Jump to content

1920_08_19_3 Бесѣда за учителитѣ и майкитѣ като възпитатели


Ани

Recommended Posts

От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново",
Пъво издание, 1920 г.
Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София.,  

Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г.
Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г.

Трето издание-Благоевград
Съдържание

 

 

 

4.30 ч. слѣдъ обѣдъ

 

Бесѣда за учителитѣ и майкитѣ като възпитатели

 

— Какви въпроси интерѣсуватъ васъ, учителитѣ?

 

Специално по възпитанието, какъ трѣбва да се постѫпва съ дѣцата въ училищата?

— Наблюдавайте какъ природата започва своето възпитание. Най-напрѣдъ съ дѣцата не употрѣбявайте отвлѣчени принципи, а си служете съ живитѣ форми. Напримѣръ, като дадете на дѣтето единъ рѣзенъ диня, една круша или ябълка, накарайте го да прочете колко сѣмки има въ този рѣзенъ, въ ябълката или крушата, какви сѫ сѣмкитѣ имъ и т.н. Па и вие, възрастнитѣ, знаете ли колко сѣмки иматъ тѣзи плодове? А да знаете колко сѣмки има въ всѣки плодъ, какви сѫ тѣ и т.н., това е много важно. Така ще научите единъ великъ законъ.

 

Освѣнъ това, заставяйте малкитѣ дѣца да се заинтересувать и занимаватъ съ цвѣтя, които тѣ обичатъ; да наблюдаватъ колко листенца има вѣнчето на цвѣта, колко тичинки и какъ сѫ сложени въ цвѣта. Слѣдъ това, нека дѣтето се заинтересува отъ формата на цвѣта и да се опита да нарисува този цвѣтъ въ най-простъ видъ. Когато дѣтето нарисува цвѣта, то се вече самовъзпитава. Слѣдъ това вие започвате да разказвате на дѣтето защо цвѣтътъ е хубавъ, защо крушата е сладка и т.н.
По този начинъ ще видите какви хубави чувства се събуждатъ
у дѣцата!

 

При възпитанието на дѣцата ще имъ обръщате внимание върху това, да не прѣслѣдватъ и измѫчватъ птичкитѣ, дан е кѫсатъ главитѣ и крилцата на мухитѣ, като имъ обясните,
че и тѣ, както и ние, усѣщатъ болка. Дѣцата, като разбератъ, че и птичкитѣ и насѣкомитѣ страдатъ, ще кажатъ: “Добрѣ, за въ бѫдеще нѣма да имъ причиняваме болка.” По този начинъ ги възпитавайте, а не имъ говорете, че това е грѣхъ, онова е грѣхъ, защото тѣ нѣматъ опитностьта отъ грѣха. Казвайте на дѣцата, че цвѣтята се радватъ, че имъ е приятно, когато ги поливатъ съ вода. Може да направите опитъ прѣдъ тѣхъ, за да имъ покажете, че дѣйствително се радватъ. Имате една саксия съ цвѣте, която не сте поливали два-три дни. Вземете дѣтето си за рѫка, кажете му: "Ела, мама, да видишъ какъ ще се радва това цвѣте, като го полѣемъ.” Поливате го и цвѣтето започва да смучи жадно вода; напоявать се добрѣ пръстьта и коренчетата, а цвѣтето се развеселява и радва. Ето мѣрилото, съ което може сигурно да се дѣйствува на дѣцата.

 

Освѣнъ това, навикнете малкитѣ дѣца да ядатъ умѣрено, като имъ покажете лошитѣ послѣдствия отъ лакомията. А дѣцата какво правятъ? Ядатъ кисели ябълки, ядатъ недозрѣли и немити сливи, докато ги заболи коремъ. Разкажете на дѣцата, че като ядатъ немити плодове, заедно съ тѣхъ поглъщатъ и изверженията на мухитѣ, отъ което се и разболяватъ. Слѣдователно, прѣди да ядатъ плодове, трѣбва да ги измиватъ въ чиста, топла вода и така чистъ, хубавъ плодъ да се дава на дѣтето. Дѣцата обичатъ чистотата. Нека се привикнатъ да не бързатъ да изядатъ плода, а като имъ се даде, първо да го измиятъ съ малко топла вода, да го поразгледатъ и най-послѣ да го изядатъ. Наблюдавайте какво влияние оказватъ разнитѣ сокове на плодоветѣ върху дѣцата.

 

Когато дѣцата сѫ нервни, непослушни, това произлиза отъ факта, че у тѣхъ има набрани нечисти вещества; за да се освободятъ отъ тѣзи нечисти материи, направете имъ лѣтно врѣме тридесеть-четиридесеть бани. Такава нечиста материя, такива тръне има ли у дѣцата, никакъвъ моралъ не може да имъ проповѣдвате.

 

Друго нѣщо, което трѣбва да спазвате, е да не давате на дѣцата да ядатъ често, а майкитѣ мине - не мине половинъ - единъ часъ — хайде, мама, едно коматче. Тъпчатъ дѣцата си, а това ги разваля. Най-добрѣ е дѣтето да яде на всѣки четири часа. Едно седемгодишно дѣте, като яде четири пѫти на день, достатъчно му е. Ако го храните по-често, ще му създадете лоши навици.

 

Къмъ дѣцата трѣбва да се отнасяте много искрено. Тѣ сѫ много чутки, у тѣхъ е силно развито чувството на справедливость; тѣ разбирать кога имъ се говори истината и сѫ много доверчиви. Разбератъ ли, че не имъ говорите истината, свършва се вашата педагогия. Затова съ дѣцата човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ. Когато дѣцата разбератъ, че майката, бащата, учителитѣ говорятъ истината и въ тѣхъ нѣма никакви задни цѣли, тѣ имъ вѣрватъ напълно.

 

При възпитанието на дѣцата окултната наука прѣпорѫчва още и слѣднитѣ методи: когато дѣтето ви е непослушно или раздразнено, прѣкарайте десеть пѫти рѫката си върху лѣвата
страна на главата му и ще видите какъ то ще се успокои. Ако прѣкарате рѫката си върху дѣсната страна на главата на дѣтето, то започва да се сърди още повѣче, това му дѣйствува раздразнително. Понеже лѣвата частъ на мозъка работи, гледайте да
приложите всичката положителна енергия тамъ.

 

Безразлично ли е съ коя рѫка ще гладимъ дѣтето?

 

— Понеже вие още не разбирате законитѣ, ще сѫдите по това, какво е вашето разположение, съ коя рѫка ви е приятно да гладите дѣтето — съ дѣсната или съ лѣвата. Изобщо прѣкарвайте дѣсната рѫка надъ главата му, а понѣкога може да го гладите и съ двѣтѣ си рѫцѣ, но повече да се глади лѣвата страна на главата.

 

Другъ методъ, който прѣпорѫчва окултната наука при възпитанието на дѣцата, е влиянието на свѣтлината. За въ бѫдеще ще се създадатъ стаи съ такива геометрично правилни форми, щото свѣтлината да се отразява въ очитѣ на дѣцата правилно и хармонично. Ако майката иска да възпита дѣтето си добрѣ, тя трѣбва да има най-добро разположение на лицето си, защото нейното лице хвърля сѣнки въ очитѣ на дѣтето ѝ. И забѣлѣжете, дѣтето всѣкога гледа какво е лицето на майката. Тя чрѣзъ изражението на своето лице може така да повлияе на дѣтето, че да произведе върху му положителенъ или отрицателенъ ефектъ.

 

Ако майката сама се колебае върху това, което иска да положи, не се рѣшава, то нека отложи своята замисъль, до като се убѣди, че методътъ ѝ е вѣренъ. Нека не бърза майката въ дѣйствията си, може да се минатъ единъ-два часа, а може и един-два дни. Не бързайте, оставете природата да работи; постѫпвате ли съобразно нея, вие ще имате десеть пѫти по-добри резултати отъ вашитѣ новосъздадени.

 

Майкитѣ трѣбва да се съобразяватъ съ вкуса на дѣцата си, напримѣръ какви дрешки обичатъ да носятъ, защото всѣко дѣте си има свой индивидуаленъ вкусъ за обличане. Ако изопачавате този вѫтрѣшенъ вкусъ на дѣтето, вие го развращавате. Не изопачавайте вкуса на дѣтето, а го оставате да се развива естествено.

 

Новото учение прѣпорѫчва, ако имате момченце, да не го оставяте да дружи само съ момченца, а да дружи и съ момиченца, това дѣйствува отлично. Дружбата на добри момченца съ момиченца е добро възпитателно срѣдство. Почнете ли да ги отдѣляте още отъ най-ранната имъ възрасть, вие ги развращавате, внасяте между тѣхъ чувства, каквито иматъ и възрастнитѣ.

 

Извеждайте дѣцата на разходка, когато цвѣтята цъвтятъ, когато плодоветѣ завързватъ и зрѣятъ, запознавайте ги основно съ общитѣ принципи на тѣзи процеси. Като ги извеждате изъ природата, разкажете имъ нѣкоя приказка или анекдотъ съ сюжетъ, почерпанъ отъ самата природа. Напримѣръ нѣщо върху това защо цвѣтътъ на черешата е бѣлъ, на вишнята — бѣлъ, на прасковата — розовъ и съ това да спрете вниманието върху имъ. Приказкитѣ дѣйствуватъ отлично.

 

Друго условие, важно при възпитанието, е да запознавате дѣцата съ пѣнието, рисуването. Азъ харесвамъ това, че въ училището дѣцата се учать да пеятъ, да рисуватъ.

 

Кое е по-добрѣ: да нарисуватъ нѣкой плодъ или да прѣдадатъ чрѣзъ рисунка съдържанието на нѣкоя приказка?

 

— Всичко е добрѣ, но да се излиза отъ живата природа, отъ нея да се черпятъ материали. Слѣдъ като мине дѣтето тази първа стадия, карайте го да прави комбинации. Напримѣръ, дадете му една ябълка. Накарайте го първо да я нарисува, а
слѣдъ това да направи едно малко описание на ябълката, да опише формата, цвѣта ѝ и т.н. Това описание ще бѫде дѣтинско, но главното, което се цѣли, е да се създаде една малка мисъль у него.

 

Добрѣ е да запознавате дѣцата съ изворитѣ, рѣкитѣ, затова ги извеждайте при нѣкоя бистра рѣка или изворъ, разказвайте имъ за тѣхъ, за ползата, която ни принасятъ.
Всѣки отъ васъ чрѣзъ наблюдения и опити може още повече да разработи тѣзи методи и да ги направи полезни за дѣцата.

 

Често виждате, че вашитѣ дѣца отчупватъ клончета отъ дърветата, кѫсатъ цвѣтя, които послѣ раздробяватъ, и изхвърлятъ като непотрѣбни. Обръщайте имъ вниманието върху това, да не ги кѫсатъ, като имъ кажете, че и дърветата и цвѣтята усѣщатъ болка.

 

Когато дѣцата ни сѫ вече възрастни и ние виждаме тѣхнитѣ недостатъци и съзнаваме, че тѣ сѫрезултатъ на нѣкаква наша грѣшка при възпитанието, какъ може да се дѣйствува най-сигурно, най-ефикасно, за да изправимъ грѣшката си, особено пъкъ ако дѣтето не разбира отъ дума? Не е ли вѣрно това, че докато не поправимъ себе си, не можемъ да поправимъ и дѣцата си?

 

— Това вече засѣга вашия личенъ животъ, това е много сериозна работа. Всички, които присѫствувате въ тази школа, трѣбва да имате за Бога много ясна идея и да я чувствувате живо.

 

Направете слѣднитѣ наблюдения: когато небето е ясно, слънцето грѣе весело, вашето разположение е добро, вие чувствувате това и се радвате. До вечерьта врѣмето може да бѫде така ясно и хубаво. Но направите ли прѣзъ деня нѣкой грѣхъ, съ това огорчавате вашия Господъ и небето още до вечерьта се заоблачава, Господъ скрива лицето Си отъ васъ и вие усѣщате една промѣна вѫтрѣ въ душата си. Ако до вечерьта се разкаете дълбоко за сторената грѣшка, небето ще почне да се разяснява. И тъй, Господъ чувствува грѣховетѣ, които правимъ, и веднага се проявява въ сгѫстяване на поритѣ и ни казва: “Азъ не мога да ви покажа лицето Си.” Небето е Божието лице, то е живо и ако вашитѣ очи се отворятъ, ще видите, че това небе се смѣе, когато сте добри и казва: “Много сте добри днесъ.” Щомъ сгрѣшите нѣщо, става ви страшно, тѫжно, скривате се въ кѫщи, не искате да гледате небето. Това показва, че нашиятъ Господъ е недоволенъ отъ постѫпкитѣ ни. Затова трѣбва да се стараемъ, щото отношенията ни къмъ Бога да сѫ винаги чисти, откровени, да не пращаме никакви отрицателни мисли и желания отъ сърцето и ума си и да знаемъ, че всичко е за добро. Ако ни постигне нѣкое зло, да не казваме, че и Богъ е такъвъ, щомъ допуща злото.

 

Може ли да ставатъ промѣни по небето само за единъ човѣкъ ?

 

— Да, може да ставатъ промѣни само за единъ човѣкъ. Защо вчера небето бѣше мрачно? Тукъ нѣкои отъ Веригата оскърбиха Духа и веднага дойде бурята. Господъ казва: “Това затъмнѣние ви изпращамъ, за да докажа, че не съмъ доволенъ отъ васъ.”

 

Ами ако за това нѣщо е причина само единъ човѣкъ?

 

— Даже и тогава става; единъ или много — се едно е, законътъ е единъ.

 

При всички подобни случаи все въ себе си ли да търсимъ причината?

 

— Не, има и естествени промѣни, обаче ние може да измѣнимъ една естествена промѣна въ природата. Ние можемъ да спремъ Божието благословение, което иде, но можемъ да спремъ и Божието наказание, което се готви.

 

Какъ?

 

— Като се разкаемъ, ще спремъ наказанието, а като сгрѣшимъ, ще спремъ благословението. Тъй че когато Господъ рѣши да направи нѣщо, не мислете, че Той е абсолютно рѣшенъ; щомъ ти измѣнишъ намѣрението си, и Богъ измѣня рѣшението си. Богъ е толкова благъ! Каквото измѣнение направишь въ намѣренията си, такова рѣшение и Богъ взема спрѣмо тебе. Той е отражение на нашия животъ. Ще ви кажа какъ. Ако вие се усъмните въ Господа и кажете: “Азъ зарѣзвамъ вече тази работа и измѣнямъ живота си”, ще видите, че ако сте жена, мѫжътъ ви, приятелитѣ ви ще измѣнятъ отношенията си къмъ васъ. Защо е така? — Защото ти си измѣнилъ отношенията си къмъ Господа, и понеже всички живѣемъ въ Господа, затова и Той, и всички хора измѣнятъ отношенията си къмъ тебе. Речешъ ли да се поправишъ, да се върнешъ къмъ Бога, и хората, и приятелитѣ ти започватъ да изправятъ поведението
си спрямо тебе. Обичайте Бога и изправете отношенията си къмъ Него! Ако жертвувате вашия Господъ за този или онзи, вие сте на кривъ пѫть. Не жертвувайте вашия Господъ за нищо въ свѣта!

 

Не на думи, а на дѣла трѣбва да проявимъ любовьта си къмъ Бога.

 

— Да, на дѣла, разбира се, иначе Богъ ще каже: “Тѣзи хора съ уста се приближаватъ при мене, а сърдцата имъ стоятъ далечъ отъ мене.”

 

Азъ ви говоря за промѣни, които ставатъ и въ самата природа. Ако вашето зрѣние е чутко, при изгрѣване на слънцето ще забѣлѣжите слѣднитѣ явления: ако сте направили нѣкой грѣхъ, то като излѣзете сутринь да наблюдавате изгрѣва на слънцето, ще видите, че зората не е тъй приятна за васъ. Въ изгрѣването на слънцето има едно недоволство отъ васъ. Измѣнете разположението си, поправете грѣшката си и ще видите, че при изгрѣва зората започва да ви се усмихва. Не мислете, че това е алегория, а направете опитъ и ще забѣлѣжите отношенията, които сѫществуватъ между вашитѣ постѫпки и изгрѣва на слънцето. Това отражение е сѫщото, както и отраженията на нашето лице. Срѣщашъ нѣкого и го питашъ: “Защо лицето ти е тъй мрачно?” — Лицето му е мрачно отъ отраженията ти върху него, чувствувашъ, че отъ измѣненията, които ставатъ въ тебе, става нѣщо лошо. Щомъ се измѣни нашето настроение, измѣня се и нашето лице. Срѣщне те нѣкой и ти казва: “Днесъ твоето лице ми харесва”. Нашето лице прѣдава разположението на душата ни; слѣдователно и небето горѣ прѣдава отражението на този живъ Господъ. Азъ ви казвамъ тѣзи нѣща, но вие не ги чоплете, не отивайте да ги разправяте на други, а ги провѣрете, опитайте и като видите, че сѫ вѣрни, тогава говорете. Докато не сте опитали, а разказвате, ще ви нарекатъ заблудени. Докато не направите този малъкъ опитъ, резервирайте се въ себе си: само опитътъ може да ви утвърди.

 

Ние ще започнемъ отъ живата природа и въ хубавитѣ плодове, въ хубавитѣ цвѣтя, въ чиститѣ извори, които бликатъ, ще виждаме разположението на Бога. Тъй напримѣръ, тази година очакваха отъ лозето много плодъ, но нѣма. Казватъ, че то изгорѣло, маносано било и т.н., но ние знаемъ защо стана това нѣщо. Лозето въ България е емблема на българина. Днесъ взиматъ мѣрки да ни гонятъ, но затова започнаха да
съхнатъ лозята; ако не спратъ гоненията, ще започнатъ да съхнатъ ябълкитѣ, ако и слѣдъ това не се вразумятъ, ще се явятъ главни по житото. Прѣстанатъ ли гоненията, веднага ще започне и подобрението на лозята. Всичкото плодородие на земята Господъ дава на своитѣ добри дѣца. Едно добро дѣте храни деветьтѣ лоши въ една кѫща. Бащата казва: “Ако не е това добро дѣте въ кѫщи, азъ бихъ напусналъ дома си, но зарадъ него, хайде, и другитѣ ще храня.” Тъй че за едно добро дѣте въ кѫщата Господъ дава благословението си на другитѣ. Господъ казва, че държи добритѣ си дѣца написани на дланьта си, за да може всѣкога да ги вижда и да мисли за тѣхъ.

 

Може ли дѣцата отъ четиринадесетьгодишната си възрастъ нагорѣ да бѫдатъ учители на родителитѣ си, напримѣръ съ даване на съвѣти въ права посока? Трѣбва ли родителитѣ имъ да ги слушатъ, да взематъ въ внимание съвѣтитѣ имъ?

 

Ако дѣтето говори истината, майката трѣбва да приеме тази истина, но трѣбва да се пази отъ дѣтето, да не я разбере то, защото у него може да се събуди гордость.

 

Полезни ли сѫ наградитѣ и наказанията при възпитанието?

 

— Може да се упражняватъ, но да не се прѣкалява съ тѣхъ.

 

Какво влияние оказватъ играчкитѣ върху възпитанието на дѣцата?

 

— Благотворно, само че трѣбва да бѫдатъ естествени. Колелата, съ които си играятъ дѣцата, не сѫ направени по окултнитѣ закони; нѣкои отъ тѣхъ даватъ много лошъ резултать.

 

Съ какви играчки да си служатъ дѣцата?

 

— Съ орѣхи, лѣшници, шикалки, топки, пъстри камънчета и др. Ако дѣцата живѣятъ по край море, нека си събиратъ разни морски мидички, охлювчета, и съ тѣхъ да си играятъ.

 

Добрѣ ли е дѣцата да си играятъ съ гумени топки?

 

— Полезно е, но понѣкога оказватъ отрицателно влияние върху дѣтето, защото, като я свива и разпуща, то вижда, че въ рѫцѣтѣ му стои единъ слабъ, несолиденъ прѣдметь. Затова по-добрѣ е дѣтето да си играе съ топка, която не може да разрушава и да я усѣща въ рѫцѣтѣ си плътна, солидна.

 

Добрѣ ли е дѣцата да си правять сами куклички?

 

— Да, добрѣ е да си правятъ куклички, кѫщички, фурнички, защото тукъ взима участие тѣхното въображение.

 

Отъ гледището на окултната наука добрѣ ли е да се откѫсватъ дѣцата отъ майчиното си влияние и да се оставятъ въ разни дѣтски ясли, пансиони и други заведения, които да се грижатъ за тѣхното отглеждане и възпитание.?

 

— Прѣди да е навършило дѣтето 10-15 години не е добрѣ да се отдѣля отъ влиянието на майка си. Било за момче или момиче, необходимо е единъ периодъ отъ 15 години, прѣзъ което врѣме да прѣкара при майка си.

 

Бащата оказва ли влияние върху дѣтето?

 

— Да.

 

Тамъ, дѣто нѣма майка, може ли бащата да заеме мѣстото й? Ако нѣма и баща, могатъ ли роднинитѣ да заематъ мѣстото на родителитѣ?

 

— И бащата, и роднинитѣ, и кой да е близъкъ могатъ да замѣстятъ майката, защото майката никога не умира.

 

Значи тѣзи дѣца не чувствуватъ, че нѣматъ майка?

 

— Да.

 

Друго нѣщо, на което майкитѣ трѣбва да обърнатъ внимание при отглеждане на дѣцата си, е да не ги турятъ въ дълбоки люлки. Дълбокитѣ люлки сѫ врѣдни за дѣцата. Забѣлѣжете въ какви гнѣзда турятъ птичкитѣ своитѣ малки. Гнѣздата имъ отговарятъ най-много на истината. Тѣ не сѫ много дълбоки. Птичкитѣ правятъ гнѣздата си върху клончетата на дърветата, дѣто самъ вѣтърътъ ги люлѣе и то по-добрѣ, отколкото майкитѣ — своитѣ дѣца. Тъй че люлкитѣ на птиченцата сѫ много по-хубави отъ тѣзи на дѣцата.

 

Изобщо, трѣбва ли да сѫществува люлката, защото въ педагогията по този въпросъ има споръ?

 

— Въ сѣмействата има два вида люлки: на вѫжета и въ корита. Въ първитѣ става голѣмо зашеметяване на дѣтето. Най-добри люлки сѫ тѣзи, които се приближаватъ до естественитѣ. Нѣкои майки сѫ противъ люлѣенето. Не е хубаво много люлѣене. Изобщо не туряйте люлкитѣ като срѣдство. Нѣкой пѫть майката туря дѣтето си въ люлката и спи му се или не, тя го люлѣе, усилва люлѣенето, докато се зашемети и заспи.

 

При сегашнитѣ условия е мѫчно да се прилагатъ новитѣ методи на възпитание. Да се прилагат нови методи при сегашното възпитание, то е все едно да се кърпи стара дреха съ нова кръпка — дупката става по-голѣма. Ако прилагате новитѣ методи, трѣбва да ги прилагате изцѣло, а не само палеативно, иначе ще станатъ по-голѣми дупки.

 

Работете за усилване на волята. Какъ? Скръбенъ, тѫженъ си нѣщо, имашъ голѣма неприятность въ живота, гледай чрѣзъ силата на волята си да прѣвърнешъ това състояние въ положително. Имате нѣкоя мисълъ, която ви измѫчва, кажете си: “Добъръ е Господъ, всичко ще обърне на добро.” Наблюдавате нѣкого, че е тѫженъ, не го питайте защо тѫжи, а се постарайте да намѣрите причината за неговата тѫга и да я отстраните. На нѣкое дѣте умрѣла майката и то тѫжи. Вие го питате защо тѫжи. Тѫжи, защото се е лишило отъ любовьта на майка си. Ако заемете мѣстото на майка му, веднага ще се утѣши. Напримѣръ нѣкой отъ васъ е тѫженъ. Защо? — Защото неговата майка я нѣма. Всички тѫги, които изпитваме, се дължатъ на това, че сме лишени отъ любовьта. Щомъ се лишимъ отъ Божествената любовь, въ каквато форма и да е тя, ще изпитваме тѫга. Дойде ли отново тази любовь, веднага се връща и радостьта. Това е първата любовь, Божествената любовь. Тази първа любовь е и неизмѣняемата любовь въ живота.

 

Освѣнъ това стремете се да не свѣждате всички хора подъ еднакъвъ знаменатель, не желайте всички хора да бѫдатъ като васъ. Приятностьта въ земния животъ се състои именно въ разнообразието. Колкото по-голѣмо разнообразие сѫществува въ свѣта, толкова по-добрѣ. Затова право казва българската пословица: съ едно цвѣте пролѣть не става. Хиляди и милиони цвѣтя сѫ необходими, за да се счита, че иде пролѣть, а послѣ и лѣто.

 

Хиляди, милиони мушици сѫ необходими, за да кажемъ, че лѣтото е дошло.

 

И тъй, когато нѣкой е наскърбенъ, натѫженъ отъ нѣщо, напрегнете мисъльта си, да намѣрите начинъ какъ да му направите тайно едно добро, безъ да го питате защо е тѫженъ.

 

Мислено ли да му помогнемъ?

 

— Да, по сърдце, мислено.

 

Може ли като се направи нѣкому мислено едно добро, той да го почувствува веднага?

 

— Той ще почувствува и ще благодари на Бога, безъ да ти каже нѣщо по това. Кажешъ ли: “Азъ направихъ това”, работата ти пропада, природата веднага разваля твоята лъжлива мисъль. Ти се радвай самъ за себе си, че твоята мисъль е подѣйствувала, а той нека разбере, че нѣкой му е помогналъ и да се радва самъ за себе си.

 

Какъ да се прѣдпазваме отъ духовно обиране, защото сме слушали, че нѣкой се страхуватъ много отъ такива обирания?

 

— Богатиятъ изворъ никой не може да го обере, а бѣдниятъ всѣки може да го обере, но това сѫ малки изключения. Прѣдставете си, че сме въ едно общество и се прѣдпазваме този да не ни обере, онзи да не ни обере; тази мисъль се обмѣня между всички, а това вече е една крайность.

 

Новото учение трѣбва да започне съ опити. Срѣщнешъ нѣкой бѣденъ — не му казвай, че Господъ е добъръ и ще му даде, а го повикай въ кѫщи, нахрани го, дай му нѣщо да си занесе и тогава кажи: “Добъръ е Господъ!”. Той ще ти отговори: “Дѣйствително, добъръ е Господъ! Нахраниха ме, облѣкоха ме.” Живиятъ примѣръ е важенъ.

 

Ние сме рѣшили да не убиваме животни и да не се хранимъ съ месо, а какво да правимъ, когато отидемъ нѣкѫдѣ на гости и ни угощаватъ съ месо?

 

— Щомъ си рѣшилъ веднъжъ за винаги да свършишъ съ тѣзи работи, ще кажешъ: “Ако ме обичате, не ми причинявайте врѣда, защото яденето на месо е врѣдно за менъ.” Трѣбва да постѫпваме принципално, да сме послѣдователни, но сѫщеврѣменно да сме меки и учтиви. Ако нѣкой те пита какво да ти сготви, кажи му, че може да ти даде малко хлѣбъ и солчица. Всичко у васъ трѣбва да става по дълбоки вѫтрѣшни убеждения, да произлиза отъ сърдцето и да нѣма двѣ мнѣния дали тъй или иначе трѣбва да се постѫпи. Никому да не налагаме да приеме това или онова, а да чакаме нѣщата да ставатъ естествено, всички прѣобразувания да ставатъ отвѫтрѣ навънъ, защото това, което е отвѫтрѣ, то не се разлага, а това, което е отвънъ, то се разлага.

 

Какъ да се постѫпва, когато ти, като учитель, говоришъ на ученицитѣ противъ ядене на месо, а майка имъ не е съгласна съ това, кара ги да ядатъ месо?

 

— Ще дѣйствувашъ постепенно, ще ги възпитавашъ морално. Ще разказвашъ на дѣцата за нещастнитѣ агънца, които оставатъ сами слѣдъ като заколятъ майка имъ. За да
почувствуватъ по-живо положението на агънцата, ще имъ дадешъ примѣръ съ нещастието, което сполетява дѣцата, когато загубятъ майка си. Като разбератъ положението на сирачетата, дѣцата ще разбератъ положението на агънцата, на
които майка имъ е заклана.

 

Какво да се прави съ такава майка, която върви противъ думитѣ на учителя, когато той съвѣтва дѣцата въучилището? Учительтъ казва, че не е добрѣ да се колятъ животни, а майката казва на дѣтето си: “Я вземи ножа, та отрѣжи главата на тази кокошка!”

 

— Е, съ стария дяволъ е мѫчно да се работи.

 

Нѣкои казватъ, че въ Библията се говори, че може да се ядатъ агънца и да се употрѣбява месо.

 

— Да, казва се, че на апостолъ Петра спуснали отъ небето една кърпа, пълна съ всѣкакви животни. Това, обаче, е въ прѣносна смисъль; това означава, че трѣбва да се промѣни животътъ на нѣкого — отъ лошъ на добъръ или отъ обикновенъ на Божественъ.

 

Бива ли да се допущатъ тѣлеснитѣ наказания въ училищата? Какъ да постѫпи учительтъ, когато е поставенъ въ дилема: да запази авторитета си или да накаже ученика?

 

— Новото учение принципално не допуща никакви тѣлесни наказания.

 

Нали леки удари съ прѫчицата магнетизиратъ дѣцата?

 

— Ако вашето дѣте или вашиятъ ученикъ е непослушенъ, оставете да употрѣби другъ нѣкой прѫчицата, а не вие. Ако дѣтето не ви е послушало, то, като излѣзе вънка да играе съ другитѣ дѣца, нѣма да мине и половинъ часъ, дѣцата ще го набиятъ и то ще дойде да ви се оплаче, а ти тогава ще кажешъ: “Видѣ ли, майка, ако тази сутринь ме бѣше послушало, нѣмаше да ти се случи тава нѣщо.”

 

Каква да бѫде храната на малкитѣ дѣца?

 

— Въ най-ранната възрастъ на дѣцата, природата имъ прѣпорѫчва майчиното млѣко, а послѣ — това на добитъка. Добрѣ е да се дава на дѣцата житенъ сокъ, той е хранителенъ. Вие, майкитѣ, имате опитность върху храненето на дѣцата; сега ви остава да провѣрявате всичко, което имате, и възъ основа на тази опитность да прилагате нѣщо ново. Въ храната трѣбва да има извѣстно разнообразие.

 

Какво съдържатъ крушитѣ и каква полза принасятъ?

 

— Тѣ съдържатъ повече желѣзо.

 

А ябълкитѣ, сливитѣ?

 

— Тѣ съдържатъ плодова захарь, която е полѣзна. Добрѣ е плодоветѣ да се ядатъ съ малко хлѣбъ. Човѣкъ все таки трѣбва да се съобразява съ своя вкусъ и тъй да използува плодоветѣ. Употрѣбявайте само тѣзи плодове, които обичате, а които не сѫ ви приятни, употрѣбявайте по-рѣдко. При сегашнитѣ условия не е добрѣ да се храните само съ хлѣбъ или само съ плодове, това е крайность.

 

Тогава съ какво да се замѣстватъ плодоветѣ?

 

— Вие съ какво ги замѣствате?

 

— Нѣкой пѫть съ бобъ или съ друго нѣщо.

 

— Не е добрѣ да се яде много бобъ. Добрѣ е да употрѣбявате празъ лукъ, обикновенъ лукъ, прѣсно зеле, за които има начини да се запазватъ и прѣзъ зимата.

 

Добрѣ ли е да се яде кисело зеле?

 

— Добрѣ, но не за всички.

 

Ами зелениятъ бобъ?

 

— Той е по-добъръ отъ сухия.

 

Какъ да се постѫпва съ дѣцата, които грѣшатъ много?

 

— Вие какво правите? Набивате ги, нали? Ако вашитѣ стари методи иматъ резултатъ, дръжте ги, докато придобиете нови и по-резултатни. Когато човѣкъ приложи новото учение, трѣбва да измѣни съвършено старитѣ методи и начини. Ако при сегашнитѣ стари методи искате да внесете нѣкои нови, безъ да изхвърлите старитѣ, това е несъвмѣстимо, ще се образуватъ по-голѣми дупки. При възпитанието не започвайте съ мекота и да свършите съ грубость, а по-добрѣ започвайте съ грубость и свършвайте съ мекота. Новото учение изисква мекота въ отношенията ни. И въ природата по нѣкога се явяватъ бури, ставатъ землетресения, и веднага се смѣнявать съ други плавни, медлени дѣйствия — значи и въ нея ставатъ рѣзки промѣни. Не мислете, че тѣзи грѣшки, които имате, тъй, въ единъ день магически ще изчезнатъ. Не мислете, че слѣдъ като сте живѣли десеть години добъръ животъ, у васъ ще стане голѣма промѣна. За да стане една чувствителна промѣна въ васъ, изисква се цѣлъ животъ усилена работа. При тази карма, която имате, съ единъ замахъ отъ десеть години не може да се направи нищо. Напримѣръ, да кажемъ, че имате една карма отъ 8 000 години; ако за всѣки 1000 години изплащане на кармата сѫ потрѣбни 10 години добъръ животъ, тогава ще ви сѫ необходими 80 години добъръ животъ, за да ликвидирате съ тази карма. Ако кармата ви е отъ 2000 години, трѣбватъ ви 20 години усилена работа, за да ликвидирате съ нея; ако кармата ви е отъ 1000 години, въ 10 годишенъ чистъ и святъ животъ ще ликвидирате съ нея. Но онѣзи, които регулиратъ този законъ, не оставятъ да се изплаща наведнъжъ кармата.

 

Изобщо всичко ли се изплаща или има малка отмѣна?

 

— Господъ изисква въ края на краищата да поправите всичко, което сте развалили; ще съградите кѫщата тъй, както си е била, и тогава ще имате извинение, прошка — всичко ще се ликвидира.

 

Вчера тукъ се повдигна въпросътъ за perpetuum mobile. Приложимъ ли е законътъ за perpetuum mobile?

 

— Той има своето разрѣшение въ живата и разумна природа. Докато въпросътъ не се разрѣши тъй, както е въ природата, той остава само хипотеза, която трѣбва да се прѣвърне въ теория, теорията — въ опитъ, а опитътъ да се реализира. Нѣкой може да приеме това твърдение, а другъ да го отхвърля, но двамата сѫ прави 50%. Законътъ на физическия свѣтъ е вѣренъ 50%.

 

Говори се, че тайната на движението на тази машина се крие въ личностьта на човѣка. Вѣрно ли е това?

 

— Да, машината се движи само съ машиниста. Perpetuum mobile, това е една идея за упражнение, за гимнастика на ума; много врѣме ще се измине, докато се приложи този законъ.

 

Този въпросъ въ съврѣменната научна механика е разрѣшенъ отрицателно.

 

— Ако днесъ хората биха изнамѣрили и приложили perpetuum mobile, биха допринесли най-голѣмото зло на свѣта. Ето защо природата е покрила въ мракъ силата на тази область. Щомъ се заловимъ съ такива въпроси, ще дойдемъ до едно мѣсто, дѣто работитѣ ставатъ неясни, срѣщаме непроницаемъ мракъ, което показва, че се доближаваме до една сѫщина, чието откритие не е позволено. Вие може да образувате въ себе си perpetuum mobile. Всѣки отъ васъ може да стане perpetuum mobile. Младостьта и енергията, която виждате въ тружениците, които се занимаватъ съ идеята за perpetuum mobile, се дължи именно на нея. Тази идея ги подмладява, ободрява и тѣ съ най-голѣмо търпѣние прѣнасятъ всички неволи. Идеята за това вѣчно движение отхвърля всички лоши мисли у човѣка и такъвъ човѣкъ въ себе си е почти достигналъ perpetuum mobile. Ето защо тѣзи хора носятъ въ душата си тази красива мисъль.

 

Дали прѣзъ шестата раса тази идея ще може да се реализира на физическото поле?

 

— Тѣзи работи, които за сега сѫ невъзможни, за въ бѫдеще ще сѫ възможни. Въпросътъ е дали тази идея ще се осѫществи въ една или въ друга нѣкоя форма. Въ каквато форма и да се прѣдстави, то е все едно.

 

Какво значение иматъ падащитѣ звѣзди?

 

— Науката не е дала положителенъ отговоръ на това явление. Това става на 11 августъ и на 26 декември, понеже тогава земята минава прѣзъ орбитата на тѣзи малки тѣлца.

 

При пѫтуването съ аеропланъ е забѣлѣзано сѫществуването на небесни кухини, дѣто става силно връщателно движение. За едрия градъ, който пада, казватъ, че сѫществували голѣми ледени планини, отъ тѣхъ се откѫсвалъ и падалъ.

 

Отъ Фламариона има събрани и описани тъй нареченитѣ извънредни събития въ природата. Напримѣръ въ единъ градъ е паднало парче ледъ, което, като прѣтеглили, тежало единъ тонъ. За въ бѫдеще науката ще даде по-правилни обяснения на този родъ явления.

 

Наблюдавали ли сте такъвъ психологически методъ? Кажешъ нѣкому нѣколко думи или една фраза, но този човѣкъ остава недоволенъ отъ тебе. Или нѣкой поетъ напише нѣщо, всички го харесватъ, доволни сѫ отъ него, а другъ поетъ напише нѣщо идейно — хората не могатъ да го търпятъ. На какво се дължи това? Ако съберете редъ думи, въ които има силни букви, ще се образува верига отъ силни сътресения, които се отразяватъ злѣ на хората, тѣ не обичатъ тѣзи силни сътресения. Ето защо, макаръ и да има хубава идея въ книгата на нѣкой писатель, обаче въ думитѣ му има много силни букви, които прѣдизвикватъ дисхармония въ съзнанието. Напримѣръ, ако изговорите името “Маро” съ ударение на първата сричка, ще прѣдизвикате лошъ ефектъ, болка. Ако кажете “Марийке”, намалявате този лошъ ефектъ. Затова трѣбва да бѫдете внимателни при изговаряне на всѣка дума, име или фраза, за да не прѣдизвиквате у слушателитѣ неприятни чувства. Има много имена, които прѣдизвикватъ подобенъ ефектъ. Напримѣръ името “Михалъ” въ българския езикъ има съвършено отвращателенъ характеръ. Сричката "ми" е мека, но изговори ли се втората сричка — “халъ”, създава цѣла буря. Буквата “а” въ началото или на края на една сричка се отразява врѣдно, раздразнително. Напримѣръ, ако кажешъ нѣкому: “Азъ те обичамъ”, това се отразява неприятно. Какво отъ това, че ти ме обичашъ, толкова хиляди хора ме обичатъ! Кажешъ ли нѣкому така, това значи, че твоята любовь се различава малко отъ любовьта на другитѣ, а това не се знае още. Поставишъ ли думата “обичамъ” въ безлична форма, ефектътъ е по-силенъ, отколкото ако се употрѣби въ лична форма. И тъй, кажешъ ли “Обичамъ те”, това показва, че като те обичатъ другитѣ, и азъ те обичамъ. Като кажешъ думата “аз”, трѣбва да разбирашъ Бога въ себе си. Щомъ не Го разбирашъ, не Го споменавай.

 

Буквата “а” съответствува на тона “ла”.

 

— Вие трѣбва да изучавате музиката на мекитѣ тонове. Всѣки, който иска да даде обемъ и просторъ на душата си, трѣбва да прави упражнения съ буквата “а”. Звукътъ на буквата “а” е отворенъ, гласенъ.

 

Какъ да се разбира, че слѣдъ всѣки 100 000 000 обръщания става едно изключение?

 

— Това е минаване отъ едно състояние въ друго. Движението минава въ нова форма. Нека допуснемъ, че пространството между земята и слънцето е изпълнено съ ефиръ, и земята, като обикаля около слънцето, срѣща едно прѣпятствие, което постепенно прѣдизвиква едно измѣнение. Ако има такова прѣпятствие, колкото малко и да е то, като се срѣщне съ земята, създава едно изключение. Въ течение на милиони години земята ще намали скоростьта на движението си, докато най-послѣ се върне въ слънцето. Ще дойде день, когато това обръщане ще спре. Тъй се разбира това изключение. Това изключение вече дѣйствува въ съставнитѣ части на материята
и въ нея става едно прѣорганизиране. Когато стане изцѣло това прѣорганизиране, сегашнитѣ континети ще изчезнать и ще се явятъ нови, създадени отъ по-хубава материя.

 

Сѫщиятъ законъ не се ли отнася и до плътьта?

 

— Да, щомъ направимъ 100 000 000 обръщания около своята ось, насъ ни очаква промѣна. Хората не знаятъ, че всѣка промѣна, която става въ земята, става и вѫтрѣ въ насъ, защото материята е една и сѫща. И тъй, мозъкътъ, очитѣ, дихателната, нервната, костната системи, всички растения и животни, всичко ще се видоизмѣни; ако не сме готови за новото врѣме, да създадемъ нови органи, ще пострадаме, а ако успѣемъ да създадемъ нови органи, за насъ ще дойде новъ животъ. Добритѣ хора нѣма нищо да изгубятъ, за тѣхъ идатъ блага, но за лошитѣ — голѣми страдания.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...