Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1920_08_19_1 Пѫть, истина и животъ

Съборни Беседи Велико Търново

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 19 октомври 2015 - 06:46

От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново",
Пъво издание, 1920 г.
Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София.,  

Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г.
Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г.

Трето издание-Благоевград
Съдържание

 

 

 

 

 

Първи день — ЧЕТВЪРТЪКЪ

 

 

Прѣображение, 19 августъ

6 часа сутринъта

 

Размишление:

 

1. Да благодаримъ на Господа за всичко, което ни е далъ до сега.

2. Благославяй, душе моя, Господа.

3. Добрата молитва.

4. Благословенъ Господъ.

5. Отче нашъ.

 

Пѫть, истина и животъ

 

Христосъ казва:

“Азъ съмъ пѫтьтъ,

истината и животътъ.”

 

Мнозина сѫ чели, и вие четете този стихъ: “Азъ съмъ

пѫтьтъ, истината и животътъ.”

 

Но този пѫть, тази истина и този животъ още не сѫ разбрани. Нѣщата сѫ неразбрани за насъ до тогава, докато ние не знаемъ какъ да ги поставяме и какъ да ги употрѣбяваме. Ако нѣкой ученикъ има цигулка и я държи затворена въ сандъка си, а като му дойдатъ гости, отвори сандъка, изважда я, показва я на приятелитѣ си, като казва: “Вижте каква хубава цигулка ми купи баща ми, струва десеть хиляди лева”, разумно ли я използува той? Отидатъ си гоститѣ, отново я туря въ сандъка, затваря го. Дойдатъ му други приятели, пакъ отваря сандъка, показва цигулката и пакъ я скрива. Заминатъ приятелитѣ, цигулката стои затворена въ сандъка. Е, и слѣдъ всичко това този ученикъ разбралъ ли е какво нѣщо е цигулката, защо е тя, какви сѫ отношенията му къмъ нея и нейнитѣ отношения къмъ него? Допуснете, че този ученикъ е взималъ уроци по цигулка при нѣкой вѣщъ учитель. Какво ще прави, когато дойдатъ неговитѣ приятели? — Той вече нѣма да знае само какво нѣщо е цигулката и че тя струва десеть хиляди лева, но ще знае и да свири: ще започне да свири и всички ще го слушатъ.

 

И тъй, Словото е проявление на мисъльта. Когато почнемъ да живѣемъ разумно, нѣма да казваме колко струва цигулката, а ще покажемъ на приятелитѣ какъ свири тя и какво може да се изрази чрѣзъ нея. Проявлението на Словото започва съ

музиката.

 

Христосъ казва: “Азъ съмъ пѫтът, истината и животътъ.” Ние знаемъ този пѫть и знаемъ, че безъ пѫть не може да се ходи. Пѫтьтъ, това е видимиятъ свѣтъ, това е материалниятъ свѣть, това сѫ всички възможности, съ които ние живѣемъ. За да стане този пѫть равенъ, истината е необходима, за да ни даде насока, а животътъ — да ни даде вѫтрѣшна сила да извървимъ този пѫть.

 

Ние виждаме днесъ, че небето е ясно. Какво означава небето отгорѣ надъ насъ? — Небето, това е Божието лице. Както по нашето лице, по нашитѣ очи и по движението на мускулитѣ ни може да се изрази всѣко негодувание, всѣка скръбь или отчаяние, радость или любовь, така и по небето се изразява всичко, защото е хиляди пѫти по-чувствително къмъ всичко онова, което Богъ храни къмъ насъ. Всички благословения идатъ отъ небесното пространство, отъ небето, което е Божественото лице. Ето защо ние гледаме нагорѣ. И слѣдъ всичко това мнозина питатъ дѣ е Господъ. — Той е отгорѣ ни. Мнозина казватъ: “Дѣ е Господъ, докажи това нѣщо.” Нѣщата се доказватъ само на слѣпи хора, а на хора, които иматъ очи, не се доказватъ. Ако уловя една мравка съ пръста си, тя нѣма да ме види; тя вижда само пръста ми, но какво отношение имамъ азъ къмъ нея като човѣкъ, тя това не разбира. Въ нейното съзнание човѣкъ, като сѫщество, не сѫществува. Мравката би казала: “Докажи дѣ е човѣкътъ.” Тя ще прѣмине по цѣлото му тѣло и най-послѣ ще каже: “Не знамъ дѣ е човѣкътъ.” Трѣбва ли да се доказва на тази мравка дѣ е човѣкътъ и сѫществува ли той?

 

Въ живота има лоши и добри условия. Ти не вървишъ въ правия пѫть и казваш: “Да ме избави Господъ отъ тѣзи лоши условия!”. Казвамъ: "Не, условията сѫ лоши, само защото ходишъ въ лошия пѫть.” Азъ не бихъ желалъ да съмъ вънъ отъ тѣзи Божии условия. Прѣдпочитамъ тѣхъ, отколкото царската корона, царския пѫть. Лошитѣ условия,това сѫ двата Божии пръста, съ които Той ни улавя и казва: “Азъ тѣ пратихъ на земята да развиешъ тѣзи условия, да ги използувашъ, а ти какво правишъ?”. Господь ни е пратилъ на земята да се учимъ.Ние казваме: “Господи, благодаримъ Ти, че си ни изпратилъ на земята да работимъ и да се учимъ.” Господъ ни пита: "Е, какво научихте досега?” — "Досега научихме да разкопаваме земята и да я обработваме, да сѣчемъ дърва, да колимъ кокошки, агнета и т.н. Културни хора сме ние!" Господъ ни отговаря: “Азъ неви пратихъ на земята да колите кокошки и агнета, да правите суджуци и други подобни, а да се учите и да бѫдете добри.” Въкакво седи тази добрина? — Нѣкой отъ насъ отиде на гости, но не му заколятъ кокошка и той казва: "Свиди имъ се на тѣзихора да заколятъ една кокошка, а наготвили бобъ. И това било посрѣщане! Другъ пѫть нѣма да стѫпя въ тази кѫща.” А другъ нѣкой отиде на гости, посрѣщнатъ го добрѣ и той казва: “Тѣзи хора ми опекоха кокошка, сложиха ми хубаво винце. Това разбирамъ посрѣщане!”.

Сега свѣтскитѣ и религиознитѣ хора сме подъ единъ знаменатель. Не казвамъ, че ние сме много по-добри отъ свѣтскитѣ, но искамъ да кажа, че не сме още това, което Богъ иска отъ насъ. Не ви осѫждамъ, не казвамъ, че сте лоши, но констатирамъ единъ фактъ, казвамъ, че работата ви не е свършена. Отида при нѣкой работникъ, който копае на лозето,гледамъ го — не е прѣкопалъ още лозето. Отивамъ на другия день — сѫщото положение, отивамъ на третия день — сѫщото,работата още несвършена. Обръщамъ му вниманието, той сесърди, казва ми, че го обиждамъ. — Не те обиждамъ, но лозето трѣбва да се прѣкопае на врѣме. Кое е лозето? — То е нашето тѣло, нашитѣ сили и способности, които трѣбва да се обработватъ точно на врѣме. За тази оброботка, обаче, е необходима любовь. Хората на този свѣтъ започватъ да работятъ само тогава, когато врѣмето се стопли. Но щомъ врѣмето се стопли, и вѣтърътъ започва да духа. И тъй, едно отъ качествата на топлината е, че тя произвежда движение, понѣ кога дига прахъ, вѣтъръ, става провѣтряване. Провѣтряването е признакъ, че любовьта е започнала да дѣйствува. Като дойде любовьта, тя докарва едно провѣтряне, проявлениена животъ,на работа. Когато ни дойдатъ неприятности, ние започваме да дѣйствуваме. Българите казватъ, че като ни нагостять съ бобъ,това било лошо, а като ни нагостять съ кокошка — добро. Това послѣдното е относително добро, а абсолютно добро въ свѣта еда бѫдемъ добри за всинца.

 

Пѫтьтъ, за който Христосъ ни говори, това е материалниятъ свѣтъ. Всинца сме въ този материаленъ свѣтъ. Сега трѣбва да използуваме условиятана живота, да проучимъ всичко, което ни се прѣдставя. Трѣбва да се научимъ да бѫдемъ нѣжни,учтиви съ малкитѣ растения и животни, които ни служатъ. Ако вашето дѣте хване нѣкое пиленце и започне да го коли, ако кѫса крилцата и крачката на нѣкоя муха, не очаквайте отъ негода стане добъръ човѣкъ или гений. Но намѣри ли то на пѫтя нѣкое пиле или агне съ счупенъ кракъ и го донесе въ кѫщи,започне да го прѣвързва, това дѣте ще стане за въ бѫдеще единъ добъръ човѣкъ. Новиятъ моралъ е да правимъ добро както на най-малкитѣ, така и на най-голѣмитѣ сѫщества. Лесно е да бѫдешъ добъръ за човѣкъ, който ти е далъ на заемъ една сума отъ около десеть хиляди лева, и когато го срѣщнешъ, да му се усмихнешъ, любезно да го поздравишъ. Но ако срѣщнешъ нѣкой просякъ, ще му кажешъ: “Хайде,остави ме на спокойствие, съ такъвъ човѣкъ нѣмамъ работа.” Прѣдставете си, че този просякъ е християнинъ, ти го изпѫждашъ да не те безпокои,а като отидешъ на църква, излизашъ отъ тамъ и запитвашъ другаря си: “Разбра ли Христовото учение?” — Но и ти, който питашъ и който пѫдишъ просяка, не си го разбралъ още. Отсега нататъкъ трѣбва да започнемъ съ разбиране на проститѣ нѣщавъ живота. Въ разбирането и прилагането е всичката сила на живота.

 

Затова искамъ отъ всички да бѫдете учтиви по душа и сърдце, да имате взаимно почитание, да се стремите къмъвсичко това, защото туй, което вършите къмъ другитѣ, вършите го и къмъ Бога. Всѣки отъ васъ по отношение къмъ Бога е единъ малъкъ удъ, и когато правите пакости на брата си, правите ги на Божието тѣло. Когато братъ ви страда, на Бога се образуватъ пришки; понѣкога Му се образуватъ такива голѣми пришки,че Той слиза на земята да види каква е работата. Такива сме ние, любимитѣ дѣца на Бога — правимъ Му пришки. Кога ще прѣстанемъ да Му правимъ пришки? — Когато започнемъ да разбираме правилно живота и когато се разкриятъ за насъ всички нѣща, които сѫ причина за прѣпятствията.

 

Тази година ще започнемъ съ любовьта, да възприемемъ и изпратимъ нейната сила като една велика вълна изъ свѣта.Сега ако ви кажа, че ви обичамъ и ви заколя една кокошка, това любовь ли е? — Това не е любовь. Любовьта се проявява само тогава, когато вие сте готови да се жертвувате за единъ човѣкъ, когото всички отхвърлятъ, гонятъ и никой не го приема. Знаете ли какъвъ е законътъ на любовьта? Когато кажешъ за нѣкого, че ти е братъ, въ небето вече те държатъ отговоренъ за това и ти казватъ, че ти си длъженъ да пожертвувашъ за него всичко — и честьта, и имота, и живота си. Не си ли готовъ да пожертвувашъ всичко за него, ти не си му братъ. Христосъ казва: “Въ такова братство азъ не дохождамъ.” Вие още не сте започнали да прилагате Христовото братство. Нѣкой ще кажатъ: “Ама азъ правя жертви за него, за нея.” Не ви осѫждамъ, но всѣки трѣбва да си зададе въпроса: "Готовъ ли съмъ да се жертвувамъза своя брат?". Знаете ли кога можете да ми бѫдете братя? —До тогава, докато носите ножове и колите моитѣ по-малки братя — кокошки и агнета, вие не сте ми братя и азъ не съмъ ви никакъвъ братъ. Прѣставате да ги колите, но се запитвате: “Какво ще стане съ тѣхъ, ако не ги колим?” — Оставете ги, нека си живѣятъ тѣзи малки братчета. Това е въ прѣнос на смисъль. Напримѣръ нѣкоя господарка има слугиня, която работи по цѣли десеть часа на день, и затова, щомъ седне на едно мѣсто, заспива. Господарката се сърди защо дрѣме. Питамъ: Ами ако нея турятъ да работи по цѣли десеть часа непрѣкѫснато, нѣма ли да заспи? Слугинята дрѣме, защото десеть часа трудъ е непоносимъ за нейнитѣ сили. Вие трѣбва да се простите съ всички ваши стари възгледи. Тѣ сѫ неблагоприятни условия за Господа и съ тѣхъ не може да влѣземъ въ бѫдещия свѣтъ, не можеда станемъ граждани на Царството Божие. Какво прави българинътъ, когато въ тѣлото или въ главата му влѣзе нѣкоя бълха или въшка? — Туря я на гребена или между двата си нокъта и я чука. Много добрѣ постѫпва българинътъ: въшката трѣбва да се постави между ноктитѣ на двата палеца. Това значи: ти,като влѣзе въ главата ми и смучешъ кръвьта ми, пита ли ме?— Не. Хубаво, и азъ нѣма да те питамъ — чукъ! Когато ние неизпълнявамеволята Божия, като отидемъ на небето, за насъ казватъ: “Въшки не искаме!”. Подъ “въшка” въ духовния свѣтъ се подразбира личниятъ егоизъмъ, съ който трѣбва да се простимъ. И за въшкитѣ има работа, но ние трѣбва да се простимъсъ тѣхъ.

 

И тъй, сега Господъ се е пробудилъ въ васъ. Търсете Го,Той е вѫтрѣ въ васъ. Възвишенитѣ мисли, благороднитѣ побуждения, които сега се зараждатъ у васъ, това е живиятъ Господъ. Направишъ нѣкой пѫть лоша постѫпка, дойде ти лоша мисъль,Той казва: “Това, което направи, не е хубаво.” Ученитѣ ще кажатъ: “Това е гласътъ на нашата съвѣсть, който ни говори.”Казвамъ: Товае гласътъ, езикътъ на нашия Баща, Който казва:“Синко, това, което направи, не е добро.” Ако започнемъ да разбираме, че Господъ ни говори, ще бѫдемъ внимателни къмъ онова, което е вѫтрѣ у насъ.

 

Прѣзъ тази година нашиятъ Небесенъ Баща иска да обновимъ мисъльта си и ако сме готови, ще дойдатъ други сили отгорѣ да ни помогнатъ.

 

Ние имаме възможность да сторимъ всичко. Както житното зърно съдържа всички възможности въ себе си, а слънцето му дава условия за растене, така, когато и ние смеготови, Господъ ще ни даде всички условия за работа. Докато не рѣшите въ себе си въпроса готови ли сте да служите на Господа или не, до тогава Господъ нѣма да ви дава нищо. Дотова врѣме ето какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ: ще лѣгате,ще ставате, ще се обличате и събличате, ще ядете и пиете, ще живѣете, ще търгувате, и най-послѣ ще кажатъ за васъ: “Хайде,изхвърлете този навънка”, ще ви смъкнатъ въ гроба и ще сиостанете такива, каквито сте си. Ще кажете: “Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще мислимъ.” Не, другъ е въпросътъ, като отидете на онзи свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ съ това съзнание, което имате, прѣдъ васъ ще изпѫкнатъ всички злини,които сте направили тукъ на земята, ще видите колко агънца и кокошки сте изяли. Тогава ще разберете, че на земята сте живѣли единъ безсмисленъ животъ, и че красивото, хубавото е останало неразработено. Дълго врѣме ще се молите да дой-дете на земята, защото на нея има всички условия за работа,защото животътъ започва отъ земята, отъ нея излиза всичко.Ако човѣкъ е добъръ тукъ, на земята, добъръ е и горѣ; ако е лошъ тукъ, лошъ е и горѣ. Не мислете, че ако тукъ сте лоши,горѣ ще бѫдете добри. Това не е вѣрно. Споредъ мене, добъръ човѣкъ е този, който при най-лошитѣ условия се стреми да върши волята Божия. Добротата се цѣни споредъ усилията,които правишъ, за да си добъръ.Когато Господъ види, че правишъ усилия, Той казва: “Този човѣкъ е добъръ.” Ако си царь и подписвашъ смъртна присѫда на едного, на другиго,безъ да се замислишъ, това показва, че не си добъръ. Тогава Господъ казва: “Това дѣте е своенравно, не мисли правилно, отъ него човѣкъ нѣма да стане.”

 

И тъй, за всинца ни има условия да бѫдемъ добри, умни, честни и справедливи.

 

Като погледнемъ вечерно врѣме нагорѣ, ние виждаме Божието лице, осѣяно съ множество звѣзди. Често съмъ наблюдавалъ какъ бащата, като си дойде въ кѫщи, изважда изъ джеба си едно бонбонче, държи го нагорѣ въ рѫката си и дѣтето, като го зърне, гледа нагорѣ, слѣди бонбончето. Тѣзи многобройни звѣзди по небето азъ ги наричамъ бонбончета. И Господъ казва: “Ако живѣете добрѣ, ще имате всички условия, потрѣбни за растене. Ако сте добри дѣца, ще ви изпратя горѣ и ще ви туря да живѣете въ една отъ тѣзи красиви звѣзди.”Но вие казвате: “Тукъ, на земята да ни даде по едно бонбонче,а звѣздитѣ да остави за другъ пѫть.” Земята е само една работилница,на нея не може да имате собственость. Най-голѣмото заблуждение е собственостьта. Земята е едно велико училище и като научишъ на нея изкуството, за което си дошълъ, ще си заминешъ, като оставишъ ножицитѣ и всички инструменти, нищо нѣма да вземеш съ себе си.

 

И тъй, Христосъ казва: “Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.” Христосъ и ние, това сме едно и сѫщо нѣщо. Какъ разбираме това? Ако може да любимъ всички хора, да се жертвуваме за тѣхъ, ние разбираме Христовитѣ думи, разбираме нашитѣ братя и сестри. Ако може да чувствуваме душитѣ на своитѣ братя, когато ги срѣщнемъ, и ако можемъ да имъ помогнемъ, ние разбираме Христа.

 

Сега ние сме се събрали да бѫдемъ съработници съ Този нашъ Баща, съ Този нашъ голѣмъ братъ. Христосъ, това е първиятъ, най-голѣмиять нашъ братъ, Който се е родилъ, Който пръвъ е приложилъ всички Божествени правила, всички Божествени добродѣтели. Той е първиятъ братъ, Който е издържалъ сполучливо своя изпитъ и Който е пожертвувалъ всичко за своитѣ братя. Тѣзи планини, рѣки, всичко, което виждаме въ природата, е изразъ, проявление на този великъ братъ. Това е една велика мисъль, върху която трѣбва да работите хиляди години,за да схванете вѫтрѣшния, дълбокия ѝ смисъль. Отношението на тази мисъль, която ще схванете, е такова: срѣщнете нѣкоя грозна мома и казвате: “Тази мома не е хубава, нищо не струва.”Но я запитайте момъка, който люби тази мома, какъ той я вижда.— За него грозното лице изчезва и той вижда нейната душа. А всички хора казватъ, че този момъкъ е полудѣлъ, заслѣпилъ се въ нея. Не, той не е полудѣлъ, той е ясновидецъ и вижда въ момата това, което другитѣ не виждатъ. Сѫщото казватъ и за религиознитѣ хора. Какво виждатъ тѣ въ Бога, дѣ Го намиратъ? Тръгнали къмъ Бога, както будалата момъкъ, който люби грозната мома, но не знаятъ обаче, че тѣзи религиозни хора виждатъ това, което другитѣ не виждатъ. Сега Христосъ е видимъ за нѣкой, а за други — невидимъ. Христа нѣма да ви Го доказвамъ, ще Го намѣрите въ себе си, ще Го намѣрите въ природата. И за Бога нѣма да ви говоря нищо. Богъ е слънцето, което изгрѣва. То е една емблема. Господъ за насъ е Баща, Който казва: “Тѣзи мои дѣца много страдатъ.”Страданията сѫ необходими, докато поумнѣемъ; за насъ обаче страданията сѫ непотрѣбни. Дошло е вече врѣме да не си създаваме сами страдания.

 

Ако дойде единъ братъ при мене и ми каже: “Азъ искамъ да опитамъ твоята любовь, да видя обичашъ ли ме” и ми направи единъ разрѣзъ на рѫката — провѣрява любовьта ми. Азъ мълча, не казвамъ нищо. Дойде другъ братъ и ми направи другъ разрѣзъ, да опита имамъ ли търпѣние. Най-послѣ идва трети братъ, и той ми направи единъ разрѣзъ, докато цѣлото ми тѣло стане само разрѣзи. Слѣдъ всичко това ще кажатъ:“Той си издържа изпита.” Да, но отъ мене нищо не остана. Питатъ ме: “Отъ какво сѫ тѣзи разрѣзи по тѣлото ти?” — Зада докажа любовьта си къмъ васъ. Ако пусна кръвь на нѣкой братъ, какво ще спечеля отъ това?

 

Новото учение, което иде сега въ свѣта, трѣбва да оздрави всѣка рана на душата, сърцето и тѣлото.

 

Въ варненско, синътъ на единъ българинъ заболѣлъ отъ нѣкакви си скули, рана, която хващала дѣбела кора, та образувала нѣщо като мазоли, което се отразявало болно на момчето. Той лѣкувалъ раната си около десетина години, но нищо не помогнало. Единъ день по-малкиятъ му братъ донесълъ въ кѫщи единъ соколь и започналъ да го учи да лови врабци. За тази цѣль донася единъ джигеръ и започва да го учи какъ да лови. По-голѣмиятъ братъ взима джигера и го поднася къмъ сокола, учи го да лови врабцитѣ. Соколътъ бързо сграбчва болната рѫка на момчето, изяжда всички скули по нея и по този начинъ рѫката оздравява.

 

И тъй, новото учение ще постѫпва като сокола.Идатъ нещастия въ свѣта, но соколътъ ще изяде скулитѣ и ние ще оздравѣемъ. Скулитѣ сѫ признакъ на всички недѫзи, които сѫществуватъ у насъ. Болеститѣ, нещастията, които ни сполетяватъ, сѫ резултатъ на изхабенитѣ Божествени сокове, но като дойде Божествениятъ Духъ, ще обнови и изправи всичко.Но трѣбва да дойде живата вѣра!

 

Днесъ небето е ясно, което показва, че имаме всички условия за работа.

 

Да започнемъ новия животъ съ истинската любовь, и мало и голѣмо да се надпрѣварваме въ нея!

 

Взаимни добри мисли, благородни чувства, това сѫ носители на една велика сила. Може да направимъ единъ опитъ тази година, за да видите каква е силата на колективната мисъль. Ако насочимъ мисъльта си за благото на единъ човѣкъ, той ще стане добъръ, всичко ще му е добрѣ. Ако нѣкой е боленъ и съсрѣдоточимъ мисъльта си за неговото здраве, той ще оздравѣе; ако нѣкой е здравъ и съсрѣдоточимъ мисъльта си къмъ него съ цѣль да заболѣе, той настина ще заболѣе.

 

И тъй, всички ние колективно може да направимъ много нѣщо. Ако не успѣваме, то е защото каквото замислимъ вѫтрѣ, съ сърцето си го разваляме. Въ сърцето си не трѣбва да допущаме никакви лоши желания, а въ ума — никакви лоши мисли.

 

Слѣдователно бѫдещата култура ще бѫде култура на сърдцето.

 

Сега искамъ всички да бѫдете бодри, весели, да напуснете вашия старъ животъ и да не мислите за миналото. Турнете отсега нататъкъ кръстъ на старитѣ си тефтери и рѣшете да живѣете вече за Господа, да изпълните Неговата воля на земята, като считате, че Богъ се проявява въ всички хора, въ всички народи. Какво ще стане слѣдъ това, ще ви кажа. Богъ ще тури всичко въ пълна хармония и ще дойде день, когато всички хора ще живѣятъ братски помежду си.

 

Още отъ старо врѣме Господъ е казвалъ чрѣзъ пророцитѣ: “Ще дамъ нови сърца на хората, ще се заселя въ тѣхъ и ще живѣя заедно съ тѣхъ.”

 

Отъ сърдцето започва новата култура.

 

Ще ви дамъ нѣкои упѫтвания за най-малки опити. Школата, която слѣдвате, изисква отъ всинца ви да сте бодри,спокойни по сърдце и умъ, за да може да работите. При тази годишна срѣща ще ви дамъ малко работа, само по едно житно зрънце,и ако го използувате разумно, то ще ви донесе Божието благословение. Азъ съмъ увѣренъ въ успѣха на онова, което вършимъ,защото Господъ е съ насъ.

 

Прѣзъ цѣлия день днесъ, както и прѣзъ всички оста-нали дни ще се стараете да имате хармония въ мислитѣ си. Обхванете живота въ всичкитѣ му проявления, а не едностранчиво. Старайте се да бѫдете съ свѣтли умове и добри посърдца, за да разбиете всички противоположни мисли, които ви се отправятъ. Ще направимъ опити и ще се увѣримъ, че Господъ е великъ и ще разруши всичко лошо. Да не се поражда въ васъ нито една лоша мисъль, нито едно лошо желание или дѣйствие.

 

Като имате добри мисли, желания и дѣйствия, ще ви покажа каква е Божията наука. Тя е дълбока наука, но ще направите опити, които ще ви увѣрятъ въ нея. Ще правите опити за лѣкуване на сърдцето,както и въ всички останали области. Ако нѣкои сѫ дошли да шпиониратъ, да изопачаватъ мисъльта, Господъ е свидѣтель! Между васъ да не се поражда никаква мисъль за сектанство.

 

Това учение е учение за братството. Ако нѣкои ви запитатъ какво учите тамъ, отговорете: “Ние учимъ науката за братството, какви сѫ великитѣ закони, които го управляватъ.” Ние не можемъ да разкриемъ всички тайни, съ които си служи то, затова нѣщо си има причина. Ние не можемъ да разкриемъ стомаха си на хората, да имъ покажемъ какъ работи. Откриемъ ли стомаха си, и животътъ ни се свършва. Ако разтворимъ черепа си, за да покажемъ мозъка си на хората, ще умремъ. Мозъкътъ не може да се разкрива. Така е направилъ Господъ и ние нѣма да разваляме това, което Той е направилъ. Слѣдователно това,което Господъ е затворилъ, ще го държимъ затворено, а това,което е отворилъ, ще оставимъ отворено. Очитѣ си никога недръжте затворени! Нѣкой ще ми възрази:“Ами азъ ги затварямъ!” — Нищо, тѣ пакъ могатъ да бѫдатъ отворени. Умътъ ви сѫщо трѣбва да бѫде отворенъ.

 

Сега поздравявамъ всички съ добрѣ дошли въ училището!







Теми съдържащи: Съборни Беседи, Велико Търново

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt