Jump to content
Ани

1927_06_19 Ще оздравѣе

Recommended Posts

"Вехтото премина", Сила и живот, IX серия, т.4 (1927),

Книгата съдържа беседи на Учителя от 03.04.1927 г. до 19.06.1927 г. Издание 1931 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Ще оздравѣе

 

 

   Рекоха ученицитѣ Му: „Господи, ако е заспалъ, ще оздравѣе“.*)

 

„Ще оздравѣе“. Само здравиятъ човѣкъ е способенъ за работа. Ако е боленъ, той ще бѫде на легло; ако е умрѣлъ, той ще бѫде въ гроба. При истинското здраве става правилна обмѣна между всички удове на организма. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да разбиратъ правилно философията на здравето. Тѣ иматъ много атавистически възгледи върху живота, вслѣдствие на което търсятъ щастието тамъ, дѣто го нѣма. Нѣкой момъкъ се влюби въ една болна мома и очаква да бѫде щастливъ съ нея. Болната мома не може да го направи щастливъ. Изобщо, тя никому не може да донесе щастие. Грѣшниятъ, сиромахътъ, глупавиятъ сѫщо така не могатъ да донесатъ щастие на никого. Питамъ: какво носи умрѣлиятъ? Умрѣлиятъ носи само миризма. — Ами заспалиятъ? — Заспалиятъ носи безгрижие.

 

Казвамъ: много момци се влюбватъ не само въ болни моми, но тѣ се влюбватъ и въ паритѣ. Обаче, паритѣ сѫ мъртви сѫщества, мъртви моми, умрѣли отъ прѣди милиони години насамъ, и сега трѣбва да дойде нѣкой, да ги възкреси. Нѣкои отъ сегашнитѣ хора сѫ заспали, а други — умрѣли, и за тѣхъ трѣбва да дойде нѣкой, да ги събуди, да ги възкреси. Тѣ сѫ подобни на змийскитѣ яйца, Трѣбва да възкръснатъ нѣкои мъртви или заспали нѣща, но човѣкъ трѣбва да знае кои нѣща да възкресява. Паритѣ трѣбва ли да възкръсватъ? Покажете единъ човѣкъ въ цѣлата история на живота, който, като е възкресилъ паритѣ, той самъ да не е умрѣлъ! Който е възкресилъ паритѣ, той, рано или късно, е билъ убитъ отъ нѣкого.

 

Сега, като говоря по този начинъ, азъ имамъ прѣдъ видъ съврѣменната култура и цивилизация, на които съврѣменнитѣ хора сѫ пълно отражение. Тѣ нѣматъ нѣщо свое изработено, но живѣятъ съ възгледи и разбирания отъ минали култури и цивилизации и затова ще ги чуете и днесъ още да казватъ: безъ пари, безъ злато не може да се живѣе. Ако това твърдение е право, дайте на хората нѣколко тона злато, отнемете всичкото жито отъ хамбаритѣ имъ и вижте, какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Като съпоставите нѣщата правилно, ще видите, че златото служи само за обмѣна, но не и като цѣль въ живота. Само по този начинъ човѣкъ ще се увѣри, че въ живота има извѣстни идеи, които сѫ така необходими, както и житното зърно; обаче, има и такива идеи, които служатъ само за обмѣна, като златото. Тѣ сѫ мъртви идеи, т. е. идеи безъ животъ.

 

Питамъ: какво се разбира подъ думата „смърть“? Подъ думата смърть се разбира недиференцирано състояние на материята. Ако човѣкъ приеме храна, която не е диференцирана, т. е. въ която не е вложенъ животъ, тя ще му причини смърть. Дървото за познаване доброто и злото, за което се говори въ Битието, било недиференцирано, вслѣдствие на което плодоветѣ му носѣли смърть. По тази причина, именно, Богъ забранилъ на първитѣ хора да ядатъ отъ плодоветѣ на това дърво. Има отрови, отъ които само една капка е въ състояние да прѣдизвика моментална смърть за човѣка. Запримѣръ, достатъчно е да дойде нѣкой при единъ религиозенъ човѣкъ, вѣрващъ въ Бога и да го отклони отъ този пѫть, за да внесе въ него най силната отрова. Той може да му каже: слушай, никакъвъ Богъ не сѫществува. Яжъ и пий, за нищо не се безпокой. Удари нашироко, да знаешъ поне, защо си живѣлъ. Нѣма по-силна отрова, по страшна смърть за човѣка, ако успѣе нѣкой да го отклони отъ Бога! Такъвъ човѣкъ изпада вече въ хипнотично състояние: дѣто отиде, той все паритѣ държи въ ума си и за нищо повече не мисли. Питамъ: кой създаде паритѣ? — Човѣкътъ. Започне ли човѣкъ да живѣе само за паритѣ, за богатството, той търси вече лесния пѫть. Който иска да живѣе правилно, той не трѣбва да става робъ на паритѣ, но да стане тѣхенъ господарь. Такъвъ човѣкъ може да бѫде богатъ, да разполага съ пари, когато пожелае. Какъ ще стане богатъ? —  Като развие своята чувствителность, своята нервна система. Той ще вземе прѫчицата си и съ нея ще открие, дѣ има заровени пари: ще ги разрови и ще разбогатѣе. Има ли смисълъ такъвъ човѣкъ да се моли на този или на онзи банкеръ за пари? Трѣбва ли такъвъ човѣкъ да се моли на светиитѣ да му помогнатъ да разбогатѣе? Едно трѣбва да се знае: светиитѣ пари не даватъ. Тѣ сами нѣматъ пари, Когато дойдоха при Христа да искатъ отъ Него данъкъ, какво направи Той? Петъръ, безъ да мисли много, каза, че Христосъ ще плати данъка, защото и Той се подчинява на общия редъ. Обаче, Христосъ го запита: Петре, въ Царството Божие кой плаща данъкъ — синоветѣ, или поданицитѣ? — Поданицитѣ. Значи, синоветѣ сѫ свободни. За да не ги съблазнимъ, обаче, вземи мрѣжата си и я хвърли въ водата. Първата риба, която хванешъ, извади я отъ мрѣжата, отвори устата ѝ и ще намѣришъ вѫтрѣ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Продай този камъкъ и съ полученитѣ пари плати данъка!

 

И тъй, въ новата култура, въ новитѣ разбирания хората трѣбва да държатъ пѫтя на ученитѣ. Тѣ трѣбва да се свържатъ съ хората на експерименталната наука, а не само съ тия на теорията. Учениятъ трѣбва да прави редъ опити и изслѣдвания, докато се добере до извѣстни закони и правила. Истински учениятъ не очаква на никого, той не се моли на светиитѣ да му помогнатъ, но работи усилено, прави свои изслѣдвания, търси закони, общи изводи и казва: Богъ е поставилъ извѣстни закони въ живота, които азъ непрѣменно трѣбва да изслѣдвамъ и проуча. И той се моли, но неговата молитва прѣдставя само допитване. Когато нѣкой човѣкъ не може да разрѣши единъ въпросъ, той се допитва до нѣкого, какъ трѣбва да разрѣши този въпросъ. Способниятъ човѣкъ се задоволява само съ едно малко загатване — по-нататъкъ той самъ работи.

 

Сега, напримѣръ, като сте събрани тукъ, мнозина могатъ да ви запитатъ: защо се интересувате отъ новото учение? Наистина, всички заемате извѣстно обществено положение, повечето отъ васъ сѫ женени, имате жена, дѣца, наредени сте, осигурени сте материално, защо ви е тогава ново учение? Вие имате старо учение; защо ви е ново? Когато хората се държатъ за старото, тѣ се намиратъ въ положение подобно на това, въ което се намиратъ съврѣменнитѣ родители и дѣца. Нѣкой баща има дъщеря, която много обича. Той е толкова привързанъ къмъ нея, че по никой начинъ не желае тя да се ожени. Ако не бѣше нейнъ баща, той би се оженилъ за нея. Той я обича тайно въ душата си. Майка, която има синъ, по сѫщия начинъ обича сина си и за нищо не би се съгласила да го ожени за нѣкоя мома. Ако не бѣше негова майка, тя би се оженила за него. Майката казва на сина си: синко, пази се отъ момитѣ! Нали виждашъ, и азъ се оженихъ, но нищо не придобихъ отъ женитбата. И бащата казва на дъщеря си: дъще, не се жени, не ти трѣбва беля на главата! Тукъ имашъ и ядене, и пиене, каквото ти е нужно; защо трѣбва да напущашъ нашия домъ? Това сѫ факти, които се срѣщатъ въ живота. Обаче, това може да се продължава до извѣстно врѣме. Докато бащата и майката сѫ здрави, тѣ не искатъ да женятъ дѣцата си, но като остарѣятъ, като почнатъ рѫцѣтѣ и краката имъ да не държатъ, бащата казва вече на дъщеря си: нѣма какво, ти трѣбва да си намѣришъ нѣкой момъкъ, да го обикнешъ, да помислишъ и за себе си. Богъ е наредилъ така. Майката, отъ своя страна, казва на сине си: врѣме е вече, синко, и ти да се задомишъ. Намѣри нѣкоя добра мома, която да обикнешъ и се оженете. Така е наредилъ Господъ. Питамъ: какво се постига съ такива женитби?

 

Сѫщиятъ законъ се отнася и до вѣрванията на хората. Съврѣменнитѣ хора иматъ нѣкои свещени вѣрвания, отъ които не искатъ да се откажатъ по никой начинъ. Обаче, понѣкога условията така се измѣнятъ, че и тѣ сами се чудятъ, какво стана, че приеха новитѣ възгледи, за които никога даже не сѫ помисляли. Запримѣръ, нѣкой не обича даденъ човѣкъ и казва: кракътъ ми нѣма да стѫпи въ дома на този човѣкъ! Обаче, не се минава много врѣме, нѣкаква нужда отъ пари заставя този човѣкъ да отстѫпи отъ първото си рѣшение и да отиде въ дома на онзи, когото не искалъ да види. Нѣкой синъ се сърди на баща си и казва; не искамъ да ямъ! Докога нѣма да яде? — Докато огладнѣе. Гладътъ е такава сила, че е въ състояние да измѣни възгледитѣ на хората.

 

Сега, да се върнемъ къмъ сѫществената мисъль отъ прочетения стихъ; „Ако е заспалъ, ще оздравѣе“. Изобщо, спещитѣ хора се разглеждатъ като такива, на които мислитѣ и чувствата сѫ разсѣяни. Тѣ водятъ почти обикновенъ животъ и живѣятъ само днесъ за днесъ, безъ да свързватъ миналото съ настоящето, и настоящето съ бѫдещето. Здрави хора пъкъ се наричатъ тѣзи, които живѣятъ въ настоящето, използуватъ миналото, а иматъ прѣдъ видъ и бѫдещето. Спещитѣ хора сѫщеврѣменно сѫ и болни хора, защото сънътъ е болезнено състояние за човѣка. Сънътъ не е естествено състояние. Ангелитѣ, напримѣръ, не спятъ; светиитѣ не спятъ. Обаче, хората, като болни, спятъ. И затова тѣ казватъ: не може безъ сънъ. Да, докато човѣкъ е боленъ, той ще спи. Малкитѣ дѣца спятъ по 10 —15 часа на день, обаче, колкото повече растатъ, часоветѣ на съня въ тѣхъ намаляватъ. Старитѣ хора спятъ малко, въ изключителни случаи само спятъ много.

 

Казвамъ: нѣкои хора се интересуватъ само отъ физическата страна на живота и признаватъ за работа само физическата. Духовниятъ животъ не ги интересува. Тѣ се интересуватъ главно отъ обикновения животъ, който носи най-голѣмитѣ изпитания, страдания и мѫчения. Питамъ: защо трѣбва да си създава човѣкъ ненужни страдания? Запримѣръ, нѣкой не вѣрва въ Бога, не вѣрва въ разумнитѣ сѫщества, въ напредналитѣ братя, които работятъ върху него и по тѣхенъ адресъ говори лоши думи. По този начинъ той си създава ненужни страдания. Казвамъ: всѣки трѣбва да има прѣдъ видъ, че разумнитѣ, възвишенитѣ сѫщества сѫ добри, но когато хората се опълчаватъ срѣщу Истината, тогава и тѣ сѫ безпощадни, никому не прощаватъ. Нѣкой казва: съсѣдътъ ми е сърдитъ. Питамъ: кой е виновенъ за това? Ако твоята дъщеря слънчаса, слънцето ли е виновно за това? Често хората се страхуватъ отъ слънчевитѣ лѫчи, да не почернѣятъ. Какво лошо има въ почерняването? Който чернѣе отъ слънцето, трѣбва даже да се радва, защото това показва, че той е здравъ човѣкъ. Ако човѣкъ не изгаря, не почернява отъ слънцето, това показва, че той не е здравъ, и затова слънцето не може да му въздѣйствува, не може да го лѣкува. Слѣдователно, ако човѣкъ изгаря отъ слънцето, той трѣбва да се радва, защото слънцето може да го лѣкува. Има хора, които слънцето не може да лѣкува. Между слънцето и човѣка трѣбва да става правилна обмѣна. Чернота, прѣдизвикана отъ слънчевитѣ лѫчи, показва, че слънцето е извлѣкло отъ организма на човѣка всички утайки, нечистотии, всичката гѫста материя. Ако човѣкъ не почернява, тази гѫста материя остава въ организма му и впослѣдствие създава редъ болезнени състояния. Въ духовния човѣкъ тази гѫста материя излиза на повърхнината, и той се чисти, а въ обикновения човѣкъ тя остава вѫтрѣ. Обикновенитѣ хора вѫтрѣ сѫ жестоки, а отвънъ — меки, добри. Често хората си служатъ съ израза: „Крокодилски сълзи“. Какво подразбира този изразъ?

 

Въ единъ анекдотъ се разправя, че когато крокодилътъ иска да глътне жертвата си, той плаче върху нея, да я намокри, за да я глътне по-лесно. По сѫщия начинъ постѫпватъ и нѣкои хора. Тѣ плачатъ за нѣкого не защото този човѣкъ е умрѣлъ, нито защото го обичатъ, но понеже искатъ да го изядатъ. Тѣ плачатъ, за да могатъ по-лесно да го глътнатъ, Казвате: това е жестоко. Питамъ: когато заколите едно агне и го сготвите, нали го намазвате отгорѣ съ масло? Защо го намазвате? — Да го глътнете по лесно. Послѣ, туряте отгорѣ малко лукъ, магданозъ, товаонова, да стане по-вкусно.

 

Казвамъ: злото не седи въ това, че човѣкъ изялъ една овца или кокошка. Това не е нито грѣхъ, нито прѣстѫпление, но то трѣбва да стане по любовъ. Ако една овца се влюби въ човѣка, той непрѣменно трѣбва да я изяде. Защо? — Защото животътъ не е нѣщо обективно. Човѣкъ не може да даде живота си другиму, ако не влѣзе да живѣе въ него. И Богъ даде Сина си жертва заради насъ. Казано е: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Значи, ако обичаме Бога, ние трѣбва да ядемъ плътьта му и да пиемъ кръвьта му. Това значи: ако обичаме Бога, непрѣменно трѣбва да абсорбираме Словото Му, което е Неговата плъть, и тогава ще имаме животъ въ себе си. Обаче, мнозина разбиратъ този стихъ буквално, и казватъ, че не трѣбва да ядемъ месо. Да не ядемъ месо, това подразбира да не се удоволствуваме. Да се удоволствуваме, това подразбира да вършимъ грѣхъ, т. е. да ядемъ храна, за която организъмътъ не е готовъ. Ядемъ ли такава храна, тя служи като отрова. Това пъкъ е най-голѣмото зло, което можемъ да извършимъ съ себе си. Месната храна съдържа най-силната отрова за човѣшкия организъмъ. Тя символизира „дървото за познаване доброто и злото“. Ева внесе първото животно въ райската градина и го закла. Богъ каза на Адама: „Отъ всички животни и птици, които оставямъ въ рая на твое разположение, нито едно нѣма да заколите. Ще кѫсате само отъ плодоветѣ на дърветата и съ тѣхъ ще се храните“. Обаче, единъ отъ чернитѣ адепти влѣзе въ рая и каза на Ева; ако ядете плътьта на животното и пиете кръвьта му, вие ще придобиете вѣченъ животъ. Възъ основа на това, Христосъ казва, че човѣкъ е станалъ человѣкоубиецъ, т. е. той пръвъ е внесълъ въ живота убийството.

 

Слѣдователно, жената първа внесе месоядството въ свѣта. И сега, за да изкупи този грѣхъ, тя е опрѣдѣлена да ражда дѣцата си съ мѫка и да ги кърми съ собственото си млѣко. Всички дѣца, които сега се раждатъ, прѣдставятъ ония избити, заклани души въ миналото. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че Господъ е наредилъ, женитѣ да раждатъ, но защо и за какво, не знаете. Не е така. Както днесъ раждатъ и кърмятъ съврѣменнитѣ жени, това е за изкупване на тѣхнитѣ грѣхове. Вижте, напримѣръ, какъ се развиватъ растенията и дърветата. Вземете една сѣмка, боднете я въ земята, и слѣдъ врѣме тя израсва и започва самостоятелно да се развива. За нея майка не се грижи: нито я кърми, нито въ пелени я повива, нито въ корито я кѫпе. Тя само израства нагорѣ и дава плодъ.

 

Сега, като се говори така на съврѣменнитѣ хора, нѣкои отъ тѣхъ минаватъ за учени и казватъ; и така може, но и по другъ начинъ може. И Ева разсѫждаваше така. Тя казваше: не мога ли да постѫпя и по другъ начинъ? Не съмъ ли господарка на себе си? Не мога ли да заколя това животно? Да, тя може да направи, каквото пожелае, но въ едно отъ своитѣ прѣраждания тя пакъ ще се роди жена, ще се ожени, ще роди единъ нехранимайко, когото ще кърми съ собственото си млѣко. Нейниятъ синъ е животното, което тя е заклала въ едно отъ своитѣ прѣраждания, и сега е длъжна да му даде животъ, да работи за неговото подигане. Тѣзи нѣща не съ ясни за васъ, но ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите, каква верига отъ минали проявления слѣдва настоящия ви животъ. Сега, като не виждате това, нищо не знаете. Запримѣръ, вие не знаете, защо сте събрани тукъ, дѣ сте били въ миналото, дѣ сте се срѣщали, какви отношения сте имали и т. н. Казвате: сега сме братя и сестри, навѣрно и въ миналото сме имали добри отношения. Какво сте били въ миналото, не се знае. Теоретически е така, но трѣбва да сте ясновидци, да видите и разберете всичко. За тази цѣль вие трѣбва да бѫдете свободни, да разбирете отношенията между хората и правилно да ги използувате.

 

Най-първо човѣкъ трѣбва да подбира своята храна, тъй щото при процеса на храненето да създаде въ себе си здрави и положителни възгледи за живота, Моята задача досега е била да внеса въ умоветѣ на хората поне единъ правиленъ възгледъ за любовьта, въ нейнитѣ основни, нови форми. Ако съврѣменнитѣ хора бѣха разбрали любовьта, прѣстѫпностьта между тѣхъ щѣше да се намали, умътъ имъ щѣше да се просвѣти, а сърцето имъ — да се облагороди. Прѣди всичко, човѣкъ трѣбва де знае, че нѣма здрава, положителна наука безъ любовь; нѣма домъ, нѣма общество безъ любовь. Любовьта е вѫтрѣшна връзка въ живота. Нѣма ли любовь, вѫтрѣшната връзка ще почива върху свещения егоизъмъ. Обаче, тамъ, дѣто егоизъмътъ цари, всѣкаква връзка се разкѫсва. Ето защо, само Любовьта е въ сила да създаде връзки. Мѫдростьта затѣга тѣзи връзки, а Истината имъ дава свобода и ги реализира. Прѣзъ цѣлата вѣчность любовьта е била и е единствената връзка, която се хвърля въ морето, въ свѣта, да лови риби. Какво ще прави съ тѣзи риби? Вие какво правите съ рибитѣ? — Печете ги. Обаче, трѣбва да знаете, какъ да печете. Ако пъкъ имате едно сѣме, трѣбва да знаете, какъ да го посадите. Послѣ ще дойде мѫдростьта, да ви покаже, въ каква почва да го посадите. Най-послѣ ще дойде истината, да обере плодоветѣ. Слѣдователно, чрѣзъ любовьта, мъдростьта и истината ще се дойде до вѫтрѣшния смисълъ на живота. Забѣлѣжете, понѣкога у човѣка се явяватъ прояви, каквито у месояднитѣ животни. Ако обидите нѣкой човѣкъ, той е готовъ веднага да се нахвърли върху васъ съ ножъ. Така постъпваха и английскитѣ жени. суфражисткитѣ, когато воюваха за правата си. Тѣ носѣха на шапкитѣ си голѣми игли, и който се приближаваше до тѣхъ, тѣ го бодѣха. Това принуди английскитѣ държавници да забранятъ на женитѣ да носятъ такива игли на главитѣ си. Тѣ не искаха да имъ дадатъ права, но съ това още повече ожесточиха женитѣ и ги заставиха да си послужатъ съ разни срѣдства въ борба за свободата.

 

Питамъ: отдѣ се яви това желание у човѣка, да мушка своя неприятель съ ножъ, или съ друго нѣкакво орѫдие? Не е ли по-добрѣ, щомъ нѣкой иска да се побори съ неприятеля си, да се упражнява извѣстно врѣме, да развие силата си и да излѣзе срѣщу него на борба? Така поне физически ще се развие. Трѣбва ли братъ брата да убива за нищо и никакво? Мушкането съ ножъ е изкуство, което мѫжетѣ прилагатъ. Женитѣ пъкъ си служатъ съ вързване съ вѫже. Какво прави жената, когато иска да постигне нѣщо, за което мѫжътъ не е съгласенъ? Тя ще приготви хубава баница, ще купи винце и ще го покани да яде и да пие. Той ще си хапне добрѣ, ще си пийне и отъ дѣйствието на виното ще заспи. Като заспи, тя ще го завърже съ едно здраво вѫже за краката и за рѫцѣтѣ и като се събуди, ще му се засмѣе и ще каже: сега, ще се съгласишъ ли да изпълнишъ това, което искамъ? Ако не се съгласи, тя ще започне да го налага по всички правила. Тогава, ще не ще, той ще се съгласи да направи това, което тя иска.

 

Казвате: никакъвъ моралъ не е това, Питамъ: какъвъ моралъ е този, когато една майка цѣли 20 години е възпитавала сина си въ религиозенъ духъ, карала го е да ходи на черква, учила го е да вѣрва въ Бога, да бѫде честенъ и добъръ, но единъ день той се влюбва въ една мома и заради нея зарѣзва всичко. Той не се интересува вече отъ майка си, отъ баща си, на черква не ходи, къмъ хората е невнимателенъ и т. н. Това отъ убѣждение ли е? Не, той прави това отъ страхъ, гледа да угоди на момата, да не я изгуби. Когато затворятъ нѣкого въ участъка и го биятъ, за да се откаже отъ своитѣ убѣждения, питамъ: коя е причината, дѣто той се отказва отъ своитѣ убѣждения? Убѣди ли се въ друго нѣщо, или се отказва отъ страхъ? Той се отказва отъ страхъ, да го не биятъ повече. Често хората се отказваватъ отъ своитѣ свещени убѣждения отъ страхъ, да не страдатъ.

 

Сегашниятъ животъ, съ своитѣ мѫчнотии и насилия, е въ състояние да разруши хубавото и красивото у човѣка.

 

Съ това азъ не искамъ да изнасямъ противорѣчията, които сѫществуватъ въ живота, но говоря за атавистическитѣ мисли и чувства, събрани отъ хиляди години насамъ въ живота на човѣка. При дадени условия тѣзи мисли и чувства се проявяватъ, развиватъ се, и по този начинъ разрушаватъ хубавото и възвишеното въ човѣка. Запримѣръ, казватъ за нѣкого, че откакъ се влюбилъ, разбилъ живота си. Какво лошо има въ това, че се е влюбилъ? Любовьта трѣбва да бѫде чиста и света. Истинска любовь азъ наричамъ тази, при която момъкътъ, който се е влюбилъ въ момата, даде пълна свобода на чувствата, на вѣрванията ѝ и каже: Господъ, въ Когото ти вѣрвашъ, е свещенъ, както за тебе, така и за мене. И ако ти се откажешъ отъ Него заради мене, тогава и азъ ще се откажа отъ тебе. Момата пъкъ трѣбва да каже на своя възлюбенъ: заради мене ти не трѣбва да се откажешъ отъ майка си и отъ баща си. Тази е идеалната любовь между двама млади. Майката и бащата отъ своя страна, трѣбва да кажатъ на двамата млади, че прѣди всичко, тѣ трѣбва да останатъ вѣрни на идеала, който Богъ е вложилъ въ душитѣ имъ. Не кажатъ ли така, нѣма идеализъмъ въ живота. Ето защо, въ живота се изисква вѫтрѣшна идейность, а не да се налагатъ хората единъ на другъ, споредъ обстоятелствата. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде здравъ. Само по този начинъ ще има пълно разбиране между всички хора.

 

Съврѣменнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ много внимателни въ думитѣ, въ езика си. Говори ли човѣкъ, особено прѣдъ общество, той трѣбва да изпитва, да провѣрява думитѣ си, да слѣди, каква сила и значение влага въ тѣхъ. Защо? — Защото всѣка дума може да се тълкува двояко. Говори ли човѣкъ лично, той трѣбва малко да говори. Всѣка дума, която изговаря, прѣдварително той трѣбва да я прѣцѣди прѣзъ деветь решета и тогава да я пусне въ обръщение. Забѣлѣзано е, запримѣръ, когато човѣкъ иска да каже нѣщо идейно, той тогава, именно, мълчи; когато говори лично за себе си, много нѣща разправя. Когато човѣкъ изнася нѣща отъ своя личенъ животъ, той може да създаде цѣлъ романъ. Другъ пъкъ, като разправя за себе си, увлича се и най послѣ казва, че всичко това видѣлъ на сънъ. Казвамъ: това не е нито сънъ, нито ясновидство, но въображението му рисува тѣзи картини. Той иска още да убѣди хората, че отгорѣ му диктували тѣзи нѣща. Който разбира законитѣ, той знае, отдѣ идатъ тѣзи истории. Ще дойде нѣкой да ми разправя, че донесълъ тази вода отъ еди-кой си изворъ. Казвамъ: азъ съмъ открилъ тази вода и съмъ я опитвалъ много пѫти. Трѣбва ли да ми разправяте това, което азъ зная?

 

Казвамъ; любовьта образува първата връзка. Тя дава топлина, начало на живота. Дойде ли любовьта въ човѣка, въ него се явява мощь, сила и той казва: сега вече азъ мога всичко да направя. Човѣкътъ на любовьта е богатъ, той не се нуждае отъ нищо. Какво е умора, упадъкъ, той не знае. Любовьта никога не отпада. Това е едно отъ нейнитѣ свещени качества. Колкото повече врѣме минава, любовьта все повече и повече се усилва. За любовьта прѣпятствие нѣма. Явятъ ли се нѣкакви прѣпятствия, тя ги прѣодолява. Любовь, въ която ставатъ промѣни, показва, че почвата, теренътъ, върху който животътъ се гради, е слабъ. И тогава нищо друго не остава, освѣнъ да се изучатъ свойствата на твърдата материя. Азъ съмъ изнесълъ прѣдъ васъ много нѣща, но има много още, които нѣма да изнеса, защото тѣ сѫ твърда храна. Днесъ всички знаятъ, че твърдата храна не е за дѣцата. Тя е само за възмѫжалитѣ. Често се говори, че човѣкъ не трѣбва да се жени. Тази е една твърда мисъль, която не е за дѣца. Тя се отнася само за съвършенитѣ. За несъвършенитѣ казвамъ: човѣкъ трѣбва да се жени, колкото пѫти иска. — Колко пѫти трѣбва да се женя? — Жени се 90 пѫти по деветь. Дойде другъ, пита; колко пѫти трѣбва да се женя? — Ти ще се женишъ още 85 пѫти. На трети казвамъ: ти ще се женишъ още 80 пѫти. Най-послѣ, на четвърти казвамъ: ти ще се женишъ още веднъжъ.

 

Слѣдователно, който се жени, той се учи отъ жена си. За да дойде човѣкъ до закона на съвършенството, той трѣбва да е миналъ прѣзъ 99 професори. Жената не дохожда на земята да готви на мѫжа си, но тя се явява като негова професорка, да му държи лекции. Когато жената — професоръ иска отъ мѫжа си да ѝ купи нѣщо, съ това тя иска да му каже: ако ти не си способенъ да платишъ за уроцитѣ си, азъ нѣма да те уча. Може ли той да намаже колата съ малко масло, всичко тръгва добрѣ. Така е поставенъ днесъ въпросътъ за женитбата не само за българитѣ, но за всички хора на земята. Разбере ли човѣкъ физическия животъ, той ще разбере и духовния. Сѫщото се отнася и до идеитѣ. Човѣкъ трѣбва да има такава идея въ живота си, която за нищо да не отстѫпва отъ него. Запримѣръ, най-първо той трѣбва да обича Бога и да знае, какъ да Го обича. Нѣкой казва: азъ никога не съмъ виждалъ Бога; тогава, какъ мога да Го обичамъ? Питамъ: съ виждане ли се проявява любовьта? Чудно нѣщо! Ако трѣбва да виждате Бога, за да Го обичате, какво ще кажете тогава за слѣпитѣ хора? Въ сѫщность, има слѣпи, които любятъ Бога повече отъ онѣзи, които виждатъ. Въ историята на човѣчеството има случаи, когато слѣпъ човѣкъ люби повече отъ този, който вижда. Нѣкои слѣпи познаватъ любещитѣ хора само съ докосване до тѣхъ. Като се докосвате до хората на любовьта, тѣ излѫчватъ особена топлина, особени трептения, които човѣкъ никога не забравя. Между хората на любовьта се създава вѫтрѣшна връзка. Въ душата на човѣка, любовьта прѣдставя готова клада за запалване. Тя е огнище, на което сѫ поставени дърва или вѫглища. Достатъчно е само да се докоснете до него съ запалена клечка, и огъньтъ се запалва. При това, колкото врѣмето минава, толкова повече огъньтъ, любовьта се разраства.

 

И тъй, при сегашнитѣ условия на живота, всички хора се нуждаятъ отъ здрави възгледи, съ които да надраснатъ възгледитѣ на съврѣменното общество. Младиятъ трѣбва да люби и да знае, защо люби. Който се жени, той пъкъ трѣбва да знае, защо се жени и да люби като жененъ човѣкъ, т. е. като човѣкъ, който се е свързалъ вече въ името на любовьта. Който умира, трѣбва да знае защо умира; той трѣбва да люби като умрѣлъ. Който заспива, и той трѣбва да има любовь. Будниятъ пъкъ, който седи около заспалия, когото обича, трѣбва да знае, кога да го събуди. Така направи и Христосъ, като събуди Лазаря. Казва се въ Писанието за Христа, че Той обичалъ Марта, обичалъ сестра ѝ, обичалъ и Лазаря. Ако не го обичаше, щѣше ли да го възкръси? Следователно, първото нѣщо, необходимо за всички е вие да обичате Бога, и Той да ви обича. Богъ обичаше Мария, Марта и брата имъ, Лазаря, защото и тѣ Го обичаха. Вие казвате, че ще възкръснете, а сѫщеврѣменно питате: обича ли ни Господъ? Какъ ще ви възкръси, ако не ви обича? Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да сте въ положението на мома, която женятъ. Тя се запитва: обича ли ме този човѣкъ? Казвамъ: пипни рѣката му и ще разберешъ! Ако отъ неговата топлина се запалятъ дърветата на твоята клада, той те обича. Не те ли обича, ти, ще умрешъ отъ студъ; твоятъ огънъ нѣма да се запали.

 

Значи, вие трѣбва да имате нови, свѣжи, правилни възгледи за любовьта. Любовьта носи физически, духовенъ и умственъ животъ. Изопачи ли се любовьта, въ човѣка се явяватъ редъ отрицателни състояния. Тъй щото, упадъкътъ на човѣка се дължи на изопачаването на любовьта. Затова, именно, въ новата култура, въ новитѣ вѣрвания любовьта трѣбва да се внесе като нова фаза на живота. Това може да се постигне при условие, да има човѣкъ пълно довѣрие къмъ всеобемащата любовь, къмъ Бога. Обаче, животътъ на съврѣменнитѣ хора е пъленъ съ подозрѣния. Защо трѣбва да подозира човѣкъ? Нека стане ясновидецъ, да провѣрява всичко. Човѣкъ трѣбва да вѣрва само въ онова, което вижда. Подава ли се човѣкъ само на онова, което чува, което му нашепватъ отвънъ, той ще има постоянни смущения въ ума и въ сърцето си. Защо трѣбва човѣкъ да се смущава? На онзи, който се смущава, казвамъ: спри се, концентрирай ума си и провѣри всичко, което виждашъ и възприемашъ! Само по този вътрѣшенъ начинъ човѣкъ може да се домогне до Истината. Що се отнася до думитѣ на този — на онзи, това нищо не значи. Питамъ: ти самъ видѣ ли това нѣщо? — Видѣхъ. — Съ кои очи: съ физическитѣ или съ духовнитѣ? Да виждашъ нѣщата съ физическитѣ си очи, това не е истинско виждане. Нѣкой хваналъ рѣката на нѣкого, другъ цѣлуналъ нѣкого, това още нищо не значи. Никой не знае вѫтрѣшнитѣ потици или намѣрения въ душата на човѣка. Вие не знаете още, когато момъкъ цѣлуне нѣкоя мома, какво може да направи той съ нея слѣдъ 10—15 години. Вие трѣбва да бѫдете физиономисти, или френолози, за да познавате човѣка.

 

Единъ богатъ американецъ изпраща портрета на единъ младъ момъкъ до единъ знаменитъ американски физиономистъ съ слѣдната молба: моята дъщеря се е влюбила въ този момъкъ. Искамъ да ми кажете, слѣдъ като видите и нейния, и неговия портретъ, ще могатъ ли тия двама души да водятъ единъ хармониченъ животъ, да се разбиратъ помежду си. Физиономистътъ отговаря категорично: по никой начинъ вашата дъщеря не трѣбва да се ожени за този човѣкъ. Ако тѣ се оженятъ, слѣдъ двѣ години той ще я убие. Той е прѣстѫпенъ типъ. Дъщерята отказва на този момъкъ. Той се оженва за друга мома. Слѣдъ двѣ години, обаче, той убива жена си.

 

Сега, и вие трѣбва да учите, да придобиете тази положителна наука: като вѣрвате, да знаете, защо вѣрвате; като обичате, да знаете, защо обичате. Освѣнъ това, каквото човѣкъ има, той трѣбва да го цѣни. Само по този начинъ между хората могатъ да се създадатъ правилни отношения. Ако и ние имаме сѫщитѣ отношения помежду си, каквито свѣтътъ има, по какво се различаваме отъ тѣхъ? Въ сѫщность, само онзи, който живѣе въ любовьта и я прилага, той има единъ плюсъ въ себе си. Човѣкъ може да не съзнава, въ какво седи този плюсъ, но той трѣбва да влѣзе дълбоко въ живота, да проникне дълбоко въ себе си, да оцѣни всичко, каквото има. Човѣкъ трѣбва да се постави на голѣми противорѣчия, за да оцѣни онова, което му е дадено. Понѣкога човѣкъ трѣбва всичко да изгуби, за да го оцѣни. Запримеръ, нѣкой казва: бѣденъ съмъ, нищо нѣмамъ. Защо ми е това голо здраве? Въ варненско нѣкѫде имало единъ младъ, здравъ момъкъ, който се наричалъ Стоянъ. Той често казвалъ на майка си: мамо, здраве, сила имамъ, но бѣденъ съмъ! Защо ми е това здраве? Случило се, че Стоянъ тежко заболѣлъ, три години боледувалъ. При това положение, той казвалъ на майка си: мамо, нищо не искамъ, освѣнъ здраве. Ако ми помогне Господъ да оздравѣя, ще цѣня само здравето си. И съ камъни да ме товари, ще се радвамъ на здравето си и доволенъ ще бѫда. За този Стоянъ се говори въ българскитѣ народни пѣсни.

 

Казвамъ: като знаемъ цѣната на здравето, и ние трѣбва да искаме отъ Бога главно здраве, животъ, пъленъ съ свѣтли мисли и чувства. Имаме ли това, и съ камъни да ни товари, ние ще бѫдемъ радостни и доволни. Вземете, запримѣръ, живота на първитѣ християни. Тѣ бѣха подлагани на мѫки, на изтезания, но всичко прѣтърпѣха, всичко понесоха съ радость за своя идеалъ — Христа. Съ това, обаче, тѣ спасиха живота на хиляди хора, като ги обърнаха къмъ Бога. Така е било, и така ще бѫде всѣкога за човѣкъ, който живѣе по Бога. Пѫтьтъ на този човѣкъ е винаги отворенъ.

 

Мнозина се оплакватъ, че нѣматъ пари. Единъ попъ ми казваше: ти проповѣдвашъ хубаво, но пари нѣмашъ. Освѣнъ това, и одежди нѣмашъ. Като чета нѣкоя молитва, азъ веднага си турямъ епитрахилъ. Безъ епитрахилъ работата не върви. И ти трѣбва да четешъ съ епитрахилъ. Казвамъ: дѣдо попе, и азъ имамъ епитрахилъ. Изваждамъ отъ джоба си едно малко шишенце, пълно съ една особена течность и казвамъ: този е моятъ епитрахилъ. Достатъчно е, като отида нѣкѫдѣ, да сипя само три капки отъ тази течность, и всички изпитатъ нейното благотворно дѣйствие. Отъ тази течность болни оздравяватъ; страдащи се просвѣтяватъ; недоволни се задоволяватъ. При това, никакво възнаграждение не искамъ отъ никого. Обаче, млѣчната баница ме чака. Свещеникътъ ме запитва: можешъ ли да ми кажешъ, каква е тази течность? Казвамъ: нѣма защо да я знаешъ. Ти имашъ епитрахилъ, съ който си служишъ. Ако искашъ да придобиешъ тази течность, ела съ мене, да ме придружавашъ.

 

Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль. Отъ всички се изискватъ трезви идеи. Ние не сме за аскетизма, но за правилнитѣ идеи. Ние не сме за вѫтрѣшнитѣ ограничения, за изтезанията, но за правилнитѣ, за идеалнитѣ отношения между хората. И ако човѣкъ търпи, ако люби, ако търси истината и славата Божия, единъ день той ще има свещенъ дѣлъ въ всичко това. Ако е заспалъ, той ще се пробуди. Въ този смисълъ, първото нѣщо, което ви пожелавамъ, е да бѫдете здрави, въ широкъ смисълъ на думата. Само по този начинъ могатъ да се възстановятъ между хората правилни отношения. Безъ здраве нищо не се постига.

 

Слѣдователно, за да се постигне това, което душата желае, изисква се усилена работа. Вземете, напримѣръ, за да посветимъ двѣ минути отъ врѣмето си за работа за Господа, за възстановяване мира между всички хора, между всички общества и народи, трѣбваше редъ приготовления. За приготовлението отиде повече врѣме, отколкото за работата, която свършихме. Всѣки трѣбва да знае, че красотата и смисълътъ на постиженията седи повече въ приготовленията за тѣхъ, отколкото въ самитѣ постижения. Двѣтѣ минути, които посветихме въ работата за Бога, прѣдставятъ идейното, което твори и създава. Приготовлението прѣдставя обработване на идейното. То може да се обработва прѣзъ цѣлия день. Разберете ли така живота, той ще стане лекъ и приятенъ. Ако опрѣдѣлятъ цѣлъ часъ за молитва, всички ще се уплашатъ. Опрѣдѣлятъ ли само двѣ минути за молитва, както бѣше днесъ, тѣ сѫ като въздухъ, като хубавата вода и като твърдата почва, на която седимъ.

 

 

35. Бесѣда отъ Учителя, държана на 19 юний,

 

1927 г. София.

 

---------------

*) Иоана 11:12

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще оздравѣе

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

Рекоха ученицитѣ Му: „Господи, ако е заспалъ, ще оздравѣе”. Иоана 11:12

 

„Ще оздравѣе”. Само здравиятъ човѣкъ е способенъ за работа. Ако е боленъ, той ще бѫде на легло; ако е умрѣлъ, той ще бѫде въ гроба. При истинското здраве става правилна обмѣна между всички удове на организма. Съвременнитѣ хора трѣбва да разбиратъ правилно философията на здравето. Тѣ иматъ много атавистически възгледи върху живота, вслѣдствие на което търсятъ щастието тамъ, дѣто го нѣма. Нѣкой момъкъ се влюби въ една болна мома и очаква да бѫде щастливъ съ нея. Болната мома не може да го направи щастливъ. Изобщо, тя никому не може да донесе щастие. Грѣшниятъ, сиромахътъ, глупавиятъ сѫщо така не могатъ да донесатъ щастие на никого. Питамъ: какво носи умрѣлиятъ? Умрѣлиятъ носи само миризма. — Ами заспалиятъ? — Заспалиятъ носи безгрижие.

 

Казвамъ: много момци се влюбватъ не само въ болни моми, но тѣ се влюбватъ и въ паритѣ. Обаче, паритѣ сѫ мъртви сѫщества, мъртви моми, умрѣли отъ преди милиони години насамъ, и сега трѣбва да дойде нѣкой, да ги възкреси. Нѣкои отъ сегашнитѣ хора сѫ заспали, а други — умрѣли, и за тѣхъ трѣбва да дойде нѣкой, да ги събуди, да ги възкреси. Тѣ сѫ подобни на змийскитѣ яйца, Трѣбва да възкръснатъ нѣкои мъртви или заспали нѣща, но човѣкъ трѣбва да знае кои нѣща да възкресява. Паритѣ трѣбва ли да възкръсватъ? Покажете единъ човѣкъ въ цѣлата история на живота, който, като е възкресилъ паритѣ, той самъ да не е умрѣлъ! Който е възкресилъ паритѣ, той, рано или късно, е билъ убитъ отъ нѣкого.

 

Сега, като говоря по този начинъ, азъ имамъ предвидъ съвременната култура и цивилизация, на които съвременнитѣ хора сѫ пълно отражение. Тѣ нѣматъ нѣщо свое изработено, но живѣятъ съ възгледи и разбирания отъ минали култури и цивилизации и затова ще ги чуете и днесъ още да казватъ: безъ пари, безъ злато не може да се живѣе. Ако това твърдение е право, дайте на хората нѣколко тона злато, отнемете всичкото жито отъ хамбаритѣ имъ и вижте, какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Като съпоставите нѣщата правилно, ще видите, че златото служи само за обмѣна, но не и като цѣль въ живота. Само по този начинъ човѣкъ ще се увѣри, че въ живота има извѣстни идеи, които сѫ така необходими, както и житното зърно; обаче, има и такива идеи, които служатъ само за обмѣна, като златото. Тѣ сѫ мъртви идеи, т. е. идеи безъ животъ.

 

Питамъ: какво се разбира подъ думата „смърть”? Подъ думата смърть се разбира недиференцирано състояние на материята. Ако човѣкъ приеме храна, която не е диференцирана, т. е. въ която не е вложенъ животъ, тя ще му причини смърть. Дървото за познаване доброто и злото, за което се говори въ Битието, било недиференцирано, вслѣдствие на което плодоветѣ му носѣли смърть. По тази причина, именно, Богъ забранилъ на първитѣ хора да ядатъ отъ плодоветѣ на това дърво. Има отрови, отъ които само една капка е въ състояние да предизвика моментална смърть за човѣка. Запримѣръ, достатъчно е да дойде нѣкой при единъ религиозенъ човѣкъ, вѣрващъ въ Бога и да го отклони отъ този пѫть, за да внесе въ него най-силната отрова. Той може да му каже: слушай, никакъвъ Богъ не сѫществува. Яжъ и пий, за нищо не се безпокой. Удари нашироко, да знаешъ поне, защо си живѣлъ. Нѣма по-силна отрова, по-страшна смърть за човѣка, ако успѣе нѣкой да го отклони отъ Бога! Такъвъ човѣкъ изпада вече въ хипнотично състояние: дѣто отиде, той все паритѣ държи въ ума си и за нищо повече не мисли. Питамъ: кой създаде паритѣ? — Човѣкътъ. Започне ли човѣкъ да живѣе само за паритѣ, за богатството, той търси вече лесния пѫть. Който иска да живѣе правилно, той не трѣбва да става робъ на паритѣ, но да стане тѣхенъ господарь. Такъвъ човѣкъ може да бѫде богатъ, да разполага съ пари, когато пожелае. Какъ ще стане богатъ? — Като развие своята чувствителность, своята нервна система. Той ще вземе прѫчицата си и съ нея ще открие, дѣ има заровени пари: ще ги разрови и ще разбогатѣе. Има ли смисълъ такъвъ човѣкъ да се моли на този или на онзи банкеръ за пари? Трѣбва ли такъвъ човѣкъ да се моли на светиитѣ да му помогнатъ да разбогатѣе? Едно трѣбва да се знае: светиитѣ пари не даватъ. Тѣ сами нѣматъ пари, Когато дойдоха при Христа да искатъ отъ Него данъкъ, какво направи Той? Петъръ, безъ да мисли много, каза, че Христосъ ще плати данъка, защото и Той се подчинява на общия редъ. Обаче, Христосъ го запита: Петре, въ Царството Божие кой плаща данъкъ — синоветѣ, или поданицитѣ? — Поданицитѣ. Значи, синоветѣ сѫ свободни. За да не ги съблазнимъ, обаче, вземи мрежата си и я хвърли въ водата. Първата риба, която хванешъ, извади я отъ мрежата, отвори устата й и ще намѣришъ вѫтрѣ единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Продай този камъкъ и съ полученитѣ пари плати данъка!

 

И тъй, въ новата култура, въ новитѣ разбирания хората трѣбва да държатъ пѫтя на ученитѣ. Тѣ трѣбва да се свържатъ съ хората на експерименталната наука, а не само съ тия на теорията. Учениятъ трѣбва да прави редъ опити и изслѣдвания, докато се добере до извѣстни закони и правила. Истински учениятъ не очаква на никого, той не се моли на светиитѣ да му помогнатъ, но работи усилено, прави свои изслѣдвания, търси закони, общи изводи и казва: Богъ е поставилъ извѣстни закони въ живота, които азъ непременно трѣбва да изслѣдвамъ и проуча. И той се моли, но неговата молитва представя само допитване. Когато нѣкой човѣкъ не може да разрѣши единъ въпросъ, той се допитва до нѣкого, какъ трѣбва да разрѣши този въпросъ. Способниятъ човѣкъ се задоволява само съ едно малко загатване — по-нататъкъ той самъ работи.

 

Сега, напримѣръ, като сте събрани тукъ, мнозина могатъ да ви запитатъ: защо се интересувате отъ новото учение? Наистина, всички заемате извѣстно обществено положение, повечето отъ васъ сѫ женени, имате жена, дѣца, наредени сте, осигурени сте материално, защо ви е тогава ново учение? Вие имате старо учение; защо ви е ново? Когато хората се държатъ за старото, тѣ се намиратъ въ положение подобно на това, въ което се намиратъ съвременнитѣ родители и дѣца. Нѣкой баща има дъщеря, която много обича. Той е толкова привързанъ къмъ нея, че по никой начинъ не желае тя да се ожени. Ако не бѣше нейнъ баща, той би се оженилъ за нея. Той я обича тайно въ душата си. Майка, която има синъ, по сѫщия начинъ обича сина си и за нищо не би се съгласила да го ожени за нѣкоя мома. Ако не бѣше негова майка, тя би се оженила за него. Майката казва на сина си: синко, пази се отъ момитѣ! Нали виждашъ, и азъ се оженихъ, но нищо не придобихъ отъ женитбата. И бащата казва на дъщеря си: дъще, не се жени, не ти трѣбва беля на главата! Тукъ имашъ и ядене, и пиене, каквото ти е нужно; защо трѣбва да напущашъ нашия домъ? Това сѫ факти, които се срѣщатъ въ живота. Обаче, това може да се продължава до извѣстно време. Докато бащата и майката сѫ здрави, тѣ не искатъ да женятъ дѣцата си, но като остарѣятъ, като почнатъ рѫцѣтѣ и краката имъ да не държатъ, бащата казва вече на дъщеря си: нѣма какво, ти трѣбва да си намѣришъ нѣкой момъкъ, да го обикнешъ, да помислишъ и за себе си. Богъ е наредилъ така. Майката, отъ своя страна, казва на сине си: време е вече, синко, и ти да се задомишъ. Намѣри нѣкоя добра мома, която да обикнешъ и се оженете. Така е наредилъ Господъ. Питамъ: какво се постига съ такива женитби?

 

Сѫщиятъ законъ се отнася и до вѣрванията на хората. Съвременнитѣ хора иматъ нѣкои свещени вѣрвания, отъ които не искатъ да се откажатъ по никой начинъ. Обаче, понѣкога условията така се измѣнятъ, че и тѣ сами се чудятъ, какво стана, че приеха новитѣ възгледи, за които никога даже не сѫ помисляли. Запримѣръ, нѣкой не обича даденъ човѣкъ и казва: кракътъ ми нѣма да стѫпи въ дома на този човѣкъ! Обаче, не се минава много време, нѣкаква нужда отъ пари заставя този човѣкъ да отстѫпи отъ първото си рѣшение и да отиде въ дома на онзи, когото не искалъ да види. Нѣкой синъ се сърди на баща си и казва; не искамъ да ямъ! Докога нѣма да яде? — Докато огладнѣе. Гладътъ е такава сила, че е въ състояние да измѣни възгледитѣ на хората.

 

Сега, да се върнемъ къмъ сѫществената мисъль отъ прочетения стихъ; „Ако е заспалъ, ще оздравѣе”. Изобщо, спещитѣ хора се разглеждатъ като такива, на които мислитѣ и чувствата сѫ разсѣяни. Тѣ водятъ почти обикновенъ животъ и живѣятъ само днесъ за днесъ, безъ да свързватъ миналото съ настоящето, и настоящето съ бѫдещето. Здрави хора пъкъ се наричатъ тѣзи, които живѣятъ въ настоящето, използуватъ миналото, а иматъ предвидъ и бѫдещето. Спещитѣ хора сѫщевременно сѫ и болни хора, защото сънътъ е болезнено състояние за човѣка. Сънътъ не е естествено състояние. Ангелитѣ, напримѣръ, не спятъ; светиитѣ не спятъ. Обаче, хората, като болни, спятъ. И затова тѣ казватъ: не може безъ сънъ. Да, докато човѣкъ е боленъ, той ще спи. Малкитѣ дѣца спятъ по 10 ÷ 15 часа на день, обаче, колкото повече растатъ, часоветѣ на съня въ тѣхъ намаляватъ. Старитѣ хора спятъ малко, въ изключителни случаи само спятъ много.

 

Казвамъ: нѣкои хора се интересуватъ само отъ физическата страна на живота и признаватъ за работа само физическата. Духовниятъ животъ не ги интересува. Тѣ се интересуватъ главно отъ обикновения животъ, който носи най-голѣмитѣ изпитания, страдания и мѫчения. Питамъ: защо трѣбва да си създава човѣкъ ненужни страдания? Запримѣръ, нѣкой не вѣрва въ Бога, не вѣрва въ разумнитѣ сѫщества, въ напредналитѣ братя, които работятъ върху него и по тѣхенъ адресъ говори лоши думи. По този начинъ той си създава ненужни страдания. Казвамъ: всѣки трѣбва да има предвидъ, че разумнитѣ, възвишенитѣ сѫщества сѫ добри, но когато хората се опълчаватъ срѣщу Истината, тогава и тѣ сѫ безпощадни, никому не прощаватъ. Нѣкой казва: съсѣдътъ ми е сърдитъ. Питамъ: кой е виновенъ за това? Ако твоята дъщеря слънчаса, слънцето ли е виновно за това? Често хората се страхуватъ отъ слънчевитѣ лѫчи, да не почернѣятъ. Какво лошо има въ почерняването? Който чернѣе отъ слънцето, трѣбва даже да се радва, защото това показва, че той е здравъ човѣкъ. Ако човѣкъ не изгаря, не почернява отъ слънцето, това показва, че той не е здравъ, и затова слънцето не може да му въздѣйствува, не може да го лѣкува. Слѣдователно, ако човѣкъ изгаря отъ слънцето, той трѣбва да се радва, защото слънцето може да го лѣкува. Има хора, които слънцето не може да лѣкува. Между слънцето и човѣка трѣбва да става правилна обмѣна. Чернота, прѣдизвикана отъ слънчевитѣ лѫчи, показва, че слънцето е извлѣкло отъ организма на човѣка всички утайки, нечистотии, всичката гѫста материя. Ако човѣкъ не почернява, тази гѫста материя остава въ организма му и впослѣдствие създава редъ болезнени състояния. Въ духовния човѣкъ тази гѫста материя излиза на повърхнината, и той се чисти, а въ обикновения човѣкъ тя остава вѫтрѣ. Обикновенитѣ хора вѫтрѣ сѫ жестоки, а отвънъ — меки, добри. Често хората си служатъ съ израза: „Крокодилски сълзи”. Какво подразбира този изразъ?

 

Въ единъ анекдотъ се разправя, че когато крокодилътъ иска да глътне жертвата си, той плаче върху нея, да я намокри, за да я глътне по-лесно. По сѫщия начинъ постѫпватъ и нѣкои хора. Тѣ плачатъ за нѣкого не защото този човѣкъ е умрѣлъ, нито защото го обичатъ, но понеже искатъ да го изядатъ. Тѣ плачатъ, за да могатъ по-лесно да го глътнатъ, Казвате: това е жестоко. Питамъ: когато заколите едно агне и го сготвите, нали го намазвате отгорѣ съ масло? Защо го намазвате? — Да го глътнете по-лесно. Послѣ, туряте отгорѣ малко лукъ, магданозъ, това-онова, да стане по-вкусно.

 

Казвамъ: злото не седи въ това, че човѣкъ изялъ една овца или кокошка. Това не е нито грѣхъ, нито престѫпление, но то трѣбва да стане по любовъ. Ако една овца се влюби въ човѣка, той непременно трѣбва да я изяде. Защо? — Защото животътъ не е нѣщо обективно. Човѣкъ не може да даде живота си другиму, ако не влѣзе да живѣе въ него. И Богъ даде Сина си жертва заради насъ. Казано е: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Значи, ако обичаме Бога, ние трѣбва да ядемъ плътьта му и да пиемъ кръвьта му. Това значи: ако обичаме Бога, непременно трѣбва да абсорбираме Словото Му, което е Неговата плъть, и тогава ще имаме животъ въ себе си. Обаче, мнозина разбиратъ този стихъ буквално, и казватъ, че не трѣбва да ядемъ месо. Да не ядемъ месо, това подразбира да не се удоволствуваме. Да се удоволствуваме, това подразбира да вършимъ грѣхъ, т. е. да ядемъ храна, за която организъмътъ не е готовъ. Ядемъ ли такава храна, тя служи като отрова. Това пъкъ е най-голѣмото зло, което можемъ да извършимъ съ себе си. Месната храна съдържа най-силната отрова за човѣшкия организъмъ. Тя символизира „дървото за познаване доброто и злото”. Ева внесе първото животно въ райската градина и го закла. Богъ каза на Адама: „Отъ всички животни и птици, които оставямъ въ рая на твое разположение, нито едно нѣма да заколите. Ще кѫсате само отъ плодоветѣ на дърветата и съ тѣхъ ще се храните”. Обаче, единъ отъ чернитѣ адепти влѣзе въ рая и каза на Ева; ако ядете плътьта на животното и пиете кръвьта му, вие ще придобиете вѣченъ животъ. Възъ основа на това, Христосъ казва, че човѣкъ е станалъ человѣкоубиецъ, т. е. той пръвъ е внесълъ въ живота убийството.

 

Слѣдователно, жената първа внесе месоядството въ свѣта. И сега, за да изкупи този грѣхъ, тя е опредѣлена да ражда дѣцата си съ мѫка и да ги кърми съ собственото си млѣко. Всички дѣца, които сега се раждатъ, представятъ ония избити, заклани души въ миналото. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че Господъ е наредилъ, женитѣ да раждатъ, но защо и за какво, не знаете. Не е така. Както днесъ раждатъ и кърмятъ съвременнитѣ жени, това е за изкупване на тѣхнитѣ грѣхове. Вижте, напримѣръ, какъ се развиватъ растенията и дърветата. Вземете една сѣмка, боднете я въ земята, и следъ време тя израсва и започва самостоятелно да се развива. За нея майка не се грижи: нито я кърми, нито въ пелени я повива, нито въ корито я кѫпе. Тя само израства нагорѣ и дава плодъ.

 

Сега, като се говори така на съвременнитѣ хора, нѣкои отъ тѣхъ минаватъ за учени и казватъ; и така може, но и по другъ начинъ може. И Ева разсѫждаваше така. Тя казваше: не мога ли да постѫпя и по другъ начинъ? Не съмъ ли господарка на себе си? Не мога ли да заколя това животно? Да, тя може да направи, каквото пожелае, но въ едно отъ своитѣ прераждания тя пакъ ще се роди жена, ще се ожени, ще роди единъ нехранимайко, когото ще кърми съ собственото си млѣко. Нейниятъ синъ е животното, което тя е заклала въ едно отъ своитѣ прераждания, и сега е длъжна да му даде животъ, да работи за неговото подигане. Тѣзи нѣща не съ ясни за васъ, но ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите, каква верига отъ минали проявления следва настоящия ви животъ. Сега, като не виждате това, нищо не знаете. Запримѣръ, вие не знаете, защо сте събрани тукъ, дѣ сте били въ миналото, дѣ сте се срѣщали, какви отношения сте имали и т. н. Казвате: сега сме братя и сестри, навѣрно и въ миналото сме имали добри отношения. Какво сте били въ миналото, не се знае. Теоретически е така, но трѣбва да сте ясновидци, да видите и разберете всичко. За тази цѣль вие трѣбва да бѫдете свободни, да разбирете отношенията между хората и правилно да ги използувате.

 

Най-първо човѣкъ трѣбва да подбира своята храна, тъй щото при процеса на храненето да създаде въ себе си здрави и положителни възгледи за живота, Моята задача досега е била да внеса въ умоветѣ на хората поне единъ правиленъ възгледъ за любовьта, въ нейнитѣ основни, нови форми. Ако съвременнитѣ хора бѣха разбрали любовьта, престѫпностьта между тѣхъ щеше да се намали, умътъ имъ щеше да се просвѣти, а сърдцето имъ — да се облагороди. Преди всичко, човѣкъ трѣбва де знае, че нѣма здрава, положителна наука безъ любовь; нѣма домъ, нѣма общество безъ любовь. Любовьта е вѫтрѣшна връзка въ живота. Нѣма ли любовь, вѫтрѣшната връзка ще почива върху свещения егоизъмъ. Обаче, тамъ, дѣто егоизъмътъ цари, всѣкаква връзка се разкѫсва. Ето защо, само Любовьта е въ сила да създаде връзки. Мѫдростьта затѣга тѣзи връзки, а Истината имъ дава свобода и ги реализира. Презъ цѣлата вѣчность любовьта е била и е единствената връзка, която се хвърля въ морето, въ свѣта, да лови риби. Какво ще прави съ тѣзи риби? Вие какво правите съ рибитѣ? — Печете ги. Обаче, трѣбва да знаете, какъ да печете. Ако пъкъ имате едно сѣме, трѣбва да знаете, какъ да го посадите. Послѣ ще дойде мѫдростьта, да ви покаже, въ каква почва да го посадите. Най-послѣ ще дойде истината, да обере плодоветѣ. Слѣдователно, чрезъ любовьта, мъдростьта и истината ще се дойде до вѫтрѣшния смисълъ на живота. Забележете, понѣкога у човѣка се явяватъ прояви, каквито у месояднитѣ животни. Ако обидите нѣкой човѣкъ, той е готовъ веднага да се нахвърли върху васъ съ ножъ. Така постъпваха и английскитѣ жени. суфражисткитѣ, когато воюваха за правата си. Тѣ носѣха на шапкитѣ си голѣми игли, и който се приближаваше до тѣхъ, тѣ го бодѣха. Това принуди английскитѣ държавници да забранятъ на женитѣ да носятъ такива игли на главитѣ си. Тѣ не искаха да имъ дадатъ права, но съ това още повече ожесточиха женитѣ и ги заставиха да си послужатъ съ разни срѣдства въ борба за свободата.

 

Питамъ: отдѣ се яви това желание у човѣка, да мушка своя неприятель съ ножъ, или съ друго нѣкакво орѫдие? Не е ли по-добрѣ, щомъ нѣкой иска да се побори съ неприятеля си, да се упражнява извѣстно време, да развие силата си и да излѣзе срѣщу него на борба? Така поне физически ще се развие. Трѣбва ли братъ брата да убива за нищо и никакво? Мушкането съ ножъ е изкуство, което мѫжетѣ прилагатъ. Женитѣ пъкъ си служатъ съ вързване съ вѫже. Какво прави жената, когато иска да постигне нѣщо, за което мѫжътъ не е съгласенъ? Тя ще приготви хубава баница, ще купи винце и ще го покани да яде и да пие. Той ще си хапне добрѣ, ще си пийне и отъ дѣйствието на виното ще заспи. Като заспи, тя ще го завърже съ едно здраво вѫже за краката и за рѫцѣтѣ и като се събуди, ще му се засмѣе и ще каже: сега, ще се съгласишъ ли да изпълнишъ това, което искамъ? Ако не се съгласи, тя ще започне да го налага по всички правила. Тогава, ще не ще, той ще се съгласи да направи това, което тя иска.

 

Казвате: никакъвъ моралъ не е това, Питамъ: какъвъ моралъ е този, когато една майка цѣли 20 години е възпитавала сина си въ религиозенъ духъ, карала го е да ходи на черква, учила го е да вѣрва въ Бога, да бѫде честенъ и добъръ, но единъ день той се влюбва въ една мома и заради нея зарѣзва всичко. Той не се интересува вече отъ майка си, отъ баща си, на черква не ходи, къмъ хората е невнимателенъ и т. н. Това отъ убѣждение ли е? Не, той прави това отъ страхъ, гледа да угоди на момата, да не я изгуби. Когато затворятъ нѣкого въ участъка и го биятъ, за да се откаже отъ своитѣ убѣждения, питамъ: коя е причината, дѣто той се отказва отъ своитѣ убѣждения? Убѣди ли се въ друго нѣщо, или се отказва отъ страхъ? Той се отказва отъ страхъ, да го не биятъ повече. Често хората се отказваватъ отъ своитѣ свещени убѣждения отъ страхъ, да не страдатъ.

 

Сегашниятъ животъ, съ своитѣ мѫчнотии и насилия, е въ състояние да разруши хубавото и красивото у човѣка.

 

Съ това азъ не искамъ да изнасямъ противорѣчията, които сѫществуватъ въ живота, но говоря за атавистическитѣ мисли и чувства, събрани отъ хиляди години насамъ въ живота на човѣка. При дадени условия тѣзи мисли и чувства се проявяватъ, развиватъ се, и по този начинъ разрушаватъ хубавото и възвишеното въ човѣка. Запримѣръ, казватъ за нѣкого, че откакъ се влюбилъ, разбилъ живота си. Какво лошо има въ това, че се е влюбилъ? Любовьта трѣбва да бѫде чиста и света. Истинска любовь азъ наричамъ тази, при която момъкътъ, който се е влюбилъ въ момата, даде пълна свобода на чувствата, на вѣрванията й и каже: Господъ, въ Когото ти вѣрвашъ, е свещенъ, както за тебе, така и за мене. И ако ти се откажешъ отъ Него заради мене, тогава и азъ ще се откажа отъ тебе. Момата пъкъ трѣбва да каже на своя възлюбенъ: заради мене ти не трѣбва да се откажешъ отъ майка си и отъ баща си. Тази е идеалната любовь между двама млади. Майката и бащата отъ своя страна, трѣбва да кажатъ на двамата млади, че преди всичко, тѣ трѣбва да останатъ вѣрни на идеала, който Богъ е вложилъ въ душитѣ имъ. Не кажатъ ли така, нѣма идеализъмъ въ живота. Ето защо, въ живота се изисква вѫтрѣшна идейность, а не да се налагатъ хората единъ на другъ, споредъ обстоятелствата. Само по този начинъ човѣкъ може да бѫде здравъ. Само по този начинъ ще има пълно разбиране между всички хора.

 

Съвременнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ много внимателни въ думитѣ, въ езика си. Говори ли човѣкъ, особено предъ общество, той трѣбва да изпитва, да провѣрява думитѣ си, да слѣди, каква сила и значение влага въ тѣхъ. Защо? — Защото всѣка дума може да се тълкува двояко. Говори ли човѣкъ лично, той трѣбва малко да говори. Всѣка дума, която изговаря, предварително той трѣбва да я прецеди презъ деветь решета и тогава да я пусне въ обръщение. Забелязано е, запримѣръ, когато човѣкъ иска да каже нѣщо идейно, той тогава, именно, мълчи; когато говори лично за себе си, много нѣща разправя. Когато човѣкъ изнася нѣща отъ своя личенъ животъ, той може да създаде цѣлъ романъ. Другъ пъкъ, като разправя за себе си, увлича се и най послѣ казва, че всичко това видѣлъ на сънъ. Казвамъ: това не е нито сънъ, нито ясновидство, но въображението му рисува тѣзи картини. Той иска още да убѣди хората, че отгорѣ му диктували тѣзи нѣща. Който разбира законитѣ, той знае, отдѣ идатъ тѣзи истории. Ще дойде нѣкой да ми разправя, че донесълъ тази вода отъ еди-кой си изворъ. Казвамъ: азъ съмъ открилъ тази вода и съмъ я опитвалъ много пѫти. Трѣбва ли да ми разправяте това, което азъ зная?

 

Казвамъ; любовьта образува първата връзка. Тя дава топлина, начало на живота. Дойде ли любовьта въ човѣка, въ него се явява мощь, сила и той казва: сега вече азъ мога всичко да направя. Човѣкътъ на любовьта е богатъ, той не се нуждае отъ нищо. Какво е умора, упадъкъ, той не знае. Любовьта никога не отпада. Това е едно отъ нейнитѣ свещени качества. Колкото повече време минава, любовьта все повече и повече се усилва. За любовьта препятствие нѣма. Явятъ ли се нѣкакви препятствия, тя ги преодолява. Любовь, въ която ставатъ промѣни, показва, че почвата, теренътъ, върху който животътъ се гради, е слабъ. И тогава нищо друго не остава, освѣнъ да се изучатъ свойствата на твърдата материя. Азъ съмъ изнесълъ предъ васъ много нѣща, но има много още, които нѣма да изнеса, защото тѣ сѫ твърда храна. Днесъ всички знаятъ, че твърдата храна не е за дѣцата. Тя е само за възмѫжалитѣ. Често се говори, че човѣкъ не трѣбва да се жени. Тази е една твърда мисъль, която не е за дѣца. Тя се отнася само за съвършенитѣ. За несъвършенитѣ казвамъ: човѣкъ трѣбва да се жени, колкото пѫти иска. — Колко пѫти трѣбва да се женя? — Жени се 90 пѫти по деветь. Дойде другъ, пита; колко пѫти трѣбва да се женя? — Ти ще се женишъ още 85 пѫти. На трети казвамъ: ти ще се женишъ още 80 пѫти. Най-послѣ, на четвърти казвамъ: ти ще се женишъ още веднъжъ.

 

Слѣдователно, който се жени, той се учи отъ жена си. За да дойде човѣкъ до закона на съвършенството, той трѣбва да е миналъ прѣзъ 99 професори. Жената не дохожда на земята да готви на мѫжа си, но тя се явява като негова професорка, да му държи лекции. Когато жената — професоръ иска отъ мѫжа си да й купи нѣщо, съ това тя иска да му каже: ако ти не си способенъ да платишъ за уроцитѣ си, азъ нѣма да те уча. Може ли той да намаже колата съ малко масло, всичко тръгва добрѣ. Така е поставенъ днесъ въпросътъ за женитбата не само за българитѣ, но за всички хора на земята. Разбере ли човѣкъ физическия животъ, той ще разбере и духовния. Сѫщото се отнася и до идеитѣ. Човѣкъ трѣбва да има такава идея въ живота си, която за нищо да не отстѫпва отъ него. Запримѣръ, най-първо той трѣбва да обича Бога и да знае, какъ да Го обича. Нѣкой казва: азъ никога не съмъ виждалъ Бога; тогава, какъ мога да Го обичамъ? Питамъ: съ виждане ли се проявява любовьта? Чудно нѣщо! Ако трѣбва да виждате Бога, за да Го обичате, какво ще кажете тогава за слѣпитѣ хора? Въ сѫщность, има слѣпи, които любятъ Бога повече отъ онѣзи, които виждатъ. Въ историята на човѣчеството има случаи, когато слѣпъ човѣкъ люби повече отъ този, който вижда. Нѣкои слѣпи познаватъ любещитѣ хора само съ докосване до тѣхъ. Като се докосвате до хората на любовьта, тѣ излѫчватъ особена топлина, особени трептения, които човѣкъ никога не забравя. Между хората на любовьта се създава вѫтрѣшна връзка. Въ душата на човѣка, любовьта представя готова клада за запалване. Тя е огнище, на което сѫ поставени дърва или вѫглища. Достатъчно е само да се докоснете до него съ запалена клечка, и огъньтъ се запалва. При това, колкото времето минава, толкова повече огъньтъ, любовьта се разраства.

 

И тъй, при сегашнитѣ условия на живота, всички хора се нуждаятъ отъ здрави възгледи, съ които да надраснатъ възгледитѣ на съвременното общество. Младиятъ трѣбва да люби и да знае, защо люби. Който се жени, той пъкъ трѣбва да знае, защо се жени и да люби като жененъ човѣкъ, т. е. като човѣкъ, който се е свързалъ вече въ името на любовьта. Който умира, трѣбва да знае защо умира; той трѣбва да люби като умрѣлъ. Който заспива, и той трѣбва да има любовь. Будниятъ пъкъ, който седи около заспалия, когото обича, трѣбва да знае, кога да го събуди. Така направи и Христосъ, като събуди Лазаря. Казва се въ Писанието за Христа, че Той обичалъ Марта, обичалъ сестра й, обичалъ и Лазаря. Ако не го обичаше, щѣше ли да го възкръси? Следователно, първото нѣщо, необходимо за всички е вие да обичате Бога, и Той да ви обича. Богъ обичаше Мария, Марта и брата имъ, Лазаря, защото и тѣ Го обичаха. Вие казвате, че ще възкръснете, а сѫщевременно питате: обича ли ни Господъ? Какъ ще ви възкръси, ако не ви обича? Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да сте въ положението на мома, която женятъ. Тя се запитва: обича ли ме този човѣкъ? Казвамъ: пипни рѣката му и ще разберешъ! Ако отъ неговата топлина се запалятъ дърветата на твоята клада, той те обича. Не те ли обича, ти, ще умрешъ отъ студъ; твоятъ огънъ нѣма да се запали.

 

Значи, вие трѣбва да имате нови, свѣжи, правилни възгледи за любовьта. Любовьта носи физически, духовенъ и умственъ животъ. Изопачи ли се любовьта, въ човѣка се явяватъ редъ отрицателни състояния. Тъй щото, упадъкътъ на човѣка се дължи на изопачаването на любовьта. Затова, именно, въ новата култура, въ новитѣ вѣрвания любовьта трѣбва да се внесе като нова фаза на живота. Това може да се постигне при условие, да има човѣкъ пълно довѣрие къмъ всеобемащата любовь, къмъ Бога. Обаче, животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ подозрѣния. Защо трѣбва да подозира човѣкъ? Нека стане ясновидецъ, да провѣрява всичко. Човѣкъ трѣбва да вѣрва само въ онова, което вижда. Подава ли се човѣкъ само на онова, което чува, което му нашепватъ отвънъ, той ще има постоянни смущения въ ума и въ сърдцето си. Защо трѣбва човѣкъ да се смущава? На онзи, който се смущава, казвамъ: спри се, концентрирай ума си и провѣри всичко, което виждашъ и възприемашъ! Само по този вътрѣшенъ начинъ човѣкъ може да се домогне до Истината. Що се отнася до думитѣ на този — на онзи, това нищо не значи. Питамъ: ти самъ видѣ ли това нѣщо? — Видѣхъ. — Съ кои очи: съ физическитѣ или съ духовнитѣ? Да виждашъ нѣщата съ физическитѣ си очи, това не е истинско виждане. Нѣкой хваналъ рѣката на нѣкого, другъ цѣлуналъ нѣкого, това още нищо не значи. Никой не знае вѫтрѣшнитѣ потици или намѣрения въ душата на човѣка. Вие не знаете още, когато момъкъ цѣлуне нѣкоя мома, какво може да направи той съ нея следъ 10 ÷ 15 години. Вие трѣбва да бѫдете физиономисти, или френолози, за да познавате човѣка.

 

Единъ богатъ американецъ изпраща портрета на единъ младъ момъкъ до единъ знаменитъ американски физиономистъ съ следната молба: моята дъщеря се е влюбила въ този момъкъ. Искамъ да ми кажете, следъ като видите и нейния, и неговия портретъ, ще могатъ ли тия двама души да водятъ единъ хармониченъ животъ, да се разбиратъ помежду си. Физиономистътъ отговаря категорично: по никой начинъ вашата дъщеря не трѣбва да се ожени за този човѣкъ. Ако тѣ се оженятъ, следъ две години той ще я убие. Той е престѫпенъ типъ. Дъщерята отказва на този момъкъ. Той се оженва за друга мома. Следъ две години, обаче, той убива жена си.

 

Сега, и вие трѣбва да учите, да придобиете тази положителна наука: като вѣрвате, да знаете, защо вѣрвате; като обичате, да знаете, защо обичате. Освѣнъ това, каквото човѣкъ има, той трѣбва да го цѣни. Само по този начинъ между хората могатъ да се създадатъ правилни отношения. Ако и ние имаме сѫщитѣ отношения помежду си, каквито свѣтътъ има, по какво се различаваме отъ тѣхъ? Въ сѫщность, само онзи, който живѣе въ любовьта и я прилага, той има единъ плюсъ въ себе си. Човѣкъ може да не съзнава, въ какво седи този плюсъ, но той трѣбва да влѣзе дълбоко въ живота, да проникне дълбоко въ себе си, да оцѣни всичко, каквото има. Човѣкъ трѣбва да се постави на голѣми противорѣчия, за да оцѣни онова, което му е дадено. Понѣкога човѣкъ трѣбва всичко да изгуби, за да го оцѣни. Запримеръ, нѣкой казва: бѣденъ съмъ, нищо нѣмамъ. Защо ми е това голо здраве? Въ варненско нѣкѫде имало единъ младъ, здравъ момъкъ, който се наричалъ Стоянъ. Той често казвалъ на майка си: мамо, здраве, сила имамъ, но бѣденъ съмъ! Защо ми е това здраве? Случило се, че Стоянъ тежко заболѣлъ, три години боледувалъ. При това положение, той казвалъ на майка си: мамо, нищо не искамъ, освѣнъ здраве. Ако ми помогне Господъ да оздравѣя, ще цѣня само здравето си. И съ камъни да ме товари, ще се радвамъ на здравето си и доволенъ ще бѫда. За този Стоянъ се говори въ българскитѣ народни пѣсни.

 

Казвамъ: като знаемъ цѣната на здравето, и ние трѣбва да искаме отъ Бога главно здраве, животъ, пъленъ съ свѣтли мисли и чувства. Имаме ли това, и съ камъни да ни товари, ние ще бѫдемъ радостни и доволни. Вземете, запримѣръ, живота на първитѣ християни. Тѣ бѣха подлагани на мѫки, на изтезания, но всичко претърпѣха, всичко понесоха съ радость за своя идеалъ — Христа. Съ това, обаче, тѣ спасиха живота на хиляди хора, като ги обърнаха къмъ Бога. Така е било, и така ще бѫде всѣкога за човѣкъ, който живѣе по Бога. Пѫтьтъ на този човѣкъ е винаги отворенъ.

 

Мнозина се оплакватъ, че нѣматъ пари. Единъ попъ ми казваше: ти проповѣдвашъ хубаво, но пари нѣмашъ. Освѣнъ това, и одежди нѣмашъ. Като чета нѣкоя молитва, азъ веднага си турямъ епитрахилъ. Безъ епитрахилъ работата не върви. И ти трѣбва да четешъ съ епитрахилъ. Казвамъ: дѣдо попе, и азъ имамъ епитрахилъ. Изваждамъ отъ джоба си едно малко шишенце, пълно съ една особена течность и казвамъ: този е моятъ епитрахилъ. Достатъчно е, като отида нѣкѫде, да сипя само три капки отъ тази течность, и всички изпитатъ нейното благотворно дѣйствие. Отъ тази течность болни оздравяватъ; страдащи се просвѣтяватъ; недоволни се задоволяватъ. При това, никакво възнаграждение не искамъ отъ никого. Обаче, млѣчната баница ме чака. Свещеникътъ ме запитва: можешъ ли да ми кажешъ, каква е тази течность? Казвамъ: нѣма защо да я знаешъ. Ти имашъ епитрахилъ, съ който си служишъ. Ако искашъ да придобиешъ тази течность, ела съ мене, да ме придружавашъ.

 

Сега, да се върнемъ къмъ основната мисъль. Отъ всички се изискватъ трезви идеи. Ние не сме за аскетизма, но за правилнитѣ идеи. Ние не сме за вѫтрѣшнитѣ ограничения, за изтезанията, но за правилнитѣ, за идеалнитѣ отношения между хората. И ако човѣкъ търпи, ако люби, ако търси истината и славата Божия, единъ день той ще има свещенъ дѣлъ въ всичко това. Ако е заспалъ, той ще се пробуди. Въ този смисълъ, първото нѣщо, което ви пожелавамъ, е да бѫдете здрави, въ широкъ смисълъ на думата. Само по този начинъ могатъ да се възстановятъ между хората правилни отношения. Безъ здраве нищо не се постига.

 

Слѣдователно, за да се постигне това, което душата желае, изисква се усилена работа. Вземете, напримѣръ, за да посветимъ две минути отъ времето си за работа за Господа, за възстановяване мира между всички хора, между всички общества и народи, трѣбваше редъ приготовления. За приготовлението отиде повече време, отколкото за работата, която свършихме. Всѣки трѣбва да знае, че красотата и смисълътъ на постиженията седи повече въ приготовленията за тѣхъ, отколкото въ самитѣ постижения. Дветѣ минути, които посветихме въ работата за Бога, представятъ идейното, което твори и създава. Приготовлението представя обработване на идейното. То може да се обработва презъ цѣлия день. Разберете ли така живота, той ще стане лекъ и приятенъ. Ако опредѣлятъ цѣлъ часъ за молитва, всички ще се уплашатъ. Опредѣлятъ ли само две минути за молитва, както бѣше днесъ, тѣ сѫ като въздухъ, като хубавата вода и като твърдата почва, на която седимъ.

 

35. Бесѣда отъ Учителя, държана на 19 юний, 1927 г. въ гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×