Jump to content

1918_10_13 Двата полюса


hristo

Recommended Posts

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

 

Двата полюса

 

„И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години”. Иоана 5:5.

Болесть и здраве, това сѫ два полюса на живота, или две различни състояния на човѣшкия духъ. Тѣ се опредѣлятъ по приятнитѣ или неприятнитѣ състояния, които произвеждатъ въ човѣка. Здравето е приятно състояние, болестьта — неприятно. Такива състояния сѫществуватъ въ физическия, въ духовния и въ умствения свѣтъ на човѣка. Тѣ се дължатъ на причини, които произлизатъ отъ противоположни сили. Значи, когато въ човѣка действуватъ едновременно две противоположни сили, едната отъ тѣхъ ще вземе надмощие, и той ще бѫде или здравъ, или боленъ. Защо Богъ създаде болеститѣ? — Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е. човѣкътъ въ своето колективно съзнание.

Представете си, че нѣкой седи на брѣга на една буйна рѣка и тихо си припѣва. Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода. По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава силитѣ си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ. Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката? — Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ. — Щомъ самъ пожела да влѣзешъ въ водата, ще чакашъ, докато дойде нѣкой отвънъ и ти помогне да излѣзешъ. Като опиташъ силата на течението, ще станешъ философъ, ще придобиешъ знание и опитность и ще разказвашъ на хората, какво значи, да те влѣче рѣка.

Следователно, човѣкъ самъ може да попадне по течението на водата, но може и другъ нѣкой да го тласне. Сѫщиятъ човѣкъ се е каралъ съ нѣкого и следъ това отива на рѣката да се успокои, но въ това време къмъ него се приближава онзи, съ когото се каралъ, и го блъска въ рѣката. Той търси причината отвънъ, а въ сѫщность тя се крие въ самия него. Ако не се карате съ хората, нѣма да имате неприятели, които да ви създаватъ мѫчнотии. Въ единия и въ другия случай човѣкъ самъ е причина за своето нещастие. Има и трета причина, която може да бутне човѣка въ водата — вѣтърътъ или бурята. Вѣтърътъ представя умствения свѣтъ. Значи, третата причина за падането на човѣка въ рѣката се крие въ умствения свѣтъ. Въ първия случай, самъ човѣкъ си е причина; въ втория случай — неговиятъ неприятель, а въ третия случай — вѣтърътъ. Мома или момъкъ чете нѣкаква философска книга, харесва принципитѣ, които философътъ изнася, и желае Да ги приложи въ живота си. Щомъ пожелае това, изведнъжъ се вдига буря, която го завлича въ водата. Човѣкъ трѣбва да бѫде философъ, въ широкъ смисълъ на думата, да прилага онѣзи принципи, които сѫ написани въ него, а не да подражава на философитѣ вънъ отъ себе си. Какво ще кажете тогава за философията на епикурейцитѣ? Права ли е тѣхната философия, че, веднъжъ роденъ, човѣкъ трѣбва да използува всички блага на живота.

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Какъ ще постигнатъ щастието, малцина мислятъ по това. А трѣбва да се мисли, да се разбере, че придобиването на щастието не е индивидуаленъ, а колективенъ процесъ. Въ природата е така. Какъ е въ живота, вие ще кажете. На здраво тѣло болна рѫка не стои, и на болно тѣло здрава рѫка не стои. Ако тѣлото е здраво, и рѫката ще бѫде здрава; ако тѣлото е болно, и рѫката е болна. Защо е така? — Защото рѫката е часть отъ тѣлото. Болното и здравото тѣло коренно се различаватъ. По какво? По своитѣ стремежи и по вибрациитѣ на силитѣ, които ги управляватъ. Силитѣ, които действуватъ въ болния човѣкъ, разрушаватъ, а въ здравия — градятъ. Тѣзи сили даватъ потикъ къмъ разширяване на ума и на сърдцето. Много естествено. За да гради, човѣкъ трѣбва да разполага съ мѣсто. Колкото е по-голѣмо мѣстото, толкова по голѣма кѫща може човѣкъ да съгради. Колкото повече платъ има, толкова по-дълга и по- широка дреха може да се ушие. Значи, всѣки процесъ въ човѣка, който съгражда и повдига, е процесъ на здраве, щастие, хармония и блаженство. Всѣки процесъ, който руши, причинява болезнени състояния, дисхармония и нещастия.

„Боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Този боленъ е страдалъ отъ безволие. Значи, причината на болестьта му била въ волята, затова не могълъ да движи рѫцетѣ и краката си, трѣбвало да дойде нѣкой отвънъ, да го пусне въ кѫпалнята. Изобщо, причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ астралния свѣтъ, а последствията се изявяватъ въ физическия свѣтъ. Затова, именно, хората се оплакватъ отъ болки въ главата, въ сърдцето, въ бѣлия дробъ, въ стомаха и др. Който иска да се лѣкува, първо трѣбва да намѣри причината на заболяването си въ астралния свѣтъ. Щомъ махне причината, болестьта го напуща.

Сега, да се спремъ върху значението на нѣкои числа, за да изтълкуваме числото 38. Числото едно, т. е. единицата е причина на нѣщата; двойката е условие, а тройката — резултатъ. Тѣзи числа иматъ приложение и въ химията: числото едно е киселина, двойката е основа, а тройката — соль, която се получава при взаимодействието на киселина и основа. Тройката въ числото 38 показва, че преди три прераждания този боленъ е билъ на земята, но водилъ пороченъ животъ и като по-следствие на неговия лошъ животъ, волята му се парализирала. Числото три е въ зависимость отъ числото осемь. Значи, между числата 3, 5 и 8 има известно съотношение. Единицата е причина на нѣщата, двойката е условие, тройката — резултатъ; после иде втора категория числа, въ които се повтаря сѫщото: четворката е причина, петорката — условие, шесторката — резултатъ; трета категория, седморката е причина, осморката — условие, деветорката — резултатъ. Значи, болниятъ, който е лежалъ 38 години, е миналъ презъ дветѣ категории: 1, 2, 3 — първата категория; 4, 5, 6 — втората категория; 7, 8, 9 — третата категория. Щомъ дошълъ до третата, т. е. до последната категория, той влѣзълъ въ цикълъ на лѣчението. Такива категории различаваме и въ човѣшкия животъ. Отъ първата до седемгодишната си възрасть, човѣкъ се развива главно физически; отъ 7 — 14 години той развива сърдцето си, а отъ 14 — 21 — ума. Затова, отъ окултно гледище, хората се дѣлятъ на три възрасти: едни отъ тѣхъ сѫ на възрасть отъ 1 — 7 години, други сѫ на възрасть отъ 7 — 14, а трети — отъ 14 — 21 години.

Ще кажете: Какъ е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човѣка, че билъ създаденъ по образъ и подобие на Бога? За първия човѣкъ е казано, че е създаденъ по образъ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята следъ грѣхопадането, въпросътъ е съвсемъ другъ. Тѣ не сѫ на еднакъвъ уровенъ на развитие съ своя пръвъ баща, следователно, тѣ сѫ на различни физически и духовни възрасти. Сѫщото можемъ да кажемъ и за детето, което прекарва цѣли деветь месеца въ утробата на майка си, докато се развие въ човѣшка форма. Отъ първия до деветия месецъ то е на различни възрасти и въ различни форми: въ форма на глистъ, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човѣшка форма и излиза на бѣлъ свѣтъ. Ако затворите човѣшкого съзнание въ една риба, той ще живѣе като риба: цѣлъ день ще плава въ водата и ще мисли само за храна; ако го затворите въ формата на птица, той ще живѣе и ще мисли като птицата. Виждате, какъ лѣстовичката подскача отъ едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи отъ клонъ на клонъ, но си търси храна. Отъ зори до вечерь все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за моментъ на едно клонче, благодари на Бога и пакъ хвърка да си търси храна. Не правятъ ли сѫщото учители, професори, адвокати, сѫдии, свещеници? Всички тичатъ, търсятъ работа, да изкаратъ повече пари, да подобрятъ живота си. Вижте, колко красноречиво говори адвокатътъ? Колкото по-добре му платятъ, толкова по-красноречивъ става, защищава каузата на своя клиентъ. Ако му платятъ малко, красноречието му изчезва. Не е лошо това, но виждате, че навсѣкѫде паритѣ играятъ важна роля.

„Имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Числото осемь е най-строгиять сѫдия въ свѣта. Съвременната култура минава тази година презъ сѫщото число. На очитѣ си имаме пакъ числото осемь. Презъ това число трѣбва да виждаме нѣщата. Който гледа, боледува; който вижда, всѣкога е здравъ. Числото 38 означава голѣми противоречия. Като съберете цифритѣ му, получавате 11, което число у евреитѣ е така фатално, както за насъ е числото 13. Сборътъ отъ единицитѣ въ числото 11 представя борба между доброто и злото. Наистина, като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да се каратъ, да спорятъ, докато дойде числото три — детето, т. е. резултатъ. Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволенъ. Като се роди второто дете, числото четири, настѫпва равновесие въ дома. Четворката е спасително число. Защо? — Защото то представя центъръ, въ който равновесието никога не се нарушава. За да се наруши равновесието, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ състоянието на покой и да влѣзе въ движение. Докато е въ течно състояние, водата е въ покой, т. е. въ равновесие. Щомъ се нагрѣе, тя губи равновесието си и се превръща въ пара. Въ този моментъ, именно, тя се използува за работа. Понеже болниятъ, който лежеше при кѫпалнята, бѣше изгубилъ равновесието си, трѣбваше да дойде Христосъ, да възстанови равновесието му съ думитѣ: „Стани, вдигни одъра си и ходи!” Христосъ казва на хората да вдигнатъ одъра си и да се изправятъ. Дяволътъ, обаче, всѣкога работи съ противоположни методи. Той съветва хората да лежатъ, да не ставатъ отъ леглата си, да не се простудятъ. Като види нѣкой правъ, той го бутне и го повали на земята. Въ това време той ще го обере и ще избѣга.

Като виждатъ противоречията въ живота, хората се отегчаватъ, искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Божествениятъ животъ е изправенъ, но човѣшкиятъ не е. Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ? Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика? Божественъ е животътъ на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо. Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ. — Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади. Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ. Влѣзъ въ нѣкоя цвѣтна или, въ нѣкоя овощна градина, да видишъ, каква красота, какви блага сѫществуватъ въ природата. Качи се на високъ планински връхъ и оттамъ разглеждай величието на природата.

Потърсете Христа, да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърдцето ви. Привидно хората сѫ уравновесени, но наблюдавайте, какво правятъ гладнитѣ, когато очакватъ да имъ сипятъ ядене. Тѣ седатъ съ празднитѣ си чинии и само следятъ, на кого по-рано сипватъ ядене и на кого повече даватъ. Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие. Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ. Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”. Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ. Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много. И при висока температура не е опасно да се ядатъ варени картофи. Тѣ намаляватъ температурата, действуватъ благотворно върху мозъка, понеже съдържатъ мозъченъ екстрактъ. Испанската болесть се отразява вредно главно върху стомаха и бѣлия дробъ; разстройството на тѣзи органи се отразява върху нервната система. За успокояването ѝ, лѣкаритѣ препорѫчватъ на болния да яде мозъкъ. Защо тогава да не се употрѣбяватъ варени картофи, които съдържатъ мозъченъ екстрактъ? Тѣ сѫ готовъ естественъ екстрактъ противъ испанската болесть. Приложете този лѣкъ и ще се увѣрите въ неговото действие. Всѣко учение, което не се прилага, остава само теория.

Христосъ влѣзе въ притвора на кѫпалнята, дето лежаха множество болни. Кѫпалнята представя свѣта. Тамъ е дохождалъ болниятъ 38 години наредъ, да влѣзе въ кѫпалнята и да се окѫпе, но други сѫ го изпреваряли. Единъ ангелъ слизалъ въ кѫпалнята да раздвижи водата, а не да я размѫти. Размѫтване става тамъ, дето има утайки, примѣси отъ неразтворими вещества. Христосъ представя Духа, Който дошълъ въ свѣта, да помогне на страдащитѣ и вѣрващитѣ, които Го очакватъ.

И доднесъ още предъ кѫпалнята стоятъ множество болни, на различни възрасти, които очакватъ да слѣзе ангелътъ отъ небето и да раздвижи водата. Азъ не разглеждамъ болеститѣ, както днесъ ги разглеждатъ, но ги взимамъ като състояния, които могатъ моментално да се измѣнятъ. Достатъчно е да поставите здравъ човѣкъ въ магнетиченъ сънь и да му внушите, че е боленъ, за да се почувствува, наистина, боленъ следъ събуждането си. По сѫщия начинъ можете да поставите въ магнетиченъ сънь единъ боленъ и да му внушите, че е здравъ. Следъ събуждането си, той ще се почувствува съвършено здравъ. Това направи Христосъ съ болния отъ тридесеть и осемь години. Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!” — Отде дойде тази сила въ болния? — Тя се криеше въ него. Когато туряте дърва на огнището и съ една клечка кибритъ запалите голѣмъ огънь, въ кибритената клечка ли се крие енергията? — Въ дървата. Кибритената клечка е само условие за проява на енергията. Значи, има условия и причини вънъ оть човѣка, които служатъ като потикъ за проява на енергията, скрита въ него. Когато влѣзе въ кѫпалнята, дето имаше множество болни, Христосъ спре вниманието си върху болния отъ тридесеть и осемь години. Защо този боленъ му обърна вниманне? — Защото числото три е символъ на Сина, т. е. на Христа, а осемь — на Божествената майка. Отъ Божествено гледище и дветѣ числа сѫ строги и взискателни. Тройката осмисля живота, къмъ който се стреми човѣшката душа, а осморката съдържа благоприятнитѣ условия, при които тя може да се развива сега и въ бѫдеще. Влѣзе ли въ свѣта, или въ човѣшката душа, Божествената майка не сѫди, но постѫпва строго, никого не извинява. Нѣкой се извинява предъ нея, че не може да направи това или онова. — Можешъ да го направишъ. Стани, вземи одъра си и ходи! Одърътъ представя кѫщата на човѣка, която построилъ на чуждо мѣсто, дето съ години стои и се кара съ съседитѣ си. Кѫщата е човѣшкото тѣло. Ползувай се отъ своитѣ условия за развитието си, не търси чуждитѣ. Ако не си доволенъ отъ своето, и него ще изгубишъ.

Трима братя получили голѣмо наследство отъ баща си, но не могли да го раздѣлятъ, затова постоянно се карали. Единъ отъ тѣхъ билъ евангелистъ, а другитѣ — православни. Евангелистътъ се оженилъ и пожелалъ да раздѣлятъ богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртятъ търговия. Тѣ му дали най-после 20,000 лв., но той не приемалъ, искалъ да получи равенъ дѣлъ. Започнали да се сѫдятъ. Отъ страхъ да не изгуби и това, което има, евангелистътъ преписалъ всичко на жена си. Обаче, единъ день тя го изпѫдила отъ кѫщата му. Като се намѣрилъ на пѫтя, той решилъ да отиде при братята си, да се помирятъ. Двамата братя водѣли дѣла, въртѣли търговия, докато и тѣ се опропастили. Помирили се, най-после, но било вече късно. Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва. Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя силитѣ да се проявятъ. Ще кажете, че не може безъ закони. Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е. безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата. По отношение на човѣка, остенътъ играе роля на символъ.

„Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята? — Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе. Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ? — Които последваха Адама. Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ.

Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него. Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него. Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене. Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня. Ако нѣкой дойде близо до коня, особено когато яде, коньтъ се дразни и рита съ краката си. Той казва: Никой нѣма право да стои задъ мене. Защо волътъ боде, а коньтъ рита? Като научишъ философията на коня, ще дойдешъ до орела, и отъ него да научишъ нѣщо. Той може да те сграбчи и да те понесе въ въздуха. Така орелътъ иска да каже: Когато хвърча високо въ въздуха, на никого не позволявамъ да се движи подъ краката ми.

Каква философия има въ това, да се пазишъ отъ рогата на вола, отъ заднитѣ крака на коня и отъ краката на орела? Това сѫ разсѫжденията на Адамовитѣ хора, които се индивидуализирали, поради което всѣки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всѣки да бѫде щастливъ само за себе си. Богъ е създалъ материалъ и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човѣкъ не се противопоставя на Божественото, ще бѫде, ако не блаженъ и щастливъ, поне доволенъ. Ако внушишъ една лоша мисъль въ ума на своя ближенъ, все едно, че го мушкашъ съ рогата си. Така и волътъ мушка. Когато се защищава, волътъ се облѣга съ задницата си на нѣкое дърво и мушка съ рогата си. Коньтъ постѫпва точно обратно: главата си облѣга на дърво, а съ заднитѣ си крака рита. Орелътъ пъкъ сграбчва съ краката си. Това сѫ методи, съ които си служатъ и хората. Въ тази борба се случва, противникътъ да излѣзе по-силенъ, и тогава причината ще пострада отъ последствието; нѣкога се случва обратното: последствието пострадва отъ причината. Когато се борятъ причина и последствие, всѣкога се създаватъ болезнени състояния. Какво става съ топката, която се удря въ твърда преграда? — Отскача и се връща назадъ. Енергията, която се развива при удара, се превръща въ топлина. Сѫщото става и съ човѣка. Той е топка, която се засилва да извърши нѣкаква работа. На пѫтя си срѣща препятствие, което го връща назадъ. Той започва да се гнѣви, развива топлина, която не знае, какъ и кѫде да пласира. Човѣкъ се гнѣви, когато се връща назадъ къмъ своя стремежъ. Така се връщатъ всички хора, които не вѣрватъ въ сѫществуването на Бога. Тѣ ставатъ гнѣвни, раздразнителни, неспокойни.

Всички хора се страхуватъ за живота си. Всички. се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е. отъ нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки. Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”. Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ. — Имашъ пари, но и съ тѣхъ си боленъ.

Единъ господинъ казваше: Имамъ 60 хиляди лева, осигуренъ съмъ вече. Колкото време да продължава войната, за нищо нѣма да мисля. Какво се случва съ него? — Следъ 24 часа той внезапно умрѣлъ. Кѫде остана сигурностьта му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.

„Събирайте съкровища за небето, дето нито молецъ ги изяжда, нито ръжда ги руши.” Време е вече да работите за развиване на ума и на сърдцето си, да възприемате чрезъ тѣхъ възвишени мисли и чувства, да извлѣчете и отъ най-голѣмитѣ страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на живота. — Какъ ще постигнемъ това, чрезъ обичь ли? — Любовьта и обичьта сѫ условия за постигане на всички човѣшки желания. — Тогава, да се обичаме! — Само българитѣ ли трѣбва да се обичатъ? Любовьта включва всички хора, всички живи сѫщества на земята.

Кой човѣкъ е българинъ? — Който носи въ себе си следнитѣ четири качества: честность, справедливость, разумность и доброта. Който е честенъ, справедливъ, уменъ и добъръ, той е и англичанинъ, и французинъ, и германецъ, и руснакъ, и сърбинъ, и гръкъ и т. н. Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на земята трѣбва да се обичате като братя. Всѣки народъ трѣбва да постави любовьта за основа на живота и въ нейно име да върши всичко. Ако Христосъ нѣмаше любовь въ себе си, не би изцѣрилъ болния. Съ думитѣ, които му каза, Той му предаде часть отъ своята енергия. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!” Одърътъ, на който болниятъ лежалъ 38 години, представя велика книга, въ която сѫ написани Божественитѣ закони. Той лежалъ 38 години върху нея, безъ да я отвори, безъ да прочете нѣщо. Тамъ е писано: За да се излѣкува, човѣкъ трѣбва да стане и да ходи, т. е. да постави за основа на живота си великитѣ добродетели.

Единъ търговецъ си купилъ една Библия, турилъ я подъ възглавницата си, дано търговията му върви добре. Цѣли 20 години седѣла Библията подъ възглавницата му, безъ да я отвори, да прочете, какво пише въ нея. Работитѣ му, както и по-рано, не вървѣли добре. Недоволенъ отъ търговията си, единъ день той се ядосалъ толкова много, че започналъ да хвърля, да чупи, каквото му попаднало подъ рѫка. Спомнилъ си за Библията, на която много разчиталъ. Махналъ възглавницата, взелъ Библията, турилъ я направо въ огъня и си казалъ: Нека изгори, нищо не ми помогна. Вмѣсто да се подобри положението ми, повече се влоши. Той наблюдавалъ, какъ гори Библията. Забелязалъ, че едно крайче отъ единъ листъ не могло да изгори, и си казалъ: Да видя, какво пише на това листче. Той прочелъ: Богъ е Любовь. — Ще се опитамъ да приложа поне този стихъ, — си казалъ търговецътъ, да разбера, какво се крие въ него. Отъ този моментъ работитѣ му започнали да се поправятъ. И болниятъ, когото Христосъ излѣкувалъ, лежалъ цѣли 38 години върху великата книга на живота, безъ да разбере, че Богъ е Любовь. Думитѣ „Стани, вземи одъра си и ходи” означаватъ: Стани, вземи Свещената книга и чети!

Направете опитъ съ думитѣ „Богъ е Любовь”, да видите, каква сила се крие въ тѣхъ. Вложете тѣзи думи въ ума, въ сърдцето и въ волята си и ще видите, че, ако сте боленъ, ще оздравѣете; ако досега само сте гледали, отсега нататъкъ ще виждате; ако само сте чувствували, отсега нататъкъ ще любите. Велико, мощна сила е любовьта, но трѣбва да знаете, какъ да я приложите. Това каза Христосъ на болния, който лежалъ 38 години. Той разбра, че смисълътъ и силата на живота се крие въ любовьта и скочи отъ леглото си. Божиятъ Духъ и Синътъ носятъ въ себе си всички възможности и условия за животъ. Съ други думи казано: Любовьта и Мѫдростьта носятъ всички условия и възможности за развитието и повдигането на човѣшката душа. Следователно, който е боленъ, нека стане въ името на Първата Причина на нѣщата — Любовьта, да вдигне одъра си и да започне да чете отъ книгата на Мѫдростьта, върху която е лежалъ 38 години, и да тръгне да ходи. Отъ две хиляди години насамъ хората четатъ тази книга, но очакватъ да слѣзе Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели, и Той да имъ нареди работитѣ. Ще дойде Христосъ, но чрезъ вашитѣ умове и сърдца. Това е Христосъ, това сѫ ангелитѣ.

Какво трѣбва да прави човѣкъ? — Да прибави единица къмъ числата 3+8. Ще се получи 12, число, което показва орбитата, по която човѣкъ се движи. И земята, за да се премѣсти отъ една сфера въ друга, минава презъ 12тѣ зодии. И слънцето има свои зодии, но за преминаването презъ всѣка една сѫ нуждни 21 години; всѣка слънчева година пъкъ се равнява на 25,000 наши години. Споредъ зодиитѣ на слънцето, ние сме въ последната. Откакъ е влѣзла земята въ тази зодия, се изминали 145,000 години, оставатъ още 2008 години, за да излѣзе отъ тази зодия. Тогава земята ще влѣзе въ зодията на планетитѣ, и хората ще престанатъ да се биятъ. Следъ 2008 години ще провѣрите истинностьта на думитѣ ми.

Въ древнитѣ окултни или мистични школи сѫ давали на ученицитѣ по една таинствена кутийка. Пружината, отдето се отваряла кутийката, била така майсторски скрита, че само напредналитѣ ученици сѫ я намирали. Който намѣри пружината, отваря кутийката и вижда вѫтре златно яйце, на което били написани имената на 12-тѣ богове, които работятъ въ природата. Тѣ представятъ 12 природни сили, които управляватъ и рѫководятъ всички живи сѫщества.

Христосъ каза на болния: „Стани, вдигни одъра си и ходи!” Това значи: Вземи тази кутийка, намѣри пружинката ѝ и тръгни по свѣта да прилагашъ наученото. Смисълътъ на живота се крие въ числото 38 — въ Сина и въ Духа. Това е проповѣдвалъ Христосъ на евреитѣ, съ цель да се превърнатъ въ израилтяни, т. е. отъ гѫсеници въ пеперуди. Всички сегашни хора сѫ евреи, а трѣбва да станатъ израилтяни, да придобиятъ четиритѣ качества: честность, справедливость, доброта и разумность. Доста сте гризали листа. Каква философия има въ гризенето на листата? Всички спорятъ, кой повече листа изялъ: единъ казва, че изялъ 200 листа, другъ — 300, трети — 400 и т. н. Гризенето на листата не разрешава въпроситѣ, нито обяснява смисъла на живота. Ако човѣкъ не разбере смисъла на земния животъ, какъ ще разбере на небесния? Какво ще прави, като отиде на небето? Ще започне да изчислява, колко кокошки, пуйки, агънца, прасета, плодове изялъ на земята. Това не е наука. За тази наука ще го изпѫдятъ отъ небето, както човѣкъ, който не изпълнява задълженията къмъ душата си. Такъвъ човѣкъ самъ разрушава живота си. Христосъ хлопа вече на всички кѫщи. Готови ли сте да Го приемете? Като влѣзе, Той ще ви запита: „Искашъ ли да оздравѣешъ?” — Искамъ, Господи, но нѣма кой да ме тури въ кѫпалнята. Христосъ ще му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи.” Това значи: бѫди честенъ, добъръ, уменъ и справедливъ! Който носи тѣзи качества въ себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне самъ за дома си.

Като разглеждате човѣшкото лице, виждате, че Богъ е написалъ числото 38 на него. Осморката сѫ човѣшкитѣ очи, а тройката — носътъ съ дветѣ ноздри. Очитѣ и носътъ представятъ ангелския свѣтъ, ушитѣ и челото — Божествения свѣтъ, а устата — човѣшкия. Значи, да чувствувашъ и да вкусвашъ, това е човѣшко; да се възприема благоуханието на нѣщата, това е достояние на ангелитѣ, а виждането и слушането е достояние на сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Осморката и тройката представятъ виждането и слушането, т. е. очитѣ и ушитѣ, или числото 38; носътъ, единицата е Христосъ, Който казва на болния да мисли, за да не грѣши повече.

Кога ще започнатъ хората да мислятъ правилно? — Когато влѣзе Христосъ въ тѣхъ, т. е. когато придобиятъ любовьта. Наистина, докато не е влюбенъ, младиятъ момъкъ, си позволява понѣкога да пие, да пуши — живѣе на широко. Щомъ се влюби, той се отказва отъ пиене, отъ пушене. Каквото каже възлюбената му, той е готовъ всичко да изпълни. Всички се питатъ, какво стана съ този момъкъ, че се измѣни изведнъжъ? — Много просто, неговиятъ Христосъ е дошълъ. И съ момата става такава промѣна. Докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се съ братята и сестритѣ си, не слуша родителитѣ си. Щомъ се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, съ никого не се кара. Защо се измѣни тази мома? — Нейниятъ Христосъ е дошълъ. Христосъ ще дойде за всѣки човѣкъ на своето време. Чрезъ кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрезъ нѣкое дете, чрезъ нѣкоя жена или чрезъ нѣкой мѫжъ — важно е да внесе потикъ въ душата ви, да се стремите къмъ доброто, да развивате своитѣ добродетели и способности. Отъ това гледище, не презирайте никого, защото не знаете, чрезъ кого ще ви се откриятъ тайнитѣ на живота. Когато дойде Христосъ между хората, Той ще разкрие живота, Той ще оживи и одухотвори цѣлата природа, която ще оживѣе и ще ни проговори.  Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ. Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ.

Ще се запитате, какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ васъ. Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ? Азъ говоря за болестьта като за временно състояние. Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота. Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ. Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане. Вложете въ ума си мисъльта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива. Каквото човѣкъ мисли и желее, такъвъ става. Обаче, за това е нуждно постоянство.

Една жена боледувала цѣли 28 години отъ припадъци. Тя излизала вечерь отъ кѫщата си и отивала нѣколко километра далечъ отъ града и тамъ, отъ умора, припадала. Мѫжътъ ѝ ималъ търпение и постоянство да я следи всѣка вечерь, въ продължение на толкова години и да я връща вкѫщи. Следъ изтичане на 28та година, тя оздравѣла напълно. Защо и вие да нѣмате търпението и постоянството на този мѫжъ, да носите въ ума си вашитѣ добродетели 28 години, докато най-после се реализиратъ? Който прояви това постоянство, той ще оздравѣе. Числото 28 е епохално. Приложете постоянството си и не се страхувайте, какво ще стане съ васъ. Днешнитѣ времена сѫ много добри, — Каль, дъждъ, снѣгъ има, ще развали новитѣ ни дрехи и обуща. — Кальта, дъждътъ и снѣгътъ сѫ благоприятни условия за житото — плодородие ще има. И топлината разваля плодоветѣ и хранитѣ, но сѫщевременно тя носи животъ. И противоречията смущаватъ човѣшкия умъ, но чрезъ тѣхъ се кали волята. И страданията смущаватъ сърдцето, но тѣ носятъ благословение за човѣка.

Сега е краятъ на вѣка, и ние влизаме вече въ новия животъ. — Какво ще стане съ онѣзи, които идатъ последни? — И тѣ ще влѣзатъ въ новия животъ, но по-късно. Който излиза рано, рано пристига. Той ще запали свѣщьта си да свѣти на онзи, който излиза вече отъ морето. Той напуща бурното море и следва онѣзи, които сѫ предъ него. Видишъ ли, че братъ ти се дави, ще му подадешъ рѫката си, да излѣзе навънъ. Както на тебе сѫ подали рѫка, така и ти ще подадешъ рѫката си на давещия се, да го спасишъ. Това иска днесъ новата наука и култура отъ всички хора. Старата философия отстѫпва вече мѣстото си на новата. Започнете да изучавате новата наука, азбуката на новия животъ. Започнете съ буквата
„а” и постепенно ще ви се откриватъ останалитѣ букви.

Единъ младъ българинъ отишълъ да учи грънчарство. Той попадналъ при добъръ майсторъ и стоялъ при него цѣли три години. Презъ това време младежътъ научилъ, какъ се мѣси глиненото тѣсто, какъ се приготвятъ грънцитѣ и какъ се пекатъ. На края на третата година той се почувствувалъ майсторъ въ изкуството, почти като господаря си, и затова се осмѣлилъ да му каже: Господарю, понеже научихъ вече занаята, моля те да ме произведешъ майсторъ. Искамъ да работя свободно, да помисля и за себе си. Време е вече да се задомя. Господарьтъ му се съгласилъ, произвелъ го майсторъ и го пусналъ на свобода. Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ? Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се чувалъ звукътъ „ху”. Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ. Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години!

Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си. Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ. Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата „а” правилно, работитѣ му се нареждатъ добре. Той се радва на здравъ умъ, на здраво сърдце и на силна воля. Не може ли да изговори буквата „а” превилно, гърнето му се пука. Следователно, Христовото учение се заключава, именно, въ правилното изговаряне на буквата „а”. Това значи, да владѣе човѣкъ изкуството да пече грънцитѣ си безъ да се пукатъ. Всичко зависи отъ духането въ гърнето. Много пѫти ще духашъ, много пѫти ще казвашъ „ху”, но, въ края на краищата, грънцитѣ ви ще бѫдатъ здрави. Много пѫти ще грѣшите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-голѣми бури и вѣтрове, на голѣми мѫчнотии и изпитания — грънцитѣ ви ще оцѣлѣятъ.

Изучавайте законитѣ на числото три — на Христа, т. е. на вашия умъ. Изучавайте законитѣ на числото осемь на Божествената майка, т. е. на вашата душа. Изучавайте законитѣ и на единицата, на Духа, Който е свързанъ съ човѣшката воля. Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ.

Следователно, свободенъ е онзи, който може да превръща отрицателнитѣ сили въ положителни. Свободенъ е онзи, който може да омѣси глината, да направи отъ нея грънци и да ги опече, безъ да се пукатъ. Свободенъ е онзи, който може да изправи живота си, а следъ това да помага на ближнитѣ си, да изправятъ и тѣ своя животъ. Това означава мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Стани, вдигни одъра си и ходи!”

Желая още днесъ да дойде Христосъ между васъ и да остане за вѣчни времена въ вашитѣ умове и сърдца.

Желая всички да бѫдете честни, справедливи, умни и добри и да приложите тѣзи качества въ живота си.

18. Беседа отъ Учителя, държана на 13 октомврий, 1918 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...