Jump to content

1923_09_09 Двата метода на природата


Ани

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Двата метода на природата

 

Въ съврѣменния животъ изобщо се говори за смисленъ и цѣленъ животъ. Говори се за съдържание на живота и форма на живота. Така, можемъ да говоримъ за четири състояния на човѣшкото съзнание. Напримѣръ, когато човѣкъ се храни, това е формата. Най-първо го интересува външната страна на яденето: какъ е сготвено, каква е покривката, какъ е сложено. Това е външната страна на живота. Второто е съдържанието на живота: каква приятность ще произведе това ядене, какво чувствуване — приятно, или неприятно. Трето: каква сила ще произведе яденето въ насъ; и най-послѣ, въ какво може да се оплодотвори то, какво можемъ да изработимъ. То е послѣдното влияние. Всички ваши мисли и желания минаватъ прѣзъ тѣзи четири процеса. Човѣкъ трѣбва да има цѣль въ живота. Както онзи, който иска да дигне нѣкой товаръ, има опорна точка или отгорѣ или отдолѣ, така и вие трѣбва да имате една опорна точка. Защо трѣбва да имате една опорна точка?— За да дигнете вашия товаръ. Мѫчнотиитѣ и страданията въ живота азъ ги наричамъ, въ едно отношение, опорни точки. Но, ако ви запитатъ тъй: Защо сѫ страданията и защо се радвашъ ти въ живота? Защо радоститѣ и страданията постоянно се смѣнятъ, а не сѫ нѣщо постоянно? Ако една минута си радостенъ, слѣдната минута ще бѫдешъ скърбенъ. Ако ви дадатъ една задача, да опрѣдѣлите, какво нѣщо е радостьта и какво нѣщо — страданието, какъ ще ги опрѣдѣлите? Радость и страдание — това сѫ граници на една абсолютна величина. Страданието — това е крайниятъ прѣдѣлъ, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първиченъ изворъ. Радостьта отъ една страна и скръбьта отъ друга опрѣдѣлятъ тази абсолютна реалность, която се проявява въ себе си. Слѣдователно, за да узнаемъ радостьта, нужни сѫ двѣ точки. Страданието въ крайния прѣдѣлъ азъ го наричамъ радость. Ако ви запитамъ, защо ние се измѣняме, защо ние се движимъ въ една или друга посока, какво ще кажете ? Питамъ тогава: какъвъ смисълъ ще има вашия животъ безъ страдания и безъ радости? Сега, това сѫ методи вѫтрѣ въ природата. Всѣко създание природата е опрѣдѣлила съ двѣ граници. Въ чувствения свѣтъ сѫ страданията и радоститѣ; въ мисловния свѣтъ пакъ имаме двѣ граници : мисъльта може да бѫде права, логическа, или неправа, нелогическа. Можемъ да имаме прави мисли и неправи мисли, умни мисли и глупави мисли. Кѫдѣ се раждатъ глупавитѣ мисли? — Въ тъмнината. А кѫдѣ се раждатъ умнитѣ мисли? — Въ свѣтлината. Реалностьта може да се прояви или като тъмнина, или като свѣтлина. Тъмнината е пакъ реалность, безъ образъ. И свѣтлината, сама по себе си, е проявление на реалностьта. Когато дойде свѣтлината, ние почваме да мислимъ. Слѣдователно, свѣтлината е само една сила въ свѣта, която дава възможность на всичко да расте и да се развива. Тя не е още самата реалность. Свѣтлината ние я уподобяваме на знанието, на мѫдростьта. Това сѫ философски положения, или положения на живота, съ които вие трѣбва да сте абсолютно запознати. Защо? На този въпросъ азъ отговарямъ: може ли онзи, който работи, да не яде? — Не може. Онзи, който работи, пръвъ трѣбва да опита храната. Храната е за хора, които работятъ въ природата, за тѣхъ е създадена. Слѣдователно, като казвамъ, че трѣбва да имаме извѣстна цѣль въ живота си, това показва, че работа сме извършили. Ако човѣкъ работи въ свѣта и не може да опита плода на своя трудъ, каква полза има самиятъ животъ? — Нѣма никакъвъ смисълъ. Тогава азъ бихъ задалъ въпроса: кой е реалниятъ смисълъ на живота? — Реалниятъ смисълъ на живота е човѣкъ да опита своя плодъ. Този плодъ не е материаленъ. Азъ наричамъ „материално“ всѣко нѣщо, което прѣтърпява промѣна. Напримѣръ, снѣгътъ е материално нѣщо. Този снѣгъ се стопява; водата е сѫщо нѣщо материално, понеже тя се изпарява; парата, и тя може да се промѣни, и тя може да се разложи на своитѣ съставни елементи. Всички нѣща, които могатъ да се проявяватъ и да изчезватъ, тѣ сѫ материални. Водата може да сѫществува нѣкѫдѣ въ пространството, но въ дадения случай, докато е далечъ отъ тебе, тя не те ползува. Близо ли е, ползува те. Съ тѣзи аналогии вие ще си служите, ще прѣвръщате нѣщата. Ще уподобите на какво е подобна водата. Духовнитѣ работи само чрѣзъ уподобление и сравнение могатъ де се изяснятъ. У всички въ живота ви има едно вътрѣшно недоволство. Слѣдъ като ви се даде всичко, каквото вие искате, ще усѣтите, че имате една празнина, отъ която сте недоволни. Ако ви попитамъ, дали сте доволни, ще кажете, че сте недоволни. Хората хвалятъ твоята книга, а ти казвашъ: не ми харесва тази книга. Ти самъ си недоволенъ отъ книгата си. Изрисувашъ нѣкоя картина, недоволенъ си. Художникътъ всѣкога вижда своитѣ недостатъци, но той си мълчи. Вслѣдствие на това, при сегашното състояние на вашето развитие, нито единъ отъ васъ не е доволенъ отъ своитѣ минали работи. Този животъ е единъ резултатъ на онѣзи минали вѣкове, въ които ние сме работили и виждаме, че ни липсва нѣщо. Какво ни липсва? На ума му липсва дълбочина; дълбочина и въ чувствата нѣма. Ти обичашъ, но дълбочина нѣмашъ. Ти казвашъ нѣкой пѫть: въ мене любовь има. Но, като те боднатъ, казвашъ: никой не помага. Една игла е въ състояние да измѣни всички твои идеали! Ако една игла може да измѣни състоянието на твоето сърце, кѫдѣ е тогава реалностьта? И ако искашъ да разберешъ единъ слуга, дали може да ти служи прѣдано, ти го бодни хубаво, до 10 м.м. забий иглата и ще познаешъ, дали ще можешъ да работишъ съ него. Слѣдъ като го боднешъ два пѫти, той ще те ритне и ще избѣга. Единъ уменъ слуга, който има тази психология, чака господарьтъ да забие 10 м.м. и казва: „Още 5 м.м. можешъ да я забиешъ.“ Господарьтъ трѣбва да потупа този слуга по рамото и да каже: „Съ тебе мога да се разбера“. Тогава и обратното е вѣрно: ако слугата изпита господаря си, като забие 10 м.м. иглата въ неговото съзнание, и господарьтъ каже „още 5 м.м. можешъ да забиешъ“, слугата ще каже: „Господарю, ти си идеалниятъ господарь, когото азъ търся“. Значи, чрѣзъ закона на страданията ще ви изпитатъ. И природата тъй постѫпва: дойде най-напрѣдъ, забие 1 м.м., ти поскърцашъ, забие 2—3 м.м., пакъ скърцашъ; тогава казва: хайде, върви си! Ще дойде да ви опита: ще забие 2—5—10 м.м. Затова истинската философия въ живота е: човѣкъ въ дадения моментъ да може да издържи страданията. Онзи човѣкъ, който може да издържи едно страдание, въ него има много по-голѣма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радость. Ако туришъ 100 души на една равна плоскость, каква разлика има между тѣзи герои и една скала? Елинъ човѣкъ може да направи едно добро на 100 души, но тази скала не може да направи никакво добро на тия 100 души. Ако падне тази скала върху имъ, тя може да ги убие, не може да ги изкачи нагорѣ. Обаче, тѣ могатъ да се изкачватъ нагорѣ по нея — тѣ сѫ разумни сѫщества, съ воля. Търпѣнието е едно качество на разумнитѣ и велики хора: само здравиятъ човѣкъ, само благородниятъ, само умниятъ, само съзнателниятъ човѣкъ може да бѫде търпеливъ. На всички съврѣменни хора имъ липсва търпѣние. Съврѣменната култура има нетърпѣние. Това нетърпѣние тѣ го считатъ за едно качество въ себе си, но то е едно движение надолѣ. А търпѣнието е едно движение нагорѣ. Зло може да направи камъкътъ, а добро може да направи само човѣкъ. Добро въ свѣта може да направи само разумниятъ човѣкъ. Въ природата има само два начина на дѣйствие: най-първо тя начертава отдѣлнитѣ части на своя проектъ, и слѣдъ това сглобява своя проектъ. Нѣкой пѫть ви даде само часть отъ нейнитѣ високи замисли. Означите една часть съ цифрата 1, първата часть. Тогава другитѣ числа ще смѣтате отгорѣ надолу. Числото показва всѣка една часть на природата, коя часть кѫдѣ ще иде. И ние по сѫщия начинъ трѣбва да строимъ нашия животъ. Ти казвашъ тъй: азъ искамъ да направя едно добро. То е по втория планъ на природата. Добрѣ, но ти не знаешъ, кѫдѣ ще туришъ това добро. На изработеното ти трѣбва да туришъ извѣстно число. Това добро кому трѣбва да го направишъ? Да допуснемъ, че ти можешъ да направишъ добро на едно растение, на едно животно, на човѣкъ и най-послѣ можешъ да направишъ добро на едно по-възвишено сѫщество. Всички религии — това е правене добро на духоветѣ. Когато ние правимъ добро на едно растение, съ какво ни се отплаща то? — Съ своя плодъ. Когато ние правимъ добро на едно животно, съ какво ни се отплаща? — Съ своята вълна, съ своето млѣко — не съ своето месо. Това се изключва по слѣдния законъ. Да допуснемъ, вие казвате, че Господъ направилъ свѣта, че далъ животнитѣ за храна на хората. Питамъ ви сега, откѫдѣ знаете това? Кой се е разговарялъ съ Господа да знае, че това е така? Тогава, ако туй е вѣрно, че Богъ е опрѣдѣлилъ животнитѣ за храна на хората, защо Мойсей казва: „Не убий!“ Думата „не убий“ има широкъ смисълъ. И всички онѣзи, които си присвояватъ единъ атрибутъ да убиватъ, т. е. да отнематъ живота нѣкому, то е едно право на безправие. Всички тѣзи хора сѫ отговорни прѣдъ онзи великъ законъ, прѣдъ природата, понеже тя има единъ абсолютенъ законъ, който гласи: ти нѣмашъ право да отнемешъ правото за животъ на всѣко сѫщество, което не се дава. Нѣкои казватъ: азъ имамъ право да заколя овца. Овцата ще те запита: „Ти, който искашъ да ме прѣнесешъ въ жертва, ти прѣнесе ли себе си въ жертва?“ Ти си извършилъ едно велико прѣстѫпление. Хора, които не сѫ готови да се жертвуватъ за Бога, какво право иматъ тѣ да жертвуватъ животнитѣ? Когато вие заколите една овца, тя ви пита: „Ти готовъ ли си да се жертвувашъ за Бога?“ Ти заколишъ една овца, двѣ, десеть, но дохожда Божественото разрѣшение на въпроса. Ти се оженишъ: дойдатъ 3-4 дѣца. Не мине много врѣме, умре едното ти дѣте, умре другото, умре жена ти. Питамъ: изяде ли овцата? Азъ бихъ желалъ, онѣзи, които философствуватъ, че трѣбва да се колятъ животни, нека ми покажатъ единъ здравъ човѣкъ! Ако нѣма, нека докажатъ, кои сѫ причинитѣ за гдѣто хората не сѫ здрави. Ние, културнитѣ хора, мислимъ, че тѣзи сѫщества сѫ наши роби. Ако ние сме господари на свѣта, тогава да заповѣдваме на болеститѣ. На болеститѣ не можемъ да заповѣдваме, на бѣднотията, на сиромашията, на землетресенията — сѫщо.

 

И тъй, първиятъ основенъ законъ за васъ е : човѣкъ най-първо трѣбва да пожертвува своя животъ за Бога. Подъ думата „жертва“, „да се пожертвувашъ“, вие мислите, че вашиятъ животъ ще се изгуби. Не! Да пожертвувашъ живота си за Бога, то значи, да мислишъ тъй, както Богъ мисли.

 

Мѫжътъ трепери надъ жена си: такава рокля, такива чепици да ѝ купи, но той не е умрѣлъ за нея. И при тѣзи жертви, тази жена не е станала по-добра! Ако този мѫжъ се е пожертвувалъ за нея, а тя има десеть любовници, и всѣка нощь ходи по оргии, тогава има ли смисълъ тази жертва? Обратното: ако една жена се е пожертвувала за единъ мѫжъ, и той има десеть жени, тогава питамъ: жертвата на тази жена принесе ли плодове? Сега, мнозина се явяватъ и казватъ: ние искаме да живѣемъ единъ чистъ животъ. Чистъ животъ може да води само онзи, който живѣе по Бога. Единственото Сѫщество, което може да ни направи чисти, това е Богъ. Любимъ ли хората — това е една проказа. И въ природата е така. Ако има едно езеро, което е образувано само отъ дъждовна вода и нѣма втичане, каква ще бѫде тази вода? Такова нѣщо е човѣшката любовь. Тя е едно блато, една помия. Всички епидемии се раждатъ отъ човѣшката любовь. Защо се биятъ хората? Умразата е една епидемия въ тази любовь. И когато двама души се залюбятъ, непрѣменно ще има бой между тѣхъ. Двама души, които се любятъ, се биятъ, защото липсва основниятъ елементъ на тази любовь , а основниятъ елементъ — това е безграничната Божествена Любовь, която се проявява. Сега, азъ не искамъ да извадите заключение, че ние не трѣбва да любимъ хората. Че ти не си любилъ! Ти не знаещъ какво нѣщо е да любишъ. Какви сѫ качествата на любовьта? Писанието казва тъй: „Богъ толкова възлюби свѣта, щото даде Сина Своего Единороднаго въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него. А що е вѣра? — Вѣрата е едно изкуство на тази Любовь. Значи Богъ, като възлюбилъ свѣта, далъ отъ себе си въ жертва нѣщо хубаво — Своя Единороденъ Синъ, Който билъ за Него най-хубавото, най-възвишеното — за онѣзи, които Го любятъ, за да ги подигне. Слѣдователно, въ Любовьта всѣкога има това качество. Да подигнешъ онзи, когото любишь. Онзи, който те люби, онзи, у когото има истинска любовь, едно отъ качествата ѝ е да те подигне. Сегашната любовь мъжътъ държи касата затворена, самъ ще отваря. Всичко седи подъ ключъ затворено. „Откритото млѣко котка не го ближи“. А въ истинската любовь касата е отворена и можешъ да взимашъ, колкото искашъ. Онзи, който те обича, никога нѣма да пита „съ кои пари?“ Имашъ абсолютно довѣрие въ онзи, когото обичашъ, и който те обича. Нѣмашъ ли това абсолютно довѣрие, любовьта ти не е Божествена Любовь. Това сѫ признацитѣ. Ако ги нѣмашъ, ще се боришъ, до като ги придобиешъ. По отношение къмъ насъ, Богъ има абсолютно довѣрие къмъ насъ, понеже Той е вѣченъ, безграниченъ. Той знае, че никой не може да го ощети. Сега се изисква отъ насъ и ние да имаме абсолютно довѣрие къмъ Него. Той забие губерката 1 м.м. въ насъ и като кажешъ, че не можешъ да търпишъ, извади я. Дойдемъ ли до Бога, ние трѣбва да имаме едно свещено правило: трѣбва да оставимъ нашето право Богъ да го защищава. Но дойдемъ ли до Божието право, ние ще го защищаваме. Той е Любовь, азъ за Него съмъ готовъ да се жертвувамъ. Защитишъ ли Божиитѣ права и оставишъ ли твоитѣ Богъ да ги защити, ти си въ истинския пѫть на своето развитие. И на сегашнитѣ религиозни хора туй имъ липсва. Това е едно изкуство, наука е това! Азъ когато говоря, нѣкой отъ васъ може да каже, че еди-кой си е нетърпеливъ Трѣбва да си търпеливъ тъй, както Богъ е търпеливъ — абсолютно търпѣние! Можемъ да бѫдемъ търпеливи. Да бѫдемъ такива, то значи да бѫдемъ съвършени. А съвършенството — това е идеалътъ на нашето развитие. Тѣзи положения сѫ принципално поставени. Това не трѣбва да ви обезсърчава. Вие сте турили вече една основа за бѫдещето ваше търпѣние. Върху тази основа вие можете да градите. И тъй, не трѣбва да се задоволявате отъ това, което сте придобили.

 

Послѣ, нѣкои казватъ, че повторението било майка на знанието. Но повторението е майка и на глупостьта. Защо? — Единъ порокъ като го повтаряшъ, повтаряшъ, какво печелишъ? Слѣдователно, повторението не е една абсолютна мѣрка, съ която вие можете да си играете. Какво ще повтаряшъ? Ако повтаряшъ единъ класъ нѣколко години, какво ще стане съ баща ти, я ми кажете? Тогава, повторението майка на знанието ли е? — Майка на глупостьта. Защото въ тѣзи десетъ години всѣки учитель ще каже: този калпазанинъ! — и всички ученици ще те подиграватъ, и като излѣзешъ, ще кажешъ: слава Богу, отървахъ се! Въ единъ класъ е позволено да се учишъ само една година. Сега искатъ да ни кажатъ, че въ свѣта има много прѣраждания и отъ тамъ се явява кривата страна на окултизма, който казва, че като има много прѣраждания, то втори пѫть като се прѣродя, тогава ще подобря живота си. Не, ти си отъ мързеливитѣ ученици, и природата ще те отбѣлѣжи съ особени знаци. Ти не туряй въ себе си мисъльта, че много пѫти ще се прѣраждашъ. Второто прѣраждане ще бѫде за втори класъ; седмото прѣраждане — за седми класъ. Прѣдставете си сега, че вие сте въ положение на едно млѣкопитающе сѫщество, като коня. Коньтъ, и той се прѣражда. Да кажемъ, че на тоя конь му е останало само едно прѣраждане, за да стане човѣкъ. Ако той не използува послѣдното си прѣраждане, той ще остане пакъ като човѣкъ, но въ конска форма. Питамъ : кѫдѣ ще употрѣби благата, човѣшкитѣ дарби? Тогава, знаешъ ли какво ще прави коньтъ, какъ ще се прояви? Когато не знае да свири, ще почне да рита назадъ, ще почне да прави упражнения и ще прилича на единъ акробатъ. Въ програмата му е било турено да ходи на заднитѣ си крака.

 

Тѣзи аналогии, като принципъ и въ свѣтския животъ сѫ сѫщитѣ: вие ще живѣете като единъ обикновенъ човѣкъ. Ще почнете и вие, като коня, да се спъвате на краката си. Слѣдователно, въ съврѣменния окултизъмъ има една опасность, когато мислимъ, че като се прѣродимъ за въ бѫдеще, тогава ще изправимъ живота си. Не, само единъ животъ за единъ класъ. И тъй, прави сѫ нѣкои, дѣто казватъ: за 1-ви класъ единъ животъ; за ІІ-ри — другъ; за ІІІ-ти, IV-ти — сѫщо. Това е нормалниятъ вървежъ на нѣщата. Само въ тази Божествена Любовь учението може да върви нормално. Щомъ се отдалечимъ отъ Божествения животъ, започва атавизъмътъ. Атавистическиятъ законъ е обратенъ на Божествения. Затова, най-първото нѣщо — ще си създадете една отлична философия въ себе си: вѣра въ Бога, вѣра въ себе си! Тази вѣра въ Бога на какво се основава? Това сѫ въпроси, които вие сами трѣбва да разрѣшите. Въ този животъ трѣбва да ги разрѣшите. И тъй, най-първо вие си туряте единъ общъ планъ, скица — вашиятъ животъ. Слѣдъ туй ще има другъ единъ планъ, вториятъ планъ — Божествениятъ. Първиятъ планъ: вие искате да се ожените, да имате дѣца. А Божествениятъ планъ е онзи, когато вие живѣете за вѣчностьта, за ангелитѣ. Всички тѣзи нѣща за бѫдеще трѣбва да се съчетаватъ, да се създаде бѫдеще за вашата душа. И тъй, когато едно врѣме Христосъ билъ на земята, това училъ Той хората: „Това е вѣченъ животъ, да познаватъ Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Всѣки, който тъй познава Бога, той е разуменъ, той е близо до това учение, а онѣзи, които сѫ се отдалечили отъ това учение, тѣ казватъ: днесъ Господа не можемъ да Го намѣримъ. Азъ правя слѣдното сравнение: допуснете, че вие живѣете въ единъ палатъ, който има 100 стаи. Въ първата стая гори една вощеница, въ втората — двѣ, въ третата — три, а въ стотната стая — 100 свѣщи. Казвамъ: на тѣзи 100 свѣщи може ли да узрѣе нѣкой плодъ? Не може. Идва нѣкой и казва: вънъ отъ този замъкъ има едно свѣтило, което има 8,000,000 свѣщи, и на неговата свѣтлина зрѣятъ най-хубавитѣ плодове. Слѣдователно, нашата сегашна свѣтлина е знанието на тѣзи свѣщи. И ние трѣбва да излѣземъ на тази свѣтлина, на която зрѣятъ нашитѣ плодове. Когато дойде Божествената свѣтлина, бѫдете увѣрени, че тя ще внесе истински миръ, истинска радость. Сега у васъ се заражда мисъльта и казвате: значи, толкова сме низки, нѣмаме Божествена свѣтлина! Вие имате Божествена свѣтлина, но не се задоволявате отъ нея. Тя, въ сравнение съ безграничната Божествена свѣтлина, е много малка. Еднакво ли приематъ свѣтлината мравката, рибата, човѣкътъ, растенията? Възприемането на Божествената свѣтлина зависи отъ човѣшкото съзнание. Една стѫпка по-горѣ, още по-горѣ, още по-горѣ! Казватъ: край нѣма ли? Ти не мисли за края на нѣщата. Ти мисли за горѣ и надолѣ не гледай. Още нагорѣ, още нагорѣ, докато дойдешъ до онзи Божественъ свѣтъ, кѫдѣто тази свѣтлина ще се изяви.

 

И тъй, оставатъ двѣ нѣща явни въ свѣта: любовь къмъ ближния — тя е относителната реалность. Любовь къмъ Бога — тя е абсолютна реалность. Единственото реално въ свѣта, единственото неизмѣнно, това е любовьта къмъ Бога. Върху тази любовь, може би, нѣкой другъ пѫть ние ще се спремъ да ви поговоримъ, какво нѣщо е абсолютната реалность въ свѣта, какви сѫ принципитѣ на тази реалность, и какъ може да се измѣни нашиятъ животъ отъ врѣмененъ къмъ вѣченъ, да стане животътъ ни хармониченъ. Нѣкои казватъ: толкова години вървимъ по този пѫть и не виждаме никаква реалность. — Методътъ ви е кривъ. Любовь къмъ Бога, нищо повече! И чудно е, хора, които подържатъ, че сѫ излѣзли отъ Бога, да казватъ, че не могатъ да любятъ Бога. А колко е естествено за дѣтето да люби майката! Тази любовь е толкова естествена, толкова проста! Азъ ще ви дамъ едно изяснение, въ какво се състои Божията Любовь и въ какво — човѣшката любовь. Любовьта къмъ хората мяза на слѣдната картина: вънъ е студено, снѣгъ, буря, стѣгате си воловетѣ да идете въ балкана, дѣто прѣкарвате 1 — 2 часа. Натоваришъ колата, докарашъ дърва въ кѫщи, но рѫцѣтѣ ти измръзватъ. Туришъ тѣзи дърва на огнището и казвашъ: много приятно е! А, дръвца, дръвца, хубаво нѣщо е да ги имашъ! Това е човѣшката любовь. Но тѣзи дърва изгарятъ. Отвънъ е все студено. Въ Божествената Любовь процесътъ е обратенъ. Тамъ впрѣгане на волове нѣма. Кола нѣма. Ти ще излѣзешъ навънъ на слънце: ще туришъ гърба си на слънце и ще се понагрѣешъ. При слънцето не ти трѣбватъ нито кола, нито дърва. Понапечешъ се и казвашъ: слава Богу, тукъ е безъ трудъ. Питамъ тогава: коя наука е по-лесна, кое е по-хубаво — да ходишъ въ гората съ воловетѣ си, или да си грѣешъ гърба направо на слънце?—Първото е съ разноски, а второто — безъ пари. Слѣдователно, тази философия е износна, безъ разноски.

 

И тъй, любовь къмъ Бога — това е най-естественото положение, въ което насъ сѫ ни заблудили. Не, съ Бога трѣбва да се занимаваме, но не тъй, както Го търсимъ. Не се търси така Господъ. Какъ се търси, азъ нѣма да ви казвамъ, понеже вие знаете. Ще бѫде смѣшно отъ моя страна, да казвамъ на онази мома какъ да люби своя възлюбенъ! Какъ да любимъ Бога? Вие знаете. И това, което знаете за Бога, бѣлѣжете го. И тогава ще ви кажа: не сте далечъ отъ царството Божие.

 

Бесѣда, държана на 9. ІХ 1923 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...