Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_02_27 Слънцето не ще зайде

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 13 септември 2015 - 04:39

"Праведният", Сила и живот, IX серия, т.3 (1927), Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно от 20.02.1927 г. до 27.03.1927 г. Издание 1930 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

 

Слънцето не ще зайде.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ“.*)

*) Исаия 60:20.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ“. Този стихъ подразбира, че слънцето нѣма да залѣзва вече. Тѣзи думи иматъ двояко значение. Ако разглеждаме свѣта като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме единъ погледъ върху външната природа. Ако пъкъ разглеждаме свѣта като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цѣло, ние ще имаме другъ погледъ върху външната природа. Отъ всички небесни тѣла най-познато ни е слънцето. Колкото малко и да мислимъ за слънцето, обаче, прѣзъ цѣлия день, ако не прмяо, поне косвено мислимъ само за него. Събудимъ ли се сутринь, първата ни работа е да погледнемъ, свѣтло ли е вънъ, или не, т. е. изгрѣло ли е слънцето, или още не е изгрѣло. Тръгваме на пѫть, пакъ поглеждаме навънъ, дали слънцето е изгрѣло, или още не е изгрѣло.

 

Въ Писанието се казва, че въ началото Богъ създаде небето и земята, а послѣ луната и слънцето. Слънцето е необходимо, защото то опрѣдѣля врѣмената и годинитѣ, т. е. то опрѣдѣля съзнателния човѣшки животъ, като животъ на еволюция. Слънцето хроникира всичко, което става подъ небето. То отбѣлѣзва всичко въ великата книга на живота.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ“. Питамъ: възможенъ ли е свѣтъ, въ който слънцето да не залѣзва? Въ умѣренитѣ и въ топлитѣ страни на земята слънцето всѣки день изгрѣва и залѣзва, обаче, на полюситѣ слънцето изгрѣва и залѣзва само единъ пѫть прѣзъ годината. Ученитѣ хора, астрономитѣ, напримѣръ, разбиратъ, какво значи изгрѣвъ и залѣзъ, на слънцето. Тѣ приематъ, че има привидно изгрѣване и залѣзване на слънцето, но въ сѫщность слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Изгрѣване и залѣзване на слънцето сѫществува само за проститѣ, за неученитѣ хора, които знаятъ нѣщата по това, както ги виждатъ; обаче, истински учениятъ знае и разбира нѣщата, както сѫ въ дѣйствителность. Ако простиятъ човѣкъ попадне на полюситѣ и види, че слънцето изгрѣва и залѣзва само веднъжъ прѣзъ годината, какъ ще си обясни това явление? Какво става съ слънцето, какво става съ луната, това интересува живо, както обикновенитѣ, така и ученитѣ хора. Защо? — Понеже всички прояви, всички явления въ природата сѫ тѣсно свързани съ тѣхния животъ. Дѣйностьта на слънцето, на луната, на звѣздитѣ, както и на всички небесни свѣтила упражняватъ грамадно влияние върху душевния животъ на човѣка, независимо това, дали той го съзнава, или не.

 

Отъ това гледище всички небесни тѣла съставляватъ великъ Божественъ свѣтъ. Всички заедно прѣдставляватъ разумни свѣтове. Ние виждаме само външната имъ страна, но не и вѫтрѣшната, въ която се крие всичкото величие. Всѣка слънчева система прѣдставлява извѣстна степень на интелигентность. Всички слънчеви системи, както и нашата, прѣдставляватъ отъ своя страна група отъ системи. Тѣзи идеи сѫ отвлѣчени и непонятни за обикновенитѣ човѣшки умове, както е непонятенъ за мравята живота на човѣка. Отъ този животъ тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито. Какво може да разбере една мравя за човѣка? Прѣди всичко мравята нѣма такива очи, съ които би могла да схване цѣлия човѣшки образъ. Речете ли да ѝ разправяте нѣщо за религията на човѣка, тя още повече ще се обърка.

 

Казвамъ: съврѣменнитѣ религии иматъ отношение до възпитанието на човѣшкото сърце. Нѣкои хора казватъ, че между религията и науката нѣма никаква връзка, тѣ сѫ въ постояненъ разрѣзъ. Това твърдение говори за неразбирането, което сѫществува между обикновенитѣ хора, между ученитѣ, между мѫдрецитѣ и между поетитѣ, въ сѫщность между религията и науката нѣма никакво противорѣчие, никакво несъгласие. Религията винаги има прѣдъ видъ човѣшкото сърце, когато науката има прѣдъ видъ човѣшкия умъ. Слѣдователно, въ всѣка наука има религия, и въ всѣка религия има и наука. Ние не говоримъ за външната страна на религията, нито за нейнитѣ обреди. Религията не се заключава въ външната форма, въ облѣклото, въ обредитѣ и т. н. Ако е въпросъ за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облѣкло, но въ сѫщность то не прѣдставлява никаква наука.

 

И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божественъ свѣтъ, дѣто слънцето дѣйствително не залѣзва. Слънцето, което не залѣзва, принадлежи на човѣшката душа. Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата въ смисълъ на истинския човѣкъ. Тъй щото, иска ли нѣкой да знае, какво въ сѫщность прѣдставя човѣкъ, нека той има прѣдъ видъ душата. Външниятъ човѣкъ, когото виждаме, не е „азъ-тъ“; той е слуга на сѫщинския човѣкъ, на душата. Нѣкога човѣкъ казва: азъ съмъ. Ако това „азъ“ е сѫщинскиятъ човѣкъ, тогава защо често той търси помощьта на другитѣ хора? Ако ти си „азъ-тъ“, т. е. великото и славното у човѣка, защо търсишъ помощьта на баща си и на майка си, както и помощьта на своитѣ приятели и близки? Щомъ казвашъ „азъ съмъ“, направи нѣщо подобно на земята, или на нѣкоя слънчева система! Ти казвашъ азъ съмъ, и нищо не можешъ да направишъ. Нѣкой казва: знаете ли, кой съмъ азъ и какво мога да направя? Ти си едно азъ, което нищо не може да направи. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Човѣкъ трѣбва да започне съ негативната страна на живота, за да разбере великитѣ закони, които се съдържатъ въ него. Единъ день, когато човѣкъ се съедини съ своята душа и каже „азъ“, той ще може да създава цѣли системи. И тогава човѣкъ нѣма да създава своитѣ системи между готовитѣ вече, да нарушава законностьта и реда въ тѣхъ, но ще го поставятъ въ нѣкое празно пространство, тамъ да създава и твори, както иска и както разбира. Въ вселената има още много празни, ненаселени пространства, които единъ день трѣбва да се изпълнятъ и населятъ. Дойде ли човѣкъ до това положение, да се слѣе съ своята душа, ще му дадатъ възможность да създава, да твори. Ще му кажатъ: Хайде сега, направи единъ свѣтъ, какъвто ти искашъ, дѣто слънцето да залѣзва и да изгрѣва, или да изгрѣва, безъ да залѣзва. Ще кажете: възможно ли е Богъ да прѣдостави на човѣка сила и власть, да създава свѣтове и системи? — Възможно е, защото и безъ това свѣтътъ, въ който сега живѣемъ, е създаденъ отъ ангели, вслѣдствие на което и въ него виждаме извѣстни дефекти. Тия ангели, макаръ и да сѫ работили по всички правила на висшата мамематика, все пакъ сѫ допуснали извѣстни погрѣшки, които и до днесъ изправятъ. Наистина, тѣ сѫ работили съ милиони години върху създаването на този свѣтъ, тъй щото грѣшкитѣ, които сѫ допусналъ сѫ съвсѣмъ малки, Запримѣръ, когато слънцето се завърти сто милиона пѫти около себе си, забѣлѣзва се само едно изключение. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ движението на земята, както и въ движението на човѣка: когато земята, както и човѣкътъ се завъртятъ сто милиона пѫти около себе си, забѣлѣзва се едно изключение отъ правилния ходъ на тѣхното движение. Великото и красивото се заключава, именно, въ това изключение, понеже въ него едноврѣменно става повдигането и падането на човѣка.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ“. Докато слънцето изгрѣва и залѣзва, дотогава всѣкога ще сѫществуватъ двѣ възможности за ума: да се развива, да придобива извѣстна интелигентность, слѣдъ врѣме да я загуби. Вземете, напримѣръ, какъ човѣкъ постепенно се развива отъ дѣте до зрѣла възрасть: въ най-ранната си възрасть дѣтето се развива по малко, послѣ, колкото расте, то се развива все повече и повече, и като дойде въ срѣдната си възрасть, човѣкъ достига най-високата точка на своето развитие; и най-послѣ, колкото повече прѣминава тази възрасть и отива къмъ старость, неговата интелигентность като че се губи нѣкѫдѣ. И тогава, за такъвъ човѣкъ всички казватъ, че е оглупѣлъ нѣщо. Този старъ човѣкъ не е оглупѣлъ, но енергията, която е причина за неговата интелигентность, се оттегля нѣкѫдѣ.

 

Сега, всички вие се нуждаете отъ велика наука за разбиране на живота и на великитѣ Божии закони, които царуватъ въ този животъ. Азъ не говоря за законитѣ, които хората сѫ поставили, нито за религията, съ която хората сѫ установили извѣстни обреди, форми, символи и т. н. Азъ говоря за законитѣ, които Богъ е написалъ въ сърцето на човѣка. Животътъ на сърцето прѣдставлява вѫтрѣшенъ животъ, който иде отъ Бога. Животътъ на сърцето ние наричаме „животъ на Любовьта“, който животъ има прѣма връзка, прѣмо отношение съ сърцето и съ душата на човѣка. Освѣнъ живота на сърцето има и другъ животъ, който е въ прѣмо отношение съ човѣшкия умъ и съ човѣшкия духъ. Животътъ на ума и на сърцето, т. е. на духа и на душата прѣдставляватъ единъ и сѫщъ животъ, който, обаче, се поляризира въ двѣ различни направления. Такова е свойството и на самата материя. Щомъ духътъ отъ невидимия свѣтъ слѣзе на земята, материята веднага се поляризира въ двѣ противоположни направления, въ двѣ полушария: едното полушарие е животътъ на сърцето, а другото полушарие е животътъ на ума. За сега, както се проявява животътъ на земята, поголѣмата дѣятелность се намира въ сѣверното полушарие, а за въ бѫдеще тя ще се прѣмѣсти въ южното полушарие. Сѣверното полушарие има връзка повече съ човѣшкия умъ, а южното полушарие има връзка повече съ човѣшкото сърце.

 

И тъй, когато се говори за великия океанъ на живота, разбиратъ се всички дѣвствени сили, събрани въ човѣшкото сърце. Тѣ образуватъ разумния свѣтъ на чувствата, на любовьта. Нѣкои ще кажатъ: достатъчно ни е да знаемъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Ако можете да схванете въ пълнота идѣята, какво нѣщо е изгрѣвъ и залѣзъ въ живота, както и въ природата, вие бихте разрѣшили много отъ противорѣчията, които сѫществуватъ въ вашия животъ; и ако проучите земята въ нейнитѣ специални движения, както и колебанията и промѣнитѣ, които ставатъ въ сѣверния полюсъ, вие бихте разрѣшили една важна задача и въ своя животъ, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промѣни ставатъ и въ вашия умъ, и щѣхте да видите, че полюсътъ ви постоянно се мѣни. Запримѣръ, какъ ще си обясните обстоятелството, че нѣкога сте обичали нѣкои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено. Този фактъ се обяснява по слѣдния начинъ: едно врѣме вие сте били богатъ човѣкъ, хамбаритѣ ви сѫ били пълни съ жито, и сте имали възможность да посрещнете и нагостите всички хора, които сѫ ви посѣщавали. Обаче, слѣдъ години хамбарътъ ви се изпразва, и вие вече нѣмате възможность да посрѣщате и угощавате гоститѣ си. Сега, понеже честолюбието ви е голѣмо, вие не искате да се излагате прѣдъ тѣхъ и казвате: азъ не приемамъ гости. Ако пъкъ имате смирение въ душата си, вие ще кажете: понеже хамбарътъ ми се изпразни, азъ нѣмамъ съ какво да угостя гоститѣ си, затова не приемамъ никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, въ което се намирате, изгрѣвътъ на нашето слънце, както и неговитѣ ранни часове се отнасятъ до човѣшкия животъ. Деньтъ е създаденъ за хората, а не за Бога. Деньтъ е създаденъ за човѣшкия духъ, и за това на първо мѣсто трѣбва да се възпитава човѣшкия умъ. Задачата на съврѣменния човѣкъ е да възпита първо своя умъ и своитѣ мисли, а послѣ своето сърце и своитѣ чувства.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ“. Този стихъ се отнася до Божествения свѣтъ. Когато човѣкъ се свърже напълно съ Бога, когато той повѣрва, че, наистина е душа, която може да излиза и да влиза въ тѣлото си, когато пожелае, а сѫщо така и когато той повѣрва, че може да разглобява и да сглобява тѣлото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христосъ правѣше това, той може вече да каже за себе си: моето слънце не ще зайде вечъ. Когато поставиха тѣлото на Христа въ гроба. Той го разглоби, и когато отидоха да Го търсятъ, не Го намѣриха на мѣстото Му, и казаха: Христосъ е възкръсналъ! Човѣкъ, като Христа, не може да лежи въ гроба. По какво се отличавалъ Христосъ? Той се отличавалъ по абсолютната любовь, която ималъ къмъ Бога. Той всѣкога е билъ готовъ да прѣнесе всички поругания и хули за Бога, макаръ че е знаелъ високото произхождение, което ималъ, както и науката, съ която разполагалъ. Нѣкои казватъ, че Христосъ се е училъ нѣкѫдѣ на земята. Не, Христосъ ималъ пробудено съзнание, и затова Той е могълъ да се учи направо отъ невидимия свѣтъ, както и отъ връзката си съ Бога.

 

Слѣдователно, първото нѣщо, което човѣкъ трѣбва да направи на земята, е да възстанови връзката си съ Бога. Като направи връзка съ Бога, той не трѣбва тукъ да спре, но слѣдъ това, именно, му прѣдстои работа — да учи. Нѣкои религиозни хора казватъ: щомъ човѣкъ е роденъ отъ Бога, той е ученъ вече, нѣма какво повече да учи. Казвамъ: щомъ човѣкъ е роденъ отъ Бога, той трѣбва да учи повече, отколкото прѣди да е билъ роденъ отъ Бога. Затова, именно, Богъ е създалъ свѣта, да се учатъ хората. Много религиозни хора казватъ: ние не се нуждаемъ отъ умъ, достатъчно е да имаме чисто сърце. Тѣ мислятъ, че всичката наука излиза само отъ сърцето. Тѣ мислятъ още, че цѣлиятъ животъ се заключава само въ живота на сърцето. И тогава тѣ цитиратъ, стиха: „Многото знание възгордява“. Съ това тѣ искатъ да кажатъ, че знанието възгордява човѣка, понеже излиза отъ ума. Слѣдователно, щомъ многото знание възгордява човѣка, той не трѣбва да учи. Питамъ: кое знание възгордява човѣка? Знание безъ любовь възгордява, а знание съ любовь прави човѣка цѣломѫдренъ. Знание безъ любовь произвежда зло, знание съ любовь произвежда добро. Днесъ човѣкъ се нуждае отъ знание повече отъ колкото всѣки другъ пѫть, за да разбере връзката, която сѫществува между хората, както и връзката имъ съ Бога. Нѣкой ще каже: Любовьта свързва хората. Не, днесъ доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човѣкъ да прояви своята любовь, прѣди всичко той трѣбва да признае доброто въ себе си и въ всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Богъ е поставилъ доброто, като основа на живота. Щомъ е така, човѣкъ никога не трѣбва да казва за себе си, че не е добъръ. Каже ли, че не е добъръ, той отрича първата връзка въ живота. Доброто е първата връзка между душитѣ на всички хора, безъ разлика на това, дали тѣ сѫ на земята, или на небето. Съзнае ли човѣкъ своята първа връзка, той може да извика отъ другия свѣтъ, когото пожелае и да влѣзе въ общение съ него. По сѫщия начинъ и него могатъ да повикатъ отъ невидимия свѣтъ за разговоръ и послѣ пакъ да го върнатъ на земята. Имате ли връзка съ доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и съ баща си, и съ майка си, които сѫ заминали за другия свѣтъ. Страхувате ли се отъ това, не се занимавайте съ него! Разправятъ за Елифасъ Леви, добъръ, виденъ писатель, който се занимавалъ съ висшитѣ духовни науки, че единъ день пожелалъ да извика нѣкой отъ древнитѣ Учители на Мѫдростьта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбиралъ. За да се удостои за това посѣщение, той се приготовлявалъ цѣли 40 дни по разни кабалистически начини, съ огънь, съ кадене и съ вода, и най-послѣ, когато билъ готовъ, явява му се единъ отъ тия Учители, който го запиталъ: „Какво искашъ отъ мене?“ Елифасъ Леви, като го видѣлъ, падналъ на земята въ безсъзнание. Като се събудилъ отъ това състояние, той си казалъ: втори пѫть не ще посмѣя да извикамъ единъ такъвъ Учитель. Той дойде при мене, искаше да ми каже нѣщо, но азъ не го разбрахъ, понеже заспахъ.

 

И сега, когато между съврѣменнитѣ хора се засѣгатъ такива въпроси, тѣ казватъ: отдалечени, отвлѣчени сѫ тия въпроси, тѣ не сѫ за насъ. Хората искатъ да се разглеждатъ въпроси, близки до тѣхния животъ и до тѣхното разбиране. Казвамъ: материалнитѣ блага, които сѫществуватъ на земята, сѫ отражение на духовния свѣтъ, или сѫ резултатъ на любовьта на нѣкои близки намъ души. Ако нѣкой човѣкъ е щастливъ на земята, то е защото той има близки приятели повече въ невидимия свѣтъ, отколкото на земята. Запримѣръ: когато нѣкой виденъ цигуларъ свири на сцената, около него има десетина музи отъ невидимия свѣтъ, които му помагатъ. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: отлично свири този музикантъ, съ голѣмо вдъхновение? Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяватъ. Махнете тия музи отъ него, и той ще се прояви, като обикновенъ цигуларь. Има ли нѣщо чудно въ това? Когато вие нагорещите парче желѣзо отъ единъ килограмъ, отъ 1 — 1000° ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не прѣмахнете тази нова сила, вложена въ него. Прѣмахнете ли я, и дѣцата могатъ да дигатъ това парче желѣзо и да си играятъ съ него. Слѣдователно. колкото повече приятели отъ невиднмия свѣтъ сѫ заинтересувани отъ нашия животъ, толкова по-голѣма ще бѫде и нашата интелигентность. Тѣ сѫ притоци къмъ нашия животъ, които влагатъ любовьта си у насъ. Тѣ сѫ звѣздитѣ на нашето небе. Както голѣмината на рѣката зависи отъ притоцитѣ, които се вливатъ въ нея, така и нашата интелигентность зависи отъ любовьта, която висшитѣ сѫщества вливатъ въ нашия животъ. Рѫководещата душа пъкъ, въ която се вливатъ тия притоци отъ животъ и отъ любовь, тя е изгрѣващето слънце, което ни показва пѫтя къмъ Бога. Въ душата на човѣка се включватъ и луната, и звѣздитѣ, и всички небесни свѣтила, които ние виждаме по небето. Въ това отношение човѣкъ прѣдставлява въ миниатюръ единъ великъ, свѣтъ. За този свѣтъ, именно, говори и Исайя.

 

И тъй, ако схващате живота по този начинъ, у васъ ще се зароди силно желание да свържете вашия животъ съ живата природа, и по този начинъ да разрѣшите правилно мѫчнотиитѣ, които срѣщате на пѫтя си. Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развитъ умъ, какъвто искате и най-послѣ ще имате правилно развито сърце, каквото желаете. Отъ васъ зависи всичко. Сега хората се молятъ на този — на онзи. Защо се молятъ едни на други? — Защото не се молятъ на Бога. Тѣ считатъ за срамъ да се молятъ на Бога, а когато се молятъ едни на други, това не е срамъ. Никога въ свѣта не сѫ се отправяли толкова много молби, както сега: моля ви се найучтиво, господинъ Министре! Или: моля ви се найучтиво, господинъ Директоре! Навсѣкѫдѣ се отправятъ заявления и просби. Всички съврѣменни хора, и бѣдни и богати, и учени и прости, сѫ просеци. Синътъ и дъщерята отиватъ въ странство да учатъ, и единъ мѣсецъ слѣдъ заминаването си пишатъ на родителитѣ си: моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синътъ пише на баща си „моля ти се, татко“ а да не пише: обични ми, татко, толкова пѫти си ми услужвалъ, винаги си билъ готовъ да ми помогнешъ, помогни ми и въ този случай, имамъ нужда отъ малко пари. Нима синътъ, като е отишълъ въ странство да учи, трѣбва да пише на баща си толкова сухо? Той иска да покаже, че научилъ смѣтане, аритметика, всѣкакъвъ родъ уравнения и уравновѣсяване на смѣткитѣ, та и въ този случай гледа да се изрази по търговски начинъ. И като се върне отъ странство, синътъ поема смѣткитѣ на баща си, но работитѣ не вървятъ, както трѣбва. Тогава бащата казва: синъ ми ходи въ странство, учи разни науки, но смѣткитѣ не вървятъ, работитѣ повече се забъркватъ.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ“. Питамъ: коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрѣва и залѣзва? Щомъ вашето слънце постоянно изгрѣва и залѣзва, това показва, че вие сте на физическия свѣтъ, дѣто има пролѣть, лѣто, есень и зима, дѣто температурата постоянно се смѣня. Щомъ знаете, че става смѣна въ температурата, вие трѣбва да вземете всички мѣрки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 — 30° подъ нулата. Въ такъвъ случай вие трѣбва да имате дърва и вѫглища, трѣбва да имате дебели дрехи, за да издържате на външнитѣ условия. Ако пъкъ вашето слънце изгрѣва и залѣзва само веднъжъ въ живота ви, вие живѣете въ полюситѣ, т. е. въ духовния свѣтъ, дѣто се изискватъ много знания. Ако нѣмате тия знания, вие ще се намѣрите въ още по-голѣми затруднения, отколкото въ физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ има по-голѣмъ студъ, отколкото въ физическия. Въ това отношение студътъ прѣдставлява противодѣйствие срѣщу лошитѣ хора и лошитѣ духове въ духовния свѣтъ. И тъй, що е студътъ? — Енергия, която противодѣйствува на лошитѣ хора въ свѣта. Ще е топлината? — Енергия, която дава животъ на всички добри хора, за да работятъ. Значи, студътъ и топлината сѫ двѣ сили въ природата, които сѫ разпрѣдѣлили службитѣ си между хората на земята, както и между духоветѣ въ духовния свѣтъ. Има ли голѣмъ студъ въ свѣта, това показва, че лошитѣ хора сѫ взели надмощие въ живота. Има ли повече топлина, това показва, че добритѣ хора сѫ взели надмощие въ живота. Такова съвпадение се констатира и въ всеобщата война: когато германцитѣ бѣха съюзници съ българитѣ и съ турцитѣ и взимаха надмощие въ войната, врѣмето всѣкога бѣше студено; когато съглашението взимаше надмощие, врѣмето всѣкога ставаше топло. Тѣзи и редъ други прчини могатъ да повлияятъ на врѣмето, да стане по-топло или по-студено. Когато съюзътъ взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, което дѣйствува по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъмъ, който дѣйствува по криви линии. Въ електричеството, както и въ магнетизма дѣйствуватъ двѣ състояния: възходещо и низходещо.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ“. Това подразбира чисто Божествения свѣтъ. Когато човѣкъ има просвѣтенъ умъ и чисто, благородно сърце, тогава той ще има не едно слънце, но двѣ слънца и една луна. Единъ день, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори безъ да изгаря, ние ще имаме постоянна вѫтрѣшна свѣтлина. Когато човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце дойдатъ до абсолютно вѫтрѣшно съгласие, вѫтрѣшна хармония и се слѣятъ въ единъ животъ, тогава въ живота на човѣка ще настане такова положение, което се изразява съ стиха: „Слънцето не ще зайде вечъ“. Велика задача прѣдстои на човѣка, да изчисти ума си отъ всички странични мисли и сърцето си отъ всички странични чувства. Мнозина се запитватъ: каква е нашата задача на земята? Сега вече може да имъ се отговори: нашата задача е да възпитаме и очистимъ ума си и да облагородимъ сърцето си. Това не може да се постигне въ единъ, въ два, въ три, въ петь или въ десеть дни и мѣсеци, но се изискватъ години усилена работа. Нѣкои окултисти твърдятъ, че за да се постигне това нѣщо, изискватъ се поне 777 животи и то епохални, прѣзъ които човѣкъ да е игралъ нѣкаква велика роль. Покрай тѣзи животи има още много незабѣлѣзани. Ако нѣкои религиозни хора слушатъ тия нѣща, ще кажатъ: това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нѣщо! Да се казва на хората, че тѣ се раждатъ и прѣраждатъ, не било по Бога, а да отиватъ на бойното поле да се биятъ и убиватъ, това е по Бога. При това, нѣкои религиозни твърдятъ, че никѫдѣ въ Писанието не се говори за прѣраждането. Казвамъ: на всѣка страница въ Писанието се говори за прѣраждането, но то се отнася само за онѣзи, които иматъ очи и могатъ да виждатъ и за онѣзи, които иматъ уши и могатъ да чуватъ. Прѣди всичко прѣраждането не е законъ на материята. Да се облича човѣкъ, това е законъ на материята, а да се прѣражда, това е законъ на човѣшкия духъ. Когато се казва, че човѣкъ единъ пѫть само се ражда, това се отнася до Божествения свѣтъ, дѣто има само единъ дълъгъ день, а когато казватъ, че човѣкъ се прѣражда много пѫти, ние разбираме материалния свѣтъ, дѣто могатъ да се реализиратъ идеитѣ, които Богъ е вложилъ въ човѣка.

 

Питамъ: защо трѣбва да има противорѣчия въ живота? Нали Господъ царува навсѣкѫдѣ? Какво лошо има въ това, че човѣкъ живѣе единъ дълъгъ день, или 10,000 деня? Защо хората се плашатъ отъ прѣраждането? Защо този въпросъ ги поставя въ противорѣчия? Какъвъ смисълъ има живота, които трае само единъ день? Това е животъ на еднодневката. При това, често ние срѣщаме случаи, когато нѣкой човѣкъ се роди сутриньта, живѣе до вечерьта и умира. Каква култура може да има въ такъвъ животъ? Коя майка би желала да роди дѣте и слѣдъ единъ день то да умре? Кое е по-хубаво: дѣтето да живѣе единъ день или да живѣе 10,000 деня? Красиво е човѣкъ да живѣе 10,000 деня. Красотата на живота седи въ дългия разуменъ животъ. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора считатъ красивитѣ, хубавитѣ нѣща за лоши. И слѣдъ това, като заключение на своитѣ разбирания, тѣзи хора считатъ прѣраждането за нѣщо страшно въ тѣхния животъ. Прѣраждането е страшно, но за грѣшнитѣ хора, а за праведнитѣ то е благословение. Прѣраждането е икономия въ природата. Защо нѣкои хора не приематъ прѣраждането? — Защото тѣ не искатъ да изплащатъ дълговетѣ си, или най-малко не искатъ да ги признаятъ. Когато човѣкъ дойде на земята и признае прѣраждането, той трѣбва да се наеме съ изплащане на всичкитѣ си дългове, които е направилъ въ миналото. Като се роди, ще го кръстятъ съ нѣкакво име и ще му кажатъ: слушай, ти си Иванъ еди-кой си, който имашъ отъ миналото дългове, дѣто си ялъ и пилъ. Сега трѣбва да ги изплатишъ. Днесъ много хора идватъ на земята инкогнито и казватъ: азъ не съмъ онзи Иванъ, на когото приписватъ тѣзи дългове. — Да, ти не си стариятъ Иванъ, съ старитѣ дрехи, но си сѫщиятъ онзи Иванъ съ старитѣ дѣла, съ сѫщия умъ, съ сѫщото сърце и съ сѫщата воля. Азъ пъкъ въ твоето лице познавамъ, именно, онзи Иванъ, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичашъ ли да си похапвашъ и попийвашъ? — Обичамъ. — Значи, ти си сѫщиятъ Иванъ, когото азъ познавамъ. Днесъ си се прѣродилъ на земята, да си изплатишъ старитѣ дългове и да се научишъ да живѣешъ правилно — нови дългове да не правишъ. Слѣдователно, когато човѣкъ не приема прѣраждането, той прави това, защото интереситѣ му го диктуватъ.

 

И тъй, когато се казва, че слънцето нѣма да зайде вечъ, ние подразбираме човѣшкия умъ. Слънцето на човѣшкия животъ е неговиятъ умъ, който постоянно трѣбва да свѣти. Ние не говоримъ за онзи илюзоренъ умъ на луната, която постоянно се пълни и изпразва. Човѣкъ има два ума: умътъ на луната и умътъ на слънцето. Умътъ на луната постоянно се пълни и изпразва и нищо не донася на човѣка. Понѣкога луната е толкова красива, че хората се страхуватъ отъ нея. Когато българитѣ сѣятъ дини, напримѣръ, тѣ винаги се съобразяватъ съ състоянието, въ което се намира луната. Тѣ не обичатъ да сѣятъ динитѣ, когато луната е съвсѣмъ пълна, защото сѫ забѣлѣзали, че тогава тѣ не узрѣватъ добрѣ. Добрѣ е да се сѣятъ динитѣ, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшия човѣшки умъ. Когато се казва, че слънцено не ще зайде, това подразбира висшиятъ умъ, който никога не залѣзва, той постоянно свѣти. Умътъ на слънцето подразбира култура, която никога не залѣзва и не изгрѣва, а постоянно свѣти и грѣе. Луната пъкъ постоянно се празни и пълни. Ученитѣ астрономи знаятъ причинитѣ за изпразването и пълненето на луната.

 

Съврѣменнитѣ учени казватъ, че водата замръзвала при 0°. Какво става обикновено, когато тѣлата замръзватъ? Всички тѣла при замръзване се свиватъ, т. е. намаляватъ обема си. Обаче, водата прави изключение отъ това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение ученитѣ обясняватъ съ увеличение на междумолекулнитѣ ѝ пространства. Питамъ: какъ става това разширение на водата при замръзване, когато въ науката е извѣстно, че тѣлата се разширяватъ само отъ топлина. Тогава защо водата се разширява, именно, при замръзване? Въ такъвъ случай, азъ казвамъ: въ свѣта не става никакво замръзване. Ще кежете: какъ е възможно да не става никакво замръзване? Кажете ми тогава, въ коя епоха на човѣшкия животъ водата е замръзнала и до послѣдната си капка? Това наричамъ азъ истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при най-голѣмия студъ водата е замръзвала най-много до дълбочина десеть метра, но никога не е замръзвала изцѣло, до дъно. Щомъ е така, това не може да се нарѣче замръзване, въ пъленъ смисълъ на думата. Подъ думата „замръзване“ ние разбираме смърть. Когато едно тѣло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя животъ. Щомъ човѣкъ замръзне, той умира. Съврѣменнитѣ хора считатъ, че съ смъртьта на човѣка за него всичко е свършено. Не, когато човѣкъ умира, свършватъ се само неговитѣ безпокойствия, илюзии и тогава, освободенъ отъ всички ограничения, той се намира прѣдъ реалностьта на живота и казва: едно врѣме, когато живѣхъ на земята, азъ бѣхъ малко дѣте, което се смущаваше и безпокоеше отъ дреболиитѣ на живота, но сега виждамъ, че за всичко това не заслужава човѣкъ да се спира въ своя пѫть. Докато човѣкъ живѣе съ илюзиитѣ на живота, той мяза на пѫтникъ, който се е нагърбилъ съ голѣма, тежка раница, защото мисли, че дѣто отиде, нѣма да намѣри храна. Обаче, като пѫтува, той срѣща по пѫтя си редъ ханчета, дѣто спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбира, че не е трѣбвало да пълни раницата си съ толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, въ заключение, гърбътъ му ще се охлузи, и той нищо нѣма да спечели. Казвате: не трѣбва ли човѣкъ да мисли за утрѣшния день? Та сега, именно, хората не мислятъ. Тѣ мислятъ само върху това, какъ повече да напълнятъ раницитѣ си, а въ сѫщность трѣбва да се справятъ съ въпроса, има ли ханчета по пѫтя, прѣзъ който ще пѫтуватъ, и ако има такива, да не носятъ тежка раница. Ако има спирки по пѫтя имъ, тѣ трѣбва да взематъ раница съ най-насѫщнитѣ си потрѣби и припаси, за да пѫтуватъ леко, спокойно, доволни отъ живота си. Сега, грѣшкитѣ, които съврѣменнитѣ хора правятъ, произтичатъ отъ факта, че тѣхното слънце постоянно изгрѣва и залѣзва.

 

И тъй, кога залѣзва слънцето? — При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около осьта си, настава свѣтлина и тъмнина, които хората наричатъ день и нощь. Като настане тъмнина, тѣ правятъ своитѣ изчисления. Питамъ: могатъ ли да бѫдатъ вѣрни изчисленията, правени въ тъмнина? Може ли да бѫде права постѫпката на човѣкъ, когато той е билъ въ тъмнина? Запримѣръ, нѣкой учитель поставя на единъ отъ своитѣ ученици двойка по прѣдмета, който прѣподава, и този ученикъ, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршумъ. Той изпада въ тъмнина на съзнанието си, и рѣшава въпросътъ криво. Такава постѫпка е направена въ тъмнина. Щомъ е така, тя не може да се разглежда, като права постѫпка. Ако учительтъ постави шесторка на този ученикъ, той ще се радва. Обаче, въ дѣйствителния животъ двойката твори. Когато професоръ или учитель постави на своя ученикъ двойка, съ това той иска да му каже: ти не учишъ, но си единъ отъ способнитѣ ученици, който може да работи. На неспособния си ученикъ учительтъ поставя шесторка, като число на илюзии, съ което иска да каже: турямъ ти шесторка, за да не се обезсърдчишъ. И ученикътъ се радва. Когато разумниятъ учитель оцѣнява ученицитѣ си, той знае, какво прави: на способния си ученикъ поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грѣшкитѣ и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученикъ поставя шесторка, да го насърдчи да работи. Влѣзатъ ли и двамата ученици въ живота, онзи, който въ училището е получавалъ шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбралъ дълбокия смисълъ, който учительтъ е вложилъ въ шесторкитѣ; онзи, който е получавалъ двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да рѣшава труднитѣ житейски задачи. Нѣкой ученикъ се оплаква: учительтъ ми не ме прѣцѣни, както трѣбва, той несправедливо ми тури двойка. Казвамъ: по-хубаво число отъ двойката нѣма. Свѣтътъ се създаде отъ двойката. Всичко зависи отъ двойката. Има ли двойка въ живота, всичко има; нѣма ли двойка въ животъ, нищо нѣма. Безъ двойка нищо не може да се направи. Селянинътъ впрѣга два вола, заедно да оратъ. Единъ умъ и едно сърце, правятъ двѣ; единъ духъ и една душа, правятъ двѣ. Умъ, сърце, духъ и душа, събрани заедно правятъ четири. Това сѫ два свѣта, събрани на едно мѣсто.

 

Често хората се натъкватъ на редъ противорѣчия. Нѣкой казва: защо страданията идватъ все до моята глава? Въ този смисълъ страданието е голѣма двойка. Изобщо, двойката е число на противорѣчия. Съ страданията Господъ казва на човѣка: ти си способенъ да разрѣшишъ труднитѣ задачи въ своя животъ. Човѣкъ може да разрѣши правилно своитѣ задачи, когато слънцето на неговия животъ никога не залѣзва. Залѣзва ли неговото слънце, той непрѣменно ще направи поне една малка погрѣшка.

 

Казвамъ: при сегашната култура всѣки трѣбва да самовъзпитава своя умъ. Какъ може да се постигне това? Като се занимава човѣкъ съ всичко, което той обича. Като изучавате митологията на старитѣ гръцки богове, вие виждате, че хората сѫ олицетворявали въ тѣхъ разни човѣшки образи, съ свойствени тѣмъ качества и достоинства. Евреитѣ, напримѣръ, сѫ приемали, че сѫществуватъ 22 богове, както сѫ имали и 22 букви въ своята азбука. Отъ тѣхъ 12 съставляватъ прѣдвѣрието на небето, а останалитѣ богове и богини, значи, между тѣхъ имало и жени, живѣятъ на земята, като хора, раждатъ се и прѣраждатъ се, иматъ синове и дъщери, спорятъ помежду си, при които спорове по-силнитѣ взиматъ надмощие надъ по-слабитѣ и т. н. Такива сѫ били понятията на старитѣ хора за боговетѣ, но това сѫ дѣтински схващания. Тѣ показватъ, че човѣкъ, въ своето първобитно развитие, е подигналъ своя близъкъ въ божество. Обаче, това сѫ човѣшки божества. Подъ думата Богъ ние разбираме разумното върховно начало, отъ което произтичатъ всички души и богове, и на което не знаемъ сѫщинското име. По естество и по строежъ всички хора мязатъ на Бога. И когато хората се освободятъ отъ материята, съ която днесъ сѫ прѣплетени, ще видятъ, че въ всѣки човѣкъ има стремежъ къмъ добро, а сѫщеврѣменно и условия за постигане на доброто. Нѣкой казва: нѣмамъ условия. Защо нѣмашъ условия? Защото не впрегнешъ ума си на работа. Ти си способенъ за работа, но твоето честолюбие, твоята гордость не ти позволяватъ да работишъ, и ти казвашъ: какъ ще отида да работя? Питамъ: кой трѣбва да работи? Умниятъ човѣкъ, именно, трѣбва да работи, а глупавиятъ трѣбва да легне подъ сѣнката на нѣкоя круша, да почива. Само глупавитѣ хора трѣбва да бѫдатъ богати, а умнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ сиромаси. Въ дѣйствителность е така. Сиромаситѣ не носятъ раници на гърба си, а богатитѣ носятъ. Какво разбирамъ подъ думата „сиромахъ“ човѣкъ? Подъ думата сиромахъ човѣкъ азъ не разбирамъ сиромахъ по сърце и по умъ. Питамъ: способниятъ лѣкарь има ли нужда отъ пари? Способниятъ музикантъ има ли нужда отъ пари? Способниятъ скулпторъ има ли нужда отъ пари? Способниятъ земледѣлецъ има ли нужда отъ пари? Да мисли човѣкъ, че паритѣ му сѫ необходимость въ живота, това показва, че неговото слънце още изгрѣва и залѣзва. Когато казвамъ, че човѣкъ не се нуждае отъ пари, разбирамъ, че той е господарь на паритѣ, а не обратно. Паритѣ не сѫ господари на човѣка. Веднъжъ човѣкъ е създалъ паритѣ, той не трѣбва да се безпокои за тѣхъ, дали има пари, или нѣма. Всѣки човѣкъ може да провѣри въ себе си, доколко мисъльта за паритѣ го е хипнотизирала. Вървишъ изъ пѫтя спокоенъ, безгриженъ, но потрѣбватъ ти за нѣщо пари: брѫкнешъ въ джоба си и нищо не намирашъ. Веднага ти се смутишъ, изгубишъ присѫтствието на духа и се сгушишъ. Намѣришъ ли пари въ джоба си, една книжна монета отъ сто лева, веднага ти се ободрявашъ, разполагашъ се, почувствувашъ се силенъ и започвашъ смѣло да крачишъ по пѫтя си. Ако влѣзешъ въ нѣкоя гостилница безъ петь пари въ джоба си, гледашъ по-скоро да излѣзешъ навънъ. При това положение и гостилничарьтъ не те вѣрва. Имашъ ли въ джоба си тази книжка отъ сто лева, ти си смѣлъ, гордъ; сѫщеврѣменно и гостилничарьтъ има вѣра въ тебе. Изкуство е човѣкъ да взѣзе въ гостилницата безъ петь пари, да се обърне свободно къмъ гостилничаря и да му каже: погледни ме въ лицето и ми кажи, за колко можешъ да ми кредитирашъ! Англичанинъ отива въ една гостилница безъ петь пари въ кесията си и казва на гостилничаря: сѫръ, за колко лева можешъ да ми кредитирашъ? Той го погледналъ въ лицето, намѣрилъ, че е честенъ човѣкъ и му казалъ: отпущамъ ви кредитъ за шесть хиляди шелинга. Англичанинътъ започналъ да се храни на кредитъ, въ гостилницата цѣлъ мѣсецъ и слѣдъ изтичането на този срокъ, той му заплатилъ опрѣдѣлената, сума. За толкова врѣме му било дадено довѣрие. Има хора, на които веднага можешъ да отпуснешъ кредитъ до 20,000 лева, а има такива, на които никакво довѣрие не можешъ да дадешъ. Защо? — Понеже тѣзи хора вѫтрѣшно не внушаватъ никакво довѣрие, а външно си турятъ маска на благочестиви хора. Когато отивате при нѣкого за нѣкаква услуга, казвамъ: хвърлете маската си и го попитайте, за колко ви оцѣнява и какво довѣрие ви опрѣдѣля. Нѣкой казва: ние не трѣбва да се отваряме много прѣдъ хората. До сега азъ несъмъ срѣщалъ нито единъ отворенъ човѣкъ. Имали ли сте случай въ живота си, да разтворите душата си прѣдъ нѣкой човѣкъ, и той да ви отговори съ сѫщото? Спомняте ли си случай въ живота си, когато сте се разтваряли прѣдъ нѣкой свой приятель и сте се разговаряли отъ душа, безъ да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение отъ Бога? Усѣщали ли сте благоуханието, което излиза отъ отворенитѣ души? Да се отвори една душа, подразбира се, сѫщеврѣменно и умътъ, и сърцето ѝ да сѫ отворени. Отвори ли човѣкъ душата си, неговото слънце само изгрѣва и никога не залѣзва.

 

Сега, като наблюдавамъ съврѣменнитѣ хора, намирамъ, че повечето отъ тѣхъ изпадатъ въ голѣми дребнавости. Тѣ сѫ готови за нищо и никакво да развалятъ красивото и благородното въ душата си. По този начинъ тѣ изгубватъ Божественото въ себе си. Най-малкото противорѣчие ги изкарва отъ релситѣ на тѣхния животъ. Въ сѫщность противорѣчията сѫ дадени на хората, като задачи за разрѣшение. Понѣкога поставятъ човѣка на противорѣчие, на изпитъ, съ който искатъ да помогне той на нѣкои души отъ задгробния животъ. Значи, понѣкога страданията ни се даватъ съ цѣль да помогнемъ на нѣкои заминали души. Запримѣръ, дохождатъ при тебе нѣкои твои близки и те молятъ да кредитирашъ една сума отъ 20,000 лева за едно лице, което въ дадения моментъ е силно притѣснено. Ти правишъ тази услуга не отъ доброто желание да услужишъ на този нуждаещъ се, но само да не откажешъ на своитѣ близки, които ходатайствуватъ за него. Обаче, слѣдъ врѣме срокътъ за изплащане на полицата изтича, и този бѣденъ човѣкъ не може да я изплати. Тогава тебе теглятъ подъ отговорность за това лице. Въ дадения случай ти носишъ страданията, отговорностьта за тази душа, която сама не може да си изплати дълга. По сѫщия начинъ всѣки день и васъ ви заобикалятъ сѫщества, които ви убѣждаватъ да вършите волята на Петко, на Стояна, на Драгана, но не и волята Божия. Вие се подписвате на една, на друга полица, за които слѣдъ врѣме ще плащате. За това казвамъ: първо трѣбва да придобиете свѣтълъ умъ и чисто, благородно сърце и като придобиете това богатство, да го употрѣбите за благото на своитѣ ближни.

 

И тъй, всички трѣбва да прочетете цѣлата 60 глава отъ книгата на пророкъ Исайя, за да разберете, какво точно е искалъ да каже той съ изречението: „Слънцето не ще зайде вечъ“. Дойде ли човѣкъ до това положение, той вече е намѣрилъ идеалния животъ, за който неговата душа е копнѣла. Въ този смисълъ всѣки трѣбва да се стреми къмъ знание, къмъ добродѣтели, на които слънцето никога не ще зайде. Тѣ носятъ миръ и радость за човѣка. И тогава, като срещнете човѣкъ, когото считате за приятель, ще си зададете въпроса: този човѣкъ, този приятель, който влиза въ моята система, ще помрачи ли моето слънце, или нѣма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го на страна; ако не го помрачи, приемете го за приятель. Като се жените, пакъ си задайте въпроса: жената, която избирамъ за другарка въ живота си, ще помрачи ли моето слънце, или нѣма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари на заемъ отъ нѣкой банкеръ, пакъ се запитайте: паритѣ, които ще взема отъ този банкеръ, ще помрачатъ ли моето слънце, или нѣма да го помрачатъ? Ако не го помрачатъ, вземете паритѣ; ако го помрачатъ, и даромъ да ви даватъ, не ги взимайте. Влизате ли въ нѣкое религиозно общество, пакъ се запитайте: ако влѣза въ това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или нѣма да го помрачи? Ако го помрачи, не влизайте въ него; ако не го помрачи, влѣзте. Ако искате да изучавате нѣкаква наука, пакъ се запитайте: тази наука ще помрачи, или нѣма да помрачи моето слънце? Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.

 

Казвамъ: за въ бѫдеще ние ще изучаваме всички науки отъ ново гледище, отъ нова свѣтлина. Тъй както изнасямъ фактитѣ, мнозина мислятъ, че азъ не цѣня науката. Азъ цѣня науката, но я разглеждамъ отъ друго становище. Напримѣръ, за мене понятието биологъ е съвсѣмъ друго отъ това, което ученитѣ разбиратъ. Споредъ мене биологътъ трѣбва да разглежда, какъ се е сформирувалъ живота на земята, а не само, какъ се е образувалъ животътъ на клѣткитѣ. Прѣди да се заеме съ изучаване живота и произхода на клѣткитѣ, той трѣбва да е изучилъ всички разумни сили, които сѫ създали малкитѣ центрове въ живота. Когато нѣкой изучава картинитѣ на единъ великъ художникъ, прѣди всичко той трѣбва да се запознае съ самия художникъ, а слѣдъ това и съ неговитѣ картини. Той не може да има ясна прѣдстава за картинитѣ, ако не познава самия художникъ. Художникътъ струва много повече отъ своитѣ картини. Той не се е вложилъ цѣлъ въ картинитѣ. Тъй щото, когато изучаваме картинитѣ на нѣкой художникъ, ние изучаваме само часть, т. е. една фаза отъ живота на самия художникъ. Всички останали чърти и качества отъ характера на художника оставатъ скрити за насъ. Когато изучаваме нѣкоя картина, ние можемъ да схванемъ на лицето ѝ или само благородство, или само любовъ, или само смирение, а всички останали добродѣтели ще липсватъ. Въ единъ и сѫщъ моментъ на едно лице ние не можемъ да намѣримъ изразени всички добродѣтели. Всѣка картина прѣдставлява само единъ моментъ отъ човѣка, а ние знаемъ, че човѣкъ се мѣни всѣки моментъ. Добродѣтелитѣ, които се криятъ въ нашия умъ и въ нашето сърце, се изразяватъ всѣки новъ день на лицето ни, вслѣдствие на което човѣкъ прѣдставлява една интересна, но винаги незавършена книга. Човѣшкото лице е кинематографъ, върху платното на който всѣки моментъ се пише нѣщо ново. Въ очитѣ, въ устата, на странитѣ, навсѣкѫдѣ по човѣшкото лице се пишатъ все нови и нови добродѣтели. Понѣкога устнитѣ на човѣка сѫ червени нѣкога жълти, нѣкога блѣди, нѣкога зелени и т. н. Какво показватъ тия промѣни на цвѣтоветѣ? Ония физиогномисти, които разбиратъ, дълбокитѣ причини на тия промѣни, които разбиратъ слънцето, луната и звѣздитѣ, знаятъ, защо напримѣръ, цвѣтътъ на лицето у нѣкой човѣкъ е жълтъ, на другъ — червенъ и т. н. Има единъ жълтъ цвѣтъ на лицето, подобенъ на този у светиитѣ, но има единъ жълтъ цвѣтъ, който се дължи на разстройство на черния дробъ у човѣка. Хора, които страдатъ отъ разстройство на черния дробъ, отъ жълтеница, иматъ жълтъ цвѣтъ, но нито сѫ мѫдреци, нито светии. Обаче, приближите ли се къмъ нѣкой светия, отъ него излиза необикновено благоухание. Ако нашето слънце не залѣзва, това показва, че ние сме при такива условия, отдѣто можемъ да черпимъ великата мѫдрость на живота. Можемъ ли да кажемъ, че нашето слънце не залѣзва, ние сме вече господари на своята сѫдба.

 

Какво се разбира подъ думата „сѫдба“? На латински езикъ сѫдба значи fortuna. Въ латински езикъ тази дума е въ низходеща степень. Обаче, когато говоримъ за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Богъ е опрѣдѣлилъ за душата. И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде вечъ, ние разбираме, именно, тия блага, които Богъ е опрѣдѣлилъ за душата. За душитѣ Богъ е приготвилъ такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнемъ постепенно, а не изведнъжъ. Човѣкъ не може изведнъжъ да се пробуди, изведнъжъ да развие голѣма вѣра въ себе си, че да прави чудеса прѣдъ хората. Малки постижения сѫ необходими, но въ малкото се криятъ голѣми сили и възможности. Христосъ е казалъ: „Ако имате вѣра, колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да прѣмѣствате“. За голѣмитѣ дѣла се изисква голѣма вѣра; за малкитѣ дѣла се изисква малка вѣра. Слѣдователно, и вѣрата е на степени. Тя е свързана съ човѣшката еволюция. Когато Христосъ казва, че съ вѣра могатъ и планини да се прѣмѣстватъ, Той ималъ прѣдъ видъ малки планини.

 

И тъй, въ живота на човѣка сѫ необходими два полюса: на единия полюсъ е поставенъ човѣшкиятъ умъ, а на другия — човѣшкото сърце. Ако вие не можете да разберете вашия умъ и вашето сърце, които сѫ толкова близо до васъ, какъ ще разберете вашия духъ и вашата душа, които отстоятъ далечъ отъ васъ? Който изучава сърцето и ума си, той ще може да изучи и онѣзи велики, мощни сили, които се криятъ въ съзнанието му. Чрѣзъ съзнанието ние дохождаме до положение да разберемъ, какво въ сѫщность прѣдставляваме.

 

Казвамъ: при всѣко положение на живота се запитвайте, дали вашето слънце е залѣзло? Нѣкои казватъ: едно врѣме имахъ голѣма любовь, но отиде вече, изгубихъ я. Мислите ли така, това показва, че вие се намирате въ материалния свѣтъ, дѣто земята ви се е завъртѣла около своята ось. За да не залѣзва вашето слънце, вие трѣбва да се повдигнете по-високо, да отидете на полюситѣ, а оттамъ и въ още по-висока область.

 

Религия и наука сѫ два важни фактора въ вашия животъ. Нѣма по-опасно положение за човѣка отъ това, да има религия безъ наука и наука безъ религия. Тѣзи двѣ положения внасятъ отрова въ кръвьта на човѣшкия организъмъ. Човѣкъ не може нито безъ религия, нито безъ наука. Истинската религия трѣбва да даде абсолютна свобода на човѣшкото сърце, да може то свободно да изказва своитѣ чувства; истинската наука трѣбва да даде абсолютна свобода на човѣшкия умъ, да може той свободно да изказва своитѣ разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли нѣкой човѣкъ да изкаже своитѣ разбирания по извѣстенъ въпросъ, той трѣбва да бѫде свободенъ, да знае, че никой нѣма да го осмѣе, нито осѫди. И дѣтински да сѫ неговитѣ схващания, той не трѣбва да се стѣснява. Прѣзъ тѣхъ е миналъ и най-напрѣдналиятъ светия или адептъ. Всѣки е билъ дѣте, пеленаче въ своитѣ разбирания. Всѣки е билъ малко дѣте. Често малкитѣ дѣца запитватъ майка си, отдѣ е дошло малкото имъ братче, или малкото имъ сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла отъ рѣката. Вие ще кажете: ние знаемъ, отдѣ ги носятъ бабитѣ. Не, никой не знае, отдѣ бабитѣ носятъ малкитѣ дѣца. Никой не знае, какъ се ражда човѣкъ. Който се ражда, само той съзнава това нѣщо. Единъ американецъ ми казваше, че знае, кога се е родилъ. Той казва: моментътъ на моето раждане е този, когато за пръвъ пѫть почувствувахъ, че мога да мисля. Отъ тогава насетнѣ моятъ умъ се измѣни. Това значи раждане. Когато тѣлото на човѣка се сформирува, той трѣбва да знае, защо се е родилъ. Нѣкой казва: не знамъ, защо съмъ се родилъ. Щомъ не знаешъ, защо си се родилъ, това показва, че ти още не си роденъ. Че си излѣзълъ на бѣлъ свѣтъ, това показва, че майка ти само те е изнесла вънъ, но ти още не си роденъ. Майка ти още е брѣменна съ тебе, и слѣдъ като се родишъ, тогава тя ще каже: олекна ми вече. Роди се най- послѣ това дѣте. Новороденото дѣте трѣбва да има слънце, което никога да не залѣзва. Какви сѫ качествата на бѫдещитѣ дѣца? Бѫдещитѣ дѣца трѣбва да носятъ на главитѣ си слънца, които никога да не залѣзвате нито на земята, нито на небето.

 

Сега азъ желая и вашитѣ слънца никога да не залѣзватъ и да почувствувате, че сте родени. Дойдете ли до това положение, вие ще почувствувате въ себе си вѫтрѣшна свобода. Само при това положение човѣкъ може да говори за религия и за наука. Знаете ли, какво нѣщо е истинската религия? Нѣма по-свещенъ моментъ за човѣка отъ този, да повдигне ума си къмъ Бога и да почувствува връзката, която сѫществува между всички умове. Нѣма по-свещенъ моментъ за човѣка отъ този, да повдигне сърцето си къмъ Бога и да почувствува връзката, която сѫществува между всички души. Значи, човѣкъ е свързанъ едноврѣменно съ двѣ връзки: въ едната връзка дѣйствува Любовьта, а въ другата — Мѫдростьта. Свързанъ ли е човѣкъ съ Любовьта и съ Мѫдростьта, той ще почувствува, че въ свѣта дѣйствува великата Истина, въ която Богъ се проявява. Съзнае ли това, той ще направи всички усилия, да се домогне до великото благо на живота, дѣто слънцето никога не залѣзва.

 

 

Бесѣда  отъ  Учителя,  държана  на  27  февруари,  1927  г.

 

въ  г.  София.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 17 октомври 2017 - 04:37

Слънцето не ще зайде.

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

 

„Слънцето не ще зайде вечъ”. Исайя 60:20.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ”. Този стихъ подразбира, че слънцето нѣма да залѣзва вече. Тѣзи думи иматъ двояко значение. Ако разглеждаме свѣта като механическо проявление, а себе си считаме божества, ние ще имаме единъ погледъ върху външната природа. Ако пъкъ разглеждаме свѣта като съзнателно, разумно проявление, а себе си считаме като части на едно велико цѣло, ние ще имаме другъ погледъ върху външната природа. Отъ всички небесни тѣла най-познато ни е слънцето. Колкото малко и да мислимъ за слънцето, обаче, прѣзъ цѣлия день, ако не прямо, поне косвено мислимъ само за него. Събудимъ ли се сутринь, първата ни работа е да погледнемъ, свѣтло ли е вънъ, или не, т. е. изгрѣло ли е слънцето, или още не е изгрѣло. Тръгваме на пѫть, пакъ поглеждаме навънъ, дали слънцето е изгрѣло, или още не е изгрѣло.

 

Въ Писанието се казва, че въ началото Богъ създаде небето и земята, а послѣ луната и слънцето. Слънцето е необходимо, защото то опрѣдѣля врѣмената и годинитѣ, т. е. то опрѣдѣля съзнателния човѣшки животъ, като животъ на еволюция. Слънцето хроникира всичко, което става подъ небето. То отбѣлѣзва всичко въ великата книга на живота.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ”. Питамъ: възможенъ ли е свѣтъ, въ който слънцето да не залѣзва? Въ умѣренитѣ и въ топлитѣ страни на земята слънцето всѣки день изгрѣва и залѣзва, обаче, на полюситѣ слънцето изгрѣва и залѣзва само единъ пѫть прѣзъ годината. Ученитѣ хора, астрономитѣ, напримѣръ, разбиратъ, какво значи изгрѣвъ и залѣзъ, на слънцето. Тѣ приематъ, че има привидно изгрѣване и залѣзване на слънцето, но въ сѫщность слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Изгрѣване и залѣзване на слънцето сѫществува само за проститѣ, за неученитѣ хора, които знаятъ нѣщата по това, както ги виждатъ; обаче, истински учениятъ знае и разбира нѣщата, както сѫ въ дѣйствителность. Ако простиятъ човѣкъ попадне на полюситѣ и види, че слънцето изгрѣва и залѣзва само веднъжъ прѣзъ годината, какъ ще си обясни това явление? Какво става съ слънцето, какво става съ луната, това интересува живо, както обикновенитѣ, така и ученитѣ хора. Защо? — Понеже всички прояви, всички явления въ природата сѫ тѣсно свързани съ тѣхния животъ. Дѣйностьта на слънцето, на луната, на звѣздитѣ, както и на всички небесни свѣтила упражняватъ грамадно влияние върху душевния животъ на човѣка, независимо това, дали той го съзнава, или не.

 

Отъ това гледище всички небесни тѣла съставляватъ великъ Божественъ свѣтъ. Всички заедно прѣдставляватъ разумни свѣтове. Ние виждаме само външната имъ страна, но не и вѫтрѣшната, въ която се крие всичкото величие. Всѣка слънчева система прѣдставлява извѣстна степень на интелигентность. Всички слънчеви системи, както и нашата, прѣдставляватъ отъ своя страна група отъ системи. Тѣзи идеи сѫ отвлѣчени и непонятни за обикновенитѣ човѣшки умове, както е непонятенъ за мравята живота на човѣка. Отъ този животъ тя може да разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито. Какво може да разбере една мравя за човѣка? Прѣди всичко мравята нѣма такива очи, съ които би могла да схване цѣлия човѣшки образъ. Речете ли да й разправяте нѣщо за религията на човѣка, тя още повече ще се обърка.

 

Казвамъ: съвременнитѣ религии иматъ отношение до възпитанието на човѣшкото сърдце. Нѣкои хора казватъ, че между религията и науката нѣма никаква връзка, тѣ сѫ въ постояненъ разрѣзъ. Това твърдение говори за неразбирането, което сѫществува между обикновенитѣ хора, между ученитѣ, между мѫдрецитѣ и между поетитѣ, въ сѫщность между религията и науката нѣма никакво противорѣчие, никакво несъгласие. Религията винаги има прѣдъ видъ човѣшкото сърдце, когато науката има прѣдъ видъ човѣшкия умъ. Слѣдователно, въ всѣка наука има религия, и въ всѣка религия има и наука. Ние не говоримъ за външната страна на религията, нито за нейнитѣ обреди. Религията не се заключава въ външната форма, въ облѣклото, въ обредитѣ и т. н. Ако е въпросъ за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облѣкло, но въ сѫщность то не прѣдставлява никаква наука.

 

И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения Божественъ свѣтъ, дѣто слънцето дѣйствително не залѣзва. Слънцето, което не залѣзва, принадлежи на човѣшката душа. Значи, душата има свое слънце. Ние разглеждаме душата въ смисълъ на истинския човѣкъ. Тъй щото, иска ли нѣкой да знае, какво въ сѫщность прѣдставя човѣкъ, нека той има прѣдъ видъ душата. Външниятъ човѣкъ, когото виждаме, не е „азъ-тъ“; той е слуга на сѫщинския човѣкъ, на душата. Нѣкога човѣкъ казва: азъ съмъ. Ако това „азъ” е сѫщинскиятъ човѣкъ, тогава защо често той търси помощьта на другитѣ хора? Ако ти си „азъ-тъ”, т. е. великото и славното у човѣка, защо търсишъ помощьта на баща си и на майка си, както и помощьта на своитѣ приятели и близки? Щомъ казвашъ „азъ съмъ”, направи нѣщо подобно на земята, или на нѣкоя слънчева система! Ти казвашъ азъ съмъ, и нищо не можешъ да направишъ. Нѣкой казва: знаете ли, кой съмъ азъ и какво мога да направя? Ти си едно азъ, което нищо не може да направи. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Човѣкъ трѣбва да започне съ негативната страна на живота, за да разбере великитѣ закони, които се съдържатъ въ него. Единъ день, когато човѣкъ се съедини съ своята душа и каже „азъ”, той ще може да създава цѣли системи. И тогава човѣкъ нѣма да създава своитѣ системи между готовитѣ вече, да нарушава законностьта и реда въ тѣхъ, но ще го поставятъ въ нѣкое празно пространство, тамъ да създава и твори, както иска и както разбира. Въ вселената има още много празни, ненаселени пространства, които единъ день трѣбва да се изпълнятъ и населятъ. Дойде ли човѣкъ до това положение, да се слѣе съ своята душа, ще му дадатъ възможность да създава, да твори. Ще му кажатъ: Хайде сега, направи единъ свѣтъ, какъвто ти искашъ, дѣто слънцето да залѣзва и да изгрѣва, или да изгрѣва, безъ да залѣзва. Ще кажете: възможно ли е Богъ да прѣдостави на човѣка сила и власть, да създава свѣтове и системи? — Възможно е, защото и безъ това свѣтътъ, въ който сега живѣемъ, е създаденъ отъ ангели, вслѣдствие на което и въ него виждаме извѣстни дефекти. Тия ангели, макаръ и да сѫ работили по всички правила на висшата мамематика, все пакъ сѫ допуснали извѣстни погрѣшки, които и до днесъ изправятъ. Наистина, тѣ сѫ работили съ милиони години върху създаването на този свѣтъ, тъй щото грѣшкитѣ, които сѫ допуснали сѫ съвсѣмъ малки, Запримѣръ, когато слънцето се завърти сто милиона пѫти около себе си, забѣлѣзва се само едно изключение. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ движението на земята, както и въ движението на човѣка: когато земята, както и човѣкътъ се завъртятъ сто милиона пѫти около себе си, забѣлѣзва се едно изключение отъ правилния ходъ на тѣхното движение. Великото и красивото се заключава, именно, въ това изключение, понеже въ него едновременно става повдигането и падането на човѣка.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ”. Докато слънцето изгрѣва и залѣзва, дотогава всѣкога ще сѫществуватъ двѣ възможности за ума: да се развива, да придобива извѣстна интелигентность, слѣдъ врѣме да я загуби. Вземете, напримѣръ, какъ човѣкъ постепенно се развива отъ дѣте до зрѣла възрасть: въ най-ранната си възрасть дѣтето се развива по малко, послѣ, колкото расте, то се развива все повече и повече, и като дойде въ срѣдната си възрасть, човѣкъ достига най-високата точка на своето развитие; и най-послѣ, колкото повече прѣминава тази възрасть и отива къмъ старость, неговата интелигентность като че се губи нѣкѫде. И тогава, за такъвъ човѣкъ всички казватъ, че е оглупѣлъ нѣщо. Този старъ човѣкъ не е оглупѣлъ, но енергията, която е причина за неговата интелигентность, се оттегля нѣкѫде.

 

Сега, всички вие се нуждаете отъ велика наука за разбиране на живота и на великитѣ Божии закони, които царуватъ въ този животъ. Азъ не говоря за законитѣ, които хората сѫ поставили, нито за религията, съ която хората сѫ установили извѣстни обреди, форми, символи и т. н. Азъ говоря за законитѣ, които Богъ е написалъ въ сърдцето на човѣка. Животътъ на сърдцето прѣдставлява вѫтрѣшенъ животъ, който иде отъ Бога. Животътъ на сърдцето ние наричаме „животъ на Любовьта”, който животъ има пряма връзка, прямо отношение съ сърдцето и съ душата на човѣка. Освѣнъ живота на сърдцето има и другъ животъ, който е въ прямо отношение съ човѣшкия умъ и съ човѣшкия духъ. Животътъ на ума и на сърдцето, т. е. на духа и на душата прѣдставляватъ единъ и сѫщъ животъ, който, обаче, се поляризира въ двѣ различни направления. Такова е свойството и на самата материя. Щомъ духътъ отъ невидимия свѣтъ слѣзе на земята, материята веднага се поляризира въ двѣ противоположни направления, въ двѣ полушария: едното полушарие е животътъ на сърдцето, а другото полушарие е животътъ на ума. За сега, както се проявява животътъ на земята, по-голѣмата дѣятелность се намира въ северното полушарие, а за въ бѫдеще тя ще се прѣмѣсти въ южното полушарие. Северното полушарие има връзка повече съ човѣшкия умъ, а южното полушарие има връзка повече съ човѣшкото сърдце.

 

И тъй, когато се говори за великия океанъ на живота, разбиратъ се всички дѣвствени сили, събрани въ човѣшкото сърдце. Тѣ образуватъ разумния свѣтъ на чувствата, на любовьта. Нѣкои ще кажатъ: достатъчно ни е да знаемъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Ако можете да схванете въ пълнота идѣята, какво нѣщо е изгрѣвъ и залѣзъ въ живота, както и въ природата, вие бихте разрѣшили много отъ противорѣчията, които сѫществуватъ въ вашия животъ; и ако проучите земята въ нейнитѣ специални движения, както и колебанията и промѣнитѣ, които ставатъ въ северния полюсъ, вие бихте разрѣшили една важна задача и въ своя животъ, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промѣни ставатъ и въ вашия умъ, и щѣхте да видите, че полюсътъ ви постоянно се мѣни. Запримѣръ, какъ ще си обясните обстоятелството, че нѣкога сте обичали нѣкои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено. Този фактъ се обяснява по слѣдния начинъ: едно време вие сте били богатъ човѣкъ, хамбаритѣ ви сѫ били пълни съ жито, и сте имали възможность да посрещнете и нагостите всички хора, които сѫ ви посѣщавали. Обаче, слѣдъ години хамбарътъ ви се изпразва, и вие вече нѣмате възможность да посрѣщате и угощавате гоститѣ си. Сега, понеже честолюбието ви е голѣмо, вие не искате да се излагате прѣдъ тѣхъ и казвате: азъ не приемамъ гости. Ако пъкъ имате смирение въ душата си, вие ще кажете: понеже хамбарътъ ми се изпразни, азъ нѣмамъ съ какво да угостя гоститѣ си, затова не приемамъ никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, въ което се намирате, изгрѣвътъ на нашето слънце, както и неговитѣ ранни часове се отнасятъ до човѣшкия животъ. Деньтъ е създаденъ за хората, а не за Бога. Деньтъ е създаденъ за човѣшкия духъ, и за това на първо мѣсто трѣбва да се възпитава човѣшкия умъ. Задачата на съвременния човѣкъ е да възпита първо своя умъ и своитѣ мисли, а послѣ своето сърдце и своитѣ чувства.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ”. Този стихъ се отнася до Божествения свѣтъ. Когато човѣкъ се свърже напълно съ Бога, когато той повѣрва, че, наистина е душа, която може да излиза и да влиза въ тѣлото си, когато пожелае, а сѫщо така и когато той повѣрва, че може да разглобява и да сглобява тѣлото си, да го прави видимо и невидимо, както и Христосъ правѣше това, той може вече да каже за себе си: моето слънце не ще зайде вечъ. Когато поставиха тѣлото на Христа въ гроба. Той го разглоби, и когато отидоха да Го търсятъ, не Го намѣриха на мѣстото Му, и казаха: Христосъ е възкръсналъ! Човѣкъ, като Христа, не може да лежи въ гроба. По какво се отличавалъ Христосъ? Той се отличавалъ по абсолютната любовь, която ималъ къмъ Бога. Той всѣкога е билъ готовъ да прѣнесе всички поругания и хули за Бога, макаръ че е знаелъ високото произхождение, което ималъ, както и науката, съ която разполагалъ. Нѣкои казватъ, че Христосъ се е училъ нѣкѫде на земята. Не, Христосъ ималъ пробудено съзнание, и затова Той е могълъ да се учи направо отъ невидимия свѣтъ, както и отъ връзката си съ Бога.

 

Слѣдователно, първото нѣщо, което човѣкъ трѣбва да направи на земята, е да възстанови връзката си съ Бога. Като направи връзка съ Бога, той не трѣбва тукъ да спре, но слѣдъ това, именно, му прѣдстои работа — да учи. Нѣкои религиозни хора казватъ: щомъ човѣкъ е роденъ отъ Бога, той е ученъ вече, нѣма какво повече да учи. Казвамъ: щомъ човѣкъ е роденъ отъ Бога, той трѣбва да учи повече, отколкото прѣди да е билъ роденъ отъ Бога. Затова, именно, Богъ е създалъ свѣта, да се учатъ хората. Много религиозни хора казватъ: ние не се нуждаемъ отъ умъ, достатъчно е да имаме чисто сърдце. Тѣ мислятъ, че всичката наука излиза само отъ сърдцето. Тѣ мислятъ още, че цѣлиятъ животъ се заключава само въ живота на сърдцето. И тогава тѣ цитиратъ, стиха: „Многото знание възгордява”. Съ това тѣ искатъ да кажатъ, че знанието възгордява човѣка, понеже излиза отъ ума. Слѣдователно, щомъ многото знание възгордява човѣка, той не трѣбва да учи. Питамъ: кое знание възгордява човѣка? Знание безъ любовь възгордява, а знание съ любовь прави човѣка цѣломѫдренъ. Знание безъ любовь произвежда зло, знание съ любовь произвежда добро. Днесъ човѣкъ се нуждае отъ знание повече отъ колкото всѣки другъ пѫть, за да разбере връзката, която сѫществува между хората, както и връзката имъ съ Бога. Нѣкой ще каже: Любовьта свързва хората. Не, днесъ доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човѣкъ да прояви своята любовь, прѣди всичко той трѣбва да признае доброто въ себе си и въ всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Богъ е поставилъ доброто, като основа на живота. Щомъ е така, човѣкъ никога не трѣбва да казва за себе си, че не е добъръ. Каже ли, че не е добъръ, той отрича първата връзка въ живота. Доброто е първата връзка между душитѣ на всички хора, безъ разлика на това, дали тѣ сѫ на земята, или на небето. Съзнае ли човѣкъ своята първа връзка, той може да извика отъ другия свѣтъ, когото пожелае и да влѣзе въ общение съ него. По сѫщия начинъ и него могатъ да повикатъ отъ невидимия свѣтъ за разговоръ и послѣ пакъ да го върнатъ на земята. Имате ли връзка съ доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и съ баща си, и съ майка си, които сѫ заминали за другия свѣтъ. Страхувате ли се отъ това, не се занимавайте съ него! Разправятъ за Елифасъ Леви, добъръ, виденъ писатель, който се занимавалъ съ висшитѣ духовни науки, че единъ день пожелалъ да извика нѣкой отъ древнитѣ Учители на Мѫдростьта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбиралъ. За да се удостои за това посѣщение, той се приготовлявалъ цѣли 40 дни по разни кабалистически начини, съ огънь, съ кадене и съ вода, и най-послѣ, когато билъ готовъ, явява му се единъ отъ тия Учители, който го запиталъ: „Какво искашъ отъ мене?” Елифасъ Леви, като го видѣлъ, падналъ на земята въ безсъзнание. Като се събудилъ отъ това състояние, той си казалъ: втори пѫть не ще посмѣя да извикамъ единъ такъвъ Учитель. Той дойде при мене, искаше да ми каже нѣщо, но азъ не го разбрахъ, понеже заспахъ.

 

И сега, когато между съвременнитѣ хора се засѣгатъ такива въпроси, тѣ казватъ: отдалечени, отвлѣчени сѫ тия въпроси, тѣ не сѫ за насъ. Хората искатъ да се разглеждатъ въпроси, близки до тѣхния животъ и до тѣхното разбиране. Казвамъ: материалнитѣ блага, които сѫществуватъ на земята, сѫ отражение на духовния свѣтъ, или сѫ резултатъ на любовьта на нѣкои близки намъ души. Ако нѣкой човѣкъ е щастливъ на земята, то е защото той има близки приятели повече въ невидимия свѣтъ, отколкото на земята. Запримѣръ: когато нѣкой виденъ цигуларъ свири на сцената, около него има десетина музи отъ невидимия свѣтъ, които му помагатъ. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: отлично свири този музикантъ, съ голѣмо вдъхновение? Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяватъ. Махнете тия музи отъ него, и той ще се прояви, като обикновенъ цигуларь. Има ли нѣщо чудно въ това? Когато вие нагорещите парче желѣзо отъ единъ килограмъ, отъ 1 ÷ 1000° ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не прѣмахнете тази нова сила, вложена въ него. Прѣмахнете ли я, и дѣцата могатъ да дигатъ това парче желѣзо и да си играятъ съ него. Слѣдователно. колкото повече приятели отъ невидимия свѣтъ сѫ заинтересувани отъ нашия животъ, толкова по-голѣма ще бѫде и нашата интелигентность. Тѣ сѫ притоци къмъ нашия животъ, които влагатъ любовьта си у насъ. Тѣ сѫ звѣздитѣ на нашето небе. Както голѣмината на рѣката зависи отъ притоцитѣ, които се вливатъ въ нея, така и нашата интелигентность зависи отъ любовьта, която висшитѣ сѫщества вливатъ въ нашия животъ. Рѫководещата душа пъкъ, въ която се вливатъ тия притоци отъ животъ и отъ любовь, тя е изгрѣващето слънце, което ни показва пѫтя къмъ Бога. Въ душата на човѣка се включватъ и луната, и звѣздитѣ, и всички небесни свѣтила, които ние виждаме по небето. Въ това отношение човѣкъ прѣдставлява въ миниатюръ единъ великъ, свѣтъ. За този свѣтъ, именно, говори и Исайя.

 

И тъй, ако схващате живота по този начинъ, у васъ ще се зароди силно желание да свържете вашия животъ съ живата природа, и по този начинъ да разрѣшите правилно мѫчнотиитѣ, които срѣщате на пѫтя си. Ако разберете истинската Божествена наука, вие ще имате храна, каквато искате; ще имате правилно развитъ умъ, какъвто искате и най-послѣ ще имате правилно развито сърдце, каквото желаете. Отъ васъ зависи всичко. Сега хората се молятъ на този — на онзи. Защо се молятъ едни на други? — Защото не се молятъ на Бога. Тѣ считатъ за срамъ да се молятъ на Бога, а когато се молятъ едни на други, това не е срамъ. Никога въ свѣта не сѫ се отправяли толкова много молби, както сега: моля ви се най-учтиво, господинъ Министре! Или: моля ви се най-учтиво, господинъ Директоре! Навсѣкѫде се отправятъ заявления и просби. Всички съвременни хора, и бѣдни и богати, и учени и прости, сѫ просеци. Синътъ и дъщерята отиватъ въ странство да учатъ, и единъ мѣсецъ слѣдъ заминаването си пишатъ на родителитѣ си: моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари! Защо синътъ пише на баща си „моля ти се, татко” а да не пише: обични ми, татко, толкова пѫти си ми услужвалъ, винаги си билъ готовъ да ми помогнешъ, помогни ми и въ този случай, имамъ нужда отъ малко пари. Нима синътъ, като е отишълъ въ странство да учи, трѣбва да пише на баща си толкова сухо? Той иска да покаже, че научилъ смѣтане, аритметика, всѣкакъвъ родъ уравнения и уравновѣсяване на смѣткитѣ, та и въ този случай гледа да се изрази по търговски начинъ. И като се върне отъ странство, синътъ поема смѣткитѣ на баща си, но работитѣ не вървятъ, както трѣбва. Тогава бащата казва: синъ ми ходи въ странство, учи разни науки, но смѣткитѣ не вървятъ, работитѣ повече се забъркватъ.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ”. Питамъ: коя е причината, че вашето слънце постоянно изгрѣва и залѣзва? Щомъ вашето слънце постоянно изгрѣва и залѣзва, това показва, че вие сте на физическия свѣтъ, дѣто има пролѣть, лѣто, есень и зима, дѣто температурата постоянно се смѣня. Щомъ знаете, че става смѣна въ температурата, вие трѣбва да вземете всички мѣрки, да се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може да спадне и до 25 ÷ 30° подъ нулата. Въ такъвъ случай вие трѣбва да имате дърва и вѫглища, трѣбва да имате дебели дрехи, за да издържате на външнитѣ условия. Ако пъкъ вашето слънце изгрѣва и залѣзва само веднъжъ въ живота ви, вие живѣете въ полюситѣ, т. е. въ духовния свѣтъ, дѣто се изискватъ много знания. Ако нѣмате тия знания, вие ще се намѣрите въ още по-голѣми затруднения, отколкото въ физическия свѣтъ. Въ духовния свѣтъ има по-голѣмъ студъ, отколкото въ физическия. Въ това отношение студътъ прѣдставлява противодѣйствие срѣщу лошитѣ хора и лошитѣ духове въ духовния свѣтъ. И тъй, що е студътъ? — Енергия, която противодѣйствува на лошитѣ хора въ свѣта. Ще е топлината? — Енергия, която дава животъ на всички добри хора, за да работятъ. Значи, студътъ и топлината сѫ двѣ сили въ природата, които сѫ разпрѣдѣлили службитѣ си между хората на земята, както и между духоветѣ въ духовния свѣтъ. Има ли голѣмъ студъ въ свѣта, това показва, че лошитѣ хора сѫ взели надмощие въ живота. Има ли повече топлина, това показва, че добритѣ хора сѫ взели надмощие въ живота. Такова съвпадение се констатира и въ всеобщата война: когато германцитѣ бѣха съюзници съ българитѣ и съ турцитѣ и взимаха надмощие въ войната, времето всѣкога бѣше студено; когато съглашението взимаше надмощие, времето всѣкога ставаше топло. Тѣзи и редъ други причини могатъ да повлияятъ на времето, да стане по-топло или по-студено. Когато съюзътъ взимаше надмощие, тогава се проявяваше електричество, което дѣйствува по права линия; когато съглашението взимаше надмощие, проявяваше се магнетизъмъ, който дѣйствува по криви линии. Въ електричеството, както и въ магнетизма дѣйствуватъ двѣ състояния: възходящо и низходящо.

 

„Слънцето не ще зайде вечъ”. Това подразбира чисто Божествения свѣтъ. Когато човѣкъ има просвѣтенъ умъ и чисто, благородно сърдце, тогава той ще има не едно слънце, но двѣ слънца и една луна. Единъ день, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори безъ да изгаря, ние ще имаме постоянна вѫтрѣшна свѣтлина. Когато човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце дойдатъ до абсолютно вѫтрѣшно съгласие, вѫтрѣшна хармония и се слѣятъ въ единъ животъ, тогава въ живота на човѣка ще настане такова положение, което се изразява съ стиха: „Слънцето не ще зайде вечъ”. Велика задача прѣдстои на човѣка, да изчисти ума си отъ всички странични мисли и сърдцето си отъ всички странични чувства. Мнозина се запитватъ: каква е нашата задача на земята? Сега вече може да имъ се отговори: нашата задача е да възпитаме и очистимъ ума си и да облагородимъ сърдцето си. Това не може да се постигне въ единъ, въ два, въ три, въ петь или въ десеть дни и мѣсеци, но се изискватъ години усилена работа. Нѣкои окултисти твърдятъ, че за да се постигне това нѣщо, изискватъ се поне 777 животи и то епохални, прѣзъ които човѣкъ да е игралъ нѣкаква велика роль. Покрай тѣзи животи има още много незабѣлѣзани. Ако нѣкои религиозни хора слушатъ тия нѣща, ще кажатъ: това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нѣщо! Да се казва на хората, че тѣ се раждатъ и прѣраждатъ, не било по Бога, а да отиватъ на бойното поле да се биятъ и убиватъ, това е по Бога. При това, нѣкои религиозни твърдятъ, че никѫде въ Писанието не се говори за прѣраждането. Казвамъ: на всѣка страница въ Писанието се говори за прѣраждането, но то се отнася само за онѣзи, които иматъ очи и могатъ да виждатъ и за онѣзи, които иматъ уши и могатъ да чуватъ. Прѣди всичко прѣраждането не е законъ на материята. Да се облича човѣкъ, това е законъ на материята, а да се прѣражда, това е законъ на човѣшкия духъ. Когато се казва, че човѣкъ единъ пѫть само се ражда, това се отнася до Божествения свѣтъ, дѣто има само единъ дълъгъ день, а когато казватъ, че човѣкъ се прѣражда много пѫти, ние разбираме материалния свѣтъ, дѣто могатъ да се реализиратъ идеитѣ, които Богъ е вложилъ въ човѣка.

 

Питамъ: защо трѣбва да има противорѣчия въ живота? Нали Господъ царува навсѣкѫде? Какво лошо има въ това, че човѣкъ живѣе единъ дълъгъ день, или 10,000 деня? Защо хората се плашатъ отъ прѣраждането? Защо този въпросъ ги поставя въ противорѣчия? Какъвъ смисълъ има живота, които трае само единъ день? Това е животъ на еднодневката. При това, често ние срѣщаме случаи, когато нѣкой човѣкъ се роди сутриньта, живѣе до вечерьта и умира. Каква култура може да има въ такъвъ животъ? Коя майка би желала да роди дѣте и слѣдъ единъ день то да умре? Кое е по-хубаво: дѣтето да живѣе единъ день или да живѣе 10,000 деня? Красиво е човѣкъ да живѣе 10,000 деня. Красотата на живота седи въ дългия разуменъ животъ. Нѣкои отъ съвременнитѣ хора считатъ красивитѣ, хубавитѣ нѣща за лоши. И слѣдъ това, като заключение на своитѣ разбирания, тѣзи хора считатъ прѣраждането за нѣщо страшно въ тѣхния животъ. Прѣраждането е страшно, но за грѣшнитѣ хора, а за праведнитѣ то е благословение. Прѣраждането е икономия въ природата. Защо нѣкои хора не приематъ прѣраждането? — Защото тѣ не искатъ да изплащатъ дълговетѣ си, или най-малко не искатъ да ги признаятъ. Когато човѣкъ дойде на земята и признае прѣраждането, той трѣбва да се наеме съ изплащане на всичкитѣ си дългове, които е направилъ въ миналото. Като се роди, ще го кръстятъ съ нѣкакво име и ще му кажатъ: слушай, ти си Иванъ еди-кой си, който имашъ отъ миналото дългове, дѣто си ялъ и пилъ. Сега трѣбва да ги изплатишъ. Днесъ много хора идватъ на земята инкогнито и казватъ: азъ не съмъ онзи Иванъ, на когото приписватъ тѣзи дългове. — Да, ти не си стариятъ Иванъ, съ старитѣ дрехи, но си сѫщиятъ онзи Иванъ съ старитѣ дѣла, съ сѫщия умъ, съ сѫщото сърдце и съ сѫщата воля. Азъ пъкъ въ твоето лице познавамъ, именно, онзи Иванъ, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичашъ ли да си похапвашъ и попийвашъ? — Обичамъ. — Значи, ти си сѫщиятъ Иванъ, когото азъ познавамъ. Днесъ си се прѣродилъ на земята, да си изплатишъ старитѣ дългове и да се научишъ да живѣешъ правилно — нови дългове да не правишъ. Слѣдователно, когато човѣкъ не приема прѣраждането, той прави това, защото интереситѣ му го диктуватъ.

 

И тъй, когато се казва, че слънцето нѣма да зайде вечъ, ние подразбираме човѣшкия умъ. Слънцето на човѣшкия животъ е неговиятъ умъ, който постоянно трѣбва да свѣти. Ние не говоримъ за онзи илюзоренъ умъ на луната, която постоянно се пълни и изпразва. Човѣкъ има два ума: умътъ на луната и умътъ на слънцето. Умътъ на луната постоянно се пълни и изпразва и нищо не донася на човѣка. Понѣкога луната е толкова красива, че хората се страхуватъ отъ нея. Когато българитѣ сѣятъ дини, напримѣръ, тѣ винаги се съобразяватъ съ състоянието, въ което се намира луната. Тѣ не обичатъ да сѣятъ динитѣ, когато луната е съвсѣмъ пълна, защото сѫ забѣлѣзали, че тогава тѣ не узрѣватъ добрѣ. Добрѣ е да се сѣятъ динитѣ, когато луната е малко празна. Слънцето означава висшия човѣшки умъ. Когато се казва, че слънцето не ще зайде, това подразбира висшиятъ умъ, който никога не залѣзва, той постоянно свѣти. Умътъ на слънцето подразбира култура, която никога не залѣзва и не изгрѣва, а постоянно свѣти и грѣе. Луната пъкъ постоянно се празни и пълни. Ученитѣ астрономи знаятъ причинитѣ за изпразването и пълненето на луната.

 

Съвременнитѣ учени казватъ, че водата замръзвала при 0°. Какво става обикновено, когато тѣлата замръзватъ? Всички тѣла при замръзване се свиватъ, т. е. намаляватъ обема си. Обаче, водата прави изключение отъ това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема си. Това разширение ученитѣ обясняватъ съ увеличение на междумолекулнитѣ й пространства. Питамъ: какъ става това разширение на водата при замръзване, когато въ науката е извѣстно, че тѣлата се разширяватъ само отъ топлина. Тогава защо водата се разширява, именно, при замръзване? Въ такъвъ случай, азъ казвамъ: въ свѣта не става никакво замръзване. Ще кежете: какъ е възможно да не става никакво замръзване? Кажете ми тогава, въ коя епоха на човѣшкия животъ водата е замръзнала и до послѣдната си капка? Това наричамъ азъ истинско замръзване. Знае се положително, обаче, че и при най-голѣмия студъ водата е замръзвала най-много до дълбочина десеть метра, но никога не е замръзвала изцѣло, до дъно. Щомъ е така, това не може да се нарѣче замръзване, въ пъленъ смисълъ на думата. Подъ думата „замръзване” ние разбираме смърть. Когато едно тѣло замръзва, ние разбираме, че то изгубва своя животъ. Щомъ човѣкъ замръзне, той умира. Съвременнитѣ хора считатъ, че съ смъртьта на човѣка за него всичко е свършено. Не, когато човѣкъ умира, свършватъ се само неговитѣ безпокойствия, илюзии и тогава, освободенъ отъ всички ограничения, той се намира прѣдъ реалностьта на живота и казва: едно време, когато живѣхъ на земята, азъ бѣхъ малко дѣте, което се смущаваше и безпокоеше отъ дреболиитѣ на живота, но сега виждамъ, че за всичко това не заслужава човѣкъ да се спира въ своя пѫть. Докато човѣкъ живѣе съ илюзиитѣ на живота, той мяза на пѫтникъ, който се е нагърбилъ съ голѣма, тежка раница, защото мисли, че дѣто отиде, нѣма да намѣри храна. Обаче, като пѫтува, той срѣща по пѫтя си редъ ханчета, дѣто спира и намира всичко, което му е било нужно. Тогава той разбира, че не е трѣбвало да пълни раницата си съ толкова много провизии. Ако продължава да носи тази тежка раница на гърба си, въ заключение, гърбътъ му ще се охлузи, и той нищо нѣма да спечели. Казвате: не трѣбва ли човѣкъ да мисли за утрѣшния день? Та сега, именно, хората не мислятъ. Тѣ мислятъ само върху това, какъ повече да напълнятъ раницитѣ си, а въ сѫщность трѣбва да се справятъ съ въпроса, има ли ханчета по пѫтя, прѣзъ който ще пѫтуватъ, и ако има такива, да не носятъ тежка раница. Ако има спирки по пѫтя имъ, тѣ трѣбва да взематъ раница съ най-насѫщнитѣ си потрѣби и припаси, за да пѫтуватъ леко, спокойно, доволни отъ живота си. Сега, грѣшкитѣ, които съвременнитѣ хора правятъ, произтичатъ отъ факта, че тѣхното слънце постоянно изгрѣва и залѣзва.

 

И тъй, кога залѣзва слънцето? — При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около осьта си, настава свѣтлина и тъмнина, които хората наричатъ день и нощь. Като настане тъмнина, тѣ правятъ своитѣ изчисления. Питамъ: могатъ ли да бѫдатъ вѣрни изчисленията, правени въ тъмнина? Може ли да бѫде права постѫпката на човѣкъ, когато той е билъ въ тъмнина? Запримѣръ, нѣкой учитель поставя на единъ отъ своитѣ ученици двойка по прѣдмета, който прѣподава, и този ученикъ, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршумъ. Той изпада въ тъмнина на съзнанието си, и рѣшава въпросътъ криво. Такава постѫпка е направена въ тъмнина. Щомъ е така, тя не може да се разглежда, като права постѫпка. Ако учительтъ постави шесторка на този ученикъ, той ще се радва. Обаче, въ дѣйствителния животъ двойката твори. Когато професоръ или учитель постави на своя ученикъ двойка, съ това той иска да му каже: ти не учишъ, но си единъ отъ способнитѣ ученици, който може да работи. На неспособния си ученикъ учительтъ поставя шесторка, като число на илюзии, съ което иска да каже: турямъ ти шесторка, за да не се обезсърдчишъ. И ученикътъ се радва. Когато разумниятъ учитель оцѣнява ученицитѣ си, той знае, какво прави: на способния си ученикъ поставя двойка, защото иска да го изправи, да му посочи грѣшкитѣ и да го застави да учи, да работи; на неспособния си ученикъ поставя шесторка, да го насърдчи да работи. Влѣзатъ ли и двамата ученици въ живота, онзи, който въ училището е получавалъ шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбралъ дълбокия смисълъ, който учительтъ е вложилъ въ шесторкитѣ; онзи, който е получавалъ двойки, той се засилва и започва самостоятелно да работи, да рѣшава труднитѣ житейски задачи. Нѣкой ученикъ се оплаква: учительтъ ми не ме прѣцѣни, както трѣбва, той несправедливо ми тури двойка. Казвамъ: по-хубаво число отъ двойката нѣма. Свѣтътъ се създаде отъ двойката. Всичко зависи отъ двойката. Има ли двойка въ живота, всичко има; нѣма ли двойка въ животъ, нищо нѣма. Безъ двойка нищо не може да се направи. Селянинътъ впрѣга два вола, заедно да оратъ. Единъ умъ и едно сърдце, правятъ двѣ; единъ духъ и една душа, правятъ двѣ. Умъ, сърдце, духъ и душа, събрани заедно правятъ четири. Това сѫ два свѣта, събрани на едно мѣсто.

 

Често хората се натъкватъ на редъ противорѣчия. Нѣкой казва: защо страданията идватъ все до моята глава? Въ този смисълъ страданието е голѣма двойка. Изобщо, двойката е число на противорѣчия. Съ страданията Господъ казва на човѣка: ти си способенъ да разрѣшишъ труднитѣ задачи въ своя животъ. Човѣкъ може да разрѣши правилно своитѣ задачи, когато слънцето на неговия животъ никога не залѣзва. Залѣзва ли неговото слънце, той непрѣменно ще направи поне една малка погрѣшка.

 

Казвамъ: при сегашната култура всѣки трѣбва да самовъзпитава своя умъ. Какъ може да се постигне това? Като се занимава човѣкъ съ всичко, което той обича. Като изучавате митологията на старитѣ гръцки богове, вие виждате, че хората сѫ олицетворявали въ тѣхъ разни човѣшки образи, съ свойствени тѣмъ качества и достойнства. Евреитѣ, напримѣръ, сѫ приемали, че сѫществуватъ 22 богове, както сѫ имали и 22 букви въ своята азбука. Отъ тѣхъ 12 съставляватъ прѣдвѣрието на небето, а останалитѣ богове и богини, значи, между тѣхъ имало и жени, живѣятъ на земята, като хора, раждатъ се и прѣраждатъ се, иматъ синове и дъщери, спорятъ помежду си, при които спорове по-силнитѣ взиматъ надмощие надъ по-слабитѣ и т. н. Такива сѫ били понятията на старитѣ хора за боговетѣ, но това сѫ дѣтински схващания. Тѣ показватъ, че човѣкъ, въ своето първобитно развитие, е подигналъ своя близъкъ въ божество. Обаче, това сѫ човѣшки божества. Подъ думата Богъ ние разбираме разумното върховно начало, отъ което произтичатъ всички души и богове, и на което не знаемъ сѫщинското име. По естество и по строежъ всички хора мязатъ на Бога. И когато хората се освободятъ отъ материята, съ която днесъ сѫ преплетени, ще видятъ, че въ всѣки човѣкъ има стремежъ къмъ добро, а сѫщевременно и условия за постигане на доброто. Нѣкой казва: нѣмамъ условия. Защо нѣмашъ условия? Защото не впрегнешъ ума си на работа. Ти си способенъ за работа, но твоето честолюбие, твоята гордость не ти позволяватъ да работишъ, и ти казвашъ: какъ ще отида да работя? Питамъ: кой трѣбва да работи? Умниятъ човѣкъ, именно, трѣбва да работи, а глупавиятъ трѣбва да легне подъ сѣнката на нѣкоя круша, да почива. Само глупавитѣ хора трѣбва да бѫдатъ богати, а умнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ сиромаси. Въ дѣйствителность е така. Сиромаситѣ не носятъ раници на гърба си, а богатитѣ носятъ. Какво разбирамъ подъ думата „сиромахъ” човѣкъ? Подъ думата сиромахъ човѣкъ азъ не разбирамъ сиромахъ по сърдце и по умъ. Питамъ: способниятъ лѣкарь има ли нужда отъ пари? Способниятъ музикантъ има ли нужда отъ пари? Способниятъ скулпторъ има ли нужда отъ пари? Способниятъ земледѣлецъ има ли нужда отъ пари? Да мисли човѣкъ, че паритѣ му сѫ необходимость въ живота, това показва, че неговото слънце още изгрѣва и залѣзва. Когато казвамъ, че човѣкъ не се нуждае отъ пари, разбирамъ, че той е господарь на паритѣ, а не обратно. Паритѣ не сѫ господари на човѣка. Веднъжъ човѣкъ е създалъ паритѣ, той не трѣбва да се безпокои за тѣхъ, дали има пари, или нѣма. Всѣки човѣкъ може да провѣри въ себе си, доколко мисъльта за паритѣ го е хипнотизирала. Вървишъ изъ пѫтя спокоенъ, безгриженъ, но потрѣбватъ ти за нѣщо пари: брѫкнешъ въ джоба си и нищо не намирашъ. Веднага ти се смутишъ, изгубишъ присѫтствието на духа и се сгушишъ. Намѣришъ ли пари въ джоба си, една книжна монета отъ сто лева, веднага ти се ободрявашъ, разполагашъ се, почувствувашъ се силенъ и започвашъ смѣло да крачишъ по пѫтя си. Ако влѣзешъ въ нѣкоя гостилница безъ петь пари въ джоба си, гледашъ по-скоро да излѣзешъ навънъ. При това положение и гостилничарьтъ не ти вѣрва. Имашъ ли въ джоба си тази книжка отъ сто лева, ти си смѣлъ, гордъ; сѫщевременно и гостилничарьтъ има вѣра въ тебе. Изкуство е човѣкъ да взѣзе въ гостилницата безъ петь пари, да се обърне свободно къмъ гостилничаря и да му каже: погледни ме въ лицето и ми кажи, за колко можешъ да ме кредитирашъ! Англичанинъ отива въ една гостилница безъ петь пари въ кесията си и казва на гостилничаря: сѫръ, за колко лева можешъ да ми кредитирашъ? Той го погледналъ въ лицето, намѣрилъ, че е честенъ човѣкъ и му казалъ: отпущамъ ви кредитъ за шесть хиляди шелинга. Англичанинътъ започналъ да се храни на кредитъ, въ гостилницата цѣлъ мѣсецъ и слѣдъ изтичането на този срокъ, той му заплатилъ опрѣдѣлената, сума. За толкова врѣме му било дадено довѣрие. Има хора, на които веднага можешъ да отпуснешъ кредитъ до 20,000 лева, а има такива, на които никакво довѣрие не можешъ да дадешъ. Защо? — Понеже тѣзи хора вѫтрѣшно не внушаватъ никакво довѣрие, а външно си турятъ маска на благочестиви хора. Когато отивате при нѣкого за нѣкаква услуга, казвамъ: хвърлете маската си и го попитайте, за колко ви оцѣнява и какво довѣрие ви опрѣдѣля. Нѣкой казва: ние не трѣбва да се отваряме много прѣдъ хората. До сега азъ не съмъ срѣщалъ нито единъ отворенъ човѣкъ. Имали ли сте случай въ живота си, да разтворите душата си прѣдъ нѣкой човѣкъ, и той да ви отговори съ сѫщото? Спомняте ли си случай въ живота си, когато сте се разтваряли прѣдъ нѣкой свой приятель и сте се разговаряли отъ душа, безъ да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение отъ Бога? Усѣщали ли сте благоуханието, което излиза отъ отворенитѣ души? Да се отвори една душа, подразбира се, сѫщевременно и умътъ, и сърдцето й да сѫ отворени. Отвори ли човѣкъ душата си, неговото слънце само изгрѣва и никога не залѣзва.

 

Сега, като наблюдавамъ съвременнитѣ хора, намирамъ, че повечето отъ тѣхъ изпадатъ въ голѣми дребнавости. Тѣ сѫ готови за нищо и никакво да развалятъ красивото и благородното въ душата си. По този начинъ тѣ изгубватъ Божественото въ себе си. Най-малкото противорѣчие ги изкарва отъ релситѣ на тѣхния животъ. Въ сѫщность противорѣчията сѫ дадени на хората, като задачи за разрѣшение. Понѣкога поставятъ човѣка на противорѣчие, на изпитъ, съ който искатъ да помогне той на нѣкои души отъ задгробния животъ. Значи, понѣкога страданията ни се даватъ съ цѣль да помогнемъ на нѣкои заминали души. Запримѣръ, дохождатъ при тебе нѣкои твои близки и те молятъ да кредитирашъ една сума отъ 20,000 лева за едно лице, което въ дадения моментъ е силно притѣснено. Ти правишъ тази услуга не отъ доброто желание да услужишъ на този нуждаещъ се, но само да не откажешъ на своитѣ близки, които ходатайствуватъ за него. Обаче, слѣдъ врѣме срокътъ за изплащане на полицата изтича, и този бѣденъ човѣкъ не може да я изплати. Тогава тебе теглятъ подъ отговорность за това лице. Въ дадения случай ти носишъ страданията, отговорностьта за тази душа, която сама не може да си изплати дълга. По сѫщия начинъ всѣки день и васъ ви заобикалятъ сѫщества, които ви убѣждаватъ да вършите волята на Петко, на Стояна, на Драгана, но не и волята Божия. Вие се подписвате на една, на друга полица, за които слѣдъ врѣме ще плащате. За това казвамъ: първо трѣбва да придобиете свѣтълъ умъ и чисто, благородно сърдце и като придобиете това богатство, да го употрѣбите за благото на своитѣ ближни.

 

И тъй, всички трѣбва да прочетете цѣлата 60 глава отъ книгата на пророкъ Исайя, за да разберете, какво точно е искалъ да каже той съ изречението: „Слънцето не ще зайде вечъ”. Дойде ли човѣкъ до това положение, той вече е намѣрилъ идеалния животъ, за който неговата душа е копнѣла. Въ този смисълъ всѣки трѣбва да се стреми къмъ знание, къмъ добродѣтели, на които слънцето никога не ще зайде. Тѣ носятъ миръ и радость за човѣка. И тогава, като срещнете човѣкъ, когото считате за приятель, ще си зададете въпроса: този човѣкъ, този приятель, който влиза въ моята система, ще помрачи ли моето слънце, или нѣма да го помрачи? Ако помрачи вашето слънце, дръжте го на страна; ако не го помрачи, приемете го за приятель. Като се жените, пакъ си задайте въпроса: жената, която избирамъ за другарка въ живота си, ще помрачи ли моето слънце, или нѣма да го помрачи? Ако го помрачи, дръжте я настрана; ако не го помрачи, оженете се за нея. Ако искате да вземете пари на заемъ отъ нѣкой банкеръ, пакъ се запитайте: паритѣ, които ще взема отъ този банкеръ, ще помрачатъ ли моето слънце, или нѣма да го помрачатъ? Ако не го помрачатъ, вземете паритѣ; ако го помрачатъ, и даромъ да ви даватъ, не ги взимайте. Влизате ли въ нѣкое религиозно общество, пакъ се запитайте: ако влѣза въ това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или нѣма да го помрачи? Ако го помрачи, не влизайте въ него; ако не го помрачи, влѣзте. Ако искате да изучавате нѣкаква наука, пакъ се запитайте: тази наука ще помрачи, или нѣма да помрачи моето слънце? Ако го помрачи, не я изучавайте; не го ли помрачи, изучавайте я.

 

Казвамъ: за въ бѫдеще ние ще изучаваме всички науки отъ ново гледище, отъ нова свѣтлина. Тъй както изнасямъ фактитѣ, мнозина мислятъ, че азъ не цѣня науката. Азъ цѣня науката, но я разглеждамъ отъ друго становище. Напримѣръ, за мене понятието биологъ е съвсѣмъ друго отъ това, което ученитѣ разбиратъ. Споредъ мене биологътъ трѣбва да разглежда, какъ се е сформирувалъ живота на земята, а не само, какъ се е образувалъ животътъ на клѣткитѣ. Прѣди да се заеме съ изучаване живота и произхода на клѣткитѣ, той трѣбва да е изучилъ всички разумни сили, които сѫ създали малкитѣ центрове въ живота. Когато нѣкой изучава картинитѣ на единъ великъ художникъ, прѣди всичко той трѣбва да се запознае съ самия художникъ, а слѣдъ това и съ неговитѣ картини. Той не може да има ясна прѣдстава за картинитѣ, ако не познава самия художникъ. Художникътъ струва много повече отъ своитѣ картини. Той не се е вложилъ цѣлъ въ картинитѣ. Тъй щото, когато изучаваме картинитѣ на нѣкой художникъ, ние изучаваме само часть, т. е. една фаза отъ живота на самия художникъ. Всички останали черти и качества отъ характера на художника оставатъ скрити за насъ. Когато изучаваме нѣкоя картина, ние можемъ да схванемъ на лицето й или само благородство, или само любовъ, или само смирение, а всички останали добродѣтели ще липсватъ. Въ единъ и сѫщъ моментъ на едно лице ние не можемъ да намѣримъ изразени всички добродѣтели. Всѣка картина прѣдставлява само единъ моментъ отъ човѣка, а ние знаемъ, че човѣкъ се мѣни всѣки моментъ. Добродѣтелитѣ, които се криятъ въ нашия умъ и въ нашето сърце, се изразяватъ всѣки новъ день на лицето ни, вслѣдствие на което човѣкъ прѣдставлява една интересна, но винаги незавършена книга. Човѣшкото лице е кинематографъ, върху платното на който всѣки моментъ се пише нѣщо ново. Въ очитѣ, въ устата, на странитѣ, навсѣкѫде по човѣшкото лице се пишатъ все нови и нови добродѣтели. Понѣкога устнитѣ на човѣка сѫ червени нѣкога жълти, нѣкога блѣди, нѣкога зелени и т. н. Какво показватъ тия промѣни на цвѣтоветѣ? Ония физиогномисти, които разбиратъ, дълбокитѣ причини на тия промѣни, които разбиратъ слънцето, луната и звѣздитѣ, знаятъ, защо напримѣръ, цвѣтътъ на лицето у нѣкой човѣкъ е жълтъ, на другъ — червенъ и т. н. Има единъ жълтъ цвѣтъ на лицето, подобенъ на този у светиитѣ, но има единъ жълтъ цвѣтъ, който се дължи на разстройство на черния дробъ у човѣка. Хора, които страдатъ отъ разстройство на черния дробъ, отъ жълтеница, иматъ жълтъ цвѣтъ, но нито сѫ мѫдреци, нито светии. Обаче, приближите ли се къмъ нѣкой светия, отъ него излиза необикновено благоухание. Ако нашето слънце не залѣзва, това показва, че ние сме при такива условия, отдѣто можемъ да черпимъ великата мѫдрость на живота. Можемъ ли да кажемъ, че нашето слънце не залѣзва, ние сме вече господари на своята сѫдба.

 

Какво се разбира подъ думата „сѫдба”? На латински езикъ сѫдба значи fortuna. Въ латински езикъ тази дума е въ низходеща степень. Обаче, когато говоримъ за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Богъ е опрѣдѣлилъ за душата. И когато цитираме стиха, че слънцето не ще зайде вечъ, ние разбираме, именно, тия блага, които Богъ е опрѣдѣлилъ за душата. За душитѣ Богъ е приготвилъ такива блага, каквито ние и не подозираме. Всичко това ще постигнемъ постепенно, а не изведнъжъ. Човѣкъ не може изведнъжъ да се пробуди, изведнъжъ да развие голѣма вѣра въ себе си, че да прави чудеса прѣдъ хората. Малки постижения сѫ необходими, но въ малкото се криятъ голѣми сили и възможности. Христосъ е казалъ: „Ако имате вѣра, колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини да прѣмѣствате”. За голѣмитѣ дѣла се изисква голѣма вѣра; за малкитѣ дѣла се изисква малка вѣра. Слѣдователно, и вѣрата е на степени. Тя е свързана съ човѣшката еволюция. Когато Христосъ казва, че съ вѣра могатъ и планини да се прѣмѣстватъ, Той ималъ прѣдъ видъ малки планини.

 

И тъй, въ живота на човѣка сѫ необходими два полюса: на единия полюсъ е поставенъ човѣшкиятъ умъ, а на другия — човѣшкото сърдце. Ако вие не можете да разберете вашия умъ и вашето сърдце, които сѫ толкова близо до васъ, какъ ще разберете вашия духъ и вашата душа, които отстоятъ далечъ отъ васъ? Който изучава сърдцето и ума си, той ще може да изучи и онѣзи велики, мощни сили, които се криятъ въ съзнанието му. Чрѣзъ съзнанието ние дохождаме до положение да разберемъ, какво въ сѫщность прѣдставляваме.

 

Казвамъ: при всѣко положение на живота се запитвайте, дали вашето слънце е залѣзло? Нѣкои казватъ: едно врѣме имахъ голѣма любовь, но отиде вече, изгубихъ я. Мислите ли така, това показва, че вие се намирате въ материалния свѣтъ, дѣто земята ви се е завъртѣла около своята ось. За да не залѣзва вашето слънце, вие трѣбва да се повдигнете по-високо, да отидете на полюситѣ, а оттамъ и въ още по-висока область.

 

Религия и наука сѫ два важни фактора въ вашия животъ. Нѣма по-опасно положение за човѣка отъ това, да има религия безъ наука и наука безъ религия. Тѣзи двѣ положения внасятъ отрова въ кръвьта на човѣшкия организъмъ. Човѣкъ не може нито безъ религия, нито безъ наука. Истинската религия трѣбва да даде абсолютна свобода на човѣшкото сърдце, да може то свободно да изказва своитѣ чувства; истинската наука трѣбва да даде абсолютна свобода на човѣшкия умъ, да може той свободно да изказва своитѣ разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли нѣкой човѣкъ да изкаже своитѣ разбирания по извѣстенъ въпросъ, той трѣбва да бѫде свободенъ, да знае, че никой нѣма да го осмѣе, нито осѫди. И дѣтински да сѫ неговитѣ схващания, той не трѣбва да се стѣснява. Прѣзъ тѣхъ е миналъ и най-напрѣдналиятъ светия или адептъ. Всѣки е билъ дѣте, пеленаче въ своитѣ разбирания. Всѣки е билъ малко дѣте. Често малкитѣ дѣца запитватъ майка си, отдѣ е дошло малкото имъ братче, или малкото имъ сестриче? Майката казва, че бабата го е донесла отъ рѣката. Вие ще кажете: ние знаемъ, отдѣ ги носятъ бабитѣ. Не, никой не знае, отдѣ бабитѣ носятъ малкитѣ дѣца. Никой не знае, какъ се ражда човѣкъ. Който се ражда, само той съзнава това нѣщо. Единъ американецъ ми казваше, че знае, кога се е родилъ. Той казва: моментътъ на моето раждане е този, когато за пръвъ пѫть почувствувахъ, че мога да мисля. Отъ тогава насетнѣ моятъ умъ се измѣни. Това значи раждане. Когато тѣлото на човѣка се сформирува, той трѣбва да знае, защо се е родилъ. Нѣкой казва: не знамъ, защо съмъ се родилъ. Щомъ не знаешъ, защо си се родилъ, това показва, че ти още не си роденъ. Че си излѣзълъ на бѣлъ свѣтъ, това показва, че майка ти само те е изнесла вънъ, но ти още не си роденъ. Майка ти още е брѣменна съ тебе, и слѣдъ като се родишъ, тогава тя ще каже: олекна ми вече. Роди се най-послѣ това дѣте. Новороденото дѣте трѣбва да има слънце, което никога да не залѣзва. Какви сѫ качествата на бѫдещитѣ дѣца? Бѫдещитѣ дѣца трѣбва да носятъ на главитѣ си слънца, които никога да не залѣзвате нито на земята, нито на небето.

 

Сега азъ желая и вашитѣ слънца никога да не залѣзватъ и да почувствувате, че сте родени. Дойдете ли до това положение, вие ще почувствувате въ себе си вѫтрѣшна свобода. Само при това положение човѣкъ може да говори за религия и за наука. Знаете ли, какво нѣщо е истинската религия? Нѣма по-свещенъ моментъ за човѣка отъ този, да повдигне ума си къмъ Бога и да почувствува връзката, която сѫществува между всички умове. Нѣма по-свещенъ моментъ за човѣка отъ този, да повдигне сърдцето си къмъ Бога и да почувствува връзката, която сѫществува между всички души. Значи, човѣкъ е свързанъ едновременно съ двѣ връзки: въ едната връзка дѣйствува Любовьта, а въ другата — Мѫдростьта. Свързанъ ли е човѣкъ съ Любовьта и съ Мѫдростьта, той ще почувствува, че въ свѣта дѣйствува великата Истина, въ която Богъ се проявява. Съзнае ли това, той ще направи всички усилия, да се домогне до великото благо на живота, дѣто слънцето никога не залѣзва.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 27 февруари, 1927 г. въ г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt