Jump to content
hristo

1918_09_22 Двамата братя

Recommended Posts

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

 

Двамата братя

 

„Възнегодуваха за двамата братя”. Матея 20: 24.

„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя”. Важни думи въ този стихъ сѫ: десетимата, двамата и глаголътъ „негодувамъ”. Хората спрѣгатъ глагола негодувамъ и въ единствено, и въ множествено число. Кои сѫ двамата, и кои десетимата, за които се говори въ стиха? Двамата сѫ Заведеевитѣ синове — ученици на Христа. Десетимата сѫ останалитѣ Христови ученици. Значи, ученицитѣ на Христа сѫ били 12 на брой. Като извадимъ отъ 12 двама, оставатъ десеть. Като извършваме действието изваждане, отъ една страна е важно самото действие, а отъ друга — числата, съ които работимъ. Въ случая сѫ важни числата две и десеть. Изобщо, всѣко число въ природата представя сборъ отъ сили, които оказватъ известно влияние върху хората и върху цѣлата природа.

„Възнегодуваха за двамата братя”. Негодуватъ хората, но и растенията, и животнитѣ негодуватъ. Ябълчнитѣ сѣмена, събрани въ ябълката, прекарватъ веселъ, радостенъ животъ. Като братя и сестри, тѣ пѣятъ, веселятъ се, разговарятъ се сладко помежду си. Дойде нѣкой отвънъ, вземе една ябълка, изяде я и посѣе сѣмената ѝ. Тѣ започватъ да негодуватъ. Тихиятъ имъ и спокоенъ животъ се разваля: братята заематъ една посока — надолу, като образуватъ коренитѣ; сестритѣ се отправятъ нагоре, да образуватъ клонетѣ, а бащата остава по срѣдата, като стъбло, да съединява братята и сестритѣ. Бащата иска да покаже на синоветѣ и на дъщеритѣ си, че не трѣбва да мислятъ само, какъ да дѣлятъ благата, които той имъ дава. Той иска тѣ да съзнаватъ задълженията си, че сѫ дошли на земята да слугуватъ, а не да господаруватъ. Този законъ изнесе Христосъ предъ своитѣ ученици. Значи, между двамата братя, които слизатъ надолу, и десеттѣ, които възлизатъ нагоре, има известно съотношение. Тѣ се свързватъ чрезъ Христа — Бащата, и започватъ да работятъ. Като дойде Бащата между тѣхъ, тѣ казватъ: Братя и сестри сме, трѣбва да се търпимъ. Въпрѣки това изявление, все пакъ има известно негодуване между тѣхъ. Двамата братя представятъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, които сѫ привилегировани, затова единиятъ иска да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво. Съ една дума, и двамата искатъ първитѣ мѣста. Десетимата представятъ волята, т. е. желанията въ човѣка, затова тѣ възнегодуваха.

Като наблюдавате проявитѣ на човѣка, ще видите, че негодуване има навсѣкѫде въ живота: на концерти, въ театри, при посрѣщане на нѣкой голѣмъ човѣкъ, въ училища, въ семейства, въ общества. Музикантътъ негодува, че не го оценили, както трѣбва; актьорътъ негодува, че на другъ актьоръ дали по-голѣмо внимание, отколкото на него; нѣкой негодува, че при посрѣщането на голѣмия човѣкъ него оставили на последно мѣсто; ученикътъ негодува срещу учителя си, че неспособниятъ ученикъ получилъ по-добра бележка отъ него; учительтъ негодува за нехайството на ученицитѣ си, че не работятъ добре. Ученицитѣ негодуватъ — вървятъ въ една посока, учителитѣ негодуватъ — вървятъ въ друга посока, а дървото си расте. Посрѣщачитѣ и гоститѣ негодуватъ, вървятъ въ различни посоки, а дървото пакъ си расте. Дървото е общество, житниятъ стръкъ, растението — сѫщо сѫ общества. Значи, въпрѣки негодуването нѣщата растатъ, развиватъ се и следватъ своя пѫть. Христовиятъ законъ изисква отъ човѣка да превърне негодуването въ работа. — Какъ? — Казано ви е. Ще кажете, че сте чували много проповѣди. — Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чулъ, той не се ползува. Нѣкой казва: Днесъ нѣмамъ работа, ще отида да чуя нѣкаква новина. Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Богъ се обърна къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Слушай, Израилю!” Майката говори нѣщо на дъщеря си, казва ѝ: Слушай, дъще. Дъщерята отговаря: Чувамъ, мамо. Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането — нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и дветѣ.

Разбиранията на сегашнитѣ хора за живота сѫ различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания. Всѣки си има специфична програма, какъ да нареди живота си. Щомъ се заговори за живота, той изнася своята програма. Ако накаратъ нѣкого да работи, той казва: Толкова свободни хора има, мене ли намѣрихте? Когато става въпросъ за взимане, всѣки представя програмата си. Щомъ трѣбва да даде нѣщо, той отстѫпва назадъ. Това показва, че човѣшката воля е склонна къмъ негодуване. Кога негодува човѣкъ? — Когато иска да се прояви. Десетимата негодуватъ, че единиятъ иска да вземе дѣсната страна на Христа, а другиятъ — лѣвата. Какво остава за тѣхъ? — Да застанатъ или отпредъ, или отзадъ на Христа, но тѣ не искатъ да бѫдатъ стражари. Въ християнството, подъ „стражарь” се разбира работникъ, т. е. човѣкъ, който е готовъ за работа. Да заемашъ дѣсната или лѣвата страна, това подразбира човѣкъ, който иска съ малко трудъ и работа да придобие голѣмо богатство. На физическия свѣтъ това е невъзможно. Не си правете илюзии да мислите, че на земята, дето всички нѣща сѫ подложени на постоянни промѣни, може да се говори за щастие.

Ако можете да видите картата на земята преди милиони години, ще се почудите на голѣмата разлика, която сѫществува между тогавашната и сегашна земя. Тогавашнитѣ планини, рѣки, морета и океани коренно се различаватъ отъ днешнитѣ. Това показва, че и планинитѣ, и водитѣ негодуватъ. И тѣ се намиратъ подъ закона на растенето. Да негодувашъ, значи, да растешъ. Ако мѫжътъ негодува, да не казва, че жена му е причина затова; ако жената негодува, да не казва, че мѫжътъ ѝ е причина, че той я изкарва отъ търпение. Като негодувате, ще знаете, че причината е въ волята ви, която търси пѫть да се прояви. Съвременнитѣ физиолози правятъ опити съ жабитѣ, да докажатъ, че у тѣхъ има съзнание. Отнематъ мозъка на жабата, сипватъ на гърба ѝ силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието ѝ продължава да се проявява. Макаръ инстинктивно, тя дава признакъ на животъ. Следователно, всѣко негодуване на човѣка показва, че дяволътъ е сипалъ малко киселина на гърба му. Когато нѣкой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволътъ, неговиятъ неприятель, извадилъ мозъка отъ главата му. Който не е доволенъ отъ своя мозъкъ и желае голѣмъ мозъкъ, като този на Нютона, на Канта, на Толстоя, той се оставилъ въ рѫцетѣ на дявола. Какво може да направи дяволътъ? Той внушава на човѣка отрицателни мисли, че нѣма мозъкъ, че не може да мисли, че нищо не излиза отъ него и т. н. Богъ сипва малко киселина върху тѣзи внушения, и мисъльта на човѣка започва отново да работи. Негодуването е на мѣсто, когато е естествено. Нѣкой седи на едно мѣсто, цѣлъ настръхналъ, всичкитѣ му нерви обтегнати. Дойде другъ отвънъ и го предизвиква. — Не ме закачай, не отговарямъ за последствията! И наистина, бомбитѣ започватъ да летятъ една следъ друга, една отъ друга по-силни. Това е неестествено негодуване. И безъ тѣзи бомби ще те разбератъ, какво искашъ. Кажи, че искашъ спокойствие, и хората ще те разбератъ.

„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата”. Волята не трѣбва да негодува противъ желанията на сърдцето и мислитѣ на ума. Сърдцето трѣбва да има много желания, които да го хранятъ. И умътъ трѣбва да има много мисли. — Защо сѫ нуждни на човѣка много мисли и желания? Не е лошо да има човѣкъ много мисли и желания. Лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минаватъ презъ ума и презъ сърдцето ви, сѫ ваши. Ваши сѫ само онѣзи, които използувате за благото на своя умъ и на своето сърдце. Останалитѣ не принадлежатъ на васъ. Много шапки, обуща и дрехи има по магазинитѣ, но тѣ не сѫ ваши. Като влѣзете въ магазина, вие си изберете нѣщо по вашъ вкусъ и платите за него, то е ваше. Сѫщото се отнася до мислитѣ и желанията. Туряте една мисъль на главата си, едно желание въ сърдцето си и се оглеждате, приличатъ ли ви, ще ви харесатъ ли съ тѣхъ. Ако вие се харесвате съ тѣхъ, и хората ще ви харесатъ. Задържате ги въ себе си, плащате за тѣхъ и казвате, че сѫ ваши. Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: Не нося чужди нѣща. Следователно, всички мисли и желания, които минаватъ презъ васъ, ставатъ ваши, само когато ги приемете вѫтрешно,. когато станатъ плъть и кръвь на вашето естество.

Често чувате да казватъ, че това не трѣбва да се прави, или онова не трѣбва да се прави. Добре е, нѣкой да се заеме да напише, какво трѣбва да се прави, и какво не трѣбва. Нѣкой ще каже, че не трѣбва да се яде. Азъ пъкъ казвамъ, че трѣбва да се яде, но да не се преяжда, да не претоваряме стомаха си. — Не трѣбва да се пие. — Пий, но чиста вода. Човѣкъ може да прави всичко, което носи животъ въ себе си, както сладкото, доброто вино, което Христосъ направилъ. Пие ли човѣкъ ферментирало вино, смърть го очаква. Всѣко чувство, което огорчава човѣка, носи смърть; всѣко чувство, което произвежда радость и веселие, носи животъ. — Какъ ще познаемъ, кое чувство е за насъ, и кое — не е? — Всѣко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всѣко чувство, което носи радость и веселие, то е за тебе — приеми го въ себе си. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ мислитѣ. Всѣка мисъль, която те обърква и заблуждава,, не е за тебе. Всѣка мисъль, която внася свѣтлина въ ума ти, тя е за тебе.

Една муха се молила дълго време на Бога, да ѝ тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Богъ чулъ нейната молба и изпълнилъ желанието ѝ. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля свѣта, да се показва предъ всички — мало и голѣмо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Единъ день тя срещнала паяка и, тъкмо мислѣла да се похвали и на него, той пръвъ започналъ да я ласкае: Колко си красива съ коронка на главата си! Ела да се огледашъ въ моето огледало, да видишъ, каква красавица си. Поласкана отъ думитѣ на паяка, мухата влѣзла въ паяжината му, отдето не излѣзла повече. Защо ѝ трѣбвало коронка, да се хвали съ нея предъ свѣта?

Много отъ съвременнитѣ хора, недоволни отъ положението си, пожелаватъ, Богъ да имъ тури коронка на главата, да види свѣтътъ, колко сѫ красиви. Да, но свѣтътъ е хитъръ и разуменъ, той отнима коронкитѣ отъ главата на хората и ги развѣнчава. Днесъ повечето хора сѫ изгубили коронката си. Да благодарятъ за това. Човѣшката глава не се нуждае отъ коронка. Не ви трѣбва огледалото на паяка, не ви трѣбва коронка на главата. Колко крака има паякътъ? Разгледайте внимателно краката му и вижте, съ кои крака преде той. — Съ заднитѣ си крака. Който преде съ заднитѣ си крака, е опасенъ. Паякъ, който преде съ заднитѣ си крака, и конь, който рита съ заднитѣ си крака, сѫ опасни. Да предешъ съ заднитѣ си крака, както паяка, това показва раздвояване въ човѣшкото сърдце. Когато сърдцето ти започне да преде съ заднитѣ си крака, бѫди на щрекъ. Ако не си буденъ, непремѣнно ще ти се случи нѣкакво нещастие и ще изгубишъ коронката си. Сърдце, което преде паяжината си съ заднитѣ крака, не е човѣшко, но паяшко. Ако паякътъ прави мрежата си на време, естествено, това е въ реда на нѣщата; но, ако я прави съ цель да увлича, това не е въ реда на нѣщата.

Следователно, ако негодуването ви се дължи на висшето съзнание у васъ, отъ недоволство за вашитѣ погрѣшки, за вашитѣ лоши мисли и желания, то е естествено, въ реда на нѣщата. Ако негодуването ви се дължи на факта, че нѣмате широко сърдце и голѣмъ умъ да привличате хората, да се ползувате отъ тѣхнитѣ сили, това не е въ реда на нѣщата. Това негодуване води къмъ зло. При това положение ще излѣзе вѣрна латинската поговорка: „Homo homines lupus est”. Обаче, вѣрна е още по- старата поговорка: „Човѣкъ за човѣка е братъ”. Какъ стана това, че човѣкътъ, който бѣше братъ за човѣка, се превърна въ вълкъ? Характерно за вълка е това, че той си служи съ зѫбитѣ и съ краката. Между овчаритѣ има предание, че ако вълкътъ, като приближава къмъ стадото, не отваря отдалечъ устата си, не може да нападне нито една овца. Той може само да я надраска съ ноктитѣ си, но не и да я нападне.

Като влѣзете въ свѣта, между свѣтски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лице, рѫце, гърбове. Въ което религиозно общество влѣзете, навсѣкѫде, чувате да се говори: Ние сме свързани съ Бога, нашето вѣрую е най-право. Питайте тѣзи хора, видѣли ли сѫ Бога и говорили ли сѫ съ Него? Ще ви кажатъ, че тѣ не сѫ видѣли Бога, не сѫ говорили съ Него, но пророцитѣ и апостолитѣ сѫ говорили съ Него. Кой кого е видѣлъ, какво е говорилъ съ него, това не се отнася до тебе. Важно е, ти кого си видѣлъ и какво си говорилъ. Ще дойде нѣкой майсторъ шивачъ да ми разправя, че свършилъ въ странство съ златенъ медалъ, знае всички теории за шиене. — И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие единъ хубавъ костюмъ, безъ недостатъци. Ако го ушие тѣсенъ, да не лѣга добре на тѣлото ми, всичкитѣ му теории пропадатъ. Какъвъ смисълъ иматъ за мене обущата, направени отъ добъръ майсторъ, ако сѫ грубо ушити и ми стѣгатъ? Носете широки, удобни за краката обуща. Тѣснитѣ обуща сѫ като съвременнитѣ правила за живота, които ограничаватъ и стѣсняватъ човѣка. Защо ви сѫ тѣсни обуща, които правятъ мазоли на краката? Хвърлете ги и турете на краката си удобни, меки, широки обуща, съ които да се движите свободно и съ разположение.

Христосъ се обръща къмъ ученицитѣ си, говори имъ за десетимата и двамата, като имъ дава методъ, да минаватъ отъ видимитѣ къмъ невидимитѣ нѣща. Често хората негодуватъ, искатъ да се проявятъ, искатъ да видятъ Бога въ себе си и вънъ отъ себе си. Това не е нуждно. Приеми Бога въ себе си, отвори сърдцето си за Него и бѫди доволенъ на всичко. Когато се грѣешъ на слънцето, трѣбва ли да го виждашъ? Трѣбва ли да знаешъ, колко е голѣмо? Обърни гърба си къмъ слънцето и остави лѫчитѣ му да проникватъ въ всичкитѣ ти клетки, да внесатъ въ тебе разположение. Това значи познаване на слънцето. Човѣкъ познава слънцето по действието на лѫчитѣ му върху неговия организъмъ. Какъ познавате човѣка? — По енергиитѣ, които изтичатъ отъ него. Това се познава при рѫкуването. Какъ се познаватъ животнитѣ? — Като се помирисватъ по носа и по опашката. Ако се разбератъ, тѣ тръгватъ заедно, започватъ да си играятъ, Ако не се разбератъ, хвърлятъ се едно върху друго и започватъ да се борятъ, да се мушкатъ съ рогата си. Казвате, че воловетѣ се бодатъ и мушкатъ съ рогата си. Право е, че воловетѣ се мушкатъ, но понѣкога и хората се мушкатъ. Колко рани съмъ превързвалъ отъ такива мушкания!

Мнозина се оплакватъ отъ живота си и казватъ, че не могатъ вече да търпятъ. Споредъ мене, хората още не сѫ проявили търпение. Тѣ носятъ мѫчнотиитѣ и страданията си по неволя, а не съ търпение. Азъ и доднесъ още изпитвамъ търпението си, искамъ да зная, колко съмъ търпеливъ.

Преди години дойде при мене единъ господинъ, който искалъ да ме види и да поговори върху нѣкои важни въпроси. Казахъ му, че съмъ заетъ, да отложи разговоритѣ си за другъ пѫть. — Не мога да дойда втори пѫть, трѣбватъ ми само петь минути Щомъ е за малко, съгласихъ се да го приема. Той влѣзе въ стаята ми и говори цѣли три часа непрекѫснато. Той говори, азъ го слушамъ. Като свърши разговора си, стана да си отива. Азъ му предложихъ да направимъ една разходка въ градината. Този день бѣше за мене матуритетенъ, държахъ матура по търпението.

И дяволътъ изпитва търпението на хората. Той влѣзе въ нѣкой човѣкъ само за петь минути, а остава съ часове и дни. Следъ това човѣкъ не може да възстанови разположението си дълго време и се мѫчи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължатъ все на дявола. Понѣкога селянитѣ се каратъ за нищо и никакво. Кокошката на нѣкой селянинъ снесла яйцето си въ съседния дворъ. Цѣлото семейство се вдига на кракъ, отиватъ да взематъ яйцето. Има ли нѣщо лошо въ това? Какво отъ това, че съседътъ ви взелъ едно ваше яйце? Това се дължи на мисъльта въ човѣка, че неговото е само за него. Това означава служене само на себе си. Ако разбираше спороветѣ между хората, кокошката щѣше да запита господаря си: Не съмъ ли свободна да снеса едно яйце и за другъ нѣкой? Нѣма ли право вашиятъ слуга, съ паритѣ, които е спечелилъ при васъ, да купи нѣщо на другъ човѣкъ? — Има право. На сѫщото основание и кокошката има право да разполага съ своитѣ яйца. Господарьтъ нѣма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце въ двора на неговия съседъ. Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички. Тя ще обиколи всички дворове и въ всѣки дворъ ще снесе по едно яйце. Следъ това ще се яви въпросътъ, въ кой дворъ първо ще снесе яйцето. Всѣки иска да бѫде пръвъ.

Всички хора се борятъ за първенство. Въ това отношение тѣ приличатъ на онѣзи красиви дами, отъ които всѣка гласувала за себе си. При посрѣщането на единъ великъ гостъ били избрани 12 красиви дами, да участвуватъ съ присѫтствието си. Една отъ тѣхъ трѣбвало да поднесе букета на великия гостъ. Голѣмъ споръ се повдигналъ между дамитѣ, коя отъ тѣхъ да избератъ. Понеже не дошли до нѣкакво съгласие, тѣ решили да пристѫпятъ къмъ гласуване. Като прегледали бюлетинкитѣ, въпросътъ пакъ останалъ неразрешенъ. Защо? — Получили се 12 различни бюлетинки: всѣка дама гласувала за себе си. Голѣмо изкуство е да може човѣкъ чрезъ волята си да примири своя умъ и своето сърдце така, както Христосъ примири двамата си ученика — Заведеевитѣ синове.

Въ разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро мѣсто: единиятъ отдѣсно на Христа, а другиятъ — отлѣво. Оттукъ виждаме многоженството на духа. Той има нѣколко жени, т. е. нѣколко души. Странно е, наистина, единъ мѫжъ да има много жени. Странно е и една жена да има много мѫже. Странно е, но фактътъ е на лице. Едва ли ще срещнете днесъ мѫжъ или жена, които по мисъль, по чувство или по желание поне да не сѫ били многоженци или да сѫ имали много мѫже. Колко християни, мѫже или жени, сѫ запазили закона на абсолютната чистота въ мисли, въ чувства и въ желания? Ангелитѣ живѣятъ въ този законъ, но и човѣкъ може да го спази. Който има будно и чисто съзнание, живѣе въ абсолютна чистота и светость. Засега на земята не сѫществува истинска женитба. Ако мѫжетѣ и женитѣ живѣеха въ пълно съгласие, свѣтътъ щѣше да се превърне въ рай. Сегашнитѣ хора се женятъ, за да бѫдатъ щастливи, но не постигатъ щастието, защото всѣки иска да живѣе на гърба на другия. Който е по-уменъ, играе ролята на паяка. Той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлѣче къмъ паяжината си. Следъ това се обръща другата страница на живота: започватъ да се разправятъ, кой кого излъгалъ. Свекървата, отъ другата страна, е недоволна отъ снахата. Мѫжътъ се чуди, какъ да ги примирява: ту на жена си говори, ту на майка си, да има миръ въ дома. Като се родятъ деца, и тѣ започватъ да се каратъ. Мѫжътъ и жената представятъ двамата ученика на Христа — Заведеевитѣ синове, които се борятъ за първи мѣста. Свекървата, синоветѣ и дъщеритѣ представятъ десетимата, които негодуватъ за двамата. Какво става въ края на краищата? — Едни слизатъ надолу, други се качватъ, а дървото си расте. Следователно, отъ нещастието Богъ създава условия за бѫдещето щастие. Като не могатъ да живѣятъ стари и млади заедно, старитѣ заставятъ младитѣ да излѣзатъ вънъ, въ друга кѫща, а тѣ оставатъ въ старата. Пчелитѣ постѫпватъ точно обратно: младитѣ оставатъ въ стария кошеръ, а старитѣ излизатъ вънъ, въ другъ кошеръ.

Каквото и да правятъ хората, при сегашнитѣ разбирания невъзможно е да бѫдатъ щастливи. Щастието подразбира новъ животъ, животъ на абсолютна чистота и светость. Сегашнитѣ хора не могатъ да бѫдатъ щастливи, но трѣбва да владѣятъ изкуството да правятъ тухли отъ кальта, въ която живѣятъ, или, като растенията, да изсмукватъ хранителнитѣ сокове отъ нея и да ги превръщатъ въ сладки плодове. Хората ядатъ сладкитѣ плодове и се възхищаватъ отъ тѣхъ. Наистина, тѣ заслужватъ възхищение. Гледате едно плодно дърво, съ години стои заровено въ земята, и всѣка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодоветѣ си безкористно. Едно иска отъ хората: да посаждатъ сѣмената му въ земята. Хората трѣбва да изучаватъ безкористието отъ растенията, а не да мислятъ, че като сѫ дали на заемъ нѣкому хиляда лева съ полица и съ порѫчители, че сѫ имъ направили голѣма услуга. Следъ всичко това минаватъ за благородни хора и се чудятъ, защо свѣтътъ не може да се поправи. Когато хората започнатъ да даватъ пари безъ полици и безъ порѫчители, както правѣха старитѣ българи; когато всѣки устоява на обещанието си, свѣтътъ ще се поправи, и негодуването ще изчезне. Свѣтътъ ще се поправи, когато мѫжетѣ и женитѣ издържатъ на своята любовь докрай; когато братята и сестритѣ се жертвуватъ едни за други.

„Възнегодуваха за двамата братя.” Има право човѣкъ да негодува, но противъ злото. Ако нѣкой сгрѣши предъ васъ, поправете погрѣшката му, безъ да негодувате. Преди нѣколко години отидохъ въ дома на единъ познатъ адвокатъ. Тамъ заварихъ единъ проповѣдникъ. Събрали се двамата, пишатъ едно заявление, съ което искатъ да дадатъ подъ сѫдъ единъ младъ човѣкъ. — Защо ще го даватъ подъ сѫдъ? Преди нѣколко месеца той взелъ отъ проповѣдника 50 лв. на заемъ и отъ адвоката сто лева, съ условие да имъ изпрати срещу тѣхъ брашно. Понеже не получили нито брашно, нито паритѣ, решили да го дадатъ подъ сѫдъ. Още повече тѣ чули, че младиятъ човѣкъ взелъ по сѫщия начинъ отъ нѣколко мѣста пари на заемъ и се оженилъ. Като разбрахъ цѣлата работа, дадохъ 50 лв. на проповѣдника вмѣсто младия човѣкъ. Искахъ да дамъ и на адвоката стотѣ лева, но той не прие. Защо ще развалятъ работата на младия човѣкъ? Въ името на Христа платете дълга на своя ближенъ. Не е достатъчно само да проповѣдва човѣкъ, но той трѣбва да дава добъръ примѣръ съ живота си. Хората сѫ преситени отъ проповѣди, морализиране и знания. Главитѣ имъ сѫ побѣлѣли отъ това. Тѣ се нуждаятъ отъ добри дѣла, отъ знание, което е приложено, а не само отъ теории.

Какво означава бѣлата коса? — Много знания и носене на голѣмъ товаръ. Като свали човѣкъ товара си, косата му почернява. Черната коса съдържа много сокове, затова въ нея растатъ и трендафили, и тръне. Хора, които иматъ черна коса, сѫ много енергични. И когато обичатъ, и когато мразятъ сѫ рѣзки; въ тѣхъ липсва мекота. Когато косата побѣлѣва, човѣкъ губи енергията си. Той казва: Азъ съмъ кротъкъ човѣкъ. — Кротъкъ си, защото нѣмашъ енергия. Изкуство е да имашъ черна коса и да бѫдешъ кротъкъ, да не риташъ. Като побѣлѣе косата ти, и да искашъ да риташъ, не можешъ. Да риташъ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява въ две противоложни посоки — надолу и нагоре. Всѣко негодуване завършва съ примиряване на силитѣ, които сѫ го предизвикали. И въ човѣка има вѫтрешно раздвояване, което се изразява въ негодуване. Искашъ да направишъ едно добро, но вѫтре въ тебе нѣщо ти казва да не правишъ доброто. Ти се раздвоявашъ и, следъ известна борба, решавашъ въпроса въ единъ или въ другъ смисълъ.

„Възнегодуваха за двамата братя.” Ще кажете, че Заведеевитѣ синове обичаха Христа, затова останалитѣ ученици негодуваха. — Защо обичаха тѣ Христа? — За да седнатъ единъ отъ лѣвата Му страна, а другъ — отъ дѣсната. Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава ѝ пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нѣщо, по- ценно отъ това — тѣлото ѝ. Каже ли нѣкой, че нищо не е получилъ отъ майка си и отъ баща си, той не говори истината. Много нѣща сѫ дали родителитѣ ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. И следъ всичко това нѣкой се осмѣлява да казва, че Богъ не го обичалъ. И той не говори истината. Кой му е далъ всички блага, съ които всѣки моментъ се ползува? Кой му е далъ условия да се развива? Кой му е далъ тѣлото, безъ което не може да се прояви? Богъ е навсѣкѫде и въ всичко, което ви обикаля. Какво повече искате? Трѣбва да минете презъ вѣчностьта, да разберете величието на Бога и да видите, че, въпрѣки това, Той спира вниманието си върху всѣко живо сѫщество, малко и голѣмо. — Искамъ да Го видя, както виждамъ човѣка. — Виждалъ ли си човѣка? Знаешъ ли, какво представя той? Това, което виждашъ, не е човѣкътъ, но неговитѣ прояви. Човѣкъ се проявява чрезъ сърдцето, ума, волята и душата си. Сърдцето на човѣка се познава по степеньта на неговото благородство, умътъ — по замаха на неговитѣ мисли, душата — по готовностьта ѝ да се жертвува. Външностьта на човѣка не е истинскиятъ човѣкъ. Какъ е облѣченъ, каква служба заема, какъ говори, това още не е човѣкътъ.

Търсете човѣка въ благородството, въ мислитѣ му и въ жертвитѣ, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближенъ. Това се отнася, както за отдѣлния човѣкъ, така и за живота въ семействата, обществата и народитѣ. Сегашнитѣ хора живѣятъ повече въ съмнения и недоволство.

Често се говори за и противъ сѫществуването на Бога, но, въпрѣки това, всѣки Го търси. Желателно е всѣки да изнесе своитѣ искания предъ себе си, да знае, какъвъ е неговиятъ Господъ, Когото той търси. Стремишъ се къмъ нѣкакъвъ идеалъ, но трѣбва да знаешъ какъвъ е той, да можешъ да го опишешъ. Нѣкоя мома търси съвършенъ момъкъ, но не може да опише, какви качества трѣбва да има той. Не можешъ да искашъ нѣщо съвършено, за което нѣмашъ ясна представа. Нѣкой търси хубава вода. Щомъ търси такава вода, ще я намѣри, защото знае качествата ѝ. Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намѣрите навсѣкѫде. Който не Го познава, не може да Го намѣри. Той се съмнява въ сѫществуването Му и казва: Ако Богъ сѫществува, защо допуща войната?

Единъ турчинъ отъ варненско тръгналъ за Добричъ, тамъ да продава череши. По цѣлия пѫть той вадилъ череши отъ колата и ги гълталъ цѣли, съ костилкитѣ имъ. Като стигналъ въ града, усѣтилъ голѣмо напрежение и болка въ корема си. Отъ преяждане коремътъ му се подулъ и трѣбвало да го опериратъ, да изхвърлятъ костилкитѣ, които нагълталъ. Ще кажете: Защо Богъ допусна тази операция? Кой, въ сѫщность, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Богъ имъ прави операции, вади костилкитѣ на черешитѣ отъ корема имъ. Единъ день, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днесъ въ свѣта. А сега, докато мислите, че знаете много нѣща, всѣкога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвалъ: Франция не е голѣма, но селата ѝ сѫ голѣми. Като вади криви заключения, човѣкъ мисли, че животътъ сѫществува, докато той живѣе; щомъ умре, животътъ се свършва. Не е така. Животътъ нѣма край. Свършването на единъ животъ е начало на другъ. Всѣка смърть подразбира умиране на злото и на престѫпленията и започване на новъ животъ, пъленъ съ добрини. Смъртьта не е нищо друго, освенъ разводъ на духа отъ плътьта, или напущане на плътьта отъ душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвамъ: Човѣкъ умира, защото душата или духътъ го е напусналъ. Духътъ напуща жената, а душата — мѫжа. Когато момъкъ напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живѣе. И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живѣе. Така много хора сѫ умирали и отново се съживявали.

Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не умира? — Да стане слуга на себе си, а душата му — слуга на неговия духъ. Тогава майка ви и бащи ви ще ви дадатъ всичко, каквото желаете. — Сѫществува ли душа? — Докато мисли и чувствува, човѣкъ има душа. Щомъ има душа, има и съзнание. Като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Който има съзнание, прави разлика между добро и зло. Следователно, той има и душа. Когато човѣкъ предпочита доброто и отхвърля злото въ себе си, душата му се проявява.

„Възнегодуваха за двамата братя.” Негодуването минава отъ човѣкъ на човѣкъ, както заразата. Родителитѣ негодуватъ, че иматъ деца, а нѣматъ срѣдства да имъ дадатъ образование. После децата — синове и дъщери негодуватъ, че родителитѣ не имъ оставили никакво наследство. Проповѣдници негодуватъ. Учители негодуватъ, и ученицитѣ имъ негодуватъ. Всички хора негодуватъ, че нѣма масло, захарь, сирене. — И безъ масло се живѣе. Ядене, приготвено безъ масло е по-леко и се отразява добре на стомаха. Турите ли масло, съ приправки — червенъ и черенъ пиперъ, стомахътъ лесно се разстройва. Простата и естествена храна представя добрия животъ на човѣка. Пишната храна представя лошия човѣшки животъ.

Какъ и кога можемъ да подобримъ живота си? — Още сега. Щастието иде моментално, но условията за неговото идване се приготвятъ бавно. Влѣзе ли една Божествена мисъль въ ума ви, моментално ставате щастливи. Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвятъ условията за нейното приемане. Щомъ изгубите тази мисъль, моментално ставате нещастни. Стоишъ на единъ мостъ тихъ и спокоенъ. Въ единъ моментъ изгубвашъ равновесието и полетявашъ надѣсно или налѣво. За да бѫдешъ щастливъ, пази следнитѣ правила: Отстрани всѣко съмнение отъ себе си! Вѣрвай въ Господа, Който живѣе въ тебе, и не Го търси вънъ отъ себе си! Работете върху себе си, и всѣки день прибавяйте по нѣщо ново къмъ своята сграда. Не мислете, кой колко знае, колко е добъръ и светъ. Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добъръ. Ще кажете, че пророцитѣ и апостолитѣ били много учени, много чисти и праведни. — Който е дошълъ на земята, все е направилъ нѣкаква погрѣшка, макаръ и малка. Но силата на великитѣ хора се заключава въ това, че виждатъ малкитѣ си погрѣшки голѣми, затова лесно ги изправятъ и изкупватъ. Има случаи, когато велики хора сѫ посвещавали цѣлия си животъ за изправяне на една своя погрѣшка, съ което сѫ изработили великъ характеръ. Често синове и дъщери очакватъ на богатството на родителитѣ си. Тѣ се надѣватъ да получатъ наследство, да оправятъ обърканитѣ си смѣтки. Не очаквайте на богатство, което иде следъ смъртьта на родителитѣ ви. Нека всѣки се заеме за работа и да разчита на себе си Христосъ не остави завещание на хората, пари на заемъ не имъ даде, но приготви условия за тѣхното развитие.

Следователно, който иска да се развива, нека следва пѫтя, който Христосъ му сочи. Този пѫть води къмъ истинско щастие. Той казва: Имамъ лозе. Който иска, нека дойде при мене да работи. Хората не чуватъ думитѣ на Христа и не ги възприематъ. Тѣ искатъ да иматъ пари, да се обличатъ съ хубави, скѫпи дрехи, да обръщатъ внимание на всички. На земята това е невъзможно. Защо? — Каль има. Днесъ е хубаво времето, за нѣколко часа, но неочаквано завали дъждъ и градъ, и отъ хубавитѣ и скѫпи дрехи нѣма да остане нищо. Като се видите съ окаляни и измокрени дрехи, ще изгубите разположението си. Човѣкъ трѣбва да придобие такова самообладание, че нищо да не е въ състояние да развали настроението му. Всичко да изгуби, той трѣбва да остане тихъ и спокоенъ въ себе си, да знае, че едно нѣщо не е изгубилъ — Господа. Всички живѣятъ въ Господа. Следователно, дали мѫжъ или дете си изгубилъ, ще знаешъ, че не сѫ изгубени. Тѣ сѫ въ Господа и всѣкога можешъ да ги намѣришъ.

Днесъ всички хора се държатъ едни за други и не се пущатъ. Жената се държи за мѫжа, мѫжътъ се държи за жената, децата — за родителитѣ си. Тѣ не знаятъ, че всички сѫ въ Господа, тамъ живѣятъ. Мѫжътъ е срѣщалъ жена си много пѫти на земята и пакъ ще я срещне. И следъ хиляди години, пакъ ще се срещнатъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣкаква Божествена проява. И, като се отдалечи отъ тебе, естествено е да тѫжишъ за него. Като видите единъ изсъхналъ листъ на земята, спрете се предъ него и проследете, какви мисли ще минатъ въ главата ви. Той е смиренъ, мълчаливъ, въздъхва въ себе си и казва: Едно време бѣхъ високо на дървото, но ето ме, вече съмъ падналъ и изсъхналъ. Вие трѣбва да го успокоите и да му отговорите: Нищо, следъ нѣколко месеца ще се качишъ пакъ на дървото младъ, зеленъ и жизнерадостенъ. Богъ казва:„Смиренитѣ ще въздигна, а гордитѣ и високомѣрнитѣ ще смиря.”

Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Кажатъ ли, че нѣкой е грѣшникъ, азъ го насърдчавамъ. Не се безпокой, догодина ще се качишъ на дървото, ще се развеселишъ и младъ ще станешъ. Богъ благоволи повече къмъ грѣшника, който се разкайва, отколкото къмъ праведния, който се въздига и гордѣе. Да насърдчишъ обезсърдчения и падналия, това значи, да приложишъ учението, което нашиятъ Баща ни е завещалъ и предалъ чрезъ своя Единороденъ Синъ — Христосъ. — Кѫде ще намѣримъ това учение? — Разтворете душата си и въ нея ще намѣрите всичко, което ви интересува. Ако срещнете нѣкаква мѫчнотия, тя ще бѫде въ недостатъчната свѣтлина, за да проникнете въ гънкитѣ на душата си. Умътъ е свѣтлината, а сърдцето — огнището, на което се туря горивниятъ материалъ. Като се запали, той дава необходимата свѣтлина на човѣка, да може чрезъ нея да чете написаното въ своята душа. Когато дойде Божествената свѣтлина въ насъ, т. е. Духътъ, тогава ще кажемъ като Павла: „Ще Го познаемъ, както ни е позналъ”. Бѫдете постоянно въ молитва, за да пребѫдва Богъ въ васъ и да ви освободи отъ всички прегрѣшения. Молете се, Богъ да пребѫдва въ вашитѣ действия. Ако се гнѣвите, ще знаете, че Той не е въ васъ. Ако боледувате, Той не е въ васъ. Какъ ще се излѣкувате? — Като очистите тѣлото си отъ нечистата кръвь, ума си отъ нечисти мисли и сърдцето си отъ нечисти желания. Нечиститѣ мисли и желания разполагатъ човѣка къмъ нечиста храна. Какво добро могатъ да ви допринесатъ саламитѣ, пастърмата, кебапчетата и др.? Да кълцашъ и мелишъ месо, да го приготвяшъ на салами, това е дяволско изобретение. Колко хора сѫ отишли преждевременно на онзи свѣтъ отъ салами и отъ кълцано месо! Милиарди животни сѫ подали и подаватъ молбата си до Бога, да ги освободи отъ човѣшкия ножъ. Това е истина, която трѣбва да се възприеме. Който не я приеме, ще носи последствията на своето непослушание. Новото учение не позволява да се ядатъ никакви салами. Азъ взимамъ думата „саламъ” въ широкъ смисълъ. Когато мѫжътъ изтезава жена си, или жената — мѫжа си, тѣ сѫ яли саламъ. Когато родителитѣ развращаватъ децата си, тѣ сѫ яли саламъ. За саламитѣ Богъ изпѫди първитѣ човѣци отъ рая. За сѫщитѣ салами страда и днешното човѣчество.

Христосъ пише въ новото учение: „Човѣкъ за човѣка е братъ”. Щомъ сме братя и сестри, трѣбва да живѣемъ по братски. Отъ гледището на Божественото учение нѣма неприятели въ свѣта. Хората сѫ приятели едни за други, а не неприятели. Пазете се отъ внушенията на онзи, който е поставилъ въ ума ви отрицателната мисъль, че човѣкъ за човѣка е вълкъ. Това е крива, изопачена, нечиста мисъль, остатъкъ отъ старото учение на дявола. Богъ ще изкорени това учение до дъно и нѣма да остави поменъ отъ него. Тъй казва Господъ днесъ, и каквото казва, ще се сбѫдне, защото е Божествено.

Вложете въ умоветѣ си мисъльта, че всички сте братя. Днесъ се правятъ предложения за миръ. Пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттамъ да искате миръ. Свѣтътъ е обсаденъ отъ ангели. Горко на онѣзи, които проповѣдватъ учението, че човѣкъ за човѣка е вълкъ! Горко на онѣзи, които лъжатъ и крадатъ! Време е вече да се приложи Божественото учение и между насъ. Проектирайте мисъльта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане съ васъ. Косъмъ нѣма да падне отъ главата ви безъ Божията воля. Нека всички българи се молятъ и отправятъ молитвата си къмъ Бога. Само така България ще се благослови и освободи. Всѣки народъ, който мисли, че самъ ще оправи работитѣ си, още повече ще ги обърка. Ако всички европейски народи мислятъ така, цѣла Европа ще се напълни съ инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнатъ къмъ Бога. Ще кажете, че отговорностьта лежи върху управляващитѣ. Не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носятъ отговорность за положението на своя народъ. Всѣки човѣкъ поотдѣлно е толкова отговоренъ, колкото и управляващитѣ.

Всѣки човѣкъ трѣбва да отправи своята молитва къмъ Бога. — Въ коя църква трѣбва да се молимъ? — Въ която и да е. Можете да се молите и на открито. Днешниятъ топълъ, сухъ день показва, че Богъ изпраща своето благословение върху всички народи. Понеже всички сме братя, грѣхътъ на едного е общъ грѣхъ. Така казва Христосъ. И благото, и доброто на едного е общо благо. Днесъ всички народи негодуватъ единъ срещу другъ. Тѣ се обичатъ, но се намиратъ въ хипнотично състояние, което помрачава съзнанието имъ, затова тѣ не разбиратъ, какво правятъ.

Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и Азъ ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ. Нѣкой се моли да бѫде въ тила, а не на фронта. Положението е опасно навсѣкѫде, независимо отъ това, дали сте въ тила, или на фронта. Всички хора сѫ на фронта. Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ сиромашия. Въ всѣки домъ се чува плачъ. Споредъ мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.

„Десетимата възнегодуваха за двамата братя”. — Какво ще стане съ насъ и съ европейскитѣ държави,? — Не се грижете за тѣхъ. Тѣ носятъ отговорность за себе си; всѣки народъ носи отговорность. Богъ е опредѣлилъ границитѣ и развитието на всѣка държава, за да върви всичко по своя пѫть. Всички хора и народи трѣбва да бѫдатъ съ отворени очи. Ако държавитѣ не сѫ съ отворени очи, тѣ нѣма да се ползуватъ отъ условията на живота. Бѫдете смѣли и решителни, не се обезсърдчавайте. Не мислете, какво ще стане съ васъ. Нищо лошо нѣма да стане. Богъ ще ви окѫпе, ще ви преоблѣче и ще ви постави въ новитѣ условия на живота. Така е казано, и така ще бѫде. Какво правятъ децата ви, когато обещаете да имъ купите за Великъдень нови дрехи? Тѣ скачатъ, пѣятъ, радватъ се. Голѣмъ Великъдень иде за всички хора. — Война е сега, тежки времена живѣемъ. — Ще останатъ много инвалиди, но Христосъ ще отвори очитѣ на ослѣпѣлитѣ, ще обърше сълзитѣ на страдащитѣ, ще възкреси мъртвитѣ. Хората ще се върнатъ на земята по три начина: едни ще се преродятъ, безъ да знаятъ, че сѫ преродени; други ще знаятъ, че сѫ преродени, а трети ще възкръснатъ. Който възкръсне, ще бѫде свободенъ отъ закона на кармата, отъ всички недѫзи. Възкръсналиятъ живѣе на земята така, както на небето, дето всички изпълняватъ Божията воля съ любовь. Тогава земята ще бѫде обетованата земя; хората ще бѫдатъ красиви и млади, по на 33 години. Всички ще служатъ на Бога, както Синъ Человѣчески служи.

Да бѫдемъ Божии служители! Това е най-високата? служба, която човѣкъ може да изпълни на земята.

15. Беседа отъ Учителя, държана на 22 септемврий, 1918 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×