1927_03_06 Иди повикай мѫжа си!

[Ани]

"Праведният", Сила и живот, IX серия, т.3 (1927), Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 20.02.1927 г. до 27.03.1927 г. Издание 1930 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Иди повикай мѫжа си!

 

Казва ѝ Исусъ: „Иди повикай мѫжа си и ела тукъ“.

Иоана 4:16

 

Прочетената глава отъ евангелието на Иоана е една отъ важнитѣ глави. Въ нея Христосъ засѣга важни положения отъ живота. Ние виждаме, какъ Христосъ, като дошълъ до този кладенецъ, пожелалъ да пие вода, но не могълъ да си извади, понеже нѣмалъ вѫже. Затова, като видѣлъ, че жена самарянка идѣла да си налѣе вода, Той се обърналъ къмъ нея съ думитѣ: „Ще те помоля да ми направишъ една услуга, да ми дадешъ малко вода“. По този начинъ Христосъ влѣзълъ въ разговоръ съ тази жена. Той говорилъ за съврѣменнитѣ традиции, които сѫществували по това врѣме въ свѣта. Жената се зачудила, какъ така единъ евреинъ, единъ израилтянинъ се осмѣлява, споредъ тогавашнитѣ традиции, да говори съ жена и да иска отъ нея вода. Това положение е подобно на едно отъ положенията въ турския законъ, споредъ което се забранявало на всѣки турчинъ да иска и да пие вода отъ ханъмка. Осмѣли ли се нѣкой турчинъ да прѣстѫпи този законъ, съ това той може да създаде източенъ въпросъ. Традиции сѫ това! Днесъ никой човѣкъ не е свободенъ отъ традиции. По цѣлия свѣтъ, между всички народи сѫществуватъ редъ традиции. Всички стремежи на съврѣменното човѣчество се свеждатъ къмъ желанието имъ да се освободятъ отъ тия традиции и да постигнатъ съвършенство на своята душа. Връзкитѣ, които сѫществуватъ между съврѣменнитѣ хора, отъ които тѣ и до днесъ носятъ лоши послѣдствия, азъ наричамъ неразумни връзки. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ много обича да играе на игрището прѣдъ хората, да се показва за голѣмъ юнакъ, но случайно единъ день той пада, счупва крака си и дълго врѣме слѣдъ това носи лошитѣ послѣдствия на своето неразумно желание. И когато хората го питатъ, защо куца, той трѣбва да кажа: азъ куцамъ поради своитѣ стари традиции и желания, да се покажа прѣдъ свѣта голѣмъ юнакъ и добъръ борецъ.

 

Най напрѣдъ Христосъ засѣга въпроса за личнитѣ отношения между мѫже и жени. Даже и ученицитѣ на Христа, като видѣли Учителя си да се разговаря съ жена — самарянка, казали въ себе си: какъ е възможно нашиятъ Учитель да се разговаря съ жена и да излѣза отъ рамкитѣ на старитѣ традиции? Христосъ каза на тази жена: „Ако ми дадешъ да пия отъ водата на този изворъ, единъ день азъ ще ти дамъ отъ моята вода, отъ която, като пиешъ веднъжъ, никога нѣма да ожаднявашъ. Тази вода носи въ себе си Вѣчния Животъ“. Самарянката, като чула думитѣ на Христа, казала: „Дай ми тогава отъ тази вода, за да не ожаднявамъ никога и да не става нужда да дохождамъ повече на този изворъ“, Тя прибързала да поиска отъ тази вода, както всички хора бързатъ, когато искатъ материални блага. Запримѣръ, съврѣменнитѣ хора искатъ веднага да се въдвори Царството Божие на земята и за това се запитватъ: кой е причината, че Царството Божие не може още днесъ да се въдвори? Питамъ: какъ може да се въдвори миръ и любовь между съврѣменнитѣ хора? Какъ е възможно да се въдвори миръ и любовь между съврѣменнитѣ мѫже и жени при сегашнитѣ имъ разбирания за живота? Какъ може да се въдвори миръ и любовь между братя и сестри при сегашнитѣ имъ разбирания за живота? Какъ може да се въдвори миръ и любовь между учители и ученици при сегашнитѣ имъ разбирания за живота? Какъ може да се въдвори миръ и любовь между съврѣменнитѣ свещеници, проповѣдници, владици и тѣхнитѣ пасоми при сегашнитѣ имъ разбирания за живота? Какъ може да се въдвори миръ и любовь между съврѣменнитѣ управници и управляеми при сегашнитѣ имъ разбирания за живота? Традиции сѫ това! Всѣка държава има свои традиции. Отъ тия традиции много държави сѫ загинали. Традициитѣ прѣдставляватъ вѫтрѣшния консерватизъмъ на хората, който често ги спъва. Нѣкой казва: какъ е възможно азъ да взема мотика и да отида да копая нѣкое лозе, или да взема цигулка и да отида да свиря прѣдъ хората, да ги забавлявамъ, когато съмъ роденъ отъ родители съ високо произхождение? При това високо произхождение, азъ трѣбва да стана рентиеръ, да получавамъ пари, съ които често да ходя въ странство, да се разхождамъ съ автомобили, да посѣщавамъ театри, концерти и т. н. Споредъ мене, съврѣменнитѣ хора, намѣсто да се разхождатъ съ автомобили, тѣ разхождатъ автомобилитѣ си. Нѣкой казва: азъ се разхождамъ съ автомобилъ. Не, въ сѫщность ти разхождашъ автомобила, а не той тебе. Тъй щото, първо Христосъ засѣга материалнитѣ въпроси, личнитѣ отношения. Послѣ Той засѣга общественитѣ отношения и най-послѣ засѣга въпроса за вѫтрѣшнитѣ отношения и за вѫтрѣшнитѣ вѣрвания на хората.

 

Казва Му самарянката: „Господине, гледамъ, че си пророкъ и всичко знаешъ. Бащитѣ ни въ тази гора се покланяха, а вие казвате, че Ерусалимъ е мѣстото, дѣто трѣбва да се кланяме“. Казва ѝ Исусъ: „Жено, хвани ми вѣра, че иде часъ, когато нито въ тази гора, нито въ Ерусалимъ ще се поклоните на Отца“. Тукъ думата „гора, планина“ е употрѣбена въ символистически смисълъ. Подъ думата планина не се е разбирало това, което ние днесъ схващаме. Хората на миналото не сѫ били толкова глупави, да се кланятъ на планина. Подъ думата планина тѣ сѫ разбирали умнитѣ хора, а за умни хора тѣ сѫ считали своитѣ дѣди и прадѣди, на които сѫ се кланяли. Планината прѣдставлява материалната страна на въпроса. Ерусалимъ пъкъ прѣдставя мѣстото, отдѣто се разнася културата. Значи, тогавашнитѣ хора се кланяли на културата. И съврѣменнитѣ хора казватъ: ние, културнитѣ хора, трѣбва да признаваме науката, изкуствата, музиката и на тѣхъ да се покланяме. Христосъ казва на жената: „Споредъ вашитѣ вѣрвания, дѣйствително, вие трѣбва да се кланяли и на тази планина, както и въ Ерусалимъ, но иде врѣме и сега е, когато истинскитѣ покойници ще се поклонятъ Отцу съ Духъ и Истина“. Споредъ гръцката митология, старитѣ гърци се кланяли на планината, съ което тѣ символизирали юначеството, героизма. Ако съврѣменнитѣ хора разбираха дълбокия смисълъ на тази митология, тѣ биха разбрали, защо, именно, старитѣ гърци се кланяли на планината. Питамъ: нима апашътъ, който отива да обере касата на нѣкой банкеръ, не се моли прѣдъ нея? Той сѣда на колѣнѣ прѣдъ касата и започва да я човърка, да ѝ чете една, двѣ, три молитви, докато най-послѣ касата каже: хайде, като имашъ голѣмо постоянство, вземи си нѣщо отъ мене! Обаче, притежательтъ на касата не признава молитвитѣ на този апашъ и търси случай, да го улови и накаже. Христосъ казва на самарянката: „Бѫдещитѣ поклонници, които ще иматъ живата вѣра въ себе си, нѣма да се кланятъ нито на тази планина, нито въ Ерусалимъ, но ще се кланятъ на Отца съ Духъ и Истина“. Да се поклони човѣкъ съ Духъ и Истина, той трѣбва да знае, какво нѣщо прѣдставлява душата му. Това не значи, че като душа, той е нѣщо особено отъ другитѣ. Не, той трѣбва да познава душата си — нищо повече! Той трѣбва да знае и разбира въпроса за душата само за себе си, а не съ цѣль да доказва на хората, какво нѣщо въ сѫщность е душата. Какво нѣщо прѣдставлява той като душа, отъ това хората не се интересуватъ. Този въпросъ интересува самия него. Не е въпросътъ за душата вънъ отъ човѣка, но важенъ е въпросътъ, какво прѣдставлява човѣкъ въ свѣта, като проявяваща се душа. Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да знае за себе си, какво прѣдставлява той като духъ, и най-послѣ той трѣбва да знае, какво нѣщо е Богъ, безъ да се стреми да докаже това и на другитѣ хора. Знае ли човѣкъ тия три въпроса за себе си, той се намира вече въ правия пѫть. Познаванато на тия три важни въпроси съставлява великата бѫдеща култура, която може да съгражда, да поставя здрави основи въ живота на човѣка.

 

Нѣкой ще каже: докажете ни, че има душа и духъ. Азъ мога въ петь минути да ви докажа, сѫществуватъ ли душата и духътъ, или не, безъ да ви аргументирамъ или доказвамъ този въпросъ теоретически, както правятъ нѣкои отъ философитѣ, като Кантъ, Шопенхауеръ и т. н, Какъ ще направя това? — Ще извадя душата отъ тѣлото на нѣкого, и той веднага ще падне на земята. Слѣдъ това пакъ ще я върна назадъ. Послѣ ще го питамъ: какво видя? — Видѣхъ, че на земята лежеше човѣкъ, който напълно приличаше на мене. Какво ще кажешъ сега, сѫществува ли душа, или не? Отъ сѫщия човѣкъ азъ мога да извадя още двама и ще го питамъ: кой е този, който лежи на земята и не говори? Кой е този, който мисли, разсѫждава и говори и най-послѣ, кой е този, който свързва и двамата? Този, който лежи на земята и не може да говори, това е облѣклото, материята, въ която душата е облѣчена. Този, който мисли, разсѫждава и говори, това е самата душа, а този, който свързва и двамата, това е духътъ на човѣка. Ще кажете: щомъ е така, направете този опитъ, да го провѣримъ. Ако е въпросъ за фокуси, азъ мога да направя този опитъ въ петь минути, но не е работата тамъ. Ние не защищаваме никаква клауза, но разглеждаме въпроса по сѫщество. Всѣка душа трѣбва да се развива въ своята сѫщина, но това не значи, че тя трѣбва да придобива нѣща, които не сѫ вложени въ нея. Въ свѣта има погрѣшни схващания по много въпроси, но ученитѣ знаятъ, какъвъ е пѫтьтъ на човѣчеството. Тѣ знаятъ, че човѣкъ не може да придобие нищо ново, но трѣбва да развива вложеното въ своята душа и въ своя духъ. Човѣкъ нищо не придобива на земята, но развива вложеното въ него. Че е така, питамъ: може ли човѣкъ да занесе съ себе си спечеленото богатство въ онзи свѣтъ? Нѣкой човѣкъ може да е свършилъ и четири факултета, да е придобилъ много знания въ главата си, обаче, единъ день, когато тръгне за онзи свѣтъ, той нѣма да занесе съ себе си нищо отъ това знание. Ето защо, съврѣменнитѣ хора казватъ: когато човѣкъ умре, всичко се свършва съ него. Тѣ сѫ прави само въ това отношение, когато не признаватъ сѫществуването на душата. Българитѣ, като не могатъ да разрѣшатъ нѣкой въпросъ, употрѣбяватъ поговорката: „Чуждото нѣщо на връхъ Великъ-день се взима“. Да, взима се само това, което е взето на заемъ. Всѣко нѣщо, което сте взели на заемъ, е чуждо.

 

Сѫщото нѣщо може да се каже и за религията. Нѣкой казва: моитѣ баща и майка, моитѣ дѣдо и прадѣдо сѫ вѣрвали въ това и това, тѣ сѫ се кланяли на планината, затова и азъ ще вървя по тѣхния пѫть. Това значи да взимашъ вѣрвания на заемъ. Значи, щомъ неговитѣ отци се кланяли на тази гора, и той ще се кланя на нея. На този човѣкъ казвамъ: ти си самарянинъ. Другъ казва: азъ ще се кланямъ на тази църква. — Ти си евреинъ. Христосъ казва: „Който е дошълъ до новитѣ разбирания на живота, той нито на тази гора ще се кланя, т. е. нито на своитѣ отци, нито въ Ерусалимъ, т. е. нито на старитѣ религии и култури, но ще се кланя на Отца съ Духъ и Истина“. Дойде ли човѣкъ до послѣдното положение, да се кланя на Отца съ Духъ и Истина, споредъ Христа, той е човѣкъ съ пробудено съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свърхсъзнание. Пробудятъ ли се тия нѣща въ човѣка, той вече може да влиза въ връзка съ живата природа, т. е. съ външната страна на Бога. По този начинъ Духътъ, който живѣе въ него, ще принесе своето поклонение и служене на Бога. Подъ думата поклонение съврѣменнитѣ хора разбиратъ колѣничене на земята. Това не е поклонение. Много хора, като отиватъ на църква, кланятъ се, колѣничатъ на земята, съ което искатъ да прѣдставятъ, че сѫ истински християни и служатъ на Бога. Обаче, сѫщитѣ тия хора обиратъ бѣднитѣ вдовици, продаватъ и послѣдната имъ вещь. Като се върнатъ дома си, пакъ колѣничатъ прѣдъ Бога. Отидете ли при тѣхъ за нѣкаква услуга, още при първата дума ще ви продадатъ. Това не е никакво служене на Бога.

 

Христосъ каза на самарянката; „Иди и повикай мѫжа си!“ Защо ѝ каза така? Това показва, че мѫжътъ играе важна роль въ живота. Отговори жената и рече: „Нѣмамъ мѫжъ“. Каза ѝ Исусъ: „Право си казала, че нѣмашъ мѫжъ, защото петима мѫже си водила, и този, когото сега имашъ, не ти е мѫжъ.“ Петьтѣ мѫже показватъ, че тази жена е служила на своитѣ чувства. Прѣдъ хората и прѣдъ Бога тя не е имала единъ законенъ мѫжъ. Христосъ ѝ каза: „Това си право рекла“. Значи, Той намѣри въ тази жена една благородна чърта, че не лъже, но винаги говори Истината. Ако днесъ дойде Христосъ и се спре прѣдъ нѣкой изворъ, какво ще кажатъ хората, които посѣщаватъ този изворъ? Азъ зная, какво мислятъ религиознитѣ хора по този въпросъ. Тѣ мислятъ, че като дойде Христосъ на земята, най-първо трѣбва да излѣзатъ свещеницитѣ съ своитѣ корони и хоругви, съ пѣсни и музика, а послѣ останалитѣ хора. Слѣзе ли Христосъ на земята, кракътъ Му нѣма да стѫпи въ никой европейски градъ. Той ще срещне всички богати, всички поети, художници, музиканти, учени и ще ги попита, на кого сѫ служили досега. Слѣдъ това ще отиде при майкитѣ и при бащитѣ и ще ги попита, на кого сѫ служили досега. И тогава Христосъ ще каже: „Идете сега и повикайте вашитѣ мѫже, своитѣ възлюбени, на които сте дали сърцето си, тѣ да ви прѣпорѫчатъ. Отъ тѣхъ ще заключа, какви сте били въ живота си. Защо трѣбваше да дойде мѫжътъ на тази жена? — За да се произнесе за нея. Никой другъ, освѣнъ мѫжътъ, не може да познае жената. Нѣкой казва: дълбоко е женското сърце! Дѣйствително, дълбоко е женското сърце! Никой не може да го познае и измѣри, защото е голѣма неговата мѣрка. Само една мѣрка може да опрѣдѣли голѣмината на женското сърце. Коя е тази мѣрка? — Мѫжкото сърце. Само мѫжкото сърце може да прѣплава океана на женското сърце. Никакъвъ другъ корабъ не е въ състояние да прѣплава този океанъ. Само мѫжкото сърце е издържало на буритѣ и на вълнитѣ на този океанъ. Колкото бури и вълни да има въ този океанъ, мѫжкото сърце е въ състояние да го прѣплава, и то благодарение на женското сърце, което го пази. Слѣдователно, мѫжкото сърце е мѣрка за дълбочината на женското сърце. Чрѣзъ мѫжа се опрѣдѣля характера на женското сърце. Ако жената е сухичка, тя ще си избере малко пълничъкъ мѫжъ. Ако тя е пълничка, ще си избере малко деликатенъ, височъкъ мѫжъ. Ако чувствата на нѣкоя жена сѫ силно развити, тя трѣбва да си избере мѫжъ съ силно развитъ умъ. Законътъ за контраститѣ се проявява навсѣкѫдѣ въ живота.

 

Като говоря за отношенията между мѫже и жени, азъ разглеждамъ вѫтрѣшния смисълъ на тия отношения, а не повърхностнитѣ отношения. Нѣма смисълъ да се говори за повърхностни отношения, понеже тѣ не прѣдставляватъ здрави връзки. Природата признава само Божествени връзки, само Божествени отношения между мѫже и жени. Мѫжътъ и жената прѣдставляватъ души, които сѫ излѣзли отъ Бога. Освободете мѫжа отъ неговата форма, както и жената отъ нейната форма и наблюдавайте, какъ тѣ ще се обичатъ, като души. Слѣдователно, отъ гледището на висшата математика, като съберете тия двѣ души и ги слѣете въ една, тѣхната свѣтлина ще се увеличи два пѫти повече. Сѫщеврѣменно и топлината на тия души ще се увеличи два пѫти. При това, ние не говоримъ за топлина, която изгаря, но за топлина, която носи животъ въ себе си. Щомъ топлината и свѣтлината на тия души се увеличи два пѫти, едноврѣменно съ това ще се увеличи и тѣхната интелигентность, както и всички останали способности. Докато между душитѣ не става такова съчетание, бѫдещата култура нѣма да се създаде. За въ бѫдеще мѫжетѣ и женитѣ нѣма да се женятъ, но ще се съчетаватъ като души, ако искатъ да създадатъ ново поколѣние, което да бѫде носитель на нови идеали, на новъ животъ. Бѫдещитѣ хора трѣбва да станатъ носители на възвишенъ, Божественъ идеалъ. Любовьта не се изразява само въ близость между хората, нито само въ хващане на рѫцѣ, или само въ гледане въ очитѣ. Да гледашъ човѣка право въ очитѣ, това подразбира да гледашъ прѣзъ прозорцитѣ въ неговата освѣтлена стая.

 

Христосъ казва: „Иди и повикай мѫжа си и ела тукъ“. Питамъ: какъ ще познаете мѫжетѣ? Едно врѣме, когато Богъ създаде Адама, той имаще мѫжка форма. Богъ бѣше Учитель на Адама и му прѣподаваше уроци по всички прѣдмети. Адамъ бѣше отличенъ геологъ. И до сега има запазени цѣли глави написани отъ него по геология. Адамъ бѣше отличенъ астрономъ и отличенъ естественикъ, отъ него има написани по нѣколко глави върху тия прѣдмети. Адамъ бѣше и добъръ градинарь. Съврѣменнитѣ градинари би трѣбвало да се поклонятъ на Адама за неговитѣ знания и опитности по градинарство. Сѫщеврѣменно Адамъ бѣше и отличенъ астрологъ. Той знаеше влиянието на слънцето и на планетитѣ върху човѣка, както и отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ. Питамъ: знаятъ ли съврѣменнитѣ астрономъ и астролози причинитѣ за поставянето на планетитѣ въ извѣстни съотношения и дистанции една къмъ друга? Запримѣръ, защо, когато Сатурнъ и Марсъ дойдатъ въ извѣстно съотношение съ земята, всѣкога на земята наставатъ голѣми пертурбации? Мнозина считатъ тия нѣща за суевѣрия, но казвамъ: нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не вѣрва въ суевѣрията. Не мислете, че суевѣрията почиватъ на нѣкакви илюзии. Не, въ суевѣрията има извѣстна доза истина. Мнозина се смѣятъ на хората, които вѣрватъ въ урокитѣ и ги отричатъ. Казвамъ: има уроки въ свѣта. На какво се дължатъ тѣ? Азъ ще ви обясня, на какво се дължатъ урокитѣ. Запримѣръ, като ви погледне нѣкой човѣкъ, вие започвате да се чувствувате неразположенъ, заболява ви глава. Мнозина казватъ, че това се дължи на уроки. Има хора, които, като погледнатъ нѣкой биволъ, или нѣкоя крава, тѣ веднага заболяватъ и умиратъ. Причината на това се дължи на силния погледъ, който този човѣкъ е отправилъ къмъ васъ, или къмъ даденото животно. Силниятъ погледъ пъкъ се дължи на електричеството, което излиза отъ лицето. или отъ очитѣ на този човѣкъ. Това електричество се отправя къмъ васъ, и ако не можете да го асимилирате, то ще произведе у васъ извѣстна дисхармония, която ще се отрази върху организма ви. Има баби, които знаятъ да лѣкуватъ урочасали хора по много простъ начинъ. Тѣ взиматъ едно здраво яйце, чукнатъ го въ челото на бивола, или на урочасалия човѣкъ, и той въ скоро врѣме се окопитва. Яйцето лѣкува, като поглъща излишната енергия, която се е натрупала въ организма на човѣка, и по този начинъ той се освобождава отъ своето болезнено състояние. Нѣкой казва: щомъ е така, и азъ мога да лѣкувамъ урочасали хора. Не, всѣка баба не може да лѣкува; само тази баба лѣкува, която е добъръ проводникъ на това електричество. Значи, нейниятъ организъмъ трѣбва да издържа на влиянията, които се отдѣлятъ отъ болния. Сѫщото може да се каже и за лѣкаритѣ. Много лѣкари лѣкуватъ болни, но малцина иматъ добри резултати при лѣкуването. Малко хора сѫ родени за лѣкари. Истинскиятъ лѣкарь трѣбва да прѣдставлява срѣда, прѣзъ която болестьта може да излѣзе навънъ. Лѣкарьтъ трѣбва да вземе нѣщо отъ болния. Сѫщеврѣменно той трѣбва да даде нѣщо на болния. Една болна жена пристѫпи до Христа и си казваше: „Ако се допра само до дрехата Му, ще оздравѣя“. Защо оздравѣ тази жена? — Защото отъ дрехата на Христа излѣзе сила, която я излѣкува. Много отъ съврѣменнитѣ лѣкари не могатъ да иматъ резултатъ понеже не даватъ нищо отъ себе си. Въ всѣка работа човѣкъ трѣбва да вземе нѣщо и да даде нѣщо.

 

Питамъ: на какво се дължатъ неуспѣхитѣ на съврѣменнитѣ хора?—На тѣхната немарливость въ изпълнение на своитѣ обязаности и задължения къмъ Първата Причина. Въ това отношение и Адамъ бѣше немарливъ. Той се прѣдставяше прѣдъ Бога коректенъ, изпълнителенъ, но въ сѫщность не гледаше добрѣ работитѣ си, бѣше малко мързеливъ, нехаенъ. Той криеше отъ Бога нѣщо. Като отиде Богъ при Адама и видѣ, че работитѣ му не вървятъ добрѣ, Адамъ каза: Господи, самъ не мога да върша добрѣ работитѣ си. Да бѣхъ ималъ поне една другарка, съ нея заедно бихме могли добрѣ да уредимъ живота си. Господъ му отговори: щомъ е въпросътъ за другарка, която да ти помага, това е лесна работа. Тогава Богъ го приспа и отъ реброто му извади жената, която бѣше скрита въ него. Адамъ, като видѣ жена си, своята другарка, веднага се засмѣ и зарадва, както момъкътъ се радва, като види нѣкоя красива мома. Азъ често съмъ наблюдавалъ, какъвъ ефектъ произвежда момата, или жената върху мѫжетѣ. Срѣщамъ единъ момъкъ, който нѣма петь пари въ джоба си и го наблюдавамъ, какъ, като види нѣкоя мома, веднага се засмива, зарадва се, като че е получилъ нѣкакво богатство. И наистина, богатство е момата. Момъкътъ казва: докато имамъ тази мома, всичко мога да направя въ свѣта. Така мислѣше и Адамъ, но не издържа изпита си. Въ райската градина той бѣше поставенъ на изпитъ. Богъ му бѣше казалъ: другарката, която ти давамъ, пази като зеницата на очитѣ си! Никога не я оставяй сама, защото изгубишъ ли я отъ очитѣ си, повече не можешъ да я върнешъ. Обаче, този день, именно, когато Ева бѣше излъгана отъ змията, Адамъ се занимаваше съ своитѣ материални работи и не можа да придружи Ева, да се разходи заедно съ нея. Ева излѣзе сама на разходка, добрѣ облѣчена, съ бѣла рокля, прѣпасана съ хубавъ коланъ, добрѣ вчесана, съ прѣдадена коса, съ червени устнички, подобно на съврѣменнитѣ модерни жени. Въ Библията се казва, че Ева била гола. Друго нѣщо се разбира подъ думата голъ човѣкъ. Въ сѫщность и Адамъ, и Ева сѫ били хубаво облечѣни. Красавица била Ева! Въ това врѣме Адамъ, който билъ заетъ съ своитѣ материални работи, си казвалъ: Какво страшно може да има въ райската градина, та да не може Ева да остане сама? Може ли тукъ да дойде нѣкакъвъ дяволъ, да я изкуси? Щомъ е въ рая, тя е въ безопасно мѣсто. Обаче, тъкмо този день дошли единъ духъ отъ Сатурна и единъ отъ Марса, заедно съ които влѣзълъ и дяволътъ. Лошото съчетание, което имало между Сатурнъ и Марсъ били причина да изгуби Адамъ своята другарка, която и до днесъ още не може да намѣри. И до сега още хората се питатъ, иматъ ли душа, или нѣматъ. Казвамъ: благодарете, че Ева бѣше сърцето, а не душата на Адама. Богъ направи Ева отъ сърцето на Адама, а не отъ неговата душа.

 

Казва ѝ Исусъ: „Иди повикай мѫжа си и дойди тукъ!“ Този стихъ се отнася до единъ вѫтрѣшенъ принципъ въ живота. Дойде ли човѣкъ до положението на истински религиозенъ той ще се обърне къмъ благородното, къмъ възвишеното и мощното въ себе си, което опрѣдѣля неговия характеръ. Когато човѣкъ иска да намѣри Истината, той трѣбва да се обърне къмъ душата си, Това не подразбира, че душата е нѣщо материално, но човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ нея за да събуди дѣятелностьта на своя организъмъ. За да стане  това, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ вѫтрѣшенъ материаленъ обектъ. Какъвъ може бѫде обектътъ, който събужда дѣятелностьта на човѣка? Науката, изкуствата, музиката не могатъ да бѫдатъ този обектъ, тѣ сѫ само врѣменни занятия за човѣка. Питамъ тогава: коя е единствената сериозна работа въ свѣта? Единствената сериозна работа въ свѣта е Любовьта, да люби човѣкъ. Любовьта е първата и найсериозна работа за човѣка. Както съврѣменнитѣ хора любятъ, това ние наричаме занятие. Рече ли човѣкъ да заработи съ Любовьта, като велика, мощна сила, неговата душа и духъ се събуждатъ, и той влиза вече въ връзка и съ физическия, и съ духовния, и съ Божествения свѣтъ. Само по този начинъ човѣкъ може да разбере отношенията, които сѫществуватъ между тия свѣтове, както и смисъла на цѣлокупния животъ. Обаче, за да се домогне той до тѣзи работи, отъ него се изисква да направи връзка съ Бога. Има ли тази връзка, той ще може вече да люби правилно и да намѣри красивитѣ съчетания въ цѣлокупния животъ. Въ живота на всеки човѣкъ има само десеть възможности, да започне той съ Любовьта. Всѣка година има само една възможность да работи съ Любовьта. И на всѣки десеть години има пакъ само по една възможность да работи съ Любовьта. Всичкото останало врѣме на човѣка е опрѣдѣлено само за занимание.

 

Нѣкой казва: какво нѣщо е Любовьта? Започнете ли да любите, очитѣ ви се отварятъ, и вие виждате, какво нѣщо е животътъ и неговата красота. Човѣкътъ на Любовьта не може да се смущава отъ разни ДУМИ, отъ казано-речено. Човѣкътъ на Любовьта минава за най-богатъ, за най-силенъ прѣдъ всички хора. Той не е богатъ като ония милионери които въ нѣколко години могатъ да разпилѣятъ своето богатство. Човѣкътъ на Любовьта е отъ онѣзи богати, които разполагатъ съ своята магическа прѫчица навсѣкѫдѣ. Съврѣменната наука дава възможность на човѣка да си служи съ магическата прѫчица. Тя признава това изкуство. Казвамъ: магията е достояние само на любещия човѣкъ. Нѣкои раздѣлятъ магията на черна и на бѣла. Споредъ мене и едната, и другата магия сѫ полезни, но и двѣтѣ трѣбва да се употрѣбяватъ съ любовь. Не се ли употрѣбяватъ съ любовь, тѣ нѣматъ добри резултати. Всѣка магия, която е употрѣбена безъ любовь, въ края на краищата е свършвала съ фалиментъ; при това тя е разрушавала живота не само на единъ човѣкъ, но и живота на цѣлъ народъ. Ако нѣкой магъ става причина за разрушението на цѣли общества и народи, неговата магия, въ заключение, се напълно провалява, Когато резултатитѣ на магията сѫ врѣдни, това показва, че тя си служи съ разрушителнитѣ сили на природата.

 

Казвамъ: не мислете, че свѣтътъ, въ който живѣемъ, е безопасенъ. Въ природата има извѣстно количество недиференцирана материя и сили, които трѣбва да се трансформиратъ, да се облагородятъ и така да се впрегнатъ въ работа. Много учени, като не подозиратъ това нѣщо, бутатъ съ прѫчицата си, дѣто трѣбва и не трѣбва, и въ резултатъ на това ставатъ експлозии въ ретортитѣ имъ; вслѣдствие на тѣзи експлозии и тѣ, и ретортитѣ имъ, и цѣлата наука хвръкватъ въ въздуха. Казвате за нѣкои: учени хора сѫ тия! Прѣди всичко бѫдещитѣ учени хора трѣбва да работятъ съ Любовьта. Нѣкой казва: сърцето ми гори отъ любовь. Въ любовьта на човѣка трѣбва да взиматъ участие и съзнанието, и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието, както и неговитѣ умъ и сърце, а сѫщо така и неговитѣ душа и духъ. Взиматъ ли тия нѣща участие въ любовьта му, вие имате прѣдъ себе си истински човѣкъ. Слѣдователно, ако писательтъ е проникнатъ отъ тази любовь, като топне перото си въ мастилото, той ще напише нѣщо велико и красиво.

 

Казва ѝ Исусъ: „Иди и повикай мѫжа си и дойди тукъ!“ Апостолъ Павелъ казва: „Азъ ви сгодихъ за единъ мѫжъ.“ За кого говори той? — За Христа. Ако подъ думата мѫжъ разбирате Христа, тогава какъ ще разберете тази мисъль въ нейната дълбочина? Вие трѣбва да разбирате възвишеното и благородното, което апостолъ Павелъ е внесълъ въ тѣзи думи. Разбирате ли смисъла на тия думи, тѣ сѫ въ сила да повдигнатъ душата на човѣка. Кой човѣкъ не е пѫдѣлъ Христа, когато Той е дохождалъ при него? Щомъ дойде Христосъ при васъ, вие веднага започвате да Му разправяте своитѣ дертове и недобори: дъщеря ви или синъ ви били невнимателни къмъ васъ, или жена ви била лоша, или че нѣмате кѫща, нѣмате нови обуща, нѣмате срѣдства да се прѣпитавате и редъ подобни въпроси. Въ резултатъ на тия оплаквания, Христосъ ще ви погледне, ще ви изслуша внимателно и ще отиде на друго мѣсто, да види, тамъ какъ ще Го посрещнатъ. Тогава вие оставате сами, недоволни отъ себе си, и тръгвате да търсите Христа. Тукъ Го търсите, тамъ Го търсите, но никѫдѣ не Го намирате. Днесъ всички хора търсятъ Христа, искатъ Той да имъ се яви. Всѣки е подалъ своето заявление до Него: единъ иска пари, другъ иска хлѣбъ, трети иска кѫща, всички чакатъ отговоръ на своитѣ заявления. Какъ мислите, толко години сѫ необходими, за да разгледа Христосъ заявленията на всички хора? Хиляди и милиони заявления сѫ подадени до Него. Нѣкой поетъ казва: азъ подадохъ заявление до Христа, искамъ да ми се отговори. Казвамъ: не единъ, но хиляди поети сѫ подали заявления до Христа. Хиляди поети, музиканти и художници сѫ подали заявление до Христа, искатъ нѣщо отъ Него и чакатъ да имъ се отговори. До сега най-малко милиардъ и половина хора сѫ подали заявления до Христа, и всѣко заявление тежи половинъ грамъ. Питамъ: колко вагона сѫ необходими, за да се натоварятъ всички тия заявления? Колко ученици на Христа сѫ необходими, за да прѣгледатъ тия заявления? И най-послѣ, колко врѣме е необходимо на Христа, за да тури резолюция на тия заявления? Обаче, този въпросъ не може да се разрѣши по механически начинъ. Ако се разрѣши механически, това е частично разрѣшение. Благото, на което се радва човѣкъ, сѫщеврѣменно е благо и за цѣлия му организъмъ, както и за всѣка отдѣлна клѣтка отъ общия организъмъ. На това основание въ свѣта сѫществува една велика Божествена душа, въ която се съдържатъ всички останали души. Ние сме свързани съ тая душа, и нашего благо зависи отъ нейното благо.

 

И тъй, отъ всички хора се изискватъ поне малки усилия, за да направятъ микроскопически опити въ това направление, чрѣзъ които да провѣрятъ всичко, което имъ се говори. Знанията не могатъ да се доказватъ само съ думи, но за това се изискватъ и опити. При това, за да се направи единъ сполучливъ опитъ, изискватъ се наймалко десеть години. Нѣкой казва: можемъ и за малко врѣме да направимъ нѣкой опитъ. Казвамъ: искате ли набързо да правите опити, ще знаете, че резултатитѣ на тия опити ще бѫдатъ посрѣдствени. Речете ли да направите единъ сѫщественъ опитъ, да се разговаряте, напримѣръ, съ единъ житель отъ невидимия свѣтъ, вие трѣбва да употрѣбите най-малко десеть години, както и Христосъ употрѣби извѣстно врѣме, докато извика своитѣ ученици, да се разговаря съ тѣхъ разумно. Искате ли да влѣзете въ връзка съ вашитѣ заминали майка или баща, вие можете да направите слѣдния опитъ. Влѣзте въ стаята си, затворете добрѣ прозорцитѣ, за да не влиза отвънъ вѣтъръ, или нѣкакъвъ шумъ, който да прѣчи на опита, и концентрирайте силно мисъльта си къмъ майка си, напримѣръ, като си прѣдставите една отъ нейнитѣ добри чърти и така почакайте около 15 — 20 минути. Като мине това врѣме, вие ще усѣтите една лека, приятна хладина около васъ, която се приближава къмъ лицето ви и ви милва. Това е майка ви, която не е въ сила да ви проговори, но може само да ви помилва. По този начинъ тя ви запитва: синко, защо ме викашъ?

 

„Повикай мѫжа си и дойди тукъ!“ Кой е този мѫжъ, за когото Христосъ каза на жената да го повика? Единъ обикновенъ мѫжъ ли бѣше той? Съ тѣзи думи Христосъ искаше да обърне внимание на самарянката въ това, че тя трѣбва да повика само онзи, който я обича. По този начинъ Христосъ обръща внимание и на хората да не се самозаблуждаватъ, да мислятъ, че единъ обикновенъ човѣкъ може да ги обича. Мислятъ ли хората така, тѣ пропадатъ въ изпититѣ си. Който изгуби добритѣ условия въ живота, той пропада. Днесъ и поети, и художници, и музиканти, и учени, и свещенници, и проповѣдници, всички пропадатъ. Защо? — Защото тѣ не апелиратъ къмъ Онзи, Който истински ги обича. Всѣки човѣкъ трѣбва да има една душа, която да го обича съ цѣлото си естество, т. е. съ своето съзнание, съ своето самосъзнание, съ своето подсъзнание, съ своето свръхсъзнание. Има ли човѣкъ такава душа, всички Божествени блага ще дойдатъ чрѣзъ нея. Тази душа, именно, прѣдставлява канала, чрѣзъ който се прѣнасятъ благата отъ невидимия свѣтъ за душата, която живѣе на земята. Човѣкъ не може да възприеме Божията Любовь и Божиитѣ блага отдѣто и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начинъ, какъ да постѫпваме съ всички останали души. Не е лесно да обичате човѣка. Онзи, когото обичате, той трѣбва да има нужда отъ васъ, а вие трѣбва въ подробности да разбирате неговата душа, както и всички нейни нужди. Този човѣкъ може да страда отъ нѣкаква болесть, или да го мѫчи нѣкакво съмнѣние, но щомъ вие го обичате, ще извадите тѣзи тръне отъ плътьта му, и слѣдъ това ще му покажете пѫтя, по който трѣбва да върви, за да се подигне. Всичко това трѣбва да направите по такъвъ начинъ, че той да вижда въ вашето лице истински приятель, който желае неговото добро и повдигане.

 

Често вие имате добри желания, хубави и вдъхновени мисли и чувства, но ги отхвърляте отъ себе си и казвате: това сѫ празни работи, илюзии на живота. Казвамъ: има, наистина, илюзии въ живота, но тѣзи илюзии нѣкога почиватъ на здрава основа. Запримѣръ, извѣстна илюзия може да се основава на закони на тѣлото, които вие трѣбва да знаете. За сега тѣлото е необходимость за насъ, но за въ бѫдеще може да не прѣдставлява такава необходимость и да можемъ и безъ тѣло. Или пъкъ най-малкото за въ бѫдеще нашето тѣло може да прѣмине прѣзъ голѣмо развитие. Запримѣръ, въ миналото си човѣкъ е прѣминавалъ прѣзъ разни форми, но когато е научилъ и придобилъ това, което всѣка форма съдържа въ себе си, той ги е напущалъ една слѣдъ друга, докато най-послѣ се явилъ въ формата, въ която днесъ го виждаме. Той е миналъ прѣзъ формата на паякъ, и като е научилъ изкуството да преде, напусналъ и тази форма. Послѣ е миналъ прѣзъ формата на риба, и като научилъ изкуството да плава, напусналъ и тази форма. Слѣдъ това е миналъ прѣзъ формата на птица, и като научилъ изкуството да хвърка, напусналъ и тази форма. И най-послѣ той е миналъ прѣзъ формата на млѣкопитаеще, но като видѣлъ, че и тази форма не отговаря напълно на неговото умствено развитие, напусналъ и нея, явилъ се въ формата на човѣкъ. Коя е сѫществената причина, поради която човѣкъ се е изправилъ на два крака? Центърътъ на тежестьта въ животнитѣ е отзадъ на главата, вслѣдствие на което тѣ ходятъ на четири крака, а гръбнакътъ имъ заема успоредно положение съ диаметъра на земята. Обаче, у човѣка центърътъ на тежестьта е въ прѣдната часть на главата, вслѣдствие на което той ходи изправенъ, на два крака. Изправянето на човѣка е въ връзка съ перпендикулярното движение на ония сили, които идатъ отъ центъра на земята къмъ центъра на слънцето. Щомъ човѣкъ е влѣзълъ въ хармония съ тия сили, той се е изправилъ на два крака. Животнитѣ пъкъ, които не сѫ могли да дойдатъ въ хармония съ тия сили на природата, и до днесъ сѫ останали въ положението, въ което ги намираме, да ходятъ на четири крака.

 

Когато се говори за духовния свѣтъ, той прѣдставлява нѣщо подобно на физическия. И духовниятъ свѣтъ е материаленъ, както и физическиятъ. Както въ физическия свѣтъ се борави съ математика и съ геометрия, по сѫщия начинъ и въ духовния свѣтъ се борави съ духовна математика и съ духовна геометрия. Слѣдователно, една физическа линия може да прѣсича една духовна, и една духовна линия може да прѣсича една физическа. Една духовна плоскость може да направи разрѣзъ на една физическа и обратно: една физическа плоскость може да направи разрѣзъ на една духовна. Едно духовно тѣло може да прѣсича едно физическо и обратно: едно физическо тѣло може да прѣсича едно духовно. Питамъ: какъ ще разберете тия нѣща? Тѣ сѫ отвлѣчени въпроси. За да разберете тѣзи въпроси, вие трѣбва да вземете въ съображение всички духовни плоскости, както и всички физически плоскости.

 

Казвамъ: всички тия нѣща показватъ, че има връзка между материалнитѣ и духовнитѣ явления въ живота. Запримѣръ, всички звѣзди не само че свѣтятъ, но тѣ иматъ още и извѣстно духовно влияние върху човѣка. Ако погледнете земята съ окото на ясновидеца, вие ще видите, че тя е свързана съ безброй нишки, като балонъ. Чрѣзъ тѣзи конци тя е свързана съ цѣлата вселена. По тия конци, именно, идватъ къмъ замята грамадни енергии. Нѣкой казва: не зная защо, но еди-коя си планета силно ми влияе. — Разбира се, че ще ти влияе, ти си се закачилъ за нея, като съ конецъ. Кой човѣкъ, ако би се закачилъ на електрическата жица, по която тече токъ, не би изпиталъ неговото влияние? Казвате: какво отъ това, че нѣкой човѣкъ се е закачилъ на такава жица? Нѣма нищо отъ това, че сте се закачили на тази жица, но започне ли по нея да прѣминава електрическата енергия, тя ще ви жегне силно. Тогава ще видите, какво става съ васъ. Ако се закачите на единъ отъ концитѣ на Марса, вие веднага ще станете войнствени и ще кажете: днесъ ще воювамъ! Дѣ и съ кого ще воювате? Най-напрѣдъ ще покажете силата и юначеството си у дома си, а послѣ и вънъ отъ дома си. Цѣла година наредъ вие ще бѫдете все войнствени. Ако се закачите на единъ отъ концитѣ на Сатурна, вие ще кажете: отъ сега нататъкъ не вѣрвамъ въ нищо! Човѣкъ не трѣбва да бѫде толкова глупавъ, да вѣрва на хората. Казвамъ: ти си се закачилъ на една отъ нишкитѣ на Сатурна, затова вече не вѣрвашъ въ нищо. Отдѣ дойде у тебе това недовѣрие? Досега вѣрваше на всички хора, считаше ги ангели, а изведнъжъ се разочарова въ тѣхъ. Ако вие бѣхте знаели, по какъвъ начинъ да бутнете нишкитѣ на Сатурна, щѣхте да произведете въ себе си велика хармония, като че излиза отъ струнитѣ на нѣкоя арфа. Понеже не сте знаели, вие създадохте голѣмъ дисонансъ въ своя животъ. Това не е наука. Който иска де слѣдва духовната наука, той трѣбва съзнателно да работи.

 

Мнозина се произнасятъ за нѣкои хора, че сѫ като стари баби, които само се лутатъ натукъ — натамъ. Не, тѣзи хора не могатъ да се считатъ за стари баби. Стари хора сѫ само ония, които занасятъ на гробищата. Или пъкъ ще кажатъ за нѣкои, че сѫ голѣми философи. Ние виждаме тия голѣми философи по гробищата, дѣто черепитѣ имъ празни, изкуфѣли се търкалятъ съ години. За трети пъкъ ще кажатъ, че сѫ много вѣрващи хора. И на тия хора черепитѣ имъ се търкалятъ по гробищата. Щомъ България има толкова философи, толкова религиозни и свети хора, защо не извика отъ невидимия свѣтъ нѣкой отъ своитѣ светии, да ѝ дадатъ съвѣтъ, какво да прави въ тия трудни условия, въ които е попаднала? Ще кажете, че светиитѣ не трѣбва да се занимаватъ съ вашитѣ работи. Питамъ: защо светиитѣ не трѣбва да се занимаватъ съ тия работи? Светиитѣ, именно, трѣбва да се занимаватъ съ работитѣ на хората, но хората не искатъ да мислятъ по тѣзи въпроси и казватъ: дълго врѣме ще мине, докато разумниятъ животъ дойде на земята. Не, дошло е вече врѣме за разуменъ животъ, за пълно разбиране на Божиитѣ закони, за да се избави човѣчеството отъ страданията, които напълно го разяждатъ. Страданията на сегашното човѣчество мязатъ на живеница, която разяжда, както тѣлото, така и душата на човѣка.

 

Всички съврѣменни хора се намиратъ на кръстопѫть, отъ който трѣбва да се избавятъ. Токущо започнете да четете нѣкоя книга, и при васъ дойде единъ критикъ, който ви казва: какво сте се зачели? Хвърлете тази книга настрана, тя нищо не струва! Едва сте се запознали съ извѣстно вѣрую, намѣрили сте по нѣкакъвъ начинъ Бога, при васъ дойде нѣкой ученъ, който ви казва: напусни това вѣрую! Смисълътъ на живота не се крие въ него. Влѣзете въ православна църква, и веднага идватъ да ви кажатъ: вие трѣбва да се прѣкръстите, да се помолите на Бога, за да се считате членъ на тази църква. Отидете послѣ въ протестантската църква, и веднага ви казватъ: вие трѣбва да прочетете Евангелието, да научите нѣколко стиха, да научите нѣколко пѣсни и тогава да се запишете за членъ на тази църква. Добрѣ е всичко това, но питамъ: какво означаватъ тритѣ пръста, които взиматъ участие въ кръстенето? Палецътъ показва, че разумното начало въ човѣка трѣбва да вземе участие въ служене на Бога. Впрегнете ли палеца на работа, разумното въ човѣка човѣка се събужда. Съ втория пръстъ се събужда сърцето на човѣка, а съ третия пръстъ се събужда Божественото, което трѣбва да се постави за основа на цѣлия животъ. Разбере ли човѣкъ кръстенето по този начинъ, само тогава то има смисълъ; иначе, колкото и да се кръсти човѣкъ, нищо не се постига. Не е въпросътъ да се кръсти човѣкъ вечерь при освѣтление, той трѣбва да се кръсти на тъмно и отъ тритѣ му пръста да излиза пламъкъ, свѣтлина. Ако отъ палеца на човѣка излиза бѣла свѣтлина, отъ показалеца — жълта и отъ срѣдния пръстъ — розова, това кръстене има смисълъ. Вие кръстили ли сте се по този начинъ? Виждали ли сте отъ пръститѣ ви да излизатъ тѣзи три вида свѣтлина? Нѣкой казва: ти не се кръстишъ. Казвамъ: дали се кръстя, или не, ела да провѣришъ. Взимамъ този човѣкъ съ себе си въ една бурна, тъмна нощь и го водя на планината. Като се качимъ на нѣкое високо мѣсто, азъ поставямъ тритѣ си пръста на челото, прѣкръствамъ се, и той вижда отъ пръститѣ ми да излиза хубава, ясна свѣтлина. Излиза ли свѣтлина отъ пръститѣ ми, азъ се кръстя; не излиза ли свѣтлина отъ пръститѣ ми, азъ не се кръстя. Излиза ли свѣтлина отъ пръститѣ ми, тогава и азъ се кръстя, и сърцето ми се кръсти, и умътъ ми се кръсти, и душата ми се кръсти, а най-послѣ и духътъ ми се кръсти. Щомъ всичко въ менъ се кръсти, и хората наоколо ми започватъ да се кръстятъ. Тогава и цѣлата ми кѫща ще бѫде отворена: всички хора, които влизатъ вѫтрѣ, ще се кръстятъ и ще излизатъ съ разположение. И ако такъвъ човѣкъ отиде при касата на нѣкой праведенъ, отъ касата му ще започнатъ да излизатъ свѣтлини, и тя ще каже: хайде, и азъ ще се прѣкръстя заедно съ тебе. Нѣкой казва: да брѫкна ли въ касата ти? Ако отъ твоитѣ пръсти излизатъ три вида свѣтлина, брѫкни тогава; не излиза ли отъ пръститѣ ти тази свѣтлина, не бъркай. Ако отъ твоитѣ пръсти излиза тази свѣтлина, тогава можешъ да влѣзешъ въ кѫщата ми и да си вземешъ, каквото ти трѣбва. Не излиза ли тази свѣтлина, нищо не взимай. Тази е положителната философия на живота.

 

„Иди повикай мѫжа си и дойди тукъ!“ Кой е този мѫжъ? — Той е Божествениятъ човѣкъ, първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде. За всѣки човѣкъ трѣбва да дойде единъ мѫжъ. Въ съврѣменната религия наричатъ това състояние раждане отъ Духа. Нѣма по-велико, по-красиво състояние отъ него. Докато Божествената душа и Божествениятъ духъ не дойдатъ у човѣка, той се намира въ положението на животно, въ мракъ и тъмнина. Каквото започне този човѣкъ, въ нищо не успѣва. Дойдатъ ли Божествениятъ духъ и Божествената душа въ човѣка, той се намира въ вѣчна свѣтлина, и каквато работа започне, всичко му върви напрѣдъ.

 

Като разгледате прочетената глава отъ Евангелието на Иоана, ще видите, че въ единъ отъ стиховетѣ се казва: „Иде часъ и скоро е, когато истинскитѣ поклонници ще се кланятъ въ Духъ и Истина“. Тукъ се говори за духъ и за душа. Казвамъ: имате ли душа и духъ, вие не трѣбва да търсите никакви външни доказателства за духа и за душата си, Христосъ е доказалъ това нѣщо, но хората не вѣрватъ. Днесъ тѣ вѣрватъ повече на другитѣ, отколкото на своя умъ, на своето сърце, на своята душа или на своя духъ. Трѣбва ли да подържаме нѣща, които въ дѣйствителность не сѫществуватъ, когато Богъ е вложилъ Истината въ самия човѣкъ? Ние не говоримъ за нереални нѣща, понеже тѣ, сами по себе си, сѫ изключени отъ живота. Всѣко нѣщо, за което говоримъ, е реално. Слѣдователно, душата и духътъ, за които говоримъ, сѫ реални величини. Домогне ли се човѣкъ до реалностьта на нѣщата, той става мощенъ, великъ, щастливъ човѣкъ, и каквото започне, всичко се нарежда добрѣ. И когато душата на човѣка проникне въ нѣкого, той го познава вече. Нѣкой казва: азъ познавамъ хората по очитѣ. Какъ познавате хората по очитѣ? Въ сѫщностъ хората се познаватъ по добродѣтелитѣ си. Всѣка добродѣтель има свой опрѣдѣленъ цвѣтъ, както и свой опрѣдѣленъ тонъ. Когато минавамъ покрай нѣкой добъръ човѣкъ, отъ него излиза приятна, хармонична музика. Една вечерь минавахъ съ единъ свой приятель покрай едно село и всрѣдъ селото, надъ една отъ кѫщитѣ, видѣхъ приятна, мека, синя свѣтлина, която се издигаше горѣ къмъ небето. Обръщамъ внимание на приятеля си къмъ тази свѣтлина и го питамъ: знаешъ ли, каква е тази свѣтлина? Тя показва, че въ този домъ, надъ който се намира свѣтлината, живѣе единъ добъръ човѣкъ, който въ това врѣме се моли на Бога, и молитвата му се приема. Приятельтъ ми поглежда къмъ небето, и той вижда тази свѣтлина. Никѫдѣ другадѣ по небето не се виждаше такава свѣтлина. Обаче, не всѣки човѣкъ вижда тази свѣтлина.

 

Слѣдователно, всѣка добродѣтель има свой специфиченъ тонъ и цвѣтъ. Отъ добрия човѣкъ излиза приятна музика, хубава пѣсень, която напомня звуци отъ нѣкаква нѣжна арфа. Цѣла симфония се чува отъ добритѣ хора. Добриятъ човѣкъ мяза на арфа, струнитѣ на която сѫ нагласени по такъвъ начинъ, щото само отъ докосването на въздуха до тѣхъ, се чуватъ нѣжни, приятни звуци. Добритѣ хора се наричатъ свирещи арфи, отъ които, при най-малкото докосване, чувате да се разнася Божествено дихание. При това, отъ добритѣ хора се отдѣля особенъ ароматъ, отдалечъ още се усѣща нѣкакво благоухание. Има добри хора по свѣта, които наричатъ светии.

 

И слѣдъ всичко това, ще дойде нѣкой и ще каже: докажи, че има душа! Да доказвамъ този въпросъ, това е дѣтински методъ. Ние доказвахме нѣщата по самарянски, доказвахме ги по еврейски, а сега ще ги доказваме споредъ новото учение, въ Духъ и Истина. Дойде ли нѣкой да му доказвамъ, дали сѫществува душа, или не, ще му кажа: братко, ела при менъ, азъ веднага ще ти докажа този въпросъ. Какъ? Ще извадя душата ти, а ще оставя духовното ти тѣло въ срѣдата, да се разговаряте. Ще повѣрвашъ ли, ако видишъ това? — Ще повѣрвамъ. Щомъ се върнешъ отново въ тѣлото си, ти ще мязатъ на новородено дѣте, освободено отъ всички болки и страдания, отъ всички противорѣчия и недоразумения, и отъ тебе ще излиза благоухание, като отъ светия. Обаче, за да дойде човѣкъ до това състояние, изисква се най-малко десетгодишенъ усиленъ трудъ, единъ животъ чистъ и светъ, свободенъ, пъленъ съ непрѣстанна молитва. Десеть години непрѣривно човѣкъ трѣбва да се моли, и като си ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка съ Бога и започне да работи споредъ законитѣ на Любовьта. Това азъ наричамъ здрава, положителна наука — наука на опититѣ. Азъ не ви залъгвамъ, но ви говоря за наука, която днесъ вече започва да се открива, и на млади, и на стари. Придобиете ли тази наука, животътъ вече има смисълъ и въ най-малкитѣ си прояви.

 

Като ви говоря тия нѣща, мнозина мислятъ, че тѣ сѫ невъзможни, като приказкитѣ отъ 1001 нощь. Запримѣръ, азъ често се разговарямъ съ мухитѣ, и ако ви разкажа, какво говоря съ тѣхъ, и това ще ви се види отъ приказкитѣ на 1001 нощь. Нѣкоя муха кацне на рѣката ми, напримѣръ, и започва да се докарва, като нѣкоя мома, която очаква своя любимъ. Азъ я погледна и намирамъ, че е облѣчена, като модерна дама. Ако нѣма нѣкакъвъ интересъ, тя започва да хапе. Има ли интересъ, тя започва да се глади съ хобота си и да се докарва. Питамъ я: какво правишъ? — Стѫпихъ на едно хубаво мѣсто и сега искамъ да се порадвамъ на Божия свѣтъ. Като ви казвамъ, че азъ се разговарямъ съ мухитѣ, това ви се вижда чудно, но ако ви кажа, че мухата може да се влюби въ нѣкой слонъ, ще ме повѣрвате ли? Защо да не вѣрвате? Когато нѣкоя муха кацне на гърба на единъ слонъ, и той я разнася цѣлия день отъ едно мѣсто на друго, това не прѣдставлява ли истински приятелски отношения? Слонътъ ѝ казва: ти можешъ да седишъ на гърба ми, колкото искашъ, а пъкъ азъ мога да нося не само тебе, но и цѣлия ти родъ. Както виждате, слонътъ обича тази муха. По-нататъкъ азъ продължавамъ разговора си съ мухата. Питамъ я: искашъ ли нѣщо? Тя пъкъ се докарва. Взимамъ тогава на една прѫчица малко медъ и го давамъ на мухата. Тя се зарадва, хапне си малко и се усмихне. Като си хапне добрѣ, казвамъ ѝ: хайде, сега, иди си дома и носи много здраве отъ онзи, който ти даде угощение. Тя си поправи тоалета, докара се отново и си хвръкне. Какъ мислите, това илюзия ли е или дѣйствителенъ фактъ? Азъ съмъ правилъ редъ опити съ мухитѣ и съмъ дошълъ до постижения, успѣвалъ съмъ да събудя съзнанието на нѣкоя отъ тѣхъ и да влѣза въ разговоръ съ нея. Наистина, мухата не може да бѫде тъй умна и съзнателна, като човѣка, но споредъ степеньта на нейното развитие, споредъ малката ѝ главица, и тя може да се пробуди и да влѣзе въ връзка съ по-възвишени отъ нея сѫщества. Слѣдъ това азъ започвамъ да я милвамъ леко по крилцата, и тя се оставя, не бѣга. Съзнае ли, обаче, какво мисля да правя съ нея, тя е готова да бѣга.

 

Въ сѫщото положение може да изпадне и човѣкъ по отношение на нѣкое висше, напреднало въ развитието си сѫщество. Кацнете ли на рѫката на нѣкое възвишено, разумно и по-напреднало отъ васъ сѫщество, по сѫщия начинъ и то ще ви помилва, ще ви даде малко медецъ, и между васъ ще се създаде връзка, ще се завърже приятелство. Слѣдъ това туй сѫщество ще ви каже: хайде, носете си сега много здраве! Може ли да се обиждате отъ това? Всѣки день се правятъ такива опити. Като наблюдавамъ малката мушица, намирамъ, че нейната любовь е безкористна. Тя не вижда моя образъ, но се разхожда по кожата ми, слѣди, какво излиза оттамъ, прави си тоалета и най-послѣ хвръква доволна и разположена. Това, именно, е красивото и приятното въ живота.

 

И тъй, всѣки отъ васъ трѣбва да пази хубавото и красивото въ своята душа, защото само чрѣзъ нея той има възможность да се развива. Само по този начинъ вие ще можете да използувате благата, които Богъ ви е далъ. Като се говори за новото, не е въпросъ хората да се критикуватъ, да отхвърлятъ една или друга философска и религиозна системи. Нека всичко старо остане, но нека се приеме и новото, което сега иде въ свѣта. Ако е въпросъ за критики, хората и до днесъ страдатъ отъ тѣхъ. Добрѣ е човѣкъ да критикува, но на сто погрѣшки той трѣбва да вижда само една. На сто погрѣшки трѣбва да се чуватъ хиляда добри думи. Въ Писанието се казва, че Любовьта не вижда погрѣшкитѣ. Който обича, той не вижда погрѣшкитѣ. Богъ, въ своята безпрѣдѣлна Любовь, не вижда погрѣшкитѣ на хората. Той вижда само добритѣ имъ страни и всѣкога ги подтиква напрѣдъ и само напрѣдъ. Да върви напрѣдъ, това е вѫтрѣшниятъ копнежъ на човѣшката душа.

 

Сега на всички, които присѫтствувате тукъ, казвамъ: идете да повикате вашия мѫжъ и за слѣдния пѫть дойдете тукъ !

 

 

Бесѣда  отъ  Учителя,  държана  на  6  мартъ,  1927  г.

 

въ  г.  София.

[Ани]

Иди повикай мѫжа си!

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

Казва й Исусъ: „Иди повикай мѫжа си и ела тукъ”. Иоана 4:16

 

Прочетената глава отъ евангелието на Иоана е една отъ важнитѣ глави. Въ нея Христосъ засѣга важни положения отъ живота. Ние виждаме, какъ Христосъ, като дошълъ до този кладенецъ, пожелалъ да пие вода, но не могълъ да си извади, понеже нѣмалъ вѫже. Затова, като видѣлъ, че жена самарянка идела да си налѣе вода, Той се обърналъ къмъ нея съ думитѣ: „Ще те помоля да ми направишъ една услуга, да ми дадешъ малко вода”. По този начинъ Христосъ влѣзълъ въ разговоръ съ тази жена. Той говорилъ за съвременнитѣ традиции, които сѫществували по това време въ свѣта. Жената се зачудила, какъ така единъ евреинъ, единъ израилтянинъ се осмѣлява, споредъ тогавашнитѣ традиции, да говори съ жена и да иска отъ нея вода. Това положение е подобно на едно отъ положенията въ турския законъ, споредъ което се забранявало на всѣки турчинъ да иска и да пие вода отъ ханъмка. Осмѣли ли се нѣкой турчинъ да прѣстѫпи този законъ, съ това той може да създаде източенъ въпросъ. Традиции сѫ това! Днесъ никой човѣкъ не е свободенъ отъ традиции. По цѣлия свѣтъ, между всички народи сѫществуватъ редъ традиции. Всички стремежи на съвременното човѣчество се свеждатъ къмъ желанието имъ да се освободятъ отъ тия традиции и да постигнатъ съвършенство на своята душа. Връзкитѣ, които сѫществуватъ между съвременнитѣ хора, отъ които тѣ и до днесъ носятъ лоши послѣдствия, азъ наричамъ неразумни връзки. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ много обича да играе на игрището прѣдъ хората, да се показва за голѣмъ юнакъ, но случайно единъ день той пада, счупва крака си и дълго време слѣдъ това носи лошитѣ послѣдствия на своето неразумно желание. И когато хората го питатъ, защо куца, той трѣбва да кажа: азъ куцамъ поради своитѣ стари традиции и желания, да се покажа прѣдъ свѣта голѣмъ юнакъ и добъръ борецъ.

 

Най напрѣдъ Христосъ засѣга въпроса за личнитѣ отношения между мѫже и жени. Даже и ученицитѣ на Христа, като видѣли Учителя си да се разговаря съ жена — самарянка, казали въ себе си: какъ е възможно нашиятъ Учитель да се разговаря съ жена и да излѣза отъ рамкитѣ на старитѣ традиции? Христосъ каза на тази жена: „Ако ми дадешъ да пия отъ водата на този изворъ, единъ день азъ ще ти дамъ отъ моята вода, отъ която, като пиешъ веднъжъ, никога нѣма да ожаднявашъ. Тази вода носи въ себе си Вѣчния Животъ”. Самарянката, като чула думитѣ на Христа, казала: „Дай ми тогава отъ тази вода, за да не ожаднявамъ никога и да не става нужда да дохождамъ повече на този изворъ”. Тя прибързала да поиска отъ тази вода, както всички хора бързатъ, когато искатъ материални блага. Запримѣръ, съвременнитѣ хора искатъ веднага да се въдвори Царството Божие на земята и за това се запитватъ: кой е причината, че Царството Божие не може още днесъ да се въдвори? Питамъ: какъ може да се въдвори миръ и любовь между съвременнитѣ хора? Какъ е възможно да се въдвори миръ и любовь между съвременнитѣ мѫже и жени при сегашнитѣ имъ разбирания за живота? Какъ може да се въдвори миръ и любовь между братя и сестри при сегашнитѣ имъ разбирания за живота? Какъ може да се въдвори миръ и любовь между учители и ученици при сегашнитѣ имъ разбирания за живота? Какъ може да се въдвори миръ и любовь между съвременнитѣ свещеници, проповѣдници, владици и тѣхнитѣ пасоми при сегашнитѣ имъ разбирания за живота? Какъ може да се въдвори миръ и любовь между съвременнитѣ управници и управляеми при сегашнитѣ имъ разбирания за живота? Традиции сѫ това! Всѣка държава има свои традиции. Отъ тия традиции много държави сѫ загинали. Традициитѣ прѣдставляватъ вѫтрѣшния консерватизъмъ на хората, който често ги спъва. Нѣкой казва: какъ е възможно азъ да взема мотика и да отида да копая нѣкое лозе, или да взема цигулка и да отида да свиря прѣдъ хората, да ги забавлявамъ, когато съмъ роденъ отъ родители съ високо произхождение? При това високо произхождение, азъ трѣбва да стана рентиеръ, да получавамъ пари, съ които често да ходя въ странство, да се разхождамъ съ автомобили, да посещавамъ театри, концерти и т. н. Споредъ мене, съвременнитѣ хора, намѣсто да се разхождатъ съ автомобили, тѣ разхождатъ автомобилитѣ си. Нѣкой казва: азъ се разхождамъ съ автомобилъ. Не, въ сѫщность ти разхождашъ автомобила, а не той тебе. Тъй щото, първо Христосъ засѣга материалнитѣ въпроси, личнитѣ отношения. Послѣ Той засѣга общественитѣ отношения и най-послѣ засѣга въпроса за вѫтрѣшнитѣ отношения и за вѫтрѣшнитѣ вѣрвания на хората.

 

Казва Му самарянката: „Господине, гледамъ, че си пророкъ и всичко знаешъ. Бащитѣ ни въ тази гора се покланяха, а вие казвате, че Ерусалимъ е мѣстото, дѣто трѣбва да се кланяме”. Казва й Исусъ: „Жено, хвани ми вѣра, че иде часъ, когато нито въ тази гора, нито въ Ерусалимъ ще се поклоните на Отца”. Тукъ думата „гора, планина” е употрѣбена въ символистически смисълъ. Подъ думата планина не се е разбирало това, което ние днесъ схващаме. Хората на миналото не сѫ били толкова глупави, да се кланятъ на планина. Подъ думата планина тѣ сѫ разбирали умнитѣ хора, а за умни хора тѣ сѫ считали своитѣ дѣди и прадѣди, на които сѫ се кланяли. Планината прѣдставлява материалната страна на въпроса. Ерусалимъ пъкъ прѣдставя мѣстото, отдѣто се разнася културата. Значи, тогавашнитѣ хора се кланяли на културата. И съвременнитѣ хора казватъ: ние, културнитѣ хора, трѣбва да признаваме науката, изкуствата, музиката и на тѣхъ да се покланяме. Христосъ казва на жената: „Споредъ вашитѣ вѣрвания, дѣйствително, вие трѣбва да се кланяли и на тази планина, както и въ Ерусалимъ, но иде време и сега е, когато истинскитѣ покойници ще се поклонятъ Отцу съ Духъ и Истина”. Споредъ гръцката митология, старитѣ гърци се кланяли на планината, съ което тѣ символизирали юначеството, героизма. Ако съвременнитѣ хора разбираха дълбокия смисълъ на тази митология, тѣ биха разбрали, защо, именно, старитѣ гърци се кланяли на планината. Питамъ: нима апашътъ, който отива да обере касата на нѣкой банкеръ, не се моли прѣдъ нея? Той сѣда на колѣне прѣдъ касата и започва да я човърка, да й чете една, двѣ, три молитви, докато най-послѣ касата каже: хайде, като имашъ голѣмо постоянство, вземи си нѣщо отъ мене! Обаче, притежательтъ на касата не признава молитвитѣ на този апашъ и търси случай, да го улови и накаже. Христосъ казва на самарянката: „Бѫдещитѣ поклонници, които ще иматъ живата вѣра въ себе си, нѣма да се кланятъ нито на тази планина, нито въ Ерусалимъ, но ще се кланятъ на Отца съ Духъ и Истина”. Да се поклони човѣкъ съ Духъ и Истина, той трѣбва да знае, какво нѣщо прѣдставлява душата му. Това не значи, че като душа, той е нѣщо особено отъ другитѣ. Не, той трѣбва да познава душата си — нищо повече! Той трѣбва да знае и разбира въпроса за душата само за себе си, а не съ цѣль да доказва на хората, какво нѣщо въ сѫщность е душата. Какво нѣщо прѣдставлява той като душа, отъ това хората не се интересуватъ. Този въпросъ интересува самия него. Не е въпросътъ за душата вънъ отъ човѣка, но важенъ е въпросътъ, какво прѣдставлява човѣкъ въ свѣта, като проявяваща се душа. Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да знае за себе си, какво прѣдставлява той като духъ, и най-послѣ той трѣбва да знае, какво нѣщо е Богъ, безъ да се стреми да докаже това и на другитѣ хора. Знае ли човѣкъ тия три въпроса за себе си, той се намира вече въ правия пѫть. Познаването на тия три важни въпроси съставлява великата бѫдеща култура, която може да съгражда, да поставя здрави основи въ живота на човѣка.

 

Нѣкой ще каже: докажете ни, че има душа и духъ. Азъ мога въ петь минути да ви докажа, сѫществуватъ ли душата и духътъ, или не, безъ да ви аргументирамъ или доказвамъ този въпросъ теоретически, както правятъ нѣкои отъ философитѣ, като Кантъ, Шопенхауеръ и т. н, Какъ ще направя това? — Ще извадя душата отъ тѣлото на нѣкого, и той веднага ще падне на земята. Слѣдъ това пакъ ще я върна назадъ. Послѣ ще го питамъ: какво видя? — Видѣхъ, че на земята лежеше човѣкъ, който напълно приличаше на мене. Какво ще кажешъ сега, сѫществува ли душа, или не? Отъ сѫщия човѣкъ азъ мога да извадя още двама и ще го питамъ: кой е този, който лежи на земята и не говори? Кой е този, който мисли, разсѫждава и говори и най-послѣ, кой е този, който свързва и двамата? Този, който лежи на земята и не може да говори, това е облѣклото, материята, въ която душата е облѣчена. Този, който мисли, разсѫждава и говори, това е самата душа, а този, който свързва и двамата, това е духътъ на човѣка. Ще кажете: щомъ е така, направете този опитъ, да го провѣримъ. Ако е въпросъ за фокуси, азъ мога да направя този опитъ въ петь минути, но не е работата тамъ. Ние не защищаваме никаква клауза, но разглеждаме въпроса по сѫщество. Всѣка душа трѣбва да се развива въ своята сѫщина, но това не значи, че тя трѣбва да придобива нѣща, които не сѫ вложени въ нея. Въ свѣта има погрѣшни схващания по много въпроси, но ученитѣ знаятъ, какъвъ е пѫтьтъ на човѣчеството. Тѣ знаятъ, че човѣкъ не може да придобие нищо ново, но трѣбва да развива вложеното въ своята душа и въ своя духъ. Човѣкъ нищо не придобива на земята, но развива вложеното въ него. Че е така, питамъ: може ли човѣкъ да занесе съ себе си спечеленото богатство въ онзи свѣтъ? Нѣкой човѣкъ може да е свършилъ и четири факултета, да е придобилъ много знания въ главата си, обаче, единъ день, когато тръгне за онзи свѣтъ, той нѣма да занесе съ себе си нищо отъ това знание. Ето защо, съвременнитѣ хора казватъ: когато човѣкъ умре, всичко се свършва съ него. Тѣ сѫ прави само въ това отношение, когато не признаватъ сѫществуването на душата. Българитѣ, като не могатъ да разрѣшатъ нѣкой въпросъ, употрѣбяватъ поговорката: „Чуждото нѣщо на връхъ Великъ-день се взима”. Да, взима се само това, което е взето на заемъ. Всѣко нѣщо, което сте взели на заемъ, е чуждо.

 

Сѫщото нѣщо може да се каже и за религията. Нѣкой казва: моитѣ баща и майка, моитѣ дѣдо и прадѣдо сѫ вѣрвали въ това и това, тѣ сѫ се кланяли на планината, затова и азъ ще вървя по тѣхния пѫть. Това значи да взимашъ вѣрвания на заемъ. Значи, щомъ неговитѣ отци се кланяли на тази гора, и той ще се кланя на нея. На този човѣкъ казвамъ: ти си самарянинъ. Другъ казва: азъ ще се кланямъ на тази църква. — Ти си евреинъ. Христосъ казва: „Който е дошълъ до новитѣ разбирания на живота, той нито на тази гора ще се кланя, т. е. нито на своитѣ отци, нито въ Ерусалимъ, т. е. нито на старитѣ религии и култури, но ще се кланя на Отца съ Духъ и Истина”. Дойде ли човѣкъ до послѣдното положение, да се кланя на Отца съ Духъ и Истина, споредъ Христа, той е човѣкъ съ пробудено съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свърхсъзнание. Пробудятъ ли се тия нѣща въ човѣка, той вече може да влиза въ връзка съ живата природа, т. е. съ външната страна на Бога. По този начинъ Духътъ, който живѣе въ него, ще принесе своето поклонение и служене на Бога. Подъ думата поклонение съвременнитѣ хора разбиратъ колѣничене на земята. Това не е поклонение. Много хора, като отиватъ на църква, кланятъ се, колѣничатъ на земята, съ което искатъ да прѣдставятъ, че сѫ истински християни и служатъ на Бога. Обаче, сѫщитѣ тия хора обиратъ бѣднитѣ вдовици, продаватъ и послѣдната имъ вещь. Като се върнатъ дома си, пакъ колѣничатъ прѣдъ Бога. Отидете ли при тѣхъ за нѣкаква услуга, още при първата дума ще ви продадатъ. Това не е никакво служене на Бога.

 

Христосъ каза на самарянката; „Иди и повикай мѫжа си!4 Защо й каза така? Това показва, че мѫжътъ играе важна роль въ живота. Отговори жената и рече: „Нѣмамъ мѫжъ”. Каза ѝ Исусъ: „Право си казала, че нѣмашъ мѫжъ, защото петима мѫже си водила, и този, когото сега имашъ, не ти е мѫжъ.” Петьтѣ мѫже показватъ, че тази жена е служила на своитѣ чувства. Прѣдъ хората и прѣдъ Бога тя не е имала единъ законенъ мѫжъ. Христосъ й каза: „Това си право рекла”. Значи, Той намѣри въ тази жена една благородна черта, че не лъже, но винаги говори Истината. Ако днесъ дойде Христосъ и се спре прѣдъ нѣкой изворъ, какво ще кажатъ хората, които посещаватъ този изворъ? Азъ зная, какво мислятъ религиознитѣ хора по този въпросъ. Тѣ мислятъ, че като дойде Христосъ на земята, най-първо трѣбва да излѣзатъ свещеницитѣ съ своитѣ корони и хоругви, съ пѣсни и музика, а послѣ останалитѣ хора. Слезе ли Христосъ на земята, кракътъ Му нѣма да стѫпи въ никой европейски градъ. Той ще срещне всички богати, всички поети, художници, музиканти, учени и ще ги попита, на кого сѫ служили досега. Слѣдъ това ще отиде при майкитѣ и при бащитѣ и ще ги попита, на кого сѫ служили досега. И тогава Христосъ ще каже: „Идете сега и повикайте вашитѣ мѫже, своитѣ възлюбени, на които сте дали сърдцето си, тѣ да ви прѣпорѫчатъ. Отъ тѣхъ ще заключа, какви сте били въ живота си. Защо трѣбваше да дойде мѫжътъ на тази жена? — За да се произнесе за нея. Никой другъ, освѣнъ мѫжътъ, не може да познае жената. Нѣкой казва: дълбоко е женското сърдце! Дѣйствително, дълбоко е женското сърдце! Никой не може да го познае и измѣри, защото е голѣма неговата мѣрка. Само една мѣрка може да опрѣдѣли голѣмината на женското сърдце. Коя е тази мѣрка? — Мѫжкото сърдце. Само мѫжкото сърдце може да преплава океана на женското сърдце. Никакъвъ другъ корабъ не е въ състояние да преплава този океанъ. Само мѫжкото сърдце е издържало на буритѣ и на вълнитѣ на този океанъ. Колкото бури и вълни да има въ този океанъ, мѫжкото сърдце е въ състояние да го преплава, и то благодарение на женското сърдце, което го пази. Слѣдователно, мѫжкото сърдце е мѣрка за дълбочината на женското сърдце. Чрѣзъ мѫжа се опрѣдѣля характера на женското сърдце. Ако жената е сухичка, тя ще си избере малко пълничъкъ мѫжъ. Ако тя е пълничка, ще си избере малко деликатенъ, височъкъ мѫжъ. Ако чувствата на нѣкоя жена сѫ силно развити, тя трѣбва да си избере мѫжъ съ силно развитъ умъ. Законътъ за контраститѣ се проявява навсѣкѫде въ живота.

 

Като говоря за отношенията между мѫже и жени, азъ разглеждамъ вѫтрѣшния смисълъ на тия отношения, а не повърхностнитѣ отношения. Нѣма смисълъ да се говори за повърхностни отношения, понеже тѣ не прѣдставляватъ здрави връзки. Природата признава само Божествени връзки, само Божествени отношения между мѫже и жени. Мѫжътъ и жената прѣдставляватъ души, които сѫ излѣзли отъ Бога. Освободете мѫжа отъ неговата форма, както и жената отъ нейната форма и наблюдавайте, какъ тѣ ще се обичатъ, като души. Слѣдователно, отъ гледището на висшата математика, като съберете тия двѣ души и ги слѣете въ една, тѣхната свѣтлина ще се увеличи два пѫти повече. Сѫщевременно и топлината на тия души ще се увеличи два пѫти. При това, ние не говоримъ за топлина, която изгаря, но за топлина, която носи животъ въ себе си. Щомъ топлината и свѣтлината на тия души се увеличи два пѫти, едновременно съ това ще се увеличи и тѣхната интелигентность, както и всички останали способности. Докато между душитѣ не става такова съчетание, бѫдещата култура нѣма да се създаде. За въ бѫдеще мѫжетѣ и женитѣ нѣма да се женятъ, но ще се съчетаватъ като души, ако искатъ да създадатъ ново поколѣние, което да бѫде носитель на нови идеали, на новъ животъ. Бѫдещитѣ хора трѣбва да станатъ носители на възвишенъ, Божественъ идеалъ. Любовьта не се изразява само въ близость между хората, нито само въ хващане на рѫцѣ, или само въ гледане въ очитѣ. Да гледашъ човѣка право въ очитѣ, това подразбира да гледашъ прѣзъ прозорцитѣ въ неговата осветлена стая.

 

Христосъ казва: „Иди и повикай мѫжа си и ела тукъ”. Питамъ: какъ ще познаете мѫжетѣ? Едно време, когато Богъ създаде Адама, той имаше мѫжка форма. Богъ бѣше Учитель на Адама и му прѣподаваше уроци по всички прѣдмети. Адамъ бѣше отличенъ геологъ. И до сега има запазени цѣли глави написани отъ него по геология. Адамъ бѣше отличенъ астрономъ и отличенъ естественикъ, отъ него има написани по нѣколко глави върху тия прѣдмети. Адамъ бѣше и добъръ градинарь. Съвременнитѣ градинари би трѣбвало да се поклонятъ на Адама за неговитѣ знания и опитности по градинарство. Сѫщевременно Адамъ бѣше и отличенъ астрологъ. Той знаеше влиянието на слънцето и на планетитѣ върху човѣка, както и отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ. Питамъ: знаятъ ли съвременнитѣ астрономи и астролози причинитѣ за поставянето на планетитѣ въ извѣстни съотношения и дистанции една къмъ друга? Запримѣръ, защо, когато Сатурнъ и Марсъ дойдатъ въ извѣстно съотношение съ земята, всѣкога на земята наставатъ голѣми пертурбации? Мнозина считатъ тия нѣща за суевѣрия, но казвамъ: нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не вѣрва въ суевѣрията. Не мислете, че суевѣрията почиватъ на нѣкакви илюзии. Не, въ суевѣрията има извѣстна доза истина. Мнозина се смѣятъ на хората, които вѣрватъ въ урокитѣ и ги отричатъ. Казвамъ: има уроки въ свѣта. На какво се дължатъ тѣ? Азъ ще ви обясня, на какво се дължатъ урокитѣ. Запримѣръ, като ви погледне нѣкой човѣкъ, вие започвате да се чувствувате неразположенъ, заболява ви глава. Мнозина казватъ, че това се дължи на уроки. Има хора, които, като погледнатъ нѣкой биволъ, или нѣкоя крава, тѣ веднага заболяватъ и умиратъ. Причината на това се дължи на силния погледъ, който този човѣкъ е отправилъ къмъ васъ, или къмъ даденото животно. Силниятъ погледъ пъкъ се дължи на електричеството, което излиза отъ лицето. или отъ очитѣ на този човѣкъ. Това електричество се отправя къмъ васъ, и ако не можете да го асимилирате, то ще произведе у васъ извѣстна дисхармония, която ще се отрази върху организма ви. Има баби, които знаятъ да лѣкуватъ урочасали хора по много простъ начинъ. Тѣ взиматъ едно здраво яйце, чукнатъ го въ челото на бивола, или на урочасалия човѣкъ, и той въ скоро врѣме се окопитва. Яйцето лѣкува, като поглъща излишната енергия, която се е натрупала въ организма на човѣка, и по този начинъ той се освобождава отъ своето болезнено състояние. Нѣкой казва: щомъ е така, и азъ мога да лѣкувамъ урочасали хора. Не, всѣка баба не може да лѣкува; само тази баба лѣкува, която е добъръ проводникъ на това електричество. Значи, нейниятъ организъмъ трѣбва да издържа на влиянията, които се отдѣлятъ отъ болния. Сѫщото може да се каже и за лѣкаритѣ. Много лѣкари лѣкуватъ болни, но малцина иматъ добри резултати при лѣкуването. Малко хора сѫ родени за лѣкари. Истинскиятъ лѣкарь трѣбва да прѣдставлява срѣда, прѣзъ която болестьта може да излѣзе навънъ. Лѣкарьтъ трѣбва да вземе нѣщо отъ болния. Сѫщевременно той трѣбва да даде нѣщо на болния. Една болна жена пристѫпи до Христа и си казваше: „Ако се допра само до дрехата Му, ще оздравѣя”. Защо оздравѣ тази жена? — Защото отъ дрехата на Христа излѣзе сила, която я излѣкува. Много отъ съвременнитѣ лѣкари не могатъ да иматъ резултатъ понеже не даватъ нищо отъ себе си. Въ всѣка работа човѣкъ трѣбва да вземе нѣщо и да даде нѣщо.

 

Питамъ: на какво се дължатъ неуспѣхитѣ на съвременнитѣ хора? — На тѣхната немарливость въ изпълнение на своитѣ обязаности и задължения къмъ Първата Причина. Въ това отношение и Адамъ бѣше немарливъ. Той се представяше прѣдъ Бога коректенъ, изпълнителенъ, но въ сѫщность не гледаше добрѣ работитѣ си, бѣше малко мързеливъ, нехаенъ. Той криеше отъ Бога нѣщо. Като отиде Богъ при Адама и видѣ, че работитѣ му не вървятъ добрѣ, Адамъ каза: Господи, самъ не мога да върша добрѣ работитѣ си. Да бѣхъ ималъ поне една другарка, съ нея заедно бихме могли добрѣ да уредимъ живота си. Господъ му отговори: щомъ е въпросътъ за другарка, която да ти помага, това е лесна работа. Тогава Богъ го приспа и отъ реброто му извади жената, която бѣше скрита въ него. Адамъ, като видѣ жена си, своята другарка, веднага се засмѣ и зарадва, както момъкътъ се радва, като види нѣкоя красива мома. Азъ често съмъ наблюдавалъ, какъвъ ефектъ произвежда момата, или жената върху мѫжетѣ. Срѣщамъ единъ момъкъ, който нѣма петь пари въ джоба си и го наблюдавамъ, какъ, като види нѣкоя мома, веднага се засмива, зарадва се, като че е получилъ нѣкакво богатство. И наистина, богатство е момата. Момъкътъ казва: докато имамъ тази мома, всичко мога да направя въ свѣта. Така мислѣше и Адамъ, но не издържа изпита си. Въ райската градина той бѣше поставенъ на изпитъ. Богъ му бѣше казалъ: другарката, която ти давамъ, пази като зеницата на очитѣ си! Никога не я оставяй сама, защото изгубишъ ли я отъ очитѣ си, повече не можешъ да я върнешъ. Обаче, този день, именно, когато Ева бѣше излъгана отъ змията, Адамъ се занимаваше съ своитѣ материални работи и не можа да придружи Ева, да се разходи заедно съ нея. Ева излѣзе сама на разходка, добрѣ облѣчена, съ бѣла рокля, прѣпасана съ хубавъ коланъ, добрѣ вчесана, съ прѣдадена коса, съ червени устнички, подобно на съвременнитѣ модерни жени. Въ Библията се казва, че Ева била гола. Друго нѣщо се разбира подъ думата голъ човѣкъ. Въ сѫщность и Адамъ, и Ева сѫ били хубаво облѣчени. Красавица била Ева! Въ това време Адамъ, който билъ заетъ съ своитѣ материални работи, си казвалъ: Какво страшно може да има въ райската градина, та да не може Ева да остане сама? Може ли тукъ да дойде нѣкакъвъ дяволъ, да я изкуси? Щомъ е въ рая, тя е въ безопасно мѣсто. Обаче, тъкмо този день дошли единъ духъ отъ Сатурна и единъ отъ Марса, заедно съ които влѣзълъ и дяволътъ. Лошото съчетание, което имало между Сатурнъ и Марсъ били причина да изгуби Адамъ своята другарка, която и до днесъ още не може да намѣри. И до сега още хората се питатъ, иматъ ли душа, или нѣматъ. Казвамъ: благодарете, че Ева бѣше сърдцето, а не душата на Адама. Богъ направи Ева отъ сърдцето на Адама, а не отъ неговата душа.

 

Казва й Исусъ: „Иди повикай мѫжа си и дойди тукъ!” Този стихъ се отнася до единъ вѫтрѣшенъ принципъ въ живота. Дойде ли човѣкъ до положението на истински религиозенъ той ще се обърне къмъ благородното, къмъ възвишеното и мощното въ себе си, което опрѣдѣля неговия характеръ. Когато човѣкъ иска да намѣри Истината, той трѣбва да се обърне къмъ душата си. Това не подразбира, че душата е нѣщо материално, но човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ нея за да събуди дѣятелностьта на своя организъмъ. За да стане това, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ вѫтрѣшенъ материаленъ обектъ. Какъвъ може бѫде обектътъ, който събужда дѣятелностьта на човѣка? Науката, изкуствата, музиката не могатъ да бѫдатъ този обектъ, тѣ сѫ само временни занятия за човѣка. Питамъ тогава: коя е единствената сериозна работа въ свѣта? Единствената сериозна работа въ свѣта е Любовьта, да люби човѣкъ. Любовьта е първата и най-сериозна работа за човѣка. Както съвременнитѣ хора любятъ, това ние наричаме занятие. Рече ли човѣкъ да заработи съ Любовьта, като велика, мощна сила, неговата душа и духъ се събуждатъ, и той влиза вече въ връзка и съ физическия, и съ духовния, и съ Божествения свѣтъ. Само по този начинъ човѣкъ може да разбере отношенията, които сѫществуватъ между тия свѣтове, както и смисъла на цѣлокупния животъ. Обаче, за да се домогне той до тѣзи работи, отъ него се изисква да направи връзка съ Бога. Има ли тази връзка, той ще може вече да люби правилно и да намѣри красивитѣ съчетания въ цѣлокупния животъ. Въ живота на всеки човѣкъ има само десеть възможности, да започне той съ Любовьта. Всѣка година има само една възможность да работи съ Любовьта. И на всѣки десеть години има пакъ само по една възможность да работи съ Любовьта. Всичкото останало време на човѣка е опрѣдѣлено само за занимание.

 

Нѣкой казва: какво нѣщо е Любовьта? Започнете ли да любите, очитѣ ви се отварятъ, и вие виждате, какво нѣщо е животътъ и неговата красота. Човѣкътъ на Любовьта не може да се смущава отъ разни ДУМИ, отъ казано-речено. Човѣкътъ на Любовьта минава за най-богатъ, за най-силенъ прѣдъ всички хора. Той не е богатъ като ония милионери които въ нѣколко години могатъ да разпилѣятъ своето богатство. Човѣкътъ на Любовьта е отъ онѣзи богати, които разполагатъ съ своята магическа прѫчица навсѣкѫде. Съвременната наука дава възможность на човѣка да си служи съ магическата прѫчица. Тя признава това изкуство. Казвамъ: магията е достояние само на любещия човѣкъ. Нѣкои раздѣлятъ магията на черна и на бѣла. Споредъ мене и едната, и другата магия сѫ полезни, но и двѣтѣ трѣбва да се употрѣбяватъ съ любовь. Не се ли употрѣбяватъ съ любовь, тѣ нѣматъ добри резултати. Всѣка магия, която е употрѣбена безъ любовь, въ края на краищата е свършвала съ фалиментъ; при това тя е разрушавала живота не само на единъ човѣкъ, но и живота на цѣлъ народъ. Ако нѣкой магъ става причина за разрушението на цѣли общества и народи, неговата магия, въ заключение, се напълно провалява, Когато резултатитѣ на магията сѫ врѣдни, това показва, че тя си служи съ разрушителнитѣ сили на природата.

 

Казвамъ: не мислете, че свѣтътъ, въ който живѣемъ, е безопасенъ. Въ природата има извѣстно количество недиференцирана материя и сили, които трѣбва да се трансформиратъ, да се облагородятъ и така да се впрегнатъ въ работа. Много учени, като не подозиратъ това нѣщо, бутатъ съ прѫчицата си, дѣто трѣбва и не трѣбва, и въ резултатъ на това ставатъ експлозии въ ретортитѣ имъ; вслѣдствие на тѣзи експлозии и тѣ, и ретортитѣ имъ, и цѣлата наука хвръкватъ въ въздуха. Казвате за нѣкои: учени хора сѫ тия! Прѣди всичко бѫдещитѣ учени хора трѣбва да работятъ съ Любовьта. Нѣкой казва: сърдцето ми гори отъ любовь. Въ любовьта на човѣка трѣбва да взиматъ участие и съзнанието, и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието, както и неговитѣ умъ и сърдце, а сѫщо така и неговитѣ душа и духъ. Взиматъ ли тия нѣща участие въ любовьта му, вие имате прѣдъ себе си истински човѣкъ. Слѣдователно, ако писательтъ е проникнатъ отъ тази любовь, като топне перото си въ мастилото, той ще напише нѣщо велико и красиво.

 

Казва й Исусъ: „Иди и повикай мѫжа си и дойди тукъ!” Апостолъ Павелъ казва: „Азъ ви сгодихъ за единъ мѫжъ.” За кого говори той? — За Христа. Ако подъ думата мѫжъ разбирате Христа, тогава какъ ще разберете тази мисъль въ нейната дълбочина? Вие трѣбва да разбирате възвишеното и благородното, което апостолъ Павелъ е внесълъ въ тѣзи думи. Разбирате ли смисъла на тия думи, тѣ сѫ въ сила да повдигнатъ душата на човѣка. Кой човѣкъ не е пѫдѣлъ Христа, когато Той е дохождалъ при него? Щомъ дойде Христосъ при васъ, вие веднага започвате да Му разправяте своитѣ дертове и недобори: дъщеря ви или синъ ви били невнимателни къмъ васъ, или жена ви била лоша, или че нѣмате кѫща, нѣмате нови обуща, нѣмате срѣдства да се препитавате и редъ подобни въпроси. Въ резултатъ на тия оплаквания, Христосъ ще ви погледне, ще ви изслуша внимателно и ще отиде на друго мѣсто, да види, тамъ какъ ще Го посрещнатъ. Тогава вие оставате сами, недоволни отъ себе си, и тръгвате да търсите Христа. Тукъ Го търсите, тамъ Го търсите, но никѫде не Го намирате. Днесъ всички хора търсятъ Христа, искатъ Той да имъ се яви. Всѣки е подалъ своето заявление до Него: единъ иска пари, другъ иска хлѣбъ, трети иска кѫща, всички чакатъ отговоръ на своитѣ заявления. Какъ мислите, толко години сѫ необходими, за да разгледа Христосъ заявленията на всички хора? Хиляди и милиони заявления сѫ подадени до Него. Нѣкой поетъ казва: азъ подадохъ заявление до Христа, искамъ да ми се отговори. Казвамъ: не единъ, но хиляди поети сѫ подали заявления до Христа. Хиляди поети, музиканти и художници сѫ подали заявление до Христа, искатъ нѣщо отъ Него и чакатъ да имъ се отговори. До сега най-малко милиардъ и половина хора сѫ подали заявления до Христа, и всѣко заявление тежи половинъ грамъ. Питамъ: колко вагона сѫ необходими, за да се натоварятъ всички тия заявления? Колко ученици на Христа сѫ необходими, за да прѣгледатъ тия заявления? И най-послѣ, колко време е необходимо на Христа, за да тури резолюция на тия заявления? Обаче, този въпросъ не може да се разрѣши по механически начинъ. Ако се разрѣши механически, това е частично разрѣшение. Благото, на което се радва човѣкъ, сѫщевременно е благо и за цѣлия му организъмъ, както и за всѣка отдѣлна клѣтка отъ общия организъмъ. На това основание въ свѣта сѫществува една велика Божествена душа, въ която се съдържатъ всички останали души. Ние сме свързани съ тая душа, и нашего благо зависи отъ нейното благо.

 

И тъй, отъ всички хора се изискватъ поне малки усилия, за да направятъ микроскопически опити въ това направление, чрѣзъ които да провѣрятъ всичко, което имъ се говори. Знанията не могатъ да се доказватъ само съ думи, но за това се изискватъ и опити. При това, за да се направи единъ сполучливъ опитъ, изискватъ се най-малко десеть години. Нѣкой казва: можемъ и за малко време да направимъ нѣкой опитъ. Казвамъ: искате ли набързо да правите опити, ще знаете, че резултатитѣ на тия опити ще бѫдатъ посрѣдствени. Речете ли да направите единъ сѫщественъ опитъ, да се разговаряте, напримѣръ, съ единъ житель отъ невидимия свѣтъ, вие трѣбва да употрѣбите най-малко десеть години, както и Христосъ употрѣби извѣстно време, докато извика своитѣ ученици, да се разговаря съ тѣхъ разумно. Искате ли да влѣзете въ връзка съ вашитѣ заминали майка или баща, вие можете да направите слѣдния опитъ. Влѣзте въ стаята си, затворете добрѣ прозорцитѣ, за да не влиза отвънъ вѣтъръ, или нѣкакъвъ шумъ, който да прѣчи на опита, и концентрирайте силно мисъльта си къмъ майка си, напримѣръ, като си прѣдставите една отъ нейнитѣ добри черти и така почакайте около 15 ÷ 20 минути. Като мине това време, вие ще усѣтите една лека, приятна хладина около васъ, която се приближава къмъ лицето ви и ви милва. Това е майка ви, която не е въ сила да ви проговори, но може само да ви помилва. По този начинъ тя ви запитва: синко, защо ме викашъ?

 

„Повикай мѫжа си и дойди тукъ!” Кой е този мѫжъ, за когото Христосъ каза на жената да го повика? Единъ обикновенъ мѫжъ ли бѣше той? Съ тѣзи думи Христосъ искаше да обърне внимание на самарянката въ това, че тя трѣбва да повика само онзи, който я обича. По този начинъ Христосъ обръща внимание и на хората да не се самозаблуждаватъ, да мислятъ, че единъ обикновенъ човѣкъ може да ги обича. Мислятъ ли хората така, тѣ пропадатъ въ изпититѣ си. Който изгуби добритѣ условия въ живота, той пропада. Днесъ и поети, и художници, и музиканти, и учени, и свещенници, и проповѣдници, всички пропадатъ. Защо? — Защото тѣ не апелиратъ къмъ Онзи, Който истински ги обича. Всѣки човѣкъ трѣбва да има една душа, която да го обича съ цѣлото си естество, т. е. съ своето съзнание, съ своето самосъзнание, съ своето подсъзнание, съ своето свръхсъзнание. Има ли човѣкъ такава душа, всички Божествени блага ще дойдатъ чрѣзъ нея. Тази душа, именно, прѣдставлява канала, чрѣзъ който се пренасятъ благата отъ невидимия свѣтъ за душата, която живѣе на земята. Човѣкъ не може да възприеме Божията Любовь и Божиитѣ блага отдѣто и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начинъ, какъ да постѫпваме съ всички останали души. Не е лесно да обичате човѣка. Онзи, когото обичате, той трѣбва да има нужда отъ васъ, а вие трѣбва въ подробности да разбирате неговата душа, както и всички нейни нужди. Този човѣкъ може да страда отъ нѣкаква болесть, или да го мѫчи нѣкакво съмнѣние, но щомъ вие го обичате, ще извадите тѣзи тръне отъ плътьта му, и слѣдъ това ще му покажете пѫтя, по който трѣбва да върви, за да се подигне. Всичко това трѣбва да направите по такъвъ начинъ, че той да вижда въ вашето лице истински приятель, който желае неговото добро и повдигане.

 

Често вие имате добри желания, хубави и вдъхновени мисли и чувства, но ги отхвърляте отъ себе си и казвате: това сѫ празни работи, илюзии на живота. Казвамъ: има, наистина, илюзии въ живота, но тѣзи илюзии нѣкога почиватъ на здрава основа. Запримѣръ, извѣстна илюзия може да се основава на закони на тѣлото, които вие трѣбва да знаете. За сега тѣлото е необходимость за насъ, но за въ бѫдеще може да не прѣдставлява такава необходимость и да можемъ и безъ тѣло. Или пъкъ най-малкото за въ бѫдеще нашето тѣло може да прѣмине прѣзъ голѣмо развитие. Запримѣръ, въ миналото си човѣкъ е преминавалъ прѣзъ разни форми, но когато е научилъ и придобилъ това, което всѣка форма съдържа въ себе си, той ги е напущалъ една слѣдъ друга, докато най-послѣ се явилъ въ формата, въ която днесъ го виждаме. Той е миналъ прѣзъ формата на паякъ, и като е научилъ изкуството да преде, напусналъ и тази форма. Послѣ е миналъ прѣзъ формата на риба, и като научилъ изкуството да плава, напусналъ и тази форма. Слѣдъ това е миналъ прѣзъ формата на птица, и като научилъ изкуството да хвърка, напусналъ и тази форма. И най-послѣ той е миналъ прѣзъ формата на млѣкопитаеще, но като видѣлъ, че и тази форма не отговаря напълно на неговото умствено развитие, напусналъ и нея, явилъ се въ формата на човѣкъ. Коя е сѫществената причина, поради която човѣкъ се е изправилъ на два крака? Центърътъ на тежестьта въ животнитѣ е отзадъ на главата, вслѣдствие на което тѣ ходятъ на четири крака, а гръбнакътъ имъ заема успоредно положение съ диаметъра на земята. Обаче, у човѣка центърътъ на тежестьта е въ предната часть на главата, вслѣдствие на което той ходи изправенъ, на два крака. Изправянето на човѣка е въ връзка съ перпендикулярното движение на ония сили, които идатъ отъ центъра на земята къмъ центъра на слънцето. Щомъ човѣкъ е влѣзълъ въ хармония съ тия сили, той се е изправилъ на два крака. Животнитѣ пъкъ, които не сѫ могли да дойдатъ въ хармония съ тия сили на природата, и до днесъ сѫ останали въ положението, въ което ги намираме, да ходятъ на четири крака.

 

Когато се говори за духовния свѣтъ, той прѣдставлява нѣщо подобно на физическия. И духовниятъ свѣтъ е материаленъ, както и физическиятъ. Както въ физическия свѣтъ се борави съ математика и съ геометрия, по сѫщия начинъ и въ духовния свѣтъ се борави съ духовна математика и съ духовна геометрия. Слѣдователно, една физическа линия може да прѣсича една духовна, и една духовна линия може да прѣсича една физическа. Една духовна плоскость може да направи разрѣзъ на една физическа и обратно: една физическа плоскость може да направи разрѣзъ на една духовна. Едно духовно тѣло може да прѣсича едно физическо и обратно: едно физическо тѣло може да прѣсича едно духовно. Питамъ: какъ ще разберете тия нѣща? Тѣ сѫ отвлѣчени въпроси. За да разберете тѣзи въпроси, вие трѣбва да вземете въ съображение всички духовни плоскости, както и всички физически плоскости.

 

Казвамъ: всички тия нѣща показватъ, че има връзка между материалнитѣ и духовнитѣ явления въ живота. Запримѣръ, всички звѣзди не само че свѣтятъ, но тѣ иматъ още и извѣстно духовно влияние върху човѣка. Ако погледнете земята съ окото на ясновидеца, вие ще видите, че тя е свързана съ безброй нишки, като балонъ. Чрѣзъ тѣзи конци тя е свързана съ цѣлата вселена. По тия конци, именно, идватъ къмъ замята грамадни енергии. Нѣкой казва: не зная защо, но еди-коя си планета силно ми влияе. — Разбира се, че ще ти влияе, ти си се закачилъ за нея, като съ конецъ. Кой човѣкъ, ако би се закачилъ на електрическата жица, по която тече токъ, не би изпиталъ неговото влияние? Казвате: какво отъ това, че нѣкой човѣкъ се е закачилъ на такава жица? Нѣма нищо отъ това, че сте се закачили на тази жица, но започне ли по нея да прѣминава електрическата енергия, тя ще ви жегне силно. Тогава ще видите, какво става съ васъ. Ако се закачите на единъ отъ концитѣ на Марса, вие веднага ще станете войнствени и ще кажете: днесъ ще воювамъ! Дѣ и съ кого ще воювате? Най-напрѣдъ ще покажете силата и юначеството си у дома си, а послѣ и вънъ отъ дома си. Цѣла година наредъ вие ще бѫдете все войнствени. Ако се закачите на единъ отъ концитѣ на Сатурна, вие ще кажете: отъ сега нататъкъ не вѣрвамъ въ нищо! Човѣкъ не трѣбва да бѫде толкова глупавъ, да вѣрва на хората. Казвамъ: ти си се закачилъ на една отъ нишкитѣ на Сатурна, затова вече не вѣрвашъ въ нищо. Отдѣ дойде у тебе това недовѣрие? Досега вѣрваше на всички хора, считаше ги ангели, а изведнъжъ се разочарова въ тѣхъ. Ако вие бѣхте знаели, по какъвъ начинъ да бутнете нишкитѣ на Сатурна, щѣхте да произведете въ себе си велика хармония, като че излиза отъ струнитѣ на нѣкоя арфа. Понеже не сте знаели, вие създадохте голѣмъ дисонансъ въ своя животъ. Това не е наука. Който иска да слѣдва духовната наука, той трѣбва съзнателно да работи.

 

Мнозина се произнасятъ за нѣкои хора, че сѫ като стари баби, които само се лутатъ натукъ — натамъ. Не, тѣзи хора не могатъ да се считатъ за стари баби. Стари хора сѫ само ония, които занасятъ на гробищата. Или пъкъ ще кажатъ за нѣкои, че сѫ голѣми философи. Ние виждаме тия голѣми философи по гробищата, дѣто черепитѣ имъ празни, изкуфели се търкалятъ съ години. За трети пъкъ ще кажатъ, че сѫ много вѣрващи хора. И на тия хора черепитѣ имъ се търкалятъ по гробищата. Щомъ България има толкова философи, толкова религиозни и свети хора, защо не извика отъ невидимия свѣтъ нѣкой отъ своитѣ светии, да й дадатъ съвѣтъ, какво да прави въ тия трудни условия, въ които е попаднала? Ще кажете, че светиитѣ не трѣбва да се занимаватъ съ вашитѣ работи. Питамъ: защо светиитѣ не трѣбва да се занимаватъ съ тия работи? Светиитѣ, именно, трѣбва да се занимаватъ съ работитѣ на хората, но хората не искатъ да мислятъ по тѣзи въпроси и казватъ: дълго време ще мине, докато разумниятъ животъ дойде на земята. Не, дошло е вече време за разуменъ животъ, за пълно разбиране на Божиитѣ закони, за да се избави човѣчеството отъ страданията, които напълно го разяждатъ. Страданията на сегашното човѣчество мязатъ на живеница, която разяжда, както тѣлото, така и душата на човѣка.

 

Всички съвременни хора се намиратъ на кръстопѫть, отъ който трѣбва да се избавятъ. Току що започнете да четете нѣкоя книга, и при васъ дойде единъ критикъ, който ви казва: какво сте се зачели? Хвърлете тази книга настрана, тя нищо не струва! Едва сте се запознали съ извѣстно вѣрую, намѣрили сте по нѣкакъвъ начинъ Бога, при васъ дойде нѣкой ученъ, който ви казва: напусни това вѣрую! Смисълътъ на живота не се крие въ него. Влѣзете въ православна църква, и веднага идватъ да ви кажатъ: вие трѣбва да се прекръстите, да се помолите на Бога, за да се считате членъ на тази църква. Отидете послѣ въ протестантската църква, и веднага ви казватъ: вие трѣбва да прочетете Евангелието, да научите нѣколко стиха, да научите нѣколко пѣсни и тогава да се запишете за членъ на тази църква. Добрѣ е всичко това, но питамъ: какво означаватъ тритѣ пръста, които взиматъ участие въ кръстенето? Палецътъ показва, че разумното начало въ човѣка трѣбва да вземе участие въ служене на Бога. Впрегнете ли палеца на работа, разумното въ човѣка човѣка се събужда. Съ втория пръстъ се събужда сърдцето на човѣка, а съ третия пръстъ се събужда Божественото, което трѣбва да се постави за основа на цѣлия животъ. Разбере ли човѣкъ кръстенето по този начинъ, само тогава то има смисълъ; иначе, колкото и да се кръсти човѣкъ, нищо не се постига. Не е въпросътъ да се кръсти човѣкъ вечерь при осветление, той трѣбва да се кръсти на тъмно и отъ тритѣ му пръста да излиза пламъкъ, свѣтлина. Ако отъ палеца на човѣка излиза бѣла свѣтлина, отъ показалеца — жълта и отъ срѣдния пръстъ — розова, това кръстене има смисълъ. Вие кръстили ли сте се по този начинъ? Виждали ли сте отъ пръститѣ ви да излизатъ тѣзи три вида свѣтлина? Нѣкой казва: ти не се кръстишъ. Казвамъ: дали се кръстя, или не, ела да провѣришъ. Взимамъ този човѣкъ съ себе си въ една бурна, тъмна нощь и го водя на планината. Като се качимъ на нѣкое високо мѣсто, азъ поставямъ тритѣ си пръста на челото, прекръствамъ се, и той вижда отъ пръститѣ ми да излиза хубава, ясна свѣтлина. Излиза ли свѣтлина отъ пръститѣ ми, азъ се кръстя; не излиза ли свѣтлина отъ пръститѣ ми, азъ не се кръстя. Излиза ли свѣтлина отъ пръститѣ ми, тогава и азъ се кръстя, и сърдцето ми се кръсти, и умътъ ми се кръсти, и душата ми се кръсти, а най-послѣ и духътъ ми се кръсти. Щомъ всичко въ менъ се кръсти, и хората наоколо ми започватъ да се кръстятъ. Тогава и цѣлата ми кѫща ще бѫде отворена: всички хора, които влизатъ вѫтрѣ, ще се кръстятъ и ще излизатъ съ разположение. И ако такъвъ човѣкъ отиде при касата на нѣкой праведенъ, отъ касата му ще започнатъ да излизатъ свѣтлини, и тя ще каже: хайде, и азъ ще се прекръстя заедно съ тебе. Нѣкой казва: да бръкна ли въ касата ти? Ако отъ твоитѣ пръсти излизатъ три вида свѣтлина, бръкни тогава; не излиза ли отъ пръститѣ ти тази свѣтлина, не бъркай. Ако отъ твоитѣ пръсти излиза тази свѣтлина, тогава можешъ да влѣзешъ въ кѫщата ми и да си вземешъ, каквото ти трѣбва. Не излиза ли тази свѣтлина, нищо не взимай. Тази е положителната философия на живота.

 

„Иди повикай мѫжа си и дойди тукъ!” Кой е този мѫжъ? — Той е Божествениятъ човѣкъ, първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде. За всѣки човѣкъ трѣбва да дойде единъ мѫжъ. Въ съвременната религия наричатъ това състояние раждане отъ Духа. Нѣма по-велико, по-красиво състояние отъ него. Докато Божествената душа и Божествениятъ духъ не дойдатъ у човѣка, той се намира въ положението на животно, въ мракъ и тъмнина. Каквото започне този човѣкъ, въ нищо не успѣва. Дойдатъ ли Божествениятъ духъ и Божествената душа въ човѣка, той се намира въ вѣчна свѣтлина, и каквато работа започне, всичко му върви напрѣдъ.

 

Като разгледате прочетената глава отъ Евангелието на Иоана, ще видите, че въ единъ отъ стиховетѣ се казва: „Иде часъ и скоро е, когато истинскитѣ поклонници ще се кланятъ въ Духъ и Истина”. Тукъ се говори за духъ и за душа. Казвамъ: имате ли душа и духъ, вие не трѣбва да търсите никакви външни доказателства за духа и за душата си, Христосъ е доказалъ това нѣщо, но хората не вѣрватъ. Днесъ тѣ вѣрватъ повече на другитѣ, отколкото на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа или на своя духъ. Трѣбва ли да поддържаме нѣща, които въ дѣйствителность не сѫществуватъ, когато Богъ е вложилъ Истината въ самия човѣкъ? Ние не говоримъ за нереални нѣща, понеже тѣ, сами по себе си, сѫ изключени отъ живота. Всѣко нѣщо, за което говоримъ, е реално. Слѣдователно, душата и духътъ, за които говоримъ, сѫ реални величини. Домогне ли се човѣкъ до реалностьта на нѣщата, той става мощенъ, великъ, щастливъ човѣкъ, и каквото започне, всичко се нарежда добрѣ. И когато душата на човѣка проникне въ нѣкого, той го познава вече. Нѣкой казва: азъ познавамъ хората по очитѣ. Какъ познавате хората по очитѣ? Въ сѫщность хората се познаватъ по добродѣтелитѣ си. Всѣка добродѣтель има свой опрѣдѣленъ цвѣтъ, както и свой опрѣдѣленъ тонъ. Когато минавамъ покрай нѣкой добъръ човѣкъ, отъ него излиза приятна, хармонична музика. Една вечерь минавахъ съ единъ свой приятель покрай едно село и всрѣдъ селото, надъ една отъ кѫщитѣ, видѣхъ приятна, мека, синя свѣтлина, която се издигаше горѣ къмъ небето. Обръщамъ внимание на приятеля си къмъ тази свѣтлина и го питамъ: знаешъ ли, каква е тази свѣтлина? Тя показва, че въ този домъ, надъ който се намира свѣтлината, живѣе единъ добъръ човѣкъ, който въ това време се моли на Бога, и молитвата му се приема. Приятельтъ ми поглежда къмъ небето, и той вижда тази свѣтлина. Никѫде другадѣ по небето не се виждаше такава свѣтлина. Обаче, не всѣки човѣкъ вижда тази свѣтлина.

 

Слѣдователно, всѣка добродѣтель има свой специфиченъ тонъ и цвѣтъ. Отъ добрия човѣкъ излиза приятна музика, хубава пѣсень, която напомня звуци отъ нѣкаква нѣжна арфа. Цѣла симфония се чува отъ добритѣ хора. Добриятъ човѣкъ мяза на арфа, струнитѣ на която сѫ нагласени по такъвъ начинъ, щото само отъ докосването на въздуха до тѣхъ, се чуватъ нѣжни, приятни звуци. Добритѣ хора се наричатъ свирещи арфи, отъ които, при най-малкото докосване, чувате да се разнася Божествено дихание. При това, отъ добритѣ хора се отдѣля особенъ ароматъ, отдалечъ още се усѣща нѣкакво благоухание. Има добри хора по свѣта, които наричатъ светии.

 

И слѣдъ всичко това, ще дойде нѣкой и ще каже: докажи, че има душа! Да доказвамъ този въпросъ, това е дѣтински методъ. Ние доказвахме нѣщата по самарянски, доказвахме ги по еврейски, а сега ще ги доказваме споредъ новото учение, въ Духъ и Истина. Дойде ли нѣкой да му доказвамъ, дали сѫществува душа, или не, ще му кажа: братко, ела при менъ, азъ веднага ще ти докажа този въпросъ. Какъ? Ще извадя душата ти, а ще оставя духовното ти тѣло въ срѣдата, да се разговаряте. Ще повѣрвашъ ли, ако видишъ това? — Ще повѣрвамъ. Щомъ се върнешъ отново въ тѣлото си, ти ще мязатъ на новородено дѣте, освободено отъ всички болки и страдания, отъ всички противорѣчия и недоразумения, и отъ тебе ще излиза благоухание, като отъ светия. Обаче, за да дойде човѣкъ до това състояние, изисква се най-малко десетгодишенъ усиленъ трудъ, единъ животъ чистъ и светъ, свободенъ, пъленъ съ непрестанна молитва. Десеть години непрѣривно човѣкъ трѣбва да се моли, и като си ляга, и като става, и като работи, и като почива, за да създаде връзка съ Бога и започне да работи споредъ законитѣ на Любовьта. Това азъ наричамъ здрава, положителна наука — наука на опититѣ. Азъ не ви залъгвамъ, но ви говоря за наука, която днесъ вече започва да се открива, и на млади, и на стари. Придобиете ли тази наука, животътъ вече има смисълъ и въ най-малкитѣ си прояви.

 

Като ви говоря тия нѣща, мнозина мислятъ, че тѣ сѫ невъзможни, като приказкитѣ отъ 1001 нощь. Запримѣръ, азъ често се разговарямъ съ мухитѣ, и ако ви разкажа, какво говоря съ тѣхъ, и това ще ви се види отъ приказкитѣ на 1001 нощь. Нѣкоя муха кацне на рѣката ми, напримѣръ, и започва да се докарва, като нѣкоя мома, която очаква своя любимъ. Азъ я погледна и намирамъ, че е облѣчена, като модерна дама. Ако нѣма нѣкакъвъ интересъ, тя започва да хапе. Има ли интересъ, тя започва да се глади съ хобота си и да се докарва. Питамъ я: какво правишъ? — Стѫпихъ на едно хубаво мѣсто и сега искамъ да се порадвамъ на Божия свѣтъ. Като ви казвамъ, че азъ се разговарямъ съ мухитѣ, това ви се вижда чудно, но ако ви кажа, че мухата може да се влюби въ нѣкой слонъ, ще ме повѣрвате ли? Защо да не вѣрвате? Когато нѣкоя муха кацне на гърба на единъ слонъ, и той я разнася цѣлия день отъ едно мѣсто на друго, това не прѣдставлява ли истински приятелски отношения? Слонътъ й казва: ти можешъ да седишъ на гърба ми, колкото искашъ, а пъкъ азъ мога да нося не само тебе, но и цѣлия ти родъ. Както виждате, слонътъ обича тази муха. По-нататъкъ азъ продължавамъ разговора си съ мухата. Питамъ я: искашъ ли нѣщо? Тя пъкъ се докарва. Взимамъ тогава на една прѫчица малко медъ и го давамъ на мухата. Тя се зарадва, хапне си малко и се усмихне. Като си хапне добрѣ, казвамъ й: хайде, сега, иди си дома и носи много здраве отъ онзи, който ти даде угощение. Тя си поправи тоалета, докара се отново и си хвръкне. Какъ мислите, това илюзия ли е или дѣйствителенъ фактъ? Азъ съмъ правилъ редъ опити съ мухитѣ и съмъ дошълъ до постижения, успѣвалъ съмъ да събудя съзнанието на нѣкоя отъ тѣхъ и да влѣза въ разговоръ съ нея. Наистина, мухата не може да бѫде тъй умна и съзнателна, като човѣка, но споредъ степеньта на нейното развитие, споредъ малката й главица, и тя може да се пробуди и да влѣзе въ връзка съ по-възвишени отъ нея сѫщества. Слѣдъ това азъ започвамъ да я милвамъ леко по крилцата, и тя се оставя, не бѣга. Съзнае ли, обаче, какво мисля да правя съ нея, тя е готова да бѣга.

 

Въ сѫщото положение може да изпадне и човѣкъ по отношение на нѣкое висше, напреднало въ развитието си сѫщество. Кацнете ли на рѫката на нѣкое възвишено, разумно и по-напреднало отъ васъ сѫщество, по сѫщия начинъ и то ще ви помилва, ще ви даде малко медецъ, и между васъ ще се създаде връзка, ще се завърже приятелство. Слѣдъ това туй сѫщество ще ви каже: хайде, носете си сега много здраве! Може ли да се обиждате отъ това? Всѣки день се правятъ такива опити. Като наблюдавамъ малката мушица, намирамъ, че нейната любовь е безкористна. Тя не вижда моя образъ, но се разхожда по кожата ми, слѣди, какво излиза оттамъ, прави си тоалета и най-послѣ хвръква доволна и разположена. Това, именно, е красивото и приятното въ живота.

 

И тъй, всѣки отъ васъ трѣбва да пази хубавото и красивото въ своята душа, защото само чрѣзъ нея той има възможность да се развива. Само по този начинъ вие ще можете да използувате благата, които Богъ ви е далъ. Като се говори за новото, не е въпросъ хората да се критикуватъ, да отхвърлятъ една или друга философска и религиозна системи. Нека всичко старо остане, но нека се приеме и новото, което сега иде въ свѣта. Ако е въпросъ за критики, хората и до днесъ страдатъ отъ тѣхъ. Добрѣ е човѣкъ да критикува, но на сто погрѣшки той трѣбва да вижда само една. На сто погрѣшки трѣбва да се чуватъ хиляда добри думи. Въ Писанието се казва, че Любовьта не вижда погрѣшкитѣ. Който обича, той не вижда погрѣшкитѣ. Богъ, въ своята безпрѣдѣлна Любовь, не вижда погрѣшкитѣ на хората. Той вижда само добритѣ имъ страни и всѣкога ги подтиква напрѣдъ и само напрѣдъ. Да върви напрѣдъ, това е вѫтрѣшниятъ копнежъ на човѣшката душа.

 

Сега на всички, които присѫтствувате тукъ, казвамъ: идете да повикате вашия мѫжъ и за слѣдния пѫть дойдете тукъ!

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 6 мартъ, 1927 г. въ г. София.