Jump to content
Ани

1927_03_20 Кроткитѣ

Recommended Posts

  

"Праведният", Сила и живот, IX серия, т.3 (1927), Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 20.02.1927 г. до 27.03.1927 г. Издание 1930 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Кроткитѣ

 

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята.*)

*) Матея 5:5

 

Думитѣ, които се употрѣбяватъ въ рѣчьта, едноврѣменно иматъ външенъ изразъ, както и вътрѣшно съдържание и смисълъ. Стремежътъ на човѣшкия духъ се заключава въ това, да разбере съдържанието и смисъла на думитѣ, които съставляватъ неговата рѣчь. Думитѣ приличатъ на скѫпоцѣнни камъни, които могатъ да се оцѣнятъ само отъ разумнитѣ хора. Глупавитѣ хора не могатъ да оцѣняватъ скѫпоцѣннитѣ камъни. Това виждаме въ баснята „пѣтелъ и алмазъ“. Единъ пѣтелъ, като ровилъ бунището, намѣрилъ въ него единъ алмазъ, голѣмъ като кокошо яйце. Като видѣлъ този лъскавъ камъкъ прѣдъ себе си, той го ритналъ и казалъ: „Какъ не можахъ да изровя едно житно зрънце вмѣсто този камъкъ?“ Обаче, пѣтелътъ не знае, че ако алмазътъ се продаде, съ полученитѣ пари ще може да купи жито, съ което да нахранятъ хиляди пѣтли като него. Казвате: това се отнася за пѣтлитѣ. То се отнася за пѣтлитѣ, но сѫщеврѣменно се отнася и за онѣзи хора, които обичатъ да ровятъ въ бунището.

 

Христосъ казва: „Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята“. Какво се разбира подъ думитѣ „кротъкъ, кротость“? Кротостьта е качество на сърцето, а не на ума. Слѣдователно, когато чувствата на човѣка се намиратъ подъ влиянието на разумното сърце, този човѣкъ е кротъкъ. Кроткиятъ човѣкъ никога не бърза. Като се казва, че кроткитѣ ще наслѣдятъ земята, това подразбира, че тѣ ще живѣятъ на земята, колкото искатъ. Животътъ на съврѣменнитѣ хора не зависи отъ тѣхъ, вслѣдствие на което ние казваме, че тѣ не живѣятъ на земята, т. е. тѣ сѫ нейни врѣменни жители. Хората приличатъ на мухи, които влизатъ въ кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ, защото искатъ да се обогатятъ. Тѣ намиратъ въ кѫщата нѣщо сладко, качватъ на него и си казватъ: хубава е тази книга, има какво да се чете! И въ кратко врѣме виждате тази книга покрита съ студенти и съ професори, като въ нѣкакъвъ съврѣмененъ университетъ. Дойде ли господарьтъ на тази кѫща и види тѣзи неканени гости върху книгата, той ги улавя една по една и ги изхвърля вънъ. Питамъ: тия мухи успѣха ли да завладатъ кѫщата на богаташа? Щомъ богаташътъ влѣзе въ кѫщата си, веднага ги изхвърля навънъ. Тия гости, като излѣзатъ вънъ, отново започватъ да разискватъ, по кой начинъ да завладѣятъ кѫщитѣ на хората. По сѫщия начинъ и хората кацватъ на земята, но не се минава много врѣме, и смъртьта иде съ своитѣ намазани съ сладко книги, които поставя прѣдъ хората. Тѣ веднага се налѣпватъ на тия книги, и смъртьта ги изхвърля навънъ. Казватъ: на едикого си се роди дѣте. Казвамъ: хората още не се раждатъ. Днесъ тѣ се намиратъ въ положението на мухитѣ, които още не живѣятъ съзнателенъ животъ, Тѣ се качватъ на мухоловкитѣ, дѣто намиратъ своята смърть. Тъй щото, съврѣменната култура свършва живота си на мухоловкитѣ.

 

Казвамъ: съврѣменнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се, защото си поставятъ великата задача да завладатъ земята. Тѣ трѣбва да се откажатъ отъ този стремежъ. По какъвъ начинъ? — Като се домогнатъ до висшия разуменъ животъ. Тѣ трѣбва да изучатъ законитѣ на разумния животъ и споредъ тѣхъ да живѣятъ. Значи, задачата на съврѣменнитѣ хора не се заключава въ това, да завладатъ земята, но да изучатъ законитѣ на разумния животъ, за да живѣятъ правилно на земята. Ако сте каменарь, които чука камъни, вие се нуждаете отъ голѣмъ чукъ, който, като дигате и слагате върху камънитѣ, да ги троши на по-малки парчета. Колкото и да е голѣмъ този чукъ, той е на мѣстото си. Философия има въ него, И каменарьтъ е на мѣстото си, защото знае, какъ да чупи камънитѣ. Обаче, ако сте философъ и вземете единъ голѣмъ чукъ, съ който да удряте върху нѣкоя книга, този чукъ на мѣстото си ли е? Философътъ на мѣстото си ли е? Нито чукътъ е на мѣстото си, нито философътъ. За да се напище нѣкаква философска мисъль, не се изисква чукъ, но едно малко, леко перце. Съ това перце могатъ да се пишатъ нѣжни, утѣшителни думи за сърцата. Питамъ: когато хората разрѣшаватъ важни въпроси, съ пера ли ги разрѣшаватъ, или съ чукове? Когато въ нѣкой домъ има споръ за нѣщо, перото ли разрѣшава спора, или чука? Когато между ученици и учители има споръ, недоразумения, перото ли разрѣшава тия въпроси, или чука? Когато между военнитѣ има споръ, несъгласия, перото ли разрѣшава спора и несъгласията, или чука? Когато между свещеници, проповѣдници и владици има разногласие, перото ли разрѣшава разногласията, или чука? На тѣзи въпроси вие сами ще отговорите.

 

„Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.“ Ако искате да разберете дълбокия смисълъ на думитѣ, които Христосъ е вложилъ въ този стихъ, вие трѣбва да оставите настрана вашитѣ схващания и знания за живота; сѫщеврѣменно трѣбва да се откажете отъ мисъльта, че сте достигнали върха на знанието и нѣма какво повече да достигате. Който мисли, че е достигналъ върха на знанието и нѣма повече какво да учи, той самъ си приготовлява нещастието.

 

Сега, като максими въ живота, поставямъ слѣднитѣ положения: начало на Божествения животъ е духовниятъ; начало на духовния животъ е религиозниятъ; начало на религиозния животъ е материализмътъ; начало на материализма е смъртьта. Ако разгледаме тия положения въ обратенъ редъ, ще имаме слѣдното: начало на смъртьта е материализмътъ; начало на материализма е религията. Значи, материалиститѣ сѫ, най-религиознитѣ хора. По религиозни хора отъ материалиститѣ нѣма. Тѣ се държатъ здраво за своитѣ убѣждения, готови сѫ да умратъ за тѣхъ, но не отстѫпватъ. Кой богаташъ не умира за своята каса? Кой чиновникъ отъ пощата, като носи въ чантата си два-три милиона лева, не е готовъ да го прѣбиятъ на пѫтя съ камъни, но да не даде паритѣ? Той казва: само ако ме убиете, можете да вземете паритѣ. Какво показва това? Това е религиозно убѣждение, за което той умира. Казвамъ: краятъ на духовния животъ е религиозниятъ. Значи, ако мислите, че сте много религиозенъ, вие сте въ края на вашия духовенъ животъ, т. е. намирате се въ низходеща степень на вашето развитие. Тогава вие ставате религиозенъ човѣкъ. Що е религия? Религията е мъртва черупка, въ която влизатъ само тия хора, които нѣматъ какво да правятъ. Тѣ вѣрватъ въ формитѣ на нѣщата. Казвате: защо хората бѣгатъ отъ черковитѣ? Не вѣрватъ ли въ Бога? Питамъ: нима хората непрѣменно трѣбва да седятъ въ черковитѣ? Прѣди всичко черковата не е създадена за душата. Тя не може да служи на душата. Ако, наистина, черковата е необходимость за душата, питамъ: коя бѣше първата черкова, въ която се молѣше Адамъ? Можете ли да кажете, дали тя бѣше православна, евантелска, католическа, теософска или друга нѣкаква? Имаше ли черкова по това врѣме? Дѣ се молѣше Адамъ? Имаше ли икони и кандила? Адамъ признаваше само Единъ Живъ образъ, на който се кланяше. Всѣка сутринь Богъ посѣщаваше Адама и го извикваше: „Адаме, тукъ ли си?“ Той излизаше прѣдъ Бога и Му се покланяше. Обаче, когато Адамъ сгрѣши, Богъ го извика за послѣденъ пѫть, но той се скри отъ Лицето Му, не смѣеше да се покаже. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че е религиозенъ човѣкъ, питамъ го: ти чувашъ ли всѣка сутринь гласа на Бога въ твоята райска градина? Ако имашъ райска градина, въ която да чувашъ гласа на Бога, ти имашъ и религия; нѣмашъ ли такава райска градина, нѣмашъ и религия. Когато хората изгубиха рая, тѣ си направиха черкова, да се забавляватъ; подъ думата „църква“ се разбира общение на душата съ Бога.

 

Съврѣменнитѣ хора изпадатъ въ комично положение. Когато нѣкой изгуби баща си, той туря портрета му на първо мѣсто и започва да се кляня на умрѣлия си баща, като казва: благороденъ човѣкъ бѣше моятъ баща! Питамъ: дѣ се крие благородството на твоя умрѣлъ баща? Или, изобщо, въ какво се заключава благородството на умрѣлитѣ хора, или на хората, които умиратъ? Казвате: справедливъ човѣкъ бѣше моятъ баща, пъленъ съ добродѣтели. Дѣ отидоха тия добродѣтели? Ако добродѣтелитѣ могатъ да се стопятъ като ледъ, да се прѣвърнатъ въ вода и да отидатъ въ черната земя, какви добродѣтели сѫ тѣ? — Моятъ баща бѣше духовенъ човѣкъ. — Да, твоятъ баща бѣше на края на своя духовенъ животъ, на края на своя религиозенъ животъ, на края на своя материалистиченъ животъ, вслѣдствие на което той умрѣ. Ако човѣкъ се ражда като ангелъ, той трѣбва да запази това свое състояние прѣзъ цѣлия си животъ. Какъ може да запази своето състояние? — Чрѣзъ волята си, чрѣзъ своето сърце и чрѣзъ своя умъ. Защо сѫ волята, сърцето и умътъ на човѣка, ако чрѣзъ тѣхъ той не може да запази състоянието си, съ което се е родилъ, както и благата, които Богъ му е далъ въ началото на неговия животъ?

 

Мнозина ще запитатъ: какъ е създаденъ свѣта? Какъ е създаденъ човѣкъ? — Не е въпросъ, какъ е създаденъ човѣкъ, нито е въпросъ, какъ е създаденъ свѣта, но за насъ е важно, че свѣтътъ сѫществува. Какъ е създаденъ свѣтътъ, това не знаятъ всички, но всички знаятъ, че свѣтътъ сѫществува. Защо? Защото, когато Богъ създаваше свѣта, ние не бѣхме при Него. Сѫществуватъ редъ теории на учени хора върху създаването на свѣта, но нека дойде единъ отъ тия учени да ни покаже едно клише, останало отъ създаването на свѣта. Въ първа глава на Битието се казва, че Богъ направи небето и земята. Значи, Той ги направи, но не ги създаде. Това подразбира, че Богъ ги направи видими. Въ този смисълъ земята не е мъртво тѣло. Тя е живо тѣло, върху кората на което живѣемъ. Ако бихте погледнали земята съ очитѣ на ясновидеца, вие бихте я видѣли като красива жена, наша майка, въ която живѣемъ ние, хората, и които тя често потупва, понеже не изпълняватъ службата си, както трѣбва. По отношение величината на земята хората прѣдставляватъ малки бубулечици. Когато нѣкоя отъ тия бубулечици не слуша майката — земя, тя я чукне съ единия си пръстъ, и бубулечицата отхврѫква далечъ нѣкѫдѣ въ пространството. Слѣдъ това останалитѣ бубулечици казватъ: едикоя си бубулечица умрѣла. Защо умрѣла тази бубулечица — човѣкъ? Понеже билъ недоволенъ, че нѣмалъ знания, нѣмалъ богатства и т. н. Земята казва: слушай, синко, понеже си дошълъ при мене да се учишъ, ще живѣешъ тукъ, докато израснешъ, и слѣдъ това ще те изпратя на слънцето да се учишъ. Слънцето е грамадно тѣло, милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата майка — земя. Нѣкой казва: голѣмо нещастие ме сполетѣ, но нѣма какво да се прави, тъй е писалъ Господъ. Не, Господъ никога не се занимава съ нещастията на хората. Веднъжъ човѣкъ е дошълъ земята, той трѣбва да знае, че тя е негова възпитателка. Тя казва: каквото ти е нужно въ живота, отъ мене искай. Азъ ще ти дамъ и жито, и царевица, и ябълки, и круши, и бонбони, но отъ тебе искамъ да учишъ и да слушашъ. Не учишъ ли и не слушашъ ли, моятъ пръстъ ще те чукне, и ти ще умрешъ. Сега всички учени, философъ проповѣдници, свещеници, владици умиратъ, а хората казватъ, че сѫ отишли на онзи свѣтъ. Чудни сѫ хората, които безъ да сѫ ясновидци, казватъ, че тѣхнитѣ близки отишли на онзи свѣтъ. Да подържатъ това твърдение, то е все едно слѣпиятъ да казва, че видѣлъ нѣкой неговъ познатъ да отива къмъ Витоша. Слѣпиятъ, който не вижда нѣщата, трѣбва да каже: казаха ми, че моятъ познатъ отиде на Витоша. Който вижда, само той може да каже: видѣхъ своятъ познатъ да отива къмъ Витоша.

 

„Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята“. Нѣкой казва: азъ отъ кроткитѣ ли съмъ? — Ако бѣше отъ кроткитѣ, земята щѣше да бѫде твое наслѣдство. Пари имашъ ли, касата ти пълна ли е? — Не е пълна.— Тогава не си отъ кроткитѣ. Разумность имашъ ли? — Нѣмамъ. — Пакъ не си отъ кроткитѣ. Кроткиятъ човѣкъ има всичко. Неговата градина е пълна съ ябълки, съ круши, съ портокали, съ лимони, съ праскови и т. н. Земята е негово наслѣдство, и той разполага съ нейнитѣ богатства. Нѣкой казва: азъ не се занимавамъ съ земни работи, азъ се занимавамъ съ поезия, стихове пиша. Казвамъ: съврѣменниятъ поетъ първо съчинява, послѣ пише въ ума си и най послѣ прѣвежда на книга. И наистина, виждаме нѣкой поетъ седналъ нѣкѫдѣ, мѫчи се, търси рими, съчинява и най-послѣ прѣведе намисленото на книга. Значи, той прѣвежда на книга, а не пише никаква поезия. Истинскиятъ поетъ е вѫтрѣ въ него. Казвате: еди-кой си музикантъ създалъ нѣщо, написалъ нѣкакво велико произведение. — Не, и този музикантъ не създава самъ, но той само прѣвежда. Истинскиятъ музикантъ е въ него вѫтрѣ: той диктува, а другиятъ отвънъ прѣвежда. Казвате: този човѣкъ е много религиозенъ. Защо? — По цѣлъ день се моли на Бога, поклони прави, чете псалмитѣ на Давида. Питамъ: колко свои псалми той прочете и написа? Това, което той прави, е пакъ прѣвеждане. Това сѫ псалми на Давида, а не негови. Всѣка сутринь вие трѣбва да съчините по единъ псаломъ отъ себе си. Който не знае да съчинява псалми, той не знае да се моли. Първата работа, като станете сутринь, е да съчините по единъ малъкъ псаломъ и да видите, дали Богъ ще го удобри. Ако Богъ го удобри, ще го оставите въ първоначалния си видъ; не го ли удобри, ще оставите Той да го поправи и ще го запазите въ този корегиранъ видъ. Колко псалми съчинихте досега? Ако всѣка сутринь е трѣбвало да съчинявате по една пѣсень и да нарисувате по една картина, колко пѣсни и колко картини трѣбваше да имате досега? Великата Божествена наука опрѣдѣля точно чъртитѣ на истинския поетъ, художникъ или музикантъ. Ако се вгледате въ лицето или въ челото на такъвъ поетъ, ще видите, че отъ лицето, или отъ главата му излиза силна свѣтлина, и той започва да съчинява нѣкое свое произведение.

 

Казвамъ: велико нѣщо е човѣшката душа! И слѣдъ това хората още продължаватъ да се запитватъ, сѫществува ли душа, или не. Който пита, сѫществува ли душа, или не, това показва, че неговата душа е по-малка отъ самия него. Този човѣкъ трѣбва да остави този въпросъ настрана и да не разисква върху него. Душата освѣтлява човѣка. Всичкото знание, което той носи въ себе си отъ памти-вѣка, както и Любовьта, Мѫдростьта и Истината, тритѣ начала на живота — се криятъ, именно, въ неговата душа. Тя е складъ, хранилище на всички негови богатства. Всички трудни въпроси, които изникватъ прѣдъ човѣка, се рѣшаватъ пакъ отъ душата. Трѣбва ли тогава да запитвате, сѫществува ли душа, или не? Който не вѣрва въ сѫществуването на душата, той се намира въ края на материализма, и смъртьта е неговъ дѣлъ. Какво става съ този, който умира? Той изгубва всичко. И слѣдъ това хората започватъ да се успокояватъ съ думитѣ: ако има бѫдещъ животъ и сме живѣли добрѣ, ние печелимъ; ако пъкъ нѣма бѫдещъ животъ, нищо не губимъ. Казвамъ: ако има бѫдещъ животъ и не си живѣлъ, както трѣбва, ти губишъ, понеже влизашъ въ живота на страданията. Въ този животъ ти ще бѫдешъ глухъ, слѣпъ, сакатъ, нѣмъ и ще се намирашъ въ вѣчна тъмнина и постоянно мѫчение. Ако влѣзешъ въ духовния свѣтъ глухъ, слѣпъ, нѣмъ, сакатъ и не можешъ да продължишъ своето развитие, защо трѣбва да се излагашъ на такова мѫчение? Казвате: Богъ не сѫществува. Това показва, че вие не вѣрвате въ този богъ, когото сами сте създали. Началото, отъ което сме излѣзли, е Богъ. Той ни дава потикъ къмъ великото и красивото, вслѣдствие на което ние се стремимъ да бѫдемъ разумни, свободни, учени, щастливи, т. е. хора съ широки сърца и свѣтли умове.

 

Питамъ: отдѣ и какъ се създаватъ тия потици у човѣка? Гледате човѣка, като заспи, нищо нѣма въ него, не се забѣлѣзва никакъвъ потикъ. Когато спи, той нищо не разбира. Дѣ е тогава истинскиятъ човѣкъ? Истинскиятъ човѣкъ никога не спи. Сънътъ прѣдставлява раздвояване на човѣшкото съзнание. Това показва, че между физическото и духовното съзнание на човѣка нѣма връзка. Слѣдователно, явленията отъ духовния свѣтъ не могатъ да се реализиратъ на земята, и обратно: явленията отъ земята не могатъ да се реализиратъ въ духовния свѣтъ. И затова, ако човѣкъ влѣзе неприготвенъ въ духовния свѣтъ, той ще усѣти, като че пада отнѣкѫдѣ. Такова е положението на земния човѣкъ, който мисли за себе си, че всичко знае. Питатъ го: отдѣ идешъ? — Не зная. Кой е твоятъ дѣдо, или твоята баба отъ прѣди четири поколѣния? — И това не зная. И колко нѣщо още не знае, а се заема съ разискване върху въпроса, сѫществува ли Господъ, или не. При всичкитѣ ваши знания, щомъ ви сполети най малкото нещастие, веднага казвате: нѣма Правда въ свѣта. Казвамъ: тъкмо това нещастие показва, че има Правда въ свѣта.

 

Не мислете, че това, което ви говоря, има нѣщо общо съ вашия личенъ животъ. Азъ изнасямъ старитѣ схващания на хората отъ хиляди години насамъ. Има едно ново схващане, което трѣбва да приемете, ако искате да се освободите отъ страданията въ свѣта. Освободите ли се отъ страданията и нещастията, вие едноврѣменно съ това ще се освободите и отъ много други нѣща, които спъватъ вашето развитие. Прѣдставете си, че вие сте бѣденъ човѣкъ и се нуждаете отъ пари. Казвате: безъ пари не може да се живѣе, безъ пари не може и да се работи. Така е, безъ пари не може въ този свѣтъ, обаче, има единъ господарь, на когото всички служатъ безъ пари и то доброволно. Кой е този господарь? — Това сте самитѣ вие. Когато човѣкъ работи на себе си, иска ли за това пари? — Не иска. Каквото ви накара този господарь, вие съ готовность работите: копаете, орете, жънете, учите — всичко това правите доброволно и гледате, да не ви изпѫди само. Каквото ви накара и каквото ви даде този господарь, отъ всичко сте доволни. Слѣдователно, единъ день, когото вашето съзнание се обедини съ общото съзнание на всички хора, и когато всѣки човѣкъ започне да работи и за другитѣ, както за себе си, ще има ли тогава бѣдни хора въ свѣта? — Нѣма да има. И ако у всѣки сиромахъ има това благородство, че той никога да не помисли за касата на нѣкой богаташъ, нѣма ли да има разбиране и съгласие между хората? Всѣки ще прѣдпочита да води идеенъ животъ и да работи добросъвѣстно, отколкото да обира чуждитѣ каси. Идейниятъ човѣкъ е взискателенъ къмъ всичко. Той може да е бѣденъ, да нѣма обуща и шапка на главата си, но отвънъ още ще познаете, че той е човѣкъ съ идея. Ако пъкъ е богатъ, той ще се облѣче съ най-хубави дрехи, съ най-хубава шапка, всичко въ него ще бѫде изискано. Неговото облѣкло ще прѣдставлява контрастъ на модата, но ще бѫде изискано. Това, именно, показва, че той е идеенъ. Идейниятъ човѣкъ не си позволява да ходи съ скѫсани дрехи, или съ скѫсани обуща. Дрехитѣ му могатъ да бѫдатъ стари, но нѣма да иматъ дупки. Яви ли се нѣкаква дупка на дрехитѣ му, той веднага взима мѣрки да я закърпи. Ако този човѣкъ нѣма шапка, той ще ходи гологлавъ, но никога съ скѫсана шапка.

 

Сега, като вървите отъ видимото къмъ невидимото, питамъ: какви трѣбва да бѫдете въ вашия вѫтрѣшенъ животъ? Често вие не обичате хората да ви безпокоятъ. Тъкмо затова ще дойде прѣдъ кѫщата ви нѣкой просекъ, ще похлопа на вратата ви, и като му отворите, той ще ви говори около половинъ часъ, като че ви проповѣдва. За да се освободите отъ него, вие ще му дадете нѣщо и ще си кажете: отдѣ се намѣри сега този просекъ, да ми отнеме толкова врѣме? Питамъ: и вие, като този просекъ, не заставате ли съ часове прѣдъ Господа да Му разправяте за жена си, за дѣцата си, за това-онова? Ако пъкъ сте ученъ, който е написалъ нѣкакво научно съчинение, което хората не прѣцѣняватъ, както трѣбва, вие веднага отивате при Господа и започвате да Му се оплакватъ че хората не ви разбиратъ, не могатъ да ви оцѣнятъ и т. н. Затова, именно, Христосъ казва: „Кроткитѣ, разумнитѣ ще наслѣдятъ земята“. Това не значи, че не трѣбва да пишете, да работите, но хубаво трѣбва да пишете. На поета трѣбва хубаво перце, а не чукъ, На шивача трѣбва хубава игла, а не чукъ. На музиканта трѣбва хубавъ инструментъ, а не чукъ. За деликатнитѣ работи се изискватъ деликатни инструменти, а не чукове. Всѣки човѣкъ ще оправи работата си съ инструментъ, който отговаря на неговитѣ знания и способности. Шивачътъ ще оправи работитѣ си съ иглата. Поетътъ ще оправи работитѣ си съ перото. Музикантътъ ще оправи работата си съ лѫка и цигулката. Земледѣлецътъ ще оправи работитѣ си съ ралото и мотиката. Умнитѣ хора съ какво ще опраятъ работитѣ си: съ иглата, съ перото, съ лѫка и цигулката, съ ралото и мотиката, или съ друго нѣщо? Всѣки човѣкъ има нѣщо специфично за себе си, съ което може да оправи работитѣ си, но той трѣбва да знае, какъ да управлява това нѣщо. Той трѣбва да управлява своя инструментъ така, както вѣщиятъ капелмайсторъ управлява съ прѫчицата си своитѣ музиканти.

 

Слѣдъ освобождението на България, единъ българинъ тръгналъ да търси служба, но каквато намиралъ, все му се виждала трудна. Единъ день, като минавалъ покрай градската градина, видѣлъ единъ господинъ, съ прѫчица въ рѫка, маха изъ въздуха, управлява нѣколко музиканти. Като видѣлъ това нѣщо, той си казалъ: ето, намѣрихъ една лесна работа за менъ. Като махамъ съ тази прѫчица, ще мога десно да си изкарамъ прѣхраната. Този човѣкъ не знае, че голѣмо изкуство има въ махането на прѫчицата. Ако той маха, а музикантитѣ не го разбиратъ, нищо нѣма да излѣзе. Всѣки може да вземе прѫчицата и да я маха изъ въздуха, но той трѣбва да знае, какъ да я маха. Всѣки може да вземе перото въ рѫка и да пише, но ако не знае, какъ да пише, нищо нѣма да излѣзе.

 

„Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята“. Това значи: земята ще бѫде достояние главно на кроткитѣ. Защо? — Защото кроткиятъ човѣкъ знае законитѣ, чрѣзъ които може да придобие Вѣчния Животъ. Затова хората трѣбва да изучаватъ малкитѣ мистерии. Една отъ задачитѣ на ученицитѣ е да изучаватъ малкитѣ и голѣмитѣ мистерии въ живота. Всѣки човѣкъ е ученикъ, дошълъ на земята да учи. Всѣки отъ васъ има майка и баща въ невидимия свѣтъ, които сѫ ви изпратили на земята да учите. Вие сте забравили вашитѣ родители отъ невидимия свѣтъ, но като свършите земното училище, пакъ ще се върнете при тѣхъ. Тамъ вие ще имъ разправяте, какво сте научили на земята, а тѣ отново ще ви изпратятъ тукъ, да учите. Значи, ще има постоянно качване и слизане. Въ това отношение духовниятъ свѣтъ е за напрѣдналитѣ души. Царството Божие е за възрастьнитѣ, за разумнитѣ хора, а земята е забавачница за дѣцата. Всички съврѣменни учени работятъ въ тая забавачница, за да има съ какво да се занимаватъ. Отлична забавачница е земята! Какво се учи и върху какво се говори въ духовния и въ Божествения свѣтъ, вие можете да сѣдите отъ живота на земята. Ако на земята се разисква върху толкова важни въпроси, какво остава тогава за духовния и за Божествения свѣтъ?

 

Въ една отъ миналитѣ бесѣди говорихъ, че на земята отъ врѣме на врѣме идватъ ангели, които правятъ изчисления върху разни въпроси. Напримѣръ, тѣ правятъ изчисление върху въпроситѣ: колко милиона години сѫ необходими, докато нашата вселена дойде до своето пълно развитие? Колко милиона разумни сѫщества трѣбва да работятъ прѣзъ това врѣме въ вселената? Нашата вселена крие въ себе си възможности за развитието на разумнитѣ сѫщества. Единъ день, когато тѣ завършатъ своето развитие, ще се създаде нова вселена. На сѫщото основание, когато и нашата земя завърши своето развитие, тя, заедно съ разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ на нея, ще дойде до Божественото пристанище, и тамъ ще спре. Тукъ тя ще се отърси отъ всичкия си багажъ, отъ всички свои дѣца, и първо тя, а слѣдъ нея разумнитѣ сѫщества, ще се явятъ прѣдъ Бога, да дадатъ отчетъ за извършената отъ тѣхъ работа. Слѣдъ това тѣ ще получатъ нова работа.

 

Питамъ: дѣ ще бѫде тогава земята? Какво ще бѫде вашето състояние? Казвате: какво ще бѫде състоянието ни тогава, не знаемъ; какви ще бѫдемъ, пакъ не знаемъ, но знаемъ; че досега сме стѫпвали на земята съ краката си, и отсега нататъкъ ще стѫпваме по сѫщия начинъ. Че трѣбва да стѫпвате на земята съ краката си, това е ваше специално схващане, но питамъ: птицитѣ, рибитѣ, микробитѣ и редъ още живи сѫщества, които живѣятъ по лицето на земята, все съ крака ли стѫпватъ? Кой е истинскиятъ начинъ за ходене: съ крака, или безъ крака? Ние трѣбва да дойдемъ до положението да ходимъ така, че краката ни едва да се докосватъ до земята. Сега земята се е прѣвърнала на пустиня: дѣто стѫпи човѣшки кракъ, всичко подъ него изсъхва. Въ нѣколко годишния ни животъ на земята, всичко подъ насъ е изсъхнало. Всички улици, всички шосета сѫ покрити съ прахъ. Шосетата на съврѣменнитѣ културни хора сѫ покрити съ толкова много прахъ, че тѣхнитѣ учени умиратъ отъ този прахъ. И слѣдъ всичко това казватъ: отлични шосета имаме! Благодарение на автомобилитѣ пъкъ, хората се задушаватъ отъ тѣхнитѣ газове. Американцитѣ, напримѣръ, се видѣли въ чудо, какво да правятъ съ тъй много наплодилитѣ се автомобили въ Чикаго. Прѣдставете си една улица дълга 10 километра, по дължината на която сѫ наредени автомобили единъ до другъ! Тѣ сѫ се наплодили като рибитѣ въ водата. Какво ще правятъ по-нататъкъ? Тогава ще се усъвършенствува аеропланното изкуство, и хората ще летятъ съ аероплани изъ въздуха. Значи, и въ техническия животъ всѣко старо изобретение се замѣства съ ново. Въпрѣки това, ние слушаме хората да казватъ, че старитѣ вѣрвания трѣбва да се запазятъ, че старата религия трѣбва да се възстанови и т. н. Ако това трѣбва да бѫде така, тогава нека възстановимъ първия день отъ създаването на земята. Нека възстановимъ първоначалното състояние на земята. Слѣдователно, да искате възстановяване на старитѣ нѣща, това е неразбиране на живота. Въ свѣта сѫществува само единъ животъ — Божествениятъ, а всички стари религии не сѫ нищо друго, освѣнъ листа на този животъ. Утрѣ листата ще окапятъ и ще остане само дървото на живота. И духовниятъ животъ е врѣмененъ. Утрѣ и той ще отлети. Само Божествениятъ животъ е вѣченъ. Значи, кротостьта у човѣка прѣдставлява Божественото, което ще наслѣди земята. Слѣдователно, кротостьта, тази велика Божествена проява живѣе у всѣки човѣкъ. Както кротостьта остава вѣчно на земята, така и човѣкъ не трѣбва да бѫде листъ на дървото, макаръ че това влиза въ реда на еволюцията.

 

И тъй, кроткиятъ човѣкъ трѣбва да води самостоятеленъ животъ. Самостоятеленъ животъ има само въ узрѣлия плодъ, който съдържа въ себе си всички възможности за развитие. Въ това отношение той се явява като символъ въ живота. Дървото пъкъ има способность да се индивидуализира. То символизира душата. Само тя има възможность да се прояви въ своята абсолютна свобода. Казвате: защо човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ? Ако човѣкъ не е кротъкъ, той не може да постигне нищо. Азъ не говоря за кротостьта на овцата. Споредъ мене овцата не е кротка. Мислите ли, че парализираниятъ човѣкъ, който не прави никакви пакости, е кротъкъ? Мислите ли, че змийскитѣ яйца, който още не сѫ излюпени, сѫ кротки? Излюпете ги и ще видите тѣхната кротость. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Излюпете човѣка, и ще видите, че той не е кротъкъ. Има нѣщо лошо въ човѣка. Животътъ трѣбва да излюпи хората, да ги разтърси, за да имъ покаже, какви сѫ. Казвате: условията на живота сѫ лоши. Условията на живота не сѫ лоши, но съврѣменнитѣ хора сѫ подобни на скѫпоцѣннитѣ камъни, затова, каквото и да правите съ скѫпоцѣннитѣ камъни, тѣ пакъ камъни си оставатъ, макаръ и скѫпоцѣнни.

 

Казвате: какъ ще познаемъ кроткиятъ човѣкъ? Ще ви дамъ единъ начинъ, по който можете да познавате кроткия човѣкъ. Той е слѣдниятъ. Ако лишите кроткия човѣкъ отъ условията на неговото развитие, отъ неговитѣ права и го изпратите нѣкѫдѣ изъ пространството, той ще се прѣвърне въ вода, която е въ състояние да ви разруши. Водата руши даже и най-твърдитѣ скали и канари. Ако и втори пѫть го спънете, той ще се прѣвърне въ електричество, въ динамически сили, които ще разрушатъ живота ви. Ако му попречите и трети пѫть, той ще се прѣвърне въ огънь и ще запали кѫщата ви. Сега, хората като не разбиратъ този законъ, щомъ видятъ, че нѣкой човѣкъ се провини въ нѣщо, тѣ веднага рѣшаватъ: хайде да обѣсимъ този човѣкъ, или да го убиемъ, да го изпратимъ по нѣкакъвъ начинъ на онзи свѣтъ. Казвамъ: хората не се поправятъ нито съ убийства, нито съ обѣсване. Ние не можемъ да измѣнимъ великия Божи законъ, който казва: „Не убий!“ Вие имате право да убиете човѣка само тогава, когато, като го извадите отъ неговата стара, нехигиенична кѫща, го поставите въ нова, по-хигиенична кѫща отъ старата. Поставите ли го въ нова кѫща, запалете старата! Така Богъ прави съ грѣшния човѣкъ. Той го изважда отъ неговото грѣшно състояние и го поставя въ друго, по-благоприятно за неговото развитие. Слѣдователно, и вие трѣбва да приложите въ своитѣ мисли и желания закона за смена на състоянията, съ които си служи Богъ. Вие не можете изведнъжъ да прѣмахнете едно лошо чувство, което се е породило въ сърцето ви, или една лоша мисъль, която се е породила въ ума ви, безъ да обмислите начина и врѣмето за тѣхното прѣмахване. Вие трѣбва да работите разумно, да рѣшите, трѣбва ли да ги прѣмахнете, и ако трѣбва, по какъвъ начинъ да направите това. Въ Божествения свѣтъ сѫществува законъ, който точно опрѣдѣля врѣмето за реализиране на всѣка мисъль, на всѣко чувство и на всѣко желание. Не спазите ли врѣмето, което този законъ е опрѣдѣлилъ, вие ще чакате друго врѣме. Първото врѣме е вече пропуснато. Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на пъленъ редъ и порядъкъ. Като естествено послѣдствие на този животъ, и разумнитѣ хора живѣятъ въ пъленъ редъ и порядъкъ.

 

Питамъ: каква е задачата ви за днесъ? Задачата на днешния день е да оживѣете, да възкръснете, да намѣрите смисъла на истинския животъ, да се освободите отъ задълженията си, да обикнете ближнитѣ си, да се помирите и простите съ неприятелитѣ си и да се заемете съ правене добро. Днешниятъ день не е опрѣдѣленъ за сказки, за концерти, за забавления. Нѣкой казва: тази вечерь съмъ опрѣдѣлилъ да отида на концертъ, дошълъ е единъ виденъ музикантъ. Азъ наричамъ първокласенъ, виденъ музикантъ или пѣвецъ този, който е готовъ да отиде въ дома на нѣкоя бѣдна вдовица, да събере дѣцата ѝ наоколо си, да извика слѣдъ това още нѣколко бѣдни сѣмейства и да започне да имъ свири или пѣе най-хубавитѣ си номера. Сега какво правятъ виднитѣ музиканти? Тѣ опрѣдѣлятъ нѣкой день, или нѣкоя вечерь за концертъ, събиратъ хора отъ висшето общество, които ще имъ платятъ добрѣ, и започватъ да свирятъ. Слѣдъ свършване на концерта, публиката ще имъ поднесе нѣколко хубави букети, и съ това всичко се свършва. Тия музиканти си въобразяватъ, че публиката е разбрала и оцѣнила тѣхното свирене. Истински музикаленъ човѣкъ е този, комуто сърцето трепва при слушане на музика, или на пѣние. Ако търсите истинския музикантъ, или пѣвецъ, вие ще го намѣрите въ кроткия човѣкъ. Каквото изкуство и да има, той ще го посвети за благото на своитѣ ближни. Ако кроткиятъ човѣкъ е музикантъ, той ще вземе цигулката си недѣленъ день и ще отиде поне при двѣ-три бѣдни вдовици, да имъ посвири малко. Ако е поетъ, той ще вземе своитѣ най-хубави произведения и ще имъ прочете нѣщо отъ тѣхъ. Ако е ученъ човѣкъ, той ще отиде да имъ поговори нѣщо по науката, което тѣ не знаятъ и отъ което се интересуватъ. Кроткиятъ човѣкъ поне единъ день отъ седмицата ще посвети за благото на своитѣ ближни. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Щомъ дойде недѣля или нѣкакъвъ празникъ, тѣ излизатъ на разходка, по-близо или по-далечъ отъ града, и се разговарятъ, спорятъ, критикуватъ ту държавата, ту свѣта, че не билъ направенъ, както трѣбва и т. н. Какво направиха европейцитѣ съ Китай? Успѣха ли да го изправятъ? Напротивъ, китайцитѣ се пробудиха и казаха: не искаме насилие надъ насъ! Колкото и да сме миролюбивъ народъ, не искаме европейцитѣ да ни заповѣдватъ! Япония се освободи, Турция се освободи, и ние искаме да се освободимъ! Единъ народъ отъ 400 милиона души не може да се подчини на европейцитѣ. Никакво насилие не търпимъ вече! Има редъ постѫпки на европейцитѣ, които не ги прѣпорѫчватъ. Азъ не искамъ да изнасямъ тѣхнитѣ постѫпки, но казвамъ: това, съ което европейцитѣ се хвалятъ, не е никаква култура. Може ли да се оправи свѣта съ такава култура? Знаете ли, че единъ день сѫзнанието у бѣднитѣ, у сиромаситѣ ще се пробуди? Божественото съзнание и у тѣхъ ще се пробуди и ще заговори. Врѣме е вече да се живѣе разумно! Не се ли приеме разумниятъ животъ, катастрофитѣ неизбѣжно ще дойдатъ. Разумното, Божественото ще се наложи въ свѣта. Това ще стане не чрѣзъ разрушение, но чрѣзъ разумность и любовь. Разумнитѣ сѫщества идатъ вече въ свѣта и насаждатъ новитѣ идеи. Азъ бихъ желалъ всички млади, всички учени и философи да дадатъ ходъ на новитѣ идеи въ свѣта и да ги приложатъ поне въ минимална степень. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно: лѫчъ слѣдъ лѫчъ ще иде, докато свѣтлината на изгрѣващето слънце се усили и освѣтли всичко около себе си. Вѣрвайте въ това и ще успѣете.

 

Казвамъ: прѣди двѣ хиляди години дойде въ свѣта единъ великъ Учитель, когото хората приеха за Богъ. Тѣ направиха милиони църкви въ Негово име, и продължаватъ да Му служатъ и до днесъ. Питамъ: колко свещеници и владици отъ тѣзи, които служатъ на Христа, могатъ да умратъ за Него? Ще кажете, че въ Русия умрѣха много свещеници и владици за Христа. Тѣ умрѣха насила, не по своя воля. Нима разбойницитѣ и прѣстѫпницитѣ въ затвора умиратъ за идея? Нима войницитѣ на бойното поле умиратъ за идея? Всички умиратъ насила. Въпросътъ е, колко свещеници и владици доброволно биха умрѣли за Христа. Или, колко свещеници и владици биха прочели нѣколко молитви на бѣдни хора безъ пари? Сега, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ нито свещеницитѣ, нито владицитѣ, но казвамъ, че сѫботата и недѣлята сѫ опрѣдѣлени дни за правене добро. Ако Богъ ни хване въ неизпълнение на Неговия законъ, нѣма да остане косъмъ на главата ни, нито парче отъ дрехата ни. Всѣки, който не изпълнява Божия законъ, ще влѣзе въ затвора, и тамъ ще се разправятъ съ него по всичкитѣ правила на изкуството. И ако ме питатъ, защо този ученъ, този музикантъ, този поетъ, този художникъ, или този свещеникъ страда толкова много, ще отговоря: той страда, защото не е кротъкъ и недѣленъ день не прави добро. Колцина отъ васъ сте готови да правите добро? Ще кажете: не знаемъ, какъ да правимъ добро. — Който има желание да прави добро, той всѣкога ще намѣри начинъ, какъ да го направи.

