Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_04_03 Ветхото прѣмина

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 30 октомври 2015 - 10:02

"Вехтото премина", Сила и живот, IX серия, т.4 (1927),

Книгата съдържа беседи на Учителя от 03.04.1927 г. до 19.06.1927 г. Издание 1931 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Ветхото прѣмина

 

„За то, ако е нѣкой въ Христа, той е създание ново; ветхото прѣмина, ето, всичко стана ново“.

II Коринтяномъ 5:17

 

Ветхото и новото по отношение на човѣка прѣдставя обширенъ и дълбокъ въпросъ отъ биологическа важность. Ние употрѣбяваме тукъ думата биология по нѣмане друга по-подходна дума. Биологията, като наука, се занимава съ разрѣшение проблемата за живота, като се започне отъ живота на най-малкитѣ сѫщества, съзнанието на които още не е пробудено, и стигне до човѣка, съзнанието на когото едва е започнало да се пробужда. Въ това отношение човѣкъ може да се разглежда като малка клѣтка, чието съзнание е започнало да се пробужда. Съврѣменниятъ човѣкъ, въ формата, която днесъ виждаме, не е въ състояние да дойде до ясна, абсолютна прѣдстава за живота. Защо? — Защото той е заобиколенъ съ редъ прѣдмети, отъ които придобива най-разнообразни впечатления. Тия многобройни впечатления пъкъ прѣпятствуватъ за неговото право мислене. Даже видни писатели и философи нѣматъ днесъ ясна прѣдстава за живота. Животътъ не е нѣкаква физическа форма, която може да се изрази математически.

 

Да допуснемъ, запримѣръ, че нѣкой човѣкъ изпадне въ особено душевно състояние. Кой съврѣмененъ човѣкъ може да опише и обясни причината на това особено разположение или неразположение на духа и на душата? Гледате нѣкой човѣкъ днесъ е веселъ, засмѣнъ, маха съ рѫцѣ нагорѣ — надолу, като актьоръ, послѣ взима перото, съчинява стихове, проповѣдва на хората, казва имъ: тъй трѣбва да се живѣе! Не се минава дълго врѣме, гледате този човѣкъ изпадналъ въ нѣкакво противорѣчие, намира се прѣдъ едно изпитание и не знае вече, какво да прави, забравя всичката си философия. Какво е станало съ него? Коя е причината за тази промѣна на състоянието му? — Нѣкой писалъ въ вѣстницитѣ нѣщо лошо по неговъ адресъ, което уронва достоинството му, като човѣкъ отъ новото учение. На другия день пакъ пишатъ въ вѣстницитѣ, че писаното не се отнасяло за него, но за другъ нѣкой, съ сѫщото име. Наистина, не сѫ единъ Драгановъ или Ивановъ въ свѣта. И този човѣкъ отново се успокоява. Питамъ: какво лошо има въ това, че нѣкой съ черно мастило написалъ нѣщо по адресъ на твоето име въ вѣстницитѣ? Каква сила се крие въ черното мастило, че може да произведе такава пертурбация въ ума на човѣка? Често съврѣменнитѣ хора се спиратъ върху дреболиитѣ на живота, а пропущатъ важнитѣ моменти, като казватъ: това сѫ малки работи, тѣ не заслужаватъ нашето внимание. Казвамъ: малкитѣ работи, обаче, сѫ докарали живота до едно неестествено положение. Вслѣдствие на тази неестественость отъ хиляди години насамъ хората не могатъ да заживѣятъ нормаленъ животъ. Съврѣменнитѣ хора живѣятъ повече съ старитѣ си разбирания и пъшкатъ подъ тѣхния хомотъ, грижатъ се, какъ ще завършатъ живота си, старинитѣ си. Защо човѣкъ трѣбва да мисли за старинитѣ си? Днесъ никой не мисли за младинитѣ си, но все мислятъ за старинитѣ си, какъ ще ги прѣкаратъ, кой ще ги гледа на старини и т. н. Да мисли човѣкъ за старинитѣ си въ смисълъ, че има нѣкому да дължи и трѣбва да изплати дълга си, разбирамъ; да мисли човѣкъ за старинитѣ си, въ смисълъ, че е грѣшенъ човѣкъ и трѣбва да изправи живота си, разбирамъ. Обаче, да мисли за старинитѣ си, въ смисълъ, че е чиновникъ, работилъ е около 15 — 20 години и скоро ще се пенсионира, ще се осигури, ще води щастливъ животъ, това не разбирамъ. Покажете ми единъ чиновникъ, който слѣдъ пенсионирането си да води щастливъ животъ! Да мисли човѣкъ постоянно за пенсията си, дали ще се увеличи и съ колко ще се увеличи, като работи повече години, то е все едно да извади една скомрия отъ водата и да я тури на скарата, да се пече на огъня. Тя ще цъцри на огъня и все една и сѫща пѣсень ще пѣе. Като наблюдавате живота, ще видите, че днесъ всички хора работятъ, за да се пенсиониратъ: учительтъ иска да се пенсионира, свещеникътъ иска да се пенсионира, писательтъ иска да се пенсионира. Каква идея има въ пенсионирането? Има редъ статистики, отъ които се вижда, че всѣки, който мечтае за пенсия, щомъ постигне това, става вече неспособенъ за живота. Като говоря за пенсионирането, азъ не се спирамъ върху буквата на въпроса, но казвамъ, че тази идея разрушава ума на човѣка. Като говоря за старостьта, не разбирамъ въпроса буквално, но казвамъ: започне ли човѣкъ постоянно да мисли, че ще остарѣе, че трѣбва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия умъ.

 

И тъй, не мислете за бѣднотията, защото тази идея е въ сила да ви разруши. Не мислете за богатството, защото и тази идея може да ви разруши. Не мислете нито за сиромашията, нито за богатството! Сиромашията и богатството сѫ двѣ различни състояния: сиромахътъ е разтоварено добиче, а богатиятъ човѣкъ е натоварено добиче.

 

Вземете, напримѣръ, какво може да се случи съ нѣкой знаменитъ милиардеръ, за богатствата на когото всички говорятъ. Нѣкой день можа да го настигне автомобилъ, да го удари въ ребрата и едно отъ тѣхъ да се счупи. Отъ натоварено добиче той може да се прѣвърне въ разтоварено. Тъй щото, когато се говори за величието, за богатството на нѣкой човѣкъ, трѣбва да се разбира неговото сърце, неговия умъ, неговата воля, а не паритѣ, които той има. Единъ човѣкъ е великъ дотолкова, доколкото той е въ връзка съ живитѣ сили на природата и доколкото тѣ могатъ да му бѫдатъ въ услуга. Когато часовникарьтъ направи единъ часовникъ и тури всѣка вилица, всѣко колелце на своето мѣсто, въ какво седи важностьта на часовника: въ неговитѣ части, или въ часовникаря, който го е направилъ? Слѣдователно, всѣки човѣкъ прѣдставя единъ малъкъ винтъ отъ общия великъ организъмъ, и той е почитанъ и уважаванъ, докато е на мѣстото си. Ако е на мѣстото си, цѣлиятъ организъмъ върви правилно, напусне ли мѣстото си, и организмътъ прѣстава да работи, или неправилно работи. Докато човѣкъ мисли, че трѣбва да го пенсиониратъ, че трѣбва другъ да го замѣсти въ работата му, а той да излѣзе и да поживѣе щастливо, животътъ на общия организъмъ ще куца. Вижте какво става съ земледѣлскитѣ рала, които не работятъ. Щомъ не се работи съ тѣхъ, тѣ ръждясватъ. Въ този смисълъ пенсионеритѣ сѫ ръждясали рала. Най-голѣмото нещастие въ свѣта сѫ пенсионеритѣ. Значи, не трѣбва да има пенсионери въ свѣта. Писательтъ трѣбва да умре съ перо въ рѫка; ученикътъ трѣбва да умре съ книга въ рѫка; свещеникътъ трѣбва да умре съ епатрихилъ на врата; орачътъ трѣбва да умре съ рало въ рѫка; майката трѣбва да умре съ дѣтето си въ рѫка, а да не се оставя, дѣцата ѝ да я носятъ. Такива хора изисква бѫдещето! Какво виждаме сега? Бащитѣ гледатъ да се пенсиониратъ, да си изкаратъ една малка пенсия и да легнатъ на гърба на синове и на дъщери, на внучки и внучета. Горко на онзи баща, който очаква на дѣцата си да го гледатъ! Какъвъ е този баща, когото синътъ трѣбва да гледа? Това сѫ болезнени явления въ живота, а дѣто има болести, тамъ не може да има щастие. Това всички трѣбва да знаятъ! Слѣдователно, болеститѣ сѫ само поводъ за вѫтрѣшна връзка между хората, да се примирятъ, да се опознаятъ.

 

Прѣди нѣколко дни дойде една госпожа при мене и се оплаква отъ сиромашията си, отъ тежкото положение, въ което се намира. Разправя, че живѣела въ влажна, тъмна стая, вслѣдствие на което страда отъ ревматизъмъ, и ме запита, какво да прави, за да се излѣкува. Казвамъ ѝ: прѣди всичко, както познавамъ нѣщата, причината за ревматизма не е влажната стая. Ако влагата бѣше причина за тази болесть, тогава, какъ ще си обясните заболѣването на една богата госпожа софиянка, отъ сѫщата болесть, която живѣе въ II етажъ, при комфортна обстановка? И богатата госпожа дойде при мене и ми се оплака отъ своя ревматизъмъ. И тя искаше да ѝ се даде методъ, начинъ да се лѣкува. Истината седи въ това, че и бѣдната, и богатата госпожи не изпълняватъ Божия законъ. Всички болести въ свѣта сѫ резултатъ на неизпълнение Божия законъ. Слѣдователно, и двѣтѣ жени сѫ заболѣли отъ ставенъ ревматизъмъ, вслѣдствие на неизпълнение на Божия законъ. Ако болестьта е прѣдизвикана отъ влагата, тогава бѣдната жена трѣбва да се прѣмѣсти въ суха, здравословна стая; щомъ се прѣмѣсти въ суха стая, ревматизмътъ трѣбва да изчезне. Така ли става въ дѣйствителность? Както виждате, тукъ, при двѣ различни обстановки, при различни материални условия, се явява една и сѫща болесть. Слѣдователно, причината на болестьта не е въ влагата. Сѫщото нѣщо виждаме и на фронта, между войницитѣ: много войници лежатъ въ единъ и сѫщъ окопъ, обаче, едни отъ тѣхъ се простудяватъ, а други не се простудяватъ. Защо едни се простудяватъ, а други не? — Първитѣ иматъ нечиста кръвь, а вторитѣ иматъ чиста кръвь. Едни отъ войницитѣ се заразяватъ отъ холера, а други нищо не ги хваща. Защо? — Защото кръвьта на послѣднитѣ е чиста. Ще кажете, че влагата е причина за простудяването на войници, които сѫ имали по-слабъ организъмъ. Не, грѣховетѣ на хората внасятъ отрова въ кръвьта имъ, и съ това ставатъ причина за простуда, за зараза и т. н. Ето защо, за да се избегнатъ болеститѣ и страданията, трѣбва да се подържа добриятъ животъ. Мнозина мислятъ, че само Богъ живѣе чистъ и светъ животъ, защото е съвършенъ, и затова казватъ: ние сме слаби, не можемъ да живѣемъ като Бога, но Той ще уреди нашия животъ. Казвамъ: както Богъ живѣе, по сѫщия начинъ и ние можемъ да се рѫководимъ отъ Неговитѣ закони и да ги изпълняваме. Богъ не се влияе отъ нашитѣ разбирания, но като гледа на нашитѣ прѣстѫпления и грѣхове, Той казва: не правете тѣзи прѣстѫпления, понеже ще заболѣете отъ ставенъ ревматизъмъ; не правете тѣзи прѣстѫпления, понеже въ стомаха ви ще се яви нѣкакъвъ туморъ; не правете тѣзи прѣстѫпления, понеже ще заболѣете отъ артериосклероза и ще остарѣете преждеврѣменно. Заболѣе ли човѣкъ отъ артериосклероза, той започва да вика лѣкари. Дойде единъ лѣкарь, дойде втори, трети, всички го сѫвѣтватъ, какво трѣбва и какво не трѣбва да яде. Не, първото нѣщо: заболѣе ли човѣкъ отъ артериосклероза, ще яде по възможность малко и проста, чиста храна. Той трѣбва да се храни съ варено жито, съ варенъ оризъ, като истински калугеръ.

 

Въ Нова-Загора единъ старъ човѣкъ, на около 60 години заболѣ, отъ коремъ. Боли го коремътъ, нищо не може да яде. Чуди се, какво да прави. Седи, мисли, говори си: Е, Георги, Георги, цѣлъ животъ яде прасенца, агънца, това-онова, но видѣ ли, до какво положение дойде? Пита ме: какво да правя сега? Казвамъ: ще започнешъ да постишъ, да ядешъ по-малко. Всѣка сутринь ще изпивашъ по една чаша дървено масло и по една чаша гореща вода. Слѣдъ това ще излагашъ корема си на слънце, да се печешъ по 2 — 3 часа на день. Този човѣкъ изпълни, каквото му казахъ, и се подобри. Съврѣменнитѣ хора сами се тровятъ отъ храната, която употрѣбяватъ. Нѣкой казва: азъ живѣя чисть животъ. Питамъ: чиста ли е кръвьта ти? — Не е чиста, но това нѣма нищо общо съ чистия животъ. — Не, чистиятъ животъ подразбира чиста кръвь. Слѣдователно, искашъ ли да живѣешъ чистъ животъ, абсолютно ще прѣчистишъ кръвьта си. Организъмътъ на съврѣменнитѣ хора е заразенъ отъ месо, отъ вино и отъ редъ още храни. Духовното имъ тѣло пъкъ е заразено отъ алчность, злоба, умраза и т. н. Запримѣръ, вие обичате нѣкого, но щомъ ви каже той нѣкоя обидна дума, вие веднага го намразявате. Защо трѣбва да го намразите? Знаете ли, какво внася умразата въ васъ? Тя е цѣла отрова за организма ви. Въ дадения случай вие пакостите на себе си, но не и на него. Други хора пъкъ се тровятъ отъ гордость. Тѣ искатъ да се осигурятъ, да станатъ пансионери, да прѣкаратъ щастливъ животъ.

 

Апостолъ Павелъ, като разглежда старата култура, казва: „Всичко старо, всичко ветхо трѣбва да прѣмине“. И съврѣменнитѣ хора искатъ да живѣятъ споредъ старата култура. Казвамъ: живѣете ли по старата култура, въ каквито кѫщи и да живѣете, както и да спите, както и да се храните, ставниятъ ревматизъмъ неизбѣжно ще дойде. Дойде ли ставниятъ ревматизъмъ, и смъртьта ще дойде, като естествено негово послѣдствие. Казватъ, че нѣкой ученъ открилъ въ киселото млѣко нѣкакъвъ бацилъ, който продължавалъ живота. Азъ пъкъ зная едно особено млѣко, коеето не само че продължава, но увѣковѣчава живота. Въ сѫщность киселото млѣко може да продължи живота съ 10 — 20 — 30 години, не повече. Споредъ статистиката, нѣма човѣкъ въ България, който да е живѣлъ повече отъ 150 години. При това, малко българи сѫ доживѣли до 150 години, макаръ че сѫ се хранили повече съ кисело млѣко. Въ Англия пъкъ имало единъ англичанинъ, който живѣлъ повече отъ 250 години. Питамъ: този човѣкъ съ кисело млѣко ли се е хранилъ? Не, той не е употрѣбявалъ кисело млѣко, но други сѫ причинитѣ, които продължили неговия животъ. Прѣзъ неговия животъ се смѣнили на прѣстола 12 крале. Тъй щото, продължителностьта на живота у българитѣ не се дължи на употрѣбяването на киселото млѣко. То е само едно съвпадение. Ако въпросътъ е за изстудяване на стомаха, когато човѣкъ има нѣкакво възпаление, киселото млѣко може да помогне, но що се отнася за продължение на живота отъ киселото млѣко, това не е още доказано. Отъ чисто биологическо и научно гледище, продължителностьта на живота зависи отъ развитието на една жлѣза, която се намира задъ. ушитѣ въ човѣка. Ако тази жлѣза не е развита, човѣкъ може и 20 години наредъ да се храни съ кисело млѣко, и пакъ нѣма да живѣе дълго врѣме. Тогава и кокошки, и агънца да яде, пакъ нѣма да се продължи живота му. Развита ли е тази жлѣза у него, той може да живѣе повече отъ 100 години. Това сѫ мои наблюдения. По тази жлѣза и по редъ още признаци може да се прѣдскаже на човѣка, колко врѣме ще живѣе. Казвате: какъ се опрѣдѣля това? Когато азъ правихъ своитѣ научни изслѣдвания по френология, срещнахъ единъ познатъ въ Варна и му казахъ: слѣдъ двѣ годидини, еди-кой си мѣсецъ и день, ти ще прѣминешъ едно прѣмеждие: ако съзнанието ти не е будно въ този день, ти ще паднешъ и ще счупишъ лѣвия си кракъ. Той ми каза: ти искашъ да ме плашишъ. Какъ ще стане това? Отдѣ познавашъ? — Ще видишъ. Ти трѣбва да бѫдешъ буденъ, да избегнешъ това прѣмеждие. И наистина, слѣдъ двѣ години стана това, което му бѣхъ прѣдсказалъ. Казвате: какъ може да се гадаятъ тѣзи работи? — Това не е гадание, то е прѣдсказание, което почива на чисто математически изчисления. Какъ се правятъ тѣзи изчисления, сега нѣма да обяснявамъ, но казвамъ: азъ мога да направя точни изчисления, слѣдъ колко врѣме ще се свършатъ вѫглищата въ машината на нѣкой машинистъ и да му кажа, че слѣдъ 150 клм., напримѣръ, машината ще спре. Мога да опрѣдѣля точно и мѣстото, дѣто машината ще спре. Машинистътъ казва: ти гадаешъ по нѣщо. Гадая, разбира се. Азъ взимамъ прѣдъ видъ, колко вѫглища има той на разположение, по колко се изгаря на часъ и колко пѫть му прѣдстои да измине. Като имамъ тѣзи данни на разположение, азъ правя своитѣ изчисления и прѣдсказвамъ, какво може да стане.

 

И тъй, всѣки, който иска да живѣе дълъгъ животъ, той трѣбва да има нѣкакъвъ запасъ. Остане ли да живѣе на нѣкакво подаяние, да се моли на Бога, да се продължи живота му, неговата работа е свършена. Ние трѣбва да се молимъ на Бога не да продължи живота ни, но да ни научи, какъ да спазваме законитѣ, за да разработимъ и увеличимъ онзи капиталъ, който ни е даденъ отъ прѣди хиляди години, отъ памти-вѣка още. Има хора, които въ физическо отношение сѫ много деликатни, нѣжни. Достатъчно е да ги лъхне и най-малкиятъ вѣтрецъ, за да се простудятъ. Ако такъвъ човѣкъ седи при отворенъ прозорецъ, той се страхува отъ течение и казва: ще се простудя. Не се минаватъ 2 — 3 часа, и той, наистина, се простудява. Нѣкои хора съ години живѣятъ при отворени прозорци и не истиватъ. Защо? Тѣ иматъ изобилно животъ въ себе си, тѣ иматъ имунитетъ; тѣ сѫ облѣчени съ магнетическа риза, която не се пропуква. Истиването зависи отъ мисъльта на човѣка. Каквото мисли човѣкъ и въ каквото вѣрва, това става.

 

И тъй, първото нѣщо, което се изисква въ новия животъ, това е новата вѣра. Новата вѣра подразбира, да вѣрва човѣкъ въ Бога, че въ Него е Вѣчниятъ животъ. Който вѣрва въ Вѣчния животъ, той не мисли за смърть, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука. Той мисли само за едно, че трѣбва да учи. Който не вѣрва въ Вѣчния животъ, той мисли за смъртьта — какъ ще умре, какъ ще го закопаятъ, какво ще кажатъ хората за него, какъвъ надгробенъ камъкъ ще му турятъ, какъвъ надписъ ще поставятъ и т. н. Какво ще пишатъ хората за такъвъ човѣкъ? Тѣ ще напишатъ: тукъ почива еди-кой си пенсионеръ, който живѣелъ честно и почтено, получавалъ е по 6,000 лв. мѣсечна заплата. Значи, той е костувалъ на държавата 72,000 лв. годишно. Казвамъ: не е въпросътъ за паритѣ, но важно е, какво ще занесе човѣкъ, като отиде на онзи свѣтъ? Господъ ще го пита: какво прави на земята? — Работихъ цѣли 30 години за своето отечество, получавахъ шесть хиляди лева мѣсечна заплата и сега ида тукъ малко на разходка. Не, този човѣкъ е бракуванъ вече на земята; тамъ не допущатъ, че той е живъ, и всички казватъ: Богъ да прости този великъ българинъ! Той пъкъ отъ своя страна вижда, че е живъ, прѣпорѫчва се навсѣкѫдѣ като добъръ, почтенъ човѣкъ, който е живѣлъ на земята цѣли 45 години и работилъ за благото на своя домъ и своето отечество. Значи, тукъ се явяватъ двѣ различни положения: хората мислятъ за него, че е умрѣлъ, а той се вижда живъ. Обаче, отъ небето му казватъ: ние не искаме мъртви хора. Ти ще се върнешъ пакъ въ България, ще убѣдишъ българитѣ, че си живъ, и като дойдешъ повторно тукъ, тогава ще ти дадемъ нужния приемъ. Ние приемаме само живи хора. Живи хора наричаме тѣзи, които и на земята, и на небето сѫ живи. Сега, ще прѣведа тѣзи думи на вашъ езикъ: всѣки човѣкъ, който умира на земята, трѣбва отново да се върне тамъ, да уреди всички недоразумения, които ималъ съ хората. Кому каквото зло е направилъ, ще го изправи. Той трѣбва да се примири съ всички хора, съ всички животни и, като нѣма вече съ кого да се примирява, ще остави всичкото си богатство на земята. Освободенъ отъ всички задължения и връзки на земята, той ще замине за небето, ще влѣзе въ новия животъ, дѣто ще получи лавровъ вѣнецъ за добрѣ изпълнената отъ него работа на земята. Тогава всички ще кажатъ: ето единъ достоенъ гражданинъ на българската държава, когото Богъ може да приеме при себе си!

 

Това е новото, което иде сега въ свѣта. То носи възвишени идеи и казва на хората, че Богъ не е въ старото, не е въ миналото, но Той е въ настоящето. Едва сега човѣкъ ще започне да съзнава, че въ свѣта, въ който живѣе, той прѣдставя богатъ прѣдметъ за проучаване. Вие можете да проучавате и разнитѣ философи, които говорятъ за психологията на човѣка, но нито единъ философъ още не е изучилъ човѣшкия мозъкъ съ всичкитѣ му способности. Тѣ разискватъ върху ума, сърцето и волята на човѣка, но това още не е човѣкътъ; това сѫ само нѣкои отъ проявитѣ на човѣка. Тъй щото, обществото, въ което живѣете, противорѣчията, които срѣщате въ живота си, добритѣ и лошитѣ хора, всичко това трѣбва да бѫде прѣдметъ за изучване не само отъ страна на философитѣ, но и отъ всѣки човѣкъ поотдѣлно. За това се изисква работа, усилия. Вземете, запримѣръ, рудокопачитѣ, които търсятъ съ години скѫпоцѣнни камъни въ земята. Тѣ знаятъ, че ще намѣрятъ нѣкѫдѣ голѣми скѫпоцѣнни камъни, и затова работятъ непрѣстанно, докато най-послѣ развиятъ въ себе си тънко чувство, съ което лесно намиратъ леговището на тѣзи богатства. Така трѣбва да работи всѣки човѣкъ, ако иска въ грубата материя да намѣри скѫпоцѣннитѣ камъни. И наистина, ще срещнете хора на видъ груби, но достатъчно е да ги пипнете на нѣкое чувствително мѣсто и ще видите, че въ тѣхъ се криятъ отлични качества. Въ лицето на такъвъ човѣкъ вие ще имате единъ добъръ, честенъ и почтенъ приятель, на когото напълно можете да разчитате. И обратно, ще срещнете хора културни, съ образование, на които не може да се разчита. Направете опитъ, да видите, на колко отъ софийскитѣ граждани, съ висше образование, ако дадете 100,000 лева на заемъ, ще могатъ да ги върнатъ слѣдъ двѣ години, споредъ както сте уговорили. Единъ богатъ американецъ направилъ такъвъ опитъ и видѣлъ, че паритѣ му пропаднали. Само единъ човѣкъ се намѣрилъ, който призналъ дълга си и върналъ паритѣ на врѣме. Мнозина отъ тѣхъ използували теорията за прѣраждането и казали: ние нѣмаме никакви задължения къмъ този човѣкъ. Той ни дължи отъ миналото и днесъ изплаща дълга си. Казвамъ: този човѣкъ нищо не ви дължи, защото той доброволно ви даде тѣзи пари. Ако той ви дължеше, законътъ щѣше да го хване. Едно трѣбва да се знае: човѣкъ, който живѣе въ духа на новото учение, той нѣма никакви връзки, никакви взимания — давания. Въ този смисълъ подъ „новъ човѣкъ“ разбирамъ онзи, който има само една връзка — съ Първичната Причина. Тази връзка е направена още отъ създаването му. Слѣдователно, когато човѣкъ се освободи отъ сѫдбата, или отъ кармата си, споредъ както индуситѣ я наричатъ, отново ще се възстанови връзката му съ Бога, която сѫществува отъ памти-вѣка, и човѣкъ ще бѫде напълно свободенъ. Съврѣменниятъ човѣкъ не е свободенъ, защото върху тази първа връзка, той е направилъ още редъ връзки, които сѫ го ограничили и заробили. Богъ е направилъ човѣка свободенъ и го е пратилъ на земята да учи. Обаче, вмѣсто да учи, той започва да се удоволствува, да ходи по забавления, да странствува, но като нѣма срѣдства за това, отъ тозъ банкеръ взима 10 — 15 хиляди лева, отъ онзи 10 — 15 хиляди лева, това залага, онова залага, докато най-послѣ съвсѣмъ загази, намѣри се въ трудно положение и казва, че животътъ нѣма смисълъ. Питамъ: кой постави човѣка въ това положение — Богъ, или той самъ, съ своитѣ неестествени желания? Какво придобива човѣкъ отъ такъвъ животъ? Мислите ли, че банкерътъ, който ви дава пари на заемъ, ви прави нѣкаква услуга? Мислите ли, че има нѣкаква придобивка въ залагането на своитѣ цѣнни нѣща? Не, да залагашъ нѣщата, това не е наука.

 

Една млада мома, бѣдна, но много спретната и красива, отива при единъ богатъ графъ съ слѣдната молба: господине, отъ извѣстно врѣме майка ми е болна, азъ искамъ да я лѣкувамъ, но нѣмамъ никакви срѣдства, затова, моля Ви, дайте ми 20,000 лв. на заемъ, срѣщу които мога да заложа нѣкаква скѫпоцѣнна вѣщь, или пъкъ слѣдъ врѣме да ги върна. Той ѝ казалъ: азъ не искамъ нищо да залагашъ, но ще ми позволишъ да те цѣлуна, или пъкъ ти да ме цѣлунешъ. Тъй щото, едно отъ двѣтѣ ще изберешъ: ако ми позволишъ да те цѣлуна, ще ти дамъ 20,000 лева; ако пъкъ ти ме цѣлунешъ, пакъ ще ти дамъ 20,000 лева. Питамъ: ако вие бѣхте на мѣстото на тази мома, какво щѣхте да направите? Тази мома е била чиста; тя до това врѣме нито е цѣлувала нѣкого, нито е била цѣлувана. Тя се спрѣла за моментъ и започнала да размишлява въ себе си, слѣдъ което отговорила: азъ ще ви цѣлуна. Тази мома разрѣшила въпроса правилно. Щомъ се отправила къмъ него да го цѣлуне, графътъ казалъ: не, нѣма нужда да ме цѣлувате! Той разбралъ, че тази мома има идея и е готова по-скоро да даде, отколкото да вземе. Тя си помислила: понеже този графъ ми дава, и азъ трѣбва да съмъ готова да дамъ нѣщо, да го цѣлуна. Графътъ продължилъ: азъ не искамъ да ви поставя на изкушение да ме цѣлунете. Понеже разрѣшихте въпроса правилно, вземете тѣзи 20,000 лева и си услужете. Когато ви се яви нужда, пакъ елате при мене, вие всѣкога ще имате моето съдѣйствие. Това наричамъ азъ човѣкъ на новото учение. Той билъ разуменъ, не искалъ да съблазни тази душа, но пожелалъ да види, какъ ще се прояви възвишеното и благородното въ тази мома.

 

Сѫщиятъ законъ сѫществува и въ свѣта. Силнитѣ хора трѣбва да цѣлуватъ, а слабитѣ трѣбва да бѫдатъ цѣлувани. Грѣшникътъ трѣбва да бѫде цѣлуванъ, а праведниятъ, който е завършилъ развитието си, трѣбва да цѣлува. Въ този смисълъ свѣтлината не е нищо друго, освѣнъ енергия на възвишени, велики сѫщества, която минава покрай хората, цѣлува ги и си заминава съ свѣткавична бързина. Значи, ние, хората, сме израсли само отъ цѣлувки. Нѣкой казва: азъ цѣлунахъ и се изцапахъ. Казвамъ: щомъ си се изцапалъ, ти не си свѣтлина. Свѣтлината, която се движи съ бързина 300,000 клм. въ секунда, минава покрай всички живи сѫщества, цѣлува ги и си заминава, пакъ тъй чиста, непокварена, каквато е дошла. Когато нѣкой пита, да цѣлуне ли, или да се остави да го цѣлунатъ, казвамъ: ако си праведенъ човѣкъ, ти трѣбва да цѣлунешъ; ако си грѣшенъ, тебе ще цѣлунатъ. Обаче, този законъ има обратно разбиране и тълкуване въ свѣта. Защо? — Защото го разглеждатъ само външно. Азъ не говоря за външнитѣ му прояви, но за вѫтрѣшнитѣ, като великъ вѫтрѣшенъ законъ, който дѣйствува въ душитѣ на хората и ги подига.

 

И тъй, всички дарби и способности у човѣка могатъ да се развиятъ само при красиви мисли и чувства. Редъ статистики ни показватъ, че единъ поетъ, художникъ, проповѣдникъ, учитель, майка или баща може да стане великъ, виденъ въ свѣта, само ако има поне една душа, която да го обича, да милѣе за неговия успѣхъ, като за свой. Не може човѣкъ да се подигне, ако нѣма поне една близка душа до себе си, която да разбира нѣщата правилно. Съмнявате ли се въ вашия приятель, нито вие сте неговъ приятель, нито пъкъ той може да ви бѫде приятель. Мислите ли за приятеля си лошо, никаква връзка не може да сѫществува между васъ. Нови хора могатъ да се нарекатъ тѣзи, въ душата на които не може да се зароди никакво съмнѣние. Двама души могатъ да бѫдатъ приятели само тогава, когато тѣ не се използуватъ. Тѣ сѫ свързани помежду си съ взаимно почитание и любовь и сѫ готови да жертвуватъ живота си за великата идея, за благото на човѣчеството. Човѣчеството, това сѫ свободнитѣ души. Тѣзи приятели иматъ взаимна обичь помежду си. Нѣкой казва: хората на земята криятъ своята любовь. Така е на земята, но казвамъ: скрититѣ нѣща на земята сѫ открити на небето. Когато единъ актъ се извършва на земята тайно отъ очитѣ на хората, на небето той е прѣдставенъ ясно, като на сцена, дѣто ангелитѣ го наблюдаватъ и слѣдятъ, дали дѣйствуващитѣ лица играятъ ролитѣ си правилно, или не.

 

Днесъ всички съврѣменни хора говорятъ за Любовьта Христова, както и за своята любовь къмъ Христа. И апостолъ Павелъ казва, че всички сме свързани съ съзнанието на Христа. Питамъ: ако, наистина, ние обичаме Христа и сме свързани съ Него, не държимъ ли смѣтка, какъ се отразяватъ върху Него всички наши недоразумения, отмъщения, умраза, гнѣвъ, зависть и редъ още анормалности? Както мравитѣ, комаритѣ хапятъ нашитѣ тѣла и прѣдизвикватъ малки ранички, сѫщо така и нашитѣ отрицателни прояви прѣдизвикватъ безброй такива ранички върху тѣлото на Христа. Въ този смисълъ Христосъ и досега още не е свободенъ отъ страдания. Всѣки моментъ Той трѣбва да прави грамадни усилия и да се лѣкува, и то отъ близкитѣ Си. Когато се казва, че Христосъ дойде между своитѣ, и тѣ не Го приеха, не се подразбира свѣтътъ, но се подразбиратъ вѣрващитѣ, които Го очакваха и казваха: Господи, като дойдешъ между насъ, ние всичко ще направимъ заради Тебе. Обаче, дойде Христосъ между тѣхъ, и тѣ взеха отъ Него всичко, съ каквото Той разполагаше, разпнаха Го и казаха: ние не можемъ така лесно да се подобримъ; по еволюционенъ пѫть ще подобримъ живота си. Подъ думата „еволюция“ азъ разбирамъ развитие, което продължава цѣлъ животъ. Истинското развитие подразбира разумно качване и слизане безъ падане. Прѣдставете си, днесъ вие имате добро разположение на духа, но дойде нѣкой, вземе отъ васъ 20,000 лева на заемъ и не ги върне. Вие веднага се сърдите, дигате цѣль скандалъ, отказвате се отъ Христа, отъ Бога, че нѣкой ви излъгалъ. Какво е виновенъ тукъ Христосъ? Съ този скандалъ вие си причинявате по-голѣма пакость, отколкото съ загубата на тѣзи 20,000 лева. Не можете ли и вие, като Йова, да кажете: Богъ далъ, Богъ взелъ. Ето защо, като хора, вие трѣбва да обърнете внимание върху малкитѣ си погрѣшки, върху малкитѣ противорѣчия въ вашия животъ, които другитѣ хора не виждатъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ въ постоянно смущение, въ постоянни тревоги. Защо? — Защото между Бога и тѣхъ нѣма хармония. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ се моли, но молитвата му не е приета. Защо? Той се гнѣви на хората, сърди се, мисли, че тѣ сѫ причина за неговитѣ неуспѣхи. Не, причината е въ самия него. Той трѣбва да възстанови връзката си съ Първичната Причина. Ама този човѣкъ искалъ да уреди живота си. Уреждането на живота е послѣдна работа. По този начинъ, съ пари, съ богатства, животътъ не се урежда. Нека той се помоли на Бога по слѣдния начинъ. Нека се обърне къмъ Бога и каже: Господи, досега живѣхъ нередовенъ, неправиленъ животъ, никога не съмъ говорилъ Истината, баща си и майка си не почитахъ, съ брата си и съ сестра си постоянно  се карахъ, приятелитѣ си изнудвахъ и каквито обѣщания Ти давахъ, нищо не изпълнихъ. Помогни ми да изправя живота си, да вървя напрѣдъ. Не дойде ли човѣкъ до това самопризнание въ себе си, между Бога и него не може да има никаква връзка, той не може да се надѣва на Божието благословение. Така трѣбва да постѫпи всѣки, който иска да бѫде новъ човѣкъ и който иска да се освободи отъ ограниченията на живота. Ще вземе нѣкой да се хвали, че нѣкога билъ голѣмъ герой. Чудни сѫ тѣзи едноврѣмешни герои!

 

Дѣдо Първанъ се хвалилъ, че нѣкога, на млади години, билъ голѣмъ герой, прѣскачалъ трапове, 10 м. широки. Казватъ му: щомъ си билъ нѣкога герой, и сега трѣбва да си такъвъ. Хайде, прѣскочи този трапъ! Засилва се той, и хопъ въ трапа долу. Да, на млади години не бѣша така, но ето, какво прави старостьта. Като се пооглежда насамъ-натамъ и вижда, че никой нѣма около него, той си казва тихичко: какъвто съмъ днесъ, такъвъ бѣхъ и на младини. Законъ е: щедриятъ човѣкъ и на младини, и на старини е щедъръ. Запримѣръ, какъ можете да познаете, кое дете е щедро? Когато нѣкоя майка даде на дѣтето си една ябълка и то веднага я сподѣли съ свое братче, или съ свое другарче, това дѣте е щедро. Не е ли готово да раздѣли ябълката си съ нѣкое близко нему дѣте, то не е щедро. Такова дѣте не само че не е щедро, но често обича и да пооткрадва по малко. Причината за това се дължи на едно чувство, силно развито у човѣка, чувството на любостяжение. Центърътъ на това чувство се намира задъ ушитѣ.

 

Новото учение е потрѣбно днесъ за всички хора, за да се създадатъ благоприятни условия, при които мозъчнитѣ центрове да се развиватъ нормално. За тази цѣль тѣ трѣбва да приложатъ въ живота си закона на Любовьта. Дойде ли Любовьта въ човѣка, най-първо той трѣбва да си създаде идеалъ, образъ, къмъ който да се стреми. Послѣ, той трѣбва да развие здраво физическо тѣло и най-послѣ да създаде отъ себе си мораленъ типъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има прѣдъ себе си тѣзи нѣколко картини, които трѣбва да нарисува въ своя животъ. Сега какво правятъ хората? Тѣ поставятъ въ църквитѣ образа на свети Никола и на други нѣкои светии, на които се кланятъ. Каква светость има въ тѣзи образи? Отъ френологическо гледище художникътъ не е прѣдставилъ нѣкаква светость въ тѣзи образи. Щомъ тѣ не прѣдставятъ тѣзи възвишени образи, какъвъ смисълъ иматъ тогава? Ако бѣха идеални светии, свѣтътъ поне на половина трѣбваше да се подобри. Старитѣ гърци създадоха красиви форми, но тѣзи образи бѣха лишени отъ мораленъ устой. И парижанитѣ създадоха красива мода въ облѣклата, но тази мода бѣше лишена отъ истинската хигиена. Запримѣръ, колко трѣбва да бѫде откритъ грѫдния кошъ на жената? Послѣ, колко дълги трѣбва да бѫдатъ рѫкавитѣ на роклитѣ? Истинска красота въ модитѣ е тази, която има прѣдъ видъ естетиката и хигиената, която природата налага. Кръстътъ на човѣка, както и гърдитѣ му, трѣбва да бѫдатъ добрѣ запазени. Съврѣменнитѣ хора излагатъ, именно, тѣзи части най-много. Срѣщате екскурзианти, на които колѣнѣтѣ сѫ съвършено открити. И тукъ има неправилность. Тѣ излагатъ на рѣзки атмосферни промѣни тъкмо тия части, които най-лесно се простудяватъ. И това сѫ все културни хора, които говорятъ за наука, за хигиена. И слѣдъ това сѫщитѣ тия хора казватъ: какъвъ смисълъ има физическиятъ животъ, или какъвъ смисълъ има духовниятъ животъ? Топлината указва влияние върху доброто разположение на човѣка. Човѣкъ не може да пише хубаво, нито да размишлява правилно, ако не му е топло. Движенията на тѣлото трѣбва да бѫдатъ така свободни, че всички органи въ него да функциониратъ правилно. За да се реформира днесъ българинътъ, той трѣбва да се откаже отъ овчитѣ шапки. Едно врѣме българинътъ е билъ много упоритъ, затова е трѣбвало да носи калпаци отъ овча кожа, да стане по-мекъ. Такава е била неговата философия, но понеже врѣмената сега сѫ други, той трѣбва да замѣсти калпака отъ овча кожа съ шапка отъ памукъ или отъ мека вълна, малко по-рѣдко изтъкана, за да може въздухътъ да прониква прѣзъ косата му. Освѣнъ това, българинътъ употрѣбява навои на краката си. И тѣхъ трѣбва да намали малко, да не увива толкова много краката си, за да могатъ поритѣ на краката му свободно да приематъ въздухъ отвънъ. Ако отидете на нѣкоя нива, дѣто българинъ оре, ще видите, че като дойде врѣме за почивка, той не лѣга на браздата, която оралъ, но ще отиде подъ нѣкоя круша и подъ сѣнката ѝ ще заспи. Послѣ казва, че го хванало уроки. Казвамъ: ако не искашъ да те хване уроки, почини си на браздата, която си оралъ, а не подъ сѣнката на крушата. Ако пъкъ ожаднѣешъ, не пий студена вода, но пий отъ стомна, която е седѣла нѣколко часа на слънце. Пиете ли студена вода, съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Много болести се раждатъ отъ бързото пиене на студена вода. Когато човѣкъ пие студена вода, той трѣбва да мисли, съзнанието му трѣбва да вземе пълно участие въ сладчината на водата и въ нейната температура. Бързате ли, когато пиете вода, вие ще изгубите послѣ повече врѣме, докато се излѣкувате отъ послѣдствията на водата, отколкото, ако бѣхте употрѣбили една-двѣ минути, докато изпиете водата.

 

Съврѣменнитѣ хора ядатъ, безъ да мислятъ; пиятъ вода, безъ да мислятъ; лѣгатъ, ставатъ, безъ да мислятъ. Ставатъ пенсионери, безъ да мислятъ; учени хора ставатъ, безъ да мислятъ; богати хора ставатъ, безъ да мислятъ. И ще видите, нѣкой свършилъ гимназия и не знае, какво да прави. Прѣди години единъ младежъ свършва гимназия и започва да търси служба. Отива въ едно, второ, въ трето министерство, никѫдѣ не намира служба. Най-послѣ се отчайва, дохожда му мисъльта да се самоубие, но си казва: защо трѣбва да се самоубивамъ? Това е безчестие отъ моя страна! Тогава той отива при единъ свой приятель и му казва: моля ти се, дай ми 200 лева на заемъ! Приятельтъ му дава 200 лева, и той си купува едно точило, на което въ рамка туря диплома си отъ гимназията и тръгва да точи ножове. Слѣдъ единъ мѣсецъ той спечелва малко пари и изплаща дълга си за точилото. Срѣщатъ го по улицитѣ нѣкои отъ началницитѣ въ министерствата, дѣто ходилъ да търси служба, и казватъ: какъ не го е срамъ, този младъ, ученъ човѣкъ да точи ножове! Не, герой е този човѣкъ! Той точи ножове, но не се самоубива. Това е човѣкъ отъ новото учение, който не се спъва отъ мѫчнотиитѣ на живота. Като дойде нѣкоя мѫчнотия, тя натиска човѣка, души го. Мѫчнотията не е мъртва, тя е живо нѣщо.

 

Днесъ всички християни казватъ: прѣди 2000 години Христосъ дойде да спаси свѣта, но Го разпнаха, затова втори пѫть трѣбва да дойде на земята, да оправи свѣта. И сега всички очакватъ Христа, да слѣзе отъ небето. Що е небето? — Небето прѣдставя разумния животъ, разумнитѣ закони, които трѣбва да се знаятъ. Разбира се, тѣзи закони не могатъ всички да ги знаятъ, както не могатъ всички еднакво да разбиратъ това, което сега ви говоря. Пъкъ и азъ не искамъ всички да ме разбиратъ еднакво. Това, което ви говоря, мога да изнеса въ строго научна форма, въ научни формули, но тѣ ще бѫдатъ още по-трудни за разбиране. Отъ всичко говорено има общи въпроси, които сѫ еднакво понятни и полезни за всички. Запримѣръ, между единъ професоръ и едно малко дѣте може да се образува връзка. Ще кажете: възможно ли е това? Ако между една високопоставена дама, която гледа съ прѣзрѣние на низкостоещитѣ около нея хора, и нейното малко кученце може да се образува връзка, колко повече може да сѫществува връзка между професора и дѣтето. Богатитѣ американки, особено, си водятъ по едно малко кученце, вързано съ синджиръ. Това е похвално, това е права постѫпка. Питамъ: ако между една богата дама и едно малко кученце може да има такава връзка, че тази дама сама да кѫпе това кученце, да го храни, да го разхожда, защо тогава между богатитѣ и сиромаситѣ да не могатъ да се създадатъ отношения, да се обичатъ? Единъ день Господъ ще извика богатитѣ хора и ще ги пита: какъ можахте вие, богатитѣ, да направите толкова нѣщо за вашитѣ кученца, а нищо не можахте да направите за вашитѣ бѣдни братя? На сѫщото основание вие можете да се грижитѣ и за вашитѣ бѣдни братя и сестри. Кога? Нѣкой ще каже, че тази богата дама не се грижи за всички кученца, но само за това, което тя обича. Да, мода е това. Въ Америка, по едно врѣме, имаше и друга мода: дамитѣ носѣха на синджирче закачено живо жабче, като игла. Гледашъ, нѣщо живо мърда по нея, току протака и свива крачката си. Вечерь дамата сваля жабчето, туря го въ чинийка съ вода, дава му храна, а сутринь, като излиза изъ града, пакъ го закачва на врата си. Казвамъ: това е отлична постѫпка, която показва, че сѫ възможни любовни отношения между всички живи сѫщества. Тази дама, като погледне къмъ жабчето, казва му: ти при мене ще се учишъ на нова култура, на новъ животъ.

 

Сега, прѣнесете тѣзи велики идеи въ вашия умъ. Дръжте въ ума си на почетно мѣсто бѣднитѣ, страдащитѣ хора, туряйте ги на врата си, вмѣсто иглички, а вечерь ги туряйте въ паница съ вода и хлѣбъ, да се нахранятъ. На другия день пакъ ги закачете на врата си. Ще видите, че нѣма да мине дълго врѣме, и бѣднитѣ ще станатъ културни, като васъ. Слѣдователно, още при сегашнитѣ условия на живота всички можемъ да направимъ една малка жертва, безъ да измѣнимъ хода на общия животъ. Всѣки човѣкъ си има една велика идея, отъ която той не трѣбва да се отклонява. Обаче, има и една обща велика идея въ живота, отъ която никой не може да се отклони. Вървите ли по този пѫть, вие ще дойдете до положението на новия човѣкъ. Обаче, не е достатъчно само да се създаде новъ човѣкъ, но той трѣбва да расте и да се развива. Не е достатъчно само да имашъ едно плодно дърво, но то трѣбва да бѫде доброкачествено; послѣ, ти трѣбва да знаешъ, какъ да го гледашъ, за да може правилно да расте и да се развива: трѣбва да се натори, да се полива наврѣме, да се гледа и пази, както казватъ българитѣ — като зеницата на очитѣ.

 

Като наблюдавамъ, какъ хората сѫ невнимателни къмъ растенията и дърветата, виждамъ, че тѣ сѫ сѫщо така невнимателни и къмъ себе си. Тѣ обичатъ своята личность, както и личностьта на другитѣ хора, но не обичатъ своята душа, нито душата на своитѣ близки. Обаче, личностьта не е човѣкътъ; личностьта, това е тѣлото на човѣка, т. е. физическиятъ човѣкъ.

 

Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да обича душата си. Тъй щото, когато човѣкъ обикне себе си, т. е. своята душа, той ще може да образува правилна връзка и съ всички хора. Само по този начинъ, въ всички свои близки човѣкъ ще види души, които страдатъ като него, и ще може да имъ помага. Значи, между личностьта и душата на човѣка има голѣма разлика. Личностьта се занимава съ дребнави работи, а душата се занимава съ възвишени работи. Разумниятъ, Божествениятъ животъ е животъ на душата, дѣто всѣко нѣщо се извършва на своето врѣме. Затова, именно, и Соломонъ е казалъ: „За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме“. Има опрѣдѣлено врѣме за раждане, има опрѣдѣлено врѣме за умиране. Човѣкъ може да се роди само на врѣмето, което Богъ му е опрѣдѣлилъ. По сѫщия законъ човѣкъ умира, само когато му е опрѣдѣлено. Ако знаеше законитѣ, той би прѣскочилъ врѣмето, което му е опрѣдѣлено да умре. Случва се човѣкъ да дойде до една точка на замръзване въ своя животъ, дѣто непрѣменно трѣбва да умре. И въ природата има извѣстни мѣста, дѣто силитѣ сѫ въ равновѣсие, въ абсолютенъ покой. Ако човѣкъ попадне въ едно отъ тия мѣста, неговиятъ пулсъ непрѣменно ще спре. Разправяше единъ учитель отъ варненско подобна своя опитность: както вървѣлъ, попадналъ въ едно отъ тия мѣста на абсолютенъ покой и забѣлѣзалъ, че пулсътъ му започналъ да спира. Единъ свещеникъ и други нѣкои хора ръзбрали, че съ този човѣкъ става нѣщо, и започнали да го разтъркватъ, да прѣдизвикватъ изкуствено дишане, отъ което той се съживилъ. Ако тѣзи хора не бѣха му се притекли на помощь, той щѣлъ да умре. Той е попадналъ въ мъртва зона. Така сѫщо и въ всѣки градъ и село има улици, прѣзъ които мнозина не обичатъ да минаватъ. Нѣкой ще каже, че това е нѣкакво самовнушение или суевѣрие отъ страна на тѣзи хора. Това се дължи на трептенията на почвата въ тия мѣста. Трептенията не сѫ хармонични, не съотвѣтствуватъ на трептенията на минувачитѣ. Щомъ забѣлѣжите такова нѣщо, не минавайте прѣзъ улици, трептенията на които не сѫ хармонични съ вашитѣ. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и при яденето, и при спането. Има хора, които едни храни обичатъ, други не обичатъ. Послѣ, нѣкои хора обичатъ да спятъ въ една стая, а не обичатъ да спятъ въ друга. Всичко това има свои дълбоки причини, затова не бързайте, добрѣ обмисляйте нѣщата. Яжте храна, която обичате! Спете въ стая, която обичате! Това сѫ идеи, които трѣбва дълбоко да залегнатъ въ ума ви. Като знаете това, не трѣбва да се плашите, но у васъ трѣбва да се зароди силно желание да изпълните великата воля Божия и да знаете, че свѣтътъ е разумно създаденъ.

 

Често съмъ обръщалъ внимание на това, какъ трѣбва да ставате сутринь. Повечето хора скачатъ веднага отъ леглото си, безъ да размислятъ, дали слизатъ отъ лѣвата или отъ дѣсната страна на леглото си. Ако нѣкой стане сутринь отъ лѣвата страна на леглото си, прѣзъ цѣлия день той ще има несполуки. Човѣкъ трѣбва да знае сутринь отъ лѣвата или отъ дѣсната страна на леглото си да слиза. Нѣкога той може да слѣзе отъ лѣвата страна, а нѣкога отъ дѣсната, затова не трѣбва да бърза. Мнозина, като не разбиратъ този законъ, казватъ: защо е необходимо да се спазватъ тия правила при ставане сутринь? Ако човѣкъ не спазва тия правила, съ това той нарушава равновѣсието въ природата. Сѫщо така има правила и при спането. Важно е, дали човѣкъ спи на дѣсната си страна, или на лѣвата, дали на гърба, или на корема си. Много майки не знаятъ на коя страна да поставятъ дѣцата си да спятъ. Ако биха знаели, какъ да поставятъ дѣцата си да спятъ, тѣ биха могли донѣкѫдѣ да урегулиратъ тѣхния животъ.

 

Казвамъ: човѣкъ трѣбва да обърне внимание и на своитѣ мисли, чувства и желания. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ иска да обича, но той трѣбва да знае, че за да обича, желанията му трѣбва да бѫдатъ чисти, кристални, като диамантъ. Защо? — Понеже има желания, които, слѣдъ като се изпълнятъ, умиратъ и оставятъ у човѣка извѣстенъ родъ утайки, наслоявания, които прѣдизвикватъ гниене. Въ този смисълъ кѫщитѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ пълни съ такива мъртви мисли и желания. Човѣкъ желае едно, друго, трето, но като постигне тѣзи желания, тѣ умиратъ, и най-послѣ той казва: свърши се всичко! Не мога повече да живѣя, остарѣхъ. Не, човѣкъ всѣкога може да бѫде младъ, всѣкога може да живѣе, всѣкога може да люби. Прѣди всичко, вие още не сте любили, както трѣбва. Апостолъ Павелъ казва: „Обезумѣхме отъ любовьта Христова“. Да, човѣкъ като се влюби, безуменъ става. Разправятъ за Мохамедъ II, че когато минавалъ прѣзъ Балканския полуостровъ, той се влюбилъ въ една гъркиня толкова много, че забравилъ задълженията си къмъ войниците, вслѣдствие на което тѣ започнали да се бунтуватъ срѣщу него и го наричали обезумѣлъ. И днесъ още, когато срѣщаме човѣкъ, който люби, ние го наричаме безуменъ. Ако сѫщиятъ човѣкъ убие десетина души, считатъ го герой. Когато нѣкой троши камъни, наричатъ го герой; когато сѫщия човѣкъ направи нѣщо хубаво, тогава не е герой. Каква е тази логика?

 

Истинскиятъ животъ се заключава въ творчеството. Това, което Богъ е вложилъ въ човѣка, трѣбва да се развива. Човѣкъ никога не трѣбва да се обезсърдчава. Нѣкой се обезсърдчи, казва: едно врѣме знаехъ повече, имахъ повече вѣра, повече любовь. Да се говори за едно врѣме, това е старото врѣме. Сега е новото врѣме, за него говорете. Сега ще обичате, както свѣтлината обича; ще се движите съ нейната бързина: ще минете, ще заминете, безъ да кажете нѣкому, че обичате. Който иска да знае нѣщо за Любовьта, той трѣбва да се движи съ бързината на свѣтлината. Ето какъ азъ бихъ прѣпорѫчалъ на хората да се обичатъ. Млади, момъкъ и мома, се обичатъ, но родителитѣ имъ не се съгласяватъ да се оженятъ, и тѣ рѣшаватъ да забѣгнатъ въ Америка. Не трѣбва да бѣгатъ въ Америка, но азъ ги съвѣтвамъ да се повдигнатъ къмъ слънцето, да се отдалечатъ съ милиони километри отъ земята. Нѣкой мѫжъ взима жената на своя приятель и отива въ нѣкой хотелъ. И тѣхъ съвѣтвамъ да се повдигнатъ къмъ слънцето, а не да се криятъ по хотелитѣ. Ако влѣзете въ Божествения свѣтъ, тамъ сѫществува слѣдния законъ: на земята човѣкъ може да обича само едного; обича ли повече, той върши прѣстѫпление. На небето пъкъ законътъ е обратенъ: тамъ човѣкъ трѣбва да обича всички; обича ли само едного, той върши прѣстѫпление. Било е врѣме, когато на земята единъ мѫжъ е ималъ много жени, или една жена е имала по нѣколко мѫже. Това сѫ били култури, които днесъ вече сѫ залѣзли. Това сѫ били неестествени положения, вслѣдствие на което и тѣзи култури сѫ изчезнали. Законътъ на земята въ това отношение е слѣдниятъ: на единъ мѫжъ една жена. Обаче, и това положение е прѣходно, врѣменно. Сѫществата, които живѣятъ на небето, нѣматъ такива нужди, каквито иматъ хората на земята, затова законитѣ тамъ сѫ различни отъ тѣзи на земята. Апостолъ Павелъ казва: „На небето нито мѫжъ за жена отива, нито жена за мѫжъ“.

 

Сега, истинскиятъ животъ се заключава въ това, да се образуватъ правилни отношения между братя и сестри, между господари и слуги, между мѫже и жени, между приятели, между вѣрващи, и всички хора да се научатъ да говорятъ Истината. Въ погледа на онзи, който носи великата Истина въ себе си, нѣма абсолютно никаква лъжа, Когато се рѫкувашъ съ нѣкого, или когато цѣлунешъ нѣкого, или когато кажешъ нѣщо нѣкому, въ всичко това да нѣма абсолютно никаква лъжа. Докато човѣкъ живѣе въ старото, ще обича само едного; щомъ влѣзе въ новия животъ, той ще обича всички, понеже тѣ съставляватъ едно тѣло. Дойдете ли до тази любовь, всички ще бѫдете свободни и щастливи. При сегашнитѣ условия, както живѣе човѣкъ, на земята всѣкога ще има скърби и страдания: единъ заминалъ, другъ се осакатилъ, трети се разболѣлъ и т. н. Пари можете да имате, но щастие не очаквайте. Искате ли да бѫдете щастливи, стремете се да приложите въ живота си Христовото учение, да се свържете съ Бога, Той да живѣе у васъ, че дѣто и да се намирате, всѣкога да чувате Неговия тихъ гласъ, да ви говори и напѫтва. Работишъ нѣкѫдѣ по осемь часа на день, но удари часовникътъ, и Богъ отвѫтрѣ ти казва: спри! Чуешъ ли гласа Му, веднага спри, не завършвай работата си. Проповѣдвашъ нѣкѫдѣ, но чуешъ гласа Му, който казва: спри! Послушай гласа Му и спри, безъ да довършишъ изречението си. Шиешъ нѣкаква дреха, но чуешъ ли гласа Му, спри, не довършвай работата си. Правишъ кѫща, чувашъ гласа на Бога, пакъ спри. Нека останатъ нѣкои работи недовършени.

 

Ще приведа единъ примѣръ за потвърждение на послѣдната мисъль. Прѣди повече отъ 20 години при Варненската мѫжка гимназия имаше единъ учитель, гръкъ, който строеше по това врѣме втори етажъ на кѫщата си. Една вечерь сънува, че нѣкой му казва да не довършва кѫщата си, защото ще умре. Той повѣрва на съня си и издигна нагорѣ една постройка, която приспособи за гълѫбарникъ, а самъ той остана да живѣе въ първия етажъ на кѫщата си. Другаритѣ му се смѣеха, наричаха го суевѣренъ, и най-послѣ, слѣдъ 12 години, той се убѣди да изпѫди гълѫбитѣ отъ кѫщата и издигна втори етажъ. Щомъ свърши етажа, той умрѣ. Казвамъ: ако той искаше да бѫде живъ, не трѣбваше да изгонва гълѫбитѣ отъ кѫщата си. Имате ли една свещена идея въ ума си, не я изгонвайте навънъ. Искате, напримѣръ, да учите. Не изпѫждайте тази свещена идея отъ ума си, ако искате да живѣете. Или, искате да работите за своето здраве. Не казвайте, че това не може да се постигне и да отложите тази идея за друго врѣме. Не отлагайте реализирането на вашитѣ свещени идеи, нито ги изгонвайте вънъ отъ своя умъ. Тѣ прѣдставятъ гълѫбитѣ, които трѣбва да живѣятъ въ вашата кѫща. И тѣ могатъ да живѣятъ въ вашата кѫща, и вие можете да си живѣете. Това е новото учение. Ако оставитѣ гълѫбитѣ да живѣятъ въ вашата кѫща, Господъ на друго мѣсто ще съгради кѫща за васъ.

 

Днесъ отъ всички съврѣменни хора се изисква разумно сърце, свѣтълъ умъ и силна воля, за да могатъ да се насърдчаватъ. Само така човѣкъ може да се освободи отъ личния елементъ въ себе си. Запримѣръ, като ви говоря, вие често мислите, че имамъ нѣкого прѣдъ видъ. Да се мисли така, това е проява на личностьта. Ние не се интересуваме отъ грѣшкитѣ и прѣстѫпленията на хората; ние имаме прѣдъ видъ винаги доброто у човѣка. Като срещна нѣкой човѣкъ, колкото и лошъ да минава за другитѣ, азъ гледамъ да намѣря въ него една добра чърта. Намѣря ли такава, радвамъ се, защото тази чърта единъ день ще се развие и ще побѣди лошото въ него. Научете човѣка да се храни добрѣ, и той ще стане здравъ; научете го да мисли добрѣ, и той ще стане уменъ; научете го да прави добро, и той ще стане добъръ. Видите ли, че нѣкой човѣкъ направи най-малкото добро, насърдчете го, дайте му възможность да се проявява въ правене на добро. Не убивайте идеитѣ въ себе си! Колкото и да сѫ малки днесъ, тѣ единъ день ще се развиятъ. Насърдчавайте, както въ себе си, така и въ другитѣ, и най-малкитѣ добри прояви. Богъ е въ малкото, въ незабѣлѣзаното, въ невъзможното. Нѣкой казва: отъ мене човѣкъ нѣма да стане. — Именно въ тази невъзможностъ Богъ ще се прояви. — Азъ съмъ слабъ, хилавъ човѣкъ. — Именно въ тази слабость Богъ ще се прояви. Ако искате да знаете, въ силата седи нещастието на човѣка. Едно врѣме вие бѣхте малки бръмбарчета, плачехте и се молихте да станете голѣми сили. Ангелитѣ ви казваха, че ще дойде врѣме да станете голѣми, силни, да ви облѣкатъ въ хубави дрехи. И наистина, дойде това врѣме. Вие станахте голѣми, силни сѫщества, но пакъ сте недоволни, пакъ сте въ положението на малки бръмбарчета. Ангелитѣ по сѫщия начинъ ви утѣшаватъ, че ще ви извадятъ отъ тѣзи условия и ще ви поставятъ въ по-добри; ще ви извадятъ, като риба, отъ нѣкоя малка локва, и ще ви турятъ въ нѣкое чисто, кристално езеро, или ще ви турятъ, като птици, въ нѣкоя райска градина, или най-послѣ, като човѣкъ, ще ви поставятъ въ нѣкоя хубава кѫща, да се учите да свирите, да пѣете или да рисувате. Всѣкиму ще дадатъ това, което желае. Така постѫпва разумната природа. Нѣма да остане едно красиво желание въ човѣшката душа, което Богъ да не задоволи. Тогава всички хора ще бѫдатъ радостни и весели.

 

Сега, благодарете, че сте дошли до това положение. Старото прѣминава, и новото иде. Всички ще бѫдатъ млади, ще се движатъ съ бързината на свѣтлината. Дрехитѣ ви ще бѫдатъ отъ бѣла коприна, а лицата ви свѣжи, безъ бръчки; очитѣ и ушитѣ ви ще бѫдатъ отворени, да можете съ очитѣ да възприемате свѣтлината, а съ ушитѣ — да слушате правилно. Езикътъ ви ще бѫде развързанъ, да прѣдава разумното Слово Божие.

 

Казвамъ: всичко това иде вече. Старото, ветхото прѣминава, новото иде. Щомъ дойде новото, земята ще се освободи отъ своя товаръ и отвсѣкѫдѣ ще се чуватъ най-хубавитѣ пѣсни. Концертитѣ, театритѣ нѣма да бѫдатъ като сегашнитѣ. Актйоритѣ ще играятъ на сцената по съвсѣмъ новъ начинъ. Съврѣменнитѣ актйори не прѣдставятъ още послѣдната дума на изкуството. Днесъ, въ стария животъ, всѣки може да стане актйоръ. Въ новия животъ, напротивъ, само възвишенитѣ хора ще даватъ прѣдставления. Живи прѣдставления ще бѫдатъ тѣ. И въ тѣхъ ще се проявява Великиятъ Законъ на Любовьта.

 

25 недѣлна бесѣда, държана отъ Учителя на 3 априлъ,

 

1927 г. въ г. София.

 







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt