Jump to content

1918_10_06 Да се роди


hristo

Recommended Posts

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата


 

Да се роди

 

„Ако се не роди нѣкой изново” Иоана 3: 3.

„Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Царството Божие е стремежъ на човѣшката душа, а цель и смисълъ на човѣшкия животъ. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види.” Понеже новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христосъ казва, че необходимитѣ елементи за това сѫ вода и духъ. Водата е Божественъ елементъ, който принадлежи на херувимитѣ. Тѣхниятъ физически свѣтъ е съставенъ отъ вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трѣбва да притежава двата елемента — водата, символъ на живота, физическия свѣтъ на херувимитѣ, и духъ — основа на Божественото Царство. Който иска да влѣзе въ Царството Божие, трѣбва да бѫде въ връзка съ ангелитѣ — основа на това царство, и съ херувимитѣ — неговиятъ физически свѣтъ. Безъ тази връзка, т. е. безъ вода и духъ невъзможно е човѣкъ да види Царството Божие. Водата и духътъ сѫ високи върхове, на които трѣбва да се качите, за да видите Царството Божие. Какъ бихте видѣли нѣкоя красива мѣстность въ природата, ако не се качите на високъ планински връхъ? Не се ли качите на върха, предъ васъ ще се изпрѣчатъ нѣща, които ще препятствуватъ на окото да вижда ясно. Тѣ ще правятъ картината мъглива. Мъглата въ човѣшкия животъ е резултатъ на ненуждни и неестествени човѣшки желания. Когато Христосъ казва да не се грижимъ, какво ще ядемъ и какво ще пиемъ, Той има предъ видъ мъглата въ нашия умъ. Трѣбва да се освободимъ отъ тази мъгла, за да виждаме ясно. Тя трѣбва да се излѣе въ видъ на дъждъ, а не да стои пръсната въ въздуха.

„Да се роди.” Какво означава раждането? Българитѣ казватъ, че нѣкоя жена добила. Обаче, добиване и раждане сѫ два различни процеса. За жената се казва, че добила; за пилето, че се излюпило, а за нисшитѣ организми, че се размножаватъ чрезъ дѣление. Раждането пъкъ подразбира бременность на духа съ една Божествена, велика идея. Значи, за да се роди човѣкъ, въ неговото съзнание трѣбва да взематъ участие два елемента: разумътъ, като висша проява на ума, и сърдцето, като условие за проява на чувствата. Съ други думи казано: За да се роди човѣкъ изново, съ ново съзнание, той трѣбва да мине презъ вода и духъ. При разглеждане на въпроса за новораждането, умътъ и сърдцето трѣбва да бѫдатъ свободни отъ всѣкакви предразсѫдъци и предубеждения.

Въ Англия, една депутация отъ жени, членки на благотворително дружество, посетила единъ богатъ английски лордъ, съ молба да пожертвува нѣкаква сума за дружеството. Тѣ отишли въ дома на лорда вечерь. Той ги поканилъ учтиво, предложилъ имъ да седнатъ и позвънилъ на слугата, да дойде да запали лампата. Въ бързината си, слугата драсналъ три клечки кибритъ, една следъ друга, и едва на четвъртото драсване запалилъ лампата. Лордътъ му направилъ бележка, че не е внимателенъ, не трѣбва да изразходва четири клечки кибритъ за едно запалване. Дамитѣ, като чули, какъ лордътъ прави бележка на слугата си за четиритѣ клечки кибритъ, си казали: Не попаднахме на добро мѣсто. Този човѣкъ прави въпросъ за нѣколко клечки кибритъ, а ние очакваме помощь отъ него. Като излѣзълъ слугата, лордътъ се обърналъ къмъ депутацията съ думитѣ: Съ какво мога да бѫда полезенъ на благороднитѣ дами? Тѣ разказали, съ каква цель идатъ при него, и той веднага имъ далъ една сума отъ сто хиляди лева. Тѣ останали очудени отъ щедростьта на лорда. Защо? — Защото имали предразсѫдъка, че пестеливиятъ човѣкъ не може да бѫде щедъръ.

Щедростьта е едно качество, а пестеливость и економия — друго. Защо трѣбва да се изразходватъ две, три и повече клечки кибритъ за запалването на една лампа, когато това може да стане само съ една клечка? Има хора, които сѫ щедри на кибритенитѣ клечки, а като дойдатъ до паритѣ, тамъ сѫ скѫпи, нѣматъ никаква щедрость. Безразборното драсване на клечкитѣ е подобно на многобройнитѣ теории и разисквания върху християнството. Като слушате, какъ се тълкува християнството, ще кажете, че тѣзи хора сѫ тръгнали вече въ правия пѫть. Опитайте да се докоснете до кесията имъ за благотворителна цель, веднага ще се поколебаятъ. За предпочитане е при разискване на въпроситѣ човѣкъ да економисва клечкитѣ, а да дава щедро стотѣ хиляди лева, отколкото обратното — да изразходва клечкитѣ, а да економисва паритѣ.

„Да се роди човѣкъ изново.” — Какъ става новораждането? — Като се роди човѣкъ отъ вода и духъ. Раждането е доброволенъ, Божественъ актъ, а добиването, както казватъ българитѣ, насилнически процесъ. Всички хора мислятъ, че сѫ родени, въ сѫщность, тѣ сѫ добити. Питайте едного отъ сегашнитѣ родени хора, отде е дошълъ, кои сѫ майка му и баща му, кѫде сѫ тѣ днесъ, кѫде е отечеството му, той ще ви каже, че не знае отде е дошълъ и кѫде ще иде. Знае, че родителитѣ му сѫ умрѣли, но кои сѫ тѣ, отде идатъ, сѫщо не знае; кое е истинското му отечество, и това не знае. Какво знание има този човѣкъ? Каква философия има той за живота? Родениятъ отъ Бога знае своя произходъ. Който не знае произхода си, той е добитъ, не е роденъ. Между думитѣ „добиване и убиване” има нѣщо близко. Сѫщо така и на английски думитѣ „лоеръ” (законоведецъ) и „лаеръ” (лъжецъ) сѫ близки по изговаряне, но различни по значение: Като се подхлъзне нѣкога езикътъ, може, вмѣсто законоведецъ да излѣзе лъжецъ и обратно.

Христосъ казва: „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да види Царството Божие.” Превеждаме: За да добиемъ Царството Божие, за да възприемемъ външната свѣтлина, която ще внесе въ нашия умъ цвѣтоветѣ и формитѣ на тѣлата, потрѣбни сѫ впечатления, които отпосле ще се обработватъ. Реални нѣща не сѫ видимитѣ, а невидимитѣ, които възприемаме вѫтрешно. Нѣкой хора, свѣтски и религиозни, иматъ криво схващане, като мислятъ, че виждатъ нѣщата само външно. Външното виждане наричаме гледане. За да видимъ физически единъ предметъ, съзнанието ни трѣбва да бѫде будно. За да виждаме предмета външно и вѫтрешно, т. е. и физически, и духовно, нуждни сѫ мѫдрость и любовь. Не можешъ да познаешъ човѣка, докато не го обичашъ; не можешъ да го разберешъ, докато не се свържешъ съ разумностьта, която работи въ него. Разбиране между хората има само тамъ, дето тоноветѣ вибриратъ хармонично. Когато съчетанието между тоноветѣ е хармонично, казваме, че между тѣхъ сѫществува известна разумность. Въ това отношение, Божествената музика представя проява на мѫдростьта, т. е. на разумно, мѫдро съчетание на тоноветѣ. Когато иска да изрази нѣкоя нѣжна часть отъ пиесата, музикантътъ избира такова съчетание на вибриращитѣ тонове, което може да произведе съответенъ ефектъ върху човѣшката душа. Когато иска да изрази любовьта си къмъ момата, момъкътъ понижава гласа си, да стане тихъ и мекъ. Когато искате да покажете, че сте недоволни отъ нѣкого, вие повишавате гласа си, свивате вежди, намръщвате се, показвате юмруци.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Христосъ говори за новораждането, като условие за вѫтрешно виждане. Както бубата има стремежъ да се превърне въ пеперуда, така и онзи, у когото съзнанието е пробудено, има желание да вижда нѣщата вѫтрешно. Когато работи съ желание да придобие материалитѣ, необходими за неговото новораждане. човѣкъ е на правъ пѫть. Който мисли, че ще намѣри тѣзи материали въ физическия свѣтъ и ще ги получи наготово, той не може да се новороди. Наистина, мѫчнотиитѣ, изпитанията, на които човѣкъ се натъква, до известна степень спъватъ неговото развитие, но той трѣбва да прави усилия, да ги преодолява. Той знае, че смисълътъ на живота е въ Царството Божие, дето ще намѣри своитѣ близки, които обича, и които го обичатъ. Той знае, че смисълътъ на живота е въ придобиване на Царството Божие, т. е. въ придобиване на свѣта на хармонията и красотата, на свѣтлината и простора. Къмъ този свѣтъ, именно, се стремятъ съзнателно и несъзнателно всички мѫже, жени и деца. Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намѣрите въ Царството Божие, въ свѣта на безсмъртието. Не е далечъ отъ насъ този свѣтъ. Той ни обикаля отвредъ; той прониква и въ насъ. Разстоянието отъ нашия свѣтъ до Царството Божие е само една стомилионна часть отъ милиметъра. Причината, дето хората не могатъ да видятъ тази близость, е стремежътъ имъ къмъ периферията на живота. Съ това тѣ се отдалечаватъ отъ Бога и отъ Царството Божие. Има хора, които се стремятъ къмъ центъра на живота, т. е. къмъ Бога, къмъ Неговото царство, но тѣ сѫ малко на брой. Повечето вървятъ къмъ периферията: женитѣ угаждатъ на мѫжетѣ, мѫжетѣ — на женитѣ, майкитѣ — на децата, децата — на майкитѣ и т. н. И това не е лошо, но не е правилниятъ стремежъ, не е правиятъ пѫть на душата. Истинскиятъ пѫть на душата е къмъ Бога. Това означава вѫтрешенъ стремежъ, съсрѣдоточаване на човѣка къмъ неговото висше, Божествено съзнание.

Какъ намира човѣкъ своето висше съзнание, или това на своя ближенъ? Ще кажете, като люби. Вѣрно е, че любовьта отваря всички пѫтища на човѣка, но за коя любовь говорите? Напримѣръ, жената се стреми къмъ своя мѫжъ. — Кѫде е мѫжътъ ѝ? Или кѫде е жената? Тя хваща рѫцетѣ му, гледа го въ очитѣ, но казва, че е студенъ къмъ нея, не я обича. Какви доказателства има тя, че мѫжътъ ѝ не я обича? Нека жената вземе своя термометъръ и провѣри, каква топлина има мѫжътъ ѝ. Ако има 37° топлина, той не е студенъ. Може ли да наречете студенъ онзи човѣкъ, който има 37° топлина? И азъ мѣря съ своя термометъръ и виждамъ, че този човѣкъ има 37° топлина. Значи, друго нѣщо подразбиратъ мѫжътъ и жената, когато сѫ недоволни единъ отъ другъ и се обвиняватъ въ студенина.

Нѣкои казватъ, че Христосъ говорилъ съ символи, служилъ си съ преносния смисълъ на думитѣ. — Вашиятъ езикъ какъвъ е? Какъ е възможно топлиятъ човѣкъ да бѫде студенъ? Азъ пъкъ зная студени хора, които сѫ топли. Колкото е вѣрно вашето твърдение, толкова е вѣрно и моето. Това е неопредѣленъ езикъ, неопредѣлена философия. Действително, има хора, на които топлината не е опредѣлена, постоянно се мѣни. Такава топлина не е истинска. Топлина, която слиза до 35° и се качва до 40°, е промѣнлива. Представете си, че имате едно градуирано шише, раздѣлено на сто дѣления, т. е. на сто градуса. Вие очаквате шишето ви да събира сто кубически сантиметра течность и толкова наливате, но всѣкога оставате изненадани. Защо? — Шишето е пукнато точно на 37то дѣление, и надъ това дѣление течностьта се излива навънъ.

Вие очаквате вашия мѫжъ да има 100° топлина, а оставате изненадани. Той отправя къмъ васъ само 37° топлина. Отъ това гледище, казвате, че мѫжътъ ви е студенъ къмъ васъ, не ви обича. Какво трѣбва да направите, за да ви обича? — Да си купите ново шише, въ което да турите мѫжа си и да го пазите внимателно, да не се пукне нѣкѫде, та топлината и съдържанието му да изтекатъ навънъ. Само така мѫжътъ ви ще има постоянна и неизмѣнна любовь къмъ васъ.

„Да се роди нѣкой изново”. Това значи, да влѣзе човѣкъ въ шишето си, което има 100° топлина и 100 к. см. вемѣстимость. Обаче, 37° топлина не е голѣма. При тази топлина се извършватъ обикновени процеси. При нея човѣкъ не може да разсѫждава зрѣло, нито да люби зрѣло. А човѣкъ трѣбва да се новороди, да придобие новъ елементъ въ живота си. Съвременнитѣ психолози наричатъ „новораждането” процесъ на пробуждане на човѣшкото съзнание; мистицитѣ го наричатъ проникване и проява на Божия Духъ и проява на Божествената душа въ човѣка. Духътъ и душата посещаватъ човѣка и си заминаватъ, но ако останатъ за дълго време въ него, тѣ обхващатъ напълно ума, сърдцето и волята му. Този процесъ наричаме „новораждане”. Тогава човѣкъ е бремененъ съ Божествени мисли и желания. Той е господарь на своя животъ и владѣе изкуството да се качва на небето и да слиза въ ада по свое желание. Като чуватъ да се говори за ада, хората се страхуватъ, плашатъ се отъ лошитѣ духове, не искатъ да ги срѣщатъ на пѫтя си. Който се е новородилъ, не се страхува отъ ада. И да слѣзе тамъ, жителитѣ му го посрѣщатъ добре, всички му ставатъ на крака и му се подчиняватъ. Щомъ напусне ада, тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: Дано не дойде пакъ между насъ. Страшенъ е животътъ въ ада. За да излѣзе оттамъ и да придобие безсмъртието, човѣкъ трѣбва да се новороди.

Каква е разликата между васъ и близкитѣ ви, които сѫ заминали за онзи свѣтъ? Вие сте облѣчени въ дрехи отъ гѫста материя, а тѣ — въ дрехи отъ порѣдка и фина материя; вие ядете и пиете, четете, разговаряте се, а тѣ не могатъ — нѣматъ органи за това. Съ една дума, вашиятъ животъ се различава коренно отъ тѣхния. Каквато е разликата между гѫсеницата и пеперудата, такава е и между васъ и астралнитѣ сѫщества. Тѣ иматъ дотолкова отношение къмъ васъ, доколкото водите добъръ животъ. Видятъ ли, че вие мислите само за ядене и пиене, тѣ се огорчаватъ. Нѣкои хора се отвращаватъ отъ лекия животъ, още докато сѫ на земята. Така и бабитѣ, като виждатъ млади моми и момци да се любятъ, чудятъ се на ума имъ и се питатъ, какъ не имъ омръзнало това. Тѣ мислятъ, че сѫ поумнѣли, че сѫ надрасли тѣзи нѣща. Въ сѫщность, тѣ сѫ далечъ още отъ това. Изкуство е човѣкъ да се отказва доброволно отъ временнитѣ и преходни желания. Изкуство е човѣкъ да има всички условия да пие и доброволно да се откаже отъ пиене. Такъвъ човѣкъ е съ характеръ. Той е разбралъ Божествения животъ.

Какъ се познава човѣшкиятъ характеръ? — По два начина: като турите богатия и високопоставенъ човѣкъ при бедни условия, или като поставите бедния при богати условия. Ако богатиятъ не измѣни убежденията и разбиранията си и запази добритѣ си отношения къмъ хората, той е човѣкъ съ характеръ. Ако бедниятъ не се забрави и запази убежденията, разбиранията и отношенията си къмъ своитѣ близки, и той е човѣкъ съ характеръ. Това сѫ новородени хора, които сѫ изработили нѣщо ценно въ себе си. Има нѣща въ свѣта, които всѣки може да ви вземе — пари, дрехи, кѫщи, имоти, даже и мѫжа, и жената, и сина, и дъщерята. Но има нѣща, които никой не може да ви отнеме. Това сѫ вашитѣ добродетели, вашиятъ характеръ. Никой не може да открадне изкуствата, които притежавате. Кой ще отнеме изкуството на художника да рисува, и на музиканта да свири?

Христосъ казва: „Събирайте си богатства и съкровища, които нито молецъ разяжда, нито ръжда разваля.” Той има предъ видъ събиране на богатства и съкровища, които обуславятъ новораждането. Не прави ли сѫщото и детето, което е въ утробата на своята майка? То гълта хранителни сокове отъ нея, събира богатства, за да си образува органи, необходими за новия животъ. Следъ това то се ражда. Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на създаването на свѣта и пита, защо Богъ създаде свѣта по този начинъ. Защо създаде човѣка съ толкова вѫтрешни органи? Защо му сѫ нуждни мозъкъ, бѣлъ дробъ, сърдце и стомахъ? Не може ли безъ тѣхъ? — Не може. Чрезъ тѣзи органи човѣкъ се свързва съ ангелитѣ, херувимитѣ и серафимитѣ, отъ които черпи знания за своето повдигане.

Въ староеврейски езикъ серафимитѣ се наричали „духове на Божия вѣнецъ”. Чрезъ бѣлия дробъ човѣкъ се свързва съ херувимитѣ. Ето защо, като дишате, мислете за тѣзи духове и за тѣхната мѫдрость. Значи, мѫдростьта се придобива чрезъ дишането. Чрезъ сърдцето си човѣкъ е свързанъ съ друга иерархия, наречена „Престоли”, т. е. Божественъ разумъ. Биенето на сърдцето показва, че сме свързани съ тази иерархия. Защо се страхува човѣкъ отъ спиране на сърдцето? — Да не прекѫсне тази връзка. Ако спре сърдцето, човѣкъ изгубва разума си. Чрезъ стомаха той е свързанъ съ други иерархии — сѫщества на благородството. Ето защо, като се нахрани, човѣкъ става по-разположенъ, по-добъръ, по- благороденъ, готовъ на жертви. Гладенъ ли е, не можешъ да се приближишъ до него. Отъ стомаха се отива въ черния дробъ, чрезъ който човѣкъ се свързва съ друга иерархия, наречена „Власти” или Божествена сила. Разстройството на черния дробъ се познава по пожълтяването на очитѣ. Това показва, че има нѣщо дисхармонично въ чувствата на човѣка. Ако разстройството на черния дробъ е голѣмо, явява се жълтеница. Това показва, че между Божественитѣ власти и човѣка има нѣкаква дисхармония. Какъ се лѣкува жълтеницата? — Чрезъ възстановяване на хармонията между Божественитѣ власти и човѣка. Чрезъ жлъчката човѣкъ е свързанъ съ сѫществата на доброто. Прекѫсне ли се тази връзка, жлъчката се пука. Следователно, изгубването на доброто въ човѣка и пукването на жлъчката, това сѫ синоними. Казватъ за нѣкого, че е много жлъченъ. За да се намали жлъчностьта, трѣбва да се увеличи добротата на човѣка. Когато жлъчката е въ нормално състояние, добротата и любовьта се увеличаватъ. Ако омразата се увеличава, любовьта се намалява. Това е законъ, който регулира отношенията между силитѣ. Никой не може да избѣгне този законъ. Каже ли нѣкой, че не иска да бѫде добъръ, той ще бѫде лошъ. Ако не иска да бѫде ученъ, ще бѫде невежа. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ възвишеното, което може да го предпази отъ деградиране. Следъ черния дробъ се отива въ далака, чрезъ който човѣкъ се свързва съ друга иерархия — Началствата, наречени Божествена Правда и победа въ свѣта. Увеличаването и разстройството на далака показва, че правдата е нарушена, и човѣкъ е въ дисхармония съ Началствата. Друга иерархия сѫ арахангелитѣ, сѫщества на Божията слава. Тѣ рѫководятъ народитѣ. Тѣ иматъ отношение къмъ бъбрецитѣ. Който не слави Господа и не се въодушевява отъ великото въ природата, не може да бѫде въ връзка съ арахангелитѣ и страда отъ разстройство въ бъбрецитѣ. Ще каже нѣкой, че нѣма защо да се възхищава отъ великото въ природата, докато предъ него стои трапеза съ печени пиленца, прасенца и буйно червено винце. Нѣма защо да търси смисъла на живота, когато го вижда реално предъ себе си. Така мисли животното, но човѣкътъ на XX вѣкъ не може да мисли по този начинъ и да се възхищава отъ преходни нѣща. Утре ще го заболятъ бъбрецитѣ и ще търси причината на заболяването. Най-после слизаме до иерархията на ангелитѣ, които сѫ основа на живота. За да бѫдемъ въ връзка съ тѣхъ — всички хора — мѫже, жени и деца трѣбва да раждатъ. Който не може да роди една възвишена мисъль, едно добро желание, не е свързанъ съ ангелитѣ. Всѣки моментъ трѣбва да раждате. Който не ражда, самъ прекѫсва връзката си съ ангелитѣ. Като се върнете по домоветѣ си, нека всѣки се запита, защо има мозъкъ, бѣлъ дробъ, сърдце, стомахъ, черенъ дробъ, далакъ и бъбреци. Така ще си спомните за връзката, която сѫществува между възвишения свѣтъ и васъ. Само така ще разберете, че не сте свободни да мислите, да чувствувате и да действувате, както искате.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Какво представя новораждането? — Съвокупность отъ последователни процеси. Новородениятъ държи зрѣла ябълка въ рѫката и вижда въ нея редица процеси, извършени единъ следъ другъ. Той опитва вкуса на зрѣлата ябълка и казва, че животътъ има смисълъ. Докато дойде до новораждането, човѣкъ разбира живота дотолкова, доколкото познава процеситѣ, презъ които е миналъ, които наблюдава и изучава. Който е проследилъ покълването на ябълката и преждевременно я отскубналъ, той знае само този процесъ. Обаче, ябълчната сѣмка минава презъ покълване, разлистване, цъвтене, връзване и узрѣване на плода. Изучавайте всички процеси, които ставатъ въ природата, за да разберете себе си и своитѣ ближни. Който е миналъ презъ процеситѣ на развитата ябълка, той се е новородилъ, той е ученъ човѣкъ. Той не се страхува отъ горчивата н кисела ябълка, защото знае, че процеситѣ въ нея не сѫ завършени. При това положение, той не може да каже, че животътъ е горчивъ, че нѣма смисълъ. Всички хора познаватъ живота, но отчасти. Всѣки го опиталъ донѣкѫде, както ученитѣ, които познаватъ развитието на ябълчната сѣмка само въ нѣкои отъ нейнитѣ фази. Малцина сѫ имали търпение да наблюдаватъ всичкитѣ процеси отначало докрай. Такива сѫ познанията на хората и въ различнитѣ области на науката.

Нѣкой възприеме идеитѣ на новото учение, на любовьта, върви до едно мѣсто и казва: Кой ще чака края на това учение? Нѣмамъ търпение да видя резултата. Сега има по-важни работи. Той се отказва още въ началото. Кои сѫ важнитѣ работи? — За момата е важно да намѣри нѣкой момъкъ, да я храни и облича; за момъка е важно да намѣри нѣкоя мома, да гледа кѫщата му и да му готви. Всѣки намира смисълъ въ нѣщо преходно и за нищо друго не мисли. Друга категория хора едва издържатъ да видятъ новото учение съ листа и пѫпки и се отказватъ; намиратъ, че времената сѫ тежки, трѣбва да подобрятъ положението си, да помогнатъ за повдигане на отечеството имъ. Въ този стремежъ тѣ помагатъ на себе си, а не на отечеството си. Трета категория хора, като видятъ, че идеитѣ, които подържатъ, се разцъвтяватъ, тѣ спиратъ дотукъ и започватъ да се организиратъ въ общества и казватъ: Да приложимъ вече идеитѣ си въ борба съ злото. Нѣма защо да се спираме върху Христовитѣ думи, да не се противимъ на злото. Тръгватъ тѣ въ борба противъ злото, но нѣматъ никакъвъ резултатъ. Четвъртата категория продължава пѫтя си къмъ Божественото учение, съ търпение дочакватъ връзване на плода и узрѣването му. Всички трѣбва да се въорѫжатъ съ търпение да вкусятъ отъ плодоветѣ па дървото, което Христосъ е посадилъ. Опитайте плодоветѣ на това дърво, за да влѣзете въ връзка съ възвишенитѣ духове отъ различнитѣ иерархии.

Нѣкои искатъ да знаятъ, ще се познаватъ ли, като отидатъ на онзи свѣтъ. Колкото се познавате на земята, толкова ще се познавате и на онзи свѣтъ. Голѣмо разнообразие сѫществува и на земята, и въ другия свѣтъ. Такова разнообразие сѫществува и въ проявитѣ на хората въ приложението на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество е специфична проява на любовьта. Хората не виждатъ това разнообразие, но възвишениятъ свѣтъ се интересува. Тамъ всички сѫщества спиратъ работата си за моментъ и отправятъ вниманието си къмъ сѫществото, което люби. Необятна е любовьта въ своитѣ прояви, необятна е и въ голѣмото си разнообразие. Можете ли да изчерпите водата отъ единъ изворъ съ пълнене на бутилки? При това, водата въ всѣка пълна бутилка се различава отъ водата въ бутилката, която се пълни. Водата, която е текла преди десеть години, се различава отъ тази, която тече днесъ; днешната вода ще се различава отъ бѫдещата. Водата на миналитѣ вѣкове се различава отъ нашата. Това се отнася и до човѣшкитѣ чувства и мисли, до проявитѣ на любовьта и мѫдростьта.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Съ това Христосъ иска да каже, че който не се роди отъ вода и отъ духъ, не може да разбере проявитѣ на великата Божия Любовь и Мѫдрость, не може да разбере смисъла на живота, не може да придобие вѫтрешна радость, доброта и сила. Да се родишъ отъ вода, това значи, да станешъ пластиченъ и подвиженъ като нея. Нѣма сѫщество по-силно отъ водата, и нѣма сѫщество по-слабо отъ водата. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде слабъ като водата, за да стане силенъ като нея. Когато нѣкой пита, защо сме слаби, отговарямъ: За да станемъ силни. Слабото съдържа въ себе си елементитѣ на силното. За да се прояви силното, нуждни сѫ условия. „Отъ вода и духъ”. Духътъ подразбира разумния принципъ, който владѣе изкуството да превръща малкитѣ и слабитѣ нѣща въ велики и силни. Думитѣ на Христа „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие”, подразбиратъ: Когато слабото и великото влѣзатъ въ човѣка, той може да види Царството Божие. Който не е билъ слабъ, никога не може да бѫде силенъ. Въ този смисълъ, задачата на човѣка се заключава въ използуване на най- малкитѣ страдания, да извае отъ тѣхъ нѣщо велико и ценно. Много отъ страданията на хората се дължатъ на неправилното поставяне на нѣщата. Тѣ сѫ поставили Божественитѣ нѣща на последно мѣсто, а човѣшкитѣ на първо, съ което внасятъ голѣма дисхармония въ живота си.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Новораждането е необходимость въ живота; то опредѣля неговия смисълъ. Като се стреми къмъ новораждане, човѣкъ се разширява. Който не разбира смисъла на новораждането, разширява се, безъ да знае защо. И, въ края на краищата, самъ се обременява и отегчава. Той си прави кѫщи, купува си имоти, дава подъ наемъ, но вмѣсто да осмисли живота си, повече се обърква. Наемателитѣ се каратъ помежду си, и той се кара съ тѣхъ; тѣ не плащатъ редовно наемитѣ си, причиняватъ повреди на кѫщата и т. н. Тукъ може да се приложи поговорката: Нѣмала си баба белица, купила си прасенце.” Това значи неразбиране на великия процесъ на новораждането. Човѣкъ не е дошълъ на земята да си прави кѫщи, да ги дава подъ наемъ, да става рентиеръ. Той е дошълъ да работи съ ума, съ сърдцето и съ волята си.

Преди да е билъ готовъ за работа, трѣбвало да мине презъ мѫчението и труда. Казано е, че човѣкъ се мѫчи, ангелитѣ се трудятъ, а Богъ работи. Често Богъ запитва ангелитѣ: Какво правятъ хората на земята? — Мѫчатъ се. Впрегнали сме ги да копаятъ и оратъ нивата. Богъ отговаря: Нека я изоратъ и посѣятъ. Следъ това ще дойда Азъ, да я ожъна. Като събера житото, ще ги извикамъ, и всички заедно ще седнемъ да си похапнемъ. Така Богъ работи. Следователно, който прави добро на хората и ги люби, той работи. Да учишъ и възпитавашъ хората, това е трудъ; да имъ готвишъ, да чукашъ лукъ и месо, това е мѫчение. Не е тежка работата на човѣка; тежко е, че усилията му оставатъ неоценени. Следъ като прекаралъ съ часове въ кухнята, ще му кажатъ: Нищо не струва яденето. — Докога ще се мѫчимъ? — Докато разберете смисъла на живота и се откажете отъ неестественитѣ желания, които водятъ къмъ неестествени пѫтища.

Едно време Богъ направилъ две рѣки, които пусналъ да текатъ по опредѣленъ пѫть: едната вървѣла надолу. а другата — нагоре. Първата рѣка минавала презъ черноземъ, поради което била мѫтна; втората минавала презъ чисти пластове, затова водата ѝ била чиста. До едно мѣсто и дветѣ рѣки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло редъ да се раздѣлятъ, тѣ решили да направятъ нѣкѫде дупка, да слѣятъ водитѣ си, да се усилятъ и съ това да подобрятъ положението си. Направили дупка, слѣли водитѣ си и образували една рѣка, водата на която била мѫтна. Тѣ не постигнали желанието си, да придобиятъ чистъ животъ, и, въ края на краищата, понесли последствията на своето неблагоразумие. Неестественитѣ пѫтища всѣкога носятъ лоши последствия. Това става и въ съвременнитѣ общества. Вмѣсто да следватъ пѫтя, който Богъ имъ опредѣлилъ, тѣ се отклоняватъ и тръгватъ по неестественитѣ пѫтища на живота. Грѣшникътъ да върви по своя пѫть, праведниятъ — по своя, но никога да не смѣсватъ пѫтищата си.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Новораждането не подразбира сливане водитѣ на две рѣки, и дветѣ да изгубятъ чистотата си. Новораждането подразбира възприемане на Христовия животъ въ себе си: чистата вода ще приеме Христовия животъ и ще следва своя пѫть. Мѫтната вода първо ще мине презъ земнитѣ пластове, ще се пречисти и, като стане бистра, и тя ще възприеме Христовия пѫть и ще продължи движението си. Пѣсъчнитѣ пластове, презъ които се пречиства водата, сѫ страданията. Днесъ и българитѣ минаватъ презъ земнитѣ пластове, т. е. презъ страданията, за да се пречистятъ. Единъ день всички, които сѫ преминали презъ страданията, ще благодарятъ и ще видятъ, какво сѫ придобили. Пазете правилото, да не вливате чистата вода въ нечистата, чистия животъ въ нечистия, но да се стремите къмъ процеса на новораждането, който носи благоприятни условия за вашето развитие. Ако ви пита нѣкой, какво носи новораждането, отговорете: Новораждането носи въ себе си условия за запалване на изгасналитѣ свѣщи на хората, за изправяне недѫзитѣ на тѣлата имъ, за отваряне очитѣ на слѣпитѣ, ушитѣ на глухитѣ и т. н. Само Богъ е въ състояние да оправи живота на хората. Само Той е въ състояние да издигне падналитѣ хора и да оправи тѣхния пѫть. Само Той е въ състояние да оправи изопаченитѣ сърдца на майкитѣ, изкривенитѣ умове на бащитѣ, разстроенитѣ жлъчки на синоветѣ и разстроенитѣ далаци на дъщеритѣ. Когато се изправятъ хората, тогава ще се създадатъ благородни общества и семейства. Докато се оплакватъ отъ разстройство на черния дробъ, на жлъчката, на бъбрецитѣ и на далака, никакво подобрение не може да се очаква.

Когато всички удове на човѣшкия организъмъ се оправятъ, тогава и свѣтътъ ще се оправи. Постѫпвайте и вие като Бога. Видите ли, че умътъ и сърдцето на брата ви сѫ изопачени, не го критикувайте, но му помогнете да се изправи. Това значи, да правите добро. Какъ ще направите добро, не мислете. Важно е да имате желание да го правите. Силното желание отваря очитѣ на човѣка и му дава възможность да помага. Ако си гладенъ, за предпочитане е да ти дадатъ черенъ хлѣбъ, отколкото да очаквашъ съ дни и седмици обещания бѣлъ хлѣбъ. Много време ще чака гладниятъ за бѣлъ хлѣбъ! За предпочитане е приживе да дадешъ нѣщо на човѣка отъ богатството и благата си, отколкото да му оставишъ следъ смъртьта си хиляди или милиони лева. Малкото, дадено на време, струва повече отъ многото, дадено не на време. Богъ дава всѣкога на време и на мѣсто. Хората отлагатъ нѣщата за далечното или близко бѫдеще. Не, доброто, което си намислилъ да направишъ, направи го още днесъ. Отлагането не разрешава въпроситѣ.

Днесъ отъ всички хора се изисква да поставятъ доброто за основа на своя животъ. Това се иска и отъ българитѣ. Хората изневѣряватъ на доброто, когато искатъ да придобиятъ повече знания, богатства, сила, отколкото могатъ да носятъ. Право ли е това? Има ли смисълъ, богатиятъ да се облѣче съ новитѣ си и скѫпи дрехи, да тури на рѫцетѣ си златни пръстени, на гърба си раница, пълна съ скѫпоценности и така да мине презъ гѫста гора, дето има разбойници. Тѣ ще го пресрещнатъ, ще го убиятъ и ще го обератъ. За да мине спокойно презъ гората, той трѣбва да облѣче старитѣ си дрехи и на гърба си да носи раница съ малко хлѣбъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изненади: на всѣка стѫпка могатъ да го срещнатъ разбойници и да го нападнатъ. Животътъ носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днесъ могатъ да се използуватъ. Който е дошълъ до състоянието на пеперудата, ще се ползува отъ добритѣ условия на живота; който не е излѣзълъ отъ състоянието на гѫсеницата, ще гризе листата на дърветата и ще се оплаква отъ условията на живота.

„Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Съ други думи казано: Ако не поправите мозъка, бѣлия дробъ, стомаха, жлъчката, черния дробъ, бъбрецитѣ си и ако не раждате, не можете да бѫдете добъръ, силенъ, разуменъ и благороденъ човѣкъ. Това е учението, което можете да приложите въ живота си. Ако нѣкой се оплаква, че мозъкътъ му не работи, както трѣбва, кека мисли усилено, да прочисти пѫтищата, по които текатъ умственитѣ енергии. — Голѣми мѫчнотии имамъ. — Приложи волята си, за да се справишъ съ мѫчнотиитѣ си. Прилагайте ума, сърдцето и волята си съзнателно, за да живѣете добре. Това не значи, че ще избѣгнете мѫчнотиитѣ. Много мѫчнотии ще имате, но ще ги преодолявате. Много пѫти човѣкъ ще се излюпва, много пѫти ще се добива, докато най-после се роди и види Царството Божие. Между сегашното виждане и тогавашното ще има голѣма разлика. Нѣкой видѣлъ Христа, Бога, а като го питатъ, роденъ ли е отъ вода и духъ, нищо не може да каже. Който не знае, дали е роденъ отъ вода и духъ, не може да види нито Бога, нито Христа. Той е видѣлъ обикновенъ човѣкъ, съ бѣла брада и съ корона на глава, но това не е Богъ. Ако види нѣкой младъ момъкъ, това не е Христосъ. — Видѣхъ ангелъ. — Въпросъ е, дали си видѣлъ истински ангелъ. И малкото дете минава за ангелче, но между него и истинския ангелъ има голѣма разлика. Да видишъ ангелъ, това значи, да се преобрази цѣлия ти животъ. Ти ставашъ по-добъръ, разширявашъ се, придобивашъ по-голѣма свѣтлина. Да видишъ Бога, това значи, да станешъ светия.

„Само чистиятъ по сърдце може да види Бога.” Мойсей, който бѣше чистъ и светъ човѣкъ, само единъ пѫть видѣ Бога, и то гърба, а не лицето Му. Животътъ ви ще се преобрази, ако видите само една частица отъ Бога. За да видите поне частица отъ дрехата Му, вие трѣбва да се освободите отъ своитѣ отрицателни прояви: злоба, зависть, омраза, гнѣвъ и др. Защо не изслушвате спокойно вашата сестра или вашия братъ, когато ви разправятъ свои красиви опитности? Не завиждайте на никого. Ако днесъ нѣкой има една хубава опитность, вие ще имате на другия день. Нѣма човѣкъ въ свѣта, на когото да не се дава известно благо. Отворете ума и сърдцето си, да възприемете красиви мисли и чувства. Когато едновременно въ ума и въ сърдцето ви влѣзатъ една благородна и възвишена мисъль и едно благородно чувство, вие ще се новородите и ще бѫдете готови да се жертвувате за тѣхъ. Не гледайте на нѣщата и на проявитѣ само отъ външната имъ страна. Често външностьта лъже хората. Отивате нѣкѫде на гости и казвате, че домакинята не била любезна къмъ васъ, не ви се усмихнала. Каква усмивка искате: както котката се усмихва на мишката, или както майката на своето любимо дете? Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, съ затворени очи, като че не я вижда. Щомъ я хване между лапитѣ си, тогава ѝ се усмихва. Обаче, майката се усмихва вѫтрешно, едва забелязано, на своето дете. Помнете: външната усмивка не е всѣкога искрена и чиста. Не е набоженъ онзи, който нѣма любовь въ себе си. Не е християнинъ онзи, който говори да правишъ добро, безъ да прилага доброто.

Човѣкъ трѣбва да различава истинското добро отъ привидното, както и истинското зло отъ привидното. Нѣкой изпразва кесията ви и казва, че направилъ това съ цель да помага на беднитѣ. Понеже вие не сте изпълнили задължението си къмъ беднитѣ, той го изпълнява вмѣсто васъ. Остави човѣка свободенъ, самъ да изпълни задълженията си. Това не е християнство. Това не е процесъ на новораждане. Всѣки трѣбва да се новороди, за да могатъ водата и духътъ да работятъ въ него, да създадатъ условия за придобиване на любовьта, на мѫдростьта, на радостьта и на силата. Само така човѣкъ може да види Царството Божие. Само Учительтъ може да помогне на ученика, да придобие условията за влизане въ Царството Божие. Ако слънцето не изпраща своята свѣтлина и топлина, земята сама нищо не може да ни даде. Безъ учитель ученикътъ нищо не може да направи.

„Ако се не роди нѣкой изново.” Това значи: ако не се свържете съ възвишенитѣ сѫщества — съ ангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ, началствата, престолитѣ, не може да се новородите. Новораждането освобождава човѣка отъ смъртьта, която го ограничава и лишава отъ условия за придобиване на всички добродетели. Нека всѣки каже въ себе си: Праведниятъ не умира. Никой не може да вземе добродетелитѣ му, никой не може да вземе душата му. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема.”

Задачата на всѣки човѣкъ, на всѣки българинъ е да познае своя Баща и да каже: Готовъ съмъ вече да изпълня първо волята на Баща си, а следъ това и на своя ближенъ. Богъ ще му отговори: Да бѫде благословенъ този народъ, този човѣкъ, който е готовъ да ми служи съ любовь. Азъ ще платя всичкитѣ му дългове, ще му направя нова кѫща, ще му дамъ добри синове и дъщери.

Иде Божието благословение върху българския народъ. Иде Божието благословение за всички народи. Които сѫ готови, ще провѣрятъ това следъ десеть години, други нѣкои — следъ сто години, а най- неподготвенитѣ — следъ хиляда години. Всички ще провѣрятъ, че думитѣ ми сѫ истинни и ще кажатъ: Благодаримъ Ти, Господи, че отвори очитѣ ни да виждаме. Тогава всички ще се убедите, че страданията, които днесъ преживявате, не могатъ да се сравнятъ съ славата, която ще дойде следъ десеть, сто или хиляда години.

17. Беседа отъ Учителя, държана на 6 октомврий, 1918 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...