Jump to content

1919_08_19 МИРОВАТА ЛЮБОВЪ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново",  

Първо издание 1919 г.,
Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство",
Книгата за теглене PDF (второ издание)

Трето издание - Благоевград

Съдържание

 

 

МИРОВАТА ЛЮБОВЪ

 

Прѣдметътъ на моята бесѣда ще бѫде Мировата любовь. Азъ употрѣбявамъ тази дума въ малко по-обширенъ смисълъ, отколкото обикновено се разбира. Може да запитате: „Мировата любовь какво общо има съ насъ лично?“. Отговарямъ: „Сѫщностьта на живота — това е Мировата любовь“. Любовьта е която носи условията за животъ, тя е главниятъ стимулъ на земята, т. е. идеалъ, къмъ който всички се стремимъ — да живѣемъ. А самиятъ пъкъ животъ, за да се изрази въ пълнота, подразбира свобода на дѣйствия. Той се развива въ четири посоки: въ обществена, политическа, културна и духовна. Това са области на една и сѫща реалность. Подъ думата „любовьазъ не разбирамъ онази обикновена любовь, която изгасва като вѫгленъ въ вода; то не е любовь: истинската любовь е вѫгленъ, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този живъ вѫгленъ, той е разбралъ смисъла на земния животъ. Затова именно и древнитѣ мѫдреци и старитѣ алхимици сѫ се стремили да изучатъ и сѫ схванали сѫщината на този живъ вѫгленъ. Ония, които не сѫ запознати съ свойствата му, казватъ, че любовьта изгаряла човѣка. Да, има прѣдмети, които изгарятъ, но има пъкъ и такива, които не изгарятъ, както има метали, които се окисляватъ — окисляването е горение — и други, които не се окисляватъ, т. е. горятъ безъ да изгарятъ, и затова ги наричатъ „благородни метали“.

 

Вие може да ми зададете другъ въпросъ: „Какво ни интересува насъ идеалъ нѣкакъвъ си, когато се намираме въ такива лоши условия на животъ?“. Но азъ пъкъ ще ви попитамъ: можете ли да докажете, че дѣйствително условията на живота сѫ лоши? То е само прѣдположение. Въ живота има толкова лошевини, колкото и добрини, толкова падания, колкото и ставания, толкова загуби, колкото и печалби; еднитѣ и другитѣ условия въ края на краищата се уравновѣсяватъ. Туй, което наричаме „лоши условия въ живота“, то е наше субективно схващане — човѣшко умуване. Хората казватъ, че човѣчеството днесъ болѣдува, но азъ възразявамъ, че болeститѣ сѫ анахронизъмъ, нещо прѣходно, зависяще отъ самия човѣкъ, тъй като послѣдниятъ има толкова възможность да бжде здравъ, колкото и боленъ. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ едно упѫтване за изправление, защото човѣкъ започва да се развива само тогава, когато му се положатъ противодѣйствия на неговата воля. Туй може да се провѣри винаги въ живота. Всички велики хора сѫ страдали и страданията именно сѫ били стимулъ за тѣхното повдигане. Ония, обаче, които не сѫ имали никакви спънки, а напротивъ сѫ имали удобства, останали сѫ назадъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати; но трѣбва да направятъ изборъ, защото има два вида богатство: богатство, съ което може да ги вържатъ за врата и да ги спуснатъ въ дъното на морето, и богатство, което ги въздига. Ако се намѣрите на нѣкой океански параходъ като „Титаникъ“, носите върху си раница съ 40 кгр. злато и параходътъ почне да потъва, а до васъ стои другъ, който нѣма такава тежесть, кой отъ двамата има възможность да се спаси — вие ли, които носите раницата съ злато, или онзи, който е безъ такава? Сами си отговорете. Думата „злато“ азъ разбирамъ въ много по-обширенъ смисълъ, отколкото обикновено хората му даватъ: за менъ златото е емблема на знание — да разбирашъ ония закони, чрѣзъ които може да работишъ въ свѣта, да владѣешъ природните сили, да ги направлявашъ така, че да бѫдатъ полезни на тебъ и на другитѣ. Ще рече, знанията, които имашъ, да не се окисляватъ, изгарятъ, а да се запазятъ и използуватъ за добро. Ще ви прѣдставя единъ окултенъ разказъ.

 

Нѣкога въ едно царство всички граждани и гражданки живѣли щастливо; живѣли братски, и били щастливи, понеже тѣхниятъ царь не билъ жененъ; обаче гражданитѣ се заинтересували: „Какъ тъй, нашиятъ царь да стои самъ — да му намѣримъ нѣкоя красива мома, да го оженимъ, за да имаме наслѣдникъ въ бѫдѫще, защото другояче нашата държава ще пропадне“. Избрали най-красивата мома и вѣнчали младия царъ за нея; тя родила двѣ дъщери, едната толкова красива, че привличала всички съ хубостьта си, а другата толкова грозна, че всички я отбѣгвали. Но нещастието седѣло въ следующето: че красивата, когото отъ подданицитѣ поглеждала, заболѣвали го очитѣ, когото пипвала осакатявалъ, когото срѣщала изъ пѫтя при разходка, здравъ не се връщалъ дома, и така изпоосакатѣли всички подданици. Излиза грозната сестра и кѫдѣто влиза, когото погледва оздравява, на когото полага рѫка излѣкува се. Вие ще речете, че това е само разказъ, че не е дѣйствителность. Не е разказъ, а самата дѣйствителность — сегашниятъ животъ. Вашиятъ синъ, цѣломѫдренъ, честенъ, погледне нѣкоя красива мома, веднага неговиятъ характеръ се измѣня — умътъ му потъмнѣва, сърцето му се извращава, защото красотата стимулира само външната проява на човѣшкия животъ, т. е. чисто физическата му страна. Искате да бѫдете красиви, да бѫдете богати, да бѫдете силни и т. н.; но азъ ви питамъ: кой красивъ, кой богатъ, кой силенъ човѣкъ досега не е умрѣлъ?

 

Нѣкои ще възразятъ: „Съ Вашитѣ идеи хората гладни ще умратъ“. Ами вие съ вашитѣ нѣма ли да умрете? Бихъ желалъ да видя нѣкой, който да не умира въ едно или друго направление, дали вѣрва въ това или не. Не само умиратъ, но нѣкои и погиватъ. Другъ иска да стане добъръ, за да не страда. Не, колкото си по-добъръ, толкова повече ще страдашъ. „Въ какво се състои, тогава, разрѣшението на въпроса?“, ще попита другъ. Само въ това, че добриятъ, като живѣе, страда и умира, знае защо живѣе, страда и умира, а лошиятъ не знае това. Тази е разликата. Не мислете, че смъртьта е нѣщо естествено, въ реда на самата природа; било е врѣме, когато човѣкъ е билъ безсмъртенъ. И ние можемъ да не умираме. Но знаете ли въ какъвъ смисълъ употрѣбявамъ думата „неумиране“? Въ смисълъ да не грѣшимъ: човѣкъ, който грѣши, всѣкога умира. Умираме, защото нашитѣ дѣди, прадѣди и ние постоянно грѣшимъ—защото носимъ резултатитѣ на своитѣ минали прѣгрѣшения, което източнитѣ народи наричатъ „карма“ или законъ за причинитѣ и послѣдствията. И тия причини засѣгатъ не само индивидуално отдѣлния човѣкъ, общѣствено, културно и духовно, но и цѣлото човечѣство въ неговата съвокупность. Като ви говоря това, азъ имамъ прѣдъ видъ една велика истина, която може да провѣрите всички. Не говоря за теория, а за опитъ; учението, което проповѣдвамъ, мога да го подложа на живъ опитъ.

 

Днесъ хората се запитватъ: „Ти вѣрвашъ ли или не вѣрвашъ?“. Въ свѣта всички хора вѣрватъ; не съмъ срѣщналъ човѣкъ да не вѣрва; само че има разлика въ вѣрванията — въ какво се вѣрва. Въ онова царство, за което ви говорихъ, че хората сѫ страдали отъ красивата царска дъщеря, явилъ се единъ великъ мѫдрецъ, който носѣлъ една ябълчна сѣмка и имъ казалъ: „Азъ ви нося лѣкъ противъ вашитѣ нещастия; отъ тази сѣмка израства дърво 10 метра високо, дава сочни плодове, които тежатъ по половинъ килограмъ, и всѣки, който яде отъ тѣхъ, нѣма да бѫде заразенъ отъ погледа на царската дъщеря; това е дървото на живота“. Хората не посѣли сѣмката и не дочакали плодъ, но взели сѣмката и единъ на други я прѣдавали и казвали: „Чувате ли, тази сѣмка, ако се посади, израства такова и такова голѣмо дърво и дава сладки плодове по половинъ килограмъ, които лѣкуватъ болни“; всички почнали да говорятъ за сѣмката и се вѣрвали въ цѣлебнитѣ свойства на нейнитѣ плодове; най-послѣ изгубватъ сѣмката и почватъ да казватъ, че това, което се говори за нея, е невѣрно и глупаво: може ли да сѫществува толкова голѣмо дърво и да дава такива плодове — лъжа е, и започнали назадъ въ невѣрието. Когато нѣкой отъ сегашнитѣ хора каже, че не вѣрва, казвамъ: „Приятелю, изгубилъ си сѣмката“. Ти можешъ да бѫдешъ ученъ, сериозенъ човѣкъ, но нѣмашъ ли въ себе си тази сѣмка — любовьта, ще бѫдешъ подложенъ на хиляди страдания. Нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, какво нѣщо е религия; това вие сами ще си го разрѣшите, защото сега ви говоря за любовьта. Питамъ: „Имаме ли ние тази сѣмка? Кой отъ великитѣ учени въ миналия и сегашния вѣкъ е донесълъ тази сѣмка?“. Нѣкои ще отговорятъ: „Христосъ я донесълъ“. Кѫдѣ е, приятелю, я да я видимъ? Исусъ Христосъ страдалъ, възкръсналъ, но я да видимъ плода на това страдание и възкресение. Изгубена е сѣмката!

 

Ще продължа разказа. Този сѫщи мѫдрецъ се явява втори пѫть въ онова царство и казва: „Понеже първия пѫть вие изгубихте сѣмката, сега нѣма да ви я дамъ, да я прѣдавате отъ рѫка на рѫка, но, като намѣря най-достойния гражданинъ, ще му река: „Приятелю, ти имашъ хубава градина, азъ ще посадя сѣмката, а ти ще я поливашъ и наглеждашъ и слѣдъ 5—10 години ще имашъ плодове, цѣръ за всички“. Вие трѣбва да посадите тази сѣмка и да се ползувате отъ нейнитѣ плодове. А първиятъ плодъ на тази сѣмка е любовьта, която трѣбва да цари между всички хора, безразлично отъ какво вѣрую и отъ каква народность сѫ. Тѣ трѣбва да се издигнатъ по-високо отъ дома, обществото и народа си; любовьта трѣбва да обземе цѣлото човѣчество, понеже всички сме негови членове; то съставлява общъ организъмъ, и когато бѫде добрѣ нему, ще бжде добрѣ и на народа, и на обществото, и на дома, и на отдѣлния индивидъ, и обратното. Не искамъ да засѣгамъ никакъ вашитѣ възгледи — говоря принципално. Моето намѣрение не е и затова не искамъ да се бъркамъ въ недѫзитѣ обществени, политически, културни и духовни; то не е моята задача, па то не разрѣшава и въпроса. Когато влѣза въ единъ домъ, въ който хората страдатъ отъ гладъ, не трѣбва да имъ проповѣдвамъ, че Господь ще промисли за тѣхъ, и да ги оставя съ тази мисъль; нѣма да имъ кажа: „Вѣрвайте въ Бога, имайте упование въ Него“; азъ поддържамъ тоя принципъ: да нося на гърба си винаги пълна торба съ хлѣбъ, та, когато отида въ нѣкой домъ, кѫдѣто хората сѫ гладни, и видя, че се каратъ, да имъ кажа: „Сложете трапеза и елате да ядемъ“. Тогава ще се възстанови миръ и спокойствие въ дома. Съврѣменнигѣ хора иматъ прѣвратно схващане за живота; тѣ казватъ: „Да оправимъ обществото, свѣта“. Идеални работи, но какъ да възпитате обществото, своитѣ синове и дъщери, политическитѣ мѫже, учителитѣ, свещеницитѣ, проповедницитѣ? Азъ съвѣтвамъ всинца ви, да идете и проучите живота на пчелитѣ — тѣ ще ви научатъ, какъ трѣбва да възпитавате. Когато искать да си създадатъ царица, тѣ приготвятъ за нея особена храна, за работницитѣ пчели друга храна, за търтеитѣ друга. Пчелитѣ умѣятъ да уредятъ своя животъ много по-добрѣ отъ хората, които само мѫдруватъ. Това не е упрекъ, но указание, че ние трѣбва да проучимъ по-нашироко природата, която стои прѣдъ насъ и въ която сѫ вложени всички закони и образци за прѣуспѣване. Въ мировата любовь ние ще добиемъ повишение на нашето съзнание. Да чувствувашъ вибрациитѣ или да слушашъ гласа на всички страждущи хора и да имъ помагашъ, то значи да помагашъ на себе си и на народа си и на човѣчеството едноврѣменно. Онзи, у когото се е пробудило и дѣйствува това чувство, който се е освободилъ отъ всички материялни прѣчки, може да се проектира навсѣкûде въ пространството и да помага на всѣкиго. Ще кажете: „Какъ е възможно да помогнешъ нѣкому, безъ да го барнешъ?“. На този въпросъ азъ задавамъ другъ: „Слънцето, което е далечъ отъ насъ 93 милиона мили, пипа ли ни съ своитѣ рѫцѣ?“. Не. Само като погледне отъ толкова далечно разстояние, всичко затрептява въ природата и започва да расте и да дава плодъ. Нѣкои казватъ: „Да вдигнемъ рѫка и да благословимъ.“ Хубаво, ама, като вдигнете рѫка, трѣбва да дадете нѣщо, така, както слънцето всѣки день вдига рѫцѣ надъ насъ и изпуща енергия, сила, върху болни и здрави сѫщества. Ще рече нѣкой: „Какво ще се занимаваме съ слънцето!“. Не ви казвамъ да се занимавате съ него, но да го използувате. Ако нѣкой е неразположенъ духомъ, да се припече на слънце; ако е изгубилъ своята енергия, да се изложи на него; ако е разочарованъ въ своя идеалъ, ако не му стига умътъ какъ да работи, нека излѣзе на слънце да го понагрѣе. Ще се възрази: „Господь е, който ще помогне.“ Като говорите за Господь, азъ ви питамъ: „Какъвъ е вашиятъ Господь?“. Господь е вѫтрѣ въ насъ: когато Го почувствуваме, когато заговори въ насъ, ние заобикваме всички хора безразлично и сме готови да се пожертвуваме за тѣхъ. Христосъ, като е казалъ: „Нѣма по-голѣма любовь, отъ тази, да положи нѣкой душата си за приятеля си“, иска да рече: да даде необходимитѣ условия на своя приятель да живѣе. Нашата любовь къмъ ближния да не бѫде такава, че да го считаме като грѣшникъ, и да го спасяваме, но да го считаме като брать, приятель и да му дадемъ всички условия да живѣе и да се развива. Не мислете, че вие ще начертаете новъ пѫть на живота, не; пѫтьтъ на живота на всѣкиго едного е начертанъ и е строго математически опрѣделенъ: на всѣкиго е опрѣделено какво ще стане отъ него, какъ ще живѣе и какъ ще се развие животътъ му. Това е законътъ на постояннитѣ причини и послѣдствия. Въ Божествения законъ на любовьта нѣма дисхармония. И когато разберемъ любовьта като една такава сила, тя ще се всели въ насъ; и тогава ще бѫдемъ силни да изправимъ всички обществени недѫзи, и да ги изправимъ не по начинъ механически, но чрѣзъ любовь. Когато обществото насочи така любовьта си къмъ когото и да било, ще измѣни ума му и ще даде направление на живота му. Ето защо, когато казваме, че Богъ е всесиленъ, подразбираме съвокупностьта на цѣлото битие, на всички сѫщества, на които мисъльта е насочена къмъ насъ, като творческа сила. Всичко, което у насъ е лошо, то не е Божествено, то е наше; ние сме създали съврѣменния лошъ животъ и строй. Ако ме попитате, защо Богъ е създалъ така свѣта, ще ви отговоря, че знамъ, че свѣтътъ е създаденъ другояче, а така, както го виждамъ, намирамъ го разваленъ отъ хората.

 

Всички тукъ, които ме слушате, имате разни възгледи за живота; азъ оправдавамъ тия възгледи, защото такова е схващането ви за живота. Не само вие имате свои възгледи, такива иматъ и млѣкопитающигѣ, птицитѣ, мравкитѣ, растeнията — всички живѣятъ споредъ свое разбиране. Но това още не е самиятъ смисълъ на живота; той е по-богатъ, по-обширенъ. Въ човѣшката душа се криятъ способности и сили, които могатъ да се пробудятъ при особени условия. Всѣки отъ васъ може да направи малъкъ опитъ по това. Въ какво седи този опитъ? Въ слѣдното: най-първо мислете, че въ васъ сѫ вложени всички условия да станете истински човѣци; ако не можете да използувате тѣзи условия, това не показва, че въ васъ нѣма тѣзи възможности, то показва, че не сте намѣрили и приложили методитѣ. И съврѣменнитѣ учени хора, и философитѣ отъ хиляди години се стрѣмятъ да намѣрятъ тъкмо тѣзи методи, за да се повдигне човѣчеството.

 

Ние нѣмаме и религия, която да внася безсмъртие у човѣка; азъ казвамъ, че дѣйствително православна религия още не сѫществува въ свѣта. Като казвамъ това, нѣкои може да ме попитатъ, къмъ коя религия принадлежа; отговарямъ: къмъ никоя съврѣменна куха, безъ съдържание, религия. Азъ ще ви кажа къмъ коя принадлежа и ще ви опрѣдѣля какво нѣщо е религия — най-кратко опрѣдѣление. Религията е връзка между любовьта и мѫдростьта. По-добро опрѣдѣление на религията отъ това нѣма. Онзи, който е намѣрилъ тази връзка — любовьта да дѣйствува въ душата му и мѫдростьта въ ума му — той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога. Какъ може да бѫде човѣкъ подобенъ на Бога? Да не умира, защото Богъ е безсмъртенъ. Па и Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е Отецъ вашъ съвършенъ“, а не може да бѫде човѣкъ безсмъртенъ, ако не е съвършенъ. Ще попита нѣкой: „Ами защо светиитѣ умрѣха?“. Защото понесоха грѣховетѣ на хората. Когато се освободимъ отъ грѣхове, ние не ще умираме, а ще дойдемъ въ онова положение, което е сѫщината на туй учение живѣене въ любовь и мѫдрость. Човѣкъ, който нѣма тази мирова любовь, не може да бѫде религиозенъ и безсмъртенъ. Споредъ туй опрѣдѣление схващайте ме добрѣ — да не умирашъ значи да си господарь на всички положения въ живота: да ти е еднакво радостно и когато страдашъ, и когато се радвашъ, да ти е еднакво когато губишъ, и когато печелишъ. Кого ние похваляме днесъ въ живота? Нали всички ония герои, които сû страдали и умрѣли? На кого издигаме паметници и полагаме вѣнци? На крадцитѣ ли, които сѫ грабили чуждото, на богатитѣ ли, които сѫ натрупали милиони, на философитѣ ли, които сѫ се отличавали съ знания? Не, а на ония, които сѫ страдали и се самопожертвували за човѣчеството — на тѣхъ послѣдното отдава почить и дань.

 

Съврѣменнитѣ хора често обичатъ да се надхитрюватъ съ софизми по отношение сѫществуванието на Бога и питатъ: „Има ли Господь?“. Азъ философски не разрѣшавамъ въпроса, а казвамъ просто, че Господь сѫществува тъй, както слънцето грѣе. Прѣдставете си, че сте будни се нощно врѣме, а денемъ, кога слънцето грѣе, спите, че васъ ви събуждатъ винаги кога слънцето залѣзва, вие изучвате свѣта се нощно време и следъ 20 години казвате: „Нѣма слънце“. Азъ възразявамъ: „Измѣенете начина на живота си, спете нощно врѣме и бѫдете будни деня, когато слънцето грѣе, и ще го видите“. Сѫщото е и съ богаташитѣ, които сѫ потънали въ тежеститѣ си — не ги осѫждамъ, но посочвамъ тѣхното нещастие — тѣ се намиратъ въ дъното на океана, и затова слънчевитѣ лѫчи не могатъ да проникнатъ до тѣхъ. Какъ могатъ да се спасятъ? Като оставятъ златото въ дъното на океана. „Ама има ли горѣ животъ?“. Много по-прѣкрасенъ. Тези милиони могатъ да бѫдатъ мислитѣ ви: да спечелите богатства или да заемете високо положение или да завладѣете свѣта; освободете се отъ тѣзи мисли. Я кажете, кой министъръ оправи България, кой оправи Англия; кѫде е Стара Гърция, кѫде е Римъ, съ своята слава? Не оспорвамъ, че човѣкъ трѣбва да има стремежи, но казвамъ, че ние вървимъ въ крива посока, криво разбираме живота и че на това криво разбиране вече трѣбва да поставимъ кръстъ. Двама гръцки скулптори искали да покажатъ своето изкуство, кой по-добрѣ го разбира; единиятъ отъ тѣхъ изваялъ гроздъ толкова естественъ, че привлѣкълъ и самитѣ птици, а другиятъ изработилъ богиня толкова красива и метналъ отгорѣ й вуалъ толкова деликатно, че другиятъ му рекълъ: „Я вдигни вуала, да я видя по-хубаво.“ Този примѣръ показва, че оня, който е изваялъ богинята, е билъ по-изкусенъ. Но питамъ ви: и тѣзи двама художници не умрѣха ли? Умрѣха. Вие може да разбирате много добрѣ всѣки законъ, може да сте философъ, държавникъ и т. н., то е само изкуството на двамата художници, сѣнка на нѣщата, не е сѫщностьта на живота; сѫщностъта на живота е да влѣземъ въ хармония съ него. А ние още не сме влѣзли въ тази хармония. Азъ оспорвамъ на съврѣменнитѣ хора, че тѣ живѣятъ истински животъ; тѣ не живѣятъ такъвъ, а страдатъ и се мѫчатъ. Споредъ менъ, има мѫчение, трудъ и работа; ние сме още въ мѫчението, а животътъ започва съ работата, а работата е съзнателниятъ животъ — да разбирашъ какъ да си господарь на себе си, на ума и на сърцето си и никой да не може да те подкупи; да имашъ онази велика любовь, що въодушевява, и не само да те въодушевява, но и да бѫде постояненъ стимулъ, както сѫ топлината и свѣтлината за растителния животъ. Съврѣменнитѣ хора азъ ги уподобавамъ — ще ме извините за сравнението — на слѣдното: единъ ученъ умоповрѣденъ билъ поставенъ въ една голѣма зала на лудница, въ която прѣкарвали врѣмето си около 50 умопобъркани; той се занимавалъ съ събиране на сламки и отъ тѣхъ правѣлъ купчинки, които прѣзъ деня прѣнасялъ отъ едно кюше на друго и на другия день пакъ повтарялъ сѫщото. Хората мязатъ на този човѣкъ и питатъ защо сѫ нещастни; защото трупатъ сламки. Трѣбва да дойде онзи благодатенъ вѣтъръ, който да помете всички сламки и съ тѣхъ нещастията. Ние трѣбва да постжпваме спрѣмо своитѣ ближни като онзи свѣтецъ, който, като отивалъ да се разговаря съ Бога и минавалъ покрай единъ богатъ човѣкъ, казалъ му послѣдниятъ: „Речи на Господа, че ми дотегна това богатство, да го отнеме, за да живѣя като хората“. — „Много добрѣ, казалъ мûдрецътъ, ще кажа на Бога“. Повървѣлъ по-нататъкъ и видѣлъ единъ бѣднякъ, който пъкъ му казалъ: „Кажи на Бога, че ми дотегна този животъ, стига съмъ ходилъ голъ и босъ, да ми даде дрехи, изобщо да измѣни условията на живота ми“. — „И твоята молба ще прѣдставя, рекълъ мûдрецътъ“. Отива при Господа и му разправя за двамата; Господь му рекълъ: „Кажи на богатия да стане недоволенъ и да започне да роптае противъ менъ и азъ ще му отнема всичкото богатство, а на онзи бѣднякъ кажи да бѫде доволенъ отъ живота и всичко ще му се даде“. Връща се мѫдрецътъ и казва на богатия каквото му порѫчалъ Господь, но богатиятъ възразилъ: „Какъ мога да направя това?“ — „Тогава, богатството ти ще остане“. Минава край бѣдняка и му казва порѫчаното отъ Господа, но и той му възразилъ: „Какъ мога да бѫда доволенъ при такива лоши условия?“ — Т о гава казва му мûдрецътъ: „Ще ходишъ голъ и голъ ще бѫдешъ погребанъ“. Казвате, че починалитѣ били при Бога, а отивате на гробищата да имъ четете молитви и да ги поливате. Могатъ ли тѣ да бѫдатъ едноврѣменно и на гробищата и при Бога? Онзи, който е горѣ, трѣбва да каже на онѣзи, които сѫ долу: „Вие, които мислите, че сте мъртви, почнете да благодарите и ще възкръснете“. Това, което ви казвамъ, не го вземайте за упрекъ, че имамъ намѣрение да укорявамъ когото и да е за неговитѣ вѣрвания; излагамъ само ония лъжливи схващания за живота, които сѫ вмъкнати въ насъ и които ни тикатъ въ кривъ пѫть, да сме въ дисхармония съ самия животъ. Ние искаме да живѣемъ, а при това приготовляваме се за смърть. Онзи, който е намѣрилъ закона на мировата любовь, на туй козмическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на рѫцѣтѣ и краката, може да го разпънете на кръстъ, може да го положите въ гроба, той е въ състояние да оживѣе пакъ. Онзи, който не е научилъ този великъ законъ на любовьта, неговиятъ камъкъ никога не ще бѫде отваленъ отъ гроба. Днесъ хората се това говорятъ: “Ние сме грѣшници, грѣшници!“. Не искамъ вече да чувамъ такова нѣщо. Туй, което азъ зная, е, че хората по естество, въ душата сѫ добри, а по заблуждения и воля сѫ лоши. Тѣ търсятъ щастие и мислятъ, че по този пѫть, по който вървятъ, ще го намѣрятъ. Нѣма да го намѣрятъ; защото и тѣхнитѣ бащи и дѣди сѫ го търсили се по сѫщия пжть и не сѫ го намѣрили. Христосъ е казалъ: „Онѣзи, които чуятъ гласа на Сина человѣческаго, ще оживѣятъ“, а що значи Сина человѣческаго? Синътъ на мѫдростьта и любовьта. Онзи, който е съединилъ мѫдростьта съ любовьта, той е оживѣлъ, и вие, когато чуете, този гласъ, ще оживѣете, ще възкръснете. Туй именно е училъ Христосъ. Ако посадите сѣмката, за която азъ ви говорихъ, а не само да я приемате и предаватѣ на хората отъ рѫка на рѫка, ако я посадите въ сърцата си, ще дойде ставането, оживѣването и възкресението, което толкова очаквате. Тогава животътъ ще влѣзе въ своя естественъ, божественъ пѫть. На всички майки, които ме слушате, мога да дамъ правило, какъ да имате синове и дъщери, каквито вие искате. Онѣзи дѣвици и момци, които ме слушате, мога да ви кажа смисълътъ на вашия животъ въ какво седи. Вие ще се ожените — женитбата е благословено дѣло — но има три вида женитби: едната наричаме търговско съдружие, другата женитба на господарь съ слугиня, т. е. мѫжътъ господарь, а жената слугиня, и обратното, и третата е съчетание, когато мѫжътъ и жената живѣятъ въ любовъ и мѫдрость, когато живѣятъ единъ за другъ, когато жената не само никога нѣма да каже на своя възлюбленъ горчива дума, но даже нѣма да отправи гнѣвенъ погледъ къмъ него, и при най-голѣми негови погрѣшки ще излива любовь къмъ своя другарь. Само при такава женидба въ свѣта могатъ да се родятъ добри дѣца, мѫдреци, светии — служители на цѣлото човѣчество.

 

Ако майката, която е зачнала своето дѣте, е въодушевена отъ велики идеи за човѣчеството, още въ брѣменно състояние ще прѣдаде на дѣтето си всички качества: тя е като Богъ на дѣтето и може да направи отъ тази каль тамъ каквото иска, защото, излѣзе ли еднажъ отъ утробата на майка си, дѣтето става вече независимо въ мислите и чувствуванията. Ако майката вложи всички свои качества на любовь и мѫдрость въ дѣтето си при деветмѣсечното брѣменно състояние, дѣтето ще има къмъ своята майка прѣзъ цѣлия си животъ хубаво разположение и всѣкога ще бѫде готово да се жертвува за нея. Когато нѣкой синъ каже на майка си: „Защо си ме родила?“, азъ разбирамъ, естествено, че майката, когато го е носила, е мислила противни нѣща или пъкъ баща му е билъ въ такова състояние. Синоветѣ и дъщеритѣ носятъ мислитѣ на своитѣ родители; това е заключението, до което и съврѣменната наука е дошла. Въ такава обща бесѣда, естествено, азъ не мога да се спирамъ по-надълго на въпроса и наподробно да развия тѣзи принципи; трѣбватъ училища, въ които младежитѣ да се възпитаватъ върху тия велики закони, какъ да могатъ да станатъ добри бащи и майки, а сѣщо и строители на бѫдѫщето общество. Има една книга, написана, мисля, отъ нѣкой българинъ, съ много хубаво заглавие „Строителитѣ на България“; обаче да знаешъ какъ строишъ, то е велико, свето дѣло.

 

Може би се съмнѣвате въ това, което ви казвамъ; нѣма защо да се съмнѣвате: вие грѣшите, като се съмнѣвате; изхвърлете съмнѣнията отъ душата си, защото моето съмнѣние въ васъ е съмнѣние въ самия мене и вашитѣ съмнѣния въ менъ сѫ съмнѣния въ самите васъ. Азъ не се съмнѣвамъ въ васъ; имамъ всичката вѣра, че отъ васъ въ бѫдѫще могатъ да станатъ добри хора. Нѣкой отъ васъ сега се намиратъ още въ ранно състояние, нѣкой още не сте на работа на нивата, но слѣдъ хиляди години, когато ви срѣщна, ще има голѣма разлика въ васъ въ сравнение съ сегашното ви положение. Ще кажете: „Можемъ ли да се срѣщнемъ слѣдъ толкова години?“. Разбира се, че ще се срѣщнемъ, и ще се разбираме много по-добрѣ, отколкото днесъ. Сега вие гледате критически и си казвате: „Този човѣкъ, като се е явилъ тукъ да ни говори, има нѣщо — може да ни омотае; опасна е тази работа — нека бѫдемъ нащрекъ!“. Имате право: и азъ да бѣхъ на ваше мѣсто, така щѣхъ да мисля. Сега, като пѫтувахъ отъ София за насамъ, седѣхъ до едного; гледамъ, че си попипва кесията въ джоба и въ сѫщото врѣме погледва менъ и другитѣ и вѣроятно се питаше дали не сме отъ ония хора, които взематъ, а не даватъ, дали той ще влѣзе въ нашия джобъ или ние въ неговия. Не съмъ азъ отъ онѣзи, които бъркатъ въ джобоветѣ, азъ мога да ви оставя вие да бръкнете въ моя джобъ, да вземете каквото можете. Само когато така почнемъ да мислимъ, свѣтътъ ще се оправи. Въ свѣта трѣбва да има изобилие: изобилие въ мозъцитѣ, изобилие въ сърцата — даромъ да си отваряме сърцата единъ на другъ. Азъ не разглеждамъ съврѣменното общество така, както Вие; то така и ще си умре, нему никой не може да му помогне при тия мисли. Може, но какъ? Ако се измѣнятъ условията. И ще ви приведа за това единъ смѣшенъ примѣръ. Когато върлуваше испанската болесть и задигна шесть милиона души изъ цѣлия свѣтъ, попитаха ме, какъ да се лѣкуватъ. Казвамъ имъ, че не съмъ лѣкарь, но споредъ законитѣ, които зная, да пиятъ врѣла вода и да ядатъ топли картофи, и слѣдъ седмица или десеть дена кризата ще мине. Сега нѣкои ще кажатъ: „Мислишъ, толкова ли сме глупави — дѣ сме яли картофи и пили вода!“. Не че сте глупави, но ви казвамъ единъ методъ на лекуване; направете опитъ. Нека кажатъ всички ония, които сѫ опитали, какви бѣха послѣдствията. А лѣкаритѣ какво правеха? Туряха инжекции и повечето болни заминаха за онзи свѣтъ — за 17 дена се поминаха 1700 души въ София. И го обясняваха: „А, имаше криза, усложнение“ и т. н. Казвамъ: тия хора трѣбваше да пиятъ врѣла вода и да ядатъ топли картофи; пиенето врѣла вода сѫщо е инжекция, но извѫтрѣ, а не извънъ; работата е да се знае кѫде да се постави. И сега, ако питате, какъ ще се излѣкува България, казвамъ ви: „Врѣла вода да пие и топли картофи да яде“. (Общъ смѣхъ) Като казвамъ врѣла вода, трѣбва да знаете откѫдѣ да черпите водата — отъ тамъ, дѣто я пие оселътъ, защото той избира дѣ има хубава вода. Врѣлата вода, ако я употрѣбявате, ще внесе у васъ онѣзи елементи, че 90% отъ съврѣменнитѣ кризи, които разяждатъ обществото, ще изчезнатъ. А врѣлата вода и топлитѣ картофи — това е животъ въ любовь и мѫдрость.

 

И тъй, мировата любовь ще ни тури въ връзка съ живота, да разбираме смисъла на всичко — на всѣко цвѣте, дърво, изворъ, планина, домъ, човекъ. Тя ще ни разкрие великата тайна на живота, да разберемъ отношенията си единъ къмъ другъ. Когато тя влѣзе въ насъ, ще ни направи мощни герои, да побѣждаваме. И съ единъ опитъ не става — ще направите най-малко 99 и стотниятъ ще сполучи, той нѣма да направи изключение. Значи, ще трѣбва да постоянствувате. Всичко туй е вѣрно и въ живота. Болѣдува ли човѣкъ, има ли извѣстни нещастия — опрѣдѣлено е математически, колко врѣме ще се продължаватъ, понеже всички болести се дължатъ на извѣстни живи сѫщества, на микроби, чийто животъ не е съгласенъ съ онзи на болния. Внесатъ отрова — има болѣсти. Болѣстите ще сѫществуватъ, докогато оставяме тѣзи микроби да сѫществуватъ у насъ и да влагатъ тамъ своитѣ излишъци. Ако нѣкой би ме попиталъ: „Докога ще има убийства въ свѣта“, ще му отговоря: докогато има убийци. — „Докога ще има кражби?“ — Докогато има крадци. Но крадцитѣ не сѫ се родили, тѣхъ ги е създало лъжливото схващане на живота. Убийцитѣ — това сѫ чада на една стара култура. То сѫ лошитѣ идеи, които, като влѣзатъ въ човѣка, може да убиятъ каквато ще и да е натура. Съврѣменната наука показва, че човѣкъ може да се хипнотизира, може да му се внушатъ мисли да извърши прѣстûпления. Знаете, че сѫ правени сума опити: младежи, които не сѫ поставени при благоприятни условия, тѣхниятъ моралъ не може да издържи изпита. А мировата любовь създава онѣзи благоприятни условия, които прѣмахватъ всички отрови въ обществото. Всѣко неразположение, всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство, всѣко лошо действие се дължи на вибрациитѣ на извѣстни материи, които сѫществуватъ у насъ и които се проявяватъ въ нашия животъ. Слѣдователно, човѣкъ, за да бѫде добъръ, за да проявява добри желания и добри мисли, трѣбва да събира чиста ефирна материя и да организира своитѣ сили. Грубата материя е като единъ матриксъ или като основа за зараждането на прѣстѫпления. И дѣто е казано: „Ония, които чуятъ гласа на Сина чѣловѣческаго, ще оживѣятъ“, значи ония, които разбератъ закона на мѫдростьта и любовьта, нѣма да бѫдатъ подложени на лоши условия. Ако живѣете въ нѣкоя изба, дѣто не прониква слънце, естествено, тамъ ще има условия да ви хване ревматизъмъ или охтика, ипохондрия и други болести. Излѣзте на слънце, защото благоприятнитѣ условия сѫ надъ повърхностьта на земята; освободете се отъ чрѣзмѣрна влага и тогава ще внесете нови условия въ живота си. Що е влага у човѣка? Чрѣзмѣрнитѣ желания създаватъ влага. А чрезмерните пъкъ крайни мисли произвеждатъ сухота. Ще рече, и влагата и сухотата въ своитѣ крайни прояви иматъ лошъ резултатъ за живота.

 

Сега, въ тази мирова любовь, дѣто съзнанието се е повдигнало, се намиратъ опорни точки за развитието на човѣка. Ще ви дамъ единъ примѣръ. Имате рѫка, която често вдигате и свивате пръститѣ ª. Защо едни пръсти сѫ по-голѣми, а други по-малки и защо палецътъ е отдалеченъ? Когато рѫката рече да дѣйствува, всички тия пръсти се събиратъ и палецътъ дойде отгорѣ да имъ помогне; човѣкъ хваща рало или каквото и да е друго орѫдие и работи. Ако въ едно общество, което е създадено, да речемъ отъ рѫка, едни могатъ да бѫдатъ търговци — малкитѣ пръсти, това сѫ търговцитѣ, ние ги наричаме „базиргяни“, съврѣменни практични хора, безименнитѣ пръсти — това сѫ хората на културата, на науката, срѣдните — на правосѫдието и политиката, показалцитѣ — на религията и на личния животъ, палцитѣ — на божествения свѣтъ, разумното у човѣка — всички тия пръсти трѣбва да се съединятъ и да дѣйствутатъ. Докогато обществото, политицитѣ, културнитѣ, духовнитѣ хора сѫ разединени, не може да произведатъ онзи ефектъ, който произвежда рѫката, когато събере всичките си пръсти на работа. За да съедини човѣкъ своята рѫка, трѣбва воля; а когато вложи своята воля, внесе своитѣ мисли въ областитѣ, които току-що споменахъ, и каже „Елате на помощь“, всички ще се събератъ, като пръститѣ на човѣшката рѫка, и ще извършатъ чудеса. Слѣдователно, велика философия е вложена въ рѫката. Всѣки день, когато погледнете вашитѣ пръсти, помислете за вашитѣ отношения, за отношенията на любовьта къмъ мѫдростьта. Палецътъ прѣдставя Божествения принципъ, който трѣбва да се употрѣби за благото на всички хора, на цѣлото човѣчество, показалецътъ — за религията и личния животъ; срѣдниятъ пръстъ влага правото и политиката въ полза на човѣчеството, разбира лошевинитѣ на живота и създава законитѣ; безименниятъ влага културата; кутрето — материялнитѣ облаги. Палецътъ е готовъ да се самопожертвува и казва на другитѣ пръсти: „Ако се съедините вие четирма, ще ви подкрѣпя и азъ, и работа ще бѫде свършена“. Нѣкои оратори, когато говорятъ, вдигатъ и махатъ рѫцѣ, па и азъ вдигамъ и махамъ рѫка къмъ васъ — защо? Съ това казвамъ на всинца ви да намѣрите отношенията на любовьта къмъ мѫдростьта, да познаете вашитѣ права и задължения къмъ вашитѣ близки, да намѣрите и приложите великитѣ принципи на тази Божествената наука за благото на обществото, за повдигане на младежьта, и така да подобрите и икономическитѣ си условия: да има масло, зарзаватъ, жито, плодове, всичко въ изобилие. Ето това означаватъ пръститѣ на рѫката. Ако всички хора знаеха какъ да свиватъ пръститѣ на рѫката си, щѣха да бѫдатъ въ друго положение. Но българинътъ вдига рѫката си въ юмрукъ ей така и казва: „Мога да ти пукна главата“, както англичанитѣ и американцитѣ се боксиратъ по носоветѣ. На такъвъ, който свива юмрукъ противъ менъ, азъ казвамъ: „Съ тебе мога да върша работа, защото съ тебе ще се разберемъ, ела при менъ“. Азъ бихъ желалъ да имамъ работа съ онзи, който има свити юмруци. Дѣте, когато се ражда, е съ свити юмруци, което показва: „Азъ ще порасна и ще завладѣя свѣта“, а когато човѣкъ умира, разперва рѫцѣ, като да казва: „Умирамъ, не можахъ нищо да направя, Господи, прости!“. Но Господь, знаете ли, какво отговаря на такъвъ? Не си знаялъ какъ да свивашъ пръститѣ си. Защо и вие страдате? Защото не знаете какъ да свивате пръститѣ си. „Ама защо е това нещастие въ нашия домъ, защо страда България, ама контрибуция ще има ли?“ — Ако си държите рѫката отворена, ще има контрибуция, но ако си я затворите, нѣма да има контрибуция. „Ама какво ще бѫде нашето положение въ бѫдѫще?“. Ако знаете да си свивате рѫката, ще бѫдете свободни, великъ народъ; но ако не знаете, ще бѫдете роби, както досега. Може да кажете, че сте свободни, но — извинете ме — не сте свободни. Докогато не се разбирате, докогато си отмъщавате, докогато не се обичате и не сте готови да се жертвувате единъ за другъ, не сте свободни нито като индивиди, нито като общество, нито като народъ, нито като човѣчество.

 

Днесъ азъ искамъ да оставя въ вашитѣ умове тази мисъль: всички българи да почнатъ най-напрѣдъ да си свиватъ пръститѣ на дѣсната рѫка правилно, и като свиватъ пръститѣ, да знаятъ какво означава това; да концентриратъ ума си въ своята рѫка и да казватъ: „Всичко каквото може да се включи въ тѣзи пръсти, ще го направя“. Искамъ да оставя въ вашитѣ умове тази мисълъ: всички българи да започнатъ да свиватъ рѫцѣтѣ си — първо; дѣсната рѫка, която е на мѫдростьта, а послѣ и лѣвата, която е на любовьта. Направете една година опитъ, проектирайте това въ мислитѣ, волята и дѣйствията си и ще видите резултата. Ще кажете: „Ама ние не сме толкова глупави“. Много глупави работи сте правили. Немљ онзи, който седи въ бирарията прѣдъ чаша бира, немљ онзи, който дигне цигара и запуши, много умни работи върши? Онзи, който чете вѣстници, новинитѣ на които едва 1% сѫ вѣрни, немљ върши умни работи? А това, което ви казвамъ за рѫката, 99% е вѣрно. Вие, и като четете вѣстници, и като пиете бира, пакъ свивате пръститѣ; но, като ги свивате, кажете: „Нѣма да пия, нѣма да пуша, нѣма да се гнѣвя, да си отмъщавамъ на своя неприятель“; свийте си рѫката и му кажете: „Благо ще ти говоря“. Не е ли това велика философия? Азъ ви уча на единъ великъ законъ въ живота, какъ да свивате рѫка, за да отива всичко на добро. Вложете тази велика мисъль; най-малко опитайте я. Не мислете, че искамъ да ви излъжа, направете единъ малъкъ опитъ и слѣдъ година, когато се срѣщнемъ изново, ще ми разправите за вашия опитъ. И той е най-лесниятъ опитъ. Може да ви дамъ и други опити, но тѣ ще ви костуватъ много. Не искамъ само да свивате рѫката си, но, като я свиете, да мислите. Отчаяни сте, искате да се самоубиете или искате да убиете нѣкого, свийте си пръстигѣ и кажете „Не!“. Малодушни сте — ще направите сѫщото. Всичката тайна се крие въ вашата рѫка. Да имате рûце, то значи, да имате най-голямото благо на физическия свѣтъ. Какво не излиза изъ подъ човѣшката рѫка! Какви хубави звуци излизатъ изъ подъ рѫката на цигуларя, когато хване лѫка, и отъ онзи пианистъ, виртуозъ, когато засвири на пиано! Ако разбирате този законъ, да свивате както трѣбва пръститѣ си и прѣзъ всѣки пръстъ да пращате съотвѣтствующи струи мисли; ако вложите всичката си сила въ тѣхъ, тѣ ще иматъ такова чаровно дѣйствие, каквото не може да си прѣдставите. Ние пишемъ съ три пръста, но, ако вложимъ въ тѣхъ всичката сила на нашитѣ мисли, тогава подъ перото ни ще излѣзе съвсѣмъ друго. Това сѫ велики тайни, които сѫ знаяли хората прѣди грѣхопадането и които сега сѫ забравени.

 

Ще трѣбва не само да свивате, но и разтваряте рѫцѣ. Разтварянето на рѫката нагорѣ къмъ пространството какво подразбира? Възприемане на енергия. Като възприемете тази сила, веднага свийте пръститѣ си и проектирайте тази сила въ мислитѣ и желанията си — така ще дадете силенъ потикъ на живота си. Кажете: „Отъ великия складъ на природата, дѣто се крие такава мûдростъ и любовь, искамъ моитѣ рѫцѣ да бѫдатъ поляризирани, да възприема мѫдростьта и любовьта, да възприема доброто, съединителната връзка, която служи между всички хора на земята.“ И пригръщането това означава — да дадешъ нѣщо отъ себе си, отъ своята любовь и своята мѫдрость. Когато пригърнешъ нѣкого братски и проектирашъ своята любовь и своитѣ добри мисли, ще внесешъ животъ въ него. Момъкъ, когато пригърне така своята възлюбена, ще даде въодушевление, животъ. Онзи пъкъ, който пригръща като октопода и се усѣща духомъ убитъ, у него нищо нѣма и нищо не може да даде. Нашитѣ пригръдки, нашитѣ отворени и свити рѫце не сѫ току-така — тѣ иматъ свой смисълъ, който Богъ първоначално е вложилъ въ тѣхъ и който сѫществува и въ природата.

 

Ако имамъ случай да говоря върху този прѣдметъ пакъ, ще продължа бесѣдата си. Сега ще ви оставя съ тази мисъль: вие, които ме слушате, да се научите и да научите вашитѣ близки, да свиватъ рѫцѣтѣ си и да пригръщатъ съ любовь и мѫдрость. Само така ще се поправятъ хората, домоветѣ, обществото политически, културно и духовно. Трѣбва да се откажете отъ миналото и да започнете онзи разуменъ животъ, за който ви говорихъ и който се възвѣстява сега въ свѣта. Който отсега нататъкъ не се съобразява съ тоя великъ законъ, за него нѣма на земята условия да живѣе. Хората, които не искатъ да се съобразяватъ съ него, законитѣ на природата казватъ, че трѣбва да си заминатъ отъ земята. Ако вие сега не вѣрвате въ това, което говоря, провѣрете и слѣдъ 10 години ще кажете, вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не. Великъ законъ се налага сега на цѣлото човѣчество — велико съзнание се пробужда въ свѣта, нѣщо, което никога не е ставало. То е кипежътъ на всички човѣшки души, които искатъ свобода. И тази свобода се търси не отъ единици, отъ малцина, а отъ цѣлото човѣчество — отъ всѣки домъ, отъ всѣки индивидъ, отъ всѣка култура и религия. Туй е Божественъ кипежъ, който повдига цѣлото човѣчество. И религиознитѣ хора не само не трѣбва да спъватъ неговото течение, но тѣ трѣбва да му дадатъ пѫть, защото инакъ ще ги прѣгази. Туй течение носи такива блага, каквито свѣтътъ досега не е виждалъ; но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставятъ, каквито тѣ не сѫ виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаятъ, че въ свѣта има нѣщо друго, което тѣ досега не сѫ усѣщали. И природата има край на търпѣние. Да не мислите, че бѫдѫщето на свѣта ще върви по сѫщия начинъ, както досега — кажете, сбогомъ на вашето минало! Нѣкои ще рекатъ: „Азъ съмъ спечелилъ много пари и оставямъ 2000 лв., за да ме погребатъ“. Съжалявамъ, че оставяте пари, за да ви погребатъ. „Ще оставя пари на обществото за благотворителни цѣли“. Съжалявамъ, че оставяте пари съ завѣщание, безъ да направите приживѣ нѣщо. Каквото ще направите, направете го докато живѣете; като умрете, онова, което остава, не е ваше и нѣмате никакво право да завѣщавате; като умрете, хората ще правятъ съ имота и паритѣ, които сте оставили, каквото си искатъ. Ето, съ такива нелѣпи мисли живѣете и умирате, и се питате отгорѣ, защо сѫ всичкитѣ тия нещастия. Завѣщайте въ сърцата и умоветѣ на вашитѣ близки любовь и мѫдрость — те сѣ цѣннитѣ. Въ вашитѣ сърца и въ вашитѣ глави се криятъ нѣща цѣнни. Знаете ли, колко струватъ тѣ? Милиярди. Знаете ли, колко милиона години врѣме е отишло за тѣхното развитие? Знаете ли, колко милиона разумни сѫщества сѫ работили върху ума? Не разбирате какви богатства се криятъ въ мозъка. Той живѣе и слѣдъ като тѣлото умре и изгние. Тъй го виждамъ. Азъ виждамъ хора, които живѣятъ и по другъ начинъ. Вие ще попитате: „Какъ може човѣкъ да живее, когато умре?“. Живѣете, да речемъ, като водолази, и като се срѣщнете долу съ други, познавате се като водолази, и може да се попитате сѫщо: „Може ли да се живѣе при други условия?“. Но, като излѣзете на повърхностьта на водата и снемете вашия водолазки костюмъ, вече живѣете като другитѣ хора. И ние сега живѣемъ като водолази, обаче, като излѣземъ на повърхностьта, ще заживѣемъ по-другояче. Има хиляди възможности, по които може да се живѣе. И онзи, който турва прѣгради на живота, не разбира основнитѣ закони на човѣшката душа и духъ. Ако човѣкъ само сега се раждаше и умираше, ако пръвъ пѫть сѫществуваше, той би билъ жалко сѫщество.

 

Човѣкѫтъ, когото вие виждате прѣдъ васъ, сѫществува отъ милиони години. Богъ е работилъ милиони години върху неговата душа и върху неговия духъ. Душата — това е Неговата дъщеря; духътъ — това е Неговиятъ синъ. Къмъ тѣхъ трѣбва да се отнасяме съ дълбока почить и благоговѣние.

 

Туй е новото Божествено учение на този свѣтъ, което се възвѣстява и което ще влѣе новъ животъ въ съврѣменното общество.

 

(Публична бесѣда, държана на 19 августъ 1919 г., Прѣображение, въ Читалището „Надежда“, гр. Търново, послучай срѣщата на ученицитѣ отъ Бѣлото братство).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...