Jump to content
Ани

1927_05_22 Що искате?

Recommended Posts

"Вехтото премина", Сила и живот, IX серия, т.4 (1927),

Книгата съдържа беседи на Учителя от 03.04.1927 г. до 19.06.1927 г. Издание 1931 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Що искате?

 

 

Що искате: „Съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?“*)

 

 

„Що искате: съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?“ Този стихъ е изказанъ отъ апостолъ Павелъ, който е билъ ученъ човѣкъ. Той е говорилъ на хората и съ тоягата си. Ако тълкуваме думата тояга въ букваленъ смисълъ, ще дойдемъ до положение на смърть. Съ тояги хората се убиватъ; съ тояги хората се наказватъ. Въ другъ стихъ отъ Евангелието Христосъ казва: „Когато тръгвате на пѫть, не взимайте нито тържикъ, нито дреха, нито обуща, нито тояга.“ Това е казано пакъ на наученъ езикъ. Какво нѣщо е тоягата? Какво нѣщо е дрехата? Какво нѣщо сѫ обущата? Човѣкъ трѣбва да разбира нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ, както трѣбва да разбира и своето естество, а именно, какво прѣдставя той като личность, като индивидъ и като душа. Това сѫ три различни положения, които трѣбва добрѣ да се разбиратъ. Като личность човѣкъ се прѣдставя въ физическия свѣтъ. Като индивидъ — въ духовния свѣтъ и като душа  — въ Божествения свѣтъ. Щомъ се говори за живота на личностьта, подразбира се материалниятъ животъ. Божествениятъ свѣтъ пъкъ прѣдставя главата, мозъка на човѣка, който е най-важното нѣщо въ организма. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ живѣе материаленъ животъ, ние имаме прѣдъ видъ неговата стомашна система, която е тъй необходима, както и мозъчната.

 

Въ Битието се казва: „Първоначално Богъ създаде небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста“. Земята прѣдставя материалния свѣтъ на човѣка, неговия стомахъ. Ето защо, слѣдъ създаването на земята е трѣбвало да минатъ шесть дни, цѣли шесть периода, за да се създаде връзка между духовния и материалния свѣтъ, т. е. между стомаха и дробоветѣ на човѣка.

 

И тъй, подъ думата тояга се разбира нѣкаква външна сила въ човѣка. Който уповава на тоягата, той е слабъ човѣкъ. Тоягата е прѣходна сила, съ която днесъ ти можешъ да налагашъ другитѣ хора, но утрѣ тебе ще налагатъ. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че който има тояга въ рѫцѣтѣ си, той е силенъ човѣкъ. „Нито дреха“. И дрехата е прѣходна сила. Който има топла дреха, и тѣлото му е топло. Обаче, утрѣ врѣмето се стопли, и тази дреха вече не е необходима. Тоягата прѣдставя кармата на хората, за която индуситѣ говорятъ. Тя изразява закона, съ който искатъ да покажатъ, че ще накажатъ нѣкого. Като влѣзете въ нѣкоя българска кѫща, дѣто има дѣца, непрѣменно ще видите на стѣната закачена тояга — законътъ на този домъ. Щомъ дѣтето погледне къмъ тоягата, веднага му казватъ: ако направишъ нѣкаква погрѣшка, ето, виждашъ ли тази тояга? Това подразбира, че който сгрѣши въ нѣщо, той трѣбва да изпѣе една миньорна пѣсень. Бащата, като налага дѣтето съ тоягата си, ще види, дали то знае да пѣе хубаво, или не знае. Когато дѣтето пѣе, бащата, като капелмайсторъ, се произнася за пѣсеньта, дали е хубаво изпълнена, или не. Когато дѣтето грѣши и пѣе, прѣдизвикано отъ тоягата, това показва, че то не се е научило хубаво да пѣе и затова трѣбва да се упражнява. Пѣнието е наука, и който не знае да пѣе, ще остане голѣмъ простакъ. Нѣкой казва: азъ не искамъ да пѣя. — Тогава ще останешъ простакъ. — Ама азъ не искамъ да се храня. — И при това положение пакъ ще останешъ простакъ. — Азъ не искамъ да се занимавамъ съ тѣзи или съ онѣзи работи. — Не, ще се занимавашъ съ хубавитѣ работи въ живота; иначе, ще останешъ простакъ. —  Азъ съмъ се отрекълъ отъ много нѣща. — Ти можешъ да се отречешъ отъ всички твои глупости, но не можешъ да се отречешъ отъ любовьта, отъ мѫдростьта, отъ истината, отъ кротостьта, отъ въздържанието и отъ редъ още добродѣтели — съ тѣхъ ще богатѣешъ. Когато казвате, че не искате нѣкои нѣща, казвамъ: не трѣбва да искате стари нѣща, които сѫ отживѣли врѣмето си. Не трѣбва да искате стари дългове, стари полици, съ тѣхъ да се разправяте. Не искайте комаритѣ да ви посрѣщатъ. Нѣкой казва: знаете ли, какъ ме посрещнаха комаритѣ! И до днесъ още имамъ възпоменание отъ тѣхнитѣ медали.

 

„Що искате: Съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?“ Питамъ: по какво конкретно се отличава Божествениятъ животъ, по какво — ангелскиятъ и по какво — земниятъ животъ? Въ човѣшкия животъ има два полюса: полюсъ на доброто и полюсъ на злото. Когато злото е отвѫтрѣ и прѣодолява, а доброто е отвънъ, тогава има зло на земята. Значи, адътъ господствува на земята. Когато пъкъ доброто прѣодолява и е отвѫтрѣ, а злото отвънъ, тогава небето управлява. Тъй щото, на земята постоянно се смѣнятъ двѣ камари — камарата на небето и камарата на земята, т. е. камарата на ада. Ту едната камара се разтуря, ту другата. Днесъ земята се управлява отъ камарата на ада, но хората вече се приготовляватъ за нови избори; врѣме е да дойде на власть камарата на небето. Камарата на ада се отличава отъ камарата на небето по слѣдното: въ камарата на ада злото е и вѫтрѣ, и вънъ, а въ камарата на небето доброто е и вѫтрѣ, и вънъ. Какво нѣщо е адътъ? — Мѣсто, дѣто и вѫтрѣ е зло, и вънъ е зло. Какво нѣщо е небето? — Мѣсто, дѣто и вѫтрѣ е добро, и вънъ е добро. Какво нѣщо е човѣшкиятъ животъ? — Мѣсто, дѣто понѣкога отвѫтрѣ е добро, а отвънъ зло, а понѣкога отвѫтрѣ е зло, а отвънъ добро. Това показва, че въ човѣшкия животъ има два полюса.

 

Слѣдователно, ако злото прѣодолява у хората, тѣ ще иматъ една мѣрка, едно разбиране и за живота, и за науката. Всичко ще бѫде съобразно разбирането на злото. Въ сѫщность злото не е нѣкаква глупава проява и разбиране. То е проява на висша интелигентность, която дава правилни разбирания на Божиитѣ закони. Ако пъкъ доброто прѣодолява, тогава хората ще иматъ други разбирания, друга мѣрка за нѣщата. Въ такъвъ случай всѣки човѣкъ, споредъ живота, който води, спада или въ единия, или въ другия полюсъ. Какво се забѣлѣзва въ човѣка, въ сърцето на когото е злото? Такъвъ човѣкъ живѣе въ голѣмо безпокойствие. Отвънъ той може да разполага съ голѣми богатства, да има почитанието на хората, но отвѫтрѣ той е неспокоенъ, не може да спи, има лоши пѣрдчувствия и смущения, започва да губи здравето си: краката му отслабватъ, очитѣ му потъмняватъ и т. н. Това показва, че злото е вѫтрѣ въ този човѣкъ. Когато пъкъ доброто е въ сърцето на човѣка, той може да нѣма петь пари въ джоба си, но е радостенъ и веселъ. Значи, условията сѫ лоши отвънъ, но добри отвѫтрѣ. Този човѣкъ има нѣщо мощно въ себе си, заради което всички хора го обичатъ.

 

Апостолъ Павелъ казва: „Що искате? Съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?“ Той още не засѣга ада, но само запитва: „По човѣшки ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?“ Азъ отнасямъ тѣзи думи къмъ стиха, който Христосъ е казалъ на ученицитѣ си: „Когато тръгвате на пѫть, не взимайте съ себе си нито тържикъ, нито тояга, нито обуща“. Съ тѣзи думи Христосъ искалъ да каже: не угаждайте на стомаха си — на тържика си; не угаждайте на своенравието си — на своята тояга. Дѣто има тояга, тамъ има и своенравие.“ „Не взимай съ себе си нито обуща, нито двѣ дрехи“. Това подразбира: ако имашъ два чифта обуща, или двѣ дрехи, все ще се намѣри нѣкой да брѫкне въ торбата ти и да вземе единия чифтъ. Вземе ли нѣщо отъ тебе, тогава ще има споръ. Който носи тояга, пакъ се прѣдвижда споръ, борба. Дълбокиятъ смисълъ, който Христосъ вложилъ въ този стихъ, е слѣдниятъ: който иска да се справи съ себе си, той трѣбва да се освободи отъ закона на противорѣчията. Като се казва „съ тояга ли да дойда при васъ“, не се подразбира физическа тояга, каквато хората познаватъ. Тази тояга, за която апостолъ Павелъ е говорилъ, тя се намира въ Божествения свѣтъ. Тя прѣдставя ума на човѣка въ по-високъ свѣтъ отъ физическия. Тъй щото, когато човѣкъ иска да се опре на нѣщо, нека се опре на своя Божественъ умъ. На физическия свѣтъ хората се разправятъ съ физическа тояга.

 

И тъй, стремежи има въ всѣка личность, въ всѣки индивидъ и въ всѣка душа, но тѣзи стремежи се различаватъ. Личностьта е създала стомаха; индивидътъ е създалъ дробоветѣ, а душата е създала мозъка. Значи, дробоветѣ сѫ съединителната връзка между стомаха и главата. Главата и стомахътъ сѫ двата противоположни полюса въ организма на човѣка. Когато говоря за стомаха, азъ не го разбирамъ, както хората го схващатъ, но подразбирамъ една сложна система въ живота на човѣка. Между стомаха и главата на човѣка има тѣсна връзка, затова, като се разстрои стомахътъ, разстройва се и главата. На сѫщото основание има тѣсна връзка и между Божествения и материалния животъ. Земниятъ животъ прѣдставя велика лаборатория, въ която трѣбва да се изучава великиятъ животъ въ своята цѣлокупность. И Божествениятъ животъ е велика лаборатория, въ която не се правятъ опити, но се провѣряватъ опититѣ, правени на земята. Който иска да се учи, той непременно трѣбва да слѣзе на земята. Даже и напрѣдналитѣ сѫщества има какво да учатъ на земята, затова и тѣ търсятъ начинъ, да слѣзатъ въ материалния, въ земния животъ, да продължатъ своето учение. Нѣкои слизатъ доброволно, по закона на жертвата; други слизатъ по убѣждение, а трети — чрѣзъ насилие. Нѣкой казва: веднъжъ да отида на небето, не слизамъ втори пѫть на земята. Не, доброволно, или не, човѣкъ все ще слѣзе на земята. По-добрѣ е той да слѣзе доброволно, по свое желание, да се жертвува, да помага на другитѣ, отколкото да го заставятъ на сила. Който не иска да слѣзе доброволно, това подразбира, че той не иска да се подчини на волята Божия.

 

Има една философия за човѣшкия организъмъ, която непрѣменно трѣбва да се проучи. Напримѣръ, трѣбва да се изучи устройството на главата, защото тя е едно отъ условията за проявленията на Божествения животъ. Главата е причина за живота на човѣка. Каквато е главата на човѣка, такъвъ е и неговиятъ основенъ капиталъ. Лицето на човѣка прѣдставя капитала, туренъ въ обръщение. То показва, какъвъ капиталъ е изработилъ човѣкъ. Рѫцѣтѣ пъкъ показватъ, не само, какъвъ е капиталътъ, туренъ въ обръщение, но още печалбитѣ и загубитѣ, които тѣ допринасятъ. Тѣлото показва изработеното и придобитото прѣзъ хилядитѣ и милионитѣ години, които сѫ минали прѣди насъ, както и онова, което сме спечелили и изгубили. Тѣлото говори не само за видимитѣ, но и за невидимитѣ придобивки и загуби, вслѣдствие на това и слѣдъ заминаването си отъ този свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ свързани съ хората. Казвате: слѣдъ смъртьта тѣлото се стопява, изгнива и изчезва. Не, има нѣщо, което и слѣдъ смъртьта на човѣка, не изчезва отъ тѣлото. Напротивъ, слѣдъ като умре човѣкъ, тогава, именно, той даже по-силно чувствува, че е свързанъ съ хиляди и милиони още сѫщества. Значи, съ каквито хора сте били свързани прѣди смъртьта си, тази връзка ще чувствувате най-силно. Ако сте били свързани съ хора на стомаха, напримѣръ, тази връзка ще чувствувате най-много. Ако сте били свързани съ хора на дробоветѣ, съ тѣхъ ще чувствувате найсилна връзка. Тъй щото, не мислете, че като отидете на онзи свѣтъ, ще бѫдете свободни. Ако на земята сте били свързани съ хора, които живѣятъ само за стомаха си, и на другия свѣтъ ще бѫдете свързани съ тѣхнитѣ желания, които непрѣкѫснато ще ви пекатъ. Да се измѫчвате отъ тѣзи желания, това е равносилно на положението, въ което може да изпадне човѣкъ съ изтънченъ, развитъ слухъ, когато се намѣри между хора, които постоянно се каратъ помежду си. Или ще мязате на човѣкъ съ силно развитъ литературенъ вкусъ, съ вкусъ къмъ поезията, а при това сте принудени да четете нѣкакъвъ романъ, или друга нѣкаква книга, безъ идея и съдържание. Такъвъ човѣкъ, безъ да иска, ще набръчка лицето си, челото си, ще свие вѣждитѣ си. Защо? — По този начинъ той изказва своето недоволство. Има начинъ, когато човѣкъ може да чете нѣкоя книга, която не задоволява вкуса му, безъ да набръчква лицето си и безъ да свива вѣждитѣ си. Какво отъ това, че нѣкой авторъ употрѣбилъ по-рано глагола, а послѣ мѣстоимението? Въ български езикъ поне много нѣща се търпятъ въ граматическо отношение, когато, особено въ нѣкои езици това не е така. Изобщо, всѣки езикъ има свои особености. Запримѣръ, англичанинътъ не може да каже двѣ думи, безъ да употрѣби личното мѣстоимение „азъ“. Въ него личностьта е силно развита. Той казва: азъ съмъ англичанинъ! Законътъ на Англия е законъ на природата. Каквито сѫ законитѣ на Англия такива сѫ законитѣ и на природата. Англичанитѣ иматъ високо мнѣние за себе си, тѣ сѫ подобни на старитѣ римляни. Отдѣто мине англичанинъ, той все ще фотографира. Англичанинътъ е практиченъ човѣкъ. Въ Европа има главно четири типа народи, съ четири различни характеристики. Тѣ сѫ: славяни, англосаксонци, латини и тевтони.

 

Ще приведа единъ примѣръ за характернитѣ прояви на нѣкои отъ тия народи. Прѣдъ една маса, подъ открито небе седатъ и се разговарятъ англичанинъ, французинъ, германецъ и славянинъ. По едно врѣме и четирмата виждатъ на небето нѣщо като птици, но не могатъ отдалечъ добрѣ да различатъ, какво е. Англичанинътъ веднага взима чантата, тръгва къмъ мѣстото, изважда бинокла си и започва да изслѣдва какво е това, което хвърчи. Французинътъ веднага отива въ най-близката редакция, да види, дали нѣма нѣщо писано въ вѣстницитѣ по появяването на тѣзи птици. Германецътъ се запѫтва къмъ нѣкоя библиотека, да прочете, дали нѣкой ученъ не е писалъ нѣщо въ миналото по този въпросъ. Славянинътъ, обаче, полегналъ на гърба си върху росната зелена трѣва, погледналъ къмъ небето и спокойно казалъ: орли сѫ това! Той провѣрилъ този фактъ чрѣзъ своята интуиция. Тамъ е философията, да може човѣкъ направо, безъ ничия помощь да провѣри истината. Това не е подигравка, но казвамъ, че всѣки народъ има специфиченъ начинъ за изразяване на своитѣ психологически стремежи и състояния. Англичанинътъ отъ памти-вѣка още е образувалъ тѣзи качества въ себе си. Всѣки човѣкъ има качества, които самъ е изработилъ въ себе си, отъ далечното минало още, и днесъ ги носи, готови въ себе си. Тъй щото, всѣки човѣкъ може да изслѣдва нѣщата, или като англичанина, или като французина, или като германеца, или като славянина. Важниятъ въпросъ е човѣкъ да се добере до Истината, а по кой начинъ ще се домогне до нея, това е второстепенна работа. И като англичанинъ да се добере, не е лошо; и като германецъ да намѣри истината, не е лошо; и като французинъ да намѣри истината, не е лошо; и като славянинъ да намѣри истината, не е лошо. Французинътъ бърза да прочете вѣстницитѣ, да види, какво тѣ пишатъ за истината; Германецътъ отива да провѣри въ библиотекитѣ, да види, какво е писано отъ ученитѣ върху истината; англичанинътъ гледа съ бинокла си на небето, да види, дали този фактъ нѣма да го доведе до нѣкаква търговия. Забѣлѣзано е, когато англичанитѣ откриятъ нѣкакъвъ островъ, тѣ веднага турятъ на това мѣсто знамето си и казватъ: този островъ е нашъ! Славянитѣ пъкъ, понеже иматъ много земя, тѣ казватъ: не ни трѣбва повече отъ това, което имаме. Туй, което виждаме на небето, сѫ птици; нека си хвъркатъ, както знаятъ и дѣто искатъ. Нека бѫдатъ свободни!

 

„Що искате: Съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?“ Отъ този стихъ се вижда, че истинскиятъ животъ може да се развива само при извѣстни условия. Можете да кажете, че така е писано и въ Евангелието. Да, на думи много нѣща сѫ писани, но въ Писанието едноврѣменно има и закони за разбиране на всичко писано въ него. Запримѣръ, вие можете да четете кой и да е поетъ, можете да изучавате кое и да е изкуство, отъ какво и да е гледище, но при това се изисква и дълбоко разбиране на нѣщата. Сега, запримѣръ, мнозина изучаватъ гръцкото изкуство. Питамъ: защо изучаватъ, именно, гръцкото изкуство? На този въпросъ се даватъ разни отговори. Нѣкои пъкъ изучаватъ египетската архитектура. Изобщо, всѣки човѣкъ си има извѣстенъ планъ, извѣстна цѣль, защо изучава тази или онази область отъ изкуствата, или отъ науката. Египтянитѣ прѣдставятъ физическия, човѣшкия животъ. Ако е имало държава въ миналото, въ която хората да сѫ живѣли идеално, това е египетската държава. Нѣкои даватъ за примѣръ индуситѣ, но тѣ не могатъ да се сравняватъ съ египтянитѣ. Ако е въпросъ за истинска култура, такава сѫ имали само египтянитѣ въ миналото. Ако биха могли на врѣмето си да се запазятъ отъ чужди влияния, тѣ и до днесъ щѣха да задържатъ своята държава. Докато бѣха запазени отъ чуждо влияние, тѣ имаха държава, на която поданицитѣ живѣха въ миръ и съгласие цѣли 5—6000 години. Влѣзе ли чуждото влияние между тѣхъ, тѣ се развалиха. Сѫщиятъ законъ се отнася и до личния животъ на човѣка. Докато човѣкъ се подчинява на закона на Любовьта, той може да запази своя вѫтрѣшенъ миръ и съгласие; щомъ прѣстане да се подчинява на този законъ, той изгубва всичко.

 

Мнозина схващатъ Бога като личность, искатъ Богъ лично да имъ говори. Не, Богъ не е нито личность, нито индивидъ. Като личность, Той се прѣдставя между хората; като индивидъ — между ангелитѣ. Какъ ще си прѣдставите Бога като душа? Да си прѣдставите душата, това е невъзможно. Всѣко нѣщо, което можете да си прѣдставите, има форма, а щомъ има форма, то не е Божествено. Божественитѣ нѣща нѣматъ никаква форма; тѣ иматъ само съдържание. Ако се говори за форми въ Божествения свѣтъ, тамъ формитѣ се отличаватъ по това, че иматъ свѣтлина, т. е. тѣ сѫ само свѣтлина. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, вие ще се намѣрите изключително въ свѣтлината, която може да изпълни изцѣло и сърцето, и ума, и душата ви. Отъ тази свѣтлина вече вие можете да си създадете, колкото форми искате. Обаче, тѣзи форми ще бѫдатъ пакъ ваши, а не Божествени. По сѫщия начинъ и ние въ живота си създаваме нашъ свѣтъ. Съврѣменнитѣ хора, напримѣръ, мислятъ, че все има нѣщо на небето, но кой отъ тѣхъ има ясна прѣдстава за небето? Прѣди всичко хората не помнятъ прѣди колко хиляди години сѫ излѣзли отъ небето. Тѣ отдавна сѫ излѣзли отъ небето, и ако днесъ се върнатъ назадъ, ще намѣрятъ голѣми реформи. Не мислете, че въ Божествения свѣтъ не ставатъ промѣни. Напротивъ, тамъ ставатъ даже по-голѣми реформи и прѣобразования, отколкото на земята. Въ Божествения свѣтъ ставатъ промѣни, но така хармонично, че не се раждатъ никакви лоши послѣдствия, никакво зло.

 

Сега, азъ не искамъ да отвлѣка вниманието ви въ форми, които сѫ непонятни за васъ, но казвамъ, че тѣзи форми сѫ свързани и съ физическия свѣтъ, вслѣдствие на което Божествениятъ животъ се влива въ физическия. Всички това трѣбва да знаятъ, за да могатъ да си помагатъ. Три източника има, чрѣзъ които Божествениятъ свѣтъ ни влияе: чрѣзъ храната, която иде отъ растителното царство; чрѣзъ въздуха, въ който влизатъ свѣтлината, топлината, магнетизмътъ и електричеството и чрѣзъ мисъльта и чувствата. Слѣдователно, тѣзи сѫ тритѣ най-важни притоци, които постоянно идатъ отъ Божествения свѣтъ, Ако затворите кой и да е отъ тѣзи притоци, вие ще се намѣрите въ голѣмо противорѣчие. Значи, човѣкъ може да възприема Божественото чрѣзъ храната, чрѣзъ свѣтлината, топлината, електричеството и магнетизма и най-послѣ и чрѣзъ всички останали сили, които дѣйствуватъ въ природата. Човѣкъ може да възприема Божественото и чрѣзъ най-възвишената и чиста мисъль. Божественото се възприема и прѣдава специално чрѣзъ най-чистата и възвишена мисъль, защото и въ мислитѣ има различни категории. Запримѣръ, често хората смѣсватъ едно състояние на приятность съ вѣрата. Не, приятното състояние, прѣдизвикано отъ хубави и приятни чувства, още не е вѣра. То е само едно приятно състояние на добри чувства и на чисти мисли, когато истинската вѣра е принципъ на ума, нѣщо съвършено отдѣлно отъ чувствуванията. Нѣкога човѣкъ може да има добро разположение на духа, но духътъ, самъ по себе си, не може да бѫде добрѣ, или лошо разположенъ. Дали сте добрѣ, или лошо разположени духомъ, това е по отношение на вашитѣ чувства. Когато Духътъ дойде между хората, той има двѣ намѣрения: ако ги намѣри злѣ разположени, той ще употрѣби единъ методъ за въздѣйствие; ако ги намѣри добрѣ разположени, той ще употрѣби другъ методъ на въздѣйствие. Споредъ състоянията на хората, той гледа да намѣри съотвѣтенъ методъ, да имъ въздѣйствува. Той може да имъ въздѣйствува или чрѣзъ храната, или чрѣзъ топлината, свѣтлината, електричеството и магнетизма, или найпослѣ чрѣзъ мисъльта и чувствата.

 

Съврѣменнитѣ хора често си задаватъ въпроса: по кой начинъ може да се поправи свѣтътъ? — Свѣтътъ може да се поправи по три начина. Ако е разстроена стомашната система на човѣка, ще се лѣкува чрѣзъ храната. Ако е разстроена дихателната му система, ще се лѣкува чрѣзъ свѣтлината, топлината, електричеството и магнетизма; и най-послѣ, ако е разстроена мозъчната му система, той ще се лѣкува чрѣзъ мисъльта и чувствата. Искате ли да лѣкувате мозъка си, вие не трѣбва, да допущате въ себе си никаква отрицателна мисъль, като се основавате на закона, че Богъ е абсолютна Любовь, абсолютна хармония. Отхвърлите ли всички отрицателни мисли отъ ума си, веднага ще възстановите въ себе си всичката си сила и мощь. Паметьта ви ще се усили, и вие ще почнете да изучавате музика, поезия, изкуство, наука — всичко това ще започне у васъ да цъвти, да се развива. Само при Божествения животъ човѣкъ мисли и чувствува правилно. Изгуби ли човѣкъ Божествения животъ, въ него остава само животинското. Това е необходимо да се знае, защото въ повечето съврѣменни хора нѣма чувства, въ пълния смисълъ на думата. У тѣхъ има само елементарни желания, които сѫ така разпокѫсани, че не носятъ нищо полезно за човѣка. За себе си тѣ носятъ нѣщо, но за самия човѣкъ не носятъ нищо хубаво. Божествениятъ животъ е необходимъ за всички хора. Той носи здраве за клѣткитѣ, за мислитѣ и за чувствата на човѣка. Както храната може да разстрои стомашната система на човѣка, така и желанията на човѣка понѣкога сѫ въ състояние да развратятъ неговитѣ клѣтки, неговитѣ мисли и чувства. Ние трѣбва да знаемъ, че и клѣткитѣ сѫ живи сѫщества; и въ тѣхъ има личности, индивиди и души. Слѣдователно, щастието на човѣка зависи отъ това голѣмо, безбройно количество малки души, групирани въ едно цѣло. Не мислетѣ че вие можете да живѣете само за себе си. Никой не може да живѣе за себе си, нито да мисли само за себе си. Ако мислите, че човѣкъ може и трѣбва да живѣе и да мисли само за себе си, вие ще се натъкнете на философия, която носи нещастие. Всички живѣемъ за Бога, за Божията Любовь; умираме за Бога и възкръсваме за Бога. Да любишъ, това е великиятъ смисълъ на живота. Азъ не говоря за обикновената, за човѣшката любовь, но говоря за възвишената, за Божията Любовь, която носи новия животъ и лѣкува хората отъ всичкитѣ имъ рани. Докато човѣкъ има рани, любовьта му не е съвършена; докато човѣкъ има язви въ мозъка си, любовьта му не е съвършена; докато човѣкъ има язви въ стомаха си, любовьта му не е съвършена; докато човѣкъ се безпокои, любовьта му не е съвършена; докато човѣкъ завижда, любовьта му не е съвършена.

 

Казвамъ: Божественото учение иска да обърне хората въ правия пѫть, който Богъ е опрѣдѣлилъ отъ памти-вѣка. Нѣкои хора сѫ разбрали Бога, нѣкои не сѫ Го разбрали, а нѣкои тепърва ще Го разбератъ. Нѣкой пита: какво нѣщо е Любовьта? — Богъ е Любовь. — Ама какъ ще Го разберемъ? Какъ ще Го познаемъ? — Съ стомаха си. Щомъ разберемъ и познаемъ Бога съ стомаха си, тогава сладко ще ядемъ, сладко ще пиемъ, сладко ще спимъ, ще разбираме езика на всички плодове и растения — на царевицата, на житото, на ориза, на ябълкитѣ, на крушитѣ, а сѫщо така ще разбираме езика и на всички животни и птици. Казвате: всичко, каквото Богъ е създалъ, може да се яде. — Да, съгласенъ съмъ съ това, но ако се рѫководите отъ закона на любовьта. Ако ти изядешъ едно агне по закона на любовьта, то ще оживѣе въ тебе; ако не го изядешъ по закона на любовьта, то ще умре въ тебе. Тъй щото, можемъ да ядемъ и птици, и агнета, но само по закона на любовьта. Можете ли, слѣдъ като изядете една птица, да я направите безсмъртна? Ако можете да я направите безсмъртна, тя сама ще се съгласи да стане жертва.

 

Апостолъ Павелъ казва: „Съ що искате да дойда при васъ — съ тояга ли, или съ любовь и кротъкъ духъ?“ Тоягата подразбира старото учение. Значи, да се яви споръ, кой е правиятъ пѫть; има ли вѣченъ животъ, или не; коя църква е поправа; мѫжътъ или жената има повече права; кой домъ е на правата страна? Това сѫ все елементарни въпроси, стари работи. Истински вѣрващиятъ, истински религиозниятъ, истински духовниятъ човѣкъ е разрѣшилъ тѣзи въпроси. Обаче, който е влѣзълъ въ новия пѫть, той трѣбва да знае тѣзи нѣща; нѣма защо да се смущава той отъ старото и да запитва, какво е Господъ, сѫществува ли Той и т. н. Ако ти познавашъ Бога съ своята дихателна система, ще имашъ отлични дробове, ще бѫдешъ отличенъ пѣвецъ. Само ония пѣятъ хубаво, които иматъ добрѣ устроена дихателна система. Само ония могатъ да мислятъ и да чувствуватъ правилно, който иматъ добрѣ устроенъ мозъкъ. Задната часть на мозъка се занимава съ обикновенитѣ чувства; горната часть на мозъка се занимава съ възвишенитѣ чувства, а прѣдната часть на мозъка се занимава съ мисъльта. Да любишъ Бога, това не е способность, това е изкуство, това е чувство. Да философствувашъ, това вече е способность. Музиката е способность, тя не спада къмъ областьта на сърцето. Казватъ нѣкому: ще пѣешъ отъ сърце! Не, съ сърце не се пѣе, съ мозъкъ се пѣе. Долната область на мозъка се занимава съ стомаха, т. е. съ грубата енергия, Слѣдователно, въ мозъка има три важни области. Ако главата на нѣкой човѣкъ е продълговата и се развива главно задната ѝ часть, такъвъ човѣкъ е силно чувственъ. У нѣкои хора прѣдната часть на главата, челото е силно развито; тѣ сѫ умствени хора. У нѣкои хора главата е широка. Значи, у тѣхъ е развита стомашната система. Тъй щото, като погледнете главата на човѣка, ще познаете, коя система прѣобладава въ него, Като знаете това, нѣма да изпадате въ грѣшки и ще можете правилно да градите и работите върху себе си. Всѣки човѣкъ има недовършена работа, за което се изискватъ хиляди години, докато я завърши. Задъ всѣки човѣкъ седи усилена работа за съграждане на новото. Нѣкои очакватъ да отидатъ на небето, да взематъ участие въ тържествата, които се готвятъ тамъ. Тѣ могатъ да взематъ участие въ тѣзи тържества, но прѣди всичко отъ тѣхъ се изисква велика работа за Бога. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ работили за Бога, тѣ само сѫ се мѫчили и трудили и отсега нататъкъ тѣ ще работятъ за съграждане, за устройване на новото. Какъ ще се работи за съграждане на новото? Нѣма да се започне съ тояга, но ще се започне съ закона на Любовьта, съ кротъкъ духъ. Само по този начинъ човѣкъ може да се абстрахира отъ старото и да живѣе съ новото въ себе си.

 

Казвамъ: за да постигне това, човѣкъ трѣбва да е готовъ да се откаже отъ старитѣ обичаи, да прѣстане да се занимава съ хората. Ако вие се интересувате отъ това, какво прави този, какво прави онзи, ще можете ли да прѣминете Ниагарския водопадъ само по едно вѫже и съ една върлина въ рѫка? Искате ли по този начинъ да прѣминете водопада, вие трѣбва да се концентрирате, да забравите рѫкоплѣскането, да не виждате, кой какъ ви гледа, или какво говорятъ за васъ. Вие трѣбва да вървите напрѣдъ, защото отъ концентрирането на вашата мисъль ще зависи благополучното прѣминаване на водопада. Ако гледате на всички страни и се интересувате отъ хората, вие ще паднете долу, отдѣто никой не може да ви избави. Докато сте на вѫжето, ще мислите само за себе си. Щомъ прѣминете водопада, свободни сте да гледате накѫдѣто искате. Слѣдователно, и съврѣменнитѣ хора днесъ сѫ поставени на такова тънко вѫже и ако се интересуватъ отъ това, какво правятъ другитѣ около тѣхъ, тѣ ще паднатъ долу, и никой не ще може да ги извади. Ето защо, тѣ трѣбва да бѫдатъ внимателни. Нѣкой се занимава съ музика, а другитѣ му казватъ: защо се кривишъ така? Той трѣбва да имъ отговори: елате на моето мѣсто, опитайте, какво е, и ако можете, свирете по-добрѣ отъ мене. Ако е въпросъ за смѣлость, мога да ви приведа примѣръ за двамата американци, които прѣминали Ниагарския водопадъ по вѫже; единиятъ отъ тѣхъ съ върлина въ рѫка, но самъ, а вториятъ съ другаря си на гръбъ. Питамъ: кой отъ двамата е посмѣлъ: който е на гърба на другаря си, или този, който го прѣнася по вѫжето? По-смѣлъ е този, който е на гърба на другаря си, защото той трѣбва да има голѣма вѣра въ него. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме такова присѫтствие на духа, че безъ страхъ да прѣминемъ прѣзъ всичкитѣ мѫчнотии. Казвате: знаете ли, какви мѫчнотии имамъ? Казвамъ: каквито мѫчнотии да имате, колкото и да се клатушкате на една, или на друга страна, никой нѣма да ви сѫди, никой нѣма да ви намирамъ погрѣшки, самъ вървете напрѣдъ. Въ продължителното пѫтуване все ще направите нѣкакво отклонение, но това да не ви спира въ пѫтя.

 

Казвамъ: не се смущавайте отъ отклоненията, които ставатъ въ пѫтя ви. Казвате: между насъ нѣма любовь. — Да, това е едно малко отклонение. — Ама ние не се обичаме. — Това е друго отклонение. Тѣзи отклонения сѫ въ реда на нѣщата, затова не трѣбва да говорите за тѣхъ. Ще бѫде чудно, ако пуснете единъ параходъ въ океана, и той да не се клати. И параходътъ ще се клати, и пѫтницитѣ ще се клатятъ, ще помнятъ кога сѫ минавали съ параходъ прѣзъ океана. И нашиятъ организъмъ е параходъ, съ който ние пѫтуваме. Земята е бурно море или океанъ, прѣзъ който минаваме, Казвамъ: здравъ е параходътъ ви, ще издържи на буритѣ и вълнитѣ. Не може да потъне параходъ, който Богъ е направилъ. Това всѣки трѣбва да има прѣдъ видъ и да се не смущава. Възможностьта за потъване на такъвъ параходъ е изключена не сто на сто, а сто и едно на сто. Нѣкой казва: единъ день азъ ще умра. — Това сѫ твои заключения. Ако не грѣшишъ, нѣма да умрешъ; ако грѣшишъ, ще умрешъ. — Ама мога ли да свърша училището? — Ако учишъ, ще свършишъ училището; ако не учишъ, простакъ ще умрешъ. — Дали ще придобия съвършенство? — Ако живѣешъ добрѣ, ще придобиешъ съвършенство; ако не живѣешъ добрѣ, нѣма да придобиешъ съвършенство. Това зависи отъ тритѣ системи на човѣка, отъ вѫтрѣшното разположение на неговия мозъкъ, на неговитѣ дробове и на неговия стомахъ. Това зависи отъ тѣзи три главни връзки въ човѣка: отъ дѣятелностьта на неговата глава, на неговитѣ дробове и на неговия стомахъ. Другояче казано: ако поставимъ Бога за глава на нашия животъ, всичко можемъ да постигнемъ. Нѣкой казва: да вѣрвамъ въ Господа, това е глупава работа. Питамъ: приятелю, глупаво ли е да живѣешъ съ глава? Глупаво е да живѣешъ безъ глава, но не е глупаво да живѣешъ съ глава. Казвате: може ли да се вѣрва въ духоветѣ, които живѣятъ въ задгробния животъ? Питамъ: можете ли да живѣете безъ дробове? Казвамъ: да вѣрвате въ ангелитѣ, това е възвишенъ животъ; то значи да дишашъ. Да вѣрвашъ въ другитѣ хора, това подразбира низшъ животъ: това е животъ на минералитѣ, на растенията и на животнитѣ. Това е животъ още и на стомаха. Обаче, всичко това е необходимость. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога, защото Той е неговата мозъчна система. Той е главата на неговия животъ. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ ангелитѣ, защото тѣ сѫ дробоветѣ на неговия животъ. Човѣкъ трѣбва да вѣрва и въ хората, защото тѣ сѫ неговата стомашна система. При това положение всичко придобива смисълъ. То ще послужи за основа на бѫдещата философия, която ще се развие въ всичката си красота и ще донесе новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Бѫдещитѣ хора ще се радватъ въ тази нова философия, ще се възпитаватъ отъ нея и ще заминаватъ за другия свѣтъ пакъ съ нея. Тогава нѣма да има смърть, но ще има само идване и заминаване отъ единия въ другия свѣтъ.

 

Казвате: какъ да приемемъ това нѣщо? То е прѣвръщане на енергията отъ едно състояние въ друго. За такова прѣвръщане на енергията говорятъ и съврѣменнитѣ учени. Запримѣръ, когато вѫглищата горятъ, тѣ се прѣвръщатъ въ топлинна енергия. Отъ тази топлинна енергия водата се прѣвръща въ пара, а отъ водата можете да получите електрическа енергия. Отъ прѣвръщането на енергията отъ едно състояние въ друго и ние се ползуваме, като трансформираме енергиитѣ въ нашия организъмъ, Когато не знаемъ, какъ да ги трансформираме, въ насъ се зараждатъ редъ болезнени състояния. Значи, много отъ болеститѣ на съврѣменнитѣ хора се дължатъ на незнание, вслѣдствие на което се подпушватъ енергиитѣ въ организма. Днесъ най-даровититѣ, най-великитѣ хора, както и обикновенитѣ хора, сѫ изложени на голѣми страдания. Въпрѣки това, много хора казватъ; и азъ ли трѣбва да страдамъ като другитѣ? — Ако не страдашъ, ти си по-долу отъ обикновенъ човѣкъ. Нѣкои казватъ: хората отъ новото учение сѫ голѣми мистици, много замислени хора, Чудно! Нима само новитѣ хора сѫ мистици? Нима само новитѣ хора сѫ замислени? Всѣки търговецъ е замисленъ. Срѣщашъ единъ търговецъ, нищо не разбира отъ мистицизъмъ, но замисленъ е човѣкътъ. Нѣкой чиновникъ, уволненъ отъ служба, и той мисли, и той става мистикъ. Нѣкой ученикъ не си знае урока, и той мисли, и той става мистикъ. Всички съврѣменни хора сѫ все мистици. Хора, които нѣматъ полици, сѫ реалисти. Тази реалность, обаче, не е истинска.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какъ нѣкои хора гледатъ на духовнитѣ. Офицеръ и войникъ вървятъ по пѫтя и се разговарятъ. Срѣщатъ нѣкои хора отъ религиозно, отъ духовно общество, и войникътъ запитва офицера: тѣзи хора отъ кои сѫ? — Тѣзи хора сѫ отъ изгубенитѣ. — Кои сѫ изгубени хора? — Слѣдъ врѣме ще разберешъ това. Азъ прибавямъ: дѣйствително, много право казва офицерътъ, че тѣзи хора сѫ отъ изгубенитѣ. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ рая, сѫ все отъ изгубенитѣ, но отпослѣ намѣрени. Едно врѣме тѣ бѣха изгубени въ грѣхъ, но сега сѫ намѣрени. Блудниятъ синъ не бѣше ли изгубенъ? — Изгубенъ бѣше, но се намѣри. Мнозина се докачатъ отъ това положение и казватъ: какъ, нима ние бѣхме изгубени? Да, изгубени бѣхте, но трѣбва да се радвате, че сега сте намѣрени. Радвайте се, че намѣрихте правия пѫть. Тъй щото, питатъ ли ви, отъ кои сте, ще кажете: отъ изгубенитѣ нѣкога, а сега намѣрени. Тази е правата философия. Нима откриването на тайни въ природата не говори за изгубени нѣща? Сега всички хора се стремятъ къмъ безсмъртието, да придобиятъ новия животъ.

 

Павелъ казва: „Що искате? Съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?“ Азъ казвамъ: съ любовь. И невидимиятъ свѣтъ, и Богъ идатъ при хората все по закона на Любовьта. Въ Бога нѣма абсолютно никаква тояга, и поменъ не сѫществува отъ нея. Въ небето тоягата сѫществува, но само като приятенъ споменъ. Нѣкой ангелъ, като види тояга на небето, цѣлува я и казва: много нѣщо ме научи тази тояга! Ако не бѣще тя, не бихъ научилъ Божията Любовь. А ние какво правимъ съ тоягата? — Начупваме я на нѣколко парчета, хвърляме я въ огъня и я изгаряме. Ангелътъ върши обратното: взима тоягата съ себе си; тя му служи въ живота като магически жезълъ. Добрѣ е всички да имате тази тояга, но вѫтрѣ въ себе си, а не отвънъ.

 

И тъй, всички трѣбва да изучавате системата на вашата глава, системата на вашитѣ дробове и системата на вашия стомахъ. Всички трѣбва да изучавате влиянието на разнитѣ храни, влиянието на въздуха, влиянието на мислитѣ и чувствата и да видите, каква мощна сила упражняватъ тѣ върху кръвьта на човѣка. Тѣ съставляватъ три велики фактора, които, ако не приложите въ живота си, нищо не можете да научите. Това се отнася и до всички велики хора. И тѣ трѣбва да вървятъ по тѣзи три пѫтища. Само по този начинъ може да се очаква идването на новата култура. И тритѣ метода сѫ добри и за личностьта, и за индивида, и за душата. Тѣ ще ви свържатъ съ миналото, съ настоящето и съ бѫдещето.

 

 

31 недѣлна бесѣда отъ Учителя държана на 22 май, 1927 г.

 

г. София

 

--------------------------------------------------------------

*) І Послание къмъ Коринтянитѣ 4:21

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Що искате?

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

Що искате: „Съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?” І Послание къмъ Коринтянитѣ 4:21

 

„Що искате: съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?” Този стихъ е изказанъ отъ апостолъ Павелъ, който е билъ ученъ човѣкъ. Той е говорилъ на хората и съ тоягата си. Ако тълкуваме думата тояга въ букваленъ смисълъ, ще дойдемъ до положение на смърть. Съ тояги хората се убиватъ; съ тояги хората се наказватъ. Въ другъ стихъ отъ Евангелието Христосъ казва: „Когато тръгвате на пѫть, не взимайте нито тържикъ, нито дреха, нито обуща, нито тояга.” Това е казано пакъ на наученъ езикъ. Какво нѣщо е тоягата? Какво нѣщо е дрехата? Какво нѣщо сѫ обущата? Човѣкъ трѣбва да разбира нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ, както трѣбва да разбира и своето естество, а именно, какво представя той като личность, като индивидъ и като душа. Това сѫ три различни положения, които трѣбва добрѣ да се разбиратъ. Като личность човѣкъ се прѣдставя въ физическия свѣтъ. Като индивидъ — въ духовния свѣтъ и като душа — въ Божествения свѣтъ. Щомъ се говори за живота на личностьта, подразбира се материалниятъ животъ. Божествениятъ свѣтъ пъкъ представя главата, мозъка на човѣка, който е най-важното нѣщо въ организма. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ живѣе материаленъ животъ, ние имаме предвидъ неговата стомашна система, която е тъй необходима, както и мозъчната.

 

Въ Битието се казва: „Първоначално Богъ създаде небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста”. Земята представя материалния свѣтъ на човѣка, неговия стомахъ. Ето защо, слѣдъ създаването на земята е трѣбвало да минатъ шесть дни, цѣли шесть периода, за да се създаде връзка между духовния и материалния свѣтъ, т. е. между стомаха и дробоветѣ на човѣка.

 

И тъй, подъ думата тояга се разбира нѣкаква външна сила въ човѣка. Който уповава на тоягата, той е слабъ човѣкъ. Тоягата е преходна сила, съ която днесъ ти можешъ да налагашъ другитѣ хора, но утрѣ тебе ще налагатъ. Съвременнитѣ хора мислятъ, че който има тояга въ рѫцѣтѣ си, той е силенъ човѣкъ. „Нито дреха”. И дрехата е преходна сила. Който има топла дреха, и тѣлото му е топло. Обаче, утрѣ времето се стопли, и тази дреха вече не е необходима. Тоягата представя кармата на хората, за която индуситѣ говорятъ. Тя изразява закона, съ който искатъ да покажатъ, че ще накажатъ нѣкого. Като влѣзете въ нѣкоя българска кѫща, дѣто има дѣца, непременно ще видите на стѣната закачена тояга — законътъ на този домъ. Щомъ дѣтето погледне къмъ тоягата, веднага му казватъ: ако направишъ нѣкаква погрѣшка, ето, виждашъ ли тази тояга? Това подразбира, че който сгрѣши въ нѣщо, той трѣбва да изпѣе една миньорна пѣсень. Бащата, като налага дѣтето съ тоягата си, ще види, дали то знае да пѣе хубаво, или не знае. Когато дѣтето пѣе, бащата, като капелмайсторъ, се произнася за пѣсеньта, дали е хубаво изпълнена, или не. Когато дѣтето грѣши и пѣе, предизвикано отъ тоягата, това показва, че то не се е научило хубаво да пѣе и затова трѣбва да се упражнява. Пѣнието е наука, и който не знае да пѣе, ще остане голѣмъ простакъ. Нѣкой казва: азъ не искамъ да пѣя. — Тогава ще останешъ простакъ. — Ама азъ не искамъ да се храня. — И при това положение пакъ ще останешъ простакъ. — Азъ не искамъ да се занимавамъ съ тѣзи или съ онѣзи работи. — Не, ще се занимавашъ съ хубавитѣ работи въ живота; иначе, ще останешъ простакъ. —  Азъ съмъ се отрекълъ отъ много нѣща. — Ти можешъ да се отречешъ отъ всички твои глупости, но не можешъ да се отречешъ отъ любовьта, отъ мѫдростьта, отъ истината, отъ кротостьта, отъ въздържанието и отъ редъ още добродѣтели — съ тѣхъ ще богатѣешъ. Когато казвате, че не искате нѣкои нѣща, казвамъ: не трѣбва да искате стари нѣща, които сѫ отживѣли времето си. Не трѣбва да искате стари дългове, стари полици, съ тѣхъ да се разправяте. Не искайте комаритѣ да ви посрѣщатъ. Нѣкой казва: знаете ли, какъ ме посрещнаха комаритѣ! И до днесъ още имамъ възпоменание отъ тѣхнитѣ медали.

 

„Що искате: Съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?” Питамъ: по какво конкретно се отличава Божествениятъ животъ, по какво — ангелскиятъ и по какво — земниятъ животъ? Въ човѣшкия животъ има два полюса: полюсъ на доброто и полюсъ на злото. Когато злото е отвѫтрѣ и преодолява, а доброто е отвънъ, тогава има зло на земята. Значи, адътъ господствува на земята. Когато пъкъ доброто преодолява и е отвѫтрѣ, а злото отвънъ, тогава небето управлява. Тъй щото, на земята постоянно се смѣнятъ двѣ камари — камарата на небето и камарата на земята, т. е. камарата на ада. Ту едната камара се разтуря, ту другата. Днесъ земята се управлява отъ камарата на ада, но хората вече се приготовляватъ за нови избори; време е да дойде на власть камарата на небето. Камарата на ада се отличава отъ камарата на небето по слѣдното: въ камарата на ада злото е и вѫтрѣ, и вънъ, а въ камарата на небето доброто е и вѫтрѣ, и вънъ. Какво нѣщо е адътъ? — Мѣсто, дѣто и вѫтрѣ е зло, и вънъ е зло. Какво нѣщо е небето? — Мѣсто, дѣто и вѫтрѣ е добро, и вънъ е добро. Какво нѣщо е човѣшкиятъ животъ? — Мѣсто, дѣто понѣкога отвѫтрѣ е добро, а отвънъ зло, а понѣкога отвѫтрѣ е зло, а отвънъ добро. Това показва, че въ човѣшкия животъ има два полюса.

 

Слѣдователно, ако злото преодолява у хората, тѣ ще иматъ една мѣрка, едно разбиране и за живота, и за науката. Всичко ще бѫде съобразно разбирането на злото. Въ сѫщность злото не е нѣкаква глупава проява и разбиране. То е проява на висша интелигентность, която дава правилни разбирания на Божиитѣ закони. Ако пъкъ доброто преодолява, тогава хората ще иматъ други разбирания, друга мѣрка за нѣщата. Въ такъвъ случай всѣки човѣкъ, споредъ живота, който води, спада или въ единия, или въ другия полюсъ. Какво се забѣлѣзва въ човѣка, въ сърдцето на когото е злото? Такъвъ човѣкъ живѣе въ голѣмо безпокойствие. Отвънъ той може да разполага съ голѣми богатства, да има почитанието на хората, но отвѫтрѣ той е неспокоенъ, не може да спи, има лоши предчувствия и смущения, започва да губи здравето си: краката му отслабватъ, очитѣ му потъмняватъ и т. н. Това показва, че злото е вѫтрѣ въ този човѣкъ. Когато пъкъ доброто е въ сърдцето на човѣка, той може да нѣма петь пари въ джоба си, но е радостенъ и веселъ. Значи, условията сѫ лоши отвънъ, но добри отвѫтрѣ. Този човѣкъ има нѣщо мощно въ себе си, заради което всички хора го обичатъ.

 

Апостолъ Павелъ казва: „Що искате? Съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?” Той още не засѣга ада, но само запитва: „По човѣшки ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?” Азъ отнасямъ тѣзи думи къмъ стиха, който Христосъ е казалъ на ученицитѣ си: „Когато тръгвате на пѫть, не взимайте съ себе си нито тържикъ, нито тояга, нито обуща”. Съ тѣзи думи Христосъ искалъ да каже: не угаждайте на стомаха си — на тържика си; не угаждайте на своенравието си — на своята тояга. Дѣто има тояга, тамъ има и своенравие.” „Не взимай съ себе си нито обуща, нито двѣ дрехи”. Това подразбира: ако имашъ два чифта обуща, или двѣ дрехи, все ще се намѣри нѣкой да бръкне въ торбата ти и да вземе единия чифтъ. Вземе ли нѣщо отъ тебе, тогава ще има споръ. Който носи тояга, пакъ се предвижда споръ, борба. Дълбокиятъ смисълъ, който Христосъ вложилъ въ този стихъ, е слѣдниятъ: който иска да се справи съ себе си, той трѣбва да се освободи отъ закона на противорѣчията. Като се казва „съ тояга ли да дойда при васъ”, не се подразбира физическа тояга, каквато хората познаватъ. Тази тояга, за която апостолъ Павелъ е говорилъ, тя се намира въ Божествения свѣтъ. Тя представя ума на човѣка въ по-високъ свѣтъ отъ физическия. Тъй щото, когато човѣкъ иска да се опре на нѣщо, нека се опре на своя Божественъ умъ. На физическия свѣтъ хората се разправятъ съ физическа тояга.

 

И тъй, стремежи има въ всѣка личность, въ всѣки индивидъ и въ всѣка душа, но тѣзи стремежи се различаватъ. Личностьта е създала стомаха; индивидътъ е създалъ дробоветѣ, а душата е създала мозъка. Значи, дробоветѣ сѫ съединителната връзка между стомаха и главата. Главата и стомахътъ сѫ двата противоположни полюса въ организма на човѣка. Когато говоря за стомаха, азъ не го разбирамъ, както хората го схващатъ, но подразбирамъ една сложна система въ живота на човѣка. Между стомаха и главата на човѣка има тѣсна връзка, затова, като се разстрои стомахътъ, разстройва се и главата. На сѫщото основание има тѣсна връзка и между Божествения и материалния животъ. Земниятъ животъ представя велика лаборатория, въ която трѣбва да се изучава великиятъ животъ въ своята цѣлокупность. И Божествениятъ животъ е велика лаборатория, въ която не се правятъ опити, но се провѣряватъ опититѣ, правени на земята. Който иска да се учи, той непременно трѣбва да слѣзе на земята. Даже и напредналитѣ сѫщества има какво да учатъ на земята, затова и тѣ търсятъ начинъ, да слѣзатъ въ материалния, въ земния животъ, да продължатъ своето учение. Нѣкои слизатъ доброволно, по закона на жертвата; други слизатъ по убѣждение, а трети — чрѣзъ насилие. Нѣкой казва: веднъжъ да отида на небето, не слизамъ втори пѫть на земята. Не, доброволно, или не, човѣкъ все ще слѣзе на земята. По-добрѣ е той да слѣзе доброволно, по свое желание, да се жертвува, да помага на другитѣ, отколкото да го заставятъ на сила. Който не иска да слѣзе доброволно, това подразбира, че той не иска да се подчини на волята Божия.

 

Има една философия за човѣшкия организъмъ, която непрѣменно трѣбва да се проучи. Напримѣръ, трѣбва да се изучи устройството на главата, защото тя е едно отъ условията за проявленията на Божествения животъ. Главата е причина за живота на човѣка. Каквато е главата на човѣка, такъвъ е и неговиятъ основенъ капиталъ. Лицето на човѣка представя капитала, туренъ въ обръщение. То показва, какъвъ капиталъ е изработилъ човѣкъ. Рѫцѣтѣ пъкъ показватъ, не само, какъвъ е капиталътъ, туренъ въ обръщение, но още печалбитѣ и загубитѣ, които тѣ допринасятъ. Тѣлото показва изработеното и придобитото презъ хилядитѣ и милионитѣ години, които сѫ минали преди насъ, както и онова, което сме спечелили и изгубили. Тѣлото говори не само за видимитѣ, но и за невидимитѣ придобивки и загуби, вслѣдствие на това и слѣдъ заминаването си отъ този свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ свързани съ хората. Казвате: слѣдъ смъртьта тѣлото се стопява, изгнива и изчезва. Не, има нѣщо, което и слѣдъ смъртьта на човѣка, не изчезва отъ тѣлото. Напротивъ, слѣдъ като умре човѣкъ, тогава, именно, той даже по-силно чувствува, че е свързанъ съ хиляди и милиони още сѫщества. Значи, съ каквито хора сте били свързани преди смъртьта си, тази връзка ще чувствувате най-силно. Ако сте били свързани съ хора на стомаха, напримѣръ, тази връзка ще чувствувате най-много. Ако сте били свързани съ хора на дробоветѣ, съ тѣхъ ще чувствувате най-силна връзка. Тъй щото, не мислете, че като отидете на онзи свѣтъ, ще бѫдете свободни. Ако на земята сте били свързани съ хора, които живѣятъ само за стомаха си, и на другия свѣтъ ще бѫдете свързани съ тѣхнитѣ желания, които непрекѫснато ще ви пекатъ. Да се измѫчвате отъ тѣзи желания, това е равносилно на положението, въ което може да изпадне човѣкъ съ изтънченъ, развитъ слухъ, когато се намѣри между хора, които постоянно се каратъ помежду си. Или ще мязате на човѣкъ съ силно развитъ литературенъ вкусъ, съ вкусъ къмъ поезията, а при това сте принудени да четете нѣкакъвъ романъ, или друга нѣкаква книга, безъ идея и съдържание. Такъвъ човѣкъ, безъ да иска, ще набръчка лицето си, челото си, ще свие вѣждитѣ си. Защо? — По този начинъ той изказва своето недоволство. Има начинъ, когато човѣкъ може да чете нѣкоя книга, която не задоволява вкуса му, безъ да набръчква лицето си и безъ да свива вѣждитѣ си. Какво отъ това, че нѣкой авторъ употрѣбилъ по-рано глагола, а послѣ мѣстоимението? Въ български езикъ поне много нѣща се търпятъ въ граматическо отношение, когато, особено въ нѣкои езици това не е така. Изобщо, всѣки езикъ има свои особености. Запримѣръ, англичанинътъ не може да каже двѣ думи, безъ да употрѣби личното мѣстоимение „азъ”. Въ него личностьта е силно развита. Той казва: азъ съмъ англичанинъ! Законътъ на Англия е законъ на природата. Каквито сѫ законитѣ на Англия такива сѫ законитѣ и на природата. Англичанитѣ иматъ високо мнѣние за себе си, тѣ сѫ подобни на старитѣ римляни. Отдѣто мине англичанинъ, той все ще фотографира. Англичанинътъ е практиченъ човѣкъ. Въ Европа има главно четири типа народи, съ четири различни характеристики. Тѣ сѫ: славяни, англосаксонци, латини и тевтони.

 

Ще приведа единъ примѣръ за характернитѣ прояви на нѣкои отъ тия народи. Предъ една маса, подъ открито небе седатъ и се разговарятъ англичанинъ, французинъ, германецъ и славянинъ. По едно време и четирмата виждатъ на небето нѣщо като птици, но не могатъ отдалечъ добрѣ да различатъ, какво е. Англичанинътъ веднага взима чантата, тръгва къмъ мѣстото, изважда бинокъла си и започва да изслѣдва какво е това, което хвърчи. Французинътъ веднага отива въ най-близката редакция, да види, дали нѣма нѣщо писано въ вѣстницитѣ по появяването на тѣзи птици. Германецътъ се запѫтва къмъ нѣкоя библиотека, да прочете, дали нѣкой ученъ не е писалъ нѣщо въ миналото по този въпросъ. Славянинътъ, обаче, полегналъ на гърба си върху росната зелена трѣва, погледналъ къмъ небето и спокойно казалъ: орли сѫ това! Той провѣрилъ този фактъ чрѣзъ своята интуиция. Тамъ е философията, да може човѣкъ направо, безъ ничия помощь да провѣри истината. Това не е подигравка, но казвамъ, че всѣки народъ има специфиченъ начинъ за изразяване на своитѣ психологически стремежи и състояния. Англичанинътъ отъ памти-вѣка още е образувалъ тѣзи качества въ себе си. Всѣки човѣкъ има качества, които самъ е изработилъ въ себе си, отъ далечното минало още, и днесъ ги носи, готови въ себе си. Тъй щото, всѣки човѣкъ може да изслѣдва нѣщата, или като англичанина, или като французина, или като германеца, или като славянина. Важниятъ въпросъ е човѣкъ да се добере до Истината, а по кой начинъ ще се домогне до нея, това е второстепенна работа. И като англичанинъ да се добере, не е лошо; и като германецъ да намѣри истината, не е лошо; и като французинъ да намѣри истината, не е лошо; и като славянинъ да намѣри истината, не е лошо. Французинътъ бърза да прочете вѣстницитѣ, да види, какво тѣ пишатъ за истината; Германецътъ отива да провѣри въ библиотекитѣ, да види, какво е писано отъ ученитѣ върху истината; англичанинътъ гледа съ бинокъла си на небето, да види, дали този фактъ нѣма да го доведе до нѣкаква търговия. Забѣлѣзано е, когато англичанитѣ откриятъ нѣкакъвъ островъ, тѣ веднага турятъ на това мѣсто знамето си и казватъ: този островъ е нашъ! Славянитѣ пъкъ, понеже иматъ много земя, тѣ казватъ: не ни трѣбва повече отъ това, което имаме. Туй, което виждаме на небето, сѫ птици; нека си хвъркатъ, както знаятъ и дѣто искатъ. Нека бѫдатъ свободни!

 

„Що искате: Съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?” Отъ този стихъ се вижда, че истинскиятъ животъ може да се развива само при извѣстни условия. Можете да кажете, че така е писано и въ Евангелието. Да, на думи много нѣща сѫ писани, но въ Писанието едновременно има и закони за разбиране на всичко писано въ него. Запримѣръ, вие можете да четете кой и да е поетъ, можете да изучавате кое и да е изкуство, отъ какво и да е гледище, но при това се изисква и дълбоко разбиране на нѣщата. Сега, запримѣръ, мнозина изучаватъ гръцкото изкуство. Питамъ: защо изучаватъ, именно, гръцкото изкуство? На този въпросъ се даватъ разни отговори. Нѣкои пъкъ изучаватъ египетската архитектура. Изобщо, всѣки човѣкъ си има извѣстенъ планъ, извѣстна цѣль, защо изучава тази или онази область отъ изкуствата, или отъ науката. Египтянитѣ представятъ физическия, човѣшкия животъ. Ако е имало държава въ миналото, въ която хората да сѫ живѣли идеално, това е египетската държава. Нѣкои даватъ за примѣръ индуситѣ, но тѣ не могатъ да се сравняватъ съ египтянитѣ. Ако е въпросъ за истинска култура, такава сѫ имали само египтянитѣ въ миналото. Ако биха могли на времето си да се запазятъ отъ чужди влияния, тѣ и до днесъ щѣха да задържатъ своята държава. Докато бѣха запазени отъ чуждо влияние, тѣ имаха държава, на която поданицитѣ живѣеха въ миръ и съгласие цѣли 5 ÷ 6000 години. Влѣзе ли чуждото влияние между тѣхъ, тѣ се развалиха. Сѫщиятъ законъ се отнася и до личния животъ на човѣка. Докато човѣкъ се подчинява на закона на Любовьта, той може да запази своя вѫтрѣшенъ миръ и съгласие; щомъ прѣстане да се подчинява на този законъ, той изгубва всичко.

 

Мнозина схващатъ Бога като личность, искатъ Богъ лично да имъ говори. Не, Богъ не е нито личность, нито индивидъ. Като личность, Той се представя между хората; като индивидъ — между ангелитѣ. Какъ ще си представите Бога като душа? Да си представите душата, това е невъзможно. Всѣко нѣщо, което можете да си представите, има форма, а щомъ има форма, то не е Божествено. Божественитѣ нѣща нѣматъ никаква форма; тѣ иматъ само съдържание. Ако се говори за форми въ Божествения свѣтъ, тамъ формитѣ се отличаватъ по това, че иматъ свѣтлина, т. е. тѣ сѫ само свѣтлина. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, вие ще се намѣрите изключително въ свѣтлината, която може да изпълни изцѣло и сърдцето, и ума, и душата ви. Отъ тази свѣтлина вече вие можете да си създадете, колкото форми искате. Обаче, тѣзи форми ще бѫдатъ пакъ ваши, а не Божествени. По сѫщия начинъ и ние въ живота си създаваме нашъ свѣтъ. Съвременнитѣ хора, напримѣръ, мислятъ, че все има нѣщо на небето, но кой отъ тѣхъ има ясна представа за небето? Преди всичко хората не помнятъ преди колко хиляди години сѫ излѣзли отъ небето. Тѣ отдавна сѫ излѣзли отъ небето, и ако днесъ се върнатъ назадъ, ще намѣрятъ голѣми реформи. Не мислете, че въ Божествения свѣтъ не ставатъ промѣни. Напротивъ, тамъ ставатъ даже по-голѣми реформи и преобразования, отколкото на земята. Въ Божествения свѣтъ ставатъ промѣни, но така хармонично, че не се раждатъ никакви лоши послѣдствия, никакво зло.

 

Сега, азъ не искамъ да отвлѣка вниманието ви въ форми, които сѫ непонятни за васъ, но казвамъ, че тѣзи форми сѫ свързани и съ физическия свѣтъ, вслѣдствие на което Божествениятъ животъ се влива въ физическия. Всички това трѣбва да знаятъ, за да могатъ да си помагатъ. Три източника има, чрѣзъ които Божествениятъ свѣтъ ни влияе: чрѣзъ храната, която иде отъ растителното царство; чрѣзъ въздуха, въ който влизатъ свѣтлината, топлината, магнетизмътъ и електричеството и чрѣзъ мисъльта и чувствата. Слѣдователно, тѣзи сѫ тритѣ най-важни притоци, които постоянно идатъ отъ Божествения свѣтъ, Ако затворите кой и да е отъ тѣзи притоци, вие ще се намѣрите въ голѣмо противорѣчие. Значи, човѣкъ може да възприема Божественото чрѣзъ храната, чрѣзъ свѣтлината, топлината, електричеството и магнетизма и най-послѣ и чрѣзъ всички останали сили, които дѣйствуватъ въ природата. Човѣкъ може да възприема Божественото и чрѣзъ най-възвишената и чиста мисъль. Божественото се възприема и предава специално чрѣзъ най-чистата и възвишена мисъль, защото и въ мислитѣ има различни категории. Запримѣръ, често хората смѣсватъ едно състояние на приятность съ вѣрата. Не, приятното състояние, предизвикано отъ хубави и приятни чувства, още не е вѣра. То е само едно приятно състояние на добри чувства и на чисти мисли, когато истинската вѣра е принципъ на ума, нѣщо съвършено отдѣлно отъ чувствуванията. Нѣкога човѣкъ може да има добро разположение на духа, но духътъ, самъ по себе си, не може да бѫде добрѣ, или лошо разположенъ. Дали сте добрѣ, или лошо разположени духомъ, това е по отношение на вашитѣ чувства. Когато Духътъ дойде между хората, той има двѣ намѣрения: ако ги намѣри злѣ разположени, той ще употрѣби единъ методъ за въздѣйствие; ако ги намѣри добрѣ разположени, той ще употрѣби другъ методъ на въздѣйствие. Споредъ състоянията на хората, той гледа да намѣри съотвѣтенъ методъ, да имъ въздѣйствува. Той може да имъ въздѣйствува или чрѣзъ храната, или чрѣзъ топлината, свѣтлината, електричеството и магнетизма, или най-послѣ чрѣзъ мисъльта и чувствата.

 

Съвременнитѣ хора често си задаватъ въпроса: по кой начинъ може да се поправи свѣтътъ? — Свѣтътъ може да се поправи по три начина. Ако е разстроена стомашната система на човѣка, ще се лѣкува чрѣзъ храната. Ако е разстроена дихателната му система, ще се лѣкува чрѣзъ свѣтлината, топлината, електричеството и магнетизма; и най-послѣ, ако е разстроена мозъчната му система, той ще се лѣкува чрѣзъ мисъльта и чувствата. Искате ли да лѣкувате мозъка си, вие не трѣбва, да допущате въ себе си никаква отрицателна мисъль, като се основавате на закона, че Богъ е абсолютна Любовь, абсолютна хармония. Отхвърлите ли всички отрицателни мисли отъ ума си, веднага ще възстановите въ себе си всичката си сила и мощь. Паметьта ви ще се усили, и вие ще почнете да изучавате музика, поезия, изкуство, наука — всичко това ще започне у васъ да цъвти, да се развива. Само при Божествения животъ човѣкъ мисли и чувствува правилно. Изгуби ли човѣкъ Божествения животъ, въ него остава само животинското. Това е необходимо да се знае, защото въ повечето съвременни хора нѣма чувства, въ пълния смисълъ на думата. У тѣхъ има само елементарни желания, които сѫ така разпокѫсани, че не носятъ нищо полезно за човѣка. За себе си тѣ носятъ нѣщо, но за самия човѣкъ не носятъ нищо хубаво. Божествениятъ животъ е необходимъ за всички хора. Той носи здраве за клѣткитѣ, за мислитѣ и за чувствата на човѣка. Както храната може да разстрои стомашната система на човѣка, така и желанията на човѣка понѣкога сѫ въ състояние да развратятъ неговитѣ клѣтки, неговитѣ мисли и чувства. Ние трѣбва да знаемъ, че и клѣткитѣ сѫ живи сѫщества; и въ тѣхъ има личности, индивиди и души. Слѣдователно, щастието на човѣка зависи отъ това голѣмо, безбройно количество малки души, групирани въ едно цѣло. Не мислетѣ че вие можете да живѣете само за себе си. Никой не може да живѣе за себе си, нито да мисли само за себе си. Ако мислите, че човѣкъ може и трѣбва да живѣе и да мисли само за себе си, вие ще се натъкнете на философия, която носи нещастие. Всички живѣемъ за Бога, за Божията Любовь; умираме за Бога и възкръсваме за Бога. Да любишъ, това е великиятъ смисълъ на живота. Азъ не говоря за обикновената, за човѣшката любовь, но говоря за възвишената, за Божията Любовь, която носи новия животъ и лѣкува хората отъ всичкитѣ имъ рани. Докато човѣкъ има рани, любовьта му не е съвършена; докато човѣкъ има язви въ мозъка си, любовьта му не е съвършена; докато човѣкъ има язви въ стомаха си, любовьта му не е съвършена; докато човѣкъ се безпокои, любовьта му не е съвършена; докато човѣкъ завижда, любовьта му не е съвършена.

 

Казвамъ: Божественото учение иска да обърне хората въ правия пѫть, който Богъ е опредѣлилъ отъ памти-вѣка. Нѣкои хора сѫ разбрали Бога, нѣкои не сѫ Го разбрали, а нѣкои тепърва ще Го разбератъ. Нѣкой пита: какво нѣщо е Любовьта? — Богъ е Любовь. — Ама какъ ще Го разберемъ? Какъ ще Го познаемъ? — Съ стомаха си. Щомъ разберемъ и познаемъ Бога съ стомаха си, тогава сладко ще ядемъ, сладко ще пиемъ, сладко ще спимъ, ще разбираме езика на всички плодове и растения — на царевицата, на житото, на ориза, на ябълкитѣ, на крушитѣ, а сѫщо така ще разбираме езика и на всички животни и птици. Казвате: всичко, каквото Богъ е създалъ, може да се яде. — Да, съгласенъ съмъ съ това, но ако се рѫководите отъ закона на любовьта. Ако ти изядешъ едно агне по закона на любовьта, то ще оживѣе въ тебе; ако не го изядешъ по закона на любовьта, то ще умре въ тебе. Тъй щото, можемъ да ядемъ и птици, и агнета, но само по закона на любовьта. Можете ли, слѣдъ като изядете една птица, да я направите безсмъртна? Ако можете да я направите безсмъртна, тя сама ще се съгласи да стане жертва.

 

Апостолъ Павелъ казва: „Съ що искате да дойда при васъ — съ тояга ли, или съ любовь и кротъкъ духъ?” Тоягата подразбира старото учение. Значи, да се яви споръ, кой е правиятъ пѫть; има ли вѣченъ животъ, или не; коя църква е по-права; мѫжътъ или жената има повече права; кой домъ е на правата страна? Това сѫ все елементарни въпроси, стари работи. Истински вѣрващиятъ, истински религиозниятъ, истински духовниятъ човѣкъ е разрѣшилъ тѣзи въпроси. Обаче, който е влѣзълъ въ новия пѫть, той трѣбва да знае тѣзи нѣща; нѣма защо да се смущава той отъ старото и да запитва, какво е Господъ, сѫществува ли Той и т. н. Ако ти познавашъ Бога съ своята дихателна система, ще имашъ отлични дробове, ще бѫдешъ отличенъ пѣвецъ. Само ония пѣятъ хубаво, които иматъ добрѣ устроена дихателна система. Само ония могатъ да мислятъ и да чувствуватъ правилно, който иматъ добрѣ устроенъ мозъкъ. Задната часть на мозъка се занимава съ обикновенитѣ чувства; горната часть на мозъка се занимава съ възвишенитѣ чувства, а предната часть на мозъка се занимава съ мисъльта. Да любишъ Бога, това не е способность, това е изкуство, това е чувство. Да философствувашъ, това вече е способность. Музиката е способность, тя не спада къмъ областьта на сърдцето. Казватъ нѣкому: ще пѣешъ отъ сърдце! Не, съ сърдце не се пѣе, съ мозъкъ се пѣе. Долната область на мозъка се занимава съ стомаха, т. е. съ грубата енергия, Слѣдователно, въ мозъка има три важни области. Ако главата на нѣкой човѣкъ е продълговата и се развива главно задната й часть, такъвъ човѣкъ е силно чувственъ. У нѣкои хора предната часть на главата, челото е силно развито; тѣ сѫ умствени хора. У нѣкои хора главата е широка. Значи, у тѣхъ е развита стомашната система. Тъй щото, като погледнете главата на човѣка, ще познаете, коя система преобладава въ него, Като знаете това, нѣма да изпадате въ грѣшки и ще можете правилно да градите и работите върху себе си. Всѣки човѣкъ има недовършена работа, за което се изискватъ хиляди години, докато я завърши. Задъ всѣки човѣкъ седи усилена работа за съграждане на новото. Нѣкои очакватъ да отидатъ на небето, да взематъ участие въ тържествата, които се готвятъ тамъ. Тѣ могатъ да взематъ участие въ тѣзи тържества, но преди всичко отъ тѣхъ се изисква велика работа за Бога. Съвременнитѣ хора още не сѫ работили за Бога, тѣ само сѫ се мѫчили и трудили и отсега нататъкъ тѣ ще работятъ за съграждане, за устройване на новото. Какъ ще се работи за съграждане на новото? Нѣма да се започне съ тояга, но ще се започне съ закона на Любовьта, съ кротъкъ духъ. Само по този начинъ човѣкъ може да се абстрахира отъ старото и да живѣе съ новото въ себе си.

 

Казвамъ: за да постигне това, човѣкъ трѣбва да е готовъ да се откаже отъ старитѣ обичаи, да престане да се занимава съ хората. Ако вие се интересувате отъ това, какво прави този, какво прави онзи, ще можете ли да преминете Ниагарския водопадъ само по едно вѫже и съ една върлина въ рѫка? Искате ли по този начинъ да преминете водопада, вие трѣбва да се концентрирате, да забравите рѫкоплѣскането, да не виждате, кой какъ ви гледа, или какво говорятъ за васъ. Вие трѣбва да вървите напредъ, защото отъ концентрирането на вашата мисъль ще зависи благополучното преминаване на водопада. Ако гледате на всички страни и се интересувате отъ хората, вие ще паднете долу, отдѣто никой не може да ви избави. Докато сте на вѫжето, ще мислите само за себе си. Щомъ преминете водопада, свободни сте да гледате накѫдѣто искате. Слѣдователно, и съвременнитѣ хора днесъ сѫ поставени на такова тънко вѫже и ако се интересуватъ отъ това, какво правятъ другитѣ около тѣхъ, тѣ ще паднатъ долу, и никой не ще може да ги извади. Ето защо, тѣ трѣбва да бѫдатъ внимателни. Нѣкой се занимава съ музика, а другитѣ му казватъ: защо се кривишъ така? Той трѣбва да имъ отговори: елате на моето мѣсто, опитайте, какво е, и ако можете, свирете по-добрѣ отъ мене. Ако е въпросъ за смѣлость, мога да ви приведа примѣръ за двамата американци, които преминали Ниагарския водопадъ по вѫже; единиятъ отъ тѣхъ съ върлина въ рѫка, но самъ, а вториятъ съ другаря си на гръбъ. Питамъ: кой отъ двамата е по-смѣлъ: който е на гърба на другаря си, или този, който го пренася по вѫжето? По-смѣлъ е този, който е на гърба на другаря си, защото той трѣбва да има голѣма вѣра въ него. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме такова присѫтствие на духа, че безъ страхъ да преминемъ презъ всичкитѣ мѫчнотии. Казвате: знаете ли, какви мѫчнотии имамъ? Казвамъ: каквито мѫчнотии да имате, колкото и да се клатушкате на една, или на друга страна, никой нѣма да ви сѫди, никой нѣма да ви намирамъ погрѣшки, самъ вървете напредъ. Въ продължителното пѫтуване все ще направите нѣкакво отклонение, но това да не ви спира въ пѫтя.

 

Казвамъ: не се смущавайте отъ отклоненията, които ставатъ въ пѫтя ви. Казвате: между насъ нѣма любовь. — Да, това е едно малко отклонение. — Ама ние не се обичаме. — Това е друго отклонение. Тѣзи отклонения сѫ въ реда на нѣщата, затова не трѣбва да говорите за тѣхъ. Ще бѫде чудно, ако пуснете единъ параходъ въ океана, и той да не се клати. И параходътъ ще се клати, и пѫтницитѣ ще се клатятъ, ще помнятъ кога сѫ минавали съ параходъ презъ океана. И нашиятъ организъмъ е параходъ, съ който ние пѫтуваме. Земята е бурно море или океанъ, презъ който минаваме, Казвамъ: здравъ е параходътъ ви, ще издържи на буритѣ и вълнитѣ. Не може да потъне параходъ, който Богъ е направилъ. Това всѣки трѣбва да има предвидъ и да се не смущава. Възможностьта за потъване на такъвъ параходъ е изключена не сто на сто, а сто и едно на сто. Нѣкой казва: единъ день азъ ще умра. — Това сѫ твои заключения. Ако не грѣшишъ, нѣма да умрешъ; ако грѣшишъ, ще умрешъ. — Ама мога ли да свърша училището? — Ако учишъ, ще свършишъ училището; ако не учишъ, простакъ ще умрешъ. — Дали ще придобия съвършенство? — Ако живѣешъ добрѣ, ще придобиешъ съвършенство; ако не живѣешъ добрѣ, нѣма да придобиешъ съвършенство. Това зависи отъ тритѣ системи на човѣка, отъ вѫтрѣшното разположение на неговия мозъкъ, на неговитѣ дробове и на неговия стомахъ. Това зависи отъ тѣзи три главни връзки въ човѣка: отъ дѣятелностьта на неговата глава, на неговитѣ дробове и на неговия стомахъ. Другояче казано: ако поставимъ Бога за глава на нашия животъ, всичко можемъ да постигнемъ. Нѣкой казва: да вѣрвамъ въ Господа, това е глупава работа. Питамъ: приятелю, глупаво ли е да живѣешъ съ глава? Глупаво е да живѣешъ безъ глава, но не е глупаво да живѣешъ съ глава. Казвате: може ли да се вѣрва въ духоветѣ, които живѣятъ въ задгробния животъ? Питамъ: можете ли да живѣете безъ дробове? Казвамъ: да вѣрвате въ ангелитѣ, това е възвишенъ животъ; то значи да дишашъ. Да вѣрвашъ въ другитѣ хора, това подразбира низшъ животъ: това е животъ на минералитѣ, на растенията и на животнитѣ. Това е животъ още и на стомаха. Обаче, всичко това е необходимость. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога, защото Той е неговата мозъчна система. Той е главата на неговия животъ. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ ангелитѣ, защото тѣ сѫ дробоветѣ на неговия животъ. Човѣкъ трѣбва да вѣрва и въ хората, защото тѣ сѫ неговата стомашна система. При това положение всичко придобива смисълъ. То ще послужи за основа на бѫдещата философия, която ще се развие въ всичката си красота и ще донесе новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Бѫдещитѣ хора ще се радватъ въ тази нова философия, ще се възпитаватъ отъ нея и ще заминаватъ за другия свѣтъ пакъ съ нея. Тогава нѣма да има смърть, но ще има само идване и заминаване отъ единия въ другия свѣтъ.

 

Казвате: какъ да приемемъ това нѣщо? То е превръщане на енергията отъ едно състояние въ друго. За такова превръщане на енергията говорятъ и съвременнитѣ учени. Запримѣръ, когато вѫглищата горятъ, тѣ се превръщатъ въ топлинна енергия. Отъ тази топлинна енергия водата се превръща въ пара, а отъ водата можете да получите електрическа енергия. Отъ превръщането на енергията отъ едно състояние въ друго и ние се ползуваме, като трансформираме енергиитѣ въ нашия организъмъ, Когато не знаемъ, какъ да ги трансформираме, въ насъ се зараждатъ редъ болезнени състояния. Значи, много отъ болеститѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ на незнание, вслѣдствие на което се подпушватъ енергиитѣ въ организма. Днесъ най-даровититѣ, най-великитѣ хора, както и обикновенитѣ хора, сѫ изложени на голѣми страдания. Въпрѣки това, много хора казватъ; и азъ ли трѣбва да страдамъ като другитѣ? — Ако не страдашъ, ти си по-долу отъ обикновенъ човѣкъ. Нѣкои казватъ: хората отъ новото учение сѫ голѣми мистици, много замислени хора, Чудно! Нима само новитѣ хора сѫ мистици? Нима само новитѣ хора сѫ замислени? Всѣки търговецъ е замисленъ. Срѣщашъ единъ търговецъ, нищо не разбира отъ мистицизъмъ, но замисленъ е човѣкътъ. Нѣкой чиновникъ, уволненъ отъ служба, и той мисли, и той става мистикъ. Нѣкой ученикъ не си знае урока, и той мисли, и той става мистикъ. Всички съвременни хора сѫ все мистици. Хора, които нѣматъ полици, сѫ реалисти. Тази реалность, обаче, не е истинска.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какъ нѣкои хора гледатъ на духовнитѣ. Офицеръ и войникъ вървятъ по пѫтя и се разговарятъ. Срѣщатъ нѣкои хора отъ религиозно, отъ духовно общество, и войникътъ запитва офицера: тѣзи хора отъ кои сѫ? — Тѣзи хора сѫ отъ изгубенитѣ. — Кои сѫ изгубени хора? — Слѣдъ време ще разберешъ това. Азъ прибавямъ: дѣйствително, много право казва офицерътъ, че тѣзи хора сѫ отъ изгубенитѣ. Всички хора, които сѫ излѣзли отъ рая, сѫ все отъ изгубенитѣ, но отпослѣ намѣрени. Едно време тѣ бѣха изгубени въ грѣхъ, но сега сѫ намѣрени. Блудниятъ синъ не бѣше ли изгубенъ? — Изгубенъ бѣше, но се намѣри. Мнозина се докачатъ отъ това положение и казватъ: какъ, нима ние бѣхме изгубени? Да, изгубени бѣхте, но трѣбва да се радвате, че сега сте намѣрени. Радвайте се, че намѣрихте правия пѫть. Тъй щото, питатъ ли ви, отъ кои сте, ще кажете: отъ изгубенитѣ нѣкога, а сега намѣрени. Тази е правата философия. Нима откриването на тайни въ природата не говори за изгубени нѣща? Сега всички хора се стремятъ къмъ безсмъртието, да придобиятъ новия животъ.

 

Павелъ казва: „Що искате? Съ тояга ли да дойда при васъ, или съ любовь и кротъкъ духъ?” Азъ казвамъ: съ любовь. И невидимиятъ свѣтъ, и Богъ идатъ при хората все по закона на Любовьта. Въ Бога нѣма абсолютно никаква тояга, и поменъ не сѫществува отъ нея. Въ небето тоягата сѫществува, но само като приятенъ споменъ. Нѣкой ангелъ, като види тояга на небето, цѣлува я и казва: много нѣщо ме научи тази тояга! Ако не бѣше тя, не бихъ научилъ Божията Любовь. А ние какво правимъ съ тоягата? — Начупваме я на нѣколко парчета, хвърляме я въ огъня и я изгаряме. Ангелътъ върши обратното: взима тоягата съ себе си; тя му служи въ живота като магически жезълъ. Добрѣ е всички да имате тази тояга, но вѫтрѣ въ себе си, а не отвънъ.

 

И тъй, всички трѣбва да изучавате системата на вашата глава, системата на вашитѣ дробове и системата на вашия стомахъ. Всички трѣбва да изучавате влиянието на разнитѣ храни, влиянието на въздуха, влиянието на мислитѣ и чувствата и да видите, каква мощна сила упражняватъ тѣ върху кръвьта на човѣка. Тѣ съставляватъ три велики фактора, които, ако не приложите въ живота си, нищо не можете да научите. Това се отнася и до всички велики хора. И тѣ трѣбва да вървятъ по тѣзи три пѫтища. Само по този начинъ може да се очаква идването на новата култура. И тритѣ метода сѫ добри и за личностьта, и за индивида, и за душата. Тѣ ще ви свържатъ съ миналото, съ настоящето и съ бѫдещето.

 

31 недѣлна бесѣда отъ Учителя държана на 22 май, 1927 г. въ гр. София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×