Jump to content

1920_08_21 Идване и възприемане на Духа


Ани

Recommended Posts

От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново",
Пъво издание, 1920 г.
Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София.,  

Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г.
Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г.

Трето издание-Благоевград
Съдържание

 

Трети день — СѪБОТА

 

6 ч. сутринъта

Размишления:

21 августъ

 

1. Отче нашъ.

 

2. Да се въдвори Божията правда на земята въ всичката нейна пълнота.

Да осѣни първо всички домове.

Да вдъхне въ сърцата на вѣрующитѣ Божествената ревность, да я възприематъ въ всичката нейна красота и да я приложатъ въ всичката нейна хубость и пълнота.

 

3. Благославяй, душе моя, Господа.

 

4. Пѫтьтъ на живота.

 

5. Добрата молитва

 

7 ч. сутринъта

 

 

Идване и възприемане на Духа

 

 

Първото условие за единъ ученикъ на окултната школа е да има необоримъ стремежъ, който прѣдъ нищо да не спира. Този стремежъ може да се изопачи, но това е второстепенно нѣщо. Най-първо въ съзнанието на душата си трѣбва да имате единъ великъ стремежъ къмъ Бога. Но какво нѣщо е Богъ?

 

Когато философитѣ искатъ да докажатъ, че Богъ сѫществува, че Той е такъвъ-онакъвъ, тѣ заблуждават хората. Богъ, това е мѣрката на нѣщата. Чрѣзъ Него ние познаваме нѣщата, чрѣзъ Него разбираме живота, чрѣзъ Него възприемаме любовьта, чрѣзъ Него възприемаме истината и мѫдростьта, както и всички други добродѣтели. Изобщо всичко, което се проявява, става чрѣзъ Него. Тъй щото, ти като мислишъ, Богъ е вѫтрѣ въ тебе, чрѣзъ Него мислишъ. Когато чувствувашъ и любишъ, чрѣзъ Него чувствувашъ и любишъ. И слѣдъ всичко това какво друго ще мислишъ за Бога и какво ще Го доказваш? Щомъ се спремъ да мислимъ какво е Той, у насъ изчезва всѣко чувство, всѣка мисълъ и усѣщаме една вѫтрѣшна празнина. Тогава казваме, че животътъ нѣма смисълъ. Имате ли опитностьта, когато започвате да чоплите любовьта на нѣкой вашъ приятель, дали той ви обича или не? Какво изпитвате? Чоплите ли любовьта, тя изчезва. Богъ и любовьта не търпятъ никаква критика, никакво раздвояване. Започне ли човѣкъ да мисли какво е Богъ, изгубва Го.

 

И тъй, споредъ нашия езикъ, ние сме призовани да изучаваме само онова, което произтича, което излиза отъ Бога, което е вънъ отъ Него. Всички проявления на душата вървятъ постепенно. Има много методи за проявяването на нашитѣ мисли и чувства, но това не става безразборно. Наблюдавайте какъ започва развитието си едно малко сѣменце отъ нѣкое цвѣте или отъ нѣкое плодно дърво, като го посѣете въ земята. Явява ли се цвѣтътъ на растението, докато сѣмето не поникне? — Не, изисква се извѣстенъ периодъ отъ врѣме, докато коренчетата се спуснатъ надолу. Коренчетата сѫ нашиятъ материаленъ животъ, нашето тѣло, което първо трѣбва да се прояви. Слѣдъ това въ стремежа на зрънцето става раздвояване, явяватъ се стъбълце и клончета на растението, които постепенно се оформяватъ и отъ вѫтрѣшното битие на това растение се явяватъ пѫпките. Отъ тѣхъ, чрѣзъ едно малко разтваряне, се явява цвѣтътъ, който послѣ се оплодява. Минава извѣстенъ периодъ, плодътъ узрѣва и слѣдъ това пада на земята. Но вие не трѣбва да се спирате. Този процесъ става и въ вашия умъ и сърдце.

 

Прѣдставете си, че този плодъ узрѣва. Какво ще направите съ него? Напримѣръ вашето дѣте плаче. Азъ му давамъ единъ плодъ и то започва да се радва. Защо? — Защото процесътъ на развитието на този плодъ се произвежда въ душата на дѣтето и въ вашата душа. Радостна е майката, радостно е и дѣтето за този плодъ. А слѣдъ това, когато майката благодари, че на дѣтето ѝ е даденъ този плодъ, тази мисълъ отново започва да цъвти и да вързва въ ангелския свѣтъ. Тогава имате една редица на проявления. Знаете ли какво чувствува единъ ангелъ, когато му се даде плодъ отъ негово дѣте или отъ кое и да е дѣтско сърдце? Ще запитате: “Ангелитѣ иматъ ли дѣца?” — Да, вие сте дѣца на ангелите. Вие сте малки ангелчета, като онѣзи малки дѣца, които се зараждатъ въ утробата на майка си. Разбирайте това нѣщо въ прѣносна смисъль. Тази истина не ще я разберете днесъ напълно, но слѣдъ нѣколко милиарда години ще я разберете, но не въ това ѝ обикновено схващане, а въ смисъль какво нѣщо е човѣшкиятъ духъ. Тогава свѣтътъ ще бѫде въ една достѫпна форма, за да ни даде външната страна на тази красота, която ние сега виждаме.

 

Често казвате: “Азъ познавамъ този човѣкъ.” Не, за да познаемъ човѣка, трѣбва да видимъ плода на неговитѣ чувства; за да познаемъ човѣка, трѣбва да видимъ плода на неговитѣ мисли; за да познаемъ човѣка, трѣбва да видимъ плода на неговитѣ дѣйствия. И тъй, чувствата, мислитѣ и дѣйствията сѫ плодове. Понеже вие още не виждате тѣзи плодове, затова въ васъ има едно вѫтрѣшно недоволство. Имайте прѣдъ видъ, че когато разсѫждавате върху природата и искате да се развивате правилно, трѣбва да знаете, че човѣшката душа принадлежи къмъ тайнобрачнитѣ растения и ако нѣкои отъ васъ станатъ явнобрачни, тѣ изгубватъ посоката на живота си.

 

Всѣка ваша мисъль, всѣко ваше желание и дѣйствие трѣбва да се зародятъ въ тайна. Не се ли зародятъ въ тайна, тази ваша мисъль, това ваше желание не е човѣшко. Нѣкой отъ васъ може да възрази: “Ами нали всичко трѣбва да бѫде на явѣ?” — На явѣ трѣбва да бѫде само плодътъ. Цъвтенето трѣбва да става само въ Божествения свѣтъ. Като казвамъ, че всичко трѣбва да става въ тайна, подразбирамъ, че докато една мисъль, желание или дѣйствие се оформи, трѣбва да живѣе въ дълбочината на човѣшката душа и слѣдъ като се оформи, тогава да се прояви въ физическия свѣтъ и да стане явно.

 

Сега вие трѣбва да изучавате Евангелието, Библията и да използувате всички методи, които се срѣщатъ въ живата природа. Разбирайте Христовитѣ мисли и живата природа въ дълбокия имъ смисъль. Напримѣръ, четете въ Евангелието мисъльта, дѣто Христосъ казва: “Ако те съблазнява окото, извадѝ го.”Сегашнитѣ религиозни, учени хора казватъ, че това, което ние говоримъ, било неразбрано. Питамъ: цитираната по-горѣ Христова мисъль разбрана ли е? Ако разберете буквално тази мисъль, трѣбва да извадите едното си око и да останете само съ едно. Като ви попитатъ защо сторихте това, ще отговорите: “Христосъ казва да извадимъ едното си око, ако то ни съблазнява, и ние го извадихме.” Питамъ ви сега: Слѣдъ като сте извадили едното си око и съблазъньта пакъ остане, какво сте спечелили? Това показва, че Христовата мисъль не е добрѣ разбрана. Христосъ казва: “Извадѝ окото си и съблазъньта ще изчезне.” Щомъ извадишъ окото си и съблазъньта не изчезва, значи този методъ, който Христосъ прѣдлага и подразбира, не е употрѣбенъ правилно. Сега азъ турямъ тази Христова мисълъ въ слѣдната форма, прѣвеждамъ я въ третата ѝ степень. Да допуснемъ, че ви поканятъ на гости и ви гощаватъ съ отлична баница, но по незнанието на домакинята брашното било малко покварено, маслото и сиренето сѫщо. Вие се наяждате много добрѣ, а слѣдъ това ви става тежко на корема, започвате да се прѣвивате отъ болки. Казвамъ: "Извадете навънъ тази храна, която ви е съблазнила." Какъ става това? — Чрѣзъ очистителни срѣдства. И изхвърляте я навънъ и казвате: “Слава Богу, олекна ми.” Втори пѫть като ви дадатъ отъ тази баница, казвате: “Тази баница е като първата, не ядвамъ отъ нея.”

 

Ще приведа тази мисъль въ втората ѝ степень. Да допуснемъ, че сте поканени да слушате въ църква или въ салонъ нѣкой знаменить ораторъ, проповедникъ или ученъ. Той е сготвилъ баницата и ви я прѣдлага, а вие си отваряте очитѣ и ушитѣ, възприемате, слушате, но като се върнете дома си, умътъ и сърдцето ви сѫ смутени. Този човѣкъ съ своята бесѣда прѣвърна цѣлия ви животъ и казва, че това, въ което вѣрвате, е празна работа. Послѣ си казвате: “Защо отидохъ да го слушамъ?”. Не е тамъ въпросътъ, че си отишълъ да го слушашъ. Христосъ казва: “Извадѝ окото си.” Какъ? — Като повърнете възприетата мисъль, която ви безпокои. Законътъ, който дѣйствува въ този случай, е слѣдниятъ: човѣкъ, който произвежда смущение въ ума на хората, смущава и своя умъ. Лошиятъ човѣкъ не може да произведе миръ и радость въ умоветѣ и въ сърдцата на хората. Законътъ е сѫщъ и за добрия човѣкъ. Добриятъ, благородниятъ човѣкъ, който е пъленъ съ любовь, не може да произведе въ душитѣ на хората скръбъ и страдания. Слѣдователно доброто произвежда у човѣка добро, злото — зло, истината — истина, т.е. всѣка реалность си има отражение. Тогава какъ ще прѣвърнете една мисъль, която ви е смутила? Веднага ще си кажете: “Истината живѣе въ мене, азъ съмъ опитвалъ нейното влияние.”

 

Всѣко нѣщо, което не дава никакъвъ подйомъ на вашитѣ чувства, мисли и дѣйствия, което не дава потикъ на вашия животъ, оставете го настрана. Всѣко нѣщо, което не ви дава никакъвъ растежъ, което не произвежда Божествено дѣйствие у васъ, оставете го. Павелъ казва другояче: “Ако дойде нѣкой ангелъ отъ небето и ви проповѣдва друго евангелие, не го приемайте.” Щомъ дойде нѣкой да ви проповѣдва за Бога, то значи, че любовьта, която ималъ е Богъ къмъ васъ, и проявленията на тази любовь са ви изоставили. Но Евангелието е наука, която казва, че Божията любовь не се е измѣнила и не се измѣня, тя е всѣкога сѫщата. Вие, обаче, трѣбва да изправите сърдцата и умоветѣ си да не сѫ изкълчени, за да възприемате винаги еднакво Божията любовь. Затова и азъ ви говоря върху този прѣдметъ. Умътъ ви трѣбва да бѫде ясенъ и положителенъ. Какъ?

 

Азъ не искамъ да доказвамъ нѣщата. Онзи, който много доказва, той говори всѣкога криво. Има доказателства, които вървятъ послѣдователно, право, по единъ математически законъ. Когато едно доказателство е вѣрно, машината, която то върти, трѣбва да дѣйствува правилно. Не може ли да стори това, доказателството не е вѣрно.

 

Да допуснемъ, че азъ ви доказвамъ, че 2+2=4. Какво ще придобиете отъ това? Какво подразбирате като ви кажа, че 2+2=4? Това значи, че майката и бащата могатъ да прѣповторятъ себе си само два пѫти: 2x2=4 или 2+2=4. Това значи: майката може да роди или момиче, или момче, нищо повече, трето нѣщо не може да се роди въ дома на родителитѣ. Законътъ може да се повтори само два пѫти. Първиятъ пѫть ще се повтори въ момче, вториятъ пѫть въ момиче и ще произлѣзе числото четири, което показва, че законътъ е вѣренъ. Вие може да дадете друго тълкуване, но какъвъ е смисъльтъ отъ това?

 

Слѣдователно, когато говоримъ за единицата, всѣкога подразбираме първичната причина, която подтиква нѣщата къмъ разумно дѣйствие. И когато кажемъ “Азъ, единниятъ човѣкъ”, “Богъ единний”, трѣбва да разбираме всички причини, които подтикватъ нѣщата къмъ разумность. Когато кажемъ “двѣ”, трѣбва да разбираме онази сила въ свѣта, която строи, която туря всички нѣща въ хармония.Числото двѣ е майката, която ражда, която отглежда. Слѣдователно бащата и майката, като работятъ заедно, ще проявятъ резултата си въ синоветѣ и дъщеритѣ си.

 

Ако ме попитате какво нѣщо е Господъ, ще знаете, че Той е това, което сме и ние. Само чрѣзъ нашия животъ, само чрѣзъ нашитѣ мисли, желания и дѣйствия можемъ да се върнемъ назадъ, за да разберемъ какви сѫ отношенията ни къмъ Бога. Любовьта, която чувствуваме, е Неговата любовь; мислитѣ, които възприемаме, сѫ Негови мисли, създадени отъ милиони, милиони години, но всичко това е само едно малко отражение отъ Божественото, защото не сме въ състояние да го възприемемъ изцѣло. Ако майката би проявила всичката любовъ къмъ дѣтето си, тя би го удушила. Затова при тѣзи условия ние прѣдпочитаме по-малко да ни обича нѣкой, защото ако ни обича много, като ни хване, той ни стиска, докато ни изцѣди. И паякътъ обича мухата, но като я улови, тури смукалото и смучи, смучи, докато я изхвърли навънъ. Паякътъ казва: “Много хубаво, много вкусно нѣщо е направилъ Господъ.” Да, хубаво е за тебе, но не и за мухата. Мухата пъкъ, като намѣри нѣкоя гнила ябълка, туря хобота си на нея и казва: “Много хубаво нѣщо е това.” И при месоядството е така. Всички злини въ свѣта сѫ произлѣзли все отъ тази неразбрана любовь, навсѣкѫдѣ се правятъ опити за любовь.

 

Единъ день, когато започнете да разбирате любовьта другояче, сегашниятъ ви животъ ще се видоизмѣни. А за да стане това видоизмѣнение, трѣбва да възприемете Божествения Духъ. И вие вече сте дошли до фазата да възприемете Божествения Духъ въ вашето свръхсъзнание. Знаете ли какъ се познава кога е дошълъ Божествениятъ Духъ у васъ? Наблюдавали ли сте какъ нѣкоя дъщеря се гнѣви на майка си, на баща си, отговаря имъ, не ги зачита, капризна е, а тѣ се чудятъ какво става съ нея. Но когато започне да се момѣе, когато дойде нейниятъ възлюбенъ, тя става мека не само съ майка си и баща си, но и съ братчетата и сестричетата — не я познаватъ въ кѫщи, тъй много се измѣня! Замине възлюбениятъ ѝ, тя отново става кисела. Родителитѣ, роднинитѣ ѝ казватъ: “Не знаемъ защо Марийка е така кисела.” Казвамъ: Той замина. Всичкото ѝ неразположение произлиза отъ това, че нейното слънце е залѣзло. Утре се яви той на пруста, веднага тя се зарадва, става весела, доволна.

 

Така често и вие казвате: “Нѣщо не сме доволни, не сме разположени.” Това е, защото Духътъ не е у васъ. И тъй, когато ме пита нѣкой защо е неразположенъ, казвамъ: Неразположението произлиза отъ това, че възлюбениятъ ви го нѣма. Знаете ли колко е деликатенъ вашиятъ възлюбенъ? Когато момъкътъ дойде въ кѫщи и види, че момата се сърди на майка си, на баща си, не може да се владѣе, той си излиза навънъ.

 

Сега вие, момитѣ, сте много внимателни, имате такива прѣживѣвания и си казвате: “Да се покажемъ изправни, добри прѣдъ възлюбения си.” Да, но Господъ не обича тѣзи работи, защото тѣ сѫ причина да се появи лицемѣрието. Това сѫ двѣ състояния — състояние на личенъ егоизъмъ и лицемѣрие, които Богъ не обича. Въ васъ трѣбва да се появи алтруизъмътъ, т.е. Божественото. Тѣзи двѣ чувства на алтруизъмъ и егоизъмъ се борятъ въ човѣка. И въ религиозния животъ вие прѣживѣвате тѣзи двѣ състояния. Слѣдователно този, у когото дойде Духътъ, не трѣбва да допуща въ себе си никакви лоши мисли, желания или дѣйствия, никакво раздвояване. Когато дойде Духътъ, Той е този вашъ познатъ, когото душата ви знае и очаква, Той е вашиятъ възлюбенъ. Нѣма да се спирате и питате какво нѣщо е Духътъ. Вие Го познавате. Той е най-красивото, най-изящното, най-мощното нѣщо въ свѣта. Когато дойде Духътъ, на душата израстватъ крилѣ и тя казва: “За мене всичко е възможно.” Замине ли Духътъ, душата казва: “Азъ вече не мога да направя нищо, всичко се свърши.” Затова Христосъ казва: “Безъ мене не може да направите нищо.” Под думитѣ “безъ мене” Христосъ подразбира Божествения Духъ. Затова Христосъ казва: “Въ мене живѣе Отецъ ми и Азъ изпълнявамъ Неговата воля.”

 

Въ тазгодишното събрание ви говоря за Духа, затова не забравяйте слѣдната мисъль: ако нагрубявате майка си, баща си, братчетата, сестричетата си, вашиятъ възлюбенъ скоро ще си замине. За да живѣе по-дълго врѣме у васъ, трѣбва непрѣменно да почитате майка си и баща си. Затова и въ Писанието се казва: "Почитайте майка си и баща си, за да се продължи животътъ ви.” Питате ме защо боледувате. — Духътъ ви е изчезналъ. Като дойде Духъть у васъ, неразположението, болеститѣ изчезватъ. Когато сте кисели, неразположени, ще си кажете истината: "Моять възлюбенъ не е дошълъ.” Вмѣсто думата “Духътъ” употрѣбявайте думата “моятъ възлюбенъ”. Киселъ си, кажи: “Моятъ възлюбенъ го нѣма.” Всѣка мома иска да бѫде харесана. Затова, като дойде момъкътъ, тя се облича хубаво, нарежда се съ панделки, чака. Сѫщиятъ законъ е и по отношение на Духа. Когато дойде Духътъ, трѣбва да бѫдете душевно разположени, да имате благородно разположение на сърдцето и душата си. Това е, което Господъ изисква отъ васъ.

 

Този прѣдметъ, върху който ви говоря, е основа на живота

 

Лошитѣ мисли, лошитѣ желания образуватъ едно мрачно, облачно небе, прѣзъ което не може да се наблюдава слънцето и звѣздитѣ. Слѣдователно вашето вѫтрѣшно небе трѣбва да се изясни, за да виждате дълбочинитѣ на красивия Божественъ свѣтъ. Ако ти дойдатъ какви и да сѫ отрицателни мисли, твоятъ умъ ще спре, защото просторътъ на ума зависи отъ яснотата, прѣзъ която минава човѣшката мисъль. Ограниченъ умъ има само този, у когото има пороци. Човѣкъ безъ пороци има широка душа и безграниченъ умъ. Тѣсногрѫдъ ли е човѣкъ, той има пороци. Онзи, който има широка, благородна душа, той е извадилъ всички пороци навънъ. А това трѣбва всички да направите, защото Господъ иска да сте подобни на Него. Нашиятъ Баща не е тѣсноуменъ, не е тѣсногрѫдъ, Той не е съ свита рѫка, та когато дава, да цѣпи парчетата и затова, когато дава, Той пълни свѣта.

 

Тъй че когато кажемъ, че сме подобни на Бога, трѣбва да сме щедри. Ако имаме широкъ просторъ на мисъльта, мязаме на Бога. Ако можемъ да любимъ всички, мязаме на Бога. Ние ще обичаме всички до толкова, до колкото тѣ заслужаватъ. Онази душа, която е повече развита, съ нея можемъ да говоримъ за по-важни работи. Когато кажемъ, че обичаме всички, то е споредъ степеньта на любовьта, която живѣе у насъ. Любовьта има много степени. Вашата котка може да я погладите малко, да я нахраните, и съ товa ще изразите любовьта си къмъ нея. Съ нея не може да разисквате върху Питагоровата теорема, върху това, че маслото е скѫпо и т.н., защото тя даже и не подозира тѣзи нѣща. Ако имате единъ разуменъ, благороденъ приятель, който е нагласенъ споредъ вашата душа, той изведнъжъ, отъ малко ще разбере вашето положение.

 

Та сега и ние трѣбва да се нагласяваме. Срѣщаме мнозина, който очакватъ да дойде Духътъ, и казватъ: “Ще дойде врѣме, когато Богъ ще изпрати Духа Си.” Щомъ хората подготвятъ сърдцата и умоветѣ си, искатъ да дѣйствуватъ правилно, непрѣменно Божиятъ Духъ ще дойде и ще заговори върху тѣхъ съ огнени езици. Нѣкои казватъ: "Това врѣме е било отдавна, само единъ пѫтъ е слизалъ Духътъ.” Питамъ: Слънцето само единъ пѫтъ ли изгрѣва, само единъ пѫтъ ли залѣзва? То е изгрѣвало и залѣзвало милиони и милиарди пѫти, но вие като не разбирате Божия законъ, казвате, че слизането на Духа е станало въ далечни врѣмена на миналото, въ врѣмето на апостолитѣ. Не, това и сега става, Петдесятницата и сега става. Откакъ Христосъ е възкръсналъ, отъ тогава вече приблизително 2000 пѫти Духътъ е слизалъ и възлизалъ. Въ Писанието се казва, че Духътъ нѣма да се върне, докато не принесе плода си. Божиятъ Духъ всѣка година слиза и ще подигне тѣзи души, които сѫ подготвени, за да станать Негови съработници. А щомъ ги подигне, тѣ иматъ вече широки разбирания, схващатъ правилно свѣта и казватъ: "Сега разбираме Божествения животъ!”.

 

Има хора, които отъ 2000 години не могатъ да разбератъ този животъ. Нѣкои казватъ: "Какъ нѣма да дойде Божиятъ Духъ, та да ни научи!”. Тѣзи хора не разбиратъ дълбокия смисъль. Азъ ви казвамъ: Божиятъ Духъ иде и скоро ще дойде. Вашиятъ възлюбенъ иде и трѣбва да го чакате, той не е нито на единъ километъръ разстояние отъ васъ, не и на половинъ километъръ, а е само на сто духовни метра отъ васъ. Той може да завари нѣкои отъ васъ необлѣчени, да се суетите съ това - онова, какво ще стане, какъ ще се наредятъ работитѣ ви и т.н. Нѣма защо да се тревожите, този свѣтъ е създаденъ за насъ. Кой свѣтъ? — Новиятъ свѣтъ. Стариять свѣтъ си заминава. И ние всички трѣбва да сме подготвени да влѣземъ въ този новъ свѣтъ съ нови мисли, чувства, желания и съ нови похвати. Съ старото трѣбва да се простимъ съвършено.

 

Сега ще ви прѣдамъ една отъ опитноститѣ на Христа: “Това като рече Христосъ, смути се Духътъ Му и каза: “Истина, истина ви казвамъ, че единъ отъ васъ ще ме прѣдаде.”

 

Защо се смути Духътъ на Христа? — Защото единъ отъ Неговитѣ ученици ще Го прѣдаде, значи той ще развали доброто дѣло. Питамъ ви сега: Вие, които сте господари на вашата кѫща, трѣбва ли да оставите този прѣдатель пакъ да смути Духа на Христа? Ние казваме, че Духътъ на Христа се смутилъ, но този Духъ може и сега да се смути. Допуснешъ ли една лоша мисъль, тя е прѣдатель и като стои тази мисъль отвънъ, тя ще смути Духа ти, ще изгубишъ силата си и съ това ще бѫдешъ неспособенъ за работа въ свѣта. Слѣдователно нѣма да допущате никой да смущава вашия Духъ и ще казвате: “Не позволявамъ никому да смущава моя възлюбенъ.”

 

Като четете отъ Стария Завѣтъ книгата “Пѣсень на пѣснитѣ”, тамъ има сѫщо единъ такъвъ пасажъ.

 

И вие трѣбва да създадете сега за Христовия Духъ, за вашия възлюбенъ най-добритѣ условия, при които Той да се прояви и създаде всичко най-добро. Затова Христосъ казва: “Когато дойде Синъ Человѣчески на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра въ хората, за да разбератъ това велико Божествено учение и да отворятъ душитѣ и сърдцата си за този Великъ Духъ, да стори това, което Богъ отъ хиляди години желае да направи?”. И когато вие така отворите сърдцата, умоветѣ и душитѣ си за вашия възлюбенъ, тогава ще се проявяватъ най-добритѣ плодове, скрити въ Бога.

 

Въ Писанието се казва: “Когато излѣя Духа си върху тѣхъ, ще пророчествуватъ, ще иматъ сънища и т.н.”. Казва се още: “Въ послѣднитѣ дни.” Кои сѫ послѣднитѣ дни? — Послѣднитѣ дни сѫ тѣзи, прѣзъ които стариятъ свѣтъ си заминава. Тогава вашитѣ дъщери и синове сънища ще иматъ, ще пророкуватъ и т.н. Тогава и вѣстницитѣ, и учителитѣ, и майкитѣ ще пророкуватъ, но понеже днесъ хората не вѣрватъ въ пророкуване, казватъ: “Това е лъжа, слѣдъ Христа пророци не може да има.” Ако майката пророкува, казватъ, че нейното пророчество не е вѣрно и че днесъ никой не може да пророкува, а това е ставало едно врѣме, когато живѣли пророцитѣ. Азъ казвамъ, че едно врѣме не е имало пророчество, сега има такова. Всички пророци пророкуватъ въ настоящето, а не въ миналото. Казватъ: “Младоженецътъ иде!”. - Азъ не казвамъ “Младоженецътъ иде”, а казвамъ: “Възлюбениятъ иде.” Не мислете, че този възлюбенъ е само единъ. Тѣ сѫ много, и за всѣки отъ васъ ще има по единъ. Това сѫ милиони възвишени духове, които отъ милиони години чакатъ да дойдатъ на земята. Тѣ казватъ: “Чакайте да видимъ тѣзи наши малки братя и сестри, които отъ толкова години сме изпратили на земята, какво сѫ направили досега.” Тѣзи духове сѫ нашитѣ сродни души, нашитѣ възлюбени. Кой братъ или коя сестра не се радва, когато види своята сестра или братъ, съ които не се е срѣщалъ милиони години? Съ какъвъ трепетъ се изпълва нашата душа при една подобна срѣща!

 

И тъй, тѣзи наши братя, които не сѫ идвали отъ милиони години на земята, сега идватъ. Тѣзи братя сѫ на разстояние отъ насъ само сто духовни метра. Ще запитате: “Какъ?” — Тѣ сѫ прѣдъ насъ и надъ насъ. Когато Божествениятъ Духъ дойде, вие ще започнете съ великата Божествена наука и очитѣ на всинца ни ще се отворятъ. Затова се казва въ Писанието: “И отвори умоветѣ имъ, за да разбиратъ Писанието.” Азъ казвамъ: Богъ ще отвćри умоветѣ ви, за да разбирате тази велика написана книга, въ която отъ всѣки листъ ще може да четете написани великитѣ слова. По всѣки листъ, по всѣко клонче на дърветата, по всѣка мушица ще четете и ще ви се даде възможность да разбирате великитѣ тайни, които досега не сте разбрали. Това е великата Божествена книга, която Духътъ ще ви открие, за да станете радостни и щастливи, че можете да четете по нея.

 

Нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, да знаешъ какъ да четешъ отъ тази книга, да знаешъ какъ да ядешъ Божественитѣ плодове. За пояснение на мисъльта си ще направя едно сравнение: прѣдставете си, че прѣдъ васъ има много хубави плодове, но стомахътъ ви е разстроенъ, очитѣ и устата ви сѫ затворени и всички наоколо ви хвалятъ тѣзи плодове. Какво ще бѫде вашето положение? Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, да отворишъ книгата на Божествената наука и да четешъ, да разбирашъ тѣзи Божествени плодове! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да четешъ живото Божествено слово и да виждашъ онѣзи велики промѣни, които Богъ е извършилъ въ вашата душа. Ние ще се молимъ на Бога да отвори устата ни. Коя уста? — Устата на нашата душа, за да може да разговаряме съ Него. Ние ще се молимъ на Бога да отвори очитѣ ни, за да виждаме всичката онази красота, която е направилъ. Евангелиститѣ ще кажатъ: “Да видимъ Божественото Слово!”. Дѣ е Божественото въ тази книга? За тази Божествена книга, която е направена отъ парцали и написана съ мастило, казватъ, че всичко трѣбва да се възприеме отъ нея тъй, както е писано. Не, приятели, като приемете всичко отъ нея и то влѣзе вѫтрѣ въ вашата душа и умъ и се прѣработи, тогава ще излѣзе нѣщо отъ Божественото Слово. Православнитѣ взематъ една отъ тѣзи книги, турятъ я подъ възглавницата и казватъ: “Ще дойде спасението.” Не, вземи единъ стихъ отъ тази книга, напримѣръ стиха “Богъ е Любовь”, тури го подъ възглавницата на твоята душа, тогава ще възраснешъ и ще разберешь какво е Богъ.

 

Слушахъ една баба да разказва: “Цѣлъ мѣсецъ държахъ тази книга подъ главата си и нищо не научихъ.” Казвамъ й: "Бабо, нищо нѣма да научишъ така." — "Ами какъ, синко?" — Искамъ да напуснете вече старитѣ схващания, старитѣ методи, съ които сте си служили въ живота, за да дойдете до онази велика Божествена наука. Само Божествениятъ Духъ носи това истинско знание, а когато дойде Той, вие ще се почувствувате пълни съ тази Божествена свѣтлина и видѣлина, и ще станете много красиви. Нѣкой пѫть сте черни като арапи. Мине малко врѣме, пакъ побѣлѣете, пакъ се разхубавѣете. Това се дължи на редица ваши животи, които се въртятъ на това Божествено колело. Казвате: “Че не сме станали още ангели.” Та именно тази чернота трѣбва да се прѣмахне. А това ще стане, когато дойде този вашъ възлюбенъ. Тогава вашитѣ души ще станатъ свѣтли, радостни, ще растете въ благодать, както едно плодно дърво, и ще принесете плодове, съ които ще храните вашитѣ приятели.

 

Какъ ще нахраните вашия възлюбенъ? Нали ще наберете отъ най-хубавитѣ круши и ябълки, ще ги измиете и ще кажете: “Заповѣдай!”. Слѣдъ това ще заговоришъ сладко-сладко съ него. Добрѣ, да допуснемъ, че нѣмашъ никакви плодове, какво ще правишъ? Нѣма какво да прѣдложишъ на възлюбения си. Тогава пъкъ той носи. Ще ги измие, ще ги сложи, но устата ти сѫ затворени и не можешъ да ядешъ. Остава едно отъ двѣтѣ: или въ вашата градина да има плодове, отъ които той да вкуси, или вашата уста да бѫде отворена, за да може вие да вкусите отъ неговитѣ плодове.

 

Азъ желая да вземете тѣзи мисли въ съображение, да ги приложите и да започнете да мислите по сѫщия начинъ. Казвате: “Моятъ възлюбенъ иде и азъ ще отида да го посрѣщна.” Не разказвайте това нѣщо само на думи, а го вършете въ тайна, вѫтрѣ въ себе си. Ако майка ви, баща ви се противопоставятъ на посрѣщането на вашия възлюбенъ, ще имъ кажете: “Ако не приемете моя възлюбенъ, азъ ще го приема, ще отида съ него, защото той ще остане тукъ за малко врѣме.” А Той казва: “Азъ идвамъ тукъ за малко врѣме и послѣ ще си замина, втори пѫть не дохождамъ.”

 

Щомъ сте въ тази школа, идването на Божествения Духъ върху васъ е необходимо. Ако нѣкой каже, че безъ присѫствието на този възлюбенъ може да придобиете нѣкаква наука, нѣкакво дълбоко знание, той не говори истината. Божествениятъ Духъ трѣбва непрѣменно да дойде у васъ, защото само Той е носителъ на истинскитѣ Божествени знания, само Той може да озарява хората, само Той е въ сила да озари вашитѣ умове и сърдца.

 

Азъ искамъ въ първо врѣме да възприемете Духа отвѫтрѣ, защото въ този случай има нужда още отъ двама свидѣтели отвънъ. Вашиятъ Духъ е първиятъ свидѣтель, азъ — вториятъ, а вие — третиятъ. Слѣдователно по този начинъ ние съставляваме една троица.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...