1923_09_23 Съблазнитѣ

[Ани]

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

 
Съблазнитѣ

 
„Горко на свѣта отъ съблазнитѣ,

защото неизбѣжно съблазнитѣ ще дойдатъ;

но горко на оногозъ человѣка,

чрѣзъ когото съблазъньта дохожда!“
Матея 18: 7.

 
    За да направя мисъльта си ясна, ще направя едно малко разяснение върху единъ терминъ, който мисля да употрѣбя. Често азъ употрѣбявамъ думитѣ „положителни и отрицателни сили на природата“. Така ги употрѣбява и съврѣменната наука. И ние всѣкога мислимъ, че злото е въ отрицателната страна. Азъ подраздѣлямъ тия сили на положителни възходящи и отрицателни възходящи, положителни низходящи и отрицателни низходящи. При това, за отрицателнитѣ сили азъ употрѣбявамъ другъ единъ терминъ, азъ ги наричамъ примирителни. Тѣ въ себе си сѫ съграждащи, но не всѣкога сѫ такива.
 
    Казва Христосъ: „Горко на свѣта отъ съблазнитѣ, защото неизбѣжно тѣ ще дойдатъ; но горко на оногозъ человѣка, чрѣзъ когото съблазъньта дохожда“. Съблазъньта всѣкога образува едно малко вкисване, но вкисване не по подобие на подквасата, съ която женитѣ подмѣсватъ хлѣба. Не, това подквасване е въ възходяща степень. Вкисването произвежда разлагане у човѣка. Да допуснемъ, че вие имате единъ добъръ, обиченъ приятель. Въ единъ день вие изгубите вѣра въ него. Той съ своитѣ думи и съ своитѣ постѫпки внесе една малка съблазънь. И отъ този день той губи, но и вие губите. Защо? Защото, като мислите за него, неговитѣ мисли, неговиятъ животъ засѣгатъ и вашия. Може да кажете: какво ни струва да мислимъ за другитѣ хора тъй, както сѫ си? Въ съвършения Божественъ законъ, за човѣкъ, който разбира, въ какво се състои царството Божие, не му е позволено да мисли зло, за когото и да е, не му е позволено да носи единъ безобразенъ образъ въ себе си и въ ума си. Азъ ще ви дамъ послѣ единъ примѣръ, да видите, въ какво седи съвършенството. Затуй казва Христосъ: „Любете враговетѣ си“. Не казва мразете ги, не казва бѫдете индиферентни, но казва: „Любете ги“. Слѣдователно, имашъ единъ врагъ, създай въ ума си една красива форма за него, не мисли за неговото зло. Е, да допуснемъ сега, че нѣкой човѣкъ не вѣрва въ Бога или върви въ кривия пѫть. Може ли той да ме спъне? Не, никой никого не може да спъне. Сега, ние говоримъ за онѣзи, които вървятъ въ възходяща степень, тѣхъ никой не може да ги спъне. Онѣзи, които вървятъ въ низходяща степень, тѣ сами се спъватъ и другитѣ спъватъ.
 
    Христосъ казва: „Горко на свѣта отъ съблазнитѣ“! Туй, което днесъ руши живота, това сѫ съблазнитѣ въ свѣта. На всѣка една стѫпка ние имаме съблазни, т. е. съвременнитѣ хора не сѫ убѣдени въ вѣрванията, които иматъ. Тѣ нѣматъ положителни вѣрвания. Всички се съблазняватъ въ нѣщо, защото съблазъньта и съмнѣнието вървятъ рѫка за рѫка. Съмнѣнието е единъ умственъ процесъ, а съблазъньта е единъ промежутъченъ процесъ между сърцето и ума, едноврѣменно засѣгатъ ума и сърцето. Съблазъньта дѣйствува развратително, защото, като се съмнявашъ, взима участие само ума, а щомъ се съблазнявашъ, взиматъ участие и сърцето и ума, а вземе ли участие сърцето и ума въ низходяща степень, животътъ ти непрѣменно ще се изрази въ една нежелателна форма.
 
    Всички съврѣменни хора се съблазняватъ отъ каквото и да е. Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрѣшка, той би се обидилъ. Съврѣменнитѣ народи — англичани, французи, германци — за една дума се обиждатъ, изваждатъ револверъ, извикватъ секунданти, казватъ: „Господине, обидихте ме, азъ трѣбва да защитя своята честь“. Нѣкой пѫть това е само за една дума, за единъ погледъ. Туй е до разбирането. Сега, като дойдемъ до религиознитѣ хора, които се подигатъ малко, които сѫ дошли на единъ по-високъ уровенъ, и тѣ не правятъ разлика, и тѣ се обиждатъ. Ще ви приведа единъ примѣръ отъ прѣданията за християнството, който се отнася къмъ епохата отъ врѣмето на Нерона. Нѣкой си виденъ римски патриций, нареченъ Халвий, отвратенъ отъ покварения животъ, запознава се съ тогавашнитѣ християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнѣздила въ главата му, че той се рѣшилъ да посвѣти най-малко 30 години отъ живота си да живѣе по горитѣ, за да разбере дълбокия смисълъ на живота. Цѣли 30 години той се подвизавалъ самотно и се молилъ Богу, но единъ день, идва единъ неговъ събратъ постникъ и го запитва: „По какво мога да позная кога съмъ благоугоденъ на Бога и кога не? Той му казва така: „Туй, което азъ съмъ научилъ въ моята опитность, е това: деньтъ, въ който те похвалятъ за твоята добрина, всичко си изгубилъ. До тогава, докато хората те корятъ, твоята добродѣтель расте, но денътъ, въ който твоятъ близъкъ те похвали, всичко си изгубилъ.“ И той тъй щателно се стараялъ да го не похвали никой. Обаче, слѣдъ 30 години, когато мислилъ, че е навършилъ своето развитие и поискалъ да отиде въ свѣта да проповѣдва Христовото учение, единъ день отива при единъ свой приятель, който му казва: „Ти си много добъръ и святъ човѣкъ.“ „А“, казалъ той, „ти ме съсипа, съсипа цѣлия ми животъ, всичкитѣ ми 30 години отидоха“. Върналъ се въ пустинята и 10 дни плакалъ. Сега питамъ: този идеалъ сѫществува ли между съврѣменното християнство? Приложете този идеалъ! Кой отъ васъ би постѫпилъ като този пустинникъ? Той е единствениятъ, когото азъ съмъ срѣщналъ въ цѣлата християнска история. Той е единствениятъ, който е плакалъ, дѣто го похвалили, че е много добъръ, много свять човѣкъ. Може да има и други такива, но азъ само този зная. А насъ, колко ни е приятно, като ни кажатъ: ние виждаме, че отъ едно врѣме сте станали благородни, покаяли сте се, и жената и дѣцата ви сѫ по-добри. Вие се зарадвате, надуете се и казвате: да, дѣйствително, не сме като въ миналото, нашето вѣрую, нашитѣ правила сѫ особени, ние особено пиемъ, особено ядемъ, особено се молимъ. Не, не, всичко това е празна работа. Въ момента, когато те похвалятъ хората, всичко отива и като че се струпва една топка на сърцето ти и усѣщашъ едно недоволство. Въ Писанието никѫдѣ не се казва: „Блажени хвалените”, никѫдѣ не се казва, че царството Божие е на добритѣ, на светиитѣ, на праведнитѣ на земята, а се казва: „Блажени гоненитѣ, онеправданитѣ, хуканитѣ.“ Имайте прѣдъ видъ, че праведнитѣ и добритѣ хора на земята не сѫ добритѣ и праведнитѣ хора на небето, но грѣшнитѣ, неправеднитѣ хора на земята сѫ праведнитѣ на небето. Щомъ те кръщаватъ на земята, че ти си отличенъ човѣкъ, въ царството Божие си на лѣвата страна. И азъ бихъ желалъ да ми кажете, имало ли е въ историята нѣкой учитель или пророкъ, който да е дошълъ на земята, и хората да сѫ говорили за него добрѣ. И въ това седи тѣхното особено положение, че върху тѣхъ сѫ се струпвали хули, но това именно е било гаранцията, че сѫ на правия пѫть.
 
    Сега, Христосъ, който разбира този законъ, казва: „Горко на свѣта отъ съблазнитѣ!“ Ако ви кажа една горчива истина, вие може да се съблазните и ще кажете: нима вие имате толкова долно мнѣние за мене? Мислите ли, че азъ мога да направя това? Мислите ли, че азъ съмъ способенъ за това, не знаете ли, че баща ми, майка ми сѫ отъ високо произхождение? Но питамъ: ако нашитѣ бащи и майки сѫ толкова благородни и възвишени, то, ако разровите аналитѣ на тѣхнитѣ животи, книгитѣ на тѣхния животъ, не както гледатъ хората на земята, а както гледатъ на небето, както гледа Богъ съ своето око, знаете ли въ какво положение ще видите майка си и баща си? Ще кажатъ: ние не сме направили никакво прѣстѫпление. Можете ли да си турите рѫката на сърцето и да кажете, че прѣзъ вашитѣ умъ, сърце и воля не сѫ минали една нечиста мисъль, едно нечисто желание или дѣйствие? Това не е една мисъль, а хиляди такива сѫ минали. Добритѣ мисли, желания и дѣйствия въ нашия животъ сѫ нѣщо случайно. И благодарение на невидимия свѣтъ, благодарение на онѣзи напрѣднали хора, които идватъ постоянно на земята и помагатъ на съврѣменното човѣчество, то напрѣдва, иначе, съврѣменното човѣчество би се схумило. Какъ би се схумило? Какъ мислите, ако майката не би употрѣбила грижи за своето дѣте, то не би ли се схумило? Не, ако дѣтето оцѣлява, то е благодарение грижитѣ на майката; ако съврѣменнитѣ хора оцѣляватъ, то не е благодарение на насъ, то е благодарение на нашитѣ по-голѣми братя, или благодарение на Христа, който е дошълъ да спаси свѣта. Но разбирате ли, какво нѣщо е, въ това отношение, Христосъ? Казвамъ, че нѣкои отъ васъ Го разбиратъ, не казвамъ, че всички не Го разбиратъ. Питамъ: ако имате единъ приятель, който ви обича, оцѣнили ли сте неговата любовь? Ако у насъ се зароди онова велико съзнание да чувствуваме Божествената Любовь, само по този начинъ животътъ ни може да се реформира; а ние, откакъ се родимъ и умремъ, животътъ ни е пъленъ само съ терзания и съмнѣния.
 
    Христосъ казва: „Горко на свѣта отъ съблазнитѣ, защото неизбѣжно съблазнитѣ ще дойдатъ“. Свѣтътъ има право да се съблазнява. Отъ съврѣменния свѣтъ ще дойдатъ съблазнитѣ, но онѣзи, които сѫ тръгнали по пѫтеката, по която върви Христосъ, за да избѣгнатъ съмнѣнията, съблазнитѣ, непрѣменно сърцето имъ трѣбва да бѫде изпълнено съ Божествената Любовь. Вие ще кажете: ние знаемъ какво нѣщо е Божествената Любовъ. При влизането на Божествената Любовъ въ сърцето ти, най-първо тя внася едно качество на интелигентностъ, не бивала до туй врѣме. Онзи, който има Божествената Любовь, той вече е внимателенъ не въ голѣмитѣ си погрѣшки, той вече е внимателенъ въ микроскопическитѣ си погрѣшки. Всички грѣшки произтичатъ именно отъ най-малкитѣ простѫпки. И азъ съмъ слѣдилъ, че всички грѣшки произлизатъ отъ най-малката дума, невнимателно казана, тя обтяга, разгорява. Събератъ се нѣколко сестри, започватъ коментарии, казватъ за нѣкоя: нима мислите, че тя е много набожна? И тия братя и сестри, тъй събрани, обтягатъ, обтягатъ и заключатъ: видите ли, тя никога не е била набожна? Че питамъ: кой човѣкъ е набоженъ? Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди-кой си билъ набоженъ! За да си набоженъ, Любовьта трѣбва да проникне изъ всичкитѣ гънки на твоитѣ сърце, умъ, душа и дух; да си любовенъ не само къмъ твоитѣ дѣца, къмъ твоята жена, да си любовенъ не само къмъ цѣлото човѣчество, но да си любовенъ къмъ всички най-малки сѫщества — къмъ всичко. Туй значи да бѫдемъ Божествени; туй значи, да угодимъ на Бога. На единъ мой приятель азъ казвахъ слѣдното: много пѫти, като срѣщна единъ волъ, азъ се спра, помилвамъ го. Много волове съмъ помилвалъ, но хора не съмъ си позволявалъ. Да помилвашъ единъ волъ има смисълъ. Казвамъ му така: дѣйствително, твоето положение е много тежко, но ще излѣзешъ отъ това положение. И като го помилвамъ, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че въ туй трудно положение, въ тази мѫка се намѣри единъ, който да ме помилва“. Е, казвамъ: ако ти погладишъ единъ твой братъ, той ще те попита, защо ме гладишъ? Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мѫжа си, мѫжътъ ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила другъ пѫть, тя има нѣкаква задна цѣль, глади ме, но кесията ми ще пообѣднѣе“. Той се спира и мисли. Ако ние напишемъ едно хубаво писмо нѣкому, той се спре, съблазни се и казва: „Той другъ пѫть не ми е писалъ такива писма, значи има нѣщо“. И съблазъньта се роди въ душата му. Четешъ нѣкой авторъ, казвашъ: „Дали туй, което пише, е вѣрно? Четешъ Библията, пакъ дойде съблазъньта, казвашъ: „Ами, ако туй не е вѣрно? Четешъ за Христа, казвашъ: Ами, ако Той не е пратеник, Божи, ако не е Синъ Божи?“ „Ами, ако не е вѣрно всичко туй за апостолитѣ?“ — Дойде съблазъньта. И тъй, нашиятъ животъ е пъленъ навсѣкѫдѣ съ съблазни. Нѣкой те погледне, каже ти нѣкоя лоша дума, съблазни те. Ние, съврѣменнитѣ хора, нѣмаме единъ приятель, на когото може да разчитаме при всички условия. Все пакъ ще се съблазнимъ, ще кажемъ: кой знае! Питамъ тогава: въ християнския животъ, или въ духовния животъ има ли правила, чрѣзъ които ние можемъ да познаемъ единъ човѣкъ? — Има. Има едно велико правило въ живота, въ което нѣма никакво изключение. Ако ти си единъ човѣкъ чистъ по сърце, невиненъ, като дѣтето, нѣма да има никаква лукавщина въ душата ти и щомъ срѣщнешъ единъ човѣкъ, който се стреми къмъ Бога, ти ще почувствувашъ едно разширение въ ума си, едно разширение въ сърцето си, ще почувствувашъ, че този човѣкъ е добъръ, че той върви въ възходяща степень, по Бога. Този човѣкъ може да не е красивъ по външность, може да е грубъ, може да е гърбавичъкъ, но почувствувашъ ли това къмъ него, непрѣменно този човѣкъ върви по Бога, макаръ че той е грубъ. Може да направите опитъ. Ако ти си единъ чистъ човѣкъ и срѣщнешъ единъ човѣкъ съ красиво лице, красиви, хубави очи, носъ правиленъ, гръцки типъ, усѣтишъ ли едно раздвояване вѫтрѣ въ себе си, почувствувашъ ли едно стѣснение въ ума си, а въ сърцето си едно разширение, туй значи, че този човѣкъ е на половина добъръ, сърцето му е прѣкрасно, а въ ума му има нѣщо развалено. Обратно: ако въ ума си почувствувашъ едно разширение, а въ сърцето си едно стѣснение, туй значи, че умътъ на този човѣкъ е прѣкрасенъ, а въ сърцето си има нѣщо развалено. За този човѣкъ Бѣлитѣ Братя, живата природа ти казва: „Съ този човѣкъ никакви съдружия не прави, никакви зимания-давания нѣмай, той не разбира, въ него има нѣщо недоразвито. Каквато работа и да започнешъ съ него, утрѣ ще се скарате“. Ако искашъ да се женишъ, за такъвъ човѣкъ не се жени. Двама глупави хора като се оженятъ, ще могатъ ли да завъртятъ единъ домъ? Не се женете така! Когато Богъ създаде първоначално хората мѫжетѣ и женитѣ, тѣ имаха друго нѣщо, тѣ бѣха чисти и святи и можеха да живѣятъ такъвъ животъ, но сегашнитѣ хора, слѣдъ грѣхопадането, нѣматъ чистъ животъ. Днесъ, и мѫже и жени, безъ разлика, нѣматъ чистъ животъ. Най-първо ние трѣбва да възстановимъ чистотата. Азъ бихъ желалъ въ всѣко общество да се образува сдружение за чистъ животъ, хората да иматъ довѣрие единъ къмъ другъ. Такъвъ единъ примѣръ има въ романа на Викторъ Хюго —  „Клѣтницитѣ“ — за Жанъ Валжана, който открадналъ сервиза на епископа. Когато улавятъ Жанъ Валжана и запитватъ епископа, дали познава тия вѣщи, той казва: „Мои сѫ, азъ му ги дадохъ“. Тъй казалъ, защото иначе Жанъ Валжанъ щѣше да бѫде въ затворъ. Трѣбва да се стремимъ да имаме довѣрие единъ къмъ другъ, къмъ всичкитѣ хора, не заради насъ, а заради Бога, защото, туй, за което Богъ съизволява, то е да мислимъ добро за всички хора. Туй е, което донася добро на всички хора? Богъ познава всички гънки на нашата душа. Но какво казва Христосъ? Тозъ вашъ Отецъ заповѣдва на туй слънце да грѣе еднакво, и за добритѣ и за лошитѣ хора, еднакво праща дъждъ и на еднитѣ, и на другитѣ. Даже нѣкой пѫть на лошитѣ хора Богъ дава най-голѣми благословения. Защо? За да ги задоволи. Отъ ваше гледище, вие ще кажете: добритѣ хора трѣбва да бѫдатъ богати. Не, лошитѣ хора трѣбва да бѫдатъ богати. Защо? — За да иматъ работа съ какво да се занимаватъ. Лошиятъ човѣкъ, като е богатъ, ще има ниви, лозя, ще има туй-онуй, ще има съ какво да се занимава. А добриятъ човѣкъ, като е богатъ умствено и по сърце, той и да нѣма богатство, пакъ ще си създаде условия да има работа. Сега, туй е редътъ на нѣщата при днешния животъ. Но при други условия на живота ще има другъ редъ, порядъкътъ ще бѫде другъ. При сегашнитѣ условия, при законитѣ, които сѫществуватъ въ козмоса, всичтѣ възвишени духове работятъ за подигането на падналитѣ. Не е въпросътъ за спасението на праведнитѣ, а на грѣшнитѣ; не е въпросътъ да учимъ ученитѣ, а — глупавитѣ. Слѣдователно, Христосъ прѣдупрѣждава вѣрующитѣ и казва: „Горко на свѣта отъ съблазнитѣ, защото съблазъньта неизбѣжно ще дойде въ свѣта“. Сега, съблазъньта ще дойде, не само по отношение на това, че ние можемъ да се съблазнимъ въ другитѣ, но по нѣкой пѫть ще се съблазнимъ въ себе си: можемъ да се съблазнимъ въ своя умъ, можемъ да се съблазнимъ въ своето сърце, можемъ да се съблазнимъ въ своята душа, можемъ да се съблазнимъ въ своитѣ благородни пориви. Нѣма по-голѣмо нещастие отъ това, да се съблазни и разколебае човѣкъ въ себе си. Ние казваме: до сега Господъ ме подържаше, но азъ направихъ прѣгрѣшения и сега Господъ ме остави. Азъ съмъ казвалъ много пѫти и сега пакъ ще кажа: можете да се съблазните въ когото и да е, но въ Бога на Любовьта — никога! Имайте прѣдъ видъ едно правило: въ този живия Господъ — Когото свѣтътъ още не познава, не че не Го познава, живѣе въ Него, но Го търси на друго мѣсто, въ Него ние трѣбва да имаме вѣра. Богъ въ своитѣ намѣрения има желание да ни изведе отъ сегашнитѣ тягостни страдания. Той е допусналъ страданията, за да даде на всинца ни единъ великъ урокъ. Такъвъ урокъ ще ни даде, за да съзнаемъ, че ако ходимъ само по тия закони и пѫтища, които Той е поставилъ, ние ще можемъ да се подигнемъ, а всички онѣзи закони, които ние сме поставили, всичкиятъ онзи нашъ моралъ, по който можемъ да ходимъ, той е само за земята.
 
    „Блажени“, казва Писанието, „онѣзи, които страдатъ, на тѣхъ е царството Божие“. Ще кажете: тази работа е много хубава. Азъ бихъ желалъ, отъ утрѣ да започнете съ тази формула: да се не съблазнявате! Сега, нѣкой казва: азъ съмъ отъ новото учение. Ами че едно отъ качествата на новото учение е да се не съблазнявашъ. Едно отъ качествата на новото учение е да не се съмнѣвашъ, да не желаешъ да бѫдешъ богатъ, но да искашъ да бѫдешъ сиромахъ, т. е. не да искашъ да си сиромахъ, но ако не ти се отдава богатство по единъ честенъ начинъ, то отъ богатство, придобито по единъ нечестенъ начинъ, трѣбва да се откажешъ. Азъ мога да приведа редъ факти отъ съврѣменния животъ, има редъ статистики, които доказватъ, че нечистото богатство съсипва хората. Внесете въ едно най-хубаво прѣдприятие 100,000 лв., придобити чрѣзъ кражба, чрѣзъ зло, чрѣзъ насилия, слѣдъ 4—5 години туй прѣдприятие, туй съдружие ще рухне. И ако разгледате живота на съврѣменнитѣ народи, всички страдатъ все отъ този недѫгъ, т. е. че тѣ не издържатъ своята дума, тѣ не изпълняватъ Божията дума тъй, както Богъ изисква. И ако всички съврѣменни християни, които подържатъ Христовото учение, биха си турили за задача да се не съблазняватъ, да се не огорчаватъ, когато имъ се каже горчивата истина, знаете ли какъвъ приятенъ щѣше да бѫде живота имъ? Ако нѣкой пѫть мѫжътъ каже на жена си нѣколко горчиви думи, жена му нека седне да му наточи една хубава баница. Защо ми правишъ тази баница. — За сладкитѣ ти думи. А сега какво става? — Мѫжътъ каже нѣколко обидни думи на жена си, и на другия день нѣма вече готвене. Тя излѣзе вънка и казва: „Прѣдставете си, моятъ мѫжъ ме нахука хамалски. Баници ли? Нищо нѣма да му направя, ще му дамъ единъ урокъ“. Не, наточи му една първокачествена баница! Азъ съмъ срѣщналъ до сега въ България само една българка, наша сестра, която щомъ дойде нейниятъ възлюбенъ и я нахука, стане на другия день рано, наточи му една баница и го гости. Той, слѣдъ като се наяде, почне да се извинява: „Извини, бѣхъ малко неразположенъ духомъ“. Тя тъй ще му угоди. Казва: „Баница му направихъ“. Казвамъ: ти постѫпвашъ съобразно Христовото учение.
 
    Сега, мнозина питатъ, какъ трѣбва да живѣемъ? Казвамъ: не се съблазнявайте! Мѫжътъ дойде, има нѣкаква неприятность, носи нѣкаква тяжесть, каже на жена си нѣкои обидни думи. Жената нека направи една баница, да тури повече масълце, да наточи малко винце. Тъй, не само съ сладки думи, но дѣйствително въ живота си ние трѣбва да постѫпваме тъй. Туй говоря за ученицитѣ, които искатъ да водятъ единъ животъ за самоусъвършенствуване. Сега, вие казвате: дали сме напрѣднали? Всѣка вечерь вие си правете единъ отчетъ, ще си намѣрите една отъ грѣшкитѣ отъ прѣзъ деня и ще я поправите. Казвате: дали сме забогатѣли? Ще си направите единъ отчетъ. Вземете примѣръ отъ търговцитѣ. Единъ търговецъ има да изплаща 40—50 полици. Той си записалъ датитѣ, кога трѣбва да ги изплати. Вземе ключа отъ касата си, отвори я, и гледа, дали има пари да ги изплати. Той не се залъгва съ малкитѣ печалби. Нѣкой отъ васъ направи едно добро, но забравя онѣзи 40—50 полици. На другия день дойде кредиторътъ, хване го за гушата. Сериозенъ ще бѫдешъ, ще кажешъ: азъ ще изплатя всичко, съ лихвитѣ ще го изплатя. Ако ние имаме туй дълбоко желание да направимъ всичко това заради Бога, а не заради хората, отъ колко страдания щѣхме да се освободимъ! И въ очитѣ ни, и въ мозъка ни, и въ ума ни, ѝ въ сърцето ни други добрини щѣха да царуватъ. Много по-добрѣ щѣше да бѫде, ако хората отвънка ви хукатъ. Тогава Господъ ще каже: „Не бой се, азъ съмъ съ тебе, но нищо не казвай“. Много отъ васъ иматъ слѣдната слабость. Нѣкой сънувалъ прѣзъ нощьта, че Христосъ му се явилъ, и той като стане, хукне прѣзъ цѣлата махала да разказва на всички за своята опитность. Отъ тамъ насетнѣ Христосъ нѣма да му се яви, нищо нѣма да му каже. Тази своя опитность ти трѣбва да задържишъ дълбоко въ душата си, и никой отъ твоитѣ ближни да не знае, че Христосъ ти се явилъ, но въ живота ти да настане моментално промѣна, и отъ това да разбератъ, че Христосъ ти се явилъ. Мѫжъ си, видѣлъ си Христа, никому нѣма да разправяшъ, ще си мълчишъ, но ще повикашъ бѣднитѣ, сакатитѣ, слѣпитѣ, клоснитѣ и ще имъ направишъ едно угощение. Всички хора да видятъ, че става една промѣна въ твоя животъ. Ако те питатъ: защо правишъ това? — ще си мълчишъ. Туй сѫ малки, дребни работи, които всѣки може да направи. Всѣки може да направи едно угощение. Така Христосъ ще почувствува, че си Го видѣлъ.
 
    Та, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на малкитѣ дѣца, даваме голѣма оцѣнка на нашитѣ добрини. Като направимъ една малка добрина, всички я знаятъ. Сега ще ви приведа единъ примѣръ за единъ богатъ американецъ. Той правилъ голѣми благодѣяния: далъ 3 милиона долари за постройката на една църква, далъ 4 милиона долари за направата на едно училище, раздалъ всичкото си богатство. Казвалъ си: „Като ида горѣ, Богъ ще бѫде доволенъ отъ мене, че съмъ раздалъ богатството си“. Умира той, викатъ го отъ онзи свѣтъ при свети Петъръ. „Какви добрини прави на земята“. Дадохъ 3 милиона долари за една църква. „Ами името ти записано ли е между благодѣтелитѣ?“ — Да, турено е тамъ. „Е, платено ти е значи. Друго?“ — За училище дадохъ 4 милиона долари. „Ами името ти между имената на почетнитѣ лица турено ли е?“ — Турено е, ами нали трѣбва да се знае, че има добродѣтелни хора? „Добрѣ, платено ти е и за това. Кажи ми сега нѣщо, за което да не ти е платено.“ — Е, единъ день бързахъ, имахъ работа, една бѣдна вдовица ме послѣдва, можѣше ме за помощь, имала малки дѣца сирачета. Дадохъ единъ доларъ и ѝ казахъ да не ме безпокои, защото отивамъ по работа. „А вижъ, затуй не ти е платено, може да те приематъ на небето.“ Разправя св. Петъръ на Господа за всичкитѣ благодѣяния на американеца и Господъ казва: „Дайте му два долара, че и той да си върви, да ме не безпокои“. Порядкитѣ и разбиранията на невидимия свѣтъ се различаватъ диаметрално отъ нашитѣ схващания. Добриятъ човѣкъ долбоко въ своята душа трѣбва да бѫде благороденъ. Той трѣбва да бѫде като една дълбока рѣка, че при всичкитѣ мѫчнотии въ живота си да не се размѫтва. Брѣговетѣ ѝ може да се размѫтватъ, но дълбочинитѣ да не се размѫтватъ. Каква благородна чърта е, слѣдъ като го обидятъ, слѣдъ като му създадатъ най-голѣмитѣ мѫчнотии, той си подигне очитѣ къмъ Бога, и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание, въ името на Бога, да покаже тази Любовъ. Сега наскоро азъ имахъ случай да се срѣщна съ единъ български офицеръ; като психологически примѣръ ще ви приведа слѣдното прѣживѣно отъ него, което той ми разправяше. Жена ми е отличенъ човѣкъ и много добра писателка, но азъ съмъ много лошъ, ревнувахъ я, и най-лошитѣ мисли хвърляхъ отгорѣ ѝ, А да я оставя да върви сама нѣкѫдѣ, Боже съхрани! Водя единъ непорядъченъ животъ. Не стига това, но единъ день тя иска да отиде въ Германия, да учи нѣмски езикъ. Но при това и дѣте имаме. Тя ме моли: „За три мѣсеца ми позволи да замина.“ — Не мога, за 40 деня — може. Породи се въ мене една борба: съ какво право азъ искамъ да бѫда свободенъ, а нея ограничавамъ? Нека и тя бѫде свободна, мисля си. Единъ денъ ѝ дадохъ 5,000 лв. и казвамъ: иди въ странство и стой колкото искашъ. Едва що изказахъ тия думи, усѣтихъ, че ми падна единъ товаръ отъ сърцето. Това бѣше първата вечерь, когато спахъ спокойно. Казвамъ му: ти си изпълнилъ Христовия законъ. По-рано мислѣше, че като иде въ странство, тя ще води оргии. Каза: „Иди въ странство“, и се успокои. Ето една благородна чърта! Да, но той е прѣтърпѣлъ една вътрѣшна борба, вѫтрѣшна криза. Ние всички ще минемъ прѣзъ тия вѫтрѣшни борби, и невидимиятъ свѣтъ ще изпрати една комисия да види какъ ще постѫпимъ. Съблазнитѣ непрѣменно ще дойдатъ за изпитъ.
 
    Сега, вие искате да знаете, дали Христосъ е доволенъ отъ васъ. Христосъ е доволенъ отъ всички ви. Единъ учитель може да е доволенъ отъ ученицитѣ си, но не е доволенъ отъ тѣхнитѣ упражнения, отъ тѣхнитѣ тетрадки. Защо? —Пълни сѫ съ погрѣшки. Единъ ученикъ може да е добъръ, мораленъ, но при разрѣшение на задачата има редъ погрѣшки. Учительтъ му казва: „Отъ твоитѣ задачи не съмъ доволенъ.“ Слѣдователно, Христосъ не е доволенъ отъ насъ по отношение на нашитѣ погрѣшки въ свѣта. Като отъ хора, той е доволенъ отъ насъ, но при нашитѣ ежедневни постѫпки, при нашитѣ отношения въ свѣта, ние не сме постѫпили съобразно закона на Христа. Христосъ е недоволенъ отъ нашитѣ некоректни постѫпки. Ние постоянно се съблазняваме и мислимъ, че може да намѣримъ другъ начинъ, другъ пѫтъ. Нѣма. Единствениятъ начинъ за издигане на човѣшката душа е човѣкъ да има абсолютна вѣра въ своитѣ братя. Жената трѣбва да има абсолютна вѣра въ своя мѫжъ. Казвате: може ли? Може. Мѫжътъ трѣбва да има абсолютна вѣра въ своята жена. Може ли? — Може. Братътъ трѣбва да има абсолютна вѣра въ своята сестра. Може ли? — Може. Слугата трѣбва да има абсолютна вѣра въ своя господарь. Може ли? — Може. Сестрата трѣбва да има абсолютна вѣра въ своя братъ. Може ли? — Може. Господарьтъ трѣбва да имъ абсолютна вѣра въ своя слуга. Може ли? — Може. Може да иматъ нѣкакви погрѣшки, туй е допустимо, но трѣбва да знаемъ, че слѣдъ като правимъ хиляди и хиляди погрѣшки, единъ день ще познаемъ Бога, ще почнемъ да се учимъ, и да живѣемъ тъй, както Той обича. Ще дойде туй врѣме, за едни по-рано, за други — по-късно.
 
    „Горко на свѣта отъ съблазнитѣ!“
 
    Сега, ако за свѣта е горко, за праведнитѣ не трѣбва да бѫде горко. Носете тази идея съ себе си! Направете едно дружество, безъ съблазни. Но какво ще бѫде правилото тамъ? Вие ще кажете: може ли това? — Може. Вие казвате: ако ние вложимъ пари, всичко, безъ да се съблазнимъ, то утрѣ касата, паритѣ ни, всичко ще хвръкне. Ние още не знаемъ дали ще хвръкнатъ паритѣ. Ние още не сме опитали Божественитѣ принципи, още не сме ги приложили. Ние казваме, че по този начинъ не може да се живѣе. Дѣйствително, не може да се живѣе. Но, ако ние вложимъ тази разумна Любовь, да започне да дѣйствува отдолу, какво ще произведе тя? Сега, двама души, мѫжъ и жена, като тръгнатъ въ този пѫть, почватъ да спорятъ за своитѣ възгледи, какъ разбира единиятъ, какъ разбира другиятъ. Нѣма какво да спорятъ. Вашата любовь еднаква ли е? Двама души, като тръгнатъ въ Божествения пѫть, всѣки трѣбва да бѫде готовъ да жертвува за своя ближенъ, за този, съ когото живѣе толкова, колкото и за себе си. Ако бихте турили туй правило въ живота си, какво подобрѣние би станало! А лошото е тамъ, че ние жертвуваме за себе си повече, отколкото за всички други. Въ Писанието се казва: „Богъ, като изпратилъ своя Синъ, Той пожертвувалъ всичко отъ своята Любовь, за да могатъ съврѣменнитѣ хора да се подигнатъ“. И, ако ние схванемъ тази велика мисъль, идването на Христа на земята, жертвата, която Богъ е принесълъ, ако се въодушевимъ съ сѫщитѣ Негови мисли, съ тази вѣра на Христа, и да изпълнимъ волята Божия, ние вѣрваме, че този свѣтъ ще се подигне въ единъ день, въ единъ Божественъ день. Сега, въ вашия умъ ще остане мисъльта: Може ли, азъ съмъ старъ, другояче съмъ свикналъ, баща ми е ходилъ въ другъ пѫть. — Може. Въ закона на Любовьта нѣма нищо невъзможно. Запримѣръ, нѣкой казва: азъ искамъ да изпълня волята Божия. Е, въ какво седи изпълнението на волята Божия? Нѣкой казва: азъ искамъ да изпълня волята Божия, да служа на Бога. Богъ нуждае ли се отъ нашето служене? Отъ що се нуждае Той? Нѣкое цвѣтенце изсъхнало, ти минавашъ по пѫтя, и Той ти казва: „Полѣй това цвѣтенце!“ Нѣкое дѣте останало сираче, безъ баща и майка, Господь казва; „Иди, помогни!“ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората, какъ трѣбва да живѣятъ!“ И колко красивъ щѣше да бѫде свѣтътъ, ако правѣхме своитѣ добрини, и никой не ги знаеше! Сега, нѣкога ние оповѣстяваме своитѣ добрини, за да поощряваме другитѣ. Нѣкой пѫть съ своитѣ добрини спъваме другитѣ хора. Запримѣръ, азъ съмъ богатъ човѣкъ, дамъ 100,000 лв., запиша името си. Дойде единъ сиромахъ, той не може да даде повече отъ 5 лева, но като види записани 100,000 лв., не смѣе да даде и тѣхъ, честолюбие има. Затуй, трѣбва да се подпишатъ първо тѣзи, които даватъ най-малко, а които сѫ богати и даватъ повече, най-послѣ трѣбва да се подписватъ, за да не се съблазняватъ сиромаситѣ. А сега, вие виждате, дойде единъ листъ съ подписи, погледнете, казвате: видите ли, колко богатъ човѣкъ е този, колко пари е записалъ! Да, но туй, което той е внесълъ, става причина да се изгуби толкова, колкото всичкитѣ сиромаси заедно биха внесли. И когато богатитѣ даватъ, а сиромаситѣ нищо не даватъ, свѣтътъ не върви напрѣдъ. И тъй, свѣтътъ се подържа не отъ богатитѣ, а отъ сиромаситѣ. Друго изяснение на своята мисъль: свѣтътъ се издържа не съ капитали и пари, а — съ трудъ. Всички казватъ: „Дайте пари!“ Не, трудътъ е, който подържа свѣта. Трудътъ, който ние влагаме, ония работни рѫцѣ, ония работни маси, това не сѫ маси, нито екземпляри, нито елементи, а това сѫ онѣзи работещи души, които влагатъ своята воля, които день и нощь работятъ. Азъ наричамъ това „свещения трудъ“, който подържа свѣта. И ние се нуждаемъ не отъ пари, а отъ трудъ. Има ли този свещенъ трудъ, паритѣ ще дойдатъ. Паритѣ сѫ равносилни на онова, което ние добиваме отъ природата. Въ съврѣменния културенъ животъ хората иматъ само една лъжлива идея. Правятъ смѣтки да се уравни бюджета. Не, трудътъ е, който оправя свѣта. Когато всички почнатъ да работятъ честно и почтенно, ние ще имаме единъ строй по-добрѣ уреденъ, отколкото днешниятъ.
 
    „Горко на свѣта отъ съблазнитѣ!“
 
    Азъ казвамъ: имайте този урокъ — извадете съблазъньта! Мѫже и жени, братя и сестри, господари и слуги, учители и ученици, всички трѣбва да вървятъ въ този пѫть безъ съблазни. И навсѣкѫдѣ трѣбва да се проповѣдва онази свещена Любовь, онзи свещенъ трудъ, взаимно почитание, взаимно уважение, взаимна любовь, за да се изпълни волята Божия на земята.
 
    Само по такъвъ начинъ ще дойде Царството Божие на земята!
 
   

Бесѣда, държана на 23 IX 1923 г.