Jump to content

1927_06_12 Дойде на себе си


Ани

Recommended Posts

"Вехтото премина", Сила и живот, IX серия, т.4 (1927),
Книгата съдържа беседи на Учителя от 03.04.1927 г. до 19.06.1927 г. Издание 1931 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Дойде на себе си

И като дойде на себе си, рече:

„На колко наемници бащини ми изостава

хлѣбъ, а пъкъ азъ мра отъ гладъ“.*)

„Дойде на себе си“. Ако свѣтътъ се разглежда отъ физическо гледище, всѣки може да го обясни. Ако изговорите думитѣ бѣлъ цвѣтъ, червенъ цвѣтъ, сини очи, черни очи, голѣма кѫща, малка кѫща, голѣмо дърво, малко дърво, всички тия думи сѫ разбрани. Или, ако изговорите думитѣ гладенъ съмъ, жаденъ съмъ, спи ми се, уморенъ съмъ — и тия думи сѫ разбрани. Тѣ не се нуждаятъ отъ обяснение. Обаче, въ цитирания стихъ думитѣ „като дойде на себе си“, тѣ се нуждаятъ отъ обяснение. Тѣзи думи означаватъ пробуждане на човѣшкото съзнание, Пробуждането на съзнанието е непрѣкѫснатъ процесъ. Мнозина иматъ повърхностно понятие за този процесъ, както и за процеса зазоряване. Тѣ гледатъ на зазоряването като на врѣмененъ, еднократенъ процесъ и затова казватъ: съмна се вече! Въ сѫщность зазоряването е вѣченъ процесъ. Когато на земята има нѣкакъвъ зоръ, всѣкога се зазорява. Зорътъ на земята никога не прѣстава, вслѣдствие на което зазоряването е вѣченъ, а не врѣмененъ процесъ. Откакъ слънцето е изгрѣло, то никога не е залѣзвало; то постоянно грѣе. Слѣдователно, зазоряване има всѣкога.

Нѣкой казва: моето съзнание се пробуди. Да, твоето съзнание се пробуди, но има и смѣни въ състоянията, има денъ и нощь въ съзнанието на човѣка. Това показва, че въ физическия свѣтъ човѣкъ не седи на едно мѣсто, той постоянно се движи. Вслѣдствие на това и явленията въ природата изглеждатъ прѣкѫснати, независими едни отъ други. Най-напрѣдъ се явява зората, изгрѣвътъ на слънцето, което постепенно се изкачва до най-голѣмата си височина, до своя зенитъ. Слѣдъ това слънцето започва да слиза, докато съвършено залѣзе. Слѣдователно, отъ зазоряването, отъ изгрѣва на слънцето до залѣза се извършватъ редъ непрѣривни процеси. Отъ научно гледище, ако човѣкъ живѣе само на физическия свѣтъ, знанията му ще бѫдатъ подобни на състоянията, прѣзъ които минава слънцето. Запримѣръ, въ първо врѣме човѣкъ има малко знания, които постепенно се увеличаватъ, дохождатъ до своя зенитъ и послѣ започватъ да отпадатъ, да губятъ своята сила, и той казва: защо ми трѣбва това знание? И безъ знание може да се живѣе. Послѣдната фаза е залѣзъ, нощь на човѣшкитѣ знания. Каже ли човѣкъ така, това показва, че той се изявява само като физическо сѫщество, което минава животъ, подобенъ на дървото. Това подразбира човѣкъ да се роди, да расте, да се развива до извѣстно положение и послѣ да умре.

Казвамъ: този въпросъ е поставенъ другояче. Въ живота си човѣкъ може да заеме три различни положения по отношение на слънцето: той може да пѫтува заедно съ слънцето, може да пѫтува прѣдъ слънцето, а може да пѫтува и слѣдъ слънцето. Ако пѫтува заедно съ слънцето, той ще се намира на зенита на своя животъ, на пълния, на съвършения день; ако пѫтува прѣдъ слънцето, той ще има вѣченъ изгрѣвъ въ живота си; ако пѫтува слѣдъ слънцето, той ще има вѣченъ залѣзъ въ живота си. Обаче, явява се въпросъ: какво да бѫде отношението на човѣка къмъ слънцето? Съ гърба си, или съ лицето си трѣбва да бѫде обърнатъ къмъ слънцето? Щомъ задавате този въпросъ, това показва, че вие разсѫждавате като сѫщества, които живѣятъ само на физическия свѣтъ. Сѫществата отъ духовния свѣтъ иматъ три лица: надѣто се обърнатъ, все слънцето гледатъ. Като казвамъ, че сѫществата отъ духовния свѣтъ иматъ три лица, това не трѣбва да се разбира буквално. Числото три означава законъ на вѣчна хармония, на вѣчно движение. Не само въ триѫгълника има три страни, три плоскости, но сѫщо така и въ свѣта на вѣчното движение има три плоскости. Тъй щото, който има три лица, той е хармониченъ човѣкъ, съ него не може да се води никакъвъ споръ.

„Дойде на себе си“. Този синъ дойде на себе си, т. е. съзнанието му се пробуди, и той каза: „На толкова наемници бащини ми остава хлѣбъ, пъкъ азъ мра отъ гладъ“. Блудниятъ синъ е поводъ само за изяснение на вѫтрѣшнитѣ състояния, които ставатъ въ човѣка. Често нѣкои ваши мисли, чувства и постѫпки не могатъ да се реализиратъ. Защо? — Понеже се намирате въ положението на блудния синъ: искате да воювате, пари нѣмате; искате да поканите нѣкого на гости, кѫща нѣмате; искате да купите нѣкому дрехи, пари нѣмате; питамъ: може ли да се нарече праведенъ човѣкъ онзи, който не може да подари нѣкому едни нови дрехи? Може ли да бѫде извѣстна на хората една чешма, която тече капка по капка? Само онази чешма е извѣстна на хората, която тече изобилно.

Сега ние имаме нови обяснения за нѣщата. Запримѣръ, азъ мога да съмъ далечъ отъ нѣкоя чешма и да се произнеса, изобилно ли тече, или слабо? По какво ще позная? По разположението на хората. Ако тѣ се трупатъ около нея и се каратъ помежду си, значи водата на тази чешма тече слабо. Ако пъкъ хората отиватъ и се връщатъ бързо отъ чешмата, радостни и весели, казвамъ: тази чешма тече изобилно, затова и между хората нѣма разправии и караници. Когато обичатъ нѣкой човѣкъ, това показва, че той е чешма съ изобилна вода. Когато мразятъ нѣкой човѣкъ и се каратъ около него, той е чешма, която едва тече. Ако синоветѣ слушатъ и почитатъ баща си, той е чешма съ много вода; ако не го обичатъ и не го слушатъ, той е чешма съ малко вода. Ако слугата не слуша господаря си, послѣдниятъ е чешма съ малко вода. Това сѫ духовни състояния извънъ врѣмето и пространството на сегашния животъ. Така трѣбва да разглеждате въпроситѣ въ живота. Вие не ги разглеждате дълбоко, и казвате: защо хората не ме обичатъ? Трѣбва да знаете, че ако отношенията ви къмъ невидимия свѣтъ сѫ прави, тогава и отношенията на хората къмъ васъ ще бѫдатъ прави. Ако вие се колебаете за нѣщо, тия колебания ще прѣминатъ и въ другитѣ хора.

Казвамъ: при пробуждане на човѣшкото съзнание се забѣлѣзватъ четири важни фази или състояния: пробуждане на самосъзнанието, на съзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Отъ фазитѣ, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човѣшката интелигентность. Ако човѣкъ не разбира закона на вѣчното движение, той не би могълъ да си обясни промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието му. Запримѣръ, понѣкога съзнанието на човѣка се помрачава толкова, че той изгубва всѣкаква свѣтлина. Това се дължи на факта, че съзнанието на човѣка не е будно. Или, прѣведено на Божественъ езикъ: отношенията на човѣка къмъ Първичната Причина не сѫ хармонични. Сѫщо така и мисъльта му по отношение на законитѣ на мѫдростьта не е хармонична. И най-послѣ, когато отношенията на човѣка къмъ законитѣ на истината не сѫ хармонични, пакъ се явява тъмнина въ съзнанието. Промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието на човѣка сѫ подобни на музикални тонове, които не траятъ дълго врѣме. Тѣ бързо се смѣнятъ и отъ бързината на траенето имъ зависи и състоянието на човѣка. Промѣнитѣ въ състоянията на човѣка, между скръбь и радость, се дължатъ, именно, на неразбиране законитѣ на вѫтрѣшнитѣ процеси. Гладниятъ скърби, защото има нѣкаква липса. Жадниятъ скърби, защото има нѣкаква липса. Обаче, задоволятъ ли се нуждитѣ на човѣка, той прѣстава да скърби и въ него се явява вѫтрѣшно доволство. Доволството показва, че вѫтрѣшнитѣ нужди на човѣка сѫ задоволени.

„На колко наемници бащини ми изостава хлѣбъ, а азъ мра отъ гладъ“. Съ кого говори блудниятъ синъ? — Съ себе си. По сѫщия начинъ и вие нѣкога говорите съ себе си. Може ли човѣкъ да говори съ себе си и на себе си? Ако нѣкой човѣкъ се разговаря съ себе си, всички наоколо го считатъ смахнатъ. Не, този човѣкъ не е смахнатъ, той се разговаря съ себе си. По естество човѣкъ е двоенъ: въ него има едно разумно сѫщество, което не взима участие въ личния, въ обикновения му животъ. Това сѫщество повече мълчи; докато не го запитатъ нѣщо, не говори. То вижда страданията на човѣка, но нищо не казва, никакъвъ съвѣтъ не дава. То гледа спокойно страданията, сълзитѣ на човѣка, но щомъ той се обърне къмъ него за нѣкакъвъ съвѣтъ, веднага му дава. Щомъ това разумно сѫщество даде съвѣта си, веднага се отдалечава. То никога не се интересува отъ послѣдствията на нашитѣ постѫпки. Обаче, хората, като своенравни сѫщества, искатъ да заставятъ това сѫщество да се интересува отъ дреболиитѣ на тѣхния животъ и казватъ: не виждашь ли, че ние страдаме? Каквото и да казватъ, това сѫщество всѣкога е тихо и спокойно, то разбира езика на страданията. Тъй щото, когато страданията дойдатъ до най-високата си точка, ние можемъ най добрѣ да се разговаряме съ тѣхъ. Човѣкъ, на когото всички клѣтки не сѫ се разнищили, не сѫ се разбили отъ страдания, той още не е дошълъ до тѣхъ и не знае, какво нѣщо сѫ страданията. Страданието е духовенъ въпросъ. То прѣдставя най-великото нѣщо въ живота. Страданието прѣдизвиква най-голѣмо раздвижване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, докато тѣ се уравновѣсятъ. Често хората изпитватъ голѣми вѫтрѣшни мѫчнотии, които се дължатъ на подпушвания на поритѣ въ организма имъ. Трѣбва да дойде нѣкакво голѣмо страдание, за да прѣдизвика отпушване на тия пори. Казвате: нали хората се миятъ съ сапунъ, съ вода, не може ли по този начинъ поритѣ имъ да се отпушатъ? При такова миене поритѣ се измиватъ само отвънъ, а дупчицитѣ имъ отвѫтрѣ пакъ оставатъ запушени. Въ тѣлото на човѣка има около седемь милиона пори. Въ това отношение, тѣ прѣдставятъ прозорци, главни отдушници на човѣшкия организъмъ. Когато всички пори съ отворени, човѣкъ е напълно здравъ. Тъй щото, отварянето, отпушването на поритѣ у човѣка става чрѣзъ вътрѣшно миене, което наричаме изпотяване. Съврѣменнитѣ хора се миятъ външно, но не и вътрѣшно, вслѣдствие на което се явяватъ редъ болезнени състояния.

Казвамъ: съврѣменнитѣ хора иматъ една особена философия, съ която тѣ подържатъ, че човѣкъ не трѣбва много да работи, не трѣбва много да се движи, не трѣбва много да яде и т. н. При това, когато видятъ, че нѣкой човѣкъ слабѣе, тѣ казватъ, че работата му е опасна. Дѣйствително, опасна е сухотата, но и затлъстяването е опасно. Сухотата и затлъстяването съ двѣ състояния у човѣка, подобни на богатството и сиромашията. Ако човѣкъ иска да урегулира енергиитѣ въ организма си, той трѣбва да подържа въ себе си мисъльта, че и като богатъ, и като сиромахъ, трѣбва да дава. Ако човѣкъ не дава, ще дойде затлъстяването, скѫперничеството, понеже той е спрѣлъ пътя на Божествената енергия въ себе си. Който не се подчинява на Божествената енергия, която тече въ организма му, той самъ се осѫжда на разрушение. По който и да е начинъ, човѣкъ трѣбва да отвори пѫть на тази енергия. Това е вѣрно и по отношение на нашитѣ мисли, чувства и желания. Всѣка права мисълъ, колкото малка и да е тя, търси пѫть да се прояви, да се реализира, понеже има Божественъ произходъ. Въ този смисълъ ние сме дошли на земята, като съработници съ Бога, да реализираме всички Негови мисли, които се носятъ въ пространството. И доколкото човѣкъ реализира Божественитѣ мисли, дотолкова той расте и се развива. Отъ това гледище, човѣкъ трѣбва да знае, че развитието и растенето му не зависятъ отъ самия него. Клончето само не може да се развива, но енергията, необходима за развитието му, иде отъ цѣлото дърво. Развитието на дървото пъкъ става въ двѣ посоки: къмъ коренитѣ и къмъ клонетѣ. Обаче, има едно вѫтрѣшно, централно движение, което иде отъ центъра на живота и изпраща енергии, както къмъ коренитѣ, така и къмъ клонетѣ на дървото. Слѣдователно, всѣко клонче отъ дървото трѣбва да съзнава, че е часть отъ великия организъмъ и ще се подчинява на неговитѣ закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живѣе и се отдѣля отъ общия организъмъ, то се осѫжда на смърть. И човѣкъ може да играе въ живота си роля на клонче, но щомъ съзнава, че е часть отъ цѣлото и не се отдѣля отъ него, той ще се развива правилно.

Казвамъ: съзнанието на хората трѣбва да де будно първо за физическия свѣтъ, за да реализиратъ най-близкитѣ си идеи. Хората още не живѣятъ правилно даже и физическия си животъ. Никой човѣкъ още не живѣе безъ злоба, безъ съмнѣния, безъ терзания. Съмнѣнието, злобата, умразата прѣдставятъ каль, тиня въ живота на човѣка. Тѣ сѫ остатъци отъ животинското царство, отъ царството на дявола. Когато дяволътъ яде и пие, той измива чиниитѣ си и нечистата вода отъ тѣхъ изпраща къмъ хората. И затова, когато двама души се каратъ, щомъ съзнаятъ грѣшката си, тѣ казватъ: дяволска работа бѣше тази разправия! Апостолъ Павелъ казва: „Има разни съсѫди — едни за почитъ, други за безчестие“, Ще кажете, че Богъ е наредилъ нѣщата така. Не, ако хората не се подчинятъ на великия законъ на Любовьта, и съзнанието имъ не се пробуди тѣ ще станатъ съсѫди на безчестие. Това подразбира: по-низкостоещитѣ сѫщества отъ васъ, които не вървятъ по Божия пѫть, ще ви направятъ орѫдия за постигане на своитѣ цѣли. Когато нѣкой господарь праща слугата си да краде и му дава за това голѣма сума, въ сѫщность какво печели слугата? Тази кражба може ли да подобри живота на слугата? Този слуга печели толкова, колкото печели човѣкъ, когато механически възприема една теория или едно учение. Запримѣръ, какво ще ме ползува знанието, че земята се върти около слънцето?

Казвамъ: между явленията въ природата и въ живота има извѣстни съотношения. Ето защо, необходимо е човѣкъ да знае и да разбира смисъла на природнитѣ явления и закони. Запримѣръ, когато разглеждамъ въртенето на земята около слънцето, казвамъ: както земята се върти около слънцето, така и азъ ще се въртя около моето слънце. Слѣдователно, щомъ азъ се въртя правилно около моето слънце, тогава и земята се върти правилно около слънцето, като дава възможность на всички други сѫщества да се въртятъ около нея, да растатъ и да се развиватъ. Земята, сама по себе си, е авторитетъ; тя не вѣрва въ никакъвъ другъ авторитетъ, освѣнъ въ Бога. Въ Битието е казано, че въ начало Богъ създаде небето и земята. Първо сѫ били създадени небето и земята, а послѣ се говори за създаването на слънцето. Подъ думитѣ „небе и земя“ се разбира сѫщината на нашия животъ. Подъ думата „земя“ разбираме цѣлия човѣшки родъ. Като се казва, че земята е била неустроена и пуста. Богъ се заелъ първо нея да устрои. Това значи, че Богъ се е заелъ да реформира, да устройва самитѣ насъ. Мнозина казватъ: ние сме направени отъ земя и въ земя ще се прѣвърнемъ.

Питамъ: какво ще придобиете, ако ви разправятъ, какъ е направена земята? При това, самиятъ прѣводъ на Свещеното Писание не е правиленъ. Много думи не сѫ прѣдадени въ точния имъ смисълъ. Казано е тамъ: „И направи Богъ небето и земята“. Думата „направи“ се отнася до видимия човѣкъ, до проявения човѣкъ. Послѣ се казва, че земята била неустроена и пуста. Какъ се разбира тогава, че земята била направена, когато въ сѫщность тя била неустроена и пуста, безъ редъ и порядъкъ? Нѣкой казва: Богъ ме е направилъ. — Да, направенъ си, но не си устроенъ. При такова направяне на човѣка въ него има още каль на умраза, на злоба, на съмнѣние. Покажете единъ ученъ човѣкъ, или философъ, който е свободенъ отъ съмнѣнието? Въ живота има доста примѣри на търпѣние, но много малко примѣри за отсѫтствие на съмнѣние. Разправятъ за Епиктета, единъ отъ гръцкитѣ философи, единъ случай отъ живота му, дѣто той проявилъ велико търпѣние. Епиктетъ билъ робъ на единъ римски патриций, извѣстенъ на всички съ своята голѣма жестокость. Той ималъ много роби, които изтезавалъ безмилостно. Така се отнасялъ и съ Епиктета, обаче, послѣдниятъ при всички случай оставалъ спокоенъ, невъзмутимъ. Когато господарьтъ го биелъ, Епиктетъ го поглеждалъ усмихнато, съ спокойно лице, безъ да капне сълза отъ очитѣ му. Той даже не се молилъ на господаря си да прѣстане да го бие, но казвалъ въ себе си: нека ме бие, колкото иска, щомъ това му прави удоволствие. Това негово поведение особено дразнило господаря му, и единъ день той го повалилъ на земята, натисналъ го и започналъ силно да го удря по краката. Епиктетъ понесълъ и този бой съ търпѣние, но казалъ на господаря си само слѣднитѣ думи: господарю, прави съ мене, каквото искашъ, но внимавай да не счупишъ крака ми; счупишъ ли го, не ще мога да ти работя, както досега съмъ правилъ. Наистина, господарьтъ счупилъ крака му. Обаче, този билъ послѣдниятъ изпитъ на Епиктета по търпѣние, който той издържалъ отлично. Съ този изпитъ господарьтъ му билъ побѣденъ, а Епиктетъ освободенъ отъ робство. Отъ това врѣме Епиктетъ прѣкаралъ до края на живота си въ Гърция, дѣто се проявилъ като философъ и написалъ отлични работи.

Казвамъ: Епиктетъ не вѣрвалъ въ Христа, нѣмалъ нѣкакво вѣрую, отъ което да черпи сила, но далъ примѣръ на човѣчеството за велико търпѣние. Отдѣ черпилъ тази сила? Мнозина твърдятъ, че той ималъ връзки съ апостолъ Павелъ. Слѣдователно, този езичникъ все пакъ ималъ нѣкаква велика идея въ себе си. Ако Епиктетъ е могълъ да побѣди своя външенъ господарь, това показва, че всѣки човѣкъ има възможность да направи сѫщото. Най-важното за Епиктета е, че той ималъ будно съзнание. Той писалъ като правовѣренъ християнинъ. Въ книгитѣ му нѣма нищо излишно. Каквото е писалъ, се дължи на положителни знания, извлѣчени отъ житейската му опитность. Съчиненията му сѫ много насърдчителни.

И като дойде на себе си, той каза: „На колко наемници бащини ми остава хлѣбъ, а азъ мра отъ гладъ“. Този е само единъ стихъ отъ една дълга Христова бесѣда, която е прѣдадена на съврѣменнитѣ хора отчасти само. Ако имахме на лице цѣлата бесѣда, тя щѣше да ни даде много обяснения на редъ въпроси. Обаче, при това положение, нашата задача е да работимъ за пробуждане на своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Щомъ постигнемъ това, ние ще дойдемъ до положението, отъ единъ стихъ само да възстановимъ цѣла бесѣда на Христа. Това е възможно, понеже всѣко произнесено слово сѫществува въ пространството. По този начинъ ще възстановимъ всички хубави, велики нѣща въ живота, които привидно сѫ изчезнали.

Нѣкой казва: какъ можемъ да четемъ Евангелието? Правилното четене се състои въ това, като прочете човѣкъ единъ стихъ, да възстанови всичко, което е казано около него. Човѣкъ може да възстанови всички бесѣди, които Христосъ е държалъ на ученицитѣ си, както и всичко, което е говорилъ отъ двѣ хиляди години насамъ. Казвате: колко е говорилъ Христосъ въ три години? Питамъ: какво прави Христосъ отъ двѣ хиляди години насамъ? Той никога не е мълчалъ, както и сега не мълчи. Христосъ постоянно говори и продължава да говори. Ако съврѣменнитѣ хора могатъ да възстановятъ знанието, което Христосъ е проповѣдвалъ на ученицитѣ си въ продължение на три години, и това, което е говорилъ отъ двѣ хиляди години насамъ, тѣ щѣха да придобиятъ цѣнна наука. Съврѣменнитѣ християни живѣятъ отъ това, което Христосъ е говорилъ прѣди двѣ хиляди години. Малко християни живѣятъ съ това, което Христосъ говори въ послѣднитѣ врѣмена. Христосъ днесъ е прогресиралъ много. Едно врѣме Той е билъ по-слабъ, отколкото е днесъ. На врѣмето мнозина мислили, че Той е слабъ, че не може да се бори, и затова могли да Го разпнатъ. Казвамъ: причината да бѫде разпнатъ Христосъ не е Неговата слабость, друга е причината; обаче, днесъ силата Му е толкова голѣма, че нѣма дърво въ свѣта, на което могатъ да Го разпнатъ. При това, Христосъ не би дошълъ вече на земята. Казвате: нали се говори, че Христосъ и днесъ е на земята? Питамъ: ако слънчевитѣ лѫчи влизатъ въ кѫщата ви, можете ли да кажете, че слънцето ви е посѣтило? Ако слънчевата топлина сгрѣе тѣлото ви, това показва ли, че слънцето е влѣзло у васъ? Ако мислите, че слънцето може да влѣзе въ кѫщата ви, или въ тѣлото ви, вие се самоизлъгвате. Слѣдователно, когато казвате, че Богъ е вѫтрѣ у васъ, това показва, че не разбирате правилно тази идея. Никога Богъ не може да бѫде въ човѣка вѫтрѣ. Духътъ на Бога може да бѫде въ човѣка, но Богъ — никога! Въ човѣкъ, който има дяволска кожа, Богъ никога не може да живѣе. Да се мисли, че Богъ може да живѣе въ физическото тѣло на човѣка, това значи да се дава голѣмо значение и цѣна на физическия свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ не сѫществува извънъ духовния и Божествения. Физическиятъ свѣтъ, безъ другитѣ два свѣта, е нищо друго, освѣнъ илюзия.

Казвамъ: безъ духовния и Божествения свѣтъ, физическиятъ прѣдставя сапунени мѣхури, които всѣки моментъ могатъ да изчезнатъ. Колко може да се разчита на такива сапунени мѣхури? Какво може да се направи съ тѣхъ? Нѣкои съврѣменни ' хора се домогватъ до идеи, подобни на сапуненитѣ мѣхури, и казватъ: ще реализираме тѣзи идеи! Обаче, ципицитѣ на тѣзи идеи се пръскатъ и нищо не остава отъ тѣхъ. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ, самъ за себе си, безъ другитѣ свѣтове, не е реаленъ. Само въ този свѣтъ не може да се живѣе. Въпрѣки това, хората се стремятъ да станатъ богати, щастливи, да живѣятъ добрѣ, именно, на земята. Право е тѣхното желание. И Христосъ дойде на земята, именно, за това, да подобри живота на хората, да ги научи правилно да живѣятъ, за да може Богъ да се всели между тѣхъ. Христосъ искаше да направи връзка между физическия и Божествения свѣтъ. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да обърне погледа си навѫтрѣ, да подобри първо своя организъмъ, а съ това заедно да подобри и живота си. Нека всѣки прави опити въ това отношение, да изпита силата си. Днесъ много хора мислятъ, че сѫ силни, безъ да сѫ провѣрили силата си. Кой отъ васъ, като минава за силенъ, може съ молитвата си само да спре нѣколко хилядна армия въ пѫтя ѝ, да я порази и по този начинъ да я обезорѫжи, както това направи пророкъ Елисей? Щомъ единъ човѣкъ е направилъ този опитъ, и всички останали могатъ да го направятъ.

Истинското знание седи въ това, човѣкъ да прави опити въ съзнанието си, което прѣдставя велика лаборатория на живота. Чрѣзъ редъ упражнения и опити, човѣкъ може да дойде до възможноститѣ, които се криятъ въ единъ магъ. Има маги, които съ мисъльта си само могатъ да дигнатъ човѣка въ въздуха. Ще кажете, че това е невъзможно. Питамъ: какъ е възможно да се качите на десетия етажъ на нѣкое здание съ помощьта на асансьоръ? Когато единъ магъ може да дигне човѣка въ въздуха, това показва, че той познава и владѣе законитѣ на мисъльта.

„Дойде на себе си“. Блудниятъ синъ дойде на себе си, когато започна да мисли право. Слѣдователно, чрѣзъ страданията и изпитанията, невидимиятъ свѣтъ или разумната природа желае да насочи мисъльта на хората въ права насока. Започнатъ ли право да мислятъ, тѣ ще могатъ лесно да разрѣшатъ и задачитѣ въ живота. Отъ хиляди години насамъ хората все рѣшаватъ задачитѣ си, но още не сѫ ги рѣшили правилно. Въ камаритѣ, въ църквитѣ, въ училищата, въ сѣмействата, навсѣкѫдѣ хората замѣстватъ стари закони и правила съ нови, стари вѣрвания съ нови, дано свѣтътъ нѣкакъ се оправи, но и досега още не е изправенъ. Защо? Желанието на хората да оправятъ свѣта е добро, но методътъ, по който искатъ да постигнатъ това, не е правъ. Приложатъ ли единъ методъ, тамъ спиратъ. То е все едно да кажатъ: зазори се! Слѣдъ малко казватъ: зората се изгуби. Не, зазоряването е непрѣривенъ процесъ. Така и методитѣ за изправяне на човѣчеството сѫ непрѣривни. Човѣкъ постоянно се чисти, постоянно се изправя. Това съ духовни процеси, които нѣматъ начало и край. Каже ли нѣкой, че съ смъртьта всичко свършва, той е физическо сѫщество само; въ него нѣма нищо духовно. Каже ли нѣкой, че като остарѣе, животътъ изгубва смисъла си, и той е физическо сѫщество.

Казано е въ Писанието: „Които уповаватъ на Господа, тѣ ще възобновятъ силата си“. Дойдатъ ли хората до това положение, тѣ ще могатъ да се разбиратъ помежду си. Който върви въ новия пѫть, той ще разбере смисъла на този стихъ. За тази цѣль съзнанието на хората трѣбва да бѫде въ движение; никакво прѣкъсване на съзнанието не трѣбва да става. Дойдатъ ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трѣбва да се благодари. За човѣкъ съ будно съзнание, всичко това е привилегия. Тия нѣща прѣдставятъ условия за работа. Дойде ли у васъ невѣжеството, сиромашията, заблуждението, или нѣкакво незаконно желание, ще ги хванете внимателно, ще ги занесете у дома си, ще имъ дадете по една лопата и количка и ще ги впрегнете на работа, като имъ кажете: въ моя домъ има мѣсто за всѣкакъвъ видъ работници.

Съврѣменнитѣ хора страдатъ по причина на това, че съ години носятъ въ себе си извѣстни желания и заминаватъ за онзи свѣтъ, безъ да ги реализиратъ. Тѣ мязатъ на онзи българинъ, който казвалъ, че ще замине за другия свѣтъ съ отворени очи, понеже не могълъ да си хапне баница, полѣта съ прѣсно млѣко и каймакъ. Когато го запитвали, доволенъ ли е отъ това, което е прѣживѣлъ до днесъ, той отговарялъ: всичко, каквото пожелахъ въ живота си, опитахъ, но не можахъ да опитамъ само баница, полѣта съ прѣсно млѣко и каймакъ. Всѣки човѣкъ има по едно нереализирано желание въ живота си. Въ сѫщото положение се намиралъ и този българинъ съ желанието си да яде млѣчна баница. Тази баница се срѣща и въ живота. Който намѣри млѣчната баница и яде отъ нея, той веднага оживява; който не може да я намѣри и да си хапне отъ нея, той умира.

„На колко наемници бащини ми остава хлѣбъ, а азъ мра отъ гладъ“. Питамъ: коя е причината, че много отъ съврѣменнитѣ хора сѫ болни и сиромаси? Нима у Бога нѣма достатъчно сила да излѣкува болнитѣ хора? Нима на земята нѣма достатъчно богатства, за да задоволятъ нуждитѣ на всички хора? Богъ е въ състояние и болнитѣ да излѣкува, и на сиромаситѣ да даде всичко въ изобилие, но Той седи тихъ и спокоенъ, наблюдава какво ще направятъ хората при тѣзи анормални прояви въ живота. Казвате: защо Богъ е далъ на еди-кого си толкова богатства? Щомъ Богъ е далъ на едного, Той ще даде и на васъ, но трѣбва да имате търпѣние, да дочакате благата, които сѫ опрѣдѣлени за васъ. При каквото положение и да изпаднете, не се смущавайте. Щомъ се смущавате, това показва, че приписвате на Бога пристрастие. Богатиятъ човѣкъ е ходилъ по-често при Бога, хлопалъ е, искалъ да му даде богатство, и Богъ му е далъ. Сиромахътъ не е ходилъ да тропа на вратата на Господа, и затова е останалъ сиромахъ. Учениятъ е хлопалъ на вратата на Господа, затова има знания. Невѣжиятъ не е хлопалъ на вратата на Господа, затова останалъ простъ. Красивиятъ ходилъ при Господа, хлопалъ на вратата Му, затова станалъ красивъ. Грозниятъ, обаче, не е хлопалъ на вратата на Господа, и нищо не е придобилъ. Тъй щото, искате ли богатства, знания, красота, ще ходите да хлопате на вратата на Господа, и каквото желаете, ще получите.

Единъ вѣрващъ, като челъ въ Евангелието стиха „Хлопайте, и ще ви се отвори; искайте и ще ви се даде“, той отишълъ да хлопа на вратата на владиката, като му казалъ: моля ти се, кажи на Бога, че съмъ бѣденъ, да ми помогне по нѣкакъвъ начинъ. Обаче, работитѣ му не се оправили. Срѣща го другъ бѣденъ и му казва: слушай, остави владиката на спокойствие, нѣма защо да го безпокоишъ. Едно врѣме и азъ, като тебе, хлопахъ на владишката врата, но работитѣ ми не се оправиха. Обърнахъ се слѣдъ това къмъ Господа, похлопахъ на Неговата врата, и Той ми помогна. Иди сега и ти при Господа, похлопай, и Той ще ти отговори. Питамъ: кой е владиката? Владиката прѣдставя богатия, учения, силния човѣкъ въ свѣта. Казвамъ: прѣстанете да хлопате на владишката врата! Прѣстанете да хлопате на вратата на богатия, на учения, на силния човѣкъ! Прѣстанете да хлопате на вратата на красивата мома, или на вратата на красивия момъкъ!

Сега, азъ говоря за онѣзи хора, които искатъ да придобиятъ истински, дълбоки разбирания за нѣщата, а не механически. Въпроситѣ на живота не се разрѣшаватъ по механически начинъ. При механическото разрѣшение на въпроситѣ, човѣкъ може да стане богатъ и скоро слѣдъ това да осиромашее. Той може да стане ученъ и да изгуби ученостьта си. При това положение на нѣщата, човѣкъ се намира въ състоянието на машинистъ, който е изхвърленъ вънъ отъ прозорцитѣ на трена. Той казва: едно врѣме бѣхъ ученъ човѣкъ, но слѣдъ като изхврѫкнахъ вънъ отъ трена, изгубихъ всичкитѣ си способности.

Съзнанието на съврѣменнитѣ хора трѣбва да се пробуди. Тѣ трѣбва да си създадатъ съвършено нова идея за Бога, като за сѫщество, което обича хората и се грижи, интересува се за тѣхъ, безъ да се тревожи и безпокои. Той има великото търпѣние да дочака врѣмето, когато хората ще се обърнатъ къмъ Него. Той ги оставя да придобиятъ опитности, макаръ да изпиятъ и горчивинитѣ на живота. Той знае, че нѣкога тѣ ще се обърнатъ къмъ Него, и тогава ще имъ помогне. Докато човѣкъ не е научилъ уроцитѣ на живота, той нѣма желание да се обърне къмъ бога. Придобие ли опитности, той се приближава вече къмъ вратата на Бога, съ всичкото смирение на душата си и Го призовава на помощь. Приближи ли се човѣкъ къмъ Бога, той трѣбва да се изпълни съ смирение, съ вѣра и съ любовь и да каже само нѣколко думи, но тъй интенсивни, че да спечели Божието благоволение. Похлопате ли веднъжъ на вратата на Господа и получите отговоръ, повече не се безпокойте. Ще кажете: ами, ако Господъ ни забрави? Похлопате ли веднъжъ, ще чакате, докато Господъ изпрати благословението си. Ако се забави малко, причината за това е, че Той иска да изпита, да провѣри стремежа, усърдието ви, и тогава да ви отговори. Ако сте готови за това благословение, Богъ нѣма да чака даже да хлопате, но прѣди още да сте пристигнали до вратата Му, Той ще каже на слугитѣ си да ви дадатъ изобилно това, отъ което се нуждаете. Тази е новата философия, която съврѣменнитѣ хора трѣбва да изучаватъ постоянно. Тя не може да се изучи нито за година, нито за десеть, за сто или повече години. Ако хората не можаха за двѣ хиляди години да я изучатъ, и за десеть хиляди години нѣма да я изучатъ. Приготовленията за новата философия продължаватъ хиляди години, а приложението ѝ става моментално.

„Дойде на себе си“. Добрата чърта въ блудния синъ бѣше готовностьта му да се върне при баща си, да се разкае и да иска да му работи, като другитѣ слуги. Като го видѣ, баща му излѣзе насрѣща, пригърна го, цѣлуна го и каза на слугитѣ си: заколете най-тлъстото теле и го опечете, да ядемъ и да се веселимъ, че живъ се е върналъ. Самъ той му даде пръстенъ. Другиятъ синъ, като се върна отъ нивата и видѣ угощението, което бащата прави за блудния синъ, разсърди се и не искаше да се яви. Баща му каза: не се сърди! Каквото имамъ, всичко е твое. Обаче, той бѣше скрилъ нѣщо отъ богатството си и за блудния синъ, което другиятъ братъ не знаеше. Добриятъ синъ прѣдставя външната страна на живота. Външниятъ, видимиятъ свѣтъ е създаденъ за всички добри братя, които работятъ на нивата при баща си. Вѣрващитѣ, правовѣрнитѣ пъкъ сѫ блуднитѣ синове, които сѫ ходили въ странство, дѣто изяли и изпили всичкото си богатство, и най-послѣ се връщатъ при баща си разкаени и готови на всѣкаква работа. Нѣкои религиозни мислятъ, че свѣтскитѣ хора, богатитѣ хора сѫ грѣшни. Не е така. Прѣди всичко, трѣбва да се знае историята на богатия човѣкъ, какъ е започнало неговото разбогатяване. Богатството му не е само физическо, но то се крие въ неговото сърце и въ неговия умъ. Истински богатиятъ трѣбва да има добро сърце и добъръ умъ. Само материалното богатство е безпрѣдметно за насъ.

Първото нѣщо, което се иска отъ човѣка, е той да дойде до пробуждане на висшето съзнание въ себе си, за да възстанови отношенията си къмъ Първата Причина. Пробуди ли се това съзнание въ него, той ще придобие въ себе си новата радость, каквато никога не е чувствувалъ. Понѣкога, за кратко врѣме само, човѣкъ изпитва такава радость, но щомъ се натъкне на нѣкакво изпитание, той изгубва радостьта си. Това се дължи на прѣкъсване връзката си съ Първата Причина. Христосъ никога не скъса тази връзка. Въ най-тежкия моментъ на живота си, Той запази будно съзнание, запази връзката си съ Бога и каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫцѣ прѣдавамъ духа си“. Кръвь течеше отъ поритѣ на Христа, но Той издържа, не скъса връзката си съ Бога. Докато кръвьта не започна да изтича отъ поритѣ навънъ, прозорцитѣ и вратитѣ на Божествения свѣтъ бѣха затворени за Христа. Обаче, започна ли да излиза кръвьта отъ поритѣ Му, всички врати и прозорци на Божествения свѣтъ се отвориха за Христа, и Той бѣше приетъ отъ Бога. Ако и вашата кръвь по същия начинъ не се пожертвува, никаква възвишена идея не може да се осѫществи. Културата, знанието на съврѣменнитѣ хора се дължи на мѫченицитѣ за Христовото учение. Каквото тѣ посадиха на врѣмето си, то и до днесъ продължава да расте и да се развива. Сегашнитѣ хора само поливатъ. Които не сѫ проливали кръвьта си за Христовото учение, тѣ днесъ я проливатъ за отечеството си. Все трѣбва да пролѣе човѣкъ кръвьта си за нѣщо. Жалко е, ако той не може да пролѣе поне капка кръвь за нѣщо възвишено и благородно.

„На колко наемници бащини ми остава хлѣбъ, а азъ мра отъ гладъ“. Блудниятъ синъ съзна грѣшката си и се върна при баща си разкаенъ, съ будно съзнание. И съврѣменнитѣ хора трѣбва да постѫпятъ по същия начинъ. Щомъ се пробуди сѫзнанието имъ, тѣ трѣбва да кажатъ: на колко хора Богъ отваря сърцата, а ние се обезсърдчаваме, отчайваме и хлопаме на вратитѣ на този-наонзи лѣкарь, или на този-на онзи светия, но отнийдѣ не се чува ни гласъ, ни услишание. Обърнатъ ли се къмъ своя Баща, Той веднага ще ги приеме и ще имъ се изяви. Гордостьта въ човѣка трѣбва да отстѫпи на смирението, и така да се яви прѣдъ Бога. Смири ли се човѣкъ, тогава всички добри, благородни хора ще му се притекатъ на помощь. Дойдатъ ли всички хора до това положение, тѣ ще заживѣятъ въ закона на вѣчното зазоряване. За всѣки човѣкъ любовьта трѣбва да бѫде въ зазоряването си. Нѣкой чака да дойде любовьта до своя зенитъ, че тогава да я прояви. Любовьта нѣма никакъвъ зенитъ, никакво залѣзване; тя има постоянно зазоряване. Сѫщото се отнася и за мѫдростьта, и за истината. Слѣдователно, Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина иматъ само зазоряване. По същия законъ и въ всѣка наука трѣбва да има само зазоряване. Ако съврѣменнитѣ хора възприематъ и приложатъ тази мисъль въ себе си, тѣ ще придобиятъ голѣми богатства. Хората иматъ заровени богатства въ себе си, които не знаятъ, какъ да използуватъ. Запримѣръ, на лицето, на главата, на рѫцѣтѣ имъ е написанъ живота на тѣхнитѣ дѣди и прадѣди, и ако тѣ знаеха да четатъ по тѣхъ, щѣха да разбератъ себе си, щѣха да избегнатъ много отъ нещастията въ своя животъ. Всѣки самъ трѣбва да чете по рѣката си. Не е позволено другъ да чете и да му разказва, какво е написано тамъ. Изучите ли науката хиромантия, вие ще придобиете голѣми богатства. Който познава хиромантията, ще знае, защо срѣдниятъ пръстъ на рѫката е най-дълъгъ, и защо малкиятъ е най-кѫсъ. Ще кажете, че Господъ ги е създалъ така. При това, забѣлѣзвате, че пръститѣ на нѣкои хора въ основата си сѫ по-дебели, а на други — по-тънки. У нѣкои хора пръститѣ горѣ сѫ заострени, а у други — широки. Всичкитѣ органи у човѣка сѫ създадени съобразно неговия характеръ, съобразно неговата душа. Каквато е душата на човѣка, такова е и цѣлото му тѣло; какъвто е умътъ, такива сѫ и очитѣ му; каквото е сърцето, такава е и устата му; какъвто е носътъ, такава е и интелигентностьта му; каквито сѫ краката, такива сѫ и добродѣтелитѣ му; каквито сѫ рѫцѣтѣ, такава е и неговата правда. Очитѣ на нѣкои хора сѫ примрѣжени, дяволътъ имъ турилъ черни очила, вслѣдствие на което тѣ виждатъ всичко черно. Казвамъ: хвърлете чернитѣ очила отъ очитѣ си! Между Бога и васъ не трѣбва да има никаква прѣграда. Човѣкъ трѣбва да гледа направо прѣзъ очитѣ си, безъ никакви прѣгради. Очитѣ трѣбва да сѫ отворени, да виждатъ ясно. Душата на човѣка трѣбва да е така отворена и свободна, че на всичко да се радва. Срѣщате ученъ или простъ, богатъ или сиромахъ, радвайте се; срѣщате нѣкой бѣденъ, падналъ отъ гладъ на пѫтя, радвайте се, защото имате възможность да се прояви Божията Любовь. Радвате ли се на всичко, вие сте разбрали Божиитѣ пѫтища. Между падналия човѣкъ и васъ се създава връзка, отношение, понеже вие се спирате да помогнете на бѣдния човѣкъ. Ако се образува любовна връзка между двама души, не струва ли единиятъ отъ тѣхъ да падне на улицата и да си навехне крака или рѫката?

Нѣкой казва: счупено ми е сърцето. Не, сърцето може само да се нарани, но не и да се счупи. Има случаи, когато трѣбва да се нарани сърцето на човѣка. И Христа боднаха въ сърцето. Питамъ: кой ще запуши тази дупка на Христа? Тя и до днесъ още е отворена. Запитали единъ евреинъ: каква е вашата мисия на земята? Той отговорилъ: нашата мисия е, слѣдъ като се усъвършенствуваме, да запушимъ дупката, която направихме въ сърцето на Христа. Ние трѣбва да възстановимъ изгубената вѣра, Ако ви запитатъ, каква е вашата мисия на земята, и вие трѣбва да отговорите: нашата мисия е да запушимъ, да заздравимъ раната въ сърцето на Христа.

Сега, азъ искамъ да ви наведа на мисъльта, да работите за образуване вѫтрѣшна връзка съ Първичната Причина, да си създадете положителна философия на мисъльта. Само по този начинъ ще имате въ душата си вѣчно зазоряване. Отъ ума ви зависи да изпѫдите всички облаци и мъгли отъ вашия хоризонтъ. Не мислите ли право, винаги облаци и мъгли ще се движатъ по вашия хоризонтъ. Усъмните ли се, дойдатъ мъгли и облаци, дойде дъждъ, градъ, и вие започвате да страдате. Изведнъжъ човѣкъ не може да придобие свобода. За да придобие свободата си, той трѣбва усилено да работи. Отъ двѣ хиляди години насамъ хората сѫ изоставили много отъ работата си за Господа недовършена. Нѣкой казва: азъ всѣки день чета молитви, всѣки день върша работата си за Бога. Не, работата за Бога не се заключава само въ четене на молитви. Истинската работа за Бога седи въ това: каквото вършите, да е отъ любовь. Молитва безъ любовь не се приема. Да се мисли, че молитва безъ любовь е приета, това е криво схващане. И дѣтето се моли когато иска хлѣбъ отъ майка си, но то се моли съ любовь и изпитва любовьта на майка си. Ако дѣтето не се молѣше съ любовь, тогава нѣмаше да има никаква разлика между неговата молитва и молитвата на просячето, което иска хлѣбъ отъ тази жена. И дѣтето се моли, и просячето се моли, само че дѣтето се моли на майка си за хлѣбъ съ любовь, а просячето се моли безъ любовь. И затова дѣтето, което иска хлѣбъ отъ майка си съ любовь, седи въ кѫщи, а просячето, което иска хлѣбъ безъ любовь, седи отвънъ. Сѫщиятъ законъ има приложение и въ отношенията между Бога и хората. Докато съврѣменнитѣ хора отправятъ молитвитѣ си къмъ Бога безъ любовь, тѣ ще седятъ отвънъ; щомъ започнатъ да отправятъ молитвитѣ си къмъ Бога съ любовь, тѣ ще бѫдатъ приети вѫтрѣ. Тъй щото, будно съзнание се изисква отъ хората, за да могатъ тѣ да запазятъ правилни отношения къмъ Бога. Ако тѣ спазватъ тѣзи отношения, и Богъ ще ги спазва. Колко пѫти хората сѫ нарушавали отношенията си къмъ Бога! Въпрѣки това Той никога не е казвалъ да постѫпватъ по единъ, или по другъ начинъ. Той всѣкога ги е оставялъ свободни. На ония, които сѫ искали да вършатъ Неговата воля, Той мислено имъ е подсказвалъ, какво трѣбва да направятъ, но никога не имъ се е налагалъ. Такъвъ примѣръ имаме въ Новия Завѣтъ съ Захари, на когото се яви ангелъ Господенъ и каза, че волята Божия е жена му да роди синъ. Обаче, Захари се усъмни, за което онѣмѣ до деня, въ който трѣбваше да му се роди синъ. Значи, могатъ да се съмняватъ даже и ония хора, къмъ които Богъ се обръща. Това показва, че на хората е дадена свобода да мислятъ, чувствуватъ и дѣйствуватъ свободно, независимо това, което отвънъ имъ се казва. Който се съмнява, той е Несъвършенъ човѣкъ; който не се съмнява, той е съвършенъ. Онѣзи пъкъ, които сѫ будни въ съзнанието, въ самосъзнанието, въ подсъзнанието и въ свръхсъзнанието си, тѣ сѫ новитѣ хора, които идатъ сега. Слѣдователно, ако искате да продължите живота си, да бѫдете носители на новата култура, да бѫдете хора на шестата раса, вие трѣбва да започнете съзнателна работа още днесъ, още тази сутринь.

Нѣкой ще каже: нека започнемъ работата си отъ утрѣ, съ изгрѣването на слънцето. Не, не трѣбва да чакате изгрѣването на слънцето. Който иска да види изгрѣването на слънцето, той трѣбва да се качи въ Божествения свѣтъ, дѣто има вѣчно зазоряване, вѣченъ изгрѣвъ и вѣченъ зенитъ, отъ който слънцето никога не се мърда. Това е вѣчно изгрѣващето слънце, което не се мърда отъ своя зенитъ, но обикаля само около единъ центъръ. Отношенията на това слънце къмъ всички сѫщества сѫ едни и сѫщи. Това слънце едни наричатъ Богъ, други — духовна сила, трети — вѣченъ животъ и т. н. Тъй щото, първо трѣбва да се започне съ зазоряването, а послѣ съ изгрѣването на слънцето. Слѣдъ това ще се дойде до вѣчния день, до вѣчния зенитъ. Единъ день, когато отидете при ангелитѣ, дѣто ще изучавате тѣхната наука съ хиляди години, ще разберете най послѣ, каква е великата идея за Бога, скрита въ козмическия свѣтъ.

И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ всички, е да започнете съ изучването на тѣлото — това е зазоряването; послѣ, изучавайте сърцето си — това е изгрѣвътъ на слънцето. Най-послѣ трѣбва да дойдете до разбиране на душата си, която прѣдставя пълния день, вѣчния зенитъ, чиято свѣтлина огрѣва всичко наоколо си. Който разсѫждава по човѣшки, ще каже: какво ще правимъ слѣдъ това? Щомъ искате и това да знаете, ще се намѣрите въ залѣзъ на слънцето, въ нощь. На другия день ще имате нова зора, новъ изгрѣвъ, новъ зенитъ. Дръжте въ ума си мисъльта, да имате правилни, хармонични отношения къмъ Първата Причина, къмъ Разумното начало въ живота. Докато не създадете въ себе си тѣзи правилни отношения, никаква наука не можете да придобиете. Само по този начинъ ще разберете, че всичко, което става въ живота, е на мѣстото си. Ако човѣкъ не разбира нѣщата така, той ще спори, ще отрича или подържа нѣщата, но това е човѣшката страна, а не Божествената. Отъ Божествено гледище, причината, която потиква всичко къмъ Бога, е на мѣстото си. Въ това отношение идеитѣ на хората сѫ прави; причинитѣ, които ги потикватъ нагорѣ, сѫ прави, но тѣ не сѫ намѣрили правъ пѫть; тѣ не сѫ намѣрили правиленъ методъ, чрѣзъ който да дадатъ изразъ на своя животъ. Вслѣдствие на това, често въ живота на хората има малки или голѣми отклонения отъ правия пѫть. Тѣзи отклонения сѫ потици, които даватъ възможность на човѣка да се прояви. Не може ли да се противопостави на дадено отклонение, това показва, че волята му е още слаба. Запримѣръ, колко отъ съврѣменнитѣ хора могатъ да издържатъ като Епиктета? Епиктетъ ималъ тренирано тѣло, устойчиво сърце, което могло да издържа не само външно, но и вѫтрѣшно. Като наблюдавате човѣка, колкото и да е сърдитъ, гнѣвенъ, на лицето му ще забѣлѣжите една чърта, която остава неизмѣнна и придава на лицето малко усмихнатъ видъ. Ако този човѣкъ е светия, ще видите, че той се кара на нѣкого, но щомъ дойде при него нѣкой боленъ, той веднага ще го излѣкува; ако дойде нѣкой бѣденъ, и на него ще помогне. Слѣдъ това пакъ ще продължи да се кара на онзи, на когото главата е дебела. Казвате: защо светията се кара на този човѣкъ? Той не се кара, но чука, изтънява главата му, да я направи, каквато трѣбва. Слѣдъ това ще му каже: сега си свободенъ, върви въ свѣта, да работишъ за другитѣ.

„Дойде на себе си“. Пожелавамъ и на васъ такова пробуждане, зазоряване на съзнанието, да дойдете на себе си. Пожелавамъ на всички да се свържете съ Първичната Причина, която ще внесе въ васъ новата култура. Тя всѣки день ще разкрива богатства, скрити, дълбоко заложени въ душитѣ ви. Казвате: ние остарѣхме, никой не ни обича. — Отсега нататъкъ всички ще ви обичатъ. —  Знание нѣмаме. — Отсега нататъкъ ще придобивате знание. — Сила нѣмаме. — Отсега нататъкъ, отъ днесъ ще придобиете и сила, и здраве, и богатство — всичко, каквото желаете. Каквото досега сте имали, то е било само прѣдисловие на живота. Козмосътъ едва сега е започналъ своето развитие. Въ начало Богъ създаде небето и земята, и земята бѣше неустроена и пуста. Слѣдователно, Богъ сега устройва земята и човѣка върху нея. Казвате: казано е, че Богъ е направилъ, създалъ човѣка. Той е създалъ човѣка, но не го е устроилъ. Единъ день, когато станемъ съвършенни, когато сърцата и умоветѣ ни придобиятъ свѣтлината на ангелитѣ, тогава ще се разберемъ, познаемъ и придобиемъ Божията Любовь. Тази любовь не е въ врѣме и пространство; тя е извънъ врѣмето и пространството; тя е любовьта на вѣчния животъ.

Сега, пожелавамъ на всички пробуждане на Божественото начало въ съзнанието, въ самосъзнанието, въ подсъзнанието и въ свръхсъзнанието. Забравете външнитѣ си прояви и вървете напрѣдъ. Нѣкои отъ васъ сѫ щестлавни, говорятъ много; други сѫ горделиви, говорятъ малко. Едни сѫ страхливи, други — много смѣли. Човѣкъ трѣбва да бѫде прѣдпазливъ, но не и страхливъ. Той трѣбва да има любовь къмъ Бога, но да не бѫде фанатикъ. Той трѣбва да бѫде фанатикъ, да разсѫждава, но да не рови.

Казвамъ: всички трѣбва да живѣете въ поезия. Ако дойде прозата, оженете я за поезията. Едни отъ дѣцата ще бѫдатъ поетични, други — прозаични, но ще живѣятъ въ миръ и съгласие. Само по този начинъ свѣтътъ ще се оправи. Като говоря така, азъ не казвамъ, че трѣбва да се върнете при баща си, защото вие сте на пѫть вече, но мислите, какъ ще ви посрещне баща ви, съ тояга или съ любовь. Вие не трѣбва да изпадате въ положението на онзи свещеникъ, който казвалъ на слугата си: синко, не зная, какво ще правя на онзи свѣтъ. Ще има голѣмо скърцане съ зѫби. — Дѣдо попе, поне ти нѣма защо да се тревожишъ. Твоитѣ зѫби отдавна сѫ изпадали, нѣма съ какво да скърцашъ. Не е въпросътъ тамъ, да разчитаме на нѣкакво щастливо съвпадение. Ние не трѣбва да се правимъ, че не разбираме нѣщата. Единъ свещеникъ изпраща съ слугата си петь хубави риби на архимандрита и пише на една бѣлѣжка: тукъ има петь риби. По пѫтя слугата ги изялъ и занесълъ на архимандрита празна кошничка. Архимандритътъ му казалъ: Стояне, тукъ имало петь риби. — Така ли, отче, азъ пъкъ се безпокоехъ да не сѫ изгубени нѣкѫдѣ? — Не, по този начинъ свѣтътъ не може да се оправи.

Сега, като отивате при своя небесенъ Баща, вие трѣбва да оставите настрана цѣлата човѣшка философия, всички насмѣшки, подигравки, недоразумения и т. н. Всичко това ще се използува като торъ, като прѣдисловие на свободния, на новия животъ, който е животъ на радость и веселие, на вѣчно зазоряване и на вѣченъ изгрѣвъ. Нѣма по-красивъ животъ отъ този, въ който сѫществува вѣчно зазоряване на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. Който има зората на новия животъ въ себе си, той всичко е придобилъ; който има изгрѣва на новия животъ въ себе си, той всичко е разработилъ; който има зенита на новия животъ въ себе си, той всичко е осмислилъ.

34. Бесѣда отъ Учителя, държана на 12 юний

1927 г. въ г. София.

----------------------------------

*) Лука 15:17

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Дойде на себе си

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

И като дойде на себе си, рече: „На колко наемници бащини ми изостава хлѣбъ, а пъкъ азъ мра отъ гладъ”. Лука 15:17

 

„Дойде на себе си”. Ако свѣтътъ се разглежда отъ физическо гледище, всѣки може да го обясни. Ако изговорите думитѣ бѣлъ цвѣтъ, червенъ цвѣтъ, сини очи, черни очи, голѣма кѫща, малка кѫща, голѣмо дърво, малко дърво, всички тия думи сѫ разбрани. Или, ако изговорите думитѣ гладенъ съмъ, жаденъ съмъ, спи ми се, уморенъ съмъ — и тия думи сѫ разбрани. Тѣ не се нуждаятъ отъ обяснение. Обаче, въ цитирания стихъ думитѣ „като дойде на себе си”, тѣ се нуждаятъ отъ обяснение. Тѣзи думи означаватъ пробуждане на човѣшкото съзнание, Пробуждането на съзнанието е непрѣкѫснатъ процесъ. Мнозина иматъ повърхностно понятие за този процесъ, както и за процеса зазоряване. Тѣ гледатъ на зазоряването като на времененъ, еднократенъ процесъ и затова казватъ: съмна се вече! Въ сѫщность зазоряването е вѣченъ процесъ. Когато на земята има нѣкакъвъ зоръ, всѣкога се зазорява. Зорътъ на земята никога не прѣстава, вслѣдствие на което зазоряването е вѣченъ, а не времененъ процесъ. Откакъ слънцето е изгрѣло, то никога не е залѣзвало; то постоянно грѣе. Слѣдователно, зазоряване има всѣкога.

 

Нѣкой казва: моето съзнание се пробуди. Да, твоето съзнание се пробуди, но има и смѣни въ състоянията, има денъ и нощь въ съзнанието на човѣка. Това показва, че въ физическия свѣтъ човѣкъ не седи на едно мѣсто, той постоянно се движи. Вслѣдствие на това и явленията въ природата изглеждатъ прекѫснати, независими едни отъ други. Най-напрѣдъ се явява зората, изгрѣвътъ на слънцето, което постепенно се изкачва до най-голѣмата си височина, до своя зенитъ. Слѣдъ това слънцето започва да слиза, докато съвършено залѣзе. Слѣдователно, отъ зазоряването, отъ изгрѣва на слънцето до залѣза се извършватъ редъ непреривни процеси, Отъ научно гледище, ако човѣкъ живѣе само на физическия свѣтъ, знанията му ще бѫдатъ подобни на състоянията, прѣзъ които минава слънцето. Запримѣръ, въ първо време човѣкъ има малко знания, които постепенно се увеличаватъ, дохождатъ до своя зенитъ и послѣ започватъ да отпадатъ, да губятъ своята сила, и той казва: защо ми трѣбва това знание? И безъ знание може да се живѣе. Послѣдната фаза е залѣзъ, нощь на човѣшкитѣ знания. Каже ли човѣкъ така, това показва, че той се изявява само като физическо сѫщество, което минава животъ, подобенъ на дървото. Това подразбира човѣкъ да се роди, да расте, да се развива до извѣстно положение и послѣ да умре.

 

Казвамъ: този въпросъ е поставенъ другояче. Въ живота си човѣкъ може да заеме три различни положения по отношение на слънцето: той може да пѫтува заедно съ слънцето, може да пѫтува предъ слънцето, а може да пѫтува и следъ слънцето. Ако пѫтува заедно съ слънцето, той ще се намира на зенита на своя животъ, на пълния, на съвършения день; ако пѫтува предъ слънцето, той ще има вѣченъ изгрѣвъ въ живота си; ако пѫтува слѣдъ слънцето, той ще има вѣченъ залѣзъ въ живота си. Обаче, явява се въпросъ: какво да бѫде отношението на човѣка къмъ слънцето? Съ гърба си, или съ лицето си трѣбва да бѫде обърнатъ къмъ слънцето? Щомъ задавате този въпросъ, това показва, че вие разсѫждавате като сѫщества, които живѣятъ само на физическия свѣтъ. Сѫществата отъ духовния свѣтъ иматъ три лица: надѣто се обърнатъ, все слънцето гледатъ. Като казвамъ, че сѫществата отъ духовния свѣтъ иматъ три лица, това не трѣбва да се разбира буквално. Числото три означава законъ на вѣчна хармония, на вѣчно движение. Не само въ триѫгълника има три страни, три плоскости, но сѫщо така и въ свѣта на вѣчното движение има три плоскости. Тъй щото, който има три лица, той е хармониченъ човѣкъ, съ него не може да се води никакъвъ споръ.

 

„Дойде на себе си”. Този синъ дойде на себе си, т. е. съзнанието му се пробуди, и той каза: „На толкова наемници бащини ми остава хлѣбъ, пъкъ азъ мра отъ гладъ”. Блудниятъ синъ е поводъ само за изяснение на вѫтрѣшнитѣ състояния, които ставатъ въ човѣка. Често нѣкои ваши мисли, чувства и постѫпки не могатъ да се реализиратъ. Защо? — Понеже се намирате въ положението на блудния синъ: искате да воювате, пари нѣмате; искате да поканите нѣкого на гости, кѫща нѣмате; искате да купите нѣкому дрехи, пари нѣмате; питамъ: може ли да се нарече праведенъ човѣкъ онзи, който не може да подари нѣкому едни нови дрехи? Може ли да бѫде извѣстна на хората една чешма, която тече капка по капка? Само онази чешма е извѣстна на хората, която тече изобилно.

 

Сега ние имаме нови обяснения за нѣщата. Запримѣръ, азъ мога да съмъ далечъ отъ нѣкоя чешма и да се произнеса, изобилно ли тече, или слабо? По какво ще позная? По разположението на хората. Ако тѣ се трупатъ около нея и се каратъ помежду си, значи водата на тази чешма тече слабо. Ако пъкъ хората отиватъ и се връщатъ бързо отъ чешмата, радостни и весели, казвамъ: тази чешма тече изобилно, затова и между хората нѣма разправии и караници. Когато обичатъ нѣкой човѣкъ, това показва, че той е чешма съ изобилна вода. Когато мразятъ нѣкой човѣкъ и се каратъ около него, той е чешма, която едва тече. Ако синоветѣ слушатъ и почитатъ баща си, той е чешма съ много вода; ако не го обичатъ и не го слушатъ, той е чешма съ малко вода. Ако слугата не слуша господаря си, послѣдниятъ е чешма съ малко вода. Това сѫ духовни състояния извънъ времето и пространството на сегашния животъ. Така трѣбва да разглеждате въпроситѣ въ живота. Вие не ги разглеждате дълбоко, и казвате: защо хората не ме обичатъ? Трѣбва да знаете, че ако отношенията ви къмъ невидимия свѣтъ сѫ прави, тогава и отношенията на хората къмъ васъ ще бѫдатъ прави. Ако вие се колебаете за нѣщо, тия колебания ще преминатъ и въ другитѣ хора.

 

Казвамъ: при пробуждане на човѣшкото съзнание се забелязватъ четири важни фази или състояния: пробуждане на самосъзнанието, на съзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Отъ фазитѣ, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човѣшката интелигентность. Ако човѣкъ не разбира закона на вѣчното движение, той не би могълъ да си обясни промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието му. Запримѣръ, понѣкога съзнанието на човѣка се помрачава толкова, че той изгубва всѣкаква свѣтлина. Това се дължи на факта, че съзнанието на човѣка не е будно. Или, преведено на Божественъ езикъ: отношенията на човѣка къмъ Първичната Причина не сѫ хармонични. Сѫщо така и мисъльта му по отношение на законитѣ на мѫдростьта не е хармонична. И най-послѣ, когато отношенията на човѣка къмъ законитѣ на истината не сѫ хармонични, пакъ се явява тъмнина въ съзнанието. Промѣнитѣ, които ставатъ въ съзнанието на човѣка сѫ подобни на музикални тонове, които не траятъ дълго време. Тѣ бързо се смѣнятъ и отъ бързината на траенето имъ зависи и състоянието на човѣка. Промѣнитѣ въ състоянията на човѣка, между скръбь и радость, се дължатъ, именно, на неразбиране законитѣ на вѫтрѣшнитѣ процеси. Гладниятъ скърби, защото има нѣкаква липса. Жадниятъ скърби, защото има нѣкаква липса. Обаче, задоволятъ ли се нуждитѣ на човѣка, той престава да скърби и въ него се явява вѫтрѣшно доволство. Доволството показва, че вѫтрѣшнитѣ нужди на човѣка сѫ задоволени.

 

„На колко наемници бащини ми изостава хлѣбъ, а азъ мра отъ гладъ”. Съ кого говори блудниятъ синъ? — Съ себе си. По сѫщия начинъ и вие нѣкога говорите съ себе си. Може ли човѣкъ да говори съ себе си и на себе си? Ако нѣкой човѣкъ се разговаря съ себе си, всички наоколо го считатъ смахнатъ. Не, този човѣкъ не е смахнатъ, той се разговаря съ себе си. По естество човѣкъ е двоенъ: въ него има едно разумно сѫщество, което не взима участие въ личния, въ обикновенъ му животъ. Това сѫщество повече мълчи; докато не го запитатъ нѣщо, не говори. То вижда страданията на човѣка, но нищо не казва, никакъвъ съвѣтъ не дава. То гледа спокойно страданията, сълзитѣ на човѣка, но щомъ той се обърне къмъ него за нѣкакъвъ съвѣтъ, веднага му дава. Щомъ това разумно сѫщество даде съвѣта си, веднага се отдалечава. То никога не се интересува отъ послѣдствията на нашитѣ постѫпки. Обаче, хората, като своенравни сѫщества, искатъ да заставятъ това сѫщество да се интересува отъ дреболиитѣ на тѣхния животъ и казватъ: не виждашь ли, че ние страдаме? Каквото и да казватъ, това сѫщество всѣкога е тихо и спокойно, то разбира езика на страданията. Тъй щото, когато страданията дойдатъ до най-високата си точка, ние можемъ най-добрѣ да се разговаряме съ тѣхъ. Човѣкъ, на когото всички клѣтки не сѫ се разнищили, не сѫ се разбили отъ страдания, той още не е дошълъ до тѣхъ и не знае, какво нѣщо сѫ страданията. Страданието е духовенъ въпросъ. То представя най-великото нѣщо въ живота. Страданието предизвиква най-голѣмо раздвижване на силитѣ въ човѣшкия организъмъ, докато тѣ се уравновѣсятъ. Често хората изпитватъ голѣми вѫтрѣшни мѫчнотии, които се дължатъ на подпушвания на поритѣ въ организма имъ. Трѣбва да дойде нѣкакво голѣмо страдание, за да предизвика отпушване на тия пори. Казвате: нали хората се миятъ съ сапунъ, съ вода, не може ли по този начинъ поритѣ имъ да се отпушатъ? При такова миене поритѣ се измиватъ само отвънъ, а дупчицитѣ имъ отвѫтрѣ пакъ оставатъ запушени. Въ тѣлото на човѣка има около седемь милиона пори. Въ това отношение, тѣ представятъ прозорци, главни отдушници на човѣшкия организъмъ. Когато всички пори съ отворени, човѣкъ е напълно здравъ. Тъй щото, отварянето, отпушването на поритѣ у човѣка става чрезъ вътрѣшно миене, което наричаме изпотяване. Съвременнитѣ хора се миятъ външно, но не и вътрѣшно, вслѣдствие на което се явяватъ редъ болезнени състояния.

 

Казвамъ: съвременнитѣ хора иматъ една особена философия, съ която тѣ подържатъ, че човѣкъ не трѣбва много да работи, не трѣбва много да се движи, не трѣбва много да яде и т. н. При това, когато видятъ, че нѣкой човѣкъ слабѣе, тѣ казватъ, че работата му е опасна. Дѣйствително, опасна е сухотата, но и затлъстяването е опасно. Сухотата и затлъстяването съ двѣ състояния у човѣка, подобни на богатството и сиромашията. Ако човѣкъ иска да урегулира енергиитѣ въ организма си, той трѣбва да подържа въ себе си мисъльта, че и като богатъ, и като сиромахъ, трѣбва да дава. Ако човѣкъ не дава, ще дойде затлъстяването, скѫперничеството, понеже той е спрѣлъ пътя на Божествената енергия въ себе си. Който не се подчинява на Божествената енергия, която тече въ организма му, той самъ се осѫжда на разрушение. По който и да е начинъ, човѣкъ трѣбва да отвори пѫть на тази енергия. Това е вѣрно и по отношение на нашитѣ мисли, чувства и желания. Всѣка права мисълъ, колкото малка и да е тя, търси пѫть да се прояви, да се реализира, понеже има Божественъ произходъ. Въ този смисълъ ние сме дошли на земята, като съработници съ Бога, да реализираме всички Негови мисли, които се носятъ въ пространството. И доколкото човѣкъ реализира Божественитѣ мисли, дотолкова той расте и се развива. Отъ това гледище, човѣкъ трѣбва да знае, че развитието и растенето му не зависятъ отъ самия него. Клончето само не може да се развива, но енергията, необходима за развитието му, иде отъ цѣлото дърво. Развитието на дървото пъкъ става въ двѣ посоки: къмъ коренитѣ и къмъ клонетѣ. Обаче, има едно вѫтрѣшно, централно движение, което иде отъ центъра на живота и изпраща енергии, както къмъ коренитѣ, така и къмъ клонетѣ на дървото. Слѣдователно, всѣко клонче отъ дървото трѣбва да съзнава, че е часть отъ великия организъмъ и ще се подчинява на неговитѣ закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живѣе и се отдѣля отъ общия организъмъ, то се осѫжда на смърть. И човѣкъ може да играе въ живота си роля на клонче, но щомъ съзнава, че е часть отъ цѣлото и не се отдѣля отъ него, той ще се развива правилно.

 

Казвамъ: съзнанието на хората трѣбва да де будно първо за физическия свѣтъ, за да реализиратъ най-близкитѣ си идеи. Хората още не живѣятъ правилно даже и физическия си животъ. Никой човѣкъ още не живѣе безъ злоба, безъ съмнѣния, безъ терзания. Съмнѣнието, злобата, умразата представятъ каль, тиня въ живота на човѣка. Тѣ сѫ остатъци отъ животинското царство, отъ царството на дявола. Когато дяволътъ яде и пие, той измива чиниитѣ си и нечистата вода отъ тѣхъ изпраща къмъ хората. И затова, когато двама души се каратъ, щомъ съзнаятъ грѣшката си, тѣ казватъ: дяволска работа бѣше тази разправия! Апостолъ Павелъ казва: „Има разни съсѫди — едни за почитъ, други за безчестие”. Ще кажете, че Богъ е наредилъ нѣщата така. Не, ако хората не се подчинятъ на великия законъ на Любовьта, и съзнанието имъ не се пробуди тѣ ще станатъ съсѫди на безчестие. Това подразбира: по-низкостоещитѣ сѫщества отъ васъ, които не вървятъ по Божия пѫть, ще ви направятъ орѫдия за постигане на своитѣ цѣли. Когато нѣкой господарь праща слугата си да краде и му дава за това голѣма сума, въ сѫщность какво печели слугата? Тази кражба може ли да подобри живота на слугата? Този слуга печели толкова, колкото печели човѣкъ, когато механически възприема една теория или едно учение. Запримѣръ, какво ще ме ползува знанието, че земята се върти около слънцето?

 

Казвамъ: между явленията въ природата и въ живота има извѣстни съотношения. Ето защо, необходимо е човѣкъ да знае и да разбира смисъла на природнитѣ явления и закони. Запримѣръ, когато разглеждамъ въртенето на земята около слънцето, казвамъ: както земята се върти около слънцето, така и азъ ще се въртя около моето слънце. Слѣдователно, щомъ азъ се въртя правилно около моето слънце, тогава и земята се върти правилно около слънцето, като дава възможность на всички други сѫщества да се въртятъ около нея, да растатъ и да се развиватъ. Земята, сама по себе си, е авторитетъ; тя не вѣрва въ никакъвъ другъ авторитетъ, освѣнъ въ Бога. Въ Битието е казано, че въ начало Богъ създаде небето и земята. Първо сѫ били създадени небето и земята, а послѣ се говори за създаването на слънцето. Подъ думитѣ „небе и земя” се разбира сѫщината на нашия животъ. Подъ думата „земя” разбираме цѣлия човѣшки родъ. Като се казва, че земята е била неустроена и пуста, Богъ се заелъ първо нея да устрои. Това значи, че Богъ се е заелъ да реформира, да устройва самитѣ насъ. Мнозина казватъ: ние сме направени отъ земя и въ земя ще се превърнемъ.

 

Питамъ: какво ще придобиете, ако ви разправятъ, какъ е направена земята? При това, самиятъ преводъ на Свещеното Писание не е правиленъ. Много думи не сѫ предадени въ точния имъ смисълъ. Казано е тамъ: „И направи Богъ небето и земята”. Думата „направи” се отнася до видимия човѣкъ, до проявения човѣкъ. Послѣ се казва, че земята била неустроена и пуста. Какъ се разбира тогава, че земята била направена, когато въ сѫщность тя била неустроена и пуста, безъ редъ и порядъкъ? Нѣкой казва: Богъ ме е направилъ. — Да, направенъ си, но не си устроенъ. При такова направяне на човѣка въ него има още каль на умраза, на злоба, на съмнѣние. Покажете единъ ученъ човѣкъ, или философъ, който е свободенъ отъ съмнѣнието? Въ живота има доста примѣри на търпѣние, но много малко примѣри за отсѫтствие на съмнѣние. Разправятъ за Епиктета, единъ отъ гръцкитѣ философи, единъ случай отъ живота му, дѣто той проявилъ велико търпѣние. Епиктетъ билъ робъ на единъ римски патриций, извѣстенъ на всички съ своята голѣма жестокость. Той ималъ много роби, които изтезавалъ безмилостно. Така се отнасялъ и съ Епиктета, обаче, послѣдниятъ при всички случай оставалъ спокоенъ, невъзмутимъ. Когато господарьтъ го биелъ, Епиктетъ го поглеждалъ усмихнато, съ спокойно лице, безъ да капне сълза отъ очитѣ му. Той даже не се молилъ на господаря си да престане да го бие, но казвалъ въ себе си: нека ме бие, колкото иска, щомъ това му прави удоволствие. Това негово поведение особено дразнило господаря му, и единъ день той го повалилъ на земята, натисналъ го и започналъ силно да го удря по краката. Епиктетъ понесълъ и този бой съ търпѣние, но казалъ на господаря си само слѣднитѣ думи: господарю, прави съ мене, каквото искашъ, но внимавай да не счупишъ крака ми; счупишъ ли го, не ще мога да ти работя, както досега съмъ правилъ. Наистина, господарьтъ счупилъ крака му. Обаче, този билъ послѣдниятъ изпитъ на Епиктета по търпѣние, който той издържалъ отлично. Съ този изпитъ господарьтъ му билъ победенъ, а Епиктетъ освободенъ отъ робство. Отъ това време Епиктетъ прекаралъ до края на живота си въ Гърция, дѣто се проявилъ като философъ и написалъ отлични работи.

 

Казвамъ: Епиктетъ не вѣрвалъ въ Христа, нѣмалъ нѣкакво вѣрую, отъ което да черпи сила, но далъ примѣръ на човѣчеството за велико търпѣние. Отдѣ черпилъ тази сила? Мнозина твърдятъ, че той ималъ връзки съ апостолъ Павелъ. Слѣдователно, този езичникъ все пакъ ималъ нѣкаква велика идея въ себе си. Ако Епиктетъ е могълъ да побѣди своя външенъ господарь, това показва, че всѣки човѣкъ има възможность да направи сѫщото. Най-важното за Епиктета е, че той ималъ будно съзнание. Той писалъ като правовѣренъ християнинъ. Въ книгитѣ му нѣма нищо излишно. Каквото е писалъ, се дължи на положителни знания, извлѣчени отъ житейската му опитность. Съчиненията му сѫ много насърдчителни.

 

И като дойде на себе си, той каза: „На колко наемници бащини ми остава хлѣбъ, а азъ мра отъ гладъ”. Този е само единъ стихъ отъ една дълга Христова бесѣда, която е предадена на съвременнитѣ хора отчасти само. Ако имахме на лице цѣлата бесѣда, тя щѣше да ни даде много обяснения на редъ въпроси. Обаче, при това положение, нашата задача е да работимъ за пробуждане на своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Щомъ постигнемъ това, ние ще дойдемъ до положението, отъ единъ стихъ само да възстановимъ цѣла бесѣда на Христа. Това е възможно, понеже всѣко произнесено слово сѫществува въ пространството. По този начинъ ще възстановимъ всички хубави, велики нѣща въ живота, които привидно сѫ изчезнали.

 

Нѣкой казва: какъ можемъ да четемъ Евангелието? Правилното четене се състои въ това, като прочете човѣкъ единъ стихъ, да възстанови всичко, което е казано около него. Човѣкъ може да възстанови всички бесѣди, които Христосъ е държалъ на ученицитѣ си, както и всичко, което е говорилъ отъ две хиляди години насамъ. Казвате: колко е говорилъ Христосъ въ три години? Питамъ: какво прави Христосъ отъ две хиляди години насамъ? Той никога не е мълчалъ, както и сега не мълчи. Христосъ постоянно говори и продължава да говори. Ако съвременнитѣ хора могатъ да възстановятъ знанието, което Христосъ е проповѣдвалъ на ученицитѣ си въ продължение на три години, и това, което е говорилъ отъ две хиляди години насамъ, тѣ щѣха да придобиятъ цѣнна наука. Съвременнитѣ християни живѣятъ отъ това, което Христосъ е говорилъ прѣди двѣ хиляди години. Малко християни живѣятъ съ това, което Христосъ говори въ послѣднитѣ времена. Христосъ днесъ е прогресиралъ много. Едно време Той е билъ по-слабъ, отколкото е днесъ. На времето мнозина мислили, че Той е слабъ, че не може да се бори, и затова могли да Го разпнатъ. Казвамъ: причината да бѫде разпнатъ Христосъ не е Неговата слабость, друга е причината; обаче, днесъ силата Му е толкова голѣма, че нѣма дърво въ свѣта, на което могатъ да Го разпнатъ. При това, Христосъ не би дошълъ вече на земята. Казвате: нали се говори, че Христосъ и днесъ е на земята? Питамъ: ако слънчевитѣ лѫчи влизатъ въ кѫщата ви, можете ли да кажете, че слънцето ви е посѣтило? Ако слънчевата топлина сгрѣе тѣлото ви, това показва ли, че слънцето е влѣзло у васъ? Ако мислите, че слънцето може да влѣзе въ кѫщата ви, или въ тѣлото ви, вие се самоизлъгвате. Слѣдователно, когато казвате, че Богъ е вѫтрѣ у васъ, това показва, че не разбирате правилно тази идея. Никога Богъ не може да бѫде въ човѣка вѫтрѣ. Духътъ на Бога може да бѫде въ човѣка, но Богъ — никога! Въ човѣкъ, който има дяволска кожа, Богъ никога не може да живѣе. Да се мисли, че Богъ може да живѣе въ физическото тѣло на човѣка, това значи да се дава голѣмо значение и цѣна на физическия свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ не сѫществува извънъ духовния и Божествения. Физическиятъ свѣтъ, безъ другитѣ два свѣта, е нищо друго, освѣнъ илюзия.

 

Казвамъ: безъ духовния и Божествения свѣтъ, физическиятъ представя сапунени мѣхури, които всѣки моментъ могатъ да изчезнатъ. Колко може да се разчита на такива сапунени мѣхури? Какво може да се направи съ тѣхъ? Нѣкои съврѣменни хора се домогватъ до идеи, подобни на сапуненитѣ мѣхури, и казватъ: ще реализираме тѣзи идеи! Обаче, ципицитѣ на тѣзи идеи се пръскатъ и нищо не остава отъ тѣхъ. Слѣдователно, физическиятъ свѣтъ, самъ за себе си, безъ другитѣ свѣтове, не е реаленъ. Само въ този свѣтъ не може да се живѣе. Въпрѣки това, хората се стремятъ да станатъ богати, щастливи, да живѣятъ добрѣ, именно, на земята. Право е тѣхното желание. И Христосъ дойде на земята, именно, за това, да подобри живота на хората, да ги научи правилно да живѣятъ, за да може Богъ да се всели между тѣхъ. Христосъ искаше да направи връзка между физическия и Божествения свѣтъ. За тази цѣль човѣкъ трѣбва да обърне погледа си навѫтрѣ, да подобри първо своя организъмъ, а съ това заедно да подобри и живота си. Нека всѣки прави опити въ това отношение, да изпита силата си. Днесъ много хора мислятъ, че сѫ силни, безъ да сѫ провѣрили силата си. Кой отъ васъ, като минава за силенъ, може съ молитвата си само да спре нѣколко хилядна армия въ пѫтя й, да я порази и по този начинъ да я обезорѫжи, както това направи пророкъ Елисей? Щомъ единъ човѣкъ е направилъ този опитъ, и всички останали могатъ да го направятъ.

 

Истинското знание седи въ това, човѣкъ да прави опити въ съзнанието си, което представя велика лаборатория на живота. Чрезъ редъ упражнения и опити, човѣкъ може да дойде до възможноститѣ, които се криятъ въ единъ магъ, Има маги, които съ мисъльта си само могатъ да дигнатъ човѣка въ въздуха. Ще кажете, че това е невъзможно. Питамъ: какъ е възможно да се качите на десетия етажъ на нѣкое здание съ помощьта на асансьоръ? Когато единъ магъ може да дигне човѣка въ въздуха, това показва, че той познава и владѣе законитѣ на мисъльта.

 

„Дойде на себе си”. Блудниятъ синъ дойде на себе си, когато започна да мисли право. Слѣдователно, чрезъ страданията и изпитанията, невидимиятъ свѣтъ или разумната природа желае да насочи мисъльта на хората въ права насока. Започнатъ ли право да мислятъ, тѣ ще могатъ лесно да разрѣшатъ и задачитѣ въ живота. Отъ хиляди години насамъ хората все рѣшаватъ задачитѣ си, но още не съ ги рѣшили правилно. Въ камаритѣ, въ църквитѣ, въ училищата, въ сѣмействата, навсѣкѫде хората замѣстватъ стари закони и правила съ нови, стари вѣрвания съ нови, дано свѣтътъ нѣкакъ се оправи, но и досега още не е изправенъ. Защо? Желанието на хората да оправятъ свѣта е добро, но методътъ, по който искатъ да постигнатъ това, не е правъ. Приложатъ ли единъ методъ, тамъ спиратъ. То е все едно да кажатъ: зазори се! Следъ малко казватъ: зората се изгуби. Не, зазоряването е непреривенъ процесъ. Така и методитѣ за изправяне на човѣчеството сѫ непреривни. Човѣкъ постоянно се чисти, постоянно се изправя. Това съ духовни процеси, които нѣматъ начало и край. Каже ли нѣкой, че съ смъртьта всичко свършва, той е физическо сѫщество само; въ него нѣма нищо духовно. Каже ли нѣкой, че като остарѣе, животътъ изгубва смисъла си, и той е физическо сѫщество.

 

Казано е въ Писанието: „Които уповаватъ на Господа, тѣ ще възобновятъ силата си”. Дойдатъ ли хората до това положение, тѣ ще могатъ да се разбиратъ помежду си. Който върви въ новия пѫть, той ще разбере смисъла на този стихъ. За тази цѣль съзнанието на хората трѣбва да бѫде въ движение; никакво прекъсване на съзнанието не трѣбва да става. Дойдатъ ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трѣбва да се благодари. За човѣкъ съ будно съзнание, всичко това е привилегия. Тия нѣща представятъ условия за работа. Дойде ли у васъ невѣжеството, сиромашията, заблуждението, или нѣкакво незаконно желание, ще ги хванете внимателно, ще ги занесете у дома си, ще имъ дадете по една лопата и количка и ще ги впрегнете на работа, като имъ кажете: въ моя домъ има мѣсто за всѣкакъвъ видъ работници.

 

Съвременнитѣ хора страдатъ по причина на това, че съ години носятъ въ себе си извѣстни желания и заминаватъ за онзи свѣтъ, безъ да ги реализиратъ. Тѣ мязатъ на онзи българинъ, който казвалъ, че ще замине за другия свѣтъ съ отворени очи, понеже не могълъ да си хапне баница, полѣта съ прѣсно млѣко и каймакъ. Когато го запитвали, доволенъ ли е отъ това, което е преживѣлъ до днесъ, той отговарялъ: всичко, каквото пожелахъ въ живота си, опитахъ, но не можахъ да опитамъ само баница, полѣта съ прѣсно млѣко и каймакъ. Всѣки човѣкъ има по едно нереализирано желание въ живота си. Въ сѫщото положение се намиралъ и този българинъ съ желанието си да яде млѣчна баница. Тази баница се срѣща и въ живота. Който намѣри млѣчната баница и яде отъ нея, той веднага оживява; който не може да я намѣри и да си хапне отъ нея, той умира.

 

„На колко наемници бащини ми остава хлѣбъ, а азъ мра отъ гладъ”. Питамъ: коя е причината, че много отъ съвременнитѣ хора сѫ болни и сиромаси? Нима у Бога нѣма достатъчно сила да излѣкува болнитѣ хора? Нима на земята нѣма достатъчно богатства, за да задоволятъ нуждитѣ на всички хора? Богъ е въ състояние и болнитѣ да излѣкува, и на сиромаситѣ да даде всичко въ изобилие, но Той седи тихъ и спокоенъ, наблюдава какво ще направятъ хората при тѣзи анормални прояви въ живота. Казвате: защо Богъ е далъ на еди-кого си толкова богатства? Щомъ Богъ е далъ на едного, Той ще даде и на васъ, но трѣбва да имате търпѣние, да дочакате благата, които сѫ опредѣлени за васъ. При каквото положение и да изпаднете, не се смущавайте. Щомъ се смущавате, това показва, че приписвате на Бога пристрастие. Богатиятъ човѣкъ е ходилъ по-често при Бога, хлопалъ е, искалъ да му даде богатство, и Богъ му е далъ. Сиромахътъ не е ходилъ да тропа на вратата на Господа, и затова е останалъ сиромахъ. Учениятъ е хлопалъ на вратата на Господа, затова има знания. Невѣжиятъ не е хлопалъ на вратата на Господа, затова останалъ простъ. Красивиятъ ходилъ при Господа, хлопалъ на вратата Му, затова станалъ красивъ. Грозниятъ, обаче, не е хлопалъ на вратата на Господа, и нищо не е придобилъ. Тъй щото, искате ли богатства, знания, красота, ще ходите да хлопате на вратата на Господа, и каквото желаете, ще получите.

 

Единъ вѣрващъ, като челъ въ Евангелието стиха „Хлопайте, и ще ви се отвори; искайте и ще ви се даде”, той отишълъ да хлопа на вратата на владиката, като му казалъ: моля ти се, кажи на Бога, че съмъ бѣденъ, да ми помогне по нѣкакъвъ начинъ. Обаче, работитѣ му не се оправили. Срѣща го другъ бѣденъ и му казва: слушай, остави владиката на спокойствие, нѣма защо да го безпокоишъ. Едно време и азъ, като тебе, хлопахъ на владишката врата, но работитѣ ми не се оправиха. Обърнахъ се слѣдъ това къмъ Господа, похлопахъ на Неговата врата, и Той ми помогна. Иди сега и ти при Господа, похлопай, и Той ще ти отговори. Питамъ: кой е владиката? Владиката представя богатия, учения, силния човѣкъ въ свѣта. Казвамъ: престанете да хлопате на владишката врата! Престанете да хлопате на вратата на богатия, на учения, на силния човѣкъ! Престанете да хлопате на вратата на красивата мома, или на вратата на красивия момъкъ!

 

Сега, азъ говоря за онѣзи хора, които искатъ да придобиятъ истински, дълбоки разбирания за нѣщата, а не механически. Въпроситѣ на живота не се разрешаватъ по механически начинъ. При механическото разрешение на въпроситѣ, човѣкъ може да стане богатъ и скоро следъ това да осиромашее. Той може да стане ученъ и да изгуби ученостьта си. При това положение на нѣщата, човѣкъ се намира въ състоянието на машинистъ, който е изхвърленъ вънъ отъ прозорцитѣ на трена. Той казва: едно време бѣхъ ученъ човѣкъ, но следъ като изхвръкнахъ вънъ отъ трена, изгубихъ всичкитѣ си способности.

 

Съзнанието на съвременнитѣ хора трѣбва да се пробуди. Тѣ трѣбва да си създадатъ съвършено нова идея за Бога, като за сѫщество, което обича хората и се грижи, интересува се за тѣхъ, безъ да се тревожи и безпокои. Той има великото търпѣние да дочака времето, когато хората ще се обърнатъ къмъ Него. Той ги оставя да придобиятъ опитности, макаръ да изпиятъ и горчивинитѣ на живота. Той знае, че нѣкога тѣ ще се обърнатъ къмъ Него, и тогава ще имъ помогне. Докато човѣкъ не е научилъ уроцитѣ на живота, той нѣма желание да се обърне къмъ бога. Придобие ли опитности, той се приближава вече къмъ вратата на Бога, съ всичкото смирение на душата си и Го призовава на помощь. Приближи ли се човѣкъ къмъ Бога, той трѣбва да се изпълни съ смирение, съ вѣра и съ любовь и да каже само нѣколко думи, но тъй интенсивни, че да спечели Божието благоволение. Похлопате ли веднъжъ на вратата на Господа и получите отговоръ, повече не се безпокойте. Ще кажете: ами, ако Господъ ни забрави? Похлопате ли веднъжъ, ще чакате, докато Господъ изпрати благословението си. Ако се забави малко, причината за това е, че Той иска да изпита, да провѣри стремежа, усърдието ви, и тогава да ви отговори. Ако сте готови за това благословение, Богъ нѣма да чака даже да хлопате, но преди още да сте пристигнали до вратата Му, Той ще каже на слугитѣ си да ви дадатъ изобилно това, отъ което се нуждаете. Тази е новата философия, която съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ постоянно. Тя не може да се изучи нито за година, нито за десеть, за сто или повече години. Ако хората не можаха за две хиляди години да я изучатъ, и за десеть хиляди години нѣма да я изучатъ. Приготовленията за новата философия продължаватъ хиляди години, а приложението ѝ става моментално.

 

„Дойде на себе си”. Добрата черта въ блудния синъ бѣше готовностьта му да се върне при баща си, да се разкае и да иска да му работи, като другитѣ слуги. Като го видѣ, баща му излѣзе насрѣща, прегърна го, цѣлуна го и каза на слугитѣ си: заколете най-тлъстото теле и го опечете, да ядемъ и да се веселимъ, че живъ се е върналъ. Самъ той му даде пръстенъ. Другиятъ синъ, като се върна отъ нивата и видѣ угощението, което бащата прави за блудния синъ, разсърди се и не искаше да се яви. Баща му каза: не се сърди! Каквото имамъ, всичко е твое. Обаче, той бѣше скрилъ нѣщо отъ богатството си и за блудния синъ, което другиятъ братъ не знаеше. Добриятъ синъ представя външната страна на живота. Външниятъ, видимиятъ свѣтъ е създаденъ за всички добри братя, които работятъ на нивата при баща си. Вѣрващитѣ, правовѣрнитѣ пъкъ сѫ блуднитѣ синове, които сѫ ходили въ странство, дѣто изяли и изпили всичкото си богатство, и най-послѣ се връщатъ при баща си разкаяни и готови на всѣкаква работа. Нѣкои религиозни мислятъ, че свѣтскитѣ хора, богатитѣ хора сѫ грѣшни. Не е така. Преди всичко, трѣбва да се знае историята на богатия човѣкъ, какъ е започнало неговото разбогатяване. Богатството му не е само физическо, но то се крие въ неговото сърдце и въ неговия умъ. Истински богатиятъ трѣбва да има добро сърдце и добъръ умъ. Само материалното богатство е безпредметно за насъ.

 

Първото нѣщо, което се иска отъ човѣка, е той да дойде до пробуждане на висшето съзнание въ себе си, за да възстанови отношенията си къмъ Първата Причина. Пробуди ли се това съзнание въ него, той ще придобие въ себе си новата радость, каквато никога не е чувствувалъ. Понѣкога, за кратко време само, човѣкъ изпитва такава радость, но щомъ се натъкне на нѣкакво изпитание, той изгубва радостьта си. Това се дължи на прекъсване връзката си съ Първата Причина. Христосъ никога не скъса тази връзка. Въ най-тежкия моментъ на живота си, Той запази будно съзнание, запази връзката си съ Бога и каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫцѣ предавамъ духа си”. Кръвь течеше отъ поритѣ на Христа, но Той издържа, не скъса връзката си съ Бога. Докато кръвьта не започна да изтича отъ поритѣ навънъ, прозорцитѣ и вратитѣ на Божествения свѣтъ бѣха затворени за Христа. Обаче, започна ли да излиза кръвьта отъ поритѣ Му, всички врати и прозорци на Божествения свѣтъ се отвориха за Христа, и Той бѣше приетъ отъ Бога. Ако и вашата кръвь по същия начинъ не се пожертвува, никаква възвишена идея не може да се осѫществи. Културата, знанието на съвременнитѣ хора се дължи на мѫченицитѣ за Христовото учение. Каквото тѣ посадиха на времето си, то и до днесъ продължава да расте и да се развива. Сегашнитѣ хора само поливатъ. Които не сѫ проливали кръвьта си за Христовото учение, тѣ днесъ я проливатъ за отечеството си. Все трѣбва да пролѣе човѣкъ кръвьта си за нѣщо. Жалко е, ако той не може да пролѣе поне капка кръвь за нѣщо възвишено и благородно.

 

„На колко наемници бащини ми остава хлѣбъ, а азъ мра отъ гладъ”. Блудниятъ синъ съзна грѣшката си и се върна при баща си разкаенъ, съ будно съзнание. И съвременнитѣ хора трѣбва да постѫпятъ по същия начинъ. Щомъ се пробуди съзнанието имъ, тѣ трѣбва да кажатъ: на колко хора Богъ отваря сърдцата, а ние се обезсърдчаваме, отчайваме и хлопаме на вратитѣ на този-на онзи лѣкарь, или на този-на онзи светия, но от нийдѣ не се чува ни гласъ, ни услишание. Обърнатъ ли се къмъ своя Баща, Той веднага ще ги приеме и ще имъ се изяви. Гордостьта въ човѣка трѣбва да отстѫпи на смирението, и така да се яви предъ Бога. Смири ли се човѣкъ, тогава всички добри, благородни хора ще му се притекатъ на помощь. Дойдатъ ли всички хора до това положение, тѣ ще заживѣятъ въ закона на вѣчното зазоряване. За всѣки човѣкъ любовьта трѣбва да бѫде въ зазоряването си. Нѣкой чака да дойде любовьта до своя зенитъ, че тогава да я прояви. Любовьта нѣма никакъвъ зенитъ, никакво залѣзване; тя има постоянно зазоряване. Сѫщото се отнася и за мѫдростьта, и за истината. Слѣдователно, Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина иматъ само зазоряване. По същия законъ и въ всѣка наука трѣбва да има само зазоряване. Ако съвременнитѣ хора възприематъ и приложатъ тази мисъль въ себе си, тѣ ще придобиятъ голѣми богатства. Хората иматъ заровени богатства въ себе си, които не знаятъ, какъ да използуватъ. Запримѣръ, на лицето, на главата, на рѫцѣтѣ имъ е написанъ живота на тѣхнитѣ дѣди и прадѣди, и ако тѣ знаеха да четатъ по тѣхъ, щѣха да разбератъ себе си, щѣха да избегнатъ много отъ нещастията въ своя животъ. Всѣки самъ трѣбва да чете по рѣката си. Не е позволено другъ да чете и да му разказва, какво е написано тамъ. Изучите ли науката хиромантия, вие ще придобиете голѣми богатства. Който познава хиромантията, ще знае, защо срѣдниятъ пръстъ на рѫката е най-дълъгъ, и защо малкиятъ е най-кѫсъ. Ще кажете, че Господъ ги е създалъ така. При това, забѣлѣзвате, че пръститѣ на нѣкои хора въ основата си сѫ по-дебели, а на други — по-тънки. У нѣкои хора пръститѣ горѣ сѫ заострени, а у други — широки. Всичкитѣ органи у човѣка сѫ създадени съобразно неговия характеръ, съобразно неговата душа. Каквато е душата на човѣка, такова е и цѣлото му тѣло; какъвто е умътъ, такива сѫ и очитѣ му; каквото е сърдцето, такава е и устата му; какъвто е носътъ, такава е и интелигентностьта му; каквито сѫ краката, такива сѫ и добродѣтелитѣ му; каквито сѫ рѫцѣтѣ, такава е и неговата правда. Очитѣ на нѣкои хора сѫ премрежени, дяволътъ имъ турилъ черни очила, вслѣдствие на което тѣ виждатъ всичко черно. Казвамъ: хвърлете чернитѣ очила отъ очитѣ си! Между Бога и васъ не трѣбва да има никаква преграда. Човѣкъ трѣбва да гледа направо презъ очитѣ си, безъ никакви прегради. Очитѣ трѣбва да сѫ отворени, да виждатъ ясно. Душата на човѣка трѣбва да е така отворена и свободна, че на всичко да се радва. Срѣщате ученъ или простъ, богатъ или сиромахъ, радвайте се; срѣщате нѣкой бѣденъ, падналъ отъ гладъ на пѫтя, радвайте се, защото имате възможность да се прояви Божията Любовь. Радвате ли се на всичко, вие сте разбрали Божиитѣ пѫтища. Между падналия човѣкъ и васъ се създава връзка, отношение, понеже вие се спирате да помогнете на бѣдния човѣкъ. Ако се образува любовна връзка между двама души, не струва ли единиятъ отъ тѣхъ да падне на улицата и да си навехне крака или рѫката?

 

Нѣкой казва: счупено ми е сърдцето. Не, сърдцето може само да се нарани, но не и да се счупи. Има случаи, когато трѣбва да се нарани сърдцето на човѣка. И Христа боднаха въ сърдцето. Питамъ: кой ще запуши тази дупка на Христа? Тя и до днесъ още е отворена. Запитали единъ евреинъ: каква е вашата мисия на земята? Той отговорилъ: нашата мисия е, следъ като се усъвършенствуваме, да запушимъ дупката, която направихме въ сърдцето на Христа. Ние трѣбва да възстановимъ изгубената вѣра, Ако ви запитатъ, каква е вашата мисия на земята, и вие трѣбва да отговорите: нашата мисия е да запушимъ, да заздравимъ раната въ сърдцето на Христа.

 

Сега, азъ искамъ да ви наведа на мисъльта, да работите за образуване вѫтрѣшна връзка съ Първичната Причина, да си създадете положителна философия на мисъльта. Само по този начинъ ще имате въ душата си вѣчно зазоряване. Отъ ума ви зависи да изпѫдите всички облаци и мъгли отъ вашия хоризонтъ. Не мислите ли право, винаги облаци и мъгли ще се движатъ по вашия хоризонтъ. Усъмните ли се, дойдатъ мъгли и облаци, дойде дъждъ, градъ, и вие започвате да страдате. Изведнъжъ човѣкъ не може да придобие свобода. За да придобие свободата си, той трѣбва усилено да работи. Отъ две хиляди години насамъ хората сѫ изоставили много отъ работата си за Господа недовършена. Нѣкой казва: азъ всѣки день чета молитви, всѣки день върша работата си за Бога. Не, работата за Бога не се заключава само въ четене на молитви. Истинската работа за Бога седи въ това: каквото вършите, да е отъ любовь. Молитва безъ любовь не се приема. Да се мисли, че молитва безъ любовь е приета, това е криво схващане. И дѣтето се моли когато иска хлѣбъ отъ майка си, но то се моли съ любовь и изпитва любовьта на майка си. Ако дѣтето не се молѣше съ любовь, тогава нѣмаше да има никаква разлика между неговата молитва и молитвата на просячето, което иска хлѣбъ отъ тази жена. И дѣтето се моли, и просячето се моли, само че дѣтето се моли на майка си за хлѣбъ съ любовь, а просячето се моли безъ любовь. И затова дѣтето, което иска хлѣбъ отъ майка си съ любовь, седи въ кѫщи, а просячето, което иска хлѣбъ безъ любовь, седи отвънъ. Сѫщиятъ законъ има приложение и въ отношенията между Бога и хората. Докато съвременнитѣ хора отправятъ молитвитѣ си къмъ Бога безъ любовь, тѣ ще седятъ отвънъ; щомъ започнатъ да отправятъ молитвитѣ си къмъ Бога съ любовь, тѣ ще бѫдатъ приети вѫтрѣ. Тъй щото, будно съзнание се изисква отъ хората, за да могатъ тѣ да запазятъ правилни отношения къмъ Бога. Ако тѣ спазватъ тѣзи отношения, и Богъ ще ги спазва. Колко пѫти хората сѫ нарушавали отношенията си къмъ Бога! Въпрѣки това Той никога не е казвалъ да постѫпватъ по единъ, или по другъ начинъ. Той всѣкога ги е оставялъ свободни. На ония, които сѫ искали да вършатъ Неговата воля, Той мислено имъ е подсказвалъ, какво трѣбва да направятъ, но никога не имъ се е излагалъ. Такъвъ примѣръ имаме въ Новия Завѣтъ съ Захари, на когото се яви ангелъ Господенъ и каза, че волята Божия е жена му да роди синъ. Обаче, Захари се усъмни, за което онѣмѣ до деня, въ който трѣбваше да му се роди синъ. Значи, могатъ да се съмняватъ даже и ония хора, къмъ които Богъ се обръща. Това показва, че на хората е дадена свобода да мислятъ, чувствуватъ и дѣйствуватъ свободно, независимо това, което отвънъ имъ се казва. Който се съмнява, той е Несъвършенъ човѣкъ; който не се съмнява, той е съвършенъ. Онѣзи пъкъ, които сѫ будни въ съзнанието, въ самосъзнанието, въ подсъзнанието и въ свръхсъзнанието си, тѣ сѫ новитѣ хора, които идатъ сега. Слѣдователно, ако искате да продължите живота си, да бѫдете носители на новата култура, да бѫдете хора на шестата раса, вие трѣбва да започнете съзнателна работа още днесъ, още тази сутринь.

 

Нѣкой ще каже: нека започнемъ работата си отъ утрѣ, съ изгрѣването на слънцето. Не, не трѣбва да чакате изгрѣването на слънцето. Който иска да види изгрѣването на слънцето, той трѣбва да се качи въ Божествения свѣтъ, дѣто има вѣчно зазоряване, вѣченъ изгрѣвъ и вѣченъ зенитъ, отъ който слънцето никога не се мърда. Това е вѣчно изгрѣващето слънце, което не се мърда отъ своя зенитъ, но обикаля само около единъ центъръ. Отношенията на това слънце къмъ всички сѫщества сѫ едни и сѫщи. Това слънце едни наричатъ Богъ, други — духовна сила, трети — вѣченъ животъ и т. н. Тъй щото, първо трѣбва да се започне съ зазоряването, а послѣ съ изгрѣването на слънцето. Слѣдъ това ще се дойде до вѣчния день, до вѣчния зенитъ. Единъ день, когато отидете при ангелитѣ, дѣто ще изучавате тѣхната наука съ хиляди години, ще разберете най-послѣ, каква е великата идея за Бога, скрита въ козмическия свѣтъ.

 

И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ всички, е да започнете съ изучването на тѣлото — това е зазоряването; послѣ, изучавайте сърдцето си — това е изгрѣвътъ на слънцето. Най-послѣ трѣбва да дойдете до разбиране на душата си, която представя пълния день, вѣчния зенитъ, чиято свѣтлина огрѣва всичко наоколо си. Който разсѫждава по човѣшки, ще каже: какво ще правимъ слѣдъ това? Щомъ искате и това да знаете, ще се намѣрите въ залѣзъ на слънцето, въ нощь. На другия день ще имате нова зора, новъ изгрѣвъ, новъ зенитъ. Дръжте въ ума си мисъльта, да имате правилни, хармонични отношения къмъ Първата Причина, къмъ Разумното начало въ живота. Докато не създадете въ себе си тѣзи правилни отношения, никаква наука не можете да придобиете. Само по този начинъ ще разберете, че всичко, което става въ живота, е на мѣстото си. Ако човѣкъ не разбира нѣщата така, той ще спори, ще отрича или подържа нѣщата, но това е човѣшката страна, а не Божествената. Отъ Божествено гледище, причината, която потиква всичко къмъ Бога, е на мѣстото си. Въ това отношение идеитѣ на хората сѫ прави; причинитѣ, които ги потикватъ нагорѣ, сѫ прави, но тѣ не сѫ намѣрили правъ пѫть; тѣ не сѫ намѣрили правиленъ методъ, чрѣзъ който да дадатъ изразъ на своя животъ. Вслѣдствие на това, често въ живота на хората има малки или голѣми отклонения отъ правия пѫть. Тѣзи отклонения сѫ потици, които даватъ възможность на човѣка да се прояви. Не може ли да се противопостави на дадено отклонение, това показва, че волята му е още слаба. Запримѣръ, колко отъ съвременнитѣ хора могатъ да издържатъ като Епиктета? Епиктетъ ималъ тренирано тѣло, устойчиво сърдце, което могло да издържа не само външно, но и вѫтрѣшно. Като наблюдавате човѣка, колкото и да е сърдитъ, гнѣвенъ, на лицето му ще забѣлѣжите една черта, която остава неизмѣнна и придава на лицето малко усмихнатъ видъ. Ако този човѣкъ е светия, ще видите, че той се кара на нѣкого, но щомъ дойде при него нѣкой боленъ, той веднага ще го излѣкува; ако дойде нѣкой бѣденъ, и на него ще помогне. Следъ това пакъ ще продължи да се кара на онзи, на когото главата е дебела. Казвате: защо светията се кара на този човѣкъ? Той не се кара, но чука, изтънява главата му, да я направи, каквато трѣбва. Следъ това ще му каже: сега си свободенъ, върви въ свѣта, да работишъ за другитѣ.

 

„Дойде на себе си”. Пожелавамъ и на васъ такова пробуждане, зазоряване на съзнанието, да дойдете на себе си. Пожелавамъ на всички да се свържете съ Първичната Причина, която ще внесе въ васъ новата култура. Тя всѣки день ще разкрива богатства, скрити, дълбоко заложени въ душитѣ ви. Казвате: ние остарѣхме, никой не ни обича. — Отсега нататъкъ всички ще ви обичатъ. — Знание нѣмаме. — Отсега нататъкъ ще придобивате знание. — Сила нѣмаме. — Отсега нататъкъ, отъ днесъ ще придобиете и сила, и здраве, и богатство — всичко, каквото желаете. Каквото досега сте имали, то е било само предисловие на живота. Козмосътъ едва сега е започналъ своето развитие. Въ начало Богъ създаде небето и земята, и земята бѣше неустроена и пуста. Слѣдователно, Богъ сега устройва земята и човѣка върху нея. Казвате: казано е, че Богъ е направилъ, създалъ човѣка. Той е създалъ човѣка, но не го е устроилъ. Единъ день, когато станемъ съвършенни, когато сърдцата и умоветѣ ни придобиятъ свѣтлината на ангелитѣ, тогава ще се разберемъ, познаемъ и придобиемъ Божията Любовь. Тази любовь не е въ време и пространство; тя е извънъ времето и пространството; тя е любовьта на вѣчния животъ.

 

Сега, пожелавамъ на всички пробуждане на Божественото начало въ съзнанието, въ самосъзнанието, въ подсъзнанието и въ свръхсъзнанието. Забравете външнитѣ си прояви и вървете напредъ. Нѣкои отъ васъ сѫ щестлавни, говорятъ много; други сѫ горделиви, говорятъ малко. Едни сѫ страхливи, други — много смѣли. Човѣкъ трѣбва да бѫде предпазливъ, но не и страхливъ. Той трѣбва да има любовь къмъ Бога, но да не бѫде фанатикъ. Той трѣбва да бѫде фанатикъ, да разсѫждава, но да не рови.

 

Казвамъ: всички трѣбва да живѣете въ поезия. Ако дойде прозата, оженете я за поезията. Едни отъ дѣцата ще бѫдатъ поетични, други — прозаични, но ще живѣятъ въ миръ и съгласие. Само по този начинъ свѣтътъ ще се оправи. Като говоря така, азъ не казвамъ, че трѣбва да се върнете при баща си, защото вие сте на пѫть вече, но мислите, какъ ще ви посрещне баща ви, съ тояга или съ любовь. Вие не трѣбва да изпадате въ положението на онзи свещеникъ, който казвалъ на слугата си: синко, не зная, какво ще правя на онзи свѣтъ. Ще има голѣмо скърцане съ зѫби. — Дѣдо попе, поне ти нѣма защо да се тревожишъ. Твоитѣ зѫби отдавна сѫ изпадали, нѣма съ какво да скърцашъ. Не е въпросътъ тамъ, да разчитаме на нѣкакво щастливо съвпадение. Ние не трѣбва да се правимъ, че не разбираме нѣщата. Единъ свещеникъ изпраща съ слугата си петь хубави риби на архимандрита и пише на една бележка: тукъ има петь риби. По пѫтя слугата ги изялъ и занесълъ на архимандрита празна кошничка. Архимандритътъ му казалъ: Стояне, тукъ имало петь риби. — Така ли, отче, азъ пъкъ се безпокоехъ да не сѫ изгубени нѣкѫде? — Не, по този начинъ свѣтътъ не може да се оправи.

 

Сега, като отивате при своя небесенъ Баща, вие трѣбва да оставите настрана цѣлата човѣшка философия, всички насмѣшки, подигравки, недоразумения и т. н. Всичко това ще се използува като торъ, като предисловие на свободния, на новия животъ, който е животъ на радость и веселие, на вѣчно зазоряване и на вѣченъ изгрѣвъ. Нѣма по-красивъ животъ отъ този, въ който сѫществува вѣчно зазоряване на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. Който има зората на новия животъ въ себе си, той всичко е придобилъ; който има изгрѣва на новия животъ въ себе си, той всичко е разработилъ; който има зенита на новия животъ въ себе си, той всичко е осмислилъ.

 

34. Бесѣда отъ Учителя, държана на 12 юний 1927 г. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...