Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_01_09 Самъ съ ума си

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 13 септември 2015 - 04:15

"Влизане", Сила и Живот. Девета серия (1926–1927). Том II. Книгата съдържа беседи на Учителят от 02.01.1927 г. до 13.02.1927 г. Издание 1930 г., София.
Книгата за теглене на PDF

 

 

Самъ съ ума си.

 

    „И тъй, самъ съ ума си слугувамъ на Божия законъ, а съ плътьта — на грѣховния законъ.

 Римляномъ 7:25.

 

Прочетената 7 глава отъ Посланието къмъ римлянитѣ донѣкѫдѣ само обяснява извѣстни противорѣчия въ живота.

 

„А сега вече това не го правя азъ, но грѣхътъ, който живѣе въ мене“. [17 ст. ]. На мнозина тази мисъль може да се види парадоксална, но съ една аналогия тя ще може отчасти да се обясни. Ако българитѣ, напримѣръ, воюватъ съ нѣкой народъ, трѣбва ли да държатъ нѣкого виновенъ за тази война, само затова, че той живѣе въ България? Ако го държатъ отговоренъ, той ще каже: „българитѣ правятъ това, а не азъ.“

 

„Защото, споредъ вѫтрѣшния човѣкъ, съуслаждавамъ се въ закона Божий“. [22 ст. ] — Значи, освѣнъ външния законъ, въ човѣка има и вѫтрѣшенъ законъ — Божия законъ.

 

„И тъй, самъ съ ума си слугувамъ на Божия законъ, а съ плътьта си — на грѣховния законъ. [25 ст.].

 

Павелъ, единъ отъ великитѣ апостоли на християнството, признава, че служилъ на два закона. Единиятъ законъ е прѣходенъ, установенъ отъ хората, а другиятъ законъ е вѣченъ, установенъ отъ Бога. Законъ сѫществува само тамъ, дѣто живѣятъ разумни сѫщества. Въ това отношение, законътъ може да се изпълнява само отъ разумни сѫщества съ висока култура. Разумностьта на тия сѫщества бива различна по степень. Колкото моралътъ на хората е по-високъ, толкова и разумностьта имъ е по-голѣма.

 

Често се говори за Божествения свѣтъ, за Бога, за служене на Бога и т. н. Подъ понятието Богъ се разбира Вѣчно Начало, абсолютна разумность, въ която нѣма никаква промѣна, нито измѣна. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, скърбитѣ и страданията ви моментално ще изчезнатъ, душата ви ще се изпълни съ миръ и тишина, съ възвишени и благородни чувства. Въ Божествения свѣтъ цари абсолютна чистота и хармония. Ето защо, човѣкъ се стреми къмъ този животъ, макаръ всѣки да си го прѣдставлява споредъ своитѣ вѫтрѣшни разбирания. Всѣки човѣкъ си прѣдставлява Божествения, Вѣчния животъ споредъ устройството на своето тѣло, т. е. споредъ своето умствено, сърдечно и духовно развитие.

 

Една отъ задачитѣ на съврѣменната наука е да изучи подробно устройството на човѣшкия мозъкъ, за да си обясни всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ живота. Забѣлѣзано е, напримѣръ, че черепътъ на високо моралнитѣ хора е правилно устроенъ, вслѣдствие на което тѣ не прѣживяватъ такива противорѣчия, които създаватъ пертурбации въ живота имъ, както това става съ хора, на които моралнитѣ чувства сѫ слабо развити. Костьта на черепа въ гениалнитѣ и праведнитѣ хора е много тънка, когато на грѣшнитѣ хора е доста дебела. Това не показва, че грѣшнитѣ хора не мислятъ, но понеже черепътъ имъ прѣдставлява котелъ, пъленъ съ нагрѣта вода, за да не се пукне отъ вѫтрѣшния напоръ, костьта е направена дебела, да издържа, За грѣшния човѣкъ животътъ е вѣчно кипение, вѣчно врѣние, затова той казва: ври нѣщо въ сърцето ми, въ ума ми! Разбира се, че нѣщо ври въ него. Нима водата въ котела на парната машина не ври?

 

И тъй, когато се говори за морални хора, това подразбира новъ типъ хора, отъ нова човѣшка раса. Въ морално отношение първобитниятъ човѣкъ е билъ на низко стѫпало. Той е прѣдставлявалъ нѣщо подобно на животнитѣ. Нима овцата, кравата или волътъ могатъ да се сравняватъ по моралъ съ съврѣменния човѣкъ? Пуснете ги въ градината си и ще видите, какъвъ е тѣхниятъ моралъ. Тѣ ще направятъ редъ пакость Ако пуснете единъ гълѫбъ въ градината си, и той ще ви направи пакости, макаръ че въ морално отношение гълѫбътъ седи най-високо между птицитѣ. Той е вегетариянецъ, храни се само съ зрънца. Изобщо, моралътъ изисква не само външни, но и вѫтрѣшни правилни отношения. Казано е, напримѣръ, въ Писанието: „Не кради!“ Краденето не подразбира да вземешъ отъ човѣка пари или друго нѣщо, но можешъ да крадешъ и чувствата, и мислитѣ му, както крадешъ и паритѣ му. Слѣдователно, кражбата, като немораленъ актъ, става не само въ физическия, но и въ сърдечния, и въ умствения свѣтъ. Навсѣкѫдѣ ставатъ кражби. И въ духовния свѣтъ ставатъ кражби. Когато нѣкой духъ иска да открадне нѣщо отъ човѣка, той ще обикаля оттукъ — оттамъ, докато най-послѣ постигне цѣльта си. Много отъ мислитѣ и чувствата на съвременнитѣ хора мязатъ на кукувични яйца. Кукувицата се грижи само да намѣри нѣкое чуждо гнѣздо, въ което да снесе яйцата си и ги оставя на другитѣ птички да ги мѫтятъ. Какво ще излѣзе отъ тѣхъ, тя не се интересува повече. По сѫщия начинъ нѣкоя съврѣменна мома се влюбва въ единъ момъкъ, за когото нищо не знае, откѫдѣ е, какъвъ е, и казва: отличенъ човѣкъ е моятъ възлюбенъ. Той е цѣло божество, готовъ е всичко да направи за мене. Оженва се за него, но не минава и една година, казва: излъгахъ се въ този човѣкъ! Той не излѣзе това, което си прѣдставлявахъ. Питамъ: какъ е възможно едно разумно сѫщество да се излъже толкова много? Ти, като разумно сѫщество, трѣбва да правишъ разлика между обикновеното стъкло и диаманта. Диамантътъ е твърдъ, добрѣ прѣчупва слънчевитѣ лѫчи и е способенъ да лѣкува, т. е. има лѣчебни свойства. Скѫпоцѣннитѣ камъни, изобщо, иматъ лѣчебна сила въ себе си, вслѣдствие на което хората още отъ най-стари врѣмена сѫ ги носили като украшения. Много отъ съврѣменнитѣ хора вѣрватъ, че употрѣбата на скѫпоцѣнни камъни ще донесе нѣкакво щастие. Въ това има извѣстна доза истина, но има и малко суевѣрие, на което се подаватъ, както нѣкои учени и философи, така и хора отъ високъ произходъ, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могатъ да възразятъ, че между ученитѣ и философитѣ не сѫществуватъ суевѣрия. И между тѣхъ има суевѣрия. Вземете, напримѣръ, френския романистъ — натуралистъ Зола, когато замислѣлъ да напише ново съчинение, прѣдварително бръквалъ въ една кутия съ различни номера, изваждалъ си единъ номеръ и по него сѫдѣлъ за успѣха на своето произведение. Той се изповѣдвалъ прѣдъ свои близки, че това се дължи на нѣкакво атавистическо чувство на суевѣрие, останало въ него отъ дѣди и прадѣди. И съврѣменнитѣ хора не сѫ свободни още отъ суевѣрията въ живота. Срѣщате нѣкой писатель, който върви замисленъ, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъжъ виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? — Той видѣлъ, че насрѣща му иде кола, пълна съ чувалъ брашно и си казва: ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли нѣкоя празна кола, замисли се, става сериозенъ, казва си: напразно ще ми бѫде работата. Нѣма да имамъ успѣхъ! Питамъ: какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение? Казвате: ние трѣбва да се отнасяме критически къмъ нѣщата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота.

 

Питамъ: какво прѣдставлява реалниятъ животъ? Може ли той да се пипа, да се хваща въ рѫка, като нѣщо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна? Животътъ не е нѣщо материално, но има свои материални прояви, по които може да се сѫди за неговия дълбокъ, вѫтрѣшенъ смисълъ. При това, всѣка проява въ природата указва известно влияние върху живота. Напримѣръ, ученитѣ сѫ забѣлѣзали, че когато се явяватъ петна на слънцето, нѣкѫдѣ въ природата има голѣми бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече вѣтрове се явяватъ. Освѣнъ това слънчевитѣ петна сѫ свързани и съ плодородието на една или на друга страна. Явяватъ ли се повече петна, и плодородието е по-голѣмо. Оттамъ пъкъ и търговията се засилва. Щомъ има голѣмо плодородие и добра търговия, сѫщеврѣменно и броятъ на женитбитѣ се увеличава. По слънчевитѣ петна може да се прѣдсказва, какви ще бѫдатъ отношенията между членоветѣ въ единъ домъ. Ще кажете: какъ е възможно, слънчевитѣ петна да указватъ влияние върху отношенията на хората? — Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голѣмо, търговията добра, и джобоветѣ на мѫжетѣ по-пълни съ пари. Щомъ мъжътъ има повече пари, избегнати сѫ голѣма часть отъ недоразуменията въ единъ домъ. Нѣма ли плодородие прѣзъ годината, търговията е по-слаба, а оттамъ и джобоветѣ на мѫжетѣ по-празни. Нѣма ли достатъчно пари, и недоволството въ домоветѣ е по-голѣмо. Нѣкой казва: защо хората не живѣятъ добрѣ помежду си? — Защото нѣма петна по слънцето. Много отъ съврѣменнитѣ учени не вѣрватъ на тѣзи факти, но за въ бѫдеще тѣ ще повѣрватъ, че наистина, появяването на слънчевитѣ петна има отношение къмъ човѣшкия животъ. Изобщо, рѣзкитѣ промѣни, които ставатъ въ слънцето, изразяватъ двѣ различни състояния.

 

 За обяснение на тази мисъль ще ви дамъ слѣдния примѣръ. Вземете черния и бѣлия цвѣтове и разгледайте тѣхнитѣ свойства. И двата цвѣта сѫ пасивни, но се отличаватъ съ противоположни качества: черниятъ цвѣтъ поглъща почти всички слънчеви лѫчи въ себе си, вслѣдствие на което задържа повече топлина; бѣлиятъ цвѣтъ — обратно. Той отразява слънчевитѣ лѫчи, вслѣдствие на което задържа по-малко топлина. Слѣдователно, лѣтно врѣме, когато се чувствувате простудени, завийте се съ черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се съ бѣла дреха. Тъй щото, когато правимъ сравнение между свойствата на тѣзи два цвѣта, ние уподобяваме черния цвѣтъ на злото въ свѣта. Въ сѫщность черниятъ цвѣтъ самъ по себе си не е зло, но той прѣдставлява състояние на почивка. Понѣкога тъмнината е полезна. Защо? — Защото свѣтлината въ извѣстни случаи прѣдставя редъ образи, които създаватъ страдания. Започне ли черниятъ цвѣтъ да прониква въ ума на хората, тѣ се разболяватъ. Това показва, че тѣ трѣбва да измѣнятъ своя животъ, като впрегнатъ на работа всичката си енергия. Всѣки, който иска да промѣни живота си, да създаде въ себе си подемъ къмъ красивото и възвишеното, той трѣбва да внесе въ ума си бѣлия цвѣтъ, като емблемъ на чистота. Това е отчасти вѫтрѣшно изяснение на въпроса за цвѣтоветѣ. Цвѣтоветѣ сѫ символи, които трѣбва добрѣ да се обяснятъ.

 

Ако разгледате буквитѣ, които съставляватъ думитѣ „бѣлъ и черенъ“, тѣ, сами по себе си, нѣматъ никакъвъ смисълъ. Напримѣръ, буквата „Л“, буквата „Б“ отдѣлно взети нѣматъ никакъвъ смисълъ, но турите ли буквата „Л“ въ думата „Любовь“, тя вече придобива смисълъ; турите ли буквата „Б“ въ думитѣ „Богъ, благость, блаженъ“, и тя придобива смисълъ. Слѣдователно, ако ние знаемъ, какъ да съпоставяме черния и бѣлия цвѣтове, както въ живота, така и въ нашия организъмъ, тѣ придобиватъ смисълъ.

 

„Съ ума си служимъ на Божия Законъ, а съ плътьта си — на грѣховния законъ.“ Може ли човѣкъ едноврѣменно да служи на два закона? — Може. Хора, които сѫ опитали това, казватъ, че до извѣстно врѣме тѣ сѫ служили и на двата закона, докато се опрѣдѣлили послѣ да служатъ само на Божия Законъ. И въ растителното царство срѣщаме сѫщото нѣщо. И растенията служатъ на два закона: чрѣзъ коренитѣ си служатъ на грѣховния законъ, а чрѣзъ клонищата си — на Божия Законъ. И ние съ краката си служимъ на грѣховния законъ. Колко мравки, колко червейчета, колко трѣви тъпчемъ съ краката си! И слѣдъ всичко това ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че сме морални! Запримѣръ, малцина хора се замислятъ, по отношение на трѣвитѣ, на цвѣтята и ги считатъ живи. Всѣки, който спокойно тъпче трѣвата, казва: трѣва е това, тя не е живо нѣщо, тя нѣма никакви страдания. — Не, живи сѫ и трѣвитѣ, и цвѣтята, тѣ иматъ до извѣстна степень съзнание въ себе си. И това, което българитѣ наричатъ „уроки“ се дължи на обстоятелството, че човѣкъ е стъпкалъ нѣкоя трѣва или растение, съ което му причинилъ извѣстна врѣда. Когато хората сѫ невнимателни къмъ растенията, тѣ могатъ да пострадатъ, да се осакатятъ нѣщо заради това свое невнимание. Нѣкои растения сѫ много миролюбиви, но нѣкои — не сѫ. Ще кажете: може ли да се вѣрва подобно нѣщо? Каква връзка може да сѫществува между невниманието и небрѣжностьта на хората и растенията? Питамъ: ами отдѣ е дошла вѣрата на хората въ старитѣ врѣмена да се кланятъ, да се молятъ, да кадятъ тамянъ на идоли, направени отъ човѣшки рѫцѣ? Нѣма нищо смѣшно въ вѣрата на тия хора, защото все-таки тѣ сѫ имали нѣкакво основание да вѣрватъ. Ако нѣкой човѣкъ ви прѣдложи една златна английска монета, очитѣ ви веднага ще светнатъ. Защо? — Вѣра имате въ тази монета. Ако нѣкой художникъ ви прѣдложи една отъ своитѣ хубави картини, очитѣ ви пакъ ще светнатъ. Защо? — Защото знаете цѣната на тази картина, вѣрвате въ нейната стойность. По какво сѫдите за цѣната на картината? — По краскитѣ, по линиитѣ, които великиятъ, художникъ поставилъ върху платното и съ това придалъ смисълъ и съдържание на образа. Казвамъ: ако човѣкъ изучава линиитѣ на човѣшкия организъмъ тъй, както природата първоначално ги е създала, и ако по този моделъ може да извае своя образъ, по-великъ художникъ отъ него не може да има. Вие изучавали ли сте човѣшкото лице съ всички тънки, деликатни оттѣнъци по него? На кое мѣсто на лицето, напримѣръ, и съ кои чърти се изразява добродѣтельта? Тя има точно опрѣдѣлено мѣсто на лицето на човѣка, както и точно опрѣдѣлени чърти. Обаче, споредъ степеньта на развитието ѝ, тя заема по-голѣмо или по-малко мѣсто въ лицето на човѣка: колкото е по-малко мѣстото, което добродѣтельта заема въ лицето на човѣка, толкова и той е по-малко добродѣтеленъ. И обратно: колкото е по-голѣмо мѣстото, което добродѣтельта заема въ лицето на човѣка, толкова и той е по-добродѣтеленъ. Това не се отнася само за добродѣтельта, но и за всички останали велики добродѣтели. Напримѣръ, и Любовьта, и Мѫдростьта, и Истината, и кротостьта, и въздържанието; и милосърдието—всички иматъ свои опрѣдѣлени мѣста върху човѣшкото лице. Днесъ човѣшкото лице е съградено благодарение на всички тия добродѣтели, които съ дѣйствували едноврѣменно. Всѣка добродѣтель съгражда свои специални мускули и органи върху човѣшкото лице.

 

По същия начинъ се създали и другитѣ органи по лицето на човѣка. Когато интелигентностьта е дошла въ човѣка, тя започнала да строи и създава свои органи. Силитѣ, чрѣзъ които се изразява човѣшката интелигентность, човѣшката мъдрость създали носа и ушитѣ. Силитѣ, енергиитѣ, чрѣзъ които се изразява Любовьта създали устата на човѣка. Когато Истината дошла въ човѣка, тя казала: азъ ще съградя очитѣ, вѣждитѣ и клепачитѣ. Най-послѣ дошълъ и разумътъ, който създалъ челото на човѣка. Сегашнитѣ физиономисти разглеждатъ тѣзи въпроси малко по-другояче. Днесъ физиономията, френологията не се изучаватъ като науки, които разглеждатъ произхода на всички линии по лицето на човѣка, но се разглеждатъ, като изкуства, чрѣзъ които познаватъ характера на човѣка. Понѣкога тѣ изучаватъ повече негативнитѣ чърти на човѣшкия характеръ, отколкото положителнитѣ, както и Ломброзо нѣкога е изучавалъ повече прѣстѫпнитѣ, паталогическитѣ типове. Той, напримѣръ, е ходилъ въ Русия, да изучава Толстоя, като типъ, да види, къмъ, коя категория да го опрѣдѣли. Прѣзъ всичкото врѣме го наблюдавалъ, какъ яде, какви движения прави, какъ говори, че поставилъ Толстоя въ особено положение. Въ чудо се е видѣлъ Толстой! Казвамъ: да търсишъ само отрицателнитѣ чърти въ човѣка, това не е наука. Прѣди всичко, ние трѣбва да знаемъ, кои сѫ характернитѣ чърти на здравия човѣкъ, на положителния характеръ. Ние трѣбва да знаемъ, какви сѫ отличителнитѣ чърти на едно хармонично лице. Тѣзи норми трѣбва да изучаваме ние. Значи, насъ трѣбва да ни интересува изобщо науката за здравия човѣкъ. Обаче, при всѣко отклонение на здравия умъ, на здравото сърце и на здравия организъмъ, изобщо, ние влизаме въ областьта на паталогическитѣ състояния въ човѣка. Съврѣменнитѣ учени, като биолози, физиолози, анатомисти сѫ изучили човѣшкия мозъкъ, като сѫ събрали много факти относно гънкитѣ на мозъка, както и върху бѣлитѣ и сиви мозъчни влакна, но не сѫ обърнали внимание върху извѣстенъ родъ мозъчни клѣтки, които прѣчупватъ свѣтлината на моралния свѣтъ. Тази область въ мозъка на човѣка е наречена морална срѣда. Моралниятъ свѣтъ, въ който зло не сѫществува, изпраща своята свѣтлина до мозъка, и тази свѣтлина се възприема отъ клѣткитѣ на тъй наречената морална область. Значи, тази свѣтлина не иде отъ слънцето. Тя минава само прѣзъ слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева свѣтлина. Забѣлѣзано е, че всички хора не приематъ еднакво количество морална свѣтлина и топлина: нѣкои приематъ повече, нѣкои — по-малко. Когато на съврѣменнитѣ хора се говори за моралния свѣтъ, за моралнитѣ чувства, нѣкои отъ тѣхъ казватъ: защо не ни говорятъ за реални нѣща — за кѫщи, за богатства, за щастие, за високи длъжности, но ни говорятъ за работи, които не сѫществуватъ. Тѣ се отнасятъ съ присмѣхъ и насмѣшка за моралния животъ.

 

Казвамъ: мечтае ли човѣкъ да стане пръвъ министъръ въ нѣкоя държава, той мяза на онзи, турчинъ отъ делиорманскитѣ села, който ходилъ въ Цариградъ на разходка, и, като се върналъ въ селото си, отишълъ при ходжата, да му разправи, какво видѣлъ и чулъ въ Цариградъ. Ходжата го запиталъ: какви новини има въ Цариградъ? — Мислятъ да те направятъ шейхюлислямъ. — Не ми говори такива нѣща, друго нѣщо кажи! — Нѣма какво друго да ти кажа, тази е най-голѣмата новина. Обаче, ходжата знаелъ, че това нѣщо е невъзможно. Слѣдъ една седмица той пакъ срѣща турчина и му казва: кажи ми пакъ онази новина! Той знае, че това е измислица, но си казва: нека пакъ повтори сѫщото, приятно е да го слушамъ. И този ходжа ходи натукъ — натамъ обикаля, мечтае си, дано го направятъ шейхюлислямъ.

 

И тъй, кажете на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, че може да стане шейхюлислямъ, или пръвъ министъръ, или великъ музикантъ, или художникъ, или великъ ученъ, или философъ, и той ще подскочи отъ радость, макаръ и да не стане такъвъ. Той казва: кажете ми онази стара новина, па макаръ и да не се сбѫдне! Не е лошо това. Добрѣ е да се насърдчаватъ хората. Всичко е възможно да стане въ свѣта. Но кога? — Когато му дойде врѣмето. Кажа ли нѣкому, че може да стане пръвъ министъръ въ България, той веднага запитва: кога ще стане това? — Слѣдъ 400 години. На другъ казвамъ: ти ще станешъ пръвъ министъръ слѣдъ 2500 години. — Тъй ли? Ами България ще сѫществува ли дотогава? Ще сѫществува, а до това врѣме тя ще стане и по-велика. — Ами не може ли да се съкратятъ годинитѣ? — Не може. На трети казвамъ, че той ще стане пръвъ министъръ слѣдъ деветь години; на четвърти казвамъ, че слѣдъ една година ще бѫде избранъ за пръвъ министъръ въ България. Питамъ: всички тия твърдения вѣрни ли сѫ? Иматъ ли тѣ нѣкаква валидность за тѣзи хора, които ще станатъ първи министри въ България слѣдъ 2500 години, или слѣдъ 400 години, или слѣдъ десеть години, или най-послѣ слѣдъ една година? Все пакъ може да се повѣрва за онзи, който ще стане пръвъ министъръ слѣдъ десеть години, както и за онзи, който слѣдъ една година ще бѫде избранъ за пръвъ министъръ, но що се отнася за другитѣ двама, не може да се вѣрва. За първитѣ двама всѣки може да бѫде свидѣтель, всѣки може да провѣри това нѣщо. За послѣднитѣ двама това твърдение трѣбва да се приеме само на довѣрие. Обаче, онзи човѣкъ, който е заетъ съ нѣкаква велика мисъль, или съ нѣкаква свещена идея, той никога не мисли да става пръвъ министъръ било въ България, било въ нѣкоя друга държава. Който иска да служи на Божия Законъ, той трѣбва да е надживѣлъ въ себе си желанието да става пръвъ министъръ. Желанието на човѣка да стане богатъ, силенъ, да заеме високо положение въ обществото е хубаво нѣщо, но то е служене на грѣховния законъ. Служишъ ли на този законъ, и паритѣ ще ти взематъ, и здравето ще ти взематъ, и чувствата ще ти взематъ, и знанието ще ти взематъ, и ти ще останешъ самъ въ свѣта, като пѫтникъ, изхвърленъ на нѣкой пустъ островъ, слѣдъ голѣмо корабокрушение. Питамъ: каква реалность има въ това, което могатъ да взематъ на човѣка?

 

И сега, когато се проповѣдва Истината отъ хора, които не я познаватъ, тѣ казватъ: това е вѣрно, онова не е вѣрно; това е право, онова не е право. Понеже църквата днесъ се е раздѣлила, затова нейнитѣ служители казватъ: учението на еди — коя си църква е право, а на едикоя си — не е право. — Не, когато се говори за Истината, трѣбва да се знае, че въ свѣта има само едно право учение; въ свѣта сѫществува само единъ разуменъ човѣкъ. Колко човѣци създаде Богъ първоначално? Ние знаемъ, че Той създаде само единъ мѫжъ и една жена. Всички хора, които отпослѣ се наплодиха, това е човѣшка работа. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора казватъ: ние сме грѣшници. Казвамъ: щомъ хората се считатъ грѣшници, такъвъ ще бѫде и съврѣменниятъ строй, уредба и управление на цѣлото човѣчество. Човѣкъ е грѣшенъ, но причината за това не е Господъ, Който го създаде, но естеството на материята, отъ която Богъ направи човѣка, бѣше неустойчива. Тя бѣше човѣшка каль. Днесъ Богъ създава новия човѣкъ и ще го направи не отъ човѣшка, но отъ Божествена материя. Ако посадите една ябълка или круша на почва, дѣто нѣкога сѫ били гробища, мислите ли, че тия плодове могатъ да бѫдатъ здрави? Прѣзъ поритѣ на тия плодове ще проникнатъ всички болести, които сѫществуватъ въ свѣта. Слѣдователно, въздухътъ, който дишаме, хранитѣ, които приемаме, всичко днесъ е заразено. Цѣлата земя е пропита отъ човѣшка кръвь. И тази кръвь, именно, носи всичката зараза въ свѣта. При това, и съврѣменнитѣ хора живѣятъ още съ възгледитѣ на старитѣ и казватъ: този човѣкъ трѣбва да се убие, онзи трѣбва да се обѣси и т. н. По този начинъ свѣтътъ нѣма да се оправи.

 

„Самъ съ ума си служа на Божия Законъ, а съ плътьта — на грѣховния законъ“. Значи, докато човѣкъ е въ плъть, той ще служи и на двата закона. Това виждаме и днесъ навсѣкѫдѣ въ живота. Отвори се европейската война, дѣто се избиха милиони хора. Какво спечелиха европейскитѣ културни народи съ тази война? Какви бѣха народитѣ, които се биха помежду си? Все културни, християнски народи, които проповѣдваха, че хората на миналото, които сѫ живѣли прѣди тѣхъ, сѫ били варвари, не сѫ разбирали Божия законъ. И всички тия разумни хора не постѫпиха ли по-злѣ даже и отъ своитѣ прѣдшественици? Не се ли биха тѣ цѣли четири години, като не успѣваха дори и мъртвитѣ си да погребватъ? Защо бѣше всичко това? Туй показва, че културата, съ която днесъ хората се гордѣятъ, е фиктивна. Християнството още не е проникнало дълбоко въ човѣка, да стане негова плъть и кръвь. При това и ученитѣ хора нѣматъ още въ себе си опрѣдѣленъ вѫтрѣшенъ моралъ.

 

Казвамъ: сега, когато проповѣдватъ християнството между народитѣ, всѣкога чрѣзъ него се прокарва нѣкаква политическа цѣль. Навсѣкѫдѣ, дѣто съ християнството заедно се прокарва извѣстна политическа цѣль, влиза и заразата. Политическиятъ животъ е за земята. Въ неговата програма влиза слава, богатство, щастие — всѣки иска да бѫде богатъ, силенъ, щастливъ. Ако нѣкой иска да се прослави като писатель, като художникъ или като музикантъ, той трѣбва да отиде въ свѣта. Само тамъ могатъ да го направятъ великъ, знаменитъ човѣкъ. Влѣзе ли той въ духовния свѣтъ, дѣто работятъ Божествени закони, тамъ процесътъ е точно обратенъ: първо ще му снематъ короната отъ главата — ще остане гологлавъ и босъ; послѣ ще го лишатъ отъ всички богати храни, като кокошки, прасенца, агънца; ще му отнематъ всички удоволствия — пушене тютюнъ пиене вино и др. Дѣто отиде, нѣма да бѫде вече пръвъ, но послѣденъ. Сега, като наблюдавамъ живота на съврѣменнитѣ хора, казвамъ: да излиза димъ отъ куминитѣ имъ, разбирамъ, но да излиза димъ отъ устата и носоветѣ на хората, това не разбирамъ. Сега и женитѣ се състезаватъ съ мѫжетѣ въ пушене на тютюнъ, като казватъ, че това изразява равенство между половетѣ. Женитѣ по този начинъ искатъ да придобиятъ свобода, да се приравнятъ съ мѫжетѣ. Ще видите, сега съврѣменната жена си рѣже и коситѣ, иска да има кѫси коси, като мѫжетѣ. Обаче, откакъ женитѣ взеха да си рѣжатъ коситѣ, у мѫжетѣ се яви желание — да оставятъ коситѣ си да растатъ, да станатъ дълги. Значи, сегашната мода е женитѣ да носятъ рѣзани коси, кѫси, а мѫжетѣ — дълги коси. Човѣкъ трѣбва да знае, защо иска да отрѣже косата си и защо да я пусне дълга. Ако човѣкъ е събралъ много магнетизъмъ въ себе си, добрѣ е да отрѣже косата си, това е даже здравословно за него. Кѫситѣ коси прилагатъ повече електричество въ организма. Запримѣръ, когато войницитѣ отиватъ на война, отрѣзватъ коситѣ си, да проявяватъ повече смѣлость. И наистина, тогава войницитѣ се биятъ по-добрѣ; тѣ сѫ по-войнствени, по-неустрашими. Обаче, щомъ природата е покрила главата на човѣка съ коса, тя знае, защо прави това. Разумнитѣ сѫщества, които сѫ взели участие при създаването на човѣка, на всѣки неговъ косъмъ по главата и лицето сѫ написали извѣстно правило, извѣстенъ законъ. Много отъ западнитѣ народи се бръснатъ, стрижатъ, но за това се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ тѣхниятъ моралъ. Тѣ сѫ добри, морални, докато не се засегне тѣхниятъ личенъ интересъ; засегне ли се интересътъ имъ, и моралътъ отстѫпва. Истинскиятъ моралъ включва въ себе си главно общочовѣшкитѣ интереси. Моралъ, който обхваща въ себе си само личенъ интересъ, той е прѣходенъ моралъ, осѫденъ на загиване. Такъвъ е моралътъ на съврѣменнитѣ културни европейски народи. Той се яви като резултатъ на сегашното християнство, което създаде особени наслоявания въ умоветѣ на хората.

 

И тъй, когато говоримъ за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината, извѣстно количество клѣтки отъ човѣшкия мозъкъ прѣчупватъ само лѫчитѣ на Любовьта и ги възприематъ въ себе си; извѣстно количество клѣтки отъ другъ родъ прѣчупватъ и възприематъ въ себе си лѫчитѣ на Истината. Клѣткитѣ, които прѣчупватъ, напримѣръ лѫчитѣ на Мѫдростьта, се намиратъ въ прѣдната часть на главата, на самото чело на човѣка. Затова, именно, челото, съ всички свои центрове трѣбва да се разработи правилно, както се разработватъ днесъ нивитѣ и полетата, когато искатъ да дадатъ добра жетва. Бѫдещата култура може да дойде между хората само тогава, когато тѣ сѫ водили дълго врѣме чистъ и светъ животъ. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ само съ съмнѣния, подозрѣния и недоволства. Дойде нѣкой човѣкъ при мене и ми казва: кажи ми Истината! Азъ зная, какво иска този човѣкъ. Тѣзи думи означаватъ: азъ искамъ да стана богатъ, силенъ, виденъ човѣкъ, като лѣкарь, музикантъ, художникъ. Казвамъ: днесъ лѣкаритѣ иматъ извѣстно прѣдназначение, но какво ще бѫде прѣдназначението имъ слѣдъ хиляди години, когато всички хора станатъ здрави? —Тогава тѣ нѣма да лѣкуватъ болни хора, но ще учатъ здравитѣ, какъ да пазятъ здравето си. Какво ще правятъ военнитѣ, когато всички хора станатъ миролюбиви? Какво ще правятъ проповѣдницитѣ, когато всички хора водятъ чистъ и светъ животъ? Какво ще стане съ храмоветѣ, когато нѣма да има богомолци въ тѣхъ? Свещениятъ храмъ въ свѣта е човѣшката глава. За сега нѣма по-велико нѣщо отъ нея. Обаче, това, което човѣшката глава създава, блѣднѣе прѣдъ величието на самата глава, като форма. Прѣзъ нея прѣминаватъ Божественитѣ мисли, чрѣзъ нея се изявява великиятъ Божи Духъ. Казано е: „Глава на Твоята Истина е Твоето Слово“.

 

Често хората говорятъ за хигиена на жилищата и казватъ, че едно жилище е хигиенично, когато има широки, голѣми прозорци. Казвамъ: по-хубави прозорци отъ човѣшкитѣ очи за сега нѣма. Мнозина намиратъ, че човѣшкитѣ очи не били създаденъ както трѣбва. Други казватъ, че очитѣ на човѣка не сѫ още хубаво направени. Нека дойде нѣкой човѣкъ да покаже по-хубавъ образецъ за очитѣ отъ този, който сега имаме. Днесъ нѣма по-велико нѣщо отъ устройството на човѣшкия мозъкъ, както и отъ устройството на неговитѣ очи. Споредъ качеството и количеството на мозъчнитѣ клѣтки, които възприематъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, се опрѣдѣля и любовьта мъдростьта и истината въ самия човѣкъ. Каквато и колкото свѣтлина възприематъ тѣзи клѣтки въ себе си, тѣ я изпращатъ навънъ чрѣзъ съзнанието на човѣка.

 

Съврѣменната наука започва да говори вече: за съзнанието на човѣка, което тя раздѣля на три вида: обикновено съзнание, което сѫществува у животнитѣ; самосъзнание, което сѫществува у хората и козмическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапрѣднали въ духовно отношение хора. Ние раздѣляме съзнанието по слѣдния начинъ; подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието прѣдставляватъ двата полюса на духовния и Божествения свѣтъ; съзнанието и самосъзнанието пъкъ прѣдставляватъ двата полюса на животинския и човѣшкия свѣтъ. Когато казваме, че самосъзнанието трѣбва да се замѣсти, това не значи, че трѣбва да изчезне, но то трѣбва да отстѫпи своето мѣсто на козмическото, на Божественото съзнание, т. е. трѣбва да прѣмине въ по- висока фаза. Настане ли това врѣме, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живѣе сега човѣчеството, въ своето самосъзнание, Царството Божие нѣма да дойде скоро. Вземете всички проповѣдници на християнството изъ цѣлия свѣтъ, както и ония духовно просвѣтени хора въ Индия, и вижте, дали иматъ желание да се обединятъ, не външно, но вѫтрѣшно. Даже и въ Америка, доскоро проповѣдници отъ една църква не позволяваха на проповѣдници отъ друга църква да посѣщаватъ службата имъ. Еднитѣ се считатъ за поправовѣрни отъ другитѣ. Вземете съврѣменнитѣ православни и протестанти, които сѫ все християни, и вижте, ще позволятъ ли на единъ православенъ свещеникъ да излѣзе на амвона въ евангелската църква да проповѣдва? Или, ще позволятъ ли на единъ евангелски пасторъ да проповѣдва въ православна църква? — Нѣма да позволятъ. Какво показва това? — Че тия хора нѣматъ дълбоко вѫтрѣшно разбиране. Тѣ живѣятъ още въ съзнанието и самосъзнанието, служатъ на себе си и на своя народъ, но не и на Бога.

 

Казвате: какъ ще познаемъ, че хората служатъ на Бога? Когато се дойде до служене на Бога въ свѣта, хората ще пѫтуватъ по тренове, по желѣзници безплатно; по театритѣ ще се отива пакъ безплатно: всѣки ще заеме своето мѣсто и ще седи свободно; артиститѣ ще играятъ безплатно, музикантитѣ ще свирятъ безплатно, но въ замѣна на това, тѣхнитѣ слушатели ще ги хранятъ безплатно, съ най-хубава и чиста храна. Нѣкой казва: това сѫ утопии на далечното бѫдеще. Всѣко нѣщо, което не може да се направи или постигне днесъ, хората считатъ за утопия. Ако прѣди хиляди години биха казали на първата маймуна въ свѣта, че единъ день отъ нея ще произлѣзе разумниятъ човѣкъ, отъ когото ще произлѣзатъ велики хора, кантовци, лапласовци, тази маймуна не би повѣрвала въ това. Тя ще каже: и да стане това, пакъ не вѣрвамъ. Трѣбва да се служи на Бога, понеже Той ще опрѣдѣли всички нѣща въ свѣта. Вслѣдствие на това, всички напреднали души, които идватъ сега въ свѣта да помагатъ на хората, трѣбва да се заематъ съ разработването на съврѣменната наука.

 

За изяснение на мисъльта си ще ви дамъ слѣдния примѣръ: прѣдставете си четири точки, като граници, върхове на квадрата. Ако поставите въ този квадратъ още три други квадрата, съ еднакво голѣми страни, тогава всѣка една отъ допирнитѣ точки на тия квадрати ще бѫде сѫщеврѣменно и тѣхна граница. Вие казвате: всѣка точка отъ квадрата принадлежи на дадения квадратъ. Да, но едноврѣменно тя е обща и за четиритѣ квадрата. Тъй щото, когато едно тѣло, или единъ прѣдметъ има четири граници, тѣзи граници не сѫ само негови, тѣ принадлежатъ и на други тѣла или прѣдмети, които влизатъ плътно въ даденото тѣло. Значи, за да се опрѣдѣли валидностьта на една точка отъ дадено тѣло, което има форма на квадратъ, въ това тѣло трѣбва да се поставятъ още три квадрата, да станатъ всичко четири квадрата, но да заематъ видимо едно и сѫщо мѣсто. Числото четири е мѣрка, съ която се сѫдятъ нѣщата. Какво означаватъ пъкъ четиритѣ квадрата? Първиятъ квадратъ прѣдставлява разумната майка, пълна съ любовь; вториятъ квадратъ прѣдставлява бащата, пъленъ съ знание и мѫдрость; третиятъ и четвъртиятъ квадрати сѫ прѣповторение на първия и втория; тѣ прѣдставляватъ сина и дъщерята. Синътъ е образъ на Истината, дъщерята — на Правдата; майката — на Любовьта, а бащата — на Мѫдростьта. Такова нѣщо трѣбва да изразява фамилията. Отъ това гледище, какво съдържание се крие въ всѣка точка, запримѣръ, въ точка А? Тази точка заема четири положения, т. е. тя прѣдставлява граница, връхъ едноврѣменно на четири квадрата: единиятъ квадратъ опрѣдѣля положението на Любовьта — първия методъ. Тази точка е жива, разумна. Слѣдователно, само разумнитѣ сѫщества могатъ да бѫдатъ точки. Всѣко сѫщество, което привлича нѣщо къмъ себе си, е разумно; то е разумна сила. Нѣкой казва: този човѣкъ ме привлича къмъ себе си. — Съ какво може да те привличе единъ човѣкъ? — Съ разумностьта си. Съ какво професорътъ, учениятъ човѣкъ привлича хората? — Съ знанието си. Съ какво привлича публиката музикантътъ? — Съ хубавото свирене. Художникътъ съ какво привлича своитѣ обожатели? — Съ умѣнието си да рисува хубави картини. Съ какво военниятъ насърдчава войницитѣ? — Съ голѣмата си смѣлость да се хвърля въ боя. Погледне ли къмъ ножа си, той казва: това е моята магическа прѣчка, съ която мога всичко да направя. И всички, които го гледатъ, казватъ: голѣмъ юнакъ е този човѣкъ! Обаче, силата на човѣка не седи въ неговия ножъ. Когато Давидъ излѣзе срѣщу Голията, Саулъ му даде копие и ножъ, съ които да се брани. Давидъ ги тури въ пояса си, но едва се движеше подъ тѣхната тежесть. Той ги захвърли настрана и каза; „Не съмъ наученъ да дѣйствувамъ съ такива орѫжия. Моята прашка е най-доброто ми орѫжие“. Той взе тоягата си и надви на Голията. Истината се крие въ проститѣ нѣща. Който живѣе съ нея, той ще стане великъ човѣкъ. Давидъ надви съ своята прашка, каквато и малкитѣ дѣца употрѣбяватъ. Тя прѣдставлява три линийки, свързани по особенъ начинъ и между тѣхъ нѣкѫдѣ се поставя камъкътъ. Значи, едната линийка прѣдставлява долната устна, втората линийка — горната устна, а третата — езика. Тъй щото, чрѣзъ устата си трѣбва да изхвърляме навънъ по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навънъ. Такова камъче е цѣнно за всѣки, който отива да воюва. Кажете ли нѣкому: азъ ви обичамъ, азъ ви любя — вие произвеждате цѣлъ прѣвратъ въ този човѣкъ. Тия думи съдържатъ магическа сила въ себе си. Всѣки, който е получилъ такова писмо, носи въ себе си магическия жезълъ. Вечерь го крие подъ възглавницата си; сутринь, като се облѣче, прочете го отново и го тури въ пазвата си. Тъй го чете и прѣпрочита, докато се ожени. Ожени ли се веднъжъ, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята светость и сила. Докато ние сме свети, и нашитѣ чувства сѫ свети. Докога търговецътъ е светъ човѣкъ? — Докато касата му е пълна съ пари. Докога държавата е силна? —Докато армията ѝ е силна, докато има разумни и честни финансисти. Отслабне ли армията ѝ, изгуби ли срѣдствата си, и държавата отслабва.

 

И тъй, за да създадете новия животъ въ себе си, вие трѣбва да се прѣобразите. Често българитѣ казватъ: България трѣбва да стане велика. държава! Добрѣ е всѣки държавникъ, всѣки българинъ да мисли така, но въ какво трѣбва да седи величието на една държава и на нейнитѣ поданици? Всѣки поданикъ трѣбва да разбира великия законъ на Любовьта, да знае, какъ да живѣе; той трѣбва да разбира великия законъ на Мѫдростьта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи отъ всички противорѣчия и страдания въ живота; той трѣбва да разбира великия законъ на Истината, който ще му донесе свобода и просторъ въ живота; и найпослѣ той трѣбва да живѣе съобразно великия законъ на Правдата, да бѫде справедливъ, както спрѣмо себе си, така и спрѣмо всички околни. Това сѫ належащи въпроси, които всѣки човѣкъ трѣбва да разрѣши. Отъ познаването и приложението на Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата и Добродѣтельта въ живота ни зависи нашето здраве; отъ това зависи, каква работа ще свършимъ, какви ще бѫдатъ нашитѣ синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство.

 

Мнозина мислятъ, че великитѣ хора никнатъ като гѫби въ свѣта. — Не, тѣ не могатъ да изникнатъ тъй лесно, както си мислимъ. И гѫбитѣ, за да изникнатъ, изискватъ се условия — влага и съотвѣтна почва. Намъ се струва, че току — тъй изникватъ. Казвамъ тогава: ако за гѫбитѣ сѫ нужни специални условия, колко повече такива условия сѫ нужни за създаване на велики хора! Въ свѣта има една велика култура, която изпраща и до насъ своитѣ свѣтли лѫчи, обаче, ние трѣбва да ги възприемемъ, задържимъ въ себе си и използуваме. По сѫщия начинъ, за да дойдатъ велики хора между насъ, ние трѣбва да имъ създадемъ благоприятни условия, да имъ опрѣдѣлимъ съотвѣтно мѣсто за живѣене. За да дойде на земята единъ великъ, възвишенъ, гениаленъ човѣкъ, който да помага на човѣчеството, трѣбва да му се създаде и съотвѣтенъ организъмъ, чрѣзъ който да се проявява. Днесъ най-труднитѣ условия за животъ сѫ на земята. Ако се прѣдложи на нѣкой възвишенъ духъ да слѣзе на земята, той много ще мисли да слѣзе, или не. Той е готовъ да прѣброди цѣлата слънчева система, но дойде ли въпросъ да слѣзе на земята, много ще мисли. И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора се мислятъ за много културни. Каква е тази култура, въ която наврѣдъ се чува само плачъ и скърцане на зѫби? Говори се, че въ ада има плачъ и скърцане на зѫби. Казвамъ: ако и тукъ има сѫщото нѣщо, тотава не сме ли и ние въ ада?

 

Единъ български свещеникъ, доста старъ, съ побѣлѣли коси, съ изпопадали зѫби, казва единъ день на слугата си: „Стояне, не знамъ, какво ще се прави! Като отида на онзи свѣтъ, ще има тамъ плачъ и скърцане на зѫби!“ — Е, дѣдо попе, ти поне нѣма отъ какво да се плашишъ. Твоитѣ зѫби сѫ изпадали, нѣмашъ нито единъ зѫбъ въ устата си. Да му мислятъ ония, младитѣ, на които зѫбитѣ сѫ здрави. По сѫщия начинъ и ние разбираме нѣкои нѣща въ букваленъ смисълъ. Какво разбираме подъ думитѣ „плачъ и скърцане на зѫби“? — Това сѫ онѣзи умствени, сърдечни и душевни страдания, прѣдизвикани отъ редъ спънки въ живота, отъ разрушения на всички възвишени мисли и желания въ човѣка. Кой не се е виждалъ самъ въ свѣта, между развалинитѣ на своитѣ красиви мечти? Какво по-голѣмо страдание отъ това, да чуешъ, че синътъ ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада въ нѣкой недостоенъ домъ! Нѣма ли да страда поетътъ, който е написалъ една хубава поема, а свѣтътъ му я отхвърля? Нѣма ли сѫщо така да плачатъ, да страдатъ онзи художникъ и музикантъ, чиито произведения не сѫ оцѣнени, както трѣбва? Всѣко поетично, музикално или художествено произведение, това сѫ живи нѣща, създадени отъ човѣшкия духъ. Като разглеждате всички тия творения внимателно, съ желание да ги разберете, ще видите, че тѣ сѫ живи нѣща. Цѣлиятъ Старъ Завѣтъ, както и Новиятъ Завѣтъ сѫ живи книги. Всички хора, за които се говори тамъ, сѫ живи, тѣ и сега сѫ между васъ. Ще кажете: това вече е измислица; така може да говори човѣкъ, на когото дъската е мръднала. Питамъ: когато мѫжъ бие жена си, или жена бие мѫжа си, дъската имъ на мѣстото ли е? Когато учитель бие ученицитѣ си, дъската му на мѣстото ли е? Когато нѣкоя млада мома или младъ момъкъ се подаватъ на лошъ, извратенъ животъ, дъската имъ на мѣстото ли е? — Ама ние мислимъ, че всичко това е необходимо за еволюцията на човѣка. — Каква логика има въ това мислене? И затова повтарямъ: ония хора, които сѫ писали и създали както Библията, така и онѣзи творения въ поезията, музиката и художеството, сѫ живи и днесъ, и ние всички се намираме подъ тѣхното влияние. И всичко велико и възвишено, което човѣкъ чувствува въ себе си, е резултатъ на влиянието на тия велики, безсмъртни души. Това не казвамъ само азъ, но и тѣ потвърждаватъ, че всичко, което ви говоря, е истинно и вѣрно. Тѣ казватъ: „Този е пѫтьтъ, за който и ние свидѣтелствуваме“. И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измѣни, но въ най-труднитѣ врѣмена на живота си вие ще срещнете тѣзи безсмъртни души, които ще ви кажатъ: не бойте се, ние сме съ васъ.

 

Единъ младъ българинъ ми разправяше една своя опитность. При една голѣма сѣмейна тревога, която изживѣлъ, той рѣшилъ да тури край на живота си, да се обѣси. Едва метналъ примката на врата си, и въ стаята му влизатъ нѣколко търговци. Той се сепва, обръща се къмъ тѣхъ и си казва: като свърша работата си съ тѣзи хора, ще продължа замисленото. Обаче, слѣдъ свършване на работата си, като останалъ самъ, започналъ да мисли: защо трѣбваше да посѣгамъ на себе си? Нѣма ли другъ изходъ отъ това положение? Все ще се намѣри нѣкое по-добро рѣшение. Така се отказалъ той отъ първото си намѣрение. Питамъ: защо този младъ човѣкъ трѣбва да се бѣси? — Жена му го праща на вѫжето. Той не трѣбва да увисва на вѫжето, но при Бога да отиде. Когато нѣкой човѣкъ пожелае да отиде при Бога, ще започнатъ да му говорятъ: защо ще ходишъ при Бога? Тамъ нѣма животъ. Животътъ е тукъ, на земята; яжъ, пий и весели се! Какъвъ е животътъ, на който служатъ днесъ повечето хора? Работи нѣкѫдѣ 20— 30 години, безъ да чуе поне една сладка дума. Ходи изъ свѣта, немилъ-недрагъ. Такова е било положението и на българскитѣ харамии. Какво завидно има въ това? Знаете ли, какво е мнѣнието на чужденцитѣ за българитѣ? Какъ мислятъ българитѣ да изправятъ себе си? Ще кажете: ще поправимъ погрѣшкитѣ си. — Кога, какъ ще изправите погрѣшкитѣ си? Не е достатъчно само да се каже това, но трѣбва да се направи. Българитѣ ще се изправятъ, когато дойдатъ между тѣхъ тия 144,000 души, за които се говори въ Писанието. Тѣ не сѫ само евреи. Между тѣхъ има и китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи.

 

Павелъ казва: „Бѫдещата наука ще се основава на великия Божи Законъ“. Въ тази наука всичко е живо, въ всичко има съзнание. Въ съврѣменната химия се говори за кислорода, напримѣръ, като елементъ, разглеждатъ се свойствата му, голѣмината на неговия атомъ, бързината, съ която той се движи и т. н. Значи, кислородътъ е живо тѣло, съ което човѣкъ може да се разговаря, както се разговаря и съ единъ философъ. Ще кажете: това вече е невъзможно, не е за вѣрване. — Ами какъ може да вѣрвате, че кислородниятъ атомъ се движи съ трилионъ пѫти бързина въ секунда? Какъ сѫ доказали ученитѣ това? Не само туй, но за въ бѫдеще ученитѣ ще докажатъ, че кислородниятъ атомъ се движи съ още по-голѣма бързина въ секунда отъ тази, която днесъ сѫ изчислили. Бързината въ движението на кое и да е тѣло зависи отъ неговата интелигентность. Колкото по-бързо се движи едно тѣло, толкова по-интелигентно е то. Слѣдователно, бързото движение е безопасно; бавното — е врѣдно. Който мисли бързо и се движи бързо, врѣда не прави; който мисли бавно и се движи бавно, той врѣда прави. Нѣкой човѣкъ се дави. Вижда го единъ отъ муднитѣ, отъ бавнитѣ хора и започва да си мисли: защо ли се дави този човѣкъ? Какви ли сѫ били майка му и баща му? Я да се опитамъ да му помогна. Пъкъ дали трѣбва да се спаси? Сега не е врѣме да се мисли, какъвъ е този човѣкъ, какви сѫ родителитѣ му и дали трѣбва да се спаси, или не. Нѣма врѣме за разсѫждения. Хвърли се въ водата и го спаси. Не се рови въ неговото минало. Като го извадишъ отъ водата, тогава се интересувай, какъвъ е този човѣкъ. Бѫдещата философия, бѫдещето изкуство и художество така ще се усъвършенствуватъ, че достатъчно е да прочетете нѣкакво произведение или да видите нѣкоя картина, за да се откажете веднага отъ всички прѣстѫпления, отъ всички неправилни мисли и нечисти желания, които минаватъ прѣзъ васъ. Бѫдещитѣ музиканти ще свирятъ така хубаво, че тѣхната музика ще въздѣйствува моментално върху съзнанието и на най-голѣмия пияница или скѫперникъ. Пияницата ще каже: отъ този моментъ захвърлямъ вече чашата! Скѫперникътъ ще каже: откакъ чухъ тази музика, животътъ ми придоби другъ смисълъ. Паритѣ не сѫ вече цѣль въ живота ми. Отсега нататъкъ ще водя чистъ и светъ животъ. Единъ американецъ, голѣмъ богаташъ, като слушалъ свиренето на Камила Русо, ученица на Паганини, той раздалъ всичкото си богатство на бѣднитѣ и казалъ: отсега нататъкъ ще живѣя чистъ и светъ животъ! Тя свирила едно парче „Сънътъ на живота“, отъ което той разбралъ, що значи чистота и светость. Питамъ: може ли богатството на физическия животъ да се сравни съ богатството на Вѣчния Животъ? Кое е по-хубаво: да слѣдвашъ въ нѣкой отъ европейскитѣ университети или да се запишешъ за студентъ въ единъ отъ ангелскитѣ университети? Кое е по- хубаво: да слѣдвашъ въ нѣкоя италиянска академия по пѣние, или да слѣдвашъ пѣние между ангелитѣ? Ако една наша пѣвица отиде да пѣе между ангелитѣ, тѣ трѣбва да турятъ на ушитѣ си нѣколко трѫби, съ които да намалятъ силата на нейния гласъ. Този гласъ за тѣхъ е викане, крѣскане. Когато нѣкоя съврѣменна пѣвица излѣзе на сцената да пѣе, тя слѣди, наблюдава, какво впечатление произвежда пѣнието ѝ върху публиката. Велика пѣвица е тази, която пѣе само за себе си; великъ музикантъ или художникъ е този, който свири само за себе си; великъ проповѣдникъ е този, който проповѣдва само за себе си; великъ поетъ е този, който пише само за себе си. Само такива хора познаватъ Истината. И ако тѣхнитѣ слушатели и почитатели ги разбиратъ, значи и тѣ познаватъ Истината. И тогава, щомъ се събератъ двама души, които познаватъ Истината, тѣ ще могатъ напълно да се разбератъ. Който познава Истината, той е великъ човѣкъ. Това подразбира, че Богъ живѣе и се проявява чрѣзъ този човѣкъ. Богъ ни казва: „Ако се примиримъ съ всички хора, съ всички животни и растения, и ние ще бѫдемъ тъй велики, както и Той е великъ; тъй мѫдри, както и Той е мѫдъръ; тъй любещи, както и Той е любещъ“. Ако човѣкъ не люби, това нѣма да му се вмѣни въ грѣхъ. Но той може да люби! — това е важното. Богъ е Любовь; значи, Той се изявява чрѣзъ човѣка. Любовьта ще оправдае всичкитѣ ни страдания. Грѣхътъ пъкъ ще създаде само вѫглени. Обаче, дойде ли Любовьта, тя ще ги разтопи и ще направи отъ тѣхъ диаманти. Тъй щото грѣховетѣ, които сте направили досега, това сѫ готови вѫглени. Сега се молете да дойде Любовьта, да направи отъ тѣхъ диаманти. Грѣхътъ създава проститѣ камъни, които пъкъ Любовьта прѣвръща въ диаманти, въ скѫпоцѣнни камъни.

 

И тъй, всичко това, което до сега е служило въ живота ви, като прѣпятствия, когато дойде Любовьта, тя ще го използува за създаване на вашитѣ безсмъртни тѣла, умове и сърца; безсмъртното у човѣка е Божественото Начало. Когато се срещнатъ двама души, у които Божественото е събудено, тѣ веднага се разбиратъ. Това подразбира служене на Великия Божи Законъ. Да служишъ на Бога, не значи да се откажешъ отъ живота, но да го разбирашъ; това не значи да се откажешъ отъ науката, но да я разбирашъ; това не подразбира още да се откажешъ отъ музиката, отъ поезията или изкуството, но да ги разбирашъ. Не се отказвай отъ стария животъ, или отъ старата философия, или наука, или поезия, но ги разработи! Какъ разработватъ много отъ съврѣменнитѣ учени тия стари форми отъ областьта на науката, музиката, поезията или изкуството? Седне нѣкой поетъ на стола, а прѣдъ него, на масата, седи пълна чаша съ шестгодишно винце, а въ устата му запалена цигара дими, и той мисли, пише, съчинява. Другадѣ нѣкѫдѣ седналъ нѣкой съврѣмененъ финансистъ, пише нѣщо по „Политическа економия“. Пише, пуши и пие — съчинява, работи върху важни економически въпроси. И безъ да пише той, политическата економия сѫществува. Този ученъ трѣбва да отиде въ ангелския свѣтъ, да види тамъ, какво значи политическа економия, какво значи философия и поезия. Когато се говори за философия, ние подразбираме причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, които всѣки моментъ се материализиратъ прѣдъ насъ и ставатъ видими. Вѫтрѣшниятъ, духовниятъ животъ на човѣка се проявява всѣки моментъ прѣдъ насъ. Той дѣйствува, както мисли и чувствува. Всѣки човѣкъ е проявление на пѫтя, прѣзъ който е миналъ. Когато видя единъ човѣкъ и погледна неговото лице, чело, неговитѣ очи, уши, както и строежътъ на цѣлото му тѣло, всичко това прѣдставлява редица култури, прѣзъ които той е миналъ, докато е дошълъ най-послѣ до това развитие, въ което го срѣщаме днесъ. Това е цѣла наука, цѣла философия!

 

Нѣкои ми казватъ: защо си събралъ толкова невѣжи хора около себе си? Не можа ли да намѣришъ нѣкои философи, учени хора, на които да проповѣдвашъ? Казвамъ: всѣко лице, всѣки човѣкъ е цѣненъ за мене. Азъ гледамъ другояче на хората. Въ всѣко животно, въ всѣки човѣкъ, младъ или старъ, голѣмъ или малъкъ, има нѣщо цѣнно въ формата, каквато сѫ изработили, въ движенията имъ и т. н. Който разбира и знае, какъ да гледа, той ще види цѣнното, необикновеното, което Богъ е вложилъ въ всѣко сѫщество; който не знае, какъ да гледа, той ще вижда само обикновеното, дѣлничното въ всички сѫщества. Значи, всѣки човѣкъ прѣдставлява проявление на Бога; въ него се крие нѣкаква Божествена дарба, която трѣбва да се развие. Казвате за нѣкого: този човѣкъ е високо интелигентенъ. За другъ нѣкой казвате: този пъкъ е отъ простосмъртнитѣ. Защо за първия се произнасяте добрѣ, а за втория не се произнасяте добрѣ? — Защото единия обичате, а къмъ другия сте равнодушни. Човѣкъ вижда доброто въ другия, само когато го обича. Това зависи отъ хармонията, която сѫществува между двама души. Ако между двама души има само една допирна точка, ще се яви противорѣчие; ако има двѣ допирни точки, ще се яви разногласие; ако има три допирни точки между тѣхъ ще се явятъ разумни, хармонични отношения. Слѣдователно, разумниятъ животъ се основава върху три допирни точки.

 

И сега, възъ основа на сѫщия законъ, когато въ едно сѣмейство нѣматъ дѣца, тѣ иматъ само двѣ допирни точки помежду си; значи, тѣ образуватъ права линия. Дойде ли дѣтето, образува се триѫгълникъ. Синътъ прѣдставлява Истината, той е връхъ въ триѫгълника. Бащата и майката виждатъ въ мозъка на своето дѣте Истината и започватъ да разбиратъ смисъла на живота. Казано е, че ние сме чада Божии, създадени по Неговъ образъ и подобие. Значи, нѣкога, при създаването на вселената, ние сме били идеалътъ на Бога. Той искалъ да ни създаде за което сътворилъ и всички планети, всички слънца. Богъ е създалъ всичко въ вселената за разумнитѣ сѫщества, за своитѣ разумни дѣца. Тогава питамъ: ако между двѣ човѣшки идеи не се роди Истината, дѣ е човѣкътъ на Истината? Истината трѣбва да живѣе въ всѣки човѣкъ, та като го видите, да кажете: ето човѣкътъ на пълната свобода! По какво ще се познае човѣкътъ на Истината, който служи на Великия Божи Законъ? Ако този човѣкъ срещне нѣкой чужденецъ, който нѣма нийдѣ никого, той веднага ще го познае, ще прочете въ очитѣ му, че никой не го е приелъ. Човѣкътъ на Истината ще бѫде послѣдниятъ, който ще го срещне и ще му помогне. Такива хора съставляватъ благото, кредита въ свѣта. Ако всички хора живѣятъ разумно и служатъ на Великия Божи Законъ, тѣ ще създадатъ своето бѫдеще щастие. Само чрѣзъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина съвременнитѣ хора ще могатъ да прѣвърнатъ всички прости камъни, всички вѫглени въ диаманти и скѫпоцѣнни камъни, отъ който ще съградятъ своя бѫдещъ животъ.

 

И тъй, всички хора сѫ призвани на земята да работятъ, затова тѣ трѣбва да мислятъ за живота, а не за смъртьта. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Сѫщеврѣменно Христосъ казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то нѣма да даде плодъ“. Това значи: човѣкъ трѣбва да умре за нѣщо, за да оживѣе за друго. Само по този начинъ той ще разбере вѫтрѣшната връзка въ живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и козмическото съзнание има връзка, която съдѣйствува за прѣнасяне на свѣтлината отъ духовния свѣтъ, отъ едното къмъ другото съзнание. Когато искаме да разберемъ хората, ще влѣземъ въ самосъзнанието; когато искаме да разберемъ, животнитѣ, ще влѣземъ въ обикновеното съзнание; когато искаме да разберемъ растенията и минералитѣ, ще влѣземъ въ Божественото съзнание. За всичко това, обаче, се изискватъ посрѣдници, жици, както става при радиото. Едно врѣме хората се освѣтляваха съ газени лампи, въ които имаще фитилъ. Днесъ се освѣтляватъ съ електрически лампи, безъ фитилъ, но електричеството тече по жици. Въ бѫдеще електричеството ще се прѣнася и безъ жици. Тогава всѣки човѣкъ ще има своя собствена лампа. Коя е тази лампа? — Човѣшкиятъ мозъкъ. Когато човѣкъ мисли, главата му ще свѣти, и той ще може да чете на тази свѣтлина. Прѣстане ли да мисли, и лампата му ще изгасва. Има ли такава лампа човѣкъ, той ще може да ходи съ нея навсѣкѫдѣ въ тъмнината. Когато иска, той ще я запали; когато иска, ще я загаси. При това, той нѣма да плаща нищо за това освѣтление, както днесъ плаща за електричеството. Ще кажете: кога ще дойде това врѣме? — Слѣдъ, хиляда години. Значи, слѣдъ хиляда години хората ще се освѣтяватъ отъ енергията на своята мисъль; домоветѣ имъ ще бѫдатъ по другъ, новъ начинъ построявани; отношенията между хората ще бѫдатъ разумни; движенията имъ ще бѫдатъ хармонични и т. н. Мнозина отъ васъ слѣдъ хиляда години може-би ще бѫдатъ въ друга нѣкоя земя, по-хубава отъ тази, на която сега живѣятъ. Нашата земя ще прѣтърпи голѣмо вѫтрѣшно прѣустройство. Това и въ Писанието е казано: „Богъ създава нова земя и ново небе“. Всичко, което сега виждаме на земята, ще изгори, ще се прѣтопи и отъ него ще се създаде новъ свѣтъ. Павелъ казва, какви трѣбва да бѫдемъ ние, когато тази земя се прѣтопи. За това, обаче, отъ съврѣменнитѣ хора се изисква едно вѣрую, основано на великата Божия Любовь, Мѫдрость и Истина, които дѣйствуватъ сега въ свѣта.

 

Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ свободни, напълно независими. Никога въ свѣта не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията въ природата. Никога въ свѣта не е имало толкова университети и училища, както днесъ. Защо? — Всѣки търси Истината, Мѫдростьта и Любовьта, за да бѫде свободенъ, да разбира нѣщата и да знае, какъ да живѣе правилно. И наистина, никога Любовьта не се е проявявала толкова много, както днесъ. Всичко това е добъръ признакъ. И никога въ свѣта не е имало тъй много свирци и пѣвци, както въ наше врѣме. Когато птицитѣ започнатъ да пѣятъ, това показва, че пролѣтьта иде. И когато хората пѣятъ много, тѣ прѣдвиждатъ настѫпването на пролѣтьта, т. е. приближаването на нѣщо ново, красиво въ свѣта. Нека пѣятъ пѣвцитѣ, ние ги поздравляваме!

 

Сега, цѣлото човѣчество се намира прѣдъ една велика епоха на промѣни, която ще донесе новото. Затова, именно, всички хора трѣбва да се пазятъ да не падатъ духомъ, да не обезсмислятъ живота си. По-добри врѣмена отъ сегашнитѣ нѣма. Всички пробудени души отъ четиритѣ краища на свѣта трѣбва да се обединятъ, да си подадатъ рѫка за взаимна работа — за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята. Отгорѣ ще дойдатъ нѣколко милиона души, ще впрегнатъ всички хора на работа и заедно съ тѣхъ ще въведатъ редъ и порядъкъ на земята. Слѣдъ свършване на своята работа, тѣ ще си заминатъ, а хората на земята ще останатъ слѣдъ тѣхъ да живѣятъ и работятъ. По този начинъ ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свѣтъ. Вие ще бѫдете свидѣтели на това и ще кажете: тъй се каза едно врѣме, и така стана. Ние не искаме още сега да вѣрвате; когато се сбѫдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повѣрвате. За всички иде нѣщо велико! Затова младитѣ да седатъ на поста си, а старитѣ да обръснатъ брадитѣ си! Американцитѣ и англичанитѣ отдалечъ схващатъ това нѣщо и затуй се бръснатъ. Турцитѣ пъкъ обратно: тѣ оставатъ брадитѣ си да растатъ дълги, но работитѣ имъ не вървятъ. Англичанинътъ казва: ако брадата ме спъва да влѣза въ Царството Божие, азъ ще я обръсна — нищо повече! Който бръсне брадата си, трѣбва да внесе нѣщо меко, деликатно въ характера си. Който е мекушавъ, нека остави брадата му да расте; тя ще внесе твърдость, устойчивость въ характера му. Въ Писанието е казано, че около Бога ще останатъ само 24 старци, съ дълги бради, които ще отбѣлѣзватъ епохитѣ, прѣзъ който човѣчеството е минало. Всички други ще бѫдатъ все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: какъ ще се познаваме, щомъ всички ще бѫдемъ на една възрасть? Нима хората, които нѣматъ бради не се познаватъ? И безъ бради, пакъ ще се познавате. Понеже всички сме излѣзли отъ Бога, ще познаемъ, че сме дѣца на Единъ Баща, че сме братя и сестри. Казвамъ: когато мъртвитѣ се събудятъ отъ дълбокия сънъ и разбератъ всички илюзии, въ които сѫ живѣли, ще кажатъ: слава Богу, че мина врѣмето на това велико заблуждение! Тогава Богъ ще се възцари между хората, и всички ще се помирятъ: хора, религия, наука, изкуство — всички ще си подадатъ рѫка за обща работа, а човѣчеството ще заживѣе новъ, щастливъ животъ. Хората ще правятъ всѣки день научни екскурзии до слънцето, до мѣсеца, до марсъ, до юпитеръ, до сатурнъ — навсѣкѫдѣ, дѣто искатъ. Като направятъ своитѣ научни изслѣдвания, тѣ ще се върнатъ обратно на земята. Съврѣменнитѣ хора пѫтуватъ до Франция, Германия, Англия, Италия, но пакъ сѫ недоволни. Ако човѣкъ отиде до Сириусъ, той ще се върне съ нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение въ сърцето. Но всичко това сѫ далечни проспекти за ума и сърцето на човѣка. Богъ е прѣдвидилъ за човѣка несмѣтни богатства, велики постижения! Има за какво да живѣемъ, има кой да ни люби и кого да любимъ! Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да намѣришъ Онзи, Който те люби. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да намѣришъ Бога, Който заличава всички грѣхове и прѣстѫпления, Който изправя всички недѫзи и при всички затруднения въ живота, казва: „Не бойте се!“ И слѣдъ всичко това нека поетътъ пише, нека музикантътъ свири, нека художникътъ рисува, нека философътъ философствува, нека майката и бащата се радватъ на своитѣ дѣца, нека дъщерята и синътъ благославятъ родителитѣ си, нека учителитѣ се радватъ на ученицитѣ си, а ученицитѣ — на учителитѣ си! И нека всѣки приеме своя дѣлъ отъ великото благо, което иде вече за цѣлото човѣчество.

 

Бесѣда отъ  Учителя, държана на 9 Януарий 1927 година

въ гр. София.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 17 октомври 2017 - 05:02

Самъ съ ума си.

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

„И тъй, самъ съ ума си слугувамъ на Божия законъ, а съ плътьта — на грѣховния законъ. Римляномъ 7:25.

 

Прочетената 7 глава отъ Посланието къмъ римлянитѣ донѣкѫде само обяснява извѣстни противорѣчия въ живота.

 

„А сега вече това не го правя азъ, но грѣхътъ, който живѣе въ мене”. [17 ст. ]. На мнозина тази мисъль може да се види парадоксална, но съ една аналогия тя ще може отчасти да се обясни. Ако българитѣ, напримѣръ, воюватъ съ нѣкой народъ, трѣбва ли да държатъ нѣкого виновенъ за тази война, само затова, че той живѣе въ България? Ако го държатъ отговоренъ, той ще каже: „българитѣ правятъ това, а не азъ.”

 

„Защото, споредъ вѫтрѣшния човѣкъ, съуслаждавамъ се въ закона Божий”. [22 ст. ] — Значи, освѣнъ външния законъ, въ човѣка има и вѫтрѣшенъ законъ — Божия законъ.

 

„И тъй, самъ съ ума си слугувамъ на Божия законъ, а съ плътьта си — на грѣховния законъ. [25 ст.].

 

Павелъ, единъ отъ великитѣ апостоли на християнството, признава, че служилъ на два закона. Единиятъ законъ е прѣходенъ, установенъ отъ хората, а другиятъ законъ е вѣченъ, установенъ отъ Бога. Законъ сѫществува само тамъ, дѣто живѣятъ разумни сѫщества. Въ това отношение, законътъ може да се изпълнява само отъ разумни сѫщества съ висока култура. Разумностьта на тия сѫщества бива различна по степень. Колкото моралътъ на хората е по-високъ, толкова и разумностьта имъ е по-голѣма.

 

Често се говори за Божествения свѣтъ, за Бога, за служене на Бога и т. н. Подъ понятието Богъ се разбира Вѣчно Начало, абсолютна разумность, въ която нѣма никаква промѣна, нито измѣна. Влѣзете ли въ Божествения свѣтъ, скърбитѣ и страданията ви моментално ще изчезнатъ, душата ви ще се изпълни съ миръ и тишина, съ възвишени и благородни чувства. Въ Божествения свѣтъ цари абсолютна чистота и хармония. Ето защо, човѣкъ се стреми къмъ този животъ, макаръ всѣки да си го прѣдставлява споредъ своитѣ вѫтрѣшни разбирания. Всѣки човѣкъ си прѣдставлява Божествения, Вѣчния животъ споредъ устройството на своето тѣло, т. е. споредъ своето умствено, сърдечно и духовно развитие.

 

Една отъ задачитѣ на съврѣменната наука е да изучи подробно устройството на човѣшкия мозъкъ, за да си обясни всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ живота. Забѣлѣзано е, напримѣръ, че черепътъ на високо моралнитѣ хора е правилно устроенъ, вслѣдствие на което тѣ не преживяватъ такива противорѣчия, които създаватъ пертурбации въ живота имъ, както това става съ хора, на които моралнитѣ чувства сѫ слабо развити. Костьта на черепа въ гениалнитѣ и праведнитѣ хора е много тънка, когато на грѣшнитѣ хора е доста дебела. Това не показва, че грѣшнитѣ хора не мислятъ, но понеже черепътъ имъ прѣдставлява котелъ, пъленъ съ нагрѣта вода, за да не се пукне отъ вѫтрѣшния напоръ, костьта е направена дебела, да издържа, За грѣшния човѣкъ животътъ е вѣчно кипене, вѣчно врене, затова той казва: ври нѣщо въ сърдцето ми, въ ума ми! Разбира се, че нѣщо ври въ него. Нима водата въ котела на парната машина не ври?

 

И тъй, когато се говори за морални хора, това подразбира новъ типъ хора, отъ нова човѣшка раса. Въ морално отношение първобитниятъ човѣкъ е билъ на низко стѫпало. Той е прѣдставлявалъ нѣщо подобно на животнитѣ. Нима овцата, кравата или волътъ могатъ да се сравняватъ по моралъ съ съврѣменния човѣкъ? Пуснете ги въ градината си и ще видите, какъвъ е тѣхниятъ моралъ. Тѣ ще направятъ редъ пакость Ако пуснете единъ гълѫбъ въ градината си, и той ще ви направи пакости, макаръ че въ морално отношение гълѫбътъ седи най-високо между птицитѣ. Той е вегетариянецъ, храни се само съ зрънца. Изобщо, моралътъ изисква не само външни, но и вѫтрѣшни правилни отношения. Казано е, напримѣръ, въ Писанието: „Не кради!” Краденето не подразбира да вземешъ отъ човѣка пари или друго нѣщо, но можешъ да крадешъ и чувствата, и мислитѣ му, както крадешъ и паритѣ му. Слѣдователно, кражбата, като немораленъ актъ, става не само въ физическия, но и въ сърдечния, и въ умствения свѣтъ. Навсѣкѫде ставатъ кражби. И въ духовния свѣтъ ставатъ кражби. Когато нѣкой духъ иска да открадне нѣщо отъ човѣка, той ще обикаля оттукъ — оттамъ, докато най-послѣ постигне цѣльта си. Много отъ мислитѣ и чувствата на съвременнитѣ хора мязатъ на кукувичи яйца. Кукувицата се грижи само да намѣри нѣкое чуждо гнѣздо, въ което да снесе яйцата си и ги оставя на другитѣ птички да ги мѫтятъ. Какво ще излѣзе отъ тѣхъ, тя не се интересува повече. По сѫщия начинъ нѣкоя съврѣменна мома се влюбва въ единъ момъкъ, за когото нищо не знае, откѫде е, какъвъ е, и казва: отличенъ човѣкъ е моятъ възлюбенъ. Той е цѣло божество, готовъ е всичко да направи за мене. Оженва се за него, но не минава и една година, казва: излъгахъ се въ този човѣкъ! Той не излѣзе това, което си прѣдставлявахъ. Питамъ: какъ е възможно едно разумно сѫщество да се излъже толкова много? Ти, като разумно сѫщество, трѣбва да правишъ разлика между обикновеното стъкло и диаманта. Диамантътъ е твърдъ, добрѣ прѣчупва слънчевитѣ лѫчи и е способенъ да лѣкува, т. е. има лѣчебни свойства. Скѫпоценнитѣ камъни, изобщо, иматъ лѣчебна сила въ себе си, вслѣдствие на което хората още отъ най-стари врѣмена сѫ ги носили като украшения. Много отъ съврѣменнитѣ хора вѣрватъ, че употрѣбата на скѫпоценни камъни ще донесе нѣкакво щастие. Въ това има извѣстна доза истина, но има и малко суевѣрие, на което се подаватъ, както нѣкои учени и философи, така и хора отъ високъ произходъ, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могатъ да възразятъ, че между ученитѣ и философитѣ не сѫществуватъ суевѣрия. И между тѣхъ има суевѣрия. Вземете, напримѣръ, френския романистъ — натуралистъ Зола, когато замислилъ да напише ново съчинение, прѣдварително бръквалъ въ една кутия съ различни номера, изваждалъ си единъ номеръ и по него сѫделъ за успѣха на своето произведение. Той се изповѣдвалъ прѣдъ свои близки, че това се дължи на нѣкакво атавистическо чувство на суевѣрие, останало въ него отъ дѣди и прадѣди. И съврѣменнитѣ хора не сѫ свободни още отъ суевѣрията въ живота. Срѣщате нѣкой писатель, който върви замисленъ, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъжъ виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? — Той видѣлъ, че насрѣща му иде кола, пълна съ чувалъ брашно и си казва: ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли нѣкоя празна кола, замисли се, става сериозенъ, казва си: напразно ще ми бѫде работата. Нѣма да имамъ успѣхъ! Питамъ: какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение? Казвате: ние трѣбва да се отнасяме критически къмъ нѣщата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота.

 

Питамъ: какво прѣдставлява реалниятъ животъ? Може ли той да се пипа, да се хваща въ рѫка, като нѣщо материално, като круша или ябълка, и да се обръща на една и на друга страна? Животътъ не е нѣщо материално, но има свои материални прояви, по които може да се сѫди за неговия дълбокъ, вѫтрѣшенъ смисълъ. При това, всѣка проява въ природата указва известно влияние върху живота. Напримѣръ, ученитѣ сѫ забѣлѣзали, че когато се явяватъ петна на слънцето, нѣкѫде въ природата има голѣми бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече вѣтрове се явяватъ. Освѣнъ това слънчевитѣ петна сѫ свързани и съ плодородието на една или на друга страна. Явяватъ ли се повече петна, и плодородието е по-голѣмо. Оттамъ пъкъ и търговията се засилва. Щомъ има голѣмо плодородие и добра търговия, сѫщевременно и броятъ на женитбитѣ се увеличава. По слънчевитѣ петна може да се предсказва, какви ще бѫдатъ отношенията между членоветѣ въ единъ домъ. Ще кажете: какъ е възможно, слънчевитѣ петна да указватъ влияние върху отношенията на хората? — Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голѣмо, търговията добра, и джобоветѣ на мѫжетѣ по-пълни съ пари. Щомъ мъжътъ има повече пари, избегнати сѫ голѣма часть отъ недоразуменията въ единъ домъ. Нѣма ли плодородие прѣзъ годината, търговията е по-слаба, а оттамъ и джобоветѣ на мѫжетѣ по-празни. Нѣма ли достатъчно пари, и недоволството въ домоветѣ е по-голѣмо. Нѣкой казва: защо хората не живѣятъ добрѣ помежду си? — Защото нѣма петна по слънцето. Много отъ съврѣменнитѣ учени не вѣрватъ на тѣзи факти, но за въ бѫдеще тѣ ще повѣрватъ, че наистина, появяването на слънчевитѣ петна има отношение къмъ човѣшкия животъ. Изобщо, рѣзкитѣ промѣни, които ставатъ въ слънцето, изразяватъ двѣ различни състояния.

 

За обяснение на тази мисъль ще ви дамъ слѣдния примѣръ. Вземете черния и бѣлия цвѣтове и разгледайте тѣхнитѣ свойства. И двата цвѣта сѫ пасивни, но се отличаватъ съ противоположни качества: черниятъ цвѣтъ поглъща почти всички слънчеви лѫчи въ себе си, вслѣдствие на което задържа повече топлина; бѣлиятъ цвѣтъ — обратно. Той отразява слънчевитѣ лѫчи, вслѣдствие на което задържа по-малко топлина. Слѣдователно, лѣтно врѣме, когато се чувствувате простудени, завийте се съ черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се съ бѣла дреха. Тъй щото, когато правимъ сравнение между свойствата на тѣзи два цвѣта, ние уподобяваме черния цвѣтъ на злото въ свѣта. Въ сѫщность черниятъ цвѣтъ самъ по себе си не е зло, но той прѣдставлява състояние на почивка. Понѣкога тъмнината е полезна. Защо? — Защото свѣтлината въ извѣстни случаи прѣдставя редъ образи, които създаватъ страдания. Започне ли черниятъ цвѣтъ да прониква въ ума на хората, тѣ се разболяватъ. Това показва, че тѣ трѣбва да измѣнятъ своя животъ, като впрегнатъ на работа всичката си енергия. Всѣки, който иска да промѣни живота си, да създаде въ себе си подемъ къмъ красивото и възвишеното, той трѣбва да внесе въ ума си бѣлия цвѣтъ, като емблемъ на чистота. Това е отчасти вѫтрѣшно изяснение на въпроса за цвѣтоветѣ. Цвѣтоветѣ сѫ символи, които трѣбва добрѣ да се обяснятъ.

 

Ако разгледате буквитѣ, които съставляватъ думитѣ „бѣлъ и черенъ”, тѣ, сами по себе си, нѣматъ никакъвъ смисълъ. Напримѣръ, буквата „Л”, буквата „Б” отдѣлно взети нѣматъ никакъвъ смисълъ, но турите ли буквата „Л” въ думата „Любовь”, тя вече придобива смисълъ; турите ли буквата „Б” въ думитѣ „Богъ, благость, блаженъ”, и тя придобива смисълъ. Слѣдователно, ако ние знаемъ, какъ да съпоставяме черния и бѣлия цвѣтове, както въ живота, така и въ нашия организъмъ, тѣ придобиватъ смисълъ.

 

„Съ ума си служимъ на Божия Законъ, а съ плътьта си — на грѣховния законъ.” Може ли човѣкъ едновременно да служи на два закона? — Може. Хора, които сѫ опитали това, казватъ, че до извѣстно време тѣ сѫ служили и на двата закона, докато се опрѣдѣлили послѣ да служатъ само на Божия Законъ. И въ растителното царство срѣщаме сѫщото нѣщо. И растенията служатъ на два закона: чрѣзъ коренитѣ си служатъ на грѣховния законъ, а чрѣзъ клонищата си — на Божия Законъ. И ние съ краката си служимъ на грѣховния законъ. Колко мравки, колко червейчета, колко трѣви тъпчемъ съ краката си! И слѣдъ всичко това ние, съвременнитѣ хора, мислимъ, че сме морални! Запримѣръ, малцина хора се замислятъ, по отношение на тревитѣ, на цвѣтята и ги считатъ живи. Всѣки, който спокойно тъпче тревата, казва: трѣва е това, тя не е живо нѣщо, тя нѣма никакви страдания. — Не, живи сѫ и тревитѣ, и цвѣтята, тѣ иматъ до извѣстна степень съзнание въ себе си. И това, което българитѣ наричатъ „уроки” се дължи на обстоятелството, че човѣкъ е стъпкалъ нѣкоя трева или растение, съ което му причинилъ извѣстна врѣда. Когато хората сѫ невнимателни къмъ растенията, тѣ могатъ да пострадатъ, да се осакатятъ нѣщо заради това свое невнимание. Нѣкои растения сѫ много миролюбиви, но нѣкои — не сѫ. Ще кажете: може ли да се вѣрва подобно нѣщо? Каква връзка може да сѫществува между невниманието и небрежностьта на хората и растенията? Питамъ: ами отде е дошла вѣрата на хората въ старитѣ времена да се кланятъ, да се молятъ, да кадятъ тамянъ на идоли, направени отъ човѣшки рѫцѣ? Нѣма нищо смѣшно въ вѣрата на тия хора, защото все-таки тѣ сѫ имали нѣкакво основание да вѣрватъ. Ако нѣкой човѣкъ ви прѣдложи една златна английска монета, очитѣ ви веднага ще светнатъ. Защо? — Вѣра имате въ тази монета. Ако нѣкой художникъ ви прѣдложи една отъ своитѣ хубави картини, очитѣ ви пакъ ще светнатъ. Защо? — Защото знаете цената на тази картина, вѣрвате въ нейната стойность. По какво сѫдите за цената на картината? — По краскитѣ, по линиитѣ, които великиятъ, художникъ поставилъ върху платното и съ това придалъ смисълъ и съдържание на образа. Казвамъ: ако човѣкъ изучава линиитѣ на човѣшкия организъмъ тъй, както природата първоначално ги е създала, и ако по този моделъ може да извае своя образъ, по-великъ художникъ отъ него не може да има. Вие изучавали ли сте човѣшкото лице съ всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое мѣсто на лицето, напримѣръ, и съ кои черти се изразява добродѣтельта? Тя има точно опрѣдѣлено мѣсто на лицето на човѣка, както и точно опрѣдѣлени черти. Обаче, споредъ степеньта на развитието й, тя заема по-голѣмо или по-малко мѣсто въ лицето на човѣка: колкото е по-малко мѣстото, което добродѣтельта заема въ лицето на човѣка, толкова и той е по-малко добродѣтеленъ. И обратно: колкото е по-голѣмо мѣстото, което добродѣтельта заема въ лицето на човѣка, толкова и той е по-добродѣтеленъ. Това не се отнася само за добродѣтельта, но и за всички останали велики добродѣтели. Напримѣръ, и Любовьта, и Мѫдростьта, и Истината, и кротостьта, и въздържанието; и милосърдието — всички иматъ свои опрѣдѣлени мѣста върху човѣшкото лице. Днесъ човѣшкото лице е съградено благодарение на всички тия добродѣтели, които съ дѣйствували едновременно. Всѣка добродѣтель съгражда свои специални мускули и органи върху човѣшкото лице.

 

По същия начинъ се създали и другитѣ органи по лицето на човѣка. Когато интелигентностьта е дошла въ човѣка, тя започнала да строи и създава свои органи. Силитѣ, чрѣзъ които се изразява човѣшката интелигентность, човѣшката мъдрость създали носа и ушитѣ. Силитѣ, енергиитѣ, чрѣзъ които се изразява Любовьта създали устата на човѣка. Когато Истината дошла въ човѣка, тя казала: азъ ще съградя очитѣ, вѣждитѣ и клепачитѣ. Най-послѣ дошълъ и разумътъ, който създалъ челото на човѣка. Сегашнитѣ физиономисти разглеждатъ тѣзи въпроси малко по-другояче. Днесъ физиономията, френологията не се изучаватъ като науки, които разглеждатъ произхода на всички линии по лицето на човѣка, но се разглеждатъ, като изкуства, чрѣзъ които познаватъ характера на човѣка. Понѣкога тѣ изучаватъ повече негативнитѣ черти на човѣшкия характеръ, отколкото положителнитѣ, както и Ломброзо нѣкога е изучавалъ повече престѫпнитѣ, паталогическитѣ типове. Той, напримѣръ, е ходилъ въ Русия, да изучава Толстоя, като типъ, да види, къмъ, коя категория да го опрѣдѣли. Прѣзъ всичкото врѣме го наблюдавалъ, какъ яде, какви движения прави, какъ говори, че поставилъ Толстоя въ особено положение. Въ чудо се е видѣлъ Толстой! Казвамъ: да търсишъ само отрицателнитѣ черти въ човѣка, това не е наука. Прѣди всичко, ние трѣбва да знаемъ, кои сѫ характернитѣ черти на здравия човѣкъ, на положителния характеръ. Ние трѣбва да знаемъ, какви сѫ отличителнитѣ черти на едно хармонично лице. Тѣзи норми трѣбва да изучаваме ние. Значи, насъ трѣбва да ни интересува изобщо науката за здравия човѣкъ. Обаче, при всѣко отклонение на здравия умъ, на здравото сърдце и на здравия организъмъ, изобщо, ние влизаме въ областьта на паталогическитѣ състояния въ човѣка. Съврѣменнитѣ учени, като биолози, физиолози, анатомисти сѫ изучили човѣшкия мозъкъ, като сѫ събрали много факти относно гънкитѣ на мозъка, както и върху бѣлитѣ и сиви мозъчни влакна, но не сѫ обърнали внимание върху извѣстенъ родъ мозъчни клѣтки, които пречупватъ свѣтлината на моралния свѣтъ. Тази область въ мозъка на човѣка е наречена морална срѣда. Моралниятъ свѣтъ, въ който зло не сѫществува, изпраща своята свѣтлина до мозъка, и тази свѣтлина се възприема отъ клѣткитѣ на тъй наречената морална область. Значи, тази свѣтлина не иде отъ слънцето. Тя минава само прѣзъ слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева свѣтлина. Забѣлѣзано е, че всички хора не приематъ еднакво количество морална свѣтлина и топлина: нѣкои приематъ повече, нѣкои — по-малко. Когато на съвременнитѣ хора се говори за моралния свѣтъ, за моралнитѣ чувства, нѣкои отъ тѣхъ казватъ: защо не ни говорятъ за реални нѣща — за кѫщи, за богатства, за щастие, за високи длъжности, но ни говорятъ за работи, които не сѫществуватъ. Тѣ се отнасятъ съ присмѣхъ и насмѣшка за моралния животъ.

 

Казвамъ: мечтае ли човѣкъ да стане пръвъ министъръ въ нѣкоя държава, той мяза на онзи, турчинъ отъ делиорманскитѣ села, който ходилъ въ Цариградъ на разходка, и, като се върналъ въ селото си, отишълъ при ходжата, да му разправи, какво видѣлъ и чулъ въ Цариградъ. Ходжата го запиталъ: какви новини има въ Цариградъ? — Мислятъ да те направятъ шейхюлислямъ. — Не ми говори такива нѣща, друго нѣщо кажи! — Нѣма какво друго да ти кажа, тази е най-голѣмата новина. Обаче, ходжата знаелъ, че това нѣщо е невъзможно. Слѣдъ една седмица той пакъ срѣща турчина и му казва: кажи ми пакъ онази новина! Той знае, че това е измислица, но си казва: нека пакъ повтори сѫщото, приятно е да го слушамъ. И този ходжа ходи натукъ — натамъ обикаля, мечтае си, дано го направятъ шейхюлислямъ.

 

И тъй, кажете на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, че може да стане шейхюлислямъ, или пръвъ министъръ, или великъ музикантъ, или художникъ, или великъ ученъ, или философъ, и той ще подскочи отъ радость, макаръ и да не стане такъвъ. Той казва: кажете ми онази стара новина, па макаръ и да не се сбѫдне! Не е лошо това. Добрѣ е да се насърдчаватъ хората. Всичко е възможно да стане въ свѣта. Но кога? — Когато му дойде врѣмето. Кажа ли нѣкому, че може да стане пръвъ министъръ въ България, той веднага запитва: кога ще стане това? — Слѣдъ 400 години. На другъ казвамъ: ти ще станешъ пръвъ министъръ слѣдъ 2500 години. — Тъй ли? Ами България ще сѫществува ли дотогава? Ще сѫществува, а до това врѣме тя ще стане и по-велика. — Ами не може ли да се съкратятъ годинитѣ? — Не може. На трети казвамъ, че той ще стане пръвъ министъръ слѣдъ деветь години; на четвърти казвамъ, че слѣдъ една година ще бѫде избранъ за пръвъ министъръ въ България. Питамъ: всички тия твърдения вѣрни ли сѫ? Иматъ ли тѣ нѣкаква валидность за тѣзи хора, които ще станатъ първи министри въ България слѣдъ 2500 години, или слѣдъ 400 години, или слѣдъ десеть години, или най-послѣ слѣдъ една година? Все пакъ може да се повѣрва за онзи, който ще стане пръвъ министъръ слѣдъ десеть години, както и за онзи, който слѣдъ една година ще бѫде избранъ за пръвъ министъръ, но що се отнася за другитѣ двама, не може да се вѣрва. За първитѣ двама всѣки може да бѫде свидѣтель, всѣки може да провѣри това нѣщо. За послѣднитѣ двама това твърдение трѣбва да се приеме само на довѣрие. Обаче, онзи човѣкъ, който е заетъ съ нѣкаква велика мисъль, или съ нѣкаква свещена идея, той никога не мисли да става пръвъ министъръ било въ България, било въ нѣкоя друга държава. Който иска да служи на Божия Законъ, той трѣбва да е надживѣлъ въ себе си желанието да става пръвъ министъръ. Желанието на човѣка да стане богатъ, силенъ, да заеме високо положение въ обществото е хубаво нѣщо, но то е служене на грѣховния законъ. Служишъ ли на този законъ, и паритѣ ще ти взематъ, и здравето ще ти взематъ, и чувствата ще ти взематъ, и знанието ще ти взематъ, и ти ще останешъ самъ въ свѣта, като пѫтникъ, изхвърленъ на нѣкой пустъ островъ, слѣдъ голѣмо корабокрушение. Питамъ: каква реалность има въ това, което могатъ да взематъ на човѣка?

 

И сега, когато се проповѣдва Истината отъ хора, които не я познаватъ, тѣ казватъ: това е вѣрно, онова не е вѣрно; това е право, онова не е право. Понеже църквата днесъ се е раздѣлила, затова нейнитѣ служители казватъ: учението на еди — коя си църква е право, а на еди коя си — не е право. — Не, когато се говори за Истината, трѣбва да се знае, че въ свѣта има само едно право учение; въ свѣта сѫществува само единъ разуменъ човѣкъ. Колко човѣци създаде Богъ първоначално? Ние знаемъ, че Той създаде само единъ мѫжъ и една жена. Всички хора, които отпослѣ се наплодиха, това е човѣшка работа. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора казватъ: ние сме грѣшници. Казвамъ: щомъ хората се считатъ грѣшници, такъвъ ще бѫде и съврѣменниятъ строй, уредба и управление на цѣлото човѣчество. Човѣкъ е грѣшенъ, но причината за това не е Господъ, Който го създаде, но естеството на материята, отъ която Богъ направи човѣка, бѣше неустойчива. Тя бѣше човѣшка каль. Днесъ Богъ създава новия човѣкъ и ще го направи не отъ човѣшка, но отъ Божествена материя. Ако посадите една ябълка или круша на почва, дѣто нѣкога сѫ били гробища, мислите ли, че тия плодове могатъ да бѫдатъ здрави? Прѣзъ поритѣ на тия плодове ще проникнатъ всички болести, които сѫществуватъ въ свѣта. Слѣдователно, въздухътъ, който дишаме, хранитѣ, които приемаме, всичко днесъ е заразено. Цѣлата земя е пропита отъ човѣшка кръвь. И тази кръвь, именно, носи всичката зараза въ свѣта. При това, и съвременнитѣ хора живѣятъ още съ възгледитѣ на старитѣ и казватъ: този човѣкъ трѣбва да се убие, онзи трѣбва да се обѣси и т. н. По този начинъ свѣтътъ нѣма да се оправи.

 

„Самъ съ ума си служа на Божия Законъ, а съ плътьта — на грѣховния законъ”. Значи, докато човѣкъ е въ плъть, той ще служи и на двата закона. Това виждаме и днесъ навсѣкѫде въ живота. Отвори се европейската война, дѣто се избиха милиони хора. Какво спечелиха европейскитѣ културни народи съ тази война? Какви бѣха народитѣ, които се биха помежду си? Все културни, християнски народи, които проповѣдваха, че хората на миналото, които сѫ живѣли прѣди тѣхъ, сѫ били варвари, не сѫ разбирали Божия законъ. И всички тия разумни хора не постѫпиха ли по-злѣ даже и отъ своитѣ предшественици? Не се ли биха тѣ цѣли четири години, като не успѣваха дори и мъртвитѣ си да погребватъ? Защо бѣше всичко това? Туй показва, че културата, съ която днесъ хората се гордѣятъ, е фиктивна. Християнството още не е проникнало дълбоко въ човѣка, да стане негова плъть и кръвь. При това и ученитѣ хора нѣматъ още въ себе си опрѣдѣленъ вѫтрѣшенъ моралъ.

 

Казвамъ: сега, когато проповѣдватъ християнството между народитѣ, всѣкога чрѣзъ него се прокарва нѣкаква политическа цѣль. Навсѣкѫде, дѣто съ християнството заедно се прокарва извѣстна политическа цѣль, влиза и заразата. Политическиятъ животъ е за земята. Въ неговата програма влиза слава, богатство, щастие — всѣки иска да бѫде богатъ, силенъ, щастливъ. Ако нѣкой иска да се прослави като писатель, като художникъ или като музикантъ, той трѣбва да отиде въ свѣта. Само тамъ могатъ да го направятъ великъ, знаменитъ човѣкъ. Влѣзе ли той въ духовния свѣтъ, дѣто работятъ Божествени закони, тамъ процесътъ е точно обратенъ: първо ще му снематъ короната отъ главата — ще остане гологлавъ и босъ; послѣ ще го лишатъ отъ всички богати храни, като кокошки, прасенца, агънца; ще му отнематъ всички удоволствия — пушене тютюнъ пиене вино и др. Дѣто отиде, нѣма да бѫде вече пръвъ, но послѣденъ. Сега, като наблюдавамъ живота на съвременнитѣ хора, казвамъ: да излиза димъ отъ куминитѣ имъ, разбирамъ, но да излиза димъ отъ устата и носоветѣ на хората, това не разбирамъ. Сега и женитѣ се състезаватъ съ мѫжетѣ въ пушене на тютюнъ, като казватъ, че това изразява равенство между половетѣ. Женитѣ по този начинъ искатъ да придобиятъ свобода, да се приравнятъ съ мѫжетѣ. Ще видите, сега съврѣменната жена си рѣже и коситѣ, иска да има кѫси коси, като мѫжетѣ. Обаче, откакъ женитѣ взеха да си рѣжатъ коситѣ, у мѫжетѣ се яви желание — да оставятъ коситѣ си да растатъ, да станатъ дълги. Значи, сегашната мода е женитѣ да носятъ рѣзани коси, кѫси, а мѫжетѣ — дълги коси. Човѣкъ трѣбва да знае, защо иска да отрѣже косата си и защо да я пусне дълга. Ако човѣкъ е събралъ много магнетизъмъ въ себе си, добрѣ е да отрѣже косата си, това е даже здравословно за него. Кѫситѣ коси прилагатъ повече електричество въ организма. Запримѣръ, когато войницитѣ отиватъ на война, отрѣзватъ коситѣ си, да проявяватъ повече смѣлость. И наистина, тогава войницитѣ се биятъ по-добрѣ; тѣ сѫ по-войнствени, по-неустрашими. Обаче, щомъ природата е покрила главата на човѣка съ коса, тя знае, защо прави това. Разумнитѣ сѫщества, които сѫ взели участие при създаването на човѣка, на всѣки неговъ косъмъ по главата и лицето сѫ написали извѣстно правило, извѣстенъ законъ. Много отъ западнитѣ народи се бръснатъ, стрижатъ, но за това се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ тѣхниятъ моралъ. Тѣ сѫ добри, морални, докато не се засегне тѣхниятъ личенъ интересъ; засегне ли се интересътъ имъ, и моралътъ отстѫпва. Истинскиятъ моралъ включва въ себе си главно общочовѣшкитѣ интереси. Моралъ, който обхваща въ себе си само личенъ интересъ, той е прѣходенъ моралъ, осѫденъ на загиване. Такъвъ е моралътъ на съвременнитѣ културни европейски народи. Той се яви като резултатъ на сегашното християнство, което създаде особени наслоявания въ умоветѣ на хората.

 

И тъй, когато говоримъ за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината, извѣстно количество клѣтки отъ човѣшкия мозъкъ прѣчупватъ само лѫчитѣ на Любовьта и ги възприематъ въ себе си; извѣстно количество клѣтки отъ другъ родъ прѣчупватъ и възприематъ въ себе си лѫчитѣ на Истината. Клѣткитѣ, които прѣчупватъ, напримѣръ лѫчитѣ на Мѫдростьта, се намиратъ въ предната часть на главата, на самото чело на човѣка. Затова, именно, челото, съ всички свои центрове трѣбва да се разработи правилно, както се разработватъ днесъ нивитѣ и полетата, когато искатъ да дадатъ добра жетва. Бѫдещата култура може да дойде между хората само тогава, когато тѣ сѫ водили дълго врѣме чистъ и светъ животъ. Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ само съ съмнѣния, подозрѣния и недоволства. Дойде нѣкой човѣкъ при мене и ми казва: кажи ми Истината! Азъ зная, какво иска този човѣкъ. Тѣзи думи означаватъ: азъ искамъ да стана богатъ, силенъ, виденъ човѣкъ, като лѣкарь, музикантъ, художникъ. Казвамъ: днесъ лѣкаритѣ иматъ извѣстно прѣдназначение, но какво ще бѫде прѣдназначението имъ слѣдъ хиляди години, когато всички хора станатъ здрави? — Тогава тѣ нѣма да лѣкуватъ болни хора, но ще учатъ здравитѣ, какъ да пазятъ здравето си. Какво ще правятъ военнитѣ, когато всички хора станатъ миролюбиви? Какво ще правятъ проповѣдницитѣ, когато всички хора водятъ чистъ и светъ животъ? Какво ще стане съ храмоветѣ, когато нѣма да има богомолци въ тѣхъ? Свещениятъ храмъ въ свѣта е човѣшката глава. За сега нѣма по-велико нѣщо отъ нея. Обаче, това, което човѣшката глава създава, бледнѣе прѣдъ величието на самата глава, като форма. Прѣзъ нея прѣминаватъ Божественитѣ мисли, чрѣзъ нея се изявява великиятъ Божи Духъ. Казано е: „Глава на Твоята Истина е Твоето Слово”.

 

Често хората говорятъ за хигиена на жилищата и казватъ, че едно жилище е хигиенично, когато има широки, голѣми прозорци. Казвамъ: по-хубави прозорци отъ човѣшкитѣ очи за сега нѣма. Мнозина намиратъ, че човѣшкитѣ очи не били създаденъ както трѣбва. Други казватъ, че очитѣ на човѣка не сѫ още хубаво направени. Нека дойде нѣкой човѣкъ да покаже по-хубавъ образецъ за очитѣ отъ този, който сега имаме. Днесъ нѣма по-велико нѣщо отъ устройството на човѣшкия мозъкъ, както и отъ устройството на неговитѣ очи. Споредъ качеството и количеството на мозъчнитѣ клѣтки, които възприематъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, се опрѣдѣля и любовьта мъдростьта и истината въ самия човѣкъ. Каквато и колкото свѣтлина възприематъ тѣзи клѣтки въ себе си, тѣ я изпращатъ навънъ чрѣзъ съзнанието на човѣка.

 

Съврѣменната наука започва да говори вече: за съзнанието на човѣка, което тя раздѣля на три вида: обикновено съзнание, което сѫществува у животнитѣ; самосъзнание, което сѫществува у хората и козмическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали въ духовно отношение хора. Ние раздѣляме съзнанието по слѣдния начинъ; подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието прѣдставляватъ двата полюса на духовния и Божествения свѣтъ; съзнанието и самосъзнанието пъкъ прѣдставляватъ двата полюса на животинския и човѣшкия свѣтъ. Когато казваме, че самосъзнанието трѣбва да се замѣсти, това не значи, че трѣбва да изчезне, но то трѣбва да отстѫпи своето мѣсто на козмическото, на Божественото съзнание, т. е. трѣбва да прѣмине въ по-висока фаза. Настане ли това врѣме, и Царството Божие ще дойде на земята. Тъй както живѣе сега човѣчеството, въ своето самосъзнание, Царството Божие нѣма да дойде скоро. Вземете всички проповѣдници на християнството изъ цѣлия свѣтъ, както и ония духовно просвѣтени хора въ Индия, и вижте, дали иматъ желание да се обединятъ, не външно, но вѫтрѣшно. Даже и въ Америка, доскоро проповѣдници отъ една църква не позволяваха на проповѣдници отъ друга църква да посещаватъ службата имъ. Еднитѣ се считатъ за поправовѣрни отъ другитѣ. Вземете съвременнитѣ православни и протестанти, които сѫ все християни, и вижте, ще позволятъ ли на единъ православенъ свещеникъ да излѣзе на амвона въ евангелската църква да проповѣдва? Или, ще позволятъ ли на единъ евангелски пасторъ да проповѣдва въ православна църква? — Нѣма да позволятъ. Какво показва това? — Че тия хора нѣматъ дълбоко вѫтрѣшно разбиране. Тѣ живѣятъ още въ съзнанието и самосъзнанието, служатъ на себе си и на своя народъ, но не и на Бога.

 

Казвате: какъ ще познаемъ, че хората служатъ на Бога? Когато се дойде до служене на Бога въ свѣта, хората ще пѫтуватъ по тренове, по желѣзници безплатно; по театритѣ ще се отива пакъ безплатно: всѣки ще заеме своето мѣсто и ще седи свободно; артиститѣ ще играятъ безплатно, музикантитѣ ще свирятъ безплатно, но въ замѣна на това, тѣхнитѣ слушатели ще ги хранятъ безплатно, съ най-хубава и чиста храна. Нѣкой казва: това сѫ утопии на далечното бѫдеще. Всѣко нѣщо, което не може да се направи или постигне днесъ, хората считатъ за утопия. Ако прѣди хиляди години биха казали на първата маймуна въ свѣта, че единъ день отъ нея ще произлѣзе разумниятъ човѣкъ, отъ когото ще произлѣзатъ велики хора, кантовци, лапласовци, тази маймуна не би повѣрвала въ това. Тя ще каже: и да стане това, пакъ не вѣрвамъ. Трѣбва да се служи на Бога, понеже Той ще опрѣдѣли всички нѣща въ свѣта. Вслѣдствие на това, всички напреднали души, които идватъ сега въ свѣта да помагатъ на хората, трѣбва да се заематъ съ разработването на съврѣменната наука.

 

За изяснение на мисъльта си ще ви дамъ слѣдния примѣръ: прѣдставете си четири точки, като граници, върхове на квадрата. Ако поставите въ този квадратъ още три други квадрата, съ еднакво голѣми страни, тогава всѣка една отъ допирнитѣ точки на тия квадрати ще бѫде сѫщеврѣменно и тѣхна граница. Вие казвате: всѣка точка отъ квадрата принадлежи на дадения квадратъ. Да, но едноврѣменно тя е обща и за четиритѣ квадрата. Тъй щото, когато едно тѣло, или единъ прѣдметъ има четири граници, тѣзи граници не сѫ само негови, тѣ принадлежатъ и на други тѣла или прѣдмети, които влизатъ плътно въ даденото тѣло. Значи, за да се опрѣдѣли валидностьта на една точка отъ дадено тѣло, което има форма на квадратъ, въ това тѣло трѣбва да се поставятъ още три квадрата, да станатъ всичко четири квадрата, но да заематъ видимо едно и сѫщо мѣсто. Числото четири е мѣрка, съ която се сѫдятъ нѣщата. Какво означаватъ пъкъ четиритѣ квадрата? Първиятъ квадратъ прѣдставлява разумната майка, пълна съ любовь; вториятъ квадратъ прѣдставлява бащата, пъленъ съ знание и мѫдрость; третиятъ и четвъртиятъ квадрати сѫ преповторение на първия и втория; тѣ прѣдставляватъ сина и дъщерята. Синътъ е образъ на Истината, дъщерята — на Правдата; майката — на Любовьта, а бащата — на Мѫдростьта. Такова нѣщо трѣбва да изразява фамилията. Отъ това гледище, какво съдържание се крие въ всѣка точка, запримѣръ, въ точка А? Тази точка заема четири положения, т. е. тя прѣдставлява граница, връхъ едноврѣменно на четири квадрата: единиятъ квадратъ опрѣдѣля положението на Любовьта — първия методъ. Тази точка е жива, разумна. Слѣдователно, само разумнитѣ сѫщества могатъ да бѫдатъ точки. Всѣко сѫщество, което привлича нѣщо къмъ себе си, е разумно; то е разумна сила. Нѣкой казва: този човѣкъ ме привлича къмъ себе си. — Съ какво може да те привличе единъ човѣкъ? — Съ разумностьта си. Съ какво професорътъ, учениятъ човѣкъ привлича хората? — Съ знанието си. Съ какво привлича публиката музикантътъ? — Съ хубавото свирене. Художникътъ съ какво привлича своитѣ обожатели? — Съ умението си да рисува хубави картини. Съ какво военниятъ насърдчава войницитѣ? — Съ голѣмата си смѣлость да се хвърля въ боя. Погледне ли къмъ ножа си, той казва: това е моята магическа прѣчка, съ която мога всичко да направя. И всички, които го гледатъ, казватъ: голѣмъ юнакъ е този човѣкъ! Обаче, силата на човѣка не седи въ неговия ножъ. Когато Давидъ излѣзе срѣщу Голията, Саулъ му даде копие и ножъ, съ които да се брани. Давидъ ги тури въ пояса си, но едва се движеше подъ тѣхната тежесть. Той ги захвърли настрана и каза; „Не съмъ наученъ да дѣйствувамъ съ такива орѫжия. Моята прашка е най-доброто ми орѫжие”. Той взе тоягата си и надви на Голията. Истината се крие въ проститѣ нѣща. Който живѣе съ нея, той ще стане великъ човѣкъ. Давидъ надви съ своята прашка, каквато и малкитѣ дѣца употрѣбяватъ. Тя прѣдставлява три линийки, свързани по особенъ начинъ и между тѣхъ нѣкѫде се поставя камъкътъ. Значи, едната линийка прѣдставлява долната устна, втората линийка — горната устна, а третата — езика. Тъй щото, чрѣзъ устата си трѣбва да изхвърляме навънъ по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхвърля навънъ. Такова камъче е цѣнно за всѣки, който отива да воюва. Кажете ли нѣкому: азъ ви обичамъ, азъ ви любя — вие произвеждате цѣлъ прѣвратъ въ този човѣкъ. Тия думи съдържатъ магическа сила въ себе си. Всѣки, който е получилъ такова писмо, носи въ себе си магическия жезълъ. Вечерь го крие подъ възглавницата си; сутринь, като се облѣче, прочете го отново и го тури въ пазвата си. Тъй го чете и препрочита, докато се ожени. Ожени ли се веднъжъ, той захвърля вече писмото настрана, то губи вече своята светость и сила. Докато ние сме свети, и нашитѣ чувства сѫ свети. Докога търговецътъ е светъ човѣкъ? — Докато касата му е пълна съ пари. Докога държавата е силна? —Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти. Отслабне ли армията й, изгуби ли срѣдствата си, и държавата отслабва.

 

И тъй, за да създадете новия животъ въ себе си, вие трѣбва да се прѣобразите. Често българитѣ казватъ: България трѣбва да стане велика. държава! Добрѣ е всѣки държавникъ, всѣки българинъ да мисли така, но въ какво трѣбва да седи величието на една държава и на нейнитѣ поданици? Всѣки поданикъ трѣбва да разбира великия законъ на Любовьта, да знае, какъ да живѣе; той трѣбва да разбира великия законъ на Мѫдростьта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи отъ всички противорѣчия и страдания въ живота; той трѣбва да разбира великия законъ на Истината, който ще му донесе свобода и просторъ въ живота; и най-послѣ той трѣбва да живѣе съобразно великия законъ на Правдата, да бѫде справедливъ, както спрѣмо себе си, така и спрѣмо всички околни. Това сѫ належащи въпроси, които всѣки човѣкъ трѣбва да разрѣши. Отъ познаването и приложението на Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата и Добродѣтельта въ живота ни зависи нашето здраве; отъ това зависи, каква работа ще свършимъ, какви ще бѫдатъ нашитѣ синове и дъщери, както и състоянието на нашата наука и изкуство.

 

Мнозина мислятъ, че великитѣ хора никнатъ като гѫби въ свѣта. — Не, тѣ не могатъ да изникнатъ тъй лесно, както си мислимъ. И гѫбитѣ, за да изникнатъ, изискватъ се условия — влага и съотвѣтна почва. Намъ се струва, че току — тъй изникватъ. Казвамъ тогава: ако за гѫбитѣ сѫ нужни специални условия, колко повече такива условия сѫ нужни за създаване на велики хора! Въ свѣта има една велика култура, която изпраща и до насъ своитѣ свѣтли лѫчи, обаче, ние трѣбва да ги възприемемъ, задържимъ въ себе си и използуваме. По сѫщия начинъ, за да дойдатъ велики хора между насъ, ние трѣбва да имъ създадемъ благоприятни условия, да имъ опрѣдѣлимъ съотвѣтно мѣсто за живѣене. За да дойде на земята единъ великъ, възвишенъ, гениаленъ човѣкъ, който да помага на човѣчеството, трѣбва да му се създаде и съотвѣтенъ организъмъ, чрѣзъ който да се проявява. Днесъ най-труднитѣ условия за животъ сѫ на земята. Ако се прѣдложи на нѣкой възвишенъ духъ да слѣзе на земята, той много ще мисли да слѣзе, или не. Той е готовъ да преброди цѣлата слънчева система, но дойде ли въпросъ да слѣзе на земята, много ще мисли. И слѣдъ всичко това съвременнитѣ хора се мислятъ за много културни. Каква е тази култура, въ която навредъ се чува само плачъ и скърцане на зѫби? Говори се, че въ ада има плачъ и скърцане на зѫби. Казвамъ: ако и тукъ има сѫщото нѣщо, тогава не сме ли и ние въ ада?

 

Единъ български свещеникъ, доста старъ, съ побѣлѣли коси, съ изпопадали зѫби, казва единъ день на слугата си: „Стояне, не знамъ, какво ще се прави! Като отида на онзи свѣтъ, ще има тамъ плачъ и скърцане на зѫби!” — Е, дѣдо попе, ти поне нѣма отъ какво да се плашишъ. Твоитѣ зѫби сѫ изпадали, нѣмашъ нито единъ зѫбъ въ устата си. Да му мислятъ ония, младитѣ, на които зѫбитѣ сѫ здрави. По сѫщия начинъ и ние разбираме нѣкои нѣща въ букваленъ смисълъ. Какво разбираме подъ думитѣ „плачъ и скърцане на зѫби”? — Това сѫ онѣзи умствени, сърдечни и душевни страдания, прѣдизвикани отъ редъ спънки въ живота, отъ разрушения на всички възвишени мисли и желания въ човѣка. Кой не се е виждалъ самъ въ свѣта, между развалинитѣ на своитѣ красиви мечти? Какво по-голѣмо страдание отъ това, да чуешъ, че синътъ ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада въ нѣкой недостоенъ домъ! Нѣма ли да страда поетътъ, който е написалъ една хубава поема, а свѣтътъ му я отхвърля? Нѣма ли сѫщо така да плачатъ, да страдатъ онзи художникъ и музикантъ, чиито произведения не сѫ оценени, както трѣбва? Всѣко поетично, музикално или художествено произведение, това сѫ живи нѣща, създадени отъ човѣшкия духъ. Като разглеждате всички тия творения внимателно, съ желание да ги разберете, ще видите, че тѣ сѫ живи нѣща. Цѣлиятъ Старъ Завѣтъ, както и Новиятъ Завѣтъ сѫ живи книги. Всички хора, за които се говори тамъ, сѫ живи, тѣ и сега сѫ между васъ. Ще кажете: това вече е измислица; така може да говори човѣкъ, на когото дъската е мръднала. Питамъ: когато мѫжъ бие жена си, или жена бие мѫжа си, дъската имъ на мѣстото ли е? Когато учитель бие ученицитѣ си, дъската му на мѣстото ли е? Когато нѣкоя млада мома или младъ момъкъ се подаватъ на лошъ, извратенъ животъ, дъската имъ на мѣстото ли е? — Ама ние мислимъ, че всичко това е необходимо за еволюцията на човѣка. — Каква логика има въ това мислене? И затова повтарямъ: ония хора, които сѫ писали и създали както Библията, така и онѣзи творения въ поезията, музиката и художеството, сѫ живи и днесъ, и ние всички се намираме подъ тѣхното влияние. И всичко велико и възвишено, което човѣкъ чувствува въ себе си, е резултатъ на влиянието на тия велики, безсмъртни души. Това не казвамъ само азъ, но и тѣ потвърждаватъ, че всичко, което ви говоря, е истинно и вѣрно. Тѣ казватъ: „Този е пѫтьтъ, за който и ние свидѣтелствуваме”. И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измѣни, но въ най-труднитѣ врѣмена на живота си вие ще срещнете тѣзи безсмъртни души, които ще ви кажатъ: не бойте се, ние сме съ васъ.

 

Единъ младъ българинъ ми разправяше една своя опитность. При една голѣма семейна тревога, която изживѣлъ, той рѣшилъ да тури край на живота си, да се обѣси. Едва метналъ примката на врата си, и въ стаята му влизатъ нѣколко търговци. Той се сепва, обръща се къмъ тѣхъ и си казва: като свърша работата си съ тѣзи хора, ще продължа замисленото. Обаче, слѣдъ свършване на работата си, като останалъ самъ, започналъ да мисли: защо трѣбваше да посѣгамъ на себе си? Нѣма ли другъ изходъ отъ това положение? Все ще се намѣри нѣкое по-добро рѣшение. Така се отказалъ той отъ първото си намѣрение. Питамъ: защо този младъ човѣкъ трѣбва да се беси? — Жена му го праща на вѫжето. Той не трѣбва да увисва на вѫжето, но при Бога да отиде. Когато нѣкой човѣкъ пожелае да отиде при Бога, ще започнатъ да му говорятъ: защо ще ходишъ при Бога? Тамъ нѣма животъ. Животътъ е тукъ, на земята; яжъ, пий и весели се! Какъвъ е животътъ, на който служатъ днесъ повечето хора? Работи нѣкѫдѣ 20 ÷ 30 години, безъ да чуе поне една сладка дума. Ходи изъ свѣта, немилъ-недрагъ. Такова е било положението и на българскитѣ харамии. Какво завидно има въ това? Знаете ли, какво е мнѣнието на чужденцитѣ за българитѣ? Какъ мислятъ българитѣ да изправятъ себе си? Ще кажете: ще поправимъ погрѣшкитѣ си. — Кога, какъ ще изправите погрѣшкитѣ си? Не е достатъчно само да се каже това, но трѣбва да се направи. Българитѣ ще се изправятъ, когато дойдатъ между тѣхъ тия 144,000 души, за които се говори въ Писанието. Тѣ не сѫ само евреи. Между тѣхъ има и китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи.

 

Павелъ казва: „Бѫдещата наука ще се основава на великия Божи Законъ”. Въ тази наука всичко е живо, въ всичко има съзнание. Въ съврѣменната химия се говори за кислорода, напримѣръ, като елементъ, разглеждатъ се свойствата му, голѣмината на неговия атомъ, бързината, съ която той се движи и т. н. Значи, кислородътъ е живо тѣло, съ което човѣкъ може да се разговаря, както се разговаря и съ единъ философъ. Ще кажете: това вече е невъзможно, не е за вѣрване. — Ами какъ може да вѣрвате, че кислородниятъ атомъ се движи съ трилионъ пѫти бързина въ секунда? Какъ сѫ доказали ученитѣ това? Не само туй, но за въ бѫдеще ученитѣ ще докажатъ, че кислородниятъ атомъ се движи съ още по-голѣма бързина въ секунда отъ тази, която днесъ сѫ изчислили. Бързината въ движението на кое и да е тѣло зависи отъ неговата интелигентность. Колкото по-бързо се движи едно тѣло, толкова по-интелигентно е то. Слѣдователно, бързото движение е безопасно; бавното — е врѣдно. Който мисли бързо и се движи бързо, врѣда не прави; който мисли бавно и се движи бавно, той врѣда прави. Нѣкой човѣкъ се дави. Вижда го единъ отъ муднитѣ, отъ бавнитѣ хора и започва да си мисли: защо ли се дави този човѣкъ? Какви ли сѫ били майка му и баща му? Я да се опитамъ да му помогна. Пъкъ дали трѣбва да се спаси? Сега не е време да се мисли, какъвъ е този човѣкъ, какви сѫ родителитѣ му и дали трѣбва да се спаси, или не. Нѣма време за разсѫждения. Хвърли се въ водата и го спаси. Не се рови въ неговото минало. Като го извадишъ отъ водата, тогава се интересувай, какъвъ е този човѣкъ. Бѫдещата философия, бѫдещето изкуство и художество така ще се усъвършенствуватъ, че достатъчно е да прочетете нѣкакво произведение или да видите нѣкоя картина, за да се откажете веднага отъ всички прѣстѫпления, отъ всички неправилни мисли и нечисти желания, които минаватъ прѣзъ васъ. Бѫдещитѣ музиканти ще свирятъ така хубаво, че тѣхната музика ще въздѣйствува моментално върху съзнанието и на най-голѣмия пияница или скѫперникъ. Пияницата ще каже: отъ този моментъ захвърлямъ вече чашата! Скѫперникътъ ще каже: откакъ чухъ тази музика, животътъ ми придоби другъ смисълъ. Паритѣ не сѫ вече цѣль въ живота ми. Отсега нататъкъ ще водя чистъ и светъ животъ. Единъ американецъ, голѣмъ богаташъ, като слушалъ свиренето на Камила Русо, ученица на Паганини, той раздалъ всичкото си богатство на бѣднитѣ и казалъ: отсега нататъкъ ще живѣя чистъ и светъ животъ! Тя свирила едно парче „Сънътъ на живота”, отъ което той разбралъ, що значи чистота и светость. Питамъ: може ли богатството на физическия животъ да се сравни съ богатството на Вѣчния Животъ? Кое е по-хубаво: да слѣдвашъ въ нѣкой отъ европейскитѣ университети или да се запишешъ за студентъ въ единъ отъ ангелскитѣ университети? Кое е по- хубаво: да слѣдвашъ въ нѣкоя италиянска академия по пѣние, или да слѣдвашъ пѣние между ангелитѣ? Ако една наша пѣвица отиде да пѣе между ангелитѣ, тѣ трѣбва да турятъ на ушитѣ си нѣколко трѫби, съ които да намалятъ силата на нейния гласъ. Този гласъ за тѣхъ е викане, крѣскане. Когато нѣкоя съврѣменна пѣвица излѣзе на сцената да пѣе, тя слѣди, наблюдава, какво впечатление произвежда пѣнието й върху публиката. Велика пѣвица е тази, която пѣе само за себе си; великъ музикантъ или художникъ е този, който свири само за себе си; великъ проповѣдникъ е този, който проповѣдва само за себе си; великъ поетъ е този, който пише само за себе си. Само такива хора познаватъ Истината. И ако тѣхнитѣ слушатели и почитатели ги разбиратъ, значи и тѣ познаватъ Истината. И тогава, щомъ се събератъ двама души, които познаватъ Истината, тѣ ще могатъ напълно да се разбератъ. Който познава Истината, той е великъ човѣкъ. Това подразбира, че Богъ живѣе и се проявява чрѣзъ този човѣкъ. Богъ ни казва: „Ако се примиримъ съ всички хора, съ всички животни и растения, и ние ще бѫдемъ тъй велики, както и Той е великъ; тъй мѫдри, както и Той е мѫдъръ; тъй любещи, както и Той е любещъ”. Ако човѣкъ не люби, това нѣма да му се вмѣни въ грѣхъ. Но той може да люби! — това е важното. Богъ е Любовь; значи, Той се изявява чрѣзъ човѣка. Любовьта ще оправдае всичкитѣ ни страдания. Грѣхътъ пъкъ ще създаде само вѫглени. Обаче, дойде ли Любовьта, тя ще ги разтопи и ще направи отъ тѣхъ диаманти. Тъй щото грѣховетѣ, които сте направили досега, това сѫ готови вѫглени. Сега се молете да дойде Любовьта, да направи отъ тѣхъ диаманти. Грѣхътъ създава проститѣ камъни, които пъкъ Любовьта прѣвръща въ диаманти, въ скѫпоцѣнни камъни.

 

И тъй, всичко това, което до сега е служило въ живота ви, като прѣпятствия, когато дойде Любовьта, тя ще го използува за създаване на вашитѣ безсмъртни тѣла, умове и сърца; безсмъртното у човѣка е Божественото Начало. Когато се срещнатъ двама души, у които Божественото е събудено, тѣ веднага се разбиратъ. Това подразбира служене на Великия Божи Законъ. Да служишъ на Бога, не значи да се откажешъ отъ живота, но да го разбирашъ; това не значи да се откажешъ отъ науката, но да я разбирашъ; това не подразбира още да се откажешъ отъ музиката, отъ поезията или изкуството, но да ги разбирашъ. Не се отказвай отъ стария животъ, или отъ старата философия, или наука, или поезия, но ги разработи! Какъ разработватъ много отъ съврѣменнитѣ учени тия стари форми отъ областьта на науката, музиката, поезията или изкуството? Седне нѣкой поетъ на стола, а прѣдъ него, на масата, седи пълна чаша съ шестгодишно винце, а въ устата му запалена цигара дими, и той мисли, пише, съчинява. Другадѣ нѣкѫде седналъ нѣкой съврѣмененъ финансистъ, пише нѣщо по „Политическа икономия”. Пише, пуши и пие — съчинява, работи върху важни икономически въпроси. И безъ да пише той, политическата икономия сѫществува. Този ученъ трѣбва да отиде въ ангелския свѣтъ, да види тамъ, какво значи политическа икономия, какво значи философия и поезия. Когато се говори за философия, ние подразбираме причинитѣ и послѣдствията на нѣщата, които всѣки моментъ се материализиратъ прѣдъ насъ и ставатъ видими. Вѫтрешниятъ, духовниятъ животъ на човѣка се проявява всѣки моментъ прѣдъ насъ. Той дѣйствува, както мисли и чувствува. Всѣки човѣкъ е проявление на пѫтя, прѣзъ който е миналъ. Когато видя единъ човѣкъ и погледна неговото лице, чело, неговитѣ очи, уши, както и строежътъ на цѣлото му тѣло, всичко това прѣдставлява редица култури, прѣзъ които той е миналъ, докато е дошълъ най-послѣ до това развитие, въ което го срѣщаме днесъ. Това е цѣла наука, цѣла философия!

 

Нѣкои ми казватъ: защо си събралъ толкова невѣжи хора около себе си? Не можа ли да намѣришъ нѣкои философи, учени хора, на които да проповѣдвашъ? Казвамъ: всѣко лице, всѣки човѣкъ е цѣненъ за мене. Азъ гледамъ другояче на хората. Въ всѣко животно, въ всѣки човѣкъ, младъ или старъ, голѣмъ или малъкъ, има нѣщо цѣнно въ формата, каквато сѫ изработили, въ движенията имъ и т. н. Който разбира и знае, какъ да гледа, той ще види цѣнното, необикновеното, което Богъ е вложилъ въ всѣко сѫщество; който не знае, какъ да гледа, той ще вижда само обикновеното, дѣлничното въ всички сѫщества. Значи, всѣки човѣкъ прѣдставлява проявление на Бога; въ него се крие нѣкаква Божествена дарба, която трѣбва да се развие. Казвате за нѣкого: този човѣкъ е високо интелигентенъ. За другъ нѣкой казвате: този пъкъ е отъ простосмъртнитѣ. Защо за първия се произнасяте добрѣ, а за втория не се произнасяте добрѣ? — Защото единия обичате, а къмъ другия сте равнодушни. Човѣкъ вижда доброто въ другия, само когато го обича. Това зависи отъ хармонията, която сѫществува между двама души. Ако между двама души има само една допирна точка, ще се яви противорѣчие; ако има двѣ допирни точки, ще се яви разногласие; ако има три допирни точки между тѣхъ ще се явятъ разумни, хармонични отношения. Слѣдователно, разумниятъ животъ се основава върху три допирни точки.

 

И сега, възъ основа на сѫщия законъ, когато въ едно сѣмейство нѣматъ дѣца, тѣ иматъ само двѣ допирни точки помежду си; значи, тѣ образуватъ права линия. Дойде ли дѣтето, образува се триѫгълникъ. Синътъ прѣдставлява Истината, той е връхъ въ триѫгълника. Бащата и майката виждатъ въ мозъка на своето дѣте Истината и започватъ да разбиратъ смисъла на живота. Казано е, че ние сме чада Божии, създадени по Неговъ образъ и подобие. Значи, нѣкога, при създаването на вселената, ние сме били идеалътъ на Бога. Той искалъ да ни създаде за което сътворилъ и всички планети, всички слънца. Богъ е създалъ всичко въ вселената за разумнитѣ сѫщества, за своитѣ разумни дѣца. Тогава питамъ: ако между двѣ човѣшки идеи не се роди Истината, дѣ е човѣкътъ на Истината? Истината трѣбва да живѣе въ всѣки човѣкъ, та като го видите, да кажете: ето човѣкътъ на пълната свобода! По какво ще се познае човѣкътъ на Истината, който служи на Великия Божи Законъ? Ако този човѣкъ срещне нѣкой чужденецъ, който нѣма нийдѣ никого, той веднага ще го познае, ще прочете въ очитѣ му, че никой не го е приелъ. Човѣкътъ на Истината ще бѫде послѣдниятъ, който ще го срещне и ще му помогне. Такива хора съставляватъ благото, кредита въ свѣта. Ако всички хора живѣятъ разумно и служатъ на Великия Божи Законъ, тѣ ще създадатъ своето бѫдеще щастие. Само чрѣзъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина съвременнитѣ хора ще могатъ да прѣвърнатъ всички прости камъни, всички вѫглени въ диаманти и скѫпоцѣнни камъни, отъ който ще съградятъ своя бѫдещъ животъ.

 

И тъй, всички хора сѫ призвани на земята да работятъ, затова тѣ трѣбва да мислятъ за живота, а не за смъртьта. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ”. Сѫщевременно Христосъ казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то нѣма да даде плодъ”. Това значи: човѣкъ трѣбва да умре за нѣщо, за да оживѣе за друго. Само по този начинъ той ще разбере вѫтрѣшната връзка въ живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и козмическото съзнание има връзка, която съдѣйствува за прѣнасяне на свѣтлината отъ духовния свѣтъ, отъ едното къмъ другото съзнание. Когато искаме да разберемъ хората, ще влѣземъ въ самосъзнанието; когато искаме да разберемъ, животнитѣ, ще влѣземъ въ обикновеното съзнание; когато искаме да разберемъ растенията и минералитѣ, ще влѣземъ въ Божественото съзнание. За всичко това, обаче, се изискватъ посрѣдници, жици, както става при радиото. Едно врѣме хората се освѣтляваха съ газени лампи, въ които имаше фитилъ. Днесъ се освѣтляватъ съ електрически лампи, безъ фитилъ, но електричеството тече по жици. Въ бѫдеще електричеството ще се прѣнася и безъ жици. Тогава всѣки човѣкъ ще има своя собствена лампа. Коя е тази лампа? — Човѣшкиятъ мозъкъ. Когато човѣкъ мисли, главата му ще свѣти, и той ще може да чете на тази свѣтлина. Прѣстане ли да мисли, и лампата му ще изгасва. Има ли такава лампа човѣкъ, той ще може да ходи съ нея навсѣкѫде въ тъмнината. Когато иска, той ще я запали; когато иска, ще я загаси. При това, той нѣма да плаща нищо за това освѣтление, както днесъ плаща за електричеството. Ще кажете: кога ще дойде това врѣме? — Слѣдъ, хиляда години. Значи, слѣдъ хиляда години хората ще се освѣтяватъ отъ енергията на своята мисъль; домоветѣ имъ ще бѫдатъ по другъ, новъ начинъ построявани; отношенията между хората ще бѫдатъ разумни; движенията имъ ще бѫдатъ хармонични и т. н. Мнозина отъ васъ слѣдъ хиляда години може-би ще бѫдатъ въ друга нѣкоя земя, по-хубава отъ тази, на която сега живѣятъ. Нашата земя ще прѣтърпи голѣмо вѫтрѣшно прѣустройство. Това и въ Писанието е казано: „Богъ създава нова земя и ново небе”. Всичко, което сега виждаме на земята, ще изгори, ще се претопи и отъ него ще се създаде новъ свѣтъ. Павелъ казва, какви трѣбва да бѫдемъ ние, когато тази земя се претопи. За това, обаче, отъ съвременнитѣ хора се изисква едно вѣрую, основано на великата Божия Любовь, Мѫдрость и Истина, които дѣйствуватъ сега въ свѣта.

 

Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ свободни, напълно независими. Никога въ свѣта не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията въ природата. Никога въ свѣта не е имало толкова университети и училища, както днесъ. Защо? — Всѣки търси Истината, Мѫдростьта и Любовьта, за да бѫде свободенъ, да разбира нѣщата и да знае, какъ да живѣе правилно. И наистина, никога Любовьта не се е проявявала толкова много, както днесъ. Всичко това е добъръ признакъ. И никога въ свѣта не е имало тъй много свирци и пѣвци, както въ наше врѣме. Когато птицитѣ започнатъ да пѣятъ, това показва, че пролѣтьта иде. И когато хората пѣятъ много, тѣ прѣдвиждатъ настѫпването на пролѣтьта, т. е. приближаването на нѣщо ново, красиво въ свѣта. Нека пѣятъ пѣвцитѣ, ние ги поздравяваме!

 

Сега, цѣлото човѣчество се намира прѣдъ една велика епоха на промѣни, която ще донесе новото. Затова, именно, всички хора трѣбва да се пазятъ да не падатъ духомъ, да не обезсмислятъ живота си. По-добри врѣмена отъ сегашнитѣ нѣма. Всички пробудени души отъ четиритѣ краища на свѣта трѣбва да се обединятъ, да си подадатъ рѫка за взаимна работа — за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята. Отгорѣ ще дойдатъ нѣколко милиона души, ще впрегнатъ всички хора на работа и заедно съ тѣхъ ще въведатъ редъ и порядъкъ на земята. Слѣдъ свършване на своята работа, тѣ ще си заминатъ, а хората на земята ще останатъ слѣдъ тѣхъ да живѣятъ и работятъ. По този начинъ ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свѣтъ. Вие ще бѫдете свидѣтели на това и ще кажете: тъй се каза едно врѣме, и така стана. Ние не искаме още сега да вѣрвате; когато се сбѫдне това, което сега ви говоря, тогава ще си спомните и ще повѣрвате. За всички иде нѣщо велико! Затова младитѣ да седатъ на поста си, а старитѣ да обръснатъ брадитѣ си! Американцитѣ и англичанитѣ отдалечъ схващатъ това нѣщо и затуй се бръснатъ. Турцитѣ пъкъ обратно: тѣ оставатъ брадитѣ си да растатъ дълги, но работитѣ имъ не вървятъ. Англичанинътъ казва: ако брадата ме спъва да влѣза въ Царството Божие, азъ ще я обръсна — нищо повече! Който бръсне брадата си, трѣбва да внесе нѣщо меко, деликатно въ характера си. Който е мекушавъ, нека остави брадата му да расте; тя ще внесе твърдость, устойчивость въ характера му. Въ Писанието е казано, че около Бога ще останатъ само 24 старци, съ дълги бради, които ще отбѣлѣзватъ епохитѣ, прѣзъ който човѣчеството е минало. Всички други ще бѫдатъ все по на 33 години, като млади, хубави моми. Ще кажете: какъ ще се познаваме, щомъ всички ще бѫдемъ на една възрасть? Нима хората, които нѣматъ бради не се познаватъ? И безъ бради, пакъ ще се познавате. Понеже всички сме излѣзли отъ Бога, ще познаемъ, че сме дѣца на Единъ Баща, че сме братя и сестри. Казвамъ: когато мъртвитѣ се събудятъ отъ дълбокия сънъ и разбератъ всички илюзии, въ които сѫ живѣли, ще кажатъ: слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Богъ ще се възцари между хората, и всички ще се помирятъ: хора, религия, наука, изкуство — всички ще си подадатъ рѫка за обща работа, а човѣчеството ще заживѣе новъ, щастливъ животъ. Хората ще правятъ всѣки день научни екскурзии до слънцето, до мѣсеца, до марсъ, до юпитеръ, до сатурнъ — навсѣкѫде, дѣто искатъ. Като направятъ своитѣ научни изслѣдвания, тѣ ще се върнатъ обратно на земята. Съвременнитѣ хора пѫтуватъ до Франция, Германия, Англия, Италия, но пакъ сѫ недоволни. Ако човѣкъ отиде до Сириусъ, той ще се върне съ нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение въ сърцето. Но всичко това сѫ далечни проспекти за ума и сърцето на човѣка. Богъ е прѣдвидилъ за човѣка несмѣтни богатства, велики постижения! Има за какво да живѣемъ, има кой да ни люби и кого да любимъ! Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да намѣришъ Онзи, Който те люби. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да намѣришъ Бога, Който заличава всички грѣхове и прѣстѫпления, Който изправя всички недѫзи и при всички затруднения въ живота, казва: „Не бойте се!” И слѣдъ всичко това нека поетътъ пише, нека музикантътъ свири, нека художникътъ рисува, нека философътъ философствува, нека майката и бащата се радватъ на своитѣ дѣца, нека дъщерята и синътъ благославятъ родителитѣ си, нека учителитѣ се радватъ на ученицитѣ си, а ученицитѣ — на учителитѣ си! И нека всѣки приеме своя дѣлъ отъ великото благо, което иде вече за цѣлото човѣчество.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 9 януарий 1927 година въ гр. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt