Jump to content
Ани

1927_05_29 Благо и леко

Recommended Posts

"Вехтото премина", Сила и живот, IX серия, т.4 (1927),

Книгата съдържа беседи на Учителя от 03.04.1927 г. до 19.06.1927 г. Издание 1931 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Благо и леко

 

„Защото моето иго е благо, и моето брѣме е леко.“*

 

 

„Защото моето иго е благо, и моето брѣме е леко.“ Ако всѣко живо сѫщество, което е дошло на земята, мисли, че може да прѣкара живота си въ щастие, безъ мѫчнотии и страдания, то живѣе въ илюзии, въ самоизмама. Всѣко живо сѫщество, веднъжъ дошло на земята, трѣбва да знае, че най-важното нѣщо за него е да разбере сѫщината на живота. Животътъ на земята не може да бѫде нито безъ иго, нито безъ брѣме. Който търси лесния пѫть, той очаква на другитѣ хора, тѣ да свършатъ неговата работа. Съврѣменнитѣ хора, напримѣръ, не сѫ си задавали въпроса, даромъ ли идатъ слънчевитѣ лѫчи на земята, или трѣбва да плащатъ и за тѣхъ. Мнозина дори и не подозиратъ, колко усилие, колко трудъ се полага за образуване на свѣтлината, отъ която ние се ползуваме днесъ. Мислите ли, че свѣтътъ, който е тъй разумно създаденъ, трѣбва даромъ да се ползува отъ слънчевата свѣтлина? За всѣко нѣщо въ живота трѣбва да се плаща — нищо не се дава даромъ. Природата е прѣдвидила единъ грамаденъ бюджетъ за разходи, но сѫщеврѣменно тя е прѣдвидила единъ бюджетъ и за приходи, който трѣбва да събере отукъ-оттамъ въ видъ на данъци или доброволни пожертвувания. Нѣкои разумни сѫщества иматъ строго опрѣдѣлена задача да събиратъ данъцитѣ отъ всички ония, които се ползуватъ отъ благата на природата. Тѣ събиратъ данъцитѣ въ опрѣдѣлено врѣме.

 

Мнозина мислятъ, че свѣтлината, топлината и животътъ се даватъ даромъ на хората, затова нито животътъ си пазятъ, както трѣбва, нито свѣтлината цѣнятъ и използуватъ правилно. За всичко, което природата тъй изобилно дава, трѣбва да се плаща: за живота, за свѣтлината и топлината, за въздуха, за водата и т. н. Животътъ е сила, вложена още отъ памти-вѣка въ човѣшката душа. Отъ осемь хиляди години насамъ сѫществуватъ редъ лъжливи теории, отъ които се вижда, че животътъ се дава даромъ, вслѣдствие на което всѣки може да живѣе, както той разбира. Тѣзи теории сѫ създадени отъ сѫщества, които сѫ останали назадъ въ своето развитие. Днесъ тѣзи сѫщества се намиратъ въ мракъ и тъмнина, тъй че въ тѣхенъ интересъ е да държатъ и другитѣ хора при сѫщитѣ условия. Много отъ съврѣменнитѣ научни теории, както и нѣкои религиозни системи, сѫ създадени все отъ тия сѫщества. И ако днесъ почти цѣлата земя е покрита съ кости отъ умрѣли хора, това пакъ се дължи на тия сѫщества. Голѣма часть отъ катастрофитѣ по земята, които ставатъ отъ осемь хиляди години насамъ, се дължатъ пакъ на тѣхъ.

 

Сега, като говоря за „осемь хиляди години“, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ наши официални години, но говоря за научни години. Всѣка научна година се състои отъ 25,000 официални години. Вие сами можете да изчислите, на колко се равняватъ тия осемь хиляди научни години. Може да се яви споръ, какви сѫ тѣзи научни години, но това не е важно. Цѣльта на разумната природа е да разшири крѫгозора на съврѣменния човѣкъ. Едни могатъ да взематъ тѣзи осемь хиляди години въ букваленъ смисълъ; други — въ прѣносенъ смисълъ, но и при първия, и при втория случай Истината остава една и сѫща.

 

Единъ американски професоръ, д-ръ Стронгъ, ималъ смѣлостьта да разглежда въпроса за създаването на свѣта въ букваленъ смисълъ. Той казвалъ, че Богъ, наистина, е създалъ свѣта въ шесть дни, както се казва въ Битието. Обаче, той заминалъ за онзи свѣтъ, безъ да докаже на хората истинностьта на своето твърдение. Той нѣмалъ достасъчно данни за доказване на своята теория. Другъ американски професоръ, прѣдседатель на Бостонския университетъ, твърдѣлъ, че първиятъ човѣкъ не се явилъ въ Мала-Азия, но нѣкѫдѣ на сѣверния полюсъ, дѣто билъ раятъ. Обаче, и той не могълъ да докаже своето твърдение, защото нѣмалъ положителни данни. Казвамъ: и при едното, и при другото твърдение, Истината по тѣзи въпроси остава незасегната. Единъ день хората ще се добератъ до нея, но сега само я напипватъ.

 

И тъй, много нѣща могатъ да се твърдятъ, но не могатъ да се докажатъ. Слѣдователно, и Христовитѣ думи „Моето иго е благо, и моето брѣме е леко“, могатъ само да се твърдятъ, но не и да се докажатъ. Тѣ трѣбва да се прѣживѣятъ. Забѣлѣжете, напримѣръ, никой не иска да носи иго, нито брѣме, а при това хората иматъ иго, иматъ и брѣме. Кой човѣкъ днесъ не е брѣмененъ? Кой човѣкъ днесъ нѣма иго? Ако нѣкой има 100—200,000 лева дългъ, това не е ли иго, не е ли брѣме? Който има такъвъ дългъ, той вече се е ограничилъ, навелъ се е подъ неговата тежесть. Дължишъ нѣкому една голѣма сума. Той те дава подъ сѫдъ, осѫждатъ те да изплатишъ дълга си, и ти губишъ своето достоинство. Това не е ли брѣме? Ти свършвашъ университетъ, но още нѣмашъ служба. Бѣденъ човѣкъ си, обръщашъ се за подкрѣпа тукъ — тамъ, но единъ твой познатъ те нагрубява, обижда те, казва ти нѣкои горчиви думи, и ти не можешъ да възстановишъ честьта си. Защо? — Защото нѣмашъ срѣдства да го дадешъ подъ сѫдъ. Това не е ли брѣме? Обаче, това сѫ странични въпроси, само за изяснение. За човѣка е важно да разбира истинския смисълъ на живота. За да го разбере, той трѣбва конкретно да разбере своитѣ първични желания, които играятъ важна роль въ живота му. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има едно конкретно желание да учи, обаче, ако той е гладувалъ нѣколко дни, не може учи. Иска да се яви на изпитъ, не може, краката му не го държатъ, свѣтъ му се вие, губи съзнание. Слѣдователно, първо човѣкъ трѣбва да задоволи нуждитѣ на своя организъмъ, да се нахрани, а слѣдъ това да задоволи своитѣ второстепенни желания. Сѫщо така едно отъ първичнитѣ желания у човѣка е нуждата да диша. Ако не може да диша правилно, той всѣки моментъ рискува да се задуши. Друга първична нужда у човѣка е стремежътъ му да мисли, и то правилно да мисли.

 

Много отъ съврѣменнитѣ хора сѫ изоставили своитѣ първични желания и нужди и мислятъ за голѣми, за велики работи. Тѣ не се занимаватъ съ всѣкидневнитѣ си идеи и желания, но говорятъ за блага, за щастие, за велики идеи, които не могатъ да се реализиратъ дори слѣдъ хиляди години. Прѣди всичко трѣбва да се знае, че Онзи, Който е поставилъ конкретнитѣ желания и нужди въ човѣка, Той ги е прѣцѣнилъ като важни и необходими. Запримѣръ, какъ може човѣкъ да мисли за велики идеи, ако той е гладенъ, и ако не може правилно да диша и да мисли? Ето защо, първо той трѣбва да изучи естеството на глада. Гладътъ е най-добриятъ учитель и съвѣтникъ на човѣка. По-добъръ съвѣтникъ за човѣка отъ глада нѣма. По-добъръ професоръ за човѣка отъ чистия въздухъ нѣма. И най-послѣ, нѣма по-добъръ професоръ за човѣка отъ свѣтлината. Само свѣтлината може да научи човѣка да мисли правилно.

 

Сега, като говоря за свѣтлината, азъ не разбирамъ отражението на свѣтлината въ очитѣ. Когато човѣкъ казва, че вижда нѣщата, това не е нищо друго, освѣнъ възприемане отражението на свѣтлината. Въ този смисълъ човѣкъ вижда много малко. Той възприема само нѣколко слънчеви лѫчи, които влизатъ направо въ очитѣ му, получава нѣколко външни впечатления и казва, че вижда свѣта. Това още не е истинско виждане. Запримѣръ, ако азъ кажа, че ви виждамъ, и вие казвате, че ме виждате, това могатъ да бѫдатъ само прѣдположения. Или ако азъ кажа, че ви чувамъ, и вие казвате, че ме чувате, и това могатъ да бѫдатъ само прѣдположения. Защо? Прѣдставете си, че прѣдъ васъ е поставенъ грамофонъ, на който се свири или говори нѣщо. Вие можете ли да кажете, че виждате и чувате еди-кой си пѣвѣцъ или говоритель? Не, гласътъ, който слушате да пѣе или да говори, е само отражение отъ гласа на еди-кого си. Нима този човѣкъ е влѣзълъ въ грамофона?