 

Една мома казвала на другаркитѣ си, че не знае да играе хоро. Другаркитѣ не и вѣрвали и единъ день се наговорили да се пошегуватъ съ нея, да видятъ, може ли да играе и да тропа на хорото, или не. Тѣ взели една нагорещена тенекия и я турили подъ краката ѝ. Като стѫпила на тенекията, младата мома започнала да скача, да тропа, да играе. Като я видѣли другаркитѣ ѝ въ това положение, тѣ започнали да ѝ се смѣятъ и казали: както виждашъ сама, ти знаешъ да играешъ. Кога знае да играе тази мома? — Когато тенекията се нагорещи силно, и тя трѣбва да стѫпи на нея. Що е тропането? Какво прѣдставляватъ игритѣ? Игритѣ, съ които хората се забавляватъ, сѫ дошли случайно въ свѣта. Въ първо врѣме хората не сѫ знаели да играятъ, нито да тропатъ на хоро. Послѣ, при различни случаи въ живота, тѣ сѫ започнали да прилагатъ игритѣ. Въ българскитѣ хора, напримѣръ, въртенето става ту налѣво, ту надѣсно. Въртенето при хората се основава на особенъ магнетически законъ. Когато хорото се върти налѣво, напримѣръ, отъ момитѣ излизатъ особени магнетични струи; слѣдъ това, когато хорото се обърне надѣсно, тѣзи магнетични струи засѣгатъ момцитѣ и указватъ извѣстно влияние върху тѣхъ. Сѫщото става и съ момитѣ. Когато хорото се върти надѣсно, отъ момцитѣ излизатъ особени струи; послѣ, когато хорото се обърне налѣво, тѣзи струи засѣгатъ момитѣ. Ако погледнете хорото съ окото на ясновидеца, вие ще видите, че тѣзи струи се отдѣлятъ въ видъ на свѣтлина. Когато свѣтлитѣ струи отъ момцитѣ засѣгатъ момитѣ, сърцата имъ трепватъ; когато свѣтлитѣ струи отъ момитѣ засѣгатъ момцитѣ, и тѣхнитѣ сърца трепватъ. Въ този случай хорото има смисълъ и за момитѣ, и за момцитѣ. Ако отъ еднитѣ и отъ другитѣ не излизаха никакви свѣтли струи, тропането нѣмаше да има никакъвъ смисълъ. Тѣзи свѣтли струи сѫ приятни, и затова хорото се върти. Питатъ: защо хорото се върти ту налѣво, ту надѣсно?— За да излѣзатъ свѣтлитѣ струи отъ момитѣ и да ги възприематъ момцитѣ; послѣ пъкъ да излѣзатъ свѣтлитѣ струи отъ момцитѣ и да ги възприематъ момитѣ. Безъ тѣзи струи хорото не би се въртѣло.

 

Що е животътъ? — Хоро. Нѣкой казва: чудно нѣщо, видѣхъ на едно мѣсто попъ да играе хоро! Какво отъ това? То е обикновено нѣщо. Нима при вѣнчаването на хората свещеникътъ не играе хоро съ младоженцитѣ? Той ги хваща за рѫка и обикаля съ тѣхъ, хоро играе. Казвамъ: лошото не е въ това, че младоженцитѣ играятъ хоро, но защо прѣставатъ да играятъ слѣдъ като се оженятъ? Тамъ е лошото. Какво по-хубаво отъ това, когато мѫжътъ, жената или дѣцата въ единъ домъ се разгнѣвятъ нѣщо и се хванатъ на хоро да играятъ? Ако синътъ или дъщерята знае да свири на нѣщо, нека свири, а всички останали да се наловятъ на хоро и да играятъ. Нѣма по-добро нѣщо отъ това, да се върти хорото по домоветѣ. Ще кажете, че това е срамно. Когато хората се каратъ, или биятъ, не било срамно, а да играятъ хоро било срамно. Нѣма по-голѣма философия отъ тази, да се играе хоро, но тази философия трѣбва да се прилага въ живота. Тя дава начинъ и методи, какъ да се постѫпва при единъ, или при другъ случай въ живота. Обаче, всички хора не могатъ да постѫпватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Хиляди и милиони начини има, по които хората постѫпватъ. Всѣки трѣбва да се рѫководи отъ своя вѫтрѣшенъ стремежъ на душата, който, именно, ще му опрѣдѣли и начинъ за постѫпване. Този начинъ ще отговаря на неговото развитие.

 

„Кроткиятъ ще наслѣди земята“. Ако вие наслѣдите земята, ще бѫдете богати съ сила, съзнание, съ животъ, съ пари, ще разполагате съ аероплани, съ автомобили — дѣто искате, ще можете да отивате безпрѣпятствено. Кроткиятъ може да постигне всички желания на своята душа, но не изведнъжъ, а постепенно. И безъ това той ще живѣе вѣчно на земята; слѣдователно, въ продължение на своя дълъгъ животъ, ще има възможность да постигне всичко. Питамъ: знаете ли, какво ще стане съ васъ, ако приложите вѣруюто, което имате? Запримѣръ, каква мисъль ви дойде тази сутринь въ главата? Едно трѣбва да помните: каквато мисъль и да ви дойде на ума, тя крие въ себе си нѣщо хубаво. Нѣкои мисли сѫ лоши по причина на това, че сѫ окаляни, дълъгъ пѫть сѫ минали; изчистите ли ги, въ всѣка отъ тия мисли ще намѣрите по единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, дълбоко нѣкѫдѣ скритъ. На това основание вие трѣбва да изчистите всѣка нечиста мисъль, която минава прѣзъ ума ви. Смисълътъ на живота не се заключава въ това, да избѣгвате лошитѣ мисли, чувства и желания и да се стремите да се освободите отъ тѣхъ, но трѣбва грижливо да ги чистите, както майката чисти малкото си дѣте. Кроткиятъ човѣкъ е силенъ, защото постѫпва така.

 

И тъй, какво ималъ прѣдъ видъ Христосъ прѣди двѣ хиляди години, когато говорилъ на хората за блаженствата? Деветьтѣ блаженства, които Той е далъ, прѣдставляватъ деветь метода за работа. Тѣзи методи се отнасятъ само за ученицитѣ, и то за онѣзи отъ тѣхъ, които искатъ да се запознаятъ съ мистериитѣ на свѣта. Само тия ученици, именно, трѣбва да изучаватъ блаженствата. При това, тѣ трѣбва да се научатъ да изговарятъ правилно думитѣ въ тия блаженства. Всѣка дума, произнесена правилно, произвежда извѣстенъ ефектъ. Напримѣръ, ако произнесете думата „кротъкъ“, както трѣбва, колкото и да сте тъженъ, тя ще бѫде въ сила да измѣни вашето състояние. Съврѣменнитѣ хора говорятъ, правятъ добрини, но всичко това нѣма резултатъ. Защо? — Защото тѣ говорятъ безъ любовь, правятъ добро безъ любовь и т. н. Добринитѣ, които правимъ съ любовь, прѣдставляватъ едни отъ хилядитѣ начини, чрѣзъ които се проявява Божията Любовь. За да се направи нѣкое добро съ любовь, човѣкъ трѣбва да има вѣра. Вѣрата е вѫтрѣшна връзка, която човѣкъ трѣбва да има, ако иска Любовьта да му даде начини и методи, чрѣзъ които той да дѣйствува. Когато поетътъ или писательтъ напище нѣщо, той трѣбва да е увѣренъ напълно въ това, което е писалъ. При това, той самъ трѣбва да е доволенъ отъ своята работа. Кое у човѣка се задоволява лесно? — Божественото. Затова, живѣете ли по новия начинъ, вие ще усѣтите въ себе си присѫтствието на Божественото, вслѣдствие на което ще изпитате вѫтрѣшна радость. Тази радость показва, че и Богъ е доволенъ отъ васъ. Станете ли сутринь недоволни, това показва, че имате нѣкакъвъ недостатъкъ въ себе си. Ако нѣкой отъ васъ, като вегетарианецъ, сънува, напримѣръ, че убива нѣкого съ ножъ, това показва, че нѣкаква нечиста мисъль го е вълнувала. Щомъ стане сутриньта, той трѣбва да се освободи отъ тази мисъль. Другъ сънува, че отива нѣкѫдѣ да краде пари и разбива нѣкаква каса. Такъвъ родъ сънища оставятъ у човѣка извѣстно недоволство, което показва, че той не е отъ кроткитѣ хора. Добрѣ е човѣкъ да бѫде силенъ, но да не убива. Той не трѣбва да убива даже и на сънъ.

 

Сега ще ви приведа единъ примѣръ за геройство. Въ една отъ миналитѣ войни се срѣщатъ двама офицери отъ неприятелски лагери — единиятъ французинъ, а другиятъ — англичанинъ. Единиятъ отъ тѣхъ изважда револвера си срѣщу неприятеля и иска да го застрѣля. Вториятъ взима револвера отъ рѫката му и го захвърля настрана. Първиятъ изважда сабята си, иска съ нея да го заколи. Вториятъ и този пѫть успѣва да вземе сабята отъ рѫката му, строшава я и я хвърля настрана. Слѣдъ това вториятъ офицеръ изважда своя револверъ и го подава въ рѫката на неприятеля си, като му казва: ето, сега можешъ да ме убиешъ. Първиятъ офицеръ седи неподвиженъ на мѣстото си и не взима револвера. Вториятъ изважда сабята си и му казва: ето и сабята ми! Сега можешъ да изберешъ едно отъ двѣтѣ орѫжия, да ме убиешъ, съ което искашъ. Първиятъ офицеръ и въ този случай седи неподвиженъ на мѣстото си: поглежда къмъ револвера, поглежда къмъ сабята и ги захвърля настрана. Това е единъ похваленъ примѣръ на геройство. Питамъ: имате ли вие тази смѣлость, като дойде неприятельтъ ви, да вземете неговия револверъ и неговата сабя, да ги захвърлите настрана, а послѣ да му прѣдложите своитѣ, съ които да ви убие? По този начинъ, именно, вториятъ офицеръ побѣдилъ своя неприятель. Отъ този моментъ двамата офицери станали най-добри приятели. Вие знаете, че единиятъ отъ тѣхъ е билъ французинъ, а другиятъ англичанинъ, но нѣма да ви кажа, кой отъ тѣхъ, какъ е постѫпилъ. Желателно е да имаме такива офицери и войници, които по този начинъ да обезорѫжаватъ своитѣ неприятелъ Съврѣменнитѣ хора, обаче, се насърдчаватъ въ убийства, кой повече хора да убие. Това се отнася и до религиознитѣ хора. Обаче, нека оставимъ всѣки да си върви по своя пѫть.

 

Казвамъ: ако схващате нѣщата по стария начинъ, вие можете цѣлъ животъ да се молите, обаче, нещастията ще слѣдватъ едно слѣдъ друго. Искате ли да се освободите отъ страданията и нещастията въ свѣта, станете кротки. Като станете кротки, вие ще хванете рѣката на неприятеля си и ще захвърлите настрана неговия револверъ и неговата сабя. Слѣдъ това ще му дадете вашия револверъ и вашата сабя, за да ви убие. Вашиятъ револверъ и вашата сабя прѣдставляватъ Словото. Законъ е: дадете ли вашето орѫжие на противника си, той никога нѣма да ви убие. Никога противникътъ ви не може да ви убие съ вашето собствено орѫжие. Въ това седи силата на човѣка. Така направи и Христосъ. Той взе револвера на смъртьта, послѣ взе и сабята на смъртьта и ги захвърли настрана. Христосъ не бѣше отъ слабитѣ хора. Като дойде до едно мѣсто, Той захвърли кръста и каза: „Повече не нося този кръстъ! Вие го носете!“ Слѣдъ това се изправи и каза: „Сега вече можете да ме заковете“. Но и на кръста Той не остана за дълго врѣме. Скоро и оттамъ се освободи. Запечатаха гроба Му, но и оттамъ излѣзе. Ангелътъ, който причини смъртьта на Христа, взе душата Му и я занесе въ ада. И въ ада Христосъ не остана за дълго. Съ влизането си още Той размърда жителитѣ на ада и имъ каза: „Хайде, братя, излѣзте сега навънъ! Той тръгна напрѣдъ, и въ скоро врѣме адътъ се изпразни. За да излѣзатъ по-скоро оттамъ, жителитѣ на ада изпочупиха вратитѣ, прозорцитѣ, да не би нѣкой да ги върне назадъ. Отъ това врѣме досега адътъ отново се е напълнилъ. И трѣбва отново да дойде Христосъ или другъ, подобенъ на Него, да отвори вратитѣ на ада и да пусне жителитѣ му вънъ.

 

„Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята“. За да дойдете до това положение от всички се изискватъ убѣждения и устойчивость въ убѣжденията. Казвате: лесно се говори, но мѫчно се изпълнява. Не, азъ говоря нѣща, които могатъ да се приложатъ въ живота. Всичко благородно и възвишено, което правите, ще осмисли вашия животъ. Осмисли ли се живота ви, тогава и болеститѣ, и сиромашията, и страданията ви ще изчезнатъ — всичко ще се уреди. Казвате: може ли да се постигне това нѣщо въ кратко врѣме? Ако вие живѣете правилно и разумно, това може да се постигне наймалко въ продължение на десеть години. Найдългиятъ срокъ, който ви давамъ, е 30 години. Ако нѣкой отъ васъ живѣе чистъ и светъ животъ и въ продължение на 30 години не реализира своитѣ завѣтни цѣли, нека дойде при менъ, азъ съмъ готовъ да му заплатя всички разноски, които е направилъ прѣзъ това врѣме. По-рано отъ този срокъ никого нѣма да приема. Въ Америка има правило по движението на трамваитѣ, което гласи: ако нѣкоя отъ трамвайнитѣ коли закъснѣе съ единъ часъ отъ опрѣдѣленото врѣме, на всѣки пѫтникъ, който по това врѣме се намира въ трамвая, се плаща по единъ доларъ. Американцитѣ изпълняватъ съвѣстно това правило, защото цѣнятъ врѣмето. Затова азъ казвамъ: ако вие работите съзнателно върху себе си, и въ продължение на 30 години не придобиете това, което е нужно за душата ви, азъ съмъ готовъ да ви платя разноскитѣ за това врѣме заедно съ лихвитѣ. Обаче, ако и вие не изпълните това, което се изисква отъ васъ, тогава вие ще платите разноскитѣ, заедно съ лихвитѣ имъ.

 

„Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята“.

 

Сега азъ желая на всички да наслѣдите земята. Желая още вашитѣ добри мисли, чувства и желания да се реализиратъ въ най-скоро врѣме.

 

 

Бесѣда  отъ  Учителя,  държана  на  20 мартъ,  1927  г.

 

въ  г.  София.

 

 

  

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кроткитѣ

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

„Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята.” Матея 5:5

 

Думитѣ, които се употрѣбяватъ въ рѣчьта, едновременно иматъ външенъ изразъ, както и вътрѣшно съдържание и смисълъ. Стремежътъ на човѣшкия духъ се заключава въ това, да разбере съдържанието и смисъла на думитѣ, които съставляватъ неговата рѣчь. Думитѣ приличатъ на скѫпоцѣнни камъни, които могатъ да се оцѣнятъ само отъ разумнитѣ хора. Глупавитѣ хора не могатъ да оцѣняватъ скѫпоцѣннитѣ камъни. Това виждаме въ баснята „пѣтелъ и алмазъ”. Единъ пѣтелъ, като ровилъ бунището, намѣрилъ въ него единъ алмазъ, голѣмъ като кокошо яйце. Като видѣлъ този лъскавъ камъкъ прѣдъ себе си, той го ритналъ и казалъ: „Какъ не можахъ да изровя едно житно зрънце вмѣсто този камъкъ?” Обаче, пѣтелътъ не знае, че ако алмазътъ се продаде, съ полученитѣ пари ще може да купи жито, съ което да нахранятъ хиляди пѣтли като него. Казвате: това се отнася за пѣтлитѣ. То се отнася за пѣтлитѣ, но сѫщевременно се отнася и за онѣзи хора, които обичатъ да ровятъ въ бунището.

 

Христосъ казва: „Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята”. Какво се разбира подъ думитѣ „кротъкъ, кротость”? Кротостьта е качество на сърцето, а не на ума. Слѣдователно, когато чувствата на човѣка се намиратъ подъ влиянието на разумното сърце, този човѣкъ е кротъкъ. Кроткиятъ човѣкъ никога не бърза. Като се казва, че кроткитѣ ще наслѣдятъ земята, това подразбира, че тѣ ще живѣятъ на земята, колкото искатъ. Животътъ на съвременнитѣ хора не зависи отъ тѣхъ, вслѣдствие на което ние казваме, че тѣ не живѣятъ на земята, т. е. тѣ сѫ нейни временни жители. Хората приличатъ на мухи, които влизатъ въ кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ, защото искатъ да се обогатятъ. Тѣ намиратъ въ кѫщата нѣщо сладко, качватъ на него и си казватъ: хубава е тази книга, има какво да се чете! И въ кратко време виждате тази книга покрита съ студенти и съ професори, като въ нѣкакъвъ съвремененъ университетъ. Дойде ли господарьтъ на тази кѫща и види тѣзи неканени гости върху книгата, той ги улавя една по една и ги изхвърля вънъ. Питамъ: тия мухи успѣха ли да завладатъ кѫщата на богаташа? Щомъ богаташътъ влѣзе въ кѫщата си, веднага ги изхвърля навънъ. Тия гости, като излѣзатъ вънъ, отново започватъ да разискватъ, по кой начинъ да завладѣятъ кѫщитѣ на хората. По сѫщия начинъ и хората кацватъ на земята, но не се минава много време, и смъртьта иде съ своитѣ намазани съ сладко книги, които поставя прѣдъ хората. Тѣ веднага се налепватъ на тия книги, и смъртьта ги изхвърля навънъ. Казватъ: на едикого си се роди дѣте. Казвамъ: хората още не се раждатъ. Днесъ тѣ се намиратъ въ положението на мухитѣ, които още не живѣятъ съзнателенъ животъ, Тѣ се качватъ на мухоловкитѣ, дѣто намиратъ своята смърть. Тъй щото, съвременната култура свършва живота си на мухоловкитѣ.

 

Казвамъ: съвременнитѣ хора страдатъ, мѫчатъ се, защото си поставятъ великата задача да завладатъ земята. Тѣ трѣбва да се откажатъ отъ този стремежъ. По какъвъ начинъ? — Като се домогнатъ до висшия разуменъ животъ. Тѣ трѣбва да изучатъ законитѣ на разумния животъ и споредъ тѣхъ да живѣятъ. Значи, задачата на съвременнитѣ хора не се заключава въ това, да завладатъ земята, но да изучатъ законитѣ на разумния животъ, за да живѣятъ правилно на земята. Ако сте каменарь, които чука камъни, вие се нуждаете отъ голѣмъ чукъ, който, като дигате и слагате върху камънитѣ, да ги троши на по-малки парчета. Колкото и да е голѣмъ този чукъ, той е на мѣстото си. Философия има въ него. И каменарьтъ е на мѣстото си, защото знае, какъ да чупи камънитѣ. Обаче, ако сте философъ и вземете единъ голѣмъ чукъ, съ който да удряте върху нѣкоя книга, този чукъ на мѣстото си ли е? Философътъ на мѣстото си ли е? Нито чукътъ е на мѣстото си, нито философътъ. За да се напище нѣкаква философска мисъль, не се изисква чукъ, но едно малко, леко перце. Съ това перце могатъ да се пишатъ нѣжни, утѣшителни думи за сърцата. Питамъ: когато хората разрѣшаватъ важни въпроси, съ пера ли ги разрѣшаватъ, или съ чукове? Когато въ нѣкой домъ има споръ за нѣщо, перото ли разрѣшава спора, или чука? Когато между ученици и учители има споръ, недоразумения, перото ли разрѣшава тия въпроси, или чука? Когато между военнитѣ има споръ, несъгласия, перото ли разрѣшава спора и несъгласията, или чука? Когато между свещеници, проповѣдници и владици има разногласие, перото ли разрѣшава разногласията, или чука? На тѣзи въпроси вие сами ще отговорите.

 

„Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята.” Ако искате да разберете дълбокия смисълъ на думитѣ, които Христосъ е вложилъ въ този стихъ, вие трѣбва да оставите настрана вашитѣ схващания и знания за живота; сѫщевременно трѣбва да се откажете отъ мисъльта, че сте достигнали върха на знанието и нѣма какво повече да достигате. Който мисли, че е достигналъ върха на знанието и нѣма повече какво да учи, той самъ си приготовлява нещастието.

 

Сега, като максими въ живота, поставямъ слѣднитѣ положения: начало на Божествения животъ е духовниятъ; начало на духовния животъ е религиозниятъ; начало на религиозния животъ е материализмътъ; начало на материализма е смъртьта. Ако разгледаме тия положения въ обратенъ редъ, ще имаме слѣдното: начало на смъртьта е материализмътъ; начало на материализма е религията. Значи, материалиститѣ сѫ, най-религиознитѣ хора. По религиозни хора отъ материалиститѣ нѣма. Тѣ се държатъ здраво за своитѣ убѣждения, готови сѫ да умратъ за тѣхъ, но не отстѫпватъ. Кой богаташъ не умира за своята каса? Кой чиновникъ отъ пощата, като носи въ чантата си два-три милиона лева, не е готовъ да го прѣбиятъ на пѫтя съ камъни, но да не даде паритѣ? Той казва: само ако ме убиете, можете да вземете паритѣ. Какво показва това? Това е религиозно убѣждение, за което той умира. Казвамъ: краятъ на духовния животъ е религиозниятъ. Значи, ако мислите, че сте много религиозенъ, вие сте въ края на вашия духовенъ животъ, т. е. намирате се въ низходеща степень на вашето развитие. Тогава вие ставате религиозенъ човѣкъ. Що е религия? Религията е мъртва черупка, въ която влизатъ само тия хора, които нѣматъ какво да правятъ. Тѣ вѣрватъ въ формитѣ на нѣщата. Казвате: защо хората бѣгатъ отъ черковитѣ? Не вѣрватъ ли въ Бога? Питамъ: нима хората непрѣменно трѣбва да седятъ въ черковитѣ? Прѣди всичко черковата не е създадена за душата. Тя не може да служи на душата. Ако, наистина, черковата е необходимость за душата, питамъ: коя бѣше първата черкова, въ която се молѣше Адамъ? Можете ли да кажете, дали тя бѣше православна, евантелска, католическа, теософска или друга нѣкаква? Имаше ли черкова по това време? Дѣ се молѣше Адамъ? Имаше ли икони и кандила? Адамъ признаваше само Единъ Живъ образъ, на който се кланяше. Всѣка сутринь Богъ посѣщаваше Адама и го извикваше: „Адаме, тукъ ли си?” Той излизаше прѣдъ Бога и Му се покланяше. Обаче, когато Адамъ сгрѣши, Богъ го извика за послѣденъ пѫть, но той се скри отъ Лицето Му, не смѣеше да се покаже. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че е религиозенъ човѣкъ, питамъ го: ти чувашъ ли всѣка сутринь гласа на Бога въ твоята райска градина? Ако имашъ райска градина, въ която да чувашъ гласа на Бога, ти имашъ и религия; нѣмашъ ли такава райска градина, нѣмашъ и религия. Когато хората изгубиха рая, тѣ си направиха черкова, да се забавляватъ; подъ думата „църква” се разбира общение на душата съ Бога.

 

Съвременнитѣ хора изпадатъ въ комично положение. Когато нѣкой изгуби баща си, той туря портрета му на първо мѣсто и започва да се кляня на умрѣлия си баща, като казва: благороденъ човѣкъ бѣше моятъ баща! Питамъ: дѣ се крие благородството на твоя умрѣлъ баща? Или, изобщо, въ какво се заключава благородството на умрѣлитѣ хора, или на хората, които умиратъ? Казвате: справедливъ човѣкъ бѣше моятъ баща, пъленъ съ добродѣтели. Дѣ отидоха тия добродѣтели? Ако добродѣтелитѣ могатъ да се стопятъ като ледъ, да се прѣвърнатъ въ вода и да отидатъ въ черната земя, какви добродѣтели сѫ тѣ? — Моятъ баща бѣше духовенъ човѣкъ. — Да, твоятъ баща бѣше на края на своя духовенъ животъ, на края на своя религиозенъ животъ, на края на своя материалистиченъ животъ, вслѣдствие на което той умрѣ. Ако човѣкъ се ражда като ангелъ, той трѣбва да запази това свое състояние прѣзъ цѣлия си животъ. Какъ може да запази своето състояние? — Чрѣзъ волята си, чрѣзъ своето сърдце и чрѣзъ своя умъ. Защо сѫ волята, сърдцето и умътъ на човѣка, ако чрѣзъ тѣхъ той не може да запази състоянието си, съ което се е родилъ, както и благата, които Богъ му е далъ въ началото на неговия животъ?

 

Мнозина ще запитатъ: какъ е създаденъ свѣта? Какъ е създаденъ човѣкъ? — Не е въпросъ, какъ е създаденъ човѣкъ, нито е въпросъ, какъ е създаденъ свѣта, но за насъ е важно, че свѣтътъ сѫществува. Какъ е създаденъ свѣтътъ, това не знаятъ всички, но всички знаятъ, че свѣтътъ сѫществува. Защо? Защото, когато Богъ създаваше свѣта, ние не бѣхме при Него. Сѫществуватъ редъ теории на учени хора върху създаването на свѣта, но нека дойде единъ отъ тия учени да ни покаже едно клише, останало отъ създаването на свѣта. Въ първа глава на Битието се казва, че Богъ направи небето и земята. Значи, Той ги направи, но не ги създаде. Това подразбира, че Богъ ги направи видими. Въ този смисълъ земята не е мъртво тѣло. Тя е живо тѣло, върху кората на което живѣемъ. Ако бихте погледнали земята съ очитѣ на ясновидеца, вие бихте я видѣли като красива жена, наша майка, въ която живѣемъ ние, хората, и които тя често потупва, понеже не изпълняватъ службата си, както трѣбва. По отношение величината на земята хората прѣдставляватъ малки бубулечици. Когато нѣкоя отъ тия бубулечици не слуша майката — земя, тя я чукне съ единия си пръстъ, и бубулечицата отхвръква далечъ нѣкѫде въ пространството. Слѣдъ това останалитѣ бубулечици казватъ: едикоя си бубулечица умрѣла. Защо умрѣла тази бубулечица — човѣкъ? Понеже билъ недоволенъ, че нѣмалъ знания, нѣмалъ богатства и т. н. Земята казва: слушай, синко, понеже си дошълъ при мене да се учишъ, ще живѣешъ тукъ, докато израснешъ, и слѣдъ това ще те изпратя на слънцето да се учишъ. Слънцето е грамадно тѣло, милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ нашата майка — земя. Нѣкой казва: голѣмо нещастие ме сполетѣ, но нѣма какво да се прави, тъй е писалъ Господъ. Не, Господъ никога не се занимава съ нещастията на хората. Веднъжъ човѣкъ е дошълъ земята, той трѣбва да знае, че тя е негова възпитателка. Тя казва: каквото ти е нужно въ живота, отъ мене искай. Азъ ще ти дамъ и жито, и царевица, и ябълки, и круши, и бонбони, но отъ тебе искамъ да учишъ и да слушашъ. Не учишъ ли и не слушашъ ли, моятъ пръстъ ще те чукне, и ти ще умрешъ. Сега всички учени, философъ проповѣдници, свещеници, владици умиратъ, а хората казватъ, че сѫ отишли на онзи свѣтъ. Чудни сѫ хората, които безъ да сѫ ясновидци, казватъ, че тѣхнитѣ близки отишли на онзи свѣтъ. Да подържатъ това твърдение, то е все едно слѣпиятъ да казва, че видѣлъ нѣкой неговъ познатъ да отива къмъ Витоша. Слѣпиятъ, който не вижда нѣщата, трѣбва да каже: казаха ми, че моятъ познатъ отиде на Витоша. Който вижда, само той може да каже: видѣхъ своятъ познатъ да отива къмъ Витоша.

 

„Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята”. Нѣкой казва: азъ отъ кроткитѣ ли съмъ? — Ако бѣше отъ кроткитѣ, земята щѣше да бѫде твое наслѣдство. Пари имашъ ли, касата ти пълна ли е? — Не е пълна.— Тогава не си отъ кроткитѣ. Разумность имашъ ли? — Нѣмамъ. — Пакъ не си отъ кроткитѣ. Кроткиятъ човѣкъ има всичко. Неговата градина е пълна съ ябълки, съ круши, съ портокали, съ лимони, съ праскови и т. н. Земята е негово наслѣдство, и той разполага съ нейнитѣ богатства. Нѣкой казва: азъ не се занимавамъ съ земни работи, азъ се занимавамъ съ поезия, стихове пиша. Казвамъ: съвременниятъ поетъ първо съчинява, послѣ пише въ ума си и най-послѣ превежда на книга. И наистина, виждаме нѣкой поетъ седналъ нѣкѫде, мѫчи се, търси рими, съчинява и най-послѣ преведе намисленото на книга. Значи, той превежда на книга, а не пише никаква поезия. Истинскиятъ поетъ е вѫтрѣ въ него. Казвате: еди-кой си музикантъ създалъ нѣщо, написалъ нѣкакво велико произведение. — Не, и този музикантъ не създава самъ, но той само превежда. Истинскиятъ музикантъ е въ него вѫтрѣ: той диктува, а другиятъ отвънъ превежда. Казвате: този човѣкъ е много религиозенъ. Защо? — По цѣлъ день се моли на Бога, поклони прави, чете псалмитѣ на Давида. Питамъ: колко свои псалми той прочете и написа? Това, което той прави, е пакъ превеждане. Това сѫ псалми на Давида, а не негови. Всѣка сутринь вие трѣбва да съчините по единъ псалмъ отъ себе си. Който не знае да съчинява псалми, той не знае да се моли. Първата работа, като станете сутринь, е да съчините по единъ малъкъ псалмъ и да видите, дали Богъ ще го одобри. Ако Богъ го одобри, ще го оставите въ първоначалния си видъ; не го ли одобри, ще оставите Той да го поправи и ще го запазите въ този корегиранъ видъ. Колко псалми съчинихте досега? Ако всѣка сутринь е трѣбвало да съчинявате по една пѣсень и да нарисувате по една картина, колко пѣсни и колко картини трѣбваше да имате досега? Великата Божествена наука опрѣдѣля точно чертитѣ на истинския поетъ, художникъ или музикантъ. Ако се вгледате въ лицето или въ челото на такъвъ поетъ, ще видите, че отъ лицето, или отъ главата му излиза силна свѣтлина, и той започва да съчинява нѣкое свое произведение.

 

Казвамъ: велико нѣщо е човѣшката душа! И слѣдъ това хората още продължаватъ да се запитватъ, сѫществува ли душа, или не. Който пита, сѫществува ли душа, или не, това показва, че неговата душа е по-малка отъ самия него. Този човѣкъ трѣбва да остави този въпросъ настрана и да не разисква върху него. Душата освѣтлява човѣка. Всичкото знание, което той носи въ себе си отъ памти-вѣка, както и Любовьта, Мѫдростьта и Истината, тритѣ начала на живота — се криятъ, именно, въ неговата душа. Тя е складъ, хранилище на всички негови богатства. Всички трудни въпроси, които изникватъ прѣдъ човѣка, се рѣшаватъ пакъ отъ душата. Трѣбва ли тогава да запитвате, сѫществува ли душа, или не? Който не вѣрва въ сѫществуването на душата, той се намира въ края на материализма, и смъртьта е неговъ дѣлъ. Какво става съ този, който умира? Той изгубва всичко. И слѣдъ това хората започватъ да се успокояватъ съ думитѣ: ако има бѫдещъ животъ и сме живѣли добрѣ, ние печелимъ; ако пъкъ нѣма бѫдещъ животъ, нищо не губимъ. Казвамъ: ако има бѫдещъ животъ и не си живѣлъ, както трѣбва, ти губишъ, понеже влизашъ въ живота на страданията. Въ този животъ ти ще бѫдешъ глухъ, слѣпъ, сакатъ, нѣмъ и ще се намирашъ въ вѣчна тъмнина и постоянно мѫчение. Ако влѣзешъ въ духовния свѣтъ глухъ, слѣпъ, нѣмъ, сакатъ и не можешъ да продължишъ своето развитие, защо трѣбва да се излагашъ на такова мѫчение? Казвате: Богъ не сѫществува. Това показва, че вие не вѣрвате въ този Богъ, когото сами сте създали. Началото, отъ което сме излѣзли, е Богъ. Той ни дава потикъ къмъ великото и красивото, вслѣдствие на което ние се стремимъ да бѫдемъ разумни, свободни, учени, щастливи, т. е. хора съ широки сърдца и свѣтли умове.

 

Питамъ: отдѣ и какъ се създаватъ тия потици у човѣка? Гледате човѣка, като заспи, нищо нѣма въ него, не се забѣлѣзва никакъвъ потикъ. Когато спи, той нищо не разбира. Дѣ е тогава истинскиятъ човѣкъ? Истинскиятъ човѣкъ никога не спи. Сънътъ прѣдставлява раздвояване на човѣшкото съзнание. Това показва, че между физическото и духовното съзнание на човѣка нѣма връзка. Слѣдователно, явленията отъ духовния свѣтъ не могатъ да се реализиратъ на земята, и обратно: явленията отъ земята не могатъ да се реализиратъ въ духовния свѣтъ. И затова, ако човѣкъ влѣзе неприготвенъ въ духовния свѣтъ, той ще усѣти, като че пада отнѣкѫде. Такова е положението на земния човѣкъ, който мисли за себе си, че всичко знае. Питатъ го: отдѣ идешъ? — Не зная. Кой е твоятъ дѣдо, или твоята баба отъ прѣди четири поколѣния? — И това не зная. И колко нѣщо още не знае, а се заема съ разискване върху въпроса, сѫществува ли Господъ, или не. При всичкитѣ ваши знания, щомъ ви сполети най-малкото нещастие, веднага казвате: нѣма Правда въ свѣта. Казвамъ: тъкмо това нещастие показва, че има Правда въ свѣта.

 

Не мислете, че това, което ви говоря, има нѣщо общо съ вашия личенъ животъ. Азъ изнасямъ старитѣ схващания на хората отъ хиляди години насамъ. Има едно ново схващане, което трѣбва да приемете, ако искате да се освободите отъ страданията въ свѣта. Освободите ли се отъ страданията и нещастията, вие едновременно съ това ще се освободите и отъ много други нѣща, които спъватъ вашето развитие. Прѣдставете си, че вие сте бѣденъ човѣкъ и се нуждаете отъ пари. Казвате: безъ пари не може да се живѣе, безъ пари не може и да се работи. Така е, безъ пари не може въ този свѣтъ, обаче, има единъ господарь, на когото всички служатъ безъ пари и то доброволно. Кой е този господарь? — Това сте самитѣ вие. Когато човѣкъ работи на себе си, иска ли за това пари? — Не иска. Каквото ви накара този господарь, вие съ готовность работите: копаете, орете, жънете, учите — всичко това правите доброволно и гледате, да не ви изпѫди само. Каквото ви накара и каквото ви даде този господарь, отъ всичко сте доволни. Слѣдователно, единъ день, когото вашето съзнание се обедини съ общото съзнание на всички хора, и когато всѣки човѣкъ започне да работи и за другитѣ, както за себе си, ще има ли тогава бѣдни хора въ свѣта? — Нѣма да има. И ако у всѣки сиромахъ има това благородство, че той никога да не помисли за касата на нѣкой богаташъ, нѣма ли да има разбиране и съгласие между хората? Всѣки ще прѣдпочита да води идеенъ животъ и да работи добросъвѣстно, отколкото да обира чуждитѣ каси. Идейниятъ човѣкъ е взискателенъ къмъ всичко. Той може да е бѣденъ, да нѣма обуща и шапка на главата си, но отвънъ още ще познаете, че той е човѣкъ съ идея. Ако пъкъ е богатъ, той ще се облѣче съ най-хубави дрехи, съ най-хубава шапка, всичко въ него ще бѫде изискано. Неговото облѣкло ще прѣдставлява контрастъ на модата, но ще бѫде изискано. Това, именно, показва, че той е идеенъ. Идейниятъ човѣкъ не си позволява да ходи съ скѫсани дрехи, или съ скѫсани обуща. Дрехитѣ му могатъ да бѫдатъ стари, но нѣма да иматъ дупки. Яви ли се нѣкаква дупка на дрехитѣ му, той веднага взима мѣрки да я закърпи. Ако този човѣкъ нѣма шапка, той ще ходи гологлавъ, но никога съ скѫсана шапка.

 

Сега, като вървите отъ видимото къмъ невидимото, питамъ: какви трѣбва да бѫдете въ вашия вѫтрѣшенъ животъ? Често вие не обичате хората да ви безпокоятъ. Тъкмо затова ще дойде прѣдъ кѫщата ви нѣкой просекъ, ще похлопа на вратата ви, и като му отворите, той ще ви говори около половинъ часъ, като че ви проповѣдва. За да се освободите отъ него, вие ще му дадете нѣщо и ще си кажете: отдѣ се намѣри сега този просекъ, да ми отнеме толкова врѣме? Питамъ: и вие, като този просекъ, не заставате ли съ часове прѣдъ Господа да Му разправяте за жена си, за дѣцата си, за това-онова? Ако пъкъ сте ученъ, който е написалъ нѣкакво научно съчинение, което хората не преценяватъ, както трѣбва, вие веднага отивате при Господа и започвате да Му се оплакватъ че хората не ви разбиратъ, не могатъ да ви оцѣнятъ и т. н. Затова, именно, Христосъ казва: „Кроткитѣ, разумнитѣ ще наслѣдятъ земята”. Това не значи, че не трѣбва да пишете, да работите, но хубаво трѣбва да пишете. На поета трѣбва хубаво перце, а не чукъ, На шивача трѣбва хубава игла, а не чукъ. На музиканта трѣбва хубавъ инструментъ, а не чукъ. За деликатнитѣ работи се изискватъ деликатни инструменти, а не чукове. Всѣки човѣкъ ще оправи работата си съ инструментъ, който отговаря на неговитѣ знания и способности. Шивачътъ ще оправи работитѣ си съ иглата. Поетътъ ще оправи работитѣ си съ перото. Музикантътъ ще оправи работата си съ лѫка и цигулката. Земледѣлецътъ ще оправи работитѣ си съ ралото и мотиката. Умнитѣ хора съ какво ще опраятъ работитѣ си: съ иглата, съ перото, съ лѫка и цигулката, съ ралото и мотиката, или съ друго нѣщо? Всѣки човѣкъ има нѣщо специфично за себе си, съ което може да оправи работитѣ си, но той трѣбва да знае, какъ да управлява това нѣщо. Той трѣбва да управлява своя инструментъ така, както вашиятъ капелмайсторъ управлява съ прѫчицата си своитѣ музиканти.

 

Слѣдъ освобождението на България, единъ българинъ тръгналъ да търси служба, но каквато намиралъ, все му се виждала трудна. Единъ день, като минавалъ покрай градската градина, видѣлъ единъ господинъ, съ прѫчица въ рѫка, маха изъ въздуха, управлява нѣколко музиканти. Като видѣлъ това нѣщо, той си казалъ: ето, намѣрихъ една лесна работа за менъ. Като махамъ съ тази прѫчица, ще мога лесно да си изкарамъ прѣхраната. Този човѣкъ не знае, че голѣмо изкуство има въ махането на прѫчицата. Ако той маха, а музикантитѣ не го разбиратъ, нищо нѣма да излѣзе. Всѣки може да вземе прѫчицата и да я маха изъ въздуха, но той трѣбва да знае, какъ да я маха. Всѣки може да вземе перото въ рѫка и да пише, но ако не знае, какъ да пише, нищо нѣма да излѣзе.

 

„Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята”. Това значи: земята ще бѫде достояние главно на кроткитѣ. Защо? — Защото кроткиятъ човѣкъ знае законитѣ, чрѣзъ които може да придобие Вѣчния Животъ. Затова хората трѣбва да изучаватъ малкитѣ мистерии. Една отъ задачитѣ на ученицитѣ е да изучаватъ малкитѣ и голѣмитѣ мистерии въ живота. Всѣки човѣкъ е ученикъ, дошълъ на земята да учи. Всѣки отъ васъ има майка и баща въ невидимия свѣтъ, които сѫ ви изпратили на земята да учите. Вие сте забравили вашитѣ родители отъ невидимия свѣтъ, но като свършите земното училище, пакъ ще се върнете при тѣхъ. Тамъ вие ще имъ разправяте, какво сте научили на земята, а тѣ отново ще ви изпратятъ тукъ, да учите. Значи, ще има постоянно качване и слизане. Въ това отношение духовниятъ свѣтъ е за напрѣдналитѣ души. Царството Божие е за възрастьнитѣ, за разумнитѣ хора, а земята е забавачница за дѣцата. Всички съвременни учени работятъ въ тая забавачница, за да има съ какво да се занимаватъ. Отлична забавачница е земята! Какво се учи и върху какво се говори въ духовния и въ Божествения свѣтъ, вие можете да сѣдите отъ живота на земята. Ако на земята се разисква върху толкова важни въпроси, какво остава тогава за духовния и за Божествения свѣтъ?

 

Въ една отъ миналитѣ бесѣди говорихъ, че на земята отъ време на време идватъ ангели, които правятъ изчисления върху разни въпроси. Напримѣръ, тѣ правятъ изчисление върху въпроситѣ: колко милиона години сѫ необходими, докато нашата вселена дойде до своето пълно развитие? Колко милиона разумни сѫщества трѣбва да работятъ прѣзъ това време въ вселената? Нашата вселена крие въ себе си възможности за развитието на разумнитѣ сѫщества. Единъ день, когато тѣ завършатъ своето развитие, ще се създаде нова вселена. На сѫщото основание, когато и нашата земя завърши своето развитие, тя, заедно съ разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ на нея, ще дойде до Божественото пристанище, и тамъ ще спре. Тукъ тя ще се отърси отъ всичкия си багажъ, отъ всички свои дѣца, и първо тя, а слѣдъ нея разумнитѣ сѫщества, ще се явятъ прѣдъ Бога, да дадатъ отчетъ за извършената отъ тѣхъ работа. Слѣдъ това тѣ ще получатъ нова работа.

 

Питамъ: дѣ ще бѫде тогава земята? Какво ще бѫде вашето състояние? Казвате: какво ще бѫде състоянието ни тогава, не знаемъ; какви ще бѫдемъ, пакъ не знаемъ, но знаемъ; че досега сме стѫпвали на земята съ краката си, и отсега нататъкъ ще стѫпваме по сѫщия начинъ. Че трѣбва да стѫпвате на земята съ краката си, това е ваше специално схващане, но питамъ: птицитѣ, рибитѣ, микробитѣ и редъ още живи сѫщества, които живѣятъ по лицето на земята, все съ крака ли стѫпватъ? Кой е истинскиятъ начинъ за ходене: съ крака, или безъ крака? Ние трѣбва да дойдемъ до положението да ходимъ така, че краката ни едва да се докосватъ до земята. Сега земята се е прѣвърнала на пустиня: дѣто стѫпи човѣшки кракъ, всичко подъ него изсъхва. Въ нѣколко годишния ни животъ на земята, всичко подъ насъ е изсъхнало. Всички улици, всички шосета сѫ покрити съ прахъ. Шосетата на съвременнитѣ културни хора сѫ покрити съ толкова много прахъ, че тѣхнитѣ учени умиратъ отъ този прахъ. И слѣдъ всичко това казватъ: отлични шосета имаме! Благодарение на автомобилитѣ пъкъ, хората се задушаватъ отъ тѣхнитѣ газове. Американцитѣ, напримѣръ, се видѣли въ чудо, какво да правятъ съ тъй много наплодилитѣ се автомобили въ Чикаго. Прѣдставете си една улица дълга 10 километра, по дължината на която сѫ наредени автомобили единъ до другъ! Тѣ сѫ се наплодили като рибитѣ въ водата. Какво ще правятъ по-нататъкъ? Тогава ще се усъвършенствува аеропланното изкуство, и хората ще летятъ съ аероплани изъ въздуха. Значи, и въ техническия животъ всѣко старо изобретение се замѣства съ ново. Въпрѣки това, ние слушаме хората да казватъ, че старитѣ вѣрвания трѣбва да се запазятъ, че старата религия трѣбва да се възстанови и т. н. Ако това трѣбва да бѫде така, тогава нека възстановимъ първия день отъ създаването на земята. Нека възстановимъ първоначалното състояние на земята. Слѣдователно, да искате възстановяване на старитѣ нѣща, това е неразбиране на живота. Въ свѣта сѫществува само единъ животъ — Божествениятъ, а всички стари религии не сѫ нищо друго, освѣнъ листа на този животъ. Утрѣ листата ще окапятъ и ще остане само дървото на живота. И духовниятъ животъ е времененъ. Утрѣ и той ще отлети. Само Божествениятъ животъ е вѣченъ. Значи, кротостьта у човѣка прѣдставлява Божественото, което ще наслѣди земята. Слѣдователно, кротостьта, тази велика Божествена проява живѣе у всѣки човѣкъ. Както кротостьта остава вѣчно на земята, така и човѣкъ не трѣбва да бѫде листъ на дървото, макаръ че това влиза въ реда на еволюцията.

 

И тъй, кроткиятъ човѣкъ трѣбва да води самостоятеленъ животъ. Самостоятеленъ животъ има само въ узрѣлия плодъ, който съдържа въ себе си всички възможности за развитие. Въ това отношение той се явява като символъ въ живота. Дървото пъкъ има способность да се индивидуализира. То символизира душата. Само тя има възможность да се прояви въ своята абсолютна свобода. Казвате: защо човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ? Ако човѣкъ не е кротъкъ, той не може да постигне нищо. Азъ не говоря за кротостьта на овцата. Споредъ мене овцата не е кротка. Мислите ли, че парализираниятъ човѣкъ, който не прави никакви пакости, е кротъкъ? Мислите ли, че змийскитѣ яйца, който още не сѫ излюпени, сѫ кротки? Излюпете ги и ще видите тѣхната кротость. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Излюпете човѣка, и ще видите, че той не е кротъкъ. Има нѣщо лошо въ човѣка. Животътъ трѣбва да излюпи хората, да ги разтърси, за да имъ покаже, какви сѫ. Казвате: условията на живота сѫ лоши. Условията на живота не сѫ лоши, но съвременнитѣ хора сѫ подобни на скѫпоцѣннитѣ камъни, затова, каквото и да правите съ скѫпоцѣннитѣ камъни, тѣ пакъ камъни си оставатъ, макаръ и скѫпоцѣнни.

 

Казвате: какъ ще познаемъ кроткиятъ човѣкъ? Ще ви дамъ единъ начинъ, по който можете да познавате кроткия човѣкъ. Той е слѣдниятъ. Ако лишите кроткия човѣкъ отъ условията на неговото развитие, отъ неговитѣ права и го изпратите нѣкѫде изъ пространството, той ще се прѣвърне въ вода, която е въ състояние да ви разруши. Водата руши даже и най-твърдитѣ скали и канари. Ако и втори пѫть го спънете, той ще се прѣвърне въ електричество, въ динамически сили, които ще разрушатъ живота ви. Ако му попречите и трети пѫть, той ще се прѣвърне въ огънь и ще запали кѫщата ви. Сега, хората като не разбиратъ този законъ, щомъ видятъ, че нѣкой човѣкъ се провини въ нѣщо, тѣ веднага рѣшаватъ: хайде да обѣсимъ този човѣкъ, или да го убиемъ, да го изпратимъ по нѣкакъвъ начинъ на онзи свѣтъ. Казвамъ: хората не се поправятъ нито съ убийства, нито съ обѣсване. Ние не можемъ да измѣнимъ великия Божи законъ, който казва: „Не убий!” Вие имате право да убиете човѣка само тогава, когато, като го извадите отъ неговата стара, нехигиенична кѫща, го поставите въ нова, по-хигиенична кѫща отъ старата. Поставите ли го въ нова кѫща, запалете старата! Така Богъ прави съ грѣшния човѣкъ. Той го изважда отъ неговото грѣшно състояние и го поставя въ друго, по-благоприятно за неговото развитие. Слѣдователно, и вие трѣбва да приложите въ своитѣ мисли и желания закона за смена на състоянията, съ които си служи Богъ. Вие не можете изведнъжъ да прѣмахнете едно лошо чувство, което се е породило въ сърдцето ви, или една лоша мисъль, която се е породила въ ума ви, безъ да обмислите начина и времето за тѣхното премахване. Вие трѣбва да работите разумно, да рѣшите, трѣбва ли да ги премахнете, и ако трѣбва, по какъвъ начинъ да направите това. Въ Божествения свѣтъ сѫществува законъ, който точно опрѣдѣля времето за реализиране на всѣка мисъль, на всѣко чувство и на всѣко желание. Не спазите ли времето, което този законъ е опрѣдѣлилъ, вие ще чакате друго време. Първото време е вече пропуснато. Божествениятъ свѣтъ е свѣтъ на пъленъ редъ и порядъкъ. Като естествено послѣдствие на този животъ, и разумнитѣ хора живѣятъ въ пъленъ редъ и порядъкъ.

 

Питамъ: каква е задачата ви за днесъ? Задачата на днешния день е да оживѣете, да възкръснете, да намѣрите смисъла на истинския животъ, да се освободите отъ задълженията си, да обикнете ближнитѣ си, да се помирите и простите съ неприятелитѣ си и да се заемете съ правене добро. Днешниятъ день не е опрѣдѣленъ за сказки, за концерти, за забавления. Нѣкой казва: тази вечерь съмъ опрѣдѣлилъ да отида на концертъ, дошълъ е единъ виденъ музикантъ. Азъ наричамъ първокласенъ, виденъ музикантъ или пѣвецъ този, който е готовъ да отиде въ дома на нѣкоя бѣдна вдовица, да събере дѣцата й наоколо си, да извика слѣдъ това още нѣколко бѣдни сѣмейства и да започне да имъ свири или пѣе най-хубавитѣ си номера. Сега какво правятъ виднитѣ музиканти? Тѣ опрѣдѣлятъ нѣкой день, или нѣкоя вечерь за концертъ, събиратъ хора отъ висшето общество, които ще имъ платятъ добрѣ, и започватъ да свирятъ. Слѣдъ свършване на концерта, публиката ще имъ поднесе нѣколко хубави букети, и съ това всичко се свършва. Тия музиканти си въобразяватъ, че публиката е разбрала и оцѣнила тѣхното свирене. Истински музикаленъ човѣкъ е този, комуто сърдцето трепва при слушане на музика, или на пѣние. Ако търсите истинския музикантъ, или пѣвецъ, вие ще го намѣрите въ кроткия човѣкъ. Каквото изкуство и да има, той ще го посвети за благото на своитѣ ближни. Ако кроткиятъ човѣкъ е музикантъ, той ще вземе цигулката си недѣленъ день и ще отиде поне при двѣ-три бѣдни вдовици, да имъ посвири малко. Ако е поетъ, той ще вземе своитѣ най-хубави произведения и ще имъ прочете нѣщо отъ тѣхъ. Ако е ученъ човѣкъ, той ще отиде да имъ поговори нѣщо по науката, което тѣ не знаятъ и отъ което се интересуватъ. Кроткиятъ човѣкъ поне единъ день отъ седмицата ще посвети за благото на своитѣ ближни. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Щомъ дойде недѣля или нѣкакъвъ празникъ, тѣ излизатъ на разходка, по-близо или по-далечъ отъ града, и се разговарятъ, спорятъ, критикуватъ ту държавата, ту свѣта, че не билъ направенъ, както трѣбва и т. н. Какво направиха европейцитѣ съ Китай? Успѣха ли да го изправятъ? Напротивъ, китайцитѣ се пробудиха и казаха: не искаме насилие надъ насъ! Колкото и да сме миролюбивъ народъ, не искаме европейцитѣ да ни заповѣдватъ! Япония се освободи, Турция се освободи, и ние искаме да се освободимъ! Единъ народъ отъ 400 милиона души не може да се подчини на европейцитѣ. Никакво насилие не търпимъ вече! Има редъ постѫпки на европейцитѣ, които не ги прѣпорѫчватъ. Азъ не искамъ да изнасямъ тѣхнитѣ постѫпки, но казвамъ: това, съ което европейцитѣ се хвалятъ, не е никаква култура. Може ли да се оправи свѣта съ такава култура? Знаете ли, че единъ день съзнанието у бѣднитѣ, у сиромаситѣ ще се пробуди? Божественото съзнание и у тѣхъ ще се пробуди и ще заговори. Врѣме е вече да се живѣе разумно! Не се ли приеме разумниятъ животъ, катастрофитѣ неизбѣжно ще дойдатъ. Разумното, Божественото ще се наложи въ свѣта. Това ще стане не чрѣзъ разрушение, но чрѣзъ разумность и любовь. Разумнитѣ сѫщества идатъ вече въ свѣта и насаждатъ новитѣ идеи. Азъ бихъ желалъ всички млади, всички учени и философи да дадатъ ходъ на новитѣ идеи въ свѣта и да ги приложатъ поне въ минимална степень. Това не може да стане изведнъжъ, но постепенно: лѫчъ слѣдъ лѫчъ ще иде, докато свѣтлината на изгрѣващето слънце се усили и освѣтли всичко около себе си. Вѣрвайте въ това и ще успѣете.

 

Казвамъ: прѣди двѣ хиляди години дойде въ свѣта единъ великъ Учитель, когото хората приеха за Богъ. Тѣ направиха милиони църкви въ Негово име, и продължаватъ да Му служатъ и до днесъ. Питамъ: колко свещеници и владици отъ тѣзи, които служатъ на Христа, могатъ да умратъ за Него? Ще кажете, че въ Русия умрѣха много свещеници и владици за Христа. Тѣ умрѣха насила, не по своя воля. Нима разбойницитѣ и прѣстѫпницитѣ въ затвора умиратъ за идея? Нима войницитѣ на бойното поле умиратъ за идея? Всички умиратъ насила. Въпросътъ е, колко свещеници и владици доброволно биха умрѣли за Христа. Или, колко свещеници и владици биха прочели нѣколко молитви на бѣдни хора безъ пари? Сега, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ нито свещеницитѣ, нито владицитѣ, но казвамъ, че сѫботата и недѣлята сѫ опрѣдѣлени дни за правене добро. Ако Богъ ни хване въ неизпълнение на Неговия законъ, нѣма да остане косъмъ на главата ни, нито парче отъ дрехата ни. Всѣки, който не изпълнява Божия законъ, ще влѣзе въ затвора, и тамъ ще се разправятъ съ него по всичкитѣ правила на изкуството. И ако ме питатъ, защо този ученъ, този музикантъ, този поетъ, този художникъ, или този свещеникъ страда толкова много, ще отговоря: той страда, защото не е кротъкъ и недѣленъ день не прави добро. Колцина отъ васъ сте готови да правите добро? Ще кажете: не знаемъ, какъ да правимъ добро. — Който има желание да прави добро, той всѣкога ще намѣри начинъ, какъ да го направи.

 

Една мома казвала на другаркитѣ си, че не знае да играе хоро. Другаркитѣ не и вѣрвали и единъ день се наговорили да се пошегуватъ съ нея, да видятъ, може ли да играе и да тропа на хорото, или не. Тѣ взели една нагорещена тенекия и я турили подъ краката й. Като стѫпила на тенекията, младата мома започнала да скача, да тропа, да играе. Като я видѣли другаркитѣ й въ това положение, тѣ започнали да й се смѣятъ и казали: както виждашъ сама, ти знаешъ да играешъ. Кога знае да играе тази мома? — Когато тенекията се нагорещи силно, и тя трѣбва да стѫпи на нея. Що е тропането? Какво прѣдставляватъ игритѣ? Игритѣ, съ които хората се забавляватъ, сѫ дошли случайно въ свѣта. Въ първо време хората не сѫ знаели да играятъ, нито да тропатъ на хоро. Послѣ, при различни случаи въ живота, тѣ сѫ започнали да прилагатъ игритѣ. Въ българскитѣ хора, напримѣръ, въртенето става ту налѣво, ту надѣсно. Въртенето при хората се основава на особенъ магнетически законъ. Когато хорото се върти налѣво, напримѣръ, отъ момитѣ излизатъ особени магнетични струи; слѣдъ това, когато хорото се обърне надѣсно, тѣзи магнетични струи засѣгатъ момцитѣ и указватъ извѣстно влияние върху тѣхъ. Сѫщото става и съ момитѣ. Когато хорото се върти надѣсно, отъ момцитѣ излизатъ особени струи; послѣ, когато хорото се обърне налѣво, тѣзи струи засѣгатъ момитѣ. Ако погледнете хорото съ окото на ясновидеца, вие ще видите, че тѣзи струи се отдѣлятъ въ видъ на свѣтлина. Когато свѣтлитѣ струи отъ момцитѣ засѣгатъ момитѣ, сърцата имъ трепватъ; когато свѣтлитѣ струи отъ момитѣ засѣгатъ момцитѣ, и тѣхнитѣ сърдца трепватъ. Въ този случай хорото има смисълъ и за момитѣ, и за момцитѣ. Ако отъ еднитѣ и отъ другитѣ не излизаха никакви свѣтли струи, тропането нѣмаше да има никакъвъ смисълъ. Тѣзи свѣтли струи сѫ приятни, и затова хорото се върти. Питатъ: защо хорото се върти ту налѣво, ту надѣсно? — За да излѣзатъ свѣтлитѣ струи отъ момитѣ и да ги възприематъ момцитѣ; послѣ пъкъ да излѣзатъ свѣтлитѣ струи отъ момцитѣ и да ги възприематъ момитѣ. Безъ тѣзи струи хорото не би се въртѣло.

 

Що е животътъ? — Хоро. Нѣкой казва: чудно нѣщо, видѣхъ на едно мѣсто попъ да играе хоро! Какво отъ това? То е обикновено нѣщо. Нима при вѣнчаването на хората свещеникътъ не играе хоро съ младоженцитѣ? Той ги хваща за рѫка и обикаля съ тѣхъ, хоро играе. Казвамъ: лошото не е въ това, че младоженцитѣ играятъ хоро, но защо прѣставатъ да играятъ слѣдъ като се оженятъ? Тамъ е лошото. Какво по-хубаво отъ това, когато мѫжътъ, жената или дѣцата въ единъ домъ се разгнѣвятъ нѣщо и се хванатъ на хоро да играятъ? Ако синътъ или дъщерята знае да свири на нѣщо, нека свири, а всички останали да се наловятъ на хоро и да играятъ. Нѣма по-добро нѣщо отъ това, да се върти хорото по домоветѣ. Ще кажете, че това е срамно. Когато хората се каратъ, или биятъ, не било срамно, а да играятъ хоро било срамно. Нѣма по-голѣма философия отъ тази, да се играе хоро, но тази философия трѣбва да се прилага въ живота. Тя дава начинъ и методи, какъ да се постѫпва при единъ, или при другъ случай въ живота. Обаче, всички хора не могатъ да постѫпватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Хиляди и милиони начини има, по които хората постѫпватъ. Всѣки трѣбва да се рѫководи отъ своя вѫтрѣшенъ стремежъ на душата, който, именно, ще му опрѣдѣли и начинъ за постѫпване. Този начинъ ще отговаря на неговото развитие.

 

„Кроткиятъ ще наслѣди земята”. Ако вие наслѣдите земята, ще бѫдете богати съ сила, съзнание, съ животъ, съ пари, ще разполагате съ аероплани, съ автомобили — дѣто искате, ще можете да отивате безпрепятствено. Кроткиятъ може да постигне всички желания на своята душа, но не изведнъжъ, а постепенно. И безъ това той ще живѣе вѣчно на земята; слѣдователно, въ продължение на своя дълъгъ животъ, ще има възможность да постигне всичко. Питамъ: знаете ли, какво ще стане съ васъ, ако приложите вѣруюто, което имате? Запримѣръ, каква мисъль ви дойде тази сутринь въ главата? Едно трѣбва да помните: каквато мисъль и да ви дойде на ума, тя крие въ себе си нѣщо хубаво. Нѣкои мисли сѫ лоши по причина на това, че сѫ окаляни, дълъгъ пѫть сѫ минали; изчистите ли ги, въ всѣка отъ тия мисли ще намѣрите по единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, дълбоко нѣкѫде скритъ. На това основание вие трѣбва да изчистите всѣка нечиста мисъль, която минава прѣзъ ума ви. Смисълътъ на живота не се заключава въ това, да избѣгвате лошитѣ мисли, чувства и желания и да се стремите да се освободите отъ тѣхъ, но трѣбва грижливо да ги чистите, както майката чисти малкото си дѣте. Кроткиятъ човѣкъ е силенъ, защото постѫпва така.

 

И тъй, какво ималъ прѣдъ видъ Христосъ прѣди двѣ хиляди години, когато говорилъ на хората за блаженствата? Деветьтѣ блаженства, които Той е далъ, прѣдставляватъ деветь метода за работа. Тѣзи методи се отнасятъ само за ученицитѣ, и то за онѣзи отъ тѣхъ, които искатъ да се запознаятъ съ мистериитѣ на свѣта. Само тия ученици, именно, трѣбва да изучаватъ блаженствата. При това, тѣ трѣбва да се научатъ да изговарятъ правилно думитѣ въ тия блаженства. Всѣка дума, произнесена правилно, произвежда извѣстенъ ефектъ. Напримѣръ, ако произнесете думата „кротъкъ”, както трѣбва, колкото и да сте тъженъ, тя ще бѫде въ сила да измѣни вашето състояние. Съвременнитѣ хора говорятъ, правятъ добрини, но всичко това нѣма резултатъ. Защо? — Защото тѣ говорятъ безъ любовь, правятъ добро безъ любовь и т. н. Добринитѣ, които правимъ съ любовь, прѣдставляватъ едни отъ хилядитѣ начини, чрѣзъ които се проявява Божията Любовь. За да се направи нѣкое добро съ любовь, човѣкъ трѣбва да има вѣра. Вѣрата е вѫтрѣшна връзка, която човѣкъ трѣбва да има, ако иска Любовьта да му даде начини и методи, чрѣзъ които той да дѣйствува. Когато поетътъ или писательтъ напище нѣщо, той трѣбва да е увѣренъ напълно въ това, което е писалъ. При това, той самъ трѣбва да е доволенъ отъ своята работа. Кое у човѣка се задоволява лесно? — Божественото. Затова, живѣете ли по новия начинъ, вие ще усѣтите въ себе си присѫтствието на Божественото, вслѣдствие на което ще изпитате вѫтрѣшна радость. Тази радость показва, че и Богъ е доволенъ отъ васъ. Станете ли сутринь недоволни, това показва, че имате нѣкакъвъ недостатъкъ въ себе си. Ако нѣкой отъ васъ, като вегетарианецъ, сънува, напримѣръ, че убива нѣкого съ ножъ, това показва, че нѣкаква нечиста мисъль го е вълнувала. Щомъ стане сутриньта, той трѣбва да се освободи отъ тази мисъль. Другъ сънува, че отива нѣкѫде да краде пари и разбива нѣкаква каса. Такъвъ родъ сънища оставятъ у човѣка извѣстно недоволство, което показва, че той не е отъ кроткитѣ хора. Добрѣ е човѣкъ да бѫде силенъ, но да не убива. Той не трѣбва да убива даже и на сънъ.

 

Сега ще ви приведа единъ примѣръ за геройство. Въ една отъ миналитѣ войни се срѣщатъ двама офицери отъ неприятелски лагери — единиятъ французинъ, а другиятъ — англичанинъ. Единиятъ отъ тѣхъ изважда револвера си срѣщу неприятеля и иска да го застрѣля. Вториятъ взима револвера отъ рѫката му и го захвърля настрана. Първиятъ изважда сабята си, иска съ нея да го заколи. Вториятъ и този пѫть успѣва да вземе сабята отъ рѫката му, строшава я и я хвърля настрана. Слѣдъ това вториятъ офицеръ изважда своя револверъ и го подава въ рѫката на неприятеля си, като му казва: ето, сега можешъ да ме убиешъ. Първиятъ офицеръ седи неподвиженъ на мѣстото си и не взима револвера. Вториятъ изважда сабята си и му казва: ето и сабята ми! Сега можешъ да изберешъ едно отъ двѣтѣ орѫжия, да ме убиешъ, съ което искашъ. Първиятъ офицеръ и въ този случай седи неподвиженъ на мѣстото си: поглежда къмъ револвера, поглежда къмъ сабята и ги захвърля настрана. Това е единъ похваленъ примѣръ на геройство. Питамъ: имате ли вие тази смѣлость, като дойде неприятельтъ ви, да вземете неговия револверъ и неговата сабя, да ги захвърлите настрана, а послѣ да му прѣдложите своитѣ, съ които да ви убие? По този начинъ, именно, вториятъ офицеръ побѣдилъ своя неприятель. Отъ този моментъ двамата офицери станали най-добри приятели. Вие знаете, че единиятъ отъ тѣхъ е билъ французинъ, а другиятъ англичанинъ, но нѣма да ви кажа, кой отъ тѣхъ, какъ е постѫпилъ. Желателно е да имаме такива офицери и войници, които по този начинъ да обезорѫжаватъ своитѣ неприятелъ Съвременнитѣ хора, обаче, се насърдчаватъ въ убийства, кой повече хора да убие. Това се отнася и до религиознитѣ хора. Обаче, нека оставимъ всѣки да си върви по своя пѫть.

 

Казвамъ: ако схващате нѣщата по стария начинъ, вие можете цѣлъ животъ да се молите, обаче, нещастията ще слѣдватъ едно слѣдъ друго. Искате ли да се освободите отъ страданията и нещастията въ свѣта, станете кротки. Като станете кротки, вие ще хванете рѣката на неприятеля си и ще захвърлите настрана неговия револверъ и неговата сабя. Слѣдъ това ще му дадете вашия револверъ и вашата сабя, за да ви убие. Вашиятъ револверъ и вашата сабя прѣдставляватъ Словото. Законъ е: дадете ли вашето орѫжие на противника си, той никога нѣма да ви убие. Никога противникътъ ви не може да ви убие съ вашето собствено орѫжие. Въ това седи силата на човѣка. Така направи и Христосъ. Той взе револвера на смъртьта, послѣ взе и сабята на смъртьта и ги захвърли настрана. Христосъ не бѣше отъ слабитѣ хора. Като дойде до едно мѣсто, Той захвърли кръста и каза: „Повече не нося този кръстъ! Вие го носете!” Слѣдъ това се изправи и каза: „Сега вече можете да ме заковете“. Но и на кръста Той не остана за дълго врѣме. Скоро и оттамъ се освободи. Запечатаха гроба Му, но и оттамъ излѣзе. Ангелътъ, който причини смъртьта на Христа, взе душата Му и я занесе въ ада. И въ ада Христосъ не остана за дълго. Съ влизането си още Той размърда жителитѣ на ада и имъ каза: „Хайде, братя, излѣзте сега навънъ! Той тръгна напрѣдъ, и въ скоро врѣме адътъ се изпразни. За да излѣзатъ по-скоро оттамъ, жителитѣ на ада изпочупиха вратитѣ, прозорцитѣ, да не би нѣкой да ги върне назадъ. Отъ това време досега адътъ отново се е напълнилъ. И трѣбва отново да дойде Христосъ или другъ, подобенъ на Него, да отвори вратитѣ на ада и да пусне жителитѣ му вънъ.

 

„Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята”. За да дойдете до това положение от всички се изискватъ убѣждения и устойчивость въ убѣжденията. Казвате: лесно се говори, но мѫчно се изпълнява. Не, азъ говоря нѣща, които могатъ да се приложатъ въ живота. Всичко благородно и възвишено, което правите, ще осмисли вашия животъ. Осмисли ли се живота ви, тогава и болеститѣ, и сиромашията, и страданията ви ще изчезнатъ — всичко ще се уреди. Казвате: може ли да се постигне това нѣщо въ кратко врѣме? Ако вие живѣете правилно и разумно, това може да се постигне най-малко въ продължение на десеть години. Най-дългиятъ срокъ, който ви давамъ, е 30 години. Ако нѣкой отъ васъ живѣе чистъ и светъ животъ и въ продължение на 30 години не реализира своитѣ заветни цѣли, нека дойде при менъ, азъ съмъ готовъ да му заплатя всички разноски, които е направилъ прѣзъ това време. По-рано отъ този срокъ никого нѣма да приема. Въ Америка има правило по движението на трамваитѣ, което гласи: ако нѣкоя отъ трамвайнитѣ коли закъснѣе съ единъ часъ отъ опрѣдѣленото време, на всѣки пѫтникъ, който по това време се намира въ трамвая, се плаща по единъ доларъ. Американцитѣ изпълняватъ съвѣстно това правило, защото цѣнятъ времето. Затова азъ казвамъ: ако вие работите съзнателно върху себе си, и въ продължение на 30 години не придобиете това, което е нужно за душата ви, азъ съмъ готовъ да ви платя разноскитѣ за това врѣме заедно съ лихвитѣ. Обаче, ако и вие не изпълните това, което се изисква отъ васъ, тогава вие ще платите разноскитѣ, заедно съ лихвитѣ имъ.

 

„Кроткитѣ ще наслѣдятъ земята”.

 

Сега азъ желая на всички да наслѣдите земята. Желая още вашитѣ добри мисли, чувства и желания да се реализиратъ въ най-скоро врѣме.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 20 мартъ, 1927 г. въ г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×