Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_04_10 Двама синове

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 30 октомври 2015 - 02:35

"Вехтото премина", Сила и живот, IX серия, т.4 (1927),

Книгата съдържа беседи на Учителя от 03.04.1927 г. до 19.06.1927 г. Издание 1931 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Двама синове

 

„Нѣкой си человѣкъ имаше двама синове“.

Матея 21:28

 

„Нѣкой си человѣкъ имаше двама синове“. Защо този човѣкъ имаше двама, а не единъ синъ? Изобщо, човѣшкиятъ животъ започва съ принципа на числото двѣ. Двойката прѣдставя човѣка, изразенъ на физическия свѣтъ. Двамата синове прѣдставятъ цѣлото човѣчество. Отъ памти-вѣка тѣ се ширятъ по земята. Единиятъ се обѣщава да изпълни волята на баща си, но не я изпълнява, другиятъ пъкъ отрича да я изпълни, а послѣ се разкайва и я изпълнява. Главното е, че този баща ималъ двама синове. Единиятъ синъ прѣдставя творческия принципъ въ човѣшката душа; този принципъ твори. Другиятъ синъ прѣдставя съграждащия принципъ, т. е. принципътъ, който гради. Слѣдователно, когато животътъ не се развива правилно, когато се явява нѣкакво затягане въ него, това се дължи на факта, че тѣзи два принципа не дѣйствуватъ едноврѣменно.

 

Сега, ако нѣкой отъ съврѣменнитѣ проповѣдници би говорилъ върху този стихъ, той би обърналъ внимание главно върху послушанието. Обаче, когато Христосъ е изказалъ този стихъ, Той е говорилъ още много нѣща, които не сѫ писани въ Евангелието. Проповѣдникътъ ще каже, че единиятъ синъ послушалъ баща си, обѣщалъ да изпълни волята му, но не я изпълнилъ; другиятъ не послушалъ баща си, отрекалъ се да изпълни волята му, но послѣ се разкаялъ и изпълнилъ. Той ще развие тази тема по всичкитѣ правила на хомелетиката, т. е. по всички правила на науката за проповѣдване. Споредъ съврѣменнитѣ проповѣдници, който не е училъ хомелетиката, той нищо не знае.

 

И тъй, тѣзи двѣ положения — на послушание и на непослушание — сѫществуватъ въ човѣка. Тѣ сѫ двѣ мощни разположения, двѣ мощни състояния, присѫщи на човѣшкото съзнание. Въ този смисълъ човѣшкото съзнание често се раздвоява. За такъвъ човѣкъ се говори и въ Писанието: „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Значи, подъ думата „двоеуменъ“ се разбира човѣкъ, който е раздвоенъ въ съзнанието си. Какво лошо има въ това, човѣкъ да бѫде раздвоенъ? Да се раздвои човѣкъ въ съзнанието си, това подразбира да разпрѣдѣли работата си. Запримѣръ, ако единъ учитель прѣподава по музика и минава за добъръ музикантъ, той едноврѣменно не може да прѣподава добрѣ и рисувание. Слѣдователно, единъ учитель не може едноврѣменно да прѣподава два прѣдмета по единъ и сѫщъ начинъ. Ако по единия прѣдметъ е специалистъ, другиятъ прѣдметъ ще бѫде по-слабо застѫпенъ. Има прѣдмети, които не си съотвѣтствуватъ. Може ли, напримѣръ, учительтъ по музика да прѣподава еднакво успѣшно и по земледѣлие, или обратно — учительтъ по земледѣлие да прѣподава музика? Може ли той да оре и да свири еднакво добрѣ? Орачътъ не може да бѫде музикантъ. Овчарьтъ, обаче, може да бѫде музикантъ. Той върви цѣлъ день подиръ овцитѣ и свири, и пѣе. Азъ употрѣбявамъ думата „овчарь“ и въ прѣносенъ смисълъ. У човѣка има мисли, които мязатъ на овцитѣ. И ако той знае, какъ да ги пасе, тѣ ще му донесатъ голѣми богатства.

 

Съврѣменнитѣ хора иматъ материалистически разбирания за живота. Тѣ очакватъ всички блага да имъ дойдатъ отвънъ, да капятъ прѣдъ тѣхъ като круши. Обаче, човѣкъ трѣбва да знае, че всички плодове, които капятъ отъ дърветата, не сѫ здрави. Всѣки плодъ, който самъ окапва, той или не е узрѣлъ, или е червивъ. Здравъ плодъ е този, който и вѣтъръ да го брули, пакъ не окапва, но чака да дойде господарьтъ му, и самъ да го откѫсне. Всички други плодове, които окапватъ отъ дървото, прѣди още да е дошълъ господарьтъ, сѫ хилави. На сѫщото основание всѣки човѣкъ, който пада на земята отъ най-малкия вѣтрецъ, и той е хилавъ. Нѣкой казва: азъ имамъ идеалъ, вѣрвамъ въ Бога. — Въ Бога вѣрва, но при най-малката буря на земята се събаря. Питамъ: какъ е възможно, ти, този великъ герой, който едно врѣме седѣше отгорѣ на дървото и разискваше, сега се търкаляшъ на земята? Азъ говоря на наученъ езикъ, не говоря по форма. Разбиране се изисква сега отъ хората. Днесъ едни хора се занимаватъ съ минералогия, други — съ ботаника, трети — съ зоология, четвърти — съ антропология и т. н. Питамъ, обаче: какви сѫ, напримѣръ, дълбокитѣ разбирания на минералога за скѫпоцѣннитѣ камъни? Нѣкой минералогъ ще каже, че забѣлѣжителното у скѫпоцѣннитѣ камъни е това, че тѣ се явяватъ въ хубави кристални форми. Може ли този минералогъ да каже, коя е била интимната замисъль на природата, когато е образувала кристалитѣ? Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъль при образуване на кристалитѣ. Тѣ сѫ се образували по силата на нѣкакви външни, механически условия. Не е така. Въ живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: въможно ли е минералозитѣ да не знаятъ тѣзи въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалитѣ плодове, знае, кой е създалъ самитѣ плодове. Свинята взима плода отъ земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създалъ, какъ го е създалъ и т. н. Свинята казва: който е създалъ плода, той да му мисли. Моята работа е само да ямъ. Питамъ: каква е била интимната мисъль на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъль на природата, когато е създавала животнитѣ? И най-послѣ, каква е била интимната мисъль на природата, когато е създавала човѣка? Това е задача на философията, отъ която зависи живота на хората. Ако хората бѣха разбрали, какво нѣщо е минералогията, тѣ биха избегнали много нещастия въ своя животъ. Ако тѣ бѣха разбрали, какво нѣщо е ботаниката, зоологията, и редъ още науки, тѣ биха избѣгнали много нещастия въ живота си и много блага биха спечелили. Ако тѣ бѣха разбрали, какво нѣщо е психологията, великата наука за човѣшката душа, тѣ биха избегнали много нещастия въ живота си. Питамъ: защо природата, като е създала скѫпоцѣннитѣ камъни, ги е заровила така дълбоко въ земята, а не ги е турила нѣкѫдѣ на повърхностьта? Ще кажете, че това е нѣкаква случайность. Обаче, случайностьта е законъ на рационалнитѣ числа. Тъй щото, случайностьта е рационално число, което седи извънъ границитѣ на земния животъ. Случайностьта е движение, което не се опрѣдѣля отъ законитѣ на земята. Тя излиза отъ орбитата на земята, а сѫщеврѣменно влиза въ нея, както нѣкоя отсѣчка излиза отъ линията и пакъ влиза въ нея. Отсѣчката излиза отъ орбитата на нѣкоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала въ дадената линия.

 

Какъ е възможно да е попаднала случайно? Какъ ще си обясните тогава слѣднитѣ научни положения: има комети, които всѣки день минаватъ прѣзъ слънчевата система; има други категории комети, едни отъ които минаватъ прѣзъ слънчевата система само по единъ пѫть прѣзъ 2,000, или 3,000, или 10,000, или 100,000 години, а нѣкои минаватъ дори само единъ пѫть прѣзъ милионъ години. Какво ще отговорите за тѣзи научни данни? Ще кажете, че тѣ сѫ прѣдположения. Възможно е да сѫ прѣдположения, но и математиката си служи съ прѣдположения, съ допущения. Запримѣръ, нѣкой математикъ иска да докаже, че дадено число е функция на друго число. И той прѣдполага едно, прѣдполага друго, докато най-послѣ докаже това, което го интересува. Така и въ живота прѣдполагатъ, че нѣкой човѣкъ е простъ, или не е простъ, или че нѣкой човѣкъ е уменъ, или не е уменъ и най-послѣ се убѣдятъ въ това, което ги интересува.

 

Сега, въпросътъ не се отнася до познанието. Познанието прѣдставя сѣнки на живота. Хубаво нѣщо сѫ и сѣнкитѣ, но тѣ прѣдставятъ голѣми изненади за влюбенитѣ хора. Каква по-голѣма изненада има за хората отъ тази, когато сънуватъ, че сѫ намѣрили голѣми богатства, съ които могатъ да разполагатъ, както искатъ, а сутриньта, като се събудятъ, виждатъ, че всичкото богатство прѣдъ тѣхъ изчезва? Прѣзъ нощьта тѣ сѫ били радостни, весели, богати, а на сутриньта ставатъ тѫжни, бѣдни. Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е законъ на случайностьта, и затова, понеже не спада къмъ земния животъ, тя е реалность на единъ възвишенъ животъ. Ако наричатъ музиката илюзия, тя е такава за рибата, напримѣръ, която не може нито да свири, нито да пѣе. Слѣдователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човѣкъ. Нѣкой мисли, че като стане сутринь и се изправи на краката си, той има право вече да разрѣшава важния въпросъ за сѫществуването на Бога и да се произнася, че Богъ сѫществува, или не сѫществува, или пъкъ, че нѣкои нѣща сѫществуватъ на земята, а други не сѫществуватъ. Възможно е извѣстни идеи да не сѫществуватъ въ границитѣ на човѣшкия животъ, но тѣ сѫществуватъ извънъ границитѣ на човѣшкия животъ.

 

Сега, като се говори за кристалитѣ, да допуснемъ, че всѣки кристалъ прѣдставя великъ законъ за оформяване или проявяване на човѣшкото съзнание на земята. Щомъ е така, трѣбва да приемемъ, че всички закони сѫ нагласени споредъ кристалитѣ; оттукъ ние си обясняваме, защо едни хора обичатъ едни скѫпоцѣнни камъни, други хора обичатъ други и т. н. Отъ обичьта и разположението на човѣка къмъ единъ или другъ отъ скѫпоцѣннитѣ камъни се сѫди за произхода на неговото съзнание, или за степеньта на развитието на неговото съзнание. Чрѣзъ скѫпоцѣннитѣ камъни вие ще намѣрите, кой човѣкъ, нѣкога въ миналото, е билъ бащата на вашето съзнание. Какъ ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е билъ вашъ баща? Нѣкой казва: знаете ли, че азъ съмъ наслѣдникъ на еди-кои си родители? — Какъ ще докажешъ това? Ти трѣбва да докажешъ това така, както когато дойде синътъ, наслѣдникъ на нѣкой великъ царь, каже: азъ съмъ синъ на еди-кой си царь, имамъ такива и такива документи, провѣрете това. Често и природата поставя особени бѣлѣзи на човѣка, било задъ ушитѣ, било на рѫцѣтѣ, или другадѣ, когато иска да отбѣлѣжи за нѣкого, чий наслѣдникъ е този човѣкъ. И тогава тя казва: ако у нѣкоя майка, или у нѣкой баща сѫществува сѫщиятъ бѣлѣгъ, както у нѣкое дѣте, това дѣте е тѣхно. Не само по тия бѣлѣзи може да се различаватъ хората, но и по строежа на поритѣ. Какъвто е строежътъ на поритѣ у майката, такъвъ е и у сина. Поритѣ на нѣкои хора иматъ правилни геометрически фигури; освѣнъ това, линиитѣ между една пора и друга иматъ точни математически размѣри. За да се опрѣдѣлятъ и измѣрятъ линиитѣ, както и формата на самитѣ фигури, дали сѫ петоѫгълници, шестоѫгълници или други нѣкакви, за тази цѣль си служатъ съ специални за това инструменти.

 

И тъй, когато се изучаватъ кристалитѣ отъ окултно или отъ Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалитѣ, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цѣлата история за развитието на човѣшкото съзнание. Отъ тия пергаменти бѫдещитѣ минералози ще учатъ. Знаете ли, колко ситно сѫ написани тѣзи научни факти! Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се криятъ въ тия кристали! Голѣми съкровища се криятъ въ кристалитѣ. И слѣдъ всичко това нѣкой ще каже: изхвърлете навънъ тия скѫпоцѣнни камъни! Човѣкъ не трѣбва да се украсява съ тѣхъ. Не, ние трѣбва да носимъ скѫпоцѣннитѣ камъни и вѫтрѣ въ себе си, а не само външно, и да разберемъ тѣхното съдържание и тѣхния смисълъ.

 

Сега ще направя едно сравнение. Прѣдставете си, че срѣщате човѣкъ, който се е научилъ да чете и пише, разбира знацитѣ на нѣкоя отъ съврѣменнитѣ азбуки, била тя българска, или латинска, и отъ тия букви може да съставя цѣли думи и изречения и да разбира тѣхния смисълъ. Прѣдставете си, обаче, че срѣщате друго сѫщество, което не познава буквитѣ външно, по тѣхнитѣ знаци, но ги познава само по размѣритѣ имъ и така си съставя понятие за тѣхния смисълъ. Послѣдното сѫщество си служи съ инструменти за измѣрване на буквитѣ. Питамъ: кой начинъ за четене е по-лесенъ — да познаваме буквитѣ по тѣхнитѣ външни бѣлѣзи, или да ги измѣрваме чрѣзъ инструменти? По втория начинъ постѫпватъ и нѣкои отъ съврѣменнитѣ учени. Отъ 8,000 години насамъ тѣ измѣрватъ буквата А, разискватъ върху нея, изучаватъ я. Това значи: съврѣменнитѣ учени знаятъ, че човѣкъ се е изправилъ на два крака и е започналъ да мисли. Въ мисъльта си той се е раздѣлилъ на два лагера: едни хора вѣрватъ, че Богъ е създалъ човѣка и за създаването му има нѣкаква причина; други вѣрватъ, че човѣкъ е създаденъ самъ по себе си. Първиятъ процесъ е механически: Богъ взелъ пръсть, вдъхналъ дихание въ нея и направилъ човѣка. И другиятъ процесъ е механически: човѣкъ самъ се е създалъ. И двѣтѣ теории сѫ правилни. Теорията, че Богъ създалъ човѣка, е обективна. Когато разумнитѣ хора подържатъ теорията, че човѣкъ самъ се е създалъ, тѣ схващатъ великата идея, че Богъ се проявява, именно, чрѣзъ този човѣкъ. И слѣдъ всичко това, ще се намѣри нѣкой да критикува тия хора, които казватъ, че човѣкъ самъ се е създалъ. Той ще каже, че е грѣшно да се мисли така. Питамъ: тогава не е ли грѣшно отъ страна на нѣкой човѣкъ, който подържа теорията, че Богъ го е създалъ, пъкъ той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Дѣ е правилностьта на тази теория? Ако, наистина, азъ съзнавамъ, че Богъ ме е създалъ, трѣбва всичко, което върша, да е по Бога. Всѣки, който вѣрва, че Богъ го е създалъ по механически начинъ, той мяза на нѣкое малко дѣте, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне. Онзи пъкъ, който вѣрва, че човѣкъ самъ се е създалъ, по механически начинъ, мяза на онова малко дѣте, което само си е посадило нѣкои плодни дървета, но слѣдъ това чака наготово да му донесатъ плодове. Да чакате наготово да ви даватъ, това не е никаква наука. Като говоря по този начинъ, вие трѣбва да разглеждате научната страна на въпроса.

 

Казватъ за нѣкого: този човѣкъ разврати свѣта. Питамъ: кога свѣтътъ не е билъ развратенъ? Казано е въ Писанието: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми“. Значи, всички хора сѫ родени въ грѣхъ, а при това казватъ, че еди-кой си развратилъ младото поколѣние. Ако единъ човѣкъ може да разврати цѣло поколѣние, той трѣбва да е мощенъ човѣкъ, или нѣкакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човѣкъ самъ се развращава. Който допусне въ себе си мисъльта, че нѣкой може да го разврати, той е билъ играчка въ рѫцѣтѣ на този човѣкъ. Ако единъ писатель, или единъ свещеникъ, или една жена могатъ да ви развратятъ, това показва, че вие сте били играчка въ тѣхнитѣ рѫцѣ. Въ нѣкои мѫжки монастири считатъ за срамъ и грѣхъ да държатъ около себе си нѣкое женско животно, било куче, котка или друго. При това, въ този монастиръ сѫществува голѣмъ развратъ. Нѣкой казва: азъ не искамъ да трупамъ пари. Тѣ не съставятъ идеалъ въ моя животъ. Обаче, сѫщиятъ човѣкъ по цѣлъ день мисли, колко повече пари да събере. Лѣга, става, все за пари мисли и единъ день, като види, че наближава краятъ на живота му, той казва: Господи, заминавамъ вече отъ този свѣтъ, но идеитѣ ми не се сбѫднаха. За какви идеи говори този човѣкъ? Той не е ималъ никаква друга идея, освѣнъ паритѣ.

 

Казвамъ: това, което сега говоря, се отнася за ония хора, които живѣятъ въ свѣта на плоскоститѣ. Всѣки, който отъ научно гледище разсѫждава извънъ врѣмето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той нѣма основа подъ краката си. Такъвъ човѣкъ се намира въ свѣта на плоскоститѣ, дѣто има изкушения, дѣто има илюзии. Въ праволинейния свѣтъ нѣма изкушения, нѣма илюзии; тамъ има само отношения между двѣ сѫщества. Значи, праволинейнитѣ хора могатъ да се споразумяватъ по-лесно помежду си. Питамъ: кои сѫщества сѫ праволинейни въ съзнанието си? — Растенията. Съзнанието на растенията се движи само въ права линия, затова между тѣхъ нѣма борба. Тѣ се събиратъ по много на едно мѣсто. Отъ милиони години насамъ растенията изучаватъ науката на събирането, и днесъ тѣ учатъ хората на това учение. Растенията винаги се събиратъ, тѣ никога не се изваждатъ. И затова, когато кажатъ за нѣкого, че не разсѫждава здраво, това показва, че този човѣкъ живѣе въ свѣта на илюзиитѣ. Прѣдставете си сега единъ конусъ, високъ 10 метра, и го поставете въ свѣта на плоскоститѣ, между сѫщества, които иматъ съзнание на двѣтѣ измѣрения; вмѣсто конусъ, въ тѣхния свѣтъ ще се яви единъ малъкъ крѫгъ. Колкото повече прониква конусътъ въ тѣхния свѣтъ, толкова повече се разширява съзнанието на тия сѫщества. Ще кажете, че тѣзи явления нѣматъ нищо общо съ съзнанието на човѣка. Не е така. Ако тия крѫгове се разглеждатъ отъ едно съзнание на тритѣ измѣрения, тѣ ще съставятъ едно цѣло. Ако прѣкарате една цѣвь, която има цилиндрична форма, въ свѣта на двѣтѣ измѣрения, тамъ ще се види само единъ малъкъ крѫгъ, началото на цилиндъра. Краятъ на цилиндъра, обаче, нѣма да се види. Ако нашарите този цилиндъръ съ различни цвѣтове — червени, зелени, сини, виолетови — и го прѣкарате пакъ въ двуизмѣрния свѣтъ, тамъ ще се види въ видъ на крѫгъ, който постоянно промѣня цвѣта си, като става ту червенъ, ту синъ, ту зеленъ и т. н. Сѫществата отъ този свѣтъ ще кажатъ за крѫга: на какво се дължи свойството на този крѫгъ, да промѣня цвѣтоветѣ си? Не, крѫгътъ не се измѣня, това е илюзия на съзнанието.

 

Казвамъ: по сѫщия законъ и хората често изпадатъ въ такива илюзии. Изпаднете ли въ нѣкаква илюзия, ще знаете, че сте въ двуизмѣрния свѣтъ и прѣдъ васъ е миналъ единъ цилиндъръ съ различно боядисани крѫгове. Ставате сутринь, създадете цѣла фантасмагория въ себе си, но не се минаватъ 2 — 3 часа, всичко изчезва. Защо? — Показали сѫ ви единъ нашаренъ цилиндъръ, който послѣ сѫ отстранили отъ съзнанието ви. Слѣдъ 2 — 3 дни поставятъ другъ такъвъ цилиндъръ прѣдъ васъ. Казвате: кои сѫ причинитѣ, заради които природата е поставила този крѫгъ прѣдъ мене? Казвамъ: никакви дълбоки причини нѣма за това, но нѣкое сѫщество отъ триизмѣрния свѣтъ е поискало да ви направи едно прѣдставление, да се пошегува малко съ васъ. Това може да стане съ всички сѫщества, които живѣятъ въ двуизмѣрния свѣтъ.

 

И тъй, растенията живѣятъ въ едноизмѣрния свѣтъ. Каква разлика има между рибата и човѣка? Рибата се движи въ плоскость. Тя има плавателенъ мѣхуръ, съ помощьта на който се регулира движението ѝ нагорѣ и надолу. Въ това отношение човѣкъ е една голѣма риба, която се движи перпендикулярно на плоскостьта на земята. Заднитѣ перки на рибата съотвѣтствуватъ на краката у човѣка, а прѣднитѣ — на рѫцѣтѣ, съ които той плува въ въздуха. Въ това отношение по съзнание човѣкъ е триизмѣрна риба. Коя е причината, задѣто човѣкъ се е изправилъ на два крака, и по този начинъ днесъ се различава толкова много отъ рибата? Това се дължи на неговото триизмѣрно съзнание. Когато е живѣлъ въ първото измѣрение на съзнанието и изучавалъ закона на събирането, съзнанието му е излѣзло вънъ отъ своя творчески центъръ. Тогава той е вървѣлъ само въ дължина. Животнитѣ пъкъ сѫ учили закона на изваждането. Човѣкъ е научилъ този законъ отъ животнитѣ, които се занимавали съ него хиляди години. При събирането съзнанието има двѣ посоки на движение: едната е къмъ центъра на земята, а другата — къмъ центъра на слънцето. И затова, когато човѣкъ постави въ себе си този великъ законъ на движение, едното движение ще бѫде по посока на коренитѣ, т. е. по посока на своето възвишено азъ, на своята възвишена душа. Другото движение ще бѫде по посока на слънцето, т. е. къмъ Бога. Ако човѣкъ се движи правилно въ тѣзи двѣ посоки, той ще води благороденъ, възвишенъ животъ. Въ своето обикновено съзнание хората иматъ само една посока на движение. Тѣ се съобщаватъ направо.

 

Съврѣменниятъ човѣкъ едва сега е започналъ да изучава закона на умножението. Умножението е законъ на човѣшкото съзнание, законъ на триизмѣрния свѣтъ. Въ свѣта на плоскоститѣ нѣма умножение. Умножение може да става само въ триизмѣрния свѣтъ. Нѣкои може да оспорватъ това положение, но то още нищо не значи. Да спори човѣкъ, това значи да мисли. Човѣкъ може да мисли по различни начини. Мнозина твърдятъ, че умножението може да се извършва и въ двуизмѣрния свѣтъ, въ свѣта на илюзиитѣ, на сѣнкитѣ. Запримѣръ, спишъ, сънувашъ нѣщо хубаво, но като станешъ сутриньта, нищо не остава отъ този хубавъ сънъ. Защо? — Защото ти си билъ въ свѣта на животнитѣ. Животнитѣ, като седатъ, мислятъ за хубави, за приятни нѣща: вълкътъ мисли за нѣкоя овца; лисицата — за нѣкоя кокошка. Обаче, това не е дѣйствителность, това е сънъ. Отъ единия до другия край на живота си тѣ само сънуватъ. Азъ не говоря за външния човѣкъ, нито за неговата форма, но имамъ прѣдъ видъ неговото съзнание. Човѣкъ е дотогава човѣкъ, докато съзнанието му е будно за всичко онова, което върши; не е ли будно съзнанието му, и той прѣстава да е човѣкъ. Слѣдователно, докато човѣкъ е въ съзнанието си, той може да се движи по права линия, по плоскость и по перпендикуляра на плоскостьта. Значи, той може да се движи въ три направления. Всички неразрѣшени въпроси се криятъ въ умножението. Растенията дойдоха до заключение, че чрѣзъ събирането не могатъ да разрѣшатъ живота. Тѣ могатъ само да бѫдатъ граници на разумния животъ, но подобрението на живота не може да стане чрѣзъ тази граница. И животнитѣ дойдоха до заключение, че чрѣзъ изваждане, чрѣзъ свѣта на плоскостьта животътъ не може да се разрѣши. Поставите ли плоскостьта за основа, върху която животътъ може да се разрѣши, вие ограничавате живота. Това ограничение е врѣменно. Ето, и Богъ се ограничава, но Той всѣкога може да махне границитѣ на това ограничение. Слѣдователно, разуменъ човѣкъ е онзи, който самъ може да прѣмахне границитѣ на своя животъ.

 

И тъй, когато съврѣменнитѣ хора изработватъ извѣстни закони, тѣ сами себе си ограничаватъ. Защо? — Защото разглеждатъ въпроси на плоскоститѣ. Ако мислятъ, напримѣръ, че всѣки може да има земя, тѣ се лъжатъ; ако мислятъ, че всѣки, който проникне дълбоко въ земята и узнае нейнитѣ тайни, ще бѫде доволенъ, тѣ пакъ се лъжатъ. И всичкитѣ тайни да знае, човѣкъ пакъ ще бѫде недоволенъ. Въ този смисълъ се казва, че знанието не задоволява, защото то е отъ двуизмѣрния свѣтъ; то е сѫщество, което има широчина и дължина, но нѣма дълбочина. По сѫщия начинъ много религиозни хора, които вървятъ въ единъ праволинеенъ свѣтъ, мислятъ, че сѫ създали свѣтъ, който не сѫществува другадѣ, освѣнъ въ тѣхнитѣ умове. Вѣрно е, има идеи, които сѫществуватъ само въ ума на единъ, или на другъ човѣкъ, но има идеи, които сѫ общи за всички хора. И сега, когато се говори за Божествени идеи, за разумни идеи и за разумни хора, ние подразбираме идеи и хора, които живѣятъ въ триизмѣрния свѣтъ. Когато се говори за ангелитѣ, подразбиратъ се сѫщества, които живѣятъ въ четириизмѣрния свѣтъ. Да се говори за триизмѣрно, за четириизмѣрно съзнание, това е много лесно, но да се обяснятъ, да се разбератъ тѣзи понятия и да почне човѣкъ да функционира споредъ тѣхъ, това е особено вѫтрѣшно благо за човѣка.

 

Казвамъ: всички трѣбва да започнете съ изучаване на камънитѣ, на твърдата почва, за да имате поне една твърда, опорна точка. Опорнитѣ точки сѫ центрове, които не се движатъ. Въ свѣта сѫществуватъ много такива опорни центрове. За да може човѣкъ да съгради нѣщо, или да успѣе въ нѣщо, той трѣбва да има най-малко двѣ опорни точки, отъ които нито едно сѫщество да не е въ състояние да го измѣсти. Първата опорна точка ние наричаме Богъ. Евреитѣ сѫ наричали Бога Иох-хей-вай. Втората опорна точка е Духътъ. Едната опорна точка е горѣ въ Козмоса, а другата — въ човѣшкия животъ, въ човѣшката душа. Човѣкъ пъкъ е по срѣдата между тѣзи двѣ точки. Благодарение на тѣзи двѣ основи той мисли. Животнитѣ нѣматъ дълбока мисъль, благодарение на тѣхното двуизмѣрно съзнание. За да може животното да мисли, не е достатъчно само да има съотвѣтни органи, но неговото съзнание трѣбва да се движи въ триизмѣрния свѣтъ. Казватъ за нѣкого: ние не можемъ да разберемъ този човѣкъ. За да го разберете, вие трѣбва да имате триизмѣрно, или четириизмѣрно съзнание. Ако този човѣкъ говори за оране, за садене на лукъ, на чесънъ, всѣки ще го разбере, защото и животнитѣ отдавна знаятъ да оратъ. Напримѣръ, къртътъ отдавна знае да прави тунели въ земята. Защо прави тѣзи тунели? — За прѣхраната си. Защо човѣкъ прави тунели? — За по-удобни съобщения, за по-лесно прѣнасяне на хранитѣ. Съврѣменнитѣ хора сѫ културни, тѣ сѫ хора на яденето и пиенето. Една отъ важнитѣ задачи, която човѣчеството трѣбва да разрѣши по закона на умножението, е въпросътъ за яденето. Когато се ограничаваме, ние влизаме въ четириизмѣрното съзнание, въ свѣта на щастието и благото, въ свѣта на ангелитѣ. Дойде ли човѣкъ до този свѣтъ, той ще знае, какъ да постави законитѣ и въ своя свѣтъ.

 

Всички елементи, които съврѣменната химия познава, сѫ на брой около 80. Обаче, старитѣ алхимици сѫ раздѣлили всички дотогавашни елементи на четири категории: въздухъ, вода, огънь и земя. Тѣзи четири елемента сѫ символи и показватъ различнитѣ видове материя, отъ която човѣкъ е направенъ. Въ тѣзи елементи има съзнание, животъ. Слѣдователно, отъ това гледище, ако човѣкъ привлѣче съ мислитѣ си извѣстенъ родъ материя, той ще придобие и съотвѣтни на материята състояния и настроения. Ако съ мислитѣ си той привлѣче твърда материя, и въ него ще стане извѣстно втвърдяване. Често стари хора се безпокоятъ, какво ще стане съ тѣхъ на стари години, кой ще ги гледа, вслѣдствие на което привличатъ къмъ себе си твърдата материя и започватъ да се втвърдяватъ: артериитѣ имъ се втвърдяватъ и заболѣватъ отъ артериосклероза. Тази болесть се явява отъ безвѣрие. Старитѣ хора сѫ голѣми безвѣрници, а дѣцата иматъ голѣма вѣра. Да обърнешъ старъ човѣкъ къмъ Бога, това значи главата да ти побѣлѣе. Той казва: синко, ти ли ще ме учишъ сега? Азъ съмъ вече 80 годишенъ, голѣма наука имамъ. Казвамъ: никаква наука нѣма този дѣдо. Само онзи дѣдо има опитность, който може още приживѣ да разрѣши въпроса: има ли животъ слѣдъ смъртьта, или нѣма? Нека остави той настрана идеята за Бога, или идеята за душата, но да разрѣши въпроса, може ли човѣкъ слѣдъ смъртьта на земята, да продължава да живѣе. Тъй щото, като казваме, че човѣкъ слѣдъ смъртьта си пакъ живѣе, ние подразбираме, че той може да живѣе при извѣстни условия. Въ това отношение само разумниятъ човѣкъ може да живѣе, а глупавиятъ всѣкога умира. Човѣкъ всѣки день умира. Кога? — Когато изгуби съзнанието си. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато казватъ, че като умратъ, всичко се свършва. Не, това още не подразбира смърть. Да умре човѣкъ, това значи да се намѣри при най-неблагоприятни условия за развитие. По-страшна смърть отъ тази нѣма. Това, че ще се прѣкрати съзнанието на човѣка за земния животъ, ние не можемъ още да го наречемъ смърть. Що се отнася до прѣкратяване на съзнанието, това е нѣщо възможно. Кой може да прѣкрати съзнанието на човѣка? — Природата. Ако разумната природа е създала праволинейното съзнание, ако е създала съзнанието на плоскоститѣ, ако е създала триизмѣрното съзнание и най-послѣ, ако е създала съзнанието на тесаракта, т. е. четириизмѣрното съзнание, може ли нѣкой да реагира срѣщу нейнитѣ закони и да се освободи отъ нейнитѣ обятия? — Не може. Всичко можете да направите, но никой не може да се противопостави на нейния замисълъ. Както вашитѣ рѫцѣ, крака, очи или уши не могатъ да се освободятъ отъ васъ, докато вие не ги отрѣжете, или извадите отъ себе си, така и вие сами не можете да се освободите отъ връзкитѣ на природата, ако тя сама не ви откѫсне отъ себе си. И хиляди царвули да скѫсате отъ усилия, вие сами нищо не можете да направите.

 

Сега ще ви приведа единъ анекдотъ за дявола, който скѫсалъ много царвули, докато успѣлъ най-послѣ да изкуси единъ ученъ философъ. Този виденъ философъ билъ изпратенъ отъ невидимия свѣтъ да подобри положението на свѣта чрѣзъ разумность. Идва при него дяволътъ и му казва: ти си най-умниятъ, най-учениятъ човѣкъ, но ако ме послушашъ и станешъ мой асистентъ, ще ти дамъ единъ добъръ съвѣтъ, чрѣзъ който изведнъжъ ще наложишъ волята си, и свѣтътъ моментално ще се подобри. За тази цѣль дяволътъ изнесълъ своята идея прѣдъ философа и започналъ да му я доказва съ редъ математически изчисления на рационалнитѣ числа. Философътъ го изслушалъ, убѣдилъ се, че е така, но въ скоро врѣме разбралъ, че се излъгалъ. Обаче, дяволътъ успѣлъ да го докара до бѣсилката. Въ деня, когато трѣбвало да го бѣсятъ, дяволътъ дошълъ прѣдъ бѣсилката и казалъ на философа: погледни въ пространството и ми кажи, какво виждашъ тамъ? Философътъ погледналъ прѣдъ себе си и видѣлъ три магарета, натоварени съ скѫсани царвули. — Какво виждашъ? — Виждамъ три магарета, натоварени съ скѫсани царвули. — Това сѫ царвулитѣ, които скѫсахъ, докато те доведа на бѣсилката. Когато скѫсамъ още толкова царвули, тогава и ти ще подобришъ положението на свѣта. Слѣдъ това дяволътъ дръпналъ бримката на вѫжето, и философътъ увисналъ на него. Той дошълъ и втори пѫть на земята, но вече не се излъгалъ.

 

И въ съврѣменния животъ често казватъ: много царвули ще скѫса този момъкъ, докато вземе красивата мома. — Да, той ще скѫса много царвули, но послѣ и тя ще кѫса царвули. Съ скѫсани царвули не се придобива красивата мома. Нѣкой казва: колко царвули скѫсахъ, докато завършихъ образованието си! Съ кѫсане на царвули не се свършва гимназия или университетъ. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ този, който прѣзъ всичкото врѣме на своето учение не е скѫсалъ нито единъ чифтъ царвули: както е влѣзълъ въ училището, така е излѣзълъ. Птицитѣ разбиратъ този законъ и живѣятъ споредъ него. Макаръ и да живѣятъ въ двуизмѣрния свѣтъ, създадатъ ли си веднъжъ дреха, тѣ си отиватъ съ нея. При това и краскитѣ на дрехитѣ имъ не се мѣнятъ. Кой човѣкъ има такива шарени и такива чисти дрехи като птицитѣ? Въпросътъ не е до външния животъ, но до съзнанието на човѣка. Да имашъ съзнание, значи да имашъ различни цвѣтове, съ които да си служишъ. Цвѣтътъ е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човѣкъ до нѣкакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попадналъ въ гѫста материя. За да излѣзе отъ това състояние, той трѣбва да внесе въ себе си извѣстни цвѣтове, като мощни сили, съ които да разчисти съзнанието си, да се освободи отъ своитѣ криви разбирания. Не е въпросътъ въ това, да се спира човѣкъ, какво мисли Евангелската, или друга нѣкаква църква, но той трѣбва да разчисти всички облаци отъ съзнанието си и да дойде въ съгласие съ законитѣ на живата природа.

 

Казвамъ: всички живи сѫщества сѫ въ контактъ съ законитѣ на живата природа. Нѣкой казва: азъ се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, но Богъ ви държи. Запримѣръ, вие обичате нѣкой човѣкъ. Добрѣ е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обичь? Да допуснемъ, че вашето съзнание се намира въ свѣта на плоскоститѣ, но имате желание да влѣзете въ триизмѣрния свѣтъ. Търсите нѣкой да ви помогне, не намирате. Най-послѣ срѣщате едно сѫщество, което живѣе въ този по-високъ свѣтъ, и то ви поема. Това сѫщество ви помага, и затуй вие го обиквате. Слѣдователно, Любовьта въ този случай е движение въ обемъ. Вие можете да обичате само това сѫщество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда въ единъ новъ свѣтъ. Не ви ли въвежда въ този свѣтъ, никаква любовь не може да се развие помежду ви. Ако съзнанието на нѣкой човѣкъ е достигнало до триизмѣрния свѣтъ, той непрѣменно трѣбва да обикне нѣкое сѫщество съ по-високо съзнание, отъ четириизмѣрния свѣтъ, което да го внесе въ този по-високъ свѣтъ.

 

Нѣкой момъкъ обиква една мома и казва: ангелско сѫщество е тя! Тя ще ме подигне въ по-високъ свѣтъ. И той колѣничи прѣдъ нея. Ако го види нѣкой отвънъ, ще му се смѣе. Не е въпросътъ въ това, че момъкътъ колѣничилъ. Той колѣничи, защото изказва любовьта си, но едно е важно при любовьта: човѣкъ придобива свѣтлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощь и сила въ живота. Движенията иматъ смисълъ, когато човѣкъ придобива нѣщо отъ тѣхъ. Запримѣръ, въ Индия има факири, които седатъ неподвижно съ рѫцѣ нагорѣ или надолу, като истукани. Така прѣкарватъ по цѣли дни, по цѣли мѣсеци, безъ да мърдатъ. Покрай тѣхъ минаватъ тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосватъ. Още отдалечъ, като ги зърнатъ, тѣ обикалятъ, правятъ голѣми крѫгове и ги поглеждатъ съ благоговѣние. Защо? — Тия факири иматъ будно съзнание, тѣ сѫ въ връзка съ Бога. Затова и животнитѣ, които ги обикалятъ, отправятъ молбата си къмъ тѣхъ: молимъ ви да ни изнесете нагорѣ къмъ Бога, защото животътъ ни на земята е много тежъкъ.

 

Питамъ: какво правятъ съврѣменнитѣ хора, като видятъ насрѣща си нѣкое опасно животно? Тѣ веднага вадятъ ножъ или пушка и стрѣлятъ. Казвамъ: ножъ и точило не могатъ да оправятъ свѣта. Тѣ могатъ да оправятъ лозата и дърветата, но свѣта не могатъ да оправятъ. На първо врѣме ножътъ се изостря, а послѣ изхабява; точилото постепенно се смалява. Въ края на краищата и ножътъ си заминава, и точилото си заминава. Казвате: какво да правимъ тогава? Ще бѫдете точило, което трѣбва да се остри отвѫтрѣ навънъ; и ще бѫдете ножъ, който се точи отвѫтрѣ навънъ. Вашиятъ ножъ трѣбва да бѫде изработенъ отъ мислитѣ на вашия умъ, за да може право да рѣже. Вашето точило, което се изглажда отвѫтрѣ навънъ, трѣбва да бѫде смекчаващъ законъ.

 

Слѣдователно, що се отнася до здравето, казвамъ: здравето зависи отъ съзнанието на човѣка. Не търсете здравето въ силата! Силата е резултатъ. Мирътъ, здравето, мощьта, добритѣ чувства и всички сили, изобщо, които сѫществуватъ въ човѣка, произтичатъ отъ неговото съзнание. Не мислете, че илюзиитѣ, които прѣживявате, влизатъ въ областьта на съзнанието. Областьта на съзнанието прѣдставя опрѣдѣленъ свѣтъ, съ опрѣдѣлени, хармонични величини. Който живѣе въ областьта на своето съзнание, и безъ петь пари въ джоба си да е, той е спокоенъ, отъ нищо не се плаши. Той концентрира мисъльта си къмъ възвишения свѣтъ, да му помогнатъ. Не се минава половинъ часъ даже, и помощьта дохожда: хлѣбътъ пристига, колата пристига. Този човѣкъ, обаче, е разуменъ. Той никога не злоупотрѣбява съ силитѣ и способноститѣ, които притежава. Нѣкой казва: да имамъ тѣзи сили, свѣтътъ бихъ оправилъ! Свѣтътъ не се нуждае отъ оправяне. Ако трѣбва нѣщо да се изправи, това е свѣтътъ на съзнанието. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да знаятъ, какъ да изправятъ съзнанието си; тѣ трѣбва да знаятъ, че всѣки день минаватъ прѣзъ състоянията на кристалитѣ, на растенията и на животнитѣ, затова трѣбва да изучаватъ тѣхния произходъ. Ако погледнете съ силно увеличително стъкло на вашето тѣло, ще видите, че прѣдставяте конгломератъ отъ всички досега сѫществуващи растения и животни. Човѣшкото тѣло е обрасло съ гори отъ различни дървета, прѣдпотопни и сега сѫществуващи; сѫщо така въ човѣка живѣятъ всички животни, голѣми и малки, отъ прѣдпотопни врѣмена до днесъ. Значи, погледнато на човѣка, съ окото на ясновидеца, той прѣдставя съвокупностъ отъ всички минерали, прости и скѫпоцѣнни камъни, отъ всички растения и дървета, отъ всички животни, птици и риби, докато се дойде най-послѣ и до човѣка. Всички тия сѫщества живѣятъ въ съзнанието на човѣка и се стремятъ да развиятъ и своето съзнание. Ето защо, човѣкъ нѣма право да прѣкѫсва стремежа имъ. Който лишава другитѣ отъ животъ, той унищожава своето сѫществуване. Нѣкой казва: да убиемъ тѣзи сѫщества! Убивате ли тѣхъ, вие убивате и себе си. Вие трѣбва да мислите добрѣ за тѣхъ, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другитѣ, безъ да ви подозиратъ даже въ това, вие подигате своята еволюция. Ако съ една красива дума можете да спасите нѣкого, защо да не му я кажете?

 

Въ древностьта единъ царь билъ жестоко гоненъ и прѣслѣдванъ отъ неговитѣ неприятели, и той билъ принуденъ да се скрие въ дупката на единъ овчарь. Овчарьтъ го приелъ при себе си и се съгласилъ да му помогне. Кото дошли неприятелитѣ му да търсятъ царя, овчарьтъ казалъ: не видѣхъ такъвъ човѣкъ де е минавалъ оттука. Той трѣбва да е миналъ прѣзъ другъ пѫть. Така той спасилъ царя отъ явна смърть. Обаче, когато царьтъ отново се върналъ на прѣстола си, овчарьтъ билъ единъ отъ облагодѣтелствуванитѣ хора въ царството. Такова щастие носи за човѣка и всѣка велика идея, която е гонена и прѣслѣдвана отъ хората. Запримѣръ, нѣкоя идея иде отъ Божествения свѣтъ, минава прѣзъ много свѣтове, но никой не я приема. Нѣкой я възприеме, държи я извѣстно врѣме въ себе си и послѣ я захвърля. Нѣкой религиозенъ човѣкъ чете Библията, възприеме оттамъ една хубава, висока идея, подържи я малко врѣме въ ума си, докато единъ день каже: що ми трѣбва тази идея? Тя не е за мене, други да я възприематъ и прилагатъ. — Това не е убѣждение. Ако трѣбва да живѣете духовенъ животъ, това е само за васъ, за вашето развитие. Духовниятъ животъ прѣдставя велика наука за изучаване. Който изучава законитѣ на този свѣтъ и ги разбира, той не може да се съмнява. Който се съмнява въ другитѣ хора, ще се осъмни и въ себе си.

 

Нѣкой казва: азъ не се съмнявамъ. Всѣки обикновенъ човѣкъ може да се усъмни. Какъ? Ако той каже, че вѣрва въ себе си, въ своитѣ сили, дайте му да дигне единъ чувалъ съ тежесть отъ 100 клгр. Той започва да го дига оттукъ-оттамъ, пъне се, пъшка и най-послѣ казва: слабъ човѣкъ съмъ билъ, не знаехъ това. Обаче, силниятъ човѣкъ, който разбира законитѣ на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1,000, и 100,000 килограма тежесть. Казвате: възможно ли е това? — Възможно е. По този начинъ се държи и нашата земя въ пространството. Земята се държи отъ мислитѣ на милиони разумни сѫщества. Тѣхнитѣ мисли я заставятъ да върви напрѣдъ. Ако разумнитѣ сѫщества прѣстанатъ да я държатъ съ мислитѣ си, тя ще се спре въ своето движение, ще се разглоби, ще отиде нѣкѫдѣ въ пространството, дѣто ще стане само на прахъ и пепель. Веднъжъ създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обектъ на единъ разуменъ животъ. Тѣзи възвишени сѫщества слѣдятъ живота на хората, виждатъ тѣхнитѣ грѣшки, но прощаватъ, като отъ врѣме на врѣме само ги удрятъ малко по главата. Отъ този ударъ тѣ падатъ на земята, но като станатъ, започватъ да се молятъ на Бога. Съ този ударъ разумнитѣ сѫщества искатъ да кажатъ: слушайте, главитѣ ви трѣбва повечко да мислятъ! Научихте ли събирането, изваждането и умножението?

 

Съврѣменнитѣ хора сѫ въ процесъ на разширение на съзнанието. Тѣ трѣбва да се домогнатъ до всички идеи, който сѫ необходими за съграждане на тѣхния животъ. Едва сега хората започватъ съзнателно да градятъ. Нѣкои казватъ: хайде, да започнемъ градежа! Питамъ: въ кой свѣтъ искате да градите — въ едноизмѣрния, въ двуизмѣрния, или въ триизмѣрния? Ако градите въ свѣта на илюзиитѣ, всичко ще се разпръсне и нѣма да остане слѣда отъ този градежъ.

 

Казва се, че нѣкой баща ималъ двама синове. Кой е този баща? Бащата е разумното начало, което всѣки день иде въ човѣка и го пита: какво правишъ, синко, събирашъ ли, изваждашъ ли, умножавашъ ли? Да умножаваме, това подразбира да прѣдаваме великитѣ идеи, които възприемаме, и на окрѫжаващитѣ. Умножението е процесъ, който става въ единъ възвишенъ свѣтъ. На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагорѣ не може да се отиде. Когато се отдѣлимъ отъ тѣлото си, тогава можемъ да отидемъ въ по-възвишенъ свѣтъ отъ земния. За този възвишенъ свѣтъ, именно, Павелъ говори: „Има домъ нерѫкотворенъ. И ако земнитѣ ни кѫщи се разрушатъ, ще отидемъ въ този нерѫкотворенъ свѣтъ.“ Това е велика наука, която ще се приложи въ бѫдеще. Тя е за хората, които искатъ да работятъ разумно. Сегашнитѣ хора сѫ много промѣнчиви. Виждате, че нѣкой се разгнѣвилъ и не знае, какво говори. Той казва: азъ се заблудихъ. Щомъ си се заблудилъ, ти не си за новото учение. Ние нѣмаме работа съ хора, които се заблуждаватъ, или които не могатъ да мислятъ право. Тѣзи хора сѫ за университетитѣ, за разнитѣ колегии, за гимназиитѣ. Тѣ търсятъ старото. Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповѣдваше, което досега се пишеше, не можа да спаси свѣта. Въ сѫщность ние не отричаме и успѣхитѣ на досегашнитѣ врѣмена. Тази велика дѣятелность е подготовка за единъ мощенъ животъ, който едва сега започва. Нѣкой казва: защо трѣбва да живѣя? — Ще живѣешъ, за да разширишъ съзнанието си и да научишъ закона на умножението. И за дарбитѣ, които се криятъ въ тебе, както и за благата, които ти се даватъ, ще благодаришъ на Бога, ще благодаришъ на цѣлото човѣчество, че разполагашъ съ условия да разрѣшишъ великата задача на живота. И тогава, като човъкъ, прѣдъ тебе ще се яви великата перспектива, която ще те въведе въ слѣдната стѫпка, въ свѣта на дѣлението.

 

И когато Христосъ казва, че трѣбва да напуснемъ земята, ние разбираме, че трѣбва да прѣминемъ въ по-горенъ свѣтъ — въ свѣта на дѣлението. Дѣлението не сѫществува на земята. Истинското богатство се заключава въ човѣшкитѣ мисли и чувства; истинското богатство се крие въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Отъ тѣзи богатства човѣкъ трѣбва да се самоотрече и да ги раздаде на сиромаситѣ. Това богатство е като богатството на земледѣлеца, който раздава всичко и се радва на своитѣ богатства. Нѣкой казва: азъ ще раздамъ всичкото си богатство на сиромаситѣ. Да, но паритѣ умъртвяватъ. Дадешъ ли нѣкому пари, дай ги отъ дълбочината на душата си; дадешъ ли нѣкому една книга, тази книга да не бѫде обикновена, но да е свещена.

 

И тъй, иска ли човѣкъ да върви въ духовния пѫть, той не трѣбва да бърза, отъ нищо не трѣбва да се плаши. Нѣкой се страхува да влѣзе въ нѣкоя отъ съврѣменнитѣ черкви. Не е въпросътъ да се влѣзе въ една каменна черква. Черквата не е въ зданието. Човѣкъ може да влѣзе и въ една, и въ друга черква и пакъ да остане вѣренъ на това, което Богъ е вложилъ въ душата му. Трѣбва ли човѣкъ, като облѣче мантията на царската дъщеря, която е прокажена, да стане и той прокаженъ? Какво се проповѣдва въ съврѣменнитѣ черкви? — Да се вѣрва въ Бога. Това вѣрую поправя ли живота? Днесъ и мѫже, и жени, вѣрватъ въ Бога, но съзнанието имъ е въ едноизмѣрния свѣтъ. Нѣкоя жена мечтае за кристали, иска отъ мѫжа си да ѝ купи пръстенъ съ хубавъ камъкъ. Той нѣма петь пари въ джоба си, а тя иска пръстенъ съ камъкъ. Той нѣма петь пари въ джоба си, а тя иска кѫща. Казвамъ: тази жена е малко дѣте, нека мѫжътъ ѝ купи пръстенъ, макаръ съ стъкленъ камъкъ. Нека ѝ направи кѫща. Кѫщата показва, че тази жена живѣе въ двуизмѣрното съзнание. Кѫщата може да е отъ дъски, а за въ бѫдеще може да се направи и отъ мряморъ. Изобщо, отъ научно гледище не трѣбва да се противодѣйствува на съзнанието. Никой нѣма право да реагира срѣщу Божествения редъ на нѣщата.

 

Казвамъ: всички трѣбва да се насърдчавате въ работата си. Срѣщате единъ човѣкъ, който носи на гърба си чувалъ, 100 килограма тежъкъ. Не го питайте, защо се е нагърбилъ съ такава тежесть, нито го съвѣтвайте да търси чужда помощь, но кажете: щомъ си взелъ този чувалъ на гърба си, ще го прѣнесешъ полека; пъкъ и за другъ пѫть ще можешъ да правишъ подобни опити. Който се обезсърдчава, той е въ двуизмѣренъ свѣтъ. Нѣкой се заеме за нѣкаква велика работа, но скоро се обезсърдчи и казва: сега ще отложа тази работа, но единъ день, като дойде Духътъ, Той ще ме научи, какво да правя. Този човѣкъ има механическо разбиране за Духа. Духътъ е машинистътъ на трена. Щомъ дойде, Той запалва огъня и пуща тренътъ напрѣдъ. Нѣкой седи, чака да дойде Господъ, Той да подкара неговия тренъ. Нѣма какво да очаквашъ на Господа, отвънъ нѣкѫдѣ да дойде. Ти трѣбва да се вдълбочишъ вѫтрѣ въ себе си, дѣто Богъ е вложилъ умъ, сърце, воля, душа и духъ, които всѣкога могатъ да ти помагатъ. Само по този начинъ ти можешъ да се освободишъ отъ всички дисаги на живота. Запримѣръ, ти дължишъ 100,000 лева на 20 души. Тѣзи кредитори дохождатъ въ дома ти, хлопатъ, викатъ, искатъ да имъ изплатишъ дълга си. Трѣбва ли да имъ разправяшъ, че ти нѣмашъ срѣдства, че не спишъ по цѣли нощи, че постоянно страдашъ, че имашъ задължения къмъ майка си и баща си? Не, ти трѣбва да имъ кажешъ: моля ви се, извинете ме, сега не разполагамъ съ срѣдства, почакайте ме още малко, и като се улесня, ще платя на всички ви и то не по 10 на сто, както сме уговорили, но даже и по 20 на сто лихва. Кажешъ ли така, и Господъ ще те чуе, ще ти помогне, защото си готовъ да изплащашъ дълговетѣ си.

 

Това е наука! По тази наука живѣятъ всички разумни хора и я прилагатъ въ живота си. Всѣки човѣкъ може да приложи тази наука. Ще кажете: тя е отвлѣчена наука, не може да се приложи. Има, наистина, отвлѣчени науки, но тази, за която говоря, е една отъ най-лесно приложимитѣ науки въ живота. Запримѣръ, нѣкой има малки познания по математика и казва: съ много смѣтане работа не става. Не е така. Божествената наука изисква хора съ умове, които изведнъжъ да смѣтатъ, да знаятъ, кои нѣща сѫ прави и кои не, кои сѫ добри и кои не. Дойде ли човѣкъ до тази наука, той не се сърди на злото, но го кани дома си, да му гостува. Разумниятъ човѣкъ, още като стане сутринь, удари звънеца, покани доброто и злото, разговори се съ тѣхъ, нахрани ги добрѣ и послѣ ги изпрати да си вървятъ. Злото и доброто сѫ два ангела, хубаво, богато облѣчени и мѫчно могатъ да се различатъ единъ отъ другъ. Разумниятъ човѣкъ, обаче, ги различава по миризмата имъ. Щомъ си отидатъ, той започва работата си. Не приемете ли така учтиво тѣзи два ангела, тѣ цѣлъ день ще ви безпокоятъ. Ангелътъ на злото ще запали кѫщата ви отъ четири страни. Затова е казано и въ Писанието: „Не противи се на злото!“ Тъй щото, поканете тѣзи два принципа на гости въ себе си, нагостете ги и не се мѫчете да ги примирявате. Тѣ сѫ въ отношение, подобно на отношението, което сѫществува между овцата и вълка. Ако сте адептъ, който живѣе въ четириизмѣрното съзнание, принципътъ на злото още отъ далечъ ще ви познае, ще има всичкото почитание и уважение къмъ васъ, като къмъ човѣкъ, който дълбоко мисли и разбира великитѣ закони на живота и природата.

 

„Нѣкой си человѣкъ ималъ двама синове“. Сега, азъ желая, като се върнете дома си, да поканите у васъ на гости двамата синове — онзи, който обѣщалъ, че ще отиде на лозето, и не изпълнилъ обѣщанието си, и онзи, който се отказалъ да отиде, но се разкаялъ и свършилъ работата. Двамата синове прѣдставятъ тия два ангела — на доброто и на злото. Злото всѣкога обѣщава и нищо не върши; доброто никога не обѣщава, а всичко върши. Смѣшно е да отидете при единъ изворъ и да го питате: обѣщаватъ ли да ми дадешъ отъ твоята вода да пия? Той нищо нѣма да ти обѣщае, но ще ти даде. Ти можешъ да си почерпишъ вода отъ него, колкото искашъ. Когато казвамъ, че доброто не обѣщава, азъ уподобявамъ доброто на изворъ, който постоянно тече. Злото пъкъ уподобявамъ на прѣсъхналъ изворъ, който едва прокапва, едва тече. Той помни, че нѣкога е давалъ, но днесъ вече не може да дава нищо, не тече. Хора, които само обѣщаватъ и не изпълняватъ, мязатъ на щерни, пълни съ дъждовна вода; тѣ лесно прѣсъхватъ и казватъ: сухо е това мѣсто, вода нѣма. Дойдете ли до това положение, вие трѣбва да имате магическата прѣчка на Мойсея, и като ударите съ нея по канаритѣ, да протече вода.

 

И тъй, ставате ли сутринь рано, сложете хубавъ обѣдъ на двамата синове. Тогава ще кажете на единия: синко, иди да работишъ на нивата! Той ще обѣщае да отиде, но нѣма да изпълни. Ще кажете на втория: синко, иди да работишъ на нивата! Той ще откаже, но послѣ ще се разкае и ще свърши работата. Вечерьта, като се върне бащата дома си, ще види обратни резултати. Каквито и да бѫдатъ резултатитѣ, не се смущавайте. Пакъ поканете двамата синове, нагостете ги добрѣ и ги накарайте да работятъ. Тази е най-добрата философия, която можете да приложите въ вашия животъ. Ако постѫпвате така въ продължение на една година само, бѫдете увѣрени, че най-малко 50% отъ вашитѣ мѫчнотии и несгоди ще се разрѣшатъ. Да разрѣшите 50% отъ вашитѣ мѫчнотии, това не е малко нѣщо. Само по този начинъ вие можете да бѫдете бодри, свѣжи, радостни и съ свѣтли мисли за живота.

 

26 бесѣда отъ Учителя, държана на 10 априлъ, 1927 г.

въ г. София.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 17 октомври 2017 - 04:51

Двама синове

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

„Нѣкой си человѣкъ имаше двама синове”. Матея 21:28

 

„Нѣкой си человѣкъ имаше двама синове”. Защо този човѣкъ имаше двама, а не единъ синъ? Изобщо, човѣшкиятъ животъ започва съ принципа на числото двѣ. Двойката прѣдставя човѣка, изразенъ на физическия свѣтъ. Двамата синове прѣдставятъ цѣлото човѣчество. Отъ памти-вѣка тѣ се ширятъ по земята. Единиятъ се обещава да изпълни волята на баща си, но не я изпълнява, другиятъ пъкъ отрича да я изпълни, а послѣ се разкайва и я изпълнява. Главното е, че този баща ималъ двама синове. Единиятъ синъ прѣдставя творческия принципъ въ човѣшката душа; този принципъ твори. Другиятъ синъ прѣдставя съграждащия принципъ, т. е. принципътъ, който гради. Слѣдователно, когато животътъ не се развива правилно, когато се явява нѣкакво затягане въ него, това се дължи на факта, че тѣзи два принципа не дѣйствуватъ едновременно.

 

Сега, ако нѣкой отъ съвременнитѣ проповѣдници би говорилъ върху този стихъ, той би обърналъ внимание главно върху послушанието. Обаче, когато Христосъ е изказалъ този стихъ, Той е говорилъ още много нѣща, които не сѫ писани въ Евангелието. Проповѣдникътъ ще каже, че единиятъ синъ послушалъ баща си, обѣщалъ да изпълни волята му, но не я изпълнилъ; другиятъ не послушалъ баща си, отрекалъ се да изпълни волята му, но послѣ се разкаялъ и изпълнилъ. Той ще развие тази тема по всичкитѣ правила на хомелетиката, т. е. по всички правила на науката за проповѣдване. Споредъ съвременнитѣ проповѣдници, който не е училъ хомелетиката, той нищо не знае.

 

И тъй, тѣзи двѣ положения — на послушание и на непослушание — сѫществуватъ въ човѣка. Тѣ сѫ двѣ мощни разположения, двѣ мощни състояния, присѫщи на човѣшкото съзнание. Въ този смисълъ човѣшкото съзнание често се раздвоява. За такъвъ човѣкъ се говори и въ Писанието: „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища”. Значи, подъ думата „двоеуменъ“ се разбира човѣкъ, който е раздвоенъ въ съзнанието си. Какво лошо има въ това, човѣкъ да бѫде раздвоенъ? Да се раздвои човѣкъ въ съзнанието си, това подразбира да разпредѣли работата си. Запримѣръ, ако единъ учитель преподава по музика и минава за добъръ музикантъ, той едновременно не може да преподава добрѣ и рисувание. Слѣдователно, единъ учитель не може едновременно да преподава два предмета по единъ и сѫщъ начинъ. Ако по единия предметъ е специалистъ, другиятъ предметъ ще бѫде по-слабо застѫпенъ. Има предмети, които не си съотвѣтствуватъ. Може ли, напримѣръ, учительтъ по музика да прѣподава еднакво успѣшно и по земледѣлие, или обратно — учительтъ по земледѣлие да прѣподава музика? Може ли той да оре и да свири еднакво добрѣ? Орачътъ не може да бѫде музикантъ. Овчарьтъ, обаче, може да бѫде музикантъ. Той върви цѣлъ день подиръ овцитѣ и свири, и пѣе. Азъ употрѣбявамъ думата „овчарь” и въ прѣносенъ смисълъ. У човѣка има мисли, които мязатъ на овцитѣ. И ако той знае, какъ да ги пасе, тѣ ще му донесатъ голѣми богатства.

 

Съвременнитѣ хора иматъ материалистически разбирания за живота. Тѣ очакватъ всички блага да имъ дойдатъ отвънъ, да капятъ прѣдъ тѣхъ като круши. Обаче, човѣкъ трѣбва да знае, че всички плодове, които капятъ отъ дърветата, не сѫ здрави. Всѣки плодъ, който самъ окапва, той или не е узрѣлъ, или е червивъ. Здравъ плодъ е този, който и вѣтъръ да го брули, пакъ не окапва, но чака да дойде господарьтъ му, и самъ да го откѫсне. Всички други плодове, които окапватъ отъ дървото, прѣди още да е дошълъ господарьтъ, сѫ хилави. На сѫщото основание всѣки човѣкъ, който пада на земята отъ най-малкия вѣтрецъ, и той е хилавъ. Нѣкой казва: азъ имамъ идеалъ, вѣрвамъ въ Бога. — Въ Бога вѣрва, но при най-малката буря на земята се събаря. Питамъ: какъ е възможно, ти, този великъ герой, който едно време седѣше отгорѣ на дървото и разискваше, сега се търкаляшъ на земята? Азъ говоря на наученъ езикъ, не говоря по форма. Разбиране се изисква сега отъ хората. Днесъ едни хора се занимаватъ съ минералогия, други — съ ботаника, трети — съ зоология, четвърти — съ антропология и т. н. Питамъ, обаче: какви сѫ, напримѣръ, дълбокитѣ разбирания на минералога за скѫпоцѣннитѣ камъни? Нѣкой минералогъ ще каже, че забележителното у скѫпоцѣннитѣ камъни е това, че тѣ се явяватъ въ хубави кристални форми. Може ли този минералогъ да каже, коя е била интимната замисъль на природата, когато е образувала кристалитѣ? Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъль при образуване на кристалитѣ. Тѣ сѫ се образували по силата на нѣкакви външни, механически условия. Не е така. Въ живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: възможно ли е минералозитѣ да не знаятъ тѣзи въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалитѣ плодове, знае, кой е създалъ самитѣ плодове. Свинята взима плода отъ земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създалъ, какъ го е създалъ и т. н. Свинята казва: който е създалъ плода, той да му мисли. Моята работа е само да ямъ. Питамъ: каква е била интимната мисъль на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъль на природата, когато е създавала животнитѣ? И най-послѣ, каква е била интимната мисъль на природата, когато е създавала човѣка? Това е задача на философията, отъ която зависи живота на хората. Ако хората бѣха разбрали, какво нѣщо е минералогията, тѣ биха избегнали много нещастия въ своя животъ. Ако тѣ бѣха разбрали, какво нѣщо е ботаниката, зоологията, и редъ още науки, тѣ биха избѣгнали много нещастия въ живота си и много блага биха спечелили. Ако тѣ бѣха разбрали, какво нѣщо е психологията, великата наука за човѣшката душа, тѣ биха избегнали много нещастия въ живота си. Питамъ: защо природата, като е създала скѫпоцѣннитѣ камъни, ги е заровила така дълбоко въ земята, а не ги е турила нѣкѫде на повърхностьта? Ще кажете, че това е нѣкаква случайность. Обаче, случайностьта е законъ на рационалнитѣ числа. Тъй щото, случайностьта е рационално число, което седи извънъ границитѣ на земния животъ. Случайностьта е движение, което не се опрѣдѣля отъ законитѣ на земята. Тя излиза отъ орбитата на земята, а сѫщевременно влиза въ нея, както нѣкоя отсѣчка излиза отъ линията и пакъ влиза въ нея. Отсѣчката излиза отъ орбитата на нѣкоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала въ дадената линия.

 

Какъ е възможно да е попаднала случайно? Какъ ще си обясните тогава слѣднитѣ научни положения: има комети, които всѣки день минаватъ прѣзъ слънчевата система; има други категории комети, едни отъ които минаватъ прѣзъ слънчевата система само по единъ пѫть прѣзъ 2,000, или 3,000, или 10,000, или 100,000 години, а нѣкои минаватъ дори само единъ пѫть прѣзъ милионъ години. Какво ще отговорите за тѣзи научни данни? Ще кажете, че тѣ сѫ предположения. Възможно е да сѫ предположения, но и математиката си служи съ предположения, съ допущения. Запримѣръ, нѣкой математикъ иска да докаже, че дадено число е функция на друго число. И той предполага едно, предполага друго, докато най-послѣ докаже това, което го интересува. Така и въ живота предполагатъ, че нѣкой човѣкъ е простъ, или не е простъ, или че нѣкой човѣкъ е уменъ, или не е уменъ и най-послѣ се убѣдятъ въ това, което ги интересува.

 

Сега, въпросътъ не се отнася до познанието. Познанието представя сѣнки на живота. Хубаво нѣщо сѫ и сѣнкитѣ, но тѣ представятъ голѣми изненади за влюбенитѣ хора. Каква по-голѣма изненада има за хората отъ тази, когато сънуватъ, че сѫ намѣрили голѣми богатства, съ които могатъ да разполагатъ, както искатъ, а сутриньта, като се събудятъ, виждатъ, че всичкото богатство прѣдъ тѣхъ изчезва? Прѣзъ нощьта тѣ сѫ били радостни, весели, богати, а на сутриньта ставатъ тѫжни, бѣдни. Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е законъ на случайностьта, и затова, понеже не спада къмъ земния животъ, тя е реалность на единъ възвишенъ животъ. Ако наричатъ музиката илюзия, тя е такава за рибата, напримѣръ, която не може нито да свири, нито да пѣе. Слѣдователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човѣкъ. Нѣкой мисли, че като стане сутринь и се изправи на краката си, той има право вече да разрѣшава важния въпросъ за сѫществуването на Бога и да се произнася, че Богъ сѫществува, или не сѫществува, или пъкъ, че нѣкои нѣща сѫществуватъ на земята, а други не сѫществуватъ. Възможно е извѣстни идеи да не сѫществуватъ въ границитѣ на човѣшкия животъ, но тѣ сѫществуватъ извънъ границитѣ на човѣшкия животъ.

 

Сега, като се говори за кристалитѣ, да допуснемъ, че всѣки кристалъ прѣдставя великъ законъ за оформяване или проявяване на човѣшкото съзнание на земята. Щомъ е така, трѣбва да приемемъ, че всички закони сѫ нагласени споредъ кристалитѣ; оттукъ ние си обясняваме, защо едни хора обичатъ едни скѫпоцѣнни камъни, други хора обичатъ други и т. н. Отъ обичьта и разположението на човѣка къмъ единъ или другъ отъ скѫпоцѣннитѣ камъни се сѫди за произхода на неговото съзнание, или за степеньта на развитието на неговото съзнание. Чрѣзъ скѫпоцѣннитѣ камъни вие ще намѣрите, кой човѣкъ, нѣкога въ миналото, е билъ бащата на вашето съзнание. Какъ ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е билъ вашъ баща? Нѣкой казва: знаете ли, че азъ съмъ наслѣдникъ на еди-кои си родители? — Какъ ще докажешъ това? Ти трѣбва да докажешъ това така, както когато дойде синътъ, наслѣдникъ на нѣкой великъ царь, каже: азъ съмъ синъ на еди-кой си царь, имамъ такива и такива документи, провѣрете това. Често и природата поставя особени бѣлѣзи на човѣка, било задъ ушитѣ, било на рѫцѣтѣ, или другадѣ, когато иска да отбѣлѣжи за нѣкого, чий наслѣдникъ е този човѣкъ. И тогава тя казва: ако у нѣкоя майка, или у нѣкой баща сѫществува сѫщиятъ бѣлѣгъ, както у нѣкое дѣте, това дѣте е тѣхно. Не само по тия бѣлѣзи може да се различаватъ хората, но и по строежа на поритѣ. Какъвто е строежътъ на поритѣ у майката, такъвъ е и у сина. Поритѣ на нѣкои хора иматъ правилни геометрически фигури; освѣнъ това, линиитѣ между една пора и друга иматъ точни математически размѣри. За да се опрѣдѣлятъ и измѣрятъ линиитѣ, както и формата на самитѣ фигури, дали сѫ петоѫгълници, шестоѫгълници или други нѣкакви, за тази цѣль си служатъ съ специални за това инструменти.

 

И тъй, когато се изучаватъ кристалитѣ отъ окултно или отъ Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалитѣ, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цѣлата история за развитието на човѣшкото съзнание. Отъ тия пергаменти бѫдещитѣ минералози ще учатъ. Знаете ли, колко ситно сѫ написани тѣзи научни факти! Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се криятъ въ тия кристали! Голѣми съкровища се криятъ въ кристалитѣ. И слѣдъ всичко това нѣкой ще каже: изхвърлете навънъ тия скѫпоцѣнни камъни! Човѣкъ не трѣбва да се украсява съ тѣхъ. Не, ние трѣбва да носимъ скѫпоцѣннитѣ камъни и вѫтрѣ въ себе си, а не само външно, и да разберемъ тѣхното съдържание и тѣхния смисълъ.

 

Сега ще направя едно сравнение. Прѣдставете си, че срѣщате човѣкъ, който се е научилъ да чете и пише, разбира знацитѣ на нѣкоя отъ съвременнитѣ азбуки, била тя българска, или латинска, и отъ тия букви може да съставя цѣли думи и изречения и да разбира тѣхния смисълъ. Представете си, обаче, че срѣщате друго сѫщество, което не познава буквитѣ външно, по тѣхнитѣ знаци, но ги познава само по размѣритѣ имъ и така си съставя понятие за тѣхния смисълъ. Последното сѫщество си служи съ инструменти за измѣрване на буквитѣ. Питамъ: кой начинъ за четене е по-лесенъ — да познаваме буквитѣ по тѣхнитѣ външни бѣлѣзи, или да ги измѣрваме чрѣзъ инструменти? По втория начинъ постѫпватъ и нѣкои отъ съвременнитѣ учени. Отъ 8,000 години насамъ тѣ измѣрватъ буквата А, разискватъ върху нея, изучаватъ я. Това значи: съвременнитѣ учени знаятъ, че човѣкъ се е изправилъ на два крака и е започналъ да мисли. Въ мисъльта си той се е раздѣлилъ на два лагера: едни хора вѣрватъ, че Богъ е създалъ човѣка и за създаването му има нѣкаква причина; други вѣрватъ, че човѣкъ е създаденъ самъ по себе си. Първиятъ процесъ е механически: Богъ взелъ пръсть, вдъхналъ дихание въ нея и направилъ човѣка. И другиятъ процесъ е механически: човѣкъ самъ се е създалъ. И двѣтѣ теории сѫ правилни. Теорията, че Богъ създалъ човѣка, е обективна. Когато разумнитѣ хора подържатъ теорията, че човѣкъ самъ се е създалъ, тѣ схващатъ великата идея, че Богъ се проявява, именно, чрѣзъ този човѣкъ. И слѣдъ всичко това, ще се намѣри нѣкой да критикува тия хора, които казватъ, че човѣкъ самъ се е създалъ. Той ще каже, че е грѣшно да се мисли така. Питамъ: тогава не е ли грѣшно отъ страна на нѣкой човѣкъ, който подържа теорията, че Богъ го е създалъ, пъкъ той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Дѣ е правилностьта на тази теория? Ако, наистина, азъ съзнавамъ, че Богъ ме е създалъ, трѣбва всичко, което върша, да е по Бога. Всѣки, който вѣрва, че Богъ го е създалъ по механически начинъ, той мяза на нѣкое малко дѣте, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне. Онзи пъкъ, който вѣрва, че човѣкъ самъ се е създалъ, по механически начинъ, мяза на онова малко дѣте, което само си е посадило нѣкои плодни дървета, но слѣдъ това чака наготово да му донесатъ плодове. Да чакате наготово да ви даватъ, това не е никаква наука. Като говоря по този начинъ, вие трѣбва да разглеждате научната страна на въпроса.

 

Казватъ за нѣкого: този човѣкъ разврати свѣта. Питамъ: кога свѣтътъ не е билъ развратенъ? Казано е въ Писанието: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми”. Значи, всички хора сѫ родени въ грѣхъ, а при това казватъ, че еди-кой си развратилъ младото поколѣние. Ако единъ човѣкъ може да разврати цѣло поколѣние, той трѣбва да е мощенъ човѣкъ, или нѣкакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човѣкъ самъ се развращава. Който допусне въ себе си мисъльта, че нѣкой може да го разврати, той е билъ играчка въ рѫцѣтѣ на този човѣкъ. Ако единъ писатель, или единъ свещеникъ, или една жена могатъ да ви развратятъ, това показва, че вие сте били играчка въ тѣхнитѣ рѫцѣ. Въ нѣкои мѫжки монастири считатъ за срамъ и грѣхъ да държатъ около себе си нѣкое женско животно, било куче, котка или друго. При това, въ този монастиръ сѫществува голѣмъ развратъ. Нѣкой казва: азъ не искамъ да трупамъ пари. Тѣ не съставятъ идеалъ въ моя животъ. Обаче, сѫщиятъ човѣкъ по цѣлъ день мисли, колко повече пари да събере. Лѣга, става, все за пари мисли и единъ день, като види, че наближава краятъ на живота му, той казва: Господи, заминавамъ вече отъ този свѣтъ, но идеитѣ ми не се сбѫднаха. За какви идеи говори този човѣкъ? Той не е ималъ никаква друга идея, освѣнъ паритѣ.

 

Казвамъ: това, което сега говоря, се отнася за ония хора, които живѣятъ въ свѣта на плоскоститѣ. Всѣки, който отъ научно гледище разсѫждава извънъ времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той нѣма основа подъ краката си. Такъвъ човѣкъ се намира въ свѣта на плоскоститѣ, дѣто има изкушения, дѣто има илюзии. Въ праволинейния свѣтъ нѣма изкушения, нѣма илюзии; тамъ има само отношения между двѣ сѫщества. Значи, праволинейнитѣ хора могатъ да се споразумяватъ по-лесно помежду си. Питамъ: кои сѫщества сѫ праволинейни въ съзнанието си? — Растенията. Съзнанието на растенията се движи само въ права линия, затова между тѣхъ нѣма борба. Тѣ се събиратъ по много на едно мѣсто. Отъ милиони години насамъ растенията изучаватъ науката на събирането, и днесъ тѣ учатъ хората на това учение. Растенията винаги се събиратъ, тѣ никога не се изваждатъ. И затова, когато кажатъ за нѣкого, че не разсѫждава здраво, това показва, че този човѣкъ живѣе въ свѣта на илюзиитѣ. Прѣдставете си сега единъ конусъ, високъ 10 метра, и го поставете въ свѣта на плоскоститѣ, между сѫщества, които иматъ съзнание на двѣтѣ измѣрения; вмѣсто конусъ, въ тѣхния свѣтъ ще се яви единъ малъкъ крѫгъ. Колкото повече прониква конусътъ въ тѣхния свѣтъ, толкова повече се разширява съзнанието на тия сѫщества. Ще кажете, че тѣзи явления нѣматъ нищо общо съ съзнанието на човѣка. Не е така. Ако тия крѫгове се разглеждатъ отъ едно съзнание на тритѣ измѣрения, тѣ ще съставятъ едно цѣло. Ако прѣкарате една цевь, която има цилиндрична форма, въ свѣта на двѣтѣ измѣрения, тамъ ще се види само единъ малъкъ крѫгъ, началото на цилиндъра. Краятъ на цилиндъра, обаче, нѣма да се види. Ако нашарите този цилиндъръ съ различни цвѣтове — червени, зелени, сини, виолетови — и го прѣкарате пакъ въ двуизмѣрния свѣтъ, тамъ ще се види въ видъ на крѫгъ, който постоянно промѣня цвѣта си, като става ту червенъ, ту синъ, ту зеленъ и т. н. Сѫществата отъ този свѣтъ ще кажатъ за крѫга: на какво се дължи свойството на този крѫгъ, да промѣня цвѣтоветѣ си? Не, крѫгътъ не се измѣня, това е илюзия на съзнанието.

 

Казвамъ: по сѫщия законъ и хората често изпадатъ въ такива илюзии. Изпаднете ли въ нѣкаква илюзия, ще знаете, че сте въ двуизмѣрния свѣтъ и прѣдъ васъ е миналъ единъ цилиндъръ съ различно боядисани крѫгове. Ставате сутринь, създадете цѣла фантасмагория въ себе си, но не се минаватъ 2 ÷ 3 часа, всичко изчезва. Защо? — Показали сѫ ви единъ нашаренъ цилиндъръ, който послѣ сѫ отстранили отъ съзнанието ви. Слѣдъ 2 ÷ 3 дни поставятъ другъ такъвъ цилиндъръ прѣдъ васъ. Казвате: кои сѫ причинитѣ, заради които природата е поставила този крѫгъ прѣдъ мене? Казвамъ: никакви дълбоки причини нѣма за това, но нѣкое сѫщество отъ триизмѣрния свѣтъ е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко съ васъ. Това може да стане съ всички сѫщества, които живѣятъ въ двуизмѣрния свѣтъ.

 

И тъй, растенията живѣятъ въ едноизмѣрния свѣтъ. Каква разлика има между рибата и човѣка? Рибата се движи въ плоскость. Тя има плавателенъ мѣхуръ, съ помощьта на който се регулира движението й нагорѣ и надолу. Въ това отношение човѣкъ е една голѣма риба, която се движи перпендикулярно на плоскостьта на земята. Заднитѣ перки на рибата съотвѣтствуватъ на краката у човѣка, а прѣднитѣ — на рѫцѣтѣ, съ които той плува въ въздуха. Въ това отношение по съзнание човѣкъ е триизмѣрна риба. Коя е причината, за дѣто човѣкъ се е изправилъ на два крака, и по този начинъ днесъ се различава толкова много отъ рибата? Това се дължи на неговото триизмѣрно съзнание. Когато е живѣлъ въ първото измѣрение на съзнанието и изучавалъ закона на събирането, съзнанието му е излѣзло вънъ отъ своя творчески центъръ. Тогава той е вървѣлъ само въ дължина. Животнитѣ пъкъ сѫ учили закона на изваждането. Човѣкъ е научилъ този законъ отъ животнитѣ, които се занимавали съ него хиляди години. При събирането съзнанието има двѣ посоки на движение: едната е къмъ центъра на земята, а другата — къмъ центъра на слънцето. И затова, когато човѣкъ постави въ себе си този великъ законъ на движение, едното движение ще бѫде по посока на коренитѣ, т. е. по посока на своето възвишено азъ, на своята възвишена душа. Другото движение ще бѫде по посока на слънцето, т. е. къмъ Бога. Ако човѣкъ се движи правилно въ тѣзи двѣ посоки, той ще води благороденъ, възвишенъ животъ. Въ своето обикновено съзнание хората иматъ само една посока на движение. Тѣ се съобщаватъ направо.

 

Съвременниятъ човѣкъ едва сега е започналъ да изучава закона на умножението. Умножението е законъ на човѣшкото съзнание, законъ на триизмѣрния свѣтъ. Въ свѣта на плоскоститѣ нѣма умножение. Умножение може да става само въ триизмѣрния свѣтъ. Нѣкои може да оспорватъ това положение, но то още нищо не значи. Да спори човѣкъ, това значи да мисли. Човѣкъ може да мисли по различни начини. Мнозина твърдятъ, че умножението може да се извършва и въ двуизмѣрния свѣтъ, въ свѣта на илюзиитѣ, на сѣнкитѣ. Запримѣръ, спишъ, сънувашъ нѣщо хубаво, но като станешъ сутриньта, нищо не остава отъ този хубавъ сънъ. Защо? — Защото ти си билъ въ свѣта на животнитѣ. Животнитѣ, като седатъ, мислятъ за хубави, за приятни нѣща: вълкътъ мисли за нѣкоя овца; лисицата — за нѣкоя кокошка. Обаче, това не е дѣйствителность, това е сънъ. Отъ единия до другия край на живота си тѣ само сънуватъ. Азъ не говоря за външния човѣкъ, нито за неговата форма, но имамъ прѣдвидъ неговото съзнание. Човѣкъ е дотогава човѣкъ, докато съзнанието му е будно за всичко онова, което върши; не е ли будно съзнанието му, и той прѣстава да е човѣкъ. Слѣдователно, докато човѣкъ е въ съзнанието си, той може да се движи по права линия, по плоскость и по перпендикуляра на плоскостьта. Значи, той може да се движи въ три направления. Всички неразрѣшени въпроси се криятъ въ умножението. Растенията дойдоха до заключение, че чрѣзъ събирането не могатъ да разрѣшатъ живота. Тѣ могатъ само да бѫдатъ граници на разумния животъ, но подобрението на живота не може да стане чрѣзъ тази граница. И животнитѣ дойдоха до заключение, че чрѣзъ изваждане, чрѣзъ свѣта на плоскостьта животътъ не може да се разрѣши. Поставите ли плоскостьта за основа, върху която животътъ може да се разрѣши, вие ограничавате живота. Това ограничение е временно. Ето, и Богъ се ограничава, но Той всѣкога може да махне границитѣ на това ограничение. Слѣдователно, разуменъ човѣкъ е онзи, който самъ може да прѣмахне границитѣ на своя животъ.

 

И тъй, когато съвременнитѣ хора изработватъ извѣстни закони, тѣ сами себе си ограничаватъ. Защо? — Защото разглеждатъ въпроси на плоскоститѣ. Ако мислятъ, напримѣръ, че всѣки може да има земя, тѣ се лъжатъ; ако мислятъ, че всѣки, който проникне дълбоко въ земята и узнае нейнитѣ тайни, ще бѫде доволенъ, тѣ пакъ се лъжатъ. И всичкитѣ тайни да знае, човѣкъ пакъ ще бѫде недоволенъ. Въ този смисълъ се казва, че знанието не задоволява, защото то е отъ двуизмѣрния свѣтъ; то е сѫщество, което има широчина и дължина, но нѣма дълбочина. По сѫщия начинъ много религиозни хора, които вървятъ въ единъ праволинеенъ свѣтъ, мислятъ, че сѫ създали свѣтъ, който не сѫществува другадѣ, освѣнъ въ тѣхнитѣ умове. Вѣрно е, има идеи, които сѫществуватъ само въ ума на единъ, или на другъ човѣкъ, но има идеи, които сѫ общи за всички хора. И сега, когато се говори за Божествени идеи, за разумни идеи и за разумни хора, ние подразбираме идеи и хора, които живѣятъ въ триизмѣрния свѣтъ. Когато се говори за ангелитѣ, подразбиратъ се сѫщества, които живѣятъ въ четириизмѣрния свѣтъ. Да се говори за триизмѣрно, за четириизмѣрно съзнание, това е много лесно, но да се обяснятъ, да се разбератъ тѣзи понятия и да почне човѣкъ да функционира споредъ тѣхъ, това е особено вѫтрѣшно благо за човѣка.

 

Казвамъ: всички трѣбва да започнете съ изучаване на камънитѣ, на твърдата почва, за да имате поне една твърда, опорна точка. Опорнитѣ точки сѫ центрове, които не се движатъ. Въ свѣта сѫществуватъ много такива опорни центрове. За да може човѣкъ да съгради нѣщо, или да успѣе въ нѣщо, той трѣбва да има най-малко двѣ опорни точки, отъ които нито едно сѫщество да не е въ състояние да го измѣсти. Първата опорна точка ние наричаме Богъ. Евреитѣ сѫ наричали Бога Иох-хей-вай. Втората опорна точка е Духътъ. Едната опорна точка е горѣ въ Козмоса, а другата — въ човѣшкия животъ, въ човѣшката душа. Човѣкъ пъкъ е по срѣдата между тѣзи двѣ точки. Благодарение на тѣзи двѣ основи той мисли. Животнитѣ нѣматъ дълбока мисъль, благодарение на тѣхното двуизмѣрно съзнание. За да може животното да мисли, не е достатъчно само да има съотвѣтни органи, но неговото съзнание трѣбва да се движи въ триизмѣрния свѣтъ. Казватъ за нѣкого: ние не можемъ да разберемъ този човѣкъ. За да го разберете, вие трѣбва да имате триизмѣрно, или четириизмѣрно съзнание. Ако този човѣкъ говори за оране, за садене на лукъ, на чесънъ, всѣки ще го разбере, защото и животнитѣ отдавна знаятъ да оратъ. Напримѣръ, къртътъ отдавна знае да прави тунели въ земята. Защо прави тѣзи тунели? — За прѣхраната си. Защо човѣкъ прави тунели? — За по-удобни съобщения, за по-лесно прѣнасяне на хранитѣ. Съвременнитѣ хора сѫ културни, тѣ сѫ хора на яденето и пиенето. Една отъ важнитѣ задачи, която човѣчеството трѣбва да разрѣши по закона на умножението, е въпросътъ за яденето. Когато се ограничаваме, ние влизаме въ четириизмѣрното съзнание, въ свѣта на щастието и благото, въ свѣта на ангелитѣ. Дойде ли човѣкъ до този свѣтъ, той ще знае, какъ да постави законитѣ и въ своя свѣтъ.

 

Всички елементи, които съвременната химия познава, сѫ на брой около 80. Обаче, старитѣ алхимици сѫ раздѣлили всички дотогавашни елементи на четири категории: въздухъ, вода, огънь и земя. Тѣзи четири елемента сѫ символи и показватъ различнитѣ видове материя, отъ която човѣкъ е направенъ. Въ тѣзи елементи има съзнание, животъ. Слѣдователно, отъ това гледище, ако човѣкъ привлѣче съ мислитѣ си извѣстенъ родъ материя, той ще придобие и съотвѣтни на материята състояния и настроения. Ако съ мислитѣ си той привлѣче твърда материя, и въ него ще стане извѣстно втвърдяване. Често стари хора се безпокоятъ, какво ще стане съ тѣхъ на стари години, кой ще ги гледа, вслѣдствие на което привличатъ къмъ себе си твърдата материя и започватъ да се втвърдяватъ: артериитѣ имъ се втвърдяватъ и заболяватъ отъ артериосклероза. Тази болесть се явява отъ безвѣрие. Старитѣ хора сѫ голѣми безвѣрници, а дѣцата иматъ голѣма вѣра. Да обърнешъ старъ човѣкъ къмъ Бога, това значи главата да ти побѣлѣе. Той казва: синко, ти ли ще ме учишъ сега? Азъ съмъ вече 80 годишенъ, голѣма наука имамъ. Казвамъ: никаква наука нѣма този дѣдо. Само онзи дѣдо има опитность, който може още приживѣ да разрѣши въпроса: има ли животъ слѣдъ смъртьта, или нѣма? Нека остави той настрана идеята за Бога, или идеята за душата, но да разрѣши въпроса, може ли човѣкъ слѣдъ смъртьта на земята, да продължава да живѣе. Тъй щото, като казваме, че човѣкъ слѣдъ смъртьта си пакъ живѣе, ние подразбираме, че той може да живѣе при извѣстни условия. Въ това отношение само разумниятъ човѣкъ може да живѣе, а глупавиятъ всѣкога умира. Човѣкъ всѣки день умира. Кога? — Когато изгуби съзнанието си. Чудни сѫ съвременнитѣ хора, когато казватъ, че като умратъ, всичко се свършва. Не, това още не подразбира смърть. Да умре човѣкъ, това значи да се намѣри при най-неблагоприятни условия за развитие. По-страшна смърть отъ тази нѣма. Това, че ще се прѣкрати съзнанието на човѣка за земния животъ, ние не можемъ още да го наречемъ смърть. Що се отнася до прекратяване на съзнанието, това е нѣщо възможно. Кой може да прекрати съзнанието на човѣка? — Природата. Ако разумната природа е създала праволинейното съзнание, ако е създала съзнанието на плоскоститѣ, ако е създала триизмѣрното съзнание и най-послѣ, ако е създала съзнанието на тесаракта, т. е. четириизмѣрното съзнание, може ли нѣкой да реагира срѣщу нейнитѣ закони и да се освободи отъ нейнитѣ обятия? — Не може. Всичко можете да направите, но никой не може да се противопостави на нейния замисълъ. Както вашитѣ рѫцѣ, крака, очи или уши не могатъ да се освободятъ отъ васъ, докато вие не ги отрѣжете, или извадите отъ себе си, така и вие сами не можете да се освободите отъ връзкитѣ на природата, ако тя сама не ви откѫсне отъ себе си. И хиляди царвули да скѫсате отъ усилия, вие сами нищо не можете да направите.

 

Сега ще ви приведа единъ анекдотъ за дявола, който скѫсалъ много царвули, докато успѣлъ най-послѣ да изкуси единъ ученъ философъ. Този виденъ философъ билъ изпратенъ отъ невидимия свѣтъ да подобри положението на свѣта чрѣзъ разумность. Идва при него дяволътъ и му казва: ти си най-умниятъ, най-учениятъ човѣкъ, но ако ме послушашъ и станешъ мой асистентъ, ще ти дамъ единъ добъръ съвѣтъ, чрѣзъ който изведнъжъ ще наложишъ волята си, и свѣтътъ моментално ще се подобри. За тази цѣль дяволътъ изнесълъ своята идея прѣдъ философа и започналъ да му я доказва съ редъ математически изчисления на рационалнитѣ числа. Философътъ го изслушалъ, убѣдилъ се, че е така, но въ скоро време разбралъ, че се излъгалъ. Обаче, дяволътъ успѣлъ да го докара до бесилката. Въ деня, когато трѣбвало да го бесятъ, дяволътъ дошълъ прѣдъ бесилката и казалъ на философа: погледни въ пространството и ми кажи, какво виждашъ тамъ? Философътъ погледналъ прѣдъ себе си и видѣлъ три магарета, натоварени съ скѫсани царвули. — Какво виждашъ? — Виждамъ три магарета, натоварени съ скѫсани царвули. — Това сѫ царвулитѣ, които скѫсахъ, докато те доведа на бесилката. Когато скѫсамъ още толкова царвули, тогава и ти ще подобришъ положението на свѣта. Слѣдъ това дяволътъ дръпналъ бримката на вѫжето, и философътъ увисналъ на него. Той дошълъ и втори пѫть на земята, но вече не се излъгалъ.

 

И въ съвременния животъ често казватъ: много царвули ще скѫса този момъкъ, докато вземе красивата мома. — Да, той ще скѫса много царвули, но послѣ и тя ще кѫса царвули. Съ скѫсани царвули не се придобива красивата мома. Нѣкой казва: колко царвули скѫсахъ, докато завършихъ образованието си! Съ кѫсане на царвули не се свършва гимназия или университетъ. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ този, който прѣзъ всичкото време на своето учение не е скѫсалъ нито единъ чифтъ царвули: както е влѣзълъ въ училището, така е излѣзълъ. Птицитѣ разбиратъ този законъ и живѣятъ споредъ него. Макаръ и да живѣятъ въ двуизмѣрния свѣтъ, създадатъ ли си веднъжъ дреха, тѣ си отиватъ съ нея. При това и краскитѣ на дрехитѣ имъ не се мѣнятъ. Кой човѣкъ има такива шарени и такива чисти дрехи като птицитѣ? Въпросътъ не е до външния животъ, но до съзнанието на човѣка. Да имашъ съзнание, значи да имашъ различни цвѣтове, съ които да си служишъ. Цвѣтътъ е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човѣкъ до нѣкакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попадналъ въ гѫста материя. За да излѣзе отъ това състояние, той трѣбва да внесе въ себе си извѣстни цвѣтове, като мощни сили, съ които да разчисти съзнанието си, да се освободи отъ своитѣ криви разбирания. Не е въпросътъ въ това, да се спира човѣкъ, какво мисли Евангелската, или друга нѣкаква църква, но той трѣбва да разчисти всички облаци отъ съзнанието си и да дойде въ съгласие съ законитѣ на живата природа.

 

Казвамъ: всички живи сѫщества сѫ въ контактъ съ законитѣ на живата природа. Нѣкой казва: азъ се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, но Богъ ви държи. Запримѣръ, вие обичате нѣкой човѣкъ. Добрѣ е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обичь? Да допуснемъ, че вашето съзнание се намира въ свѣта на плоскоститѣ, но имате желание да влѣзете въ триизмѣрния свѣтъ. Търсите нѣкой да ви помогне, не намирате. Най-послѣ срѣщате едно сѫщество, което живѣе въ този по-високъ свѣтъ, и то ви поема. Това сѫщество ви помага, и затуй вие го обиквате. Слѣдователно, Любовьта въ този случай е движение въ обемъ. Вие можете да обичате само това сѫщество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви, не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда въ единъ новъ свѣтъ. Не ви ли въвежда въ този свѣтъ, никаква любовь не може да се развие помежду ви. Ако съзнанието на нѣкой човѣкъ е достигнало до триизмѣрния свѣтъ, той непрѣменно трѣбва да обикне нѣкое сѫщество съ по-високо съзнание, отъ четириизмѣрния свѣтъ, което да го внесе въ този по-високъ свѣтъ.

 

Нѣкой момъкъ обиква една мома и казва: ангелско сѫщество е тя! Тя ще ме подигне въ по-високъ свѣтъ. И той колѣничи прѣдъ нея. Ако го види нѣкой отвънъ, ще му се смѣе. Не е въпросътъ въ това, че момъкътъ колѣничилъ. Той колѣничи, защото изказва любовьта си, но едно е важно при любовьта: човѣкъ придобива свѣтлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощь и сила въ живота. Движенията иматъ смисълъ, когато човѣкъ придобива нѣщо отъ тѣхъ. Запримѣръ, въ Индия има факири, които седатъ неподвижно съ рѫцѣ нагорѣ или надолу, като истукани. Така прѣкарватъ по цѣли дни, по цѣли мѣсеци, безъ да мърдатъ. Покрай тѣхъ минаватъ тигри, лъвове, змии, кобри, но не ги докосватъ. Още отдалечъ, като ги зърнатъ, тѣ обикалятъ, правятъ голѣми крѫгове и ги поглеждатъ съ благоговение. Защо? — Тия факири иматъ будно съзнание, тѣ сѫ въ връзка съ Бога. Затова и животнитѣ, които ги обикалятъ, отправятъ молбата си къмъ тѣхъ: молимъ ви да ни изнесете нагорѣ къмъ Бога, защото животътъ ни на земята е много тежъкъ.

 

Питамъ: какво правятъ съвременнитѣ хора, като видятъ насрѣща си нѣкое опасно животно? Тѣ веднага вадятъ ножъ или пушка и стрелятъ. Казвамъ: ножъ и точило не могатъ да оправятъ свѣта. Тѣ могатъ да оправятъ лозата и дърветата, но свѣта не могатъ да оправятъ. На първо време ножътъ се изостря, а послѣ изхабява; точилото постепенно се смалява. Въ края на краищата и ножътъ си заминава, и точилото си заминава. Казвате: какво да правимъ тогава? Ще бѫдете точило, което трѣбва да се остри отвѫтрѣ навънъ; и ще бѫдете ножъ, който се точи отвѫтрѣ навънъ. Вашиятъ ножъ трѣбва да бѫде изработенъ отъ мислитѣ на вашия умъ, за да може право да рѣже. Вашето точило, което се изглажда отвѫтрѣ навънъ, трѣбва да бѫде смекчаващъ законъ.

 

Слѣдователно, що се отнася до здравето, казвамъ: здравето зависи отъ съзнанието на човѣка. Не търсете здравето въ силата! Силата е резултатъ. Мирътъ, здравето, мощьта, добритѣ чувства и всички сили, изобщо, които сѫществуватъ въ човѣка, произтичатъ отъ неговото съзнание. Не мислете, че илюзиитѣ, които преживявате, влизатъ въ областьта на съзнанието. Областьта на съзнанието представя опредѣленъ свѣтъ, съ опредѣлени, хармонични величини. Който живѣе въ областьта на своето съзнание, и безъ петь пари въ джоба си да е, той е спокоенъ, отъ нищо не се плаши. Той концентрира мисъльта си къмъ възвишения свѣтъ, да му помогнатъ. Не се минава половинъ часъ даже, и помощьта дохожда: хлѣбътъ пристига, колата пристига. Този човѣкъ, обаче, е разуменъ. Той никога не злоупотрѣбява съ силитѣ и способноститѣ, които притежава. Нѣкой казва: да имамъ тѣзи сили, свѣтътъ бихъ оправилъ! Свѣтътъ не се нуждае отъ оправяне. Ако трѣбва нѣщо да се изправи, това е свѣтътъ на съзнанието. Съвременнитѣ хора трѣбва да знаятъ, какъ да изправятъ съзнанието си; тѣ трѣбва да знаятъ, че всѣки день минаватъ прѣзъ състоянията на кристалитѣ, на растенията и на животнитѣ, затова трѣбва да изучаватъ тѣхния произходъ. Ако погледнете съ силно увеличително стъкло на вашето тѣло, ще видите, че представяте конгломератъ отъ всички досега сѫществуващи растения и животни. Човѣшкото тѣло е обрасло съ гори отъ различни дървета, предпотопни и сега сѫществуващи; сѫщо така въ човѣка живѣятъ всички животни, голѣми и малки, отъ предпотопни времена до днесъ. Значи, погледнато на човѣка, съ окото на ясновидеца, той представя съвокупностъ отъ всички минерали, прости и скѫпоцѣнни камъни, отъ всички растения и дървета, отъ всички животни, птици и риби, докато се дойде най-послѣ и до човѣка. Всички тия сѫщества живѣятъ въ съзнанието на човѣка и се стремятъ да развиятъ и своето съзнание. Ето защо, човѣкъ нѣма право да прекѫсва стремежа имъ. Който лишава другитѣ отъ животъ, той унищожава своето сѫществуване. Нѣкой казва: да убиемъ тѣзи сѫщества! Убивате ли тѣхъ, вие убивате и себе си. Вие трѣбва да мислите добрѣ за тѣхъ, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другитѣ, безъ да ви подозиратъ даже въ това, вие подигате своята еволюция. Ако съ една красива дума можете да спасите нѣкого, защо да не му я кажете?

 

Въ древностьта единъ царь билъ жестоко гоненъ и преслѣдванъ отъ неговитѣ неприятели, и той билъ принуденъ да се скрие въ дупката на единъ овчарь. Овчарьтъ го приелъ при себе си и се съгласилъ да му помогне. Като дошли неприятелитѣ му да търсятъ царя, овчарьтъ казалъ: не видѣхъ такъвъ човѣкъ де е минавалъ оттука. Той трѣбва да е миналъ прѣзъ другъ пѫть. Така той спасилъ царя отъ явна смърть. Обаче, когато царьтъ отново се върналъ на прѣстола си, овчарьтъ билъ единъ отъ облагодѣтелствуванитѣ хора въ царството. Такова щастие носи за човѣка и всѣка велика идея, която е гонена и преслѣдвана отъ хората. Запримѣръ, нѣкоя идея иде отъ Божествения свѣтъ, минава прѣзъ много свѣтове, но никой не я приема. Нѣкой я възприеме, държи я извѣстно време въ себе си и послѣ я захвърля. Нѣкой религиозенъ човѣкъ чете Библията, възприеме оттамъ една хубава, висока идея, подържи я малко време въ ума си, докато единъ день каже: що ми трѣбва тази идея? Тя не е за мене, други да я възприематъ и прилагатъ. — Това не е убѣждение. Ако трѣбва да живѣете духовенъ животъ, това е само за васъ, за вашето развитие. Духовниятъ животъ прѣдставя велика наука за изучаване. Който изучава законитѣ на този свѣтъ и ги разбира, той не може да се съмнява. Който се съмнява въ другитѣ хора, ще се осъмни и въ себе си.

 

Нѣкой казва: азъ не се съмнявамъ. Всѣки обикновенъ човѣкъ може да се усъмни. Какъ? Ако той каже, че вѣрва въ себе си, въ своитѣ сили, дайте му да дигне единъ чувалъ съ тежесть отъ 100 клгр. Той започва да го дига оттукъ-оттамъ, пъне се, пъшка и най-послѣ казва: слабъ човѣкъ съмъ билъ, не знаехъ това. Обаче, силниятъ човѣкъ, който разбира законитѣ на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1,000, и 100,000 килограма тежесть. Казвате: възможно ли е това? — Възможно е. По този начинъ се държи и нашата земя въ пространството. Земята се държи отъ мислитѣ на милиони разумни сѫщества. Тѣхнитѣ мисли я заставятъ да върви напрѣдъ. Ако разумнитѣ сѫщества прѣстанатъ да я държатъ съ мислитѣ си, тя ще се спре въ своето движение, ще се разглоби, ще отиде нѣкѫде въ пространството, дѣто ще стане само на прахъ и пепель. Веднъжъ създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обектъ на единъ разуменъ животъ. Тѣзи възвишени сѫщества следятъ живота на хората, виждатъ тѣхнитѣ грѣшки, но прощаватъ, като отъ време на време само ги удрятъ малко по главата. Отъ този ударъ тѣ падатъ на земята, но като станатъ, започватъ да се молятъ на Бога. Съ този ударъ разумнитѣ сѫщества искатъ да кажатъ: слушайте, главитѣ ви трѣбва повечко да мислятъ! Научихте ли събирането, изваждането и умножението?

 

Съвременнитѣ хора сѫ въ процесъ на разширение на съзнанието. Тѣ трѣбва да се домогнатъ до всички идеи, който сѫ необходими за съграждане на тѣхния животъ. Едва сега хората започватъ съзнателно да градятъ. Нѣкои казватъ: хайде, да започнемъ градежа! Питамъ: въ кой свѣтъ искате да градите — въ едноизмѣрния, въ двуизмѣрния, или въ триизмѣрния? Ако градите въ свѣта на илюзиитѣ, всичко ще се разпръсне и нѣма да остане следа отъ този градежъ.

 

Казва се, че нѣкой баща ималъ двама синове. Кой е този баща? Бащата е разумното начало, което всѣки день иде въ човѣка и го пита: какво правишъ, синко, събирашъ ли, изваждашъ ли, умножавашъ ли? Да умножаваме, това подразбира да предаваме великитѣ идеи, които възприемаме, и на окрѫжаващитѣ. Умножението е процесъ, който става въ единъ възвишенъ свѣтъ. На земята може да се стигне най-много до умножението, по-нагорѣ не може да се отиде. Когато се отдѣлимъ отъ тѣлото си, тогава можемъ да отидемъ въ по-възвишенъ свѣтъ отъ земния. За този възвишенъ свѣтъ, именно, Павелъ говори: „Има домъ нерѫкотворенъ. И ако земнитѣ ни кѫщи се разрушатъ, ще отидемъ въ този нерѫкотворенъ свѣтъ.” Това е велика наука, която ще се приложи въ бѫдеще. Тя е за хората, които искатъ да работятъ разумно. Сегашнитѣ хора сѫ много промѣнчиви. Виждате, че нѣкой се разгнѣвилъ и не знае, какво говори. Той казва: азъ се заблудихъ. Щомъ си се заблудилъ, ти не си за новото учение. Ние нѣмаме работа съ хора, които се заблуждаватъ, или които не могатъ да мислятъ право. Тѣзи хора сѫ за университетитѣ, за разнитѣ колегии, за гимназиитѣ. Тѣ търсятъ старото. Обаче, ние виждаме, че старото, което досега се проповѣдваше, което досега се пишеше, не можа да спаси свѣта. Въ сѫщность ние не отричаме и успѣхитѣ на досегашнитѣ времена. Тази велика дѣятелность е подготовка за единъ мощенъ животъ, който едва сега започва. Нѣкой казва: защо трѣбва да живѣя? — Ще живѣешъ, за да разширишъ съзнанието си и да научишъ закона на умножението. И за дарбитѣ, които се криятъ въ тебе, както и за благата, които ти се даватъ, ще благодаришъ на Бога, ще благодаришъ на цѣлото човѣчество, че разполагашъ съ условия да разрѣшишъ великата задача на живота. И тогава, като човѣкъ, прѣдъ тебе ще се яви великата перспектива, която ще те въведе въ слѣдната стѫпка, въ свѣта на дѣлението.

 

И когато Христосъ казва, че трѣбва да напуснемъ земята, ние разбираме, че трѣбва да преминемъ въ по-горенъ свѣтъ — въ свѣта на дѣлението. Дѣлението не сѫществува на земята. Истинското богатство се заключава въ човѣшкитѣ мисли и чувства; истинското богатство се крие въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Отъ тѣзи богатства човѣкъ трѣбва да се самоотрече и да ги раздаде на сиромаситѣ. Това богатство е като богатството на земледѣлеца, който раздава всичко и се радва на своитѣ богатства. Нѣкой казва: азъ ще раздамъ всичкото си богатство на сиромаситѣ. Да, но паритѣ умъртвяватъ. Дадешъ ли нѣкому пари, дай ги отъ дълбочината на душата си; дадешъ ли нѣкому една книга, тази книга да не бѫде обикновена, но да е свещена.

 

И тъй, иска ли човѣкъ да върви въ духовния пѫть, той не трѣбва да бърза, отъ нищо не трѣбва да се плаши. Нѣкой се страхува да влѣзе въ нѣкоя отъ съвременнитѣ черкви. Не е въпросътъ да се влѣзе въ една каменна черква. Черквата не е въ зданието. Човѣкъ може да влѣзе и въ една, и въ друга черква и пакъ да остане вѣренъ на това, което Богъ е вложилъ въ душата му. Трѣбва ли човѣкъ, като облѣче мантията на царската дъщеря, която е прокажена, да стане и той прокаженъ? Какво се проповѣдва въ съвременнитѣ черкви? — Да се вѣрва въ Бога. Това вѣрую поправя ли живота? Днесъ и мѫже, и жени, вѣрватъ въ Бога, но съзнанието имъ е въ едноизмѣрния свѣтъ. Нѣкоя жена мечтае за кристали, иска отъ мѫжа си да й купи пръстенъ съ хубавъ камъкъ. Той нѣма петь пари въ джоба си, а тя иска пръстенъ съ камъкъ. Той нѣма петь пари въ джоба си, а тя иска кѫща. Казвамъ: тази жена е малко дѣте, нека мѫжътъ й купи пръстенъ, макаръ съ стъкленъ камъкъ. Нека й направи кѫща. Кѫщата показва, че тази жена живѣе въ двуизмѣрното съзнание. Кѫщата може да е отъ дъски, а за въ бѫдеще може да се направи и отъ мряморъ. Изобщо, отъ научно гледище не трѣбва да се противодѣйствува на съзнанието. Никой нѣма право да реагира срѣщу Божествения редъ на нѣщата.

 

Казвамъ: всички трѣбва да се насърдчавате въ работата си. Срѣщате единъ човѣкъ, който носи на гърба си чувалъ, 100 килограма тежъкъ. Не го питайте, защо се е нагърбилъ съ такава тежесть, нито го съветвайте да търси чужда помощь, но кажете: щомъ си взелъ този чувалъ на гърба си, ще го пренесешъ полека; пъкъ и за другъ пѫть ще можешъ да правишъ подобни опити. Който се обезсърдчава, той е въ двуизмѣренъ свѣтъ. Нѣкой се заеме за нѣкаква велика работа, но скоро се обезсърдчи и казва: сега ще отложа тази работа, но единъ день, като дойде Духътъ, Той ще ме научи, какво да правя. Този човѣкъ има механическо разбиране за Духа. Духътъ е машинистътъ на трена. Щомъ дойде, Той запалва огъня и пуща тренътъ напрѣдъ. Нѣкой седи, чака да дойде Господъ, Той да подкара неговия тренъ. Нѣма какво да очаквашъ на Господа, отвънъ нѣкѫде да дойде. Ти трѣбва да се вдълбочишъ вѫтрѣ въ себе си, дѣто Богъ е вложилъ умъ, сърдце, воля, душа и духъ, които всѣкога могатъ да ти помагатъ. Само по този начинъ ти можешъ да се освободишъ отъ всички дисаги на живота. Запримѣръ, ти дължишъ 100,000 лева на 20 души. Тѣзи кредитори дохождатъ въ дома ти, хлопатъ, викатъ, искатъ да имъ изплатишъ дълга си. Трѣбва ли да имъ разправяшъ, че ти нѣмашъ срѣдства, че не спишъ по цѣли нощи, че постоянно страдашъ, че имашъ задължения къмъ майка си и баща си? Не, ти трѣбва да имъ кажешъ: моля ви се, извинете ме, сега не разполагамъ съ срѣдства, почакайте ме още малко, и като се улесня, ще платя на всички ви и то не по 10 на сто, както сме уговорили, но даже и по 20 на сто лихва. Кажешъ ли така, и Господъ ще те чуе, ще ти помогне, защото си готовъ да изплащашъ дълговетѣ си.

 

Това е наука! По тази наука живѣятъ всички разумни хора и я прилагатъ въ живота си. Всѣки човѣкъ може да приложи тази наука. Ще кажете: тя е отвлѣчена наука, не може да се приложи. Има, наистина, отвлѣчени науки, но тази, за която говоря, е една отъ най-лесно приложимитѣ науки въ живота. Запримѣръ, нѣкой има малки познания по математика и казва: съ много смѣтане работа не става. Не е така. Божествената наука изисква хора съ умове, които изведнъжъ да смѣтатъ, да знаятъ, кои нѣща сѫ прави и кои не, кои сѫ добри и кои не. Дойде ли човѣкъ до тази наука, той не се сърди на злото, но го кани дома си, да му гостува. Разумниятъ човѣкъ, още като стане сутринь, удари звънеца, покани доброто и злото, разговори се съ тѣхъ, нахрани ги добрѣ и послѣ ги изпрати да си вървятъ. Злото и доброто сѫ два ангела, хубаво, богато облѣчени и мѫчно могатъ да се различатъ единъ отъ другъ. Разумниятъ човѣкъ, обаче, ги различава по миризмата имъ. Щомъ си отидатъ, той започва работата си. Не приемете ли така учтиво тѣзи два ангела, тѣ цѣлъ день ще ви безпокоятъ. Ангелътъ на злото ще запали кѫщата ви отъ четири страни. Затова е казано и въ Писанието: „Не противи се на злото!” Тъй щото, поканете тѣзи два принципа на гости въ себе си, нагостете ги и не се мѫчете да ги примирявате. Тѣ сѫ въ отношение, подобно на отношението, което сѫществува между овцата и вълка. Ако сте адептъ, който живѣе въ четириизмѣрното съзнание, принципътъ на злото още отъ далечъ ще ви познае, ще има всичкото почитание и уважение къмъ васъ, като къмъ човѣкъ, който дълбоко мисли и разбира великитѣ закони на живота и природата.

 

„Нѣкой си человѣкъ ималъ двама синове“. Сега, азъ желая, като се върнете дома си, да поканите у васъ на гости двамата синове — онзи, който обѣщалъ, че ще отиде на лозето, и не изпълнилъ обѣщанието си, и онзи, който се отказалъ да отиде, но се разкаялъ и свършилъ работата. Двамата синове представятъ тия два ангела — на доброто и на злото. Злото всѣкога обѣщава и нищо не върши; доброто никога не обѣщава, а всичко върши. Смѣшно е да отидете при единъ изворъ и да го питате: обѣщаватъ ли да ми дадешъ отъ твоята вода да пия? Той нищо нѣма да ти обѣщае, но ще ти даде. Ти можешъ да си почерпишъ вода отъ него, колкото искашъ. Когато казвамъ, че доброто не обѣщава, азъ уподобявамъ доброто на изворъ, който постоянно тече. Злото пъкъ уподобявамъ на пресъхналъ изворъ, който едва прокапва, едва тече. Той помни, че нѣкога е давалъ, но днесъ вече не може да дава нищо, не тече. Хора, които само обѣщаватъ и не изпълняватъ, мязатъ на щерни, пълни съ дъждовна вода; тѣ лесно пресъхватъ и казватъ: сухо е това мѣсто, вода нѣма. Дойдете ли до това положение, вие трѣбва да имате магическата прѣчка на Мойсея, и като ударите съ нея по канаритѣ, да протече вода.

 

И тъй, ставате ли сутринь рано, сложете хубавъ обѣдъ на двамата синове. Тогава ще кажете на единия: синко, иди да работишъ на нивата! Той ще обѣщае да отиде, но нѣма да изпълни. Ще кажете на втория: синко, иди да работишъ на нивата! Той ще откаже, но послѣ ще се разкае и ще свърши работата. Вечерьта, като се върне бащата дома си, ще види обратни резултати. Каквито и да бѫдатъ резултатитѣ, не се смущавайте. Пакъ поканете двамата синове, нагостете ги добрѣ и ги накарайте да работятъ. Тази е най-добрата философия, която можете да приложите въ вашия животъ. Ако постѫпвате така въ продължение на една година само, бѫдете увѣрени, че най-малко 50 % отъ вашитѣ мѫчнотии и несгоди ще се разрѣшатъ. Да разрѣшите 50 % отъ вашитѣ мѫчнотии, това не е малко нѣщо. Само по този начинъ вие можете да бѫдете бодри, свѣжи, радостни и съ свѣтли мисли за живота.

 

26 бесѣда отъ Учителя, държана на 10 априлъ, 1927 г. въ г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt