Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_01_02 Влизане

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 13 септември 2015 - 04:11

"Влизане", Сила и Живот. Девета серия (1926–1927). Том II. Книгата съдържа беседи на Учителят от 02.01.1927 г. до 13.02.1927 г. Издание 1930 г., София.
Книгата за теглене на PDF

 

ВЛИЗАНЕ

 

     „Ако се не роди нѣкой отъ вода и Духъ, не може да влѣзе въ Царството Божие.“*)

 

*) Иоана 3: 5

 

Ще прочета 8 гл. отъ Посланието къмъ римлянитѣ и ще я свържа съ 5 стихъ отъ Евангелиeтo на Иоана, 3 гл.: „Ако се не родите отъ вода и Духъ.“ — Раждането е великъ процесъ, подобенъ на създаването на новъ свѣтъ. Това, коeто внася радость и веселие въ живота, което създава идеалъ и стремежъ на човѣшкия духъ, е законътъ на раждането, на възраждането. Буквата „Р“, съ която започва думата „раждане“ е йероглифенъ знакъ и означава рѫката, която хваща, държи нѣщо. Нима видниятъ писатель или поетъ, като взима перо въ рѫката си, не държи нѣщо велико? Нима знаменитиятъ философъ, като взима перо въ рѫката си, не държи нѣщо велико? Нима прочутиятъ и славенъ пълководецъ, като държи сабя въ рѫката си, не мисли за нѣщо велико? При все това, обаче, има една голѣма опасность за човѣка, да не изпадне въ дребнавоститѣ на живота, които произтичатъ отъ проявитѣ на неговото животинско съзнание. Всички хора не разбиратъ еднакво свещенитѣ книги. Това зависи отъ много обстоятелства: отъ устройството на човѣшкото тѣло — отъ неговия мозъкъ, отъ нѣкои наслѣдени чърти на родителитѣ, както и отъ закона за прѣраждането или отъ закона за кармата. Кармата е законъ, създаденъ отъ самия човѣкъ, вслѣдствие отклонението на човѣшкия духъ отъ орбитата на неговия пѫть. За да се разбере, какъ става това отклонение, изисква се дълбока мисъль. Разрѣшението на този въпросъ не е за дѣца, нито пъкъ за хора, които се хранятъ още съ млѣко, или се занимаватъ съ обикновени работи въ живота. Той е философски въпросъ, който не се отнася до хората, които мислятъ само да се осигурятъ. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята, все мисли да се осигури по нѣкакъвъ начинъ, но той трѣбва да знае, че мисъльта за осигуряване се дължи на великъ вѫтрѣшенъ импулсъ въ съзнанието.

 

Въ човѣка има нѣщо Божествено, което иска да го осигури и го тласка въ извѣстна посока, но той, като не разбира това, изпада въ положението на онзи индуски философъ, който се разговарялъ съ хората чрѣзъ движение на рѫцѣтѣ си. Обаче, когато трѣбвало да се разговаря съ нѣкого, нито той разбиралъ движенията му, нито него разбирали. Този философъ живѣлъ въ врѣмето на единъ отъ древнитѣ царе. Царьтъ на държавата, въ която живѣлъ философътъ, билъ браминъ. Като се научилъ, че въ царството му имало такъвъ човѣкъ, който могълъ да се разговаря и разбира по движения на рѫцѣтѣ, царьтъ повикалъ единъ отъ своитѣ жреци, служитель на Брама, и му казалъ: „Въ моето царство живѣе единъ философъ, който може да се разговаря съ хората и да ги разбира само по движенията на рѫцѣтѣ имъ, затова искамъ да намѣришъ нѣкой, подобенъ на него, съ разбиране на това изкуство, за да се поразговорятъ и двамата прѣдъ мене. Ако не намѣришъ такъвъ човѣкъ въ царството ми, ще изгубишъ моето благоволение.“ Замислилъ се жрецътъ, дѣ ще намѣри такъвъ човѣкъ. Единъ день минавалъ покрай една бръснарница. Бръснаритѣ като го видѣлъ толкова замисленъ, спрѣлъ го и му казалъ: „Братко, защо си толкова замисленъ?“ — Остави ме, то не е твоя работа. — Отдѣ знаешъ, може-би ще ти помогна съ нѣщо? Кажи ми само, какво те мѫчи. Жрецътъ му разправилъ всичко. — Не се безпокой, азъ мога да се разговарямъ съ хората чрѣзъ движение на рѫцѣтѣ и ги разбирамъ; ще мога да се разбера и съ този философъ. Жрецътъ се зарадвалъ и се върналъ при царя съ радостната вѣсть, че намѣрилъ човѣкъ, който можелъ да се разговаря чрѣзъ движения на рѫцѣ. Царьтъ извикалъ бръснаря и философа и ги накаралъ да застанатъ на извѣстно разстояние единъ отъ другъ и оттамъ да се разговарятъ. Разговорътъ започналъ: философътъ дигналъ единия си пръстъ нагорѣ, а бръснарьтъ — двата. Послѣ философътъ дигналъ едната си рѫка нагорѣ, а бръснарьтъ му отговорилъ съ двѣтѣ си рѫцѣ, като поставилъ едната надъ другата. Слѣдъ този разговоръ царьтъ запиталъ философа: „Какво каза на бръснаря съ дигане единия пръстъ на рѫката си?“— Казахъ му, че има само Едно сѫщество въ свѣта, което управлява всички работи. — Ами той какво ти отговори? — Той ми отговори, че двѣ сѫщества управляватъ свѣта: Богъ и царьтъ. — Ами послѣ какво му каза, като си подигна рѫката нагорѣ? — Казахъ му, че ще вали дъждъ, а той ми отговори съ двѣтѣ си рѫцѣ, че слѣдъ дъжда трѣва ще поникне. Тогава царьтъ казалъ: нѣма какво да се мисли повече, добъръ философъ е този човѣкъ. Слѣдъ това той се обърналъ къмъ бръснаря и го запиталъ: какво ти каза философътъ, като дигна пръста си нагорѣ? — Той каза, че ще ми извади едното око. — Ти какво му отговори? — Че ще му извадя и двѣтѣ. — Послѣ като дигна рѫката си нагорѣ, какво разбра отъ философа? — Че като ми извади окото, петь души ще дойдатъ въ негова защита. — Ти какво му отговори? — Като извадя и двѣтѣ му очи, десеть души ще ми дойдатъ въ защита.

 

Казвамъ: нѣкои отъ съврѣменнитѣ религиозни хора се намиратъ въ положението на бръснаря и философа. По сѫщия начинъ и много мѫже и жени, учители и ученици изпадатъ въ подобно положение и тълкуватъ нѣщата по своему. Питамъ: какъ разбирате свѣта — като философа, или като бръснаря? Днесъ цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ бръснари. Тѣ казватъ: обѣсете този човѣкъ, обѣсете онзи човѣкъ! Най-лесниятъ занаятъ е бръснарството. Повикате бръснаря дома си, и той веднага снима брадата ви. Какво изкуство има въ това? Наточи бръснача си, намаже лицето съ сапунъ и снима всичкитѣ косми. Питамъ: бръснарьтъ по този начинъ разрѣшава ли въпроса за никненето на космитѣ? — Не. Напротивъ, колкото повѣче се бръсне брадата, толкова по-дебели и груби ставатъ, космитѣ ѝ.

 

„Ако не се роди нѣкой отъ вода и Духъ.“ — За да се разбере смисъла на раждането, изисква се човѣкъ съ висока култура, а не съ разбирания като на бръснаря. Хора, съ разбирания като тия на бръснаря, казватъ: нѣма нѣщо особено въ  процеса на раждането. Всѣка майка ражда. Това е повърхностно схващане на нѣщата. И затова, именно, често се употрѣбява слѣдната поговорка: „жени мома да не е дома“. Или, когато искатъ да похвалятъ нѣкой момъкъ, казватъ: „левентъ момъкъ, като планина“. Това сѫ иносказателни изречения. Тѣ сѫ хубави, но ако се тълкуватъ буквално, губятъ своя дълбокъ смисълъ. Духътъ на нѣкой момъкъ може да бѫде като планина; мисъльта му може да бѫде велика и мощна, но той самъ, по форма, не може да бѫде като планина. При процеса на раждането духътъ засѣга мощното, великото въ човѣка. Всѣки, който иска да върви въ Божествения пѫть и да стане „човѣкъ“ въ пълния смисълъ на думата, най-първо трѣбва да бѫде безстрашенъ. Второто качество, което трѣбва да притежава, е смирението. Наблюдавайте: животнитѣ и ще видите, че смирението не сѫществува въ тѣхното царство. Значи, то е качество само на човѣка. Срѣщате нѣкое куче, вирнало опашка — върви. Виждате нѣкой пуякъ, разперилъ опашка, върви гордо и казва: знаете ли, кой съмъ азъ? Знаете ли, какво мисля? Гледате нѣкой пѣтелъ, качилъ се на бунището, кукурига и си мисли: нѣма другъ пѣвецъ като мене! Дали точно така мисли пѣтелътъ, не зная, това е мое тълкувание. Значи, двѣ положения може да има тукъ: или пѣтелътъ е правъ, че като него пѣвецъ нѣма, или моето тълкувание не е право. Трето качество, което характеризира човѣка, като истински човѣкъ, е справедливостьта. При това, за да се застѫпи човѣкъ за извѣстна Истина, той трѣбва да бѫде смѣлъ. Страхливитѣ хора не могатъ да бѫдатъ справедливи. Човѣкътъ на Истината, на Правдата, прѣдполага абсолютно безстрашие. На страхливия човѣкъ не може да се разчита. Дойде ли до нѣкое опасно мѣсто, той веднага ще избѣга. Страхливиятъ момъкъ, прѣди да се ожени, казва на своята възлюбена, че я обича, че е готовъ на всѣкакви жертви за нея. Обаче, щомъ се ожени, не минаватъ двѣ години, и той избѣгва, не издържа на обѣщанията си.

 

Ще ви разправя единъ примѣръ, да видите, доколко страхливиятъ момъкъ може да издържи въ своята вѣрность и безстрашие. Единъ младъ  българинъ, много страхливъ, се влюбилъ въ една млада, хубава мома. Единъ день и двамата тръгнали на пѫть, но трѣбвало да минатъ прѣзъ една голѣма, гѫста гора. Той ѝ казалъ: Не се страхувай, на мене разчитай! Азъ съмъ силенъ, безстрашенъ човѣкъ, нѣма да те оставя сама, при каквото положение да изпаднемъ. По едно врѣме насрѣща имъ се задала една мечка. Момъкътъ веднага се качилъ на едно дърво и оттамъ казалъ на своята възлюбена: Не се плаши, не мърдай, азъ оттукъ ще цъкамъ! Неговата възлюбена била умна мома. Тя веднага се прострѣла на земята и се присторила на мъртва. Мечката се приближила до нея, подушила я и казала: Слушай, не се жени за своя възлюбенъ. Азъ дойдохъ да те избавя отъ него.

 

И сега, нѣкой казва: азъ имамъ високъ идеалъ. Питамъ: какъ постѫпвашъ съ своя високъ идеалъ — на дървото отгорѣ ли го закачвашъ, или го заравяшъ въ земята, да израсте, да се развие, да цъвне и да даде плодъ? Кое е по-хубаво: да оставите житното зърно да седи въ хамбара, или да го заровите въ земята? — По-хубаво е да го заровите въ земята, отколкото да го оставите въ хамбара. Идеалътъ на житното зърно не е да седи въ хамбара. Ако посаденото зърно или сѣме израсте и устои на всички бури, на всички снѣгове и дъждове, то има високъ идеалъ.

 

Често ние уподобяваме външната, видимата природа на разумния невидимъ свѣтъ, чрѣзъ който Богъ въздѣйствува на нашитѣ души. Сега нѣкои питатъ: Вѣрвашъ ли въ Бога? — Въ кой Богъ? Въ свѣта има много богове. Още отъ най-стари врѣмена хората си създавали богове, прѣдъ които падали на колѣнѣ, молили имъ се, темянъ имъ кадѣли но тѣ не ги чували — никакъвъ отговоръ не получавали на молитвата си. Днесъ, сѫщитѣ хора, съ своитѣ атавистически мисли, казватъ: молимъ се на Бога, но Той не ни чува. Казвамъ: молятъ се тѣзи хора, но на нѣкой отъ многото богове, които не сѫ живи. Ухото на Живия Господъ е толкова чувствително, че ако Му се помолите отъ сърце, съ пълно смирение, съ вѫтрѣшна чистота и благоговѣние, каквото духовниятъ човѣкъ трѣбва да има, вашата молитва непрѣменно ще бѫде приета. Обаче, молите ли се на Бога, а сѫщеврѣменно мислите, какъ да използувате този — онзи, молитвата ви нѣма да бѫде приета. Това не е човѣщина; това и животнитѣ вършатъ. Сегашното  състояние на човѣка е резултатъ на три велики принципа, които сѫ дѣйствували нѣкога въ миналото, дѣйствуватъ въ настоящето, ще дѣйствуватъ и въ бѫдещето. Първиятъ принципъ е обикновеното човѣшко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елементъ въ човѣка. Въ това съзнание има само двѣ точки: едната, отъ която човѣкъ излиза и втората, къмъ която отива. Въ това съзнание човѣкъ пѫтува само вечерно врѣме, като се рѫководи въ пѫтя по втората точка. Щомъ дойде до нея, той се спира и казва: свършихъ работата си вече! А по-нататъкъ, какъвъ е външниятъ свѣтъ, какви условия за развитие има, това не влиза въ крѫга на обикновеното съзнание, което се изразява съ права линия. Правата линия прѣдставлява граници на плоскостьта или отношения между двѣ разумни сѫщества.

 

Вториятъ принципъ прѣдставлява прѣходно състояние отъ обикновеното съзнание къмъ самосъзнанието, което се изразява чрѣзъ плоскостьта. Въ това отношение животнитѣ иматъ съзнание, но нѣматъ самосъзнание, Слѣдователно, съзнанието, което прѣдставлява животъ на правата линия, не се движи изключително въ границата на правата линия, но се движи въ посоки извънъ правата линия, като образува плоскость. Тази плоскость граничи пакъ съ прави линии. Щомъ човѣкъ излиза извънъ възможноститѣ на правата линия и образува плоскость, той минава вече къмъ самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито съ снѣгъ. При това положение, дѣто и да отиде човѣкъ, той вижда навсѣкѫдѣ снѣгъ, не намира условия за работа. Такова е положението на съврѣменния човѣкъ. Такива сѫ условията, при които той днесъ живѣе. Нѣкой казва: ледено е сърцето ми, нѣмамъ условия за животъ. Защо? — Зима е вънъ. Погледнешъ отъ прозореца, всѣки се свилъ въ стаичката си, нарѣзалъ си малко дръвца, постоянно подклажда огъня си и за никого отвънъ не мисли. Отвънъ се издаватъ закони, проповѣдватъ се учения, а отвѫтрѣ — всѣки влѣзълъ въ себе си и само за себе си мисли. И слѣдъ всичко това, иди хлопай по чуждитѣ врати. Нѣкѫдѣ ще те приематъ, а нѣкѫдѣ, и десеть пѫти да хлопашъ на вратата имъ, нито ще те чуятъ, нито ще ти отворятъ. Имашъ нужда отъ нѣщо, минешъ покрай нѣкой човѣкъ, помолишъ му се, той казва: махни се оттукъ! Съ това той иска да каже: азъ разрѣшавамъ само своя въпросъ, а не и твоя. Донѣкѫдѣ този човѣкъ е правъ. Всѣки самъ трѣбва да разрѣшава въпроситѣ си. Когато казваме, че трѣбва да правимъ добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието. Въ живота на самосъзнанието сѫществуватъ само понятията за добро и за зло, но тамъ не сѫществува правене на добро. Човѣкъ, който живѣе въ самосъзнанието и прави добро нѣкому казва: азъ ще ти направя едно добро, ще ти дамъ пари на заемъ, но съ 25% лихва. Трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ добъръ човѣкъ, не ти искамъ 30% лихва, както другитѣ хора, но само 25%. — Да, това сѫ пари, взети съ сложна лихва. Питамъ: въ какво седи доброто? То е все едно да имашъ само 10000 лв. дългъ за кѫщата си, който слѣдъ врѣме нараства толкова много, че продаватъ кѫщата ти. Наблюдавайте, напримѣръ, какъ живѣятъ съврѣменнитѣ хора, какви отношения се завързватъ между тѣхъ, на каква база се поставятъ и разрѣшаватъ най-сериознитѣ въпроси. Нѣкоя мома иска да се жени. Какво правятъ близкитѣ ѝ? Харесатъ единъ момъкъ и гледатъ, дали той е здравъ, снаженъ, дали е богатъ, има ли кѫща, пари и т. н. Ако момъкътъ отговаря на тѣзи условия, казватъ: отличенъ човѣкъ е този момъкъ! Когато избиратъ мома, сѫщо тъй гледатъ, дали е здрава, снажна, богата и т. н. Ако и тя отговаря на тѣзи условия, казватъ: отлична е момата! Въ тѣзи разбирания за живота нѣма никакъвъ моралъ. Въ живота на самосъзнанието човѣкъ се учи чрѣзъ страданията. Само чрѣзъ страданията той познава, че въ свѣта има още по-велико състояние отъ това, въ което днесъ се намира. Въ това състояние, именно, човѣкъ може да разрѣши великитѣ проблеми на живота. Днесъ могатъ да дойдатъ най-велики поети, учени и философи да говорятъ на свѣта, но съ това въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Въ умоветѣ на съврѣменнитѣ хора трѣбва да стане велика вѫтрѣшна промѣна. Въ умоветѣ на майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, трѣбва да стане коренно прѣобразуване. Не е достатъчно човѣкъ да съзнава само, че е грѣшенъ, че се е опетнилъ, че е ялъ и пилъ, че е падналъ въ локва и се окалялъ. Съзнае ли, да изправи погрѣшката си! Това е важното. Нѣкой казва: азъ съзнавамъ, че съмъ грѣшенъ, признавамъ грѣховетѣ си. Кой лихварь не знае, че взима лихва повече, отколкото трѣбва? Кой мѫжъ не знае, кога се отнася злѣ съ жена си, но казва: жена е тя, трѣбва да се подчинява на мѫжа! Когато нѣкоя жена има дълъгъ езикъ, не знае ли тя това? —Знае. Обаче, каквото мѫжъ ѝ донесе, тя все недоволна остава. Човѣщина ли е това? Въ какво се проявява благородниятъ човѣкъ? И слѣдъ всичко това, когато имъ дойдатъ гости, мѫжътъ казва: добра е моята жена. Жената пъкъ казва: добъръ, благороденъ е моятъ мѫжъ, Това сѫ думи, които се говорятъ само прѣдъ гоститѣ. Щомъ си отидатъ тѣ, жената пакъ не е добра, и мѫжътъ пакъ не е благороденъ. Жената започва: моятъ мѫжъ е малко захласнатъ. Дойде ли Нова-година, Коледа, или Великъ-день, той нищо не ми купува, никѫдѣ не излиза съ мене — нехранимайко. Така се оплаква жената прѣдъ съсѣдкитѣ си. Коя е побудителната причина, за дѣто тя говори лошо за мѫжа си? — Крайното користолюбие. По този начинъ тя иска да прѣдизвика съсѣдкитѣ си да отидатъ при мѫжа ѝ, да го бутнатъ оттукъ — оттамъ, да го заставятъ да ѝ купи нѣщо ново. Дѣ е моралътъ въ тази постѫпка? Ако мѫжътъ трѣбва да се кара съ остенъ да изпълни задълженията си, както заставятъ вола съ остенъ да оре нивата, дѣ е тогава разликата между човѣка и животното? Дѣ е моралната стабилность въ човѣка?

 

Казвамъ: като изнасяме и лошитѣ, и добритѣ страни на живота, съ това не го упрѣкваме. Ние трѣбва да знаемъ, че това сѫ прѣходни състояния на самосъзнанието. Самосъзнанието е процесъ на чистене. Да съзнавашъ нѣщо, значи да се чистишъ, да изплащатъ дълговетѣ си, да уреждашъ разбърканитѣ си работи и да се приготовлявашъ за новия животъ. Ето защо, животътъ на самосъзнанието е прѣходенъ. Нѣкой казва: азъ съзнавамъ, че имамъ дългъ къмъ своя народъ. — Какъвъ е този дългъ? Да отидешъ да се биешъ за народа си. Като отидешъ да се биешъ за него, ще го освободишъ ли? Кажете ми, отъ толкова хиляди години насамъ, кой народъ се е освободилъ чрѣзъ войни, чрѣзъ бой и насилие? Трѣбва да се биемъ, но какъ? Хората трѣбва да прѣдприематъ едно велико сражение, една велика война! Кога? — Когато всички, като безброй малки рѣки отъ разни посоки се слѣятъ въ едно голѣмо, велико море, или въ една мощна, пълноводна рѣка, която дѣто мине, всичко напоява въ свѣта. Това значи война.

 

Врѣме е вече човѣкъ да влѣзе въ третия принципъ на живота, да мине отъ самосъзнанието въ Божественото съзнание или въ козмическото съзнание. Споредъ езика на Евангелието това значи да се роди човѣкъ отъ вода и Духъ. Тукъ думитѣ „козмическо съзнание“ сѫ замѣстени съ думитѣ „ще имъ отнема каменното сърце и ще го замѣстя съ ново“. Съ други думи: Богъ ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, козмическо съзнание, което разрѣшава въпроса на безсмъртието. Въ самосъзнанието, като животъ на плоскостьта, ние прѣдставляваме страна на нѣкакво тѣло. Казватъ за нѣкого: той е страна. — На какво? — На куба, напримѣръ. Какво е кубътъ? — Тѣло, съ опрѣдѣлена форма, голѣмина, твърдость, съ опрѣдѣленъ обемъ и т. н. —Да, но въпроситѣ не се разрѣшаватъ съ твърди тѣла. Какво разрѣшава днесъ златото? Какво разрѣшаватъ кѫщитѣ? Какво разрѣшаватъ параходитѣ, автомобилитѣ и аеропланитѣ? Тѣ разрѣшаватъ нѣщо малко, но не разрѣшаватъ сѫщностьта на нѣщата; тѣ не разрѣшаватъ великия идеалъ, къмъ който се стреми човѣшката душа. За въ бѫдеще, обаче, когато човѣкъ ще живѣе въ козмическото съзнание, той ще дойде до правилно разрѣшение на въпроситѣ. Тогава нѣма да чакаме да дойде нѣкой аеропланъ, да се завърти колелото и да тръгнемъ на пѫтъ. Питамъ: съ какво пѫтува слънчевата свѣтлина? По какъвъ начинъ се прѣнася слънчевата енергия прѣзъ пространството? Ученитѣ хора казватъ, че свѣтлината произвежда извѣстенъ родъ трептения. Съгласни сме съ това, но кой произвежда тѣзи трептения? И какъ се произвеждатъ тѣ? Ученитѣ казватъ още, че свѣтлината пѫтува съ грамадна бързина и вслѣдствие на това между частицитѣ ѝ се образува извѣстно търкане. И това е вѣрно, обаче, трѣбва да се знае, че движението на всѣки прѣдметъ, на всѣко тѣло се обуславя отъ участието на разумни сѫщества. Колкото разумностьта е по-голѣма, толкова и движението, прѣдизвикано отъ тази разумность, е по-интенсивно.

 

И тъй, когато говоримъ за Любовьта, за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, за Добродѣтельта, ние подразбираме Вѣчното Начало, Козмическото съзнание, което обхваща всичко въ себе си и къмъ което всѣки трѣбва да се стреми. Само въ Неговитѣ условия нашето тѣло ще се оформи и прѣсъздаде. Апостолъ Павелъ казва: „Сега имаме плътско тѣло, но когато дойде козмическото съзнание, ще се създаде духовното ни тѣло“. Каква разлика има между плътското и духовното тѣло? — Плътското тѣло умира, а духовното не умира; плътското тѣло страда, а духовното не страда, противорѣчията въ живота сѫществуватъ за плътското тѣло, а за духовното тѣло нѣма никакви противорѣчия. Духовното тѣло живѣе въ вѣчна радость, въ разбиране дълбокия смисълъ на живота. То живѣе въ Вѣчния Животъ.

 

Сега, споредъ законитѣ на самосъзнанието ние казваме, че земята се върти. Питамъ: колелото на аероплана вѣчно ли се върти? — Не, колелото се върти, само когато аеропланътъ пѫтува. Знаятъ ли тогава съврѣменнитѣ учени, кой пръвъ завъртѣ колелото на земята, да тръгне на пѫть? Прѣди колко милиярди години земята излѣзе отъ своето пристанище и тръгна да пѫтува изъ пространството? Слѣдъ колко милиарда години ще стигне въ друго пристанище? Когато се говори за пристанище на земята, ние разбираме, че тя е тръгнала отъ пристанището на обикновеното съзнание и се стреми къмъ козмическото пристанище, дѣто ще пусне котва. За сега земята е дошла до срѣдата на своя пѫть. Още много пѫть има тя да изминава, докато стигне въ козмическото съзнание. Мнозина ще кажатъ: значи, много има да се чака. Нѣма защо да се чака, но съ нея заедно ще се пѫтува. Човѣкъ, който чака, той не работи. За обяснение на мисъльта си, ще ви прѣдставя слѣдния контрастъ: това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието: бѫдещето за самосъзнанието пъкъ е настояще за козмическото съзнание. Слѣдователно, ако нѣкой човѣкъ седи и чака реализиране на своитѣ идеали безъ да работи, може да чака милиони години, но тѣ нѣма наготово да дойдатъ. Всѣки, който схваща тази идея и живѣе споредъ нея, той има условия да се подигне, той може да влѣзе вече въ новия животъ. Очитѣ му веднага ще се отворятъ, телефонитѣ му веднага ще заработятъ. Който влѣзе въ козмическото съзнание, ще се намѣри прѣдъ единъ свѣтъ абсолютно живъ. Слънцето за него нѣма да бѫде само едно свѣтло тѣло, но ще живѣе, ще му проговори на неговъ езикъ. То ще почука на телефона му. — Кой е тамъ? — Елате да чуете послѣднитѣ важни новини отъ слънцето. Това не сѫ измисленъ невъзможни нѣща, но дѣйствителни факти. Сѫществата, които живѣятъ на слънцето, сѫ разумни, тѣ се движатъ въ козмическото, въ Божественото съзнание. Тия разумни сѫщества, именно, сѫ облѣкли слънцето въ свѣтла, хубава дреха и постоянно се движатъ около него, да не би нѣкои сѫщества отъ по-низъкъ уровенъ се опитатъ да влѣзатъ въ него. Опитатъ ли се да влѣзатъ въ слънцето, тѣ ги изхвърлятъ навънъ. И нашата земя е едно отъ сѫществата, които слънцето е изхвърлило навънъ. Нѣкога, въ миналото, тя се е разбунтувала противъ слънцето, и то я изхвърлило вънъ отъ себе си. И всички планети, които днесъ сѫ извънъ слънцето, сѫ изпѫдени отъ него. Ученитѣ хора създаватъ разни теории за образуване на планетитѣ, но азъ казвамъ, че слънцето ги е изпѫдило нѣкога отъ себе си и днесъ ги учи. Има планети, които сѫ на разстояние милиони километри отъ слънцето. Какви закони ги държатъ въ пространството? — Законътъ на земното притегляне. Да, има нѣщо, което привлича хората къмъ единъ общъ центъръ. Този центъръ е козмическото, Божественото съзнание, чиято дѣйность е непрѣривна.

 

Значи, всички тѣла въ вселената сѫ свързани помежду си и прѣдставляватъ единъ общъ, великъ организъмъ. Всички планети, които се подчиняватъ на този организъмъ, сѫщеврѣменно сѫ и абсолютно свободни. Между мравката и човѣка нѣма никакво подобие, но има нѣкаква вѫтрѣшна връзка. Съврѣменнитѣ хора не виждатъ тази вѫтрѣшна връзка между всички сѫщества, понеже сѫдятъ за нѣщата отъ гледището на самосъзнанието и казватъ: защо сме се родили, и ние не знаемъ. Създалъ ни е Богъ, но ни е забравилъ. — Не се знае, кой кого е забравилъ: дали Господъ ви е забравилъ, или вие сте Го забравили. Човѣкътъ въ миналото се е проявилъ като непослушно дѣте, заради което Баща му го изпѫдилъ вънъ, да се учи и да работи. Цѣлата съврѣменна бѣла раса днесъ е въ положението на блудния синъ. Християнството дойде въ свѣта, за да покаже пѫтя, по който бѣлата раса трѣбва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрѣзъ който може да се върне къмъ Бога. Блудниятъ синъ се върналъ при баща си, но кога? — Когато видѣлъ, че господарьтъ, на когото служи, се отнася съ него по-злѣ, отколкото съ свинетѣ си. Той не му давалъ да яде даже и отъ рожковитѣ на свинетѣ, които пасълъ. Питамъ: кой е доволенъ днесъ отъ положението си? Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ само съ недоволни и болни хора. Ако отидете въ нѣкои отъ съврѣменнитѣ болници и клиники, тамъ ще видите хиляди болни, отъ какви ли не болести, нервни, органически, които лѣкаритѣ не знаятъ, вече какъ да именуватъ. Днесъ лѣкаритѣ се виждатъ въ чудо: излѣкуватъ една болесть, двѣ се явятъ; излѣкуватъ двѣ болести, четири се явятъ и т. н. Слѣдъ всичко това тѣ казватъ: ние имаме прѣдъ видъ всички хигиенични мѣрки да не заболѣватъ хората, да намалимъ процента на смъртностьта. Да, ако въ едно отношение хората не умиратъ, въ друго отношение умиратъ. Ако само физически се подобряватъ, въ друго отношение се влошава положението имъ, сърцата имъ се ожесточаватъ, умътъ имъ губи своето равновѣсие. И слѣдъ всичко това хората казватъ: свѣтътъ се много наплоди. Какво да правимъ? — Да отворимъ война! Отварятъ една война, като сегашната, въ която избиха около 25 милиона хора. Послѣ започватъ да търсятъ виновника на войната. Кой е виновникътъ на войната? — Човѣшкото самосъзнание, или казано на другъ езикъ: човѣшкиятъ егоизъмъ. Човѣкъ иска да устрои живота си вънъ отъ Бога. Обаче, за разумнитѣ хора, разрѣшението на всички въпроси седи въ козмическото съзнание. Всѣки човѣкъ има допирни точки съ козмическото съзнание. Щомъ дойде въ съприкосновение съ тѣхъ, веднага у него се заражда единъ вѫтрѣшенъ потикъ да се обърне къмъ Бога, но не по начина, както съврѣменнитѣ богослови учатъ. Въ него се заражда великъ импулсъ къмъ самоотричане отъ всички материални блага и желания да служи на хората отъ любовь къмъ Бога, да носи навсѣкѫдѣ радость и веселие. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е свършилъ четири факултета, но слѣдъ врѣме въ него се явява желание да служи на Бога. Скоро слѣдъ това му дохожда противоположна мисълъ: защо съмъ толкова глупавъ? Нима затова съмъ свършилъ четири факултета, да слугувамъ на Ивана, на Драгана? Трѣбва ли да слизамъ отъ висотата на положението си и да ставамъ слуга? Ето какъ се изгасватъ проявитѣ на Божественото съзнание въ човѣка!

 

Сега ние говоримъ за Божественитѣ импулси, които се явяватъ у насъ. Нѣкой казва: щомъ заживѣемъ Божественъ животъ, всѣкаква култура, всѣкаква наука ще изчезне. Не, тогава, именно, ще дойде истинската култура, истинската наука, музика, поезия. Ние не казваме, че всичко ще дойде изведнъжъ. Свѣтътъ не може да се поправи механически. Това, което имаме днесъ, е добро, но ако останемъ още извѣстно врѣме въ това добро, ще умремъ. То е толкова добро, колкото е добро положението на нѣкой баща, който, за да достави срѣдства на дъщеритѣ и синоветѣ си да живѣятъ добрѣ, е заложилъ всичкия си капиталъ при лихваря. Единъ день този лихварь ще дойде, ще изнесе навънъ всичко, каквото имате, и ще каже: всичко това е мое. Вие сега идете и работете! И външниятъ законъ му дава право да постѫпва така. Какво ще кажете вие тогава? Ние не критикуваме сегашнитѣ закони. Това не се отнася къмъ нашия прѣдметъ, но казваме: ако не се съобразявате съ Великия Законъ на живота, бирникътъ, лихварьтъ ще дойде, ще опише всичкото ви богатство и ще го занесе навънъ. Този лихварь е смъртьта.

 

Иоанъ казва: „Ако не се родишъ отъ вода и Духъ“. Това значи: ако не живѣешъ въ козмическото съзнание, нѣма да влѣзешъ въ Царството Божие. Този е изходниятъ пѫть въ живота. Първото важно нѣщо за човѣка е да бѫде справедливъ. Имашъ ли да давашъ нѣкому нѣщо, ще му го дадешъ. Ама ималъ си всичко десеть лева въ джоба си — ще му ги дадешъ. Щомъ дойде кредиторътъ да иска паритѣ си, ще извадишъ, каквото имашъ въ джоба си и ще му го дадешъ, а ти можешъ и да погладувашъ малко. Само по този начинъ ще опиташъ своята сила, своето достоинство като човѣкъ. Мислишъ да пѫтувашъ прѣзъ нѣкоя гѫста гора и си казвашъ: не ме е страхъ, азъ  вѣрвамъ въ Бога. Щомъ вѣрвашъ въ Бога, ще тръгнешъ прѣзъ гората, безъ ножъ, безъ какво и да е орѫжие. По-силно орѫжие отъ вѣрата има ли? И мечка да срещнешъ, ще я погледнешъ само, и тя ще си замине. Вие не сте опитвали още, какво може да направи човѣкъ съ вѣрата. Това, което измѫчва съврѣменнитѣ хора, сѫ онѣзи наслѣдени качества отъ дѣди и прадѣди, които прѣкарали единъ неестественъ животъ. Този животъ се пробужда сега и въ съврѣменнитѣ хора, като неестествени желания, копнежи и чувства, които не носятъ нищо добро за тѣхъ. Щомъ се породи едно отъ тѣзи желания въ нѣкой съзнателенъ човѣкъ, той започва да се критикува, да се самоосѫжда, защото не знае, отдѣ произтича това. Невидимиятъ свѣтъ, обаче, постоянно регулира тѣзи неестествени прояви въ хората, като имъ изпраща редъ страдания. Чрѣзъ страданията разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ казватъ на хората: не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите. Нѣкой казва: не знамъ, какво да правя. Станалъ съмъ много чувствителенъ, много нетърпеливъ, подозрителенъ. Кой каквото направи, азъ мисля, че е насочено противъ менъ. Какъ да се избавя отъ това кошмарно състояние? Казвамъ: тѣзи състояния се дължатъ на незадоволени човѣшки желания. Има желания у човѣка, които съ нищо не могатъ да се задоволятъ. Мислите ли, че виното може да задоволи жаждата на пияницата? Мислите ли, че соленото ядене ще задоволи жаждата му за вино? Колкото вино и да пие, жаждата за пиене все повече ще се увеличава. Голѣмото употрѣбление на вино ще разстрои само храносмилателната му система — и нищо повече. Чрѣзъ пиенето природата го поставя въ положение на самозабрава, да заспи и да забрави всичко. На другия день, обаче, като се събуди, той всичко си спомня и пакъ отива да пие, да забрави, да завърши започнатото. Но все пакъ остава нѣщо недовършено.

 

Нѣкой казва: обидиха ме! Азъ ще имъ дамъ да разбератъ! Питамъ: като имъ дадешъ да разбератъ, съ това разрѣшава ли се въпросътъ за обидата? Какъ се лѣкува обидата?

 

Нѣкоя мома обича едного. Той е любезенъ, внимателенъ. Каквото пожелае тя, той го изпълнява; иска еди — какви си дрехи, обуща, и той всичко ѝ доставя. Оженятъ се, пакъ върви добрѣ. Единъ день тя се скара съ него, обиди го нѣщо. Отъ тозъ моментъ силата на неговитѣ чувства къмъ нея се намалява съ 10 %. Отъ втората лоша дума чувствата му се намаляватъ съ още 2 % и слѣдъ 10 — 15 години цѣлувкитѣ прѣставатъ, нови дрехи, шапки и обуща не се купуватъ, мѫжътъ почти не се свърта въ кѫщи и започва да говори: моята жена стана много лоша, нетърпима е вече. Казвамъ: дойде ли жената до това положение, тя трѣбва да се обърне къмъ козмическото съзнание и да каже: Господи, моятъ езикъ бѣше много дълъгъ, много невъзпитанъ, съ него тикнахъ мѫжа си въ лошия пѫть, но помогни ми да изправя погрѣшката си! Какъ може човѣкъ да изправи една своя погрѣшка? Споредъ Божественото съзнание човѣкъ може да бѫде чешма, отъ която постоянно да тече вода. Тече ли вода, тя ще измие всички нечистотии наоколо си. Обаче, тази чешма ще тече само тогава, когато е свързана съ Великия Изворъ на живота. Кой въздига чешмата: камънитѣ, отъ които е направена тя, или водата, която тече отъ нея? — Водата, разбира се. Значи, цѣната на човѣка се опрѣдѣля отъ великия животъ, който протича прѣзъ него. И когато животътъ на козмическото съзнание влѣзе у насъ, ние ще имаме нова философия, нова мисъль. И тогава, дойде ли нѣкой при мене, да ми чете свои произведения, азъ нѣма да го критикувамъ, но ще взема такова участие въ неговата работа, като че той и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Днесъ, като дойде нѣкой човѣкъ да ви чете свои съчинения, вие казвате: хубави работи сѫ вашитѣ произведения. Щомъ излѣзе този човѣкъ навънъ, вие казвате: не сѫ толкова хубави произведенията му, но нека намажа малко колата му, да се порадва. Кое положение е по-хубаво: да слушамъ нѣкой да ми свири, или азъ да свиря, а други да ме слушатъ? И двѣтѣ положения сѫ необходими. Нѣкога ще слушамъ, нѣкога ще ме слушатъ. Не може да се нарече човѣкъ този, който не знае да слуша. Първото качество, необходимо за човѣка, който иска да влѣзе въ козмическото съзнание е послушанието. Въ живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а въ живота на козмическото съзнание има послушание. Който не знае да слуша, нищо нѣма да придобие. Когато обичате нѣкого, какъ го слушате? Слушате го, безъ отекчение, и усѣщате, като че въ васъ се влива нѣкакъвъ елексиръ, който ви ободрява и съживява. Като си замине любимиятъ ви човѣкъ, казвате: много нѣщо ми остави този човѣкъ. Това значи да любите и да ви любятъ.

 

Много отъ съврѣменнитѣ християни казватъ: ние сме християни отъ рождението си още. — Това само не е достатъчно. Истинскиятъ християнинъ ще вземе своя инструментъ и ще засвири, ще прѣдаде Божественото изкуство, както си е. Не е достатъчно само да нарисувашъ една гарга, но така да я нарисувашъ, че който я види, да се очуди, да не може да познае, рисунка ли е, или естествена. Ще ви приведа примѣра за двамата гръцки скулптори, които показали своето изкуство единъ прѣдъ другъ. Първиятъ отъ тѣхъ направилъ единъ гроздъ, който билъ тъй майсторски изработенъ, че измамилъ птицитѣ, които дошли да го кълватъ. Вториятъ пъкъ изваялъ единъ вуалъ, съ който покрилъ образа на една отъ гръцкитѣ богини. Другарьтъ му, като видѣлъ вуала, приближилъ се къмъ статуята, съ намѣрение да дигне вуала. Той се обърналъ къмъ скулптора съ думитѣ: не ме заблуждавай, дигни вуала на богинята! Първиятъ, измамилъ птицитѣ, а вториятъ — човѣка. Да можешъ да прѣдадешъ вѣрно нѣщата, въ това седи истинското изкуство. Голѣмо изкуство е, като говоришъ, да можешъ да прѣдадешъ това, което се крие въ душата ти, да можешъ да изразишъ своята любовь. Говори ли ти нѣкой, не казвай, че той те залъгва. Ако работата е за залъгване, отъ 8,000 години насамъ хората все си говорятъ и все се залъгватъ. Грѣшката не е само въ този, който говори, но и въ този, който слуша. Ако вие сте човѣкъ, който се стреми къмъ безсмъртие, къмъ козмическото съзнание, като ви говори нѣкой безсмъртенъ човѣкъ, вашиятъ животъ моментално ще се измѣни, и ще се намѣрите обиколени отъ много братя и сестри. Ще кажете: кой знае дали е така! Докато живѣете на плоскостьта, ще казвате „кой знае“, но когато дойдете въ положението на хора, родени отъ вода и Духъ, нѣщата ще бѫдатъ за васъ точно опрѣдѣлени. Духътъ ще донесе абсолютната справедливость; водата ще донесе мекотата и чистотата; чистотата ще донесе здраве, а здравето — свѣтлина. Тогава животътъ ви нѣма да бѫде мѫчение и трудъ, а работа и наслаждение.

 

„Ако се не родите изново отъ вода и Духъ“. Нѣкои отъ васъ сте едва заченати; други сте по на единъ мѣсецъ; трети сте по на два мѣсеца; четвърти — на три мѣсеца, а малко хора има, които сѫ на деветь мѣсеца. Но всѣки, у когото Божественото се е заченало, трѣбва да го пази. Дълъгъ периодъ се изисква, докато се родите изново отъ вода и Духъ. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпросъ на далечното бѫдеще; ако вървите по закона на козмическото съзнание, то може да бѫде въ настоящия моментъ. За самосъзнанието разстоянието отъ земята до слънцето е милиони километри, когато за козмическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осемь минути. Ако пѫтувате съ крилата на самосъзнанието, трѣбва да имате единъ бързъ тренъ, съ който ще изминете разстоянието отъ земята до слънцето за 250 години. Това не е за осѫждане, нито за самоосѫждане. Задачата на човѣчеството е да се чисти всѣки моментъ и да върви напрѣдъ. Нѣма какво човѣкъ само да признава грѣховетѣ си, но той трѣбва да се обърне къмъ Бога, да възприеме Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина по новия начинъ, по начина на козмическото съзнание и да ги приложи въ живота си. Човѣкъ не трѣбва за вѣчни врѣмена да остане твърдо тѣло, нито пъкъ страна на нѣкое тѣло, но да има отношения съ хората, като души, които живѣятъ въ едно тѣло, т. е. въ вѣчна хармония. Когато една душа живѣе въ козмическото съзнание, тя може навсѣкѫдѣ да бѫде приета. Ако живѣе на земята, тя може врѣменно да я напусне, да отиде на слънцето, да се разговори съ своитѣ любими и послѣ пакъ да се върне на земята. Тази душа е свободна да се разхожда, дѣто иска изъ слънчевата система. Отъ гледището на самосъзнанието ще кажете: може ли човѣкъ да пѫтува до слънцето? — Може. Има вѫтрѣшно, духовно пѫтуване. По физически начинъ не може да се отиде до слънцето, но по духовенъ начинъ — може. Когато се говори за живота, ние имаме прѣдъ видъ неговата външна — физическа страна и вѫтрѣшна — духовна страна. Отъ материално, физическо гледище, нѣщата ставатъ мѫчно, изисква се вѣчность, едно число съ 15 нули — деньтъ на Брама. Щомъ изтече това число, ще изтече и Божествениятъ день, слѣдъ което ще настане Божествената нощь, пакъ сѫщото число съ 15 нули. Изчислете, колко милиарди години правятъ тѣзи числа. Денемъ Богъ твори, а нощемъ, когато спи. Той образува новитѣ свѣтове въ себе си. Тъй щото въ Бога има постояненъ, вѣченъ процесъ на творчество и създаване.

 

Слѣдователно, щомъ Богъ постоянно твори и създава, по сѫщия начинъ и ние трѣбва да създадемъ въ себе си новъ свѣтъ. На съврѣменнитѣ хора липсва нѣщо идейно. Тѣ търсятъ своето спасение отвънъ. Тѣ чакатъ като просяци прѣдъ вратата на нѣкой богатъ човѣкъ да имъ даде нѣщо. Срѣщате нѣкой бѣденъ човѣкъ, проси отъ васъ. Въ този моментъ вие може да нѣмате петь пари въ джоба си, но ако брѫкнете въ неговия джобъ, ще намѣрите не по-малко отъ 200 лева. Защо пази тия пари? Той гледа да се осигури отвънъ, на другитѣ хора се надѣва, отъ тѣхъ очаква спасението си. Този човѣкъ трѣбва да намѣри нѣкакъвъ начинъ самъ да се прѣхранва. Чрѣзъ просия човѣкъ не може да се изправи. Тя е само единъ методъ. Отъ духовно гледище само горделивитѣ хора сѫ осѫдени на просия. Нѣкога тѣ сѫ били много горди и затова сѫ изпратени на земята, като просяци, да се смирятъ. Когато сиромахътъ започне да разбогатява, главата му отчасти се деформира. Деформира ли се главата ви, молете се да изгубите богатството си, да осиромашеете и по този начинъ да се смирите. Гордостьта сваля човѣка надолу. Когато нѣкой човѣкъ достигне високо духовно положение и започне да мисли, че нѣма подобенъ на него, той е осѫденъ на падение. Каже ли поетътъ или музикантътъ, че нѣма подобенъ на себе си, той се намира на лъжливъ пѫть. Дарбитѣ на човѣка зависятъ отъ тѣзи, които го слушатъ, които го обичатъ. Тѣ даватъ сила за появление на неговитѣ таланти. Ако говоришъ прѣдъ хора, които те обичатъ, ти ще говоришъ повече и по-краснорѣчиво; ако говоришъ прѣдъ хора, които не те обичатъ, ти ще говоришъ помалко и по-лошо. Слѣдователно, дарбитѣ зависятъ отъ Любовьта. Ако майката има любовь въ себе си, тя ще роди великъ, гениаленъ синъ Ако нѣма любовь въ себе си и живѣе повърхностенъ, дребнавъ, лекомисленъ животъ, тя ще роди обикновенъ синъ, подобенъ на нея. Когато нѣкоя майка иска да роди нѣщо велико, тя трѣбва да е подготвена за това, да съзнава своето прѣдназначение. Човѣкъ не може да роди една възвишена идея. ако той самъ се занимава съ дребнавоститѣ на живота. Хората сами създаватъ възвишенитѣ идеи; тѣ сами създаватъ и обикновенитѣ идеи. Да служимъ на Бога, това е велика Божествена идея Да служимъ на хората съ своя умъ, съ своето сърце и съ своята воля, и това сѫ Божествени идеи. Обаче, да продадемъ на хората своя умъ, своето сърце и своята воля, това вече не е Божествено. Слѣдъ всичко това, може ли човѣкъ, който се продава, да сѫди онзи, който служи на Бога? Ако той го сѫди, ще му кажа: вземи цигулката си и свири! Азъ ще дойда да те слушамъ. Който сѫди, трѣбва да даде образецъ. Днесъ човѣчеството не се нуждае отъ религии, то не се нуждае и отъ храмове. Ако е въпросъ за храмъ, по-хубавъ храмъ отъ небето нѣма. Дигни очитѣ си нагорѣ къмъ небето, погледни звѣздитѣ и кажи: Господи, благодаря. Ти за всичко, което Си създалъ! Ако и слѣдъ това искашъ нѣщо хубаво, обърни внимание на бубулечицитѣ, на птичкитѣ, на растенията, на чиститѣ кристални извори и нека въ тебе се зароди велико вѫтрѣшно желание да се позанимаешъ съ тѣхъ, да научишъ, защо сѫ създадени тѣ. Отъ всичко това ти трѣбва да изпиташъ красивъ трепетъ на своята душа.

 

Питамъ: какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Като се намѣрятъ прѣдъ нѣкой чистъ планински изворъ, изведнъжъ натопяватъ вѫтрѣ калнитѣ си обуща, да ги измиятъ. Не, приятелю, намѣришъ ли се прѣдъ такъвъ изворъ, ще се спрешъ при него съ благоговѣние, ще свалишъ шапката си, ще измиешъ лицето си, ще пиешъ отъ водата му и ще кажешъ: Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просвѣтя ума си, като водата на този изворъ. Изворътъ е живъ. Отъ хиляди години при него седи нѣкой възвишенъ духъ и работи, изпълнява своето прѣдназначение. Затова отидете ли при нѣкой изворъ, пийте отъ водата му, измийте се и благодарете! Казвате: вѣрно ли е всичко това? Питамъ: вѣрно ли е, че ме слушате сега да ви говоря? Вѣрно ли е, че сте българи? Има реални нѣща въ свѣта, но има и нереални. Реалнитѣ нѣща нѣматъ начало, нѣматъ и край. Казвате: апостолъ Павелъ е проповѣдвалъ нѣкога въ миналото Христовото учение. Не, той не е проповѣдвалъ само въ миналото; той проповѣдва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нѣщо; ние не гледаме на Христа и на учението Му, като нѣщо, което ще дойде въ бѫдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение, като на вѣчно настояще. Казвате за нѣкого: този човѣкъ се мисли за нѣщо по-горѣ отъ Христа. Така може да мисли само този, който живѣе въ закона на самосъзнанието. Рѫката не може да се отдѣли отъ тѣлото и да каже, че тя седи по-високо отъ него. Всички трѣбва да знаете, че съставлявате едно цѣло, въ което всѣки заема своето опрѣдѣлено мѣсто. Ние знаемъ, кое мѣсто въ цѣлото заема Христосъ, кое — апостолъ Павелъ, кое — Буда, кое — Шекспиръ, кое — Бетховенъ и т. н. Ние точно знаемъ мѣстата на всички хора и поставяме всѣки на неговото опрѣдѣлено мѣсто — нито по-горѣ, нито по-долу отъ това, което имъ е дадено и което тѣ заслужаватъ. Напримѣръ, никой до сега не е далъ на Бетховена това мѣсто, което ние му даваме. За въ бѫдеще ще дойдатъ музиканти, които ще създадатъ нѣщо повече отъ Бетховена. Ще кажете: възможно ли е това? Ако вашето дѣте днесъ кѫса букваря си, когато стане възрастенъ човѣкъ, на 33 години, той ще създаде нѣщо хубаво, велико. Той може да стане великъ музикантъ, или великъ поетъ, или великъ художникъ. Когато човѣкъ стане на 33 години, когато създаде нѣщо хубаво и велико въ своя животъ, той може да се нарече вече истински човѣкъ.

 

И тъй, млади и стари, всички трѣбва да се освободимъ отъ заблужденията и да разберемъ, че живѣемъ въ настоящето. Нѣкой казва: не мога да търпя! — Ще търпишъ. —Не мога да бѫда милостивъ. — Ще бѫдешъ милостивъ! — Слабъ съмъ. — Ще станешъ силенъ! Щомъ влѣземъ въ козмическото съзнание, ние ще придобиемъ качества, необходими за бѫдещето положение или за Синоветѣ Божии, които ще могатъ да прѣодоляватъ всички мѫчнотии. Казано е: „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е.“ Ако живѣемъ по плъть, ще умремъ; ако живѣемъ по духъ, ще придобиемъ Вѣчния Животъ. Вѣчниятъ Животъ, новиятъ животъ включва всичко въ себе си. Всички религии водятъ до вратата на козмическото съзнание. Всички вѣрвания, съ които до сега сме били облѣчени, ще останатъ настрана. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Това подразбира, че като влѣземъ въ козмическото съзнание, ще се облѣчемъ съ нови дрехи, ще се измѣнимъ. Новитѣ дрехи прѣдставляватъ новитѣ разбирания, новитѣ вѣрвания, съ които нашето сърце, нашиятъ умъ и нашиятъ духъ ще се облѣкатъ. Щомъ се облѣчемъ съ тия нови дрехи, тогава ще бѫдемъ „братя“ въ пълния смисълъ на думата и ще се познаемъ. Можешъ да имашъ братъ само въ живота на козмическото съзнание.

 

Сега всички трѣбва да работимъ за своето самоусъвършенствуване. Готовитѣ души за новъ животъ трѣбва да влѣзатъ въ козмическото съзнание, за да отворятъ мѣсто на другитѣ. Този е пѫтьтъ, по който ще дойде спасението на човѣчеството. Когато хората възприематъ новото учение и заживѣятъ въ козмическото съзнание, умразата, завистьта, недоволството — всички отрицателни чърти въ живота на човѣка ще изчезнатъ. Това се разбира въ стиха: „Господъ ще заличи всичкитѣ ни грѣхове.“ Всичко отрицателно, което носимъ отъ живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече нѣма да бѫдемъ хора, прѣгърбени отъ тежеститѣ на живота, изтощени отъ неуспѣхи и недоразумѣния. Сега гледашъ нѣкой, върви отчаянъ, замисленъ. — Какво си се замислилъ? Мисля, какъ да изкарамъ прѣхраната си. Значи, самосъзнанието разрѣшава въпроса за прѣхраната, а козмическото съзнание разрѣшава въпроса за любовьта къмъ Бога. Разрѣшимъ ли този въпросъ, любовьта ще донесе своето изобилие, отъ което ние ще се хранимъ. Тогава цѣлата земя ще се прѣвърне въ райска градина, въ която ще има работа за всички. Кой каквито дарби или възможности има, ще се прояви. Нѣкой може да пише, ще му дадатъ условия да напише най-хубавата си работа. Сега, седите безъ работа, безъ импулсъ въ живота и казвате: остарѣхме вече. — Защо сте остарѣли? Отъ много грижи, отъ безвѣрие. Вие не вѣрвате въ настоящето, а вѣрвате въ бѫдещето, което носи смърть. Не, въ настоящето ще вѣрвате! Ще вѣрвате въ Отца си, както Синътъ вѣрва въ Него и приема Неговия животъ. Щомъ вѣрвате въ Отца си, и Той ще живѣе въ васъ. Всѣки, който живѣе въ козмическото съзнание, само той може да разбере, какво значи да имашъ съприкосновение съ Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радость за душата, за която Павелъ казва: „Щастието, което ни очаква за въ бѫдеще, не може да се сравни съ богатствата на цѣлия свѣтъ“. Само по този начинъ животътъ ни ще бѫде пѣсень и музика. Мисъльта ни ще бѫде като Божията мисъль; чувствата ни — като Божиитѣ чувства, дѣйствията ни — като дѣйствията на Бога. Вземемъ ли перото, отъ него ще се изливатъ велики свещени мисли и който прочете написаното, ще каже: благословена да бѫде рѫката, която е написала тѣзи Слова! Благословена да бѫде устата, която е изрекла тѣзи слова! Питамъ: този животъ нѣма ли смисълъ?

 

Казвамъ: досега вие всички сте имали само прѣдчувствие за това велико съзнание. Пожелавамъ на всинца ви да прѣживѣете поне единъ такъвъ день! Ако не можете цѣль день, поне за единъ часъ, или за една минута, или най-малко за една секунда да имате съприкосновение съ Божественото съзнание! Този кратъкъ моментъ ще донесе блага на душата ви за хиляди години. Незабравимъ моментъ е той! Велико събитие за цѣлия козмосъ е да се приближи Богъ до нѣкоя душа! Всички сѫщества, и висши, и низши, ще отправятъ всичкото си внимание къмъ тази душа и ще я питатъ: какво ти каза Господъ? Този е най-тържествениятъ день въ живота на душата. И ангели, и богове, и светии — всички ще се заинтересуватъ отъ нея. Всѣко докосване на Бога до една душа, означава откриване на новъ, великъ свѣтъ. Този човѣкъ може вече да каже: азъ живѣя въ Божията Любовь; дишамъ свѣтлината на Божията Мѫдрость, движа се въ великата Божия Истина, която носи свобода и просторъ за душитѣ, като раздаватъ всичко, което Богъ ми е далъ. Човѣкътъ на Истината разполага съ неизчерпаемо богатство. Той живѣе въ изобилието на Божията Любовь.

 

Пакъ ви пожелавамъ да прѣживѣете този великъ и славенъ моментъ, който прѣдставлява идването на вашия възлюбенъ. Дойде ли този моментъ, всичко старо, всичко прѣходно ще се обезсмисли. Този моментъ може да бѫде още днесъ, въ настоящето, въ което се движите и живѣете. Само този моментъ е въ сила да смекчи човѣка, да измѣни лицето му и да го облагороди. Влѣзете ли въ живота на козмическото съзнание, всѣкаква лъжа, всѣкаква неправда ще изчезне отъ васъ. Тогава вие нѣма да приличате на онзи богаташъ, който се скривалъ отъ всички посѣтители, които отивали при него за материална помощь. Отива единъ бѣденъ поетъ при този богаташъ да му иска нѣкаква парична помощь, но той казва на слугата си: кажи, че ме нѣма въ кѫщи! Единъ день богаташътъ има нужда отъ поета и отива въ дома му. Поетътъ излиза самъ прѣдъ богаташа и му казва: днесъ не съмъ у дома си, не мога да Ви приема. — Какъ тъй, нали този, съ когото говоря сега, сте Вие самъ, поетътъ, когото търся? — Не вѣрвате ли, че не съмъ у дома си? Какъ азъ можахъ да повѣрвамъ на вашия слуга, че Ви нѣма въ кѫщи, а Вие не вѣрвате на мене? — Нали Вие сте поетътъ? —Да, азъ съмъ, но не съмъ за Васъ. Казвамъ: така се приематъ хората, когато живѣятъ въ самосъзнанието. Обаче, когато влѣзатъ въ козмическото съзнание, тѣ ще отворятъ широко вратата си за своя приятель съ братска усмивка, съ свѣтълъ умъ и съ чисто сърце. Какъвъ по-хубавъ приемъ отъ този може да очаквате? Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да разполага човѣкъ съ вѫтрѣшенъ миръ и доброта! Какво по-хубаво отъ това, да виждашъ навсѣкѫдѣ Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина? Нѣма по-добри условия за работа отъ този животъ.

 

И тъй, пожелавамъ на всички да прѣживѣете момента на съприкосновение съ Бога, Който ще събуди въ душитѣ ви непрѣодолимо желание и силенъ копнежъ за постигане на новия животъ — живота на Божественото, козмическото съзнание!

 

Бесѣда  отъ  Учителя,  държана  на  2  Януарий  1927  година въ гр. София.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 17 октомври 2017 - 05:01

ВЛИЗАНЕ

 

(беседата е направена в стар правопис с програма - Георги Касапов)

 

 

„Ако се не роди нѣкой отъ вода и Духъ, не може да влѣзе въ Царството Божие.” Иоана 3:5

 

Ще прочета 8 гл. отъ Посланието къмъ римлянитѣ и ще я свържа съ 5 стихъ отъ Евангелиeтo на Иоана, 3 гл.: „Ако се не родите отъ вода и Духъ.” — Раждането е великъ процесъ, подобенъ на създаването на новъ свѣтъ. Това, което внася радость и веселие въ живота, което създава идеалъ и стремежъ на човѣшкия духъ, е законътъ на раждането, на възраждането. Буквата „Р“, съ която започва думата „раждане” е йероглифенъ знакъ и означава рѫката, която хваща, държи нѣщо. Нима видниятъ писатель или поетъ, като взима перо въ рѫката си, не държи нѣщо велико? Нима знаменитиятъ философъ, като взима перо въ рѫката си, не държи нѣщо велико? Нима прочутиятъ и славенъ пълководецъ, като държи сабя въ рѫката си, не мисли за нѣщо велико? При все това, обаче, има една голѣма опасность за човѣка, да не изпадне въ дребнавоститѣ на живота, които произтичатъ отъ проявитѣ на неговото животинско съзнание. Всички хора не разбиратъ еднакво свещенитѣ книги. Това зависи отъ много обстоятелства: отъ устройството на човѣшкото тѣло — отъ неговия мозъкъ, отъ нѣкои наслѣдени черти на родителитѣ, както и отъ закона за прѣраждането или отъ закона за кармата. Кармата е законъ, създаденъ отъ самия човѣкъ, вслѣдствие отклонението на човѣшкия духъ отъ орбитата на неговия пѫть. За да се разбере, какъ става това отклонение, изисква се дълбока мисъль. Разрешението на този въпросъ не е за дѣца, нито пъкъ за хора, които се хранятъ още съ млѣко, или се занимаватъ съ обикновени работи въ живота. Той е философски въпросъ, който не се отнася до хората, които мислятъ само да се осигурятъ. Всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята, все мисли да се осигури по нѣкакъвъ начинъ, но той трѣбва да знае, че мисъльта за осигуряване се дължи на великъ вѫтрѣшенъ импулсъ въ съзнанието.

 

Въ човѣка има нѣщо Божествено, което иска да го осигури и го тласка въ извѣстна посока, но той, като не разбира това, изпада въ положението на онзи индуски философъ, който се разговарялъ съ хората чрѣзъ движение на рѫцѣтѣ си. Обаче, когато трѣбвало да се разговаря съ нѣкого, нито той разбиралъ движенията му, нито него разбирали. Този философъ живѣлъ въ врѣмето на единъ отъ древнитѣ царе. Царьтъ на държавата, въ която живѣлъ философътъ, билъ браминъ. Като се научилъ, че въ царството му имало такъвъ човѣкъ, който могълъ да се разговаря и разбира по движения на рѫцѣтѣ, царьтъ повикалъ единъ отъ своитѣ жреци, служитель на Брама, и му казалъ: „Въ моето царство живѣе единъ философъ, който може да се разговаря съ хората и да ги разбира само по движенията на рѫцѣтѣ имъ, затова искамъ да намѣришъ нѣкой, подобенъ на него, съ разбиране на това изкуство, за да се поразговорятъ и двамата прѣдъ мене. Ако не намѣришъ такъвъ човѣкъ въ царството ми, ще изгубишъ моето благоволение.” Замислилъ се жрецътъ, дѣ ще намѣри такъвъ човѣкъ. Единъ день минавалъ покрай една бръснарница. Бръснаритѣ като го видѣлъ толкова замисленъ, спрѣлъ го и му казалъ: „Братко, защо си толкова замисленъ?” — Остави ме, то не е твоя работа. — Отдѣ знаешъ, може-би ще ти помогна съ нѣщо? Кажи ми само, какво те мѫчи. Жрецътъ му разправилъ всичко. — Не се безпокой, азъ мога да се разговарямъ съ хората чрѣзъ движение на рѫцѣтѣ и ги разбирамъ; ще мога да се разбера и съ този философъ. Жрецътъ се зарадвалъ и се върналъ при царя съ радостната весть, че намѣрилъ човѣкъ, който можелъ да се разговаря чрѣзъ движения на рѫцѣ. Царьтъ извикалъ бръснаря и философа и ги накаралъ да застанатъ на извѣстно разстояние единъ отъ другъ и оттамъ да се разговарятъ. Разговорътъ започналъ: философътъ дигналъ единия си пръстъ нагорѣ, а бръснарьтъ — двата. Послѣ философътъ дигналъ едната си рѫка нагорѣ, а бръснарьтъ му отговорилъ съ двѣтѣ си рѫцѣ, като поставилъ едната надъ другата. Слѣдъ този разговоръ царьтъ запиталъ философа: „Какво каза на бръснаря съ дигане единия пръстъ на рѫката си?” — Казахъ му, че има само Едно сѫщество въ свѣта, което управлява всички работи. — Ами той какво ти отговори? — Той ми отговори, че двѣ сѫщества управляватъ свѣта: Богъ и царьтъ. — Ами послѣ какво му каза, като си подигна рѫката нагорѣ? — Казахъ му, че ще вали дъждъ, а той ми отговори съ двѣтѣ си рѫцѣ, че слѣдъ дъжда трѣва ще поникне. Тогава царьтъ казалъ: нѣма какво да се мисли повече, добъръ философъ е този човѣкъ. Слѣдъ това той се обърналъ къмъ бръснаря и го запиталъ: какво ти каза философътъ, като дигна пръста си нагорѣ? — Той каза, че ще ми извади едното око. — Ти какво му отговори? — Че ще му извадя и двѣтѣ. — Послѣ като дигна рѫката си нагорѣ, какво разбра отъ философа? — Че като ми извади окото, петь души ще дойдатъ въ негова защита. — Ти какво му отговори? — Като извадя и двѣтѣ му очи, десеть души ще ми дойдатъ въ защита.

 

Казвамъ: нѣкои отъ съврѣменнитѣ религиозни хора се намиратъ въ положението на бръснаря и философа. По сѫщия начинъ и много мѫже и жени, учители и ученици изпадатъ въ подобно положение и тълкуватъ нѣщата по своему. Питамъ: какъ разбирате свѣта — като философа, или като бръснаря? Днесъ цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ бръснари. Тѣ казватъ: обѣсете този човѣкъ, обѣсете онзи човѣкъ! Най-лесниятъ занаятъ е бръснарството. Повикате бръснаря дома си, и той веднага снима брадата ви. Какво изкуство има въ това? Наточи бръснача си, намаже лицето съ сапунъ и снима всичкитѣ косми. Питамъ: бръснарьтъ по този начинъ разрѣшава ли въпроса за никненето на космитѣ? — Не. Напротивъ, колкото повече се бръсне брадата, толкова по-дебели и груби ставатъ, космитѣ й.

 

„Ако не се роди нѣкой отъ вода и Духъ.” — За да се разбере смисъла на раждането, изисква се човѣкъ съ висока култура, а не съ разбирания като на бръснаря. Хора, съ разбирания като тия на бръснаря, казватъ: нѣма нѣщо особено въ процеса на раждането. Всѣка майка ражда. Това е повърхностно схващане на нѣщата. И затова, именно, често се употрѣбява слѣдната поговорка: „жени мома да не е дома”. Или, когато искатъ да похвалятъ нѣкой момъкъ, казватъ: „левентъ момъкъ, като планина”. Това сѫ иносказателни изречения. Тѣ сѫ хубави, но ако се тълкуватъ буквално, губятъ своя дълбокъ смисълъ. Духътъ на нѣкой момъкъ може да бѫде като планина; мисъльта му може да бѫде велика и мощна, но той самъ, по форма, не може да бѫде като планина. При процеса на раждането духътъ засѣга мощното, великото въ човѣка. Всѣки, който иска да върви въ Божествения пѫть и да стане „човѣкъ” въ пълния смисълъ на думата, най-първо трѣбва да бѫде безстрашенъ. Второто качество, което трѣбва да притежава, е смирението. Наблюдавайте: животнитѣ и ще видите, че смирението не сѫществува въ тѣхното царство. Значи, то е качество само на човѣка. Срѣщате нѣкое куче, вирнало опашка — върви. Виждате нѣкой пуякъ, разперилъ опашка, върви гордо и казва: знаете ли, кой съмъ азъ? Знаете ли, какво мисля? Гледате нѣкой пѣтелъ, качилъ се на бунището, кукурига и си мисли: нѣма другъ пѣвецъ като мене! Дали точно така мисли пѣтелътъ, не зная, това е мое тълкувание. Значи, двѣ положения може да има тукъ: или пѣтелътъ е правъ, че като него пѣвецъ нѣма, или моето тълкувание не е право. Трето качество, което характеризира човѣка, като истински човѣкъ, е справедливостьта. При това, за да се застѫпи човѣкъ за извѣстна Истина, той трѣбва да бѫде смѣлъ. Страхливитѣ хора не могатъ да бѫдатъ справедливи. Човѣкътъ на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие. На страхливия човѣкъ не може да се разчита. Дойде ли до нѣкое опасно мѣсто, той веднага ще избѣга. Страхливиятъ момъкъ, прѣди да се ожени, казва на своята възлюбена, че я обича, че е готовъ на всѣкакви жертви за нея. Обаче, щомъ се ожени, не минаватъ двѣ години, и той избѣгва, не издържа на обѣщанията си.

 

Ще ви разправя единъ примѣръ, да видите, доколко страхливиятъ момъкъ може да издържи въ своята вѣрность и безстрашие. Единъ младъ българинъ, много страхливъ, се влюбилъ въ една млада, хубава мома. Единъ день и двамата тръгнали на пѫть, но трѣбвало да минатъ прѣзъ една голѣма, гѫста гора. Той й казалъ: Не се страхувай, на мене разчитай! Азъ съмъ силенъ, безстрашенъ човѣкъ, нѣма да те оставя сама, при каквото положение да изпаднемъ. По едно врѣме насрѣща имъ се задала една мечка. Момъкътъ веднага се качилъ на едно дърво и оттамъ казалъ на своята възлюбена: Не се плаши, не мърдай, азъ оттукъ ще цъкамъ! Неговата възлюбена била умна мома. Тя веднага се прострѣла на земята и се престорила на мъртва. Мечката се приближила до нея, подушила я и казала: Слушай, не се жени за своя възлюбенъ. Азъ дойдохъ да те избавя отъ него.

 

И сега, нѣкой казва: азъ имамъ високъ идеалъ. Питамъ: какъ постѫпвашъ съ своя високъ идеалъ — на дървото отгорѣ ли го закачвашъ, или го заравяшъ въ земята, да израсте, да се развие, да цъвне и да даде плодъ? Кое е по-хубаво: да оставите житното зърно да седи въ хамбара, или да го заровите въ земята? — По-хубаво е да го заровите въ земята, отколкото да го оставите въ хамбара. Идеалътъ на житното зърно не е да седи въ хамбара. Ако посаденото зърно или сѣме израсте и устои на всички бури, на всички снѣгове и дъждове, то има високъ идеалъ.

 

Често ние уподобяваме външната, видимата природа на разумния невидимъ свѣтъ, чрѣзъ който Богъ въздѣйствува на нашитѣ души. Сега нѣкои питатъ: Вѣрвашъ ли въ Бога? — Въ кой Богъ? Въ свѣта има много богове. Още отъ най-стари врѣмена хората си създавали богове, прѣдъ които падали на колѣнѣ, молили имъ се, темянъ имъ кадѣли, но тѣ не ги чували — никакъвъ отговоръ не получавали на молитвата си. Днесъ, сѫщитѣ хора, съ своитѣ атавистически мисли, казватъ: молимъ се на Бога, но Той не ни чува. Казвамъ: молятъ се тѣзи хора, но на нѣкой отъ многото богове, които не сѫ живи. Ухото на Живия Господъ е толкова чувствително, че ако Му се помолите отъ сърдце, съ пълно смирение, съ вѫтрѣшна чистота и благоговѣние, каквото духовниятъ човѣкъ трѣбва да има, вашата молитва непрѣменно ще бѫде приета. Обаче, молите ли се на Бога, а сѫщеврѣменно мислите, какъ да използувате този — онзи, молитвата ви нѣма да бѫде приета. Това не е човѣщина; това и животнитѣ вършатъ. Сегашното състояние на човѣка е резултатъ на три велики принципа, които сѫ дѣйствували нѣкога въ миналото, дѣйствуватъ въ настоящето, ще дѣйствуватъ и въ бѫдещето. Първиятъ принципъ е обикновеното човѣшко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елементъ въ човѣка. Въ това съзнание има само двѣ точки: едната, отъ която човѣкъ излиза и втората, къмъ която отива. Въ това съзнание човѣкъ пѫтува само вечерно врѣме, като се рѫководи въ пѫтя по втората точка. Щомъ дойде до нея, той се спира и казва: свършихъ работата си вече! А по-нататъкъ, какъвъ е външниятъ свѣтъ, какви условия за развитие има, това не влиза въ крѫга на обикновеното съзнание, което се изразява съ права линия. Правата линия прѣдставлява граници на плоскостьта или отношения между двѣ разумни сѫщества.

 

Вториятъ принципъ прѣдставлява прѣходно състояние отъ обикновеното съзнание къмъ самосъзнанието, което се изразява чрѣзъ плоскостьта. Въ това отношение животнитѣ иматъ съзнание, но нѣматъ самосъзнание, Слѣдователно, съзнанието, което прѣдставлява животъ на правата линия, не се движи изключително въ границата на правата линия, но се движи въ посоки извънъ правата линия, като образува плоскость. Тази плоскость граничи пакъ съ прави линии. Щомъ човѣкъ излиза извънъ възможноститѣ на правата линия и образува плоскость, той минава вече къмъ самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито съ снѣгъ. При това положение, дѣто и да отиде човѣкъ, той вижда навсѣкѫде снѣгъ, не намира условия за работа. Такова е положението на съврѣменния човѣкъ. Такива сѫ условията, при които той днесъ живѣе. Нѣкой казва: ледено е сърдцето ми, нѣмамъ условия за животъ. Защо? — Зима е вънъ. Погледнешъ отъ прозореца, всѣки се свилъ въ стаичката си, нарѣзалъ си малко дръвца, постоянно подклажда огъня си и за никого отвънъ не мисли. Отвънъ се издаватъ закони, проповѣдватъ се учения, а отвѫтрѣ — всѣки влѣзълъ въ себе си и само за себе си мисли. И слѣдъ всичко това, иди хлопай по чуждитѣ врати. Нѣкѫде ще те приематъ, а нѣкѫде, и десеть пѫти да хлопашъ на вратата имъ, нито ще те чуятъ, нито ще ти отворятъ. Имашъ нужда отъ нѣщо, минешъ покрай нѣкой човѣкъ, помолишъ му се, той казва: махни се оттукъ! Съ това той иска да каже: азъ разрѣшавамъ само своя въпросъ, а не и твоя. Донѣкѫде този човѣкъ е правъ. Всѣки самъ трѣбва да разрѣшава въпроситѣ си. Когато казваме, че трѣбва да правимъ добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието. Въ живота на самосъзнанието сѫществуватъ само понятията за добро и за зло, но тамъ не сѫществува правене на добро. Човѣкъ, който живѣе въ самосъзнанието и прави добро нѣкому казва: азъ ще ти направя едно добро, ще ти дамъ пари на заемъ, но съ 25 % лихва. Трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ добъръ човѣкъ, не ти искамъ 30 % лихва, както другитѣ хора, но само 25 %. — Да, това сѫ пари, взети съ сложна лихва. Питамъ: въ какво седи доброто? То е все едно да имашъ само 10000 лв. дългъ за кѫщата си, който слѣдъ врѣме нараства толкова много, че продаватъ кѫщата ти. Наблюдавайте, напримѣръ, какъ живѣятъ съврѣменнитѣ хора, какви отношения се завързватъ между тѣхъ, на каква база се поставятъ и разрѣшаватъ най-сериознитѣ въпроси. Нѣкоя мома иска да се жени. Какво правятъ близкитѣ й? Харесатъ единъ момъкъ и гледатъ, дали той е здравъ, снаженъ, дали е богатъ, има ли кѫща, пари и т. н. Ако момъкътъ отговаря на тѣзи условия, казватъ: отличенъ човѣкъ е този момъкъ! Когато избиратъ мома, сѫщо тъй гледатъ, дали е здрава, снажна, богата и т. н. Ако и тя отговаря на тѣзи условия, казватъ: отлична е момата! Въ тѣзи разбирания за живота нѣма никакъвъ моралъ. Въ живота на самосъзнанието човѣкъ се учи чрѣзъ страданията. Само чрѣзъ страданията той познава, че въ свѣта има още по-велико състояние отъ това, въ което днесъ се намира. Въ това състояние, именно, човѣкъ може да разрѣши великитѣ проблеми на живота. Днесъ могатъ да дойдатъ най-велики поети, учени и философи да говорятъ на свѣта, но съ това въпроситѣ не се разрѣшаватъ. Въ умоветѣ на съврѣменнитѣ хора трѣбва да стане велика вѫтрѣшна промѣна. Въ умоветѣ на майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, трѣбва да стане коренно преобразуване. Не е достатъчно човѣкъ да съзнава само, че е грѣшенъ, че се е опетнилъ, че е ялъ и пилъ, че е падналъ въ локва и се окалялъ. Съзнае ли, да изправи погрѣшката си! Това е важното. Нѣкой казва: азъ съзнавамъ, че съмъ грѣшенъ, признавамъ грѣховетѣ си. Кой лихварь не знае, че взима лихва повече, отколкото трѣбва? Кой мѫжъ не знае, кога се отнася злѣ съ жена си, но казва: жена е тя, трѣбва да се подчинява на мѫжа! Когато нѣкоя жена има дълъгъ езикъ, не знае ли тя това? — Знае. Обаче, каквото мѫжъ й донесе, тя все недоволна остава. Човѣщина ли е това? Въ какво се проявява благородниятъ човѣкъ? И слѣдъ всичко това, когато имъ дойдатъ гости, мѫжътъ казва: добра е моята жена. Жената пъкъ казва: добъръ, благороденъ е моятъ мѫжъ, Това сѫ думи, които се говорятъ само прѣдъ гоститѣ. Щомъ си отидатъ тѣ, жената пакъ не е добра, и мѫжътъ пакъ не е благороденъ. Жената започва: моятъ мѫжъ е малко захласнатъ. Дойде ли Нова-година, Коледа, или Великъ-день, той нищо не ми купува, никѫде не излиза съ мене — нехранимайко. Така се оплаква жената прѣдъ съсѣдкитѣ си. Коя е подбудителната причина, за дѣто тя говори лошо за мѫжа си? — Крайното користолюбие. По този начинъ тя иска да прѣдизвика съсѣдкитѣ си да отидатъ при мѫжа й, да го бутнатъ оттукъ — оттамъ, да го заставятъ да й купи нѣщо ново. Дѣ е моралътъ въ тази постѫпка? Ако мѫжътъ трѣбва да се кара съ остенъ да изпълни задълженията си, както заставятъ вола съ остенъ да оре нивата, дѣ е тогава разликата между човѣка и животното? Дѣ е моралната стабилность въ човѣка?

 

Казвамъ: като изнасяме и лошитѣ, и добритѣ страни на живота, съ това не го упрѣкваме. Ние трѣбва да знаемъ, че това сѫ прѣходни състояния на самосъзнанието. Самосъзнанието е процесъ на чистене. Да съзнавашъ нѣщо, значи да се чистишъ, да изплащатъ дълговетѣ си, да уреждашъ разбърканитѣ си работи и да се приготовлявашъ за новия животъ. Ето защо, животътъ на самосъзнанието е прѣходенъ. Нѣкой казва: азъ съзнавамъ, че имамъ дългъ къмъ своя народъ. — Какъвъ е този дългъ? Да отидешъ да се биешъ за народа си. Като отидешъ да се биешъ за него, ще го освободишъ ли? Кажете ми, отъ толкова хиляди години насамъ, кой народъ се е освободилъ чрѣзъ войни, чрѣзъ бой и насилие? Трѣбва да се биемъ, но какъ? Хората трѣбва да предприематъ едно велико сражение, една велика война! Кога? — Когато всички, като безброй малки рѣки отъ разни посоки се слѣятъ въ едно голѣмо, велико море, или въ една мощна, пълноводна рѣка, която дѣто мине, всичко напоява въ свѣта. Това значи война.

 

Врѣме е вече човѣкъ да влѣзе въ третия принципъ на живота, да мине отъ самосъзнанието въ Божественото съзнание или въ козмическото съзнание. Споредъ езика на Евангелието това значи да се роди човѣкъ отъ вода и Духъ. Тукъ думитѣ „козмическо съзнание” сѫ замѣстени съ думитѣ „ще имъ отнема каменното сърце и ще го замѣстя съ ново”. Съ други думи: Богъ ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, козмическо съзнание, което разрѣшава въпроса на безсмъртието. Въ самосъзнанието, като животъ на плоскостьта, ние прѣдставляваме страна на нѣкакво тѣло. Казватъ за нѣкого: той е страна. — На какво? — На куба, напримѣръ. Какво е кубътъ? — Тѣло, съ опрѣдѣлена форма, голѣмина, твърдость, съ опрѣдѣленъ обемъ и т. н. — Да, но въпроситѣ не се разрѣшаватъ съ твърди тѣла. Какво разрѣшава днесъ златото? Какво разрѣшаватъ кѫщитѣ? Какво разрѣшаватъ параходитѣ, автомобилитѣ и аеропланитѣ? Тѣ разрѣшаватъ нѣщо малко, но не разрѣшаватъ сѫщностьта на нѣщата; тѣ не разрѣшаватъ великия идеалъ, къмъ който се стреми човѣшката душа. За въ бѫдеще, обаче, когато човѣкъ ще живѣе въ козмическото съзнание, той ще дойде до правилно разрѣшение на въпроситѣ. Тогава нѣма да чакаме да дойде нѣкой аеропланъ, да се завърти колелото и да тръгнемъ на пѫтъ. Питамъ: съ какво пѫтува слънчевата свѣтлина? По какъвъ начинъ се прѣнася слънчевата енергия прѣзъ пространството? Ученитѣ хора казватъ, че свѣтлината произвежда извѣстенъ родъ трептения. Съгласни сме съ това, но кой произвежда тѣзи трептения? И какъ се произвеждатъ тѣ? Ученитѣ казватъ още, че свѣтлината пѫтува съ грамадна бързина и вслѣдствие на това между частицитѣ й се образува извѣстно търкане. И това е вѣрно, обаче, трѣбва да се знае, че движението на всѣки прѣдметъ, на всѣко тѣло се обуславя отъ участието на разумни сѫщества. Колкото разумностьта е по-голѣма, толкова и движението, прѣдизвикано отъ тази разумность, е по-интензивно.

 

И тъй, когато говоримъ за Любовьта, за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, за Добродѣтельта, ние подразбираме Вѣчното Начало, Козмическото съзнание, което обхваща всичко въ себе си и къмъ което всѣки трѣбва да се стреми. Само въ Неговитѣ условия нашето тѣло ще се оформи и пресъздаде. Апостолъ Павелъ казва: „Сега имаме плътско тѣло, но когато дойде козмическото съзнание, ще се създаде духовното ни тѣло”. Каква разлика има между плътското и духовното тѣло? — Плътското тѣло умира, а духовното не умира; плътското тѣло страда, а духовното не страда, противорѣчията въ живота сѫществуватъ за плътското тѣло, а за духовното тѣло нѣма никакви противорѣчия. Духовното тѣло живѣе въ вѣчна радость, въ разбиране дълбокия смисълъ на живота. То живѣе въ Вѣчния Животъ.

 

Сега, споредъ законитѣ на самосъзнанието ние казваме, че земята се върти. Питамъ: колелото на аероплана вѣчно ли се върти? — Не, колелото се върти, само когато аеропланътъ пѫтува. Знаятъ ли тогава съврѣменнитѣ учени, кой пръвъ завъртѣ колелото на земята, да тръгне на пѫть? Прѣди колко милиярди години земята излѣзе отъ своето пристанище и тръгна да пѫтува изъ пространството? Слѣдъ колко милиарда години ще стигне въ друго пристанище? Когато се говори за пристанище на земята, ние разбираме, че тя е тръгнала отъ пристанището на обикновеното съзнание и се стреми къмъ козмическото пристанище, дѣто ще пусне котва. За сега земята е дошла до срѣдата на своя пѫть. Още много пѫть има тя да изминава, докато стигне въ козмическото съзнание. Мнозина ще кажатъ: значи, много има да се чака. Нѣма защо да се чака, но съ нея заедно ще се пѫтува. Човѣкъ, който чака, той не работи. За обяснение на мисъльта си, ще ви прѣдставя слѣдния контрастъ: това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието: бѫдещето за самосъзнанието пъкъ е настояще за козмическото съзнание. Слѣдователно, ако нѣкой човѣкъ седи и чака реализиране на своитѣ идеали безъ да работи, може да чака милиони години, но тѣ нѣма наготово да дойдатъ. Всѣки, който схваща тази идея и живѣе споредъ нея, той има условия да се подигне, той може да влѣзе вече въ новия животъ. Очитѣ му веднага ще се отворятъ, телефонитѣ му веднага ще заработятъ. Който влѣзе въ козмическото съзнание, ще се намѣри прѣдъ единъ свѣтъ абсолютно живъ. Слънцето за него нѣма да бѫде само едно свѣтло тѣло, но ще живѣе, ще му проговори на неговъ езикъ. То ще почука на телефона му. — Кой е тамъ? — Елате да чуете послѣднитѣ важни новини отъ слънцето. Това не сѫ измисленъ невъзможни нѣща, но дѣйствителни факти. Сѫществата, които живѣятъ на слънцето, сѫ разумни, тѣ се движатъ въ козмическото, въ Божественото съзнание. Тия разумни сѫщества, именно, сѫ облѣкли слънцето въ свѣтла, хубава дреха и постоянно се движатъ около него, да не би нѣкои сѫщества отъ по-низъкъ уровенъ се опитатъ да влѣзатъ въ него. Опитатъ ли се да влѣзатъ въ слънцето, тѣ ги изхвърлятъ навънъ. И нашата земя е едно отъ сѫществата, които слънцето е изхвърлило навънъ. Нѣкога, въ миналото, тя се е разбунтувала противъ слънцето, и то я изхвърлило вънъ отъ себе си. И всички планети, които днесъ сѫ извънъ слънцето, сѫ изпѫдени отъ него. Ученитѣ хора създаватъ разни теории за образуване на планетитѣ, но азъ казвамъ, че слънцето ги е изпѫдило нѣкога отъ себе си и днесъ ги учи. Има планети, които сѫ на разстояние милиони километри отъ слънцето. Какви закони ги държатъ въ пространството? — Законътъ на земното притегляне. Да, има нѣщо, което привлича хората къмъ единъ общъ центъръ. Този центъръ е козмическото, Божественото съзнание, чиято дѣйность е непрѣривна.

 

Значи, всички тѣла въ вселената сѫ свързани помежду си и прѣдставляватъ единъ общъ, великъ организъмъ. Всички планети, които се подчиняватъ на този организъмъ, сѫщеврѣменно сѫ и абсолютно свободни. Между мравката и човѣка нѣма никакво подобие, но има нѣкаква вѫтрѣшна връзка. Съврѣменнитѣ хора не виждатъ тази вѫтрѣшна връзка между всички сѫщества, понеже сѫдятъ за нѣщата отъ гледището на самосъзнанието и казватъ: защо сме се родили, и ние не знаемъ. Създалъ ни е Богъ, но ни е забравилъ. — Не се знае, кой кого е забравилъ: дали Господъ ви е забравилъ, или вие сте Го забравили. Човѣкътъ въ миналото се е проявилъ като непослушно дѣте, заради което Баща му го изпѫдилъ вънъ, да се учи и да работи. Цѣлата съврѣменна бѣла раса днесъ е въ положението на блудния синъ. Християнството дойде въ свѣта, за да покаже пѫтя, по който бѣлата раса трѣбва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрѣзъ който може да се върне къмъ Бога. Блудниятъ синъ се върналъ при баща си, но кога? — Когато видѣлъ, че господарьтъ, на когото служи, се отнася съ него по-злѣ, отколкото съ свинетѣ си. Той не му давалъ да яде даже и отъ рожковитѣ на свинетѣ, които пасълъ. Питамъ: кой е доволенъ днесъ отъ положението си? Сегашниятъ свѣтъ е пъленъ само съ недоволни и болни хора. Ако отидете въ нѣкои отъ съврѣменнитѣ болници и клиники, тамъ ще видите хиляди болни, отъ какви ли не болести, нервни, органически, които лѣкаритѣ не знаятъ, вече какъ да именуватъ. Днесъ лѣкаритѣ се виждатъ въ чудо: излѣкуватъ една болесть, двѣ се явятъ; излѣкуватъ двѣ болести, четири се явятъ и т. н. Слѣдъ всичко това тѣ казватъ: ние имаме прѣдъ видъ всички хигиенични мѣрки да не заболѣватъ хората, да намалимъ процента на смъртностьта. Да, ако въ едно отношение хората не умиратъ, въ друго отношение умиратъ. Ако само физически се подобряватъ, въ друго отношение се влошава положението имъ, сърцата имъ се ожесточаватъ, умътъ имъ губи своето равновѣсие. И слѣдъ всичко това хората казватъ: свѣтътъ се много наплоди. Какво да правимъ? — Да отворимъ война! Отварятъ една война, като сегашната, въ която избиха около 25 милиона хора. Послѣ започватъ да търсятъ виновника на войната. Кой е виновникътъ на войната? — Човѣшкото самосъзнание, или казано на другъ езикъ: човѣшкиятъ егоизъмъ. Човѣкъ иска да устрои живота си вънъ отъ Бога. Обаче, за разумнитѣ хора, разрѣшението на всички въпроси седи въ козмическото съзнание. Всѣки човѣкъ има допирни точки съ козмическото съзнание. Щомъ дойде въ съприкосновение съ тѣхъ, веднага у него се заражда единъ вѫтрѣшенъ потикъ да се обърне къмъ Бога, но не по начина, както съврѣменнитѣ богослови учатъ. Въ него се заражда великъ импулсъ къмъ самоотричане отъ всички материални блага и желания да служи на хората отъ любовь къмъ Бога, да носи навсѣкѫде радость и веселие. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е свършилъ четири факултета, но слѣдъ врѣме въ него се явява желание да служи на Бога. Скоро слѣдъ това му дохожда противоположна мисълъ: защо съмъ толкова глупавъ? Нима затова съмъ свършилъ четири факултета, да слугувамъ на Ивана, на Драгана? Трѣбва ли да слизамъ отъ висотата на положението си и да ставамъ слуга? Ето какъ се изгасватъ проявитѣ на Божественото съзнание въ човѣка!

 

Сега ние говоримъ за Божественитѣ импулси, които се явяватъ у насъ. Нѣкой казва: щомъ заживѣемъ Божественъ животъ, всѣкаква култура, всѣкаква наука ще изчезне. Не, тогава, именно, ще дойде истинската култура, истинската наука, музика, поезия. Ние не казваме, че всичко ще дойде изведнъжъ. Свѣтътъ не може да се поправи механически. Това, което имаме днесъ, е добро, но ако останемъ още извѣстно врѣме въ това добро, ще умремъ. То е толкова добро, колкото е добро положението на нѣкой баща, който, за да достави срѣдства на дъщеритѣ и синоветѣ си да живѣятъ добрѣ, е заложилъ всичкия си капиталъ при лихваря. Единъ день този лихварь ще дойде, ще изнесе навънъ всичко, каквото имате, и ще каже: всичко това е мое. Вие сега идете и работете! И външниятъ законъ му дава право да постѫпва така. Какво ще кажете вие тогава? Ние не критикуваме сегашнитѣ закони. Това не се отнася къмъ нашия прѣдметъ, но казваме: ако не се съобразявате съ Великия Законъ на живота, бирникътъ, лихварьтъ ще дойде, ще опише всичкото ви богатство и ще го занесе навънъ. Този лихварь е смъртьта.

 

Иоанъ казва: „Ако не се родишъ отъ вода и Духъ”. Това значи: ако не живѣешъ въ козмическото съзнание, нѣма да влѣзешъ въ Царството Божие. Този е изходниятъ пѫть въ живота. Първото важно нѣщо за човѣка е да бѫде справедливъ. Имашъ ли да давашъ нѣкому нѣщо, ще му го дадешъ. Ама ималъ си всичко десеть лева въ джоба си — ще му ги дадешъ. Щомъ дойде кредиторътъ да иска паритѣ си, ще извадишъ, каквото имашъ въ джоба си и ще му го дадешъ, а ти можешъ и да погладувашъ малко. Само по този начинъ ще опиташъ своята сила, своето достойнство като човѣкъ. Мислишъ да пѫтувашъ прѣзъ нѣкоя гѫста гора и си казвашъ: не ме е страхъ, азъ вѣрвамъ въ Бога. Щомъ вѣрвашъ въ Бога, ще тръгнешъ прѣзъ гората, безъ ножъ, безъ какво и да е орѫжие. По-силно орѫжие отъ вѣрата има ли? И мечка да срещнешъ, ще я погледнешъ само, и тя ще си замине. Вие не сте опитвали още, какво може да направи човѣкъ съ вѣрата. Това, което измѫчва съврѣменнитѣ хора, сѫ онѣзи наслѣдени качества отъ дѣди и прадѣди, които прѣкарали единъ неестественъ животъ. Този животъ се пробужда сега и въ съврѣменнитѣ хора, като неестествени желания, копнежи и чувства, които не носятъ нищо добро за тѣхъ. Щомъ се породи едно отъ тѣзи желания въ нѣкой съзнателенъ човѣкъ, той започва да се критикува, да се самоосѫжда, защото не знае, отде произтича това. Невидимиятъ свѣтъ, обаче, постоянно регулира тѣзи неестествени прояви въ хората, като имъ изпраща редъ страдания. Чрѣзъ страданията разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ казватъ на хората: не е този пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите. Нѣкой казва: не знамъ, какво да правя. Станалъ съмъ много чувствителенъ, много нетърпеливъ, подозрителенъ. Кой каквото направи, азъ мисля, че е насочено противъ менъ. Какъ да се избавя отъ това кошмарно състояние? Казвамъ: тѣзи състояния се дължатъ на незадоволени човѣшки желания. Има желания у човѣка, които съ нищо не могатъ да се задоволятъ. Мислите ли, че виното може да задоволи жаждата на пияницата? Мислите ли, че соленото ядене ще задоволи жаждата му за вино? Колкото вино и да пие, жаждата за пиене все повече ще се увеличава. Голѣмото употрѣбление на вино ще разстрои само храносмилателната му система — и нищо повече. Чрѣзъ пиенето природата го поставя въ положение на самозабрава, да заспи и да забрави всичко. На другия день, обаче, като се събуди, той всичко си спомня и пакъ отива да пие, да забрави, да завърши започнатото. Но все пакъ остава нѣщо недовършено.

 

Нѣкой казва: обидиха ме! Азъ ще имъ дамъ да разбератъ! Питамъ: като имъ дадешъ да разбератъ, съ това разрѣшава ли се въпросътъ за обидата? Какъ се лѣкува обидата?

 

Нѣкоя мома обича едного. Той е любезенъ, внимателенъ. Каквото пожелае тя, той го изпълнява; иска еди — какви си дрехи, обуща, и той всичко й доставя. Оженятъ се, пакъ върви добрѣ. Единъ день тя се скара съ него, обиди го нѣщо. Отъ тозъ моментъ силата на неговитѣ чувства къмъ нея се намалява съ 10 %. Отъ втората лоша дума чувствата му се намаляватъ съ още 2 % и слѣдъ 10 ÷ 15 години цѣлувкитѣ прѣставатъ, нови дрехи, шапки и обуща не се купуватъ, мѫжътъ почти не се свърта въ кѫщи и започва да говори: моята жена стана много лоша, нетърпима е вече. Казвамъ: дойде ли жената до това положение, тя трѣбва да се обърне къмъ козмическото съзнание и да каже: Господи, моятъ езикъ бѣше много дълъгъ, много невъзпитанъ, съ него тикнахъ мѫжа си въ лошия пѫть, но помогни ми да изправя погрѣшката си! Какъ може човѣкъ да изправи една своя погрѣшка? Споредъ Божественото съзнание човѣкъ може да бѫде чешма, отъ която постоянно да тече вода. Тече ли вода, тя ще измие всички нечистотии наоколо си. Обаче, тази чешма ще тече само тогава, когато е свързана съ Великия Изворъ на живота. Кой въздига чешмата: камънитѣ, отъ които е направена тя, или водата, която тече отъ нея? — Водата, разбира се. Значи, цената на човѣка се опрѣдѣля отъ великия животъ, който протича прѣзъ него. И когато животътъ на козмическото съзнание влѣзе у насъ, ние ще имаме нова философия, нова мисъль. И тогава, дойде ли нѣкой при мене, да ми чете свои произведения, азъ нѣма да го критикувамъ, но ще взема такова участие въ неговата работа, като че той и азъ сме едно и сѫщо нѣщо. Днесъ, като дойде нѣкой човѣкъ да ви чете свои съчинения, вие казвате: хубави работи сѫ вашитѣ произведения. Щомъ излѣзе този човѣкъ навънъ, вие казвате: не сѫ толкова хубави произведенията му, но нека намажа малко колата му, да се порадва. Кое положение е по-хубаво: да слушамъ нѣкой да ми свири, или азъ да свиря, а други да ме слушатъ? И двѣтѣ положения сѫ необходими. Нѣкога ще слушамъ, нѣкога ще ме слушатъ. Не може да се нарече човѣкъ този, който не знае да слуша. Първото качество, необходимо за човѣка, който иска да влѣзе въ козмическото съзнание е послушанието. Въ живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а въ живота на козмическото съзнание има послушание. Който не знае да слуша, нищо нѣма да придобие. Когато обичате нѣкого, какъ го слушате? Слушате го, безъ отегчение, и усѣщате, като че въ васъ се влива нѣкакъвъ елексиръ, който ви ободрява и съживява. Като си замине любимиятъ ви човѣкъ, казвате: много нѣщо ми остави този човѣкъ. Това значи да любите и да ви любятъ.

 

Много отъ съврѣменнитѣ християни казватъ: ние сме християни отъ рождението си още. — Това само не е достатъчно. Истинскиятъ християнинъ ще вземе своя инструментъ и ще засвири, ще прѣдаде Божественото изкуство, както си е. Не е достатъчно само да нарисувашъ една гарга, но така да я нарисувашъ, че който я види, да се учуди, да не може да познае, рисунка ли е, или естествена. Ще ви приведа примѣра за двамата гръцки скулптори, които показали своето изкуство единъ прѣдъ другъ. Първиятъ отъ тѣхъ направилъ единъ гроздъ, който билъ тъй майсторски изработенъ, че измамилъ птицитѣ, които дошли да го кълватъ. Вториятъ пъкъ изваялъ единъ вуалъ, съ който покрилъ образа на една отъ гръцкитѣ богини. Другарьтъ му, като видѣлъ вуала, приближилъ се къмъ статуята, съ намѣрение да дигне вуала. Той се обърналъ къмъ скулптора съ думитѣ: не ме заблуждавай, дигни вуала на богинята! Първиятъ, измамилъ птицитѣ, а вториятъ — човѣка. Да можешъ да прѣдадешъ вѣрно нѣщата, въ това седи истинското изкуство. Голѣмо изкуство е, като говоришъ, да можешъ да прѣдадешъ това, което се крие въ душата ти, да можешъ да изразишъ своята любовь. Говори ли ти нѣкой, не казвай, че той те залъгва. Ако работата е за залъгване, отъ 8,000 години насамъ хората все си говорятъ и все се залъгватъ. Грѣшката не е само въ този, който говори, но и въ този, който слуша. Ако вие сте човѣкъ, който се стреми къмъ безсмъртие, къмъ козмическото съзнание, като ви говори нѣкой безсмъртенъ човѣкъ, вашиятъ животъ моментално ще се измѣни, и ще се намѣрите обиколени отъ много братя и сестри. Ще кажете: кой знае дали е така! Докато живѣете на плоскостьта, ще казвате „кой знае”, но когато дойдете въ положението на хора, родени отъ вода и Духъ, нѣщата ще бѫдатъ за васъ точно опрѣдѣлени. Духътъ ще донесе абсолютната справедливость; водата ще донесе мекотата и чистотата; чистотата ще донесе здраве, а здравето — свѣтлина. Тогава животътъ ви нѣма да бѫде мѫчение и трудъ, а работа и наслаждение.

 

„Ако се не родите изново отъ вода и Духъ”. Нѣкои отъ васъ сте едва заченати; други сте по на единъ мѣсецъ; трети сте по на два мѣсеца; четвърти — на три мѣсеца, а малко хора има, които сѫ на деветь мѣсеца. Но всѣки, у когото Божественото се е заченало, трѣбва да го пази. Дълъгъ периодъ се изисква, докато се родите изново отъ вода и Духъ. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпросъ на далечното бѫдеще; ако вървите по закона на козмическото съзнание, то може да бѫде въ настоящия моментъ. За самосъзнанието разстоянието отъ земята до слънцето е милиони километри, когато за козмическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осемь минути. Ако пѫтувате съ крилата на самосъзнанието, трѣбва да имате единъ бързъ тренъ, съ който ще изминете разстоянието отъ земята до слънцето за 250 години. Това не е за осѫждане, нито за самоосѫждане. Задачата на човѣчеството е да се чисти всѣки моментъ и да върви напрѣдъ. Нѣма какво човѣкъ само да признава грѣховетѣ си, но той трѣбва да се обърне къмъ Бога, да възприеме Неговата Любовь, Мѫдрость и Истина по новия начинъ, по начина на козмическото съзнание и да ги приложи въ живота си. Човѣкъ не трѣбва за вѣчни врѣмена да остане твърдо тѣло, нито пъкъ страна на нѣкое тѣло, но да има отношения съ хората, като души, които живѣятъ въ едно тѣло, т. е. въ вѣчна хармония. Когато една душа живѣе въ козмическото съзнание, тя може навсѣкѫде да бѫде приета. Ако живѣе на земята, тя може врѣменно да я напусне, да отиде на слънцето, да се разговори съ своитѣ любими и послѣ пакъ да се върне на земята. Тази душа е свободна да се разхожда, дѣто иска изъ слънчевата система. Отъ гледището на самосъзнанието ще кажете: може ли човѣкъ да пѫтува до слънцето? — Може. Има вѫтрѣшно, духовно пѫтуване. По физически начинъ не може да се отиде до слънцето, но по духовенъ начинъ — може. Когато се говори за живота, ние имаме прѣдъ видъ неговата външна — физическа страна и вѫтрѣшна — духовна страна. Отъ материално, физическо гледище, нѣщата ставатъ мѫчно, изисква се вѣчность, едно число съ 15 нули — деньтъ на Брама. Щомъ изтече това число, ще изтече и Божествениятъ день, слѣдъ което ще настане Божествената нощь, пакъ сѫщото число съ 15 нули. Изчислете, колко милиарди години правятъ тѣзи числа. Денемъ Богъ твори, а нощемъ, когато спи. Той образува новитѣ свѣтове въ себе си. Тъй щото въ Бога има постояненъ, вѣченъ процесъ на творчество и създаване.

 

Слѣдователно, щомъ Богъ постоянно твори и създава, по сѫщия начинъ и ние трѣбва да създадемъ въ себе си новъ свѣтъ. На съврѣменнитѣ хора липсва нѣщо идейно. Тѣ търсятъ своето спасение отвънъ. Тѣ чакатъ като просяци прѣдъ вратата на нѣкой богатъ човѣкъ да имъ даде нѣщо. Срѣщате нѣкой бѣденъ човѣкъ, проси отъ васъ. Въ този моментъ вие може да нѣмате петь пари въ джоба си, но ако бръкнете въ неговия джобъ, ще намѣрите не по-малко отъ 200 лева. Защо пази тия пари? Той гледа да се осигури отвънъ, на другитѣ хора се надѣва, отъ тѣхъ очаква спасението си. Този човѣкъ трѣбва да намѣри нѣкакъвъ начинъ самъ да се прѣхранва. Чрѣзъ просия човѣкъ не може да се изправи. Тя е само единъ методъ. Отъ духовно гледище само горделивитѣ хора сѫ осѫдени на просия. Нѣкога тѣ сѫ били много горди и затова сѫ изпратени на земята, като просяци, да се смирятъ. Когато сиромахътъ започне да разбогатява, главата му отчасти се деформира. Деформира ли се главата ви, молете се да изгубите богатството си, да осиромашеете и по този начинъ да се смирите. Гордостьта сваля човѣка надолу. Когато нѣкой човѣкъ достигне високо духовно положение и започне да мисли, че нѣма подобенъ на него, той е осѫденъ на падение. Каже ли поетътъ или музикантътъ, че нѣма подобенъ на себе си, той се намира на лъжливъ пѫть. Дарбитѣ на човѣка зависятъ отъ тѣзи, които го слушатъ, които го обичатъ. Тѣ даватъ сила за появление на неговитѣ таланти. Ако говоришъ прѣдъ хора, които те обичатъ, ти ще говоришъ повече и по-краснорѣчиво; ако говоришъ прѣдъ хора, които не те обичатъ, ти ще говоришъ по-малко и по-лошо. Слѣдователно, дарбитѣ зависятъ отъ Любовьта. Ако майката има любовь въ себе си, тя ще роди великъ, гениаленъ синъ Ако нѣма любовь въ себе си и живѣе повърхностенъ, дребнавъ, лекомисленъ животъ, тя ще роди обикновенъ синъ, подобенъ на нея. Когато нѣкоя майка иска да роди нѣщо велико, тя трѣбва да е подготвена за това, да съзнава своето прѣдназначение. Човѣкъ не може да роди една възвишена идея, ако той самъ се занимава съ дребнавоститѣ на живота. Хората сами създаватъ възвишенитѣ идеи; тѣ сами създаватъ и обикновенитѣ идеи. Да служимъ на Бога, това е велика Божествена идея. Да служимъ на хората съ своя умъ, съ своето сърдце и съ своята воля, и това сѫ Божествени идеи. Обаче, да продадемъ на хората своя умъ, своето сърдце и своята воля, това вече не е Божествено. Слѣдъ всичко това, може ли човѣкъ, който се продава, да сѫди онзи, който служи на Бога? Ако той го сѫди, ще му кажа: вземи цигулката си и свири! Азъ ще дойда да те слушамъ. Който сѫди, трѣбва да даде образецъ. Днесъ човѣчеството не се нуждае отъ религии, то не се нуждае и отъ храмове. Ако е въпросъ за храмъ, по-хубавъ храмъ отъ небето нѣма. Дигни очитѣ си нагорѣ къмъ небето, погледни звѣздитѣ и кажи: Господи, благодаря. Ти за всичко, което Си създалъ! Ако и слѣдъ това искашъ нѣщо хубаво, обърни внимание на бубулечицитѣ, на птичкитѣ, на растенията, на чиститѣ кристални извори и нека въ тебе се зароди велико вѫтрѣшно желание да се позанимаешъ съ тѣхъ, да научишъ, защо сѫ създадени тѣ. Отъ всичко това ти трѣбва да изпиташъ красивъ трепетъ на своята душа.

 

Питамъ: какво правятъ съврѣменнитѣ хора? Като се намѣрятъ прѣдъ нѣкой чистъ планински изворъ, изведнъжъ натопяватъ вѫтрѣ калнитѣ си обуща, да ги измиятъ. Не, приятелю, намѣришъ ли се прѣдъ такъвъ изворъ, ще се спрешъ при него съ благоговѣние, ще свалишъ шапката си, ще измиешъ лицето си, ще пиешъ отъ водата му и ще кажешъ: Господи, помогни ми да изчистя сърдцето си и да просвѣтя ума си, като водата на този изворъ. Изворътъ е живъ. Отъ хиляди години при него седи нѣкой възвишенъ духъ и работи, изпълнява своето прѣдназначение. Затова отидете ли при нѣкой изворъ, пийте отъ водата му, измийте се и благодарете! Казвате: вѣрно ли е всичко това? Питамъ: вѣрно ли е, че ме слушате сега да ви говоря? Вѣрно ли е, че сте българи? Има реални нѣща въ свѣта, но има и нереални. Реалнитѣ нѣща нѣматъ начало, нѣматъ и край. Казвате: апостолъ Павелъ е проповѣдвалъ нѣкога въ миналото Христовото учение. Не, той не е проповѣдвалъ само въ миналото; той проповѣдва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нѣщо; ние не гледаме на Христа и на учението Му, като нѣщо, което ще дойде въ бѫдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение, като на вѣчно настояще. Казвате за нѣкого: този човѣкъ се мисли за нѣщо по-горѣ отъ Христа. Така може да мисли само този, който живѣе въ закона на самосъзнанието. Рѫката не може да се отдѣли отъ тѣлото и да каже, че тя седи по-високо отъ него. Всички трѣбва да знаете, че съставлявате едно цѣло, въ което всѣки заема своето опрѣдѣлено мѣсто. Ние знаемъ, кое мѣсто въ цѣлото заема Христосъ, кое — апостолъ Павелъ, кое — Буда, кое — Шекспиръ, кое — Бетховенъ и т. н. Ние точно знаемъ мѣстата на всички хора и поставяме всѣки на неговото опрѣдѣлено мѣсто — нито по-горѣ, нито по-долу отъ това, което имъ е дадено и което тѣ заслужаватъ. Напримѣръ, никой до сега не е далъ на Бетховена това мѣсто, което ние му даваме. За въ бѫдеще ще дойдатъ музиканти, които ще създадатъ нѣщо повече отъ Бетховена. Ще кажете: възможно ли е това? Ако вашето дѣте днесъ кѫса букваря си, когато стане възрастенъ човѣкъ, на 33 години, той ще създаде нѣщо хубаво, велико. Той може да стане великъ музикантъ, или великъ поетъ, или великъ художникъ. Когато човѣкъ стане на 33 години, когато създаде нѣщо хубаво и велико въ своя животъ, той може да се нарече вече истински човѣкъ.

 

И тъй, млади и стари, всички трѣбва да се освободимъ отъ заблужденията и да разберемъ, че живѣемъ въ настоящето. Нѣкой казва: не мога да търпя! — Ще търпишъ. —Не мога да бѫда милостивъ. — Ще бѫдешъ милостивъ! — Слабъ съмъ. — Ще станешъ силенъ! Щомъ влѣземъ въ козмическото съзнание, ние ще придобиемъ качества, необходими за бѫдещето положение или за Синоветѣ Божии, които ще могатъ да прѣодоляватъ всички мѫчнотии. Казано е: „Роденото отъ плътьта, плъть е; роденото отъ Духа, духъ е.” Ако живѣемъ по плъть, ще умремъ; ако живѣемъ по духъ, ще придобиемъ Вѣчния Животъ. Вѣчниятъ Животъ, новиятъ животъ включва всичко въ себе си. Всички религии водятъ до вратата на козмическото съзнание. Всички вѣрвания, съ които до сега сме били облѣчени, ще останатъ настрана. Казано е въ Писанието: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.” Това подразбира, че като влѣземъ въ козмическото съзнание, ще се облѣчемъ съ нови дрехи, ще се измѣнимъ. Новитѣ дрехи прѣдставляватъ новитѣ разбирания, новитѣ вѣрвания, съ които нашето сърце, нашиятъ умъ и нашиятъ духъ ще се облѣкатъ. Щомъ се облѣчемъ съ тия нови дрехи, тогава ще бѫдемъ „братя” въ пълния смисълъ на думата и ще се познаемъ. Можешъ да имашъ братъ само въ живота на козмическото съзнание.

 

Сега всички трѣбва да работимъ за своето самоусъвършенствуване. Готовитѣ души за новъ животъ трѣбва да влѣзатъ въ козмическото съзнание, за да отворятъ мѣсто на другитѣ. Този е пѫтьтъ, по който ще дойде спасението на човѣчеството. Когато хората възприематъ новото учение и заживѣятъ въ козмическото съзнание, умразата, завистьта, недоволството — всички отрицателни черти въ живота на човѣка ще изчезнатъ. Това се разбира въ стиха: „Господъ ще заличи всичкитѣ ни грѣхове.” Всичко отрицателно, което носимъ отъ живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече нѣма да бѫдемъ хора, прегърбени отъ тежеститѣ на живота, изтощени отъ неуспѣхи и недоразумѣния. Сега гледашъ нѣкой, върви отчаянъ, замисленъ. — Какво си се замислилъ? Мисля, какъ да изкарамъ прѣхраната си. Значи, самосъзнанието разрѣшава въпроса за прѣхраната, а козмическото съзнание разрѣшава въпроса за любовьта къмъ Бога. Разрѣшимъ ли този въпросъ, любовьта ще донесе своето изобилие, отъ което ние ще се хранимъ. Тогава цѣлата земя ще се прѣвърне въ райска градина, въ която ще има работа за всички. Кой каквито дарби или възможности има, ще се прояви. Нѣкой може да пише, ще му дадатъ условия да напише най-хубавата си работа. Сега, седите безъ работа, безъ импулсъ въ живота и казвате: остарѣхме вече. — Защо сте остарѣли? Отъ много грижи, отъ безвѣрие. Вие не вѣрвате въ настоящето, а вѣрвате въ бѫдещето, което носи смърть. Не, въ настоящето ще вѣрвате! Ще вѣрвате въ Отца си, както Синътъ вѣрва въ Него и приема Неговия животъ. Щомъ вѣрвате въ Отца си, и Той ще живѣе въ васъ. Всѣки, който живѣе въ козмическото съзнание, само той може да разбере, какво значи да имашъ съприкосновение съ Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радость за душата, за която Павелъ казва: „Щастието, което ни очаква за въ бѫдеще, не може да се сравни съ богатствата на цѣлия свѣтъ”. Само по този начинъ животътъ ни ще бѫде пѣсень и музика. Мисъльта ни ще бѫде като Божията мисъль; чувствата ни — като Божиитѣ чувства, дѣйствията ни — като дѣйствията на Бога. Вземемъ ли перото, отъ него ще се изливатъ велики свещени мисли и който прочете написаното, ще каже: благословена да бѫде рѫката, която е написала тѣзи Слова! Благословена да бѫде устата, която е изрекла тѣзи слова! Питамъ: този животъ нѣма ли смисълъ?

 

Казвамъ: досега вие всички сте имали само предчувствие за това велико съзнание. Пожелавамъ на всинца ви да прѣживѣете поне единъ такъвъ день! Ако не можете цѣль день, поне за единъ часъ, или за една минута, или най-малко за една секунда да имате съприкосновение съ Божественото съзнание! Този кратъкъ моментъ ще донесе блага на душата ви за хиляди години. Незабравимъ моментъ е той! Велико събитие за цѣлия козмосъ е да се приближи Богъ до нѣкоя душа! Всички сѫщества, и висши, и низши, ще отправятъ всичкото си внимание къмъ тази душа и ще я питатъ: какво ти каза Господъ? Този е най-тържествениятъ день въ живота на душата. И ангели, и богове, и светии — всички ще се заинтересуватъ отъ нея. Всѣко докосване на Бога до една душа, означава откриване на новъ, великъ свѣтъ. Този човѣкъ може вече да каже: азъ живѣя въ Божията Любовь; дишамъ свѣтлината на Божията Мѫдрость, движа се въ великата Божия Истина, която носи свобода и просторъ за душитѣ, като раздаватъ всичко, което Богъ ми е далъ. Човѣкътъ на Истината разполага съ неизчерпаемо богатство. Той живѣе въ изобилието на Божията Любовь.

 

Пакъ ви пожелавамъ да прѣживѣете този великъ и славенъ моментъ, който прѣдставлява идването на вашия възлюбенъ. Дойде ли този моментъ, всичко старо, всичко прѣходно ще се обезсмисли. Този моментъ може да бѫде още днесъ, въ настоящето, въ което се движите и живѣете. Само този моментъ е въ сила да смекчи човѣка, да измѣни лицето му и да го облагороди. Влѣзете ли въ живота на козмическото съзнание, всѣкаква лъжа, всѣкаква неправда ще изчезне отъ васъ. Тогава вие нѣма да приличате на онзи богаташъ, който се скривалъ отъ всички посѣтители, които отивали при него за материална помощь. Отива единъ бѣденъ поетъ при този богаташъ да му иска нѣкаква парична помощь, но той казва на слугата си: кажи, че ме нѣма въ кѫщи! Единъ день богаташътъ има нужда отъ поета и отива въ дома му. Поетътъ излиза самъ прѣдъ богаташа и му казва: днесъ не съмъ у дома си, не мога да Ви приема. — Какъ тъй, нали този, съ когото говоря сега, сте Вие самъ, поетътъ, когото търся? — Не вѣрвате ли, че не съмъ у дома си? Какъ азъ можахъ да повѣрвамъ на вашия слуга, че Ви нѣма въ кѫщи, а Вие не вѣрвате на мене? — Нали Вие сте поетътъ? — Да, азъ съмъ, но не съмъ за Васъ. Казвамъ: така се приематъ хората, когато живѣятъ въ самосъзнанието. Обаче, когато влѣзатъ въ козмическото съзнание, тѣ ще отворятъ широко вратата си за своя приятель съ братска усмивка, съ свѣтълъ умъ и съ чисто сърце. Какъвъ по-хубавъ приемъ отъ този може да очаквате? Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да разполага човѣкъ съ вѫтрѣшенъ миръ и доброта! Какво по-хубаво отъ това, да виждашъ навсѣкѫде Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина? Нѣма по-добри условия за работа отъ този животъ.

 

И тъй, пожелавамъ на всички да прѣживѣете момента на съприкосновение съ Бога, Който ще събуди въ душитѣ ви непрѣодолимо желание и силенъ копнежъ за постигане на новия животъ — живота на Божественото, козмическото съзнание!

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 2 януарий 1927 година въ гр. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt