Jump to content

1927_03_13 Нѣма тайно


Ани

Recommended Posts

"Праведният", Сила и живот, IX серия, т.3 (1927), Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 20.02.1927 г. до 27.03.1927 г. Издание 1930 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Нѣма тайно.

 

„Защото нѣма нищо покрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.“ *)

*) Матея 10:26.

 

Науката прѣдставлява поле за работа на човѣшкия духъ. Азъ не разглеждамъ науката въ този смисълъ, както днесъ се разбира. Подъ думата „наука“ днесъ разбиратъ натрупване на знания. Ако въ срѣдата на нѣкоя рѣка се натрупа пѣсъкъ въ видъ на островъ, този новообразуванъ островъ придава ли нѣкаква особеность на самата рѣка? Става ли тя по-солидна? Напротивъ, този островъ отбива рѣката отъ нейния пѫть. Натрупването на знания прѣдставлява натрупанитѣ богатства на търговци, които тичатъ съ своитѣ полици натукъ — натамъ, да търсятъ длъжницитѣ си, Или пъкъ да издаватъ реклами за своитѣ стоки. Обаче, не се минаватъ и десеть години, и вие четете въ вѣстницитѣ, че еди-кой си търговецъ фалиралъ, еди-коя си фирма фалирала. Слѣдъ това хората се запитватъ: какво стана съ тѣзи видни търговци, че фалираха? Дѣ останаха тѣхнитѣ милиони? Навѣрно нѣкаква криза е настанала въ търговския свѣтъ, — Дѣ нѣма криза въ свѣта? Цѣлиятъ органически свѣтъ прѣтърпява голѣма криза. Отивашъ въ нѣкоя гора и виждашъ едно голѣмо дърво съвършено изсъхнало. Казвашъ: фалиралъ е този търговецъ. По-нататъкъ виждашъ, че клонетѣ на нѣкое дърво започватъ да изсъхватъ. Казвашъ: този търговецъ е близо до фалиментъ. Вървишъ по улицата и срѣщашъ нѣкой виденъ професоръ или лѣкарь, който се подпира на тояжката си, едва върви. Казвашъ: криза е това! И този търговецъ е прѣдъ фалиментъ. Дѣ остава науката на този професоръ, или на този лѣкарь? Това, което може да фалира, да изчезне, не е наука.

 

Казвате: въ какво се заключава кризата? — Какво е криза, нѣма да обясня, защото нѣщата се обясняватъ само, когато станатъ явни. Значи, тайнитѣ нѣща трѣбва да станатъ явни, за да се обяснятъ. Като говоря, че тайнитѣ нѣща трѣбва да станатъ явни, азъ не подразбирамъ, че тайнитѣ нѣща трѣбва да се знаятъ. Да знаешъ, дѣ е скрито съкровището на нѣкой човѣкъ, това още не значи, че си разкрилъ нѣкаква тайна. Защо трѣбва да се интересувате отъ богатството на нѣкой човѣкъ? Да знаешъ тайнитѣ побуждения на човѣка, дали той те обича, или не, това е знание. Знанието не се заключава само въ прѣдположенията за нѣщата. Често въ науката си служатъ съ изразитѣ: прѣдполагаме, допущаме, по всѣка вѣроятность и т. н. Какво показватъ прѣдположенията, допущанията или вѣроятноститѣ? Прѣдположенията сѫ възможности, които сѫществуватъ въ умствения свѣтъ; допущанията сѫ възможности, които сѫществуватъ въ чувствения свѣтъ. Тъй щото когато се говори за истинско знание, нѣщата трѣбва да се знаятъ положително. Когато нѣкой казва, че знае много нѣща, питамъ: знаешъ ли, колко години ще живѣешъ на земята? Знаешъ ли господарь ли си на своето положение? Знаешъ ли, съ какъвъ капиталъ разполагашъ въ животъ си? Не знаешъ ли тия нѣща, ти не си ученъ човѣкъ. Запримѣръ, нѣкое дѣте се ражда съ малъкъ капиталъ, и слѣдъ седемь години неговата банка фалира. То прѣдставлява банкеръ, който може лесно да фалира. Слѣдъ това бащата и майката казватъ: отлично дѣте имахме, но замина. Казвамъ: този търговецъ бѣше отличенъ, но капиталитѣ на неговата банка скоро се изчерпаха, и той лесно фалира. Всички се питатъ: дѣ замина това дѣте? — Никѫдѣ не е заминало. Какво става съ рѣката, когато изчезне отъ лицето на земята? — Тя не е изчезнала, но е отишла въ океана. Истинскиятъ океанъ не е на земята. На земята сѫществува единъ общъ резервуаръ, дѣто отиватъ всички умрѣли хора. Приближите ли се къмъ този резервуаръ, вие ще видите, че душитѣ на умрѣлитѣ плуватъ тамъ, като риби. На гърбоветѣ на тия риби е написано: тази риба е Иванъ, тази е Стоянъ, а тази е Джонъ, отъ Англия. Голѣмо е движението между рибитѣ на този резурвуаръ. Ще кажете: истина ли е всичко това? Туй е толкова истинно и вѣрно, колкото е вѣрно твърдението ви, че нѣкой човѣкъ е черноокъ, или синьоокъ, защото ималъ черни или сини очи. Казватъ, че очитѣ правятъ човѣка, Напримѣръ, еди-кой си човѣкъ билъ сприхавъ, защото ималъ сини очи. Не, очитѣ не правятъ човѣка. Когато се говори за цвѣтоветѣ, за краскитѣ, ние се убѣждаваме, че отъ тѣхъ зависи и степеньта на развитието на даденъ човѣкъ. Ние живѣемъ въ органическия свѣтъ, дѣто краскитѣ, цвѣтоветѣ играятъ голѣма роль въ развитието на човѣка. По цвѣта на очитѣ, на хранитѣ, на устнитѣ на човѣка може да се познае, слѣдъ колко врѣме, напримѣръ, нѣкой човѣкъ може да свърши училището, или да го напусне; сѫщо така може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е добъръ музикантъ, или само дрънка на инструментитѣ; още можете да познаете, дали даденъ човѣкъ има силна вѣра, или не. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ има силна вѣра. Като погледна цвѣта на неговитѣ очи и страни, виждамъ, че вѣрата на този човѣкъ е толкова голѣма, че отъ най-малкото шумолене въ гората, палтото му ще дойде въ хоризонтално положение. Достатъчно е да кажете на такъвъ вѣрващъ човѣкъ, че има да плаща полица отъ 10,000 лева, за да изгуби всичкото присѫтствие на духа си. Той веднага се хваща за главата, отчаянъ и убитъ, и казва на жена си: не зная, какво да правя! Казвамъ: разбирамъ да се тревожи този човѣкъ, ако паритѣ сѫ нѣщо живо. Въ сѫщность паритѣ сѫ мъртво нѣщо, написано на хартия. Трѣбва ли този човѣкъ, който минава за ученъ, за философъ и мисли да напише нѣкаква научна книга, да се безпокои за нищо и никакво?

 

Чудни сѫ съврѣменнитѣ учени, когато искатъ, да придобиятъ знания, да пишатъ научни книги съ единствената цѣль да печелятъ! Питамъ: нима Господъ създаде земята, за да я изучаватъ ученитѣ, и по този начинъ да печелятъ съ нея? Нима Господъ създаде земята, за да могатъ свещеницитѣ, владицитѣ, проповѣдницитѣ, майкитѣ, бащитѣ и управницитѣ да печелятъ съ нея? Нима Господъ създаде земята, за да ходятъ пѣвцитѣ натукъ-натамъ, да пѣятъ, и по този начинъ да печелятъ? Прѣди всичко, човѣкъ трѣбва да знае, защо пѣе и какъвъ е смисълътъ на пѣнието. Голѣма философия се крие въ пѣнието! Ако болниятъ иска да оздравѣе, той непрѣменно трѣбва да пѣе; отъ неговото пѣние зависи, дали той ще оздравѣе, или не. Който не обича да пѣе, отъ него човѣкъ не може да стане. Ако дѣтето никога не пѣе, отъ него човѣкъ не може да стане. Ако нѣкой свещеникъ не пѣе въ църква, отъ него човѣкъ не може да стане. И най-послѣ, ако и професорътъ не пѣе, отъ него човѣкъ не може да стане.

 

„Нѣма нѣщо тайно, което да не се яви“. Да не се яви, това подразбира да не се обясни. Слѣдователно, за да се обясни извѣстенъ фактъ, както трѣбва, прѣди всичко човѣкъ трѣбва да има въ ума си извѣстна свѣтлина и въ сърцето си извѣстна топлина. Въ това отношение умътъ и сърцето на човѣка трѣбва да прѣдставляватъ запалени свѣщи, съ помощьта на които да се разбере реда и порядъка, който сѫществува въ природата. Не може ли човѣкъ да си обясни правилно реда и порядъка въ природата, той ще си състави изкуствено понятие за нея. Има ли изкуствено понятие за природата, тогава и музиката, и науката, и религията за него ще бѫдатъ изкуствени. Пѣе ли нѣкой съ трепетливъ, или съ прѣкалено силенъ гласъ, това говори за извѣстни дисхармонични състояния въ неговия организъмъ. Това не е пѣние. Музикалнитѣ тонове сѫ свързани съ човѣшкия организъмъ. Мозъкътъ има свои опрѣдѣлени тонове и вибрации; сърцѣто има свои опрѣдѣлени тонове и вибрации; стомахътъ има свои опрѣдѣлени тонове и вибрации; черниятъ дробъ има свои опрѣдѣлени тонове и вибрации; мускулитѣ, коститѣ на човѣка сѫщо така иматъ свои опрѣдѣлени тонове и вибрации. Тъй щото, за въ бѫдеще музиката ще служи като срѣдство за лѣкуване. Болниятъ прѣзъ цѣлия день трѣбва да пѣе, да взима разни тонове, които се отразяватъ лѣчебно върху неговия организъмъ. Здравиятъ пъкъ, ако иска да запази здравето си, сѫщо така трѣбва да пѣе. Запримѣръ, колкото по-правилно човѣкъ взима тона „ре“, толкова и състоянието на неговитѣ дробове се подобрява. Ако искате да познаете, дали сте взели правилно този тонъ, трѣбва да се справите съ тона на цигулката. Ако вашиятъ тонъ и този на цигулката звучатъ еднакво, вие сте взели правилно тона.

 

Мнозина казватъ: съ нетърпѣние ние очакваме да отидемъ на небето. Питамъ: защо тѣзи хора искатъ да отидатъ на небето? Какво очакватъ тѣ отъ небесния животъ? Други пъкъ казватъ: нека поживѣемъ повече на земята. Питамъ: какво очакватъ тѣзи хора отъ земния животъ? Земниятъ животъ прѣдставлява дѣйность на волята. Въ това отношение човѣкъ не трѣбва да се труди и мѫчи, но той трѣбва да работи. Какво виждаме ние? Нѣкой човѣкъ излиза сутринь рано отъ дома си, отива на работа, но прѣзъ цѣлия день той носи въ ума си тревогитѣ на своя домъ: мисли за жена си, за дѣцата си, какъ ще ги отхрани, какъ ще ги възпита и т. н. Казвамъ: върне ли се човѣкъ отъ работа, той трѣбва да сложи своитѣ грижи и товаръ на пода, както коньтъ слага своята раница въ дама и остава свободенъ.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ за арахангелъ Михаилъ, когото Богъ поставилъ на служба да взима душитѣ на хората. Единъ день той се обърналъ къмъ Бога съ слѣдната молба: „Господи не ме поставяй на тази служба, защото, като тръгна да взимамъ душитѣ на хората, тѣ ще ме намразятъ. Дай ми по-трудна длъжность, но моля Те, не ме оставяй на тази!“ Богъ му казалъ: „Ти ще отивашъ само тамъ, дѣто азъ те пращамъ, и ще видишъ, че никой нѣма да те намрази“. Като отишълъ при първия човѣкъ, при когото Богъ го изпратилъ, арахангелъ Михаилъ чулъ хората наоколо да се запитватъ: отъ що умрѣ този човѣкъ? — Конь го ритна. — Добрѣ, че азъ не съмъ виновенъ, да съмъ свободенъ отъ мнѣнието и чувствата на хората. Втори пѫть Господъ го изпратилъ да вземе душата на една бѣдна вдовица, която умирала отъ злокачествена треска. Като влѣзълъ въ дома на вдовицата, той си помислилъ: какво да правя сега тукъ, нито конь, нито волъ е ритналъ тази жена. Значи, азъ трѣбва да взема душата ѝ. Като се обърналъ настрана, той видѣлъ двѣ малки дѣчица, които плачели за майка си. Арахангелъ Михаилъ се съжалилъ за бѣдната вдовица и не се рѣшилъ да вземе душата ѝ. Господъ го попиталъ: „Защо не взе душата на тази вдовица?“ — Какво да правя, Господи? Като видѣхъ двѣ малки дѣчица около нея, съжалихъ се за тѣхъ и не се рѣшихъ да взема душата ѝ. Тогава Господъ го изпратилъ на дъното на океана, като му казалъ: „Извади оттамъ единъ камъкъ и го разчупи!“ Архангелъ Михаилъ слѣзълъ на дъното на океана, извадилъ единъ камъкъ, разчупилъ го и въ него намѣрилъ единъ червей. Богъ го запиталъ: „Кой се грижи за този червей на дъното на океана?“

 

И тъй, съврѣменната статистика показва, че отъ ония дѣца, за които родителитѣ полагатъ много грижи и усилия, хора не ставатъ. И обратно: родители, които уповаватъ на Бога, и разчитатъ на Него, въ всички случаи на живота си, дѣцата имъ сѫ станали добри и разумни хора. Нѣкои родители се плашатъ отъ живота и казватъ: дано нашитѣ дѣца не се развалятъ! Това не е правъ начинъ на разсѫждение. Когато нѣкоя майка роди дѣте, тя трѣбва да се обърне къмъ Бога съ молитвата: Господи, благослови моето дѣте! Запази го отъ всички злини и помогни да се развиятъ и разработятъ всички дарби и способности, които Ти си вложилъ въ неговата душа! Родителитѣ не трѣбва да правятъ усилия, да отклоняватъ своитѣ дѣца отъ правия пѫть, който Богъ имъ е прѣдначърталъ, или отъ тѣхното органическо развитие. Можете ли да считате, че вашата дъщеря е на правъ пѫть, ако, напримѣръ, цѣлъ день седи прѣдъ огледалото да си прави прически и да си черви устнитѣ? Добрѣ е устнитѣ на човѣка да бѫдатъ червени, но тѣ трѣбва да бѫдатъ естествено червени. Срѣщате ли мома съ червени устни, или момци съ засукани нагорѣ мустаци, това показва, че тѣ искатъ да развиятъ нѣщо хубаво въ себе си, но като незнаятъ пѫтя, по който могатъ да постигнатъ тѣзи добродѣтели, тѣ тръгватъ по най-лесния пѫть, а съ това изопачаватъ своята природа. Ако момъкътъ иска да има мустаци нагорѣ завити, той трѣбва да вложи въ себе си повече жизнена енергия. По този начинъ той ще постигне своето желание по естественъ пѫть.

 

Вие ще кажете: защо трѣбва да се засѣгатъ тия въпроси, именно, сега? Казвамъ: тѣзи прояви иматъ и външенъ изразъ у човѣка. Щомъ иматъ и външенъ изразъ, тѣ прѣдставляватъ една отъ странитѣ на живота, която заслужава вниманието на съврѣменнитѣ хора. Запримѣръ, когато видите нѣкой младъ момъкъ съ засукани нагорѣ мустаци, това показва, че неговиятъ духъ е бодъръ. Видите ли нѣкой мѫжъ съ увиснали надолу мустаци, това показва, че неговиятъ духъ е отпадналъ. Докато опашката на кучето е вирната нагорѣ, то е здраво и върши работа. Увисне ли опашката му надолу, то е болно. Затова, като срещнете момъкъ, който изкуствено е засукалъ мустацитѣ си нагорѣ, той иска да покаже прѣдъ хората и прѣдъ младитѣ моми, че е здравъ, левентъ момъкъ. Ожени ли се, не се минава много врѣме, и той заболѣва. Тогава жена му се чуди, какъ е възможно този здравъ, силенъ мѫжъ въ двѣ-три години да се разболѣе. Казвамъ: този момъкъ бѣшъ здравъ и силенъ, докато имаше машинка, съ която си засукваше мустацитѣ. Прѣстана ли да си служи съ машинката, и здравето му се изгуби. Затова, именно, и Христосъ казва: „Нѣма тайна, която да не се разкрие.“

 

Слѣдователно, ние трѣбва да се стремимъ, къмъ онова знание, къмъ онази наука, които могатъ да служатъ за опитно поле на нашия духъ, понеже само тѣ сѫ въ сила да улеснятъ и осмислятъ живота ни. Какъ ще се доберете до тази наука? — Като изучавате минералитѣ, изворитѣ, рѣкитѣ, вѣтроветѣ, растенията, животнитѣ и най-послѣ дойдете до човѣка. Въ това се заключава цѣлиятъ животъ, така се постига връзка съ живата природа. Запримѣръ, отъ външния видъ на растенията и на дърветата, вие можете съ точность да опрѣдѣлите, какви сѫ били условията въ природата и живота прѣди много вѣкове. По крѫговетѣ на нѣкое старо дърво, вие ще можете да опрѣдѣлите, какъвъ е билъ животътъ въ врѣмето, когато това дърво се е развивало, отъ какви болести е страдало самото дърво, какви сѫ били хората по това врѣме, какъвъ е билъ тѣхниятъ моралъ, какви животни сѫ живѣли по това врѣме и т. н. Ще кажете: вѣрно ли е това? Какъ можемъ да провѣримъ истинностьта на тѣзи думи? Ако не вѣрвате, азъ ще ви кажа, какъ да провѣрите тѣзи факти. Единъ ходжа билъ заставенъ отъ султана да измѣри разстоянието отъ небето до земята. Ходжата донесълъ прѣдъ султана едно голѣмо кѫлбо и му казалъ: разстоянието отъ земята до небето е толкова, колкото е дълъгъ този конецъ, навитъ на кѫлбото. Ако не вѣрвашъ, ето, азъ ще държа единия край на конеца, а ти вземи другия и се качвай съ него нагорѣ. И азъ ще ви кажа по сѫщия начинъ: азъ ще държа единия край на конеца, а вие вземете другия и се качвайте нагорѣ! Конецътъ прѣдставлява мисъльта. Въ този смисълъ всички нѣща могатъ да се провѣрятъ, обаче, не буквално. И въ съврѣменната математика много истини сѫ прѣдадени въ прѣносенъ смисълъ.

 

Христосъ казва: „Нѣма скрити нѣща въ свѣта, които не могатъ да се изяснятъ.“ Въ това отношение, първото важно нѣщо за човѣка е да знае, че Богъ е вложилъ въ него способности и дарби, които той трѣбва да разработва, за да си служи съ тѣхъ, да проучава тайнитѣ, които се криятъ въ живата разумна природа. Първо човѣкъ трѣбва да разбира математиката, съ помощьта на която отъ една страна той ще може да въдвори редъ и порядъкъ въ своитѣ мисли, а отъ друга страна ще се ползува отъ реда и порядъка и на самата природа. Послѣ той трѣбва да има тонъ, музика и пѣсень въ себе си. За да придобие всичко това, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. На физическия свѣтъ музиката прѣдставлява правилно съчетание между тоноветѣ. И наистина, ако човѣкъ не е здравъ, той не може да извърши никаква работа. Музиката, въ това отношение, е съединителна връзка между физическия и духовния свѣтъ. Здравъ човѣкъ наричаме този, у когото всѣки органъ има свой опрѣдѣленъ тонъ и свои опрѣдѣлени вибрации. Щомъ всички органи у човѣка дѣйствуватъ правилно, отъ тѣхната дѣятелность се произвеждатъ приятни и хармонични тонове. Значи, ако дѣятелностьта на човѣшкитѣ органи е правилна и създава музика, човѣкъ може да се нарече напълно здравъ. При това, всѣки музикаленъ тонъ има и свой опрѣдѣленъ цвѣтъ. Запримѣръ, ако устнитѣ на нѣкое дѣте почерняватъ, това показва, че черниятъ му дробъ е въ безпорядъкъ. Забѣлѣжатъ ли родителитѣ натова дѣте, че устнитѣ му почерняватъ, тѣ трѣбва веднага да взематъ мѣрки за неговото лѣкуване. Какъ трѣбва да се лѣкуватъ хората? За въ бѫдеще лѣкаритѣ трѣбва да бѫдатъ добри пѣвци и музиканти, за да могатъ чрѣзъ музиката да лѣкуватъ своитѣ болни. Който не знае хубаво да пѣе и да свири, той не може да бѫде лѣкарь.

 

Съврѣменнитѣ хора толкова сѫ се отдалечили отъ правилния начинъ на живѣене, че сѫ създали изкуственъ животъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, че способноститѣ и дарбитѣ, които имъ сѫ дадени, сѫ свързани едни съ други. У човѣка има кардинални способности и чувства, съ които той нѣма право да злоупотрѣбява за свои лични, материални изгоди. Напримѣръ, едно отъ кардиналнитѣ чувства у човѣка е музиката. Щомъ е така, той не трѣбва да продава своята музика, а трѣбва да я употрѣбява изключително било за своето здраве, било за това на своитѣ ближни. Казвате: кой ще ни учи на тази музика. — Нѣма защо хората да ви учатъ. Музиката, като чувство, е вложена въ човѣка, и затова той трѣбва самъ да упражнява тази своя способность, а отвънъ ще потърси нѣкой учитель, който отъ врѣме на врѣме само да го напѫтва. Чрѣзъ музиката могатъ да се прѣмахнатъ всички лични, сѣмейни и обществени противорѣчия. Щомъ въ дома на нѣкое сѣмейство възникне извѣстно противорѣчие, мѫжътъ трѣбва да пѣе съ гласния звукъ и-и-и; жената — съ звука а-а-а, а дѣтето — съ звука у-у-у. Запѣятъ ли и тримата въ единъ гласъ, всѣкакво противрѣчие отъ този домъ ще изчезне. Чрѣзъ звука „и“ мѫжътъ ще подържа нормалното състояние на ума си; чрѣзъ звука „а“ жената ще подържа нормалното състояние на дихателната система, или на сърцето си, а чрѣзъ звука „у“ дѣтето ще подържа нормалното състояние на своята воля. Дѣтето прѣдставлява волевия принципъ въ свѣта. Мнозина казватъ, че майката и бащата прѣдставляватъ волята въ сѣмейството. Не, дѣцата сѫ волевия принципъ, както въ домоветѣ, така и въ свѣта, изобщо. Вземете, запримѣръ, нѣкой генералъ, който е строгъ, недостѫпенъ, дойде ли, обаче, дѣтето му при него и го помилва, този генералъ вече е готовъ на всѣкакви отстѫпки, той е готовъ да даде всичко, каквото му поискатъ. Слѣдователно, ако е въпросъ за волеви хора въ свѣта, това не сѫ нито майкитѣ, нито бащитѣ, но дѣцата. Обаче, слабата страна у дѣцата седи въ това, че всичко, което тѣ вършатъ и изискватъ, е само за тѣхъ. Въ свѣта дѣцата сѫ всесилни.

 

Когато дѣтето иска да постигне нѣщо, то ще преслѣдва майка си, ще постоянствува въ исканего си, докато успѣе. Не успѣе ли, то ще изкриви устата и лицето си по особенъ начинъ и ще започне да пѣе нѣкаква особена музика, на необикновена гама. Въ плача на дѣтето има особена интонация. Плачътъ дѣйствува магнетически върху майката, и тя, като не може да издържи това състояние, започва постепенно да капитулира и казва: най-послѣ ще дамъ на дѣтето, каквото иска, да прѣстане да плаче. Значи, и дѣцата си служатъ съ магия, съ внушение. Тѣ знаятъ, какъ да дѣйствуватъ, когато искатъ да постигнатъ нѣкое свое желание. Щомъ иска нѣщо, дѣтето започва да пригръща майка си, пипа я отзадъ по главата, дѣто се намиратъ двата жизнени тока и съ любезенъ, милъ гласъ казва на майка си: мамичко, много те обичамъ! Като направи тази операция, то пристѫпва внимателно къмъ майка си и казва: маминко, ще ми дадешъ ли нѣколко орѣха? Майката веднага отваря торбата съ орѣхи и му дава, колкото то иска. Докато младата жена не е имала дѣца, тя възпитавала своитѣ близки, да не бѫдатъ слаби, да не се подаватъ на волята на дѣцата си. Дойде ли врѣме тя да се прояви прѣдъ своитѣ дѣца, веднага отстѫпва и казва: какво да се прави? Дѣца сѫ, още не разбиратъ. Волята имъ е слаба, не могатъ да се въздържатъ. Казвамъ: лошото не е въ това, че майката дава орѣхи на дѣтето си, но тя трѣбва да знае законитѣ на математиката и да я прилага въ живота си. Когато дава на дѣтето си орѣхи или ябълки, тя трѣбва да знае точно, колко да му даде. Много дѣца умиратъ по единствената причина, че имъ се даватъ орѣхи или ябълки безъ опрѣдѣленъ брой. Природата дава на своитѣ дѣца всѣко нѣщо съ брой. Като не знае тѣзи закони, майката казва: ще дамъ на дѣтето си два орѣха. Питамъ: защо, именно, два орѣха? — Тогава ще му дамъ три. — Защо, именно, три? — Въ такъвъ случай ще му дамъ четири, петь, шесть или повече. Защо, именно, толкова орѣхи ще му дадешъ? За всѣки даденъ случай майката трѣбва да знае, колко орѣха да даде на дѣтето си. Напримѣръ, когато нѣкое дѣте е своенравно, упорито, майката трѣбва да му даде два орѣха. Числото двѣ, т. е. двѣтѣ единици сѫ положителни числа. Като се събератъ, тѣ образуватъ числото двѣ, което прѣдставлява магнетически методъ, смекчаване на енергията. Числото двѣ показва, че единицата, т. е. диаметърътъ въ крѫга се е завъртѣлъ два пѫти около себе си. Крѫгътъ пъкъ прѣдставлява възможноститѣ, при които разумниятъ животъ може да се развива. Отъ друга страна, казвамъ, че диаметърътъ при двойката е извършилъ двѣ трети отъ своята работа, защото при единицата диаметърътъ извършва ⅓ отъ цѣлата работа, а при двойката — ⅔ отъ цѣлата работа. Като се говори за възможности, подразбирамъ квадратъ, плоскости, въ които животътъ може да се проектира, и отъ които вие единъ день ще излѣзете. Ако по характеръ дѣтето не е уравновѣсено, а вие искате да го възпитавате въ духа на новото учение, дайте му тогава три орѣха, или три ябълки. Числото три е законъ на равновѣсие.

 

Ще кажете: това вече не е нищо друго, освѣнъ суевѣрие. Споредъ васъ, какъ трѣбва да се възпитаватъ дѣцата: да се задоволяватъ тѣхнитѣ желания, или не? Възпитателитѣ трѣбва да знаятъ значението на числата, защото всѣко число прѣдставлява живи единици, които могатъ да помагатъ, а понѣкога могатъ и да противодѣйствуватъ при възпитанието. Ако нѣкое дѣте изяде повече орѣхи, отколкото сѫ нужни за неговия организъмъ, тѣ могатъ да укажатъ противодѣйствуваще влияние върху него. Понѣкога орѣхитѣ могатъ да се отразятъ врѣдно върху организма на човѣка, понеже съдържатъ голѣмо количество йодъ. Значи, и орѣхътъ е въ състояние да отрови човѣка. Тъй щото, ако искате да развиете у дѣтето чувство на справедливость, давайте му по четири орѣха; ако искате да развиете чувствата, изобщо, давайте му по петь орѣха; ако искате да развиете религиознитѣ чувства, давайте му по седемь орѣха; ако искате да развиете разсѫдъка, да стане философъ, да придобие критически умъ, давайте му по осемь орѣха; ако искате да стане благородно, съ възвишени мисли и чувства, давайте му по деветь орѣха. Дойдете ли до числото деветь, спрете. Не давайте на дѣцата си повече отъ деветь орѣха!

 

Казвамъ: вие трѣбва да прилагате този законъ не само върху вашитѣ дѣца, но и върху себе си, защото човѣкъ има нужда и отъ самовъзпитание. Ако нѣкой день се почувствувате нервенъ, много активенъ, изяжте двѣ ябълки или круши. Нѣкой може да намѣри, че ябълкитѣ, които изялъ, сѫ били малки, та трѣбва да си вземе още една. Малки или голѣми, законътъ дѣйствува еднакво. Въ случая, силата не седи въ голѣмината, но въ количеството, въ числото двѣ, като принципъ, който дѣйствува. Ако нѣкой изяде една круша тежка единъ килограмъ, а другъ изяде двѣ круши, които тежатъ четвъртъ килограмъ, послѣдниятъ може да извади отъ двѣтѣ круши толкова енергия, колкото първиятъ отъ едната круша. Споредъ устройството на човѣшкия организъмъ, съврѣменниятъ човѣкъ не е въ състояние да извади повече енергия отъ месото, отколкото отъ другитѣ храни, които минаватъ за слаби. Защо е така? — Защото съврѣменнитѣ хора сѫ много лакоми и мислятъ, че силата на храната седи въ количеството, или въ качеството, а не въ начина на употрѣблението ѝ. Въ магията има единъ законъ на равновѣсие, споредъ който, ако вие разполагате съ десеть златни монети, напримѣръ, и спазвате този законъ, тѣхното число никога нѣма да се намали, нито увеличи. Колкото и да се ползувате отъ тия монети, тѣ винаги ще се набавятъ до десеть: нито по малко ще ставатъ, нито повече. Питамъ: вие вѣрвате ли въ този законъ?“ Дали вѣрвате, или не, за мене това е безразлично. Азъ не ви казвамъ да вѣрвате въ това, защото то подлежи на опитъ, но за да имате резултатъ въ този опитъ, трѣбва да постоянствувате съ години. Казвате: Богъ знае, доколко тия нѣща сѫ вѣрни. Да, Богъ всичко може и знае, но въпросътъ се отнася до васъ, вие да ходите въ Божиитѣ пѫтища. Богъ знае всичко, но вие трѣбва да изправите работитѣ си съобразно това, което Той знае. Богъ е вложилъ въ васъ красиви потици, способности и дарби, които вие трѣбва да развивате.

 

Срѣщамъ единъ младъ човѣкъ, който иска; да стане музикантъ, но близкитѣ му го съвѣтватъ да стане държавникъ, да осигури положението си. Казвамъ: по-добрѣ нека този младъ човѣкъ стане музикантъ, да развеселява хората, отколкото, като държавникъ да издава неправилни присѫди и да ожесточава хората противъ себе си. Истински държавникъ е този, който знае, какъ да се отнася съ своитѣ граждани; ако ги бие, или наказва, да прави това по всички правила на Любовьта. И въ боя се крие нѣщо добро, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да бие. Въ такъвъ бой има музика и изкуство. Ако стражарьтъ бие хората безъ любовь, единъ день тѣзи удари ще се върнатъ върху жена му, върху дѣцата му, както и върху самия него. Ще кажете: стражарьтъ не бие хората по собствено желание, така му заповѣдватъ. Това е така, но когато стражарьтъ изпълнява своята длъжность, той трѣбва да се допита до своя вѫтрѣшенъ гласъ, да изпълни ли тази заповѣдь буквално, или да намѣри нѣкакъвъ другъ начинъ, по който да я приложи. Вѫтрѣшниятъ гласъ въ него ще му каже, да удари ли нѣкой човѣкъ, и ако трѣбва да го удари, колко удара сѫ нужни. Ако му заповѣда началството да удари 25 тояги, вѫтрѣшниятъ му гласъ може да каже, че за този човѣкъ сѫ достатъчни само двѣ тояги. Нека той послуша своя вѫтрѣшенъ гласъ, чрѣзъ който именно Богъ, му говори. Двата удара ще донесатъ благословение, както на провинилия се, така и на самия стражарь. Трѣбва ли слѣдъ всичко това този стражарь да се безпокои, че не е изпълнилъ заповѣдьта, както трѣбва? Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ тръгне отъ градъ на градъ да проповѣдва Словото Божие, но хванатъ го нѣкѫдѣ стражари и го заведатъ въ участъка. Приставътъ издава заповѣдь да набиятъ този проповѣдникъ добрѣ и тогава да го пуснатъ. Обаче, единъ отъ стражаритѣ въ участъка разбира положението на този човѣкъ и му казва: нѣма какво да те бия, върви си, свободенъ си! Приставътъ не знае, какво ще прави стражарьтъ, но въ този моментъ съзнанието му се пробужда, и той извиква стражара и му казва: пусни онзи човѣкъ тамъ! Нищо опасно нѣма въ неговата работа.

 

Казвамъ: свѣтътъ, въ който живѣете, не е свѣтъ на произволи. Той е разуменъ свѣтъ, и ние сме заобиколени съ множество разумни сѫщества. Не мислете, че като ходите тукъ-тамъ, вие сте свободни да вършите, каквото искате. Трѣбва да знаете, че каквото вършите и дѣто ходите, вие не сте сами. За всѣка ваша работа сѫ опрѣдѣлени множество свидѣтели, които слѣдятъ, какъ и при какви условия вършите зададената работа. Опрѣдѣлено количество отъ тия разумни сѫщества взиматъ участие заедно съ васъ въ вашата работа. Тѣ могатъ да бѫдатъ единъ, двама, трима или повече, но ако имате деветь помощници, вие ще бѫдете гениаленъ човѣкъ и ще можете да работите въ всички изкуства. Затова, именно, първата ви задача е да спечелите благоволението на тия сѫщества. Ученикътъ трѣбва да бѫде разуменъ, да спечели любовьта на своя учитель, за да може той да му разкрие тайнитѣ на природата. Като се говори за учитель, азъ подразбирамъ учителитѣ по музика, по изкуствата и по разнитѣ отрасли на науката. Не мислете, че е лесно да придобиете знания по извѣстенъ отрасълъ на науката, или на изкуствата. Запримѣръ, нѣкой ученикъ може да е способенъ по музика, по литература или поезия, но ако не дойде нѣкой учитель по съотвѣтния прѣдметъ да запали свѣщьта на това чувство, или на тази способность, ученикътъ така ще си остане. Тъй щото, каквато способность и да има ученикътъ въ себе си, било по науката, или въ духовно отношение, ако той не намѣри своя учитель по този прѣдметъ, който да запали свѣщьта на неговото съзнание, той ще си остане обикновенъ ученикъ. И когато ученикътъ се приготви и изучи прѣдаденитѣ уроци отъ своя учитель, той се подлага на изпитъ. Сѫщото нѣщо бѣше и съ Христа. Той получи много уроци отъ невидимия свѣтъ чрѣзъ хората, и докато ги учеше, ангелитѣ бѣха далечъ отъ Него. Щомъ научи уроцитѣ си и издържа изпитъ по тѣхъ, ангелитѣ дойдоха да Му служатъ.

 

И тъй, първото нѣщо, което трѣбва да знаете, е слѣдното: докато сте въ страдания и изпитания, вие се намирате въ пустинята. Три изпита ще ви се дадатъ въ пустинята. Първо ще се постави на изпитъ вашата вѫтрѣшна гордость, като ви заставятъ да прѣвърнете камънитѣ на хлѣбъ. Вториятъ изпитъ ще бѫде по отношение на вашето щестлавие. Ще ви поставятъ горѣ на храма и оттамъ ще ви накаратъ да се хвърлите, безъ да пострадате, за да покажете на хората, че сте праведенъ човѣкъ. При третия изпитъ ще ви поставятъ на планината, отдѣто ще ви покажатъ всички царства и ще ви кажатъ, че ако се поклоните на сатаната, ще придобиете всички тия царства. Обаче, истинскиятъ ученикъ, който е научилъ уроцитѣ си, знае, че при обикновени условия камънитѣ на хлѣбъ не ставатъ; отъ храма не може да се хвърли на земята неповрѣденъ и отъ планината царства не се прѣвзиматъ. Великиятъ Учитель на човѣчеството, Христосъ, когото невидимиятъ свѣтъ постави на тѣзи изпити, отговори: „Не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко разумно слово, което излиза отъ устата на Отца.“ Когато сатаната му каза, че, ако му се поклони, ще притежава всички земни царства, Той му отговори: „Махни се отъ мене, сатана, защото всички царства горѣ на небето, както и долу на земята, сѫ Божии, и само Той разполага съ тѣхъ.“ Сега и вие седите на планината, искате да станете пръвъ министъръ въ България. Намѣрите ли се въ това положение, трѣбва да знаете, че сатаната е прѣдъ васъ, иска да му се поклоните, за да ви даде министерско кресло. Така могатъ да мислятъ само профанитѣ, които не разбиратъ великитѣ закони на живота. Човѣкътъ на новитѣ идеи е разуменъ, безстрашенъ. Той знае, че това, което ние, като хора, прѣдполагаме и очакваме, не става всѣкога. Въ живота има закони, споредъ които става точно това, което е опрѣдѣлено, а не това, което ние мислимъ. Туй, което вие никога не сте мислили, става; туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нѣщата ставатъ така, както сѫ опрѣдѣлени, вие мислите, че тѣ ставатъ, споредъ както ги очаквате. Не, нѣщата не ставатъ, както вие мислите. Могатъ да се наведатъ редъ факти и данни отъ обществения, отъ политическия и отъ духовния животъ на хората отъ миналото, както и отъ новитѣ врѣмена, отъ които се вижда, че ония, които сѫ мислили, че отъ тѣхъ нищо нѣма да стане, сѫ ставали видни хора: държавници, учени, философи; тия пъкъ, които сѫ очаквали отъ себе си много, нищо не сѫ направили. Единъ отъ виднитѣ английски писатели Карлайлъ, слѣдъ като изпадналъ въ голѣмо отчаяние отъ себе си, прѣкаралъ три дни въ мѫки и рѣшилъ най-послѣ да се самоубие. Въ това врѣме, обаче, му дохожда мисъльта да се обърне къмъ Бога, да поиска отъ Него просвѣтление и помощь. Като отговоръ на тази молитва, той дохожда въ просвѣтление и написва едно отъ най-хубавитѣ си произведения. Обаче, трѣбвало е този писатель да мине прѣзъ това изпитание, прѣзъ този вѫтрѣшенъ огънь, за да се пробуди неговото съзнание. И затова, ако питате, защо сѫ страданията въ свѣта, казвамъ: страданията иматъ велико прѣдназначение. Чрѣзъ тѣхъ хората се домогватъ до великата философия на живота, Който не страда, отъ него човѣкъ не става. Това не подразбира, че хората трѣбва изкуствено да си прѣдизвикватъ страдания, но има разумни страдания, които трѣбва да се приематъ по сѫщия начинъ, както се приематъ и радоститѣ. За насъ страданията и радоститѣ трѣбва да бѫдатъ еднакво приети. Дойде ли една радость, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пакъ благодарете на Бога. Правите ли разлика между радоститѣ и страданията, като приемате първитѣ съ благодарность, а вторитѣ съ недоволство, това показва, че вие не разбирате великия Божи Законъ. Разумнитѣ страдания идатъ отъ Господа. Трѣбва ли тогава да се оплаквате, че Господъ ви изпраща страдания? Ако се оплаквате, вие сте въ положението на тиганя, който циганинътъ калайдисва. Прѣдставете си, че нѣкой тиганъ има съзнание, и вие го дадете въ рѫцѣтѣ на единъ циганинъ да го калайдиса. Циганинътъ най-първо го изчиства съ пѣсъкъ и парцалъ, да прѣмахне всички мазнини и нечистотии. Послѣ го поставя на огъня, като сипва въ него малко нишадъръ. И най-послѣ туря отгорѣ калай, да го калайдиса. Какво трѣбва да каже този тиганъ, слѣдъ, като прѣтърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня? Той казва: какво иска този циганинъ отъ мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания? Циганинътъ казва: азъ искамъ да бѫдешъ чистъ, почтенъ, да бѫдешъ годенъ за работа на своя господарь. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте въ рѫцѣтѣ на циганина, който ви чисти и калайдисва отгорѣ.

 

Сега азъ не говоря за величието на вашата душа, но за човѣка, който днесъ се срѣща на земята. Азъ говоря външно за човѣка, който трѣбва да прѣмине прѣзъ редъ страдания, за да може низшето въ него да се подчини на висшето.

 

Отъ всички съврѣменни хора днесъ се изисква положителна философия, положителна логика. Това се придобива съ врѣме, когато човѣкъ се добере до истинската, до Божествената наука. Запримѣръ, като се разгледа рѣката на нѣкой човѣкъ, отъ формата, отъ нейния строежъ, както и отъ дължината на пръститѣ ѝ, може да се сѫди за живота на неговитѣ дѣди и прадѣди. Запримѣръ, на нѣкои хора трѣбва да се продължаватъ показалцитѣ, на други третитѣ пръсти, на четвърти — безименнитѣ и т. н. За това, обаче, се изискватъ голѣми усилия. Забѣлѣзано е, напримѣръ, че рѫцѣтѣ на крадцитѣ сѫ дълги, а на убийцитѣ — кѫси. Не правете общи заключения, че който има дълги рѫцѣ, той е крадецъ, или който има кѫси рѫцѣ, е убиецъ. Азъ само изяснявамъ закона. Ако признакътъ, че нѣкой човѣкъ е крадецъ, сѫществува, не само на рѫцѣтѣ, но още и на главата, и на лицето му, тогава само може да се каже съ положителность, че той е крадецъ. Причината за продължение рѫцѣтѣ на крадеца се дължи на факта, че той дълго врѣме е проектиралъ своята мисъль къмъ рѫцѣтѣ си, вслѣдствие на което въ тази часть, именно, е прииждала повече кръвь. Ако крадецътъ, безъ да знае законитѣ, е могълъ несъзнателно да продължи своитѣ рѫцѣ, защо гениалниятъ човѣкъ, съ своето знание и усилие на волята, да не може да продължи единъ отъ своитѣ пръсти? Искате ли да продължите нѣкой отъ своитѣ пръсти, измѣрете прѣдварително дължината на всѣка негова фаланга и, слѣдъ извѣстно усилие и работа върху себе си, измѣрете, съ колко е станало продължението. Ако въ кратко врѣме успѣете да продължите пръста си съ единъ или два милиметра, вие сте талантливъ човѣкъ. Обаче, ако слѣдъ десетгодишна продължителна работа не успѣете да продължите пръста си нито съ половинъ милиметъръ, вие сте човѣкъ безъ воля, безъ чувства и безъ мисъль. Въ такъвъ случай не се самозаблуждавайте въ себе си. Нѣкой казва: не зная, защо ноктитѣ ми много растатъ. Щомъ не знаешъ, защо ноктитѣ ти растатъ, това е механически процесъ. Ние не говоримъ за механическитѣ процеси. Запримѣръ, сглобяването на нѣколко дъски въ видъ на каца и опасването имъ съ нѣколко обрѫчи е механически процесъ. Самата каца нѣма съзнание. Смисълътъ на живота не седи въ механическото нареждане на дъскитѣ. Въ органическия свѣтъ нѣма механически процеси. Тамъ всѣка клѣтка, всѣки атомъ, всѣки йонъ трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ другитѣ клѣтки, атоми и йони. Запримѣръ, ако единъ атомъ желѣзо и единъ атомъ, злато влѣзатъ въ организма на нѣкой човѣкъ, тѣ трѣбва още съ влизането си да бѫдатъ въ хармония съ всички останали атоми отъ елементитѣ, които съставляватъ организма. Въ органическото царство всички атоми на единъ и сѫщи елементъ се различаватъ. Напримѣръ, единъ атомъ желѣзо се различава отъ другъ атомъ желѣзо, ако първиятъ е миналъ само прѣзъ минералното царство, а вториятъ е миналъ, освѣнъ прѣзъ минералното, още и прѣзъ растителното царство. Ония пъкъ атоми желѣзо които сѫ минали и прѣзъ минералното, и прѣзъ растителното, и прѣзъ животинското царства, се отличаватъ въ културно отношение отъ първитѣ два. Сѫщото се отнася и за храната, която приемаме. Запримѣръ, ако вие приемете храна, атомитѣ на която сѫ минали само прѣзъ минералното царство, значи, тѣзи атоми нѣматъ нужната култура и развитие, тази храна ще се отрази врѣдно върху вашия организъмъ. За сега минералитѣ изпълняватъ велика служба въ живота; тѣ служатъ като орѫдия на природата, тѣ кристализиратъ материята и сѫ центъръ на извѣстенъ родъ сили. Слѣдъ тѣхъ идатъ растенията, които отъ своя страна приготвя живата материя въ природата. Послѣ идатъ животнитѣ, които обработватъ специфиченъ родъ материя, докато най-послѣ се дойде и до човѣка. Човѣкъ пъкъ приготвя материята на мислитѣ и чувствата, отъ които ще се ползуватъ възвишенитѣ сѫщества. Въ това отношение хората се намиратъ въ една фабрика за чорапи, дѣто приготвятъ материали за обличането и обуването на разумното бѫдеще поколѣние. Значи, съврѣменната култура и съврѣменнитѣ хора приготвятъ онази материя, отъ която за въ бѫдеще напрѣдналитѣ души ще приготвятъ своитѣ тѣла.

 

Казвамъ: като знаете тѣзи нѣща, вие ще можете съзнателно да продължите вашитѣ пръсти. Запримѣръ, ако вашиятъ показалецъ е дълъгъ 7 см. и вие искате да слѣдвате математика, не ще можете. Защо? Човѣкъ съ показалецъ дълъгъ 7 см., не може да слѣдва математика. Всичко друго може да слѣдва, но не и математика. Значи, за всѣка наука има опрѣдѣлени данни, специфични бѣлѣзи, които благоприятствуватъ за нейното развитие. Пръститѣ на разнитѣ учени хори, както и на художницитѣ и артиститѣ, сѫ различно устроени. Ще видите, че у виднитѣ музиканти пръститѣ сѫ развити точно толкова, колкото е мѣрката, дадена отъ природата. Всѣко външно развитие на даденъ органъ отговаря и на вѫтрѣшнитѣ качества и способности у човѣка. Ако външниятъ свѣтъ не може да реагира върху нѣкой човѣкъ, той не може да има нито силно развитъ умъ, нито силно развито сърце, нито силно развита воля. Като се говори за воля, не се разбира своеволие, но самообладание. Който се самовлада, той трѣбва да прощава грѣшкитѣ на хората, а главно да се учи отъ тѣхъ. Такъвъ човѣкъ никого не сѫди. Затова е казано: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени!“ Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е добрѣ устроенъ; той е хармониченъ свѣтъ. По-хубавъ свѣтъ отъ него нѣма. Когато казваме, че въ свѣта сѫществува дисхармония, тя е внесена отъ хората. Значи, дисхармонията се дължи на самитѣ насъ. Страдания и скърби, които не сѫ отъ Бога, се дължатъ пакъ на насъ. Тъй щото, когато се говори за мирова скръбь, въ сѫщность такава скръбъ не сѫществува. Мировата скръбь е резултатъ на това, че хората не сѫ изпълнили волята Божия. Казвате: навредъ ли сѫществуватъ страданията? Дѣто, хората не изпълняватъ волята Божия, страданията се явяватъ като естествени послѣдствия на това неизпълнение.

 

Що е грѣхътъ? — Резултатъ отъ неизпълнение волята Божия. Грѣхътъ сѫществува само на земята, но не и на другитѣ планети на слънчевата система, понеже тамъ сѫществата сѫ високо устроени. Ако на крадеца се прѣдложи цѣла планина, пълна съ злато ще се яви ли желание въ него да краде? Той вече нѣма поводъ да краде. Желанието му за пари, за злато е напълно задоволено. Ако прѣдъ алчностьта на нѣкой човѣкъ се сложи цѣлата земя, като владение, той веднага ще започне да мисли, какъвъ постъ да заеме въ свѣта, какъ да разработи тази земя и т. н. Той ще намѣри хиляди работници, които да обработватъ тази земя. Значи, човѣкъ върши прѣстѫпления само тогава, когато му липсва нѣщо. Задоволятъ ли се неговитѣ желания, той се отказва отъ всѣкакви прѣстѫпления. Прѣстѫпницитѣ сѫ най-дребнавитѣ хора, бубулечици, които нѣматъ никаква идея. Който мисли, че не може безъ пари, безъ удоволствия въ живота, той е бубулечица. Човѣкъ може да живѣе и безъ пари, и безъ удоволствия и пакъ да бѫде ученъ и богатъ. Нѣма по-голѣмо богатство за човѣка отъ неговия животъ, Животътъ на човѣка и съ милиони не може да се откупи. Съврѣменнитѣ учени, философи и писатели учатъ хората, какъ по-лесно да прѣкаратъ живота си, какъ да придобиятъ по-голѣми богатства. Споредъ менъ задачата на ученитѣ и на философитѣ е да покажатъ на хората начинъ, какъ да живѣятъ правилно. Цѣльта на човѣшкия животъ не се заключава въ придобиване на богатства, защото богатството, паритѣ хората сами ги създадоха. Днесъ въ свѣта има около сто милиарда злато; ако речемъ да го раздѣлимъ на единъ милиардъ хора, на всѣки човѣкъ ще се падне по сто лева. Значи, всѣки човѣкъ има право само на сто лева, които сѫ резултатъ на труда на хората отъ миналитѣ поколѣния. Дойде нѣкой при мене, иска ми 2,000 лева на заемъ. Казвамъ: ти имашъ право само на сто лева, не повече. Отдѣ ще се взематъ останалитѣ пари, които ти искашъ? Ето защо, всички хора трѣбва да се впрегнатъ на работа, разумно да използуватъ живота и силитѣ, които Богъ имъ е далъ, за да иматъ придобивки, били тѣ материални или духовни. Казвате: нали оремъ, копаемъ, защо не сме богати? Казвамъ: не е достатъчно човѣкъ само да оре и да копае. Истински работникъ е този, които освѣнъ, че оре и копае, работи още и за напрѣдъка на цѣлото човѣчество. Благодарение на усилията и работата на духовнитѣ хора, отъ невидимия свѣтъ пристигатъ къмъ земята висши енергии и сили, които подържатъ цѣлия земенъ животъ. Когато майката се грижи и моли за дѣцата си, по този начинъ тя сваля отъ разумния и възвишенъ свѣтъ съотвѣтни енергии за своитѣ дѣца. Въ това отношение родителитѣ не трѣбва да се тревожатъ, какъ ще прѣкаратъ дѣцата имъ, но трѣбва да се молятъ, да мислятъ и да работятъ усилено за тѣхъ. Молитвитѣ на хората сѫ необходими за сваляне висши енергии отъ невидимия свѣтъ. Тѣзи енергии се използуватъ за развитието на цѣлото човѣчество. И ако съврѣменнитѣ хора страдатъ, причината за това е, че имъ липсва нѣщо, че не сѫ заели мѣстата, които Богъ имъ е опрѣдѣлилъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е станалъ учитель, безъ да е опрѣдѣленъ за тази работа. Другъ е станалъ свещеникъ, безъ да е опрѣдѣленъ за тази работа. Трети е станалъ търговецъ, безъ да разбира нѣщо отъ търговията и т. н.

 

Христосъ казва: „Нѣма тайна, която да не се открие“. Казвате: какво ще стане съ насъ? Не е въпросъ, какво ще стане съ васъ, но какво трѣбва да се прави за въ бѫдеще. Съврѣменнитѣ хора съ дошли до безизходно положение, благодарение на своето голѣмо незадоволство. И който има, е недоволенъ, и който нѣма, е сѫщо недоволенъ. Всѣки умира недоволенъ отъ живота и казва: като отидемъ на онзи свѣтъ, тамъ може да ни е подобрѣ. За кой свѣтъ разбиратъ тѣ? Да се говори за блаженство на онзи свѣтъ, безъ да сте придобили това блаженство тукъ, това е една вътрѣшна самоизмама. Когато човѣкъ умира, той трѣбва да знае, защо умира и дѣ ще отиде слѣдъ смъртьта си. И ако има извѣстно вѣрую, той трѣбва да знае, какво съдържа това вѣрую въ себе си. И ако има нѣкакво изкуство, той трѣбва да знае, какво съдържа то въ себе си. Ние трѣбва да имаме положителна наука. За да напрѣдва човѣкъ, той трѣбва да слѣдва идеала на своята душа. Докато българката сама тъчеше платната си, въ нея имаше идеалъ; откакъ прѣстана сама да тъче платната си и започна да носи черни дрехи и нейниятъ идеалъ изчезна. Като наблюдавамъ дрехитѣ и цвѣтоветѣ на дрехитѣ, съ които съврѣменнитѣ хора се обличатъ, намирамъ, че тѣ не допринасятъ нищо хубаво. На нѣкои хора, напримѣръ, не е позволено да носятъ черни дрехи. На други не е позволено да носятъ червени дрехи. Всѣки трѣбва да знае, какви дрехи може да носи. Казвате, че има мода на дрехитѣ, възприета отъ Парижъ, и вие ще се обличате споредъ тази мода. Обаче, парижкатата мода не е мѣродавна и за природата. При сегашното развитие на човѣчеството, най-добрѣ е хората да се обличатъ съ дрехи, които иматъ меки, приятни цвѣтове, за да се смекчаватъ чувствата имъ. Цвѣтоветѣ на дрехитѣ трѣбва да бѫдатъ такива, че да задоволяватъ и самия човѣкъ. Мнозина носятъ връзки или дрехи съ ярки, неподходещи за тѣхъ цвѣтове, които се отразяватъ врѣдно върху тѣхната нервна система. Носятъ ли дрехи съ такива цвѣтове, отъ тѣзи хора не могатъ да излѣзатъ нито художници, нито музиканти, нито учени. Религиознитѣ хора се обличатъ съ черни дрехи, но работитѣ имъ не вървятъ добрѣ. Всѣки цвѣтъ има свое прѣдназначение, което ученитѣ хора знаятъ. Напримѣръ, зелениятъ цвѣтъ е материалистически; червениятъ цвѣтъ е активенъ, той е цвѣтъ повече на животнитѣ; портокалениятъ цвѣтъ е на крайния индивидуализъмъ. Единственитѣ цвѣтове, които съотвѣтствуватъ на сегашното развитие на хората сѫ ясно-синия и ясно-жълтия. И затова, когато човѣкъ се чувствува недоволенъ, нека обърне погледа си нагорѣ, къмъ небето. Синиятъ цвѣтъ на небето дѣйствува успокоително. Възприеме ли този цвѣтъ въ себе си, той ще се домогне до онѣзи вибрации, които носятъ въ себе си животъ. Тъй щото, азъ говоря за цвѣтоветѣ не само като носители на извѣстни вибрации, но и като носители на животъ. Синиятъ цвѣтъ внася въ човѣка Истината. Тя пъкъ тонира умоветѣ на хората и ги прави свободни. Законътъ на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги и дава просторъ на човѣшката воля. Истината дава тонъ на живота, Значи, между всички явления въ живота има неразривна връзка.

 

Казвамъ: вие трѣбва да изучавате всички съврѣменни науки, но трѣбва да знаете ролята на всѣка една отъ тѣхъ. Изпѣете ли една пѣсень, кажете ли една дума, правете всичко това съзнателно! Това подразбира да знаете ролята на тоноветѣ и думитѣ, съ които си служите. Често хората казватъ за нѣщо: възможно е, допустимо е, мога да го направя и т. н. Изговаряте ли тѣзи думи въ тѣхния общъ смисълъ, нищо нѣма да постигнете. Искате ли, напримѣръ, да направите думата „мога“ мощна, прѣдъ нея трѣбва да поставите личното мѣстоимение „азъ“; иначе, буквата „м“ въ думата мога означава смърть. Това значи, че всичко можете да направите, но слѣдъ като умрете. Казвамъ: ако като поетъ, като художникъ или като музикантъ, вие не сте могли да направите нѣщо, докато сте живѣли на земята, та като умрете ли ще направите? Не се лъжете въ това! Умрете ли, ще ви направятъ единъ паметникъ и нищо повече. Обаче, кажете ли „азъ мога“, вие ще опитате плодоветѣ на вашия трудъ. Вие не трѣбва да умирате, че тогава да дойдатъ хората и да кажатъ; Богъ да прости този човѣкъ. Поне едно благо ни остави! Ние благодаримъ за такива пожелания — Богъ да ни прости! Чуете ли да казватъ хората за васъ така, станете отъ гроба и кажете: не желая да ми пожелавате това нѣщо, но елате да седнемъ всички заедно, да си поговоримъ, да ви дамъ едно угощение, и Богъ да ни благослови всички! Получите ли Божието благословение, вие всички ще си попѣете и поговорите музикално.

 

И тъй, първото нѣщо, което трѣбва да имате прѣдъ видъ въ български езикъ, е да знаете значението на буквитѣ. Напримѣръ, буквата „и“ е свързана съ ума; буквата „а“— съ сърцето, а буквата „е“— съ волята. Ако си служите съ тия три звука при пѣнието, вие ще можете да се лѣкувате съ тѣхъ. Служете си съ буквата „и“, но не я поставяйте въ междуметието „ихъ“. Когато имате голѣмо неразположение, и дойде нѣкой при васъ, изпѣйте звука „и“, а слѣдъ това изговорете думата Истина. Значи, всѣка буква съдържа нѣщо тайно въ себе си. Това показва, че тайнитѣ работи въ нашия животъ трѣбва да се проучаватъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ талантливи, гениални, но талантитѣ, гениалностьта се обуславятъ отъ много нѣща. Ако човѣкъ има недѫзи и недостатъци, той не може да бѫде талантливъ, а още помалко гениаленъ. Талантливитѣ, както и гениалнитѣ хора нѣматъ никакви недостатъци, никакви недѫзи. Споредъ васъ, и талантливитѣ, и гениалнитѣ хора иматъ недостатъци и слабости. Не, талантливиятъ и гениалниятъ човѣкъ не трѣбва да иматъ никакви слабости. Талантливиятъ и гениалниятъ човѣкъ, за да бѫдатъ такива, всичкитѣ имъ органи и чувства трѣбва да сѫ добрѣ развити. Казвате за нѣкого, че е талантливъ човѣкъ, но има извѣстни слабости. Ако, наистина, този човѣкъ е талантливъ това разбира, че поне областьта, въ която той е развилъ своя талантъ, е свободна отъ всѣкакви слабости и недѫзи.

 

„Нѣма тайна, която да не се разкрие“.

 

За изяснение на тази мисъль, ще приведа нѣщо отъ живота на Мойсея. Мойсей бѣше ученъ човѣкъ; той разполагаше съ всичката тогавашна мѫдрость, но си позволи да убие единъ египтянинъ, за да има доброто мнѣние на народа си. Обаче, слѣдъ това той трѣбваше дълго врѣме да изкупва своя грѣхъ. Той мислѣше, че неговото прѣстѫпление е скрито, но не излѣзе така. Единъ день, когато двама евреи се биеха, Мойсей отиде да ги примири, но единъ отъ тѣхъ се обърна къмъ него съ думитѣ: „Какво мислишъ да правишъ, и насъ ли искашъ да убиешъ, като онзи египтянинъ?“ Тогава Мойсей избѣга и отиде въ пустинята, дѣто прѣкара цѣли 40 години между овцитѣ, отъ които се учеше. Слѣдъ 40 години ангелъ Господенъ дойде при него и му каза: „Чухъ скърбитѣ и страданията на твоя народъ, затова ти ще отидешъ да ги освободишъ“. Мойсей бѣше смиренъ човѣкъ, затова каза на ангела: „Пратете нѣкой другъ вмѣсто менъ. Азъ съмъ негоденъ за тази работа“. — Не, ти ще отидешъ. Питамъ: вие пасли ли сте като Мойсея 40 години овцитѣ? Мойсей, такъвъ голѣмъ държавникъ, трѣбваше 40 години да прѣкара въ пустинята, да пасе овцитѣ. Едно липсваше на Мойсея, и той го научи отъ овцитѣ. Овцитѣ, които той пасе цѣли 40 години, прѣдставя израилския народъ. Чрѣзъ тѣхъ той опитваше душитѣ на всички евреи, които умираха въ Египетъ, защото се вселяваха въ овцитѣ.

 

Казвате: възможно ли е човѣкъ да влѣзе въ една овца! Питамъ: ако нѣкой човѣкъ влѣзе въ касата на единъ богаташъ да го обере, това не е ли по-срамно, отколкото душата на нѣкой човѣкъ да влѣзе въ една овца? Човѣкъ може да влѣзе въ овцата, а може и да излѣзе; като душа, той е свобвденъ да постѫпва, както иска. Това не значи, че той остава завинаги свързанъ съ овцата. При това не мислете, че овцата и въ невидимия свѣтъ прѣдставя това, каквото и въ физическия. Въ невидимия свѣтъ овцитѣ живѣятъ колективно, и тамъ тѣ иматъ своя специална философия. Казвате: овцитѣ сѫ създадени, за да услужватъ на човѣка, като му даватъ вълна, месо и млѣко. Наистина, овцитѣ даватъ много нѣщо на човѣка, но за всичко това се държи точна смѣтка. Когато овцата срещне онзи, комуто е давала своята вълна, своето млѣко и месо, тя казва: Иване, врѣме е вече ти да ми върнешъ това, което едно врѣме ти дадохъ! Ако Иванъ не иска доброволно да върне това, което е взелъ отъ овцата, въ другъ животъ тѣ ще смѣнятъ мѣстата си: овцата ще дойде на неговото мѣсто, а той ще заеме мѣстото на овцата. — Възможно ли е да стане това? Питамъ: ако това ви се вижда невъзможно, какъ можа човѣкътъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, да стане прѣстѫпникъ? Какъ може ангелътъ, който живѣе на небето чистъ и светъ животъ, като слѣзе на земята, да стане змия и да изкуси първата жена въ рая? Ако единъ ангелъ може да стане змия, защо човѣкъ да на стане овца? По-низкитѣ форми въ живота показватъ, че нѣкога е станало деградиране съ нѣкои отъ възвишенитѣ сѫщества. Въ това отношение трѣбва да знаете, че ако човѣкъ не живѣе по законитѣ на Бога, той може да се деградира. Това не трѣбва да ви плаши, но трѣбва да знаете, че единствениятъ вѣченъ и вѣренъ законъ седи въ изпълнение волята Божия. Изпълнява ли човѣкъ волята Божия, той вижда, че всичко въ свѣта е красиво. Защо? — Защото свѣтътъ е създаденъ отъ Бога. Азъ бихъ прѣдпочелъ да живѣя въ кѫщата на една овца, отколкото въ кѫщата на единъ богатъ, но прѣстѫпенъ човѣкъ. Азъ съмъ живѣлъ между овцитѣ и зная, какво има въ тѣхъ. Тѣ иматъ отлично сърце. Тамъ, дѣто има добро сърце, не липсва и култура. Азъ бихъ желалъ хората да иматъ благородни сърца като овцитѣ. Що се отнася до ума имъ, казвамъ: по умъ човѣкъ седи по-горѣ отъ овцата, но по сърце овцата седи по горѣ отъ човѣка. Затова, именно, Христосъ казва: „Моитѣ овци“ Значи, на съврѣменнитѣ хора липсва едно отъ качествата на овцитѣ, заради което тѣ трѣбва да живѣятъ между тѣхъ, да придобиятъ това качество.

 

И тъй, великата задача на живота седи въ разбиране великия Божественъ законъ. Разберете ли този законъ, вие ще се доберете до тази велика наука да познавате себе си, да знаете значението на вашитѣ външни и вѫтрѣшни органи, Знаете ли значението на вашитѣ органи, вие ще можете чрѣзъ тази наука да ги поставите въ пълна взаимна хармония. Знайте, че всички органи, които съставятъ нашето тѣло, отъ най-голѣми до най-малки, иматъ велико прѣдназначение. Отъ тѣзи органи зависи нашето бѫдеще. Когато човѣкъ се обърне къмъ Бога, той трѣбва да измѣни състоянието на своитѣ вѫтрѣшни и външни органи, да внесе въ тѣхъ извѣстно подобрение; сѫщо така и въ своитѣ възгледи той трѣбва да внесе реформа, да стане съвършено новъ човѣкъ. Това значи да бѫде човѣкъ разуменъ. Велика е природата, и ние отвсѣкѫдѣ можемъ да черпимъ знания. Запримѣръ, Библията, като книга е важна въ това отношение, че въ нея сѫ събрани опитноститѣ и знанията на хората отъ редъ поколѣния насамъ. Въ тази книга е изложенъ животъ и учението на Христа, макаръ и въ съкратена форма, но който има просвѣтенъ умъ и чисто сърце, той може да се учи отъ всичко, което е изнесено тамъ. Просвѣтениятъ човѣкъ се учи отъ всичко; въ всички явления той намира непрѣривна връзка. По тази връзка той сѫди за онази цѣлокупность на живота, която се изразява въ цѣлата природа, въ цѣлия, козмосъ.

 

Христосъ казва: „Нѣма тайна, която да не се разкрие.“ Това е само за разумния човѣкъ. Обаче, когато човѣкъ изгуби своето съзнание, както и пѫтя къмъ Бога, той ще се намѣри въ тайнитѣ на живота. Тайнитѣ нѣща сѫ само за глупавитѣ, а явнитѣ — за разумнитѣ хора. Тъй щото, искате ли да ви се разкриятъ тайнитѣ на живота, да придобиете стабилность, вие трѣбва да бѫдете ученици. Не се грижете да си осигурите мѣста за онзи свѣтъ. Мнозина казватъ: да се осигуримъ, да си купимъ мѣста, дѣто ще ни закопаятъ. Не се грижете за това. — Ама искаме да бѫдемъ близко до нашитѣ майки и бащи. Казвамъ: ако търсите вашитѣ майки и бащи, вашитѣ баби и дѣди по гробищата, вие се самоизлъгвате. Душитѣ на хората не оставатъ на земята. Арахангелъ Михаилъ има грижа за това; той ще опрѣдѣли мѣстото на всѣка душа. На васъ прѣдстои да се приготвите за този день, когато Арахангелъ Михаилъ ще дойде, ще похлопа на вратата ви и ще каже: излѣзте вие, културнитѣ хора, отъ своитѣ стари кѫщи!

 

Сега доброто сѣме, за което говори Христосъ въ прочетената глава, прѣдставя разумнитѣ хора, които разбиратъ Божия Законъ. Които не разбиратъ Божия Законъ, тѣ прѣдставятъ сѣмената, които сѫ паднали на пѫтя, на пѣсъчливата почва и между трънетѣ. Като знаете това, не се лъжете, че имате Божия Духъ въ себе си. Идването на Духа Божий въ човѣка прѣдставя продължителенъ процесъ на разширение и на придобиване на свѣтлина. Постоянна свѣтлина трѣбва да има човѣкъ! Той трѣбва да расте отъ слава въ слава, отъ свѣтлина въ свѣтлина и отъ доброта въ доброта. Нѣкой казва: азъ имамъ Божията Любовь. Въ тази любовь има градация. Започне ли човѣкъ да придобива Божията Любовь, той постепенно се разширява, докато събере всички хора въ себе си. Засега въ сърцата на хората нѣма мѣсто за всички. Не е достатъчно човѣкъ само да обича хората, но той трѣбва да бѫде въ връзка съ тѣхъ, както и съ ангелитѣ, да почувствува и тѣхната любовь и култура.

 

Казвате: еди-кои си хора сѫ заблудени. Какво значи заблуденъ човѣкъ? Заблудениятъ човѣкъ има на лицето си було. Обаче, хората, които наричатъ заблудени, нѣматъ никакво було. Тогава нека хората, които не минаватъ за заблудени, да кажатъ, отдѣ сѫ дошли на земята? Тѣ ще отговорятъ, че не знаятъ. Какъ да не знаятъ? Нали не сѫ заблудени? Слѣдователно, когато казвате, че нѣкои хора сѫ заблудени и се занимаватъ съ глупости, вие трѣбва точно да опрѣдѣлите, въ какво седи тѣхното заблуждение и какви сѫ глупоститѣ, съ които тѣ се занимаватъ.

 

И тъй, ако всичко, което ви говоря, разглеждате въ букваленъ смисълъ, вие ще извадите отъ думитѣ ми нѣкаква крива философия; обаче, ако въ тѣхъ разберете законитѣ, които дѣйствуватъ въ разумната природа, тогава ще разберете и смисъла на цѣлокупния животъ. Човѣкъ трѣбва да учи! Дойдете ли до науката, знайте, че тамъ нищо даромъ не се дава. За да придобиете Божествената наука, отъ васъ се изискватъ голѣми и постоянни усилия.

 

Сега, впрегнете на работа вашия умъ, вашето сърце и вашата воля, ако искате да се домогнете до тайнитѣ, които Богъ е вложилъ въ самата природа. Днесъ тайнитѣ на Царството Божие сѫ скрити отъ хората, но въ Божия планъ е прѣдвидено да се разкриятъ само за готовитѣ души.

 

 

Бесѣда  отъ  Учителя,  държана  на  17  мартъ,  1927  г.

 

въ  г.  София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Нѣма тайно.

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

„Защото нѣма нищо покрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае.” Матея 10:26.

 

Науката прѣдставлява поле за работа на човѣшкия духъ. Азъ не разглеждамъ науката въ този смисълъ, както днесъ се разбира. Подъ думата „наука” днесъ разбиратъ натрупване на знания. Ако въ срѣдата на нѣкоя рѣка се натрупа пѣсъкъ въ видъ на островъ, този новообразуванъ островъ придава ли нѣкаква особеность на самата рѣка? Става ли тя по-солидна? Напротивъ, този островъ отбива рѣката отъ нейния пѫть. Натрупването на знания прѣдставлява натрупанитѣ богатства на търговци, които тичатъ съ своитѣ полици натукъ — натамъ, да търсятъ длъжницитѣ си, Или пъкъ да издаватъ реклами за своитѣ стоки. Обаче, не се минаватъ и десеть години, и вие четете въ вѣстницитѣ, че еди-кой си търговецъ фалиралъ, еди-коя си фирма фалирала. Слѣдъ това хората се запитватъ: какво стана съ тѣзи видни търговци, че фалираха? Дѣ останаха тѣхнитѣ милиони? Навѣрно нѣкаква криза е настанала въ търговския свѣтъ, — Дѣ нѣма криза въ свѣта? Цѣлиятъ органически свѣтъ претърпѣва голѣма криза. Отивашъ въ нѣкоя гора и виждашъ едно голѣмо дърво съвършено изсъхнало. Казвашъ: фалиралъ е този търговецъ. По-нататъкъ виждашъ, че клонетѣ на нѣкое дърво започватъ да изсъхватъ. Казвашъ: този търговецъ е близо до фалиментъ. Вървишъ по улицата и срѣщашъ нѣкой виденъ професоръ или лѣкарь, който се подпира на тояжката си, едва върви. Казвашъ: криза е това! И този търговецъ е прѣдъ фалиментъ. Дѣ остава науката на този професоръ, или на този лѣкарь? Това, което може да фалира, да изчезне, не е наука.

 

Казвате: въ какво се заключава кризата? — Какво е криза, нѣма да обясня, защото нѣщата се обясняватъ само, когато станатъ явни. Значи, тайнитѣ нѣща трѣбва да станатъ явни, за да се обяснятъ. Като говоря, че тайнитѣ нѣща трѣбва да станатъ явни, азъ не подразбирамъ, че тайнитѣ нѣща трѣбва да се знаятъ. Да знаешъ, дѣ е скрито съкровището на нѣкой човѣкъ, това още не значи, че си разкрилъ нѣкаква тайна. Защо трѣбва да се интересувате отъ богатството на нѣкой човѣкъ? Да знаешъ тайнитѣ побуждения на човѣка, дали той те обича, или не, това е знание. Знанието не се заключава само въ предположенията за нѣщата. Често въ науката си служатъ съ изразитѣ: предполагаме, допущаме, по всѣка вѣроятность и т. н. Какво показватъ предположенията, допущанията или вѣроятноститѣ? Предположенията сѫ възможности, които сѫществуватъ въ умствения свѣтъ; допущанията сѫ възможности, които сѫществуватъ въ чувствения свѣтъ. Тъй щото когато се говори за истинско знание, нѣщата трѣбва да се знаятъ положително. Когато нѣкой казва, че знае много нѣща, питамъ: знаешъ ли, колко години ще живѣешъ на земята? Знаешъ ли господарь ли си на своето положение? Знаешъ ли, съ какъвъ капиталъ разполагашъ въ животъ си? Не знаешъ ли тия нѣща, ти не си ученъ човѣкъ. Запримѣръ, нѣкое дѣте се ражда съ малъкъ капиталъ, и слѣдъ седемь години неговата банка фалира. То прѣдставлява банкеръ, който може лесно да фалира. Слѣдъ това бащата и майката казватъ: отлично дѣте имахме, но замина. Казвамъ: този търговецъ бѣше отличенъ, но капиталитѣ на неговата банка скоро се изчерпаха, и той лесно фалира. Всички се питатъ: дѣ замина това дѣте? — Никѫде не е заминало. Какво става съ рѣката, когато изчезне отъ лицето на земята? — Тя не е изчезнала, но е отишла въ океана. Истинскиятъ океанъ не е на земята. На земята сѫществува единъ общъ резервуаръ, дѣто отиватъ всички умрѣли хора. Приближите ли се къмъ този резервуаръ, вие ще видите, че душитѣ на умрѣлитѣ плуватъ тамъ, като риби. На гърбоветѣ на тия риби е написано: тази риба е Иванъ, тази е Стоянъ, а тази е Джонъ, отъ Англия. Голѣмо е движението между рибитѣ на този резурвуаръ. Ще кажете: истина ли е всичко това? Туй е толкова истинно и вѣрно, колкото е вѣрно твърдението ви, че нѣкой човѣкъ е черноокъ, или синьоокъ, защото ималъ черни или сини очи. Казватъ, че очитѣ правятъ човѣка, Напримѣръ, еди-кой си човѣкъ билъ сприхавъ, защото ималъ сини очи. Не, очитѣ не правятъ човѣка. Когато се говори за цвѣтоветѣ, за краскитѣ, ние се убеждаваме, че отъ тѣхъ зависи и степеньта на развитието на даденъ човѣкъ. Ние живѣемъ въ органическия свѣтъ, дѣто краскитѣ, цвѣтоветѣ играятъ голѣма роль въ развитието на човѣка. По цвѣта на очитѣ, на хранитѣ, на устнитѣ на човѣка може да се познае, слѣдъ колко врѣме, напримѣръ, нѣкой човѣкъ може да свърши училището, или да го напусне; сѫщо така може да се познае, дали нѣкой човѣкъ е добъръ музикантъ, или само дрънка на инструментитѣ; още можете да познаете, дали даденъ човѣкъ има силна вѣра, или не. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ има силна вѣра. Като погледна цвѣта на неговитѣ очи и страни, виждамъ, че вѣрата на този човѣкъ е толкова голѣма, че отъ най-малкото шумолене въ гората, палтото му ще дойде въ хоризонтално положение. Достатъчно е да кажете на такъвъ вѣрващъ човѣкъ, че има да плаща полица отъ 10,000 лева, за да изгуби всичкото присѫтствие на духа си. Той веднага се хваща за главата, отчаянъ и убитъ, и казва на жена си: не зная, какво да правя! Казвамъ: разбирамъ да се тревожи този човѣкъ, ако паритѣ сѫ нѣщо живо. Въ сѫщность паритѣ сѫ мъртво нѣщо, написано на хартия. Трѣбва ли този човѣкъ, който минава за ученъ, за философъ и мисли да напише нѣкаква научна книга, да се безпокои за нищо и никакво?

 

Чудни сѫ съвременнитѣ учени, когато искатъ, да придобиятъ знания, да пишатъ научни книги съ единствената цѣль да печелятъ! Питамъ: нима Господъ създаде земята, за да я изучаватъ ученитѣ, и по този начинъ да печелятъ съ нея? Нима Господъ създаде земята, за да могатъ свещеницитѣ, владицитѣ, проповѣдницитѣ, майкитѣ, бащитѣ и управницитѣ да печелятъ съ нея? Нима Господъ създаде земята, за да ходятъ пѣвцитѣ натукъ-натамъ, да пѣятъ, и по този начинъ да печелятъ? Прѣди всичко, човѣкъ трѣбва да знае, защо пѣе и какъвъ е смисълътъ на пѣнието. Голѣма философия се крие въ пѣнието! Ако болниятъ иска да оздравѣе, той непрѣменно трѣбва да пѣе; отъ неговото пѣние зависи, дали той ще оздравѣе, или не. Който не обича да пѣе, отъ него човѣкъ не може да стане. Ако дѣтето никога не пѣе, отъ него човѣкъ не може да стане. Ако нѣкой свещеникъ не пѣе въ църква, отъ него човѣкъ не може да стане. И най-послѣ, ако и професорътъ не пѣе, отъ него човѣкъ не може да стане.

 

„Нѣма нѣщо тайно, което да не се яви”. Да не се яви, това подразбира да не се обясни. Слѣдователно, за да се обясни извѣстенъ фактъ, както трѣбва, прѣди всичко човѣкъ трѣбва да има въ ума си извѣстна свѣтлина и въ сърдцето си извѣстна топлина. Въ това отношение умътъ и сърдцето на човѣка трѣбва да прѣдставляватъ запалени свѣщи, съ помощьта на които да се разбере реда и порядъка, който сѫществува въ природата. Не може ли човѣкъ да си обясни правилно реда и порядъка въ природата, той ще си състави изкуствено понятие за нея. Има ли изкуствено понятие за природата, тогава и музиката, и науката, и религията за него ще бѫдатъ изкуствени. Пѣе ли нѣкой съ трепетливъ, или съ прекалено силенъ гласъ, това говори за извѣстни дисхармонични състояния въ неговия организъмъ. Това не е пѣние. Музикалнитѣ тонове сѫ свързани съ човѣшкия организъмъ. Мозъкътъ има свои опредѣлени тонове и вибрации; сърдцето има свои опредѣлени тонове и вибрации; стомахътъ има свои опредѣлени тонове и вибрации; черниятъ дробъ има свои опредѣлени тонове и вибрации; мускулитѣ, коститѣ на човѣка сѫщо така иматъ свои опредѣлени тонове и вибрации. Тъй щото, за въ бѫдеще музиката ще служи като срѣдство за лѣкуване. Болниятъ прѣзъ цѣлия день трѣбва да пѣе, да взима разни тонове, които се отразяватъ лѣчебно върху неговия организъмъ. Здравиятъ пъкъ, ако иска да запази здравето си, сѫщо така трѣбва да пѣе. Запримѣръ, колкото по-правилно човѣкъ взима тона „ре”, толкова и състоянието на неговитѣ дробове се подобрява. Ако искате да познаете, дали сте взели правилно този тонъ, трѣбва да се справите съ тона на цигулката. Ако вашиятъ тонъ и този на цигулката звучатъ еднакво, вие сте взели правилно тона.

 

Мнозина казватъ: съ нетърпение ние очакваме да отидемъ на небето. Питамъ: защо тѣзи хора искатъ да отидатъ на небето? Какво очакватъ тѣ отъ небесния животъ? Други пъкъ казватъ: нека поживѣемъ повече на земята. Питамъ: какво очакватъ тѣзи хора отъ земния животъ? Земниятъ животъ представлява дѣйность на волята. Въ това отношение човѣкъ не трѣбва да се труди и мѫчи, но той трѣбва да работи. Какво виждаме ние? Нѣкой човѣкъ излиза сутринь рано отъ дома си, отива на работа, но прѣзъ цѣлия день той носи въ ума си тревогитѣ на своя домъ: мисли за жена си, за дѣцата си, какъ ще ги отхрани, какъ ще ги възпита и т. н. Казвамъ: върне ли се човѣкъ отъ работа, той трѣбва да сложи своитѣ грижи и товаръ на пода, както коньтъ слага своята раница въ дама и остава свободенъ.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ за арахангелъ Михаилъ, когото Богъ поставилъ на служба да взима душитѣ на хората. Единъ день той се обърналъ къмъ Бога съ слѣдната молба: „Господи не ме поставяй на тази служба, защото, като тръгна да взимамъ душитѣ на хората, тѣ ще ме намразятъ. Дай ми по-трудна длъжность, но моля Те, не ме оставяй на тази!” Богъ му казалъ: „Ти ще отивашъ само тамъ, дѣто азъ те пращамъ, и ще видишъ, че никой нѣма да те намрази”. Като отишълъ при първия човѣкъ, при когото Богъ го изпратилъ, арахангелъ Михаилъ чулъ хората наоколо да се запитватъ: отъ що умрѣ този човѣкъ? — Конь го ритна. — Добрѣ, че азъ не съмъ виновенъ, да съмъ свободенъ отъ мнението и чувствата на хората. Втори пѫть Господъ го изпратилъ да вземе душата на една бѣдна вдовица, която умирала отъ злокачествена треска. Като влѣзълъ въ дома на вдовицата, той си помислилъ: какво да правя сега тукъ, нито конь, нито волъ е ритналъ тази жена. Значи, азъ трѣбва да взема душата й. Като се обърналъ настрана, той видѣлъ двѣ малки дѣчица, които плачели за майка си. Арахангелъ Михаилъ се съжалилъ за бедната вдовица и не се рѣшилъ да вземе душата й. Господъ го попиталъ: „Защо не взе душата на тази вдовица?” — Какво да правя, Господи? Като видѣхъ двѣ малки дѣчица около нея, съжалихъ се за тѣхъ и не се решихъ да взема душата й. Тогава Господъ го изпратилъ на дъното на океана, като му казалъ: „Извади оттамъ единъ камъкъ и го разчупи!” Архангелъ Михаилъ слѣзълъ на дъното на океана, извадилъ единъ камъкъ, разчупилъ го и въ него намѣрилъ единъ червей. Богъ го запиталъ: „Кой се грижи за този червей на дъното на океана?”

 

И тъй, съвременната статистика показва, че отъ ония дѣца, за които родителитѣ полагатъ много грижи и усилия, хора не ставатъ. И обратно: родители, които уповаватъ на Бога, и разчитатъ на Него, въ всички случаи на живота си, дѣцата имъ сѫ станали добри и разумни хора. Нѣкои родители се плашатъ отъ живота и казватъ: дано нашитѣ дѣца не се развалятъ! Това не е правъ начинъ на разсѫждение. Когато нѣкоя майка роди дѣте, тя трѣбва да се обърне къмъ Бога съ молитвата: Господи, благослови моето дѣте! Запази го отъ всички злини и помогни да се развиятъ и разработятъ всички дарби и способности, които Ти си вложилъ въ неговата душа! Родителитѣ не трѣбва да правятъ усилия, да отклоняватъ своитѣ дѣца отъ правия пѫть, който Богъ имъ е предначърталъ, или отъ тѣхното органическо развитие. Можете ли да считате, че вашата дъщеря е на правъ пѫть, ако, напримѣръ, цѣлъ день седи прѣдъ огледалото да си прави прически и да си черви устнитѣ? Добрѣ е устнитѣ на човѣка да бѫдатъ червени, но тѣ трѣбва да бѫдатъ естествено червени. Срѣщате ли мома съ червени устни, или момци съ засукани нагорѣ мустаци, това показва, че тѣ искатъ да развиятъ нѣщо хубаво въ себе си, но като незнаятъ пѫтя, по който могатъ да постигнатъ тѣзи добродѣтели, тѣ тръгватъ по най-лесния пѫть, а съ това изопачаватъ своята природа. Ако момъкътъ иска да има мустаци нагорѣ завити, той трѣбва да вложи въ себе си повече жизнена енергия. По този начинъ той ще постигне своето желание по естественъ пѫть.

 

Вие ще кажете: защо трѣбва да се засѣгатъ тия въпроси, именно, сега? Казвамъ: тѣзи прояви иматъ и външенъ изразъ у човѣка. Щомъ иматъ и външенъ изразъ, тѣ прѣдставляватъ една отъ странитѣ на живота, която заслужава вниманието на съвременнитѣ хора. Запримѣръ, когато видите нѣкой младъ момъкъ съ засукани нагорѣ мустаци, това показва, че неговиятъ духъ е бодъръ. Видите ли нѣкой мѫжъ съ увиснали надолу мустаци, това показва, че неговиятъ духъ е отпадналъ. Докато опашката на кучето е вирната нагорѣ, то е здраво и върши работа. Увисне ли опашката му надолу, то е болно. Затова, като срещнете момъкъ, който изкуствено е засукалъ мустацитѣ си нагорѣ, той иска да покаже прѣдъ хората и прѣдъ младитѣ моми, че е здравъ, левентъ момъкъ. Ожени ли се, не се минава много време, и той заболява. Тогава жена му се чуди, какъ е възможно този здравъ, силенъ мѫжъ въ двѣ-три години да се разболѣе. Казвамъ: този момъкъ бѣше здравъ и силенъ, докато имаше машинка, съ която си засукваше мустацитѣ. Престана ли да си служи съ машинката, и здравето му се изгуби. Затова, именно, и Христосъ казва: „Нѣма тайна, която да не се разкрие.”

 

Слѣдователно, ние трѣбва да се стремимъ, къмъ онова знание, къмъ онази наука, които могатъ да служатъ за опитно поле на нашия духъ, понеже само тѣ сѫ въ сила да улеснятъ и осмислятъ живота ни. Какъ ще се доберете до тази наука? — Като изучавате минералитѣ, изворитѣ, рѣкитѣ, вѣтроветѣ, растенията, животнитѣ и най-послѣ дойдете до човѣка. Въ това се заключава цѣлиятъ животъ, така се постига връзка съ живата природа. Запримѣръ, отъ външния видъ на растенията и на дърветата, вие можете съ точность да опредѣлите, какви сѫ били условията въ природата и живота прѣди много вѣкове. По крѫговетѣ на нѣкое старо дърво, вие ще можете да опредѣлите, какъвъ е билъ животътъ въ времето, когато това дърво се е развивало, отъ какви болести е страдало самото дърво, какви сѫ били хората по това време, какъвъ е билъ тѣхниятъ моралъ, какви животни сѫ живѣли по това време и т. н. Ще кажете: вѣрно ли е това? Какъ можемъ да провѣримъ истинностьта на тѣзи думи? Ако не вѣрвате, азъ ще ви кажа, какъ да провѣрите тѣзи факти. Единъ ходжа билъ заставенъ отъ султана да измѣри разстоянието отъ небето до земята. Ходжата донесълъ прѣдъ султана едно голѣмо кълбо и му казалъ: разстоянието отъ земята до небето е толкова, колкото е дълъгъ този конецъ, навитъ на кълбото. Ако не вѣрвашъ, ето, азъ ще държа единия край на конеца, а ти вземи другия и се качвай съ него нагорѣ. И азъ ще ви кажа по сѫщия начинъ: азъ ще държа единия край на конеца, а вие вземете другия и се качвайте нагорѣ! Конецътъ прѣдставлява мисъльта. Въ този смисълъ всички нѣща могатъ да се провѣрятъ, обаче, не буквално. И въ съвременната математика много истини сѫ предадени въ преносенъ смисълъ.

 

Христосъ казва: „Нѣма скрити нѣща въ свѣта, които не могатъ да се изяснятъ.” Въ това отношение, първото важно нѣщо за човѣка е да знае, че Богъ е вложилъ въ него способности и дарби, които той трѣбва да разработва, за да си служи съ тѣхъ, да проучава тайнитѣ, които се криятъ въ живата разумна природа. Първо човѣкъ трѣбва да разбира математиката, съ помощьта на която отъ една страна той ще може да въдвори редъ и порядъкъ въ своитѣ мисли, а отъ друга страна ще се ползува отъ реда и порядъка и на самата природа. Послѣ той трѣбва да има тонъ, музика и пѣсень въ себе си. За да придобие всичко това, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ. На физическия свѣтъ музиката представлява правилно съчетание между тоноветѣ. И наистина, ако човѣкъ не е здравъ, той не може да извърши никаква работа. Музиката, въ това отношение, е съединителна връзка между физическия и духовния свѣтъ. Здравъ човѣкъ наричаме този, у когото всѣки органъ има свой опредѣленъ тонъ и свои опредѣлени вибрации. Щомъ всички органи у човѣка дѣйствуватъ правилно, отъ тѣхната дѣятелность се произвеждатъ приятни и хармонични тонове. Значи, ако дѣятелностьта на човѣшкитѣ органи е правилна и създава музика, човѣкъ може да се нарече напълно здравъ. При това, всѣки музикаленъ тонъ има и свой опредѣленъ цвѣтъ. Запримѣръ, ако устнитѣ на нѣкое дѣте почерняватъ, това показва, че черниятъ му дробъ е въ безпорядъкъ. Забележатъ ли родителитѣ на това дѣте, че устнитѣ му почерняватъ, тѣ трѣбва веднага да взематъ мѣрки за неговото лѣкуване. Какъ трѣбва да се лѣкуватъ хората? За въ бѫдеще лѣкаритѣ трѣбва да бѫдатъ добри пѣвци и музиканти, за да могатъ чрѣзъ музиката да лѣкуватъ своитѣ болни. Който не знае хубаво да пѣе и да свири, той не може да бѫде лѣкарь.

 

Съвременнитѣ хора толкова сѫ се отдалечили отъ правилния начинъ на живѣене, че сѫ създали изкуственъ животъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, че способноститѣ и дарбитѣ, които имъ сѫ дадени, сѫ свързани едни съ други. У човѣка има кардинални способности и чувства, съ които той нѣма право да злоупотрѣбява за свои лични, материални изгоди. Напримѣръ, едно отъ кардиналнитѣ чувства у човѣка е музиката. Щомъ е така, той не трѣбва да продава своята музика, а трѣбва да я употрѣбява изключително било за своето здраве, било за това на своитѣ ближни. Казвате: кой ще ни учи на тази музика. — Нѣма защо хората да ви учатъ. Музиката, като чувство, е вложена въ човѣка, и затова той трѣбва самъ да упражнява тази своя способность, а отвънъ ще потърси нѣкой учитель, който отъ време на време само да го напѫтва. Чрѣзъ музиката могатъ да се премахнатъ всички лични, сѣмейни и обществени противорѣчия. Щомъ въ дома на нѣкое сѣмейство възникне извѣстно противорѣчие, мѫжътъ трѣбва да пѣе съ гласния звукъ и-и-и; жената — съ звука а-а-а, а дѣтето — съ звука у-у-у. Запѣятъ ли и тримата въ единъ гласъ, всѣкакво противорѣчие отъ този домъ ще изчезне. Чрѣзъ звука „и” мѫжътъ ще подържа нормалното състояние на ума си; чрѣзъ звука „а” жената ще подържа нормалното състояние на дихателната система, или на сърдцето си, а чрѣзъ звука „у” дѣтето ще подържа нормалното състояние на своята воля. Дѣтето прѣдставлява волевия принципъ въ свѣта. Мнозина казватъ, че майката и бащата представляватъ волята въ сѣмейството. Не, дѣцата сѫ волевия принципъ, както въ домоветѣ, така и въ свѣта, изобщо. Вземете, запримѣръ, нѣкой генералъ, който е строгъ, недостѫпенъ, дойде ли, обаче, дѣтето му при него и го помилва, този генералъ вече е готовъ на всѣкакви отстѫпки, той е готовъ да даде всичко, каквото му поискатъ. Слѣдователно, ако е въпросъ за волеви хора въ свѣта, това не сѫ нито майкитѣ, нито бащитѣ, но дѣцата. Обаче, слабата страна у дѣцата седи въ това, че всичко, което тѣ вършатъ и изискватъ, е само за тѣхъ. Въ свѣта дѣцата сѫ всесилни.

 

Когато дѣтето иска да постигне нѣщо, то ще преследва майка си, ще постоянствува въ искането си, докато успѣе. Не успѣе ли, то ще изкриви устата и лицето си по особенъ начинъ и ще започне да пѣе нѣкаква особена музика, на необикновена гама. Въ плача на дѣтето има особена интонация. Плачътъ дѣйствува магнетически върху майката, и тя, като не може да издържи това състояние, започва постепенно да капитулира и казва: най-послѣ ще дамъ на дѣтето, каквото иска, да престане да плаче. Значи, и дѣцата си служатъ съ магия, съ внушение. Тѣ знаятъ, какъ да дѣйствуватъ, когато искатъ да постигнатъ нѣкое свое желание. Щомъ иска нѣщо, дѣтето започва да прегръща майка си, пипа я отзадъ по главата, дѣто се намиратъ двата жизнени тока и съ любезенъ, милъ гласъ казва на майка си: мамичко, много те обичамъ! Като направи тази операция, то пристѫпва внимателно къмъ майка си и казва: маминко, ще ми дадешъ ли нѣколко орѣха? Майката веднага отваря торбата съ орѣхи и му дава, колкото то иска. Докато младата жена не е имала дѣца, тя възпитавала своитѣ близки, да не бѫдатъ слаби, да не се подаватъ на волята на дѣцата си. Дойде ли време тя да се прояви прѣдъ своитѣ дѣца, веднага отстѫпва и казва: какво да се прави? Дѣца сѫ, още не разбиратъ. Волята имъ е слаба, не могатъ да се въздържатъ. Казвамъ: лошото не е въ това, че майката дава орѣхи на дѣтето си, но тя трѣбва да знае законитѣ на математиката и да я прилага въ живота си. Когато дава на дѣтето си орѣхи или ябълки, тя трѣбва да знае точно, колко да му даде. Много дѣца умиратъ по единствената причина, че имъ се даватъ орѣхи или ябълки безъ опредѣленъ брой. Природата дава на своитѣ дѣца всѣко нѣщо съ брой. Като не знае тѣзи закони, майката казва: ще дамъ на дѣтето си два орѣха. Питамъ: защо, именно, два орѣха? — Тогава ще му дамъ три. — Защо, именно, три? — Въ такъвъ случай ще му дамъ четири, петь, шесть или повече. Защо, именно, толкова орѣхи ще му дадешъ? За всѣки даденъ случай майката трѣбва да знае, колко орѣха да даде на дѣтето си. Напримѣръ, когато нѣкое дѣте е своенравно, упорито, майката трѣбва да му даде два орѣха. Числото двѣ, т. е. двѣтѣ единици сѫ положителни числа. Като се събератъ, тѣ образуватъ числото двѣ, което представлява магнетически методъ, смекчаване на енергията. Числото двѣ показва, че единицата, т. е. диаметърътъ въ крѫга се е завъртѣлъ два пѫти около себе си. Крѫгътъ пъкъ прѣдставлява възможноститѣ, при които разумниятъ животъ може да се развива. Отъ друга страна, казвамъ, че диаметърътъ при двойката е извършилъ двѣ трети отъ своята работа, защото при единицата диаметърътъ извършва ⅓ отъ цѣлата работа, а при двойката — ⅔ отъ цѣлата работа. Като се говори за възможности, подразбирамъ квадратъ, плоскости, въ които животътъ може да се проектира, и отъ които вие единъ день ще излѣзете. Ако по характеръ дѣтето не е уравновѣсено, а вие искате да го възпитавате въ духа на новото учение, дайте му тогава три орѣха, или три ябълки. Числото три е законъ на равновѣсие.

 

Ще кажете: това вече не е нищо друго, освѣнъ суевѣрие. Споредъ васъ, какъ трѣбва да се възпитаватъ дѣцата: да се задоволяватъ тѣхнитѣ желания, или не? Възпитателитѣ трѣбва да знаятъ значението на числата, защото всѣко число представлява живи единици, които могатъ да помагатъ, а понѣкога могатъ и да противодѣйствуватъ при възпитанието. Ако нѣкое дѣте изяде повече орѣхи, отколкото сѫ нужни за неговия организъмъ, тѣ могатъ да укажатъ противодѣйствуваще влияние върху него. Понѣкога орѣхитѣ могатъ да се отразятъ врѣдно върху организма на човѣка, понеже съдържатъ голѣмо количество йодъ. Значи, и орѣхътъ е въ състояние да отрови човѣка. Тъй щото, ако искате да развиете у дѣтето чувство на справедливость, давайте му по четири орѣха; ако искате да развиете чувствата, изобщо, давайте му по петь орѣха; ако искате да развиете религиознитѣ чувства, давайте му по седемь орѣха; ако искате да развиете разсѫдъка, да стане философъ, да придобие критически умъ, давайте му по осемь орѣха; ако искате да стане благородно, съ възвишени мисли и чувства, давайте му по деветь орѣха. Дойдете ли до числото деветь, спрете. Не давайте на дѣцата си повече отъ деветь орѣха!

 

Казвамъ: вие трѣбва да прилагате този законъ не само върху вашитѣ дѣца, но и върху себе си, защото човѣкъ има нужда и отъ самовъзпитание. Ако нѣкой день се почувствувате нервенъ, много активенъ, изяжте двѣ ябълки или круши. Нѣкой може да намѣри, че ябълкитѣ, които изялъ, сѫ били малки, та трѣбва да си вземе още една. Малки или голѣми, законътъ дѣйствува еднакво. Въ случая, силата не седи въ голѣмината, но въ количеството, въ числото двѣ, като принципъ, който дѣйствува. Ако нѣкой изяде една круша тежка единъ килограмъ, а другъ изяде двѣ круши, които тежатъ четвъртъ килограмъ, послѣдниятъ може да извади отъ двѣтѣ круши толкова енергия, колкото първиятъ отъ едната круша. Споредъ устройството на човѣшкия организъмъ, съвременниятъ човѣкъ не е въ състояние да извади повече енергия отъ месото, отколкото отъ другитѣ храни, които минаватъ за слаби. Защо е така? — Защото съвременнитѣ хора сѫ много лакоми и мислятъ, че силата на храната седи въ количеството, или въ качеството, а не въ начина на употрѣблението й. Въ магията има единъ законъ на равновѣсие, споредъ който, ако вие разполагате съ десеть златни монети, напримѣръ, и спазвате този законъ, тѣхното число никога нѣма да се намали, нито увеличи. Колкото и да се ползувате отъ тия монети, тѣ винаги ще се набавятъ до десеть: нито по малко ще ставатъ, нито повече. Питамъ: вие вѣрвате ли въ този законъ?” Дали вѣрвате, или не, за мене това е безразлично. Азъ не ви казвамъ да вѣрвате въ това, защото то подлежи на опитъ, но за да имате резултатъ въ този опитъ, трѣбва да постоянствувате съ години. Казвате: Богъ знае, доколко тия нѣща сѫ вѣрни. Да, Богъ всичко може и знае, но въпросътъ се отнася до васъ, вие да ходите въ Божиитѣ пѫтища. Богъ знае всичко, но вие трѣбва да изправите работитѣ си съобразно това, което Той знае. Богъ е вложилъ въ васъ красиви потици, способности и дарби, които вие трѣбва да развивате.

 

Срѣщамъ единъ младъ човѣкъ, който иска; да стане музикантъ, но близкитѣ му го съвѣтватъ да стане държавникъ, да осигури положението си. Казвамъ: по-добрѣ нека този младъ човѣкъ стане музикантъ, да развеселява хората, отколкото, като държавникъ да издава неправилни присѫди и да ожесточава хората противъ себе си. Истински държавникъ е този, който знае, какъ да се отнася съ своитѣ граждани; ако ги бие, или наказва, да прави това по всички правила на Любовьта. И въ боя се крие нѣщо добро, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да бие. Въ такъвъ бой има музика и изкуство. Ако стражарьтъ бие хората безъ любовь, единъ день тѣзи удари ще се върнатъ върху жена му, върху дѣцата му, както и върху самия него. Ще кажете: стражарьтъ не бие хората по собствено желание, така му заповѣдватъ. Това е така, но когато стражарьтъ изпълнява своята длъжность, той трѣбва да се допита до своя вѫтрѣшенъ гласъ, да изпълни ли тази заповѣдь буквално, или да намѣри нѣкакъвъ другъ начинъ, по който да я приложи. Вѫтрѣшниятъ гласъ въ него ще му каже, да удари ли нѣкой човѣкъ, и ако трѣбва да го удари, колко удара сѫ нужни. Ако му заповѣда началството да удари 25 тояги, вѫтрѣшниятъ му гласъ може да каже, че за този човѣкъ сѫ достатъчни само двѣ тояги. Нека той послуша своя вѫтрѣшенъ гласъ, чрѣзъ който именно Богъ, му говори. Двата удара ще донесатъ благословение, както на провинилия се, така и на самия стражарь. Трѣбва ли слѣдъ всичко това този стражарь да се безпокои, че не е изпълнилъ заповѣдьта, както трѣбва? Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ тръгне отъ градъ на градъ да проповѣдва Словото Божие, но хванатъ го нѣкѫде стражари и го заведатъ въ участъка. Приставътъ издава заповѣдь да набиятъ този проповѣдникъ добрѣ и тогава да го пуснатъ. Обаче, единъ отъ стражаритѣ въ участъка разбира положението на този човѣкъ и му казва: нѣма какво да те бия, върви си, свободенъ си! Приставътъ не знае, какво ще прави стражарьтъ, но въ този моментъ съзнанието му се пробужда, и той извиква стражара и му казва: пусни онзи човѣкъ тамъ! Нищо опасно нѣма въ неговата работа.

 

Казвамъ: свѣтътъ, въ който живѣете, не е свѣтъ на произволи. Той е разуменъ свѣтъ, и ние сме заобиколени съ множество разумни сѫщества. Не мислете, че като ходите тукъ-тамъ, вие сте свободни да вършите, каквото искате. Трѣбва да знаете, че каквото вършите и дѣто ходите, вие не сте сами. За всѣка ваша работа сѫ опрѣдѣлени множество свидѣтели, които следятъ, какъ и при какви условия вършите зададената работа. Опредѣлено количество отъ тия разумни сѫщества взиматъ участие заедно съ васъ въ вашата работа. Тѣ могатъ да бѫдатъ единъ, двама, трима или повече, но ако имате деветь помощници, вие ще бѫдете гениаленъ човѣкъ и ще можете да работите въ всички изкуства. Затова, именно, първата ви задача е да спечелите благоволението на тия сѫщества. Ученикътъ трѣбва да бѫде разуменъ, да спечели любовьта на своя учитель, за да може той да му разкрие тайнитѣ на природата. Като се говори за учитель, азъ подразбирамъ учителитѣ по музика, по изкуствата и по разнитѣ отрасли на науката. Не мислете, че е лесно да придобиете знания по извѣстенъ отрасълъ на науката, или на изкуствата. Запримѣръ, нѣкой ученикъ може да е способенъ по музика, по литература или поезия, но ако не дойде нѣкой учитель по съотвѣтния прѣдметъ да запали свѣщьта на това чувство, или на тази способность, ученикътъ така ще си остане. Тъй щото, каквато способность и да има ученикътъ въ себе си, било по науката, или въ духовно отношение, ако той не намѣри своя учитель по този прѣдметъ, който да запали свѣщьта на неговото съзнание, той ще си остане обикновенъ ученикъ. И когато ученикътъ се приготви и изучи предаденитѣ уроци отъ своя учитель, той се подлага на изпитъ. Сѫщото нѣщо бѣше и съ Христа. Той получи много уроци отъ невидимия свѣтъ чрѣзъ хората, и докато ги учеше, ангелитѣ бѣха далечъ отъ Него. Щомъ научи уроцитѣ си и издържа изпитъ по тѣхъ, ангелитѣ дойдоха да Му служатъ.

 

И тъй, първото нѣщо, което трѣбва да знаете, е слѣдното: докато сте въ страдания и изпитания, вие се намирате въ пустинята. Три изпита ще ви се дадатъ въ пустинята. Първо ще се постави на изпитъ вашата вѫтрѣшна гордость, като ви заставятъ да прѣвърнете камънитѣ на хлѣбъ. Вториятъ изпитъ ще бѫде по отношение на вашето щестлавие. Ще ви поставятъ горѣ на храма и оттамъ ще ви накаратъ да се хвърлите, безъ да пострадате, за да покажете на хората, че сте праведенъ човѣкъ. При третия изпитъ ще ви поставятъ на планината, отдѣто ще ви покажатъ всички царства и ще ви кажатъ, че ако се поклоните на сатаната, ще придобиете всички тия царства. Обаче, истинскиятъ ученикъ, който е научилъ уроцитѣ си, знае, че при обикновени условия камънитѣ на хлѣбъ не ставатъ; отъ храма не може да се хвърли на земята неповреденъ и отъ планината царства не се превзематъ. Великиятъ Учитель на човѣчеството, Христосъ, когото невидимиятъ свѣтъ постави на тѣзи изпити, отговори: „Не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но и съ всѣко разумно слово, което излиза отъ устата на Отца.” Когато сатаната му каза, че, ако му се поклони, ще притежава всички земни царства, Той му отговори: „Махни се отъ мене, сатана, защото всички царства горѣ на небето, както и долу на земята, сѫ Божии, и само Той разполага съ тѣхъ.” Сега и вие седите на планината, искате да станете пръвъ министъръ въ България. Намѣрите ли се въ това положение, трѣбва да знаете, че сатаната е прѣдъ васъ, иска да му се поклоните, за да ви даде министерско кресло. Така могатъ да мислятъ само профанитѣ, които не разбиратъ великитѣ закони на живота. Човѣкътъ на новитѣ идеи е разуменъ, безстрашенъ. Той знае, че това, което ние, като хора, предполагаме и очакваме, не става всѣкога. Въ живота има закони, споредъ които става точно това, което е опредѣлено, а не това, което ние мислимъ. Туй, което вие никога не сте мислили, става; туй, което сте мислили, не става. Когато се казва, че нѣщата ставатъ така, както сѫ опредѣлени, вие мислите, че тѣ ставатъ, споредъ както ги очаквате. Не, нѣщата не ставатъ, както вие мислите. Могатъ да се наведатъ редъ факти и данни отъ обществения, отъ политическия и отъ духовния животъ на хората отъ миналото, както и отъ новитѣ времена, отъ които се вижда, че ония, които сѫ мислили, че отъ тѣхъ нищо нѣма да стане, сѫ ставали видни хора: държавници, учени, философи; тия пъкъ, които сѫ очаквали отъ себе си много, нищо не сѫ направили. Единъ отъ виднитѣ английски писатели Карлайлъ, слѣдъ като изпадналъ въ голѣмо отчаяние отъ себе си, прекаралъ три дни въ мѫки и рѣшилъ най-послѣ да се самоубие. Въ това време, обаче, му дохожда мисъльта да се обърне къмъ Бога, да поиска отъ Него просвѣтление и помощь. Като отговоръ на тази молитва, той дохожда въ просвѣтление и написва едно отъ най-хубавитѣ си произведения. Обаче, трѣбвало е този писатель да мине прѣзъ това изпитание, прѣзъ този вѫтрѣшенъ огънь, за да се пробуди неговото съзнание. И затова, ако питате, защо сѫ страданията въ свѣта, казвамъ: страданията иматъ велико прѣдназначение. Чрѣзъ тѣхъ хората се домогватъ до великата философия на живота, Който не страда, отъ него човѣкъ не става. Това не подразбира, че хората трѣбва изкуствено да си прѣдизвикватъ страдания, но има разумни страдания, които трѣбва да се приематъ по сѫщия начинъ, както се приематъ и радоститѣ. За насъ страданията и радоститѣ трѣбва да бѫдатъ еднакво приети. Дойде ли една радость, благодарете на Бога. Дойде ли едно страдание, пакъ благодарете на Бога. Правите ли разлика между радоститѣ и страданията, като приемате първитѣ съ благодарность, а вторитѣ съ недоволство, това показва, че вие не разбирате великия Божи Законъ. Разумнитѣ страдания идатъ отъ Господа. Трѣбва ли тогава да се оплаквате, че Господъ ви изпраща страдания? Ако се оплаквате, вие сте въ положението на тиганя, който циганинътъ калайдисва. Представете си, че нѣкой тиганъ има съзнание, и вие го дадете въ рѫцѣтѣ на единъ циганинъ да го калайдиса. Циганинътъ най-първо го изчиства съ пѣсъкъ и парцалъ, да прѣмахне всички мазнини и нечистотии. Послѣ го поставя на огъня, като сипва въ него малко нишадъръ. И най-послѣ туря отгорѣ калай, да го калайдиса. Какво трѣбва да каже този тиганъ, слѣдъ, като претърпи толкова търкания, толкова нагорещявания на огъня? Той казва: какво иска този циганинъ отъ мене, като ме поставя на толкова страдания и изпитания? Циганинътъ казва: азъ искамъ да бѫдешъ чистъ, почтенъ, да бѫдешъ годенъ за работа на своя господарь. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте въ рѫцѣтѣ на циганина, който ви чисти и калайдисва отгорѣ.

 

Сега азъ не говоря за величието на вашата душа, но за човѣка, който днесъ се срѣща на земята. Азъ говоря външно за човѣка, който трѣбва да премине прѣзъ редъ страдания, за да може низшето въ него да се подчини на висшето.

 

Отъ всички съвременни хора днесъ се изисква положителна философия, положителна логика. Това се придобива съ време, когато човѣкъ се добере до истинската, до Божествената наука. Запримѣръ, като се разгледа рѣката на нѣкой човѣкъ, отъ формата, отъ нейния строежъ, както и отъ дължината на пръститѣ й, може да се сѫди за живота на неговитѣ дѣди и прадѣди. Запримѣръ, на нѣкои хора трѣбва да се продължаватъ показалцитѣ, на други третитѣ пръсти, на четвърти — безименнитѣ и т. н. За това, обаче, се изискватъ голѣми усилия. Забѣлѣзано е, напримѣръ, че рѫцѣтѣ на крадцитѣ сѫ дълги, а на убийцитѣ — кѫси. Не правете общи заключения, че който има дълги рѫцѣ, той е крадецъ, или който има кѫси рѫцѣ, е убиецъ. Азъ само изяснявамъ закона. Ако признакътъ, че нѣкой човѣкъ е крадецъ, сѫществува, не само на рѫцѣтѣ, но още и на главата, и на лицето му, тогава само може да се каже съ положителность, че той е крадецъ. Причината за продължение рѫцѣтѣ на крадеца се дължи на факта, че той дълго време е проектиралъ своята мисъль къмъ рѫцѣтѣ си, вслѣдствие на което въ тази часть, именно, е прииждала повече кръвь. Ако крадецътъ, безъ да знае законитѣ, е могълъ несъзнателно да продължи своитѣ рѫцѣ, защо гениалниятъ човѣкъ, съ своето знание и усилие на волята, да не може да продължи единъ отъ своитѣ пръсти? Искате ли да продължите нѣкой отъ своитѣ пръсти, измѣрете предварително дължината на всѣка негова фаланга и, слѣдъ извѣстно усилие и работа върху себе си, измѣрете, съ колко е станало продължението. Ако въ кратко врѣме успѣете да продължите пръста си съ единъ или два милиметра, вие сте талантливъ човѣкъ. Обаче, ако слѣдъ десетгодишна продължителна работа не успѣете да продължите пръста си нито съ половинъ милиметъръ, вие сте човѣкъ безъ воля, безъ чувства и безъ мисъль. Въ такъвъ случай не се самозаблуждавайте въ себе си. Нѣкой казва: не зная, защо ноктитѣ ми много растатъ. Щомъ не знаешъ, защо ноктитѣ ти растатъ, това е механически процесъ. Ние не говоримъ за механическитѣ процеси. Запримѣръ, сглобяването на нѣколко дъски въ видъ на каца и опасването имъ съ нѣколко обрѫчи е механически процесъ. Самата каца нѣма съзнание. Смисълътъ на живота не седи въ механическото нареждане на дъскитѣ. Въ органическия свѣтъ нѣма механически процеси. Тамъ всѣка клѣтка, всѣки атомъ, всѣки йонъ трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ другитѣ клѣтки, атоми и йони. Запримѣръ, ако единъ атомъ желѣзо и единъ атомъ, злато влѣзатъ въ организма на нѣкой човѣкъ, тѣ трѣбва още съ влизането си да бѫдатъ въ хармония съ всички останали атоми отъ елементитѣ, които съставляватъ организма. Въ органическото царство всички атоми на единъ и сѫщи елементъ се различаватъ. Напримѣръ, единъ атомъ желѣзо се различава отъ другъ атомъ желѣзо, ако първиятъ е миналъ само прѣзъ минералното царство, а вториятъ е миналъ, освѣнъ прѣзъ минералното, още и прѣзъ растителното царство. Ония пъкъ атоми желѣзо които сѫ минали и прѣзъ минералното, и прѣзъ растителното, и прѣзъ животинското царства, се отличаватъ въ културно отношение отъ първитѣ два. Сѫщото се отнася и за храната, която приемаме. Запримѣръ, ако вие приемете храна, атомитѣ на която сѫ минали само прѣзъ минералното царство, значи, тѣзи атоми нѣматъ нужната култура и развитие, тази храна ще се отрази врѣдно върху вашия организъмъ. За сега минералитѣ изпълняватъ велика служба въ живота; тѣ служатъ като орѫдия на природата, тѣ кристализиратъ материята и сѫ центъръ на извѣстенъ родъ сили. Слѣдъ тѣхъ идатъ растенията, които отъ своя страна приготвя живата материя въ природата. Послѣ идатъ животнитѣ, които обработватъ специфиченъ родъ материя, докато най-послѣ се дойде и до човѣка. Човѣкъ пъкъ приготвя материята на мислитѣ и чувствата, отъ които ще се ползуватъ възвишенитѣ сѫщества. Въ това отношение хората се намиратъ въ една фабрика за чорапи, дѣто приготвятъ материали за обличането и обуването на разумното бѫдеще поколѣние. Значи, съвременната култура и съвременнитѣ хора приготвятъ онази материя, отъ която за въ бѫдеще напредналитѣ души ще приготвятъ своитѣ тѣла.

 

Казвамъ: като знаете тѣзи нѣща, вие ще можете съзнателно да продължите вашитѣ пръсти. Запримѣръ, ако вашиятъ показалецъ е дълъгъ 7 см. и вие искате да слѣдвате математика, не ще можете. Защо? Човѣкъ съ показалецъ дълъгъ 7 см., не може да слѣдва математика. Всичко друго може да слѣдва, но не и математика. Значи, за всѣка наука има опредѣлени данни, специфични бѣлѣзи, които благоприятствуватъ за нейното развитие. Пръститѣ на разнитѣ учени хора, както и на художницитѣ и артиститѣ, сѫ различно устроени. Ще видите, че у виднитѣ музиканти пръститѣ сѫ развити точно толкова, колкото е мѣрката, дадена отъ природата. Всѣко външно развитие на даденъ органъ отговаря и на вѫтрѣшнитѣ качества и способности у човѣка. Ако външниятъ свѣтъ не може да реагира върху нѣкой човѣкъ, той не може да има нито силно развитъ умъ, нито силно развито сърдце, нито силно развита воля. Като се говори за воля, не се разбира своеволие, но самообладание. Който се самовлада, той трѣбва да прощава грѣшкитѣ на хората, а главно да се учи отъ тѣхъ. Такъвъ човѣкъ никого не сѫди. Затова е казано: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени!” Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е добрѣ устроенъ; той е хармониченъ свѣтъ. По-хубавъ свѣтъ отъ него нѣма. Когато казваме, че въ свѣта сѫществува дисхармония, тя е внесена отъ хората. Значи, дисхармонията се дължи на самитѣ насъ. Страдания и скърби, които не сѫ отъ Бога, се дължатъ пакъ на насъ. Тъй щото, когато се говори за мирова скръбь, въ сѫщность такава скръбъ не сѫществува. Мировата скръбь е резултатъ на това, че хората не сѫ изпълнили волята Божия. Казвате: навредъ ли сѫществуватъ страданията? Дѣто, хората не изпълняватъ волята Божия, страданията се явяватъ като естествени послѣдствия на това неизпълнение.

 

Що е грѣхътъ? — Резултатъ отъ неизпълнение волята Божия. Грѣхътъ сѫществува само на земята, но не и на другитѣ планети на слънчевата система, понеже тамъ сѫществата сѫ високо устроени. Ако на крадеца се прѣдложи цѣла планина, пълна съ злато ще се яви ли желание въ него да краде? Той вече нѣма поводъ да краде. Желанието му за пари, за злато е напълно задоволено. Ако прѣдъ алчностьта на нѣкой човѣкъ се сложи цѣлата земя, като владение, той веднага ще започне да мисли, какъвъ постъ да заеме въ свѣта, какъ да разработи тази земя и т. н. Той ще намѣри хиляди работници, които да обработватъ тази земя. Значи, човѣкъ върши престѫпления само тогава, когато му липсва нѣщо. Задоволятъ ли се неговитѣ желания, той се отказва отъ всѣкакви престѫпления. Престѫпницитѣ сѫ най-дребнавитѣ хора, бубулечици, които нѣматъ никаква идея. Който мисли, че не може безъ пари, безъ удоволствия въ живота, той е бубулечица. Човѣкъ може да живѣе и безъ пари, и безъ удоволствия и пакъ да бѫде ученъ и богатъ. Нѣма по-голѣмо богатство за човѣка отъ неговия животъ, Животътъ на човѣка и съ милиони не може да се откупи. Съвременнитѣ учени, философи и писатели учатъ хората, какъ по-лесно да прѣкаратъ живота си, какъ да придобиятъ по-голѣми богатства. Споредъ менъ задачата на ученитѣ и на философитѣ е да покажатъ на хората начинъ, какъ да живѣятъ правилно. Цѣльта на човѣшкия животъ не се заключава въ придобиване на богатства, защото богатството, паритѣ хората сами ги създадоха. Днесъ въ свѣта има около сто милиарда злато; ако речемъ да го раздѣлимъ на единъ милиардъ хора, на всѣки човѣкъ ще се падне по сто лева. Значи, всѣки човѣкъ има право само на сто лева, които сѫ резултатъ на труда на хората отъ миналитѣ поколѣния. Дойде нѣкой при мене, иска ми 2,000 лева на заемъ. Казвамъ: ти имашъ право само на сто лева, не повече. Отдѣ ще се взематъ останалитѣ пари, които ти искашъ? Ето защо, всички хора трѣбва да се впрегнатъ на работа, разумно да използуватъ живота и силитѣ, които Богъ имъ е далъ, за да иматъ придобивки, били тѣ материални или духовни. Казвате: нали оремъ, копаемъ, защо не сме богати? Казвамъ: не е достатъчно човѣкъ само да оре и да копае. Истински работникъ е този, които освѣнъ, че оре и копае, работи още и за напрѣдъка на цѣлото човѣчество. Благодарение на усилията и работата на духовнитѣ хора, отъ невидимия свѣтъ пристигатъ къмъ земята висши енергии и сили, които подържатъ цѣлия земенъ животъ. Когато майката се грижи и моли за дѣцата си, по този начинъ тя сваля отъ разумния и възвишенъ свѣтъ съотвѣтни енергии за своитѣ дѣца. Въ това отношение родителитѣ не трѣбва да се тревожатъ, какъ ще прѣкаратъ дѣцата имъ, но трѣбва да се молятъ, да мислятъ и да работятъ усилено за тѣхъ. Молитвитѣ на хората сѫ необходими за сваляне висши енергии отъ невидимия свѣтъ. Тѣзи енергии се използуватъ за развитието на цѣлото човѣчество. И ако съвременнитѣ хора страдатъ, причината за това е, че имъ липсва нѣщо, че не сѫ заели мѣстата, които Богъ имъ е опрѣдѣлилъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ е станалъ учитель, безъ да е опрѣдѣленъ за тази работа. Другъ е станалъ свещеникъ, безъ да е опрѣдѣленъ за тази работа. Трети е станалъ търговецъ, безъ да разбира нѣщо отъ търговията и т. н.

 

Христосъ казва: „Нѣма тайна, която да не се открие”. Казвате: какво ще стане съ насъ? Не е въпросъ, какво ще стане съ васъ, но какво трѣбва да се прави за въ бѫдеще. Съвременнитѣ хора съ дошли до безизходно положение, благодарение на своето голѣмо незадоволство. И който има, е недоволенъ, и който нѣма, е сѫщо недоволенъ. Всѣки умира недоволенъ отъ живота и казва: като отидемъ на онзи свѣтъ, тамъ може да ни е подобрѣ. За кой свѣтъ разбиратъ тѣ? Да се говори за блаженство на онзи свѣтъ, безъ да сте придобили това блаженство тукъ, това е една вътрѣшна самоизмама. Когато човѣкъ умира, той трѣбва да знае, защо умира и дѣ ще отиде слѣдъ смъртьта си. И ако има извѣстно вѣрую, той трѣбва да знае, какво съдържа това вѣрую въ себе си. И ако има нѣкакво изкуство, той трѣбва да знае, какво съдържа то въ себе си. Ние трѣбва да имаме положителна наука. За да напрѣдва човѣкъ, той трѣбва да слѣдва идеала на своята душа. Докато българката сама тъчеше платната си, въ нея имаше идеалъ; откакъ прѣстана сама да тъче платната си и започна да носи черни дрехи и нейниятъ идеалъ изчезна. Като наблюдавамъ дрехитѣ и цвѣтоветѣ на дрехитѣ, съ които съвременнитѣ хора се обличатъ, намирамъ, че тѣ не допринасятъ нищо хубаво. На нѣкои хора, напримѣръ, не е позволено да носятъ черни дрехи. На други не е позволено да носятъ червени дрехи. Всѣки трѣбва да знае, какви дрехи може да носи. Казвате, че има мода на дрехитѣ, възприета отъ Парижъ, и вие ще се обличате споредъ тази мода. Обаче, парижкатата мода не е мѣродавна и за природата. При сегашното развитие на човѣчеството, най-добрѣ е хората да се обличатъ съ дрехи, които иматъ меки, приятни цвѣтове, за да се смекчаватъ чувствата имъ. Цвѣтоветѣ на дрехитѣ трѣбва да бѫдатъ такива, че да задоволяватъ и самия човѣкъ. Мнозина носятъ връзки или дрехи съ ярки, неподходящи за тѣхъ цвѣтове, които се отразяватъ врѣдно върху тѣхната нервна система. Носятъ ли дрехи съ такива цвѣтове, отъ тѣзи хора не могатъ да излѣзатъ нито художници, нито музиканти, нито учени. Религиознитѣ хора се обличатъ съ черни дрехи, но работитѣ имъ не вървятъ добрѣ. Всѣки цвѣтъ има свое прѣдназначение, което ученитѣ хора знаятъ. Напримѣръ, зелениятъ цвѣтъ е материалистически; червениятъ цвѣтъ е активенъ, той е цвѣтъ повече на животнитѣ; портокалениятъ цвѣтъ е на крайния индивидуализъмъ. Единственитѣ цвѣтове, които съотвѣтствуватъ на сегашното развитие на хората сѫ ясно-синия и ясно-жълтия. И затова, когато човѣкъ се чувствува недоволенъ, нека обърне погледа си нагорѣ, къмъ небето. Синиятъ цвѣтъ на небето дѣйствува успокоително. Възприеме ли този цвѣтъ въ себе си, той ще се домогне до онѣзи вибрации, които носятъ въ себе си животъ. Тъй щото, азъ говоря за цвѣтоветѣ не само като носители на извѣстни вибрации, но и като носители на животъ. Синиятъ цвѣтъ внася въ човѣка Истината. Тя пъкъ тонира умоветѣ на хората и ги прави свободни. Законътъ на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги и дава просторъ на човѣшката воля. Истината дава тонъ на живота, Значи, между всички явления въ живота има неразривна връзка.

 

Казвамъ: вие трѣбва да изучавате всички съвременни науки, но трѣбва да знаете ролята на всѣка една отъ тѣхъ. Изпѣете ли една пѣсень, кажете ли една дума, правете всичко това съзнателно! Това подразбира да знаете ролята на тоноветѣ и думитѣ, съ които си служите. Често хората казватъ за нѣщо: възможно е, допустимо е, мога да го направя и т. н. Изговаряте ли тѣзи думи въ тѣхния общъ смисълъ, нищо нѣма да постигнете. Искате ли, напримѣръ, да направите думата „мога” мощна, прѣдъ нея трѣбва да поставите личното мѣстоимение „азъ”; иначе, буквата „м” въ думата мога означава смърть. Това значи, че всичко можете да направите, но слѣдъ като умрете. Казвамъ: ако като поетъ, като художникъ или като музикантъ, вие не сте могли да направите нѣщо, докато сте живѣли на земята, та като умрете ли ще направите? Не се лъжете въ това! Умрете ли, ще ви направятъ единъ паметникъ и нищо повече. Обаче, кажете ли „азъ мога”, вие ще опитате плодоветѣ на вашия трудъ. Вие не трѣбва да умирате, че тогава да дойдатъ хората и да кажатъ; Богъ да прости този човѣкъ. Поне едно благо ни остави! Ние благодаримъ за такива пожелания — Богъ да ни прости! Чуете ли да казватъ хората за васъ така, станете отъ гроба и кажете: не желая да ми пожелавате това нѣщо, но елате да седнемъ всички заедно, да си поговоримъ, да ви дамъ едно угощение, и Богъ да ни благослови всички! Получите ли Божието благословение, вие всички ще си попѣете и поговорите музикално.

 

И тъй, първото нѣщо, което трѣбва да имате прѣдъ видъ въ български езикъ, е да знаете значението на буквитѣ. Напримѣръ, буквата „и” е свързана съ ума; буквата „а” — съ сърдцето, а буквата „е” — съ волята. Ако си служите съ тия три звука при пѣнието, вие ще можете да се лѣкувате съ тѣхъ. Служете си съ буквата „и”, но не я поставяйте въ междуметието „ихъ”. Когато имате голѣмо неразположение, и дойде нѣкой при васъ, изпѣйте звука „и”, а слѣдъ това изговорете думата Истина. Значи, всѣка буква съдържа нѣщо тайно въ себе си. Това показва, че тайнитѣ работи въ нашия животъ трѣбва да се проучаватъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ талантливи, гениални, но талантитѣ, гениалностьта се обуславятъ отъ много нѣща. Ако човѣкъ има недѫзи и недостатъци, той не може да бѫде талантливъ, а още помалко гениаленъ. Талантливитѣ, както и гениалнитѣ хора нѣматъ никакви недостатъци, никакви недѫзи. Споредъ васъ, и талантливитѣ, и гениалнитѣ хора иматъ недостатъци и слабости. Не, талантливиятъ и гениалниятъ човѣкъ не трѣбва да иматъ никакви слабости. Талантливиятъ и гениалниятъ човѣкъ, за да бѫдатъ такива, всичкитѣ имъ органи и чувства трѣбва да сѫ добрѣ развити. Казвате за нѣкого, че е талантливъ човѣкъ, но има извѣстни слабости. Ако, наистина, този човѣкъ е талантливъ това разбира, че поне областьта, въ която той е развилъ своя талантъ, е свободна отъ всѣкакви слабости и недѫзи.

 

„Нѣма тайна, която да не се разкрие”.

 

За изяснение на тази мисъль, ще приведа нѣщо отъ живота на Мойсея. Мойсей бѣше ученъ човѣкъ; той разполагаше съ всичката тогавашна мѫдрость, но си позволи да убие единъ египтянинъ, за да има доброто мнѣние на народа си. Обаче, слѣдъ това той трѣбваше дълго време да изкупва своя грѣхъ. Той мислѣше, че неговото престѫпление е скрито, но не излѣзе така. Единъ день, когато двама евреи се биеха, Мойсей отиде да ги примири, но единъ отъ тѣхъ се обърна къмъ него съ думитѣ: „Какво мислишъ да правишъ, и насъ ли искашъ да убиешъ, като онзи египтянинъ?” Тогава Мойсей избѣга и отиде въ пустинята, дѣто прѣкара цѣли 40 години между овцитѣ, отъ които се учеше. Слѣдъ 40 години ангелъ Господенъ дойде при него и му каза: „Чухъ скърбитѣ и страданията на твоя народъ, затова ти ще отидешъ да ги освободишъ”. Мойсей бѣше смиренъ човѣкъ, затова каза на ангела: „Пратете нѣкой другъ вмѣсто менъ. Азъ съмъ негоденъ за тази работа”. — Не, ти ще отидешъ. Питамъ: вие пасли ли сте като Мойсея 40 години овцитѣ? Мойсей, такъвъ голѣмъ държавникъ, трѣбваше 40 години да прѣкара въ пустинята, да пасе овцитѣ. Едно липсваше на Мойсея, и той го научи отъ овцитѣ. Овцитѣ, които той пасе цѣли 40 години, прѣдставя израилския народъ. Чрѣзъ тѣхъ той опитваше душитѣ на всички евреи, които умираха въ Египетъ, защото се вселяваха въ овцитѣ.

 

Казвате: възможно ли е човѣкъ да влѣзе въ една овца! Питамъ: ако нѣкой човѣкъ влѣзе въ касата на единъ богаташъ да го обере, това не е ли по-срамно, отколкото душата на нѣкой човѣкъ да влѣзе въ една овца? Човѣкъ може да влѣзе въ овцата, а може и да излѣзе; като душа, той е свободенъ да постѫпва, както иска. Това не значи, че той остава завинаги свързанъ съ овцата. При това не мислете, че овцата и въ невидимия свѣтъ прѣдставя това, каквото и въ физическия. Въ невидимия свѣтъ овцитѣ живѣятъ колективно, и тамъ тѣ иматъ своя специална философия. Казвате: овцитѣ сѫ създадени, за да услужватъ на човѣка, като му даватъ вълна, месо и млѣко. Наистина, овцитѣ даватъ много нѣщо на човѣка, но за всичко това се държи точна смѣтка. Когато овцата срещне онзи, комуто е давала своята вълна, своето млѣко и месо, тя казва: Иване, време е вече ти да ми върнешъ това, което едно време ти дадохъ! Ако Иванъ не иска доброволно да върне това, което е взелъ отъ овцата, въ другъ животъ тѣ ще смѣнятъ мѣстата си: овцата ще дойде на неговото мѣсто, а той ще заеме мѣстото на овцата. — Възможно ли е да стане това? Питамъ: ако това ви се вижда невъзможно, какъ можа човѣкътъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, да стане прѣстѫпникъ? Какъ може ангелътъ, който живѣе на небето чистъ и светъ животъ, като слѣзе на земята, да стане змия и да изкуси първата жена въ рая? Ако единъ ангелъ може да стане змия, защо човѣкъ да на стане овца? По-низкитѣ форми въ живота показватъ, че нѣкога е станало деградиране съ нѣкои отъ възвишенитѣ сѫщества. Въ това отношение трѣбва да знаете, че ако човѣкъ не живѣе по законитѣ на Бога, той може да се деградира. Това не трѣбва да ви плаши, но трѣбва да знаете, че единствениятъ вѣченъ и вѣренъ законъ седи въ изпълнение волята Божия. Изпълнява ли човѣкъ волята Божия, той вижда, че всичко въ свѣта е красиво. Защо? — Защото свѣтътъ е създаденъ отъ Бога. Азъ бихъ предпочелъ да живѣя въ кѫщата на една овца, отколкото въ кѫщата на единъ богатъ, но престѫпенъ човѣкъ. Азъ съмъ живѣлъ между овцитѣ и зная, какво има въ тѣхъ. Тѣ иматъ отлично сърдце. Тамъ, дѣто има добро сърдце, не липсва и култура. Азъ бихъ желалъ хората да иматъ благородни сърдца като овцитѣ. Що се отнася до ума имъ, казвамъ: по умъ човѣкъ седи по-горѣ отъ овцата, но по сърдце овцата седи по горѣ отъ човѣка. Затова, именно, Христосъ казва: „Моитѣ овци” Значи, на съвременнитѣ хора липсва едно отъ качествата на овцитѣ, заради което тѣ трѣбва да живѣятъ между тѣхъ, да придобиятъ това качество.

 

И тъй, великата задача на живота седи въ разбиране великия Божественъ законъ. Разберете ли този законъ, вие ще се доберете до тази велика наука да познавате себе си, да знаете значението на вашитѣ външни и вѫтрѣшни органи, Знаете ли значението на вашитѣ органи, вие ще можете чрѣзъ тази наука да ги поставите въ пълна взаимна хармония. Знайте, че всички органи, които съставятъ нашето тѣло, отъ най-голѣми до най-малки, иматъ велико предназначение. Отъ тѣзи органи зависи нашето бѫдеще. Когато човѣкъ се обърне къмъ Бога, той трѣбва да измѣни състоянието на своитѣ вѫтрѣшни и външни органи, да внесе въ тѣхъ извѣстно подобрение; сѫщо така и въ своитѣ възгледи той трѣбва да внесе реформа, да стане съвършено новъ човѣкъ. Това значи да бѫде човѣкъ разуменъ. Велика е природата, и ние отвсѣкѫде можемъ да черпимъ знания. Запримѣръ, Библията, като книга е важна въ това отношение, че въ нея сѫ събрани опитноститѣ и знанията на хората отъ редъ поколѣния насамъ. Въ тази книга е изложенъ животъ и учението на Христа, макаръ и въ съкратена форма, но който има просвѣтенъ умъ и чисто сърдце, той може да се учи отъ всичко, което е изнесено тамъ. Просвѣтениятъ човѣкъ се учи отъ всичко; въ всички явления той намира непрѣривна връзка. По тази връзка той сѫди за онази цѣлокупность на живота, която се изразява въ цѣлата природа, въ цѣлия, козмосъ.

 

Христосъ казва: „Нѣма тайна, която да не се разкрие.” Това е само за разумния човѣкъ. Обаче, когато човѣкъ изгуби своето съзнание, както и пѫтя къмъ Бога, той ще се намѣри въ тайнитѣ на живота. Тайнитѣ нѣща сѫ само за глупавитѣ, а явнитѣ — за разумнитѣ хора. Тъй щото, искате ли да ви се разкриятъ тайнитѣ на живота, да придобиете стабилность, вие трѣбва да бѫдете ученици. Не се грижете да си осигурите мѣста за онзи свѣтъ. Мнозина казватъ: да се осигуримъ, да си купимъ мѣста, дѣто ще ни закопаятъ. Не се грижете за това. — Ама искаме да бѫдемъ близко до нашитѣ майки и бащи. Казвамъ: ако търсите вашитѣ майки и бащи, вашитѣ баби и дѣди по гробищата, вие се самоизлъгвате. Душитѣ на хората не оставатъ на земята. Арахангелъ Михаилъ има грижа за това; той ще опрѣдѣли мѣстото на всѣка душа. На васъ прѣдстои да се приготвите за този день, когато Арахангелъ Михаилъ ще дойде, ще похлопа на вратата ви и ще каже: излѣзте вие, културнитѣ хора, отъ своитѣ стари кѫщи!

 

Сега доброто сѣме, за което говори Христосъ въ прочетената глава, прѣдставя разумнитѣ хора, които разбиратъ Божия Законъ. Които не разбиратъ Божия Законъ, тѣ прѣдставятъ сѣмената, които сѫ паднали на пѫтя, на пѣсъчливата почва и между трънетѣ. Като знаете това, не се лъжете, че имате Божия Духъ въ себе си. Идването на Духа Божий въ човѣка прѣдставя продължителенъ процесъ на разширение и на придобиване на свѣтлина. Постоянна свѣтлина трѣбва да има човѣкъ! Той трѣбва да расте отъ слава въ слава, отъ свѣтлина въ свѣтлина и отъ доброта въ доброта. Нѣкой казва: азъ имамъ Божията Любовь. Въ тази любовь има градация. Започне ли човѣкъ да придобива Божията Любовь, той постепенно се разширява, докато събере всички хора въ себе си. Засега въ сърцата на хората нѣма мѣсто за всички. Не е достатъчно човѣкъ само да обича хората, но той трѣбва да бѫде въ връзка съ тѣхъ, както и съ ангелитѣ, да почувствува и тѣхната любовь и култура.

 

Казвате: еди-кои си хора сѫ заблудени. Какво значи заблуденъ човѣкъ? Заблудениятъ човѣкъ има на лицето си було. Обаче, хората, които наричатъ заблудени, нѣматъ никакво було. Тогава нека хората, които не минаватъ за заблудени, да кажатъ, отдѣ сѫ дошли на земята? Тѣ ще отговорятъ, че не знаятъ. Какъ да не знаятъ? Нали не сѫ заблудени? Слѣдователно, когато казвате, че нѣкои хора сѫ заблудени и се занимаватъ съ глупости, вие трѣбва точно да опредѣлите, въ какво седи тѣхното заблуждение и какви сѫ глупоститѣ, съ които тѣ се занимаватъ.

 

И тъй, ако всичко, което ви говоря, разглеждате въ букваленъ смисълъ, вие ще извадите отъ думитѣ ми нѣкаква крива философия; обаче, ако въ тѣхъ разберете законитѣ, които дѣйствуватъ въ разумната природа, тогава ще разберете и смисъла на цѣлокупния животъ. Човѣкъ трѣбва да учи! Дойдете ли до науката, знайте, че тамъ нищо даромъ не се дава. За да придобиете Божествената наука, отъ васъ се изискватъ голѣми и постоянни усилия.

 

Сега, впрегнете на работа вашия умъ, вашето сърдце и вашата воля, ако искате да се домогнете до тайнитѣ, които Богъ е вложилъ въ самата природа. Днесъ тайнитѣ на Царството Божие сѫ скрити отъ хората, но въ Божия планъ е предвидено да се разкриятъ само за готовитѣ души.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 13 мартъ, 1927 г. въ г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...