Jump to content
Ани

1927_02_06 За тѣхното невѣрство

Recommended Posts

"Влизане", Сила и Живот. Девета серия (1926–1927). Том II. Книгата съдържа беседи на Учителят от 02.01.1927 г. до 13.02.1927 г. Издание 1930 г., София.
Книгата за теглене на PDF

 

             За тѣхното невѣрство

 

"И чудѣше се за тѣхното невѣрство."

                                  Марка 6:6

 

Въ свѣта сѫществува единъ страненъ пѫть, прѣзъ който минаватъ хората. Той е пѫтьтъ на крайнитѣ противорѣчия. Цѣлата съврѣменна философия е построена върху противорѣчията. Днесъ не може да срещнете двама философи, които мислятъ еднакво. Днесъ не може да намѣрите двама обикновени хора, които мислятъ еднакво. Когато хората мислятъ различно, това прѣдставлява извѣстна красота, и то главно за мѫдреца, за разумния човѣкъ; за обикновения човѣкъ, който не разбира Божиитѣ закони, това различие въ мислитѣ, въ възгледитѣ на хората, прѣдставлява голѣма изненада. Въ физическия свѣтъ се забѣлѣзватъ голѣми промѣни, които ставатъ главно външно, а не вѫтрѣшно. Напримѣръ, срѣщате днесъ единъ човѣкъ обезсърдченъ, отчаянъ, който казва: нищо нѣма да излѣзе отъ мене, за нищо не съмъ способенъ. Не се минава много врѣме, и вие виждате, че този човѣкъ се проявява въ живота като виденъ ученъ. И той самъ се чуди, какъ сѫ минавали прѣзъ ума му подобни мисли на обезсърдчение и отчаяние и си казва: колко съмъ се лъгалъ! Другъ нѣкой пъкъ си въобразява, че ще стане голѣма величина, а въ сѫщность отъ него нищо не излиза. И той самъ се чуди, какво мислилъ, а какво излиза, и си казва: колко съмъ се лъгалъ! Казвамъ: и въ единия, и въ другия случай човѣкъ се лъже. Въ първия случай той се лъгалъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ него, а излѣзло нѣщо; въ втория случай се лъгалъ, че много нѣщо ще излѣзе отъ него, а нищо не излѣзло. По-добрѣ е човѣкъ да мисли, че нищо нѣма да излѣзе отъ него и да излѣзе нѣщо, отколкото обратното. Това сѫ обикновени факти въ живота, които прѣдставляватъ материалъ за мислене. Човѣкъ, който рѣшава правилно противорѣчията въ живота, той може да се домогне до Великия Законъ, който направлява живота.

 

„И чудѣше се за тѣхното невѣрство“. И Христосъ се е чудилъ, както и ние се чудимъ за много нѣща. Христосъ не се е чудилъ за добродѣтелитѣ на хората, нито за тѣхнитѣ знания, но се е чудилъ за тѣхното невѣрство, че не сѫ могли да възприематъ извѣстни истини. Значи, тѣхното нѣвѣрство прѣдставлява за Христа прѣдметъ за изучаване, за изслѣдване. Той искалъ да намѣри причинитѣ за това невѣрие. Христосъ дойде на земята, именно, затова, да научи причинитѣ за невѣрството на хората. Това е цѣла наука! Може ли да вѣрва онзи човѣкъ, който е билъ хиляди пѫти лъганъ и обиранъ отъ хората? Той казва: и светия да ми говори, никому не вѣрвамъ. Защо? — Защото хиляди пѫти сѫ го лъгали. Казвате: нѣма ли поне едно изключение? Не може ли да се намѣри поне единъ човѣкъ, на когото той да вѣрва? Човѣкъ, който е лъганъ хиляди пѫти, той вече не допуща никакво изключение. Обаче, ние казваме: до сто пѫти човѣкъ може да бѫде излъганъ, но прѣмине ли стотѣ, дойде ли до сто и едно, погрѣшки вече не могатъ да се правятъ. Изобщо, хората нѣматъ търпѣние да дочакатъ до сто и едно.

 

Сега, за да хвърля повече свѣтлина върху прѣдмета, който разглеждамъ, ще ви приведа слѣдния примѣръ. Още въ древнитѣ врѣмена на Египетъ, въ мистичната школа имало единъ виденъ ученикъ, който прѣкарвалъ едно отъ послѣднитѣ си посвещения. Този ученикъ се наричалъ Мехри — Мехру. Забѣлѣжително у него било това, че той билъ слѣпъ, глухъ и нѣмъ. Въ това състояние трѣбвало да изправи той нѣщо въ характера си. Хората го считали за голѣмъ светия. Когато минавалъ покрай храмоветѣ, той не имъ обръщалъ никакво внимание, и постоянно държалъ очитѣ си затворени. Всички го наричали „слѣпиятъ светия“, обаче никой не подозиралъ, че той въ дѣйствителность е слѣпъ. Тогавашнитѣ жреци били крайно недоволни отъ него, че минавалъ покрай храмоветѣ съ затворени очи. Освѣнъ това той никога и съ никого не говорѣлъ, защото билъ нѣмъ, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливиятъ светия, мълчаливиятъ адептъ“. И найпослѣ той билъ крайно безчувственъ: каквато услуга и да искали отъ него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарялъ, защото билъ глухъ. Когато искали отъ него нѣкакво благословение, трѣбвало силно да го разтърсятъ — едва тогава разбиралъ, че искатъ нѣщо отъ него. Невидимиятъ свѣтъ изпратилъ единъ ангелъ при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходѣлъ постоянно съ затворени очи, защо никога не говорѣлъ и защо билъ толкова безчувственъ за всичко наоколо си. Този ангелъ се наричалъ Азреелъ. Като дошълъ на земята, той се съблазнилъ малко отъ Мехри — Мехру и нищо не могълъ да научи отъ неговия животъ. Затова трѣбвало Азреелъ да дохожда три пѫти на земята, докато най-послѣ научилъ историята на слѣпия, нѣмия и глухия адептъ. Първия пѫть Азреелъ се родилъ слѣпъ, но винаги държалъ очитѣ си отворени, безъ да вижда нѣщо. Положението му на слѣпецъ внесло голѣмъ страхъ и ужасъ въ него, и затова, дѣто ходѣлъ, той постоянно тичалъ, но като не виждалъ, удрялъ се въ камънитѣ, въ дърветата, падалъ на земята, ставалъ, за което хората го наричали „глупавиятъ слѣпецъ“, който само се удря и пада. Едва сега той разбралъ, защо Мехри — Мехру се родилъ слѣпъ и защо постоянно ходѣлъ съ затворени очи. Той се родилъ слѣпъ, за да не се съблазнява отъ красотата на свѣта. Това нѣщо човѣкъ ще научи по обратенъ пѫть, като затваря очитѣ си за свѣта. Казватъ нѣкому: не гледай на свѣта! — Като имамъ очи, какъ да не гледамъ? Ето защо, нѣкога затварятъ външнитѣ очи на човѣка, за да отворятъ вѫтрѣшнитѣ. Втория пѫть ангелътъ се родилъ нѣмъ, за да разбере, защо светията билъ тъй мълчаливъ. Третия пѫть той се родилъ глухъ, за да разбере, защо светията билъ толкова безчувственъ къмъ страданията на хората. Значи, трѣбвало Азреелъ да се въплоти три пѫти на земята, за да разбере, защо Мехри — Мехру ходѣлъ съ затворени очи, защо билъ мълчаливъ и безчувственъ.

 

По сѫщия начинъ и хората се произнасятъ за нѣкого, че не вижда, че е слѣпъ. Не, този човѣкъ не е слѣпъ, но не трѣбва да вижда всичко. Нима онзи, който вижда паритѣ въ касата на банкера, дѣйствително вижда? Въ сѫщность той не вижда най-главното, какъ е направена касата. Той бръква въ нея, взима една торба съ злато, но веднага го улавятъ, като въ капанъ, и го осѫждатъ да лежи 10 — 15 години въ затворъ. Има ли смисълъ такова виждане? Едно побутване само съ рѫка, и противъ него завеждатъ голѣмъ процесъ. Питамъ: какъ ще се докаже, че този човѣкъ, наистина, мислилъ да краде? Може би той проявилъ само любопитство, пожелалъ да види, какъ е направена тази каса. Обаче, какъ ще се докаже, дали този човѣкъ е виновенъ или невиненъ? Нѣма правда въ този свѣтъ. Тукъ тя е привидна. Когато нѣкой краде, той бръква въ касата на богаташъ и не взима неговитѣ пари, а своитѣ пари, които нѣкога сѫ взети отъ другъ. Обаче, този, когото днесъ сѫ обрали, като не знае причината за обира, казва: обраха ме — и завежда дѣло противъ крадеца, когото осѫждатъ на нѣколко годишенъ затворъ. Значи, сѫдътъ поставя истинския притежатель на паритѣ въ затворъ. Какъ ще се докаже това нѣщо? Грѣшката въ така наречения крадецъ е тази, че той прибързалъ самъ да си вземе паритѣ. Той трѣбваше или да си ги поиска, или да почака малко, та който ги е взелъ, самъ да му ги върне.

 

И тъй, много нѣща въ съврѣменния свѣтъ сѫ привидни. Напримѣръ, не може да се счита добъръ онзи човѣкъ, който само отвънъ се показва такъвъ. Добротата е вѫтрѣшно качество на човѣка. За да бѫде човѣкъ добъръ, въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да познава закона на Любовьта. Тя е първиятъ потикъ у човѣка, първото пробуждане на съзнанието. Слѣдъ това, добриятъ човѣкъ трѣбва да познава закона на Мѫдростьта, като носителка на знание и свѣтлина. Безъ свѣтлина човѣкъ не може да живѣе. Най-послѣ, добриятъ човѣкъ трѣбва да познава закона на Истината, която дава свобода и просторъ на неговитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Свобода сѫществува само между разумнитѣ хора. Човѣкъ може да има много знания, и пакъ да е робъ.

 

„И чудѣше се за тѣхното невѣрство“. Защо Христосъ се очудваше за невѣрството на тогавашнитѣ хора? Ако дойде днесъ, слѣдъ 2,000 години, въ съврѣменния свѣтъ, Той пакъ ще се чуди. За какво ще се чуди? Христосъ днесъ нѣма да се чуди нито на съврѣменната музика, нито на съврѣменното изкуство, нито на ученостьта на съврѣменнитѣ хора, но ще се чуди на голѣмото имъ невѣрство. На какво се дължи това голѣмо невѣрство у съврѣменнитѣ хора? — На тѣхнитѣ глави, на тѣхнитѣ умове. Разправятъ за едно десетгодишно дѣте, че щомъ се разсърди или разгнѣви нѣщо на майка си, то започва да удря силно главата си въ стѣната и не прѣстава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увѣщава да не прави така. Питамъ: отдѣ е научило дѣтето това нѣщо? Какво иска да каже то съ удрянето на главата си? Съ това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.

 

Казвамъ: всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ съврѣменния свѣтъ, могатъ да се разрѣшатъ по разуменъ начинъ. Днесъ всички хора минаватъ прѣзъ голѣми страдания. Едни отъ тѣхъ сѫ страдали много, научили сѫ смисъла на страданията и сѫ израсли;  други се намиратъ въ голѣми мѫчнотии, а трети сѫ въ областьта на отчаянието. Всички недѫзи, които прѣдизвикватъ тия състояния у хората, трѣбва да се излѣкуватъ, но какъ ще стане това? Казвате: за да се освободи човѣкъ отъ неблагоприятнитѣ условия на живота, той трѣбва да вѣрва. — Ако вѣрва, добрѣ; ами ако не вѣрва, какъ ще се излѣкува? Кой човѣкъ вѣрва днесъ? — Само онзи, който има нѣколко стотици хиляди лева или нѣколко милиона въ банката. Този човѣкъ казва: азъ вѣрвамъ, имамъ вѣра и въ Бога, и въ живота. Той вѣрва, защото има нѣкакъвъ обектъ въ ума си. Вѣрата на съврѣменнитѣ християни всѣкога подразбира нѣкакъвъ обектъ. Тѣ нѣматъ онази чиста, кристална, отвлѣчена вѣра — вѣра безъ обектъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ нѣма пари, но има единъ добъръ приятель, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Другъ човѣкъ нѣма кѫща, нѣма материални богатства, но има дъщеря и синъ, на които разчита — въ тѣхъ е неговата вѣра. Чиста, абсолютна вѣра има онзи човѣкъ, на когото рѫцѣтѣ и краката сѫ свързани, и при това е глухъ, нѣмъ и слѣпъ и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човѣкъ до тази вѣра, той започва самъ да се развързва и то отвѫтрѣ, а не отвънъ. Истински ученъ е човѣкътъ на чистата, абсолютна вѣра, който самъ развързва вѫзлитѣ си единъ по единъ. Човѣкътъ на абсолютната вѣра е герой и силенъ, защото се развързва самъ отвѫтрѣ. Слабия човѣкъ други го развързватъ, и то отвънъ. Силниятъ трѣбва да помага на слабия. Христосъ се чудѣше на онѣзи хора въ Негово врѣме, които минаваха за силни, а не бѣха въ състояние да разрѣшатъ и най-елементарнитѣ въпроси.

 

Питамъ: на какво се дължи този краенъ материализъмъ, въ който човѣчеството се намира днесъ? Този материализъмъ се отразилъ и върху науката, и върху религията, и върху общественоикономическия животъ. Всички хора казватъ: пари, пари ни трѣбватъ! Причината за този краенъ материализъмъ се дължи на това, че свѣтътъ е потъналъ въ зеления цвѣтъ. Зелениятъ цвѣтъ е крайно материалистиченъ. Слѣдователно, той е причина за съврѣменния материализъмъ. Единъ день, когато човѣчеството излѣзе отъ този цвѣтъ, то ще влѣзе въ синия цвѣтъ, който иде слѣдъ зеления, споредъ цвѣтоветѣ на дѫгата. Въ развитието си човѣчеството е минало първо прѣзъ червения цвѣтъ, послѣ прѣзъ портокаления, сега е въ зеления, а слѣдъ него ще навлѣзе въ ясно синия цвѣтъ. Тъй щото бѫдещиятъ вѣкъ е вѣкъ на ясносиния цвѣтъ. И най-послѣ човѣчеството ще завърши своето развитие на земята въ жълтия цвѣтъ. Значи, всички съврѣменни хора сѫ потопени въ зеления цвѣтъ. И затова, за да измѣни състоянието си, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ този цвѣтъ. Зелениятъ цвѣтъ не е лошъ, но когато вземе надмощие надъ другитѣ цвѣтове, това се отразява злѣ върху човѣка. Ако запитате нѣкого, защо се уморилъ толкова много, той ще ви каже, че е работилъ. Разбира се, щомъ тури на гърба си тежесть отъ 40, 50 или повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много? — За да се осигури. И ще видите, че въ всички съврѣменни хора има голѣма жажда за осигуряване. Тѣ искатъ външно да се осигурятъ. Обаче, всѣки, който разбира вѫтрѣшния законъ на Любовьта, той е осигуренъ. Ако земледѣлецътъ вѣрва въ закона на Любовьта, достатъчни му сѫ само три декара земя, за да прѣхрани цѣлия си домъ. Тогава нивата му ще роди жито съ едри класове; всѣки класъ ще има по 500 зрънца, а всѣко зрънце ще бѫде голѣмо като дрѣнки. Вие ще кажете, че това сѫ залъгалки.

 

Питамъ: съврѣменнитѣ хора не играятъ ли съ залъгалки? Започнете да имъ разправяте нѣкаква легенда, и тѣ ви слушатъ съ най-голѣмо внимание. Всички нѣща могатъ да бѫдатъ или мистични, или легендарни, или прѣдставляватъ нѣкаква повѣсть. Кога сѫ мистични, кога легендарни и кога повѣствователни? Казваме: кажи нѣкой митъ, или нѣкоя легенда, или нѣкоя повѣсть! Това сѫ състояния на човѣшкия духъ. Самъ по себе си човѣкъ е митъ. Нѣкога той и себе си не познава. Ще ви приведа единъ анекдотъ за българина, когото наричали „Високиятъ Стоянъ“. Единъ горещъ лѣтенъ день той се качилъ на магарето си и тръгналъ за града. Като се уморилъ и изпотилъ отъ голѣмата горещина, той рѣшилъ да си почине подъ сѣнката на нѣкое дърво. Видѣлъ той една круша, отбилъ се малко отъ пѫтя си и тръгналъ къмъ нея. Слѣзълъ отъ магарето, свалилъ юлара му, завързалъ го на едно дърво, съсѣдно на крушата, а самъ той легналъ подъ крушата да си почине и заспалъ. Въ това врѣме покрай него минали нѣколко дѣца и рѣшили да откраднатъ магарето. Тихичко се приближили тѣ къмъ дървото, развързали магарето и го повели въ града да го продадатъ, като оставили юлара близо до Стояна. Събужда се Стоянъ, гледа, нѣма магарето. Разтърква добрѣ очитѣ си, пакъ гледа, нѣма магарето, но вижда юлара му близо до него. Седи той подъ крушата и разсѫждава: „Ако азъ съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ“.

 

По сѫщия начинъ сега и ние, съврѣменнитѣ хора, седимъ прѣдъ една дилема и казваме: ако азъ съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето, т. е. изгубихъ живота си; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ поне единъ юларъ, т. е. единъ проспектъ за бѫдеще. Това сѫ вѫтрѣшни противорѣчия, които постоянно изпъкватъ въ съзнанието ни. Ние разглеждаме тѣзи явления въ цѣлокупния животъ — и въ малкото, и въ голѣмото, т. е, и въ младитѣ, и въ старитѣ. Младитѣ се разочароватъ отъ условията на живота, а старитѣ се разочароватъ отъ младитѣ. Синътъ се разочарова отъ външнитѣ условия на живота, че нѣма дѣ и какъ да прояви своята дѣятелность. Бащата пъкъ не се разочарова отъ външния свѣтъ, но отъ своя синъ или отъ своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме отъ свѣта, ние сме млади; ако се разочароваме отъ себе си, ние сме стари. Защо трѣбва да се разочароваме отъ себе си? Въ всѣки човѣкъ има Божествено начало, дълбоко скрито въ него, и той трѣбва усилено да работи за неговото пробуждане. Човѣкъ трѣбва да дойде именно до тази вѣра въ себе си, т. е. вѣра въ Божественото въ себе си.

 

Слѣдователно, заблуждението на сегашнитѣ хора седи въ вѣрата имъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ една клѣтка, отъ едно микроскопическо сѫщество, което слѣдъ врѣме е достигнало най-високата форма на своето развитие — до човѣка. Религиознитѣ хора пъкъ казватъ: отъ пръсть сме направени, и въ пръсть ще се прѣвърнемъ. Да разсѫждаваме така, то е все едно, да убѣдимъ малкото дѣте, че нѣкоя мечка е майка му, която го е родила; или да убѣдите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка. Дѣто отива тази жена, тамъ ще върви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да убѣдите дѣтето, че мечката е негова майка, така можете да убѣдите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, вѣрно ли е въ дѣйствителность, че мечката е майка на дѣтето и жената майка на мечето? Ако приемемъ тѣзи твърдѣния за вѣрни, бихме дошли до стиха: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми“. Това е само едно вѣрую. Дѣ оставатъ тогава думитѣ отъ Писанието, че Богъ ни роди? Стихътъ „Въ грѣхъ ме зачна майка ми“, прѣдставлява материалнитѣ условия, въ които днесъ живѣемъ. Обаче, думитѣ „Богъ ме роди“ прѣдставляватъ новитѣ, благоприятнитѣ условия, въ които човѣкъ може да се постави.

 

И тъй, съ идването си на земята, Христосъ искаше да постави тогавашното човѣчество, както и културата имъ въ нова фаза, но хората не съумѣха да използуватъ тия условия. Ако нашитѣ възгледи за живота не се измѣнятъ, и ние нѣма да се домогнемъ до тази нова фаза. Ние не сме за това да вѣрва човѣкъ непрѣменно въ нѣщо, но въпрѣки това всѣки си има свое опрѣдѣлено, специфично вѣрую. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не вѣрва въ нѣщо. Щомъ е така, отъ всички се изисква нова вѣра, която да внесе вѫтрѣшна радость въ душитѣ на хората. На съврѣменнитѣ хора липсва радость. Тѣ не могатъ да се радватъ: богатиятъ не може да се радва на богатството си; силниятъ не може да се радва на силата си; учениятъ не може да се радва на своитѣ знания. Рѣдко ще срещнете човѣкъ въ свѣта, религиозенъ или свѣтски, който да се радва на положението, въ което се намира. Нѣма радости въ свѣта. Всѣки човѣкъ има по единъ вѫтрѣшенъ червей, който го гризе. Учениятъ иска да бѫде по-ученъ, отколкото е сега, а съ това желание той нарушава и малката радость, която има. Силниятъ е недоволенъ отъ своята сила, иска да стане още по-силенъ, и съ това нарушава малката радость, която има въ себе си. Казвамъ: силитѣ и способноститѣ на хората сѫ ограничени. И най-силниятъ човѣкъ не може да вдигне земята на гърба си. Синътъ пъкъ има друга невъзможнось: той може да бѫде по-ученъ отъ баща си, но не може да бѫде по-уменъ отъ него. Синътъ не може да съдържа въ себе си повече качества отъ тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества отъ тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има: и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можемъ ли ние, съврѣменнитѣ хора, да бѫдемъ по-умни отъ Бога? — Не можемъ. Можемъ ли да бѫдемъ по-силни отъ Бога? — Не можемъ. Тогава, достатъчно е за насъ да бѫдемъ приблизително толкова умни и силни, колкото Богъ е всемѫдъръ и всесиленъ.

 

Съврѣменнитѣ философи слѣдъ всичко това изпадатъ въ смѣшно положение, като искатъ да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е Богъ. Който иска да опрѣдѣли, какво нѣщо е Богъ, той трѣбва да бѫде по-уменъ отъ Него. Значи, съврѣменнитѣ философи разрѣшаватъ една задача, която не може да се разрѣши, а именно задачата, която високиятъ Стоянъ разрѣшавалъ. Като изгубилъ магарето си, той казалъ: „Ако азъ съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето си; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларь“. Казвамъ: не се опитвайте да разрѣшаватѣ какво нѣщо е Богъ. Оставете този въпросъ неразрѣшенъ. Запитва ли ви нѣкой, що е Богъ, кажете: Богъ е Любовь — нищо повече. Никаква друга философия не ви трѣбва. Нека философитѣ изучаватъ, какво нѣщо е раятъ и какво адътъ, но въпроса за Бога да оставятъ настрана. Отъ 8,000 години насамъ хората се мѫчатъ да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е Богъ, съ колко лица е, дали съ три или съ едно и т. н. Безъ да има лице, Богъ съдържа всички лица въ себе си; Той е източникъ на живота, на силитѣ, на знанията, на всичко велико и красиво.

 

Казвамъ: съврѣменнитѣ хора се заематъ съ разрѣшението на най-трудния въпросъ — идеята за Бога. Прѣди да разрѣши този въпросъ, човѣкъ най-първо трѣбва да започне отъ себе си, да опрѣдѣли, какво прѣдставлява той, като малка величина въ цѣлокупния животъ. Човѣкъ е дробь, т. е. часть отъ цѣлото. Какъ се опрѣдѣляте, като човѣкъ? Казвате: този е Стоянъ, онзи е Иванъ. По какво се отличава Иванъ отъ Стояна? Каква разлика правите между двамата? Различаватъ се тѣ по нѣщо. Напримѣръ, ако измѣрите обиколката на главата на Ивана, тя е 55 см., а тази на Стояна — 57 см. въ окрѫжность. Двамата се различаватъ и по ръстъ, както и по дължината на рѫцѣтѣ си, по дължината на пръститѣ, по устройството на кожата и т. н. Изобщо, днесъ не може да намѣрите двама души, които да иматъ еднакви размѣри въ устройството на цѣлия имъ организъмъ както и въ отдѣлнитѣ имъ удове. Значи, различни сили дѣйствуватъ въ различнитѣ хора. Защо рѫцѣтѣ на единъ човѣкъ сѫ по дълги, а на другъ — по-кѫси? Защо главата на единъ човѣкъ е валчеста, а на другъ — продълговата? Защо ушитѣ на единъ човѣкъ сѫ дълги, а на другъ — кѫси? Защо очитѣ на единъ човѣкъ сѫ голѣми, а на другъ — малки? Хора, които се раждатъ денемъ, по обѣдъ напримѣръ, иматъ малки очи; хора, които се раждатъ вечерь, постѣдъ нощь, иматъ голѣми очи като на бухалъ. Не е лошо човѣкъ да има голѣми очи. Когато чавѣкъ излиза вачерно врѣме, по тъмно, за да вижда, дѣ върви, той силно напрѣга очитѣ си, вслѣдствие на което тѣ се отварятъ повече. Тази е причината, поради която хора, които сѫ родени вечерно врѣме, иматъ голѣми очи. Значи, за да възприематъ повече свѣтлина, очитѣ се отварятъ повече. Когато майката роди нѣкое дѣте вечерь, тя сама опрѣдѣля голѣмината на неговитѣ очи.

 

Сега се явява другъ въпросъ: защо нѣкое дѣте се ражда посрѣдъ нощь, а друго — по обѣдъ? Ще кажете: така е било опрѣдѣлено. — Това не е философия. Вие ще проучавате този законъ и сами ще си обяснитѣ причинитѣ. Всичко въ свѣта е разумно. Не е безразлично, кога се ражда дѣтето: дали сутринь, по обѣдъ, или вечерь Това сѫ опрѣдѣлени величини въ живота. Какво прѣдставлява обѣдъ? — Обѣдътъ е крайнияъ прѣдѣлъ, до който слънцето може да се издигне; той е Зенитътъ, дѣто всички нѣща се събиратъ. Който иска да разбере Божествения свѣтъ, трѣбва да има малки очи; той трѣбва да се е родилъ на обѣдъ. Който иска да разбере свѣта, трѣбва да има голѣми очи; той трѣбда да се е родилъ посрѣдъ нощь. За свѣта се изискватъ фенерчета, които да свѣтятъ въ тъмнината. Когато човѣкъ има желание да притежава много нѣща, това показва, че той се е родилъ посрѣдъ нощь.

 

Казано е: „Всѣки, който иска да ме послѣдва, трѣбва да се откаже отъ себе си“. Човѣкъ може да се откаже отъ себе си, само когато се ражда. Значи, само малкитѣ дѣца могатъ да се откажатъ отъ себе си. Христосъ е казалъ: „Оставете дѣцата да дойдатъ при мене“!“ Тъй щото Христовото учение е само за дѣцата, за младитѣ хора. Чудно е, когато проповѣдватъ на хората да се самоотрекатъ. За самоотричане може да се говори само на дѣцата, или ни младитѣ хора, но не и на старитѣ. Кажешъ ли на стария човѣкъ да се самоотрече, той ще ти отговори: „синко, не ми говори такива дѣтински приказки! Годинитѣ, които нося на гърба си, разбиратъ живота по-добрѣ отъ тебе. Човѣкъ трѣбва да си има кѫщичка, парички, знание. Ти си още младъ и зеленъ, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаешъ и не разбирашъ живота“. Правъ е този старъ, мѫдъръ човѣкъ. За него е така, но дѣцата нито отъ кѫщи се нуждаятъ, нито отъ пари, нито отъ знания. Тѣ за нищо не мислятъ; каквото имъ се каже, вѣрватъ. Дѣцата естествено вървятъ въ правия пѫть. Като съберете опитноститѣ на старитѣ и на младитѣ, ще имате живота въ неговата завършена форма. Само по този начинъ ще го разберете. Сега, малкото дѣте като отиде, при дѣдо си, той започва да му проповѣдва своята философия, но съ това разваля дѣтето. Азъ уподобявамъ туй положение съ слѣдния образъ: посадишъ едно дърво на кръстопѫть и, какъвто добитъкъ мине покрай него, всички се търкатъ въ кората му. Не се минава дълго врѣме, и гледашъ, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трѣбва да бѫде далечъ отъ кръстопѫтя. Слѣдователно, когато се говори на хората за възвишенъ идеалъ, тѣ не трѣбва да бѫдатъ поставени на кръстопѫть. Свѣтътъ е кръстопѫть, работилница; щомъ свършимъ работата си въ тази работилница, ще се отдѣлимъ далечъ отъ нея, на почивка нѣкѫдѣ, дѣто има радость и щастие. Кое дава радость на човѣка? Паритѣ ли? — Не. Въ ума на майката седи нейното малко дѣте, което ѝ създава радость. Въ ума на учителя седи неговиятъ ученикъ, когото той обича. Въ ума на бащата седи неговиятъ синъ, когото той обича. Въ ума на свещеника седи нѣкой отъ неговитѣ пасоми, когото той обърналъ къмъ Бога. Всѣки човѣкъ има поне една душа, която обича. И тогава всички нѣща придобиватъ смисълъ по причина на това, което човѣкъ обича.

 

Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да обикне нѣкого и да се ожени за него. Що е женитба? Може ли да се нарече женитба впрѣгането на два вола въ една кола? Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбокъ смисълъ. Днесъ, обаче, както впрѣгатъ два вола заедно, така впрѣгатъ и двама души, мѫжъ и жена, да каратъ заедно кола и казватъ, че тѣзи млади хора сѫ женени вече. Да, но работата по този начинъ не върви. Това не е Божествено. За въ бѫдеще, който иска да води разуменъ животъ, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще имъ покаже хомота, и ако тѣ пожелаятъ да му слугуватъ, сами ще си турятъ главитѣ въ хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно съ тѣхъ

 

ще отиде на нивата. Тогава и воловетѣ ще бѫдатъ разумни. Като свърши работата си, господарьтъ ще извади хомота на воловетѣ, ще ги помилва по главата, ще цѣлуне челата имъ и ще ги заведе въ дама на почивка. Тѣхнитѣ дамове ще бѫдатъ чисти, съ голѣми врати и прозорци, които ще се освѣтяватъ добрѣ. Въ дамоветѣ нѣма да има никакви извержения, никакви нечистотии. Тѣ ще бѫдатъ така чисти, както сѫ чисти днесъ кѫщитѣ на хората.

 

Казвате: защо ни говорите такива нѣща? Питамъ: нечистъ ли намирате този разговоръ? Колко пѫти човѣкъ седи дома си и какви нечисти работи той замисля! Колко прѣстѫпления се вършатъ днесъ по домоветѣ! Колко пѫти е билъ разрушаванъ еврейскиятъ храмъ! Защо? — За прѣстъпленията на хората. Защо се разрушаватъ и съврѣменнитѣ храмове? Днесъ Богъ не търпи никакви прѣстѫпления. Всѣка кѫща, въ която е извършено и най-малкото прѣстѫпление, тя трѣбва да се разруши! Защо умиратъ хората? — За прѣстъпленията, коиито вършатъ. Тѣлото се разрушава отъ най-малкото прѣстѫпление, което се върши въ него. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце се разрушаватъ отъ най-малкитѣ прѣстѫпни мисли и чувства, които се зараждатъ въ тѣхъ. Гениалностьта на човѣка може да изчезне само отъ едно малко неизправено прѣстѫпление. Като се разруши цѣлиятъ човѣкъ, какво ще остане отъ него?

 

Съврѣменната философия се заключава само въ отричане на нѣщата. Навсѣкѫдѣ се проповѣдва: това не прави, онова не прави; това не яжъ, онова не яжъ! Отгорѣ на всичко това казватъ: трѣбва да се възпита младото поколѣние! Какъ ще се възпита? Като онзи кривъ ракъ, който казалъ на сина си: „Синко, ти не трѣбва да вървишъ накриво, като дѣдо си и баба си, ще вървишъ право, както вървятъ хората. — Добрѣ, татко, ти ми покажи, какъ трѣбва да вървя. Ти ми прѣдай първия урокъ! Бащата тръгва напрѣдъ, да покаже на сина си, какъ да върви. — Татко, това е стариятъ, кривиятъ пѫть, по който ние вървимъ. Покажи ми правия пѫть! По същия начинъ днесъ всички хора казватъ: да се самоотречемъ. Питамъ: ако дадешъ нѣкому 1000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е великъ вѫтрѣшенъ процесъ. Нѣкои мислятъ, че като се самоотрекатъ, тѣ ще изгубятъ всичко. Да се самоотречешъ, значи да придобиешъ това, което никой въ свѣта не може да ти даде. Ако се самоотречешъ като жабата, която е живѣла въ локвата и отива да живѣе въ океана, това самоотричане има смисълъ. Ако се самоотречешъ отъ своя животъ като птица и започнешъ да живѣешъ като млѣкопитаеще, и това самоотричане има смисълъ. Ако се самоотречешъ, като млѣкопитаеще и започнешъ да живѣешъ като човѣкъ, и това самоотричане има смисълъ. Ако се самоотречешъ отъ живота си като човѣкъ и се качишъ въ по-висока область, въ областьта на ангелитѣ или други висши сѫщества, и това самоотричане има смисълъ. Ние не считаме, че самоотричането се заключава въ неразумно раздаване на богатството ни. Ако искамъ да раздамъ паритѣ си, придобити съ честенъ трудъ, азъ ще ги дамъ на нѣкой честенъ, разуменъ човѣкъ, а не на нѣкой крадецъ или пияница. Ако рѣша да ги дамъ на такъвъ човѣкъ, това ще сторя само при слѣдното условие: ако той ми обѣщае, че ще употрѣби паритѣ само за своето повдигане. Злоупотрѣби ли съ тѣхъ, той ще ослѣпѣе, ще оглушее и ще онѣмѣе. Това ще бѫде наказанието на всѣки, който не изпълни своето обѣщание.

 

Ето, Господъ ни е далъ въ свѣта пълна свобода и ни казва: „Азъ ви давамъ живота, съ който можете да разполагате, както искате. Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силитѣ си, нещастията и страданията ще се нижатъ едно слѣдъ друго върху васъ“. Приложимъ ли Божия Законъ въ живота си, всички нещастия и страдания ще избѣгатъ отъ насъ. Нима управляващитѣ въ една държава не могатъ да приложатъ този законъ въ икономическия животъ? — Могатъ, но не искатъ, понеже още вѣрватъ, че има лесенъ пѫть въ живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Нѣма другъ пѫть освѣнъ Божествениятъ. Прѣди всичко, въ свѣта трѣбва да се яви такава религия, въ която хората да повѣрватъ абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататъкъ. Тя е сѫществувала още отъ врѣмето на първия човѣкъ; тя сѫществува и сега. На тази религия сѫ служили всички хора, които сѫ завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бѫде обща за цѣлото човѣчество. Казвате: Царството Божие на сила не се взима. Нѣкои хора на сила ще бѫдатъ турени въ Царството Божие, а които не искатъ и на сила, ще ги утаятъ. Какво значи утаяването? — Потъване дълбоко нѣкѫдѣ, да чакатъ тамъ своето врѣме, докато най-послѣ сами се убѣдятъ, че трѣбва да вършатъ волята Божия. Когато се казва, че Христосъ се чудилъ за невѣрството на хората, това подразбира, че Той се е чудилъ, защо, именно, хората не вършатъ волята Божия. Човѣкъ първо трѣбва да бѫде полезенъ на себе си, т. е. на всичко възвишено и благородно въ себе си, за да почувствува онази дълбока вѫтрѣшна радость. Това е първиятъ лѫчъ на неговото изгрѣваще слънце. Всѣки, който излиза отъ тунела и срѣща първия лѫчъ на слънцето, той изпитва голѣма радость, че е излѣзълъ отъ долината на своя животъ.

 

Казвамъ: всѣки човѣкъ трѣбва да изпита тази радость. Мнозина се съмняватъ въ това, което имъ се говори, и се запитватъ: наистина, коя религия е най-права — Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда? — Всичко, каквото сѫ учили и проповѣдвали тѣзи хора е право, но намѣрете чистото Мойсеево учение; намѣрете чистото Христово учение и разберете неговия смисълъ и духъ; намѣрете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисълъ въ тѣхъ. Право е и това, което съврѣменнитѣ философи учатъ, но трѣбва да се разбере дълбокиятъ смисълъ на тѣхнитѣ учения. Между Мойсея и Христа нѣма никакво противорѣчие въ основния законъ, който тѣ сѫ проповѣдвали. Сѫщо така между Христа и Буда нѣма никакво противорѣчие. Общото и най-главно въ всички тия учения е слѣдното: Безъ Любовь животъ не може да сѫществува. Безъ Бога свѣтлина не може да има. Тия велики хора сѫ проповѣдвали за Бога, но рекатъ ли хората да приложатъ това учение въ ежедневния си животъ, тѣ вече го изопачаватъ, защото иматъ смѫтно понятие за Бога. Тѣ искатъ да видятъ Бога вънъ нѣкѫдѣ. Искате ли да видите Бога отвънъ, вие се намирате въ заблуждение. Какъ ще Го видите отвънъ? Той прониква цѣлия свѣтъ, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се прѣдстави отвънъ, ще трѣбва да напусне цѣлия козмосъ. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при васъ единъ малъкъ лѫчъ, една малка свѣтлинка въ видъ на нѣкой ангелъ или друго нѣкое още по-малко сѫщество. Да видишъ Бога, то е все едно да придобиешъ една малка свѣтлинка. И тогава, като те види Господъ съ тази малка свѣтлинка, ще те запита: защо носишъ тази свѣтлинка? Ти ще отговоришъ: Господи, досега бѣхъ въ тъмнина. Едва освѣтлявахъ пѫтя си съ своята стара вощеница, но откакъ Те видѣхъ, оставямъ вощеницата настрана, нека си догаря, а азъ ще си служа съ новата свѣтлина, която Ти запали въ мене. Кажете ли така, скоро слѣдъ това ще дойде съмнѣнието, и вие ще кажете: нека оставя и тази свѣтлинка настрана, ще я взема, когато ми потрѣбва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно съ себе си? Ето, и слънцето всѣки день изгрѣва и залѣзва. Вѣрно е, въ физическия свѣтъ слънцето изгрѣва и залѣзва, но въ Божествения свѣтъ слънцето никога не изгрѣва и не залѣзва. Въ материалния свѣтъ, въ който живѣемъ, ние се намираме прѣдъ илюзията, че слънцето изгрѣва и залѣзва, но ако се качимъ високо въ пространството, ще видимъ, че слънцето се движи непрѣкѫснато отъ сѣверъ къмъ югъ, безъ да изгрѣва и залѣзва. Сѫщо така и на слабитѣ въ вѣрата се вижда, че у Бога има извѣстни противорѣчия. Това се дължи на събралитѣ се облаци въ тѣхния умъ.

 

И тъй, всички хора сега се нуждаятъ отъ истинското знание, което да ги обнови, да ги подмлади. Азъ наричамъ младъ човѣкъ онзи, който никога не се дразни, който е постоянно веселъ и живѣе безъ съмнѣния. Азъ наричамъ младъ човѣкъ онзи, който е готовъ на всѣкакви услуги, който вѣрва на всичко. Той не е суевѣренъ, но на всичко хваща вѣра. И десеть пѫти да го излъжешъ, той те изслушва и казва: говори ми истината! Говори на моя езикъ, а не на езика на старитѣ, защото азъ не разбирамъ този езикъ. Тъй щото, ако искашъ да излъжешъ нѣкого, лъжи стария човѣкъ. Най-много се лъжатъ старитѣ хора, които мислятъ, че никой не ги лъже. Историята е пълна съ такива примѣри. Най-много се лъжатъ старитѣ хора и старитѣ светии. Въ историята на християнския животъ има много примѣри за светии, които мислятъ, че служатъ вѣрно на Бога. Като видятъ нѣкоя млада мома, започватъ да ѝ проповѣдватъ за Бога, за Христа и не забѣлѣзватъ, какъ се влюбятъ въ нея и пропадатъ въ чернитѣ ѝ очи. Защо пропадатъ? — Тѣ не трѣбваше да пущатъ младата мома да излѣзе вънъ отъ тѣхъ. Тя трѣбваше да влѣзе въ тѣхъ вѫтрѣ, като часть отъ цѣлото. Като пропадне нѣкой светия, послѣ казва: съблазни ме тази мома. Този светия не знаеше закона, какъ да пусне младата мома да живѣе въ него, и затова я остави вънъ отъ себе си. Той казва: какъ ще пусна това зло въ мене, да ме изкуси? Казвамъ: ако оставишъ злото вънъ отъ себе си, тогава, именно, то ще те съблазни.

 

Има единъ важенъ законъ въ живота, който всички трѣбва да знаете. Той е слѣдниятъ: добриятъ човѣкъ всѣкога си остава добъръ. Има начинъ за познаване на хората, дали тѣ сѫ добри, или не. Какъвъ е този начинъ? — Пусни ги въ себе си. Пуснешъ ли добрия човѣкъ въ себе си, той никога нѣма да те съблазни. Българинътъ казва: този човѣкъ ми прилѣга нѣкакъ си на сърцето. — Щомъ ти прилѣга, ще го пуснешъ въ сърцето си. Това ще ти донесе радость и веселие. Въ това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които сѫ готови за всѣкаква услуга. Красива е човѣшката душа! И животнитѣ понѣкога иматъ такива състояния, когато сѫ отворени разположени къмъ всички и готови да слѣдватъ подиръ човѣка, като разумни сѫщества. Често котката, която минава за голѣма егоистка, върви подиръ човѣка, като кученце. Отъ признателность къмъ човѣка тя е готова на всѣкакви услуги, стига да почувствува, че той дѣйствително я обича. Щомъ схване, че ти я обичашъ, тя е готова да направи много нѣщо заради тебе. Има много примѣри, отъ които се вижда, какъ котки сѫ спасявали своитѣ господари. Тѣ сѫ ясновидци и често прѣдчувствуватъ нещастието, което има да стане въ нѣкоя кѫща. Напримѣръ, котката прѣдчувствува пожара, който ще стане въ кѫщата на господаря ѝ, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мѣрки противъ пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание къмъ мѣстото, дѣто дими. И най-послѣ, той, като се озърта натукъ-натамъ, забѣлѣзва, че дими нѣкѫдѣ въ кѫщата, взима мѣрки, и пожарътъ се прѣдотвратява. Ако той не обичаше котката си, тя нѣмаще да го събуди, и пожарътъ щѣше да избухне. Тя казва: понеже ме обичашъ, азъ ще те спася съ дарбата, съ която разполагамъ.

 

Казвамъ: Христосъ се чудѣше за невѣрството на хората, но и ние още се чудимъ, дали Христосъ е Синъ Божий, или не е. Всички религиозни хора, всички богослови разрѣшаватъ сега, именно, този въпросъ и казватъ: Христосъ е дошълъ да спаси свѣта. По кой, начинъ го е спасилъ, това не е важно, но Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, т. е. ако Божията Мѫдрость прѣбѫдва въ васъ, Азъ и отецъ ми ще дойдемъ у васъ, и жилище ще направимъ. Тогава азъ ще ви се изявя“.

 

Сега за всинца е необходимо чиста, абсолютна вѣра. Какво по-хубаво отъ това, да нѣмашъ петь пари въ джоба си и да седнешъ нѣкѫдѣ замисленъ, вдълбоченъ въ себе си, безъ да трепне окото ти отъ това положение. Защо? — Ти знаешъ, че има нѣкой да те обича. Въ такива случаи вие седите и си казвате: никой не ме обича. Не, вие не говорите Истината. Споредъ моитѣ изчисления, азъ зная, че въ този моментъ на земята има около два милиярда хора, които могатъ да те обичатъ. Ако обърнете погледа си къмъ небето, и тамъ ще намѣрите много души, които сѫщо така могатъ да ви обичатъ. Мнозина казватъ: моятъ животъ е безсмисленъ, нѣма кой да ме обича. Какъ може животътъ на едно сѫщество да е безсмисленъ? Този животъ ви е даденъ отъ Бога. Достатъчно е да отправите своето радио къмъ небето или къмъ пространството и ще намѣрите хиляди сѫщества, които могатъ да ви отговорятъ. И днесъ Христосъ се чуди на съврѣменнитѣ хора, че не имъ идва на умъ да отправятъ своето радио къмъ невидимия свѣтъ, а се обезсърдчаватъ, отчайватъ и казватъ, че животътъ имъ нѣма смисълъ, че нѣма кой да ги разбира. Питамъ: вие, които искате отъ другитѣ хора да ви разбиратъ, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелитѣ и светиитѣ? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелитѣ, нито светиитѣ, какъ искате другитѣ хора да ви разбератъ? Казвате: ама ние сме повѣрвали вече въ Господа. — Азъ не правя въпросъ за това. — Ние сме християни, благородни хора сме. — И по това не правя никакъвъ въпросъ. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че отъ толкова хиляди години живѣете на земята и още не можете да повѣрвате. Азъ наблюдавамъ, какъ съмнѣнието си пробива пѫть между младото поколѣние и ги прави преждеврѣменно стари. Дойде нѣкое малко дѣте при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дѣдо му го е научилъ да не вѣрва и да се съмнява, и то преждеврѣменно е остарѣло. Често съмъ правилъ слѣдния опитъ съ малкитѣ дѣца. Дойде при мене дѣтето, гледа ме изпитателно, съ съмнѣние, защото дѣдо му е въ него. Азъ се приближа къмъ него, помилвамъ го нѣколко пѫти по главата и му казвамъ: слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай въ мене, и ние ще се разберемъ. Като се освободи отъ влиянието на дѣдо си, то започва да ме гледа съ довѣрие и да ме слуша. Азъ продължавамъ да му говоря: слушай ме, азъ говоря Истината, която ще провѣришъ лесно; ти ще опиташъ и моето учение, ще опиташъ учението и на дѣдо си. — Какъ ще ги опитамъ? — При моето учение винаги ще имашъ топла чорбица, а при учението на дѣда си — студена чорбица; при моето учение винаги ще имашъ топълъ хлѣбецъ, току-що излѣзълъ отъ фурнята, а при учението на дѣдо си ще имашъ мухлясалъ хлѣбецъ. Моето учение прави хората честни, достойни, безъ никакви хитрини. Дойде нѣкой при мене, иска да му направя нѣкаква услуга, да му помогна съ нѣщо. Азъ се замисля. — Какво мислишъ?— Азъ се вдълбоча въ себе си и мислено се обръщамъ къмъ Господа, да ми каже, по какъвъ начинъ да направя добро на този човѣкъ. За мене не е мѫчно да му дамъ една сума отъ 100, 200, 300 или 1,000 лева, но дали това е доброто, отъ което се нуждае неговата душа? Важно е така да му направя добро, че съ нищо да не уроня неговото честолюбие. Като дойде при мене нѣкой честенъ и крайно честолюбивъ човѣкъ, ще му кажа: на еди-кое си мѣсто въ гората има единъ камъкъ. Дигни камъка, измѣри отъ него около 20 м. разстояние на изтокъ и започни тамъ да копаешъ. Като копаешъ извѣстно врѣме, ще намѣришъ въ земята заровено гърне съ злато. Извади гърнето, вземи, колкото злато ти трѣбва, и слѣдъ това по сѫщия начинъ зарови гърнето. На сѫщото мѣсто има и друго гърне, което по никой начинъ нѣма да пипашъ. Този човѣкъ ми благодари и отива на опрѣдѣленото мѣсто въ гората, да си вземе малко злато и да посрещне нуждитѣ въ живота си. — Нѣма защо да благодари на мене. Тѣзи пари сѫ на единъ човѣкъ, който е заминалъ за онзи свѣтъ прѣди стотина години, но понеже се чувствува вързанъ съ тѣзи пари, иска да се освободи отъ тѣхъ, като помага на бѣдни, нуждаещи се хора. Ти ще му благодаришъ и ще се помолишъ за него.

 

Казвате: защо ни залъгва този човѣкъ съ тия пари? — Това е само за изяснение на мисъльта ми. Гърнето е въ васъ. Всѣки човѣкъ има извѣстно количество злато въ себе си. И той външно може да бѫде толкова богатъ, колкото органическо злато има въ кръвьта си. Има хора, които и да придобиятъ богатства, пакъ ще осиромашеятъ. Единъ американецъ, бѣденъ говедарь, получава съобщение нѣкѫдѣ отъ Америка, че вуйчо му, голѣмъ милионеръ, умрѣлъ и му оставилъ наслѣдство шесть милиона долари. Той отишълъ да получи наслѣдството си и веднага ударилъ на разкошенъ животъ: напусналъ селото си, напусналъ работата си и започналъ налѣво-надѣсно да дава угощения, вечери, веселби. Прѣкарвалъ врѣмето си въ ядене и пиене, и слѣдъ шесть мѣсеца само провалилъ всичкото си богатство, като останалъ пакъ бѣденъ говедарь, какъвто билъ по-рано.

 

Нѣкой казва; азъ искамъ да бѫда богатъ. — Като американскиятъ говедарь ли? — Искамъ да съмъ ученъ. — Като американскиятъ говедарь ли? Богатството има смисълъ, ако то може да освободи човѣка отъ всички негови пороци и заблуждения, и по този начинъ да отвори душата му като изворъ, който постоянно блика и раздава отъ своето богатсво на всички. Богатиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде безкористенъ, като планински изворъ. Тогава всѣки жаденъ пѫтникъ ще уталожи жаждата си отъ неговата чиста, кристална вода. Водата на този изворъ прѣдставлява Божественото, което трѣбва да се прояви въ всѣки човѣкъ.

 

И тъй, отъ всички хора сега се изисква абсолютна вѣра! Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ малки, но необходими спънки, да покажатъ, доколко вѣрата на всѣки е заякнала. Заболи ви кракъ, напримѣръ. Не викайте лѣкарь, опитайте да си помогнете сами. Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагорѣ, къмъ истинския лѣкарь, и Той ще ви помогне. Хване ви ревматизъмъ. Вие ще му кажете: азъ ще ти дамъ едно угощение за добрѣ дошълъ, но слѣдъ това ще бѫдешъ тъй добъръ, да напуснешъ тѣлото ми. Тукъ не ти е мѣстото. Кажете ли на ревматизъмъ си така, ще видите, че той въ скоро врѣме ще излѣзе вънъ отъ организма ви. Заболи ви глава, пакъ ще кажете: споредъ вѣрата, която имамъ, искамъ да прѣстанатъ болкитѣ въ главата ми. Като правите тѣзи опити, така само ще познаете, доколко вашата вѣра е силна. Когато новото учение се възприеме отъ всички хора, лѣкаритѣ, свещеницитѣ, проповѣдницитѣ ще се пенсиониратъ отъ старата работа и ще имъ се даде нова работа: лѣкуване по новия начинъ, свещенодѣйствие по новия начинъ, проповѣдване — по новия начинъ. Кой е този новъ начинъ? — Начинътъ на Любовьта. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да работи съ Любовь, а не съ пари, ние подразбираме, че въ него не трѣбва да сѫществува желанието да му се плаща. Той трѣбва да работи съ любовь, а какъ ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на онѣзи, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че трудътъ му трѣбва да се възнагради съ пари, той се самоунижава. Ако нѣкой лѣкарь лѣкува въ името на Бога, отъ него трѣбва да излиза голѣма сила. Казва се въ Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усѣтила да излиза отъ Него голѣма сила. Съ колко лева може да се заплати тази сила? — Тя струва много. Слѣдователно, ако болниятъ мисли, че се изплатилъ напълно като даде, 100, 150 или 200 лева на такъвъ единъ лѣкарь, той се самоизлъгва. Като оздравѣе, болниятъ трѣбва да каже на лѣкаря: братко, благодаря ти, че ме излѣкува. Приеми отъ мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноскитѣ, които си направилъ за мене, ти идеше отдалечъ да ме лѣкувашъ. Обаче, азъ ще ти бѫда признателенъ и ще вървя по твоя пѫть, ще служа на Бога и на ближнитѣ си съ любовь. Така ще постѫпи всѣки, който иска да върви въ пѫтя на Любовьта.

 

Казвате: ние можемъ да живѣемъ и безъ пари. Да живѣемъ безъ пари, подразбирамъ да имаме знания, да знаемъ изкуства, да имаме добри и правилни отношения съ хората, да сме готови на разумни жертви. Започне ли човѣкъ да свири на цигулка и слѣдъ нѣколко часа се умори, той трѣбва да си почине. Какъ? — Като смѣни свиренето съ нѣщо по-лесно. Той ще започне да пѣе, ще се прояви и като добъръ пѣвецъ. Щомъ се умори да пѣе, ще започне да проповѣдва. Ако се умори и като проповѣдникъ, ще отиде между бѣднитѣ, страдащитѣ хора, да прави добрини. Умори ли се и отъ тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади нѣколко плодни дръвчета. Значи, човѣкъ трѣбва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т. е. да прѣминава отъ една работа въ друга, и по този начинъ да си почива.

 

При сегашнитѣ условия ние не трѣбва да изкореняваме старитѣ дървета, но да ги присаждаме съ нови, облагородени присадки. Ние не трѣбва да разрушаваме старата си кѫща, докато не направимъ нова, по-хубава и по-солидна. Нѣкой казва: моята колиба е стара, ще я разруша. Докато не си съградишъ нова, поне десеть пѫти по-хубава отъ старата, не напущай старата. Поживѣй си още малко врѣме въ нея! Сѫщото се отнася и до вѣрата. Докато не си създадете нова вѣра и не уякнете въ нея, дръжте старата. Всѣки день присаждайте на нея нѣщо ново и отглеждайте грижливо тѣзи присадки, докато тѣ заякнатъ и могатъ да издържатъ на всички бури и вѣтрове. Когато Христосъ дойде на земята, Той донесе нѣщо ново и въ науката, и въ религията, и въ изкуствата, което и досега продължава да се разработва, докато дойде единъ день всичко да се приложи въ цѣлокупния животъ.

 

Казвамъ: Божественото учение изисква вѣра, която да произтича отъ закона на Любовьта. Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вѣра. Поколебае ли се Любовьта ни, и вѣрата ни се поколебава. Христосъ се чудѣше за невѣрството на хората. Невѣрството показва, колко е любовьта на хората. Любовьта на съврѣменнитѣ хора е много малка. Днесъ синътъ не е благодаренъ отъ бащата, и бащата не е благодаренъ отъ сина; дъщерята не е благодарна отъ майката, и майката не е благодарна отъ дъщерята. Учительтъ не е благодаренъ отъ ученицитѣ си, и ученицитѣ не сѫ благодарни отъ учителя си. Управляващитѣ не сѫ доволни отъ подчиненитѣ си; и подчиненитѣ не сѫ доволни отъ управляващитѣ. Въ цѣлия свѣтъ сѫществува недоволство. Въ умоветѣ на всички хора има голѣмо брожение. Тѣ нѣматъ тази тъй необходима за живота абсолютна вѣра. Защо? Защото Любовь нѣматъ. Хората още не сѫ възприели и приложили въ живота си Божията Любовь. Навсѣкѫдѣ въ свѣта сѫществува насилие. Насилието е законъ на ада. Небето се управлява отъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината, а свѣтътъ, адътъ — отъ два закона: законътъ на страха и законътъ на наказанието. Грѣшникътъ се плаши само отъ тѣзи два закона. Плаши ли се човѣкъ отъ тѣзи закони, той е въ ада. Иска ли той да излѣзе отъ ада, нека се подчини на тритѣ основни закона, които управляватъ небето, т. е. възвишения и разуменъ свѣтъ. Тѣзи закони ще освободятъ човѣка отъ робство, ще внесатъ въ него абсолютна чистота и невинность, ще го направятъ пъргавъ, като дѣте, свѣтълъ като ангелъ. Всички можемъ да бѫдемъ млади.

 

И тъй, днесъ пожелавамъ на всички да станатъ млади, да хвърлятъ старитѣ си дрехи, да хвърлятъ мустацитѣ и брадата си, коренно да се видоизмѣнятъ. Тѣлата ви да станатъ пластични и вѫтрѣшно красиви, като на малки дѣца. Постигне ли се това, нека дойде другото очудване: какъ станаха тия хора толкова красиви? И тогава ние ще отговоримъ: всѣки, който служи на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината и на Доброто, може да стане външно и вѫтрѣшно красивъ, да се подмлади, да заживѣе чистъ и светъ животъ.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 6 февруари, 1927 год.

въ гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За тѣхното невѣрство

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

„И чудѣше се за тѣхното невѣрство.” Марка 6:6

 

Въ свѣта сѫществува единъ страненъ пѫть, прѣзъ който минаватъ хората. Той е пѫтьтъ на крайнитѣ противорѣчия. Цѣлата съврѣменна философия е построена върху противорѣчията. Днесъ не може да срещнете двама философи, които мислятъ еднакво. Днесъ не може да намѣрите двама обикновени хора, които мислятъ еднакво. Когато хората мислятъ различно, това прѣдставлява извѣстна красота, и то главно за мѫдреца, за разумния човѣкъ; за обикновения човѣкъ, който не разбира Божиитѣ закони, това различие въ мислитѣ, въ възгледитѣ на хората, прѣдставлява голѣма изненада. Въ физическия свѣтъ се забѣлѣзватъ голѣми промѣни, които ставатъ главно външно, а не вѫтрѣшно. Напримѣръ, срѣщате днесъ единъ човѣкъ обезсърдченъ, отчаянъ, който казва: нищо нѣма да излѣзе отъ мене, за нищо не съмъ способенъ. Не се минава много врѣме, и вие виждате, че този човѣкъ се проявява въ живота като виденъ ученъ. И той самъ се чуди, какъ сѫ минавали прѣзъ ума му подобни мисли на обезсърдчение и отчаяние и си казва: колко съмъ се лъгалъ! Другъ нѣкой пъкъ си въобразява, че ще стане голѣма величина, а въ сѫщность отъ него нищо не излиза. И той самъ се чуди, какво мислилъ, а какво излиза, и си казва: колко съмъ се лъгалъ! Казвамъ: и въ единия, и въ другия случай човѣкъ се лъже. Въ първия случай той се лъгалъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ него, а излѣзло нѣщо; въ втория случай се лъгалъ, че много нѣщо ще излѣзе отъ него, а нищо не излѣзло. По-добрѣ е човѣкъ да мисли, че нищо нѣма да излѣзе отъ него и да излѣзе нѣщо, отколкото обратното. Това сѫ обикновени факти въ живота, които прѣдставляватъ материалъ за мислене. Човѣкъ, който рѣшава правилно противорѣчията въ живота, той може да се домогне до Великия Законъ, който направлява живота.

 

„И чудѣше се за тѣхното невѣрство”. И Христосъ се е чудилъ, както и ние се чудимъ за много нѣща. Христосъ не се е чудилъ за добродѣтелитѣ на хората, нито за тѣхнитѣ знания, но се е чудилъ за тѣхното невѣрство, че не сѫ могли да възприематъ извѣстни истини. Значи, тѣхното невѣрство прѣдставлява за Христа прѣдметъ за изучаване, за изслѣдване. Той искалъ да намѣри причинитѣ за това невѣрие. Христосъ дойде на земята, именно, затова, да научи причинитѣ за невѣрството на хората. Това е цѣла наука! Може ли да вѣрва онзи човѣкъ, който е билъ хиляди пѫти лъганъ и обиранъ отъ хората? Той казва: и светия да ми говори, никому не вѣрвамъ. Защо? — Защото хиляди пѫти сѫ го лъгали. Казвате: нѣма ли поне едно изключение? Не може ли да се намѣри поне единъ човѣкъ, на когото той да вѣрва? Човѣкъ, който е лъганъ хиляди пѫти, той вече не допуща никакво изключение. Обаче, ние казваме: до сто пѫти човѣкъ може да бѫде излъганъ, но прѣмине ли стотѣ, дойде ли до сто и едно, погрѣшки вече не могатъ да се правятъ. Изобщо, хората нѣматъ търпѣние да дочакатъ до сто и едно.

 

Сега, за да хвърля повече свѣтлина върху прѣдмета, който разглеждамъ, ще ви приведа слѣдния примѣръ. Още въ древнитѣ врѣмена на Египетъ, въ мистичната школа имало единъ виденъ ученикъ, който прѣкарвалъ едно отъ послѣднитѣ си посвещения. Този ученикъ се наричалъ Мехри — Мехру. Забѣлѣжително у него било това, че той билъ слѣпъ, глухъ и нѣмъ. Въ това състояние трѣбвало да изправи той нѣщо въ характера си. Хората го считали за голѣмъ светия. Когато минавалъ покрай храмоветѣ, той не имъ обръщалъ никакво внимание, и постоянно държалъ очитѣ си затворени. Всички го наричали „слѣпиятъ светия”, обаче никой не подозиралъ, че той въ дѣйствителность е слѣпъ. Тогавашнитѣ жреци били крайно недоволни отъ него, че минавалъ покрай храмоветѣ съ затворени очи. Освѣнъ това той никога и съ никого не говорѣлъ, защото билъ нѣмъ, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливиятъ светия, мълчаливиятъ адептъ”. И най-послѣ той билъ крайно безчувственъ: каквато услуга и да искали отъ него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарялъ, защото билъ глухъ. Когато искали отъ него нѣкакво благословение, трѣбвало силно да го разтърсятъ — едва тогава разбиралъ, че искатъ нѣщо отъ него. Невидимиятъ свѣтъ изпратилъ единъ ангелъ при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходѣлъ постоянно съ затворени очи, защо никога не говорѣлъ и защо билъ толкова безчувственъ за всичко наоколо си. Този ангелъ се наричалъ Азреелъ. Като дошълъ на земята, той се съблазнилъ малко отъ Мехри — Мехру и нищо не могълъ да научи отъ неговия животъ. Затова трѣбвало Азреелъ да дохожда три пѫти на земята, докато най-послѣ научилъ историята на слѣпия, нѣмия и глухия адептъ. Първия пѫть Азреелъ се родилъ слѣпъ, но винаги държалъ очитѣ си отворени, безъ да вижда нѣщо. Положението му на слѣпецъ внесло голѣмъ страхъ и ужасъ въ него, и затова, дѣто ходѣлъ, той постоянно тичалъ, но като не виждалъ, удрялъ се въ камънитѣ, въ дърветата, падалъ на земята, ставалъ, за което хората го наричали „глупавиятъ слѣпецъ”, който само се удря и пада. Едва сега той разбралъ, защо Мехри — Мехру се родилъ слѣпъ и защо постоянно ходѣлъ съ затворени очи. Той се родилъ слѣпъ, за да не се съблазнява отъ красотата на свѣта. Това нѣщо човѣкъ ще научи по обратенъ пѫть, като затваря очитѣ си за свѣта. Казватъ нѣкому: не гледай на свѣта! — Като имамъ очи, какъ да не гледамъ? Ето защо, нѣкога затварятъ външнитѣ очи на човѣка, за да отворятъ вѫтрѣшнитѣ. Втория пѫть ангелътъ се родилъ нѣмъ, за да разбере, защо светията билъ тъй мълчаливъ. Третия пѫть той се родилъ глухъ, за да разбере, защо светията билъ толкова безчувственъ къмъ страданията на хората. Значи, трѣбвало Азреелъ да се въплоти три пѫти на земята, за да разбере, защо Мехри — Мехру ходѣлъ съ затворени очи, защо билъ мълчаливъ и безчувственъ.

 

По сѫщия начинъ и хората се произнасятъ за нѣкого, че не вижда, че е слѣпъ. Не, този човѣкъ не е слѣпъ, но не трѣбва да вижда всичко. Нима онзи, който вижда паритѣ въ касата на банкера, дѣйствително вижда? Въ сѫщность той не вижда най-главното, какъ е направена касата. Той бръква въ нея, взима една торба съ злато, но веднага го улавятъ, като въ капанъ, и го осѫждатъ да лежи 10 ÷ 15 години въ затворъ. Има ли смисълъ такова виждане? Едно побутване само съ рѫка, и противъ него завеждатъ голѣмъ процесъ. Питамъ: какъ ще се докаже, че този човѣкъ, наистина, мислилъ да краде? Може би той проявилъ само любопитство, пожелалъ да види, какъ е направена тази каса. Обаче, какъ ще се докаже, дали този човѣкъ е виновенъ или невиненъ? Нѣма правда въ този свѣтъ. Тукъ тя е привидна. Когато нѣкой краде, той бръква въ касата на богаташъ и не взима неговитѣ пари, а своитѣ пари, които нѣкога сѫ взети отъ другъ. Обаче, този, когото днесъ сѫ обрали, като не знае причината за обира, казва: обраха ме — и завежда дѣло противъ крадеца, когото осѫждатъ на нѣколко годишенъ затворъ. Значи, сѫдътъ поставя истинския притежатель на паритѣ въ затворъ. Какъ ще се докаже това нѣщо? Грѣшката въ така наречения крадецъ е тази, че той прибързалъ самъ да си вземе паритѣ. Той трѣбваше или да си ги поиска, или да почака малко, та който ги е взелъ, самъ да му ги върне.

 

И тъй, много нѣща въ съврѣменния свѣтъ сѫ привидни. Напримѣръ, не може да се счита добъръ онзи човѣкъ, който само отвънъ се показва такъвъ. Добротата е вѫтрѣшно качество на човѣка. За да бѫде човѣкъ добъръ, въ пълния смисълъ на думата, той трѣбва да познава закона на Любовьта. Тя е първиятъ потикъ у човѣка, първото пробуждане на съзнанието. Слѣдъ това, добриятъ човѣкъ трѣбва да познава закона на Мѫдростьта, като носителка на знание и свѣтлина. Безъ свѣтлина човѣкъ не може да живѣе. Най-послѣ, добриятъ човѣкъ трѣбва да познава закона на Истината, която дава свобода и просторъ на неговитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Свобода сѫществува само между разумнитѣ хора. Човѣкъ може да има много знания, и пакъ да е робъ.

 

„И чудѣше се за тѣхното невѣрство”. Защо Христосъ се очудваше за невѣрството на тогавашнитѣ хора? Ако дойде днесъ, слѣдъ 2,000 години, въ съврѣменния свѣтъ, Той пакъ ще се чуди. За какво ще се чуди? Христосъ днесъ нѣма да се чуди нито на съврѣменната музика, нито на съврѣменното изкуство, нито на ученостьта на съвременнитѣ хора, но ще се чуди на голѣмото имъ невѣрство. На какво се дължи това голѣмо невѣрство у съвременнитѣ хора? — На тѣхнитѣ глави, на тѣхнитѣ умове. Разправятъ за едно десетгодишно дѣте, че щомъ се разсърди или разгнѣви нѣщо на майка си, то започва да удря силно главата си въ стѣната и не прѣстава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така. Питамъ: отдѣ е научило дѣтето това нѣщо? Какво иска да каже то съ удрянето на главата си? Съ това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.

 

Казвамъ: всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ съвременния свѣтъ, могатъ да се разрѣшатъ по разуменъ начинъ. Днесъ всички хора минаватъ прѣзъ голѣми страдания. Едни отъ тѣхъ сѫ страдали много, научили сѫ смисъла на страданията и сѫ израсли; други се намиратъ въ голѣми мѫчнотии, а трети сѫ въ областьта на отчаянието. Всички недѫзи, които прѣдизвикватъ тия състояния у хората, трѣбва да се излѣкуватъ, но какъ ще стане това? Казвате: за да се освободи човѣкъ отъ неблагоприятнитѣ условия на живота, той трѣбва да вѣрва. — Ако вѣрва, добрѣ; ами ако не вѣрва, какъ ще се излѣкува? Кой човѣкъ вѣрва днесъ? — Само онзи, който има нѣколко стотици хиляди лева или нѣколко милиона въ банката. Този човѣкъ казва: азъ вѣрвамъ, имамъ вѣра и въ Бога, и въ живота. Той вѣрва, защото има нѣкакъвъ обектъ въ ума си. Вѣрата на съвременнитѣ християни всѣкога подразбира нѣкакъвъ обектъ. Тѣ нѣматъ онази чиста, кристална, отвлѣчена вѣра — вѣра безъ обектъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ нѣма пари, но има единъ добъръ приятель, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Другъ човѣкъ нѣма кѫща, нѣма материални богатства, но има дъщеря и синъ, на които разчита — въ тѣхъ е неговата вѣра. Чиста, абсолютна вѣра има онзи човѣкъ, на когото рѫцѣтѣ и краката сѫ свързани, и при това е глухъ, нѣмъ и слѣпъ и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човѣкъ до тази вѣра, той започва самъ да се развързва и то отвѫтрѣ, а не отвънъ. Истински ученъ е човѣкътъ на чистата, абсолютна вѣра, който самъ развързва вѫзлитѣ си единъ по единъ. Човѣкътъ на абсолютната вѣра е герой и силенъ, защото се развързва самъ отвѫтрѣ. Слабия човѣкъ други го развързватъ, и то отвънъ. Силниятъ трѣбва да помага на слабия. Христосъ се чудѣше на онѣзи хора въ Негово врѣме, които минаваха за силни, а не бѣха въ състояние да разрѣшатъ и най-елементарнитѣ въпроси.

 

Питамъ: на какво се дължи този краенъ материализъмъ, въ който човѣчеството се намира днесъ? Този материализъмъ се отразилъ и върху науката, и върху религията, и върху общественоикономическия животъ. Всички хора казватъ: пари, пари ни трѣбватъ! Причината за този краенъ материализъмъ се дължи на това, че свѣтътъ е потъналъ въ зеления цвѣтъ. Зелениятъ цвѣтъ е крайно материалистиченъ. Слѣдователно, той е причина за съвременния материализъмъ. Единъ день, когато човѣчеството излѣзе отъ този цвѣтъ, то ще влѣзе въ синия цвѣтъ, който иде слѣдъ зеления, споредъ цвѣтоветѣ на дѫгата. Въ развитието си човѣчеството е минало първо прѣзъ червения цвѣтъ, послѣ прѣзъ портокаления, сега е въ зеления, а слѣдъ него ще навлѣзе въ ясно синия цвѣтъ. Тъй щото бѫдещиятъ вѣкъ е вѣкъ на ясносиния цвѣтъ. И най-послѣ човѣчеството ще завърши своето развитие на земята въ жълтия цвѣтъ. Значи, всички съврѣменни хора сѫ потопени въ зеления цвѣтъ. И затова, за да измѣни състоянието си, човѣкъ трѣбва да излѣзе отъ този цвѣтъ. Зелениятъ цвѣтъ не е лошъ, но когато вземе надмощие надъ другитѣ цвѣтове, това се отразява злѣ върху човѣка. Ако запитате нѣкого, защо се уморилъ толкова много, той ще ви каже, че е работилъ. Разбира се, щомъ тури на гърба си тежесть отъ 40, 50 или повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много? — За да се осигури. И ще видите, че въ всички съврѣменни хора има голѣма жажда за осигуряване. Тѣ искатъ външно да се осигурятъ. Обаче, всѣки, който разбира вѫтрѣшния законъ на Любовьта, той е осигуренъ. Ако земледѣлецътъ вѣрва въ закона на Любовьта, достатъчни му сѫ само три декара земя, за да прѣхрани цѣлия си домъ. Тогава нивата му ще роди жито съ едри класове; всѣки класъ ще има по 500 зрънца, а всѣко зрънце ще бѫде голѣмо като дрѣнки. Вие ще кажете, че това сѫ залъгалки.

 

Питамъ: съвременнитѣ хора не играятъ ли съ залъгалки? Започнете да имъ разправяте нѣкаква легенда, и тѣ ви слушатъ съ най-голѣмо внимание. Всички нѣща могатъ да бѫдатъ или мистични, или легендарни, или прѣдставляватъ нѣкаква повѣсть. Кога сѫ мистични, кога легендарни и кога повествователни? Казваме: кажи нѣкой митъ, или нѣкоя легенда, или нѣкоя повесть! Това сѫ състояния на човѣшкия духъ. Самъ по себе си човѣкъ е митъ. Нѣкога той и себе си не познава. Ще ви приведа единъ анекдотъ за българина, когото наричали „Високиятъ Стоянъ”. Единъ горещъ лѣтенъ день той се качилъ на магарето си и тръгналъ за града. Като се уморилъ и изпотилъ отъ голѣмата горещина, той рѣшилъ да си почине подъ сѣнката на нѣкое дърво. Видѣлъ той една круша, отбилъ се малко отъ пѫтя си и тръгналъ къмъ нея. Слѣзълъ отъ магарето, свалилъ юлара му, завързалъ го на едно дърво, съседно на крушата, а самъ той легналъ подъ крушата да си почине и заспалъ. Въ това врѣме покрай него минали нѣколко дѣца и рѣшили да откраднатъ магарето. Тихичко се приближили тѣ къмъ дървото, развързали магарето и го повели въ града да го продадатъ, като оставили юлара близо до Стояна. Събужда се Стоянъ, гледа, нѣма магарето. Разтърква добрѣ очитѣ си, пакъ гледа, нѣма магарето, но вижда юлара му близо до него. Седи той подъ крушата и разсѫждава: „Ако азъ съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ”.

 

По сѫщия начинъ сега и ние, съвременнитѣ хора, седимъ прѣдъ една дилема и казваме: ако азъ съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето, т. е. изгубихъ живота си; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ поне единъ юларъ, т. е. единъ проспектъ за бѫдеще. Това сѫ вѫтрѣшни противорѣчия, които постоянно изпъкватъ въ съзнанието ни. Ние разглеждаме тѣзи явления въ цѣлокупния животъ — и въ малкото, и въ голѣмото, т. е. и въ младитѣ, и въ старитѣ. Младитѣ се разочароватъ отъ условията на живота, а старитѣ се разочароватъ отъ младитѣ. Синътъ се разочарова отъ външнитѣ условия на живота, че нѣма дѣ и какъ да прояви своята дѣятелность. Бащата пъкъ не се разочарова отъ външния свѣтъ, но отъ своя синъ или отъ своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме отъ свѣта, ние сме млади; ако се разочароваме отъ себе си, ние сме стари. Защо трѣбва да се разочароваме отъ себе си? Въ всѣки човѣкъ има Божествено начало, дълбоко скрито въ него, и той трѣбва усилено да работи за неговото пробуждане. Човѣкъ трѣбва да дойде именно до тази вѣра въ себе си, т. е. вѣра въ Божественото въ себе си.

 

Слѣдователно, заблуждението на сегашнитѣ хора седи въ вѣрата имъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ една клѣтка, отъ едно микроскопическо сѫщество, което слѣдъ врѣме е достигнало най-високата форма на своето развитие — до човѣка. Религиознитѣ хора пъкъ казватъ: отъ пръсть сме направени, и въ пръсть ще се прѣвърнемъ. Да разсѫждаваме така, то е все едно, да убѣдимъ малкото дѣте, че нѣкоя мечка е майка му, която го е родила; или да убѣдите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка. Дѣто отива тази жена, тамъ ще върви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да убѣдите дѣтето, че мечката е негова майка, така можете да убѣдите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, вѣрно ли е въ дѣйствителность, че мечката е майка на дѣтето и жената майка на мечето? Ако приемемъ тѣзи твърдения за вѣрни, бихме дошли до стиха: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми”. Това е само едно вѣрую. Дѣ оставатъ тогава думитѣ отъ Писанието, че Богъ ни роди? Стихътъ „Въ грѣхъ ме зачна майка ми”, прѣдставлява материалнитѣ условия, въ които днесъ живѣемъ. Обаче, думитѣ „Богъ ме роди” прѣдставляватъ новитѣ, благоприятнитѣ условия, въ които човѣкъ може да се постави.

 

И тъй, съ идването си на земята, Христосъ искаше да постави тогавашното човѣчество, както и културата имъ въ нова фаза, но хората не съумѣха да използуватъ тия условия. Ако нашитѣ възгледи за живота не се измѣнятъ, и ние нѣма да се домогнемъ до тази нова фаза. Ние не сме за това да вѣрва човѣкъ непрѣменно въ нѣщо, но въпрѣки това всѣки си има свое опрѣдѣлено, специфично вѣрую. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не вѣрва въ нѣщо. Щомъ е така, отъ всички се изисква нова вѣра, която да внесе вѫтрѣшна радость въ душитѣ на хората. На съвременнитѣ хора липсва радость. Тѣ не могатъ да се радватъ: богатиятъ не може да се радва на богатството си; силниятъ не може да се радва на силата си; учениятъ не може да се радва на своитѣ знания. Рѣдко ще срещнете човѣкъ въ свѣта, религиозенъ или свѣтски, който да се радва на положението, въ което се намира. Нѣма радости въ свѣта. Всѣки човѣкъ има по единъ вѫтрѣшенъ червей, който го гризе. Учениятъ иска да бѫде по-ученъ, отколкото е сега, а съ това желание той нарушава и малката радость, която има. Силниятъ е недоволенъ отъ своята сила, иска да стане още по-силенъ, и съ това нарушава малката радость, която има въ себе си. Казвамъ: силитѣ и способноститѣ на хората сѫ ограничени. И най-силниятъ човѣкъ не може да вдигне земята на гърба си. Синътъ пъкъ има друга невъзможнось: той може да бѫде по-ученъ отъ баща си, но не може да бѫде по-уменъ отъ него. Синътъ не може да съдържа въ себе си повече качества отъ тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества отъ тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има: и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можемъ ли ние, съвременнитѣ хора, да бѫдемъ по-умни отъ Бога? — Не можемъ. Можемъ ли да бѫдемъ по-силни отъ Бога? — Не можемъ. Тогава, достатъчно е за насъ да бѫдемъ приблизително толкова умни и силни, колкото Богъ е всемѫдъръ и всесиленъ.

 

Съвременнитѣ философи слѣдъ всичко това изпадатъ въ смѣшно положение, като искатъ да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е Богъ. Който иска да опрѣдѣли, какво нѣщо е Богъ, той трѣбва да бѫде по-уменъ отъ Него. Значи, съвременнитѣ философи разрѣшаватъ една задача, която не може да се разрѣши, а именно задачата, която високиятъ Стоянъ разрѣшавалъ. Като изгубилъ магарето си, той казалъ: „Ако азъ съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето си; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ”. Казвамъ: не се опитвайте да разрѣшаватѣ какво нѣщо е Богъ. Оставете този въпросъ неразрѣшенъ. Запитва ли ви нѣкой, що е Богъ, кажете: Богъ е Любовь — нищо повече. Никаква друга философия не ви трѣбва. Нека философитѣ изучаватъ, какво нѣщо е раятъ и какво адътъ, но въпроса за Бога да оставятъ настрана. Отъ 8,000 години насамъ хората се мѫчатъ да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е Богъ, съ колко лица е, дали съ три или съ едно и т. н. Безъ да има лице, Богъ съдържа всички лица въ себе си; Той е източникъ на живота, на силитѣ, на знанията, на всичко велико и красиво.

 

Казвамъ: съвременнитѣ хора се заематъ съ разрѣшението на най-трудния въпросъ — идеята за Бога. Прѣди да разрѣши този въпросъ, човѣкъ най-първо трѣбва да започне отъ себе си, да опрѣдѣли, какво прѣдставлява той, като малка величина въ цѣлокупния животъ. Човѣкъ е дробъ, т. е. часть отъ цѣлото. Какъ се опрѣдѣляте, като човѣкъ? Казвате: този е Стоянъ, онзи е Иванъ. По какво се отличава Иванъ отъ Стояна? Каква разлика правите между двамата? Различаватъ се тѣ по нѣщо. Напримѣръ, ако измѣрите обиколката на главата на Ивана, тя е 55 см., а тази на Стояна — 57 см. въ окрѫжность. Двамата се различаватъ и по ръстъ, както и по дължината на рѫцѣтѣ си, по дължината на пръститѣ, по устройството на кожата и т. н. Изобщо, днесъ не може да намѣрите двама души, които да иматъ еднакви размѣри въ устройството на цѣлия имъ организъмъ както и въ отдѣлнитѣ имъ удове. Значи, различни сили дѣйствуватъ въ различнитѣ хора. Защо рѫцѣтѣ на единъ човѣкъ сѫ по дълги, а на другъ — по-кѫси? Защо главата на единъ човѣкъ е валчеста, а на другъ — продълговата? Защо ушитѣ на единъ човѣкъ сѫ дълги, а на другъ — кѫси? Защо очитѣ на единъ човѣкъ сѫ голѣми, а на другъ — малки? Хора, които се раждатъ денемъ, по обѣдъ напримѣръ, иматъ малки очи; хора, които се раждатъ вечерь, посрѣдъ нощь, иматъ голѣми очи като на бухалъ. Не е лошо човѣкъ да има голѣми очи. Когато човѣкъ излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, дѣ върви, той силно напрѣга очитѣ си, вслѣдствие на което тѣ се отварятъ повече. Тази е причината, поради която хора, които сѫ родени вечерно време, иматъ голѣми очи. Значи, за да възприематъ повече свѣтлина, очитѣ се отварятъ повече. Когато майката роди нѣкое дѣте вечерь, тя сама опрѣдѣля голѣмината на неговитѣ очи.

 

Сега се явява другъ въпросъ: защо нѣкое дѣте се ражда посрѣдъ нощь, а друго — по обѣдъ? Ще кажете: така е било опрѣдѣлено. — Това не е философия. Вие ще проучвате този законъ и сами ще си обяснитѣ причинитѣ. Всичко въ свѣта е разумно. Не е безразлично, кога се ражда дѣтето: дали сутринь, по обѣдъ, или вечерь Това сѫ опрѣдѣлени величини въ живота. Какво прѣдставлява обѣдъ? — Обѣдътъ е крайнияъ прѣдѣлъ, до който слънцето може да се издигне; той е Зенитътъ, дѣто всички нѣща се събиратъ. Който иска да разбере Божествения свѣтъ, трѣбва да има малки очи; той трѣбва да се е родилъ на обѣдъ. Който иска да разбере свѣта, трѣбва да има голѣми очи; той трѣбва да се е родилъ посрѣдъ нощь. За свѣта се изискватъ фенерчета, които да свѣтятъ въ тъмнината. Когато човѣкъ има желание да притежава много нѣща, това показва, че той се е родилъ посрѣдъ нощь.

 

Казано е: „Всѣки, който иска да ме послѣдва, трѣбва да се откаже отъ себе си”. Човѣкъ може да се откаже отъ себе си, само когато се ражда. Значи, само малкитѣ дѣца могатъ да се откажатъ отъ себе си. Христосъ е казалъ: „Оставете дѣцата да дойдатъ при мене”! Тъй щото Христовото учение е само за дѣцата, за младитѣ хора. Чудно е, когато проповѣдватъ на хората да се самоотрекатъ. За самоотричане може да се говори само на дѣцата, или ни младитѣ хора, но не и на старитѣ. Кажешъ ли на стария човѣкъ да се самоотрече, той ще ти отговори: „синко, не ми говори такива детински приказки! Годинитѣ, които нося на гърба си, разбиратъ живота по-добрѣ отъ тебе. Човѣкъ трѣбва да си има кѫщичка, парички, знание. Ти си още младъ и зеленъ, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаешъ и не разбирашъ живота”. Правъ е този старъ, мѫдъръ човѣкъ. За него е така, но дѣцата нито отъ кѫщи се нуждаятъ, нито отъ пари, нито отъ знания. Тѣ за нищо не мислятъ; каквото имъ се каже, вѣрватъ. Дѣцата естествено вървятъ въ правия пѫть. Като съберете опитноститѣ на старитѣ и на младитѣ, ще имате живота въ неговата завършена форма. Само по този начинъ ще го разберете. Сега, малкото дѣте като отиде, при дѣдо си, той започва да му проповѣдва своята философия, но съ това разваля дѣтето. Азъ уподобявамъ туй положение съ слѣдния образъ: посадишъ едно дърво на кръстопѫть и, какъвто добитъкъ мине покрай него, всички се търкатъ въ кората му. Не се минава дълго врѣме, и гледашъ, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трѣбва да бѫде далечъ отъ кръстопѫтя. Слѣдователно, когато се говори на хората за възвишенъ идеалъ, тѣ не трѣбва да бѫдатъ поставени на кръстопѫть. Свѣтътъ е кръстопѫть, работилница; щомъ свършимъ работата си въ тази работилница, ще се отдѣлимъ далечъ отъ нея, на почивка нѣкѫде, дѣто има радость и щастие. Кое дава радость на човѣка? Паритѣ ли? — Не. Въ ума на майката седи нейното малко дѣте, което ѝ създава радость. Въ ума на учителя седи неговиятъ ученикъ, когото той обича. Въ ума на бащата седи неговиятъ синъ, когото той обича. Въ ума на свещеника седи нѣкой отъ неговитѣ пасоми, когото той обърналъ къмъ Бога. Всѣки човѣкъ има поне една душа, която обича. И тогава всички нѣща придобиватъ смисълъ по причина на това, което човѣкъ обича.

 

Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да обикне нѣкого и да се ожени за него. Що е женитба? Може ли да се нарече женитба впрѣгането на два вола въ една кола? Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбокъ смисълъ. Днесъ, обаче, както впрѣгатъ два вола заедно, така впрѣгатъ и двама души, мѫжъ и жена, да каратъ заедно кола и казватъ, че тѣзи млади хора сѫ женени вече. Да, но работата по този начинъ не върви. Това не е Божествено. За въ бѫдеще, който иска да води разуменъ животъ, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще имъ покаже хомота, и ако тѣ пожелаятъ да му слугуватъ, сами ще си турятъ главитѣ въ хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно съ тѣхъ ще отиде на нивата. Тогава и воловетѣ ще бѫдатъ разумни. Като свърши работата си, господарьтъ ще извади хомота на воловетѣ, ще ги помилва по главата, ще цѣлуне челата имъ и ще ги заведе въ дама на почивка. Тѣхнитѣ дамове ще бѫдатъ чисти, съ голѣми врати и прозорци, които ще се освѣтяватъ добрѣ. Въ дамоветѣ нѣма да има никакви извержения, никакви нечистотии. Тѣ ще бѫдатъ така чисти, както сѫ чисти днесъ кѫщитѣ на хората.

 

Казвате: защо ни говорите такива нѣща? Питамъ: нечистъ ли намирате този разговоръ? Колко пѫти човѣкъ седи дома си и какви нечисти работи той замисля! Колко прѣстѫпления се вършатъ днесъ по домоветѣ! Колко пѫти е билъ разрушаванъ еврейскиятъ храмъ! Защо? — За прѣстъпленията на хората. Защо се разрушаватъ и съвременнитѣ храмове? Днесъ Богъ не търпи никакви прѣстѫпления. Всѣка кѫща, въ която е извършено и най-малкото прѣстѫпление, тя трѣбва да се разруши! Защо умиратъ хората? — За прѣстъпленията, които вършатъ. Тѣлото се разрушава отъ най-малкото прѣстѫпление, което се върши въ него. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце се разрушаватъ отъ най-малкитѣ прѣстѫпни мисли и чувства, които се зараждатъ въ тѣхъ. Гениалностьта на човѣка може да изчезне само отъ едно малко неизправено прѣстѫпление. Като се разруши цѣлиятъ човѣкъ, какво ще остане отъ него?

 

Съврѣменната философия се заключава само въ отричане на нѣщата. Навсѣкѫде се проповѣдва: това не прави, онова не прави; това не яжъ, онова не яжъ! Отгорѣ на всичко това казватъ: трѣбва да се възпита младото поколѣние! Какъ ще се възпита? Като онзи кривъ ракъ, който казалъ на сина си: „Синко, ти не трѣбва да вървишъ накриво, като дѣдо си и баба си, ще вървишъ право, както вървятъ хората. — Добрѣ, татко, ти ми покажи, какъ трѣбва да вървя. Ти ми прѣдай първия урокъ! Бащата тръгва напрѣдъ, да покаже на сина си, какъ да върви. — Татко, това е стариятъ, кривиятъ пѫть, по който ние вървимъ. Покажи ми правия пѫть! По същия начинъ днесъ всички хора казватъ: да се самоотречемъ. Питамъ: ако дадешъ нѣкому 1000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е великъ вѫтрѣшенъ процесъ. Нѣкои мислятъ, че като се самоотрекатъ, тѣ ще изгубятъ всичко. Да се самоотречешъ, значи да придобиешъ това, което никой въ свѣта не може да ти даде. Ако се самоотречешъ като жабата, която е живѣла въ локвата и отива да живѣе въ океана, това самоотричане има смисълъ. Ако се самоотречешъ отъ своя животъ като птица и започнешъ да живѣешъ като млѣкопитаеще, и това самоотричане има смисълъ. Ако се самоотречешъ, като млѣкопитаеще и започнешъ да живѣешъ като човѣкъ, и това самоотричане има смисълъ. Ако се самоотречешъ отъ живота си като човѣкъ и се качишъ въ по-висока область, въ областьта на ангелитѣ или други висши сѫщества, и това самоотричане има смисълъ. Ние не считаме, че самоотричането се заключава въ неразумно раздаване на богатството ни. Ако искамъ да раздамъ паритѣ си, придобити съ честенъ трудъ, азъ ще ги дамъ на нѣкой честенъ, разуменъ човѣкъ, а не на нѣкой крадецъ или пияница. Ако рѣша да ги дамъ на такъвъ човѣкъ, това ще сторя само при слѣдното условие: ако той ми обѣщае, че ще употрѣби паритѣ само за своето повдигане. Злоупотрѣби ли съ тѣхъ, той ще ослѣпѣе, ще оглушѣе и ще онѣмѣе. Това ще бѫде наказанието на всѣки, който не изпълни своето обѣщание.

 

Ето, Господъ ни е далъ въ свѣта пълна свобода и ни казва: „Азъ ви давамъ живота, съ който можете да разполагате, както искате. Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силитѣ си, нещастията и страданията ще се нижатъ едно слѣдъ друго върху васъ”. Приложимъ ли Божия Законъ въ живота си, всички нещастия и страдания ще избѣгатъ отъ насъ. Нима управляващитѣ въ една държава не могатъ да приложатъ този законъ въ икономическия животъ? — Могатъ, но не искатъ, понеже още вѣрватъ, че има лесенъ пѫть въ живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Нѣма другъ пѫть освѣнъ Божествениятъ. Прѣди всичко, въ свѣта трѣбва да се яви такава религия, въ която хората да повѣрватъ абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататъкъ. Тя е сѫществувала още отъ врѣмето на първия човѣкъ; тя сѫществува и сега. На тази религия сѫ служили всички хора, които сѫ завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бѫде обща за цѣлото човѣчество. Казвате: Царството Божие на сила не се взима. Нѣкои хора на сила ще бѫдатъ турени въ Царството Божие, а които не искатъ и на сила, ще ги утаятъ. Какво значи утаяването? — Потъване дълбоко нѣкѫде, да чакатъ тамъ своето врѣме, докато най-послѣ сами се убѣдятъ, че трѣбва да вършатъ волята Божия. Когато се казва, че Христосъ се чудилъ за невѣрството на хората, това подразбира, че Той се е чудилъ, защо, именно, хората не вършатъ волята Божия. Човѣкъ първо трѣбва да бѫде полезенъ на себе си, т. е. на всичко възвишено и благородно въ себе си, за да почувствува онази дълбока вѫтрѣшна радость. Това е първиятъ лѫчъ на неговото изгрѣващо слънце. Всѣки, който излиза отъ тунела и срѣща първия лѫчъ на слънцето, той изпитва голѣма радость, че е излѣзълъ отъ долината на своя животъ.

 

Казвамъ: всѣки човѣкъ трѣбва да изпита тази радость. Мнозина се съмняватъ въ това, което имъ се говори, и се запитватъ: наистина, коя религия е най-права — Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда? — Всичко, каквото сѫ учили и проповѣдвали тѣзи хора е право, но намѣрете чистото Мойсеево учение; намѣрете чистото Христово учение и разберете неговия смисълъ и духъ; намѣрете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисълъ въ тѣхъ. Право е и това, което съвременнитѣ философи учатъ, но трѣбва да се разбере дълбокиятъ смисълъ на тѣхнитѣ учения. Между Мойсея и Христа нѣма никакво противорѣчие въ основния законъ, който тѣ сѫ проповѣдвали. Сѫщо така между Христа и Буда нѣма никакво противорѣчие. Общото и най-главно въ всички тия учения е слѣдното: Безъ Любовь животъ не може да сѫществува. Безъ Бога свѣтлина не може да има. Тия велики хора сѫ проповѣдвали за Бога, но рекатъ ли хората да приложатъ това учение въ ежедневния си животъ, тѣ вече го изопачаватъ, защото иматъ смѫтно понятие за Бога. Тѣ искатъ да видятъ Бога вънъ нѣкѫде. Искате ли да видите Бога отвънъ, вие се намирате въ заблуждение. Какъ ще Го видите отвънъ? Той прониква цѣлия свѣтъ, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се прѣдстави отвънъ, ще трѣбва да напусне цѣлия козмосъ. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при васъ единъ малъкъ лѫчъ, една малка свѣтлинка въ видъ на нѣкой ангелъ или друго нѣкое още по-малко сѫщество. Да видишъ Бога, то е все едно да придобиешъ една малка свѣтлинка. И тогава, като те види Господъ съ тази малка свѣтлинка, ще те запита: защо носишъ тази свѣтлинка? Ти ще отговоришъ: Господи, досега бѣхъ въ тъмнина. Едва освѣтлявахъ пѫтя си съ своята стара вощеница, но откакъ Те видѣхъ, оставямъ вощеницата настрана, нека си догаря, а азъ ще си служа съ новата свѣтлина, която Ти запали въ мене. Кажете ли така, скоро слѣдъ това ще дойде съмнѣнието, и вие ще кажете: нека оставя и тази свѣтлинка настрана, ще я взема, когато ми потрѣбва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно съ себе си? Ето, и слънцето всѣки день изгрѣва и залѣзва. Вѣрно е, въ физическия свѣтъ слънцето изгрѣва и залѣзва, но въ Божествения свѣтъ слънцето никога не изгрѣва и не залѣзва. Въ материалния свѣтъ, въ който живѣемъ, ние се намираме прѣдъ илюзията, че слънцето изгрѣва и залѣзва, но ако се качимъ високо въ пространството, ще видимъ, че слънцето се движи непрѣкѫснато отъ сѣверъ къмъ югъ, безъ да изгрѣва и залѣзва. Сѫщо така и на слабитѣ въ вѣрата се вижда, че у Бога има извѣстни противорѣчия. Това се дължи на събралитѣ се облаци въ тѣхния умъ.

 

И тъй, всички хора сега се нуждаятъ отъ истинското знание, което да ги обнови, да ги подмлади. Азъ наричамъ младъ човѣкъ онзи, който никога не се дразни, който е постоянно веселъ и живѣе безъ съмнѣния. Азъ наричамъ младъ човѣкъ онзи, който е готовъ на всѣкакви услуги, който вѣрва на всичко. Той не е суевѣренъ, но на всичко хваща вѣра. И десеть пѫти да го излъжешъ, той те изслушва и казва: говори ми истината! Говори на моя езикъ, а не на езика на старитѣ, защото азъ не разбирамъ този езикъ. Тъй щото, ако искашъ да излъжешъ нѣкого, лъжи стария човѣкъ. Най-много се лъжатъ старитѣ хора, които мислятъ, че никой не ги лъже. Историята е пълна съ такива примѣри. Най-много се лъжатъ старитѣ хора и старитѣ светии. Въ историята на християнския животъ има много примѣри за светии, които мислятъ, че служатъ вѣрно на Бога. Като видятъ нѣкоя млада мома, започватъ да й проповѣдватъ за Бога, за Христа и не забѣлѣзватъ, какъ се влюбятъ въ нея и пропадатъ въ чернитѣ й очи. Защо пропадатъ? — Тѣ не трѣбваше да пущатъ младата мома да излѣзе вънъ отъ тѣхъ. Тя трѣбваше да влѣзе въ тѣхъ вѫтрѣ, като часть отъ цѣлото. Като пропадне нѣкой светия, послѣ казва: съблазни ме тази мома. Този светия не знаеше закона, какъ да пусне младата мома да живѣе въ него, и затова я остави вънъ отъ себе си. Той казва: какъ ще пусна това зло въ мене, да ме изкуси? Казвамъ: ако оставишъ злото вънъ отъ себе си, тогава, именно, то ще те съблазни.

 

Има единъ важенъ законъ въ живота, който всички трѣбва да знаете. Той е слѣдниятъ: добриятъ човѣкъ всѣкога си остава добъръ. Има начинъ за познаване на хората, дали тѣ сѫ добри, или не. Какъвъ е този начинъ? — Пусни ги въ себе си. Пуснешъ ли добрия човѣкъ въ себе си, той никога нѣма да те съблазни. Българинътъ казва: този човѣкъ ми прилѣга нѣкакъ си на сърдцето. — Щомъ ти прилѣга, ще го пуснешъ въ сърдцето си. Това ще ти донесе радость и веселие. Въ това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които сѫ готови за всѣкаква услуга. Красива е човѣшката душа! И животнитѣ понѣкога иматъ такива състояния, когато сѫ отворени разположени къмъ всички и готови да слѣдватъ подиръ човѣка, като разумни сѫщества. Често котката, която минава за голѣма егоистка, върви подиръ човѣка, като кученце. Отъ признателность къмъ човѣка тя е готова на всѣкакви услуги, стига да почувствува, че той дѣйствително я обича. Щомъ схване, че ти я обичашъ, тя е готова да направи много нѣщо заради тебе. Има много примѣри, отъ които се вижда, какъ котки сѫ спасявали своитѣ господари. Тѣ сѫ ясновидци и често прѣдчувствуватъ нещастието, което има да стане въ нѣкоя кѫща. Напримѣръ, котката прѣдчувствува пожара, който ще стане въ кѫщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мѣрки противъ пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание къмъ мѣстото, дѣто дими. И най-послѣ, той, като се озърта натукъ-натамъ, забѣлѣзва, че дими нѣкѫде въ кѫщата, взима мѣрки, и пожарътъ се предотвратява. Ако той не обичаше котката си, тя нѣмаше да го събуди, и пожарътъ щѣше да избухне. Тя казва: понеже ме обичашъ, азъ ще те спася съ дарбата, съ която разполагамъ.

 

Казвамъ: Христосъ се чудѣше за невѣрството на хората, но и ние още се чудимъ, дали Христосъ е Синъ Божий, или не е. Всички религиозни хора, всички богослови разрѣшаватъ сега, именно, този въпросъ и казватъ: Христосъ е дошълъ да спаси свѣта. По кой, начинъ го е спасилъ, това не е важно, но Христосъ казва: „Ако думитѣ ми прѣбѫдватъ въ васъ, т. е. ако Божията Мѫдрость прѣбѫдва въ васъ, Азъ и отецъ ми ще дойдемъ у васъ, и жилище ще направимъ. Тогава азъ ще ви се изявя”.

 

Сега за всинца е необходимо чиста, абсолютна вѣра. Какво по-хубаво отъ това, да нѣмашъ петь пари въ джоба си и да седнешъ нѣкѫде замисленъ, вдълбоченъ въ себе си, безъ да трепне окото ти отъ това положение. Защо? — Ти знаешъ, че има нѣкой да те обича. Въ такива случаи вие седите и си казвате: никой не ме обича. Не, вие не говорите Истината. Споредъ моитѣ изчисления, азъ зная, че въ този моментъ на земята има около два милиарда хора, които могатъ да те обичатъ. Ако обърнете погледа си къмъ небето, и тамъ ще намѣрите много души, които сѫщо така могатъ да ви обичатъ. Мнозина казватъ: моятъ животъ е безсмисленъ, нѣма кой да ме обича. Какъ може животътъ на едно сѫщество да е безсмисленъ? Този животъ ви е даденъ отъ Бога. Достатъчно е да отправите своето радио къмъ небето или къмъ пространството и ще намѣрите хиляди сѫщества, които могатъ да ви отговорятъ. И днесъ Христосъ се чуди на съвременнитѣ хора, че не имъ идва на умъ да отправятъ своето радио къмъ невидимия свѣтъ, а се обезсърдчаватъ, отчайватъ и казватъ, че животътъ имъ нѣма смисълъ, че нѣма кой да ги разбира. Питамъ: вие, които искате отъ другитѣ хора да ви разбиратъ, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелитѣ и светиитѣ? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелитѣ, нито светиитѣ, какъ искате другитѣ хора да ви разбератъ? Казвате: ама ние сме повѣрвали вече въ Господа. — Азъ не правя въпросъ за това. — Ние сме християни, благородни хора сме. — И по това не правя никакъвъ въпросъ. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че отъ толкова хиляди години живѣете на земята и още не можете да повѣрвате. Азъ наблюдавамъ, какъ съмнѣнието си пробива пѫть между младото поколѣние и ги прави преждевременно стари. Дойде нѣкое малко дѣте при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дѣдо му го е научилъ да не вѣрва и да се съмнява, и то преждевременно е остарѣло. Често съмъ правилъ слѣдния опитъ съ малкитѣ дѣца. Дойде при мене дѣтето, гледа ме изпитателно, съ съмнѣние, защото дѣдо му е въ него. Азъ се приближа къмъ него, помилвамъ го нѣколко пѫти по главата и му казвамъ: слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай въ мене, и ние ще се разберемъ. Като се освободи отъ влиянието на дѣдо си, то започва да ме гледа съ довѣрие и да ме слуша. Азъ продължавамъ да му говоря: слушай ме, азъ говоря Истината, която ще провѣришъ лесно; ти ще опиташъ и моето учение, ще опиташъ учението и на дѣдо си. — Какъ ще ги опитамъ? — При моето учение винаги ще имашъ топла чорбица, а при учението на дѣда си — студена чорбица; при моето учение винаги ще имашъ топълъ хлѣбецъ, току-що излѣзълъ отъ фурната, а при учението на дѣдо си ще имашъ мухлясалъ хлѣбецъ. Моето учение прави хората честни, достойни, безъ никакви хитрини. Дойде нѣкой при мене, иска да му направя нѣкаква услуга, да му помогна съ нѣщо. Азъ се замисля. — Какво мислишъ? — Азъ се вдълбоча въ себе си и мислено се обръщамъ къмъ Господа, да ми каже, по какъвъ начинъ да направя добро на този човѣкъ. За мене не е мѫчно да му дамъ една сума отъ 100, 200, 300 или 1,000 лева, но дали това е доброто, отъ което се нуждае неговата душа? Важно е така да му направя добро, че съ нищо да не уроня неговото честолюбие. Като дойде при мене нѣкой честенъ и крайно честолюбивъ човѣкъ, ще му кажа: на еди-кое си мѣсто въ гората има единъ камъкъ. Дигни камъка, измѣри отъ него около 20 м. разстояние на изтокъ и започни тамъ да копаешъ. Като копаешъ извѣстно врѣме, ще намѣришъ въ земята заровено гърне съ злато. Извади гърнето, вземи, колкото злато ти трѣбва, и слѣдъ това по сѫщия начинъ зарови гърнето. На сѫщото мѣсто има и друго гърне, което по никой начинъ нѣма да пипашъ. Този човѣкъ ми благодари и отива на опрѣдѣленото мѣсто въ гората, да си вземе малко злато и да посрещне нуждитѣ въ живота си. — Нѣма защо да благодари на мене. Тѣзи пари сѫ на единъ човѣкъ, който е заминалъ за онзи свѣтъ прѣди стотина години, но понеже се чувствува вързанъ съ тѣзи пари, иска да се освободи отъ тѣхъ, като помага на бѣдни, нуждаещи се хора. Ти ще му благодаришъ и ще се помолишъ за него.

 

Казвате: защо ни залъгва този човѣкъ съ тия пари? — Това е само за изяснение на мисъльта ми. Гърнето е въ васъ. Всѣки човѣкъ има извѣстно количество злато въ себе си. И той външно може да бѫде толкова богатъ, колкото органическо злато има въ кръвьта си. Има хора, които и да придобиятъ богатства, пакъ ще осиромашеятъ. Единъ американецъ, бѣденъ говедарь, получава съобщение нѣкѫде отъ Америка, че вуйчо му, голѣмъ милионеръ, умрѣлъ и му оставилъ наслѣдство шесть милиона долари. Той отишълъ да получи наслѣдството си и веднага ударилъ на разкошенъ животъ: напусналъ селото си, напусналъ работата си и започналъ налѣво-надѣсно да дава угощения, вечери, веселби. Прѣкарвалъ времето си въ ядене и пиене, и слѣдъ шесть мѣсеца само провалилъ всичкото си богатство, като останалъ пакъ бѣденъ говедарь, какъвто билъ по-рано.

 

Нѣкой казва; азъ искамъ да бѫда богатъ. — Като американскиятъ говедарь ли? — Искамъ да съмъ ученъ. — Като американскиятъ говедарь ли? Богатството има смисълъ, ако то може да освободи човѣка отъ всички негови пороци и заблуждения, и по този начинъ да отвори душата му като изворъ, който постоянно блика и раздава отъ своето богатство на всички. Богатиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде безкористенъ, като планински изворъ. Тогава всѣки жаденъ пѫтникъ ще уталожи жаждата си отъ неговата чиста, кристална вода. Водата на този изворъ прѣдставлява Божественото, което трѣбва да се прояви въ всѣки човѣкъ.

 

И тъй, отъ всички хора сега се изисква абсолютна вѣра! Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ малки, но необходими спънки, да покажатъ, доколко вѣрата на всѣки е заякнала. Заболи ви кракъ, напримѣръ. Не викайте лѣкарь, опитайте да си помогнете сами. Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагорѣ, къмъ истинския лѣкарь, и Той ще ви помогне. Хване ви ревматизъмъ. Вие ще му кажете: азъ ще ти дамъ едно угощение за добрѣ дошълъ, но слѣдъ това ще бѫдешъ тъй добъръ, да напуснешъ тѣлото ми. Тукъ не ти е мѣстото. Кажете ли на ревматизъмъ си така, ще видите, че той въ скоро врѣме ще излѣзе вънъ отъ организма ви. Заболи ви глава, пакъ ще кажете: споредъ вѣрата, която имамъ, искамъ да прѣстанатъ болкитѣ въ главата ми. Като правите тѣзи опити, така само ще познаете, доколко вашата вѣра е силна. Когато новото учение се възприеме отъ всички хора, лѣкаритѣ, свещеницитѣ, проповѣдницитѣ ще се пенсиониратъ отъ старата работа и ще имъ се даде нова работа: лѣкуване по новия начинъ, свещенодействие по новия начинъ, проповѣдване — по новия начинъ. Кой е този новъ начинъ? — Начинътъ на Любовьта. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да работи съ Любовь, а не съ пари, ние подразбираме, че въ него не трѣбва да сѫществува желанието да му се плаща. Той трѣбва да работи съ любовь, а какъ ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на онѣзи, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че трудътъ му трѣбва да се възнагради съ пари, той се самоунижава. Ако нѣкой лѣкарь лѣкува въ името на Бога, отъ него трѣбва да излиза голѣма сила. Казва се въ Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усѣтила да излиза отъ Него голѣма сила. Съ колко лева може да се заплати тази сила? — Тя струва много. Слѣдователно, ако болниятъ мисли, че се изплатилъ напълно като даде, 100, 150 или 200 лева на такъвъ единъ лѣкарь, той се самоизлъгва. Като оздравѣе, болниятъ трѣбва да каже на лѣкаря: братко, благодаря ти, че ме излѣкува. Приеми отъ мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноскитѣ, които си направилъ за мене, ти идеше отдалечъ да ме лѣкувашъ. Обаче, азъ ще ти бѫда признателенъ и ще вървя по твоя пѫть, ще служа на Бога и на ближнитѣ си съ любовь. Така ще постѫпи всѣки, който иска да върви въ пѫтя на Любовьта.

 

Казвате: ние можемъ да живѣемъ и безъ пари. Да живѣемъ безъ пари, подразбирамъ да имаме знания, да знаемъ изкуства, да имаме добри и правилни отношения съ хората, да сме готови на разумни жертви. Започне ли човѣкъ да свири на цигулка и слѣдъ нѣколко часа се умори, той трѣбва да си почине. Какъ? — Като смѣни свиренето съ нѣщо по-лесно. Той ще започне да пѣе, ще се прояви и като добъръ пѣвецъ. Щомъ се умори да пѣе, ще започне да проповѣдва. Ако се умори и като проповѣдникъ, ще отиде между бѣднитѣ, страдащитѣ хора, да прави добрини. Умори ли се и отъ тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади нѣколко плодни дръвчета. Значи, човѣкъ трѣбва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т. е. да прѣминава отъ една работа въ друга, и по този начинъ да си почива.

 

При сегашнитѣ условия ние не трѣбва да изкореняваме старитѣ дървета, но да ги присаждаме съ нови, облагородени присадки. Ние не трѣбва да разрушаваме старата си кѫща, докато не направимъ нова, по-хубава и по-солидна. Нѣкой казва: моята колиба е стара, ще я разруша. Докато не си съградишъ нова, поне десеть пѫти по-хубава отъ старата, не напущай старата. Поживѣй си още малко време въ нея! Сѫщото се отнася и до вѣрата. Докато не си създадете нова вѣра и не уякнете въ нея, дръжте старата. Всѣки день присаждайте на нея нѣщо ново и отглеждайте грижливо тѣзи присадки, докато тѣ заякнатъ и могатъ да издържатъ на всички бури и вѣтрове. Когато Христосъ дойде на земята, Той донесе нѣщо ново и въ науката, и въ религията, и въ изкуствата, което и досега продължава да се разработва, докато дойде единъ день всичко да се приложи въ цѣлокупния животъ.

 

Казвамъ: Божественото учение изисква вѣра, която да произтича отъ закона на Любовьта. Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вѣра. Поколебае ли се Любовьта ни, и вѣрата ни се поколебава. Христосъ се чудѣше за невѣрството на хората. Невѣрството показва, колко е любовьта на хората. Любовьта на съвременнитѣ хора е много малка. Днесъ синътъ не е благодаренъ отъ бащата, и бащата не е благодаренъ отъ сина; дъщерята не е благодарна отъ майката, и майката не е благодарна отъ дъщерята. Учительтъ не е благодаренъ отъ ученицитѣ си, и ученицитѣ не сѫ благодарни отъ учителя си. Управляващитѣ не сѫ доволни отъ подчиненитѣ си; и подчиненитѣ не сѫ доволни отъ управляващитѣ. Въ цѣлия свѣтъ сѫществува недоволство. Въ умоветѣ на всички хора има голѣмо брожение. Тѣ нѣматъ тази тъй необходима за живота абсолютна вѣра. Защо? Защото Любовь нѣматъ. Хората още не сѫ възприели и приложили въ живота си Божията Любовь. Навсѣкѫде въ свѣта сѫществува насилие. Насилието е законъ на ада. Небето се управлява отъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината, а свѣтътъ, адътъ — отъ два закона: законътъ на страха и законътъ на наказанието. Грѣшникътъ се плаши само отъ тѣзи два закона. Плаши ли се човѣкъ отъ тѣзи закони, той е въ ада. Иска ли той да излѣзе отъ ада, нека се подчини на тритѣ основни закона, които управляватъ небето, т. е. възвишения и разуменъ свѣтъ. Тѣзи закони ще освободятъ човѣка отъ робство, ще внесатъ въ него абсолютна чистота и невинность, ще го направятъ пъргавъ, като дѣте, свѣтълъ като ангелъ. Всички можемъ да бѫдемъ млади.

 

И тъй, днесъ пожелавамъ на всички да станатъ млади, да хвърлятъ старитѣ си дрехи, да хвърлятъ мустацитѣ и брадата си, коренно да се видоизмѣнятъ. Тѣлата ви да станатъ пластични и вѫтрѣшно красиви, като на малки дѣца. Постигне ли се това, нека дойде другото очудване: какъ станаха тия хора толкова красиви? И тогава ние ще отговоримъ: всѣки, който служи на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината и на Доброто, може да стане външно и вѫтрѣшно красивъ, да се подмлади, да заживѣе чистъ и светъ животъ.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 6 февруари, 1927 год. въ гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×