пита ме: „Харесвашъ ли, както свири?“ Не е свършилъ още, като свърши, ще кажа. Азъ гледамъ какъ взима тоноветѣ. Дойде до нѣкой психологически пасажъ, тъй нагорѣ гледа — прѣживѣва. Послѣ дойде до нѣкой игривъ пасажъ, свири, гледа надолу. Казвамъ: туй е важното, и нагорѣ и надолу гледа. Като се свърши концертътъ, станаха всички отъ мѣстата си, почнаха да се тикатъ. Казвамъ: е, ако този бѣше великиятъ адептъ на музиката, то слѣдъ като изсвири четири парчета, всички щѣха да станатъ тихо и спокойно, и да излѣзатъ тихо и спокойно, като отъ нѣкоя църква. Това ще е бѫдещата музика, музиката, съ която ангелитѣ се занимаватъ. И сега, ние казваме: тъй е. Да, всичко е хубаво, но туй е едно приятно приготовление. Туй не е упрѣкъ, но до сега ние се занимаваме само съ забавления. Нѣкои казватъ: ние не искаме да се забавляваме. Азъ не ви забавлявамъ. Мнозина се оплакватъ, че съмъ ги смъкналъ надолу. Най-първо Истината смъква долу. Слънцето, като пекне, не смъква ли надолу снѣга? Азъ не смичамъ никого, законътъ е такъвъ. Азъ съмъ миналъ прѣзъ тия фази на смичане. Вие не знаете, какво е смичане. Вие минавали ли сте 9 пѫти прѣзъ Божествената реторта? Писанието казва 7 пѫти. Но знаете ли, какво нѣщо е да минете 9 пѫти прѣзъ Божествената реторта?
 
    „Изпитвайте Писанията, защото въ тѣхъ има животъ“.
 
    Не се обезсърчавайте! Въ свѣта иде нѣщо ново. Туй новото го има въ душата ви. Не се обезсърчавайте! Вие казвате: не вѣрвайте въ хората! Кажете така: азъ ще вѣрвамъ въ Бога, въ Неговата свещена книга на Любовьта. Второ: ще вѣрвамъ въ първото копие, което е въ моята душа. Въ този прѣводъ, който ще намѣря въ душата си, нѣма да са съмнѣвамъ. Ще вѣрвамъ въ моя духъ. И най-послѣ, ще вѣрвамъ въ второто копие на моята душа, което е моятъ ближенъ. Вѣрвамъ въ всичко туй, но ще го свѣрявамъ съ оригинала. Сега, като излѣзете отъ тукъ, не искамъ да кажете: това е празна работа. Не е празна работа това. Тази работа е свещена, тази работа е за васъ, вие имате бѫдеще. Разбирате ли? Не искайте Господъ да ви постави на нѣкой планински върхъ. Вие не сте за планинскитѣ върхове. Ако ви е турилъ въ долината, вие сте въ най-добритѣ условия. Страдашъ, унижаватъ те хората, не бой се. Тъпчатъ те хората, не бой се! Българитѣ, когато искатъ нивитѣ имъ да израснатъ повече, тѣ викатъ нѣкой овчарь да ги тъпче. Не се обезсърчавайте, когато хората ви тъпчатъ. Не е тамъ въпросътъ. Всичко ще се прѣвърне за добро на онѣзи, които любятъ Господа. Свѣтлината ще прсветне за онѣзи умове, които любятъ Господа. Всички, които любятъ Господа, ще укрѣпнатъ и ще станатъ силни. Всички, които любятъ Господа, ще станатъ възвишени и благородни. Всички, които любятъ Господа, ще придобиятъ знания и Мѫдрость. Всички, които любятъ Господа, ще придобиятъ великата Истина, която ще ги направи свободни.
 
    И азъ бихъ желалъ, братя, сега да приемете Любовьта и да я приложите. Азъ ви наричамъ братя на Любовьта. Но ще ви нарека братя, само ако приемете Любовьта и я приложите. Ако излѣзете отъ тази велика почва на Любовьта, бѫдещето е за васъ. Сега, единъ евангелски проповѣдникъ би казалъ: „Елате, запишете се въ нашата църква, станете членове“. Азъ ви казвамъ: вие сте вече членове, вие сте въ Божествената църква. Въ коя друга църква ще ходите? Толкова врѣме Господъ ви е издържалъ, харчилъ е за васъ, въ коя църква сте? Господъ толкова е харчилъ за васъ, а слѣдъ като дойде врѣме дървото да ражда, другитѣ ще кажатъ: това дърво е мое. Не, при Господа, при никоя друга църква! Като ме чуятъ, ще кажатъ: А..! Всички свещеници, владици, на Господа трѣбва да служатъ, не трѣбва да се занимаватъ съ мене! А тѣ, дойдатъ, чуятъ нѣщо, послѣ изопачаватъ думитѣ ми, и говорятъ, че дошли на Господа да служатъ. Нека се отворятъ владишкитѣ имъ сърца! Голѣми имена носятъ тѣзи български свещеници. Владика! Що е владика? — Че това е този, който владѣе свѣта. Попъ, това е баща. Католическата църква има само единъ баща, а българската — колкото щешъ попове. Азъ бихъ желалъ, всички български попове да бѫдатъ свещеници. Това не е упрѣкъ. До сега, азъ не съмъ ималъ прѣдъ видъ никого да упрѣквамъ. И Христосъ е говориль противъ тѣзи криви убѣждения, противъ тѣзи криви закони. Азъ нѣмамъ прѣдъ видъ нито единъ свещеникъ, тѣ не ме интересуватъ, мене ме интересува само Божията Любовь. Ако река да се занимавамъ съ тѣхъ, съ дребнавость съ мене всичко е свършено. Любовь трѣбва на всинца ни, тази свещена Любовь, която да донесе миръ и радость.
 
    Сега, тѣ казватъ: „Да направимъ такива закони, че да ги ограничимъ“. Кого? Това, което говоря е Божествено, а то нѣма да се ограничи, и не може да се ограничи. Ако вие ограничите Божественото въ себе си, вашиятъ животъ е свършенъ.
 
    „Изпитвайте“, казва Христосъ „Писанията!“ Азъ бихъ желалъ всички свещеници да се обърнатъ къмъ Бога, Тѣ съ длъжни — сега, непрѣменно сега сѫ длъжни. Тѣ сѫ въ послѣдния моментъ, Господъ имъ дава послѣденъ срокъ, и прѣдъ тѣхъ седи една велика отговорность, каквато никога до сега не е лежала. Не само българското духовенство, но духовенството въ цѣлия свѣтъ, всички носятъ една велика отговорность. Нѣма да ви доказвамъ това. Законъ е. Азъ ви казвамъ: отговорностьта си е отговорность. Ама че ти отивашъ тукъ, ти отивашъ тамъ, азъ казвамъ: приятелю, съ тази твоя кола ще се забатачишъ. Не отивай тамъ! — Това не е твоя работа, отъ тебе умъ не взимамъ. Азъ, втори, трети, или който и да е, казваме ти: този пѫть не е за тебе, свърни въ правия пѫть!
 
    „Изпитвайте Писанията!“ Българитѣ трѣбва да изпитватъ тия свещенитѣ Писания, какво е казалъ Христосъ. Българитѣ казватъ: „Да пазимъ своята татковина, своята вѣра“. Азъ ги похвалявамъ, но тѣ сѫ угнетени. Азъ съмъ ви казвалъ най-хубавитѣ думи. Нѣма човѣкъ въ България, па и въ цѣлия свѣтъ, който да е казалъ по-хубави думи отъ мене. Съберете всичко това, което сѫ казали писателитѣ за Истината, и нека го сравнятъ съ онова, което съмъ казалъ азъ за Истината. Азъ съмъ казалъ много хубави думи за Истината, защото живѣя съобразно нея, мисля съобразно нея, и дѣйствувамъ съобразно нея. Дѣйствувайте и вие съобразно нея, тя е и за васъ благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, азъ бихъ седѣлъ на друго мѣсто и щѣхъ да бѫда спокоенъ, нѣмаше да седя между българитѣ. Какво съмъ спечелилъ азъ тука? Слава ли? Че каква слава? То е смѣшно! Ако е за пари, пари ли съмъ спечелилъ? Ако е за храна, че какво ми трѣбва мене? За обѣдъ ми трѣбватъ 1 — 2 ябълки или 2 — 3 круши, 4 —5 орѣха, и едно парче хлѣбъ. Печени кокошки ли? Да, азъ зная да ги ямъ. Не е въпросътъ въ туй, не трѣбва да бѫдемъ дребнави. Сега, да оставимъ това, нѣма повече да ви казвамъ, какво ви пожелавамъ. Азъ зная, че въ Божиитѣ рѣшения обратни дѣйствия нѣма. Рѣшеното веднъжъ въ Бога, то е свършено. Въпросътъ е сега за онѣзи въ свѣта, които сѫ вече готови. Приемете тази Любовь, приложете я въ дома си, приложете я въ себе си, въ мислитѣ си, въ желанията си, въ дѣйствията си, въ окрѫжаващитѣ ви; и всѣки день, като намѣрите нѣкоя несъобразность, изправете тази несъобразность съ Любовьта! Не се спирайте на онова житно зърно, което е паднало на почвата, и на онова, което е паднало въ воденицата. Не си правете онова лъжливо заключение на онази просякиня, която е казала: „Азъ го зная кой е“. Въ Божието сърце има нѣщо велико! Азъ не говоря за онзи лъжливия Господъ, говоря за Господа, Когото познавамъ. Не само азъ Го познавамъ, но и хиляди още, Той въздига народи, общества, фамилии, всички хора. Всички блага се дължатъ на Него — знания, Мѫдрость, Истина, свобода. Всички велики хора, които сега сѫществуватъ, това сѫ единъ потикъ на Божия Духъ. Богъ е, Който иска да внесе Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Това е Неговиятъ Духъ. Ние трѣбва да бѫдемъ велики работници! Нѣкои казватъ: скромни да бѫдемъ! Не, велики работници! Нѣкои цитиратъ думитѣ на Павла: „Велики работници да бѫдемъ!“ Но не такива, каквито по врѣмето на Павла. Сега, да бѫдемъ велики по Любовь, велики по Мѫдрость, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротость, по въздържание, велики по безкористие, велики, велики! Така искамъ! И ще имате благословението на Този, на Когото думитѣ никога не се измѣнятъ.
 
   

Бесѣда държана на 28 X. 1923 г.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×