 

Питамъ: ако е вѣрна теорията, че човѣкъ живѣе въ тѣлото си, защо той постоянно се мѣни? Значи, у човѣка, както и на грамофона, плочитѣ всѣки день се мѣнятъ, вслѣдствие на което и той се мѣни. Днесъ туришъ една плоча, мислишъ по единъ начинъ; утрѣ туришъ друга плоча, мислишъ по другъ начинъ. Днесъ свири плочата на баба ти, утрѣ свири плочата на дѣдо ти, и ти започвашъ да мислишъ като тѣхъ. Около мозъка на човѣка има една игличка, като тази на грамофона, която, като започне да се върти, докарва въ движение цѣлата мозъчна система, и той мисли вече споредъ плочата, която е поставена въ неговия мозъкъ. Когато тази игличка спира движението си, въ мозъка се забѣлѣзва едно спиралообразно движение, вслѣдствие на което и мисъльта моментално спира. Тогава човѣкъ усѣща виене на свѣтъ, губене на съзнание, и той пада на земята. Щомъ движението на игличката се възстанови, и човѣкъ дохожда отново въ съзнание.

 

Казвате: докажете това! Това не може да се доказва, то е твърдение. За въ бѫдеще може да се докаже, но засега не е възможно. Прѣди години вървя съ единъ приятель изъ града и се разговаряме. Азъ му казвамъ: споредъ моитѣ изчисления Мусала е най-високиятъ планински върхъ на Балканския полуостровъ. Той е по-високъ даже и отъ Олимпъ. Той се засмѣ и ми отговори: има изчисления отъ ученитѣ, споредъ който се знае, че Мусала не е най-високиятъ върхъ, както ти казвашъ. — Изчисленията на тѣзи учени не сѫ вѣрни. Ще се увѣришъ нѣкога, че съмъ правъ. Обаче, не се мина много врѣме, и нѣкои германски учени направиха свои изчисления и доказаха, че Мусала е съ 33 м. по-високъ отъ Олимпъ. Прѣди години единъ виденъ български геологъ минавалъ покрай Провадия и забѣлѣзалъ, че на нѣкои мѣста отъ земята излизала солена вода. Запитали го, дали близо до това мѣсто има соль? Той казалъ, че имало само солена вода, но не и соль. Азъ казахъ на тия хора, че на това мѣсто, именно, има толкова много соль, че всички българи могатъ да се осолятъ съ нея. И наистина, слѣдъ врѣме учени доказаха, че на това мѣсто има голѣма площь отъ соль, съ около 30 м. дълбочина. Значи, всѣко нѣщо, което се твърди съ положителность, може да се докаже, макаръ и слѣдъ врѣме. Това, което ние знаемъ, нѣма защо да го доказваме. Дѣ се намира соль, или дѣ се намира злато — това нѣщо ще дойде на своето врѣме. Има хора, опрѣдѣлени специално за тази работа, да покажатъ, дѣ се намира соль, злато или други природни богатства. Това не е работа на ученитѣ хора. На единъ светия, на единъ благочестивъ човѣкъ не е опрѣдѣлено да управлява, или да урежда социалния строй на държавитѣ. Това не е тѣхна работа. Трѣбва ли да се доказва на единъ човѣкъ, който цѣлъ животъ ялъ, пилъ и заборчлѣлъ, че не е на правъ пѫть? Слѣдъ като цѣлъ животъ е ялъ и пилъ, той вече е достатъчно опитенъ самъ да оправи работитѣ си. Той знае вече, кой е правиятъ пѫть. Трѣбва ли другъ нѣкой да оправя работитѣ му? Който знае да яде и да пие, той знае и да плаща.

 

Често съвременнитѣ хора не успѣватъ въ своитѣ работи, защото се мѣсятъ въ нѣща, които се явяватъ ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ въ живота имъ. Запримѣръ, тѣ искатъ да докажатъ, дали човѣкъ е праведенъ и доколко е такъвъ. Този въпросъ е неразрѣшимъ. Прѣди всичко човѣкъ при разбиранията, които има днесъ, не може да бѫде праведенъ на земята. Въ свѣта има само Единъ праведенъ — Той е Богъ. Въ свѣта има само Единъ ученъ — Той е Богъ. Всички други сѫ ученици, които се учатъ сега. Въ свѣта нѣма и гениални хора. Да се казва, че еди-кой си е гениаленъ, това е човѣшко прѣдположение. По какво се отличава гениалниятъ човѣкъ? Гениалниятъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, трѣбва да познава своитѣ сили и способности, да разбира устройството на организма си, да е пъленъ господарь на своята сѫдба. Истински гениалниятъ човѣкъ, като създаде нѣкаква научна теория, той трѣбва да я обясни и докаже на хората, да я направи приложима въ живота. Да бѫдешъ гениаленъ човѣкъ, това подразбира да започнешъ нѣщата отново. Има гениални хора въ свѣта, но тѣ идватъ и си заминаватъ, безъ да оставятъ гробове и паметници на земята. Гениалниятъ човѣкъ нѣма гробъ. Ако хората му направятъ гробъ, ако тѣ му издигнатъ паметникъ, това е другъ въпросъ. Обаче, той самъ нито гробъ, нито паметникъ оставя.

 

Христосъ казва: „Вземете моето иго, защото е благо, и моето брѣме, защото е леко.“ Съврѣменнитѣ хора търсятъ животъ безъ иго, безъ брѣме. Игото прѣдставя ограниченията въ живота. Мислите ли, че ако нѣмате никакво иго, никакво брѣме, животътъ ви ще бѫде по щастливъ отъ сегашния? Игото, което съврѣменнитѣ хора иматъ, съотвѣтствува на напрѣжението на силитѣ, които дѣйствуватъ въ тѣхния организъмъ. То е съобразно съ идеитѣ, които тѣ иматъ. Колкото идеитѣ сѫ по-силни, толкова и тѣхното иго е по-силно. Игото сѫщеврѣменно съотвѣтствува и на чувствата у човѣка. Вслѣдствие на това, който има по-силни мисли и чувства, той изпитва и по-голѣми противодѣйствия. Всѣко тѣло, което се движи съ по-голѣма бързина, изпитва и по-голѣмо съпротивление. Щомъ е така, схващанията ви за живота трѣбва да бѫдатъ поставени на съвсѣмъ друга основа отъ тази, на която сега живѣете.

 

Сега, ние нѣма да се спираме върху посрѣдственитѣ схващания за живота. Защо? — Защото съ тѣхъ нищо не може да се постигне. Има хора, които постоянно се безпокоятъ, тревожатъ, че могатъ да изгубятъ живота, щастието, благото си. Майката се безпокои да не изгуби дѣтето си; банкерътъ се безпокои да не изгуби капиталитѣ си; момъкътъ се безпокои да не изгуби своята възлюбена; учительтъ се безпокои да не изгуби ученицитѣ си; ученикътъ се безпокои да не изгуби своето учение; богатиятъ се безпокои за своето богатство; здравиятъ се безпокои за своето здраве и т. н. Нѣма човѣкъ на земята, който да не се безпокои за нѣщо. Обаче, тѣзи тревоги, тѣзи безпокойствия не сѫ реални. Защо? — Понеже въ живота, както и въ природата нищо не се губи, нищо не се придобива. Като казваме, че нищо не може да се придобие, разбираме, че нищо не може да се създаде. И дѣйствително, засега нови нѣща не могатъ да се създадатъ. Защо и за какво, нѣма да обяснявамъ. Едно е важно да знаете, че свѣтътъ е вече на ликвидиране. Той почти е изминалъ крѫга на своето развитие. Иде вече нова епоха, въ която нови нѣща ще се създадатъ. За да може човѣкъ да създаде нѣщо ново, той трѣбва да бѫде въ хармония съ цѣлия козмосъ, съ всички първични сили, които работятъ въ свѣта. Човѣкъ трѣбва да има правилни схващания за Бога, да разбере Неговата сѫщина. Не е въпросътъ да се опрѣдѣли, какво нѣщо е Богъ, но Той трѣбва да се разбере.

 

Нѣкой пита: какво нѣщо е вѣчностьта? Вѣчностьта не може да се опрѣдѣли. Ако става въпросъ за проявената, за опрѣдѣлената вѣчность, може да се каже много нѣщо, понеже тя се е самоопрѣдѣлила. За непроявения животъ нищо не може да се каже. но за проявения животъ много нѣщо може да се каже. Обаче, ако сега се кажатъ много нѣща, тѣ могатъ криво да се разбератъ. Запримѣръ, ако опрѣдѣля характера на човѣка по неговия носъ, по неговитѣ очи, уши, той ще каже: отдѣ знаете това нѣщо? Какво отношение има носа къмъ моя характеръ? Носътъ има отношение къмъ характера на човѣка: дали той е широкъ или тѣсенъ, завитъ надолу, като кука, или гърбавъ, той има, ако не абсолютно, то поне относително отношение. Отъ носа се опрѣдѣля и състоянието на дихателната система. И обратно: когато дихателната система на човѣка е добрѣ развита, и носътъ е добрѣ развитъ. Запримѣръ, когато дихателната система у човѣка е добрѣ развита, той диша правилно, вслѣдствие на което мускулитѣ на носа се упражняватъ повече, ноздритѣ се отварятъ широко и, въ края на краищата, носътъ се развива правилно. Когато пъкъ дихателната система у човѣка е слаба, дишането става по-бавно, вслѣдствие на което носътъ се сплесва, ноздритѣ се свиватъ. Ако нѣкой човѣкъ има повече желания, тѣ се отразяватъ върху лицето, главно върху устнитѣ му. Вслѣдствие на многото желания, кръвьта приижда къмъ устнитѣ, и тѣ надебеляватъ. Споредъ астрологията, хора, съ дебели устни и широки ноздри сѫ извѣстни като венерини типове. Като говоря за венерини типове, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ онази венера, която се движи на небето, между звѣздитѣ, но имамъ прѣдъ видъ друга венера, която е на земята. Тази венера, която е на земята, е разумна; тя създава дебелитѣ устни и широкитѣ носове у хората. Тя създава желанията у хората, вслѣдствие на което въ устнитѣ имъ приижда по-голѣмо количество кръвь, Послѣ тя взима четка, като художничка, и размазва равномѣрно червената боя по устнитѣ и по странитѣ. Ще кажете: какво отношение има между червенитѣ устни, червенитѣ страни и желанията на човѣка? Тази червенина е резултатъ на вѫтрѣшенъ процесъ, който става у човѣка. Казвамъ: често хората изпадатъ въ заблуждения. Като видятъ нѣкоя мома съ червени устни и страни, тѣ мислятъ, че този цвѣтъ е естественъ и си правятъ редъ заключения. Въ сѫщность, тѣзи моми сами сѫ се червисали. Като виждатъ, че венера не дохожда съ четката си да ги поначерви, тѣ купуватъ червена боя и сами правятъ устнитѣ и странитѣ си, колкото желаятъ червени. Венера ги е научила на това изкуство. Нѣкои хора пъкъ обичатъ кѫдрави коси, и ако богинята естествено не ги е накѫдрила, тѣ купуватъ специални за тази цѣль машинки и сами кѫдрятъ коситѣ си. Тѣ турятъ тия машинки вечерь, та като станатъ сутринь, коситѣ имъ да сѫ накѫдрени. Които иматъ естествено кѫдрави коси, тѣхната работа е лесна. Питамъ: какво се крие задъ червенитѣ устни и страни? Какво се крие задъ кѫдравитѣ коси? Обаче, човѣкъ трѣбва да различава краскитѣ. Има една естествена, приятна червенина на лицето и устнитѣ на човѣка, която изразява неговото здравословно състояние. Такъвъ човѣкъ по характеръ е слънчевъ типъ, той е изразъ на живота. Тоноветѣ на краскитѣ въ слънчевитѣ типове сѫ приятни, чисти. Видите ли такива краски по лицето, или по устнитѣ на нѣкой човѣкъ, ще знаете, че слънцето има правилно, хармонично влияние върху него. Тогава и отношенията на този човѣкъ къмъ слънцето сѫ правилни. Такъвъ човѣкъ прѣдставя здрава основа, върху която може да се работи. И затова, който иска да бѫде гениаленъ, той трѣбва да има правилни отношения къмъ слънцето. Щомъ има правилни отношения къмъ слънцето, и слънцето ще му въздѣйствува. Слънцето има свой прѣдставитель на земята. Колко пѫти вие сте срѣщали този прѣдставитель, разговаряли сте се съ него, разправяли сте му за слънцето, за астрологията, а той само се поусмихва. Вие даже не подозирате, че този, съ когото говорите, е прѣдставительтъ на слънцето, който урежда всички работи на земята.

 

Сега, ако нѣкой ученъ човѣкъ чуе да се говорятъ тѣзи нѣща, ще каже, че това сѫ заблуждения. Нима между всички теории, които се прѣподаватъ въ университета, нѣма заблуждения? Всѣка теория съдържа въ себе си извѣстна истина, но сѫщо така съдържа извѣстна доза лъжа. Отъ мое гледище, въ живота има голѣмо прѣувеличаване на нѣщата. Ако турите подъ микроскопъ едно малко сѫщество и го увеличите 2,000 пѫти, нима това не е заблуждение? Нима това не е прѣувеличение? Като извадите това малко сѫщество отъ микроскопа, вие го виждате вече другояче. По сѫщия начинъ хората говорятъ за нѣща, които не сѫ виждали. Тѣ говорятъ за любовьта, но питамъ: кой е виждалъ любовьта? Ще кажете: любовьта не се вижда, но се чувствува. Не, любовьта не може да се чувствува, Това, което хората чувствуватъ, не е любовь. Любовьта може да се схване само съ човѣшкия духъ. Когато човѣкъ долови само единъ лѫчъ отъ любовьта, въ него настава такъвъ миръ, такова разширение, че той веднага разбира отношенията си къмъ хората, и става герой, не се страхува отъ нищо. Обаче, това състояние е моментно. Изгуби ли този лѫчъ, той пакъ дохожда въ своето първоначално състояние, става малодушенъ, плаши се, тревожи се, намира се вече въ едно болезнено състояние.

 

И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ всички хора, е да уредятъ отношенията си съ онзи, който ги обича. Засега всички искатъ все отвънъ да се прославятъ. Не уреждайте въпроса съ хора, които не ви обичатъ, които не ви познаватъ. Уреждайте отношенията си само съ онзи, който ви обича. Кой е той? — Слънцето. Тъй щото, първата задача на всѣки е да уреди отношенията си съ слънцето. Щомъ уреди отношенията си съ слънцето, съ останалитѣ планети — юпитеръ, нептунъ, марсъ, сатурнъ — лесно ще се уредятъ. Не може ли човѣкъ да уреди отношенията си съ слънцето, съ никоя друга планета не може да ги уреди. Слѣдователно, всички криви схващания на хората, били религиозни или научни, се дължатъ все на тѣхнитѣ криви отношения къмъ слънцето. И обратно: правитѣ, хармоничнитѣ схващания на хората се дължатъ на правилнитѣ имъ отношения къмъ слънцето.

 

Сега ние не говоримъ за физическото слънце, но за онова слънце, което е проява на цѣлокупния животъ. Върху него е построенъ разумния, идеалния животъ. Само по този начинъ и вие можете да съградите вашия животъ, вашето щастие. Това може да се докаже съ редъ примѣри отъ живота и развитието на растенията. Хора, които се занимаватъ съ земледѣлие, съ градинарство, сѫ забѣлѣзали, че растения, или плодни дървета, посадени на богата, хубава почва, винаги сѫ давали най-добри резултати. Ако пъкъ сѫщитѣ тия растения или дървета ги садятъ въ бѣдна, хилава почва, тѣ сѫ изсъхвали, или сѫ се развивали много слабо. Такива почви трѣбва непрѣменно да се наторяватъ, за да дадатъ добри плодове.

 

Нѣкой казва: азъ мисля правилно. Питамъ: твоитѣ отношения къмъ слънцето правилни ли сѫ? — Не сѫ правилни, но това не е важно. Не, докато отношенията ти къмъ слънцето не сѫ правилни, ти не можешъ право да мислишъ. Какво разбирате подъ правилни отношения къмъ слънцето? Ако имате правилни отношения къмъ слънцето, първото нѣщо, което ще констатирате въ себе си, е слѣдното: вие ще прѣстанете да се борите съ себе си, ще се примирите напълно, ще имате правилни схващания за своитѣ мисли и чувства, ще разбирате вашето минало и настояще и ще проникнете въ вашето бѫдеще. Това не показва, че човѣкъ ще живѣе въ своето минало. Не, човѣкъ не живѣе нито въ миналото, нито въ настоящето, нито въ бѫдещето си, но за всѣки даденъ моментъ той трѣбва да разбира условията, въ които е поставенъ неговиятъ духъ. Тѣзи условия съставятъ за човѣка брѣме, което той неизбѣжнотрѣбва да носи. Ти си гладувалъ два-три деня, нѣмашъ петь пари въ джоба си, но очаквашъ единъ твой приятель да дойде при тебъ, да ти помогне. Минаватъ часъ, два, три отъ обѣщаното врѣме, но той не дохожда, отишълъ нѣкѫдѣ, забравилъ, че ти имашъ нужда отъ него. Това не е ли иго? Това не е ли брѣме?

 

И тъй, Христосъ, Който добрѣ разбиралъ човѣшкия животъ, понеже иде отъ областьта на разумния животъ, казва: „Вземете върху себе си моето иго и моето брѣме и се учете отъ мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по духъ“. Това подразбира: азъ имамъ долини, имамъ и високи върхове; върху мене всичко расте: и грозде, и сливи и круши, и ябълки, и царевица, и жито — всичко, каквото потърсите за ядене, имамъ. Ако искате да знаете, върху мене растатъ и всички научни теории. И наистина, всѣка научна теория се развива по сѫщия законъ, както се развива краставицата, тиквата и т. н. Тя е посѣта върху човѣка, като сѣменце, и трѣбва да минатъ година, двѣ, три, докато израсте и узрѣе това сѣменце, да стане голѣмъ плодъ. Напримѣръ, нѣкое сѣменце отъ тиква попадне на добра почва, и тази тиква се развива добрѣ, узрѣва скоро и хората казватъ: сладка е тази тиква? И теориитѣ, като тиквитѣ, или сѫ сладки, или не. Има теории за самоотричането, подъ влиянието на които много хора се самоотричатъ, но нѣкои отъ тѣхъ впослѣдствие съжаляватъ за своето самоотричане. Запримѣръ, много отъ българскитѣ опълченци казватъ: какво направихме ние? Ходихме да гонимъ Михала. Защо мислите, че сте ходили да гоните Михала? — Защото, каквото направихме, не го признаватъ. Ние сме отхвърлени, прѣнебрегнати отъ младото поколѣние. Значи тѣ сѫ очаквали да получатъ нѣщо за своята работа, да влѣзатъ въ Царството Божие. Така е, прави сѫ тѣ, но и Русия като дойде, положението не бѣше по-добро; пакъ не дойде Царството Божие на земята. Впрочемъ, положението бѣше малко по-добро, отколкото въ турско врѣме, но и тогава, па и сега пакъ има бой. Въ турско врѣме, като влѣзеше турскиятъ ага въ нѣкоя българска кѫща, и не му сложатъ кокошка на масата, имаше бой. Питамъ: сега не е ли сѫщото? Сега нѣма ли бой? Едно врѣме българитѣ казваха: да ни избави Господъ отъ турцитѣ! Сега нѣма ли пакъ бой? Влѣзете въ нѣкое християнско общество, дѣто очаквате другъ животъ, други отношения и постѫпки, но и тамъ има бой. Слѣдователно, и въ турско врѣме, и въ поновитѣ врѣмена на християнството, все има бой. И тогава, хората се обезсърдчаватъ и казватъ: какъ може да се образува истинско религиозно общество? Истинско религиозно общество се образува само тогава, когато хората опрѣдѣлятъ отношенията на сърцето си.

 

Сега, можете да запитате: когато майката бие дѣтето си, права ли е? — Нѣкога е права, нѣкога не е права. Когато дѣтето иска да сучи, а майката го бие, права ли е тя? — Въ нѣкои отношения е права, въ нѣкои — не е права. Какъвъ е законътъ на природата въ такъвъ случай? Природата точно е опрѣдѣлила, по колко пѫти на день майката трѣбва ла кърми дѣтето си. Обаче, дѣтето, като не разбира този законъ, почти всѣки часъ иска да сучи. Понѣкога майката излиза отъ търпѣние и набива дѣтето си. Права ли е тогава? — Права е. Тя може да му даде по два-три пѫти на день да сучи, и то да се задоволи. Има майки много усърдни въ това отношение: щомъ дѣтето заплаче, и тѣ веднага го кърмятъ. Понѣкога дѣтето може да има нѣкаква болка, но майката пакъ гледа по-скоро да го накърми, като казва: хайде, яжъ и мълчи! Това дѣте не е кѫпано нѣколко деня, усѣща се неразположено, плаче, но майката, за да се освободи отъ повѣче работа, казва: яжъ, но само млъкни! Съ плача си дѣтето казва: майко, окѫпи ме! Не искамъ да ямъ. Майката му отговаря: по-лесно ми е да те нахраня, отколкото да те окѫпя.

 

Казвамъ: отъ всички се изисква дълбоко разбиране, дълбоко проникване въ нѣщата. Всѣки човѣкъ има свое брѣме, както и свое иго. И на всѣки игото и брѣмето сѫ тежки. Има моменти въ живота на човѣка, когато той усѣща игото и брѣмето си леки. Има моменти пъкъ, когато ги усѣща много тежки. Това сѫ относителни нѣща. Разумниятъ човѣкъ постепенно се освобождава отъ своето брѣме и отъ своето иго, безъ, обаче, да ги стоварва на гърба на другитѣ. Въ единъ отъ романитѣ на Жюлъ — Верна се разказва за единъ човѣкъ, който изпадналъ въ единъ съвършено усамотенъ островъ, самъ, безъ никакъвъ човѣкъ около себе си. Той си направилъ медено вино, което поставилъ въ нѣколко картунки, и отъ врѣме на врѣме се разхлаждалъ съ него. Единъ день, като минавалъ покрай една рѣка, видѣлъ единъ старецъ, който седѣлъ на отвѫдния брѣгъ на рѣката. Той се зарадвалъ, че най-послѣ вижда човѣкъ прѣдъ себе си и прѣдложилъ на стареца да го прѣнесе на гърба си, на другия брѣгъ на рѣката. Обаче, като се качилъ на гърба му, старецътъ вече не пожелалъ да слѣзе. Той го носилъ така день, два, три и вечерь, като си лѣгалъ, все на гърба му лежалъ; сутринь, като ставалъ, пакъ на гърба му седѣлъ. Най-послѣ този човѣкъ се видѣлъ въ чудо, какъ да се освободи отъ стареца. Казалъ си: не стига, че попаднахъ въ този самотенъ островъ, но отгорѣ на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко брѣме. Единъ день, като обикалялъ острова, дошло му на умъ, че има хубаво медено вино въ картункитѣ си и пийналъ малко. Понеже виното било силно, той скоро се опилъ. Въ това врѣме старецътъ го хваналъ за гушата и казалъ: дай и на мене отъ виното! Той му далъ картунката да пие. Старецътъ пилъ отъ виното, докато се опилъ. Слѣдъ това отпусналъ рѫцѣтѣ си отъ врата на своя другарь и започналъ да играе. Послѣдниятъ се възползувалъ отъ това положение и веднага свалилъ стареца на земята, като си казалъ: втори пѫть не прѣнасямъ никакъвъ старецъ отъ единия брѣгъ на рѣката на другия. Не ми трѣбва такъвъ другарь!

 

Питамъ: какво е отношението, каква е връзката между тѣзи двама души и васъ? Дойде нѣкой при васъ и ви казва: моля, подпишете за мене една полица, станете ми порѫчитель за хиляда лева. Бѫдете спокойни, ако ми станете порѫчитель, азъ ще бѫда внимателенъ къмъ васъ и въ най-скоро врѣме ще изплатя дълга си. Обаче, минаватъ година, двѣ, три, и този човѣкъ не мисли да плаща. Вие плащате за него, но си казвате: втори пѫть не нося старецъ на гърба си! Подпишете ли нѣкаква полица, и вашиятъ животъ става нещастенъ, но и животътъ на стареца става нещастенъ. Азъ съмъ противъ даването пари на заемъ. Ако мислите, че съ 100—200,000 лева можете да подобрите живота си, вие сте на кривъ пѫть. Паритѣ не оправятъ живота на хората. Съврѣменнитѣ държави все взиматъ пари на заемъ, но по този начинъ и до днесъ никоя държава не е могла да оправи работитѣ си. Коя е причината на това? Причината на това седи въ обстоятелството, че отношенията на хората спрѣмо Вѣчния принципъ не сѫ прави. Вслѣдствие на това, днесъ бѣдни и богати, прости и учени не разбиратъ живота. И ако днешнитѣ сиромаси се поставятъ на мѣстото на богатитѣ, и тѣ ще живѣятъ като тѣхъ. Или, ако богатитѣ заематъ мѣстото на сиромаситѣ, и тѣ ще станатъ като тѣхъ идеалисти. Обаче, това не е идея. Какво виждаме днесъ въ живота? Всѣки човѣкъ, като осиромашее, отива при Бога; обаче, разбогатѣе ли, той се отдалечава отъ Бога. Тъй щото, искате ли да отдалечите единъ обикновенъ човѣкъ отъ Бога, направете го богатъ. Въ притчитѣ е казано: „Не ми давай голѣмо богатство да не би да Те забравя. Не ми давай голѣма сиромашия, да не Те излъжа. Казвамъ: голѣмата сиромашия и голѣмото богатство сѫ двѣ крайности, двѣ ограничения. Щомъ човѣкъ дойде до голѣмата сиромашия, трѣбва да му се помогне; щомъ дойде до голѣмото богатство, пакъ трѣбва да му се помогне. Прѣди 20 години американското правителство издаде единъ законопроектъ, споредъ който да се опрѣдѣли точно границата, до която най-много може да се простира богатството на единъ човѣкъ. Ако богатството му надмине тази граница, държавата има право да тури рѫка на излишното богатство. Прѣведено на религиозенъ езикъ, този социаленъ американски проектъ се основавалъ, именно, на закона, че голѣмото богатство отдалечава човѣка отъ Бога. Тъй щото, излишното богатство трѣбва да се раздаде за Бога. Държавата не трѣбва да взима тѣзи пари въ джоба си, но да ги раздава на сиромаси, дошли до голѣма бѣднотия, която ги заставя да лъжатъ

 

Питамъ: отъ това гледище, какво трѣбва да правимъ съ живота, който ни е даденъ? Съ въздишки животътъ не може да се оправи; съ кършене на рѫцѣ, съ убийства, съ затвори и съ тѣмъ подобни, животътъ пакъ не може да се оправи. Животътъ може да се оправи, само като уредимъ отношенията къмъ сърцѣто си. За да се уредятъ тѣзи отношения, отъ хората се изисква изобилие. Въ мислитѣ и въ чувствата на съврѣменнитѣ хора има извѣстни подпушвания, които се изразяватъ по разни начини. До извѣстна възрасть човѣкъ има силна паметь, чете, работи, занимава се; слѣдъ нѣкоя и друга година той забѣлѣзва, че паметьта му отслабва, и вече прѣстава да се интересува отъ науката. Въ такъвъ смисълъ, какво прѣдставя учениятъ човѣкъ? Той прѣдставя натоварено животно. Ако се снеме товара на такъвъ ученъ, той прѣстава да бѫде ученъ, става обикновенъ човѣкъ. Тъй щото, ако човѣкъ е ученъ, само докато има силна паметь, той не е истински ученъ. Докато има силна паметь, той може да се ползува отъ всички научни теории; изгуби ли паметьта си, той губи и знанието си. Обаче, знание, което се губи, не е истинско знание, не е истинска храна, Всѣко знание трѣбва да се приложи!

 

Често вие говорите за планетитѣ и за влиянието, което тѣ указватъ върху човѣка. Като говорите за марсъ, за венера или за друга нѣкоя, планета, питамъ: имате ли връзка съ тѣхъ? Нѣщата важатъ за насъ дотолкова, доколкото сме свързани съ тѣхъ. На сѫщото основание, като се говори за пробудени души, ние пакъ разбираме тѣзи, къмъ които имаме извѣстни отношения, извѣстни връзки. Казано на обикновенъ, или на религиозенъ езикъ, ние разбираме слѣдното: щомъ опрѣдѣлимъ отношенията си къмъ Бога, или къмъ, Вѣчната Любовь, ние се интересуваме вече и отъ всичко онова, което Богъ е създалъ. Ако обичаме нѣкого, ние се интересуваме отъ всѣка негова проява; каквото той направи, ние се радваме. Ако той е поетъ, ние се възхищаваме отъ неговитѣ произведения; ако е художникъ, ние пакъ се възхищаваме отъ неговитѣ произведения, отъ неговитѣ картини; ако е цигуларь, ние се интересуваме отъ неговата музика; ако е облѣкълъ нова дреха, ние пакъ се възхищаваме отъ нея. Ние харесваме всичко, каквото той направи. Само по този начинъ ние можемъ да се изучаваме. Защо? — Понеже любовьта внася у насъ новъ идеалъ, новъ погледъ за нѣщата, благодарение на който намираме, че въ любимия ни човѣкъ и най-малкитѣ работи сѫ красиви. Когато обичаме Бога, ние едноврѣменно обичаме и всичко онова, което Той е създалъ и казваме: добъръ е Богъ! Ако не обичаме Бога, и отношенията ни спрѣмо Неговитѣ създания не сѫ прави. Тогава казваме, че хората сѫ лицемѣри, лоши и т. н. При това положение ние отричаме красотата, изобщо, или красотата на отдѣлнитѣ части,

 

Казвамъ: красиво нѣщо сѫ човѣшкитѣ очи! Въ сѫщность, кое е хубавото въ човѣшкитѣ очи? Хубавото въ човѣшкитѣ очи е онзи лѫчъ, който излиза отъ сърцето и минава прѣзъ очитѣ, Този лѫчъ се срѣща у малко хора. Той обикновено се проявява, когато човѣкъ е въ напълно нормално състояние. Ако схванете този лѫчъ, той ще произведе у васъ радость, надежда, разширение, свобода. Човѣкътъ, у когото сте съзрѣли този лѫчъ, може да не е ученъ, но той е въ сила да събуди добритѣ състояния у хората. Когато този лѫчъ излиза отъ очитѣ на нѣкой човѣкъ, тогава и хора, и животни иматъ пълно довѣрие въ него; нѣма ли този лѫчъ, и хората, и животнитѣ бѣгатъ отъ човѣка. Казвате: еди-кой си е ученъ. Питамъ: има ли този лѫчъ въ очитѣ си?— Нѣма. —

 

Тогава той не е ученъ човѣкъ. Може да има знания, може да е натоваренъ съ много багажъ, но той не е истински ученъ.

 

Сега, подъ думата „очи“, азъ разбирамъ прозорци на човѣшкия духъ. Най-цѣнното нѣщо, което човѣкъ има, това сѫ неговитѣ очи. Като говоря за лѫча, който излиза отъ очитѣ на хората, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ неговия низшъ умъ, който прѣдставя най-долното състояние на човѣка; азъ нѣмамъ прѣдъ видъ даже и разумностьта, която е срѣдното състояние на човѣка, но подразбирамъ висшата Божествена Мѫдрость, която произтича отъ Духа. Слѣдователно, азъ имамъ прѣдъ видъ висшия умъ на човѣка, който крие въ себе си всички дарби и способности. Думата „умъ“ или „омъ“ е санскритска и означава висшето начало у човѣка. Въ този смисълъ умъ и духъ сѫ едно и сѫщо нѣщо.

 

Казвамъ: въ това отношение, ако иска да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да се заеме съ изучаване устройството на своя организъмъ. Истински духовнитѣ и религиозни хора знаятъ това нѣщо, и тѣ сѫ се заели съ разрѣшението на проблемата за щастието, т. е. съ изучаване на очитѣ. Тѣ гледатъ на очитѣ, като изразъ на любовьта, която се крие въ човѣка. Тѣ разглеждатъ любовьта като особенъ свѣтъ, свързанъ съ най-възвишенитѣ сѫщества, които живѣятъ на небето. На земята, обаче, любовьта заема най-долно положение.

 

Втората стѫпка слѣдъ Любовьта, това е Мѫдростьта. Обаче, вие не можете да се занимавате съ самата Мѫдрость, но се занимавате съ знанието. Запримѣръ, вие трѣбва да се занимавате съ живота на растенията. Защо? — Понеже много растения, както и много плодове ни служатъ за храна. Слѣдователно, вие трѣбва да знаете, какво влияние указватъ тѣ върху вашия организъмъ. Ако ядете череши, напримѣръ, тѣ указватъ едно влияние; ако ядете ябълки, или круши, тѣ указватъ друго влияние; ако ядете тикви, тѣ указватъ трето влияние и т. н. Изобщо, всѣки плодъ служи за проява на една или на друга добродѣтель въ човѣка. Разнообразието на добродѣтелитѣ зависи отъ употрѣбата като храна на различнитѣ растения и плодове. Човѣкъ самъ по себе си не може да бѫде добродѣтеленъ. Той може да възприеме добродѣтелитѣ само отъ растителната храна. И за въ бѫдеще, когато хората се научатъ да се хранятъ правилно, тѣ нѣма да употрѣбяватъ само една храна, напримѣръ, само сливи, или само ябълки, но ще употрѣбяватъ разнообразна храна. Христосъ е казалъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Обаче, каквато храна и да употрѣбява човѣкъ, той трѣбва да се храни така, че тази храна да даде плодъ въ него, да се конкретизира. На сѫщото основание всѣко човѣшко желание и всѣка човѣшка мисъль трѣбва да се конкретизиратъ. Ако се конкретизиратъ, тѣ ще внесатъ нова насока въ живота на човѣка, а впослѣдствие тѣ ще дадатъ и новъ плодъ. И всѣки човѣкъ отвънъ, който може да внесе у васъ една нова мисъль, която да се конкретизира, той непрѣменно трѣбва да ви обича. Не можете да внесете въ човѣка нѣкаква нова мисъль, ако не го обичате.

 

Христосъ казва: „Вземѣте моето иго и моето брѣме!“ Слѣдователно, игото и брѣмето сѫ необходими, за да се конкретизира любовьта. Щомъ човѣкъ приеме закона на любовьта, той непрѣменно ще се ограничи. Първото ограничение въ свѣта е внесено чрѣзъ любовьта. Когато любовьта дойде, тя казва: който иска да бѫде мой ученикъ, той непрѣменно трѣбва да се ограничи. Нѣкой казва на приятеля си: азъ те обичамъ. — Щомъ ме обичашъ, ще се ограничишъ. И въ Писанието е казано: „Надпрѣварвайте се да си отдавате почитъ и уважение! Покорявайте се единъ на другъ!“ Ама нѣкой билъ ученъ — и той ще спазва сѫщия законъ. Какво може да се очаква отъ едно религиозно общество, ако членоветѣ му не се покоряватъ единъ на другъ? Това покоряване не трѣбва да става по законъ, но по съзнание, по свобода. Ако хората се покоряватъ по закона на любовьта, питамъ: ще има ли тогава нѣкакво ограничение? Ако хората започнатъ да си налагатъ покорство единъ на другъ по силата на нѣкакви установени правила, това е вече механически законъ. Отъ осемь хиляди години насамъ хората все проповѣдватъ, че свѣтътъ трѣбва да се управлява съ тояга. Казвамъ: направете единъ съзнателенъ опитъ въ това отношение и ще видите, че тоягата има само разрушително влияние. Ако прѣкарате въ нѣкоя гора цѣли 20 години и водите чистъ и светъ животъ, а слѣдъ това излѣзете отъ гората и набиете единъ грѣшникъ съ тояга, той ще спечели нѣщо, ще се поправи, но вие ще изгубите, ще деградирате. Вие ще плащате неговитѣ дългове, а той ще използува вашето богатство. Между тоягата и васъ ще настане обмѣна: вашата енергия чрѣзъ тоягата ще прѣмине въ грѣшника.

 

И тъй, когато се казва, че не трѣбва да се свързвате съ свѣта, това подразбира, че не трѣбва да се прави връзка между богати и бѣдни. Разбирайте мисъльта ми право. Прѣди всичко, въ отношенията на богати и бѣдни трѣбва да се създаде не външна, привидна връзка, но трѣбва да се създаде истинска вѫтрѣшна връзка, тѣ да се считатъ равни помежду си, като души, излѣзли отъ Бога. Че богатитѣ имали пари, а бѣднитѣ нѣмали пари, това е другъ въпросъ. Паритѣ не могатъ и не трѣбва да опрѣдѣлятъ отношенията на хората. Ако богатитѣ и бѣднитѣ сѫ свързани помежду си чрѣзъ любовьта, това вече е достатъчно; тѣ ще разрѣшатъ въпроса. Богатиятъ, като има пари, той всѣкога ще може да нагости бѣдния; бѣдниятъ, отъ своя страна, не трѣбва да изисква отъ богатия повече, отколкото му е необходимо. Щомъ богатиятъ нагости бѣдния, това е достатъчно, Бѣдниятъ не трѣбва да пита: ами за утрѣ? Любовьта не мисли за утрѣшния день. Днешниятъ день е въ закона на любовьта; Утрѣшниятъ день е извънъ любовьта. Това, което сега прѣживяваме, то е въ закона на любовьта. Въ Писанието е казано: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Тогава, азъ поставямъ на разглеждане слѣдния въпросъ: щомъ Богъ е Любовь, и ние живѣемъ и се движимъ въ Него, щомъ Богъ е свѣтлина и Истина, какъ е възможно тогава Той да ни остави на произвола на сѫдбата? Това е абсолютно невъзможно! Ако нѣкой ученъ е мислилъ дълго врѣме върху създаването на слънцето и на звѣздитѣ, както и върху създаването на свѣта, изобщо, и създалъ своя теория, най-послѣ той трѣбва да отиде при Господа и да каже: Господи, азъ имамъ своя теория за създаването на свѣта, но Ти, Който си го създалъ, моля Те, корегирай моята теория и ми покажи, до колко тя е съгласна съ Истината. Слѣдъ това този ученъ трѣбва да остави тетрадката си на Господа и да си замине. Казвате: какъ ще го корегира Господъ? Питамъ; вие оставали ли сте тетрадката си на Господа да ви корегира?

 

Сега, ще ви разкажа единъ случай, да видите, какъ Господъ може косвено да корегира хората. Двама англичани, млади хора, слѣдвали оксфордския университетъ. Тѣ често се разговаряли върху задгробния животъ, като разсѫждавали, дали има другъ свѣтъ, или не; единъ день тѣ се уговорили: ако, наистина, има другъ свѣтъ, тогава, този отъ тѣхъ, който по-рано замине, ще даде по нѣкакъвъ начинъ доказателство на приятеля си, че има другъ свѣтъ. Слѣдъ извѣстно врѣме единъ отъ двамата студенти заминалъ за онзи свѣтъ, а на земята останалъ да живѣе Морицъ, тъй се казвалъ другаря на заминалия. Морицъ очаквалъ вече отъ другаря си нѣкакво съобщение отъ онзи свѣтъ. За тази цѣль той правилъ разни сеанси, по единъ, или по другъ начинъ, но нито единъ отъ сеанситѣ не му вдъхвалъ довѣрие. Най-послѣ той прибегналъ до слѣдния случай: взелъ едно малко моливче и единъ бѣлъ, чистъ листъ и ги поставилъ между двѣ плочи. На сутриньта отишълъ да види, дали нѣма нѣщо написано на листчето и останалъ силно изненаданъ, когато видѣлъ написано мотото, което само тѣ помежду си знаели. Тѣ прѣдварително рѣшили, това мото да напише онзи отъ тѣхъ, който по-рано замине за другия свѣтъ. Сѫщеврѣменно другарьтъ на Морица написалъ въ това листче и слѣдното: азъ съмъ много добрѣ, но още не ми е дадена работа.

 

Питамъ: кой другъ може да напише това нѣщо? Мнозина ще кажатъ, че това го е писалъ другъ нѣкой човѣкъ. И така може да се мисли, но важното е, че на плочата било написано мотото, което знаели само Морицъ и другаря му. Съврѣменнитѣ хора се отличаватъ съ крайно отричане на реалностьта. Впрочемъ, азъ не отказвамъ правото на хората да се съмняватъ, да се отнасятъ критически къмъ нѣща, въ които тѣ не сѫ увѣрени, но казвамъ: има една вѣра, която води хората къмъ великата Истина. Тъй щото, тѣ трѣбва да се прѣдпазватъ отъ лековѣрие, но да се стремятъ къмъ абсолютната, къмъ положителната вѣра. Дойдатъ ли до тази вѣра, тя ще отнеме тѣхното иго и тѣхното брѣме. Забѣлѣзано е, че и богати, и бѣдни, все се измѫчватъ. Хората изобщо се чувствуватъ изоставени: тѣ ту се залюбватъ, ту се разлюбватъ. Нѣкой казва: влюбихъ се въ еди-коя си мома. Казвамъ: скоро ще бѫдешъ разлюбенъ. — Какъ тъй! Тя е благородна мома. — Ще видишъ, тя скоро ще си намѣри другъ. — Защо? — Законътъ между хората е такъвъ. Ако единъ ангелъ дойде на земята, той ще възлюби всички хора — дѣто мине, все ще направи връзка. Казвате: това е неморално! Моралътъ на земята е безморалие на небето. Като слѣзе на земята, Ангелътъ, ще се влюби въ всички хора, безъ да счита това за грѣхъ. Тогава и за хората казвамъ: не е лошо, не е прѣстѫпно това, че тѣ се влюбватъ, но лошото е тамъ, че искатъ да се обсебватъ, да се ограничаватъ. Да се влюбишъ въ нѣкого, това показва, че имашъ сърце. Обаче, искашъ ли да туришъ гемъ върху сърцето на своя възлюбенъ, това вече е грѣхъ. Значи, опасностьта въ любовьта се явява тогава, когато човѣкъ иска да ограничи своя възлюбенъ, да го задържи за себе си. Богъ, Който е висшъ принципъ, проява на Любовьта, Той ни показва безграничната си любовь къмъ насъ, като ни оставя напълно свободни. И въ тази свобода ние, или вършимъ волята Му, или грѣшимъ. Той казва: постѫпвайте, както мислите, но единъ день, когато дойдете при мене, тогава азъ ще ви дамъ съвѣтъ, какъ трѣбва да се постѫпва. Нѣкой се чувствува изоставенъ, измѫченъ и казва: защо Господъ се отдалечава отъ менъ? Защо не ми даде нѣкакъвъ съвѣтъ? Казвамъ: прѣди още да се обърнешъ къмъ Бога, Той, като те види, че правишъ нѣщо, което не е добро, казва: споредъ моята любовь, не прави това, което си започналъ! Обаче, ако имашъ силно желание, направи го. Богъ никога и никому не желае злото. Той винаги има прѣдъ видъ доброто, но оставя всѣко сѫщество да се проявява свободно. Богъ никого не ограничава и никому не се налага.

 

Съврѣменнитѣ хора често разискватъ върху грѣха. Казвамъ: грѣхътъ може да бѫде неразбранъ, а може да бѫде и разбранъ. Ако грѣхътъ се разбере, като вѫтрѣшна свобода, въ която човѣкъ се проявява правилно и неправилно, тогава той ще помогне за изправянето на много погрѣшки между хората. Само въ свободата може да се грѣши. Прѣдставете си единъ човѣкъ, на когото езикътъ или рѫцѣтѣ сѫ парализирани. Може ли този човѣкъ да грѣши? Външно той не може да грѣши, защото съ парализиранъ езикъ не може да се говори, и съ парализирани рѫцѣ не може да се бие. Такъвъ човѣкъ ще мине прѣдъ хората за светия. Азъ бихъ желалъ да мине за светия само онзи човѣкъ, на когото езикътъ и рѫцѣтѣ сѫ здрави. Слѣдователно, ако нѣкой може да контролира своитѣ удове така, че да не върши никакво прѣстѫпление при здравъ езикъ и при здрави рѫцѣ, той е истински човѣкъ. Прѣдставете си, че азъ искамъ да ви заставя да вѣрвате въ нѣщо, като мене, и по този начинъ ви заблуждавамъ; какво печелите отъ това? Ни най-малко не искамъ да ви заставямъ да вѣрвате въ нѣщата, както азъ вѣрвамъ. Онова, което ме е заставило да вѣрвамъ въ нѣщо, то е специфично за мене; онова пъкъ, което ви е заставило да вѣрвате въ нѣщо, то е специфично за васъ. Нѣма двама души въ свѣта, които да вѣрватъ еднакво, или които да любятъ еднакво. Нѣкой казва: моето сърце гори отъ любовь. Другъ казва: и моето сърце гори отъ любовь. Обаче, едното горение се различава отъ другото. Като измѣрвате температурата на любовьта, ще видите, че единъ човѣкъ има 10,000° топлина, другъ има 20,000°, трети 50,000°, четвърти 100,000°, пети — единъ милионъ градуса и т. н. Слѣдователно, температурата на любовьта може да достигне до два, три, четири, петь, десеть и повече милиона градуси. Като отидете при единъ ангелъ, или при нѣкое възвишено сѫщество, на което вибрациитѣ сѫ много силни, неговата любовь ще има още по-висока температура. Обаче, любовьта на едно възвишено сѫщество е безлюбие за човѣка. За човѣка любовь е това, което той конкретно може да почувствува. Колкото повече се развива човѣкъ, толкова и неговата любовь се разширява, а сѫщеврѣменно и температурата ѝ се увеличава. Ако нѣкой желае повече, отколкото може да възприеме, това е лакомство.

 

Сега ще обясня другъ законъ. Взимате шише отъ единъ килограмъ съдържание и отивате при една чешма, или при единъ изворъ да го напълните. Колко струва това шише съ вода, напълнено отъ самия изворъ? Тази вода, налѣта отъ самия изворъ, докато е на мѣстото си, нѣма никаква цѣна. Кой какъ дойде при този изворъ, ще си напълни шишето даромъ, никому нищо нѣма да плати. Обаче, колкото повече се отдалечавате отъ извора, водата въ шишето става все по-цѣнна, понеже наблизо нѣма подобенъ изворъ, отъ който да си налѣете вода. Слѣдователно, цѣната на водата въ това шише се увеличава пропорционално съ отдалечаването отъ този изворъ. Азъ разглеждамъ въпроса математически и казвамъ: а, а2, а3, а4, а5, — а10. Значи, величинитѣ а, а2, а3, а4, а5, — а10 прѣдставятъ различни положения или състояния, които непрѣкѫснато се мѣнятъ. И найпослѣ, когато водата стане много скъпа, казваме, че изворътъ е много далечъ. Ако водата е евтина, казваме, че изворътъ е близо. И когато срещна единъ човѣкъ, чиято любовь е много скъпа, казвамъ: този човѣкъ е много далечъ отъ Бога. Или, когато срещна човѣкъ, който цѣни много своето знание, казвамъ: този човѣкъ е много далечъ отъ мѫдростьта. По сѫщия начинъ човѣкъ може да бѫде далечъ отъ правдата, отъ истината, отъ добродѣтельта и т. н. Такъвъ е законътъ. Това сѫ положения, твърдения, които по единъ, или по другъ начинъ изясняватъ истината. И колкото повече се отдалечаваме отъ Бога, толкова повече придобиваме критически умъ. Това е правило, което показва посока на движение. Разумниятъ, учениятъ човѣкъ трѣбва да каже: азъ ще се върна къмъ първия изворъ, къмъ източника на нѣщата. Тамъ е крайниятъ прѣдѣлъ. Земята, напримѣръ, може да се отдалечи отъ слънцето толкова много, че животътъ ни да не бѫде такъвъ, какъвто е сегашниятъ. Ако земята се отдалечи отъ слънцето повече отъ сегашното си разстояние, тя нѣма да бѫде земя, и всѣкакъвъ животъ върху нея ще прѣстане. Тя е земя само при положението, въ което сега се намира. И затова, именно вашитѣ личности, вашитѣ индивиди, вашитѣ души могатъ да живѣятъ и да се развиватъ. Доколкото вие спазвате тази орбита, въ която сега се движите, дотолкова имате условия за развитие. Туй е една широка, научна область, за изучаването на която се изискватъ специфични условия.

 

Сега, като се говори много, азъ уподобявамъ многото говорене и резултатитѣ отъ него на положението на бѣдни хора, които сѫ гладували тричетири деня и очакватъ отнѣкѫдѣ да имъ се даде обѣдъ, да задоволятъ глада си. Колкото повече врѣме минава, толкова и гладътъ имъ ще се усилва. Въ Америка има църкви, които даватъ обѣдъ на бѣдни, гладни хора, обаче, условието да получатъ храна било слѣдното: позволено е да се нахрани само този, който е слушалъ проповѣдьта на пастора. Влизатъ тия гладни хора въ църквата и прѣзъ всичкото врѣме, докато продължава проповѣдьта, тѣ само за яденето мислятъ и си казватъ: стига вече толкова проповѣдь, ние знаемъ всичко това! Като ни говоришъ за Божията Любовь, ние искаме да я опитаме реално. И, наистина, по-добрѣ би било първо тѣзи бѣдни и гладни хора да се нахранятъ, а послѣ да имъ се говори за Божията Любовь. Така постѫпва и Богъ: Той първо ни нахранва, а послѣ ни говори.

 

Христосъ казва: „Вземете моето иго и моето брѣме!“ Какъ да се взематъ игото и брѣмето на Христа? — Доброволно трѣбва да се понесатъ. Тѣ не могатъ да се налагатъ. И въ дѣйствителность е така. Ако човѣкъ иска да бѫде свободенъ, ако иска да се подигне, ако иска да бѫде щастливъ, той непрѣменно трѣбва да приеме това иго върху себе си. Ако пъкъ търси животъ безъ иго и безъ ограничения, той ще намѣри своето нещастие. Ограниченията не се налагатъ отвънъ. Това е аксиома. Прѣди всичко, ние сами налагаме ограниченията върху себе си. Богъ не налага ограниченията. Въ невидимия свѣтъ ние сме били свободни, но желанието ни да дойдемъ на земята да се учимъ, ни налага вече извѣстни ограничения. И слѣдъ това да мислимъ, че Богъ ни ограничава, измѫчва, или че Той е опрѣдѣлилъ нѣщата така или иначе, това говори за кривитѣ схващания на хората за живота. Богъ е опрѣдѣлилъ едно нѣщо, а ние сме опрѣдѣлили друго. И сега ние опитваме това, което нѣкога сами сме си опрѣдѣлили. Това, което Богъ е опрѣдѣлилъ, ние още не сме опитали. Има едно управление, което Богъ е опрѣдѣлилъ, но до него още не се е дошло. Когато хората приложатъ това управление, тѣ трѣбва да иматъ възвишено съзнание, да управляватъ безъ писани закони. Всички закони трѣбва да бѫдатъ написани въ човѣшкото сърце. Дали нѣкой ще има свободна професия, или ще бѫде назначенъ отъ държавата, той трѣбва да знае законитѣ, които Богъ е написалъ въ сърцето му; той трѣбва да знае и своето прѣдназначение. Тогава службитѣ нѣма да се даватъ съ указъ отъ държавата, но всѣки ще заеме доброволно службата си. Какъ ще разберете това нѣщо? Обаче, при сегашнитѣ разбирания на хората, това управление не може да се приложи. Запримѣръ, ако се каже, че сѫдиитѣ трѣбва да дойдатъ доброволно, тогава всички ще се явятъ за сѫдии, всички ще искатъ да управляватъ. Ако е въпросъ за свещенници, всички ще искатъ да проповѣдватъ, да говорятъ на хората, да ги убѣждаватъ, И най-послѣ, ако дойде въпросъ за министри въ България, и тукъ ще се явятъ много кандидати. Слѣдователно, при сегашното разбиране на хората, при съврѣменния строй, сегашниятъ редъ на нѣщата е естественъ, но не е идеаленъ. Ако бѣше идеаленъ, ние трѣбваше да бѫдемъ щастливи, а въ сѫщностъ не е така. Ако този строй бѣше идеаленъ, всички хора щѣха да иматъ правото да пѫтуватъ по желѣзницитѣ. Така ли е сега? Днесъ, който има пари, само той има право да пѫтува; който нѣма пари, нѣма право да пѫтува. При това, такситѣ по желѣзницитѣ отъ день на день се увеличаватъ. И ако съврѣменнитѣ хора чакатъ първо държавата да се оправи, а послѣ тѣ да се оправятъ, какво ще бѫде тѣхното положение? Обратното е вѣрно: първо трѣбва да се оправятъ гражданитѣ, а послѣ държавата. Държавата може да се оправи, когато между гражданитѣ ѝ има поне нѣколко напълно съзнателни държавници, или министри, които абсолютно да сѫ убѣдени въ своитѣ идеи. Ако имаше поне нѣколко такива държавници, или министри, тѣ щѣха да образуватъ една верига, едно ядро, около което щѣха да се събератъ още много съзнателни граждани, да формиратъ новитѣ идеи. И затова, именно, разумниятъ, възвишениятъ свѣтъ, въ който хората не вѣрватъ, е рѣшилъ да създаде такова ядро и да започне своята съзнателна работа. Прѣдполага се, че до края на този вѣкъ ще дойдатъ осемь хиляди адепти, които ще се въплотятъ по всички краища на земята и ще дадатъ нова насока на обществения, на религиозния, на семѣйния животъ, както и на цѣлата култура. Всичко до сега сѫществуваще ще се измѣни и ще се създаде новъ, правиленъ животъ, какъвто тѣ разбиратъ и познаватъ. Тѣ сѫ взели прѣдъ видъ всички мѣрки за тази реформа, съ която ще изненадатъ свѣта. Така тѣ ще създадатъ новото човѣчество, каквото никой не е очаквалъ. Само по този начинъ свѣтътъ може да се оправи. Какъ ще разберете това? Дотогава, обаче, всички трѣба да бѫдете готови, да приемете игото на тѣзи осемь хиляди адепти. Това иго ще ви се наложи.

 

Като ималъ прѣдъ видъ това положение, Христосъ казалъ на ученицитѣ си: „Вземете моего иго и моето брѣме!“ Азъ не говоря за това иго, което е било прѣди двѣ хиляди години, но говоря за игото, което сега ще дойде. Питамъ: вие готови ли сте да приемете това иго? Искате, или не, то ще ви се наложи. Нѣкои отъ васъ ще го приематъ по закона на любовьта, а на други, които не сѫ готови да го приематъ по този законъ, ще имъ се наложи. Въ съединенитѣ щати, когато двама видни кандидати спорятъ, кой отъ тѣхъ да бѫде избранъ за прѣдседатель на републиката, слѣдъ като единиятъ отъ тѣхъ се избере, другиятъ му изпраща поздравителна телеграма, че много се радва за неговия успѣхъ. Доколко въ сѫщность се радва, това е въпросъ, но важното е, че той спазва извѣстни правила на учтивость. Послѣдниятъ знае, че слѣдъ четири години и той ще има надежда да се кандидатира и да бѫде избранъ за прѣдседатель.

 

Мнозина запитватъ: кога ще се оправи свѣтътъ? — Свѣтътъ ще се оправи, когато дойдатъ тѣзи осемь хиляди адепти. Това не подразбира, че трѣбва да напуснете живота си, домоветѣ си, мѫжетѣ си. Нѣкоя жена казва: ако напусна мѫжа си, азъ ще бѫда съвършено свободна. Мѫжътъ пъкъ казва: ако напусна жена си, азъ ще бѫда съвършено свободенъ. Като се напуснатъ, мѫжътъ и жената, тѣ ще бѫдатъ толкова свободни, колкото е свободенъ волътъ, като напусне дама си, или колкото е свободна кокошката, като напусне. курника си. Нѣкоя жена напусне мѫжа си, но утрѣ я виждате съ другъ мѫжъ; нѣкой мѫжъ напусне жена си, но утрѣ го виждате съ друга жена. Нѣкой казва: азъ искамъ да служа на Бога. Той иска да служи на Бога, напуща службата си, но утрѣ търси друга служба. Днесъ напусне градинарството, утрѣ търси друга служба. Питамъ: какво е това напущане? Само разумниятъ, само високо мѫдриятъ човѣкъ, който е изпълненъ съ любовь, мѫдрость, истина, правда, добродѣтель, може да бѫде напълно свободенъ човѣкъ. Той трѣбва да постави добродѣтельта за основа въ живота си, т. е. той трѣбва да постави слънчевата енергия за основа на живота си, за да бѫде здравъ въ всѣко отношение. Това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ неврастения, неразположение на духа, не е нищо друго, освѣнъ състояния, които показватъ, че е дошло врѣме за ликвидиране, за разплащане съ грѣховетѣ, съ дълговетѣ. Здравето на човѣка не трѣбва да е като на съврѣменнитѣ хора, но всѣка клѣтка отъ неговия организъмъ трѣбва да е изтъкана отъ най-чиста, прѣфинена материя, да не се разваля при никакви условия. Като погледнете очитѣ на такъвъ човѣкъ, тѣ не трѣбва да свѣтятъ, но да бѫдатъ като бисери, като скѫпоцѣнни камъни. Въ очитѣ на човѣка трѣбва да се чете неговата интелигентность, да се вижда, че Богъ говори чрѣзъ него. Като погледнете вѣждитѣ на човѣка, трѣбва да съзнавате, че тѣ прѣдставятъ граница между Божествения и човѣшкия животъ. Който има хубави вѣжди, това показва, че този човѣкъ има правилни, красиви отношения къмъ Бога. Който нѣма хубави вѣжди, значи отношенията между Бога и него не сѫ правилни, Ако окапятъ вѣждитѣ на човѣка, това показва, че неговата работа е свършена. Тъй щото, вѣждитѣ сѫ отъ голѣмо значение за човѣка; тѣ показватъ отношението, което сѫществува между видимия и невидимия свѣтъ. Всѣка сутринь, като ставате, вие трѣбва да поглеждате, нормални ли сѫ вѣждитѣ ви, или не. Ако не сѫ нормални, ще молите Бога да възстанови тази граница, т. е. вѣждитѣ ви да бѫдатъ правилни. Ако река да си послужа съ тази азбука, каквато прѣдставятъ вѣждитѣ, ще се разкриятъ много нѣща. Въ вѣждитѣ се крие цѣла наука, но сега за нея нѣма да се говори. Достатъчно е само да се погледнатъ вѣждитѣ на човѣка, за да се познае, какъвъ е той. Казвате: по какво се познава? — По броя на космитѣ на вѣждитѣ, по формата и дължината, както и по основата имъ. Значи, вѣждитѣ показватъ, какъвъ е проявениятъ животъ на човѣка.

 

И тъй, всичко, каквото човѣкъ прѣдставя отвънъ, то е изразъ на много нѣща, но това могатъ да четатъ само разумнитѣ, добритѣ хора. И затова е казалъ Христосъ: „Нѣма нищо скрито-покрито!“ Всичко е изразено навънъ. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Днесъ нищо не може да се крие. Природата е толкова разумна, че е могла да напише всичко върху тѣлото на човѣка: тя е писала върху лицето, върху главата, върху рѫцѣтѣ, върху краката и най-послѣ върху самото тѣло. Казвате: какъ ще дойде Богъ въ свѣта? — Той ще дойде чрѣзъ космитѣ на човѣка, чрѣзъ рѫцѣтѣ, чрѣзъ краката, чрѣзъ очитѣ, ушитѣ, носа и т. н. Ако нѣкой иска да ме сѫди, ще му каже: по моето лице можете да четете; въ него ще прочетете моето минало, както и моето настояще, а ако сте по-опитенъ, можете да прочетете и моето бѫдеще. Щомъ прочетете всичко, вие ще имате цѣлата истина. Нѣма какво повече да се говори — всѣка дума понататъкъ е излишна. Истината е написана върху моето тѣло. Ако искате още да знаете, тогава ще ви разправя моитѣ сполучливи и несполучливи опити. Всички нѣща въ живота трѣбва да съдържатъ въ себе си абсолютната истина. Обаче, това не трѣбва да се разправя на мъртви хора. Ако човѣкъ се изповѣдва, той трѣбва да се изповѣда прѣдъ онѣзи, които разбиратъ живота, които сѫ минали прѣзъ сѫщитѣ мѫчнотии. И Писанието казва: „Изповѣдваме се!“ Прѣдъ кого? — Прѣдъ напредналитѣ братя. Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ единъ голѣмъ недостатъкъ, че криятъ своитѣ погрѣшки, но въ края на краищата тѣзи погрѣшки излизатъ на лице. Срѣщашъ нѣкой човѣкъ, тѣлото му мирише; на другъ — устата мирише, на трети — носътъ мирише и т. н. И слѣдъ всичко това тѣ казватъ: така сме родени. Всѣки самъ може да изправи погрѣшкитѣ си. Какъ? — Като понесе Христовото брѣме и Христовото иго. Кое е първото иго въ свѣта? — Любовьта. Кое е първото брѣме? — Мѫдростьта.

 

Сега, азъ желая да се справите съ това иго и съ това брѣме, както разбирате. Справите ли се съ тѣхъ, ще имате Божието благословение. И за въ бѫдеще, когато дойде послѣдниятъ вѣкъ отъ идването на осемьтѣ хиляди адепти, вие ще бѫдете първитѣ, които ще посрещнете вашитѣ разумни и напреднали братя. За сега отъ всички се изисква да работятъ за спасението на човѣчеството.

 

Христосъ казва: „Моето иго е благо — моята Любовь е блага, и моето брѣме е леко — моята Мѫдрость е лека.“

 

32 Бесѣда отъ Учителя, държана на 29 май, 1927 г.

 

г. София

 

 

-------------------------

*) Матея 11:30

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благо и леко

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

„Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” Матея 11:30

 

„Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.“ Ако всѣко живо сѫщество, което е дошло на земята, мисли, че може да прекара живота си въ щастие, безъ мѫчнотии и страдания, то живѣе въ илюзии, въ самоизмама. Всѣко живо сѫщество, веднъжъ дошло на земята, трѣбва да знае, че най-важното нѣщо за него е да разбере сѫщината на живота. Животътъ на земята не може да бѫде нито без