Jump to content

1927_06_05 Двѣ думи


Ани

Recommended Posts

"Вехтото премина", Сила и живот, IX серия, т.4 (1927),

Книгата съдържа беседи на Учителя от 03.04.1927 г. до 19.06.1927 г. Издание 1931 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Двѣ  думи

Въ начало бѣ Словото; и Словото бѣ у Бога; и Словото бѣ Богъ.“1)

Ще взема само първитѣ думи отъ първия стихъ: „Въ начало бѣ Словото“.

 Да се произнесатъ и да се напишатъ двѣ думи, това е най-лесната работа, но трудно е да се изтълкуватъ и осмислятъ тия думи. Още по-трудно е пъкъ да се реализиратъ тия думи. Реаленъ, дѣйствителенъ свѣтъ, или свѣтъ на щастие и блаженство е този, който има начало, а нѣма край. Който търси края на нѣщата, той живѣе въ материалния свѣтъ. Обаче, въ материалния свѣтъ нѣма слово. Той е безсловесенъ свѣтъ. Както виждате, има извѣстни идеи, които непрѣменно трѣбва да се изяснятъ, да се прѣдставятъ въ простъ видъ. Запримѣръ, ако вие сте пѫтували три деня прѣзъ нѣкоя пустиня и сте ожаднѣли, първата капка вода, която ви даде нѣкой, ще бѫде най-цѣнна за васъ. Послѣ могатъ да ви дадатъ още много капки вода, но веднъжъ сте задоволили жаждата си, вие не искате повече вода. Казвате: тази вода вече не ми е нужна. Значи, първата капка вода е най-цѣнна за васъ; послѣдната капка вода нѣма вече такава цѣна.

 Сѫщото нѣщо се отнася и до разбиранията на хората за душата. Тѣ казватъ: душата е малко нѣщо, тя прѣдставя малка часть отъ цѣлото. Прѣдставете си, че всѣка такава часть събира по единъ килограмъ вода. Като се събератъ 100 части по единъ килограмъ, тѣ ще напълнятъ цѣло буре. Това показва, че хората на физическия свѣтъ оцѣняватъ голѣмитѣ, великитѣ работи, когато Божествениятъ свѣтъ се занимава съ безконечно малкитѣ величини. Красивитѣ нѣща въ свѣта сѫ малкитѣ, а не голѣмитѣ величини.

 Сега вие разсѫждавате и казвате: философъ е само онзи, който разбира живота, който нито плаче, нито скърби, нито съжалява. Който плаче, скърби и съжалява, той не разбира живота, той не е философъ. И наистина, кой плаче най-много? — Дѣцата плачатъ най-много. Защо? — Защото нѣматъ никаква философия и се намиратъ, като загубени, като захвърлени въ този свѣтъ; тѣ плачатъ, за да ги намѣри майка имъ, да ги отгледа и отхрани. Като ги намѣри майка имъ, тѣ прѣставатъ да плачатъ. Майката е рибарката, която хвърля мрѣжата въ водата и улавя дѣцата въ мрѣжата си.

 „Въ начало бѣ Словото.“ Всички нѣща въ свѣта сѫ създадени само за словото. Онова, което осмисля живота, това е словото. Правишъ кѫща. Защо? — Да влѣзе нѣкой да ти проговори. Правишъ училище. Защо? — Да дойдатъ дѣца да се учатъ. Правишъ църква. Защо? — Да дойдатъ богомолци да се молятъ. Правишъ си нови дрехи. Защо? — За своя възлюбенъ, или за своята възлюбена. Ако вашата възлюбена е нѣма, безсловесна, т. е. не може да говори, тогава и новитѣ ви дрехи ставатъ безсмислени. Слѣдователно, всички нѣща въ свѣта иматъ смисълъ само въ словото. Като се цитира стихътъ „въ начало бѣ Словото“, питамъ: кое е това начало? Това начало азъ наричамъ моментъ на пробуждане съзнанието у човѣка. Въ този моментъ човѣкъ започва да мисли за първия лѫчъ на Божествената Любовь. Тогава човѣкъ се пробужда. Започне ли да мисли за края на нѣщата, той моментално умира. Нѣкой пита: какъвъ ще бѫде краятъ на Вѣчния Животъ? Който пита за края на Вѣчния Животъ, това показва, че неговиятъ край е свършенъ вече; той е свършилъ своя животъ. Какъвъ ще бѫде краятъ на праведния? Когато праведниятъ започне да мисли за края на своя животъ, той ще изпадне въ положението на грѣшника. Когато пъкъ грѣшникътъ започне да мисли за началото на нѣщата, животътъ му ще протече като свѣтлина. Слѣдователно, когато праведниятъ започне да мисли за края на своя животъ, той става грѣшникъ; когато грѣшникътъ започне да мисли за началото на своя животъ, той става праведенъ. Какъ ще разберете тѣзи нѣща? Може ли грѣшникътъ, като помисли само за началото на нѣщата, да стане праведенъ? Може. Защо? — Защото само онзи човѣкъ мисли за начало на нѣщата, у когото живѣе Божественото Слово. Тъй щото, мислещъ човѣкъ е само онзи, у когото е Божественото Слово. Може да мисли само онзи, който обича, който люби. И забѣлѣжете, човѣкъ може да мисли само за този, когото обича. Тъй седи истината. Всѣка друга философия, всѣка друга мисъль, въ която нѣма любовь, азъ наричамъ афектация, а не любовь. Такава любовь сѫществува и въ растенията, и въ животнитѣ. Казвате: еди-кой си плаче отъ любовь. Ако е въпросъ за плачъ, и растенията плачатъ, и животнитѣ плачатъ. Какъвъ е смисълътъ на плача? — Еди-кой си скърби. — Ако е въпросъ за скръбь, и растенията, и животнитѣ скърбятъ. Какъвъ е смисълътъ на скръбьта? Скръбьта, страданията сѫ отрицателни прояви, по които може да се намѣри истинскиятъ животъ. Ако човѣкъ скърби и не може да намѣри противоположното нѣщо на скръбьта, тази скръбь нѣма смисълъ; ако човѣкъ се радва и не може да намѣри противоположното на радостьта, тази радость нѣма смисълъ. Радостьта е началото, а скръбьта е краятъ на единъ животъ. Грѣхътъ е краятъ, а правдата е началото на единъ животъ.

 Слѣдователно, всички отрицателни прояви, въ които човѣкъ може да изпадне въ живота си, това сѫ зачевания, въ които той е търсилъ само края на нѣщата. Обаче, казано е въ Писанието: „Богъ е безначаленъ и безконеченъ.“ Любовьта, която Богъ изявява къмъ хората, нѣма начало, нѣма и край. Искате ли да видите края на живота, както и края на любовьта, посѣтете хората и вижте, какъ тѣ свършватъ живота си. Искате ли да намѣрите началото на словото, идете при хората, да видите, какъ се раждатъ. Азъ не подразбирамъ само раждането на съврѣменнитѣ хора, но имамъ прѣдъ видъ процеса на раждането и въ миналото, въ най-отдалеченитѣ врѣмена отъ днесъ, когато вселената едва се е пробуждала, когато ангелитѣ се пробуждали отъ своя дълбокъ сънъ. Това означава начало на словото. Казвате: какво може да стане отъ единъ ангелъ? Питамъ: какво може да стане отъ единъ човѣкъ, който едва сега започва живота си? Единъ знаменитъ проповѣдникъ държалъ нѣколко бесѣди на една конференция. Като свършилъ бесѣдитѣ си, запиталъ: какво мога още да направя? Единъ неговъ приятель му отговорилъ: да си отидешъ въ кѫщи. Сѫщото може да се каже и за нѣкой писатель, който написалъ много книги. Този писатель казва: написахъ много книги за бѫдещето поколѣние. Какво още трѣбва да направя? —  Да си отидешъ въ кѫщи. Съврѣменнитѣ хора, които не знаятъ, какво да правятъ, умиратъ. Които умиратъ, търсятъ края на нѣщата. Какво означава краятъ на нѣщата? — Смърть. И дѣйствително, човѣкъ трѣбва да умре, за да дойде до началото на живота. Който иска да намѣри края на нѣщата, той трѣбва да слѣзе въ ада, дѣто ще намѣри края на всички противорѣчия. Който търси началото на нѣщата, той ще отиде въ рая. Значи, краятъ на всички нѣща се намиратъ въ ада, а началото имъ — въ рая.

 Иоанъ, който билъ запознатъ съ науката на Божията Любовь, казва: безъ любовь не може да сѫществува никаква положителна наука; безъ любовь не можемъ да изговоримъ нито една дума; безъ любовь не можемъ да проучаваме човѣшката душа. Изобщо, безъ любовь не можемъ да направимъ нищо. Любовьта е единствената свѣтлина, съ която разполагаме, за да познаемъ живитѣ сѫщества, съ които сме заобиколени. Да познавашъ една душа, това значи да придобиешъ новъ смисълъ въ живота. Какво би било тогава, ако всички хора въ свѣта отворятъ душитѣ си едни за други? При това, около единъ и половина милиардъ хора днесъ иматъ отношения къмъ васъ. Не само хората, но и млѣкопитаещитѣ, птицитѣ, рибитѣ, насѣкомитѣ, всички живи сѫщества иматъ отношение къмъ васъ. Това е велико благо за човѣка! Всѣко живо сѫщество все допринася нѣщо за щастието на всѣки човѣкъ.

 Сега, азъ разглеждамъ този въпросъ, защото той е въ връзка съ закона на кармата. Споредъ обясненията на нѣкои учени, кармата не е нищо друго, освѣнъ странствуване на човѣшката душа изъ козмоса. Слѣдъ като направи обиколка изъ цѣлия козмосъ, слѣдъ като завърши екскурзиитѣ си, тя се връща при Баща си, отдѣто е излѣзла, но вече обогатена, пълна съ опитности и знания. Душата, дошла при своя Баща, не седи безъ работа; тя веднага започва да прилага знанията си: тя работи, създава нови системи. Колкото една душа е по-напреднала, толкова и вселената, която тя създава, е по-голѣма. Казвате: какво може да се работи въ онзи свѣтъ? Ако отидете въ онзи свѣтъ, ще видите, че ангелитѣ работятъ усилено, цѣли слънчеви системи творятъ.

 „Въ начало бѣ Словото“. Нѣкой казва: какво ще стане съ мене, като умра? Като умрешъ, ти ще се разпръснешъ навредъ изъ пространството на безброй малки частици, и тогава отъ тебе нищо нѣма да остане. По този начинъ ти ще научишъ закона на абсолютно малкитѣ величини, и ще се смалишъ. Сега, хората на щастието и нещастието учатъ закона на абсолютно малкитѣ величини, чрѣзъ страданията и смъртьта. Само по този начинъ се лѣкуватъ негативнитѣ страни на живота. Напримѣръ, вие сте недоволни. Казвамъ: има едно изкуство, което може да ви направи доволни. Кое е това изкуство? — Ще взематъ всичко, каквото имате и ще ви оставятъ безъ никаква собственость. Нѣма да ви дадатъ даже и едно стѫпало, да си турите крака. Тогава у васъ ще се зароди желание, да имате едно малко мѣстенце, съ каквото разполага микробата, та да осмислите поне малко живота си. Казвамъ: днесъ вие сте на земята, дѣто се сипятъ най-голѣмитѣ богатства, и пакъ сте недоволни. Богъ ви е далъ здраво, силно тѣло, но вие не сте доволни и казвате: защо ни е това тѣло? Храните се, не знаете, защо се храните; спите, не знаете, защо спите; обличате се, не знаете, защо се обличате; дишате, не знаете, защо дишате. Човѣкъ трѣбва да знае защо се храни, защо диша, защо спи, защо се облича и т. н. Човѣкъ яде, а мисли, че яденето е безсмисленъ процесъ. Не, по-смисленъ процесъ отъ яденето нѣма. Безсмисленъ е само, когато човѣкъ прѣяжда. Въ яденето е вложено началото на словото. Нѣкой казва: азъ се уча да постя. — Колко врѣме можешъ да постишъ? Най-много 40 — 50 деня. Единъ Ирландецъ постилъ 80 деня, и слѣдъ това умрѣлъ — повече не могълъ да издържи. Има напрѣднали сѫщества, които могатъ да постятъ хиляда години и на края на поста тѣ закусватъ. Съ какво нетърпѣние, съ каква радость очакватъ тѣ тази закуска! Слѣдъ нея тѣ се разцъвтяватъ, като цвѣтъ. Съврѣменнитѣ хора ядатъ на всѣки два-три часа, вслѣдствие на което сѫ обезсмислили процеса на яденето и казватъ: какво прѣдставя яденето? Трѣбва да се знае, че Божествениятъ животъ се влива въ човѣшкия чрѣзъ яденето. Богъ е направилъ устата и езика, за възприемане на този животъ. Когато Христосъ е изказалъ стиха: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“, Той е вложилъ дълбокъ смисълъ въ него. Духовното е скрито въ физическото. Духовниятъ свѣтъ става понятенъ само чрѣзъ физическия. Душата е достѫпна за насъ само чрѣзъ тѣлото. Ако човѣкъ не познава тѣлото си, какъ ще познава душата си? И ако не познава сърцето си, какъ ще познава ума си? Съврѣменнитѣ физиолози, напримѣръ, иматъ особено понятие за сърцето. Тѣ го считатъ нѣщо като помпа, отъ свиването и разпущането на която кръвьта се докарва въ движение изъ цѣлото тѣло. Това е отчасти вѣрно, но въ сѫщность сърцето само не докарва кръвьта, въ движение. За докарване на кръвьта въ движение е причина особена жива сила, която иде като течение въ организма и кара клѣткитѣ на сърцето да пулсиратъ. Тази сила има свой регулаторъ въ мозъка. Слѣдователно, клѣткитѣ на сърцето сѫ разумни сѫщества съ голѣма интелигентность. Слѣдъ клѣткитѣ на мозъка по интелигентность идатъ клѣткитѣ на сърцето. Оттукъ се вади заключението: каквото е сърцето на човѣка, такъвъ е и самиятъ човѣкъ. Затова, именно, идейно човѣкъ трѣбва да държи живитѣ сѫщества близо до сърцето си, а далечъ отъ ума си. Защо? Причината за това е слѣдната: когато нѣкои сѫщества сѫ близо до неговото сърце, тѣ идватъ на гости у него, и по този начинъ му носятъ своето благословение. На онѣзи пъкъ, които сѫ далечъ отъ него, той ще отива на гости и ще имъ занася своето благословение. Правило е: на едни сѫщества вие да ходите на гости, а на васъ други да дохождатъ. Слѣдователно, въ умствено отношение вие ще отивате при Бога, а по отношение на сърцето Богъ ще дохожда у васъ, чрѣзъ Духа си. И когато ние казваме, че Господъ трѣбва да ни научи, ще знаемъ, че Той не може да дойде въ ума ни. Дойдемъ ли до живота на ума, ние трѣбва да отидемъ при Бога; за тази цѣль трѣбва да водимъ чистъ и светъ животъ, за да олекнемъ. Сѫщото нѣщо е и въ училищата: ученикътъ отива при учителитѣ си, а не учителитѣ при ученика. Такъвъ е законътъ. Нѣма изключение отъ този законъ. Не е извѣстенъ случай, когато учитель да е отишълъ при ученика си. Ученикътъ отива при учителя си. Въ Писанието е казано: „Които ме намѣрятъ, само тѣ ще придобиятъ животъ. Щомъ човѣкъ се допитва до Бога, той ще се освободи отъ злото, което сѫществува въ свѣта. Богъ напѫтва хората къмъ положително знание.

 Съврѣменнитѣ хора и досега още спорятъ, сѫществува ли Богъ, сѫществува ли Учитель въ свѣта и най послѣ казватъ: какъвъ е смисълътъ на живота? Чудно е, когато единъ ученикъ се запише въ първо отдѣление, научи се да брои до десеть и послѣ казва: какъвъ е смисълътъ на това смѣтане? Той още не знае началото на математиката, а иска да знае, какъвъ е краятъ на тази наука. Питамъ: какво е началото на математиката? Когато единицата се завърти четири пѫти около себе си, тя образува двойката. Какво ще разберете отъ това? Ще разберете, че се образува едно количество. Когато двойката се завърти четири пѫти около себе си, тя образува тройка и т. н. Такъвъ е законътъ. Или, друго положение: нѣщата ставатъ ясни, осѣзаеми, видими, реални, само когато се сгѫстяватъ. Това сѫ отвлѣчени работи, които иматъ смисълъ къмъ сегашния животъ на хората. Това, което осмисля земния животъ, не е нито богатството, нито знанието, нито тѣлото. Богатството, знанието, тѣлото сѫ само срѣдства, условия, дадени на човѣка, за да се домогне той до великата Истина, която може да му даде свобода. Подъ думата свобода се разбира работа. Свободата може да се постигне само чрѣзъ усилена работа. Засега хората не сѫ свободни, но има хора, които и слѣдъ сто хиляди години нѣма да се освободятъ. Казвате: Христосъ ни е освободилъ. — Това още не е свобода. Най-голѣма свобода, човѣкъ може да постигне, когато спазва стиха: „Ако устоите въ моята дума, наистина сте мои ученици; ще познаете Истината, която ще ви направи свободни“. Слѣдователно, само онзи човѣкъ е абсолютно свободенъ, който живѣе въ закона на Любовьта. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на ученика къмъ учителя. Който се домогне до великата Божествена наука, той ще придобие голѣми опитности. Само тази наука е въ сила да обърне човѣка къмъ Бога. Когато казватъ че сте обърнали нѣкого къмъ Бога, вие се самоизлъгвате. Никой никого не може да обърне къмъ Бога. Да посочите на нѣкой човѣкъ пѫтя къмъ Бога, това е възможно; обаче, да го обърнете къмъ Него, това е абсолютно невъзможно! Мойсей на врѣмето си казваше: „До този день още не мога да обърна еврейския народъ къмъ Бога. При това, Мойсей бѣше голѣмъ адептъ и като такъвъ, пакъ не можа да обърне еврейския народъ къмъ Ннго. И днесъ още евреитѣ не вършатъ това, което Мойсей имъ казвалъ. Днесъ и християнитѣ още не вършатъ това, което Христосъ имъ проповѣдвалъ. Това показва, че у човѣка сѫществува вѫтрѣшенъ законъ на свобода. Законътъ на свободата, законътъ на великата Истина изисква човѣкъ самъ да се обърне къмъ Бога. Той самъ трѣбва да Го потърси. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да разбере, какво нѣщо е сърцето. Той трѣбва да намѣри сърцето си и да го изучи. Слѣдователно, най-важното нѣщо за човѣка е свободата. Всѣки иска да бѫде свободенъ. Всѣко живо сѫщество иска да го обича нѣкой. Този е основниятъ камъкъ на живота. Когато човѣкъ се убѣди, че има нѣкое сѫщество, което го обича, животътъ му се осмисля. Щомъ се поколебае въ тази основна идея, животътъ му отново се обезсмисля. Обаче, пробуди ли се съзнанието на човѣка, той вече разбира, че първото сѫщество, което го обича, това е той самъ. Щомъ човѣкъ обикне себе си, той се свързва съ Бога. Иначе, той не може да намѣри истината. Казвате: да обичашъ себе си, това е егоизъмъ. Ако човѣкъ въ любовьта къмъ себе си не може да види онзи, който го обича и внася въ него истината, тази негова любовь нѣма смисълъ, т. е. любовьта му не е на мѣсто.

Иоанъ казва: „Въ начало бѣ Словото“. Той говори за разумното Слово, което иде въ свѣта, да обясни нѣщата и да се всели въ всѣко живо сѫщество. Запримѣръ, вие още не сте си обяснили, какво нѣщо е любовьта. Често хората наричатъ любовь онѣзи повърхностни отношения, когато едни-други се ревнуватъ, дразнятъ, обиждатъ и т. н. Това не е никаква любовъ. Това сѫ само изпитания. По този начинъ Богъ изпитва хората, да види, каква е тѣхната любовь. Нѣкой господарь има слуга или слугиня: господарьтъ изпитва слугата, а слугата — господаря си; свещеникътъ се учи отъ своитѣ пасоми, а пасомитѣ се учатъ отъ свещеника; овчарьтъ учи овцитѣ, и овцитѣ учатъ овчаря. Всѣка проява, всѣко отношение на хората едни къмъ други не е нищо друго, освѣнъ изплащане на стари дългове. Това показва, че хората иматъ много дългове. По този начинъ тѣ учатъ закона на златото; тѣ изучаватъ алхимическия законъ, да могатъ отъ малко злато да създадатъ повече, да го увеличатъ. Вие трѣбва да дойдете до знанието, съ което разполага адептътъ, който, ако има въ джоба си една златна монета, съ нея ще може да прѣкара цѣлъ животъ. Като я тури веднъжъ въ джоба си, прѣзъ цѣлия си животъ ще дава отъ нея, и тя нѣма да се свърши. Както водата тече и не се свършва, така и златото на адепта всѣки день приижда и не се свършва. Ученитѣ казватъ, че златото е твърдо тѣло. Сѫщо така и водата при студъ може да се втвърди. Обаче, адептитѣ, като привличатъ златото отъ пространството, тѣ го докарватъ въ особено състояние, въ най-високото му състояние. Щомъ обикнете златото, вие ще се домогнете до неговия възвишенъ животъ, до неговото най-високо състояние. Това пъкъ ще ви даде голѣми знания. Учени, които се занимаватъ съ астрология, уподобяватъ златото на слънце. Тѣ го взиматъ като емблема. И дѣйствително, животъ безъ злато не може. Мнозина запитватъ: какво нѣщо е животътъ? Казвамъ: животътъ, който ние имаме, е злато. Отъ този животъ и вие можете да изкарате, колкото искате злато. Колко злато трѣбва на човѣка за единъ день? Малко злато му трѣбва. Обаче, ако познавате свойствата на златото, което имате въ себе си, съ него вие ще можете да прѣвръщате неблагороднитѣ метали въ злато.

 Сега, у васъ може да се яви желание, часъ по скоро да придобиете това знание. Казвамъ: вие трѣбва да придобиете живота, който носи знанието, а не самото знание. Въ какво седи този животъ? — Въ словото. Тогава, за да придобиете това слово, този животъ, какво се изисква отъ васъ? — Положителна вѣра. Божественото учение, Божественото Слово не допуща абсолютно никакво съмнѣние. Съмнѣнието е признакъ на невѣжество. Дѣто има невѣжество, тамъ Словото не може да се прояви, не може да работи. Нѣкои казватъ, че за да се намѣри Истината, човѣкъ трѣбва да се съмнява, Истината се намира само чрѣзъ положителни качества, но не и чрѣзъ съмнѣние.

 „Въ начало бѣ Словото“. Ние казваме, че Иоанъ е проповѣдвалъ за Христа, а Христосъ прѣди двѣ хиляди години още е проповѣдвалъ на хората, но какво отъ всичко това? Какво сѫ направили хората прѣзъ тѣзи двѣ хиляди години, слѣдъ като имъ е било говорено словото? Вие трѣбва да знаете, че това начало, за което Иоанъ е говорилъ, днесъ е по-реално, отколкото въ неговото врѣме. Какво сѫ реализирали хората отъ това слово? Какво сѫ изработили досега? Словото прѣдставя Божествения планъ, който постепенно ще се реализира. Дѣ е словото у насъ? Велика наука е да знаете, какъ дѣйствува словото въ човѣка. Доколко словото е въ човѣка, се познава отъ това, какво той е изработилъ, какво е придобилъ въ себе си. Има хора, у които словото отсѫтствува. Когато словото работи въ нѣкой човѣкъ, вие ще познаете това по степеньта на неговата разумность. Разумниятъ човѣкъ има специфична свѣтлина на съзнанието си. Този човѣкъ е направенъ отъ разумни линии, които сѫ въ постоянно движение. Ако погледнете на разумния човѣкъ съ окото на ясновидеца, вие ще видите въ него друго сѫщество, което постоянно свѣти.

 Сега, мнозина отъ васъ се вглеждате повече въ отрицателнитѣ прояви на живота и казвате: ние знаемъ всичко това, което ни се говори. Какво знаете? — Знаемъ стиха „въ начало бѣ Словото“. Много пѫти сме слушали това нѣщо. — Нищо не сте слушали. Опитвали ли сте онази любовь, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Можете ли въ тази любовь да изпълните волята Божия? Казвате: ние сме опитвали тази любовь, но вече сме я изгубили. Казвамъ: ако разсѫждавате така, вие сте на крива посока. Това, което се губи, не е реално. Ако веднъжъ само сте се докоснали до любовьта, вие не можете да я изгубите. Тя е реалность, а реалностьта не се губи. Законъ е това! Пръстътъ, който е свързанъ съ рѫката ми, той не може да се отдѣли по своя воля. За този пръстъ смисълътъ е само рѫката. Отдѣли ли се отъ рѫката, той е осѫденъ на смърть. Слѣдователно, когато човѣкъ познае Бога, той става вече удъ на Божествения организъмъ. Само тогава той има тежесть и сигурность въ живота. Той има вече тилъ задъ себе си.

Нѣкой бѣденъ човѣкъ ме пита: дѣ е Господъ? Казвамъ: ела съ мене, азъ ще ти покажа, дѣ е Господъ. Започвамъ да му проповѣдвамъ „въ начало бѣ Словото“. Той казва: тѣзи нѣща сега не ми трѣбватъ, азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, жена ми е болна, дѣцата ми сѫ гладни, а самъ съмъ голъ и босъ, дрехитѣ и обущата ми сѫ окѫсани. — Почакай малко, азъ сега ще ти покажа, дѣ е Господъ. Завеждамъ го при единъ дрехарь и казвамъ: услужете на този човѣкъ! Бѣдниятъ човѣкъ веднага сваля старитѣ и окѫсанитѣ си дрехи и облича нови. Казвамъ: познавашъ ли този човѣкъ? — Не го познавамъ. — Какъ не го познавашъ? Той те облѣче. Слѣдъ това го завеждамъ при единъ обущарь и казвамъ: услужете на този човѣкъ? Бѣдниятъ събува старитѣ обуща и веднага обува нови. Питамъ го пакъ: познавашъ ли този човѣкъ? — Не го познавамъ. — Какъ не го познавашъ! Той те обу. Послѣ този бѣденъ човѣкъ казва: азъ ти благодаря; облѣкохъ се, обухъ се, но гладенъ съмъ. Завеждамъ го въ една гостилница да се нахрани добрѣ. — Ами сега нѣмамъ петь пари въ джоба си. Отивамъ съ него при единъ банкеръ и го питамъ: познавашъ ли този човѣкъ? — Не го познавамъ. — Той те познава и сега ще ти услужа съ една сума. Казвамъ: виждашъ ли сега? Този, който те облѣче, обу, нахрани и напълни кесията ти съ пари, той е Господъ. Иди сега и разкажи на другитѣ, какво направи Господъ заради тебе.

 Казвамъ: има една велика, Божествена наука, която показва на човѣка начини и методи, съ които да си послужи при случай на обезсърдчение. Когато се обезсърдчите, спрете се въ себе си и кажете: защо трѣбва да се обезсърдчавамъ, когато имамъ глава, рѫцѣ, крака, съ които мога да прѣодолѣя всички трудности? Значи, Богъ ми даде всички възможности да прѣодолявамъ мѫчнотиитѣ въ живота. Едно врѣме нѣмахъ глава, нѣмахъ нито рѫцѣ, нито крака. Ако влѣзете въ пространството, като духъ, вие нѣма да имате никакви удове. Духътъ е само мислещъ центъръ. Той има съзнание за себе си, че може да направи много работи, но глава нѣма. Иска да направи нѣщо съ рѫцѣтѣ си, но рѫцѣ нѣма. Такова е състоянието на обезплътенитѣ човѣшки духове. И най-послѣ, той трѣбва да ходи отъ човѣкъ на човѣкъ, да се моли да му услужатъ въ нѣщо. Духътъ е въ положението на майсторъ, който може да направи много нѣщо, но нѣма инструменти, съ които да си послужи. Като му дадатъ тесла и чукъ, майсторътъ вече е въ ролята си. Тъй щото, докато ние сме на земята, имаме отношения и съ Божия Духъ, имаме отношения и съ духоветѣ у насъ. Тъй както Богъ е създалъ хората, тѣ прѣдставятъ складове за разумнитѣ души. И затова, всѣка душа, като се въплоти на земята, тя трѣбва да има на разположение всички инструменти, съ които Духътъ може да си послужи. Само по този начинъ Духътъ може да работи. Затова и Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Значи, когато Духътъ влѣзе въ сърцето на човѣка, той почва да работи. Ако не разбирате тѣзи закони вие си създавате голѣми мѫчнотии. Мѫчнотиитѣ се криятъ въ вѫтрѣшното неразбиране на живота. Вземете, напримѣръ, единъ день човѣкъ е щастливъ, а на втория день изгубва щастието си, изгубва смисъла на живота. Да изгубите смисъла на живота, това показва, че не сте били въ реалностьта на нѣщата.

 Нѣкой казва: еди-кой си човѣкъ ме обича. Кои сѫ признацитѣ на истинската обичь? Не се минаватъ двѣ години, и сѫщиятъ човѣкъ казва: този, който ме обичаше, вече не ме обича. Питамъ: каква е тази любовь, която слѣдъ двѣ години изчезва? Каква е тази любовь, когато нѣкой ти даде една дреха, а на другия день си я взима? Какво добро е това, което на другия день ще го разказвате налѣво-надѣсно, ще проглушите ушитѣ на хората съ него? Богъ, който е направилъ толкова добрини на хората, не е казалъ дума по това. Той никому не се е хвалилъ, че е направилъ добро на този — на онзи, или че обича хората. Богъ ви прави добро, а вие, като не съзнавате това, всѣки день вършите грѣхове и прѣстѫпления. Той само погледне къмъ васъ, усмихне се и мълчи — нищо не казва. И добро да вършите, и зло да вършите, Богъ ви оставя свободни, сами да се учите отъ това, което правите. И когато скърбите, и когато се радвате, Господъ знае, че ще придобиете нѣщо хубаво. Отъ Божествено гледище, между скръбьта и радостьта нѣма разлика. Слѣдователно, ако не искате да скърбите, трѣбва да приложите Божиятъ Любовь въ живота си, да бѫдете подобни на Него. Като направите нѣкому добро, не го споменавайте, но радвайте се за самото добро. Направите ли нѣкому добро, не му го натрапвайте, не казвайте, че вие сте го направили. Оставете човѣка свободенъ, той самъ да съзнае доброто, което Богъ му е направилъ чрѣзъ васъ. Много християни изпадатъ, именно, въ тази грѣшка. Направятъ едно добро, и послѣ цѣлъ животъ го споменаватъ. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, да ограничишъ съзнанието на човѣка.

 Слѣдователно, правилниятъ начинъ за развитие е пѫтьтъ на Любовьта и Мѫдростьта. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се даватъ даромъ. Каквото добро направишъ, ще го забравятъ. Този пъкъ, на когото си направилъ добро, той самъ трѣбва да изрази любовьта си спрѣмо тебе. Ако дамъ нѣкому сѣменца отъ хубави плодни дървета, трѣбва да забравя това. Обаче, нѣма да мине много врѣме, и азъ ще получа плодове отъ тѣзи развити вече плодни дървета. Значи, ако обичате нѣкой човѣкъ и му правите добро, то е все едно, че насаждате сѣменца отъ най-хубави плодни дървета въ неговата градина. Вие ще видите, че слѣдъ извѣстно врѣме всички тия сѣмена ще дадатъ плодове, на които и той ще се радва, и вие ще се радвате. По сѫщия начинъ и ние трѣбва да разработваме всичко онова, което Богъ ни е далъ, за да можемъ слѣдъ врѣме да принесемъ отъ тѣзи плодове прѣдъ олтаря на Божията Любовь. Като помагаме на другитѣ хора, сѫщеврѣменно помагаме и на себе си. Всѣки човѣкъ трѣбва да вложи въ ума си мисъльта да помага, да дава и на другитѣ. Дали ще можете да помагате, или не, то е другъ въпросъ, но никога не трѣбва да се съмняватъ въ това. Каже ли нѣкой, че не може да помага на другитѣ, той е слабъ човѣкъ. Погрѣшката седи въ съмнѣнието. Който иска да служи на Бога, той може да реализира всички желания и копнежи на своята душа. Всѣко добро желание може да се реализира още сега, а не слѣдъ хиляди години.

 „Въ начало бѣ Словото“. Това начало разполага съ цѣлата вѣчность. Щомъ е така, нѣма защо да се бърза. Законътъ е слѣдниятъ: всѣки день вие виждате слънцето да изгрѣва и да залѣзва. Какво означава изгрѣвътъ на слънцето? — Начало на деня и край на нощьта. Какво означава залѣзътъ на слънцето? — Край на деня и начало на нощьта. Началото на деня е край на нощьта, а краятъ на деня е начало на нощьта. Значи, имаме два живота едноврѣменно. Какъвъ е краятъ на радостьта? — Скръбьта. Какъвъ е краятъ на скръбьта? — Радостьта. Какъвъ е краятъ на знанието? — Невѣжеството. Какъвъ е краятъ на невѣжеството? — Знанието. Слѣдователно, щомъ дойдете до нѣкакво противорѣчие въ живота, ще знаете, че слѣдниятъ моментъ минавате въ възходещо състояние, т. е. вие сте въ началото на нѣщо, отъ което сте се отклонили. Какъвъ е краятъ на безвѣрието? — Вѣрата. Какъвъ е краятъ на вѣрата? — Безвѣрието. Какво е началото на вѣрата? — Безвѣрието. Какъвъ е краятъ на безвѣрието? — Вѣрата. Вѣрата, сама по себе си, има начало, а нѣма край. По сѫщия начинъ ние не можемъ да говоримъ и за края на нашия животъ, понеже още не сме завършили нито една стомилионна часть отъ това, което за въ бѫдеще ни прѣдстои да извършимъ. Прѣди всичко, съврѣменнитѣ хора още не сѫ развили своитѣ тѣла, както трѣбва. Тѣ така трѣбва да усъвършенствуватъ тѣлата си, че никога да не боледуватъ. Тѣ така трѣбва да изправятъ живота си, че дѣто отидатъ, всѣки да е готовъ да имъ услужи. Адептътъ на доброто само като се усмихне, всички врати прѣдъ него се отварятъ. Достатъчно е той да спре прѣдъ едно плодно дърво, и то вече навежда клонетѣ си прѣдъ него, да си откѫсне, който плодъ пожелае. Хиляди примѣри изъ живота ни говорятъ за знанието, което съврѣменнитѣ хора трѣбва да придобиятъ, както и за знанието, до което сега сѫ дошли. Днесъ знанието на хората е дошло до своя краенъ прѣдѣлъ. Краятъ на живота, споредъ сегашното разбиране на хората, ще бѫде смъртьта. Днесъ нищо друго не ги очаква, освѣнъ смърть. За да излѣзатъ отъ смъртьта, тѣ трѣбва да измѣнятъ своитѣ стари възгледи. Както живѣятъ, както мислятъ и както чувствуватъ хората днесъ, всичко това не носи нищо друго, освѣнъ скръбь, нещастие слѣдъ нещастие и смърть. Съврѣменнитѣ хора трѣбва коренно да измѣнятъ живота си. Това не значи, че сегашниятъ животъ нѣма смисълъ, но всички търсятъ днесъ само края на нѣщата, края на живота.

 Срѣщате единъ младъ момъкъ, едва 21 годишенъ, и той вече мисли за края на живота, иска да се осигури, да тури стотина хиляди лева въ нѣкоя банка за черни дни. Той ще се осигури толкова, колкото се е осигурилъ единъ господинъ отъ Варна, който въ врѣме на войната спечелилъ сто хиляди лева. Турилъ паритѣ си въ една банка и казалъ: сега вече се осигурихъ най-малко за 20 години. Войната може да продължи, колкото иска, не ме е страхъ вече. Обаче, слѣдъ 24 часа той умира. Ето какъ се осигурилъ. Това е крива философия. Въ природата не сѫществува никаква философия на осигуряването. Този човѣкъ се осигурилъ само за 24 часа.

 Казвате: ние трѣбва да бѫдемъ силни, ако искаме да постигнемъ своитѣ желания. Азъ считамъ силенъ човѣкъ само онзи, който безъ петь пари въ джоба може да прѣкара, цѣлъ животъ. Не е въпросътъ да тръгнете отъ кѫща на кѫща да просите. Както вървите изъ улицата, срѣщате единъ каруцарь и го поглеждате. Той веднага ви прѣдлага да се качите на колата му, да ви заведе дома си. Послѣ, както вървите по улицитѣ на нѣкой градъ, минавате покрай нѣкоя кѫща, виждате единъ човѣкъ отвънъ и му се усмихвате. Той веднага ви поканва дома си, да ви нагости. При това, като влѣзете вѫтрѣ, вие нѣма да разправяте, че имате жена, дѣца, че сте човѣкъ безъ срѣдства, но ще мълчите. Малко ще приказвате, повече ще мислите. А какво правите вие? Отивате въ нѣкоя кѫща, отваряте Библията и като започнете отъ Битието, свършвате съ Откровението — приказкитѣ ви нѣматъ край. Вие искате изведнъжъ да научите хората. Понеже и вие едва сега започвате, то и на хората ще давате малко. Ако отивахъ въ свѣта, ето какво бихъ направилъ азъ. Ще влѣза въ единъ домъ и ще забѣлѣжа, че единъ отъ домашнитѣ страда отъ цирей. Ще взема малко вода, ще го измия, ще го прѣвържа и ще кажа: Циреятъ ще мине, въ скоро врѣме ще се освободите отъ всѣкаква болка. Както казвамъ, така става. Това е проявление на Божията Любовь. Щомъ излѣкувамъ този човѣкъ, той никога вече нѣма да ме забрави, никога нѣма да излѣза отъ ума му. Циреятъ ще бѫде връзка между мене и него. И послѣ, азъ нѣма да кажа на този човѣкъ, че съмъ го излѣкувалъ, но той самъ ще си помисли: какъвъ бѣше този човѣкъ, който така скоро можа да ме излѣкува? Какъ е името ми, какъвъ е баща ми и каква е майка ми, отдѣ съмъ роденъ, това не е важно за него; за него е важно, че го излѣкувахъ. И най-послѣ, ако той пожелае да ме познава, азъ пъкъ ще се заинтересувамъ отъ това, дали той ме обича и дали азъ го обичамъ. Тъй щото, когато искамъ да се запозная съ нѣкой човѣкъ, мене не ме интересува нито името, нито произхождението му, нито какво е свършилъ, но азъ искамъ да зная само едно — мога ли да го обичамъ, и той може ли да ме обича, за да съмъ готовъ при всички условия на живота на всѣкакви услуги и жертви за него, както Богъ е готовъ на всички жертви за насъ. Азъ искамъ да зная, мога ли да постѫпвамъ съ този човѣкъ така, както Богъ постѫпва съ мене. Като ни е пратилъ на земята, Богъ никога нѣма да ни остави да пропаднемъ. Той ще ни постави въ положение да скѫсаме хиляди костюми, за да Го познаемъ. Тѣзи костюми не сѫ нищо друго, освѣнъ разнитѣ форми на раждане и прѣраждане. Запримѣръ, много ангели, много адепти, облѣчени въ костюми на обикновенитѣ хора се срѣщатъ навсѣкѫдѣ по земята, въ голѣмитѣ градове, като въ Лондонъ, въ Парижъ, въ Берлинъ, въ София и другадѣ. Нѣкой казва: какви ли сѫ ангелитѣ? На видъ тѣ сѫ обикновени хора, но даватъ насока на всички сѫщества въ живота. Тѣ сѫ капацитети по разни въпроси и прѣдставятъ нѣщо подобно на стрѣлкитѣ въ часовника, които опрѣдѣлятъ врѣмето и даватъ посока на движението. Тѣ сѫ постоянни по характеръ и прояви и всѣкога вѣрни на обѣщанието си: каквото казватъ, изпълняватъ. Сълзи на очитѣ имъ нѣма да видите, скърби — сѫщо нѣматъ, обаче, носятъ скърбитѣ на хората. Богати не сѫ, но дѣто отидатъ, въ който домъ влѣзатъ, внасятъ богатство и щастие.

 Казвамъ: такова трѣбва да бѫде новото положение, къмъ което всички хора се стремятъ. Всѣки има нѣкакъвъ идеалъ, но питамъ: какъвъ е този идеалъ, когато всички хора едни-други се ограничаватъ? Днесъ хората се групиратъ и казватъ: има обществено мнѣние! Утрѣ това обществено мнѣние се измѣня. Не, трѣбва да има само едно мнѣние, което прѣзъ всички врѣмена да бѫде едно и сѫщо. Днесъ хората едни-други се ограничаватъ и казватъ: какво ще каже общественото мнѣние за това? Какво прѣдставя днесъ общественото мнѣние? Често то прѣдставя сборъ отъ най-некултурни хора, отъ хора на модата, облѣчени съ свѣтли, или съ черни дрехи. Какъвъ трѣбва да бѫде истинскиятъ цвѣтъ на дрехитѣ? Всѣки човѣкъ има свой любимъ цвѣтъ, който отговаря на него. Всички хора не трѣбва да носятъ еднакви цвѣтове. Всѣки човѣкъ има право самъ да си избира цвѣтъ и моделъ на дрехитѣ, каквито той желае. Въ природата сѫществува вѣчно разнообразие. Такова трѣбва да сѫществува и въ живота. Обаче, ние казваме: това не трѣбва да носишъ, или онова не трѣбва да носишъ! Човѣкъ може да носи, коквото желае, стига то да не бѫде спънка въ живота му. Слѣдъ първия костюмъ ще дойде втори, послѣ трети, четвърти, които ще се смѣнятъ единъ подиръ другъ. Всѣка дреха, всѣки костюмъ трѣбва да съотвѣтствува на знанието, което сърцето на човѣка има. Ако човѣкъ е хубаво облѣченъ, това съотвѣтствува на неговия умъ и на неговото сърце едноврѣменно.

 И тъй, при тази наука всѣки трѣбва да прѣдвижда своето бѫдеще, да знае, какво го очаква.

 Това интересува човѣка. При това, той иска да знае, богатъ ли ще бѫде или сиромахъ, ученъ ли ще бѫде или простъ и т. н. Има моменти въ живота на човѣка, които опрѣдѣлятъ неговото положение. Ако разумниятъ човѣкъ иска да подобри сѫдбата си, и той, като земледѣлецътъ, трѣбва да спазва годишнитѣ врѣмена. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на врѣме и на мѣсто. Ако го постави на врѣме, и работата му ще излѣзе успѣшна; ако не го постави на врѣме, и работата му нѣма да бѫде сполучлива. Ако човѣкъ възприеме истината не на врѣме, той непрѣменно ще я пометне. Казвате: не е мѫчно да се възприеме истината. Обаче, трѣбва да се знае, че всѣки човѣкъ не може да възприеме истината, както и всѣки не може да я прѣдаде. За да прѣдадете истината въ душата на другитѣ хора, вие сами трѣбва да бѫдете чисти и съвършени. Всѣки може да проповѣдва, но истината може да внесе само онзи, който е чистъ и съвършенъ. И само онзи може да обърне човѣка къмъ Бога, който има чистота и съвършенство. Тъй щото, опасностьта въ прѣдаване на истината седи въ това, че едноврѣменно съ придаване на положителнитѣ качества, вие придавате на хората и своитѣ отрицателни качества и недѫзи. Това е опитано. Има хора, които могатъ да лѣкуватъ по магнетиченъ начинъ, но въ това лѣкуване има опасность, да не би самиятъ магнетизаторъ, съ внасяне на положителното въ своя пациентъ, да внесе и своя нѣкаква болесть. Тъй щото, той ще го излѣкува отъ една болесть, но ще му внесе друга. Запримѣръ, единъ човѣкъ има нѣкаква физическа болесть, но при лѣкуването си по магнетиченъ начинъ, той изгубва тази болесть, а придобива нѣкакво отрицателно качество, става съмнителенъ, изгубва вѣрата си въ Бога, която по-рано ималъ. По-добрѣ е човѣкъ да има нѣкаква външна болесть, отколкото да изгуби вѣрата и любовьта си къмъ Бога. Тъй щото, истината не може да се проповѣдва на всички хора. Който проповѣдва истината, той трѣбва да внесе любовь въ душитѣ на хората. Който проповѣдва истината, той трѣбва малко да говори и да не прѣувеличава нѣщата. Той не трѣбва да изпада въ положението на онзи свещеникъ, който, за да убѣди слушателитѣ си, че наистина Христосъ нахранилъ петхиляденъ народъ съ петь хлѣба и двѣ риби, той казалъ, че тѣзи хлѣбове били голѣми като могили. По този начинъ ние искаме да докажемъ, че и невъзможнитѣ нѣща сѫ възможни. Не е така. Ние трѣбва да знаемъ, че малкитѣ нѣща могатъ да се разрастватъ. Вземете, напримѣръ, ако всѣки житенъ класъ дава по 30 зрънца, въ продължение на 15 — 20 години, той може да се развие толкова, че да покрие цѣлата земя. Кога? Ако се дадатъ благоприятни условия на това житно зърно, то ще бѫде въ сила да изхрани цѣлата земя. Тази възможность е вложена въ самото житно зърно. Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си такава малка сила, каквато има въ житното зърно, слѣдъ 5—10 години тя ще се развие въ такава грамадна енергия, че той ще може да разполага съ голѣми богатства, каквито земята има. Може ли да се нарече сиромахъ онзи, който има богатствата на цѣлата земя? Днесъ свѣтътъ се нуждае, именно, отъ такива хора, които могатъ да вѣрватъ и да помагатъ на цѣлото човѣчество. Такъвъ човѣкъ бѣше Христосъ.

 Казвате: какъ ще се прѣобрази свѣтътъ? Свѣтътъ вече е прѣобразенъ. Казано е: „Въ началото бѣ Словото“. Сега вече ще се даде начало на новата култура, на новото сѣене. Всички досегашни култури сѫ били приготовителни условия за идването на новата, на бѫдещата култура. Врѣме е вече да се посѣе началото на Словото. Това начало не бѣше нито въ врѣмето на Адама, нито въ врѣмето на Мойсея, нито пъкъ въ врѣмето на Христа. Всички тия врѣмена бѣха приготвителни епохи. Сега е врѣме вече за разумното начало, за пробуждане на съзнанието. Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра между человѣцитѣ? Това означава: когато Любовьта дойде въ свѣта, ще бѫдатъ ли хората готови да възприематъ тѣзи благоприятни условия на живота, да подематъ тази велика работа? Казвате: какво трѣбва да правимъ? Сега е началото на великата култура, на великата епоха на Любовьта. — Ама знание нѣмаме. — Не се лъжете. Извадете торбитѣ си и ще видите тукъ-тамѣ скрито богатство, знание. Извадете златото отъ торбитѣ си и го стопете. Всичко трѣбва да пожертвувате за Царството Божие. Какво костува на европейскитѣ народи на мѣсто да даватъ срѣдствата си? Съврѣменнитѣ народи влагатъ своитѣ срѣдства за направа на топове, орѫдия, задушливи газове, но ако тѣ разбираха нѣщата правилно, биха могли да вложатъ тия срѣдства, тия богатства на друго мѣсто. Казахъ ви, че въ свѣта идатъ вече осемь хиляди адепти. Тѣ сѫ носители на бѫдещето, и това бѫдеще ще се наложи на човѣчеството. Бѫдещата култура ще се наложи на хората, както спятъ още. Както спятъ хората, сутриньта ще се събудятъ прѣобразени отъ гѫсеници въ пеперуди. Много хора сѫ въ положението на коприненитѣ буби, въртятъ си главитѣ на една, или на друга страна. Казвате: какво мисли тази буба? — Тя размишлява, прави си нѣкакви планове, ходи, снове, създава нѣкаква своя архитектура.

 Нѣкои казватъ: много отъ съврѣменнитѣ хора сѫ извѣтрѣли, извѣяни сѫ станали. Не, тѣ не сѫ извѣяни, но размишлватъ, защото иде новото въ свѣта. Тѣ сѫ разумнитѣ хора въ свѣта, които се приготовляватъ за новитѣ условия на живота. Азъ наричамъ извѣтрѣли или извѣяни хора само тия, които не правятъ нищо. Сега е начало на нѣщата. Мислете за това начало, а не за края. Не мислете, че началото е било въ миналото. Не, началото е сега, а краятъ, именно, е билъ въ миналото. И въ Писанието е казано, че нощьта вече е прѣминала. Значи, краятъ е това, което наричатъ тъменъ вѣкъ, нощь. Сега иде пробуждането на онзи свѣтълъ, вѣченъ Божественъ день, въ които Богъ слиза и казва: „Ще залича всичкитѣ имъ грѣхове и нѣма вече да ги поменавамъ. И тогава, отъ мало до голѣмо, всички ще ме познаватъ.“ Нѣма да има нужда вече да се проповѣдва на хората: познай Господа!

 Сега ще ви приведа единъ примѣръ за единъ адептъ отъ древностьта. Единъ отъ великитѣ адепти — Анмру-Мура, като завършилъ развитието си, трѣбвало да принесе жертва на свещения огънь на Любовьта. Този безсмъртенъ огънь се палилъ съ особена запалка. 3апалката носилъ единъ отъ ученицитѣ на адепта. Каква била изненадата на адепта, когато видѣлъ, че ученикътъ му забравилъ кутията съ запалката. Жертвеникътъ билъ вече приготвенъ, обаче, нѣмало кутията съ запалката. Ще кажете: защо ученикътъ не се затичалъ да я донесе? Този свещенъ огънь, трѣбвало да се запали при първия лѫчъ на слънцето, а кутията този моментъ, именно, я нѣмало тамъ.

 Казвамъ: вие всѣкога трѣбва да носите съ себе си кутията съ запалката, за да може великиятъ адептъ на Любовьта да принесе своята жертва на врѣме. Питамъ: вие носите ли съ себе си огъня на безсмъртието? Това не е за обезсърдчение, но за поощрение. Азъ не разглеждамъ въпроса, както вие досега сте го разглеждали. Какво е досегашното ви положение, не ме интересува; какво е новото ви положение, това е важно и за васъ, и за мене. Казано е: всички ще минемъ отъ смърть къмъ животъ. Смъртьта, това е тъмниятъ вѣкъ — вѣкъ на умраза, на убийства и т. н. Цѣлата земя е покрита съ кости на смъртьта. Всички тия кости трѣбва да оживѣятъ. Това значи: всички души, които сѫ заспали, трѣбва вече да се пробудятъ. Когато Божественото дойде въ човѣка, всички отрицателни състояния и прояви ще изчезнатъ. Безъ него все ще има нѣщо, което да го измѫчва. Вие сте недоволни, страдате отъ съмнѣние. Оглеждате се наоколо, нѣма кой да ви обича. И дѣйствително, малко любовь има днесъ на земята. Ако бащата не праща пари на сина си въ странство, синътъ веднага се съмнява въ него и казва: не ми трѣбва такъвъ баща! Сега хората сѫ толкова материалисти, че ако синътъ не дава нищо на бащата, послѣдниятъ казва: не ми трѣбва такъвъ синъ! Съврѣменнитѣ хора сѫ крайни материалисти. Докато мѫжътъ принася въ кѫщи, той е добъръ мѫжъ; докато жената работи въ кѫщи, тя е добра жена; докато синътъ помага на родителитѣ си, той е добъръ синъ; докато дъщерята помага, и тя е добра дъщеря. Прѣстане ли всѣки да изпълнява своитѣ задължения къмъ дома си, той вече не е добъръ, не е човѣкъ на мѣстото си. Тъй щото, докато се плаща на хората, тѣ сѫ добри. Днесъ на всички хора се плаща за извършената работа. Азъ разглеждамъ този въпросъ отъ добрата му страна. Не е лошо, че се плаща нѣкому. Че хората работятъ съ пари, въ това нѣма никаква съблазънь. Златото е животъ. Обаче, тъй както се разбира животътъ, ако на единъ професоръ не се плаща, той ще прѣстане да работи. Слѣдователно, ако човѣкъ работи въ тѣлото си, той има животъ; прѣстане ли да работи, всѣкакъвъ животъ изчезва. Значи, отъ всички се изисква работа.

 И тъй, истинското благословение, което иде въ свѣта, това е новиятъ животъ, който трѣбва да се вложи въ душитѣ на хората. Съ стария животъ, който сега иматъ, тѣ по никой начинъ не могатъ да влѣзатъ въ невидимия свѣтъ. Стариятъ животъ може да се уподоби на книжнитѣ пари, съ който си служатъ съврѣменнитѣ държави. Тѣ не прѣдставятъ нѣкакъвъ ефективъ. Колко струватъ, напримѣръ, българскитѣ книжни пари? Тѣхната цѣна единъ день ще се изгуби, както се изгуби цѣната на германскитѣ книжни пари. Тѣ се обезцѣниха толкова много, че съ 45 милиарда марки човѣкъ не можеше да си достави единъ добъръ обѣдъ. Това положение мяза на приказкитѣ отъ хиляда и една нощь. Сегашниятъ животъ се е обезличилъ като германскитѣ марки. Човѣкъ, слѣдъ като живѣе сто години на земята, той не може да си изкара даже и за единъ обѣдъ. Като отиде на онзи свѣтъ, и тамъ не може да се нахрани. И въ този, и въ онзи свѣтъ, за да се нахраните, трѣбва да плащате. И затова Христосъ е казалъ: „Събирайте съкровища за онзи свѣтъ, които никой не може да ви отнеме!“ Кои сѫ тѣзи съкровища, които трѣбва да събирате за онзи свѣтъ? Тѣ прѣдставятъ великото добро, което човѣкъ може да извърши на земята. Питамъ: можете ли да направите такова добро, което да ви радва прѣзъ цѣлия животъ? Човѣкътъ, на когото сте направили такова добро, може да не съзнава това, но вие да го чувствувате и нито за моментъ да не го помрачите съ нѣщо. Това наричамъ азъ добро на Любовьта. То създава голѣма радость за човѣшкия духъ. Ако цѣлиятъ животъ на човѣка е пъленъ само съ такива добрини, той би изпитвалъ неописуема радость. Този е идеалниятъ животъ, който човѣкъ може да прѣкара. Живѣе ли по този начинъ, тогава лъжа нѣма да има, и кражба нѣма да има, и сиромашия нѣма да има — всѣки ще бѫде доволенъ отъ положението си. Като видишъ, че нѣкой човѣкъ се готви да краде, ти ще се приближишъ до него и тихичко ще му кажешъ: ти имашъ нужда отъ пари. Колко ти трѣбватъ? Ще му напълнишъ кесията и ще се оттеглишъ. Обаче, при Божиитѣ благословения, които ни сѫ дадени днесъ ние сами отваряме вратата на злото.

 Новата култура изисква работници за Бога! Тѣзи работници трѣбва да работятъ отъ любовь, да не мислятъ за пари. Обаче, засега златото е велико благо на човѣчеството, и всички хора казватъ: ние трѣбва да бѫдемъ богати! Често азъ съмъ казвалъ, че зная мѣстата, дѣто има заровено злато въ земята. По този случай българитѣ ми казватъ: като знаешъ, дѣ има злато, защо не ни кажешъ, да отидемъ и да го разровимъ, да си платимъ дълговетѣ? Това, че българитѣ иматъ много дългове, се дължи на неизпълнение задълженията си къмъ Бога. Ако тѣ изпълнятъ задълженията си къмъ Бога, азъ ще имъ кажа, дѣ има заровено злато. Ще кажете: ти ни покажи, дѣ е златото, ние обѣщаваме, че ще изпълнимъ задълженията си къмъ Бога. Тѣхното положение мяза на онова, въ което се намѣрилъ единъ циганинъ, който искалъ да прѣгази една рѣка, но не се рѣшавалъ, та се обърналъ съ молитва къмъ свети Никола и му обѣщалъ нѣщо. Той му казалъ: моля ти се, свети Никола, помогни ми да прѣгазя рѣката, безъ да се удавя. Ако ми помогнешъ, ще ти запаля една голѣма свѣщь. Слѣдъ молитвата, той се опиталъ да прѣгази рѣката, и я прѣминалъ благополучно. Като се видѣлъ вече на другия брѣгъ на рѣката, той се обърналъ пакъ къмъ свети Никола съ думитѣ: свети Никола, ти си богатъ човѣкъ, азъ съмъ бѣденъ, откажи се отъ свѣщьта, която обѣщахъ да ти запаля. При това, както виждашъ, цѣлъ се измокрихъ. И съврѣменнитѣ хора, какво ли не обѣщаватъ на Бога? Обаче, дойде ли да изпълнятъ обѣщанието си, отказватъ се и намиратъ редъ причини за оправдание. Богъ не се нуждае отъ нищо друго, освѣнъ отъ нашитѣ сърца. И въ новата култура всѣки трѣббва да посвети сърцето си за служене на Любовьта. Това не подразбира, че трѣбва да напуснете живота си, да станете отшелници. Вие трѣбва да се стремите къмъ красивия, къмъ великия животъ. Не мислете, че като станете отшелници, ще бѫдете добри. Добротата на човѣка седи въ сърцето, което той е посветилъ на Любовьта. Въ това сърце блика свѣтлина; въ това сърце блика животъ. Човѣкъ съ такова сърце знае, кой отъ какво се нуждае и може да му помогне. Отдѣто мине, той знае вече, какво трѣбва да прави. Цѣлия день, отъ сутринь до вечерь, той е заетъ да помага. Азъ разглеждамъ въпроса отъ мое гледище. Ако река да ви сѫдя, че не сте направили това или онова, не съмъ на правата страна. Важно е, какво азъ мога да направя, затова разглеждамъ въпроса за себе си, като казвамъ: това, което е вѣрно за мене, е вѣрно и за васъ. Нѣкой казва; азъ съмъ боленъ. — Слѣдвайте моя пѫтъ, и всѣкаква болесть отъ васъ ще изчезне. — Ама не съмъ ученъ. — Слѣдвайте моя пѫть, и наука ще придобиете. — Какъ да го слѣдвамъ? — Изучавайте ме. Елате при мене, и както постѫпвамъ азъ, така постѫпвайте и вие. Азъ съмъ търсилъ редъ методи, пѫтища, и видѣхъ, че другъ пѫть, освѣнъ този на Любовьта, нѣма. Като влѣзете въ Божия пѫть, всички болести, всички страдания ще изчезнатъ. Щомъ дойдете до този пѫтъ, ще постигнете всичко, каквото душата ви желае.

 „Въ начало бѣ Словото“. Ние трѣбва да приемемъ това слово съ отворени сърца и души. Това слово трѣбва да светне въ училищата, въ домоветѣ, въ църквитѣ, и като се срещнатъ хората, всички да прѣдставятъ запалени свѣщи. Тогава всѣки ще се радва на присѫтствието на своя братъ. Това наричамъ азъ хора на новата култура. Днесъ, обаче, хората не се срѣщатъ по този начинъ. Тѣ сѫ чужди едни на други. Когато хората станатъ запалени свѣщи, тѣ ще се разбиратъ, ще могатъ да работятъ солидарно, ще правятъ опити отъ различенъ характеръ. Ако сега, напримѣръ, ви кажа, че човѣкъ може да отиде до слънцето, вие ще кажете, че това може да говори само умопобърканъ човѣкъ. Питамъ: прѣди 400 години, когато хората казваха, че може да се лети съ нѣкакви машини изъ въздуха, бѣха ли умопобъркани? И тогава може да сѫ ги считали за умопобъркани, но днесъ вече не сѫ такива. Днесъ хората летятъ изъ пространството съ аероплани. Това хвърчене на хората изъ въздуха днесъ още повече осмисля живота имъ. Ако човѣкъ за половинъ часъ може да отиде до слънцето, да види, какъ живѣятъ сѫществата тамъ, той нѣма да бѫде тъй старъ, както го виждаме днесъ. Ако нѣкой отиде до слънцето и се върне, той ще каже: виждамъ вече, какъ може да се живѣе. Можете ли да отидете поне до луната, като до по-близка станция? Ученитѣ днесъ казватъ, че на луната нѣмало никакъвъ животъ, никаква култура. Така е за човѣкъ, който не е ходилъ тамъ, но за онзи, който е ходилъ и се върналъ отъ луната, не е така. Като слуша твърденията на съврѣменнитѣ учени, той казва: това е само едната страна на въпроса, но азъ зная и другата страна. Който знае, какво има на луната, той нѣма да разправя, да убѣждава хората, да го вѣрватъ, но ще имъ каже: ето единъ билетъ за луната! Идете и вие тамъ и сами вижте, какво има. — Какво има на слънцето? — Заповѣдайте единъ билетъ! — Ама азъ не мога да отида. — Щомъ не можешъ да отидешъ, тази наука не е за тебе. Тази наука е само за онзи, който може да отиде до слънцето, до луната и да се върне обратно на земята. Въпросътъ може да се постави ребромъ: или ще отидешъ самъ да провѣришъ, или ще вѣрвашъ на тѣзи, които сѫ ходили. За насъ е важно новото, великото, реалното, което можемъ да приложимъ въ живота си.

 Христосъ, великиятъ братъ на човѣчеството, днесъ хлопа прѣдъ вратата на всѣко сърце. Не само Христосъ хлопа, но заедно съ Него хлопатъ и всичка ония, които сѫ избрани като прѣдвѣстници на новото. И за това ние се радваме на всички нови хора, на всички нови течения въ свѣта. Всичко ново работи за доброто. Нѣма крайни течения въ свѣта. Отъ Божествено гледище всички крайни течения работятъ днесъ за реализиране на Божествения планъ, който сега ще се приложи. Знанието, което новата култура носи, е за онѣзи, които го възприематъ. Това знание ще бѫде като лѣкъ за всички рани, които старата култура е създала. Имате ли нѣкаква рана, ще вземете отъ това лѣкарство, и раната веднага ще прѣмине. Нѣкой има слаба паметь. И за това има лѣкарство. Другъ има слаби разсѫдителни способности. И за това има лѣкарство. Новиятъ животъ, новата култура носи хиляди начини и методи, чрѣзъ които може да се подобри живота на съврѣменното човѣчество.

 „Въ начало бѣ Словото“. Казвате: започнало ли е това начало? Започнала ли е новата култура? Като дойде новата култура, човѣкъ ще има велики стремежи. Тогава духътъ му нѣма да отпада, ще бѫде винаги бодъръ и крѣпъкъ. Само чрѣзъ тѣзи велики стремежи, той ще се добере до великата Истина, да стане гражданинъ на Царството Божие. Само по този начинъ човѣкъ ще може да разполага съ всички срѣдства и възможности на своята душа. И по този начинъ само той ще може да възлюби Бога съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Такъвъ човѣкъ, и като става, и като лѣга, ще бѫде изпълненъ съ трепетъ къмъ Бога. Тогава ще настане онова врѣме, за което се казва въ Писанието: „Земята ще бѫде изпълнена съ знание за Бога“.

 Виждали ли сте лицето на Бога, или поне лицето на нѣкой ангелъ? Вие се давите въ нѣкоя рѣка, запримѣръ, и ангелътъ ви хваща за рѫката, извежда ви вънъ отъ водата и казва: идете си сега дома! Казвате: кой бѣше този, който ме спаси? — Това бѣше ангелътъ на вашия животъ. Нѣкой човѣкъ е бѣденъ, поставенъ на голѣми изпитания, рискува да изгуби живота си. Веднага се явява неговиятъ ангелъ, подава му рѣката си, усмихва му се, извлича го отъ това бѣдствие и му казва: иди си дома! Този човѣкъ се чуди, кой е този, който, въ такъвъ тежъкъ моментъ на живота му, иде съ своята помощь при него. Кой отъ васъ не е миналъ прѣзъ такава опитность? Вие се запитвате: кой бѣше този, който ми помогна? Казвамъ: не е важно, кой бѣше той; важно е, че въ него бѣше скритъ Богъ. Богъ се крие и се изявява чрѣзъ хиляди образи. Той се крие въ всички форми на битието, и въ малки, и въ голѣми. Този, който иде да ви помогне, ще ви подаде рѣката си и слѣдъ това ще изчезне. Докато се обърнете, той вече не е при васъ. Когато учительтъ влиза въ класъ, и той се усмихва на ученицитѣ си. Този моментъ е кратъкъ, но въ него се крие цѣлата работа на учителя. И деньтъ има своя усмивка. Този моментъ, тази усмивка крие всичкото благо за свѣта. Може да има редъ още промѣни прѣзъ деня, но всичко се крие въ тази усмивка. Тя е най-важното нѣщо въ живота. Нѣкой казва: защо не ми се усмихнешъ? — Нѣма условия. Както виждашъ, тъмно е сега, вечерь е, нѣма да видишъ усмивката ми. И за усмивката се изискватъ условия. Въ това отношение и духовниятъ свѣтъ се изразява съ усмивка. Ти си боленъ, гладенъ, бѣденъ, искашъ усмивка. Какъ ще ти се усмихна? Азъ мога да се усмихна, само слѣдъ като ти донеса дрехи да се облѣчешъ, или слѣдъ като ти дамъ да се нахранишъ, или слѣдъ като те излѣкувамъ. Тогава вече мога свободно да си излѣза, да ти се усмихна и да кажа, че и втори пѫть пакъ ще дойда. Ако пъкъ дойда при васъ, които сте гладни, боси, болни и нищо не ви дамъ, нищо не направя за васъ, а само ви се усмихна, вие ще кажете: защо този човѣкъ дойде и ни остави скръбни? Само онзи може да се усмихне, който е дошълъ отъ Бога и ви е донесълъ всичкото Негово благословение. Носителитѣ на новата култура ще бѫдатъ богати, ще разполагатъ съ всички срѣдства, ще бѫдатъ силни и мощни. Тѣ ще бѫдатъ извори, които непрѣстанно бликатъ.

 Врѣме е вече да се ликвидира съ старото и да се постави въ живота началото на словото, за което се казва: „Въ начало бѣ Словото“. Който приема този день, той е за него. Който не го приема, за него ще дойде другъ день. Приемете ли този день, тогава ще дойдете до велики открития. Тогава ще разберете отношението на слънцето къмъ човѣка, както и отношението на свѣтлината къмъ човѣка. Свѣтлината има седемь цвѣта, и всѣки цвѣтъ е носитель на нѣщо. Питамъ тогава: на какво сѫ носители човѣшкитѣ мисли? На какво сѫ носители човѣшкитѣ чувства? Ние говоримъ за човѣшкитѣ чувства, но тѣ трѣбва да се разбиратъ конкретно, като плодъ. Ние говоримъ и за човѣшкитѣ мисли, които сѫщо така трѣбва да се разбиратъ конкретно, като плодъ. Истинско знание е само това, което вие разбирате конкретно, като плодъ. И тогава, отъ всѣка ваша мисъль, отъ всѣко ваше чувство или отъ всѣко ваше знание вие ще можете да извлѣчете сладостьта, както я извличате отъ зрѣлия плодъ. Човѣшката мисъль или човѣшкото чувство расте въ Божествения свѣтъ, като плодъ. Обаче, съ своето съмнѣние, съ своето невѣрие, съ своята малка любовь хората проглушиха свѣта и се лишиха отъ благоприятнитѣ условия за развитие. Нѣкой казва: знаете ли, колко много съмъ далъ за Господа! — Колко си далъ? — Цѣли десеть хиляди лева. Другъ казва: азъ цѣлъ мѣсецъ съмъ слугувалъ на Господа! Какво прѣдставя единъ мѣсецъ работа за Господа въ сравнение съ дългия животъ, който Богъ ви е далъ? Човѣкъ трѣбва да работи най-малко единъ животъ за Господа. Цѣлиятъ животъ на човѣка трѣбва да бѫде работа за Господа! Въ новата култура Божиитѣ служители нѣма да се рѫкополагатъ, както сега. Тѣ ще бѫдатъ рѫкоположени отгорѣ, чрѣзъ духъ и огънь. Днесъ казватъ за нѣкого, че Духътъ го рѫкоположилъ, а въ сѫщность този човѣкъ живѣе и свършва по старому. Той започва добрѣ, а свършва злѣ. Новата култура изисква хора абсолютно безкористни, които нито да сѫдятъ, нито да се самоосѫждатъ. Новата култура не се занимава съ недѫзитѣ на хората.

 Разправяше ми единъ познатъ, виденъ евангелистъ, какъ е постѫпилъ при едно оплакване отъ страна на единъ свой другарь. Другарьтъ дохожда при него и започва да му разправя, колко много му дължалъ еди-кой си, пакъ евангелистъ. Като го изслушахъ, казва моятъ познатъ, веднага добавихъ: знаешъ ли какво? Грѣшката тукъ е моя Този човѣкъ отдавна ме бѣше задължилъ да му платя дълга, който ималъ къмъ тебъ, но азъ забравихъ. Прѣдъ видъ на това, вземи тази сума и считай, че въпросътъ съ него е уреденъ. Това изисква новото учение — да платишъ за брата си, който се е затруднилъ въ живота си, и ти да минешъ за виновенъ. Ще платишъ за брата си, нищо повече. Това е любовь! Сега хората знаятъ само да се оплакватъ и да казватъ: Господи, не виждашъ ли, колко страдамъ, какви голѣми изпитания имамъ? Не, вие не трѣбва да призовавате Бога, да вижда вашитѣ страдания, но трѣбва да Го призовете да види, какво сте посѣли, да види, какво добро сте направили. Като посѣешъ нѣщо, кажи: Господи, ела да видишъ, какво съмъ направилъ! Ако пъкъ нищо не си посѣлъ, ще се обърнешъ къмъ Господа съ думитѣ: Господи, досега нищо още не съмъ посѣлъ, но почакай малко, ще изпълня, каквото трѣбва. Тъй щото, докато нищо не сте посѣли, не викайте Господа да вижда вашитѣ страдания и неправди. Богъ често влиза въ онзи, който ви измѫчва, и пита: познавашъ ли, кой съмъ?

 Сега ще ви прѣдамъ единъ случай, станалъ нѣкѫдѣ въ България. Единъ ловецъ отишълъ въ гората, да лови мечки. По едно врѣме видѣлъ една мечка и насочилъ пушката си къмъ нея. Обаче, пушката била пълна съ съчми, вслѣдствие на което той могълъ само да рани мечката, но не и да я убие. Мечката се разярила, хвърлила се върху ловеца и започнала да го натиска, да го души. Като се видѣлъ на тѣсно, ловецътъ веднага се обърналъ къмъ Бога съ молитва: Господи, моля ти се, избави ме отъ тази мечка! Отсега нататъкъ обѣщавамъ, че ще хвърля пушката, нѣма повече да убивамъ мечки. Щомъ се помолилъ така, мечката го отпуснала и продължила пѫтя си въ гората. Слѣдъ това Господъ му казалъ: Какъ нѣма да те натиска тази мечка, щомъ искашъ да я убиешъ? Тази работа не става лесно. Питамъ: кого не е натискала мечка? Човѣкъ трѣбва да обѣщае прѣдъ Бога, че нѣма да убива мечки, ако иска да се освободи отъ тѣхнитѣ лапи. Великата наука на Любовьта е новиятъ пѫть, по който всички хора трѣбва да вървятъ.

 Казвамъ: великата наука на Любовьта включва въ себе си всички други науки. Който има любовьта въ себе си, той познава хората, разбира ги и може да се справя при всички положения въ живота. Вземете, въ Америка, напримѣръ, тази културна страна, има редъ бюра отъ опитни физиогномисти, астролози и хиромантици, които услужватъ на хората, когато нѣкой иска да се жени, или когато нѣкое сѣмейство иска да си избере съотвѣтни за тѣхъ слуга или слугиня. По чъртитѣ на лицето, по устройството на главата и по линиитѣ на рѫцѣтѣ, тѣ познаватъ, кои хора си подхождатъ, било когато ще влизатъ въ бракъ, или когато ще взиматъ лица за прислуга въ домоветѣ си. Това сѫ редъ науки, които влизатъ и въ науката на Любовьта. Понѣкога тѣзи учени се подкупватъ, но влѣзатъ ли паритѣ въ тѣзи науки, тѣ вече нѣматъ успѣхъ и попадатъ въ грѣшки. Когато нѣкой човѣкъ дойде при мене, азъ мога да му покажа харктернитѣ чърти на лицето, или на главата му. Ако той има нѣкаква лоша чърта, която е въ зародишъ, тя е поставена само като малка точица. Обаче, развие ли се тази чърта, тогава вече тя се изразява въ линия, или въ другъ нѣкакъвъ знакъ. Щомъ линиитѣ се оформятъ въ човѣка, той може да види въ себе си правата линия на любовьта, правата линия на мѫдростьта, правата линия на истината, правата линия на правдата, правата линия на добродѣтельта и т. н. Петь главни линии има на човѣшкото лице, както и на главата му. Който ги знае, той ще ги види разположени въ видъ на пентограмъ на лицето на човѣка. Това не съ измислици, но дѣйствителни положения. Всѣки човѣкъ има тия петь линии. Запримѣръ, ти виждашъ единъ човѣкъ, обиквашъ го, харесвашъ го и си готовъ, въ случай на нужда, да му дадешъ пари, безъ никакво съмнѣние. И този човѣкъ е готовъ също така да ви услужи. Кое ви дава право да повѣрвате въ този човѣкъ и да го обикнете? Вие виждате въ него линията на любовьта. Така и свѣтскитѣ хора се познаватъ. Усъмните ли се, обаче, веднага и злото се явява. Всички трѣбва да познавате тѣзи петь основни линии по лицето на човѣка. Щомъ научите тѣзи петь линии, ще се заемете съ изучването и на останалитѣ линии по човѣшкото лице. Ако познавате линиитѣ по лицето на човѣка, вие нѣма да си правите илюзии, нѣма да се заблуждавате едни въ други, но ще се разбирате и познавате. По този начинъ хората ще могатъ лесно да се сприятеляватъ. Има хора, които по никой начинъ не могатъ да живѣятъ заедно. Защо? — Понеже тѣхнитѣ знаменатели не могатъ да се подведатъ подъ общъ знаменатель. За да живѣятъ заедно, между тѣхъ трѣбва да дойдатъ други нѣкои. Това не показва, че тѣ сѫ лоши, но не могатъ да се уравновѣсятъ. Провидението не ги е създало едни за други. Запримѣръ, между краката и рѫцѣтѣ има извѣстно подобие. Въ нѣкой случай краката могатъ да помогнатъ на рѫцѣтѣ, и рѫцѣтѣ могатъ да помогнатъ на краката, но тѣ извършватъ двѣ противоположни служби. Слѣдователно, рѫцѣтѣ и краката не могатъ да се събератъ на едно мѣсто и да си приказватъ. Ако тѣ спратъ своята служба, всичко въ свѣта ще се свърши. Нѣкои мислятъ, че всички хора трѣбва да се събератъ на едно мѣсто. Нѣма защо хората да се събиратъ на едно мѣсто. Едно е важно: всички хора да мислятъ еднакво за любовьта. Еднаквото разбиране не е законъ на еднообразие, но е законъ на велико разнообразие. Въ това разнообразие се крие Божественото. Божествено е, когато човѣкъ е доволенъ отъ себе си, че никога не е изневѣрилъ на своя моралъ, на своето вътрѣшно разбиране. Доволенъ ли е човѣкъ отъ себе си, всички хора ще бѫдатъ доволни отъ него; ако човѣкъ не е доволенъ отъ себе си, никой не може да бѫде доволенъ отъ него. Ако човѣкъ е доволенъ отъ Божествената свѣтлина, той ще може да изпълни волята Божия. Отъ това гледище, ако човѣкъ върши всичко въ името Божие, тогава най-малката работа ще бѫде благословена, ще бѫде написана съ златни букви.

 Често хората казватъ, че сѫ отдалечени отъ нѣкого, напримѣръ, че се чувствували отдалечени отъ Бога. Какво разбирате подъ думата отдалечени? Ще приведа единъ примѣръ, за да изясня значението на тази дума. Напримѣръ, единъ писатель иска да напише една голѣма книга. За тази цѣль той взима нѣколко топа хартия и започва да пише: написва първата страница, послѣ втората, третата, четвъртата, и така продължава, докато изпише първото топче хартия. Слѣдъ това оставя първото топче настрана и започва да пише второто топче. Като изпише него, взима третото, послѣ четвъртото и т. н. Така продължава да пише, докато свърши замислената книга. Трѣбва ли сега първото топче хартия, което писательтъ отдалечава и туря настрана отъ себе си, да мисли, че той го е изоставилъ? Трѣбва ли слѣдъ това и второто топче да мисли по сѫщия начинъ? Или, трѣбва ли първитѣ страници, които вече сѫ изписани и оставени настрана, да мислятъ, че писательтъ ги е изоставилъ? Не, този писатель пише, сравнява, връща се отново къмъ първитѣ страници, докато свърши цѣлата работа. Най-послѣ той написва заглавието на книгата върху първото томче и съ това счита, че дѣлото му е завършено. Тази е великата философия на живота, която всѣки трѣбва да разбира. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ е листъ отъ великата Божествена книга, която самъ Богъ пише. Всѣки човѣкъ има свое опрѣдѣлено име и мѣсто въ тази книга. Богъ държи всички тия листа въ ума си и каквото ново напише, сравнява съ написаното дотогава. Тъй щото, който мисли, че е изоставенъ отъ Бога, той е още ненаписанъ листъ, къмъ който Богъ току-що се отправя. И ако иска да бѫде близо до Бога, той трѣбва да се задоволи съ положението на бѣлъ, ненаписанъ още листъ.

 Желая на всички да бѫдете по умъ далечъ, а по сърце близо до Бога! Слѣдователно, по сърце всички сте ненаписани още книги, въ които Богъ всѣки день пише по нѣщо ново.

 „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога!“ Това слово трѣбва вече да се прояви!

33. Бесѣда отъ Учителя, държана на 5 Юний

1927 г. въ г. София.

_______________________

1) Иоана 1:1

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Две думи

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

Въ начало бѣ Словото; и Словото бѣ у Бога; и Словото бѣ Богъ.” Иоана 1:1

 

Ще взема само първитѣ думи отъ първия стихъ: „Въ начало бѣ Словото”.

 

Да се произнесатъ и да се напишатъ две думи, това е най-лесната работа, но трудно е да се изтълкуватъ и осмислятъ тия думи. Още по-трудно е пъкъ да се реализиратъ тия думи. Реаленъ, дѣйствителенъ свѣтъ, или свѣтъ на щастие и блаженство е този, който има начало, а нѣма край. Който търси края на нѣщата, той живѣе въ материалния свѣтъ. Обаче, въ материалния свѣтъ нѣма слово. Той е безсловесенъ свѣтъ. Както виждате, има извѣстни идеи, които непременно трѣбва да се изяснятъ, да се представятъ въ простъ видъ. Запримѣръ, ако вие сте пѫтували три деня презъ нѣкоя пустиня и сте ожаднѣли, първата капка вода, която ви даде нѣкой, ще бѫде най-цѣнна за васъ. Послѣ могатъ да ви дадатъ още много капки вода, но веднъжъ сте задоволили жаждата си, вие не искате повече вода. Казвате: тази вода вече не ми е нужна. Значи, първата капка вода е най-цѣнна за васъ; послѣдната капка вода нѣма вече такава цѣна.

 

Сѫщото нѣщо се отнася и до разбиранията на хората за душата. Тѣ казватъ: душата е малко нѣщо, тя представя малка часть отъ цѣлото. Представете си, че всѣка такава часть събира по единъ килограмъ вода. Като се събератъ 100 части по единъ килограмъ, тѣ ще напълнятъ цѣло буре. Това показва, че хората на физическия свѣтъ оцѣняватъ голѣмитѣ, великитѣ работи, когато Божествениятъ свѣтъ се занимава съ безконечно малкитѣ величини. Красивитѣ нѣща въ свѣта сѫ малкитѣ, а не голѣмитѣ величини.

 

Сега вие разсѫждавате и казвате: философъ е само онзи, който разбира живота, който нито плаче, нито скърби, нито съжалява. Който плаче, скърби и съжалява, той не разбира живота, той не е философъ. И наистина, кой плаче най-много? — Дѣцата плачатъ най-много. Защо? — Защото нѣматъ никаква философия и се намиратъ, като загубени, като захвърлени въ този свѣтъ; тѣ плачатъ, за да ги намѣри майка имъ, да ги отгледа и отхрани. Като ги намѣри майка имъ, тѣ преставатъ да плачатъ. Майката е рибарката, която хвърля мрежата въ водата и улавя дѣцата въ мрежата си.

 

„Въ начало бѣ Словото.” Всички нѣща въ свѣта сѫ създадени само за словото. Онова, което осмисля живота, това е словото. Правишъ кѫща. Защо? — Да влѣзе нѣкой да ти проговори. Правишъ училище. Защо? — Да дойдатъ дѣца да се учатъ. Правишъ църква. Защо? — Да дойдатъ богомолци да се молятъ. Правишъ си нови дрехи. Защо? — За своя възлюбенъ, или за своята възлюбена. Ако вашата възлюбена е нѣма, безсловесна, т. е. не може да говори, тогава и новитѣ ви дрехи ставатъ безсмислени. Слѣдователно, всички нѣща въ свѣта иматъ смисълъ само въ словото. Като се цитира стихътъ „въ начало бѣ Словото”, питамъ: кое е това начало? Това начало азъ наричамъ моментъ на пробуждане съзнанието у човѣка. Въ този моментъ човѣкъ започва да мисли за първия лѫчъ на Божествената Любовь. Тогава човѣкъ се пробужда. Започне ли да мисли за края на нѣщата, той моментално умира. Нѣкой пита: какъвъ ще бѫде краятъ на Вѣчния Животъ? Който пита за края на Вѣчния Животъ, това показва, че неговиятъ край е свършенъ вече; той е свършилъ своя животъ. Какъвъ ще бѫде краятъ на праведния? Когато праведниятъ започне да мисли за края на своя животъ, той ще изпадне въ положението на грѣшника. Когато пъкъ грѣшникътъ започне да мисли за началото на нѣщата, животътъ му ще протече като свѣтлина. Слѣдователно, когато праведниятъ започне да мисли за края на своя животъ, той става грѣшникъ; когато грѣшникътъ започне да мисли за началото на своя животъ, той става праведенъ. Какъ ще разберете тѣзи нѣща? Може ли грѣшникътъ, като помисли само за началото на нѣщата, да стане праведенъ? Може. Защо? — Защото само онзи човѣкъ мисли за начало на нѣщата, у когото живѣе Божественото Слово. Тъй щото, мислещъ човѣкъ е само онзи, у когото е Божественото Слово. Може да мисли само онзи, който обича, който люби. И забележете, човѣкъ може да мисли само за този, когото обича. Тъй седи истината. Всѣка друга философия, всѣка друга мисъль, въ която нѣма любовь, азъ наричамъ афектация, а не любовь. Такава любовь сѫществува и въ растенията, и въ животнитѣ. Казвате: еди-кой си плаче отъ любовь. Ако е въпросъ за плачъ, и растенията плачатъ, и животнитѣ плачатъ. Какъвъ е смисълътъ на плача? — Еди-кой си скърби. — Ако е въпросъ за скръбь, и растенията, и животнитѣ скърбятъ. Какъвъ е смисълътъ на скръбьта? Скръбьта, страданията сѫ отрицателни прояви, по които може да се намѣри истинскиятъ животъ. Ако човѣкъ скърби и не може да намѣри противоположното нѣщо на скръбьта, тази скръбь нѣма смисълъ; ако човѣкъ се радва и не може да намѣри противоположното на радостьта, тази радость нѣма смисълъ. Радостьта е началото, а скръбьта е краятъ на единъ животъ. Грѣхътъ е краятъ, а правдата е началото на единъ животъ.

 

Слѣдователно, всички отрицателни прояви, въ които човѣкъ може да изпадне въ живота си, това сѫ зачевания, въ които той е търсилъ само края на нѣщата. Обаче, казано е въ Писанието: „Богъ е безначаленъ и безконеченъ.” Любовьта, която Богъ изявява къмъ хората, нѣма начало, нѣма и край. Искате ли да видите края на живота, както и края на любовьта, посѣтете хората и вижте, какъ тѣ свършватъ живота си. Искате ли да намѣрите началото на словото, идете при хората, да видите, какъ се раждатъ. Азъ не подразбирамъ само раждането на съвременнитѣ хора, но имамъ предвидъ процеса на раждането и въ миналото, въ най-отдалеченитѣ времена отъ днесъ, когато вселената едва се е пробуждала, когато ангелитѣ се пробуждали отъ своя дълбокъ сънъ. Това означава начало на словото. Казвате: какво може да стане отъ единъ ангелъ? Питамъ: какво може да стане отъ единъ човѣкъ, който едва сега започва живота си? Единъ знаменитъ проповѣдникъ държалъ нѣколко бесѣди на една конференция. Като свършилъ бесѣдитѣ си, запиталъ: какво мога още да направя? Единъ неговъ приятель му отговорилъ: да си отидешъ въ кѫщи. Сѫщото може да се каже и за нѣкой писатель, който написалъ много книги. Този писатель казва: написахъ много книги за бѫдещето поколѣние. Какво още трѣбва да направя? — Да си отидешъ въ кѫщи. Съвременнитѣ хора, които не знаятъ, какво да правятъ, умиратъ. Които умиратъ, търсятъ края на нѣщата. Какво означава краятъ на нѣщата? — Смърть. И дѣйствително, човѣкъ трѣбва да умре, за да дойде до началото на живота. Който иска да намѣри края на нѣщата, той трѣбва да слѣзе въ ада, дѣто ще намѣри края на всички противорѣчия. Който търси началото на нѣщата, той ще отиде въ рая. Значи, краятъ на всички нѣща се намиратъ въ ада, а началото имъ — въ рая.

 

Иоанъ, който билъ запознатъ съ науката на Божията Любовь, казва: безъ любовь не може да сѫществува никаква положителна наука; безъ любовь не можемъ да изговоримъ нито една дума; безъ любовь не можемъ да проучаваме човѣшката душа. Изобщо, безъ любовь не можемъ да направимъ нищо. Любовьта е единствената свѣтлина, съ която разполагаме, за да познаемъ живитѣ сѫщества, съ които сме заобиколени. Да познавашъ една душа, това значи да придобиешъ новъ смисълъ въ живота. Какво би било тогава, ако всички хора въ свѣта отворятъ душитѣ си едни за други? При това, около единъ и половина милиардъ хора днесъ иматъ отношения къмъ васъ. Не само хората, но и млѣкопитаещитѣ, птицитѣ, рибитѣ, насѣкомитѣ, всички живи сѫщества иматъ отношение къмъ васъ, Това е велико благо за човѣка! Всѣко живо сѫщество все допринася нѣщо за щастието на всѣки човѣкъ.

 

Сега, азъ разглеждамъ този въпросъ, защото той е въ връзка съ закона на кармата. Споредъ обясненията на нѣкои учени, кармата не е нищо друго, освѣнъ странствуване на човѣшката душа изъ козмоса. Слѣдъ като направи обиколка изъ цѣлия козмосъ, слѣдъ като завърши екскурзиитѣ си, тя се връща при Баща си, отдѣто е излѣзла, но вече обогатена, пълна съ опитности и знания. Душата, дошла при своя Баща, не седи безъ работа; тя веднага започва да прилага знанията си: тя работи, създава нови системи. Колкото една душа е по-напреднала, толкова и вселената, която тя създава, е по-голѣма. Казвате: какво може да се работи въ онзи свѣтъ? Ако отидете въ онзи свѣтъ, ще видите, че ангелитѣ работятъ усилено, цѣли слънчеви системи творятъ.

 

„Въ начало бѣ Словото”. Нѣкой казва: какво ще стане съ мене, като умра? Като умрешъ, ти ще се разпръснешъ навредъ изъ пространството на безброй малки частици, и тогава отъ тебе нищо нѣма да остане. По този начинъ ти ще научишъ закона на абсолютно малкитѣ величини, и ще се смалишъ. Сега, хората на щастието и нещастието учатъ закона на абсолютно малкитѣ величини, чрѣзъ страданията и смъртьта. Само по този начинъ се лѣкуватъ негативнитѣ страни на живота. Напримѣръ, вие сте недоволни. Казвамъ: има едно изкуство, което може да ви направи доволни. Кое е това изкуство? — Ще взематъ всичко, каквото имате и ще ви оставятъ безъ никаква собственость. Нѣма да ви дадатъ даже и едно стѫпало, да си турите крака. Тогава у васъ ще се зароди желание, да имате едно малко мѣстенце, съ каквото разполага микробата, та да осмислите поне малко живота си. Казвамъ: днесъ вие сте на земята, дѣто се сипятъ най-голѣмитѣ богатства, и пакъ сте недоволни. Богъ ви е далъ здраво, силно тѣло, но вие не сте доволни и казвате: защо ни е това тѣло? Храните се, не знаете, защо се храните; спите, не знаете, защо спите; обличате се, не знаете, защо се обличате; дишате, не знаете, защо дишате. Човѣкъ трѣбва да знае защо се храни, защо диша, защо спи, защо се облича и т. н. Човѣкъ яде, а мисли, че яденето е безсмисленъ процесъ. Не, по-смисленъ процесъ отъ яденето нѣма. Безсмисленъ е само, когато човѣкъ прѣяжда. Въ яденето е вложено началото на словото. Нѣкой казва: азъ се уча да постя. — Колко време можешъ да постишъ? Най-много 40 ÷ 50 деня. Единъ Ирландецъ постилъ 80 деня, и слѣдъ това умрѣлъ — повече не могълъ да издържи. Има напреднали сѫщества, които могатъ да постятъ хиляда години и на края на поста тѣ закусватъ. Съ какво нетърпѣние, съ каква радость очакватъ тѣ тази закуска! Слѣдъ нея тѣ се разцъвтяватъ, като цвѣтъ. Съвременнитѣ хора ядатъ на всѣки два-три часа, вслѣдствие на което сѫ обезсмислили процеса на яденето и казватъ: какво представя яденето? Трѣбва да се знае, че Божествениятъ животъ се влива въ човѣшкия чрѣзъ яденето. Богъ е направилъ устата и езика, за възприемане на този животъ. Когато Христосъ е изказалъ стиха: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си”. Той е вложилъ дълбокъ смисълъ въ него. Духовното е скрито въ физическото. Духовниятъ свѣтъ става понятенъ само чрѣзъ физическия. Душата е достѫпна за насъ само чрѣзъ тѣлото. Ако човѣкъ не познава тѣлото си, какъ ще познава душата си? И ако не познава сърдцето си, какъ ще познава ума си? Съвременнитѣ физиолози, напримѣръ, иматъ особено понятие за сърдцето. Тѣ го считатъ нѣщо като помпа, отъ свиването и разпущането на която кръвьта се докарва въ движение изъ цѣлото тѣло. Това е отчасти вѣрно, но въ сѫщность сърдцето само не докарва кръвьта, въ движение. За докарване на кръвьта въ движение е причина особена жива сила, която иде като течение въ организма и кара клеткитѣ на сърдцето да пулсиратъ. Тази сила има свой регулаторъ въ мозъка. Слѣдователно, клеткитѣ на сърдцето сѫ разумни сѫщества съ голѣма интелигентность. Слѣдъ клеткитѣ на мозъка по интелигентность идатъ клеткитѣ на сърдцето. Оттукъ се вади заключението: каквото е сърдцето на човѣка, такъвъ е и самиятъ човѣкъ. Затова, именно, идейно човѣкъ трѣбва да държи живитѣ сѫщества близо до сърдцето си, а далечъ отъ ума си. Защо? Причината за това е слѣдната: когато нѣкои сѫщества сѫ близо до неговото сърдце, тѣ идватъ на гости у него, и по този начинъ му носятъ своето благословение. На онѣзи пъкъ, които сѫ далечъ отъ него, той ще отива на гости и ще имъ занася своето благословение. Правило е: на едни сѫщества вие да ходите на гости, а на васъ други да дохождатъ. Слѣдователно, въ умствено отношение вие ще отивате при Бога, а по отношение на сърдцето Богъ ще дохожда у васъ, чрѣзъ Духа си. И когато ние казваме, че Господъ трѣбва да ни научи, ще знаемъ, че Той не може да дойде въ ума ни. Дойдемъ ли до живота на ума, ние трѣбва да отидемъ при Бога; за тази цѣль трѣбва да водимъ чистъ и светъ животъ, за да олекнемъ. Сѫщото нѣщо е и въ училищата: ученикътъ отива при учителитѣ си, а не учителитѣ при ученика. Такъвъ е законътъ. Нѣма изключение отъ този законъ. Не е извѣстенъ случай, когато учитель да е отишълъ при ученика си. Ученикътъ отива при учителя си. Въ Писанието е казано: „Които ме намѣрятъ, само тѣ ще придобиятъ животъ. Щомъ човѣкъ се допитва до Бога, той ще се освободи отъ злото, което сѫществува въ свѣта. Богъ напѫтва хората къмъ положително знание.

 

Съвръменнитѣ хора и досега още спорятъ, сѫществува ли Богъ, сѫществува ли Учитель въ свѣта и най-послѣ казватъ: какъвъ е смисълътъ на живота? Чудно е, когато единъ ученикъ се запише въ първо отдѣление, научи се да брои до десеть и послѣ казва: какъвъ е смисълътъ на това смѣтане? Той още не знае началото на математиката, а иска да знае, какъвъ е краятъ на тази наука. Питамъ: какво е началото на математиката? Когато единицата се завърти четири пѫти около себе си, тя образува двойката. Какво ще разберете отъ това? Ще разберете, че се образува едно количество. Когато двойката се завърти четири пѫти около себе си, тя образува тройка и т. н. Такъвъ е законътъ. Или, друго положение: нѣщата ставатъ ясни, осезаеми, видими, реални, само когато се сгѫстяватъ. Това сѫ отвлѣчени работи, които иматъ смисълъ къмъ сегашния животъ на хората. Това, което осмисля земния животъ, не е нито богатството, нито знанието, нито тѣлото. Богатството, знанието, тѣлото сѫ само срѣдства, условия, дадени на човѣка, за да се домогне той до великата Истина, която може да му даде свобода. Подъ думата свобода се разбира работа. Свободата може да се постигне само чрѣзъ усилена работа. Засега хората не сѫ свободни, но има хора, които и слѣдъ сто хиляди години нѣма да се освободятъ. Казвате: Христосъ ни е освободилъ. — Това още не е свобода. Най-голѣма свобода, човѣкъ може да постигне, когато спазва стиха: „Ако устоите въ моята дума, наистина сте мои ученици; ще познаете Истината, която ще ви направи свободни”. Слѣдователно, само онзи човѣкъ е абсолютно свободенъ, който живѣе въ закона на Любовьта. Такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на ученика къмъ учителя. Който се домогне до великата Божествена наука, той ще придобие голѣми опитности. Само тази наука е въ сила да обърне човѣка къмъ Бога. Когато казватъ че сте обърнали нѣкого къмъ Бога, вие се самоизлъгвате. Никой никого не може да обърне къмъ Бога. Да посочите на нѣкой човѣкъ пѫтя къмъ Бога, това е възможно; обаче, да го обърнете къмъ Него, това е абсолютно невъзможно! Мойсей на времето си казваше: „До този день още не мога да обърна еврейския народъ къмъ Бога. При това, Мойсей бѣше голѣмъ адептъ и като такъвъ, пакъ не можа да обърне еврейския народъ къмъ Него. И днесъ още евреитѣ не вършатъ това, което Мойсей имъ казвалъ. Днесъ и християнитѣ още не вършатъ това, което Христосъ имъ проповѣдвалъ. Това показва, че у човѣка сѫществува вѫтрѣшенъ законъ на свобода. Законътъ на свободата, законътъ на великата Истина изисква човѣкъ самъ да се обърне къмъ Бога. Той самъ трѣбва да Го потърси. Въ това отношение човѣкъ трѣбва да разбере, какво нѣщо е сърдцето. Той трѣбва да намѣри сърдцето си и да го изучи. Слѣдователно, най-важното нѣщо за човѣка е свободата. Всѣки иска да бѫде свободенъ. Всѣко живо сѫщество иска да го обича нѣкой. Този е основниятъ камъкъ на живота. Когато човѣкъ се убѣди, че има нѣкое сѫщество, което го обича, животътъ му се осмисля. Щомъ се поколебае въ тази основна идея, животътъ му отново се обезсмисля. Обаче, пробуди ли се съзнанието на човѣка, той вече разбира, че първото сѫщество, което го обича, това е той самъ. Щомъ човѣкъ обикне себе си, той се свързва съ Бога. Иначе, той не може да намѣри истината. Казвате: да обичашъ себе си, това е егоизъмъ. Ако човѣкъ въ любовьта къмъ себе си не може да види онзи, който го обича и внася въ него истината, тази негова любовь нѣма смисълъ, т. е. любовьта му не е на мѣсто.

 

Иоанъ казва: „Въ начало бѣ Словото”. Той говори за разумното Слово, което иде въ свѣта, да обясни нѣщата и да се всели въ всѣко живо сѫщество, Запримѣръ, вие още не сте си обяснили, какво нѣщо е любовьта. Често хората наричатъ любовь онѣзи повърхностни отношения, когато едни-други се ревнуватъ, дразнятъ, обиждатъ и т. н. Това не е никаква любовъ. Това сѫ само изпитания. По този начинъ Богъ изпитва хората, да види, каква е тѣхната любовь. Нѣкой господарь има слуга или слугиня: господарьтъ изпитва слугата, а слугата — господаря си; свещеникътъ се учи отъ своитѣ пасоми, а пасомитѣ се учатъ отъ свещеника; овчарьтъ учи овцитѣ, и овцитѣ учатъ овчаря. Всѣка проява, всѣко отношение на хората едни къмъ други не е нищо друго, освѣнъ изплащане на стари дългове. Това показва, че хората иматъ много дългове. По този начинъ тѣ учатъ закона на златото; тѣ изучаватъ алхимическия законъ, да могатъ отъ малко злато да създадатъ повече, да го увеличатъ. Вие трѣбва да дойдете до знанието, съ което разполага адептътъ, който, ако има въ джоба си една златна монета, съ нея ще може да прекара цѣлъ животъ, Като я тури веднъжъ въ джоба си, презъ цѣлия си животъ ще дава отъ нея, и тя нѣма да се свърши. Както водата тече и не се свършва, така и златото на адепта всѣки день приижда и не се свършва. Ученитѣ казватъ, че златото е твърдо тѣло. Сѫщо така и водата при студъ може да се втвърди. Обаче, адептитѣ, като привличатъ златото отъ пространството, тѣ го докарватъ въ особено състояние, въ най-високото му състояние. Щомъ обикнете златото, вие ще се домогнете до неговия възвишенъ животъ, до неговото най-високо състояние. Това пъкъ ще ви даде голѣми знания. Учени, които се занимаватъ съ астрология, уподобяватъ златото на слънце. Тѣ го взиматъ като емблема. И дѣйствително, животъ безъ злато не може. Мнозина запитватъ: какво нѣщо е животътъ? Казвамъ: животътъ, който ние имаме, е злато. Отъ този животъ и вие можете да изкарате, колкото искате злато. Колко злато трѣбва на човѣка за единъ день? Малко злато му трѣбва. Обаче, ако познавате свойствата на златото, което имате въ себе си, съ него вие ще можете да превръщате неблагороднитѣ метали въ злато.

 

Сега, у васъ може да се яви желание, часъ по скоро да придобиете това знание. Казвамъ: вие трѣбва да придобиете живота, който носи знанието, а не самото знание. Въ какво седи този животъ? — Въ словото. Тогава, за да придобиете това слово, този животъ, какво се изисква отъ васъ? — Положителна вѣра. Божественото учение, Божественото Слово не допуща абсолютно никакво съмнѣние. Съмнѣнието е признакъ на невѣжество. Дѣто има невѣжество, тамъ Словото не може да се прояви, не може да работи. Нѣкои казватъ, че за да се намѣри Истината, човѣкъ трѣбва да се съмнява, Истината се намира само чрѣзъ положителни качества, но не и чрѣзъ съмнѣние.

 

„Въ начало бѣ Словото”. Ние казваме, че Иоанъ е проповѣдвалъ за Христа, а Христосъ преди две хиляди години още е проповѣдвалъ на хората, но какво отъ всичко това? Какво сѫ направили хората презъ тѣзи две хиляди години, слѣдъ като имъ е било говорено словото? Вие трѣбва да знаете, че това начало, за което Иоанъ е говорилъ, днесъ е по-реално, отколкото въ неговото време. Какво сѫ реализирали хората отъ това слово? Какво сѫ изработили досега? Словото представя Божествения планъ, който постепенно ще се реализира. Дѣ е словото у насъ? Велика наука е да знаете, какъ дѣйствува словото въ човѣка. Доколко словото е въ човѣка, се познава отъ това, какво той е изработилъ, какво е придобилъ въ себе си. Има хора, у които словото отсѫтствува. Когато словото работи въ нѣкой човѣкъ, вие ще познаете това по степеньта на неговата разумность. Разумниятъ човѣкъ има специфична свѣтлина на съзнанието си. Този човѣкъ е направенъ отъ разумни линии, които сѫ въ постоянно движение. Ако погледнете на разумния човѣкъ съ окото на ясновидеца, вие ще видите въ него друго сѫщество, което постоянно свѣти.

 

Сега, мнозина отъ васъ се вглеждате повече въ отрицателнитѣ прояви на живота и казвате: ние знаемъ всичко това, което ни се говори. Какво знаете? — Знаемъ стиха „въ начало бѣ Словото”. Много пѫти сме слушали това нѣщо. — Нищо не сте слушали. Опитвали ли сте онази любовь, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Можете ли въ тази любовь да изпълните волята Божия? Казвате: ние сме опитвали тази любовь, но вече сме я изгубили. Казвамъ: ако разсѫждавате така, вие сте на крива посока. Това, което се губи, не е реално. Ако веднъжъ само сте се докоснали до любовьта, вие не можете да я изгубите. Тя е реалность, а реалностьта не се губи. Законъ е това! Пръстътъ, който е свързанъ съ рѫката ми, той не може да се отдѣли по своя воля. За този пръстъ смисълътъ е само рѫката. Отдѣли ли се отъ рѫката, той е осѫденъ на смърть. Слѣдователно, когато човѣкъ познае Бога, той става вече удъ на Божествения организъмъ. Само тогава той има тежесть и сигурность въ живота. Той има вече тилъ задъ себе си. Нѣкой бѣденъ човѣкъ ме пита: дѣ е Господъ? Казвамъ: ела съ мене, азъ ще ти покажа, дѣ е Господъ. Започвамъ да му проповѣдвамъ „въ начало бѣ Словото”. Той казва: тѣзи нѣща сега не ми трѣбватъ, азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, жена ми е болна, дѣцата ми сѫ гладни, а самъ съмъ голъ и босъ, дрехитѣ и обущата ми сѫ окѫсани. — Почакай малко, азъ сега ще ти покажа, дѣ е Господъ. Завеждамъ го при единъ дрехарь и казвамъ: услужете на този човѣкъ! Бѣдниятъ човѣкъ веднага сваля старитѣ и окѫсанитѣ си дрехи и облича нови. Казвамъ: познавашъ ли този човѣкъ? — Не го познавамъ. — Какъ не го познавашъ? Той те облѣче. Слѣдъ това го завеждамъ при единъ обущарь и казвамъ: услужете на този човѣкъ? Бѣдниятъ събува старитѣ обуща и веднага обува нови. Питамъ го пакъ: познавашъ ли този човѣкъ? — Не го познавамъ. — Какъ не го познавашъ! Той те обу. Послѣ този бѣденъ човѣкъ казва: азъ ти благодаря; облѣкохъ се, обухъ се, но гладенъ съмъ. Завеждамъ го въ една гостилница да се нахрани добрѣ. — Ами сега нѣмамъ петь пари въ джоба си. Отивамъ съ него при единъ банкеръ и го питамъ: познавашъ ли този човѣкъ? — Не го познавамъ. — Той те познава и сега ще ти услужа съ една сума. Казвамъ: виждашъ ли сега? Този, който те облѣче, обу, нахрани и напълни кесията ти съ пари, той е Господъ. Иди сега и разкажи на другитѣ, какво направи Господъ заради тебе.

 

Казвамъ: има една велика, Божествена наука, която показва на човѣка начини и методи, съ които да си послужи при случай на обезсърдчение. Когато се обезсърдчите, спрете се въ себе си и кажете: защо трѣбва да се обезсърдчавамъ, когато имамъ глава, рѫцѣ, крака, съ които мога да преодолѣя всички трудности? Значи, Богъ ми даде всички възможности да преодолявамъ мѫчнотиитѣ въ живота. Едно време нѣмахъ глава, нѣмахъ нито рѫцѣ, нито крака. Ако влѣзете въ пространството, като духъ, вие нѣма да имате никакви удове. Духътъ е само мислещъ центъръ. Той има съзнание за себе си, че може да направи много работи, но глава нѣма. Иска да направи нѣщо съ рѫцѣтѣ си, но рѫцѣ нѣма. Такова е състоянието на обезплътенитѣ човѣшки духове. И най-послѣ, той трѣбва да ходи отъ човѣкъ на човѣкъ, да се моли да му услужатъ въ нѣщо. Духътъ е въ положението на майсторъ, който може да направи много нѣщо, но нѣма инструменти, съ които да си послужи. Като му дадатъ тесла и чукъ, майсторътъ вече е въ ролята си. Тъй щото, докато ние сме на земята, имаме отношения и съ Божия Духъ, имаме отношения и съ духоветѣ у насъ. Тъй както Богъ е създалъ хората, тѣ представятъ складове за разумнитѣ души. И затова, всѣка душа, като се въплоти на земята, тя трѣбва да има на разположение всички инструменти, съ които Духътъ може да си послужи. Само по този начинъ Духътъ може да работи. Затова и Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!” Значи, когато Духътъ влѣзе въ сърдцето на човѣка, той почва да работи. Ако не разбирате тѣзи законъ вие си създавате голѣми мѫчнотии. Мѫчнотиитѣ се криятъ въ вѫтрѣшното неразбиране на живота. Вземете, напримѣръ, единъ день човѣкъ е щастливъ, а на втория день изгубва щастието си, изгубва смисъла на живота. Да изгубите смисъла на живота, това показва, че не сте били въ реалностьта на нѣщата.

 

Нѣкой казва: еди-кой си човѣкъ ме обича. Кои сѫ признацитѣ на истинската обичь? Не се минаватъ двѣ години, и сѫщиятъ човѣкъ казва: този, който ме обичаше, вече не ме обича. Питамъ: каква е тази любовь, която слѣдъ две години изчезва? Каква е тази любовь, когато нѣкой ти даде една дреха, а на другия день си я взима? Какво добро е това, което на другия день ще го разказвате налѣво-надѣсно, ще проглушите ушитѣ на хората съ него? Богъ, който е направилъ толкова добрини на хората, не е казалъ дума по това. Той никому не се е хвалилъ, че е направилъ добро на този — на онзи, или че обича хората. Богъ ви прави добро, а вие, като не съзнавате това, всѣки день вършите грѣхове и престѫпления. Той само погледне къмъ васъ, усмихне се и мълчи — нищо не казва. И добро да вършите, и зло да вършите, Богъ ви оставя свободни, сами да се учите отъ това, което правите. И когато скърбите, и когато се радвате, Господъ знае, че ще придобиете нѣщо хубаво. Отъ Божествено гледище, между скръбьта и радостьта нѣма разлика. Слѣдователно, ако не искате да скърбите, трѣбва да приложите Божиятъ Любовь въ живота си, да бѫдете подобни на Него. Като направите нѣкому добро, не го споменавайте, но радвайте се за самото добро. Направите ли нѣкому добро, не му го натрапвайте, не казвайте, че вие сте го направили. Оставете човѣка свободенъ, той самъ да съзнае доброто, което Богъ му е направилъ чрѣзъ васъ. Много християни изпадатъ, именно, въ тази грѣшка. Направятъ едно добро, и послѣ цѣлъ животъ го споменаватъ. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, да ограничишъ съзнанието на човѣка.

 

Слѣдователно, правилниятъ начинъ за развитие е пѫтьтъ на Любовьта и Мѫдростьта. Въ Божествения свѣтъ нѣщата се даватъ даромъ. Каквото добро направишъ, ще го забравятъ. Този пъкъ, на когото си направилъ добро, той самъ трѣбва да изрази любовьта си спрѣмо тебе. Ако дамъ нѣкому сѣменца отъ хубави плодни дървета, трѣбва да забравя това. Обаче, нѣма да мине много време, и азъ ще получа плодове отъ тѣзи развити вече плодни дървета. Значи, ако обичате нѣкой човѣкъ и му правите добро, то е все едно, че насаждате сѣменца отъ най-хубави плодни дървета въ неговата градина. Вие ще видите, че слѣдъ извѣстно време всички тия сѣмена ще дадатъ плодове, на които и той ще се радва, и вие ще се радвате. По сѫщия начинъ и ние трѣбва да разработваме всичко онова, което Богъ ни е далъ, за да можемъ слѣдъ време да принесемъ отъ тѣзи плодове предъ олтаря на Божията Любовь. Като помагаме на другитѣ хора, сѫщевременно помагаме и на себе си. Всѣки човѣкъ трѣбва да вложи въ ума си мисъльта да помага, да дава и на другитѣ. Дали ще можете да помагате, или не, то е другъ въпросъ, но никога не трѣбва да се съмняватъ въ това. Каже ли нѣкой, че не може да помага на другитѣ, той е слабъ човѣкъ. Погрѣшката седи въ съмнѣнието. Който иска да служи на Бога, той може да реализира всички желания и копнежи на своята душа. Всѣко добро желание може да се реализира още сега, а не слѣдъ хиляди години.

 

„Въ начало бѣ Словото”. Това начало разполага съ цѣлата вѣчность. Щомъ е така, нѣма защо да се бърза. Законътъ е слѣдниятъ: всѣки день вие виждате слънцето да изгрѣва и да залѣзва. Какво означава изгрѣвътъ на слънцето? — Начало на деня и край на нощьта. Какво означава залѣзътъ на слънцето? — Край на деня и начало на нощьта. Началото на деня е край на нощьта, а краятъ на деня е начало на нощьта. Значи, имаме два живота едновременно. Какъвъ е краятъ на радостьта? — Скръбьта. Какъвъ е краятъ на скръбьта? — Радостьта. Какъвъ е краятъ на знанието? — Невѣжеството. Какъвъ е краятъ на невѣжеството? — Знанието. Слѣдователно, щомъ дойдете до нѣкакво противорѣчие въ живота, ще знаете, че слѣдниятъ моментъ минавате въ възходящо състояние, т. е. вие сте въ началото на нѣщо, отъ което сте се отклонили. Какъвъ е краятъ на безвѣрието? — Вѣрата. Какъвъ е краятъ на вѣрата? — Безвѣрието. Какво е началото на вѣрата? — Безвѣрието. Какъвъ е краятъ на безвѣрието? — Вѣрата. Вѣрата, сама по себе си, има начало, а нѣма край. По сѫщия начинъ ние не можемъ да говоримъ и за края на нашия животъ, понеже още не сме завършили нито една стомилионна часть отъ това, което за въ бѫдеще ни предстои да извършимъ. Преди всичко, съвременнитѣ хора още не сѫ развили своитѣ тѣла, както трѣбва. Тѣ така трѣбва да усъвършенствуватъ тѣлата си, че никога да не боледуватъ. Тѣ така трѣбва да изправятъ живота си, че дѣто отидатъ, всѣки да е готовъ да имъ услужи. Адептътъ на доброто само като се усмихне, всички врати предъ него се отварятъ. Достатъчно е той да спре предъ едно плодно дърво, и то вече навежда клонетѣ си предъ него, да си откѫсне, който плодъ пожелае. Хиляди примѣри изъ живота ни говорятъ за знанието, което съвременнитѣ хора трѣбва да придобиятъ, както и за знанието, до което сега сѫ дошли. Днесъ знанието на хората е дошло до своя краенъ предѣлъ. Краятъ на живота, споредъ сегашното разбиране на хората, ще бѫде смъртьта. Днесъ нищо друго не ги очаква, освѣнъ смърть. За да излѣзатъ отъ смъртьта, тѣ трѣбва да измѣнятъ своитѣ стари възгледи. Както живѣятъ, както мислятъ и както чувствуватъ хората днесъ, всичко това не носи нищо друго, освѣнъ скръбь, нещастие слѣдъ нещастие и смърть. Съвременнитѣ хора трѣбва коренно да измѣнятъ живота си. Това не значи, че сегашниятъ животъ нѣма смисълъ, но всички търсятъ днесъ само края на нѣщата, края на живота.

 

Срѣщате единъ младъ момъкъ, едва 21 годишенъ, и той вече мисли за края на живота, иска да се осигури, да тури стотина хиляди лева въ нѣкоя банка за черни дни. Той ще се осигури толкова, колкото се е осигурилъ единъ господинъ отъ Варна, който въ време на войната спечелилъ сто хиляди лева. Турилъ паритѣ си въ една банка и казалъ: сега вече се осигурихъ най-малко за 20 години. Войната може да продължи, колкото иска, не ме е страхъ вече. Обаче, слѣдъ 24 часа той умира. Ето какъ се осигурилъ. Това е крива философия. Въ природата не сѫществува никаква философия на осигуряването. Този човѣкъ се осигурилъ само за 24 часа.

 

Казвате: ние трѣбва да бѫдемъ силни, ако искаме да постигнемъ своитѣ желания. Азъ считамъ силенъ човѣкъ само онзи, който безъ петь пари въ джоба може да прекара, цѣлъ животъ. Не е въпросътъ да тръгнете отъ кѫща на кѫща да просите. Както вървите изъ улицата, срѣщате единъ каруцарь и го поглеждате. Той веднага ви предлага да се качите на колата му, да ви заведе дома си. Послѣ, както вървите по улицитѣ на нѣкой градъ, минавате покрай нѣкоя кѫща, виждате единъ човѣкъ отвънъ и му се усмихвате. Той веднага ви поканва дома си, да ви нагости. При това, като влѣзете вѫтрѣ, вие нѣма да разправяте, че имате жена, дѣца, че сте човѣкъ безъ срѣдства, но ще мълчите. Малко ще приказвате, повече ще мислите. А какво правите вие? Отивате въ нѣкоя кѫща, отваряте Библията и като започнете отъ Битието, свършвате съ Откровението — приказкитѣ ви нѣматъ край. Вие искате изведнъжъ да научите хората. Понеже и вие едва сега започвате, то и на хората ще давате малко. Ако отивахъ въ свѣта, ето какво бихъ направилъ азъ. Ще влѣза въ единъ домъ и ще забележа, че единъ отъ домашнитѣ страда отъ цирей. Ще взема малко вода, ще го измия, ще го превържа и ще кажа: Циреятъ ще мине, въ скоро време ще се освободите отъ всѣкаква болка. Както казвамъ, така става. Това е проявление на Божията Любовь. Щомъ излѣкувамъ този човѣкъ, той никога вече нѣма да ме забрави, никога нѣма да излѣза отъ ума му. Циреятъ ще бѫде връзка между мене и него. И послѣ, азъ нѣма да кажа на този човѣкъ, че съмъ го излѣкувалъ, но той самъ ще си помисли: какъвъ бѣше този човѣкъ, който така скоро можа да ме излѣкува? Какъ е името ми, какъвъ е баща ми и каква е майка ми, отдѣ съмъ роденъ, това не е важно за него; за него е важно, че го излѣкувахъ. И най-послѣ, ако той пожелае да ме познава, азъ пъкъ ще се заинтересувамъ отъ това, дали той ме обича и дали азъ го обичамъ. Тъй щото, когато искамъ да се запозная съ нѣкой човѣкъ, мене не ме интересува нито името, нито произхождението му, нито какво е свършилъ, но азъ искамъ да зная само едно — мога ли да го обичамъ, и той може ли да ме обича, за да съмъ готовъ при всички условия на живота на всѣкакви услуги и жертви за него, както Богъ е готовъ на всички жертви за насъ. Азъ искамъ да зная, мога ли да постѫпвамъ съ този човѣкъ така, както Богъ постѫпва съ мене. Като ни е пратилъ на земята, Богъ никога нѣма да ни остави да пропаднемъ. Той ще ни постави въ положение да скѫсаме хиляди костюми, за да Го познаемъ. Тѣзи костюми не сѫ нищо друго, освѣнъ разнитѣ форми на раждане и прераждане. Запримѣръ, много ангели, много адепти, облѣчени въ костюми на обикновенитѣ хора се срѣщатъ навсѣкѫде по земята, въ голѣмитѣ градове, като въ Лондонъ, въ Парижъ, въ Берлинъ, въ София и другадѣ. Нѣкой казва: какви ли сѫ ангелитѣ? На видъ тѣ сѫ обикновени хора, но даватъ насока на всички сѫщества въ живота. Тѣ сѫ капацитети по разни въпроси и представятъ нѣщо подобно на стрѣлкитѣ въ часовника, които опрѣдѣлятъ врѣмето и даватъ посока на движението. Тѣ сѫ постоянни по характеръ и прояви и всѣкога вѣрни на обѣщанието си: каквото казватъ, изпълняватъ. Сълзи на очитѣ имъ нѣма да видите, скърби — сѫщо нѣматъ, обаче, носятъ скърбитѣ на хората. Богати не сѫ, но дѣто отидатъ, въ който домъ влѣзатъ, внасятъ богатство и щастие.

 

Казвамъ: такова трѣбва да бѫде новото положение, къмъ което всички хора се стремятъ. Всѣки има нѣкакъвъ идеалъ, но питамъ: какъвъ е този идеалъ, когато всички хора едни-други се ограничаватъ? Днесъ хората се групиратъ и казватъ: има обществено мнѣние! Утрѣ това обществено мнѣние се измѣня. Не, трѣбва да има само едно мнѣние, което презъ всички времена да бѫде едно и сѫщо. Днесъ хората едни-други се ограничаватъ и казватъ: какво ще каже общественото мнѣние за това? Какво представя днесъ общественото мнѣние? Често то представя сборъ отъ най-некултурни хора, отъ хора на модата, облѣчени съ свѣтли, или съ черни дрехи. Какъвъ трѣбва да бѫде истинскиятъ цвѣтъ на дрехитѣ? Всѣки човѣкъ има свой любимъ цвѣтъ, който отговаря на него. Всички хора не трѣбва да носятъ еднакви цвѣтове. Всѣки човѣкъ има право самъ да си избира цвѣтъ и моделъ на дрехитѣ, каквито той желае. Въ природата сѫществува вѣчно разнообразие. Такова трѣбва да сѫществува и въ живота. Обаче, ние казваме: това не трѣбва да носишъ, или онова не трѣбва да носишъ! Човѣкъ може да носи, каквото желае, стига то да не бѫде спънка въ живота му. Слѣдъ първия костюмъ ще дойде втори, послѣ трети, четвърти, които ще се смѣнятъ единъ подиръ другъ. Всѣка дреха, всѣки костюмъ трѣбва да съотвѣтствува на знанието, което сърдцето на човѣка има, Ако човѣкъ е хубаво облѣченъ, това съотвѣтствува на неговия умъ и на неговото сърдце едновременно.

 

И тъй, при тази наука всѣки трѣбва да предвижда своето бѫдеще, да знае, какво го очаква.

 

Това интересува човѣка. При това, той иска да знае, богатъ ли ще бѫде или сиромахъ, ученъ ли ще бѫде или простъ и т. н. Има моменти въ живота на човѣка, които опредѣлятъ неговото положение. Ако разумниятъ човѣкъ иска да подобри сѫдбата си, и той, като земледѣлецътъ, трѣбва да спазва годишнитѣ времена. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на време и на мѣсто. Ако го постави на време, и работата му ще излѣзе успѣшна; ако не го постави на време, и работата му нѣма да бѫде сполучлива. Ако човѣкъ възприеме истината не на време, той непременно ще я пометне. Казвате: не е мѫчно да се възприеме истината. Обаче, трѣбва да се знае, че всѣки човѣкъ не може да възприеме истината, както и всѣки не може да я предаде. За да предадете истината въ душата на другитѣ хора, вие сами трѣбва да бѫдете чисти и съвършени. Всѣки може да проповѣдва, но истината може да внесе само онзи, който е чистъ и съвършенъ. И само онзи може да обърне човѣка къмъ Бога, който има чистота и съвършенство. Тъй щото, опасностьта въ предаване на истината седи въ това, че едновременно съ придаване на положителнитѣ качества, вие придавате на хората и своитѣ отрицателни качества и недѫзи. Това е опитано. Има хора, които могатъ да лѣкуватъ по магнетиченъ начинъ, но въ това лѣкуване има опасность, да не би самиятъ магнетизаторъ, съ внасяне на положителното въ своя пациентъ, да внесе и своя нѣкаква болесть. Тъй щото, той ще го излѣкува отъ една болесть, но ще му внесе друга. Запримѣръ, единъ човѣкъ има нѣкаква физическа болесть, но при лѣкуването си по магнетиченъ начинъ, той изгубва тази болесть, а придобива нѣкакво отрицателно качество, става съмнителенъ, изгубва вѣрата си въ Бога, която по-рано ималъ. По-добрѣ е човѣкъ да има нѣкаква външна болесть, отколкото да изгуби вѣрата и любовьта си къмъ Бога. Тъй щото, истината не може да се проповѣдва на всички хора. Който проповѣдва истината, той трѣбва да внесе любовь въ душитѣ на хората. Който проповѣдва истината, той трѣбва малко да говори и да не преувеличава нѣщата. Той не трѣбва да изпада въ положението на онзи свещеникъ, който, за да убѣди слушателитѣ си, че наистина Христосъ нахранилъ петхиляденъ народъ съ петь хлѣба и две риби, той казалъ, че тѣзи хлѣбове били голѣми като могили. По този начинъ ние искаме да докажемъ, че и невъзможнитѣ нѣща сѫ възможни. Не е така. Ние трѣбва да знаемъ, че малкитѣ нѣща могатъ да се разрастватъ. Вземете, напримѣръ, ако всѣки житенъ класъ дава по 30 зрънца, въ продължение на 15 ÷ 20 години, той може да се развие толкова, че да покрие цѣлата земя. Кога? Ако се дадатъ благоприятни условия на това житно зърно, то ще бѫде въ сила да изхрани цѣлата земя. Тази възможность е вложена въ самото житно зърно. Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си такава малка сила, каквато има въ житното зърно, слѣдъ 5 ÷ 10 години тя ще се развие въ такава грамадна енергия, че той ще може да разполага съ голѣми богатства, каквито земята има. Може ли да се нарече сиромахъ онзи, който има богатствата на цѣлата земя? Днесъ свѣтътъ се нуждае, именно, отъ такива хора, които могатъ да вѣрватъ и да помагатъ на цѣлото човѣчество. Такъвъ човѣкъ бѣше Христосъ.

 

Казвате: какъ ще се преобрази свѣтътъ? Свѣтътъ вече е преобразенъ. Казано е: „Въ началото бѣ Словото”. Сега вече ще се даде начало на новата култура, на новото сѣене. Всички досегашни култури сѫ били приготовителни условия за идването на новата, на бѫдещата култура. Време е вече да се посѣе началото на Словото. Това начало не бѣше нито въ времето на Адама, нито въ времето на Мойсея, нито пъкъ въ времето на Христа. Всички тия времена бѣха приготвителни епохи. Сега е време вече за разумното начало, за пробуждане на съзнанието. Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра между человѣцитѣ? Това означава: когато Любовьта дойде въ свѣта, ще бѫдатъ ли хората готови да възприематъ тѣзи благоприятни условия на живота, да подематъ тази велика работа? Казвате: какво трѣбва да правимъ? Сега е началото на великата култура, на великата епоха на Любовьта. — Ама знание нѣмаме. — Не се лъжете. Извадете торбитѣ си и ще видите тукъ-тамѣ скрито богатство, знание. Извадете златото отъ торбитѣ си и го стопете. Всичко трѣбва да пожертвувате за Царството Божие. Какво костува на европейскитѣ народи на мѣсто да даватъ срѣдствата си? Съвременнитѣ народи влагатъ своитѣ срѣдства за направа на топове, орѫдия, задушливи газове, но ако тѣ разбираха нѣщата правилно, биха могли да вложатъ тия срѣдства, тия богатства на друго мѣсто. Казахъ ви, че въ свѣта идатъ вече осемь хиляди адепти. Тѣ сѫ носители на бѫдещето, и това бѫдеще ще се наложи на човѣчеството. Бѫдещата култура ще се наложи на хората, както спятъ още. Както спятъ хората, сутриньта ще се събудятъ преобразени отъ гѫсеници въ пеперуди, Много хора сѫ въ положението на коприненитѣ буби, въртятъ си главитѣ на една, или на друга страна. Казвате: какво мисли тази буба? — Тя размишлява, прави си нѣкакви планове, ходи, снове, създава нѣкаква своя архитектура.

 

Нѣкои казватъ: много отъ съвременнитѣ хора сѫ извѣтрѣли, извѣяни сѫ станали. Не, тѣ не сѫ извѣяни, но размишлватъ, защото иде новото въ свѣта. Тѣ сѫ разумнитѣ хора въ свѣта, които се приготовляватъ за новитѣ условия на живота. Азъ наричамъ извѣтрѣли или извѣяни хора само тия, които не правятъ нищо. Сега е начало на нѣщата. Мислете за това начало, а не за края. Не мислете, че началото е било въ миналото. Не, началото е сега, а краятъ, именно, е билъ въ миналото. И въ Писанието е казано, че нощьта вече е преминала. Значи, краятъ е това, което наричатъ тъменъ вѣкъ, нощь. Сега иде пробуждането на онзи свѣтълъ, вѣченъ Божественъ день, въ които Богъ слиза и казва: „Ще залича всичкитѣ имъ грѣхове и нѣма вече да ги поменавамъ. И тогава, отъ мало до голѣмо, всички ще ме познаватъ.” Нѣма да има нужда вече да се проповѣдва на хората: познай Господа!

 

Сега ще ви приведа единъ примѣръ за единъ адептъ отъ древностьта. Единъ отъ великитѣ адепти — Анмру-Мура, като завършилъ развитието си, трѣбвало да принесе жертва на свещения огънь на Любовьта. Този безсмъртенъ огънь се палилъ съ особена запалка. 3апалката носилъ единъ отъ ученицитѣ на адепта. Каква била изненадата на адепта, когато видѣлъ, че ученикътъ му забравилъ кутията съ запалката. Жертвеникътъ билъ вече приготвенъ, обаче, нѣмало кутията съ запалката. Ще кажете: защо ученикътъ не се затичалъ да я донесе? Този свещенъ огънь, трѣбвало да се запали при първия лѫчъ на слънцето, а кутията този моментъ, именно, я нѣмало тамъ.

 

Казвамъ: вие всѣкога трѣбва да носите съ себе си кутията съ запалката, за да може великиятъ адептъ на Любовьта да принесе своята жертва на време. Питамъ: вие носите ли съ себе си огъня на безсмъртието? Това не е за обезсърдчение, но за поощрение. Азъ не разглеждамъ въпроса, както вие досега сте го разглеждали. Какво е досегашното ви положение, не ме интересува; какво е новото ви положение, това е важно и за васъ, и за мене. Казано е: всички ще минемъ отъ смърть къмъ животъ. Смъртьта, това е тъмниятъ вѣкъ — вѣкъ на умраза, на убийства и т. н. Цѣлата земя е покрита съ кости на смъртьта. Всички тия кости трѣбва да оживѣятъ. Това значи: всички души, които сѫ заспали, трѣбва вече да се пробудятъ. Когато Божественото дойде въ човѣка, всички отрицателни състояния и прояви ще изчезнатъ. Безъ него все ще има нѣщо, което да го измѫчва. Вие сте недоволни, страдате отъ съмнѣние. Оглеждате се наоколо, нѣма кой да ви обича. И дѣйствително, малко любовь има днесъ на земята. Ако бащата не праща пари на сина си въ странство, синътъ веднага се съмнява въ него и казва: не ми трѣбва такъвъ баща! Сега хората сѫ толкова материалисти, че ако синътъ не дава нищо на бащата, послѣдниятъ казва: не ми трѣбва такъвъ синъ! Съвременнитѣ хора сѫ крайни материалисти. Докато мѫжътъ принася въ кѫщи, той е добъръ мѫжъ; докато жената работи въ кѫщи, тя е добра жена; докато синътъ помага на родителитѣ си, той е добъръ синъ; докато дъщерята помага, и тя е добра дъщеря. Престане ли всѣки да изпълнява своитѣ задължения къмъ дома си, той вече не е добъръ, не е човѣкъ на мѣстото си. Тъй щото, докато се плаща на хората, тѣ сѫ добри. Днесъ на всички хора се плаща за извършената работа. Азъ разглеждамъ този въпросъ отъ добрата му страна. Не е лошо, че се плаща нѣкому. Че хората работятъ съ пари, въ това нѣма никаква съблазънь. Златото е животъ. Обаче, тъй както се разбира животътъ, ако на единъ професоръ не се плаща, той ще прѣстане да работи. Слѣдователно, ако човѣкъ работи въ тѣлото си, той има животъ; престане ли да работи, всѣкакъвъ животъ изчезва. Значи, отъ всички се изисква работа.

 

И тъй, истинското благословение, което иде въ свѣта, това е новиятъ животъ, който трѣбва да се вложи въ душитѣ на хората. Съ стария животъ, който сега иматъ, тѣ по никой начинъ не могатъ да влѣзатъ въ невидимия свѣтъ. Стариятъ животъ може да се уподоби на книжнитѣ пари, съ който си служатъ съвременнитѣ държави. Тѣ не представятъ нѣкакъвъ ефективъ. Колко струватъ, напримѣръ, българскитѣ книжни пари? Тѣхната цѣна единъ день ще се изгуби, както се изгуби цѣната на германскитѣ книжни пари. Тѣ се обезцѣниха толкова много, че съ 45 милиарда марки човѣкъ не можаше да си достави единъ добъръ обѣдъ. Това положение мяза на приказкитѣ отъ хиляда и една нощь. Сегашниятъ животъ се е обезличишъ като германскитѣ марки. Човѣкъ, слѣдъ като живѣе сто години на земята, той не може да си изкара даже и за единъ обѣдъ. Като отиде на онзи свѣтъ, и тамъ не може да се нахрани. И въ този, и въ онзи свѣтъ, за да се нахраните, трѣбва да плащате. И затова Христосъ е казалъ: „Събирайте съкровища за онзи свѣтъ, който никой не може да ви отнеме!” Кои сѫ тѣзи съкровища, които трѣбва да събирате за онзи свѣтъ? Тѣ представятъ великото добро, което човѣкъ може да извърши на земята. Питамъ: можете ли да направите такова добро, което да ви радва презъ цѣлия животъ? Човѣкътъ, на когото сте направили такова добро, може да не съзнава това, но вие да го чувствувате и нито за моментъ да не го помрачите съ нѣщо. Това наричамъ азъ добро на Любовьта. То създава голѣма радость за човѣшкия духъ. Ако цѣлиятъ животъ на човѣка е пъленъ само съ такива добрини, той би изпитвалъ неописуема радость. Този е идеалниятъ животъ, който човѣкъ може да прѣкара. Живѣе ли по този начинъ, тогава лъжа нѣма да има, и кражба нѣма да има, и сиромашия нѣма да има — всѣки ще бѫде доволенъ отъ положението си. Като видишъ, че нѣкой човѣкъ се готви да краде, ти ще се приближишъ до него и тихичко ще му кажешъ: ти имашъ нужда отъ пари. Колко ти трѣбватъ? Ще му напълнишъ кесията и ще се оттеглишъ. Обаче, при Божиитѣ благословения, които ни сѫ дадешъ днесъ ние сами отваряме вратата на злото.

 

Новата култура изисква работници за Бога! Тѣзи работници трѣбва да работятъ отъ любовь, да не мислятъ за пари. Обаче, засега златото е велико благо на човѣчеството, и всички хора казватъ: ние трѣбва да бѫдемъ богати! Често азъ съмъ казвалъ, че зная мѣстата, дѣто има заровено злато въ земята. По този случай българитѣ ми казватъ: като знаешъ, дѣ има злато, защо не ни кажешъ, да отидемъ и да го разровимъ, да си платимъ дълговетѣ? Това, че българитѣ иматъ много дългове, се дължи на неизпълнение задълженията си къмъ Бога. Ако тѣ изпълнятъ задълженията си къмъ Бога, азъ ще имъ кажа, дѣ има заровено злато. Ще кажете: ти ни покажи, дѣ е златото, ние обѣщаваме, че ще изпълнимъ задълженията си къмъ Бога. Тѣхното положение мяза на онова, въ което се намѣрилъ единъ циганинъ, който искалъ да прегази една рѣка, но не се рѣшавалъ, та се обърналъ съ молитва къмъ свети Никола и му обѣщалъ нѣщо. Той му казалъ: моля ти се, свети Никола, помогни ми да прегазя рѣката, безъ да се удавя. Ако ми помогнешъ, ще ти запаля една голѣма свѣщь. Слѣдъ молитвата, той се опиталъ да прегази рѣката, и я преминалъ благополучно. Като се видѣлъ вече на другия брѣгъ на рѣката, той се обърналъ пакъ къмъ свети Никола съ думитѣ: свети Никола, ти си богатъ човѣкъ, азъ съмъ бѣденъ, откажи се отъ свѣщьта, която обѣщахъ да ти запаля. При това, както виждашъ, цѣлъ се измокрихъ. И съвременнитѣ хора, какво ли не обѣщаватъ на Бога? Обаче, дойде ли да изпълнятъ обѣщанието си, отказватъ се и намиратъ редъ причини за оправдание. Богъ не се нуждае отъ нищо друго, освѣнъ отъ нашитѣ сърдца. И въ новата култура всѣки трѣбва да посвети сърдцето си за служене на Любовьта. Това не подразбира, че трѣбва да напуснете живота си, да станете отшелници. Вие трѣбва да се стремите къмъ красивия, къмъ великия животъ. Не мислете, че като станете отшелници, ще бѫдете добри. Добротата на човѣка седи въ сърдцето, което той е посветилъ на Любовьта. Въ това сърдце блика свѣтлина; въ това сърдце блика животъ. Човѣкъ съ такова сърдце знае, кой отъ какво се нуждае и може да му помогне. Отдѣто мине, той знае вече, какво трѣбва да прави. Цѣлия день, отъ сутринь до вечерь, той е заетъ да помага. Азъ разглеждамъ въпроса отъ мое гледище. Ако река да ви сѫдя, че не сте направили това или онова, не съмъ на правата страна. Важно е, какво азъ мога да направя, затова разглеждамъ въпроса за себе си, като казвамъ: това, което е вѣрно за мене, е вѣрно и за васъ. Нѣкой казва; азъ съмъ боленъ. — Слѣдвайте моя пѫтъ, и всѣкаква болесть отъ васъ ще изчезне. — Ама не съмъ ученъ. — Слѣдвайте моя пѫть, и наука ще придобиете. — Какъ да го слѣдвамъ? — Изучавайте ме. Елате при мене, и както постѫпвамъ азъ, така постѫпвайте и вие. Азъ съмъ търсилъ редъ методи, пѫтища, и видѣхъ, че другъ пѫть, освѣнъ този на Любовьта, нѣма. Като влѣзете въ Божия пѫть, всички болести, всички страдания ще изчезнатъ. Щомъ дойдете до този пѫтъ, ще постигнете всичко, каквото душата ви желае.

 

„Въ начало бѣ Словото”. Ние трѣбва да приемемъ това слово съ отворени сърдца и души. Това слово трѣбва да светне въ училищата, въ домоветѣ, въ църквитѣ, и като се срещнатъ хората, всички да представятъ запалени свѣщи. Тогава всѣки ще се радва на присѫтствието на своя братъ. Това наричамъ азъ хора на новата култура. Днесъ, обаче, хората не се срѣщатъ по този начинъ. Тѣ сѫ чужди едни на други. Когато хората станатъ запалени свѣщи, тѣ ще се разбиратъ, ще могатъ да работятъ солидарно, ще правятъ опити отъ различенъ характеръ. Ако сега, напримѣръ, ви кажа, че човѣкъ може да отиде до слънцето, вие ще кажете, че това може да говори само умопобърканъ човѣкъ. Питамъ: прѣди 400 години, когато хората казваха, че може да се лети съ нѣкакви машини изъ въздуха, бѣха ли умопобъркани? И тогава може да сѫ ги считали за умопобъркани, но днесъ вече не сѫ такива. Днесъ хората летятъ изъ пространството съ аероплани. Това хвърчене на хората изъ въздуха днесъ още повече осмисля живота имъ. Ако човѣкъ за половинъ часъ може да отиде до слънцето, да види, какъ живѣятъ сѫществата тамъ, той нѣма да бѫде тъй старъ, както го виждаме днесъ. Ако нѣкой отиде до слънцето и се върне, той ще каже: виждамъ вече, какъ може да се живѣе. Можете ли да отидете поне до луната, като до по-близка станция? Ученитѣ днесъ казватъ, че на луната нѣмало никакъвъ животъ, никаква култура. Така е за човѣкъ, който не е ходилъ тамъ, но за онзи, който е ходилъ и се върналъ отъ луната, не е така. Като слуша твърденията на съвременнитѣ учени, той казва: това е само едната страна на въпроса, но азъ зная и другата страна. Който знае, какво има на луната, той нѣма да разправя, да убѣждава хората, да го вѣрватъ, но ще имъ каже: ето единъ билетъ за луната! Идете и вие тамъ и сами вижте, какво има. — Какво има на слънцето? — Заповѣдайте единъ билетъ! — Ама азъ не мога да отида. — Щомъ не можешъ да отидешъ, тази наука не е за тебе. Тази наука е само за онзи, който може да отиде до слънцето, до луната и да се върне обратно на земята. Въпросътъ може да се постави ребромъ: или ще отидешъ самъ да провѣришъ, или ще вѣрвашъ на тѣзи, които сѫ ходили. За насъ е важно новото, великото, реалното, което можемъ да приложимъ въ живота си.

 

Христосъ, великиятъ братъ на човѣчеството, днесъ хлопа предъ вратата на всѣко сърдце. Не само Христосъ хлопа, но заедно съ Него хлопатъ и всичка ония, които сѫ избрани като предвестници на новото. И за това ние се радваме на всички нови хора, на всички нови течения въ свѣта. Всичко ново работи за доброто. Нѣма крайни течения въ свѣта. Отъ Божествено гледище всички крайни течения работятъ днесъ за реализиране на Божествения планъ, който сега ще се приложи. Знанието, което новата култура носи, е за онѣзи, които го възприематъ. Това знание ще бѫде като лѣкъ за всички рани, които старата култура е създала. Имате ли нѣкаква рана, ще вземете отъ това лѣкарство, и раната веднага ще прѣмине. Нѣкой има слаба паметь. И за това има лѣкарство. Другъ има слаби разсѫдителни способности. И за това има лѣкарство. Новиятъ животъ, новата култура носи хиляди начини и методи, чрѣзъ които може да се подобри живота на съвременното човѣчество.

 

„Въ начало бѣ Словото”. Казвате: започнало ли е това начало? Започнала ли е новата култура? Като дойде новата култура, човѣкъ ще има велики стремежи. Тогава духътъ му нѣма да отпада, ще бѫде винаги бодъръ и крѣпъкъ. Само чрѣзъ тѣзи велики стремежи, той ще се добере до великата Истина, да стане гражданинъ на Царството Божие. Само по този начинъ човѣкъ ще може да разполага съ всички срѣдства и възможности на своята душа. И по този начинъ само той ще може да възлюби Бога съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Такъвъ човѣкъ, и като става, и като лѣга, ще бѫде изпълненъ съ трепетъ къмъ Бога. Тогава ще настане онова време, за което се казва въ Писанието: „Земята ще бѫде изпълнена съ знание за Бога”.

 

Виждали ли сте лицето на Бога, или поне лицето на нѣкой ангелъ? Вие се давите въ нѣкоя рѣка, запримѣръ, и ангелътъ ви хваща за рѫката, извежда ви вънъ отъ водата и казва: идете си сега дома! Казвате: кой бѣше този, който ме спаси? — Това бѣше ангелътъ на вашия животъ. Нѣкой човѣкъ е бѣденъ, поставенъ на голѣми изпитания, рискува да изгуби живота си. Веднага се явява неговиятъ ангелъ, подава му рѣката си, усмихва му се, извлича го отъ това бѣдствие и му казва: иди си дома! Този човѣкъ се чуди, кой е този, който, въ такъвъ тежъкъ моментъ на живота му, иде съ своята помощь при него. Кой отъ васъ не е миналъ презъ такава опитность? Вие се запитвате: кой бѣше този, който ми помогна? Казвамъ: не е важно, кой бѣше той; важно е, че въ него бѣше скритъ Богъ. Богъ се крие и се изявява чрѣзъ хиляди образи. Той се крие въ всички форми на битието, и въ малки, и въ голѣми. Този, който иде да ви помогне, ще ви подаде рѣката си и слѣдъ това ще изчезне. Докато се обърнете, той вече не е при васъ. Когато учительтъ влиза въ класъ, и той се усмихва на ученицитѣ си. Този моментъ е кратъкъ, но въ него се крие цѣлата работа на учителя. И деньтъ има своя усмивка. Този моментъ, тази усмивка крие всичкото благо за свѣта. Може да има редъ още промѣни презъ деня, но всичко се крие въ тази усмивка. Тя е най-важното нѣщо въ живота. Нѣкой казва: защо не ми се усмихнешъ? — Нѣма условия. Както виждашъ, тъмно е сега, вечерь е, нѣма да видишъ усмивката ми. И за усмивката се изискватъ условия. Въ това отношение и духовниятъ свѣтъ се изразява съ усмивка. Ти си боленъ, гладенъ, бѣденъ, искашъ усмивка. Какъ ще ти се усмихна? Азъ мога да се усмихна, само слѣдъ като ти донеса дрехи да се облѣчешъ, или слѣдъ като ти дамъ да се нахранишъ, или слѣдъ като те излѣкувамъ. Тогава вече мога свободно да си излѣза, да ти се усмихна и да кажа, че и втори пѫть пакъ ще дойда. Ако пъкъ дойда при васъ, които сте гладни, боси, болни и нищо не ви дамъ, нищо не направя за васъ, а само ви се усмихна, вие ще кажете: защо този човѣкъ дойде и ни остави скръбни? Само онзи може да се усмихне, който е дошълъ отъ Бога и ви е донесълъ всичкото Негово благословение. Носителитѣ на новата култура ще бѫдатъ богати, ще разполагатъ съ всички срѣдства, ще бѫдатъ силни и мощни. Тѣ ще бѫдатъ извори, които непрестанно бликатъ.

 

Време е вече да се ликвидира съ старото и да се постави въ живота началото на словото, за което се казва: „Въ начало бѣ Словото”. Който приема този день, той е за него. Който не го приема, за него ще дойде другъ день. Приемете ли този день, тогава ще дойдете до велики открития. Тогава ще разберете отношението на слънцето къмъ човѣка, както и отношението на свѣтлината къмъ човѣка. Свѣтлината има седемь цвѣта, и всѣки цвѣтъ е носитель на нѣщо. Питамъ тогава: на какво сѫ носители човѣшкитѣ мисли? На какво сѫ носители човѣшкитѣ чувства? Ние говоримъ за човѣшкитѣ чувства, но тѣ трѣбва да се разбиратъ конкретно, като плодъ. Ние говоримъ и за човѣшкитѣ мисли, които сѫщо така трѣбва да се разбиратъ конкретно, като плодъ. Истинско знание е само това, което вие разбирате конкретно, като плодъ. И тогава, отъ всѣка ваша мисъль, отъ всѣко ваше чувство или отъ всѣко ваше знание вие ще можете да извлѣчете сладостьта, както я извличате отъ зрѣлия плодъ. Човѣшката мисъль или човѣшкото чувство расте въ Божествения свѣтъ, като плодъ. Обаче, съ своето съмнѣние, съ своето невѣрие, съ своята малка любовь хората проглушиха свѣта и се лишиха отъ благоприятнитѣ условия за развитие. Нѣкой казва: знаете ли, колко много съмъ далъ за Господа! — Колко си далъ? — Цѣли десеть хиляди лева. Другъ казва: азъ цѣлъ мѣсецъ съмъ слугувалъ на Господа! Какво представя единъ мѣсецъ работа за Господа въ сравнение съ дългия животъ, който Богъ ви е далъ? Човѣкъ трѣбва да работи най-малко единъ животъ за Господа. Цѣлиятъ животъ на човѣка трѣбва да бѫде работа за Господа! Въ новата култура Божиитѣ служители нѣма да се рѫкополагатъ, както сега. Тѣ ще бѫдатъ рѫкоположени отгорѣ, чрѣзъ духъ и огънь. Днесъ казватъ за нѣкого, че Духътъ го рѫкоположилъ, а въ сѫщность този човѣкъ живѣе и свършва по старому. Той започва добрѣ, а свършва злѣ. Новата култура изисква хора абсолютно безкористни, които нито да сѫдятъ, нито да се самоосѫждатъ. Новата култура не се занимава съ недѫзитѣ на хората.

 

Разправяше ми единъ познатъ, виденъ евангелистъ, какъ е постѫпилъ при едно оплакване отъ страна на единъ свой другарь. Другарьтъ дохожда при него и започва да му разправя, колко много му дължалъ еди-кой си, пакъ евангелистъ. Като го изслушахъ, казва моятъ познатъ, веднага добавихъ: знаешъ ли какво? Грѣшката тукъ е моя. Този човѣкъ отдавна ме бѣше задължилъ да му платя дълга, който ималъ къмъ тебъ, но азъ забравихъ. Предвидъ на това, вземи тази сума и считай, че въпросътъ съ него е уреденъ. Това изисква новото учение — да платишъ за брата си, който се е затруднилъ въ живота си, и ти да минешъ за виновенъ. Ще платишъ за брата си, нищо повече. Това е любовь! Сега хората знаятъ само да се оплакватъ и да казватъ: Господи, не виждашъ ли, колко страдамъ, какви голѣми изпитания имамъ? Не, вие не трѣбва да призовавате Бога, да вижда вашитѣ страдания, но трѣбва да Го призовете да види, какво сте посѣли, да види, какво добро сте направили. Като посѣешъ нѣщо, кажи: Господи, ела да видишъ, какво съмъ направилъ! Ако пъкъ нищо не си посѣлъ, ще се обърнешъ къмъ Господа съ думитѣ: Господи, досега нищо още не съмъ посѣлъ, но почакай малко, ще изпълня, каквото трѣбва. Тъй щото, докато нищо не сте посѣли, не викайте Господа да вижда вашитѣ страдания и неправди. Богъ често влиза въ онзи, който ви измѫчва, и пита: познавашъ ли, кой съмъ?

 

Сега ще ви прѣдамъ единъ случай, станалъ нѣкѫде въ България. Единъ ловецъ отишълъ въ гората, да лови мечки. По едно време видѣлъ една мечка и насочилъ пушката си къмъ нея. Обаче, пушката била пълна съ съчми, вслѣдствие на което той могълъ само да рани мечката, но не и да я убие. Мечката се разярила, хвърлила се върху ловеца и започнала да го натиска, да го души. Като се видѣлъ на тѣсно, ловецътъ веднага се обърналъ къмъ Бога съ молитва: Господи, моля ти се, избави ме отъ тази мечка! Отсега нататъкъ обѣщавамъ, че ще хвърля пушката, нѣма повече да убивамъ мечки. Щомъ се помолилъ така, мечката го отпуснала и продължила пѫтя си въ гората. Слѣдъ това Господъ му казалъ: Какъ нѣма да те натиска тази мечка, щомъ искашъ да я убиешъ? Тази работа не става лесно. Питамъ: кого не е натискала мечка? Човѣкъ трѣбва да обѣщае предъ Бога, че нѣма да убива мечки, ако иска да се освободи отъ тѣхнитѣ лапи. Великата наука на Любовьта е новиятъ пѫть, по който всички хора трѣбва да вървятъ.

 

Казвамъ: великата наука на Любовьта включва въ себе си всички други науки. Който има любовьта въ себе си, той познава хората, разбира ги и може да се справя при всички положения въ живота. Вземете, въ Америка, напримѣръ, тази културна страна, има редъ бюра отъ опитни физиогномисти, астролози и хиромантици, които услужватъ на хората, когато нѣкой иска да се жени, или когато нѣкое сѣмейство иска да си избере съотвѣтни за тѣхъ слуга или слугиня. По чертитѣ на лицето, по устройството на главата и по линиитѣ на рѫцѣтѣ, тѣ познаватъ, кои хора си подхождатъ, било когато ще влизатъ въ бракъ, или когато ще взиматъ лица за прислуга въ домоветѣ си. Това сѫ редъ науки, които влизатъ и въ науката на Любовьта. Понѣкога тѣзи учени се подкупватъ, но влѣзатъ ли паритѣ въ тѣзи науки, тѣ вече нѣматъ успѣхъ и попадатъ въ грѣшки. Когато нѣкой човѣкъ дойде при мене, азъ мога да му покажа харктернитѣ черти на лицето, или на главата му. Ако той има нѣкаква лоша черта, която е въ зародишъ, тя е поставена само като малка точица. Обаче, развие ли се тази черта, тогава вече тя се изразява въ линия, или въ другъ нѣкакъвъ знакъ. Щомъ линиитѣ се оформятъ въ човѣка, той може да види въ себе си правата линия на любовьта, правата линия на мѫдростьта, правата линия на истината, правата линия на правдата, правата линия на добродѣтельта и т. н. Петь главни линии има на човѣшкото лице, както и на главата му. Който ги знае, той ще ги види разположени въ видъ на пентограмъ на лицето на човѣка. Това не съ измислици, но дѣйствителни положения. Всѣки човѣкъ има тия петь линии. Запримѣръ, ти виждашъ единъ човѣкъ, обиквашъ го, харесвашъ го и си готовъ, въ случай на нужда, да му дадешъ пари, безъ никакво съмнѣние. И този човѣкъ е готовъ също така да ви услужи. Кое ви дава право да повѣрвате въ този човѣкъ и да го обикнете? Вие виждате въ него линията на любовьта. Така и свѣтскитѣ хора се познаватъ. Усъмните ли се, обаче, веднага и злото се явява. Всички трѣбва да познавате тѣзи петь основни линии по лицето на човѣка. Щомъ научите тѣзи петь линии, ще се заемете съ изучването и на останалитѣ линии по човѣшкото лице. Ако познавате линиитѣ по лицето на човѣка, вие нѣма да си правите илюзии, нѣма да се заблуждавате едни въ други, но ще се разбирате и познавате. По този начинъ хората ще могатъ лесно да се сприятеляватъ. Има хора, които по никой начинъ не могатъ да живѣятъ заедно. Защо? — Понеже тѣхнитѣ знаменатели не могатъ да се подведатъ подъ общъ знаменатель. За да живѣятъ заедно, между тѣхъ трѣбва да дойдатъ други нѣкои. Това не показва, че тѣ сѫ лоши, но не могатъ да се уравновѣсятъ. Провидението не ги е създало едни за други. Запримѣръ, между краката и рѫцѣтѣ има извѣстно подобие. Въ нѣкой случай краката могатъ да помогнатъ на рѫцѣтѣ, и рѫцѣтѣ могатъ да помогнатъ на краката, но тѣ извършватъ две противоположни служби. Слѣдователно, рѫцѣтѣ и краката не могатъ да се събератъ на едно мѣсто и да си приказватъ. Ако тѣ спратъ своята служба, всичко въ свѣта ще се свърши. Нѣкои мислятъ, че всички хора трѣбва да се събератъ на едно мѣсто. Нѣма защо хората да се събиратъ на едно мѣсто. Едно е важно: всички хора да мислятъ еднакво за любовьта. Еднаквото разбиране не е законъ на еднообразие, но е законъ на велико разнообразие. Въ това разнообразие се крие Божественото. Божествено е, когато човѣкъ е доволенъ отъ себе си, че никога не е изневѣрилъ на своя моралъ, на своето вътрѣшно разбиране. Доволенъ ли е човѣкъ отъ себе си, всички хора ще бѫдатъ доволни отъ него; ако човѣкъ не е доволенъ отъ себе си, никой не може да бѫде доволенъ отъ него. Ако човѣкъ е доволенъ отъ Божествената свѣтлина, той ще може да изпълни волята Божия. Отъ това гледище, ако човѣкъ върши всичко въ името Божие, тогава най-малката работа ще бѫде благословена, ще бѫде написана съ златни букви.

 

Често хората казватъ, че съ отдалечени отъ нѣкого, напримѣръ, че се чувствували отдалечени отъ Бога. Какво разбирате подъ думата отдалечени? Ще приведа единъ примѣръ, за да изясня значението на тази дума. Напримѣръ, единъ писатель иска да напише една голѣма книга. За тази цѣль той взима нѣколко топа хартия и започва да пише: написва първата страница, послѣ втората, третата, четвъртата, и така продължава, докато изпише първото топче хартия. Слѣдъ това оставя първото топче настрана и започва да пише второто топче. Като изпише него, взима третото, послѣ четвъртото и т. н. Така продължава да пише, докато свърши замислената книга. Трѣбва ли сега първото топче хартия, което писательтъ отдалечава и туря настрана отъ себе си, да мисли, че той го е изоставилъ? Трѣбва ли слѣдъ това и второто топче да мисли по сѫщия начинъ? Или, трѣбва ли първитѣ страници, които вече сѫ изписани и оставени настрана, да мислятъ, че писательтъ ги е изоставилъ? Не, този писатель пише, сравнява, връща се отново къмъ първитѣ страници, докато свърши цѣлата работа. Най-послѣ той написва заглавието на книгата върху първото томче и съ това счита, че дѣлото му е завършено. Тази е великата философия на живота, която всѣки трѣбва да разбира. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ е листъ отъ великата Божествена книга, която самъ Богъ пише. Всѣки човѣкъ има свое опредѣлено име и мѣсто въ тази книга. Богъ държи всички тия листа въ ума си и каквото ново напише, сравнява съ написаното дотогава. Тъй щото, който мисли, че е изоставенъ отъ Бога, той е още ненаписанъ листъ, къмъ който Богъ току-що се отправя. И ако иска да бѫде близо до Бога, той трѣбва да се задоволи съ положението на бѣлъ, ненаписанъ още листъ.

 

Желая на всички да бѫдете по умъ далечъ, а по сърдце близо до Бога! Слѣдователно, по сърдце всички сте ненаписани още книги, въ които Богъ всѣки день пише по нѣщо ново.

 

„Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога!” Това слово трѣбва вече да се прояви!

 

33. Бесѣда отъ Учителя, държана на 5 юний 1927 г. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...