Jump to content

1927_03_27 Лозенитѣ прѫчки


Ани

Recommended Posts

"Праведният", Сила и живот, IX серия, т.3 (1927), Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 20.02.1927 г. до 27.03.1927 г. Издание 1930 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Лозенитѣ прѫчки.

„Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ; който прѣбѫдва въ мене, и азъ въ него, той принася плодъ много, защото безъ мене не можете нищо да сторите“.

Иоана 15:5.

Въ този стихъ Христосъ изнася единъ отъ великитѣ закони на органическия свѣтъ, или единъ отъ законитѣ на развитието, или единъ отъ законитѣ на разумнитѣ прояви въ свѣта. Проявитѣ на разумния животъ се заключаватъ въ това, че ние твѣбва да живѣемъ разумно. Истинскиятъ животъ се състои въ разумностьта. Ако е въпросътъ за нѣкакво просто сѫществуване, така живѣятъ и малкитѣ пѣсъчинки, така живѣятъ и малкитѣ капчици, така живѣятъ и цвѣтята, така живѣятъ и дърветата, така живѣятъ и животнитѣ и т. н. Обаче, животъ отъ животъ се различава. Копнежитѣ на човѣшкото сърдце ние наричаме копнежи на душата. Никой човѣкъ още не може да опрѣдѣли, какво иска, какво той желае. Въ това отношение човѣкъ може да има днесъ едно желание, утрѣ друго, но въ сѫщность, кой е истинскиятъ копнежъ на неговата душа? Днесъ може да се занимава съ една наука, утрѣ съ друга; днесъ може да е електротехникъ, утрѣ биологъ, химикъ, дрѣхарь и т. н. Питамъ: какви резултати има отъ тази човѣшка дѣятелность?

Да допуснемъ, че вие знаете всичко за малкитѣ бубулечици, за растенията, за животнитѣ, за минералитѣ, питамъ: какво ще ви ползува това знание? Прѣдставѣте си, че ви оставятъ съвършено самъ на една планета, като нашата зема, и вие имате всички богатства, разполагате съ голѣми знания, питамъ: какво ще ви ползува всичко това? Обаче, това сѫ само прѣдположения. Човѣкъ никога не може да бѫде самъ. Немислимо е човѣкъ да бѫде самъ въ свѣта! Това сѫ само хипотези, прѣдположения. Човѣкъ има хиляди клѣтки въ себе си, хиляди желания, вслѣдствие на което той никога не може да бѫде самъ. Че не може да бѫде самъ, се вижда по това, какво въ извѣстни случаи той е недоволенъ. Значи, ако бѣще самъ, той трѣбваше да бѫде доволенъ. Щомъ не е доволенъ, това показва, че въ него има другъ нѣкой, който е недоволенъ. Христосъ изнася единъ законъ, който изразява съ думитѣ: „Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ.“ Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да се постави въ живота си въ положението на прѫчка върху тази лоза и да знае нейнитѣ закони. Народитѣ на изтокъ си служатъ съ съкратена, съ образна рѣчь. Лозата, въ този случай, е образъ. Ако разбирате отношенията на нѣщата, вие ще видите, че лозената прѫчка сѫдържа въ себе си повече нѣща отъ самото грозде. Било е врѣме, когато гроздовиятъ сокъ не е ферментиралъ. Било е врѣме, когато крушитѣ не сѫ гниели и бубулечици не сѫ ги наяждали, както днесъ. Било е врѣме, когато зимѣ водата не е замръзвала. Откакъ водата започнала да замръзва, и животътъ се е измѣнилъ. Казвате: водата замръзва при 0°. Ученитѣ хора не сѫ разрѣшили напѫлно този въпросъ. Тѣ казватъ, че водата замръзва, когато се намали топлината ѝ. Значи, на леда липсва топлина.

Отъ цитирания стихъ се вижда, че всѣка лозена прѫчка има отношение къмъ самата лоза. Ако тази прѫчка прѣбѫдва на лозата, тя ще бѫде почитана, ще дава плодъ и отъ този плодъ ще се оцѣнява. Слѣдователно, по отношение на цѣлокупния животъ, човѣкъ прѣдставя малка лозена прѫчица. Докато прѣбѫдва на великия организъмъ, той ще има миръ въ себе си, отъ нищо нѣма да се безпокои. Когато казваме, че човѣкъ не трѣбва да се безпокои, ние подразбираме, че той е клонъ или прѫчка отъ нѣкоя лоза. Щомъ е така, той нѣма защо да се безпокои, какво ще стане съ него.

Каквото стане съ лозата, това ще стане и съ прѫчкитѣ. Нѣкой казва: какво ще стане съ мене? Питамъ: ти прѫчка ли си, клонче ли си, или листъ отъ нѣкое дърво? Ти кракъ ли си, или рѫка отъ нѣкое животно? Ако си нѣщо подобно, работата ти е осигурена. Ако пъкъ си специфично лозова прѫчка, работата ти пакъ е осигурена. Съврѣменнитѣ лозари, които изучаватъ модерното лозарство, рѣжатъ прѫчкитѣ на лозитѣ на общо основанъ. Тѣ казватъ: тази прѣчка трѣбва да се отрѣже. Тѣ рѣжатъ по своему, като оставятъ по едно, по двѣ, най-много по три очи на лоза. Обаче, това не е правилно.

Сега, като говоримъ за лозената прѫчка, ние разбираме единството, което сѫществува въ вѫтрѣшния свѣтъ. Ако се зададе въпросътъ, каква нужда има човѣкъ отъ дѣсната, или отъ лѣвата си рѫка, какво може да се отговори? Човѣкъ никога не е билъ и не може да бѫде съ една рѫка по слѣднитѣ съображения: има служба, която дѣсната рѫка по никой начинъ сама не може да извърши. Запримѣръ, ако горната частъ на дѣсната рѫка е нечиста, тя сама не може да се измие, затова лѣвата рѫка трѣбва да ѝ дойде на помощь. Това пъкъ, което дѣсната рѫка сама може да направи, лѣвата рѫка, и да ѝ дойде на помощь, нищо нѣма да я ползува. Сѫщото може да се каже и за лѣвата рѫка. Обаче, работятъ ли и двѣтѣ рѫцѣ заедно, тѣ усилватъ своята дѣятелность. Слѣдователно, има една специфична работа, която всѣки човѣкъ самъ може да извърши. Никой другъ не е въ състояние да го замѣсти. Това е правило. Голѣмо разнообразие има въ природата! И когато казваме, че всѣки човѣкъ е на мѣстото си, подразбираме, че той извършва една специфична служба; измѣсти ли го нѣкой отъ мѣстото му, голѣма дисхармония ще настане въ природата.

Христосъ казва: „Сухитѣ прѫчки, които не даватъ плодъ, се отрѣзватъ, и на тѣхно мѣсто се посаждатъ други“. Слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора казватъ, че иматъ извѣстни вѣрвания, че вѣрватъ въ Бога. Казвамъ: сѫщината на вѣрата не се заключава въ външнитѣ вѣрвания. Ако човѣкъ произнася думата любовь сто пѫти на день, безъ да има любовь въ себе си, какво го ползува тази дума? Ако той цѣлъ день говори за богатства, за правене на кѫщи, за обработване на ниви, а нѣма петь пари въ джоба си, какво го ползуватъ тѣзи прѣдприятия? При такива случаи хората се утѣшаватъ, като казватъ: еволюция е това! Тежки сѫ условията на живота, но все пакъ надѣваме се на бѫдащето: ако не въ този, въ другъ животъ поне ще успѣемъ. Обаче, ние казваме, че животътъ е единъ. Като казваме, че има само единъ животъ, ние подразбираме, че има само едно дърво, а другитѣ дървета сѫ негови части. Има само единъ животъ, и върху този животъ се нареждатъ всички останали животи. Всичко, което ние виждаме на земята, прѣдставя човѣка, разложенъ на своитѣ части. Минералитѣ, растенията, животнитѣ, това е човѣкътъ, разложенъ на своитѣ части. Слѣдователно, когато изучаваме животнитѣ, ние изучаваме човѣка; когато изучаваме растенията, ние изучаваме човѣка. По тази причина, именно, влѣзете ли въ една страна, по растенията, по животнитѣ, които сѫществуватъ въ нея, вие можете да познаете окрѫжаващитѣ хора и тѣхната култура. Ако влѣзете въ една градина, въ която има само бобъ, какво заключение ще извадите? Ако влѣзете въ една градина, въ която има само царевица, какво заключение ще извадите?

Все ще извадите нѣкакво заключение, по-близо или по-далечъ отъ истината. Прѣди повече отъ 25 години въ варненско, въ село Николаевка, тамошнитѣ земледѣлци имаха обичай да сѣятъ само зимница. Тѣ минаваха за аристократи и казваха: царевицата е само за свинетѣ, не е за насъ. Ние не се нуждаемъ отъ царевица. Тѣ даже и лѣтница не сѣеха. Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везиръ-Козлуджа. Населението на тази паланка бѣше гагаузко. Прѣдъ очитѣ на своитѣ съсѣди тѣ минаваха за прости хора, защото сѣеха повече царевица. Обаче, една година житото на старитѣ аристократи отъ Николаевка не стана, и тѣ започнаха да се молятъ за царевица, за която по-рано се произнасѣха, че е достояние само на свинетѣ. Оттамъ насетнѣ всѣки земледѣлецъ започна да сѣе по десетина декара царевица. Гладната година ги накара да сѣятъ царевица. Значи, и царевицата е на мѣсто, и тя е необходима за сѫграждане на човѣшкия организъмъ. Енергията на много растения взима участие при създаване на човѣшкия организъмъ, а отчасти и при създаване на човѣшкия мозъкъ.

Слѣдователно, при щателното изучване на растенията, ще видите, че и тѣ се различаватъ едни отъ други по своята интелигентность. Вземѣте, запримѣръ, бора. Той е духовно растение, което расте нагорѣ конусообразно; подъ него нищо не може да расте. Значи, той не търпи подъ себе си нищо материално. Борътъ казва: който иска да расте, да върви нагорѣ! Нѣма защо подъ мене да растятъ дребосъци и да чуруликатъ птиченца.

На наученъ езикъ казано, това означава слѣдното: обикновено висшитѣ духовни енергии използуватъ низшитѣ. Първитѣ изискватъ повече сокове. Ето защо, малкитѣ растения не могатъ да вирѣятъ подъ бора. Слѣдователно, ако бороветѣ въ една страна се изсѣкатъ, това е лошъ признакъ; ако ябълкитѣ въ една страна изчѣзнатъ, и това е лошъ признакъ. Прѣди години въ цѣла Европа се яви филоксера по лозята. Тя дойде отъ Америка и помете всичко по пѫтя си. Слѣдъ това се обяви всеобщата война. Значи, ако лозата не бѣше заболѣла отъ филоксера, и всеобщата война нѣмаше да дойде. Това показва, че между явленията въ цѣлокупния животъ и природата има тѣсна връзка. Освободѣте лозата отъ филоксерата, ще видите, че и войнитѣ ще прѣстанатъ. Очистѣте плоднитѣ дървета отъ гѫсеницитѣ, отъ всички мушици и микроби, които влизатъ подъ кората имъ, ще видите, че страданията въ свѣта ще изчѣзнатъ. Освободите ли се отъ всички нечистотии въ живота, и работитѣ ви ще тръгнатъ напрѣдъ. Може ли да бѫде здравъ онзи човѣкъ, който никога не мие краката, рѫцѣтѣ, лицето, както и тѣлото си? Не може да бѫде здравъ човѣкъ този, който никога не се мие, не се чисти. Поритѣ на човѣшкото тѣло всѣкога трѣбва да бѫдатъ отворени, тѣ никога не трѣбва да се запушватъ! Поритѣ иматъ една магнетическа обвивка, която трѣбва да се пази. Единъ день, когато хората развиятъ шестото чувство въ себе си, тѣ ще видятъ, че около тѣлото на човѣка има една обвивка. Докато тази обвивка сѫществува, и човѣкъ е здравъ, защото тя регулира топлината на неговия организъмъ

Нѣкога, подъ влиянието на лошия животъ, тази магнетична обвивка около тѣлото на човѣка се разкѫсва, и външнитѣ влияния проникватъ въ него, като създаватъ редъ болести. Тази магнетическа дрѣха обвива стомаха, дробоветѣ, всички вѫтрѣшни органи въ тѣлото на човѣка, а специално и клѣткитѣ му.

И тъй, когато казваме, че трѣбва да бѫдемъ религиозни, духовни, това нѣщо е имало смисълъ нѣкога, въ миналата епоха, за да може по този начинъ да се подържатъ обвивкитѣ на организма винаги здрави. Когато говоримъ за добъръ животъ, ние подразбираме живота на растенията. Човѣкъ не може да бѫде добъръ, ако той не разбира законитѣ за развитието на растенията. Само растенията сѫ добри. Когато говоримъ за твърдость, за устойчивость, ние трѣбва да разбираме качествата на минералитѣ, изобщо, били тѣ обикновени или скѫпоцѣнни. Защо? — Защото тѣ играятъ важна роля въ природата. Съврѣменнитѣ хора, запримѣръ, разбиратъ и цѣнятъ качеството на златото и на другитѣ благородни метали главно външно. Ако вмѣсто нѣкакъвъ златенъ сѫдъ, или нѣколко златни монети въ кесията си, вие имате извѣстно количество злато въ кръвьта си, то ще създаде голѣма устойчивость на характера ви. Такъвъ човѣкъ никога нѣма да се окислява, той винаги ще бѫде здравъ и веселъ. Всички весели хора сѫ здрави и богати, понеже иматъ извѣстно количество злато въ кръвьта си; всички песимисти сѫ бѣдняци, тѣ нѣматъ злато въ кръвьта си. Турѣте малко злато въ кесията, т. е. въ кръвьта на единъ песимистъ човѣкъ, и той ще стане веселъ.

Нѣкой казва: ние не се нуждаемъ отъ злато. Христосъ казва: „Събирайте съкровища за небето!“ Значи, богатството е нуждно за човѣка. Небето прѣдставя разумния животъ, дѣто всичко е въ пѫленъ редъ и порядъкъ, въ пѫлна активность. Ако златото въ касата на богатия човѣкъ не се използува, то не е богатство. Туряйте златото въ дѣйствие! Докато златото въ касата на банкера е въ бездѣйствие, то не допринася никаква полза. Тури ли се златото въ дѣйствие, то вече придобива смисълъ. На сѫщото основание, ако и ние не туриме нашитѣ идеи въ дѣйствие, тѣ нѣматъ смисълъ.

Казвамъ: онѣзи, които мислятъ, че могатъ лесно да намѣрятъ пѫтя на Истината, тѣ изпадатъ въ заблуждение. Тѣ казватъ: азъ се родихъ отново, азъ познавамъ вече БОГА. — Щомъ познавашъ БОГА, ще почнешъ да учишъ. Това е едно отъ качествата на новородения човѣкъ. Който не учи, той още не е позналъ БОГА. Познава ли БОГА, у него се ражда любовь; роди ли се любовь, той ще почне да учи. Почне ли да учи, въ душата му се заражда радость и веселие, и той става щедъръ и богатъ. И тогава, като дойде при него нѣкой нуждаещъ се, бѣденъ човѣкъ, той не се запитва, колко трѣбва да му даде, но му прѣдлага кесията си, самъ да вземе, колкото иска.

Сега при съврѣменнитѣ норми и правила на живота, хората казватъ: защо не можемъ да обичаме? — Защото отношенията между хората не сѫ правилни. Ако двама приятели отидатъ въ кръчмата да пиятъ, кой печели? — Кръчмарьтъ. Слѣдъ като се напиятъ, тѣ ще се скаратъ, ще се сбиятъ, и ако нѣматъ повече пари, да пиятъ, кръчмарьтъ ще ги изпѫди навънъ.

Значи, въ случая кръчмарьтъ печели, а приятелитѣ губятъ. Сега, ще прѣдставя друго положение, да видите, въ какво се заключава истинското приятелство, истинската обичь. Ако вашиятъ приятель намѣри на нѣкоя планина хубавъ, чистъ изворъ и ви покани да отидете заедно съ него на извора, да се напиете тамъ съ чиста вода, какво ще направите? Вие ще отидете заедно съ приятеля си при извора, ще си начерпите малко отъ тази балканска вода и ще се върнете дома си доволни и разположени. Въ този случай кръчмарьтъ нищо не печели, а приятелитѣ печелятъ. Въ това се заключава идейното приятелство, въ това се заключава истинската обичь. Кръчмарь, който нищо не взима, той е безопасенъ; кръчмарь, който въ първо врѣме е любезенъ, и дава много, но послѣ иска да му се плати, той е най-опасниятъ човѣкъ въ свѣта. Питамъ тогава: ако има такива опасни хора, какъ могатъ тѣ да мислятъ, че съ родени отъ БОГА? Знаемъ, че родениятъ отъ БОГА грѣхъ не прави. Слѣдователно, всѣки човѣкъ съзнателно трѣбва да се запита, роденъ ли е отъ БОГА, или не. Той трѣбва въ себе си искрено да си дава отчетъ за всичко, което върши. Колкото и да е способенъ ученикътъ, ако той не учи, знанието нѣма да му се даде наготово. Нѣкои казватъ, че човѣкъ се ражда ученъ. Не, човѣкъ не се ражда ученъ, но той придобива знанието съ голѣми усилия. Всички съврѣменни учени хора съ работили въ миналото, тѣ работятъ и сега, и по този начинъ сѫ придобили и придобиватъ плодоветѣ на своитѣ усилия. Днесъ невидимиятъ свѣтъ работи върху тѣхъ, съ единствената цѣль да събуди съзнанието имъ.

Всѣки ученъ човѣкъ въ миналото си още е вложилъ богатства въ нѣкоя банка и днесъ, когато съзнанието му се пробужда, той знае вече, какъ да използува своитѣ сили и способности, съ които Богъ го е надарилъ. Той знае, какъ да разполага съ своитѣ богатства.

Казвамъ: единствениятъ сигуренъ капиталъ, единственото устойчиво нѣщо у човѣка, това е неговиятъ мозъкъ. Тъй както е създаденъ сега човѣкъ въ физическия свѣтъ, развитието му зависи напълно отъ устройството на неговия мозъкъ. Отъ всичко най-малко се измѣня мозъкътъ на човѣка. Ако нѣкой човѣкъ тежи сто килограма и заболѣе отъ нѣкаква болесть, слѣдъ болестьта си той може да изгуби повече или по-малко отъ теглото на тѣлото си, обаче, мозъкътъ му едва ли ще прѣтърпи най-малката промѣна. Защо? — Защото той е направенъ отъ фина материя, която малко, или незабѣлѣзано, се подава на промѣна. Това показва, че въ тази фина материя циркулиратъ висши енергии, които сѫ причина за проява на човѣшкитѣ мисли. Питамъ: въ такъвъ случай, дѣ се намира човѣшкото съзнание, или както нѣкои го наричатъ човѣшката душа? Христосъ дава отговоръ на този въпросъ чрѣзъ стиха: „Отецъ ми е земледѣлецъ“. Значи, земледѣлецътъ е Духътъ, който работи извънъ живота и създава благоприятни условия за лозата. Въ дадения случай Христосъ прѣдставя духовния принципъ у човѣка, т. е. неговата душа. Прѫчкитѣ пъкъ сѫ физическиятъ свѣтъ.

Затова Христосъ казва: „Всички прѫчки, т. е. всички части вънъ отъ общия организъмъ, умиратъ“. Докато прѫчкитѣ сѫ на мѣстото си, т. е. на лозата, тѣ иматъ цѣна. Докато окото е на мѣстото си, то има цѣна. Докато косъмътъ е на мѣстото си, той е независимъ; единъ день, когато косъмътъ каже, че е свободенъ, че може да живѣе самъ, той вече изгубва своята независимость. Значи, въ свѣта има два вида свободни хора: еднитѣ иматъ свободата на коловетѣ, а другитѣ — свободата на растенията. Колътъ е свободенъ, той нѣма никакви страдания, но сѫщеврѣменно той изгнива, въ него нѣма никакъвъ животъ, никакво растене. Нѣкой казва: не може ли безъ страдания въ този животъ ?— И безъ страдания може, но тогава човѣкъ трѣбва да бѫде въ положението на колъ. Обаче, животътъ на растенията е съзнателенъ; въ тѣхъ има страдания, но има и растене.

Нѣкой казва: дотегнаха ми страданията. Питамъ: кой животъ искашъ тогава? Ако искашъ живота на кола, ще сѣдишъ въ земята безъ да се помръдвашъ. При това ти ще бѫдешъ хубаво боядисанъ, но нито ще давашъ нѣщо отъ себе си, нито ще получавашъ нѣщо отвънъ, докато най-послѣ изгниешъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, когато искатъ животъ безъ страдания! Има животъ безъ страдания, но той е животъ на смъртьта. Органическиятъ животъ, въ който има страдания, е животъ на растене. Въ растенето вече има прояви на висша любовь, чрѣзъ която хората се опознаватъ. Ние сме дошли на земята да се срѣщнемъ, да се опознаемъ съ своитѣ приятели. При сегашното развитие на човѣчеството, хората не могатъ да се срѣщатъ и опознаватъ на небето, затова дохождатъ на земята, да се създаватъ връзки между душитѣ.

Като се срѣщнете и си поговорите приятелски и любовно, като създадете правилни връзки помежду си, вие можете вече да отидете на небето, а можете, ако искате, и за въ бѫдаще да останете на земята да си поживѣете още малко. Ако не искате повече да останете на земята, ще ви изпратятъ въ другъ, нѣкой свѣтъ, тамъ да търсите други свои приятели.

Казвате: ние трѣбва да любимъ БОГА! — Какъ ще Го любите? Вие трѣбва да знаете, че БОГЪ се проявява въ цѣлокупния животъ, въ всички живи сѫщества. Затова, срѣщнете ли нѣкой вашъ приятель, вие трѣбва да намѣрите въ него поне една хубава, красива чърта, която прѣдставя Божесвеното въ него. За да познаете БОГА въ всички Негови прояви, вие трѣбва да обходите цѣлия Козмосъ, цѣлата Вселена.

Казвате: колко врѣме ще трае тази обиколка изъ Вселената? — Вѣчностьта е прѣдъ васъ, нѣма защо да се безпокоите, дали ще имате врѣме, или не. Вие ще минавате прѣзъ всички форми на минералното, на расителното, на животинското царства, докато дойдете до положението на човѣкъ. Отъ това послѣдно положение вие ще минете и прѣзъ по-високи фази, ще минете прѣзъ всички по високи форми на Битието. Наука е това! Нѣкой ще каже: нима и прѣзъ формата на свинята ще минемъ? — Какво отъ това, ако трѣбва да минете и прѣзъ формата на свинята? — Тя е отвратително, нечисто животно! Питамъ: ако намирате, че свинята е толкова нечисто животно, защо я ядете?

Ако нѣкому кажатъ, че е свиня, той се обижда. Защо? Ако понятието свиня е толкова обидно, какво търси свинята между васъ? Защо ходите по три пѫти на день въ кочината да я храните? Щомъ става въпросъ да отглеждате свинята и да се ползувате отъ месото ѝ, вие се радвате, казвате: прасенцето ми! Когато нарекатъ нѣкого свиня, съ това искатъ да му кажатъ, да не бѫде толкова глупавъ и нечистъ като свинята; когато нарекатъ нѣкого волъ, съ това искатъ да кажатъ, че този човѣкъ има рога, съ които си служи; когато нарекатъ нѣкого конь, това показва, че този човѣкъ има копита, съ които рита. Какво правятъ съ вола, който боде и съ коня, който рита? — Впрѣгатъ ги и ги пращатъ на работа. Станатъ ли коньтъ и волътъ разумни, даватъ имъ свобода. Тъй щото, говорите ли за човѣка, въ пѫлния смисълъ на думата, той не трѣбва да бѫде нито свиня, която по цѣлъ день да рови, нито волъ, който да боде, нито конь, който да рита. Човѣкъ трѣбва да бѫде разумно сѫщество!

Съврѣменнитѣ хора, обаче, като се натъкватъ на положения, да разрѣшаватъ въпроситѣ за другитѣ сѫщества, тѣ казватъ: волъ е това, той трѣбва да се впрѣга на работа! Конь е това, той трѣбва да се езди, да се впрѣга въ кола, да работи на господаря си! Казвамъ: така е, волътъ и коньтъ трѣбва да се впрѣгатъ на работа; ами човѣкъ какво трѣбва да прави? Споредъ васъ, хората трѣбва да се занимаватъ съ разрѣшението на сериозни въпроси. И наистина, хората засѣдаватъ въ камаритѣ, разрѣшаватъ различни въпроси, но въпрѣки това тѣ страдатъ повече и отъ животнитѣ. Ученитѣ хора, философитѣ, напримѣръ, искатъ да изправятъ, както своя животъ, така и живота на другитѣ хора, но не могатъ да намѣрятъ естественъ начинъ за това изправяне.

Днесъ хората се биятъ на бойното поле, чупятъ краката и рѫцѣтѣ си, а на другия день пращатъ своитѣ ранени по болницитѣ, дѣто имъ правятъ изкуствени рѫцѣ и крака — лѣкуватъ ги. И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора се хвалятъ съ своята наука и казватъ: много е напрѣднала науката днесъ! Тя ни дава начини, да правимъ гумени крака и рѫцѣ на пострадалитѣ отъ войната, и то такива крака, които не могатъ да се различатъ отъ естественитѣ. Ние благодаримъ за тия гумени рѫцѣ и крака. Истински ученъ е този, който може да вземе краката на нѣкой осѫденъ на обѣсване и ги присади върху тѣлото на човѣкъ безъ крака. Инвалидътъ, на когото липсватъ два крака, ще каже на разбойника, когото осѫждатъ на смърть: приятелю, ако искашъ, услужи ми съ твоитѣ крака слѣдъ обѣсването ти. Твоитѣ крака и така ще бѫдатъ осѫдени на изгниване, дай ми възможность да си послужа съ тѣхъ! По този начинъ и ти ще имашъ дѣлъ въ моя животъ.

Казвате: това е жестоко нѣщо! Значи, да обѣсите единъ човѣкъ и да му се отнеме цѣлия животъ, това не било жестоко, а да му отнемете двата крака слѣдъ неговото обѣсване, това било жестоко, Ако прѣстѫпникътъ даде двата си крака на единъ праведенъ човѣкъ, ще изгуби ли нѣщо? — Нищо нѣма да изгуби. Праведниятъ врѣменно само ще си услужи съ двата крака на прѣстѫпника, и послѣ ще му ги върне. При това, прѣстѫпникътъ ще се ползува отъ живота на праведния.

Христосъ казва, че пръчкитѣ съ излѣзли отъ лозата. Слѣдователно, лозата е дала животъ на пръчкитѣ. Значи, когато хората дойдатъ до вѫтрѣшно разбиране на великата духовна наука, т. е. до науката на великата разумна природа, или до Божествената наука, тѣ ще разбератъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Подъ думата БОГЪ съврѣменнитѣ хора не изразяватъ нѣкаква дѫлбока идея. Тази дума днесъ е изгубила своя вѫтрѣшенъ смисълъ. Прѣди всичко тѣ търсятъ БОГА вънъ отъ себе си, когато БОГЪ вънъ отъ човѣка не сѫществува. Вънъ отъ човѣка БОГЪ нищо не прѣдставлява. Каже ли нѣкой, че разбира БОГА вънъ отъ себе си, това показва, че той самъ е вънъ отъ БОГА. Нѣкой казва: азъ изпѫдихъ БОГА отъ себе си. Това показва, че той самъ е изпѫденъ отъ БОГА, а мисли, че е изпѫдилъ БОГА отъ себе си. БОГЪ сѫществува и вънъ отъ насъ. Кога? — Когато човѣкъ познае БОГА въ себе си, той ще Го познае и вънъ отъ себе си. Тогава вече има смисълъ да казва той, че БОГЪ е навсѣкѫдѣ, т. е. и вънъ, и вѫтрѣ въ човѣка. Тъй щото, ние трѣбва да имаме правилна идея за БОГА. Ние живѣемъ въ Него, и Той живѣе въ насъ. Това значи: животътъ на всички сѫщества се опрѣдѣля отъ БОГА. Слѣдователно, когато хората казватъ, че ние сме вънъ отъ БОГА, и Той е вънъ отъ насъ, това сѫ идеи, които могатъ само да заблудятъ човѣка, но не и да го просвѣтятъ. И затова съврѣменнитѣ хора съ придали на БОГА качества, каквито тѣ познаватъ въ себе си, но този образъ за БОГА е тѣхенъ личенъ образъ.

Този не е истинскиятъ БОГЪ, Който непрѣстанно работи въ тѣхъ. Божествениятъ животъ въ човѣка постепенно руши всички криви идеи, всички неправилни връзки, а създава прави идеи, прави, хармонични връзки, които го довеждатъ до правилно разрѣшение на важнитѣ проблеми въ живота.

Христосъ казва: „Всѣка прѫчка, която не дава плодъ, Отець ми я отрѣзва; и всѣко дърво, което Отець ми не е насадилъ, ще се изкорени“. Това значи: всѣка идея, всѣка връзка, всѣко желание, които не сѫ въ съгласие съ БОГА, ще се разрушатъ, ще изчезнатъ. Отъ тѣхъ ще останатъ само нѣкои нѣща, които ще говорятъ за нѣкогашното тѣхно величие. Тѣ ще прѣдставятъ нѣщо подобно на разкопкитѣ, които и до днесъ продължаватъ да правятъ въ Египетъ, въ Америка, въ Африка и другадѣ. Тѣзи разкопки говорятъ за сѫществуването на нѣкаква велика култура, отъ която днесъ намираме само останки. Тази велика култура на миналото днесъ лѣжи дѫлбоко заровена въ недрата на земята.

И други култури има заровени въ Великия Тихи океанъ, както и въ Атлантическия океанъ, и отъ тѣхъ намираме отъ врѣме на врѣме само извѣстни останки. Кои сѫ причинитѣ за пропадането на тия култури? Невидимиятъ свѣтъ е рѣшилъ днесъ да възстанови тѣзи култури, понеже тѣ сѫ изкупили вече своитѣ грѣхове. Тѣзи култури отново ще придобиятъ своята свобода, както едно врѣме руситѣ дойдоха да освободятъ българитѣ отъ турското робство.

Казвате: кое може да възстанови свободата на хората? Науката, религията сѫ въ сила да възстановятъ свободата на всѣки, който искрено я търси. Обаче, ние говоримъ за Божествената наука и за онази религия, която не почива на никакви догми и правила, но която се диктува отвѫтрѣ, отъ онѣзи закони, които БОГЪ е написалъ въ душата на човѣка още въ врѣмето на неговото сѫздаване.

Казвате: като умремъ, тогава ще бѫдемъ свободни. Това не е свобода. Ние не говоримъ за свобода и за религия, които могатъ да дойдатъ, слѣдъ като човѣкъ умре. Не, човѣкъ трѣбва да се освободи, докато е живъ, а не слѣдъ смъртьта си. Живиятъ човѣкъ е свободенъ, а мъртвиятъ нѣма никаква свобода. Може ли да се нарече свобода положението, когато смъртьта дойде, вѫрже човѣка и го носи, дѣто тя намира за добрѣ? Ако хората се надѣватъ да бѫдатъ свободни слѣдъ смъртьта си, тогава тѣ иматъ голѣма вѣра въ нея.

Наистина, съврѣменнитѣ хора иматъ голѣма вѣра въ смъртьта. Като дойде при нѣкой боленъ, тя го вѫрзва добрѣ, хваща го въ рѫцѣтѣ си и го занася въ ада, дѣто прави съ него, каквото иска. Тя направи сѫщото и съ Христа: хвана Го, завърза рѫцѣтѣ Му, заведе Го въ ада и Го прѣдаде въ рѫцѣтѣ на дявола. Тамъ Го посрѣщнаха съ викове, съ любопитство, всички искаха да видятъ, кой е този, който се заема съ реформирането на свѣта. Още съ влизането на Христа въ ада, бомби започнаха да пукатъ, разтвориха се вратитѣ, и въ скоро врѣме адътъ се изпраздни.

Това значи пробуждане на Божественото съзнание у човѣка. Има моменти, когато у човѣка се пробужда мощното, великото, Божественото, и той знае, че е по-силенъ отъ окрѫжаващитѣ. И тогава силата на човѣка не се заключава нито въ богатството, нито въ знанието му, но той поставя своята сила въ упованието си на БОГА, въ връзката си съ Него. Това значи: когато съзнанието на човѣка стане едно съ съзнанието на БОГА, той е силенъ; когато животътъ на човѣка стане едно съ живота на БОГА, той е силенъ и когато тѣлото на човѣка стане едно съ тѣлото на БОГА, той е здравъ. И слѣдъ всичко това хората ще търсятъ БОГА на небето. Кой човѣкъ е виждалъ небето? Кой знае, какво прѣдставлява небето? Прѣди всичко, това, което хората наричатъ небе, не е никакво небе. И човѣкътъ, когото виждате отвънъ, не е никакъвъ човѣкъ. Това е само сѣнката на човѣка.

Питамъ: кои сѫ отличителнитѣ чърти на човѣка? Допуснѣте, че имате двама приятели: единиятъ красивъ, добрѣ облѣченъ, богатъ, а другиятъ — грозенъ, бѣденъ, простичко облѣченъ. Вие отивате на гости при своя богатъ приятель, и той като ви види, веднага ви запитва: кога дойде, приятелю, и кога ще си отивашъ? Ако забѣлѣжи, че вие имате намѣрение да останете нѣколко дни на гости при него, той започва да се извинява, че жена му не е разположена, че дѣцата му не сѫ здрави, и затова не ще може да ви задържи у дома си. Вие казвате: правъ е човѣкътъ, азъ не съмъ дошълъ на добро врѣме. Другъ пѫть ще го посѣтя. Отивате слѣдъ това при бѣдния си приятель.

Той ви приема любезно, разположено, поканва ви да си хапнете, каквото БОГЪ далъ, и слѣдъ това, макаръ, че нѣма библиотека на разположение, но изважда една отъ своитѣ, ограничени на брой, книжки и започва по нея да ви разправя, какво е челъ, какви въпроси го интересуватъ въ живота и т. н. Както виждате, единиятъ приятель се отличава отъ другия главно по ума си, по доброто си сърдце. Тѣзи сѫ отличителнитѣ качества на човѣка. Умниятъ човѣкъ никога не търси погрѣшкитѣ на хората; той търси само тѣхнитѣ добродѣтели. Слѣдователно, два начина има, по които хората могатъ да постѫпватъ. Който е колъ, той ще търси погрѣшкитѣ на хората; който е растение, той ще търси добродѣтелитѣ на хората. Нѣкой казва: нима не трѣбва да се вглеждаме въ погрѣшкитѣ на хората? Питамъ: какво спечелихте, слѣдъ като цѣли 8,000 години се вглеждахте въ погрѣшкитѣ на хората? Търсѣте добродѣтели у хората, както търсите скѫпоцѣннитѣ камъни въ земята! Колкото по-голѣми добродѣтели намирате, толкова и вие ставате по-богати. Намѣрите ли малки люспици отъ добродѣтелитѣ, радвайте се и на тѣхъ, но търсѣте голѣми добродѣтели.

Казвамъ: въ всички съврѣменни хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ къмъ търсене лесния пѫть. Наистина, животътъ на кола е по-лесенъ, отколкото живота на растението, но въ кола нѣма прогресъ, нѣма развитие. Колътъ иска само да се одѣла, да се боядиса, да се забие въ земята и съ това работата около него се свършва. Обаче, не е така и съ растението, Растението трѣбва да се посади, да се прѣкопае, полива, обработва, да се пази отъ паразити и т. н.

Сѫщото може да се каже и за добродѣтелитѣ: за развитието на една добродѣтель се изисква работа, грижи, вѫтрѣшни усилия. Христосъ слѣзе на земята отъ невидимия свѣтъ, да направи едно добро на човѣчеството, но трѣбваше поть отъ кръвь да потече отъ лицето му, докато го направи. И при това казватъ, че Христосъ билъ великъ, всесиленъ човѣкъ. Да, великиятъ, мощниятъ Христосъ трѣбваше дѫлго врѣме да се моли, докато успѣе въ работата си. Казвате: защо трѣбваше да се моли Христосъ? Не бѣше ли достатъчно да каже само една дума, и всичко, каквото желаеше, да стане? Думата „молитва“ подразбира разговоръ. Чрѣзъ молитвата Христосъ влизаше въ великъ разговоръ съ невидимия свѣтъ, съ всички висши иерархии въ него и съ БОГА. Чрѣзъ молитвата прѣдадоха на Христе единъ великъ урокъ, който трѣбваше да научи още на Земята. Всичко, каквото Той прѣживѣ на земята, бѣше прѣдметно обучение за Него. Просвѣтенъ умъ имаше Христосъ, но при все това поть отъ кръвь трѣбваше да потече отъ лицето Му, докато научи този великъ урокъ, докато се роди въ Него една велика идея. Мнозина мислятъ, че Христосъ трѣбваше да моли Бога за отмѣнение на своята сѫдба. Не, Той трѣбваше да рѣши задачата си, да намѣри най-правилния методъ за нейното рѣшение. И наистина, Христосъ разбра, че единствениятъ пѫть, чрѣзъ който човѣчеството може да се спаси, е законътъ на Любовьта. Вложи ли се Любовьта въ цѣлокупния животъ, като сила, която е въ състояние да помага при развитието на всички способности и дарби въ човѣка, работитѣ му ще се уредятъ.

Ако ученикътъ, търговецътъ, свещеникътъ, земледѣлецътъ, професорътъ вложатъ Любовьта, като начало на своя животъ, всичкитѣ имъ работи ще се развиватъ съ успѣхъ. И тогава търговецътъ нѣма да бѫде най-богатъ човѣкъ въ свѣта, но ще бѫде щастливъ; ученикътъ нѣма да свърши съ отличие, но ще бѫде добъръ и примѣренъ; професорътъ нѣма да бѫде най-ученъ човѣкъ, но каквото научи, ще го помни, ще го прилага въ живота си. Влѣзе ли Любовьта въ живота на хората, тѣ ще вървятъ отъ сила въ сила, отъ слава въ слава, и дѣятелностьта имъ ще се увеличава.

Сега, ние не проповѣдваме любовь, която се топи и изчезва. Любовь, която се топи и изчезва, ние наричаме захарна. Такава любовь мухитѣ я изяждатъ и водата я разтопява. Тъй щото, ако се оплаквате, че сте изгубили любовьта си, вие трѣбва да отидете въ нѣкой кошеръ, тамъ да я търсите. И пчелитѣ обичатъ вашата любовь. Обаче, тази Любовь, за която ние говоримъ, нито пчели я ядатъ, нито вода я разтопява. Гвоздеитѣ, отъ които е скованъ съврѣменниятъ свѣтъ, сѫ направени отъ захарна любовь. И затова, когато кажемъ, че съврѣменниятъ свѣтъ ще се измѣни, ние подразбираме, че тѣзи гвоздеи ще се измѣнятъ. Пчелитѣ ще изядатъ тѣзи гвоздеи, съврѣмениятъ свѣтъ ще се разложи, и отъ него нищо нѣма да остане. По сѫщия начинъ, когато заровятъ човѣка въ гроба, той не изгнива, не се стопява, но червеитѣ го изяждатъ. Вие казвате, че човѣкъ се стопява въ гроба. Не, само захарьта се топи. Тогава, какъ е възможно едно организовано сѫщество, съставено отъ множество органически вещества, каквото прѣдставя човѣкътъ, да се стопи?

Идеитѣ на съврѣменния свѣтъ не трѣбва да бѫдатъ повърхностни, защото, каквото човѣкъ мисли, такъвъ става. Мнозина казватъ: нашата работа се свърши вече. Щомъ мислите така, дѣйствително и вашата работа ще се свърши. Като се говори, че човѣкъ изчезва, че се стопява, това се отнася само до формата. Наистина, щомъ човѣкъ свърши капитала си, като търговецъ, работата му се свършва, и ако не може да се продължи повече, той трѣбва да стане слуга на нѣкой богатъ търговецъ. Това се отнася и до учения човѣкъ. Щомъ неговата наука повече не го задоволява, той трѣбва да отиде при нѣкой виденъ професоръ, като слуга, и отъ него да се учи. Имате ли новия животъ въ себе си, вие можете да станете ученикъ на великия професоръ въ живота.

И тъй, щомъ разберете смисъла на стиха: „Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ“, ще видите, че той се отнася до напрѣдналитѣ ученици. Азъ разглеждамъ думата душа въ широкъ смисълъ. Напрѣднала душа е тази, съзнанието на която е пробудено. Човѣкъ съ пробудено съзнание е готовъ на всички жертви, на всички разумни опити. Когато се прави нѣкакъвъ духовенъ опитъ, отъ него може да има само печалба, а никаква загуба. Печалбата въ живота се заключава въ придобиване на души. Спечелите ли единъ или двама приятели, вие сте най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта; нѣмате ли приятели, вие сте най-бѣдниятъ човѣкъ. Ако нѣмате приятели, какво ще кажете на Господа, когато отидете единъ день при Него? Ще кажете: азъ се оженихъ, имахъ три-четири дѣца, които изучихъ. На какво ги научи? — Учихъ ги въ училищата, свършиха университетъ, оставихъ имъ наслѣдство, и сега живѣятъ като културни хора.

Мислите ли, че затова ще получите похвала отъ Господа? Другъ може да каже: баща ми и майка ми минаваха за религиозни, вѣрваха въ БОГА, въ духовния свѣтъ, но научно не разбираха живота. Добрѣ, че ми оставиха богатство, да поживѣя охолно, както азъ разбирамъ, а тѣхъ — БОГЪ да ги прости! Мислите ли, че този човѣкъ е разбралъ нѣщо отъ живота? Значи, този синъ е доволенъ отъ баща си и майка си само заради това, че му оставили наслѣдство и слѣдъ това казва: БОГЪ да ги прости! БОГЪ да ги прости, но кога? Ако сѫ те научили да познавашъ БОГА, да живѣешъ въ свѣтлина. Иначе, тѣ не сѫ изпълнили своята задача.

Прѣдставѣте си, че вие имате двама добри приятели. Единиятъ отъ тѣхъ ви купува билетъ отъ сто лева и ви завежда на театъръ, да гледате нѣкаква нова пиеса. Вториятъ пъкъ ви завежда въ една добра гостилница, дѣто ви угощава. Вие се нахранвате хубаво и излизате доволенъ. Кой отъ двамата приятели е постѫпилъ по-разумно? Или, ако единиятъ приятелъ ви купува лотариенъ билетъ отъ 500 лева, за най-голѣмата печалба, отъ 100,000 лв. Вие сѣдите и очаквате деня, когато ще се тегли лотарията и си казвате: дано спечеля! „Трай коньо, за зелена трѣва“! Вториятъ приятель пъкъ изважда една сума отъ касата си и ви завежда на пазаря, да ви купи дрѣхи и обуща. Кой отъ двамата е постѫпилъ по-разумно? — Вториятъ. Съврѣменнитѣ хора постѫпватъ като първия приятель, подаряватъ си лотарийни билети и очакватъ щастието да дойде.

Професорътъ купува лотариенъ билетъ, очаква единъ день да стане виденъ, да се прослави въ цѣла Европа. Поетътъ сѫщо купува лотариенъ билетъ, издава съчиненията си и очаква удобрение отъ хората, тѣ да го признаятъ за великъ поетъ. Изобрѣтательтъ открива нѣщо, т. е. и той си купува лотариенъ билетъ, очаква вѣстницитѣ да се произнесатъ за неговото изобрѣтение. Ученикътъ отива въ училище, и той носи лотариенъ билетъ, очаква да се изучи, дано науката спаси човѣчеството и внесе редъ и порядъкъ въ него. Питамъ: какво сѫ придобили съврѣменнитѣ хора отъ лотарийнитѣ билети? За човѣка е важно това, което въ даденъ моментъ той знае и може да приложи, да види, какви резултати то може да му донесе.

Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е слабъ, има условия да заболѣе отъ нѣкаква опасна болесть. Всички го съвѣтватъ да се лѣкува, да се покаже на добри лѣкари, но той нѣма срѣдства. Какво трѣбва да прави? Дохожда при него единъ ученъ човѣкъ и му казва: азъ имамъ една рецепта, която, ако приемешъ съ вѣра, тя ще те освободи отъ болестьта. Каква е тази рецепта? — Всѣка сутринь, прѣди ядене, ще изпивашъ по три глътки вода. Какъ? — Ще постѫпишъ по слѣдния начинъ: ще потопишъ тритѣ си пръста въ чашата съ вода, ще я поразбъркашъ малко и ще глътнешъ три пѫти. Този човѣкъ гледа, съмнява се и си казва: каква ли ще е тази рецепта? Каквато и да е рецептата, изпѫлни я. Щомъ почувствувашъ подобрение, направи опита нѣколко пѫти и ще видишъ, че тази вода дѣйствува. Тритѣ пръста, поставени въ водата, прѣдставятъ три извора.

Какво ще кажете, ако този човѣкъ слѣдъ една година се поправи, започне да мисли правилно, дробоветѣ му се възстановяватъ и отъ посрѣдственъ човѣкъ, той става здравомислещъ, солиденъ човѣкъ? Тази рецепта реална ли е или прѣдставлява нѣкаква измама? Питамъ: като ходите да проповѣдвате на хората, носите ли тия чашки съ себе си? Вие казвате: Повѣрвай въ Господа Исуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ! Не, така не се проповѣдва. Нѣма какво да говорите на хората да вѣрватъ въ Господа, но турете тритѣ си пръста въ чашата съ вода и дайте имъ да пиятъ. Тѣ ще пиятъ, вие ще поставяте тритѣ си пръста, докато най-послѣ хората напѫлно оздравѣятъ. Който е опиталъ тази вода, само той може да каже, че има Господь и вѣрва въ Него. Казвате: такъвъ човѣкъ омагйосва. Кой отъ васъ не е омагйосанъ? Като спите вечерь, не сте ли омагйосани? Кога ставатъ магиитѣ? — Вечерь, като спите. Магиитѣ ставатъ вечерь, кражбитѣ ставатъ вечерь, прѣстѫпленията ставатъ вечерь. Питамъ: ангелитѣ спятъ ли тогава? — Ангелитѣ никога не спятъ, но хората спятъ. Защо хората спятъ? — Защото служатъ на себе си. Тѣ служатъ на старата философия, споредъ която считатъ, че първо трѣбва да помогнатъ на себе си, да задоволятъ всички свои желания, и ако имъ остане врѣме, тогава ще помогнатъ на другитѣ хора. Тази философия се проповѣдва и подържа отъ хиляди години насамъ. Донѣкѫдѣ тя е права, но понеже БОГЪ царува на небето и на земята, прѫчката нѣма защо да се грижи за своя животъ. Ако тази философия не търпи нѣкаква промѣна, тогава направѣте опита да отрѣжете една прѫчка отъ лозата и вижте, може ли тя сама да оправи работитѣ си.

Слѣдъ всичко това ще дойдатъ философитѣ и ще започнатъ да убѣждаватъ хората, че ако се насади тази прѫчка въ земята, тя отново ще може да поникне. Така е, може да поникне, но ако тя се посажда десеть пѫти и отново пониква, най-послѣ, тя ще се изроди. Слѣдъ десеть посаждания прѫчката вече се прѣвръща въ колъ. Този е неестественъ пѫть на присаждане. Единствениятъ естественъ пѫть на присаждане е чрѣзъ сѣмка. Стане ли присаждането съ калемъ, съ присадка, въ края на краищата, се дохожда до израждане. При сегашнитѣ условия присаждането е необходимо, но когато се дойде до истинския животъ, човѣкъ трѣбва самъ да излѣзе отъ Божествената сѣмка. Божественото запазва своитѣ качества и въ корена, и въ стъблото, и въ клонетѣ. Когато присаждатъ съ калемъ, присадката е Божествена, а въ останалитѣ части на дървото има и човѣшко, и животинско.

Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“. Той подразбира великия Божественъ животъ въ насъ. Когато става въпросъ за организация, това подразбира Божествения животъ. Само той е организиранъ. Животинскиятъ, както и човѣшкиятъ животъ още не сѫ организирани. Нѣкога човѣкъ е готовъ да се бори, да се състезава. Това е животинското въ него. Нѣкога пъкъ е крайно инертенъ. Това съ двѣ крайности, два полюса въ него, които показватъ, че той се движи въ двѣ противоположни посоки: къмъ небето и къмъ земята. Такъвъ е животътъ на растенията. Истинскиятъ животъ е Божествениятъ, който трѣбва да организира въ себе си човѣшкия, животинския, както и този на растенията и да използува тѣхната сила.

Това подразбира Христосъ подъ думитѣ: „Безъ мене нищо не можете да направите“. Може ли дѣтето безъ майка си? — Безъ майка дѣтето не може да расте. Това, което днесъ дѣтето взима отъ майка си, отникѫдѣ другадѣ не може да го придобие. Това, което дѣтето взима отъ баща си, отникѫдѣ другадѣ не може да го придобие. Тъй щото, качествата, които сега имаме, ние сме ги придобили отнѣкѫдѣ. Човѣкъ все трѣбва да има майка и баща, независимо отъ това, дали тѣ сѫ видими, или невидими. Човѣкъ все трѣбва да има единъ изворъ, отъ който да черпи. Майката, бащата трѣбва да бѫдатъ свещени за насъ. Този е смисълътъ на Христовитѣ думи: „Който се откаже отъ мене и не иска да приложи моето учение, той ще се отрече отъ лозата, и смъртьта неизбежно ще дойде.“

Казвате: религия, наука е необходима за хората. Подъ думата „религия“ ние разбираме миръ, къмъ който всѣка душа се стреми. Придобие ли този миръ, душата се освобождава и се връща при своитѣ. Ние наричаме съврѣменнитѣ хора затворници. Какво очакватъ затворницитѣ? — Да се освободятъ отъ затвора, да се освободятъ отъ букаитѣ, да се освободятъ отъ пазачитѣ, да излѣзатъ вънъ, да придобиятъ свобода и просторъ. Съврѣменнитѣ хора живѣятъ подъ вѣченъ страхъ. Дойде ли нѣкоя болесть, всички се плашатъ да не умратъ. Защо се плашатъ? — Защото ще отидатъ на по-лошо мѣсто. Казано е въ Писанието: Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшницитѣ.“ Значи, човѣкъ не трѣбва да умира, а трѣбва да прѣминава отъ единъ животъ въ другъ, т. е. да прѣминава отъ смърть къмъ животъ.

Мнозина казватъ: като напуснемъ земята, всичко се свършва. Подъ думата „земя“ ние разбираме човѣшкия организъмъ. Иска ли човѣкъ да живѣе дѫлго врѣме на земята, той трѣбва да познава добрѣ законитѣ и силитѣ, които управляватъ неговия организъмъ, Щомъ ги познава, той ще може да влада материята; щомъ влада материята, той ще влада и себе си; щомъ влада себе си, той ще влада и надъ всички болести, ще може да прѣодолява всички мѫчнотии, ще може да се справя съ всички противорѣчия въ живота. Днесъ хората страдатъ отъ различни болести, и като не знаятъ причинитѣ за тѣхното появяване, не могатъ да се лѣкуватъ. Причинитѣ на болеститѣ сѫ психически. Запримѣръ, причината на тумора се крие въ извратяване проявитѣ на Любовьта. Яви ли се у човѣка алчность, това показва, че извѣстенъ брой клѣтки отъ организма се диференциратъ, искатъ да живѣятъ самостоятелно, да не се подчиняватъ на общия редъ въ организма. По този начинъ тѣ създаватъ свое собствено жилище, като образуватъ нова държава, съ свободно управление. Така работятъ тѣ дни, мѣсеци, години, докато лѣкарьтъ съ своята артилерия дойде срѣщу тия непокорни поданици и започва да ги бомбардира. Нѣкога той успѣва да ги изпѫди навънъ, а нѣкога се явява усложнение, което отправя човѣка на другия свѣтъ. Обаче, има и другъ начинъ на лѣкуване — чрѣзъ присаждане. Както става присаждане въ плоднитѣ дървета, така може да става присаждане и въ организма на човѣка, да се заставятъ соковетѣ да вървятъ нагорѣ. Когато енергиитѣ въ живия организъмъ спиратъ, на мѣстото, дѣто става спиране, се явява извѣстна подутина, която лѣкаритѣ наричатъ туморъ.

Значи, който разбира законитѣ на присаждането, той ще може по единъ или по другъ начинъ да насочи енергиитѣ въ организма да потекатъ и прѣзъ подутината. Щомъ потекатъ и прѣзъ нея, тя напѫлно изчезва. Тъй щото, ако новитѣ клѣтки успѣятъ да взематъ соковетѣ на клѣткитѣ, които образуватъ тумора, той нѣма да има условия за развитие, и напълно ще изчезне. Като говоримъ за растенията и за животнитѣ, ние не сме за тѣхното изтрѣбление, нито за тѣхното чрѣзмѣрно размножение, Тѣ сѫ необходими въ икономията на природата, обаче, тѣхниятъ брой е точно опрѣдѣленъ и не трѣбва нито да се увеличава, нито да се намалява, Сѫществува висша, Божествена математика, която точно опрѣдѣля количеството на растенията и на животнитѣ въ природата. Щомъ е така, тѣ не трѣбва безразборно и безразсѫдно да се унищожаватъ. Днесъ хората колятъ животни, убиватъ ги, кѫсатъ цвѣтя, изсичатъ дървета безразборно, но затова носятъ послѣдствията отъ своитѣ необмислени постѫпки. Запримѣръ, виждате, че нѣкой човѣкъ изсѣкълъ една череша, но не се минава много врѣме, той се спъва, пада на земята и си счупва крака. Той казва: не зная, какво стана, случи ми се голѣмо нещастие. Казвамъ: причината на това нещастие се дължи на отрѣзването на черешата, Позволено е на човѣка да яде череши, тѣ подобряватъ неговото храносмилане, но не е позволено да рѣже самото дърво на черешата.

Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: ако Христосъ е истинската лоза, а хората — пръчкитѣ, защо сѫ толкова хилави, при все, че отъ толкова хиляди години ядатъ грозде отъ тази лоза?

Значи, съврѣменнитѣ хора ядатъ отъ плодоветѣ на тази лоза, но се съмнѣватъ, измѫчватъ се, изпадатъ въ безвѣрие и казватъ най-послѣ: нищо не сѫществува въ свѣта! Животътъ е илюзия, той нѣма никакъвъ смисълъ. Не, въ живота сѫществува нѣщо велико, съзнателно. Вземете, запримѣръ, държавата. Истинската държава прѣдставлява сборъ отъ велики, разумни души, които водятъ съзнателенъ, разуменъ животъ. Членоветѣ на държавата сѫ свързани въ общъ организъмъ, както всички души сѫ свързани съ общия Божественъ организъмъ. Когато се говори за държави, за хора, за животни и за растения, които сѫ изчезнали, ние знаемъ, че сѫ изчезнали само ония отъ тѣхъ, които не сѫ спазили великитѣ Божии закони. Тия пъкъ, които сѫ спазили великитѣ Божии закони, тѣ живѣятъ вѣчно. Затова и Писанието казва: „Грѣшнитѣ ще изчезнатъ отъ лицето на земята“. Това подразбира, че развитието на тия сѫщества ще се прѣкрати, Това не е заплашване. Ние не казвамъ че който не влѣзе въ тази, или въ онази църква, ще изгуби живота си. Само една църква сѫществува въ свѣта, на която всички други сѫщества се подчиняватъ доброволно, безъ насилие. Чрѣзъ насилие никоя черкова, никакво учение не могатъ да спасятъ свѣта. Ако е въпросъ за насилие, и Христосъ можа да спаси свѣта съ насилие. Той не можа ли да дойде съ 12,000 ангели отъ небето и да спаси свѣта? Само единъ ангелъ е въ сила да се справи съ една 20 хилядна армия и да не остави нищо отъ нея. Значи, ако въ единъ легионъ ангели има по шесть хиляди, тогава въ 12 хиляденъ легионъ ангели, ще има всичко 72,000 ангели. При това, ако всѣки ангелъ е въ състояние да се справи съ 150 хиляди души, можете да си прѣдставите, каква сила ще бѫдатъ всички заедно! Обаче, чрѣзъ насилие свѣтътъ не може да се поправи. И затова Христосъ казва: „Чашата, която Отецъ ми даде, да я не пия ли?“

Слѣдователно, първо трѣбва да се даде жертва, а послѣ ангелитѣ да дойдатъ на помощь. Ангелитѣ идатъ съ своята любовь въ помощь на силата. Послѣ ще дойде богатството, вѣрата, честьта. Първиятъ принципъ, който трѣбва да се постави за основа въ живота, е Любовьта. Тя има два израза: висшъ, духовенъ и низшъ, физически. Ако въ духовния свѣтъ човѣкъ не обича всички, Любовьта изчезва. И обратно: ако въ физическия свѣтъ човѣкъ обича всички, Любовьта пакъ изчезва. Значи, въ физическия свѣтъ ще обичате само Едного. Като се говори за висшъ свѣтъ, подразбираме небето, дѣто живѣятъ възвишени и благородни сѫщества. Тѣ сѫ силни, мощни, само съ една рѫка могатъ да дигнатъ земята. Казвате: тия сѫщества иматъ ли опорна точка нѣкѫдѣ? — Иматъ, разбира се. И тѣ се хлъзгатъ по нѣкаква плоскость, както и земята се хлъзга по едно платно. Това, което съврѣменнитѣ учени наричатъ етеръ, е платното, по което земята се хлъзга. Това платно е недѣлимо, нищо не е въ състояние да го скѫса. Тъй щото, колкото и да е тежка земята, това платно никога не може да се скѫса, То не е гладко, не е право обтегнато, но е набраздено, вълнообразно, и по тия вълни, именно, земята се хлъзга. Съ това се обяснява образуването на свѣтлиннитѣ вълни. Когато свѣтлината минава по тѣзи бразди, тя прѣтърпява извѣстно триене, вслѣдствие на което се образуватъ свѣтлиннитѣ вълни. Адептитѣ на науката знаятъ тѣзи нѣща. Тѣ знаятъ, защо платното не се кѫса; тѣ знаятъ, какъ земята е стѫпила върху него и т. н. Единъ день, когато и вие стѫпите върху това платно, ще почувствувате подъ краката си здрава почва, отъ която никой не може да ви помѣсти. Нѣкои учени наричатъ тази почва канара. Какъ се хлъзга земята по това платно, какъвъ е съставътъ на платното, това сѫ отвлѣчени въпроси, които днесъ не могатъ да се разбератъ.

„Азъ съмъ истинската лоза“. Христосъ е самата лоза, а всѣка прѫчка отъ нея прѣдставлява живота на единъ човѣкъ. Когато всички тия прѫчки дойдатъ въ съгласие съ общия животъ на лозата, тѣ ще могатъ да разбератъ живота и на самата лоза. На това основание всѣки отъ васъ ще може да познае и да разбере Бога; той ще може да познае и да разбере Христа. Познаете ли Бога, ще познаете и Любовьта, която нѣма начало, нѣма и край. Казва се, че Богъ е Любовь. Речете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е Любовьта, вие ще се забъркате. Щомъ знаете това, не говорете за Любовьта. Никой нѣма право да пита приятеля си, или кого и да е, обича ли го. Зададете ли такъвъ въпросъ на приятеля си, и любовьта между васъ ще изчезне. Обичате ли нѣкого, и той ще ви обича, нѣма защо да го питате. Мислите ли, че който казва, че ви обича, изказва цѣлата Истина? Какво ви ползува любовьта на нѣкой бѣденъ човѣкъ, който нѣма нито дрехи, нито обуща, а нѣма и пари да се нахрани, както трѣбва? Ако и вие сте бѣденъ, като него, кой кому може да даде нѣщо?

Прѣдставете си, че вие лежите въ нѣкоя болница, Азъ идвамъ при васъ да ви помогна. Като ме видите, вие първо ме запитвате, обичамъ ли ви. Азъ не ви отговарямъ нищо, но ви поглеждамъ само. Не се минава много врѣме, и вие ставате отъ леглото си здравъ, разположенъ. Пакъ питате: обичашъ ли ме? Азъ нищо не ви отговарямъ, но пакъ ви поглеждамъ, и вие се виждате облѣченъ вече съ нови дрехи, освободенъ отъ болничния халатъ. Излизате на двора и пакъ ме питате: обичашъ ли ме? И този пѫть не ви отговарямъ, но вие се намирате прѣдъ богата трапеза, съ хубави ястия.—Обичашъ ли ме? Пакъ мълча. Обаче, вие веднага заспивате и на другия день, като се събудите, виждате, че сте въ дома си, здравъ, веселъ, напълно доволенъ и щастливъ. Казвате: какво стана съ мене? Вчера бѣхъ въ болницата, днесъ съмъ дома си. Сънъ ли бѣше това, което видѣхъ снощи? Дойде при мене единъ човѣкъ, който ми помогна да оздравѣя, Дѣ отиде той? — Този човѣкъ е заминалъ за небето. Той дойде да ви помогне само и си замина.

Казвате: това сѫ илюзии, нѣщо подобно на приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь“. Питамъ: кой отъ васъ не е билъ въ болница? Кой отъ васъ не е билъ въ кальта? Съврѣменнитѣ хора бѣха едно врѣме въ водата, въ видъ на малки или голѣми риби, но днесъ не сѫ вече тамъ. Кой ги извади отъ водата? Едно врѣме съврѣменнитѣ хора бѣха изъ въздуха, летѣха като птици. Кой ги извади отъ тази срѣда? Това може да направи само Онзи, който има магическата прѫчица и може да я управлява. Този Единниятъ и до днесъ маха съ рѫка изъ въздуха, докато извади всички живи сѫщества отъ неблагоприятната за тѣхното развитие срѣда и ги постави въ по-благоприятна. И днесъ всички хора могатъ да кажатъ: не сме вече нито растения, нито риби, нито птици, нито животни, но сме човѣци. Това илюзия ли е?

Казвате: можемъ да умремъ. Питамъ: кой ви внуши тази мисъль? Който люби, той вѣчно живѣе. Има Единъ, Който всѣка сутринь простира рѫцѣтѣ си върху васъ. Ставате ли сутринь, помолете се: „Господи, простри и днесъ рѫката си върху менъ!“ Мнозина се молятъ на Бога да имъ даде богатство, сила, власть и т. н. Не заповѣдвайте, на Бога, но кажете: „Господи, простри рѫката си върху менъ, да придобия малко отъ Твоего знание! Когато бѣхъ въ кальта, Ти ми служеше съ Любовь. По сѫщия начинъ и азъ днесъ ще Ти служа съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Отъ Тебе научихъ великия примѣръ въ живота. Сега разбрахъ смисъла на изречението: „Ти си лозата, азъ — прѫчката“. Отъ днесъ вече тази прѫчка ще дава своя плодъ.

Бесѣда отъ Учителя, държана на 27 мартъ, 1927  г.

Въ г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Лозенитѣ прѫчки.

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ; който прѣбѫдва въ мене, и азъ въ него, той принася плодъ много защото безъ мене не можете нищо да сторите”. Иоана 15:5.

 

Въ този стихъ Христосъ изнася единъ отъ великитѣ закони на органическия свѣтъ, или единъ отъ законитѣ на развитието, или единъ отъ законитѣ на разумнитѣ прояви въ свѣта. Проявитѣ на разумния животъ се заключаватъ въ това, че ние трѣбва да живѣемъ разумно. Истинскиятъ животъ се състои въ разумностьта. Ако е въпросътъ за нѣкакво просто сѫществуване, така живѣятъ и малкитѣ пѣсъчинки, така живѣятъ и малкитѣ капчици, така живѣятъ и цвѣтята, така живѣятъ и дърветата, така живѣятъ и животнитѣ и т. н. Обаче, животъ отъ животъ се различава. Копнежитѣ на човѣшкото сърце ние наричаме копнежи на душата. Никой човѣкъ още не може да опрѣдѣли, какво иска, какво той желае. Въ това отношение човѣкъ може да има днесъ едно желание, утрѣ друго, но въ сѫщность, кой е истинскиятъ копнежъ на неговата душа? Днесъ може да се занимава съ една наука, утрѣ съ друга; днесъ може да е електротехникъ, утрѣ биологъ, химикъ, дрехарь и т. н. Питамъ: какви резултати има отъ тази човѣшка дѣятелность?

 

Да допуснемъ, че вие знаете всичко за малкитѣ бубулечици, за растенията, за животнитѣ, за минералитѣ, питамъ: какво ще ви ползува това знание? Прѣдставете си, че ви оставятъ съвършено самъ на една планета, като нашата зема, и вие имате всички богатства, разполагате съ голѣми знания, питамъ: какво ще ви ползува всичко това? Обаче, това сѫ само прѣдположения. Човѣкъ никога не може да бѫде самъ. Немислимо е човѣкъ да бѫде самъ въ свѣта! Това сѫ само хипотези, прѣдположения. Човѣкъ има хиляди клѣтки въ себе си, хиляди желания, вслѣдствие на което той никога не може да бѫде самъ. Че не може да бѫде самъ, се вижда по това, какво въ извѣстни случаи той е недоволенъ. Значи, ако бѣше самъ, той трѣбваше да бѫде доволенъ. Щомъ не е доволенъ, това показва, че въ него има другъ нѣкой, който е недоволенъ.

 

Христосъ изнася единъ законъ, който изразява съ думитѣ: „Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ.” Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да се постави въ живота си въ положението на прѫчка върху тази лоза и да знае нейнитѣ закони. Народитѣ на изтокъ си служатъ съ съкратена, съ образна рѣчь. Лозата, въ този случай, е образъ. Ако разбирате отношенията на нѣщата, вие ще видите, че лозената прѫчка съдържа въ себе си повече нѣща отъ самото грозде. Било е време, когато гроздовиятъ сокъ не е ферментиралъ. Било е време, когато крушитѣ не сѫ гниели и бубулечици не сѫ ги наяждали, както днесъ. Било е време, когато зимѣ водата не е замръзвала. Откакъ водата започнала да замръзва, и животътъ се е измѣнилъ. Казвате: водата замръзва при 0°. Ученитѣ хора не сѫ разрѣшили напълно този въпросъ. Тѣ казватъ, че водата замръзва, когато се намали топлината й. Значи, на леда липсва топлина.

 

Отъ цитирания стихъ се вижда, че всѣка лозена прѫчка има отношение къмъ самата лоза. Ако тази прѫчка прѣбѫдва на лозата, тя ще бѫде почитана, ще дава плодъ и отъ този плодъ ще се оцѣнява. Слѣдователно, по отношение на цѣлокупния животъ, човѣкъ прѣдставлява малка лозена прѫчица. Докато прѣбѫдва на великия организъмъ, той ще има миръ въ себе си, отъ нищо нѣма да се безпокои. Когато казваме, че човѣкъ не трѣбва да се безпокои, ние подразбираме, че той е клонъ или прѫчка отъ нѣкоя лоза. Щомъ е така, той нѣма защо да се безпокои, какво ще стане съ него. Каквото стане съ лозата, това ще стане и съ прѫчкитѣ. Нѣкой казва: какво ще стане съ мене? Питамъ: ти прѫчка ли си, клонче ли си, или листъ отъ нѣкое дърво? Ти кракъ ли си, или рѫка отъ нѣкое животно? Ако си нѣщо подобно, работата ти е осигурена. Ако пъкъ си специфично лозова прѫчка, работата ти пакъ е осигурена. Съвременнитѣ лозари, които изучаватъ модерното лозарство, рѣжатъ прѫчкитѣ на лозитѣ на общо основание. Тѣ казватъ: тази прѣчка трѣбва да се отрѣже. Тѣ рѣжатъ по своему, като оставятъ по едно, по двѣ, най-много по три очи на лоза. Обаче, това не е правилно.

 

Сега, като говоримъ за лозената прѫчка, ние разбираме единството, което сѫществува въ вѫтрѣшния свѣтъ. Ако се зададе въпросътъ, каква нужда има човѣкъ отъ дѣсната, или отъ лѣвата си рѫка, какво може да се отговори? Човѣкъ никога не е билъ и не може да бѫде съ една рѫка по слѣднитѣ съображения: има служба, която дѣсната рѫка по никой начинъ сама не може да извърши. Запримѣръ, ако горната частъ на дѣсната рѫка е нечиста, тя сама не може да се измие, затова лѣвата рѫка трѣбва да й дойде на помощь. Това пъкъ, което дѣсната рѫка сама може да направи, лѣвата рѫка и да й дойде на помощь, нищо нѣма да я ползува. Сѫщото може да се каже и за лѣвата рѫка. Обаче, работятъ ли и двѣтѣ рѫцѣ заедно, тѣ усилватъ своята дѣятелность. Слѣдователно, има една специфична работа, която всѣки човѣкъ самъ може да извърши. Никой другъ не е въ състояние да го замѣсти. Това е правило. Голѣмо разнообразие има въ природата! И когато казваме, че всѣки човѣкъ е на мѣстото си, подразбираме, че той извършва една специфична служба; измѣсти ли го нѣкой отъ мѣстото му, голѣма дисхармония ще настане въ природата.

 

Христосъ казва: „Сухитѣ прѫчки, които не даватъ плодъ, се отрѣзватъ, и на тѣхно мѣсто се посаждатъ други”. Слѣдъ всичко това съвременнитѣ хора казватъ, че иматъ извѣстни вѣрвания, че вѣрватъ въ Бога. Казвамъ: сѫщината на вѣрата не се заключава въ външнитѣ вѣрвания. Ако човѣкъ произнася думата любовь сто пѫти на день, безъ да има любовь въ себе си, какво го ползува тази дума? Ако той цѣлъ день говори за богатства, за правене на кѫщи, за обработване на ниви, а нѣма петь пари въ джоба си, какво го ползуватъ тѣзи прѣдприятия? При такива случаи хората се утѣшаватъ, като казватъ: еволюция е това! Тежки сѫ условията на живота, но все пакъ надѣваме се на бѫдещето: ако не въ този, въ другъ животъ поне ще успѣемъ. Обаче, ние казваме, че животътъ е единъ. Като казваме, че има само единъ животъ, ние подразбираме, че има само едно дърво, а другитѣ дървета сѫ негови части. Има само единъ животъ, и върху този животъ се нареждатъ всички останали животи. Всичко, което ние виждаме на земята, прѣдставлява човѣка, разложенъ на своитѣ части. Минералитѣ, растенията, животнитѣ, това е човѣкътъ, разложенъ на своитѣ части. Слѣдователно, когато изучаваме животнитѣ, ние изучаваме човѣка; когато изучаваме растенията, ние изучаваме човѣка. По тази причина, именно, влѣзете ли въ една страна, по растенията, по животнитѣ, които сѫществуватъ въ нея, вие можете да познаете окрѫжаващитѣ хора и тѣхната култура. Ако влѣзете въ една градина, въ която има само бобъ, какво заключение ще извадите? Ако влѣзете въ една градина, въ която има само царевица, какво заключение ще извадите? Все ще извадите нѣкакво заключение, по-близо или по-далечъ отъ истината. Прѣди повече отъ 25 години въ варненско, въ село Николаевка, тамошнитѣ земледѣлци имаха обичай да сѣятъ само зимница. Тѣ минаваха за аристократи и казваха: царевицата е само за свинетѣ, не е за насъ. Ние не се нуждаемъ отъ царевица. Тѣ даже и лѣтница не сѣеха. Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везиръ-Козлуджа. Населението на тази паланка бѣше гагаузко. Прѣдъ очитѣ на своитѣ съсѣди тѣ минаваха за прости хора, защото сѣеха повече царевица. Обаче, една година житото на старитѣ аристократи отъ Николаевка не стана, и тѣ започнаха да се молятъ за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинетѣ. Оттамъ насетнѣ всѣки земледѣлецъ започна да сѣе по десетина декара царевица. Гладната година ги накара да сѣятъ царевица. Значи, и царевицата е на мѣсто, и тя е необходима за съграждане на човѣшкия организъмъ. Енергията на много растения взима участие при създаване на човѣшкия организъмъ, а отчасти и при създаване на човѣшкия мозъкъ.

 

Слѣдователно, при щателното изучване на растенията, ще видите, че и тѣ се различаватъ едни отъ други по своята интелигентность. Вземете, запримѣръ, бора. Той е духовно растение, което расте нагорѣ конусообразно; подъ него нищо не може да расте. Значи, той не търпи подъ себе си нищо материално. Борътъ казва: който иска да расте, да върви нагорѣ! Нѣма защо подъ мене да растятъ дребосъци и да чуруликатъ птиченца. На наученъ езикъ казано, това означава слѣдното: обикновено висшитѣ духовни енергии използуватъ низшитѣ. Първитѣ изискватъ повече сокове. Ето защо, малкитѣ растения не могатъ да вирѣятъ подъ бора. Слѣдователно, ако бороветѣ въ една страна се изсѣкатъ, това е лошъ признакъ; ако ябълкитѣ въ една страна изчезнатъ, и това е лошъ признакъ. Прѣди години въ цѣла Европа се яви филоксера по лозята. Тя дойде отъ Америка и помете всичко по пѫтя си. Слѣдъ това се обяви всеобщата война. Значи, ако лозата не бѣше заболѣла отъ филоксера, и всеобщата война нѣмаше да дойде. Това показва, че между явленията въ цѣлокупния животъ и природата има тѣсна връзка. Освободете лозата отъ филоксерата, ще видите, че и войнитѣ ще прѣстанатъ. Очистете плоднитѣ дървета отъ гѫсеницитѣ, отъ всички мушици и микроби, които влизатъ подъ кората имъ, ще видите, че страданията въ свѣта ще изчезнатъ. Освободите ли се отъ всички нечистотии въ живота, и работитѣ ви ще тръгнатъ напрѣдъ. Може ли да бѫде здравъ онзи човѣкъ, който никога не мие краката, рѫцѣтѣ, лицето, както и тѣлото си? Не може да бѫде здравъ човѣкъ този, който никога не се мие, не се чисти. Поритѣ на човѣшкото тѣло всѣкога трѣбва да бѫдатъ отворени, тѣ никога не трѣбва да се запушватъ! Поритѣ иматъ една магнетическа обвивка, която трѣбва да се пази. Единъ день, когато хората развиятъ шестото чувство въ себе си, тѣ ще видятъ, че около тѣлото на човѣка има една обвивка. Докато тази обвивка сѫществува, и човѣкъ е здравъ, защото тя регулира топлината на неговия организъмъ. Нѣкога, подъ влиянието на лошия животъ, тази магнетична обвивка около тѣлото на човѣка се разкѫсва, и външнитѣ влияния проникватъ въ него, като създаватъ редъ болести. Тази магнетическа дреха обвива стомаха, дробоветѣ, всички вѫтрѣшни органи въ тѣлото на човѣка, а специално и клѣткитѣ му.

 

И тъй, когато казваме, че трѣбва да бѫдемъ религиозни, духовни, това нѣщо е имало смисълъ нѣкога, въ миналата епоха, за да може по този начинъ да се подържатъ обвивкитѣ на организма винаги здрави. Когато говоримъ за добъръ животъ, ние подразбираме живота на растенията. Човѣкъ не може да бѫде добъръ, ако той не разбира законитѣ за развитието на растенията. Само растенията сѫ добри. Когато говоримъ за твърдость, за устойчивость, ние трѣбва да разбираме качествата на минералитѣ, изобщо, били тѣ обикновени или скѫпоцѣнни. Защо? — Защото тѣ играятъ важна роля въ природата. Съвременнитѣ хора, запримѣръ, разбиратъ и цѣнятъ качеството на златото и на другитѣ благородни метали главно външно. Ако вмѣсто нѣкакъвъ златенъ сѫдъ, или нѣколко златни монети въ кесията си, вие имате извѣстно количество злато въ кръвьта си, то ще създаде голѣма устойчивость на характера ви. Такъвъ човѣкъ никога нѣма да се окислява, той винаги ще бѫде здравъ и веселъ. Всички весели хора сѫ здрави и богати, понеже иматъ извѣстно количество злато въ кръвьта си; всички песимисти сѫ бѣдняци, тѣ нѣматъ злато въ кръвьта си. Турете малко злато въ кесията, т. е. въ кръвьта на единъ песимистъ човѣкъ, и той ще стане веселъ. Нѣкой казва: ние не се нуждаемъ отъ злато. Христосъ казва: „Събирайте съкровища за небето!” Значи, богатството е нужно за човѣка. Небето прѣдставлява разумния животъ, дѣто всичко е въ пъленъ редъ и порядъкъ, въ пълна активность. Ако златото въ касата на богатия човѣкъ не се използува, то не е богатство. Туряйте златото въ дѣйствие! Докато златото въ касата на банкера е въ бездѣйствие, то не допринася никаква полза. Тури ли се златото въ дѣйствие, то вече придобива смисълъ. На сѫщото основание, ако и ние не туриме нашитѣ идеи въ дѣйствие, тѣ нѣматъ смисълъ.

 

Казвамъ: онѣзи, които мислятъ, че могатъ лесно да намѣрятъ пѫтя на Истината, тѣ изпадатъ въ заблуждение. Тѣ казватъ: азъ се родихъ отново, азъ познавамъ вече Бога. — Щомъ познавашъ Бога, ще почнешъ да учишъ. Това е едно отъ качествата на новородения човѣкъ. Който не учи, той още не е позналъ Бога. Познава ли Бога, у него се ражда любовь; роди ли се любовь, той ще почне да учи. Почне ли да учи, въ душата му се заражда радость и веселие, и той става щедъръ и богатъ. И тогава, като дойде при него нѣкой нуждаещъ се, бѣденъ човѣкъ, той не се запитва, колко трѣбва да му даде, но му прѣдлага кесията си, самъ да вземе, колкото иска.

 

Сега при съвременнитѣ норми и правила на живота, хората казватъ: защо не можемъ да обичаме? — Защото отношенията между хората не сѫ правилни. Ако двама приятели отидатъ въ кръчмата да пиятъ, кой печели? — Кръчмарьтъ. Слѣдъ като се напиятъ, тѣ ще се скаратъ, ще се сбиятъ, и ако нѣматъ повече пари, да пиятъ, кръчмарьтъ ще ги изпѫди навънъ. Значи, въ случая кръчмарьтъ печели, а приятелитѣ губятъ. Сега, ще прѣдставя друго положение, да видите, въ какво се заключава истинското приятелство, истинската обичь. Ако вашиятъ приятель намѣри на нѣкоя планина хубавъ, чистъ изворъ и ви покани да отидете заедно съ него на извора, да се напиете тамъ съ чиста вода, какво ще направите? Вие ще отидете заедно съ приятеля си при извора, ще си начерпите малко отъ тази балканска вода и ще се върнете дома си доволни и разположени. Въ този случай кръчмарьтъ нищо не печели, а приятелитѣ печелятъ. Въ това се заключава идейното приятелство, въ това се заключава истинската обичь. Кръчмарь, който нищо не взима, той е безопасенъ; кръчмарь, който въ първо време е любезенъ, и дава много, но послѣ иска да му се плати, той е най-опасниятъ човѣкъ въ свѣта. Питамъ тогава: ако има такива опасни хора, какъ могатъ тѣ да мислятъ, че съ родени отъ Бога? Знаемъ, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Слѣдователно, всѣки човѣкъ съзнателно трѣбва да се запита, роденъ ли е отъ Бога, или не. Той трѣбва въ себе си искрено да си дава отчетъ за всичко, което върши. Колкото и да е способенъ ученикътъ, ако той не учи, знанието нѣма да му се даде наготово. Нѣкои казватъ, че човѣкъ се ражда ученъ. Не, човѣкъ не се ражда ученъ, но той придобива знанието съ голѣми усилия. Всички съвременни учени хора съ работили въ миналото, тѣ работятъ и сега, и по този начинъ сѫ придобили и придобиватъ плодоветѣ на своитѣ усилия. Днесъ невидимиятъ свѣтъ работи върху тѣхъ, съ единствената цѣль да събуди съзнанието имъ. Всѣки ученъ човѣкъ въ миналото си още е вложилъ богатства въ нѣкоя банка и днесъ, когато съзнанието му се пробужда, той знае вече, какъ да използува своитѣ сили и способности, съ които Богъ го е надарилъ. Той знае, какъ да разполага съ своитѣ богатства.

 

Казвамъ: единствениятъ сигуренъ капиталъ, единственото устойчиво нѣщо у човѣка, това е неговиятъ мозъкъ. Тъй както е създаденъ сега човѣкъ въ физическия свѣтъ, развитието му зависи напълно отъ устройството на неговия мозъкъ. Отъ всичко най-малко се измѣня мозъкътъ на човѣка. Ако нѣкой човѣкъ тежи сто килограма и заболѣе отъ нѣкаква болесть, следъ болестьта си той може да изгуби повече или по-малко отъ теглото на тѣлото си, обаче, мозъкътъ му едва ли ще прѣтърпи най-малката промѣна. Защо? — Защото той е направенъ отъ фина материя, която малко, или незабѣлѣзано, се подава на промѣна. Това показва, че въ тази фина материя циркулиратъ висши енергии, които сѫ причина за проява на човѣшкитѣ мисли. Питамъ: въ такъвъ случай, дѣ се намира човѣшкото съзнание, или както нѣкои го наричатъ човѣшката душа? Христосъ дава отговоръ на този въпросъ чрѣзъ стиха: „Отецъ ми е земледѣлецъ”. Значи, землѣдѣлецътъ е Духътъ, който работи извънъ живота и създава благоприятни условия за лозата. Въ дадения случай Христосъ прѣдставлява духовния принципъ у човѣка, т. е. неговата душа. Прѫчкитѣ пъкъ сѫ физическиятъ свѣтъ. Затова Христосъ казва: „Всички прѫчки, т. е. всички части вънъ отъ общия организъмъ, умиратъ”. Докато прѫчкитѣ сѫ на мѣстото си, т. е. на лозата, тѣ иматъ цѣна. Докато окото е на мѣстото си, то има цѣна. Докато косъмътъ е на мѣстото си, той е независимъ; единъ день, когато косъмътъ каже, че е свободенъ, че може да живѣе самъ, той вече изгубва своята независимость. Значи, въ свѣта има два вида свободни хора: еднитѣ иматъ свободата на коловетѣ, а другитѣ — свободата на растенията. Колътъ е свободенъ, той нѣма никакви страдания, но сѫщевременно той изгнива, въ него нѣма никакъвъ животъ, никакво растене. Нѣкой казва: не може ли безъ страдания въ този животъ? — И безъ страдания може, но тогава човѣкъ трѣбва да бѫде въ положението на колъ. Обаче, животътъ на растенията е съзнателенъ; въ тѣхъ има страдания, но има и растене. Нѣкой казва: дотегнаха ми страданията. Питамъ: кой животъ искашъ тогава? Ако искашъ живота на кола, ще седишъ въ земята безъ да се помръдвашъ. При това ти ще бѫдешъ хубаво боядисанъ, но нито ще давашъ нѣщо отъ себе си, нито ще получавашъ нѣщо отвънъ, докато най-послѣ изгниешъ. Чудни сѫ съвременнитѣ хора, когато искатъ животъ безъ страдания! Има животъ безъ страдания, но той е животъ на смъртьта. Органическиятъ животъ, въ който има страдания, е животъ на растене. Въ растенето вече има прояви на висша любовь, чрѣзъ която хората се опознаватъ. Ние сме дошли на земята да се срещнемъ, да се опознаемъ съ своитѣ приятели. При сегашното развитие на човѣчеството, хората не могатъ да се срѣщатъ и опознаватъ на небето, затова дохождатъ на земята, да се създаватъ връзки между душитѣ. Като се срещнете и си поговорите приятелски и любовно, като създадете правилни връзки помежду си, вие можетѣ вече да отидете на небето, а можете, ако искате, и за въ бѫдеще да останете на земята да си поживѣете още малко. Ако не искате повече да останете на земята, ще ви изпратятъ въ другъ, нѣкой свѣтъ, тамъ да търсите други свои приятели.

 

Казвате: ние трѣбва да любимъ Бога! — Какъ ще Го любите? Вие трѣбва да знаете, че Богъ се проявява въ цѣлокупния животъ, въ всички живи сѫщества. Затова, срещнете ли нѣкой вашъ приятель, вие трѣбва да намѣрите въ него поне една хубава, красива черта, която прѣдставлява Божесвеното въ него. За да познаете Бога въ всички Негови прояви, вие трѣбва да обходите цѣлия козмосъ, цѣлата вселена. Казвате: колко време ще трае тази обиколка изъ вселената? — Вѣчностьта е прѣдъ васъ, нѣма защо да се безпокоите, дали ще имате време, или не. Вие ще минавате прѣзъ всички форми на минералното, на расителното, на животинското царства, докато дойдете до положението на човѣкъ. Отъ това послѣдно положение вие ще минете и прѣзъ по-високи фази, ще минете прѣзъ всички по високи форми на Битието. Наука е това! Нѣкой ще каже: нима и прѣзъ формата на свинята ще минемъ? — Какво отъ това, ако трѣбва да минете и прѣзъ формата на свинята? — Тя е отвратително, нечисто животно! Питамъ: ако намирате, че свинята е толкова нечисто животно, защо я ядете? Ако нѣкому кажатъ, че е свиня, той се обижда. Защо? Ако понятието свиня е толкова обидно, какво търси свинята между васъ? Защо ходите по три пѫти на день въ кочината да я храните? Щомъ става въпросъ да отглеждате свинята и да се ползувате отъ месото й, вие се радвате, казвате: прасенцето ми! Когато нарекатъ нѣкого свиня, съ това искатъ да му кажатъ, да не бѫде толкова глупавъ и нечистъ като свинята; когато нарекатъ нѣкого волъ, съ това искатъ да кажатъ, че този човѣкъ има рога, съ които си служи; когато нарекатъ нѣкого конь, това показва, че този човѣкъ има копита, съ които рита. Какво правятъ съ вола, който боде и съ коня, който рита? — Впрѣгатъ ги и ги пращатъ на работа. Станатъ ли коньтъ и волътъ разумни, даватъ имъ свобода. Тъй щото, говорите ли за човѣка, въ пълния смисълъ на думата, той не трѣбва да бѫде нито свиня, която по цѣлъ день да рови, нито волъ, който да боде, нито конь, който да рита. Човѣкъ трѣбва да бѫде разумно сѫщество!

 

Съвременнитѣ хора, обаче, като се натъкватъ на положения, да разрѣшаватъ въпроситѣ за другитѣ сѫщества, тѣ казватъ: волъ е това, той трѣбва да се впрѣга на работа! Конь е това, той трѣбва да се езди, да се впрѣга въ кола, да работи на господаря си! Казвамъ: така е, волътъ и коньтъ трѣбва да се впрѣгатъ на работа; ами човѣкъ какво трѣбва да прави? Споредъ васъ, хората трѣбва да се занимаватъ съ разрѣшението на сериозни въпроси. И наистина, хората заседаватъ въ камаритѣ, разрѣшаватъ различни въпроси, но въпрѣки това тѣ страдатъ повече и отъ животнитѣ. Ученитѣ хора, философитѣ, напримѣръ, искатъ да изправятъ, както своя животъ, така и живота на другитѣ хора, но не могатъ да намѣрятъ естественъ начинъ за това изправяне. Днесъ хората се биятъ на бойното поле, чупятъ краката и рѫцѣтѣ си, а на другия день пращатъ своитѣ ранени по болницитѣ, дѣто имъ правятъ изкуствени рѫцѣ и крака — лѣкуватъ ги. И слѣдъ всичко това съвременнитѣ хора се хвалятъ съ своята наука и казватъ: много е напрѣднала науката днесъ! Тя ни дава начини, да правимъ гумени крака и рѫцѣ на пострадалитѣ отъ войната, и то такива крака, които не могатъ да се различатъ отъ естественитѣ. Ние благодаримъ за тия гумени рѫцѣ и крака. Истински ученъ е този, който може да вземе краката на нѣкой осѫденъ на обѣсване и ги присади върху тѣлото на човѣкъ безъ крака. Инвалидътъ, на когото липсватъ два крака, ще каже на разбойника, когото осѫждатъ на смърть: приятелю, ако искашъ, услужи ми съ твоитѣ крака слѣдъ обесването ти. Твоитѣ крака и така ще бѫдатъ осѫдени на изгниване, дай ми възможность да си послужа съ тѣхъ! По този начинъ и ти ще имашъ дѣлъ въ моя животъ. Казвате: това е жестоко нѣщо! Значи, да обесите единъ човѣкъ и да му се отнеме цѣлия животъ, това не било жестоко, а да му отнемете двата крака слѣдъ неговото обесване, това било жестоко, Ако прѣстѫпникътъ даде двата си крака на единъ праведенъ човѣкъ, ще изгуби ли нѣщо? — Нищо нѣма да изгуби. Праведниятъ временно само ще си услужи съ двата крака на прѣстѫпника, и послѣ ще му ги върне. При това, прѣстѫпникътъ ще се ползува отъ живота на праведния.

 

Христосъ казва, че пръчкитѣ съ излѣзли отъ лозата. Слѣдователно, лозата е дала животъ на пръчкитѣ. Значи, когато хората дойдатъ до вътрѣшно разбиране на великата духовна наука, т. е. до науката на великата разумна природа, или до Божествената наука, тѣ ще разбератъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Подъ думата Богъ съвременнитѣ хора не изразяватъ нѣкаква дълбока идея. Тази дума днесъ е изгубила своя вѫтрѣшенъ смисълъ. Прѣди всичко тѣ търсятъ Бога вънъ отъ себе си, когато Богъ вънъ отъ човѣка не сѫществува. Вънъ отъ човѣка Богъ нищо не прѣдставлява. Каже ли нѣкой, че разбира Бога вънъ отъ себе си, това показва, че той самъ е вънъ отъ Бога. Нѣкой казва: азъ изпъдихъ Бога отъ себе си. Това показва, че той самъ е изпъденъ отъ Бога, а мисли, че е изпъдилъ Бога отъ себе си. Богъ съществува и вънъ отъ насъ. Кога? — Когато човѣкъ познае Бога въ себе си, той ще Го познае и вънъ отъ себе си. Тогава вече има смисълъ да казва той, че Богъ е навсѣкѫде, т. е. и вънъ, и вѫтрѣ въ човѣка. Тъй щото, ние трѣбва да имаме правилна идея за Бога. Ние живѣемъ въ Него, и Той живѣе въ насъ. Това значи: животътъ на всички същества се опрѣдѣля отъ Бога. Слѣдователно, когато хората казватъ, че ние сме вънъ отъ Бога, и Той е вънъ отъ насъ, това съ идеи, които могатъ само да заблудятъ човѣка, но не и да го просвѣтятъ. И затова съвременнитѣ хора съ придали на Бога качества, каквито тѣ познаватъ въ себе си, но този образъ за Бога е тѣхенъ личенъ образъ. Този не е истинскиятъ Богъ, Който непрѣстанно работи въ тѣхъ. Божествениятъ животъ въ човѣка постепенно руши всички криви идеи, всички неправилни връзки, а създава прави идеи, прави, хармонични връзки, които го довеждатъ до правилно разрѣшение на важнитѣ проблеми въ живота.

 

Христосъ казва: „Всѣка прѣчка, която не дава плодъ, Отецъ ми я отрѣзва; и всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени”. Това значи: всѣка идея, всѣка връзка, всѣко желание, които не сѫ въ съгласие съ Бога, ще се разрушатъ, ще изчезнатъ. Отъ тѣхъ ще останатъ само нѣкои нѣща, които ще говорятъ за нѣкогашното тѣхно величие. Тѣ ще прѣдставляватъ нѣщо подобно на разкопкитѣ, които и до днесъ продължаватъ да правятъ въ Египетъ, въ Америка, въ Африка и другадѣ. Тѣзи разкопки говорятъ за сѫществуването на нѣкаква велика култура, отъ която днесъ намираме само останки. Тази велика култура на миналото днесъ лежи дълбоко заровена въ недрата на земята. И други култури има заровени въ Великия Тихи океанъ, както и въ Атлантическия океанъ, и отъ тѣхъ намираме отъ време на време само извѣстни останки. Кои сѫ причинитѣ за пропадането на тия култури? Невидимиятъ свѣтъ е рѣшилъ днесъ да възстанови тѣзи култури, понеже тѣ сѫ изкупили вече своитѣ грѣхове. Тѣзи култури отново ще придобиятъ своята свобода, както едно време руситѣ дойдоха да освободятъ българитѣ отъ турското робство. Казвате: кое може да възстанови свободата на хората? Науката, религията сѫ въ сила да възстановятъ свободата на всѣки, който искрено я търси. Обаче, ние говоримъ за Божествената наука и за онази религия, която не почива на никакви догми и правила, но която се диктува отвѫтрѣ, отъ онѣзи закони, които Богъ е написалъ въ душата на човѣка още въ времето на неговото създаване.

 

Казвате: като умремъ, тогава ще бѫдемъ свободни. Това не е свобода. Ние не говоримъ за свобода и за религия, които могатъ да дойдатъ, слѣдъ като човѣкъ умре. Не, човѣкъ трѣбва да се освободи, докато е живъ, а не слѣдъ смъртьта си. Живиятъ човѣкъ е свободенъ, а мъртвиятъ нѣма никаква свобода. Може ли да се нарече свобода положението, когато смъртьта дойде, върже човѣка и го носи, дѣто тя намира за добрѣ? Ако хората се надѣватъ да бѫдатъ свободни слѣдъ смъртьта си, тогава тѣ иматъ голѣма вѣра въ нея. Наистина, съвременнитѣ хора иматъ голѣма вѣра въ смъртьта. Като дойде при нѣкой боленъ, тя го вързва добрѣ, хваща го въ рѫцѣтѣ си и го занася въ ада, дѣто прави съ него, каквото иска. Тя направи сѫщото и съ Христа: хвана Го, завърза рѫцѣтѣ Му, заведе Го въ ада и Го прѣдаде въ рѫцѣтѣ на дявола. Тамъ Го посрещнаха съ викове, съ любопитство, всички искаха да видятъ, кой е този, който се заема съ реформирането на свѣта. Още съ влизането на Христа въ ада, бомби започнаха да пукатъ, разтвориха се вратитѣ, и въ скоро врѣме адътъ се изпразни. Това значи пробуждане на Божественото съзнание у човѣка. Има моменти, когато у човѣка се пробужда мощното, великото, Божественото, и той знае, че е по-силенъ отъ окрѫжаващитѣ. И тогава силата на човѣка не се заключава нито въ богатството, нито въ знанието му, но той поставя своята сила въ упованието си на Бога, въ връзката си съ Него. Това значи: когато съзнанието на човѣка стане едно съ съзнанието на Бога, той е силенъ; когато животътъ на човѣка стане едно съ живота на Бога, той е силенъ и когато тѣлото на човѣка стане едно съ тѣлото на Бога, той е здравъ. И слѣдъ всичко това хората ще търсятъ Бога на небето. Кой човѣкъ е виждалъ небето? Кой знае, какво прѣдставлява небето? Прѣди всичко, това, което хората наричатъ небе, не е никакво небе. И човѣкътъ, когото виждате отвънъ, не е никакъвъ човѣкъ. Това е само сѣнката на човѣка.

 

Питамъ: кои сѫ отличителнитѣ черти на човѣка? Допуснете, че имате двама приятели: единиятъ красивъ, добрѣ облѣченъ, богатъ, а другиятъ — грозенъ, бѣденъ, простичко облѣченъ. Вие отивате на гости при своя богатъ приятель, и той като ви види, веднага ви запитва: кога дойде, приятелю, и кога ще си отивашъ? Ако забѣлѣжи, че вие имате намѣрение да останете нѣколко дни на гости при него, той започва да се извинява, че жена му не е разположена, че дѣцата му не сѫ здрави, и затова не ще може да ви задържи у дома си. Вие казвате: правъ е човѣкътъ, азъ не съмъ дошълъ на добро време. Другъ пѫть ще го посѣтя. Отивате слѣдъ това при бѣдния си приятель. Той ви приема любезно, разположено, поканва ви да си хапнете, каквото Богъ далъ, и слѣдъ това, макаръ, че нѣма библиотека на разположение, но изважда една отъ своитѣ, ограничени на брой, книжки и започва по нея да ви разправя, какво е челъ, какви въпроси го интересуватъ въ живота и т. н. Както виждате, единиятъ приятель се отличава отъ другия главно по ума си, по доброто си сърце. Тѣзи сѫ отличителнитѣ качества на човѣка. Умниятъ човѣкъ никога не търси погрѣшкитѣ на хората; той търси само тѣхнитѣ добродѣтели. Слѣдователно, два начина има, по които хората могатъ да постѫпватъ. Който е колъ, той ще търси погрѣшкитѣ на хората; който е растение, той ще търси добродѣтелитѣ на хората. Нѣкой казва: нима не трѣбва да се вглеждаме въ погрѣшкитѣ на хората? Питамъ: какво спечелихте, слѣдъ като цѣли 8,000 години се вглеждахте въ погрѣшкитѣ на хората? Търсете добродѣтели у хората, както търсите скѫпоцѣннитѣ камъни въ земята! Колкото по-голѣми добродѣтели намирате, толкова и вие ставате по-богати. Намѣрите ли малки люспици отъ добродѣтелитѣ, радвайте се и на тѣхъ, но търсете голѣми добродѣтели.

 

Казвамъ: въ всички съвременни хора има единъ вѫтрѣшенъ стремежъ къмъ търсене лесния пѫть. Наистина, животътъ на кола е по-лесенъ, отколкото живота на растението, но въ кола нѣма прогресъ, нѣма развитие. Колътъ иска само да се одѣла, да се боядиса, да се забие въ земята и съ това работата около него се свършва. Обаче, не е така и съ растението, Растението трѣбва да се посади, да се прекопае, полива, обработва, да се пази отъ паразити и т. н. Сѫщото може да се каже и за добродѣтелитѣ: за развитието на една добродѣтель се изисква работа, грижи, вѫтрѣшни усилия. Христосъ слѣзе на земята отъ невидимия свѣтъ, да направи едно добро на човѣчеството, но трѣбваше поть отъ кръвь да потече отъ лицето му, докато го направи. И при това казватъ, че Христосъ билъ великъ, всесиленъ човѣкъ. Да, великиятъ, мощниятъ Христосъ трѣбваше дълго време да се моли, докато успѣе въ работата си. Казвате: защо трѣбваше да се моли Христосъ? Не бѣше ли достатъчно да каже само една дума, и всичко, каквото желаеше, да стане? Думата „молитва” подразбира разговоръ. Чрѣзъ молитвата Христосъ влизаше въ великъ разговоръ съ невидимия свѣтъ, съ всички висши иерархии въ него и съ Бога. Чрѣзъ молитвата прѣдадоха на Христе единъ великъ урокъ, който трѣбваше да научи още на земята. Всичко, каквото Той преживѣе на земята, бѣше предметно обучение за Него. Просвѣтенъ умъ имаше Христосъ, но при все това поть отъ кръвь трѣбваше да потече отъ лицето Му, докато научи този великъ урокъ, докато се роди въ Него една велика идея. Мнозина мислятъ, че Христосъ трѣбваше да моли Бога за отмѣнение на своята сѫдба. Не, Той трѣбваше да рѣши задачата си, да намѣри най-правилния методъ за нейното рѣшение. И наистина, Христосъ разбра, че единствениятъ пѫть, чрѣзъ който човѣчеството може да се спаси, е законътъ на Любовьта. Вложи ли се Любовьта въ цѣлокупния животъ, като сила, която е въ състояние да помага при развитието на всички способности и дарби въ човѣка, работитѣ му ще се уредятъ. Ако ученикътъ, търговецътъ, свещеникътъ, земледѣлецътъ, професорътъ вложатъ Любовьта, като начало на своя животъ, всичкитѣ имъ работи ще се развиватъ съ успѣхъ. И тогава търговецътъ нѣма да бѫде най-богатъ човѣкъ въ свѣта, но ще бѫде щастливъ; ученикътъ нѣма да свърши съ отличие, но ще бѫде добъръ и примѣренъ; професорътъ нѣма да бѫде най-ученъ човѣкъ, но каквото научи, ще го помни, ще го прилага въ живота си. Влѣзе ли Любовьта въ живота на хората, тѣ ще вървятъ отъ сила въ сила, отъ слава въ слава, и дѣятелностьта имъ ще се увеличава.

 

Сега, ние не проповѣдваме любовь, която се топи и изчезва. Любовь, която се топи и изчезва, ние наричаме захарна. Такава любовь мухитѣ я изяждатъ и водата я разтопява. Тъй щото, ако се оплаквате, че сте изгубили любовьта си, вие трѣбва да отидете въ нѣкой кошеръ, тамъ да я търсите. И пчелитѣ обичатъ вашата любовь. Обаче, тази Любовь, за която ние говоримъ, нито пчели я ядатъ, нито вода я разтопява. Гвоздеитѣ, отъ които е скованъ съвременниятъ свѣтъ, сѫ направени отъ захарна любовь. И затова, когато кажемъ, че съвременниятъ свѣтъ ще се измѣни, ние подразбираме, че тѣзи гвоздеи ще се измѣнятъ. Пчелитѣ ще изядатъ тѣзи гвоздеи, съвремениятъ свѣтъ ще се разложи, и отъ него нищо нѣма да остане. По сѫщия начинъ, когато заровятъ човѣка въ гроба, той не изгнива, не се стопява, но червеитѣ го изяждатъ. Вие казвате, че човѣкъ се стопява въ гроба. Не, само захарьта се топи. Тогава, какъ е възможно едно организовано сѫщество, съставено отъ множество органически вещества, каквото прѣдставлява човѣкътъ, да се стопи? Идеитѣ на съвременния свѣтъ не трѣбва да бѫдатъ повърхности, защото, каквото човѣкъ мисли, такъвъ става. Мнозина казватъ: нашата работа се свърши вече. Щомъ мислите така, дѣйствително и вашата работа ще се свърши. Като се говори, че човѣкъ изчезва, че се стопява, това се отнася само до формата. Наистина, щомъ човѣкъ свърши капитала си, като търговецъ, работата му се свършва, и ако не може да се продължи повече, той трѣбва да стане слуга на нѣкой богатъ търговецъ. Това се отнася и до учения човѣкъ. Щомъ неговата наука повече не го задоволява, той трѣбва да отиде при нѣкой виденъ професоръ, като слуга, и отъ него да се учи. Имате ли новия животъ въ себе си, вие можете да станете ученикъ на великия професоръ въ живота.

 

И тъй, щомъ разберете смисъла на стиха: „Азъ съмъ лозата, вие пръчкитѣ“, ще видите, че той се отнася до напрѣдналитѣ ученици. Азъ разглеждамъ думата душа въ широкъ смисълъ. Напрѣднала душа е тази, съзнанието на която е пробудено. Човѣкъ съ пробудено съзнание е готовъ на всички жертви, на всички разумни опити. Когато се прави нѣкакъвъ духовенъ опитъ, отъ него може да има само печалба, а никаква загуба. Печалбата въ живота се заключава въ придобиване на души. Спечелите ли единъ или двама приятели, вие сте най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта; нѣмате ли приятели, вие сте най-бѣдниятъ човѣкъ. Ако нѣмате приятели, какво ще кажете на Господа, когато отидете единъ день при Него? Ще кажете: азъ се оженихъ, имахъ три-четири дѣца, които изучихъ. На какво ги научи? — Учихъ ги въ училищата, свършиха университетъ, оставихъ имъ наслѣдство, и сега живѣятъ като културни хора. Мислите ли, че затова ще получите похвала отъ Господа? Другъ може да каже: баща ми и майка ми минаваха за религиозни, вѣрваха въ Бога, въ духовния свѣтъ, но научно не разбираха живота. Добрѣ, че ми оставиха богатство, да поживѣя охолно, както азъ разбирамъ, а тѣхъ — Богъ да ги прости! Мислите ли, че този човѣкъ е разбралъ нѣщо отъ живота? Значи, този синъ е доволенъ отъ баща си и майка си само заради това, че му оставили наслѣдство и слѣдъ това казва: Богъ да ги прости! Богъ да ги прости, но кога? Ако сѫ те научили да познавашъ Бога, да живѣешъ въ свѣтлина. Иначе, тѣ не сѫ изпълнили своята задача.

 

Прѣдставете си, че вие имате двама добри приятели. Единиятъ отъ тѣхъ ви купува билетъ отъ сто лева и ви завежда на театъръ, да гледате нѣкаква нова пиеса. Вториятъ пъкъ ви завежда въ една добра гостилница, дѣто ви угощава. Вие се нахранвате хубаво и излизате доволенъ. Кой отъ двамата приятели е постѫпилъ по-разумно? Или, ако единиятъ приятелъ ви купува лотариенъ билетъ отъ 500 лева, за най-голѣмата печалба, отъ 100,000 лв. Вие седите и очаквате деня, когато ще се тегли лотарията и си казвате: дано спечеля! „Трай коньо, за зелена трѣва”! Вториятъ приятель пъкъ изважда една сума отъ касата си и ви завежда на пазаря, да ви купи дрехи и обуща. Кой отъ двамата е постѫпилъ по-разумно? — Вториятъ. Съвременнитѣ хора постѫпватъ като първия приятель, подаряватъ си лотарийни билети и очакватъ щастието да дойде. Професорътъ купува лотариенъ билетъ, очаква единъ день да стане виденъ, да се прослави въ цѣла Европа. Поетътъ сѫщо купува лотариенъ билетъ, издава съчиненията си и очаква удобрение отъ хората, тѣ да го признаятъ за великъ поетъ. Изобрѣтательтъ открива нѣщо, т. е. и той си купува лотариенъ билетъ, очаква вѣстницитѣ да се произнесатъ за неговото изобрѣтение. Ученикътъ отива въ училище, и той носи лотариенъ билетъ, очаква да се изучи, дано науката спаси човѣчеството и внесе редъ и порядъкъ въ него. Питамъ: какво сѫ придобили съвременнитѣ хора отъ лотарийнитѣ билети? За човѣка е важно това, което въ даденъ моментъ той знае и може да приложи, да види, какви резултати то може да му донесе.

 

Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е слабъ, има условия да заболѣе отъ нѣкаква опасна болесть. Всички го съвѣтватъ да се лѣкува, да се покаже на добри лѣкари, но той нѣма срѣдства. Какво трѣбва да прави? Дохожда при него единъ ученъ човѣкъ и му казва: азъ имамъ една рецепта, която, ако приемешъ съ вѣра, тя ще те освободи отъ болестьта. Каква е тази рецепта? — Всѣка сутринь, прѣди ядене, ще изпивашъ по три глътки вода. Какъ? — Ще постѫпишъ по слѣдния начинъ: ще потопишъ тритѣ си пръста въ чашата съ вода, ще я поразбъркашъ малко и ще глътнешъ три пѫти. Този човѣкъ гледа, съмнява се и си казва: каква ли ще е тази рецепта? Каквато и да е рецептата, изпълни я. Щомъ почувствувашъ подобрение, направи опита нѣколко пѫти и ще видишъ, че тази вода дѣйствува. Тритѣ пръста, поставени въ водата, прѣдставляватъ три извора. Какво ще кажете, ако този човѣкъ слѣдъ една година се поправи, започне да мисли правилно, дробоветѣ му се възстановяватъ и отъ посрѣдственъ човѣкъ, той става здравомислещъ, солиденъ човѣкъ? Тази рецепта реална ли е или прѣдставлява нѣкаква измама? Питамъ: като ходите да проповѣдвате на хората, носите ли тия чашки съ себе си? Вие казвате: Повѣрвай въ Господа Исуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ! Не, така не се проповѣдва. Нѣма какво да говорите на хората да вѣрватъ въ Господа, но турете тритѣ си пръста въ чашата съ вода и дайте имъ да пиятъ. Тѣ ще пиятъ, вие ще поставяте тритѣ си пръста, докато най-послѣ хората напълно оздравѣятъ. Който е опиталъ тази вода, само той може да каже, че има Господъ и вѣрва въ Него. Казвате: такъвъ човѣкъ омагйосва. Кой отъ васъ не е омагйосанъ? Като спите вечерь, не сте ли омагйосани? Кога ставатъ магиитѣ? — Вечерь, като спите. Магиитѣ ставатъ вечерь, кражбитѣ ставатъ вечерь, прѣстъпленията ставатъ вечерь. Питамъ: ангелитѣ спятъ ли тогава? — Ангелитѣ никога не спятъ, но хората спятъ. Защо хората спятъ? — Защото служатъ на себе си. Тѣ служатъ на старата философия, споредъ която считатъ, че първо трѣбва да помогнатъ на себе си, да задоволятъ всички свои желания, и ако имъ остане време, тогава ще помогнатъ на другитѣ хора. Тази философия се проповѣдва и подържа отъ хиляди години насамъ. Донѣкѫде тя е права, но понеже Богъ царува на небето и на земята, прѫчката нѣма защо да се грижи за своя животъ. Ако тази философия не търпи нѣкаква промѣна, тогава направете опита да отрѣжете една прѫчка отъ лозата и вижте, може ли тя сама да оправи работитѣ си. Слѣдъ всичко това ще дойдатъ философитѣ и ще започнатъ да убѣждаватъ хората, че ако се насади тази прѫчка въ земята, тя отново ще може да поникне. Така е, може да поникне, но ако тя се посажда десеть пѫти и отново пониква, най-послѣ, тя ще се изроди. Слѣдъ десеть посаждания прѫчката вече се прѣвръща въ колъ. Този е неестественъ пѫть на присаждане. Единствениятъ естественъ пѫть на присаждане е чрѣзъ сѣмка. Стане ли присаждането съ калемъ, съ присадка, въ края на краищата, се дохожда до израждане. При сегашнитѣ условия присаждането е необходимо, но когато се дойде до истинския животъ, човѣкъ трѣбва самъ да излѣзе отъ Божествената сѣмка. Божественото запазва своитѣ качества и въ корена, и въ стъблото, и въ клонетѣ. Когато присаждатъ съ калемъ, присадката е Божествена, а въ останалитѣ части на дървото има и човѣшко, и животинско.

 

Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — пръчкитѣ”. Той подразбира великия Божественъ животъ въ насъ. Когато става въпросъ за организация, това подразбира Божествения животъ. Само той е организиранъ. Животинскиятъ, както и човѣшкиятъ животъ още не сѫ организирани. Нѣкога човѣкъ е готовъ да се бори, да се състезава. Това е животинското въ него. Нѣкога пъкъ е крайно инертенъ. Това съ двѣ крайности, два полюса въ него, които показватъ, че той се движи въ двѣ противоположни посоки: къмъ небето и къмъ земята. Такъвъ е животътъ на растенията. Истинскиятъ животъ е Божествениятъ, който трѣбва да организира въ себе си човѣшкия, животинския, както и този на растенията и да използува тѣхната сила. Това подразбира Христосъ подъ думитѣ: „Безъ мене нищо не можете да направите”. Може ли дѣтето безъ майка си? — Безъ майка дѣтето не може да расте. Това, което днесъ дѣтето взима отъ майка си, отникѫде другадѣ не може да го придобие. Това, което дѣтето взима отъ баща си, отникѫде другадѣ не може да го придобие. Тъй щото, качествата, които сега имаме, ние сме ги придобили отнѣкѫде. Човѣкъ все трѣбва да има майка и баща, независимо отъ това, дали тѣ сѫ видими, или невидими. Човѣкъ все трѣбва да има единъ изворъ, отъ който да черпи. Майката, бащата трѣбва да бѫдатъ свещени за насъ. Този е смисълътъ на Христовитѣ думи: „Който се откаже отъ мене и не иска да приложи моето учение, той ще се отрече отъ лозата, и смъртьта неизбежно ще дойде.”

 

Казвате: религия, наука е необходима за хората. Подъ думата „религия” ние разбираме миръ, къмъ който всѣка душа се стреми. Придобие ли този миръ, душата се освобождава и се връща при своитѣ. Ние наричаме съвременнитѣ хора затворници. Какво очакватъ затворницитѣ? — Да се освободятъ отъ затвора, да се освободятъ отъ букаитѣ, да се освободятъ отъ пазачитѣ, да излѣзатъ вънъ, да придобиятъ свобода и просторъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ подъ вѣченъ страхъ. Дойде ли нѣкоя болесть, всички се плашатъ да не умратъ. Защо се плашатъ? — Защото ще отидатъ на по-лошо мѣсто. Казано е въ Писанието: Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшницитѣ.” Значи, човѣкъ не трѣбва да умира, а трѣбва да прѣминава отъ единъ животъ въ другъ, т. е. да прѣминава отъ смърть къмъ животъ. Мнозина казватъ: като напуснемъ земята, всичко се свършва. Подъ думата „земя” ние разбираме човѣшкия организъмъ. Иска ли човѣкъ да живѣе дълго време на земята, той трѣбва да познава добрѣ законитѣ и силитѣ, които управляватъ неговия организъмъ. Щомъ ги познава, той ще може да влада материята; щомъ влада материята, той ще влада и себе си; щомъ влада себе си, той ще влада и надъ всички болести, ще може да прѣодолява всички мѫчнотии, ще може да се справя съ всички противорѣчия въ живота. Днесъ хората страдатъ отъ различни болести, и като не знаятъ причинитѣ за тѣхното появяване, не могатъ да се лѣкуватъ. Причинитѣ на болеститѣ сѫ психически. Запримѣръ, причината на тумора се крие въ извратяване проявитѣ на Любовьта. Яви ли се у човѣка алчность, това показва, че извѣстенъ брой клѣтки отъ организма се диференциратъ, искатъ да живѣятъ самостоятелно, да не се подчиняватъ на общия редъ въ организма. По този начинъ тѣ създаватъ свое собствено жилище, като образуватъ нова държава, съ свободно управление. Така работятъ тѣ дни, мѣсеци, години, докато лѣкарьтъ съ своята артилерия дойде срѣщу тия непокорни поданици и започва да ги бомбардира. Нѣкога той успѣва да ги изпѫди навънъ, а нѣкога се явява усложнение, което отправя човѣка на другия свѣтъ. Обаче, има и другъ начинъ на лѣкуване — чрѣзъ присаждане. Както става присаждане въ плоднитѣ дървета, така може да става присаждане и въ организма на човѣка, да се заставятъ соковетѣ да вървятъ нагорѣ. Когато енергиитѣ въ живия организъмъ спиратъ, на мѣстото, дѣто става спиране, се явява извѣстна подутина, която лѣкаритѣ наричатъ туморъ. Значи, който разбира законитѣ на присаждането, той ще може по единъ или по другъ начинъ да насочи енергиитѣ въ организма да потекатъ и прѣзъ подутината. Щомъ потекатъ и прѣзъ нея, тя напълно изчезва. Тъй щото, ако новитѣ клѣтки успѣятъ да взематъ соковетѣ на клѣткитѣ, които образуватъ тумора, той нѣма да има условия за развитие, и напълно ще изчезне. Като говоримъ за растенията и за животнитѣ, ние не сме за тѣхното изтрѣбление, нито за тѣхното чрѣзмѣрно размножение, Тѣ сѫ необходими въ икономията на природата, обаче, тѣхниятъ брой е точно опрѣдѣленъ и не трѣбва нито да се увеличава, нито да се намалява, Сѫществува висша, Божествена математика, която точно опрѣдѣля количеството на растенията и на животнитѣ въ природата. Щомъ е така, тѣ не трѣбва безразборно и безразсѫдно да се унищожаватъ. Днесъ хората колятъ животни, убиватъ ги, кѫсатъ цвѣтя, изсичатъ дървета безразборно, но затова носятъ послѣдствията отъ своитѣ необмислени постѫпки. Запримѣръ, виждате, че нѣкой човѣкъ изсѣкълъ една череша, но не се минава много време, той се спъва, пада на земята и си счупва крака. Той казва: не зная, какво стана, случи ми се голѣмо нещастие. Казвамъ: причината на това нещастие се дължи на отрѣзването на черешата, Позволено е на човѣка да яде череши, тѣ подобряватъ неговото храносмилане, но не е позволено да рѣже самото дърво на черешата.

 

Сега ще ви задамъ слѣдния въпросъ: ако Христосъ е истинската лоза, а хората — пръчкитѣ, защо сѫ толкова хилави, при все, че отъ толкова хиляди години ядатъ грозде отъ тази лоза? Значи, съвременнитѣ хора ядатъ отъ плодоветѣ на тази лоза, но се съмнѣватъ, измѫчватъ се, изпадатъ въ безвѣрие и казватъ най-послѣ: нищо не сѫществува въ свѣта! Животътъ е илюзия, той нѣма никакъвъ смисълъ. Не, въ живота сѫществува нѣщо велико, съзнателно. Вземете, запримѣръ, държавата. Истинската държава прѣдставлява сборъ отъ велики, разумни души, които водятъ съзнателенъ, разуменъ животъ. Членоветѣ на държавата сѫ свързани въ общъ организъмъ, както всички души сѫ свързани съ общия Божественъ организъмъ. Когато се говори за държави, за хора, за животни и за растения, които сѫ изчезнали, ние знаемъ, че сѫ изчезнали само ония отъ тѣхъ, които не сѫ спазили великитѣ Божии закони. Тия пъкъ, които сѫ спазили великитѣ Божии закони, тѣ живѣятъ вѣчно. Затова и Писанието казва: „Грѣшнитѣ ще изчезнатъ отъ лицето на земята”. Това подразбира, че развитието на тия сѫщества ще се прѣкрати, Това не е заплашване. Ние не казвамъ че който не влѣзе въ тази, или въ онази църква, ще изгуби живота си. Само една църква сѫществува въ свѣта, на която всички други сѫщества се подчиняватъ доброволно, безъ насилие. Чрѣзъ насилие никоя черкова, никакво учение не могатъ да спасятъ свѣта. Ако е въпросъ за насилие, и Христосъ можа да спаси свѣта съ насилие. Той не можа ли да дойде съ 12,000 ангели отъ небето и да спаси свѣта? Само единъ ангелъ е въ сила да се справи съ една 20 хилядна армия и да не остави нищо отъ нея. Значи, ако въ единъ легионъ ангели има по шесть хиляди, тогава въ 12 хиляденъ легионъ ангели, ще има всичко 72,000 ангели. При това, ако всѣки ангелъ е въ състояние да се справи съ 150 хиляди души, можете да си прѣдставите, каква сила ще бѫдатъ всички заедно! Обаче, чрѣзъ насилие свѣтътъ не може да се поправи. И затова Христосъ казва: „Чашата, която Отецъ ми даде, да я не пия ли?”

 

Слѣдователно, първо трѣбва да се даде жертва, а послѣ ангелитѣ да дойдатъ на помощь. Ангелитѣ идатъ съ своята любовь въ помощь на силата. Послѣ ще дойде богатството, вѣрата, честьта. Първиятъ принципъ, който трѣбва да се постави за основа въ живота, е Любовьта. Тя има два израза: висшъ, духовенъ и низшъ, физически. Ако въ духовния свѣтъ човѣкъ не обича всички, Любовьта изчезва. И обратно: ако въ физическия свѣтъ човѣкъ обича всички, Любовьта пакъ изчезва. Значи, въ физическия свѣтъ ще обичате само Едного. Като се говори за висшъ свѣтъ, подразбираме небето, дѣто живѣятъ възвишени и благородни сѫщества. Тѣ сѫ силни, мощни, само съ една рѫка могатъ да дигнатъ земята. Казвате: тия сѫщества иматъ ли опорна точка нѣкѫде? — Иматъ, разбира се. И тѣ се хлъзгатъ по нѣкаква плоскость, както и земята се хлъзга по едно платно. Това, което съвременнитѣ учени наричатъ етеръ, е платното, по което земята се хлъзга. Това платно е недѣлимо, нищо не е въ състояние да го скѫса. Тъй щото, колкото и да е тежка земята, това платно никога не може да се скѫса, То не е гладко, не е право обтегнато, но е набраздено, вълнообразно, и по тия вълни, именно, земята се хлъзга. Съ това се обяснява образуването на свѣтлиннитѣ вълни. Когато свѣтлината минава по тѣзи бразди, тя претърпява извѣстно триене, вслѣдствие на което се образуватъ свѣтлиннитѣ вълни. Адептитѣ на науката знаятъ тѣзи нѣща. Тѣ знаятъ, защо платното не се кѫса; тѣ знаятъ, какъ земята е стѫпила върху него и т. н. Единъ день, когато и вие стѫпите върху това платно, ще почувствувате подъ краката си здрава почва, отъ която никой не може да ви помѣсти. Нѣкои учени наричатъ тази почва канара. Какъ се хлъзга земята по това платно, какъвъ е съставътъ на платното, това сѫ отвлѣчени въпроси, които днесъ не могатъ да се разбератъ.

 

„Азъ съмъ истинската лоза”. Христосъ е самата лоза, а всѣка прѫчка отъ нея прѣдставлява живота на единъ човѣкъ. Когато всички тия прѫчки дойдатъ въ съгласие съ общия животъ на лозата, тѣ ще могатъ да разбератъ живота и на самата лоза. На това основание всѣки отъ васъ ще може да познае и да разбере Бога; той ще може да познае и да разбере Христа. Познаете ли Бога, ще познаете и Любовьта, която нѣма начало, нѣма и край. Казва се, че Богъ е Любовь. Речете ли да опрѣдѣлите, какво нѣщо е Любовьта, вие ще се забъркате. Щомъ знаете това, не говорете за Любовьта. Никой нѣма право да пита приятеля си, или кого и да е, обича ли го. Зададете ли такъвъ въпросъ на приятеля си, и любовьта между васъ ще изчезне. Обичате ли нѣкого, и той ще ви обича, нѣма защо да го питате. Мислите ли, че който казва, че ви обича, изказва цѣлата Истина? Какво ви ползува любовьта на нѣкой бѣденъ човѣкъ, който нѣма нито дрехи, нито обуща, а нѣма и пари да се нахрани, както трѣбва? Ако и вие сте бѣденъ, като него, кой кому може да даде нѣщо?

 

Прѣдставете си, че вие лежите въ нѣкоя болница, Азъ идвамъ при васъ да ви помогна. Като ме видите, вие първо ме запитвате, обичамъ ли ви. Азъ не ви отговарямъ нищо, но ви поглеждамъ само. Не се минава много време, и вие ставате отъ леглото си здравъ, разположенъ. Пакъ питате: обичашъ ли ме? Азъ нищо не ви отговарямъ, но пакъ ви поглеждамъ, и вие се виждате облѣченъ вече съ нови дрехи, освободенъ отъ болничния халатъ. Излизате на двора и пакъ ме питате: обичашъ ли ме? И този пѫть не ви отговарямъ, но вие се намирате прѣдъ богата трапеза, съ хубави ястия. — Обичашъ ли ме? Пакъ мълча. Обаче, вие веднага заспивате и на другия день, като се събудите, виждате, че сте въ дома си, здравъ, веселъ, напълно доволенъ и щастливъ. Казвате: какво стана съ мене? Вчера бѣхъ въ болницата, днесъ съмъ дома си. Сънъ ли бѣше това, което видѣхъ снощи? Дойде при мене единъ човѣкъ, който ми помогна да оздравѣя, Дѣ отиде той? — Този човѣкъ е заминалъ за небето. Той дойде да ви помогне само и си замина.

 

Казвате: това сѫ илюзии, нѣщо подобно на приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь”. Питамъ: кой отъ васъ не е билъ въ болница? Кой отъ васъ не е билъ въ кальта? Съвременнитѣ хора бѣха едно време въ водата, въ видъ на малки или голѣми риби, но днесъ не сѫ вече тамъ. Кой ги извади отъ водата? Едно време съвременнитѣ хора бѣха изъ въздуха, летѣха като птици. Кой ги извади отъ тази срѣда? Това може да направи само Онзи, който има магическата прѫчица и може да я управлява. Този Единниятъ и до днесъ маха съ рѫка изъ въздуха, докато извади всички живи сѫщества отъ неблагоприятната за тѣхното развитие срѣда и ги постави въ по-благоприятна. И днесъ всички хора могатъ да кажатъ: не сме вече нито растения, нито риби, нито птици, нито животни, но сме човѣци. Това илюзия ли е?

 

Казвате: можемъ да умремъ. Питамъ: кой ви внуши тази мисъль? Който люби, той вѣчно живѣе. Има Единъ, Който всѣка сутринь простира рѫцѣтѣ си върху васъ. Ставате ли сутринь, помолете се: „Господи, простри и днесъ рѫката си върху менъ!” Мнозина се молятъ на Бога да имъ даде богатство, сила, власть и т. н. Не заповѣдвайте, на Бога, но кажете: „Господи, простри рѫката си върху менъ, да придобия малко отъ Твоего знание! Когато бѣхъ въ кальта, Ти ми служеше съ Любовь. По сѫщия начинъ и азъ днесъ ще Ти служа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Отъ Тебе научихъ великия примѣръ въ живота. Сега разбрахъ смисъла на изречението: „Ти си лозата, азъ — прѫчката”. Отъ днесъ вече тази прѫчка ще дава своя плодъ.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 27 мартъ, 1927 г. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...