Jump to content

1927_02_13 Новата земя


Ани

Recommended Posts

"Влизане", Сила и Живот. Девета серия (1926–1927). Том II. Книгата съдържа беседи на Учителят от 02.01.1927 г. до 13.02.1927 г. Издание 1930 г., София.
Книгата за теглене на PDF

 

 

Новата земя

 

   „Понеже, ето, нови небеса създавамъ и нова земя“.

„И видѣхъ ново небе и нова земя“. *)

*) Исайя 65:17

Откровение 21:1

 

Исайя казва: „Понеже, ето, нови небеса създавамъ, и нова земя“. Въ този стихъ Исайя говори за създаването на бѫдещия свѣтъ. Иоанъ пъкъ въ Откровението казва: „И видѣхъ ново небе и нова земя“. Значи, той говори за създаването на свѣта, като свършенъ фактъ.

 

Небето и земята сѫ два полюса, които прѣдставляватъ великото въ свѣта. Съ тѣзи два полюса започватъ всички алхимици. Ако човѣкъ не разбира великитѣ закони на небето и на земята, той не може да бѫде алхимикъ. Ако учениятъ не разбира, какво нѣщо е небето и земята, той не може да бѫде ученъ. Ако поетътъ не разбира, какво нѣщо е небето и земята, той не може да бѫде поетъ. Ако художникътъ не разбира, какво нѣщо е небето и земята, той не може да бѫде художникъ. Като казваме, че човѣкъ, който не разбира, какво нѣщо е небе и земя, не може да бѫде нито ученъ, нито поетъ, нито художникъ, ние подразбираме, че той не може да твори. Ние взимаме думитѣ „земя и небе“ въ тѣхния най-високъ смисълъ.

 

Много хора иматъ схващания, разбирания по извѣстни въпроси като дѣцата; тия разбирания ние наричаме дѣтински. Въ Библията, напримѣръ, се казва: „И направи Господъ човѣка по образъ и подобие свое. Направи Господъ свѣта“. — Това е дѣтинско разбиране. Хората могатъ да правятъ много нѣща; напримѣръ, тѣ могатъ да направятъ нѣкоя картина, или нѣкаква книга и т. н. Обаче, за Бога не може да се каже, че Той прави нѣщата, както човѣкъ ги прави. Не може да се каже, че Господъ е направилъ свѣта, или че Господъ е направилъ човѣка. Прѣди всичко, Божествениятъ свѣтъ сѫществува вѣчно. Ако е въпросъ за правене, могатъ да се направятъ четиритѣ свѣта, които се проявяватъ послѣдователно. Тѣзи свѣтове наричатъ свѣтове на промѣни. Въ единъ отъ тѣзи свѣтове се проявява законътъ на инволюцията; а въ другъ пъкъ се проявява законътъ на еволюцията. Тритѣ Божествени свѣта — на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината — сѫществуватъ вѣчно. Тѣ нито се промѣнятъ, нито се измѣнятъ. Свѣтоветѣ, които се промѣнятъ, се отразяватъ въ Божествения свѣтъ. Въ това има голѣма красота. И наистина, красиво е, когато виждаме въ човѣка нѣщо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, или когато четемъ нѣкои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но въ сѫщность и музиката, и поезията, и изкуството не сѫществуватъ на земята. Тѣ сѫ отражение на Божествения свѣтъ. Само тамъ има музика, поезия, изкуство и наука. Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде дотолкова музикантъ, поетъ, художникъ или ученъ, доколкото той е въ връзка съ Божествения свѣтъ. Никой не може да влѣзе въ Божествения свѣтъ по нѣкаква привилегия. Който иска да влѣзе въ Божествения свѣтъ, той трѣбва да бѫде герой въ пълния смисъль на думата: да бѫде абсолютно съвършенъ, да притежава качествата на Духа. Човѣкъ, който влиза въ Божествения свѣтъ, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човѣкъ всичко може да направи, но въ врѣме и пространство. Когато нѣкой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че въ момента не може да го направи. Въ съврѣменната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вѫтрѣшна слабость, която ние наричаме проказа. И тѣ трѣбва да се очистятъ, да се освободятъ отъ тази проказа.

 

Ще приведа единъ примѣръ за единъ прокаженъ, който живѣлъ въ врѣмето на Христа. Този прокаженъ се наричалъ Хазарданъ. Единъ день той заспалъ подъ една смоковница. Сѫщиятъ день Христосъ, като размишлявалъ върху спасението на човѣчеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдатъ въ бѫдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излѣзълъ отъ Иерусалимъ и тръгналъ по посока къмъ този прокаженъ. Като се поуморилъ малко, Той седналъ да си почине подъ сѫщата смоковница, дѣто прокажениятъ заспалъ, но Христосъ не го забѣлѣзалъ и продължилъ размишленията си. Въ това врѣме нѣколко сълзи бликнали отъ очитѣ на Христа и паднали върху прокажения. Той усѣтилъ, че нѣщо капнало върху него и веднага се събудилъ. Като видѣлъ човѣкъ до себе си, запиталъ го: човѣче, защо плачешъ? Погледни на мене, какъвъ съмъ окѫсанъ и парцаливъ, при това и прокаженъ и пакъ не плача. Ти си здравъ, добрѣ облѣченъ, отъ нищо не страдашъ, защо плачешъ? Христосъ веднага съблѣкълъ дрехитѣ си и ги далъ на прокажения, а самъ Той облѣкълъ дрехитѣ на прокажения. Чудно нѣщо, си казалъ прокажениятъ, какъвъ неразуменъ човѣкъ! Облича моитѣ дрехи и отива съ тѣхъ между хората, да разнася проказата, пъкъ и самъ да се зарази. Христосъ се върналъ пакъ въ Иерусалимъ, между ученицитѣ си. Като Го видѣли съ такива окѫсани дрехи, тѣ си казали: ето нашиятъ Учитель пакъ е срещналъ нѣкой бѣденъ и му далъ дрехитѣ си, а облѣкълъ неговитѣ скѫсани. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скѫсанитѣ. Прокажениятъ, като облѣкълъ дрехитѣ на Христа, оздравѣлъ и могълъ вече свободно да влѣзе въ града. Тукъ той пакъ срещналъ Христа, но вече съ нови, чисти дрехи и си казалъ: навѣрно този човѣкъ трѣбва да е нѣкой богаташъ, който раздава своитѣ дрехи на бѣдни хора, а слѣдъ това си купува нови и се прѣоблича. По този начинъ, може би, той иска да се прочуе.

 

Питамъ: права ли е философията на този прокаженъ човѣкъ? — Не е права. Обаче, такава е философията и на много отъ съврѣменнитѣ хора. Каквото добро и да имъ направите, тѣ все ще му турятъ нѣкаква качулка. И най-хубавото чувство да отправите къмъ нѣкого, той пакъ ще си го обясни по своему, все ще му тури нѣкаква качулка. Азъ взимамъ тази качулка въ добъръ смисълъ и я уподобявамъ на качулката въ пауна. Обаче, колкото малка да е, щомъ влѣзе въ човѣка, тя произвежда обратенъ резултатъ. Тамъ тя внася вкисване, изопачаване на човѣшкия умъ.

 

Казвамъ: новото небе и новата земя, които се създаватъ сега, се отнасятъ до човѣка. Подъ думата „небе“ разбираме красивото, разумното начало въ човѣка. Въ Божествения свѣтъ сѫ вложени опитноститѣ на всички вселени, които сѫ сѫществували нѣкога и които ще сѫществуватъ за въ бѫдеще. Който иска да види учени хора, той трѣбва да отиде въ Божествения свѣтъ, т. е. въ свѣта на новото небе. И за новото небе има великъ день, когато и то се прѣмѣнява, облича се въ нови дрехи. Другитѣ свѣтове се промѣнятъ и измѣнятъ, а новото небе, т. е. Божественото небе се само проявява. Живо е това небе! Праговетѣ на новото небе мислятъ по-правилно отъ най-виднитѣ философи на земята. Прозорцитѣ на новото небе съчиняватъ по-хубави стихотворения отъ тѣзи на нашитѣ най-добри поети. Дърветата на Божествения свѣтъ, съ шумоленето на своитѣ листа, произвеждатъ по-хубава музика отъ тази на най-виднитѣ съврѣменни музиканти. Ако листата на дърветата свирятъ по-хубаво и отъ най-великитѣ музиканти на земята, може да си прѣдставите, какви ще бѫдатъ живитѣ музиканти на новото небе! Ако слушате да свирятъ тия велики музиканти, по никой начинъ вие не бихте желали да се върнете на земята.

 

Нѣкой казва: това сѫ приказки отъ 1001 нощь. Човѣкъ трѣбва да благодари, че има приказки отъ 1001 нощь. Животътъ е красивъ, докато въ него има поезия, докато има приказки отъ 1001 нощь. Дойдемъ ли до материалистическия животъ, който се изразява въ форми, той прѣдставлява животъ на смъртьта. Това, което не е оформено, то прѣдставлява животъ на безсмъртието. Съ други думи казано: всичко, което нѣма тежесть, съставлява прѣдметъ на Божествения свѣтъ. Когато нѣкоя велика идея отъ Божествения свѣтъ стигне до васъ, тя ще се яви въ форма на ангелъ, но въ сѫщность още не е ангелъ. Казвате: тази мисъль е отвлѣчена, тя не е реална. Казвамъ: всички нѣща, които сѫ близо до васъ и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сѣнки на живота. Ние наричаме реални нѣща тѣзи, съ които можемъ да се разговаряме. Между реалностьта и отражението на нѣщата има разлика. Въ отражението човѣкъ чува само себе си, а въ реалностьта той води разуменъ разговоръ. Зададе ли въпросъ, ще получи веднага отговоръ.

 

Това положение мяза на музиката, която изпълняватъ особени източни музиканти. Тѣ свирятъ на инструменти, наречени сазове, които иматъ по 12 струни. Нареждатъ се обикновено 12 души музиканти въ четири групи, по трима души въ група, и започватъ да свирятъ. Публиката седи на низки дивани, и музикантитѣ започватъ концерта, като едноврѣменно свирятъ, пѣятъ и съчиняватъ. Тѣ сѫ добри поети. Най-напрѣдъ започва да свири и пѣе едната група, а другитѣ слушатъ. Като свършатъ тѣ, започва втората група; тя отговаря на първата, а другитѣ слушатъ. Така се изреждатъ всичкитѣ четири групи послѣдователно. Въ тази музика има запитвания и отговори: еднитѣ задаватъ въпроси върху смисъла на живота, а другитѣ имъ даватъ обяснения. Една отъ групитѣ, напримѣръ, запитва, какъвъ е смисълътъ на страданията, а друга имъ отговаря, че всѣко страдание носи добро за човѣка. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша съ благоговѣние, безъ да рѫкоплѣскатъ. Старцитѣ си гладятъ само брадитѣ и благодарятъ на Бога, че има такива велики виртуози, които изливатъ живота въ музика и въ поезия. Съврѣменнитѣ артисти или свирятъ, или пѣятъ, а източнитѣ музиканти едноврѣменно и пѣятъ, и свирятъ. Изкуство е това! Но и тази музика още не прѣдставлява най-великото. Единъ день тя ще се прѣведе въ нова, по съвършена форма отъ сегашната. Това, което днесъ имаме, то е само прѣдвкусване отъ онова, което ще дойде въ бѫдеще.

 

Питамъ: що е поезия? Що е наука? Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човѣка. Истинска наука наричаме тази, която може да обясни единъ великъ законъ, а сѫщеврѣменно дава и начинъ, по който този законъ може да се приложи въ живота на човѣка. Както Божествениятъ Духъ борави съ висшата математика, така и човѣшкиятъ духъ, и на най-простия човѣкъ даже, трѣбва да борави съ тази висша математика и да я приложи въ живота си. Обаче, човѣшкото „азъ“, или развиващата се човѣшка душа, сега трѣбва да изучава висшата, Божествената математика. Въ човѣка живѣятъ едноврѣменно двѣ сѫщества: едното е родената човѣшка душа, която трѣбва да расте и да се развива едноврѣменно въ четиритѣ промѣнчиви свѣта, а другото сѫщество е Божественото начало въ човѣка, наречено „небе“. За земята, дѣто се намиратъ четиритѣ свѣта, е казано: „И земята бѣще неустроена и пуста“. Значи, тя трѣбваше да се устройва. За небето не се казва, че трѣбва да се устройва. „Земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божи се носѣше надъ нея“. — Значи, Духътъ Божи рѫководи човѣшката душа и работи върху нея. По какъвъ начинъ? — Като развива Божественото начало въ човѣка. Ако той слуша Божественото въ себе си, животътъ му постоянно ще се подобрява. Единственото нѣщо, което ще остане отъ свѣта, който виждаме около насъ, сѫ мѣсецътъ, звѣздитѣ и слънцето. Свѣтлината, която иде отъ слънцето, докато достигне до насъ, минава прѣзъ четири плоскости отъ различна материя, дѣто прѣтърпява различни прѣчупвания. И въ нашия организъмъ става сѫщото: слънчевата свѣтлина прѣминава прѣзъ четири плоскости, дѣто прѣтърпява различни степени на прѣчупване. Ето защо, когато свѣтлината прѣминава прѣзъ материята и се прѣчупва, сѫщеврѣменно тя намалява и силата си; за да имаме истинска прѣдстава за свѣтлината, ние трѣбва да прѣвръщаме тия прѣчупвания. По сѫщия начинъ и всѣка идея, която иде до насъ, прѣтърпява тъкмо четири прѣчупвания, за които говори Исайя. И за да се разбере тази идея, ние трѣбва да я прѣвърнемъ въ нейното чисто състояние. По какъвъ начинъ ще се постигне това? — Като я прѣкараме прѣзъ нашето сърце, прѣзъ нашия умъ и послѣ прѣзъ нашия разумъ, докато най-послѣ стигнемъ съ нея и до Божествения свѣтъ и разберемъ, какво прѣдставлява този свѣтъ. Въ това прѣвръщане главно участие ще вземе волята.

 

Казвамъ: нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да изучава човѣкъ небето. То е запазило своя първиченъ образъ. Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаемъ. Ако човѣкъ излиза всѣка вечерь на открито и съзнателно, съ свещенъ трепетъ въ себе си, повдигне очитѣ си къмъ небето и наблюдава звѣздитѣ около 5 — 10 — 15 минути вдълбоченъ въ себе си, всичкитѣ мѫчнотии, които го очакватъ на другия день, ще се разрѣшатъ по Божественъ начинъ. Щомъ изгрѣе слънцето, всички мѫчнотии ще се разрѣшатъ. Защо иде нощьта въ живота? — За да разберемъ Божествения животъ на земята. Защо има день въ живота? — За да разберемъ човѣшкия животъ. Слѣдователно, деньтъ и нощьта прѣдставляватъ алегории въ живота. Слънцето изгрѣва за хората, а залѣзва за Бога. Деньтъ иде за хората, а нощьта — за Бога. Другояче казано: днитѣ идатъ за хората, за обикновения животъ, а нощитѣ — за Бога, за необикновения животъ. Щомъ изгрѣе слънцето, всички хора тръгватъ на работа, и никой за никого не мисли: жена, мѫжъ, дѣца — всѣки се залавя за нѣкаква работа. Прѣзъ деня всички хора се разпръсватъ като пилци, а вечерь се прибиратъ. Значи, хората се плашатъ отъ нощьта, затова се прибиратъ по домоветѣ си. Обаче, нощьта крие въ себе си Любовьта, Мѫдростьта, Истината — изобщо всички опитности на живота. Що е нощьта? — Деньтъ на Бога. — Що сѫ страданията? — Деньтъ на Бога. Хората мислятъ, че като дойде Богъ, ще бѫде ясно и свѣтло. Казано е въ Писанието, че когато Богъ дойде на земята, ще се явятъ голѣми бури и вѣтрове, ще станатъ голѣми наводнения и землетресения, цѣлата земя ще се разтърси. Частицитѣ на земята, които отъ хиляди години не сѫ виждали Бога, ще се разиграятъ, ще се разтърсятъ. Ученитѣ наричатъ тази игра на земята землетресение. Рѣкитѣ ще започнатъ да плискатъ и да излизатъ отъ коритата си. Това учениетѣ наричатъ наводнение.

 

Ще ви приведа единъ дѣйствителенъ случай, станалъ прѣди години съ единъ отъ прѣподавателитѣ по геометрия въ Варненската гимназия. Той билъ много низъкъ на ръстъ. Единъ день, при нѣкакво тържество, на което присѫтствувалъ той съ ученицитѣ си, единъ ученикъ, който билъ единъ пѫть и половина по високъ отъ учителя, въодушевенъ нѣщо отъ праздника, почналъ да рѫкоплѣска, да маха съ рѫцѣ и да вика: Ура! Да живѣе България! Въ въодушевлението си той не забѣлѣзалъ, че удрялъ силно върху главата на своя учитель. Тъй удрялъ и рѫкоплѣскалъ той около 5 — 10 минути. Най-послѣ учительтъ го хваналъ за рѫката и го попиталъ, какво има. — Ура! Да живѣе България! — Нека живѣе България, но върху моята глава ли трѣбва да се стовари всичко? —Извинете ме, господинъ учителю, безъ да забѣлѣжа, безъ да искамъ направихъ тази голѣма грѣшка. Учительтъ се засмѣлъ и му казалъ: нѣма нищо, но пази се, утрѣ, като те дигна на урокъ по геометрия, ако не знаешъ урока си, по сѫщия начинъ азъ ще слагамъ рѫцѣтѣ си върху твоята глава и ще викамъ „ура“. Тъй щото, голѣмо тържество ще бѫде, когато Богъ дойде на земята. Върху главитѣ на хората ще има удари, сътресения, докато съзнанието имъ се пробуди.

 

Казано е въ Писанието: „Богъ създаде небето и земята“. Подъ думата „небе“ се разбира връзката, която сѫществува отъ една страна между Бога и насъ, а отъ друга страна — между всички души. На тази вѫтрѣшна връзка, именно, се дължи законътъ на инволюцията и законътъ на еволюцията. Чрѣзъ тѣзи два закона душитѣ прогресиратъ. Едно отъ качествата на Бога е, че Той никога не се измѣня, а душитѣ постоянно се видоизмѣнятъ. Нищо лошо нѣма въ това, че душитѣ се промѣнятъ. Красиво, е когато душата се мѣни. Когато се промѣня една душа, само тогава тя придобива нови качества и се развива. Божествениятъ животъ непрѣкѫснато се влива въ душата. И въ това отношение, еволюцията и инволюцията не сѫ нищо друго, освѣнъ вливане и изливане на Божествения Духъ въ душата. Той трѣбва да се влива вѫтрѣ и да се излива навънъ, за да може душата да придобие онова знание и онази любовь, които сѫ необходими за развитието ѝ. За да се пробуди човѣшката душа, нужни ѝ сѫ скърби, страдания. Дойде ли човѣкъ до тия скърби, той трѣбва да се радва, защото Богъ ни посѣщава само вечерь, т. е. въ врѣме на скърби и страдания. Вечерь, когато излѣземъ подъ открито небе, наоколо ни е само мракъ, тъмнина, но погледнемъ ли къмъ небето, ние ще видимъ безброй звѣзди, безброй слънца, които изпращатъ къмъ насъ своята свѣтлина. Чрѣзъ тѣхъ само ние можемъ да познаемъ и разберемъ истинската поезия, истинската музика и красота въ живота. И колкото по-често човѣкъ повдига погледа си къмъ небето, толкова по-лесно той ще се издигне надъ дребнавоститѣ въ живота.

 

Астролозитѣ казватъ, че звѣздитѣ разрѣшаватъ въпроса на живота. И дѣйствително, така е. Всѣка звѣзда е разуменъ центъръ, чрѣзъ който Господъ говори на хората. Той имъ говори по хиляди начини: на човѣшки езикъ имъ говори, тѣ сѫ недоволни; чрѣзъ слънцето имъ говори, пакъ сѫ невоволни. Хората сѫ доволни отъ слънцето само сутринь, най-много до обѣдъ. Слѣдъ обѣдъ вече тѣ ставатъ недоволни отъ него и започватъ да търсятъ дебела сѣнка да се скриятъ отъ лѫчитѣ му; страхъ ги е отъ него, защото то ги боядисва, прави ги черни. Това показва, че и слънцето е нѣщо недоволно отъ хората. Защо почерняватъ хората отъ слънцето? Слънцето има едно особено свойство да извлича навънъ лошитѣ мисли и желания на хората, вслѣдствие на което тѣ почерняватъ. Ако искате да познаете, какъвъ е човѣкъ, поставете го на прѣкото влияние на слънцето. Ако той почернѣе напълно, значи въ неговитѣ мисли и желания има нѣщо нездравословно; ако пъкъ никакъ не почернѣе, и това не е добрѣ. Туй показва, че този човѣкъ не е здравъ, и слънцето не е въ сила да го лѣкува. Все трѣбва да стане поне малко изгаряне на кожата. Обаче, има начинъ, когато човѣкъ може да не почернява отъ слънцето. — Какъвъ е този начинъ? — Да прѣобрази своитѣ мисли и желания въ добри. Нѣкой казва: азъ бихъ прѣобразилъ своитѣ мисли и желания, ако се заема съ изучване на небето, но затова ми е нужна зрителна трѫба. Въ човѣшкия мозъкъ има такава трѫба и съ нея човѣкъ може да наблюдава всички звѣзди, да види, какъ живѣятъ сѫществата тамъ. Колко ще струва днесъ единъ голѣмъ телескопъ, съ който да наблюдаватъ най-далечнитѣ звѣзди отъ земята? Единъ съврѣмененъ математикъ, като прави своитѣ изчисления, казва, че за наблюдение на най-отдалеченитѣ звѣзди отъ земята, се изисква телескопъ съ трѫба дълга 25 клм. Прѣдставете си, какъвъ трѣбва да бѫде обективътъ на този телескопъ! Да допуснемъ, че такъвъ телескопъ се намѣри. Слѣдъ това ще трѣбва да се търсятъ хора, който да го мѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Значи, около такъвъ телескопъ ще бѫдатъ ангажирани много хора. Що се отнася до телескопа въ човѣшкия мозъкъ, той има голѣмина най-много 5 см., и затова всѣки, лесно може да си служи съ него.

 

Това сѫ проекти за новото небе и за новата земя. Тѣ показватъ, каква е бѫдещата култура, която иде вече въ свѣта. Когато говоримъ за бѫдещия животъ, ние разбираме животъ, въ който Богъ ще се проявява най-много. Ние не говоримъ за такъвъ Господъ, който се нуждае отъ нашитѣ молитви. Нима майката се нуждае отъ молитвитѣ на своето дѣте, за да го нахрани? Първиятъ день ще ѝ бѫде приятно да го слуша, какъ се моли, но послѣ ще ѝ дотегне и ще му каже: стига вече! Дѣтето трѣбва да бѫде разумно. Като погледне веднъжъ майка си, да разбира, какво иска тя да му каже. Много отъ съврѣменнитѣ хора постѫпватъ като неразумнитѣ дѣца. Тѣ отиватъ при Бога и постоянно викатъ: Господи, хлѣбъ нѣмаме, пари нѣмаме. Грѣшни сме, прости ни! И като не получатъ, което искатъ, въ тѣхъ се заражда недоволство. Не, ние трѣбва да бѫдемъ хора съ будно съзнание, съ възвишенъ и благороденъ характеръ, и всѣкога да благодаримъ на Бога за всичко, което ни е далъ въ живота. Дойде ли ви нѣкое изпитание, излѣзте вънъ, погледнете къмъ небето и се зарадвайте, че на другия день, слѣдъ изгрѣване на слънцето, всички ваши мѫчнотии ще бѫдатъ разрѣшени. Когато Христосъ се роди, на небето се яви една свѣтла звѣзда, която разрѣши единъ отъ важнитѣ въпроси. Тогава ангели слизаха отъ небето и пакъ възлизаха нагорѣ, като пѣеха: „Слава на Бога и миръ на человѣцитѣ“. Обаче, хората замѣстиха тази свѣтла звѣзда съ кръстъ, като на умрѣлъ човѣкъ.

 

Днесъ ученитѣ хора казватъ, че слънцето прѣдставлява голѣма огнена маса, въ която има нажежени и запалени газове, като кислородъ, водородъ и редъ други елементи. И тѣзи твърдения сѫ вѣрни, но трѣбва да се знае, че кислородътъ и всички елементи, които се намиратъ въ слънцето, сѫ живи, и човѣкъ може да се разговаря съ тѣхъ, като съ живи, разумни сѫщества. Казва се, че температурата на слънцето е около петь милиона градуса. И петь, и десеть, и сто милиона градуса да е температурата му, обаче, влѣзе ли човѣкъ въ този огънь съ своитѣ лоши мисли, чувства и желания, всичко ще изгори, и той ще се прѣобрази. Свѣтлината и топлината на физическото слънце не сѫ Божествени, но свѣтлината и топлината на духовното слънце сѫ Божествени. Всѣки човѣкъ познава, кога се явяватъ въ него Божествената свѣтлина и топлина. Когато извършите едно възвишено дѣло, вие сте доволни отъ себе си; въ този моментъ ви огрѣва Божествената свѣтлина. Кога човѣкъ прави добро? При какви случаи въ живота си той може да прояви Божественото? — Когато е най-скърбенъ. Човѣкъ проявява най-голѣмитѣ си добродѣтели при най-голѣми скърби. Когато забогатѣе и стане щастливъ, тогава той проявява най-малкитѣ си добродѣтели.

 

„И видѣхъ ново небе и нова земя“. Небето подразбира човѣшкия духъ, който трѣбва да се проявява въ свобода и полетъ нагорѣ; земята подразбира човѣшката душа, която трѣбва да расте въ знание и мѫдрость. Сега ще приведа единъ примѣръ за обяснение на вѫтрѣшното противорѣчие, което сѫществува въ живота. Когато Господъ създалъ свѣта, който вече си заминава, изпратилъ на земята единъ ангелъ, нареченъ Азраилъ, облѣченъ съ много хубава дреха, на която били написани всички най-красиви нѣща, които могатъ се случатъ въ живота на онѣзи души, които вървятъ по Божия пѫть. Ангелътъ не знаелъ, колко красива била неговата дреха. Господъ го изпратилъ при единъ отъ тогавашнитѣ царе, нареченъ Бетманъ Халвегъ, който ималъ една красива дъщеря, наречена Мелита Лебилъ. Царьтъ билъ единъ отъ първостепенитѣ адепти по онова врѣме. Той направилъ на дъщеря си една хубава бѣла дреха, съ много краски и върху влакънцата на дрехата написалъ миналото на цѣлото човѣчество. Дъщеря му не знаела, че има нѣщо писано върху дрехата ѝ. Той пазѣлъ дъщеря си затворена въ единъ хубавъ паркъ и не позволявалъ на никого да се приближава къмъ нея. Обаче, ангелътъ Азраилъ влѣзълъ въ градината и се отправилъ къмъ царската дъщеря. Като го видѣла тъй красивъ и хубаво облѣченъ, тя се влюбила въ него и му казала: твоята дреха ми се вижда по-хубава отъ моята. Хайде да ги размѣнимъ! Споредъ правилото на ангелитѣ, да не, отказватъ никому нищо, той веднага съблѣкълъ дрехата си и я далъ на царската дъщеря, а облѣкълъ нейната. Слѣдъ това ангелътъ излѣзълъ отъ градината и се върналъ на небето при другитѣ ангели. Събрали се ангелитѣ около него, искали да прочетатъ написаното върху дрехата му, но нищо не могли да прочетатъ. Царьтъ, отъ своя страна, отишълъ при дъщеря си и видѣлъ, че тя е облѣчена съ нѣкаква нова дреха. Той започналъ да се взира, да види, какво е написано върху дрехата, но не могълъ да чете. Видѣлъ нѣщо ново написано върху нея, което не може да се чете, както е челъ старото. Тъй щото днесъ и на земята не могатъ да четатъ написаното върху дрехата на царската дъщеря, и на небето не могатъ да четатъ написаното върху дрехата на ангела.

 

Казвамъ: ангелитѣ не се занимаватъ съ човѣшкитѣ грѣхове и прѣстѫпления. Това нѣщо е съвършено скрито за тѣхното съзнание. Ангелитѣ не знаятъ, какво нѣщо е грѣхъ, или какво е прѣстѫпление. Тѣ живѣятъ въ абсолютна чистота. Зароди ли се у нѣкой ангелъ желание да разбере, какво нѣщо е прѣстѫплението, той веднага иска да го опита, а съ това се опорочава. Възъ основа на сѫщия законъ, когато у нѣкой човѣкъ се зароди желание да разбере, какво нѣщо е Добродѣтельта, той веднага иска да я опита, да заживѣе въ нея. Слѣдователно, да пробудишъ една душа, значи да прѣдизвикашъ въ нея желанието да ѝ се говори за Божествения животъ, за великото въ свѣта, и тя иска да направи опитъ въ това отношение. Направи ли човѣкъ и най-малкия опитъ въ това изправление, той ще го доведе до Божественото въ него.

 

Питамъ: какъ ще примирите противорѣчието, въ което се намѣрили ангелитѣ на небето, както и царьтъ, които не могли да четатъ написаното върху дрехитѣ на ангела и на царската дъщеря? Дрехата на царската дъщеря, съ която ангелътъ се качилъ на небето, станала причина да слѣзе Христосъ съ нея на земята, да разбере, какво нѣщо е карма и да понесе кармата на човѣчеството, да изплати дълговетѣ на хората, и въ замѣна на тази дреха да даде своята — дрехата на новия животъ. Той показалъ на хората начинъ, по който могатъ да помирятъ Божествения животъ съ човѣшкия. Това е великата задача на всѣки човѣкъ — да примири Божественото въ себе си съ човѣшкото. Ето защо, съврѣменнитѣ хора трѣбва да се научатъ да четатъ всичко, което е написано по тѣхъ. За тази цѣль трѣбва да слѣзе на земята великиятъ Учитель, великиятъ Духъ и най-послѣ и самъ Господъ. Много нѣща сѫ написани по човѣка. Има хиромантици, физиогномисти, френолози, които по нѣкои общи чърти на рѫката, на лицето и на главата на човѣка могатъ да опрѣдѣлятъ неговия характеръ и темпераментъ, както и неговитѣ способности. Обаче, тѣ още не сѫ истински хиромантици, физиогномисти, нито френолози. Истинскиятъ хиромантикъ само по палеца на рѫката може да прочете всичко за човѣка. Въ горната фаланга на палеца е изразенъ висшиятъ, Божествениятъ животъ на човѣка, а този животъ включва всичко. Това не е алегория, но дѣйствителенъ фактъ. Затова, именно, турцитѣ намѣсто да си служатъ съ печатъ, за удостовѣрение на своята личность, тѣ натопяватъ палеца си въ мастило и го отпечатватъ върху документа. По-чъртитѣ и извивкитѣ на този пръстъ може да се познае, дали даденъ човѣкъ е лъжецъ или искренъ, дали е поетъ или философъ и т. н. Изобщо, по този пръстъ може да се познае цѣлиятъ характеръ на човѣка, но затова се изисква голѣмо умѣние, тънко разбиране. По лицето на човѣка пъкъ се правятъ коментарии върху нѣщата. Вие харесвате, напримѣръ, тънкитѣ вѣжди на нѣкого, или чернитѣ му очи, или червенитѣ му устни. Задъ тънкитѣ вѣжди, или задъ чернитѣ очи, или задъ червенитѣ устни на човѣка се крие по едно благородно качество. Голѣмо разнообразие има въ устнитѣ на хората. Тѣ се различаватъ и по форма, и по цвѣтъ. Често отъ устнитѣ на нѣкой човѣкъ лъха свѣжесть, животъ. И затова, когато светията цѣлува, човѣкъ възкръсва, но когато грѣшникътъ цѣлува, човѣкъ умира. Когато учениятъ слага рѫцетѣ си върху главата на нѣкой човѣкъ, той става ученъ; когато простакътъ слага рѫцѣтѣ си върху главата на нѣкой човѣкъ, той става простакъ. Божественото Божествено ражда, а човѣшкото — човѣшко.

 

Казвате: да се обичаме! Любовьта и обичьта въ новото небе и новата земя прѣдставляватъ великъ законъ, който осмисля нѣщата. Сегашната земя е мъртва по причина на човѣшкитѣ грѣхове. Слѣдователно, и нашата земя трѣбва да възкръсне, да се съживи. Нейната материя трѣбва напълно да се обнови. Когато хората стѫпватъ съ краката си по земята, тѣ постоянно я опетняватъ. Когато единъ прѣстѫпникъ спре прѣдъ нѣкой изворъ, той веднага прѣсъхва. Слѣдъ извѣстно врѣме сѫщиятъ изворъ излиза на друго мѣсто. Значи, дѣто мине прѣстѫпникътъ все, ще причини нѣкаква пакость: или нѣкоя гора ще се запали, или нѣкой изворъ ще прѣсъхне, или нѣкое растение ще увехне и т. н. Питамъ: ако такъвъ единъ учитель влѣзе въ нѣкое училище, какво ще стане съ училището? И слѣдъ всичко това хората казватъ: ние трѣбва да се осигуримъ, не ни трѣбва нито поезия, нито наука, нито музика. Какъ може човѣкъ да се осигури? — Като намѣри Истината. Истината се заключава въ красивото, въ благородното, въ възвишеното. Истински благороденъ и възвишенъ човѣкъ е този, който живѣе въ закона на жертвата. Който живѣе въ закона на жертвата, той придобива живота; който живѣе въ егоизма, той придобива смъртьта. Който иска да се домогне до Вѣчния Животъ, той ще се занимава и съ поезия, и съ музика, и съ наука, и съ философия. Поезията запознава човѣка съ висшитѣ свѣтове, съ небето; музиката доставя вѫтрѣшна наслада на човѣка и го тонира. Каквато работа и да започва човѣкъ, да обмисля нѣкой въпросъ, да чете, да пише или да учи нѣщо, прѣди всичко той трѣбва да започва съ музика. Музиката е ключъ за тониране. Който не е музикантъ, не може да влѣзе въ Царството Божие. На това основание въ Питагоровата школа не сѫ приемали за ученици ония, които не сѫ музиканти. Нѣкой казва: азъ не искамъ да свиря. Казвамъ: който не иска да свири и пѣе, ще остане за дълго врѣме на земята; такъвъ човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. Като говоримъ, че всѣки човѣкъ трѣбва да свири и да пѣе, ние не разбираме да стане музикантъ или пѣвецъ, като съврѣменнитѣ музиканти и пѣвци. Ние говоримъ за музика и за пѣние, въ които душата се излива. Такива музиканти и пѣвци се срѣщатъ много рѣдко на земята. Тѣ сѫ извънредни таланти, които идатъ на земята да свирятъ и пѣятъ на хората, да ги повдигатъ и по този начинъ да изкупятъ грѣховетѣ си. Ако тѣ не изпълнятъ своето прѣдназначение, както трѣбва, невидимиятъ свѣтъ ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора. Дойде ли единъ великъ музикантъ на земята, той трѣбва да съзнава своята мисия, да свири, да работи съ своя талантъ за облагородяване на човѣчеството. Неговата музика трѣбва да вдъхва вѣра между хората и да ги примирява.

 

Единъ американецъ, мой познатъ, ми разправяше за едно свое силно прѣживяване, прѣдизвикано отъ музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини. Той разправяше: „Когато слушахъ Камила Русо да свири „Съньтъ на живота“, въ мене стана цѣлъ прѣвратъ. Отъ този моментъ азъ бѣхъ готовъ да се примиря съ всички хора, да раздамъ имането си на бѣднитѣ и да започна чистъ и светъ животъ“. Това значи да свири човѣкъ съ вдъхновение. Само такава музика може да внесе нови импулси въ живота на човѣка. Безъ музика животътъ губи смисъла си и постепенно се изхабява.

 

„Ще създамъ нова земя и ново небе“. Това значи: старата земя и старото небе ще заминатъ, и Господъ ще създаде въ насъ нова земя и ново небе — новъ свѣтъ. Любовьта ще бѫде основа на този новъ свѣтъ. Това е ново не само за хората, но и за всички напрѣднали сѫщества, както и за ангелитѣ. Сега Любовьта влиза въ нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вѫтрѣшенъ животъ, той трѣбва основно да проучи Любовьта. Не проучи ли Любовьта, той ще живѣе въ старата земя и въ старото небе. Ако слушате единъ музикантъ съ любовь, той ще вдъхне въ васъ животъ, и вие вѫтрѣшно ще го разберете; не го ли слушате съ любовь, той ще остане за васъ чуждъ, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене. По сѫщия начинъ, ако живѣете съ любовь, вие ще чувате навредъ такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички нѣща, всички явления ще придобиятъ за васъ дълбокъ смисълъ.

 

Казвамъ: ние трѣбва да пожелаемъ да познаемъ Бога, Който всѣки моментъ ни се открива. У насъ трѣбва да се събуди свещенъ трепетъ къмъ Него, като къмъ нашъ Баща и да вършимъ всичко заради Него съ радость и веселие. Дали ще работимъ съ пари или безъ пари, това не е важно; служимъ ли съ любовь, паритѣ не опетняватъ. За насъ е важно да вършимъ всичко съ радость и веселие. Нѣкой казва: колко да ямъ? — Ако ядешъ безъ любовь, и малко, и много да ядешъ, това ядене не хваща мѣсто, то не е благословено. Ако ядешъ съ любовь, и малко да ядешъ, и много да ядешъ, това ядене е благословено. Такъвъ е законътъ. Въ любовьта нѣма прѣливане, нито прѣпиване. Слѣдователно, подъ думитѣ любовь, музика, изкуство, наука, се разбиратъ велики дарби на човѣшката душа; когато се изучатъ тия дарби вънъ отъ човѣка, ние ще видимъ, че има нѣщо по-велико, по-красиво отъ тѣхъ. Въ тази смисъль Богъ е далъ и на човѣка богатство, красота и сила. Питамъ: какво трѣбва да правятъ хората съ хубавитѣ дрехи, които Богъ имъ е далъ? Мнозина казватъ: дотегна ми животътъ, искамъ да се освободя отъ него, искамъ да умра. Казвамъ: ако можете да умрете, както праведниятъ умира, вие сте за ублажаване; обаче, ако умирате като грѣшникъ, вие сте за съжаление. Другъ казва: азъ искамъ да живѣя. — Ако живѣете, както праведниятъ живѣе, разбирамъ; ако живѣете като грѣшникъ, вие сте за съжаление. Въ това отношение, да живѣе човѣкъ или да умира, подразбирамъ да живѣе или да умира, като праведенъ, като душа, готова на всѣкакви жертви за своя братъ и то не само въ единъ моментъ на живота му, но прѣзъ всички моменти. Това значи, че въ душата на този човѣкъ цари великата Божествена Любовь, която се изявява всѣки моментъ въ неговия животъ.

 

Казвамъ: тази е великата философия, която трѣбва да се приложи въ живота. Съврѣменнитѣ хора търсятъ начини за поправяне на свѣта. Свѣтътъ всѣкога може да се оправи. Какъ? — Чрѣзъ закона на Любовьта. Каквато служба и да заема човѣкъ, билъ той воененъ, писатель, учитель, философъ, държавникъ или свещеникъ, тури ли въ живота си Любовьта, като основа, неговата служба е благословена. Ако въ всѣка служба нѣма любовь, тя е отклонение отъ правия пѫть на живота. Имашъ ли любовьта въ себе си, и лукъ да пържишъ, все ще научишъ нѣщо; нѣмашъ ли любовь въ себе си, и въ най-голѣмия университетъ да си, ще изгубишъ и това, което знаешъ. Много хора, слѣдъ като свършатъ нѣколко факултета, казватъ: животътъ нѣма смисълъ, всичко е празна работа. Тѣ изгубватъ всѣкаква вѣра и въ науката, и въ живота — всичко се обезсмисля за тѣхъ.

 

Така е, безъ Божията Любовь, животътъ нѣма смисълъ, нѣма никаква основа. Обичате ли поне едно лице въ свѣта, тогава и знанието, и мъдростьта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиватъ смисълъ. Кое е това лице, което трѣбва да обичате? Нѣкое лице на земята ли? Човѣкъ ли трѣбва да обичате? Не, хората на земята сѫ само сѣнки, отражения. Вие трѣбва да намѣрите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живѣе въ тѣлото на човѣка, но заради нея ще обичате и човѣка. Душата има Божественъ произходъ. Въ нея Богъ живѣе. Намѣрите ли душата на човѣка, вие ще бѫдете готови на всѣкакви жертви. Божествениятъ законъ гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този законъ се прилага въ съвършено обратенъ смисълъ: щомъ обикнете една душа, вие се затваряте въ себе си, и не може да обичате останалитѣ души. Вслѣдствие на това задържане на Любовьта въ васъ, раждатъ се редъ противорѣчия и разрушения. И смъртьта е резултатъ отъ неправилното приложение на Любовьта. Който не люби, той непрѣменно ще умре. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ дървото на познание доброто и злото, ти непрѣменно ще умрешъ“. То значи: който день се откажешъ отъ живота и прѣстанешъ да живѣешъ съобразно Божията Любовь, ти ще влѣзешъ въ вѣчнитѣ противорѣчия, дѣто всичко се обезсмисля. Въ този животъ човѣкъ постоянно губи, докато най-послѣ се прѣвърне въ животно. Питамъ: защо идватъ хората на земята? Знаятъ ли, какво е написано на тѣхнитѣ дрехи? — Не знаятъ. Тѣ промѣниха дрехитѣ си, и сега отново трѣбва да учатъ Божествения езикъ.

 

Сега ще ви дамъ едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мѫчнотии въ живота. Нападне ли ви нѣкаква неприятна мисъль или чувство, попѣйте имъ или имъ посвирете и наблюдавайте, какъвъ резултатъ ще имате. Всѣка неприятна мисъль, която достига до вашия умъ, не е нищо друго, освѣнъ една странствуваща душа, която е грѣшила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намѣри мѣсто. Изпѣйте ѝ една пѣсень и кажете: не бой се, и твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тѫжни мисли, които ви нападатъ, това сѫ такива, именно, скръбни души, които седатъ вързани между физическия и астралния свѣтъ и не могатъ да се развиватъ. Дойде ли такава една душа при васъ и ви се оплаче отъ положението, обърнете ѝ малко внимание, изпѣйте ѝ нѣщо. Ако не влѣзете въ положението ѝ, тя ще ви каже нѣколко тежки думи, каквито отъ никого не сте чували. Въ това отношение младитѣ започватъ добрѣ своя животъ — съ хора, съ музика и съ пѣсни. На стари години, обаче, прѣставатъ хората, прѣставатъ пѣснитѣ, и хората казватъ: остарѣхме вече, не ни се играе и пѣе. Каква е тази философия? Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пакъ играйте и пѣйте. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Сега човѣкъ, като остарѣе, казва: като бѣхъ младъ, играхъ и пѣхъ, но за моитѣ години е срамно да пѣя и да играя. Този човѣкъ мисли, че не е благочестиво да играе и да пѣе сега. Ако той на млади години е игралъ и пѣлъ отъ любовь, това е било отъ Бога. Ако и сега, на стари години, пакъ играе и пѣе отъ любовь, и то е пакъ отъ Бога. Вие казвате: старъ човѣкъ съмъ вече, какво ще кажатъ хората, като видятъ, че съмъ се разигралъ и разпѣлъ? Съврѣменнитѣ хора остаряватъ отъ такива мисли; отъ думитѣ и мнѣнието на кои хора се безпокоите вие? Отъ тѣзи хора, които не разбиратъ живота нито на земята, нито на небето и сѫ обезсмислили всичко, отъ тѣхъ ли се смущавате? Азъ бихъ взелъ въ внимание думитѣ и мнѣнието и на такъвъ човѣкъ, но най-напрѣдъ ще го изпитамъ, като му кажа: братко, дай ми 20,000 лева на заемъ! Каже ли ми, че иска полица, азъ не приемамъ никакъвъ съвѣтъ отъ него. Ние не можемъ да приемаме съвѣтитѣ на хора, които нѣматъ вѣра въ насъ. Който има вѣра въ насъ, ние ще изслушаме неговитѣ съвѣти, неговото мнѣние по извѣстенъ въпросъ. Такива сѫ сѫществата отъ духовния свѣтъ. И сегашниятъ свѣтъ е на мѣстото си, но само едно качество още му липсва, за да се изправи. Ще кажете: кое е това качество? Питамъ: каква е разликата между мъртвия и живия човѣкъ? — Мъртвиятъ нѣма топлина. Внесете топлина въ мъртвия човѣкъ, и той ще възкръсне и ще почне да се движи и да говори. Що е топлината? — Божествената Любовь. Слѣдователно, душитѣ се различаватъ една отъ друга по степеньта на Божествената Любовь, т. е. по степеньта на своята топлина. Значи, дѣто Божията Любовь цари, хората сѫ живи.

 

„И ще създамъ нова земя и ново небе“. Основата на новата земя и на новото небе е Любовьта. Искате ли да придобиете тази Любовь, наблюдавайте небето и отправяйте къмъ Бога по една малка молитва. Каквото и да е врѣмето вънъ, излизайте вечерь да наблюдавате небето. Не вършете това по буква, но отъ любовь. Погледнете къмъ небето и отправете къмъ Бога една малка молитва, отъ нѣколко думи само, но нека тя бѫде пропита отъ любовъ. Кажете си: Господи, ние Ти благодаримъ за хубавия животъ, Който Си ни далъ. Ние Ти благодаримъ за този свѣтъ, който Си създалъ. Ние искаме да живѣемъ по новия начинъ, по закона на Любовьта, която си внесълъ въ душитѣ ни. Нека Твоята свѣтлина озари умоветѣ ни, да разрѣшимъ въпроситѣ, които седатъ прѣдъ вратата на нашата душа!

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 13 февруари, 1927 год.

въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

Новата земя

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

„Понеже, ето, нови небеса създавамъ и нова земя“. Исайя 65:17

 

„И видѣхъ ново небе и нова земя“. Откровение 21:1

 

Исайя казва: „Понеже, ето, нови небеса създавамъ, и нова земя”. Въ този стихъ Исайя говори за създаването на бѫдещия свѣтъ. Иоанъ пъкъ въ Откровението казва: „И видѣхъ ново небе и нова земя”. Значи, той говори за създаването на свѣта, като свършенъ фактъ.

 

Небето и земята сѫ два полюса, които прѣдставляватъ великото въ свѣта. Съ тѣзи два полюса започватъ всички алхимици. Ако човѣкъ не разбира великитѣ закони на небето и на земята, той не може да бѫде алхимикъ. Ако учениятъ не разбира, какво нѣщо е небето и земята, той не може да бѫде ученъ. Ако поетътъ не разбира, какво нѣщо е небето и земята, той не може да бѫде поетъ. Ако художникътъ не разбира, какво нѣщо е небето и земята, той не може да бѫде художникъ. Като казваме, че човѣкъ, който не разбира, какво нѣщо е небе и земя, не може да бѫде нито ученъ, нито поетъ, нито художникъ, ние подразбираме, че той не може да твори. Ние взимаме думитѣ „земя и небе” въ тѣхния най-високъ смисълъ.

 

Много хора иматъ схващания, разбирания по извѣстни въпроси като дѣцата; тия разбирания ние наричаме детински. Въ Библията, напримѣръ, се казва: „И направи Господъ човѣка по образъ и подобие свое. Направи Господъ свѣта”. — Това е детинско разбиране. Хората могатъ да правятъ много нѣща; напримѣръ, тѣ могатъ да направятъ нѣкоя картина, или нѣкаква книга и т. н. Обаче, за Бога не може да се каже, че Той прави нѣщата, както човѣкъ ги прави. Не може да се каже, че Господъ е направилъ свѣта, или че Господъ е направилъ човѣка. Прѣди всичко, Божествениятъ свѣтъ сѫществува вѣчно. Ако е въпросъ за правене, могатъ да се направятъ четиритѣ свѣта, които се проявяватъ послѣдователно. Тѣзи свѣтове наричатъ свѣтове на промѣни. Въ единъ отъ тѣзи свѣтове се проявява законътъ на инволюцията; а въ другъ пъкъ се проявява законътъ на еволюцията. Тритѣ Божествени свѣта — на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината — сѫществуватъ вѣчно. Тѣ нито се промѣнятъ, нито се измѣнятъ. Свѣтоветѣ, които се промѣнятъ, се отразяватъ въ Божествения свѣтъ. Въ това има голѣма красота. И наистина, красиво е, когато виждаме въ човѣка нѣщо възвишено и благородно! Когато слушаме музика, или когато четемъ нѣкои хубави произведения, или когато гледаме една художествена картина, ние се възхищаваме, но въ сѫщность и музиката, и поезията, и изкуството не сѫществуватъ на земята. Тѣ сѫ отражение на Божествения свѣтъ. Само тамъ има музика, поезия, изкуство и наука. Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде дотолкова музикантъ, поетъ, художникъ или ученъ, доколкото той е въ връзка съ Божествения свѣтъ. Никой не може да влѣзе въ Божествения свѣтъ по нѣкаква привилегия. Който иска да влѣзе въ Божествения свѣтъ, той трѣбва да бѫде герой въ пълния смисъль на думата: да бѫде абсолютно съвършенъ, да притежава качествата на Духа. Човѣкъ, който влиза въ Божествения свѣтъ, не може да говори за слабости, или че това не може да направи, онова не може да направи. Не, човѣкъ всичко може да направи, но въ врѣме и пространство. Когато нѣкой каже, че не може да направи това или онова, той подразбира, че въ момента не може да го направи. Въ съвременната наука, философия, музика, поезия, изкуство има по една вѫтрѣшна слабость, която ние наричаме проказа. И тѣ трѣбва да се очистятъ, да се освободятъ отъ тази проказа.

 

Ще приведа единъ примѣръ за единъ прокаженъ, който живѣлъ въ врѣмето на Христа. Този прокаженъ се наричалъ Хазарданъ. Единъ день той заспалъ подъ една смоковница. Сѫщиятъ день Христосъ, като размишлявалъ върху спасението на човѣчеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдатъ въ бѫдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излѣзълъ отъ Иерусалимъ и тръгналъ по посока къмъ този прокаженъ. Като се поуморилъ малко, Той седналъ да си почине подъ сѫщата смоковница, дѣто прокажениятъ заспалъ, но Христосъ не го забѣлѣзалъ и продължилъ размишленията си. Въ това врѣме нѣколко сълзи бликнали отъ очитѣ на Христа и паднали върху прокажения. Той усѣтилъ, че нѣщо капнало върху него и веднага се събудилъ. Като видѣлъ човѣкъ до себе си, запиталъ го: човѣче, защо плачешъ? Погледни на мене, какъвъ съмъ окѫсанъ и парцаливъ, при това и прокаженъ и пакъ не плача. Ти си здравъ, добрѣ облѣченъ, отъ нищо не страдашъ, защо плачешъ? Христосъ веднага съблѣкълъ дрехитѣ си и ги далъ на прокажения, а самъ Той облѣкълъ дрехитѣ на прокажения. Чудно нѣщо, си казалъ прокажениятъ, какъвъ неразуменъ човѣкъ! Облича моитѣ дрехи и отива съ тѣхъ между хората, да разнася проказата, пъкъ и самъ да се зарази. Христосъ се върналъ пакъ въ Иерусалимъ, между ученицитѣ си. Като Го видѣли съ такива окѫсани дрехи, тѣ си казали: ето нашиятъ Учитель пакъ е срещналъ нѣкой бѣденъ и му далъ дрехитѣ си, а облѣкълъ неговитѣ скѫсани. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скѫсанитѣ. Прокажениятъ, като облѣкълъ дрехитѣ на Христа, оздравѣлъ и могълъ вече свободно да влѣзе въ града. Тукъ той пакъ срещналъ Христа, но вече съ нови, чисти дрехи и си казалъ: навѣрно този човѣкъ трѣбва да е нѣкой богаташъ, който раздава своитѣ дрехи на бѣдни хора, а слѣдъ това си купува нови и се прѣоблича. По този начинъ, може би, той иска да се прочуе.

 

Питамъ: права ли е философията на този прокаженъ човѣкъ? — Не е права. Обаче, такава е философията и на много отъ съвременнитѣ хора. Каквото добро и да имъ направите, тѣ все ще му турятъ нѣкаква качулка. И най-хубавото чувство да отправите къмъ нѣкого, той пакъ ще си го обясни по своему, все ще му тури нѣкаква качулка. Азъ взимамъ тази качулка въ добъръ смисълъ и я уподобявамъ на качулката въ пауна. Обаче, колкото малка да е, щомъ влѣзе въ човѣка, тя произвежда обратенъ резултатъ. Тамъ тя внася вкисване, изопачаване на човѣшкия умъ.

 

Казвамъ: новото небе и новата земя, които се създаватъ сега, се отнасятъ до човѣка. Подъ думата „небе” разбираме красивото, разумното начало въ човѣка. Въ Божествения свѣтъ сѫ вложени опитноститѣ на всички вселени, които сѫ сѫществували нѣкога и които ще сѫществуватъ за въ бѫдеще. Който иска да види учени хора, той трѣбва да отиде въ Божествения свѣтъ, т. е. въ свѣта на новото небе. И за новото небе има великъ день, когато и то се прѣмѣнява, облича се въ нови дрехи. Другитѣ свѣтове се промѣнятъ и измѣнятъ, а новото небе, т. е. Божественото небе се само проявява. Живо е това небе! Праговетѣ на новото небе мислятъ по-правилно отъ най-виднитѣ философи на земята. Прозорцитѣ на новото небе съчиняватъ по-хубави стихотворения отъ тѣзи на нашитѣ най-добри поети. Дърветата на Божествения свѣтъ, съ шумоленето на своитѣ листа, произвеждатъ по-хубава музика отъ тази на най-виднитѣ съврѣменни музиканти. Ако листата на дърветата свирятъ по-хубаво и отъ най-великитѣ музиканти на земята, може да си прѣдставите, какви ще бѫдатъ живитѣ музиканти на новото небе! Ако слушате да свирятъ тия велики музиканти, по никой начинъ вие не бихте желали да се върнете на земята.

 

Нѣкой казва: това сѫ приказки отъ 1001 нощь. Човѣкъ трѣбва да благодари, че има приказки отъ 1001 нощь. Животътъ е красивъ, докато въ него има поезия, докато има приказки отъ 1001 нощь. Дойдемъ ли до материалистическия животъ, който се изразява въ форми, той прѣдставлява животъ на смъртьта. Това, което не е оформено, то прѣдставлява животъ на безсмъртието. Съ други думи казано: всичко, което нѣма тежесть, съставлява прѣдметъ на Божествения свѣтъ. Когато нѣкоя велика идея отъ Божествения свѣтъ стигне до васъ, тя ще се яви въ форма на ангелъ, но въ сѫщность още не е ангелъ. Казвате: тази мисъль е отвлѣчена, тя не е реална. Казвамъ: всички нѣща, които сѫ близо до васъ и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сѣнки на живота. Ние наричаме реални нѣща тѣзи, съ които можемъ да се разговаряме. Между реалностьта и отражението на нѣщата има разлика. Въ отражението човѣкъ чува само себе си, а въ реалностьта той води разуменъ разговоръ. Зададе ли въпросъ, ще получи веднага отговоръ.

 

Това положение мяза на музиката, която изпълняватъ особени източни музиканти. Тѣ свирятъ на инструменти, наречени сазове, които иматъ по 12 струни. Нареждатъ се обикновено 12 души музиканти въ четири групи, по трима души въ група, и започватъ да свирятъ. Публиката седи на низки дивани, и музикантитѣ започватъ концерта, като едновременно свирятъ, пѣятъ и съчиняватъ. Тѣ сѫ добри поети. Най-напрѣдъ започва да свири и пѣе едната група, а другитѣ слушатъ. Като свършатъ тѣ, започва втората група; тя отговаря на първата, а другитѣ слушатъ. Така се изреждатъ всичкитѣ четири групи послѣдователно. Въ тази музика има запитвания и отговори: еднитѣ задаватъ въпроси върху смисъла на живота, а другитѣ имъ даватъ обяснения. Една отъ групитѣ, напримѣръ, запитва, какъвъ е смисълътъ на страданията, а друга имъ отговаря, че всѣко страдание носи добро за човѣка. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша съ благоговение, безъ да рѫкоплѣскатъ. Старцитѣ си гладятъ само брадитѣ и благодарятъ на Бога, че има такива велики виртуози, които изливатъ живота въ музика и въ поезия. Съвременнитѣ артисти или свирятъ, или пѣятъ, а източнитѣ музиканти едновременно и пѣятъ, и свирятъ. Изкуство е това! Но и тази музика още не прѣдставлява най-великото. Единъ день тя ще се преведе въ нова, по съвършена форма отъ сегашната. Това, което днесъ имаме, то е само предвкусване отъ онова, което ще дойде въ бѫдеще.

 

Питамъ: що е поезия? Що е наука? Ние наричаме истинска поезия тази, която може да трансформира състоянията на човѣка. Истинска наука наричаме тази, която може да обясни единъ великъ законъ, а сѫщевременно дава и начинъ, по който този законъ може да се приложи въ живота на човѣка. Както Божествениятъ Духъ борави съ висшата математика, така и човѣшкиятъ духъ, и на най-простия човѣкъ даже, трѣбва да борави съ тази висша математика и да я приложи въ живота си. Обаче, човѣшкото „азъ”, или развиващата се човѣшка душа, сега трѣбва да изучава висшата, Божествената математика. Въ човѣка живѣятъ едновременно двѣ сѫщества: едното е родената човѣшка душа, която трѣбва да расте и да се развива едновременно въ четиритѣ промѣнчиви свѣта, а другото сѫщество е Божественото начало въ човѣка, наречено „небе”. За земята, дѣто се намиратъ четиритѣ свѣта, е казано: „И земята бѣше неустроена и пуста”. Значи, тя трѣбваше да се устройва. За небето не се казва, че трѣбва да се устройва. „Земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божи се носѣше надъ нея”. — Значи, Духътъ Божи рѫководи човѣшката душа и работи върху нея. По какъвъ начинъ? — Като развива Божественото начало въ човѣка. Ако той слуша Божественото въ себе си, животътъ му постоянно ще се подобрява. Единственото нѣщо, което ще остане отъ свѣта, който виждаме около насъ, сѫ мѣсецътъ, звѣздитѣ и слънцето. Свѣтлината, която иде отъ слънцето, докато достигне до насъ, минава прѣзъ четири плоскости отъ различна материя, дѣто претърпѣва различни пречупвания. И въ нашия организъмъ става сѫщото: слънчевата свѣтлина прѣминава прѣзъ четири плоскости, дѣто претърпѣва различни степени на пречупване. Ето защо, когато свѣтлината прѣминава прѣзъ материята и се пречупва, сѫщевременно тя намалява и силата си; за да имаме истинска прѣдстава за свѣтлината, ние трѣбва да превръщаме тия пречупвания. По сѫщия начинъ и всѣка идея, която иде до насъ, претърпѣва тъкмо четири пречупвания, за които говори Исайя. И за да се разбере тази идея, ние трѣбва да я превърнемъ въ нейното чисто състояние. По какъвъ начинъ ще се постигне това? — Като я прекараме прѣзъ нашето сърце, прѣзъ нашия умъ и послѣ прѣзъ нашия разумъ, докато най-послѣ стигнемъ съ нея и до Божествения свѣтъ и разберемъ, какво прѣдставлява този свѣтъ. Въ това превръщане главно участие ще вземе волята.

 

Казвамъ: нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да изучава човѣкъ небето. То е запазило своя първиченъ образъ. Да се изучава небето, това не значи, че всичко ще знаемъ. Ако човѣкъ излиза всѣка вечерь на открито и съзнателно, съ свещенъ трепетъ въ себе си, повдигне очитѣ си къмъ небето и наблюдава звѣздитѣ около 5 ÷ 10 ÷ 15 минути вдълбоченъ въ себе си, всичкитѣ мѫчнотии, които го очакватъ на другия день, ще се разрѣшатъ по Божественъ начинъ. Щомъ изгрѣе слънцето, всички мѫчнотии ще се разрѣшатъ. Защо иде нощьта въ живота? — За да разберемъ Божествения животъ на земята. Защо има день въ живота? — За да разберемъ човѣшкия животъ. Слѣдователно, деньтъ и нощьта прѣдставляватъ алегории въ живота. Слънцето изгрѣва за хората, а залѣзва за Бога. Деньтъ иде за хората, а нощьта — за Бога. Другояче казано: днитѣ идатъ за хората, за обикновения животъ, а нощитѣ — за Бога, за необикновения животъ. Щомъ изгрѣе слънцето, всички хора тръгватъ на работа, и никой за никого не мисли: жена, мѫжъ, дѣца — всѣки се залавя за нѣкаква работа. Прѣзъ деня всички хора се разпръсватъ като пилци, а вечерь се прибиратъ. Значи, хората се плашатъ отъ нощьта, затова се прибиратъ по домоветѣ си. Обаче, нощьта крие въ себе си Любовьта, Мѫдростьта, Истината — изобщо всички опитности на живота. Що е нощьта? — Деньтъ на Бога. — Що сѫ страданията? — Деньтъ на Бога. Хората мислятъ, че като дойде Богъ, ще бѫде ясно и свѣтло. Казано е въ Писанието, че когато Богъ дойде на земята, ще се явятъ голѣми бури и вѣтрове, ще станатъ голѣми наводнения и землетресения, цѣлата земя ще се разтърси. Частицитѣ на земята, които отъ хиляди години не сѫ виждали Бога, ще се разиграятъ, ще се разтърсятъ. Ученитѣ наричатъ тази игра на земята землетресение. Рѣкитѣ ще започнатъ да плискатъ и да излизатъ отъ коритата си. Това учениетѣ наричатъ наводнение.

 

Ще ви приведа единъ дѣйствителенъ случай, станалъ прѣди години съ единъ отъ преподавателитѣ по геометрия въ Варненската гимназия. Той билъ много низъкъ на ръстъ. Единъ день, при нѣкакво тържество, на което присѫтствувалъ той съ ученицитѣ си, единъ ученикъ, който билъ единъ пѫть и половина по високъ отъ учителя, въодушевенъ нѣщо отъ праздника, почналъ да рѫкоплѣска, да маха съ рѫцѣ и да вика: Ура! Да живѣе България! Въ въодушевлението си той не забѣлѣзалъ, че удрялъ силно върху главата на своя учитель. Тъй удрялъ и рѫкоплѣскалъ той около 5 ÷ 10 минути. Най-послѣ учительтъ го хваналъ за рѫката и го попиталъ, какво има. — Ура! Да живѣе България! — Нека живѣе България, но върху моята глава ли трѣбва да се стовари всичко? — Извинете ме, господинъ учителю, безъ да забѣлѣжа, безъ да искамъ направихъ тази голѣма грѣшка. Учительтъ се засмѣлъ и му казалъ: нѣма нищо, но пази се, утрѣ, като те дигна на урокъ по геометрия, ако не знаешъ урока си, по сѫщия начинъ азъ ще слагамъ рѫцѣтѣ си върху твоята глава и ще викамъ „ура”. Тъй щото, голѣмо тържество ще бѫде, когато Богъ дойде на земята. Върху главитѣ на хората ще има удари, сътресения, докато съзнанието имъ се пробуди.

 

Казано е въ Писанието: „Богъ създаде небето и земята”. Подъ думата „небе” се разбира връзката, която сѫществува отъ една страна между Бога и насъ, а отъ друга страна — между всички души. На тази вѫтрѣшна връзка, именно, се дължи законътъ на инволюцията и законътъ на еволюцията. Чрѣзъ тѣзи два закона душитѣ прогресиратъ. Едно отъ качествата на Бога е, че Той никога не се измѣня, а душитѣ постоянно се видоизмѣнятъ. Нищо лошо нѣма въ това, че душитѣ се промѣнятъ. Красиво, е когато душата се мѣни. Когато се промѣня една душа, само тогава тя придобива нови качества и се развива. Божествениятъ животъ непрѣкѫснато се влива въ душата. И въ това отношение, еволюцията и инволюцията не сѫ нищо друго, освѣнъ вливане и изливане на Божествения Духъ въ душата. Той трѣбва да се влива вѫтрѣ и да се излива навънъ, за да може душата да придобие онова знание и онази любовь, които сѫ необходими за развитието й. За да се пробуди човѣшката душа, нужни й сѫ скърби, страдания. Дойде ли човѣкъ до тия скърби, той трѣбва да се радва, защото Богъ ни посѣщава само вечерь, т. е. въ врѣме на скърби и страдания. Вечерь, когато излѣземъ подъ открито небе, наоколо ни е само мракъ, тъмнина, но погледнемъ ли къмъ небето, ние ще видимъ безброй звѣзди, безброй слънца, които изпращатъ къмъ насъ своята свѣтлина. Чрѣзъ тѣхъ само ние можемъ да познаемъ и разберемъ истинската поезия, истинската музика и красота въ живота. И колкото по-често човѣкъ повдига погледа си къмъ небето, толкова по-лесно той ще се издигне надъ дребнавоститѣ въ живота.

 

Астролозитѣ казватъ, че звѣздитѣ разрѣшаватъ въпроса на живота. И дѣйствително, така е. Всѣка звѣзда е разуменъ центъръ, чрѣзъ който Господъ говори на хората. Той имъ говори по хиляди начини: на човѣшки езикъ имъ говори, тѣ сѫ недоволни; чрѣзъ слънцето имъ говори, пакъ сѫ недоволни. Хората сѫ доволни отъ слънцето само сутринь, най-много до обѣдъ. Слѣдъ обѣдъ вече тѣ ставатъ недоволни отъ него и започватъ да търсятъ дебела сѣнка да се скриятъ отъ лѫчитѣ му; страхъ ги е отъ него, защото то ги боядисва, прави ги черни. Това показва, че и слънцето е нѣщо недоволно отъ хората. Защо почерняватъ хората отъ слънцето? Слънцето има едно особено свойство да извлича навънъ лошитѣ мисли и желания на хората, вслѣдствие на което тѣ почерняватъ. Ако искате да познаете, какъвъ е човѣкъ, поставете го на прѣкото влияние на слънцето. Ако той почернѣе напълно, значи въ неговитѣ мисли и желания има нѣщо нездравословно; ако пъкъ никакъ не почернѣе, и това не е добрѣ. Туй показва, че този човѣкъ не е здравъ, и слънцето не е въ сила да го лѣкува. Все трѣбва да стане поне малко изгаряне на кожата. Обаче, има начинъ, когато човѣкъ може да не почернява отъ слънцето. — Какъвъ е този начинъ? — Да прѣобрази своитѣ мисли и желания въ добри. Нѣкой казва: азъ бихъ прѣобразилъ своитѣ мисли и желания, ако се заема съ изучване на небето, но затова ми е нужна зрителна трѫба. Въ човѣшкия мозъкъ има такава трѫба и съ нея човѣкъ може да наблюдава всички звѣзди, да види, какъ живѣятъ сѫществата тамъ. Колко ще струва днесъ единъ голѣмъ телескопъ, съ който да наблюдаватъ най-далечнитѣ звѣзди отъ земята? Единъ съврѣмененъ математикъ, като прави своитѣ изчисления, казва, че за наблюдение на най-отдалеченитѣ звѣзди отъ земята, се изисква телескопъ съ трѫба дълга 25 клм. Прѣдставете си, какъвъ трѣбва да бѫде обективътъ на този телескопъ! Да допуснемъ, че такъвъ телескопъ се намѣри. Слѣдъ това ще трѣбва да се търсятъ хора, който да го мѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Значи, около такъвъ телескопъ ще бѫдатъ ангажирани много хора. Що се отнася до телескопа въ човѣшкия мозъкъ, той има голѣмина най-много 5 см., и затова всѣки, лесно може да си служи съ него.

 

Това сѫ проекти за новото небе и за новата земя. Тѣ показватъ, каква е бѫдещата култура, която иде вече въ свѣта. Когато говоримъ за бѫдещия животъ, ние разбираме животъ, въ който Богъ ще се проявява най-много. Ние не говоримъ за такъвъ Господъ, който се нуждае отъ нашитѣ молитви. Нима майката се нуждае отъ молитвитѣ на своето дѣте, за да го нахрани? Първиятъ день ще й бѫде приятно да го слуша, какъ се моли, но послѣ ще й дотегне и ще му каже: стига вече! Дѣтето трѣбва да бѫде разумно. Като погледне веднъжъ майка си, да разбира, какво иска тя да му каже. Много отъ съвременнитѣ хора постѫпватъ като неразумнитѣ дѣца. Тѣ отиватъ при Бога и постоянно викатъ: Господи, хлѣбъ нѣмаме, пари нѣмаме. Грѣшни сме, прости ни! И като не получатъ, което искатъ, въ тѣхъ се заражда недоволство. Не, ние трѣбва да бѫдемъ хора съ будно съзнание, съ възвишенъ и благороденъ характеръ, и всѣкога да благодаримъ на Бога за всичко, което ни е далъ въ живота. Дойде ли ви нѣкое изпитание, излѣзте вънъ, погледнете къмъ небето и се зарадвайте, че на другия день, слѣдъ изгрѣване на слънцето, всички ваши мѫчнотии ще бѫдатъ разрѣшени. Когато Христосъ се роди, на небето се яви една свѣтла звѣзда, която разрѣши единъ отъ важнитѣ въпроси. Тогава ангели слизаха отъ небето и пакъ възлизаха нагорѣ, като пѣеха: „Слава на Бога и миръ на человѣцитѣ”. Обаче, хората замѣстиха тази свѣтла звѣзда съ кръстъ, като на умрѣлъ човѣкъ.

 

Днесъ ученитѣ хора казватъ, че слънцето прѣдставлява голѣма огнена маса, въ която има нажежени и запалени газове, като кислородъ, водородъ и редъ други елементи. И тѣзи твърдения сѫ вѣрни, но трѣбва да се знае, че кислородътъ и всички елементи, които се намиратъ въ слънцето, сѫ живи, и човѣкъ може да се разговаря съ тѣхъ, като съ живи, разумни сѫщества. Казва се, че температурата на слънцето е около петь милиона градуса. И петь, и десеть, и сто милиона градуса да е температурата му, обаче, влѣзе ли човѣкъ въ този огънь съ своитѣ лоши мисли, чувства и желания, всичко ще изгори, и той ще се прѣобрази. Свѣтлината и топлината на физическото слънце не сѫ Божествени, но свѣтлината и топлината на духовното слънце сѫ Божествени. Всѣки човѣкъ познава, кога се явяватъ въ него Божествената свѣтлина и топлина. Когато извършите едно възвишено дѣло, вие сте доволни отъ себе си; въ този моментъ ви огрѣва Божествената свѣтлина. Кога човѣкъ прави добро? При какви случаи въ живота си той може да прояви Божественото? — Когато е най-скърбенъ. Човѣкъ проявява най-голѣмитѣ си добродѣтели при най-голѣми скърби. Когато забогатѣе и стане щастливъ, тогава той проявява най-малкитѣ си добродѣтели.

 

„И видѣхъ ново небе и нова земя”. Небето подразбира човѣшкия духъ, който трѣбва да се проявява въ свобода и полетъ нагорѣ; земята подразбира човѣшката душа, която трѣбва да расте въ знание и мѫдрость. Сега ще приведа единъ примѣръ за обяснение на вѫтрѣшното противорѣчие, което сѫществува въ живота. Когато Господъ създалъ свѣта, който вече си заминава, изпратилъ на земята единъ ангелъ, нареченъ Азраилъ, облѣченъ съ много хубава дреха, на която били написани всички най-красиви нѣща, които могатъ се случатъ въ живота на онѣзи души, които вървятъ по Божия пѫть. Ангелътъ не знаелъ, колко красива била неговата дреха. Господъ го изпратилъ при единъ отъ тогавашнитѣ царе, нареченъ Бетманъ Халвегъ, който ималъ една красива дъщеря, наречена Мелита Лебилъ. Царьтъ билъ единъ отъ първостепенитѣ адепти по онова врѣме. Той направилъ на дъщеря си една хубава бѣла дреха, съ много краски и върху влакънцата на дрехата написалъ миналото на цѣлото човѣчество. Дъщеря му не знаела, че има нѣщо писано върху дрехата й. Той пазѣлъ дъщеря си затворена въ единъ хубавъ паркъ и не позволявалъ на никого да се приближава къмъ нея. Обаче, ангелътъ Азраилъ влѣзълъ въ градината и се отправилъ къмъ царската дъщеря. Като го видѣла тъй красивъ и хубаво облѣченъ, тя се влюбила въ него и му казала: твоята дреха ми се вижда по-хубава отъ моята. Хайде да ги размѣнимъ! Споредъ правилото на ангелитѣ, да не, отказватъ никому нищо, той веднага съблѣкълъ дрехата си и я далъ на царската дъщеря, а облѣкълъ нейната. Слѣдъ това ангелътъ излѣзълъ отъ градината и се върналъ на небето при другитѣ ангели. Събрали се ангелитѣ около него, искали да прочетатъ написаното върху дрехата му, но нищо не могли да прочетатъ. Царьтъ, отъ своя страна, отишълъ при дъщеря си и видѣлъ, че тя е облѣчена съ нѣкаква нова дреха. Той започналъ да се взира, да види, какво е написано върху дрехата, но не могълъ да чете. Видѣлъ нѣщо ново написано върху нея, което не може да се чете, както е челъ старото. Тъй щото днесъ и на земята не могатъ да четатъ написаното върху дрехата на царската дъщеря, и на небето не могатъ да четатъ написаното върху дрехата на ангела.

 

Казвамъ: ангелитѣ не се занимаватъ съ човѣшкитѣ грѣхове и прѣстѫпления. Това нѣщо е съвършено скрито за тѣхното съзнание. Ангелитѣ не знаятъ, какво нѣщо е грѣхъ, или какво е прѣстѫпление. Тѣ живѣятъ въ абсолютна чистота. Зароди ли се у нѣкой ангелъ желание да разбере, какво нѣщо е прѣстѫплението, той веднага иска да го опита, а съ това се опорочава. Възъ основа на сѫщия законъ, когато у нѣкой човѣкъ се зароди желание да разбере, какво нѣщо е Добродѣтельта, той веднага иска да я опита, да заживѣе въ нея. Слѣдователно, да пробудишъ една душа, значи да прѣдизвикашъ въ нея желанието да й се говори за Божествения животъ, за великото въ свѣта, и тя иска да направи опитъ въ това отношение. Направи ли човѣкъ и най-малкия опитъ въ това изправление, той ще го доведе до Божественото въ него.

 

Питамъ: какъ ще примирите противорѣчието, въ което се намѣрили ангелитѣ на небето, както и царьтъ, които не могли да четатъ написаното върху дрехитѣ на ангела и на царската дъщеря? Дрехата на царската дъщеря, съ която ангелътъ се качилъ на небето, станала причина да слѣзе Христосъ съ нея на земята, да разбере, какво нѣщо е карма и да понесе кармата на човѣчеството, да изплати дълговетѣ на хората, и въ замѣна на тази дреха да даде своята — дрехата на новия животъ. Той показалъ на хората начинъ, по който могатъ да помирятъ Божествения животъ съ човѣшкия. Това е великата задача на всѣки човѣкъ — да примири Божественото въ себе си съ човѣшкото. Ето защо, съвременнитѣ хора трѣбва да се научатъ да четатъ всичко, което е написано по тѣхъ. За тази цѣль трѣбва да слѣзе на земята великиятъ Учитель, великиятъ Духъ и най-послѣ и самъ Господъ. Много нѣща сѫ написани по човѣка. Има хиромантици, физиогномисти, френолози, които по нѣкои общи черти на рѫката, на лицето и на главата на човѣка могатъ да опрѣдѣлятъ неговия характеръ и темпераментъ, както и неговитѣ способности. Обаче, тѣ още не сѫ истински хиромантици, физиогномисти, нито френолози. Истинскиятъ хиромантикъ само по палеца на рѫката може да прочете всичко за човѣка. Въ горната фаланга на палеца е изразенъ висшиятъ, Божествениятъ животъ на човѣка, а този животъ включва всичко. Това не е алегория, но дѣйствителенъ фактъ. Затова, именно, турцитѣ намѣсто да си служатъ съ печатъ, за удостовѣрение на своята личность, тѣ натопяватъ палеца си въ мастило и го отпечатватъ върху документа. По чертитѣ и извивкитѣ на този пръстъ може да се познае, дали даденъ човѣкъ е лъжецъ или искренъ, дали е поетъ или философъ и т. н. Изобщо, по този пръстъ може да се познае цѣлиятъ характеръ на човѣка, но затова се изисква голѣмо умѣние, тънко разбиране. По лицето на човѣка пъкъ се правятъ коментарии върху нѣщата. Вие харесвате, напримѣръ, тънкитѣ вѣжди на нѣкого, или чернитѣ му очи, или червенитѣ му устни. Задъ тънкитѣ вѣжди, или задъ чернитѣ очи, или задъ червенитѣ устни на човѣка се крие по едно благородно качество. Голѣмо разнообразие има въ устнитѣ на хората. Тѣ се различаватъ и по форма, и по цвѣтъ. Често отъ устнитѣ на нѣкой човѣкъ лъха свежесть, животъ. И затова, когато светията цѣлува, човѣкъ възкръсва, но когато грѣшникътъ цѣлува, човѣкъ умира. Когато учениятъ слага рѫцетѣ си върху главата на нѣкой човѣкъ, той става ученъ; когато простакътъ слага рѫцѣтѣ си върху главата на нѣкой човѣкъ, той става простакъ. Божественото Божествено ражда, а човѣшкото — човѣшко.

 

Казвате: да се обичаме! Любовьта и обичьта въ новото небе и новата земя прѣдставляватъ великъ законъ, който осмисля нѣщата. Сегашната земя е мъртва по причина на човѣшкитѣ грѣхове. Слѣдователно, и нашата земя трѣбва да възкръсне, да се съживи. Нейната материя трѣбва напълно да се обнови. Когато хората стѫпватъ съ краката си по земята, тѣ постоянно я опетняватъ. Когато единъ прѣстѫпникъ спре прѣдъ нѣкой изворъ, той веднага прѣсъхва. Слѣдъ извѣстно време сѫщиятъ изворъ излиза на друго мѣсто. Значи, дѣто мине прѣстѫпникътъ все, ще причини нѣкаква пакость: или нѣкоя гора ще се запали, или нѣкой изворъ ще пресъхне, или нѣкое растение ще увехне и т. н. Питамъ: ако такъвъ единъ учитель влѣзе въ нѣкое училище, какво ще стане съ училището? И слѣдъ всичко това хората казватъ: ние трѣбва да се осигуримъ, не ни трѣбва нито поезия, нито наука, нито музика. Какъ може човѣкъ да се осигури? — Като намѣри Истината. Истината се заключава въ красивото, въ благородното, въ възвишеното. Истински благороденъ и възвишенъ човѣкъ е този, който живѣе въ закона на жертвата. Който живѣе въ закона на жертвата, той придобива живота; който живѣе въ егоизма, той придобива смъртьта. Който иска да се домогне до Вѣчния Животъ, той ще се занимава и съ поезия, и съ музика, и съ наука, и съ философия. Поезията запознава човѣка съ висшитѣ свѣтове, съ небето; музиката доставя вѫтрѣшна наслада на човѣка и го тонира. Каквато работа и да започва човѣкъ, да обмисля нѣкой въпросъ, да чете, да пише или да учи нѣщо, прѣди всичко той трѣбва да започва съ музика. Музиката е ключъ за тониране. Който не е музикантъ, не може да влѣзе въ Царството Божие. На това основание въ Питагоровата школа не сѫ приемали за ученици ония, които не сѫ музиканти. Нѣкой казва: азъ не искамъ да свиря. Казвамъ: който не иска да свири и пѣе, ще остане за дълго време на земята; такъвъ човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие. Като говоримъ, че всѣки човѣкъ трѣбва да свири и да пѣе, ние не разбираме да стане музикантъ или пѣвецъ, като съвременнитѣ музиканти и пѣвци. Ние говоримъ за музика и за пѣние, въ които душата се излива. Такива музиканти и пѣвци се срѣщатъ много рѣдко на земята. Тѣ сѫ извънредни таланти, които идатъ на земята да свирятъ и пѣятъ на хората, да ги повдигатъ и по този начинъ да изкупятъ грѣховетѣ си. Ако тѣ не изпълнятъ своето прѣдназначение, както трѣбва, невидимиятъ свѣтъ ще ги изпрати отново на земята, но вече като обикновени хора. Дойде ли единъ великъ музикантъ на земята, той трѣбва да съзнава своята мисия, да свири, да работи съ своя талантъ за облагородяване на човѣчеството. Неговата музика трѣбва да вдъхва вѣра между хората и да ги примирява.

 

Единъ американецъ, мой познатъ, ми разправяше за едно свое силно прѣживяване, прѣдизвикано отъ музиката на Камила Русо, ученичка на Паганини. Той разправяше: „Когато слушахъ Камила Русо да свири „Съньтъ на живота”, въ мене стана цѣлъ прѣвратъ. Отъ този моментъ азъ бѣхъ готовъ да се примиря съ всички хора, да раздамъ имането си на бѣднитѣ и да започна чистъ и светъ животъ”. Това значи да свири човѣкъ съ вдъхновение. Само такава музика може да внесе нови импулси въ живота на човѣка. Безъ музика животътъ губи смисъла си и постепенно се изхабява.

 

„Ще създамъ нова земя и ново небе”. Това значи: старата земя и старото небе ще заминатъ, и Господъ ще създаде въ насъ нова земя и ново небе — новъ свѣтъ. Любовьта ще бѫде основа на този новъ свѣтъ. Това е ново не само за хората, но и за всички напрѣднали сѫщества, както и за ангелитѣ. Сега Любовьта влиза въ нова фаза, и затова, който иска да осмисли своя вѫтрѣшенъ животъ, той трѣбва основно да проучи Любовьта. Не проучи ли Любовьта, той ще живѣе въ старата земя и въ старото небе. Ако слушате единъ музикантъ съ любовь, той ще вдъхне въ васъ животъ, и вие вѫтрѣшно ще го разберете; не го ли слушате съ любовь, той ще остане за васъ чуждъ, и вие ще долавяте само външната страна на неговото свирене. По сѫщия начинъ, ако живѣете съ любовь, вие ще чувате навредъ такава симфония, каквато никога не сте слушали; тогава всички нѣща, всички явления ще придобиятъ за васъ дълбокъ смисълъ.

 

Казвамъ: ние трѣбва да пожелаемъ да познаемъ Бога, Който всѣки моментъ ни се открива. У насъ трѣбва да се събуди свещенъ трепетъ къмъ Него, като къмъ нашъ Баща и да вършимъ всичко заради Него съ радость и веселие. Дали ще работимъ съ пари или безъ пари, това не е важно; служимъ ли съ любовь, паритѣ не опетняватъ. За насъ е важно да вършимъ всичко съ радость и веселие. Нѣкой казва: колко да ямъ? — Ако ядешъ безъ любовь, и малко, и много да ядешъ, това ядене не хваща мѣсто, то не е благословено. Ако ядешъ съ любовь, и малко да ядешъ, и много да ядешъ, това ядене е благословено. Такъвъ е законътъ. Въ любовьта нѣма преливане, нито препиване. Слѣдователно, подъ думитѣ любовь, музика, изкуство, наука, се разбиратъ велики дарби на човѣшката душа; когато се изучатъ тия дарби вънъ отъ човѣка, ние ще видимъ, че има нѣщо по-велико, по-красиво отъ тѣхъ. Въ тази смисъль Богъ е далъ и на човѣка богатство, красота и сила. Питамъ: какво трѣбва да правятъ хората съ хубавитѣ дрехи, които Богъ имъ е далъ? Мнозина казватъ: дотегна ми животътъ, искамъ да се освободя отъ него, искамъ да умра. Казвамъ: ако можете да умрете, както праведниятъ умира, вие сте за ублажаване; обаче, ако умирате като грѣшникъ, вие сте за съжаление. Другъ казва: азъ искамъ да живѣя. — Ако живѣете, както праведниятъ живѣе, разбирамъ; ако живѣете като грѣшникъ, вие сте за съжаление. Въ това отношение, да живѣе човѣкъ или да умира, подразбирамъ да живѣе или да умира, като праведенъ, като душа, готова на всѣкакви жертви за своя братъ и то не само въ единъ моментъ на живота му, но прѣзъ всички моменти. Това значи, че въ душата на този човѣкъ цари великата Божествена Любовь, която се изявява всѣки моментъ въ неговия животъ.

 

Казвамъ: тази е великата философия, която трѣбва да се приложи въ живота. Съвременнитѣ хора търсятъ начини за поправяне на свѣта. Свѣтътъ всѣкога може да се оправи. Какъ? — Чрѣзъ закона на Любовьта. Каквато служба и да заема човѣкъ, билъ той воененъ, писатель, учитель, философъ, държавникъ или свещеникъ, тури ли въ живота си Любовьта, като основа, неговата служба е благословена. Ако въ всѣка служба нѣма любовь, тя е отклонение отъ правия пѫть на живота. Имашъ ли любовьта въ себе си, и лукъ да пържишъ, все ще научишъ нѣщо; нѣмашъ ли любовь въ себе си, и въ най-голѣмия университетъ да си, ще изгубишъ и това, което знаешъ. Много хора, слѣдъ като свършатъ нѣколко факултета, казватъ: животътъ нѣма смисълъ, всичко е празна работа. Тѣ изгубватъ всѣкаква вѣра и въ науката, и въ живота — всичко се обезсмисля за тѣхъ.

 

Така е, безъ Божията Любовь, животътъ нѣма смисълъ, нѣма никаква основа. Обичате ли поне едно лице въ свѣта, тогава и знанието, и мъдростьта, и поезията, и изкуството, и науката, и философията придобиватъ смисълъ. Кое е това лице, което трѣбва да обичате? Нѣкое лице на земята ли? Човѣкъ ли трѣбва да обичате? Не, хората на земята сѫ само сѣнки, отражения. Вие трѣбва да намѣрите душата на този, когото обичате. Наистина, душата живѣе въ тѣлото на човѣка, но заради нея ще обичате и човѣка. Душата има Божественъ произходъ. Въ нея Богъ живѣе. Намѣрите ли душата на човѣка, вие ще бѫдете готови на всѣкакви жертви. Божествениятъ законъ гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този законъ се прилага въ съвършено обратенъ смисълъ: щомъ обикнете една душа, вие се затваряте въ себе си, и не може да обичате останалитѣ души. Вслѣдствие на това задържане на Любовьта въ васъ, раждатъ се редъ противорѣчия и разрушения. И смъртьта е резултатъ отъ неправилното приложение на Любовьта. Който не люби, той непрѣменно ще умре. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ дървото на познание доброто и злото, ти непрѣменно ще умрешъ”. То значи: който день се откажешъ отъ живота и прѣстанешъ да живѣешъ съобразно Божията Любовь, ти ще влѣзешъ въ вѣчнитѣ противорѣчия, дѣто всичко се обезсмисля. Въ този животъ човѣкъ постоянно губи, докато най-послѣ се прѣвърне въ животно. Питамъ: защо идватъ хората на земята? Знаятъ ли, какво е написано на тѣхнитѣ дрехи? — Не знаятъ. Тѣ промѣниха дрехитѣ си, и сега отново трѣбва да учатъ Божествения езикъ.

 

Сега ще ви дамъ едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мѫчнотии въ живота. Нападне ли ви нѣкаква неприятна мисъль или чувство, попѣйте имъ или имъ посвирете и наблюдавайте, какъвъ резултатъ ще имате. Всѣка неприятна мисъль, която достига до вашия умъ, не е нищо друго, освѣнъ една странствуваща душа, която е грѣшила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намѣри мѣсто. Изпѣйте й една пѣсень и кажете: не бой се, и твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тѫжни мисли, които ви нападатъ, това сѫ такива, именно, скръбни души, които седатъ вързани между физическия и астралния свѣтъ и не могатъ да се развиватъ. Дойде ли такава една душа при васъ и ви се оплаче отъ положението, обърнете й малко внимание, изпѣйте й нѣщо. Ако не влѣзете въ положението й, тя ще ви каже нѣколко тежки думи, каквито отъ никого не сте чували. Въ това отношение младитѣ започватъ добрѣ своя животъ — съ хора, съ музика и съ пѣсни. На стари години, обаче, прѣставатъ хората, прѣставатъ пѣснитѣ, и хората казватъ: остарѣхме вече, не ни се играе и пѣе. Каква е тази философия? Не само на млади години, но и 120 годишни да сте, пакъ играйте и пѣйте. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Сега човѣкъ, като остарѣе, казва: като бѣхъ младъ, играхъ и пѣхъ, но за моитѣ години е срамно да пѣя и да играя. Този човѣкъ мисли, че не е благочестиво да играе и да пѣе сега. Ако той на млади години е игралъ и пѣлъ отъ любовь, това е било отъ Бога. Ако и сега, на стари години, пакъ играе и пѣе отъ любовь, и то е пакъ отъ Бога. Вие казвате: старъ човѣкъ съмъ вече, какво ще кажатъ хората, като видятъ, че съмъ се разигралъ и разпѣлъ? Съвременнитѣ хора остаряватъ отъ такива мисли; отъ думитѣ и мнѣнието на кои хора се безпокоите вие? Отъ тѣзи хора, които не разбиратъ живота нито на земята, нито на небето и сѫ обезсмислили всичко, отъ тѣхъ ли се смущавате? Азъ бихъ взелъ въ внимание думитѣ и мнѣнието и на такъвъ човѣкъ, но най-напрѣдъ ще го изпитамъ, като му кажа: братко, дай ми 20,000 лева на заемъ! Каже ли ми, че иска полица, азъ не приемамъ никакъвъ съвѣтъ отъ него. Ние не можемъ да приемаме съвѣтитѣ на хора, които нѣматъ вѣра въ насъ. Който има вѣра въ насъ, ние ще изслушаме неговитѣ съвѣти, неговото мнѣние по извѣстенъ въпросъ. Такива сѫ сѫществата отъ духовния свѣтъ. И сегашниятъ свѣтъ е на мѣстото си, но само едно качество още му липсва, за да се изправи. Ще кажете: кое е това качество? Питамъ: каква е разликата между мъртвия и живия човѣкъ? — Мъртвиятъ нѣма топлина. Внесете топлина въ мъртвия човѣкъ, и той ще възкръсне и ще почне да се движи и да говори. Що е топлината? — Божествената Любовь. Слѣдователно, душитѣ се различаватъ една отъ друга по степеньта на Божествената Любовь, т. е. по степеньта на своята топлина. Значи, дѣто Божията Любовь цари, хората сѫ живи.

 

„И ще създамъ нова земя и ново небе”. Основата на новата земя и на новото небе е Любовьта. Искате ли да придобиете тази Любовь, наблюдавайте небето и отправяйте къмъ Бога по една малка молитва. Каквото и да е врѣмето вънъ, излизайте вечерь да наблюдавате небето. Не вършете това по буква, но отъ любовь. Погледнете къмъ небето и отправете къмъ Бога една малка молитва, отъ нѣколко думи само, но нека тя бѫде пропита отъ любовъ. Кажете си: Господи, ние Ти благодаримъ за хубавия животъ, Който Си ни далъ. Ние Ти благодаримъ за този свѣтъ, който Си създалъ. Ние искаме да живѣемъ по новия начинъ, по закона на Любовьта, която си внесълъ въ душитѣ ни. Нека Твоята свѣтлина озари умоветѣ ни, да разрѣшимъ въпроситѣ, които седатъ прѣдъ вратата на нашата душа!

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 13 февруари, 1927 год. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...