Jump to content

1923_10_21 Ще ви направи свободни / Истината


Ани

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

 
Ще ви направи свободни


(Истината)

 
        Има едно изречение въ свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ — казано нѣкога отдавна, може би прѣди хиляди години. Това изречение е повтаряно и всѣки день се повтаря: „Истината ще ви направи свободни.“ Стремежъ и копнежъ е на човѣшката душа да бѫде свободна. Туй е единъ великъ вѫтрѣшенъ потикъ, не на обикновения човѣкъ, казано на съврѣмененъ езикъ, но на съзнателния човѣкъ. Азъ казвамъ туй е единъ вѫтрѣшенъ потикъ на човѣка, въ когото се пробужда Божественото, защото човѣкъ е съ двояка природа. Той има нѣщо човѣшко, има нѣщо божествено. Освѣнъ това, у човѣка има нѣщо животинско, още по-долу; това сѫ три естества свързани едно съ друго. Човѣшкото е една присадка върху животинското, а божественото е една присадка върху човѣшкото.
 
        Сега, мнозина философи се спъватъ върху думата „свобода”, седятъ да доказватъ психологически, какво нѣщо е свободата. Ние нѣма да се занимаваме, да разнищваме свободата, като нѣкоя лукова глава, да видимъ отъ колко черупки, отъ колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения къмъ човѣка: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говоримъ за свобода, трѣбва да знаемъ, за коя свобода говоримъ. Всички съврѣменни народи воюватъ за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеалъ, не е смисълъ, това е прѣдговоръ на онази велика свобода, къмъ която душата се стреми. Ако тази свобода е била дѣйствително истинската, то отъ памти-вѣка човѣкътъ е воювалъ, единъ народъ е освобождавалъ другъ, мѫже сѫ освобождавали жени, жени сѫ освобождавали мѫже. Кой не е воювалъ, но въпрѣки това, пакъ не е свободенъ. Туй е на физическия свѣтъ. Ако дойдемъ до умствения свѣтъ, и тамъ всички се стремятъ къмъ свобода, кой да има правилни възгледи. Свободенъ трѣбва да бѫде човѣкъ! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човѣка. Само разумниятъ човѣкъ може да бѫде свободенъ. Туй трѣбва да го имате прѣдъ видъ. Живата природа е рѣшила да даде тази свобода само на разумнитѣ хора, а другитѣ, неразумнитѣ, тъй ги е ограничила, въ бутилки ги е турила. Хиляди, милиони сѫщества има, които сѫ затворени, и чакатъ своето освобождение. Защо? Защото въ тѣхъ има желание да вървятъ въ всички посоки, а свободата подразбира движение въ една посока. Когато изтича онзи балкански изворъ, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-послѣ, като си пробие пѫть, върви въ една посока. Той намира една посока и върви на кѫдѣ? — Къмъ морето. Никога не вика — елате да ми отворите пѫть, но самъ си намира пѫтя. Сега, съврѣменнитѣ хора, па и религиознитѣ хора сѫ попаднали въ едно заблуждение. Тѣ очакватъ свѣта да се оправи, цѣлиятъ свѣтъ да стане свободенъ, че и тѣ да бѫдатъ свободни. Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулатъ тъй нареченъ, това изказано положение е невѣрно въ основата си. Първоначално всички сѫщества сѫ създадени свободни. И ако днесъ свободата е изчезнала отъ свѣта, причината сме ние. Този законъ, вие майкитѣ и бащитѣ, го провѣрявате всѣки день. Вие имате едно любимо дѣте, нали? Донесете му сладки ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дѣте започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите въ нѣкой долапъ. Защо? Намирате, че туй ваше дѣте е неразумно. И послѣ какво става? — Туй ваше дѣте плаче. Пита: Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? И въпрѣки това, ние съврѣменнитѣ хора, не се спираме върху единствената причина да разрѣшимъ свободата по естество, принципално, а търсимъ далечнитѣ причини. Християнитѣ търсятъ причината въ нѣкоя жена, която съгрѣшила въ едемския рай, и на нея стоварватъ всичката вина. Но вие можете да разрѣшите този въпросъ въ самата природа. Идете да видите, че по-нисшитѣ животни сами разрѣшаватъ въпроса. Свържете единъ конь и едно куче съ едно вѫже, ще видите какъ ще разрѣшатъ въпроса. Коньтъ ще чака да му снеме нѣкой углавника, ще рече: „Дано се намѣри нѣкой добъръ и благороденъ човѣкъ да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прѣгризе вѫжето и ще се освободи. Казвашъ: какво направи туй куче? То казва: „Господъ не ми е турилъ туй вѫже“. А коньтъ казва: „Туй вѫже е отъ Бога“. Единственото нѣщо, което Богъ е турилъ въ насъ, то е нашиятъ животъ, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили. Сега, схващайте въпроса по сѫщество. Азъ говоря за вѫтрѣшния човѣкъ.
 
        „Истината ще ви направи свободни“. Кога? — Когато почнете да мислите, както мисли Господъ. „Възлюбилъ си“, казва Писанието „истината у човѣка, т. е. възлюбилъ си истината, която е скрита въ разумното“. Туй се подразбира. Богъ люби Истината, защото само разумниятъ животъ носи Истината въ себе си, за да ни се изяви. Нѣкой казва: азъ искамъ да зная Истината. Разумниятъ животъ е скритъ въ туй житно зърно. Когато се изявява туй житно зърно, наблюдава ли ли сте какъ никне то, кога никне? — На пролѣть, само когато има топлина. Що е топлина? — Топлината е любовьта. Значи истината може да се прояви само при любовьта. Любовьта носи онѣзи елементи, които сѫ необходими за растенето. Тя омекчава външнитѣ условия, ограниченията. Сега, всички вие имате извѣстни възгледи, нали, т. е. вѫтрѣшно всинца се усѣщате, че не сте свободни. Да се опрѣдѣля: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви сѫ прави, рѫцѣтѣ — здрави, очитѣ — отворени. Физически не свободни, то значи краката ви да сѫ свързани, рѫцѣтѣ счупени, очитѣ затворени. Щомъ рѫцѣтѣ, краката сѫ развързани, очитѣ отворени, този човѣкъ физически е свободенъ. Слѣдователно, отъ физическо гледище, има малцина хора, които не сѫ свободни. Свободата сега е минала къмъ умствения животъ. Умственитѣ хора не сѫ свободни, но понеже умътъ е една присадка върху чувствата, вслѣдствие на това и самитѣ чувства на хората не сѫ свободни. Ако вие отидете въ Англия, единъ англичанинъ не би ви обичалъ тъй, както обича себе си. И ако дойде другъ единъ англичанинъ на масата при васъ, веднага той ще заговори съ своя сънародникъ, а ти ще се усѣтишъ, като единъ странникъ, Защо? — Тукъ има традиции на чувствата. Сѫщото е и съ единъ българинъ. Ако при единъ българинъ дойде единъ англичанинъ, и българинътъ нѣма да прояви много любовь къмъ него. Дойде ли другъ българинъ, веднага англичанинътъ ще се почувствува като странникъ. И тъй, свободата е необходима за вѫтрѣшния растежъ на онзи висшъ идеалъ, къмъ който човѣкъ се стреми. Всички вие имате единъ вѫтрѣшенъ, непрѣодолимъ копнежъ, стремите се къмъ Бога и казвате: азъ искамъ да постигна нѣщо. Какво? — Да направя нѣщо въ свѣта. Е, какво ще направите? Добринитѣ, и тѣ сѫ отъ тритѣ категории. Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само съ съграждане на църкви въ свѣта можеше да се донесе свободата на хората, то свѣтътъ днесъ е пъленъ съ църкви, навсѣкѫдѣ ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие. Нѣкой хора казватъ: да се напълни свѣтътъ съ богомолци. Свѣтътъ е пъленъ съ богомолци! Идете навсѣкѫдѣ въ свѣта, църквитѣ, съ малки изключения, сѫ пълни съ богомолци, но при това свободата я нѣма още. Има едно условие, което хората сѫ пропуснали.
 
        „Истината ще ви направи свободни“. Какъ? Най-първо вие ще си зададете въпроса: защо сте дошли на тази земя. Прямо, сѫществено ще го разрѣшите. Мнозина се запитватъ, защо сѫ дошли на земята. Необходимо е да разрѣшите този въпросъ. Азъ ще ви докажа, защо е необходимо. Ще бѫде смѣшно за онзи ученикъ, който е дошълъ на земята, да не знае защо е дошълъ и откѫдѣ идва. Отивамъ въ Германия, трѣбва да зная, откѫдѣ идвамъ. — Отъ България. Дошълъ съмъ въ единъ университетъ. Защо? — Да слѣдвамъ по химия, физика, инжинерство. Не, строго трѣбва да се опрѣдѣля въ себе си, защо влизамъ въ този университетъ. Хората сѫ дошли на земята, и не знаятъ защо. Това сѫ съврѣменни любители, дошли отнѣкѫдѣ, не знаятъ защо, а искатъ свобода. Свободата иска знания, знанията искатъ потене. По 10 пѫти на денъ ще се изпотишъ, докато си научишъ уроцитѣ. Нѣкой казва: да съмъ ученъ човѣкъ. Е, за да си ученъ човѣкъ, ще трѣбва да работишъ по 4—5 часа на день върху нѣкоя задача. Технически задачи има. Послѣ, има друго едно криво схващане на живота. Ние мислимъ, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете нѣкоя мома, която иска да се жени. Тя си прѣдставя нѣкой князъ, хубаво облѣченъ, послѣ си прѣдставя нѣкой палатъ, че слугини, хубави облѣкла, кревати, покрити съ копринени покривки, и цѣлъ день седи прѣдъ огледала. Мисли, че тамъ ще намѣри свободата. Не, тамъ вѫтрѣ е робството. Не е туй, което носи свободата. Тази жена още не е разбрала сѫщественото, въ което седи свободата.
 
        „Истината ще ви направи свободни“. Кога? — Когато си дадете отчетъ, защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. И вашиятъ животъ е първиятъ опитъ. Васъ сѫ ви изпратили отъ другия свѣтъ, отъ невидимия свѣтъ, да направите единъ опитъ, и слѣдъ като се върнете, ще дадете отчетъ. А вие, съ всичкитѣ срѣдства, които ви даватъ, идвате на земята, прѣдначертавате си единъ новъ планъ и искате да я реформирате. Ставате нѣкой реформаторъ и казвате: тъй трѣбва да се управлява обществото, по другъ начинъ, не както сега. Азъ на туй отгорѣ ви запитвамъ: какъ се реформиратъ животнитѣ? Трѣвопаснитѣ животни иматъ ли нѣкои реформатори? Сега, ние трѣбва да си поставимъ единъ законъ, по който да живѣемъ. Едно по-нисше животно отъ насъ, като се разболѣе, знае да се лѣкува. Кучето, котката, коньтъ сами се лѣкуватъ. Слонътъ, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лѣкува. А ние, съврѣменнитѣ хора, като се разболѣемъ, ще викаме 4—5 лѣкари. Кравата, като се разболѣе телето ѝ, казва: както каже Господъ. А ние казваме: както каже Господъ, но треперимъ, викаме лѣкари, съмнѣваме се. Въ тоя смисълъ, кравата разбира много по-добрѣ живота, отколкото ние. Нисшитѣ животни, както казвамъ, трѣвопаснитѣ, седятъ въ туй отношение много по-високо, отколкото ние. Ще ви кажа защо. Днесъ трѣвопаснитѣ животни не се избиватъ като насъ. Ние сме избили 30 милиона хора. Я ми кажете, гдѣ, между най-нисшитѣ животни сѫ се извършили толкова много прѣстѫпления? Тѣ разбиратъ по-добрѣ живота.
 
        Сега, въ насъ има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислимъ, че познаваме Бога, християнски народъ сме ние, Христа държимъ горѣ, направили сме Му църкви, тамянъ Му кадимъ днесъ, а Христосъ пита: „Гдѣ е моето учение, гдѣ е приложението му?“ Молитви, молитви днесъ навсѣкѫдѣ, но кѫдѣ е приложението на Христовото учение? И тогава чакатъ нѣкой реформаторъ отвънъ да дойде, и съ законъ да го наложи. Свободата не може съ законъ да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свѣтъ, тя не е качество даже и на ангелитѣ. Единственото сѫщество въ свѣта, което е свободно, това е Богъ; и ангелитѣ не сѫ свободни. Слѣдователно, когато ние приемемъ Бога въ себе си, въ сърцето си, ние ще бѫдемъ свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смѣшни сме ние хората! Отъ смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христосъ е казалъ прѣди хиляди години: „Роденото отъ плътьта, плъть е, роденото отъ Духа, духъ е“. Роденото отъ смъртьта, смърть е. А ние, съврѣменнитѣ хора, очакваме свободата си отъ кѫдѣ? Отъ роденото отъ смъртьта очакваме свобода. Смѣшни сме ние! Отъ онзи парализирания човѣкъ очакваме своята свобода! Не, единственото сѫщество, което е свободно, това е Богъ. И когато казваме: истината ще ни направи свободни, то значи, че само висшето, разумното въ свѣта е, което ще ни направи свободни. Това сѫщество хората Го отказватъ и трѣбва да имъ се доказва, има ли Господъ или не. На ученитѣ хора можемъ да докажемъ това нѣщо математически, а на онѣзи, които нѣматъ тази интелигентность, нищо не мога да доказвамъ.
 
        „Истината ще ви направи свободни“.
 
        Сега, нѣкои отъ васъ може да се въодушевляватъ, да казватъ, че това е тъй. Не е тъй. Ти чувствувалъ ли си свободата на Бога? За да бѫдешъ свободенъ човѣкъ, ти трѣбва въ дадения моментъ да бѫдешъ готовъ, да имашъ онова рѣшение да вършишъ всичко туй, което Господъ изисква. Въ дадения моментъ, днесъ, какво изисква Господъ отъ тебе? Знаете ли какво изисква днесъ Господъ отъ васъ? Днесъ Господъ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: вижте какво става съ България! Не е важно какво става отвънка. Вънка става туй, което става вѫтрѣ въ васъ. Вънка, вѫтрѣ, това сме сами ние сѫществата. Ако е до измиранията, да оправдаемъ нѣщата. Всѣка година умиратъ отъ 36—40 милиона хора, но не е въпросътъ въ умиранията. Когато ние насѣчемъ всички сухи клонища въ горитѣ, това е единъ въпросъ, но когато изсѣчемъ хубавитѣ дървета, това е другъ въпросъ. Имайте прѣдъ видъ, че когато нарушаваме единъ великъ Божественъ законъ, не е било врѣме нито въ миналото, нито въ бѫдещето, когато този законъ да е позволилъ нѣкакво нарушение. Нѣма сѫщество, което да е нарушило този законъ отъ да не е получило обратнитѣ резултати на този законъ.
 
       „Истината ще ви направи свободни“.
 
        Когато човѣкъ се пробуди отъ дълбокъ сънь, за пръвъ пѫть въ неговото съзнание се проявяватъ извѣстни чувства. Вие бѫдете спокойни, гледайте философски на нѣщата, има по-голѣми работи отъ тѣзи. Вие, хората, сте чудни! Прѣдставете си, че свѣтътъ се свършва, и Господъ ни повика! Ние трѣбва да бѫдемъ готови, чисто облѣчени. Ще отидемъ на другия свѣтъ, нѣма какво да плачемъ. Нѣкои хора казватъ: сега ще плачемъ, отиваме на другия свѣтъ. Разбирайте ме право! Азъ говоря лично за всѣки едного отъ васъ, всѣки едного отъ васъ имамъ прѣдъ видъ. Не говоря общо, лично на душитѣ ви говоря, какъ трѣбва да се разбере великата Истина. Истината изключва всѣка лъжа. Трѣбва да изключите лъжата отъ себе си, отъ душата си. Първото нѣщо, което трѣбва да направите, то е абсолютно да изключите всѣка лъжа! ,,Ами бѣлата лъжа?“ Никаква бѣла лъжа, абсолютно трѣбва да изключите всѣка лъжа, и бѣла, и черна. Въ лъжата седятъ всички спънки, въ нея седятъ всички условия за нашето робство. Ако вие слизате въ единъ кладенецъ, и азъ ви завържа очитѣ, като ви подамъ едно вѫже, дамъ ви честна дума, че ще ви извадя и ви кажа: бѫдете спокойни, на мене уповавайте, обаче, вмѣсто съ едно здраво вѫже ви свържа съ единъ тънъкъ конецъ, съ който женитѣ шиятъ, и ви спусна въ кладенеца, вие спокойни ли ще бѫдете? Не, трѣбва съ едно здраво вѫже да ви свържа. А съ такъвъ единъ конецъ ще слѣзешъ, но на половина. Истината е на половина вѣрна. Ще слѣзешъ, но ще си счупишъ краката. Съврѣменнитѣ хора казватъ: бѫдете спокойни, ние ще ви дадемъ свобода. Да, тази свобода виси на този конецъ. Прѣди 40 години руситѣ освободиха българитѣ отъ турцитѣ. Е, свободни ли сѫ днесъ българитѣ? Всичкитѣ българи сѫ отговорни прѣдъ Бога, туй трѣбва да знаятъ. Всички народи сѫ отговорни прѣдъ Бога. Нѣма сѫщество, което да не е отговорно прѣдъ Бога. Въ свѣта има една обща власть, една правова държава, която казва: всѣка една власть отъ Бога е дадена. Богъ е внимателенъ къмъ тази власть. И ако тази власть е отъ Бога дадена, трѣбва да е право дадена. Всички онѣзи, които служатъ на тази власть, Той ги държи отговорни. Единственото нѣщо, което иска Господъ, то е абсолютно всички сѫщества да бѫдатъ свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освѣнъ че Богъ: реагира на нашето невѣжество. Той казва; „Азъ не искамъ въ моята правова държава такава, като вашата, искамъ всички хора да бѫдатъ свободни, всички безъ изключение, да се обичатъ. Той държи на Истината. Въ тази държава нѣма българи, нѣма французи, нѣма германци, нѣма и англичани. Въ тази държава има граждани на Божественото царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избранници Божии на тази държава. Сега, вие седите на тази земя, искате да бѫдете свободни. Нѣкои отъ васъ, които ме слушатъ, ще кажатъ дали този проповѣдникъ ще каже нѣщо въ полза на българитѣ? Ако българитѣ постѫпватъ съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тѣхъ; ако българитѣ прѣстѫпватъ Истината, друго нѣщо има за тѣхъ. Азъ и другъ пѫть съмъ казвалъ, и сега пакъ ще кажа: азъ всѣки день давамъ рапортъ на Бога; и за българитѣ съмъ далъ такъвъ рапортъ. Тѣ ще опитатъ това. Тѣ ще видятъ Истината. Има една велика, правова държава. Всичкитѣ народи ще знаятъ това, не само българитѣ. Нѣма да остане единъ народъ въ свѣта, който да не знае, че има една правова държава, че въ нея има хора интелигентни, разумни, които мислятъ малко по-другояче, отколкото сегашнитѣ културни хора мислятъ. Вие ще кажете: плаши ни той. Не, нѣма какво да ви плаша, ще видите. Азъ съмъ далъ на свѣта единъ срокъ отъ 10 години, и въ тия 10 години всичкитѣ глави ще узрѣятъ, ще поумнѣятъ, т. е. ще видятъ че има единъ другъ законъ въ свѣта — Любовьта. Любовьта любовь ражда; Истината истина ражда; доброто добро ражда; умразата умраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно — отрицателно ражда. Питамъ сега: ако днесъ ви повикатъ въ тази правова държава, какъ бихте се явили? Свободни ли сте вие, примирени ли сте единъ съ другъ? Нѣкой казва: азъ имамъ воля. Колко пѫти вие не сте рѣшавали, азъ това ще направя, онова ще направя, а не сте го направяли! Колко пѫти казвате въ себе си: азъ ще се примиря съ еди-кого си, но отидите въ кѫщи, и не се примирявате! Колко пѫти казвашъ, ще си платя дълга, но не го плащашъ! Всѣки день ние рѣшаваме и отлагаме. Туй е общо нѣщо. Всички рѣшаватъ и отлагатъ и казватъ: за въ бѫдеще ще дойде друга култура. Че ще дойде, нѣма съмнѣние, но тази култура е и сега. Е, тогава, нека се учимъ отъ растенията, които спущатъ коренитѣ си дълбоко въ земята. Онова растение, което расте върху нѣкоя скала, нима сѫ благоприятни неговитѣ условия? Нима условията за растенето на онзи мѫхъ върху камъка сѫ много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, нѣма да ти е студено, ще те облѣка, всичкитѣ грапавини, които имашъ, ще ги огладя“. И като седне тамъ, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-послѣ, отъ туй малкото сѣменце виждате едно дърво, което разпуква скалата, и си приготвя благоприятни условия. Тъй правятъ буковитѣ растения. Ти, като срѣщнешъ нѣкой човѣкъ, казвашъ: букова глава е той. Да, но умътъ на този букъ, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седишъ и казвашъ: моята глава не е букова. Не е букова, но ти дълговетѣ още не си си платилъ, съ приятелитѣ не си се помирилъ, майка си, баща си си изпѫдилъ, а казвашъ: а, азъ съмъ свободенъ човѣкъ. Да, ти си единъ човѣкъ, на когото главата е дважъ повече букова. Това е логика. Това сѫ факти вѫтрѣ въ природата. Идете въ гробищата и вижте, какво казва Господъ за тѣзи глави! Извадятъ една глава, казватъ: тази глава е празна. „Празна е“, казва Господъ, „защото не е имало посадено въ нея нищо Божествено“. Затуй и нашитѣ глави се изпразватъ. И най-послѣ, ще останатъ да живѣятъ хора, на които главитѣ сѫ пълни съ нѣщо свещено. Какво искатъ хората? Срѣщне ме единъ апашъ, съ пъленъ въ рѫка револверъ, казва: „Горѣ рѫцѣтѣ!“ Нѣма защо. Какво искашъ? „Е, 10,000 лв.“ Ела у дома, азъ ще ти ги дамъ, нѣма защо да вадишъ револверъ, азъ съмъ свободенъ човѣкъ. Азъ му тегля другъ револверъ, и той си снема рѫката и скрива револвера. Щомъ не правя насилие, той казва: о, ти си благороденъ човѣкъ. Да, благороденъ човѣкъ съмъ, ще ти докажа. А сега, ние ще кажемъ тамъ на този апашъ, на улицата, да постѫпва разумно, но трѣбва да знаемъ кои сѫ причинитѣ, които сѫ го заставили да дѣйствува така. Той иска да живѣе единъ разкошенъ, лекъ животъ. Тамъ е кривата философия, че ние всички искаме да живѣемъ на земята тъй, както ни подобава. Ние знаемъ, че Истината ще ни направи свободни, и всички трѣбва да бѫдемъ свободни. Какъ? Вие казвате: като подобримъ външнитѣ условия. Ако това е вѣрно, то богатитѣ хора сѫ най-благороднитѣ. Не, трѣбва да извадимъ друго заключение: нито богатството съдържа въ себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа въ себе си условия за постигане на благородството. Питамъ сега: ако хвърлите въ морето единъ богатъ човѣкъ съ всичкото му богатство, ще можа ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлятъ въ морето единъ бѣденъ съ съдрани гащи, той ще изплува на другия край. Добрѣ, но ако единъ параходъ пропадне, и ти, слѣдъ като излѣзешъ на сушата, нѣмашъ хлѣбъ, а вѫтрѣ въ парахода има жито, то, ако ти не вземешъ една крина жито въ твоята лодка, та като излѣзешъ на брѣга, да имашъ малко жито за посѣване, ти не си постѫпилъ разумно. Слѣдователно, когато ние искаме да осигуримъ единъ животъ, насъ ни трѣбва такова богатство, такова сѣме, да го посѣемъ за благото на другитѣ хора, за благото на своя народъ. И така, всички богати хора трѣбва да бѫдатъ хора на идеи. Положително богатство, положителни знания трѣбва да имаме всички. Ражда се едно дѣте. Но когато Господъ ти изпрати туй дѣте, ти чете ли писмото, което Богъ му даде? Когато се изпраща единъ посланикъ за една държава, нали му даватъ такива акредитивни, прѣпоржчителни писма? Този посланикъ ще дойде въ държавата, ще се срѣщне съ царя, ще подаде акредитивнитѣ си писма, ще поговори съ него, и слѣдъ това царьтъ ще го приеме. Е, питамъ: туй дѣте, което дойде като нѣкой посланикъ въ твоя домъ, ти чете ли акредитивнитѣ му писма? Не, то се прѣпорѫчва, ти го приемашъ, а слѣдъ врѣме ще излѣзе единъ отличенъ вагабонтъ. Сега, азъ не говоря за онѣзи посланици въ дома ви. Ами, кой отъ насъ до сега е изпълнилъ волята Божия тъй, както трѣбва, както Богъ изисква? Можемъ ли да туримъ рѫката на сърцето си и да кажемъ: ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Богъ изисква отъ насъ. Ние трѣбва да погледнемъ прямо на тази работа.
 
        „Истината ще ви направи свободни“. Кога? Най-първо човѣкъ трѣбва да признае всички свои погрѣшки въ себе си. Спрѣмо себе си той трѣбва да бѫде безпощаденъ, не да се самоунижава, но той трѣбва, като разуменъ човѣкъ, да каже: азъ трѣбва да бѫда доблестенъ, да призная своитѣ погрѣшки. Азъ съмъ по-горѣ отъ тѣзи мои погрѣшки и мога да ги изправя. Сега, всички имаме една погрѣшка, че сме хора мстителни, хора на съмнѣнието. Опитвали ли сте вие да се примирите съ нѣкого? Не само отвънка да се примиришъ, и да кажешъ: „Азъ съмъ доволенъ“. Не, не, да си кажешъ: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любовь, азъ съмъ готовъ да се примиря“. Тъй ще опиташъ своята любовь. Кажи: азъ ще докажа, че съмъ свободенъ човѣкъ.
 
        „Истината ще ви направи свободни“. Тази свобода идва отъ разумния животъ на човѣка. Най-първо трѣбва да се яви любовьта. Безъ любовь Истината не може да дойде. Щомъ се яви любовьта у тебе, идва единъ потикъ за добро. Любовьта всѣкога се отбѣлѣзва съ потикъ къмъ доброто. Нѣма ли потикъ къмъ добро, това не е любовь. Първото качество на любовьта е да направишъ едно добро, каквото и да е. Азъ не разбирамъ добро, когато единъ момъкъ срѣщне една хубава мома, цѣлуне я, вземе я подъ рѫка, и я заведе въ нѣкоя сладкарница. Не, не, това е робство. Азъ разбирамъ добро, този момъкъ, като срѣщне нѣкое бѣдно сираче момиченце, окѫсано, да го вземе подъ рѫка и да му каже: ти си бѣдно дѣте, майка ти е умрѣла, азъ ще те взема да те подържамъ. Не се бой, ще те пратя на училище, ти въ моето лице ще имашъ единъ братъ. Това трѣбва да бѫде първото чувство на любовьта, което се явява въ една млада мома, въ една млада майка, въ единъ младъ баща. Това е първото чувство, което трѣбва да се прояви, въ когото и да е, въ единъ проповѣдникъ, въ единъ владика, въ единъ ученъ, въ единъ царь, въ единъ бѣденъ, въ единъ стражарь. Нека и единъ стражарь, като срѣщне нѣкого, да каже: „Макаръ че съмъ на длъжность, и азъ мога да ти направя една малка услуга“. Това сѫ хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: отлично нѣщо, но мѫчно става. Да, мѫчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно врѣме. Азъ уважавамъ вашата любовь. Давате ли изведнъжъ сърцето си? Опитвате момъка. Най-напрѣдъ ще се прѣструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича. Цѣли 7—8 години ще го държите и послѣ се оженвате. Имате право. Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде? Азъ мога да влѣза да живѣя само въ този домъ, дѣто има любовь. Истината казва: „Азъ мога да живѣя само въ домъ, дѣто има Любовь, Мѫдрость; тамъ, дѣто нѣма Любовь, дѣто нѣма Мѫдрость, азъ се прощавамъ съ своитѣ сестри и си излизамъ“.
 
       „Истината ще ви направи свободни“. Тази истина е свързана съ сегашния ни животъ. Вие ще кажете, че Истината е отвлѣчена. Не, тя е единственото реално нѣщо, което се проявява въ вашия животъ. Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиватъ върху Истината. Ако вие сте единъ лѣкарь, имате Истината прѣдъ видъ, ще бѫдете единъ най-виденъ лѣкарь; ако сте единъ адвокатъ, и имате Истината прѣдъ видъ, ще бѫдете най-виденъ адвокатъ; ако сте единъ свещеникъ, и имате Истината прѣдъ видъ, ще бѫдете най-виденъ свещеникъ; ако сте единъ държавникъ или какъвто и да е, имате ли Истината прѣдъ видъ, вие ще бѫдете пръвъ човѣкъ въ тази държава. Ако сте една жена, и имате Истината съ себе си, вие ще бѫдете отлична жена, и Господъ ще пита: „Какъ е моята дъщеря Марийка? Или: „Какъ е моята дъщеря Стоянка, Драганка, какъ е моятъ синъ Петко еди-кой си?“. По име ги зове Той, познава ги. А тия, които нѣматъ тази Истина, Той ги туря подъ номеръ, №1, №2, №3, №4. Азъ, казва нѣкой, съмъ човѣкъ. Зове ли те Господъ по име, или казва № 1 да дойде? Знаете ли какво значи да носи човѣкъ едно свещено име? Да носи нѣкой името Иванъ. Знаете ли какво значи Иванъ? Иванъ значи човѣкътъ, който люби Истината. На физическия свѣтъ той е готовъ да извади ножа си заради нея, да прѣкара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи Иванъ. А Мария, означава всички онѣзи, които сѫ готови заради Любовьта да издържатъ всички страдания, да носятъ всички хули.
 
        „Истината ще ви направи свободни“. Ние съврѣменнитѣ хора имаме извѣстни философски възрѣния за Истината. Мнозина мислимъ, че ако сме силни, ще имаме свобода. Така е. Силниятъ човѣкъ може да бѫде свободенъ само физически. Ние казваме: силенъ, богатъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Ако си богатъ, ако си силенъ, можешъ да бѫдешъ свободенъ само въ физическия свѣтъ. Нима мислите вие, че единъ силенъ и богатъ човѣкъ въ физическия свѣтъ, може да бѫде свободенъ въ умствения свѣтъ? Не. Нима онзи, който е интелигентенъ, богатъ въ умствения свѣтъ, а бѣденъ, сиромахъ въ физическия свѣтъ, има еднакви условия, както първия? Слѣдователно, умствено свободния човѣкъ и физически свободния човѣкъ не е едно и сѫщо нѣщо. Умствено свободния човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. Умътъ се занимава само съ физическия свѣтъ, съ отношенията на външния свѣтъ. Той е само едно условие. А ние, когато кажемъ „духътъ на човѣка“, подразбираме най-висшето нѣщо — свободата. „Дѣто е Духътъ“, казва Господъ, тамъ е свободата“. Значи, веднъжъ сме придобили сила, придобили сме Духътъ, тогава може да бѫдемъ свободни. А то значи, да дойде Богъ да живѣе вѫтрѣ у насъ, да се прояви и да слушаме Неговитѣ съвѣти. Е, допуснете сега, че дойдатъ Божествени мисли вѫтрѣ у когото и да е. Външниятъ свѣтъ ще дойде около васъ да ви казва, че тази мисъль не е Божествена. Азъ се чудя нѣкой пѫть на хората, които казватъ на тѣзи, които ме слушатъ: той ви мами. Я ми покажете единъ човѣкъ, който да не е мамилъ до сега? За Христа какво казваха? Той ви мами васъ, мами народа, не Го слушайте! По какво се познава този, който говори Истината? Азъ ви казвамъ: да направимъ слѣдниятъ опитъ сега, не послѣ, не слѣдъ 100 години. Двама лѣкари сме, имаме двама болни отъ тифусъ. Азъ казвамъ: приятелю, нѣма какво да споримъ, ще опитаме. Давамъ едно лѣкарство на моя боленъ, и това мое лѣкарство въ 20 минути ще даде резултатъ. Утрѣ ще видимъ. „А, може ли?“ Нѣма какво да опъвашъ, ще видишъ. Ако това, което съмъ казалъ, даде още утрѣ резултатъ, какво ще кажете? „Ама тъй се случило!“ Е, хубаво, днесъ така се случило, утрѣ така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пѫти се получатъ добри резултати, какво ще кажете? Тогава азъ съмъ на правата страна. Ако едно учение може да облагороди характера на единъ човѣкъ, а не да го направи страхливъ, тогава какво ще кажете за това учение? Казвате: ако сме вървѣли така, не можехме да бѫдемъ герои, не бихме могли да се биемъ. Азъ зная хора, които 10 пѫти сѫ се били, и пакъ сѫ страхливъ. Обществото изисква герои, и ние трѣбва да бѫдемъ добродѣтелни. Има друго бойно поле, за което трѣбва да воюваме.
 
        „Истината ще ви направи свободни“. Само при тази Истина, само когато Богъ дойде да живѣе у васъ, когато вие имате сила, имате Божественъ Духъ, и се рѫководите по тѣзи правила, само тогава всички вие ще бѫдете свободни, ще живѣете по любовь, ще живѣете по разумъ, ще бѫдете познати на Бога. Вие искате да бѫдете свободни. Запримѣръ, имате дъщеря, до извѣстно врѣме я гладите, мажите, насамъ-нататъкъ, тя е свободна. Но по едно врѣме, къмъ 19—20 годишната си възрасть, тя иска да бѣга, казва: искамъ да напусна този домъ. Тя не е свободна. Значи, вие я родихте, но тя не иска да живѣе при васъ. Какво иска? „Искамъ да живѣя въ свѣта“. Не, не иска да живѣе въ свѣта, но търси нѣкого. Единъ день дойде нѣкой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. Сѫщото нѣщо е и за човѣшката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нѣщо, нѣкого, който да я направи свободна. Кой е той? — Нейниятъ възлюбенъ. Тя казва: „Сега всичко мога да понеса — страдания, скърби, хули, болести, всичко мога да понеса въ свѣта. Азъ съмъ сега свободна“. И щомъ дойде Богъ да живѣе въ тебе, да донесе Истината, всички хора се привличатъ около тебе. Защо? Богъ ги привлича. Ами че то е много естествено! Ако въ една запустѣла мѣстность се яви единъ изворъ, туй мѣсто почва да се посѣщава отъ много хора. Защо? Защото изворътъ пои мѣстностьта, наоколо се насаждатъ дръвчета и кой какъ седне, казва: колко е хубава тази мѣстность! Такова е състоянието на душата, когато Богъ влѣзе да живѣе въ нея; тя мяза на единъ великъ изворъ, на едно велико слънце, и всѣки казва: слава Богу, има единъ великъ човѣкъ. Азъ не казвамъ има единъ великъ човѣкъ, но казвамъ: слава Богу, има едно мѣсто, дѣто Богъ може да живѣе. Нека Богъ живѣе въ насъ, и като живѣе въ насъ, ще мога да Го срѣщна, и да поговоря съ Него. И когато Богъ живѣе въ насъ, Той ще ни свърже, и ние ще се обичаме. Тогава ние нѣма да разваляме Неговитѣ нишки. Вие нѣма да искате отъ мене да Ви обичамъ. Азъ не ви се прѣпорѫчвамъ, че мога да ви обичамъ, но когато Господъ ми даде туй вѫженце да ви свържа, ще кажа: пазете туй вѫженце добрѣ, защото въ деня, въ който пуснешъ този вѫзелъ, върху тебе ще дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия.
 
        Сега, азъ ще ви прѣдпазя отъ слѣдното зло. Вие често се ровите въ коренитѣ на това свещено, Божествено дърво, чоплите тия корени и се запитвате: дали е Божествено или не? Не го чоплете, не е този начинътъ, за да разберете Божествената Истина. Азъ ще ви покажа начинъ, какъ да разберете Истината. „Всѣко дърво се познава отъ плода си“, казва Господъ. Чакайте да даде плодъ. Щомъ едно дърво ражда добри плодове, то е добро. Но чоплите ли този коренъ, вие ще поврѣдите на вашия умъ, на вашето сърце, на вашата душа, на всичко, което е благородно.
 
        Сега, у мнозина се заражда мисъльта: азъ не съмъ добъръ, азъ съмъ лошъ човѣкъ. Не чоплете Божественото! Богъ е твоето добро. Щомъ Богъ живѣе въ тебе, ти си добъръ. Богъ казва: „Азъ ще прѣмахна всичкитѣ ви грѣхове.“ Всичкитѣ ви грѣхове, това сѫ спънкитѣ. Ако азъ дойда и намѣря рѫцѣтѣ, краката, очитѣ ви прѣвързани и кажа: азъ ще ви направя свободни, и прѣмахна връзкитѣ отъ рѫцѣтѣ, краката, отъ очитѣ ви, така прави и Господъ. Това значи, азъ ще ви направя свободни. Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли. Азъ се радвамъ, като чета нѣкое писмо. Казвамъ: да, този поетъ е писалъ, Богъ му е диктувалъ. Влѣза въ нѣкой домъ, нѣкоя жена се разшетала, домакинка е тя въ кѫщата. Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета. Никакви слугини! Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня. По-добра слугиня отъ домакинята нѣма. Идеалнитѣ слуги, това сѫ домакинитѣ; идеалнитѣ слуги, това сѫ само мѫжа и жената въ единъ домъ. Разшетала се тя, готви, рѣже. И като готви яденето, вкусно е, хлѣбътъ е вкусенъ. Казвамъ: Господъ е далъ рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо сѫ засмѣни. Какъ да не сѫ весели, какъ да не сѫ засмѣни? Тамъ, дѣто е Господъ, всички сѫ засмѣни и казватъ: слава Богу! Защо слава Богу? Защото Богъ живѣе вѫтрѣ.
 
        Сега, вие ме слушате, и казвате: „Хубаво учение, но мѫчно се прилага.“ Българитѣ иматъ една поговорка, която казва: „Клинъ, клинъ избива.“ Ще ви дамъ едно тълкувание на тази поговорка. Азъ съмъ наблюдавалъ, какъ нѣкой дърварь цѣли дърва. Тури единъ клинъ, той се забива въ дървото, не може да излѣзе. Туря другъ по-голѣмъ, той се забива, изважда първия, но самъ остава въ дървото. Тогава азъ прѣнасямъ поповорката въ природата. Вие посѣете едно зрънце. Дойде влагата, слънчевата свѣтлина и топлина, дѣйствуватъ върху него и като единъ клинъ го разцѣпватъ; то се разпукне, но този клинъ се зацѣпва. Дойде животътъ — втория клинъ — той се забива, а първиятъ клинъ излиза. Първиятъ клинъ, това е малкото зрънце, което било разцѣпено. Слѣдователно, топлината и свѣтлината сѫ служили като единъ клинъ да раздѣлятъ туй дърво, за да може Божествениятъ животъ да излѣзе нагорѣ. „Клинъ клинъ избива“, или казано съ други думи: доброто добро изважда, любовьта любовь ражда. Тукъ е скритиятъ смисълъ на поговорката „клинъ клинъ избива“. Думата „избива“ не е толкова приятна.
 
        „Истината ще ви направи свободни“.
 
        Другото замлуждение: ние мислимъ, че когато дойде Истината, ние ще се лишимъ отъ всичкитѣ блага въ живота. Не, Истината ще донесе онѣзи новитѣ блага, съ които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни; тя ще ни даде по-малко приятели, но приятели, които ще бѫдатъ всѣкога готови да се жертвуватъ, да умратъ за насъ. Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синътъ ще бѫдатъ готови да умратъ за майка си и баща си, нѣма да ги напущатъ. Законътъ е вѣренъ въ всѣко отношение. Вие сега, имате една идея, но седите и казвате: чакай сега, на тѣсно ни туряшъ, чакай да си оправимъ работитѣ, че тогава. Слушайте, ако не оправите тѣзи работи сега, никога другъ пѫть нѣма да ги оправите. Ако ги оставите за утрѣ, вашата работа е спукана. Сега, още днесъ, всичката работа е оправена. Туй, което ви казвамъ днесъ, само днесъ ще можете да го чуете. Когато дойдатъ сватове да искатъ нѣкоя мома, до три пѫти дохождатъ за нея, три пѫти я калясватъ, но като имъ откажатъ, оставятъ я, повече не дохождатъ, Така и Истината изпраща своитѣ посланици до три пѫти, и ако ѝ откажете, нѣма да дойде повече, ще я чакате съ вѣкове. И сега казвамъ: вие всички сте готови. Азъ ви прѣдставямъ това фигурално, това е фигура на рѣчьта. Мога да употрѣбя друго сравнение, но то ще бѫде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както единъ търговецъ, който натрупва своето богатство, и чака мющериитѣ си на пѫтя. Но азъ казвамъ: тя идва като при нѣкоя мома, която чака своя избранникъ. По-велико нѣщо отъ това има ли, да посрѣщнемъ Господа? Да Го посрѣщнемъ въ Истината, да направи душитѣ ни свободни, ума ни свободенъ, тѣлата ни свободни, да ни освободи отъ всички недѫзи, отъ всички недоразумѣния, да внесе туй богатство, което ни трѣбва, и като се срѣщнемъ, да се познаемъ, да разберемъ, че дѣйствително у тебе и у мене говори Господъ, че у тебе живѣе Господъ, и у мене живѣе Господъ, че у тебе живѣе свободата, и у мене живѣе свободата. Само по този начинъ вие може да направите хората свободни.
 
        „Истината ще ви направи свободни“.
 
        Ще ви приведа единъ примѣръ. Той е изъ християнската епоха, близо до врѣмето на Нерона. Имало единъ виденъ лѣкарь християнинъ, който лѣкувалъ. Знаенъ билъ той въ цѣлото царство. Нѣмало боленъ, когото той да не излѣкувалъ. Но въ врѣмето на Нерона, хващатъ го въ затворъ и го осѫждатъ на смърть. Единъ отъ виднитѣ патриции въ Римъ, Зисиусъ, ималъ само единъ възлюбенъ синъ, който заболѣлъ. Слѣдъ като викали всички видни лѣкари изъ царството, и не могли да го излѣкуватъ, най-послѣ тѣ казали на бащата: „Синъ ти е осѫденъ на смърть, но познаваме само единъ лѣкарь, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е въ затвора“. И какво направя Зисиусъ? Никого не допущатъ въ затвора, но той добива позволение да влѣзе при този лѣкарь и му казва: „Моля ви, азъ ще остана на вашето мѣсто, а вие идете да излѣкувате моя синъ. Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бѫда доволенъ да пострадамъ заради васъ, само да излѣкувате сина ми“. Лѣкарьтъ облича неговитѣ дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява. Но, прѣди да се върне въ затвора, този патриций билъ вече екзекутиранъ. За да може да дойде Истината въ насъ, физическото трѣбва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трѣбва да се пожертвуватъ заради Истината. Докато богатството тукъ на земята е единъ стимулъ, то е едно голѣмо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане единъ стимулъ за Истината, ние не можемъ да извадимъ този виденъ лѣкарь отъ затвора, за да спаси сина ни. Ако ние не пожертвуваме всичко за сина, той нѣма да слѣзе отгорѣ. Ако този патриций пожертвува живота си, за да спаси сина си, за насъ се иска много по-голѣма жертва. Тогава, като дойде Господъ, какво ще Му дадемъ? Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лѣкаря и казва: „Ти ще освободишъ сина ми, а азъ давамъ живота си.“ А ние какво ще дадемъ за Господа? Ще Му кажемъ: Господи, Ти като дойдешъ у насъ, ние ще приложимъ Твоята Истина, ще бѫдемъ готови да страдаме, да устояваме на тази Истина. Тогава Господъ казва: „Щомъ обѣщавате това, азъ ви вѣрвамъ, азъ съмъ готовъ, слизамъ. Всички готови ли сте?“ Готови сме, чакаме. „Азъ вѣрвамъ, че всички вие, които имате туй разумното, сте готови“.
 
        „Истината ще ви направи свободни“.


 
         Бесѣда, държана на 21 X, 1923 г.


 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...