Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1918_09_29 Въ мое име

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 26 октомври 2014 - 09:52

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

 

Въ мое име

 

„Двама или трима, събрани въ мое име” Матея 18: 20.

„Въ мое име.” Христосъ не казва, дето сѫ събрани единъ или двама въ мое име, но казва, дето сѫ събрани двама или трима въ мое име. Значи, Той изключва едното. Ученицитѣ изучаватъ числата, работятъ съ тѣхъ, но смисълътъ имъ не знаятъ. Христосъ си Служи съ числата и знае тѣхното значение и смисълъ. Това се вижда отъ стиха, че Богъ присѫтствува тамъ, дето сѫ събрани двама или трима въ Негово име. За единицата нищо не се казва. Когато е самъ, човѣкъ влиза въ кѫщата, или въ стаята си, затваря прозорцитѣ и по този начинъ не дава възможность на свѣтлината да проникне въ стаята. Вънъ има свѣтлина, но вѫтре нѣма. Щомъ дойде единъ приятель, тогава той отваря прозорцитѣ си и дава възможность на свѣтлината да влѣзе вѫтре. Въ присѫтствието на двама, събрани въ Божието име, Богъ се изявява срѣдъ тѣхъ. Каже ли нѣкой, че Богъ не сѫществува, това показва, че той е затворилъ прозорцитѣ си за външната свѣтлина. За да се убеди въ сѫществуването на Бога, той трѣбва да отвори прозорцитѣ си. Влѣзе ли външната свѣтлина въ стаята му, философскиятъ въпросъ е разрешенъ. Следователно, който казва, че Богъ не сѫществува, той е затворилъ прозорцитѣ си. Каже ли, че Богъ сѫществува, той е отворилъ прозорцитѣ си. Обръщамъ се къмъ онѣзи отъ васъ, на които прозорцитѣ сѫ затворени, съ молба, да се върнатъ въ домоветѣ си. Защо? — Да отворятъ прозорцитѣ си. Така постѫпва и Богъ, когато изпраща страдание на нѣкой човѣкъ. Чрезъ страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворятъ прозорцитѣ си, да влѣзе отвънъ необходимата свѣтлина за живота имъ.

Казано е въ Писанието: ,Въ начало бѣ Словото.” Азъ казвамъ: Отначалото излѣзе Словото, и Словото бѣ у Бога. — Защо Словото бѣше у Бога? — Защото Неговитѣ прозорци сѫ всѣкога отворени.

„И Словото бѣ Богъ.”

„Въ Него бѣ животътъ; и животътъ бѣ виделина на человѣцитѣ.” ,И виделината свѣти въ тъмнината; и тъмнината я не обзе”. Ако виделината се подаде на тъмнината, това показва, че или тъмнината е по- голѣма, или прозорцитѣ ѝ сѫ затворени. Въ сѫщность, тъмнината не обзе виделината.

„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име.” Въ този стихъ, знакътъ за събиране — плюсътъ, ще бѫде замѣстенъ съ думитѣ ,въ мое име” или „въ името Божие.” Знакътъ за събирането е плюсъ, за изваждането — минусъ, за умножението — полегатъ кръстъ, а за дѣлението — две точки. Безъ тѣзи знаци не може да се опредѣли, какво действие трѣбва да се извърши между числата. Когато Христосъ казва „дето сѫ двама или трима, събрани, следва знакътъ „въ мое име”, тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ”. Плюсътъ, при събирането. означава страдание; минусътъ, при изваждането, означава недоволство; полегатиятъ кръстъ, при умножението, означава илюзиитѣ въ живота; дветѣ точки, при дѣлението, означаватъ разединяване.

„Тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ.” Защо се събиратъ двама или трима заедно? — Да намѣрятъ истината, която ще внесе спокойствие и миръ въ душата имъ. За тази цель, прозорцитѣ имъ трѣбва да бѫдатъ отворени. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, не се основава на произволи и случайности. Той се основава на абсолютната мѫдрость, на законъ, безъ който косъмъ отъ главата ви не може да падне. Ще кажете, че въ свѣта сѫществуватъ голѣми страдания и нещастия. — Тѣ сѫ неизбѣжни. Докога? — Докато разберемъ великитѣ закони на Битието. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ работи чрезъ страданията, както съ математическитѣ действия, и се развива правилно. Ангелитѣ не страдатъ, защото разбиратъ законитѣ. А всѣко неразбиране на нѣщата причинява страдания. Какъ нѣма да страда човѣкъ, който постоянно преяжда? Днесъ се наяде съ печена кокошка, пие шампанско; утре сѫщо преяжда, после се оплаква отъ разстройство на стомаха, отъ страдания и болки. Единъ день, когато разбере, че не трѣбва да преяжда, ще се освободи отъ страданията. Храненето има смисълъ дотолкова, доколкото доставя необходимитѣ елементи за подържане на организма. Вложете въ огнището си толкова вѫглища, колкото сѫ нуждни за свършването на една работа. Щомъ ги свършите, пакъ ще си набавите.

„Дето сѫ двама или трима.” Кои сѫ двамата или тримата? — Това сѫ умътъ, сърдцето и волята на човѣка. Когато умътъ е пъленъ съ възвишени мисли, сърдцето — съ движеща се творческа сила, а волята — бременна съ велики Божии добродетели, Азъ съмъ тамъ. — Кой е този Азъ? — Единниятъ, отъ Когото всичко произлиза. Нека всѣки се запита: Бремененъ ли е умътъ ми съ възвишени и свѣтли мисли, сърдцето — съ творческитѣ енергии на доброто и волята — съ прояви на доброто? Когато казваме, че Богъ създаде свѣта, разбираме доброто, защото творчество има само въ доброто. Когато отнемете живота на човѣка, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му добро. Когато Христосъ изказа мисъльта — Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ, — Богъ говорѣше чрезъ Него. Когато Богъ говори, всѣкога имаме творчески процесъ. Какъ различаваме Божественитѣ нѣща отъ човѣшкитѣ? Ако отидете на нѣкаква проповѣдь или на концертъ, на театъръ и следъ това изпитате стремежъ или импулсъ къмъ възвишеното, вие сте слушали нѣщо Божествено. Ако не почувствувате никакъвъ стремежъ къмъ възвишеното, вие сте попаднали на нѣщо човѣшко. Ще кажете, че сте правовѣрни, разбирате нѣщата. Какво е вашето вѣрую, това не ме интересува; колко е голѣма вашата градина, и това не ме интересува. За мене е важно да зная, какви плодове ражда вашата градина. Градината ви може да е съ километри голѣма, и това е добро; но ако нищо не ражда, това не е добро. Всѣки трѣбва да се стреми да ражда. Човѣкъ е дошълъ на земята съ велика мисия, която трѣбва да изпълни. Всѣки човѣкъ изразява една Божествена мисъль, изпратена на земята да принесе своето благословение и да се върне пакъ при Бога. Следователно, човѣкъ се движи на земята, докато излѣе своето съдържание, т. е. докато се прояви. Това не става изведнъжъ. Нѣкой се проявява въ началото на живота си, другъ — къмъ срѣдата, а трети — на края. Много години ще тъпчешъ земята, докато нѣкой се сѣти да извади запушалката на твоето шише и излѣе съдържанието ти. Като се изпразни, пакъ по сѫщото колело се качва горе, да се напълни отново. Нѣкой пита, ще дойде ли втори пѫть на земята. Много пѫти си дохождалъ и още много пѫти ще дохождашъ.

Животътъ е колело, по което всички хора се качватъ и слизатъ; слизатъ да нагребатъ вода, качватъ се, изливатъ водата и отново слизатъ. Нѣкой казва, че не иска да се ражда втори пѫть. Това не зависи отъ него. Щомъ се движи колелото, ти непремѣнно ще слизашъ и ще се качвашъ. Ако не искашъ да се раждашъ, твоето колело ще спре движението си, и ти си осѫденъ на израждане. Това наричаме ретроградство, т. е. отстѫпление отъ закона на Божественото движение.

„Дето сѫ двама или трима.” Двамата сѫ духовникътъ и учительтъ, а тримата — народътъ. Ако духовенството е бременно съ Словото Божие, ако учителитѣ сѫ бременни съ идеята за движението на Божественото колело, и ако народътъ е бремененъ съ плодоветѣ на Духа, Богъ ще бѫде срѣдъ тѣхъ. Този народъ е благословенъ, той ще бѫде силенъ и великъ. Това учение може да се приложи и въ домоветѣ. Бащата е духовникътъ, майката е учительтъ, а синътъ — народътъ. Този законъ, т. е. това отношение сѫществува навсѣкѫде въ живота. Като дойдете до човѣка, имате сѫщото отношение: Духовникътъ е човѣшкиятъ умъ, учительтъ — човѣшкото сърдце, народътъ — тѣлото му. Когато умътъ, сърдцето и тѣлото ни сѫ бременни съ Божествени идеи, Богъ ще бѫде срѣдъ насъ, и, каквато работа започнемъ, тя ще се благослови. Ще кажете, че човѣшкиятъ животъ е пъленъ съ нещастия и съ приключения. — Драма е това, все ще се случи нѣщо. Така е писалъ авторътъ. Той е писалъ, колко действуващи лица трѣбва да участвуватъ въ драмата, какъ да бѫдатъ облѣчени, кѫде да ставатъ действията, какви роли да се играятъ и, както е писалъ, точно така се изпълнява. — Какъвъ ще бѫде животътъ на действуващитѣ лица? — Ще минатъ презъ огънь, ще страдатъ и най- после ще се спасятъ. Така е писалъ авторътъ, така става.

Днесъ ние присѫтствуваме като зрители на една велика Божествена драма. — Какво ще стане съ действуващитѣ лица? — Каквото Авторътъ е написалъ. Героитѣ ще минатъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания, ще разрешатъ мѫчнотиитѣ си правилно и ще се спасятъ. Следъ това публиката ще имъ рѫкоплѣска. — Защо се дава една драма въ свѣта? — За възпитание на хората. Драматическитѣ моменти не сѫ нищо друго, освенъ последствия на нѣкакви неправилности въ човѣшкия животъ. Страданията на действуващитѣ лица се дължатъ на интриги и на лоши постѫпки между самитѣ тѣхъ. Момъкъ и мома искатъ да се оженятъ, но се явяватъ интриги около тѣхъ. Майката и бащата се раздѣлятъ въ възгледитѣ си. Майката държи страната на дъщерята, бащата — на момъка. И обществото отвънъ сѫщо се раздѣля: едни подържатъ момата, други — момъка. Като дойде краятъ, въпросътъ се решава така, както Богъ иска. Като дойде краятъ на драмата, всички казватъ: Авторътъ е написалъ драмата си точно споредъ законитѣ на живота. Публиката рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ. Един отъ присѫтствуващитѣ използуватъ добре това, което сѫ чули и видѣли; други — нищо не използуватъ, тѣ гледатъ на действията като на картини. Всѣка драма трѣбва да остави въ ума и въ сърдцето на човѣка нѣщо, което да го ползува. Животътъ е драма, а не трагедия. Героитѣ могатъ да бѫдатъ изпѫдени отъ отечеството си, да изгубятъ имането си, да бѫдатъ опозорени, да страдатъ съ години, но, въ края на краищата, сѫдбата имъ се подобрява, и тѣ отново придобиватъ всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но свѣтътъ не е съгласенъ, не позволява. Момата настоява, майката и бащата се противопоставятъ и казватъ: Не може, не позволяваме да стане тази връзка. По-скоро ти ще умрешъ, или ние, но нѣма да дадемъ съгласието си. Едната страна настоява, другата се противопоставя, докато най-после работата се нарежда така, както Богъ иска. Еднитѣ казватъ може, другитѣ — не може, докато най-после въпросътъ се разрешава съ „може”.

Една милионерска дъщеря се влюбила въ единъ младъ, красивъ момъкъ. И двамата искали да се оженятъ. Бащата на момъка не билъ съгласенъ за тази женитба. Обаче, момъкътъ и момата решили и безъ него да се вѣнчаятъ. Тѣ се качили на велосипедъ, да стигнатъ по-скоро въ съседния градъ, дето да се вѣнчаятъ. По цѣлия пѫть тѣ хвърляли малки, остри гвоздейчета, съ цель да препятствуватъ на онзи, който тръгне следъ тѣхъ да ги гони. Като се научилъ за бѣгството имъ, бащата тръгналъ следъ тѣхъ, сѫщо съ велосипедъ, да ги стигне и попрѣчи на решението имъ. Обаче, гвоздейчетата започнали да се забиватъ въ гумитѣ на велосипеда и му прѣчили. Гумитѣ се пробили, и той тръгналъ пешъ. Гвоздейчетата се забивали и въ обущата. Той спиралъ често да чисти обущата си, и това го забавило. Най-после бащата стигналъ въ съседния градь, дето младитѣ го посрещнали радостни и щастливи, че реализирали желанието си. Като се намѣрилъ предъ свършения фактъ, бащата се принудилъ да даде благословението си, и тримата се върнали у дома си доволни, Сега Христосъ се обръща къмъ всички народи и казва, че това, което днесъ става въ свѣта, е гласъ Божи. Нѣма да остане човѣкъ и народъ, които да не разбератъ този гласъ. Рано, или късно, всички ще го разбератъ. Може да се съмнявате, да се безпокоите за последствията, но търпение се иска отъ всички. Резултатътъ на това, което днесъ става, ще се види въ бѫдеще. Като дойдете втори пѫть на земята, ще четете историята на народитѣ, ще видите, какви сѫ последствията на днешнитѣ времена. Който има търпение, ще дочака края на събитията. Който нѣма търпение, ще се отегчи и ще пожелае да си отиде у дома. Драмата, която днесъ се разиграва, е въ четири действия. Нѣкои ще видятъ само първото действие и ще си заминатъ; други ще останатъ докрая на второто действие; трети ще останатъ докрая на третото действие; малцина ще иматъ търпение да останатъ докрая на драмата, да видятъ и четвъртото действие, да видятъ последствията на драмата.

Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ.” Числото две е производителенъ принципъ. То е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Нѣкои я наричатъ творческа, но въ сѫщность, не е такава. Художникътъ, който рисува картини отъ природата, и музикантътъ, който възпроизвежда пѣсеньта на природата, не сѫ творци. Тѣ копиратъ природата, т. е. репродуциратъ я. Репродукцията означава преповтаряне на явленията. Художникътъ преповтаря това, което вижда въ природата. Музикантътъ преповтаря това, което чува въ природата. Възлюбениятъ говори на възлюбената си това, което Богъ е казалъ. Казвате на нѣкого, че го обичате. Какъ ще изразите обичьта си? Ако е гладенъ, ще го нахраните; ако е жаденъ, ще го напоите; ако е босъ и окѫсанъ, ще го облѣчете; ако е невежа, ще го научите на нѣщо. Азъ вѣрвамъ само въ любовь, която дава. Азъ не вѣрвамъ въ любовь, която се изразява въ чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народъ. Ще седнатъ нѣколко души предъ чаши, пълни съ вино, ще се чукатъ и ще пиятъ за доброто на България. Това не е нито любовь, нито обичь. България се нуждае отъ герои, отъ хора съ характеръ, съ добродетели, съ вѣра, които могатъ да издържатъ на всички условия. Сега иде неприятельтъ. Вѫтрешното разлагане, желанието на човѣка да се осигури, да живѣе само за себе си, трѣбва да се премахне. Нѣма защо да се осигурявате. Още съ слизането си на земята човѣкъ се осигурилъ. Всѣки добъръ, честенъ и справедливъ човѣкъ трѣбва да извади ножа си и да отиде на фронта. — Отсега нататъкъ ли ще воюваме? Ние очакваме всички да се върнатъ оттамъ, а сега ни се говори да излизаме на фронта. — Това, което ставаше досега, азъ наричамъ междуособица, а а не война. Досега се биха братъ съ брата — това не е война. Истинската война подразбира да воювашъ съ злото, съ кражбата, съ лъжата и да ги победишъ. Само така могатъ да се създадатъ велики народи, добри общества и семейства. Всички духовници, учители, управници, сѫдии трѣбва да извадятъ ножа си и да кажатъ: На фронта! — Противъ кого? — Противъ общия врагъ, който е тъпкалъ и тъпче всички хора. Колко ваши братя и сестри е отправилъ той на онзи свѣтъ! Колко ваши деца, ваши възвишени мисли и чувства е поробилъ и потъпкалъ! Христосъ казва, че, за да победите общия врагъ, трѣбва да прощавате на всички, които сѫ ви обидили и напакостили; трѣбва да изпѫдите злото вънъ отъ себе си. Казвамъ: Отворете прозорцитѣ си, да влѣзе Божествената свѣтлина въ вашия домъ. Който не ги отвори, ще понесе последствията на непослушанието. Това значи, Богъ ще въздаде на всѣкиго заслуженото. Великиятъ Баща на човѣчеството гледа еднакво къмъ всички хора, и на всички говори като на съзнателни, мислещи сѫщества, които иматъ условия да се повдигнатъ. Нека всички бѫдемъ свободни и работимъ дотогава, докато се подобри живота на хората, на всички живи сѫщества на земята.

Казвате: Добре, че войната е къмъ своя край. Не е така. Войната сега започва и се развива въ ваша полза. Ние ще спечелимъ войната. — Коя война? — Божествената война, която ще повдигне народитѣ. Българскиятъ народъ ще бѫде великъ, не както мислятъ българитѣ, но великъ предъ Бога. Искамъ всички хора, всички народи да станатъ велики и така да се явятъ предъ лицето на Бога — своя Баща.

Две течения сѫществуватъ въ свѣта: на злото и на доброто. Едни хора сѫ поданици на злото, а други — на доброто. Злото отстѫпва вече своята власть и мѣсто на доброто. Да му мислятъ неговитѣ поданици. Като се явите предъ вашия Баща, Той ще ви пита: Коя кауза подържахте на земята? Подържайте Божията кауза, защото на Него дължите всичко. Той работи навсѣкѫде въ свѣта. Нищо не става случайно. Всички народи, въ своето развитие, вървятъ по директивата на Божията мисъль. Всичко се подчинява на Божиитѣ заповѣди. — Какъ ще се докаже това? — Лесно се доказва. Достатъчно е да ви кажа: Биятъ се хората на фронта. — Докажи това. — Който иска да се увѣри въ думитѣ ми, ще го изпратя на фронта. Другояче не мога да го докажа. Орѫжията, съ които небето воюва, сѫ толкова съвършени, войницитѣ — толкова силни и воинствени, че никаква тъмна сила не може да имъ противостои. И най-голѣмата земна сила отстѫпва на небеснитѣ сили. Онѣзи, които не могатъ да устоятъ на Божията сила, копаятъ скривалища надолу, тамъ да се криятъ. Когато Христосъ се яви предъ човѣчеството, което днесъ воюва, всички демони ще излѣзатъ отъ хората и ще влѣзатъ въ утробата на свинетѣ. Който се освободи отъ бѣса въ себе си, ще се обърне къмъ Бога съ думитѣ: Господи, искамъ да бѫда Твой ученикъ. Господъ ще му каже: Иди първо да разкажешъ на ближнитѣ си, какво направихъ за тебе. И сега Богъ се обръща къмъ европейскитѣ народи и имъ казва: Вие сте болни, опиянени. Трѣбва да се свестите. Богъ вдига рѫката си надъ тѣхъ, да ги свести, да отрезнѣятъ. Това означава, че мирътъ иде. Божията рѫка се движи бавно, планомѣрно и, като направи единъ полукрѫгъ, въ цѣла Европа ще настане миръ. Следъ това Той ще каже на всѣки народъ поотдѣлно: Повърни горчивото и отровното, съ което си се хранилъ досега! — и той ще повърне. — Извади кесията си! — и той ще я извади. — Разкажи, какво си правилъ досега! — и той ще разкаже. Съ едно махане на рѫката си Богъ ще се разправи съ всички народи и ще имъ каже: Земята е моя, всички сте мои деца и, отсега нататъкъ, никой нѣма право да бие брата си! Това е новото учение. Така говори Господъ. Който не вѣрва, нека погледне вънъ, тамъ ще види Бога. Вънъ е Господъ, азъ Го виждамъ. Отворете прозорцитѣ си, и вие ще Го видите. Щомъ влѣзе у васъ, вие ще почувствувате вѫтрешна радость и лекота, вѫтрешенъ миръ и веселие.

Въ единъ рудникъ, въ Америка, едно магаре прекарало десеть години на тъмно. То пренасяло вѫглища отъ една галерия въ друга, безъ да види слънчевъ лѫчъ. На десетата година пуснали магарето за единъ день, да излѣзе отъ рудника, да подиша чистъ въздухъ, да види свѣтлия Божи день. Като се видѣло свободно, на въздухъ и свѣтлина, магарето не знаяло, какво да прави отъ радость: хвърляло се на земята, обръщало се на гръбъ, на коремъ, ревало — не знаяло, какъ да изрази радостьта си. Такова е състоянието на всѣки човѣкъ, който е отворилъ прозорцитѣ си за Божията свѣтлина и топлина. Голѣма е радостьта на човѣка, въ когото Богъ живѣе. Който се радва и весели отъ дълбочината на душата си, ще знае, че Богъ го е посетилъ и, като магарето, го извадилъ отъ дълбокия рудникъ, на чистъ въздухъ, на Божията свѣтлина, да се радва и весели на свободата.

„Дето сѫ двама или трима.” Двамата сѫ умътъ и сърдцето. Умътъ е макарата, която се изкачва нагоре; сърдцето — макарата, която слиза долу. Съ помощьта на тѣзи макари човѣкъ издига волята си, която е паднала долу, и я поставя на мѣстото ѝ. Тримата сѫ умътъ, сърдцето и волята, които всѣкога трѣбва да бѫдатъ въ съгласие. Когато двамата и тримата сѫ въ хармония, Богъ е срѣдъ тѣхъ, и работитѣ имъ се нареждатъ добре. Чуете ли думитѣ „ Азъ съмъ срѣдъ васъ” — ще знаете, че Богъ ви говори. Илия чу тихия Божи гласъ въ себе си, който го запита: Какво направи, Илия? Той закри очитѣ си съ своята дреха и отговори: Господи, оть ревность къмъ Тебе направихъ това престѫпление. Богъ му каза: Не е този пѫтьтъ, по който можешъ да ми служишъ. Не е този пѫтьтъ, по който Царството Божие може да дойде на земята. Следъ тѣзи думи дойде огнена колесница, която вдигна Илия и го занесе надъ облацитѣ. Духътъ на Илия влѣзе въ Елисея, който бѣше миролюбивъ, и той продължи неговата работа.

„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ Азъ срѣдъ тѣхъ.” Този стихъ, преведенъ на вашъ езикъ, означава: Ако умътъ и сърдцето ви сѫ събрани въ мое име. и Азъ ще бѫда между васъ; ако умътъ, сърдцето и волята ви сѫ събрани въ мое име, и Азъ ще бѫда между васъ. Каквато работа започнете, като духовници, учители, управници, сѫдии, ще бѫде благословена, защото всички богатства сѫ въ Бога.

Единъ евангелски проповѣдникъ ми разправяше, какво видѣлъ въ живота си. Единъ день, като се разхождалъ по улицитѣ, случайно погледналъ къмъ единъ отъ прозорцитѣ на една кѫща. Той видѣлъ една красива мома, съ такова свежо лице, че останалъ очуденъ. Никога въ живота си не срѣщалъ толкова хубава мома. Вгледалъ се той внимателно въ нея и забелязалъ, че предъ лицето ѝ имало нѣкаква червена завеса, отъ която падали лѫчи, които се отразявали върху лицето на младата мома и ѝ предавали особена красота и свежесть.

Не можете ли и вие, като младата мома, да турите такава завеса предъ лицето си, за да стане красиво и свежо? — Можете. Това е завесата на Божествения животъ. Всички имате тази завеса на прозорцитѣ си, но трѣбва да я използувате. Всѣки носи Божественото въ себе си, но едни го признаватъ, а други не го признаватъ. Който се осмѣли да признае, че Богъ живѣе въ него, че всичко, което му е дадено, принадлежи на Бога, наричатъ го еретикъ, отстѫпникъ отъ вѣрата и т. н. Странно е това. Ще излѣзе, че, който вижда слънцето и признава Бога за свой Баща, е еретикъ. Слѣпиятъ, понеже не вижда слънцето, не вижда свѣта, който Богъ е създалъ, е правовѣренъ. Азъ признавамъ, че всичко принадлежи на Бога. Следователно, и азъ съмъ човѣкъ на Бога. Въ това отношение, всички търговци биха ме приели за слуга, защото не крада и не лъжа. Мога да стана и касиеръ, да пазя и да раздавамъ пари на хората. Касиерътъ трѣбва да бѫде честенъ и справедливъ.

„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ”. Отъ тѣзи двама или трима, Богъ ще избере касиеръ, да пази Божествената каса и съ мѫдрость да раздава отъ нея на всички, които се нуждаятъ. Мнозина отиватъ при Господа да искатъ честенъ касиеръ който да пази каситѣ имъ. Отговаря имъ се, че нѣма двама или трима, събрани въ името на Бога, за да избератъ оттамъ човѣкъ. Възразяватъ, че всички са правовѣрни, събиратъ се въ името на Бога, правятъ молитви. Такова събиране още не е истинско.

Така кацарьтъ събира обрѫчитѣ на кацата. Той вземе чукъ въ рѫка и единъ следъ другъ ги сглобява. Това събиране не става по ваша воля, но по волята на кацаря. Ако вашитѣ умове, сърдца и воля се събератъ доброволно, въ името Божие, тамъ е Богъ срѣдъ васъ. Този е пѫтьтъ, по който можете да изправите живота си. Това, което става съ васъ, става и съ цѣлия свѣтъ. Свѣтътъ представя велика, колективна душа. Каквато е участьта на великата душа, такава е участьта и на малката душа. И обратно, каквато е участьта на малката душа, такава е и на голѣмата. Малката душа може да спре голѣмата въ пѫтя ѝ; и голѣмата може да спре малката. Това е законъ въ природата. Всѣки човѣкъ може да спре движението на трена. — Какъ? — Като извади една релса отъ пѫтя му. Всѣки може да подвижи спрѣлия се тренъ, като тури извадената релса на мѣстото ѝ. Човѣкъ може да направи и едното, и другото, понеже е факторъ въ свѣта. На човѣка е дадена свобода да прави, каквото иска, но той не може да бѫде свободенъ отъ отговорность за своитѣ дѣла. По отношение на вселената, човѣкъ е малъкъ, но често малката причина произвежда голѣми резултати и последствия.

Въ 1875-та година градъ Чикаго изгорѣлъ по невниманието на единъ човѣкъ. Той ималъ крава и влѣзълъ въ обора вечерь, съ свѣщь въ рѫка, да я дои. Кравата ритнала свѣщьта, и сламата се запалила. Човѣкътъ не забелязалъ това и продължилъ работата си. Следъ малко затворилъ обора и се прибралъ вкѫщи. Срѣдъ нощь той се събудилъ отъ страшенъ викъ — цѣлиятъ градъ билъ въ пламъци. Една малка причина произвела голѣми и лоши последствия. Следъ това Чикаго билъ възстановенъ и станалъ по-хубавъ, отколкото билъ първоначално. Кой е виновенъ за пожара? — Онзи, който доилъ кравата си вечерь, и държалъ свѣщьта отзадъ, да му свѣти по-добре. Човѣкъ трѣбва да държи свѣщьта предъ лицето си, а не задъ лицето си.

Днесъ Христосъ говори на всички хора, както едно време имъ е говорилъ. Ще кажете, че не помните, кога ви е говорилъ Христосъ. Наистина, забравили сте, кога ви е говорилъ и какво ви е говорилъ. Забравили сте и гласа Му. Христосъ казва: „Това, което сте направили на едного отъ малкитѣ, направили сте го и на мене; ако нищо не сте направили на малкитѣ, и на мене нищо не сте направили”. Помните ли това? — И това не помните. Всички сте дошли отъ небето, тамъ сте се познавали; но тукъ, понеже сте съ маски, не се познавате. Сегашнитѣ хора сѫ маскирани, като на балъ маске. Като маскирани, тѣ си позволяватъ такива нѣща, каквито безъ маски никога не биха направили.

Християнството съветва всички хора да хвърлятъ маскитѣ си. Времето на балъ маске е отживѣло вѣка си. Снемете маскитѣ си, да започнете новия животъ на опознаване. Страданията се дължатъ на ританицитѣ, подигравкитѣ, мушкането, смѣха, които ставатъ на балъ маске. Като боледува, човѣкъ се обърква и казва: Не зная вече, кое е добро и кое — лошо, какво да правя и какво да не правя. Това показва, че мислитѣ и чувствата на човѣка се маскиратъ. Той се намира на балъ маске. Казвамъ: Спри бала! Свали маскитѣ отъ мислитѣ и чувствата си и ще познаешъ себе си, ще познаешъ, кой какъвъ е. Долу маскитѣ! Да започнемъ новъ, естественъ животъ на творчество, на производителность. Време е вече да се рисува, да се свири, да се оре и копае; да се обработватъ градини, ниви, лозя; да се създаватъ и подхранватъ нови мисли и желания. Колко мисли и желания сѫ убити! — Какъ да се справяме съ мѫжетѣ и съ децата си? — Като снемете маскитѣ си.

Турете въ ума си мисъльта — „въ името Божие.” Богъ ще дойде у васъ и ще ви научи, какъ да пресъздадете своя домъ. Не е мѫчно да подобри човѣкъ живота си и живота на своето семейство, но той трѣбва да се освободи отъ съмнението. Единъ е пѫтьтъ за посѣване на добри мисли и желания — да работите въ името Божие. Постигнете ли това, Богъ е срѣдъ вашитѣ мисли и желания. Лошитѣ мисли не могатъ да се обработватъ въ името Божие. Който се опита да направи това, ще плати скѫпо. Никой нѣма право да малтретира майка си, която е посветила здравето, силитѣ си, живота си заради него. Позволи ли си да се отнася грубо и жестоко съ нея, скѫпо ще плати. Ако бащата и майката не изпълняватъ съ любовь задълженията си къмъ своитѣ деца, ще платятъ четверократно. Болеститѣ на съвременнитѣ хора не сѫ нищо друго, освенъ полици, които тѣ изплащатъ за неизпълненъ дългъ къмъ децата си, когато били родители, или къмъ родителитѣ си, когато сѫ били тѣхни деца. — Какво да правимъ, за да се излѣкуваме? — Да обичаме родителитѣ си, да обичаме своитѣ братя и сестри. Ние имаме една небесна майка и единъ небесенъ баща, една небесна сестра и единъ небесенъ братъ. Който съгрѣшава противъ тѣхъ, ще носи последствията на своитѣ прегрѣшения. Въ който день измѣните отношенията си къмъ своята майка, баща, братъ и сестра, Божието благословение ще дойде върху васъ, и Христосъ ще ви се изяви. Христосъ означава Синъ Человѣчески. Синътъ включва въ себе си братята и сестритѣ, които ще дойдатъ да подготвятъ пѫтя, по който майката и бащата идатъ при васъ. Които се съмняватъ въ това, което говоря, нека направятъ опитъ, да възлюбятъ небесната майка, баща, братъ и сестра; следъ това нека пожелаятъ да се реализира едно тѣхно добро желание, за което отъ години работятъ. Ако въ една седмица не го реализиратъ, нека дойдатъ при мене да кажатъ, че думитѣ ми не сѫ, вѣрни. Ако можете да приложите любовьта си, даже на смъртно легло да сте, за една седмица положението ви ще се подобри и ще оздравѣете. Това е Божественъ законъ, който можете да приложите.

Какво трѣбва да направи българскиятъ народъ въ тѣзи трудни времена, които преживява? Едно се иска отъ всички: да възлюбите вашия Божественъ баща, майка, братъ и сестра. Това значи да се обърнете къмъ Бога. Така ще се спаси българскиятъ народъ. Така ще се спасятъ всички българи: свещеници, учители, управници, сѫдии, майки и бащи. Готовъ съмъ да стана слуга на всички, само вие да се спасите и повдигнете. Преди две хиляди години дойде Христосъ на земята, и вие Го разпнахте. И доднесъ още продължавате да Го разпъвате на кръста, да роптаете противъ Бога. Колко души сѫ готови да направятъ опитъ, да приложатъ любовьта? Ако можете да направите опита, следната година ще има голѣмо плодородие. Богъ ще върне всички загуби на хората отъ войната. Всички ще бѫдете свидетели на това, което говоря, но да възлюбите Божествената майка, баща, братъ и сестра. Сега сѫ времена за опити. Да опитаме Господа. Не говоря само думи, но нѣща, които могатъ да станатъ. Не говоря, за да печеля последователи. Искамъ всички да възлюбимъ Господа, Който се проявява чрезъ нашата майка, баща, братъ и сестра. Що се отнася до последователи, ето, Христосъ има 500 милиона последователи, които сѫ раздѣлени споредъ своето вѣрую. Тѣ и доднесъ още спорятъ, Синъ Божи ли е Христосъ, или не е; не знаятъ, какво мѣсто да Му опредѣлятъ. Христосъ е ситъ отъ такива последователи.

Казвамъ: Христосъ е Синъ Божи; Неговъ Баща е Богъ; Неговата Майка е Господъ; Неговата сестра и братъ е Духъ Свети. Той слиза на земята да утеши всички страдащи, като имъ казва: Не се страхувайте, азъ ще ви помогна. Когато сте скръбни, ще дойде вашиятъ голѣмъ Братъ да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своитѣ братя и сестри, за да чуете чрезъ тѣхъ тихия гласъ на Бога, Който казва: „Азъ съмъ съ васъ.” Това означава стихътъ, въ който се казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ”. Всѣки може да чуе тихия гласъ на Бога отвѫтре, или отвънъ, до ухото или до слѣпоочната область, отгоре на главата, или отпредъ. Каже ли нѣкой, че Богъ му е проговорилъ, важно е да се знае, откѫде, отъ коя посока: отъ изтокъ, западъ, северъ или югъ. Давидъ казва: „Видѣхъ Господа отпредъ, на лицето си”. На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Господъ ще ти бѫде задна стража”. Това показва, че се намирашъ въ опасность. Когато гледаме Господа предъ лицето си, това е день на спасение. Когато Го гледаме отгоре, това е часъ на молитва. Когато е вѫтре въ насъ, това е день на любовьта. Тогава трѣбва да слушаме, какво ни говори. Всѣко нѣщо, което слушаме, има свой вѫтрешенъ смисълъ. При това, всѣкога ни се говори нѣщо опредѣлено и отъ опредѣлено мѣсто. Казваме, че е дошълъ нѣкой посланникъ. Веднага искаме да знаемъ, отде иде той: отъ Англия, отъ Америка, отъ Русия, отъ Германия, или отъ Франция. Ако знаемъ отде иде, ще знаемъ и неговата мисия. Божиятъ посланникъ носи съ себе си Божията Правда и се обръща къмъ всички народи съ думитѣ: Народи, въдворете Божията Правда на земята! Ако иде отъ северъ, Той проповѣдва на хората истината. Ако иде отъ югъ, Той проповѣдва за добродетелитѣ и казва: Гладния ще нахранишъ, жадния ще напоишъ, натѫжения ще утешишъ. Ако иде отъ изтокъ, ще проповѣдва на хората за любовьта. Иде ли отъ западъ, ще проповѣдва за прощението. Казано е въ Писанието: „Преди да е залѣзло слънцето, трѣбва да си простилъ на брата си.”

Много нѣща сѫ писани въ Светото Писание. Много време сѫ писали, но и много хора сѫ взели участие въ написването Му. Пребройте, колко пророци, колко евангелисти и апостоли сѫ писали. Не се пише лесно Свещена книга. Това не е да напишешъ една обикновена книга; да вземешъ оттукъ оттамъ нѣколко мисли и стихове, да ги съчетаешъ по свой начинъ и да кажешъ, че си написалъ нова книга. Следъ това, да се подпишешъ, да знаятъ всички, кой е писалъ книгата. Казватъ, че нѣкой написалъ отличенъ романъ. Не се пише лесно романъ. Ако не бѣха момъкътъ и момата, кой щѣше да го създаде? Тѣ създаватъ романа, авторътъ само го пише. Въ това отношение, авторътъ е стенографътъ, който схваща бързо онова, което момъкътъ и момата преживяватъ, и го описва. И съ това авторътъ принася известна полза на човѣчеството, но самъ той не е действуващо лице.

Богъ пише една велика книга, на която листата сѫ хората. Значи, всѣка душа, въ която сѫ вложени тайнитѣ отъ създаването на свѣта досега, е листъ на великата Божествена книга. Понеже много листа на тази книга сѫ откѫснати и забутани нѣкѫде, моята задача е да ги намѣря, изчистя и занеса на Бога, да ги постави на мѣстата имъ. Съветвамъ ви и вие, да събирате изгубенитѣ листа на Божествената книга.

Ако намѣрите само единъ листъ и го занесете горе, ще получите такава награда, каквато никой царь на земята не може да ви даде. Въ този смисълъ, стихътъ „дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име”, се превежда съ думитѣ: „Ако съберете два или три листа отъ тази книга въ мое име, Азъ ще бѫда съ васъ”. Живи сѫ листата на Божествената книга. Тѣ се наричатъ още „листа на дървото на живота”. Хората сѫ листа на живото дърво, светиитѣ сѫ цвѣтоветѣ, ангелитѣ — завързалитѣ, но още неузрѣли плодове, а херувимитѣ и серафимитѣ — узрѣлитѣ и сладки вече плодове. Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, съставятъ дървото на живота, въ което текатъ Божественитѣ сокове. Цѣлото дърво пъкъ живѣе въ Бога. Чрезъ дървото се изявява животътъ, като виделина. Казано е въ Евангелието: „Виделината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.” Виделината е Христосъ, проявенъ въ свѣта. Щомъ се проявява Христосъ, всички трѣбва да Го познаватъ. Той е говорилъ на всички. Нѣма човѣкъ, който да е лишенъ отъ тази опитность. Нѣкои хора не обичатъ да говорятъ за своитѣ опитности и минаватъ за безвѣрници; други говорятъ повече, отколкото трѣбва, и минаватъ за лъжци, не имъ вѣрватъ. Добре е човѣкъ да говори малко и да знае, кѫде да говори. Всѣки трѣбва да съзнава, че е душа, излѣзла отъ Бога. Като направишъ нѣкаква погрѣшка, кажи: Азъ съмъ синъ, или азъ съмъ дъщеря на Бога. Сгрѣшихъ, но Той нѣма да се откаже отъ мене.

Следвайте Христовото учение, да се справите съ мѫчнотиитѣ си. Прилагайте любовьта, за да изправите погрѣшкитѣ си. Каже ли нѣкой, че ви обича, отговорете му: Нахрани ме тогава. — Обичамъ те, искамъ да те държа близо до сърдцето си. — Дай ми вода да уталожа жаждата си. — Искамъ да живѣешъ въ мене. — Преди да влѣза въ тебе, ела да ме видишъ въ тъмницата и да ме освободишъ оттамъ. Нѣкои религиозни хора славятъ на думи името на Бога и на Христа, а като излѣзатъ отъ черква, веднага започватъ да роптаятъ и да протестиратъ. Съ това изказватъ недоволството си отъ живота. После, дойде нѣкой да ме пита, вѣрвамъ ли въ иконитѣ, въ кръста, паля ли свѣщи. Отговарямъ: Обичамъ иконитѣ, обичамъ и кръстоветѣ, но живитѣ. Паля свѣщи, но изгасналитѣ. Като видя нѣкоя изцапана икона, изчиствамъ я добре и я турямъ на мѣстото ѝ.
— Кланяшъ ли се на иконитѣ? — Кланямъ се, защото тѣ сѫ листа на Божествената книга. Ако изчезнатъ тѣ, книгата не може да се напише. — Какъ може човѣкъ да се кланя на иконитѣ? Питамъ: Какъ се кланяте на изворитѣ? Както се покланяте на извора, така ще се покланяте на живата икона, т. е. на човѣка. Като отивате да пиете вода отъ нѣкой планински изворъ, навеждате се, гребвате малко вода и утолявате жаждата си.

И тъй, както не може черква безъ икони, така не може и животъ безъ живи икони. На живитѣ икони ще помагате, нѣма защо да имъ се кланяте и да ги цѣлувате. Цѣлуването на иконитѣ е идолопоклонство. Мѫжътъ отива на война, а жената скърби за него, плаче, цѣлува портрета му. Като се върне живъ и здравъ, тя пакъ се кара съ него, сърди му се, недоволна е отъ нѣщо. Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не пригърне мѫжа си и да каже: Обичамъ Господа въ тебе. Така постѫпватъ съвременнитѣ религиозни съ Христа. Докато работитѣ имъ вървятъ добре, тѣ казватъ: Господи, Исусе Христе, обичаме Те. Следъ това плачатъ за Него, че страдалъ, че Го разпнали. Обаче, дойде ли имъ нѣкое изпитание или страдание, започватъ да роптаятъ противъ Бога, искатъ да знаятъ, защо имъ изпратилъ тѣзи страдания. И, като не могатъ да си дадатъ отговоръ, отричатъ се отъ Бога. Това не е истинско християнство.

Иде радостната весть, съ музика и пѣсни ни съобщаватъ, че мирътъ иде вече. Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи — германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пѣятъ: Мирътъ иде вече! Всички сме братя. Христосъ казва: „И азъ съмъ срѣдъ тѣхъ”. Той е възседналъ бѣлъ конь, съ бѣло знаме въ рѫка и казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ.”

Богъ иде на земята. Който не вѣрва, ще го провѣри. Следъ десеть Божествени години, т. е. следъ хиляда човѣшки години това ще се сбѫдне. Запишете си това, и ако следъ хиляда години не се сбѫднатъ думитѣ ми, готовъ съмъ да платя глоба отъ десеть милиона лева. Тогава ще бѫдете красиви, ще се пригърнемъ и цѣлунемъ съ свето цѣлование. Сега не се позволяватъ цѣлувки. Цѣлувката има смисълъ, само когато може да вдигне болния отъ леглото, да възкреси мъртвия. Какъвъ смисълъ има цѣлувка, която прави здравия боленъ? Какъвъ смисълъ има цѣлувка, която умъртвява? Азъ вѣрвамъ само въ цѣлувки, които правятъ човѣка уменъ, добъръ, здравъ, но не и въ такива, които го правятъ слѣпъ, глухъ, сакатъ. Ако става въпросъ за цѣлувка между хората, нека се цѣлуватъ въздушно, както децата. Докато се цѣлуватъ въздушно, тѣ запазватъ добритѣ си отношения. Щомъ се цѣлуватъ физически, отношенията имъ се развалятъ. Нечисти сѫ днесъ човѣшкитѣ цѣлувки, затова хората се срамуватъ отъ тѣхъ. Да цѣлунете умиращия, това е на мѣсто, защото той е пречистенъ. Цѣлунете го, изпратете му своитѣ добри мисли и чувства и пожелайте му добъръ пѫть.

„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име.” Числото две е законъ на обичьта, а числото три — законъ на самопожертвуване, т. е. законъ на равновесие въ природата. Числото две е още законъ на производителность, на плодородие, на изобилие. Числата 2 и 3, 5 и 6, 8 и 9 сѫ щастливи числа. Тѣ помагатъ на хората. Ако не научите смисъла на числата 2 и 3, не можете да влѣзете въ числата 5 и 6; ако не научите смисъла на 5 и 6, не можете да влѣзете въ числата 8 и 9. Науката за числата показва отношенията, които сѫществуватъ между всички одушевени и неодушевени тѣла. Като напишемъ или изговоримъ числото две, веднага изпъкватъ въ ума ни две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия въ устата — едното води къмъ бѣлия дробъ, а другото — къмъ хранопровода. Оттукъ виждаме, че числото две играе важна роля въ човѣшката глава.

Сега, като се върнете по домоветѣ си, нека всѣки въ себе си каже: Отъ днесъ започвамъ да обичамъ своята Божествена майка, баща, братъ и сестра. Кажете ли си така, всички мѫчнотии и неразположения ще отстѫпятъ мѣстото си на радостьта и на веселието. Нова струя на животъ ще се влѣе въ васъ; нова сила ще бликне, каквато никога не сте изпитвали. Този е пѫтьтъ, по който ще стане отварянето на вашитѣ очи и уши. Този е начинътъ за познаване на Христа, на вашата майка, баща, братъ и сестра, които сте забравили.

Днесъ България има нужда отъ герои на фронта срещу злото, които да проявятъ търпение. Носете тази мисъль навсѣкѫде. Помнете: нѣма зло за България. Българскиятъ народъ ще се повдигне. Богъ ще даде на България толкова земя, колкото ѝ е необходима, даже и повече, отколкото очаква. Следъ хиляда години България ще бѫде голѣма, ще разполага съ толкова земя, колкото не е предполагала, ще я управлява единъ отъ най-добритѣ царе. Ще има и добри поданици: добри свещеници и учители, добри сѫдии и управници, разумни майки и бащи безкористни търговци, трудолюбиви земедѣлци. България ще се превърне на райска градина, а българитѣ ще бѫдатъ облѣчени въ празднични премѣни. Това ще се сбѫдне следъ хиляда години.

16. Беседа отъ Учителя, държана на 29 септемврий, 1918 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt