Jump to content
Ани

1926_12_19 Тѣ свидѣтелствуватъ

Recommended Posts

"Затова се родих",  Неделни беседи, Сила и живот, девета серия, т.1, (1926 г.),

Издание 1929 г., София
Книгата за теглене -PDF

Съдържание

 

Тѣ свидѣтелствуватъ

 

„Дѣлата, които азъ правя въ името на Отца си, тѣ свидѣтелствуватъ за мене“

 Иоана 10: 25.

 

Ако искаме да познаемъ вѫтрѣшното съдържание на житното зьрно, или на сѣмка отъ нѣкое плодно дърво, трѣбва да ги поставимъ въ условия, необходими за тѣхното развитие и проявление. Външниятъ, физическиятъ или проявениятъ свѣтъ прѣдставлява форми, методи, чрѣзъ които живата природа е работила и продължава да работи и до днесъ. Съ тия методи трѣбва да работятъ и съврѣменнитѣ хора. Всѣки човѣкъ, който иска да добие истинското знание за живота, да намѣри начинитѣ за засилване на своето тѣло, за облагородяване на своето сърце и за развиване на своя умъ, той трѣбва да разбира и прилага въ живота си законитѣ за физическото си тѣло, както и тия за чувствата и мислитѣ. Не е достатъчно човѣкъ само да знае законитѣ, но той трѣбва да ги прилага. Когато нѣкой човѣкъ произнесе, напримѣръ, думата „любовь“, той трѣбва да я произнесе правилно, т. е. така, че тази дума да произведе своя ефектъ. Една дума може да произведе нуждния ефектъ върху човѣка само тогава, когато при изговарянето ѝ се взематъ предъ видъ всички елементи, които тя включва въ себе си. Всѣка дума съдържа свои специфични елементи. Българинътъ вмъква въ думата любовь такива елементи, споредъ както той я разбира. Ние виждаме въ тази дума българската любовь. Всѣки, който разбира законитѣ, ще се увѣри въ това. Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на звуковетѣ, на слоговетѣ на думитѣ и най-послѣ той трѣбва да разбира и законитѣ, по които се сформируватъ изреченията. Нѣкой казва: „Звукътъ, самъ по себе си е безсмисленъ“. —Да, ако изговорите само нѣкои звукове, като а, о, и, у, и други, въ тѣхъ не може да се види нѣщо смислено, но ако ги съчетаете по известни закони, отъ тия безсмислени звукове ще изкарате нѣщо смислено.

 

Единъ отъ древнитѣ царе извикалъ всички мѫдреци, всички философи въ царството си и имъ казалъ: „Искамъ нѣкой отъ васъ да ми каже едно мѫдро философско изречение, което да съдържа една отъ великитѣ Истини на живота“. Единъ отъ тия мѫдреци казалъ слѣдното изречение: „Твърдото произвежда топлина; топлината произвежда мекота; мекотата произвежда вода, а водата произвежда чистота“. Какво се разбира отъ думитѣ „твърдото произвежда топлина“? Ако съберете двѣ води на едно мѣсто, тѣ могатъ ли да произведатъ топлина? — Не могатъ. Обаче, вземете ли парче желѣзо и парче кремъкъ и ги търкате едно въ друго, ще се произведе топлина. Казвате: „Еди—кой си човѣкъ е твърдъ“. За да произведе топлина, този човѣкъ трѣбва да бѫде твърдъ. Оттукъ ние казваме: топлината на човѣка се произвежда отъ неговитѣ кости. Защо сѫ коститѣ на човѣка? — Да произвеждатъ топлина. Защо сѫ мускулитѣ му? — Да произвеждатъ мекота. Защо му е мекотата? — Да придобива чистота. Защо му е чистотата? —Чистотата е носителка на здравето; здравето пъкъ е необходимо за живота.

 

Днесъ подъ думата „топлина“ се разбира горение. Не, горението не е топлина. Наистина при горението се образува и топлина, но това, което гори и изгаря, сѫщеврѣменно се разлага. Истинско горение е това, при което тѣлото гори, безъ да изгаря и безъ да се разлага, а отдѣля само топлина и свѣтлина, които сѫ условия за живота.

 

Христосъ казва: „Дѣлата, които азъ правя въ името на Отца си, тѣ свидѣтелствуватъ за мене“. Само разумниятъ, само учениятъ човѣкъ може да прави дѣла. Подъ думата „учение, знание“, ние не разбирание официалното, обикновеното знание, съ което човѣкъ може да се облече като въ нѣкоя парадна дреха, но подразбираме това знание, което влиза въ неговата кръвь и плъть. Кръвьта е символъ на живота. Подъ „плъть и кръвь“ се разбира сѫщественото въ живота.

 

Животътъ на земята е пъленъ съ противорѣчия, които спъватъ хората. Питамъ: по кой начинъ могатъ да се разрѣшатъ тия противорѣчия? Казвамъ: ако човѣкъ не може отъ своето желѣзо и отъ своя кремъкъ да произведе топлина, той не е ученъ, нито разуменъ. Може ли да произведе топлина отъ своето желѣзо и отъ своя кремъкъ, той е ученъ, разуменъ човѣкъ; може ли отъ придобитата топлина да произведе мекота, а отъ придобитата мекота — вода, той е ученъ разуменъ човѣкъ. И най-послѣ, ако може отъ придобитата вода да произведе чистота, той е истински и ученъ и разуменъ човѣкъ. И ако отъ чистотата може да произведе животъ, той е уменъ и добъръ човѣкъ. Както виждате, тукъ има градация въ придобивкитѣ. Умниятъ човѣкъ е всѣкога добъръ. Когато знанието се лиши отъ добродѣтельта, раждатъ се противорѣчия въ живота. Въ всѣки човѣкъ има противорѣчия. Противорѣчията се явяватъ главно между умътъ и сърцето на човѣка: умътъ иска едно, сърцето — друго. Какъ могатъ да се разрѣшатъ тѣзи противорѣчия? Както могатъ да се създадатъ противорѣчия между ума и сърцето, така могатъ да се създадатъ и между Първичната причина, която ни е създала, и насъ. Казвамъ: когато Богъ създаде свѣта, злитѣ духове се опълчиха срѣщу Него. Какъ ще обясните това противорѣчие? Богъ ли създаде тия духове, или тѣ сами се родиха? Вие не сте виждали и не виждате тия духове, но послѣдствията имъ виждате и носите. Какъ си обяснявате гнѣва? Гнѣва зло ли е? Яростьта зло ли е? Въ писанието се казва, че Богъ е гнѣвенъ, яростенъ. Този гнѣвъ или тази ярость като зло, или като слабость се счита у Бога? Гнѣвътъ, яростьта се считатъ като най-велики Негови качества. Съврѣменнитѣ хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на тѣзи думи. Покажете единъ човѣкъ, мѫжъ или жена, ангелъ или светия, който никога да не се е разгнѣвявалъ. Само този човѣкъ не се гнѣви, който постоянно е гнѣвенъ. Какъ ще разберете това нѣщо?

 

Що е гнѣвътъ, какъ и кога се заражда той? Когато човѣкъ иска да прѣмахне едно прѣпятствие, което го спъва въ пѫтя му, у него се заражда сила. Въ този случай той е огниво, кремъкъ, който, като се чука съ желѣзо, произвежда топлина. Щомъ се образува топлина, гнѣвътъ у човѣка прѣминава. Ако срещнете единъ човѣкъ съ замръзнали, вкоченясали отъ студъ рѫцѣ и крака, той е осѫденъ на смърть. Ако този човѣкъ не се разгнѣви и не произведе топлина въ себе си, ще оживѣе ли? — Не. Напротивъ, той ще вкоченяса, ще замръзне още повече и ще заприлича на змия. Питамъ: какво зло има тогава въ кремъка, въ огнивото? Като се търка кремъкътъ въ нѣкое твърдо тѣло, произвежда се топлина, отъ която замръзналиятъ човѣкъ стопля рѫцѣтѣ и краката си и се съживява. Произлѣзло ли е нѣкакво зло отъ тази топлина? Съвременнитѣ хора виждатъ зло тамъ, дѣто то не сѫществува. Споредъ схващанията на разумнитѣ хора зло сѫществува само тогава, когато човѣкъ накладе по-голѣмъ огънь, отколкото трѣбва. Когато огъньтъ на човѣка гори въ камината му и го топли, това е добро за него. Когато, обаче, този огънь се усили много и запали кѫщата му, това е зло за него; то застрашава и околнитѣ кѫщи. Каква нужда има този човѣкъ да изгаря кѫщата си.

 

Казвамъ: споредъ разбиранията си хората се дѣлятъ на добри и лоши. Обаче трѣбва да се опрѣдѣли, какво нѣщо е добро и какво— зло. Добро е това, което служи за растенето, за цъвтенето, за вързването и за узрѣването, както за отдѣлния индивидъ, така и за сѣмейството му, занарода му, за цѣлото човѣчество и за небето. Зло е това, което въ даденъ случай спъва развитието, както на отдѣлния индивидъ, така и на цѣлото човѣчество. Злото парализира волята, сърцето, ума на човѣка, както и всичката негова вѫтрѣшна сила. Ще кажете: „При това положение на нѣщата, човѣкъ не знае, какво да прѣдприема и какво да не прѣдприема, да не би да изпадне въ нѣкакво зло. — Не е възможно човѣкъ да стане буквоядъ и да се страхува да се прояви. Вземете напримѣръ, съврѣменнитѣ учени хора сѫ натрупали много материалъ въ науката; хиляди хора отъ памтивѣка, още сѫ работили за създаване условия за развитието на съврѣменната наука, обаче ние не гледаме само на външната, но и на вѫтрѣшната ѝ страна. Това знание трѣбва да се обработи и приложи въ цѣлокупния животъ. Веднажъ разумно приложено, то ще научи човѣка, кое е добро и зло и ще го упѫти въ пѫтя на доброто. За кого е това знание днесъ? Нѣкои казватъ, че знанието възгордява. Когато знанието нѣма приложение, това е едно положение, но когато се прилага правилно, то носи благословение за свѣта. Като се казва, че знанието възгордява, трѣбва ли да се откажемъ отъ него? Ако човѣкъ не може да постигне своето развитие трѣбва ли да се откаже отъ него? Великитѣ идеи трѣбва да се разбиратъ правилно. Съвършенството е великъ идеалъ, къмъ постигането на което всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми. По сѫщество съвършенството е непостижимо, но разбирането му е постижимо. Богъ, като отвлечена идея, е непостижимъ, но за да Го разберемъ, ние можемъ да Го ограничимъ въ себе си.

 

Мнозина питатъ: „Какъ можемъ да познаемъ Бога? — Три нѣща има по които можемъ да познаемъ Бога. Тѣ сѫ: Божията Любовь, която носи животъ; Божията Мѫдрость, която носи редъ, порядъкъ и хармония въ живота и Божията Истина която носи свобода и просторъ. Всички хора искатъ да бѫдатъ свободни. Естествено е това желание на хората, но тѣ трѣбва да знаятъ, че Истината носи и ограничения за човѣка. На едни хора тя носи свобода, а на други — ограничения. Истината дава свобода на сиромаситѣ, а на богатитѣ носи ограничения. Защо ограничава богатитѣ? — Да не трупатъ богатства повече, отколкото имъ трѣбватъ. Казвате: „Чорѣкъ трѣбва да бѫде богатъ.“ — Колко богатъ трѣбва да бѫде? Колко пари сѫ нужни на човѣкъ за да прѣкара единъ сносенъ животъ? — Човѣкъ трѣбва да бѫде голѣмъ. — Колко голѣмъ? Трѣбва ли човѣкъ да бѫде голѣмъ като нѣкоя планина, или като нѣкой слонъ, или като нѣкое прѣдпотопно животно? — Човѣкъ трѣбва да има широкъ умъ. — Докѫдѣ трѣбва да се простира човѣшкия умъ?

 

Тия разсѫждения прѣдизвикватъ слѣдната мисъль. Казвате: „Земята е членъ отъ слънчевата система“. Отъ математическо гледище земята прѣдставлява едната страна на дадено уравнение. — Спрѣмо какво е тя страна на уравнение? — Спрѣмо слънцето. Знаемъ при това, че двѣтѣ стражи на уравнението разглеждаме като дѣсна и лѣва страни. Коя страна на уравнението е земята: дѣсната или лѣвата? Слънцето пъкъ съставлява едната страна на друго нѣкое уравнение, отъ друга нѣкоя система. И тъй, всѣки, който иска да знае, какво нѣщо е земята, ще състави даденото уравнение и ще види, какво е отношението на земята къмъ слънцето; послѣ ще намѣри отношението на слънцето спрѣмо друга по-крупна система, отъ която то съставлява членъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ мѫжъ“. — Да, ти си едната страна на дадено уравнение. — Азъ съмъ жена. — И вие сте страна на дадено уравнение. Важно е да опрѣдѣлите, коя страна на уравнението сте, дѣсната или лѣвата. Вземете, напримѣръ, уравнението: а=в. Щомъ а=в, тогава имаме и слѣдното равенство: а+в=в-с. Съ това измѣня ли се първото уравнение? Следователно, ако мѫжътъ и жената прѣдставляватъ страни на дадено уравнение, тогава, за да не се измѣни хармонията между тѣхъ условията, които ги създаватъ, трѣбва да бѫдатъ еднакви. Тѣзи уравнения, които ви дадохъ, сѫ прости. Съ тѣхъ могатъ да се занимаватъ ученици отъ долнитѣ класове, но съ житейскитѣ уравнения, които азъ засѣгамъ, могатъ да се занимаватъ само велики умове.

 

Съврѣменитѣ учени хора се занимаватъ съ рѣшения на уравнения отъ физическия свѣтъ, обаче съ това тѣ разрѣшаватъ само една трета отъ задачитѣ на своя животъ. Когато човѣкъ урежда своя физически животъ, съ това той разрѣшава, само една трета отъ своитѣ задачи. Да разрѣшавашъ само третата часть отъ своя животъ, това значи да си разрѣшилъ само въпроса, че трѣбва да пѫтувашъ. Това подразбира, че си рѣшилъ само една часть отъ уравнението, но не и цѣлото уравнение. Слѣдъ това ти трѣбва да рѣшишъ имашъ ли благоприятни условия да пѫтувашъ днесъ, или нѣмашъ. Кога ще пѫтувашъ? — Когато има условия за пѫтуване. Да допуснемъ, че ти си рѣшилъ да заминешъ днесъ за Варна, обаче цѣлата линия до Варна е покрита съ снѣгъ, дълбокъ единъ метъръ. При това положение ще можешъ ли да пѫтувашъ? Казвашъ: „Веднъжъ съмъ рѣшилъ да пѫтувамъ, азъ ще тръгна съ аеропланъ.“— Да, но прѣдставете си, че горѣ нѣкѫдѣ въ пространството има голѣми бури, които отнасятъ всичко, каквото срѣщнатъ на пѫтя си. — Тогава ще телеграфирамъ до Варна и пакъ ще свърша работата си. — Какъ ще телеграфирашъ, когато всички телеграфни жици сѫ скѫсани и съобщенията сѫ прѣкратени? Както виждате, за всичко се изискватъ условия. Човѣкъ може да се изяви напълно само въ единъ разуменъ свѣтъ.

 

Нѣкой казва: „Азъ мога да направя всичко“. Какво означава това? — Това подразбира, че всѣки човѣкъ е страна на дадено уравнение, коетотой трѣбва да рѣши въ своя животъ. Слѣдователно, цѣлиятъ животъ на човѣка е едно уравнение, а той самия прѣдставлява една часть отъ това уравнение. Човѣчеството пъкъ е едната страна на дадено уравнение отъ великата система уравнения въ Божественния свѣтъ. Тогава, човѣкъ и Богъ, пакъ съставляватъ уравнение; и човѣкъ, като страна на това уравнение, трѣбва да знае, каква е днешната му задача. Нѣкой казва: „Азъ съмъ българинъ“. Какви сѫ идеитѣ и задачитѣ на българина? Спрѣмо България всѣки българинъ е страна на дадено уравнение. България, отъ своя страна, съставлява часть отъ друго уравнение, спрѣмо което има свои задължения. Днесъ българитѣ не сѫ свободни. Тѣ и до сега плащатъ данъкъ слѣдъ войнитѣ на европейскитѣ държави; отъ години вече плащатъ и още немогатъ да се изплатятъ. „Който много яде, много плаща; който малко разбира много паща“. Българинътъ много яде, малко се учи. Питамъ: дѣ сѫ ученитѣ хора на българитѣ? Кои сѫ най-виднитѣ българи въ свѣта? Дѣ е българскиятъ Сократъ? Дѣ е българскиятъ Платонъ? Дѣ е българскиятъ Аристотелъ? Дѣ е българскиятъ Хермесъ? Дѣ е българскиятъ Милтонъ? Дѣ е българскиятъ Шекспиръ? Де е българскиятъ Кантъ? Дѣ е българскиятъ Нютонъ? Ако е въпросъ за военния Атила, и между българитѣ може да се намѣри равенъ нему. Но работата не се върши само съ военщина. Огнивото и кремъкътъ сами нищо не вършатъ. Зимно врѣме тѣ разрѣшаватъ нѣкои въпроси, но лѣтно врѣме огъньтъ самъ вече сѫществува. Ако азъ живѣя въ нѣкоя страна, дѣто нѣма огниво, тогава моятъ кремъкъ и моето парче желѣзо сѫ на мѣсто, тѣ все ще разрѣшатъ една задача; обаче, ако азъ отида въ нѣкоя страна, дѣто хората не се нуждаятъ отъ огниво, тогава моитѣ кремъкъ и желѣзо ще ми бѫдатъ товаръ.

 

Сега азъ засѣгамъ сѫществени въпроси отъ живота. Който иска да измѣни коренно живота си, той трѣбва да придобие, дълбоко положително знание, което да даде нова насока на неговитѣ мисли, чувства и дѣйствия. Нѣкой пита: „Какво прѣдставляватъ въ сѫщность човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърце и човѣшката воля?“ — Човѣшкиятъ умъ е страна на едно уравнение; човѣшкото сърце е страна на друго уравнение; човѣшката воля е страна на трето уравнение. Какво ще стане съ сърцето ако се увеличатъ, т. е, подобрятъ условията на ума? Питамъ: Какво ще придобие нѣкой мѫжъ ако слѣдъ като забогатѣе, вземе десетина жени? Този човѣкъ казва; „Азъ имамъ двѣ рѫцѣ, два крака, по десеть пръсти на рѫцѣтѣ и краката, затова ми трѣбватъ повече жени“. Съ тази своя философия той иска да се оправдае, но това не е право. Казвамъ: „Човѣкъ има двѣ рѫцѣ, едната отъ които е женска, а другата е мѫжка. Той има два крака: единиятъ кракъ е сѫщо така мѫжки, а другиятъ — женски. Освенъ това пръститѣ на рѫцѣтѣ и краката показватъ, че на всѣки пръстъ отъ едната рѫка или отъ единия кракъ отговаря сѫщо такъвъ пръстъ отъ другата рѫка или отъ другия кракъ. Казано е въ Писанието: „Отначало Богъ двама ги създаде, мѫжко и женско“. Когато хората сѫ допущали многоженството, ние не ги сѫдимъ съ това но казваме, какви сѫ разумнитѣ закони, които Богъ е създалъ, т. е. говоримъ за истинската положителна философия на живота. Единъ отъ еврейскитѣ царе, Соломонъ, най-мѫдриятъ царь въ свѣта, ималъ 300 жени и 900 наложници. Какво придоби той отъ това? — Опита себе си изпита и женитѣ, като наложници и като господарки. Отъ това многоженство той придоби голѣма опитность, която му струваше скѫпо. Отъ тукъ вадимъ слѣдното заключение: всѣка жена която живѣе въ грѣха, е наложница; всѣка жена, която живѣе въ добродетельта, е жена само на единъ мѫжъ, тя е майка въ сѣмейството. И всѣки мѫжъ, който живѣе въ грѣха, е наложникъ; всѣки мѫжъ, който живѣе въ добродѣтельта, той е мѫжъ на една жена, той е баща въ сѣмейството. Ние не разглеждаме думитѣ „баща и майка“ въ тѣсенъ физически смисълъ, но ги разглеждаме въ широкъ смисълъ. Да бѫдешъ баща или майка, не е достатъчно само да родишъ единъ синъ или една дъщеря. Когато въ единъ човѣкъ се роди нѣкоя велика идея, или нѣкое велико чувство, тѣ сѫ тъй живи, тъй интелигентни, както сѫ живи и интелигентни дѣцата. Всѣка велика идея или мисъль, която се вселява въ човѣка, тя прѣдставлява единъ свѣтълъ духъ отъ невидимия свѣтъ който посѣщава този човѣкъ, като му казва: „Азъ искамъ да поживѣя въ тебе, като твое дѣте, да изпитамъ любовьта ти, а ти постѫпвай съ мене както искашъ“. Слѣдъ това другъ свѣтълъ духъ се вселява въ сърцето на този човѣкъ, като едно велико чувство. Значи едно свѣтло чувство се вселява въ сърцето му и една свѣтла мисъль въ ума му, и ако този човѣкъ незнае какъ да постѫпва съ тия двѣ свѣтли сѫщества, животътъ му ще бѫде редица отъ страдания. Той може да философствува по различенъ начинъ, да се оправдава, да прави каквото иска, но въ края на краищата, този човѣкъ нѣма да има никакъвъ идеалъ, никаква свѣтла мисъль, никакво свѣтло чувство. Той ще прѣдставлява отъ себе си една гола форма, едно голо съзнание. Свѣтлата мисъль, свѣтлото чувство правятъ духа на човѣка мощенъ и крѣпъкъ. Мощното не прави човѣка нито коравъ, нито мекъ. Мощното, великото въ човѣкътъ е неговиятъ непрѣодолимъ стремежъ, който го подтиква напрѣдъ и все напрѣдъ. То е малко, но движенията му сѫ силни; тия движения сѫ въ състояние да подтикватъ цѣлия свѣтъ да върви напрѣдъ.

 

Съврѣменнитѣ хора правятъ редъ опити съ силата на мисъльта, като изучаватъ резултатитѣ които тя произвежда. И вие можете да правите такива опити. Ако поставите въ тиха вода единъ салъ дълъгъ 10 м. и широкъ 5 м. и обикаляте около него безъ да мислите нѣщо за неговото движение, той нѣма да се помръдне нито единъ милиметъръ отъ мѣстото си. Обаче ако силно концентрирате мисъльта си върху него, искате той да се подвижи и да тръгне, нѣма да се минатъ много дни, и ще видите, че салътъ започва да се движи. Съ мисъльта си човѣкъ може да накара и кѫщитѣ да се движатъ. Велика и мощна е силата на мисъльта! Напримѣръ нѣкой човѣкъ иска да отиде въ Варна, но условията не му благоприятствуватъ. Какво може да направи за реализиране на това желание? Той може да направи слѣдния опитъ: всѣки день да изказва мисъльта „азъ ще отида въ Варна“. Ако постоянствува въ това день два, три, месецъ, два, три, най-послѣ условията ще се подобрятъ, и той ще може да реализира своето желание. Нѣкой иска да стане ученъ човѣкъ; другъ иска да стане добъръ човѣкъ. Всѣки день ще изказватъ въ себе си мисъльта „ще стана ученъ човѣкъ“, или „ще стана добъръ човѣкъ“, докато найпослѣ придобиятъ това което желаятъ. Всѣки човѣкъ, който не постоянствува въ своитѣ желания, нищо не може да придобие. Божествено е човѣкъ да постоянствува въ постигане на своитѣ добри мисли и желания. Желаешъ ли нѣщо, ще казвашъ: „Ще бѫде, ще бѫде, ще бѫде“, докато най-послѣ стане. Сѫщеврѣменно човѣкъ трѣбва да знае значението и силата на думитѣ, съ които си служи. Вземете, напримѣръ, думата „мога“ въ български езикъ. Тази дума е фатална, но човѣкъ като не разбира значението и смисъла ѝ, употрѣбява я, безъ да се замисля, какви сѫ нейнитѣ послѣдствия!

 

Когато нѣкой човѣкъ каже „мога“ ще стане точно противоположното. Това показва, че този човѣкъ не е разбралъ смисъла на тази дума. Думата „мога“ произвежда голѣма катастрофа въ живота на хората, ако тѣ не знаятъ, какъ да я употрѣбяватъ. Буквата М означава смърть. Буквата О е индийски знакъ, който означава празнина. Арабитѣ сѫ турили въ тази празнина точка, която е центъръ. Точката нѣма никакво измѣрение. За всѣки човѣкъ, който употрѣбява думата „мога“, безъ да разбира нейния смисълъ, казватъ, че той гони вѣтъра. Такъвъ човѣкъ пише на своята възлюблена: „Азъ мога да се оженя за тебе но... Мога да ти дамъ пари, но... Мога да дойда съ тебе но..“ На това „но“ всички хора спиратъ. Този човѣкъ пъкъ, който е получилъ такова писмо, започва да размишлява и си казва: „Какво ли иска да каже този господинъ?“ Питамъ: Колко точки има това писмо? Започвамъ да броя: 1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 10 точки, т. е. 10 нули. Какво означаватъ тия десеть нули? Тѣ подразбиратъ: азъ мога да се оженя за тебе, но ще имашъ десеть голѣми разочарования, отъ които главата ти ще побѣлѣе. Слѣдъ това момата пише на своя възлюбленъ: „Азъ мога да се оженя за тебе, но“... То значи: азъ мога да се оженя за тебе, но трѣбва да знаешъ, че обичамъ обществото, обичамъ баловетѣ, обичамъ да се обличамъ хубаво, модерно, да бѫда първа въ обществото и т. н.“ Още какво означаватъ точкитѣ слѣдъ съюза „но“? Тѣ означаватъ: ако ти се съгласишъ да изпълнишъ всички мои желания и капризи, скоро ще намѣришъ затвора; ако искашъ да бѫдешъ свободенъ, откажи се да желаешъ това, което азъ мога. Сѫщото нѣщо, прѣведено на астрологически езикъ, подразбира: астрологическитѣ знаци на тия двѣ сѫщества не се съвпадатъ, поради което тѣ не могатъ да влѣзатъ въ брачни отношения помежду си. Между тия двѣ сѫщества нѣма никакво съотвѣтствие. Тѣ прѣдставляватъ страни отъ разнородни, уравнения, които нито се намаляватъ, нито се увеличаватъ.

 

Христосъ казва: „Дѣлата, които азъ правя въ името на Отца си, тѣ свидѣтелствуватъ за мене“. Подъ думата „Отецъ“ разбирамъ най-възвишеното, най-разумното, което Любовьта включва въ себе си. Думата „Отецъ“, както е употребена въ стиха, подразбира: разумната Любовь, която дава условия за животъ и растене, но сѫщеврѣменно причинява и смърть; разумната Мѫдрость, която дава свѣтлина и знание, но сѫщевременно и лишава човѣка отъ тѣхъ; великата Истина която носи свобода, но сѫщеврѣмено носи и ограничения. Въ дѣйствителность така е. Всѣки, който иска да се учи трѣбва да умре. Така е било въ старитѣ школи, така е и днесь. Въ древнитѣ врѣмена когато нѣкой отивалъ на училище да се учи, той трѣбвало да се откаже отъ много свои стари навици; той трѣбвало да се откаже отъ знанието, което придобилъ отъ своитѣ майка и баща, дѣдо и баба, за да може съвършено да се прѣобрази. Мислите ли, че като влѣзете въ Великата Школа, не трѣбва да умрете? — За всичко старо, което спъва вашето развитие, трѣбва да умрете. Мислите ли, че житното зърно, като влѣзе въ земята, не трѣбва да умре? — То трѣбва да умре за да се роди въ него новия животъ. Споредъ този законъ, ако посаждате едно житно зърно десеть пѫти въ земята то ще има различни опитности, ще придобие различни качества. Сѫщото нѣщо се отнася и до хората: всѣки день тѣ придобиватъ нови опитности, нови качества, но понеже съзнанието имъ още не е въ състояние да схване и разбере тия малки придобивки, тѣ гледатъ на другитѣ хора, виждатъ тѣхното положение и казватъ: „Еди-кой си човѣкъ е станалъ богатъ; еди-кой си човѣкъ е станалъ ученъ“. Казвамъ: ако азъ констатирамъ, че даденъ човѣкъ е разбогатѣлъ, че другъ човѣкъ е станалъ ученъ, това трѣбва да бѫде за мене стимулъ, да зная, че и азъ мога да постигна това. Туй показва, че тия хора сѫ впрегнали на работа всички свои сили, всички свои възможности и затова иматъ резултатъ. Подъ богатство разбирамъ това, което внася животъ въ човѣка, а не смърть. Да придобиешъ знание разбирамъ да придобиешъ животъ, а не смърть. Нѣкой казва: „Азъ придобихъ Любовьта.“ — Придоби ли съ нея заедно и живота? Понѣкога Любовьта може да донесе и смърть. За кои хора тя носи смърть? — За неразумнитѣ. Когато двама души се влюбятъ въ една мома, тѣ се дуелиратъ, и единиятъ отъ тѣхъ непрѣменно умира. Не е лошо да се дуелиратъ, но начинътъ по който се дуелиратъ, не е правъ. Нека се дуелиратъ съ книжни ножове, че да произвеждатъ помежду си; свѣтлина и топлина. Или, нека се дуелиратъ чрѣзъ жребие; да хвърлятъ помежду си жребие, та комуто отъ двамата се падне пълно жребие да вземе момата. Положението на тази мома е както на овца, която се намира между два вълка. Тя седи между двамата и най-напрѣдъ запитва единия: „Ти обичашъ ли ме?“ Послѣ запитва другия: „Ти обичашъ ли ме?“ — Тогава, който отъ двамата излѣзе по-силенъ той ще ме спечели. Какво трѣбва да прави тя слѣдъ това? Трѣбва ли тази мома да чака резултата на тази борба, да види, кой отъ двамата ще надвие, или трѣбва да плюе на краката си и да удари на бѣгъ, колкото силитѣ ѝ държатъ? — Разбира се, че тя трѣбва да бѣга. Ако тя чака изхода на борбата, тогава онзи който надвие, ще я вземе, ще я свърже съ любовьта си и тя, или ще оживѣе, или ще умре — зависи, каква ще бѫде любовьта на тия двама млади.

 

Съврѣменитѣ хора се спиратъ повече върху вънкашната страна на живота, но тѣ трѣбва да знаятъ, че всѣко явление прѣдставлява единъ символъ въ който се крие дълбока, велика идея. Тази борба която става между двамата момъка, става вѫтрѣ въ човѣка. Той е въ постоянна борба въ себе си, коя идея да вземе надмощие. За да не става тази борба въ него той трѣбва да даде мѣсто само на една свещена идея въ себе си. Има ли тази идея, всички други идеи и чувства въ него ще се групиратъ около тази свещена идея по законитѣ на групирането. По този начинъ въ неговия животъ ще се образуватъ правилнитѣ уравнения, правилнитѣ процеси.

 

И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да наблюдава и изучава себе си, като продължава работата си оттамъ додѣто е достигналъ. Всички хора сѫ пѫтници и трѣбва да знаятъ, че се намиратъ въ свѣтъ на постояни промѣни. Всѣка година умиратъ и се раждатъ милиони хора, както и милиони животни, което показва, че свѣтътъ, въ който живѣемъ, още не е напълно уравновѣсенъ. Мнозина казватъ: „Каквото е рѣшилъ Господъ“, или „тъй е рѣшилъ Господъ“. Значи, това подразбира, че Господъ е рѣшилъ за нѣкой да умре, за другъ — да се роди, за трети — да възкръсне, за четвърти—да разбогатѣе, за пети — да осиромашѣе и т. н. Питамъ: вие, които казвате така, къмъ кои се отнасяте? И ако, наистина, Господъ е рѣшилъ всичко това да бѫде така, защо вие не сте доволни отъ положението си? Защо не сте доволни отъ неговитѣ рѣшения? Казвамъ: Господъ допуща да станатъ всички тия нѣща, но сѫщеврѣменно Той казва: „Ако вие ме слушате, има и другъ начинъ, другъ пѫть по който може да се излѣзе отъ затруднителнитѣ условия на живота. Азъ ще ви покажа този пѫть“. Слѣдователно страданията носятъ велики блага за човѣшката душа. Въ страданията човѣкъ се учи, облагородява и развива. Тѣ сѫ мощна сила въ природата. Всички велики, всички силни хора въ свѣта сѫ били подложени на голѣми страдания, вслѣдствие на което тѣ се развивали бързо и се отличавали отъ окрѫжаващитѣ хора на своето врѣме. Ето защо, всички велики хора сѫ минавали прѣдъ своитѣ съврѣменници като екцентрични, като болни хора въ умствено отношение. Не, велики, силни хора въ свѣта сѫ тия, които природата е удостоила съ голѣми страдания. Какво мислите за онзи човѣкъ, който е лежалъ цѣли 38 години боленъ на своето легло? Този човѣкъ ималъ силна воля, голѣма вѣра и затова е могълъ да изкара толкова години въ своето страдание. И всѣки човѣкъ, който цѣлъ животъ прѣкарва въ сиромашия, но нито за моментъ не се подава на мисъль за кражба или за нѣкакво друго прѣстѫпление, той е човѣкъ съ голѣми знания, съ дълбока философия за живота — богатъ човѣкъ е той. Всѣки, човѣкъ, когото природата не е удостоила съ голѣми страдания той започва да тлъстѣе, да се обогатява и казва: „Освенъ паритѣ, нищо друго не ме интересува въ свѣта“. Каже ли така, този човѣкъ вече е на хлъзгавъ пѫть. Като влѣзешъ въ кѫщата му, нѣма да намѣришъ нито една книга за четене, а само тевтери. Той казва: „Имамъ толкова и толкова милиони. Ще дамъ на единия си синъ толкова, на другия — толкова и слѣдъ това ще умра спокоенъ, че съмъ ги осигурилъ“. Слѣдъ смъртьта му синоветѣ ще раздѣлятъ наслѣдството отъ баща си, ще ходятъ тукъ-тамъ по свѣта и за нищо нѣма да мислятъ. Каквито сѫ майката и бащата, такива сѫ и дѣцата. Затова, именно, казваме: разумната сиромашия е за прѣдпочитане прѣдъ глупавото богатство. Такива богати хора ние наричаме „богати-сиромаси“ Може ли да се нарече сиромахъ човѣкъ този, който възкръсява мъртвитѣ? Той може да нѣма външни богатства, може да нѣма кѫща, дѣ глава да подслони, но той е вѫтрѣшно богатъ човѣкъ, съ знания, сила и мощъ. Може ли да се нарѣче невѣжа този човѣкъ, който съ едно махане на тояжката си дига болни отъ леглата и възкръсява мъртви? Може ли да наречете такъвъ човѣкъ страхливецъ или безбожникъ? За прѣдпочитане е човѣкъ да бѫде сиромахъ, безъ кѫща, безъ шапка на глава, съ прогледали обуща на крака, но да владѣе изкуството болни да лѣкува, мъртви да възкресява. Днесъ повечето хора сѫ добрѣ облѣчени, но нека се опитатъ да махнатъ съ своята тояжка, да видятъ колко болни могатъ да излѣкуватъ, и колко мъртви да възкресятъ. Да лѣкувашъ болни и да възкръсявашъ мъртви, това сѫ велики задачи за човѣчеството. Днесъ повечето майки проповѣдватъ на дѣцата си: „Работете, учете, за да се осигурите, добрѣ да се обличате и храните, добрѣ да живѣете“. Това не може да бѫде идеалъ нито за стари, нито за млади. Това сѫ остарѣли идеи, съ които съврѣменнитѣ хора се раждатъ и умиратъ. Идеалъ е да дойдешъ до положението, като стигнешъ до нѣкоя рѣка, която нѣма мостъ, да махнешъ съ тояжката си и да се намѣришъ на другия край на рѣката. Идеалъ е като се намѣришъ прѣдъ политѣ на нѣкоя планина да махнешъ съ тояжката си и да се намѣришъ на върха, безъ да се изкачвашъ и уморявашъ. Това е знание! Бѫдащиятъ идеалъ на човѣка трѣбва да се сведе къмъ слѣдното: да прѣминава рѣка безъ мостъ; щомъ пожелае да се изкачи на върха на нѣкоя планина, моментално да се намѣри тамъ, безъ да се изкачва; да възкръсява мъртви, да парализира дѣйствията на апашитѣ, да сваля хора отъ бѣсилкитѣ и т. н. Когато хората страдатъ, тѣ се обръщатъ къмъ Господа и казватъ: „Господи не виждашъ ли нашитѣ страдания?“ Той казва: „Азъ виждамъ всичко но вие не виждате“. Когато всички хора се стремятъ къмъ високъ идеалъ и го пожелаятъ, тогава ще дойде спасението на свѣта. Днесъ какво желаятъ хората? — Пари и само пари. Младитѣ моми и момци искатъ пари; бащитѣ и майкитѣ искатъ дѣца. Всичко това иматъ: и пари иматъ, и дѣца иматъ, и кѫщи иматъ, но въпрѣки това пакъ страдатъ и умиратъ. Това сѫ стари идеи. Нека да има едно дѣте въ свѣта, но за свѣтъ да е! Една жена да е, но за свѣтъ да е! Една мома да е, но за свѣтъ да е! Единъ момъкъ да е, но за свѣтъ да е! Защо ни сѫ 300 жени и 900 наложници? Защо ни сѫ толкова идеи и чувства, ако тѣ не могатъ нищо добро да ни донесатъ? Ние засѣгаме въпроса принципално и казваме: „Единъ идеалъ има, къмъ който всички хора трѣбва да се стремятъ“.

 

Христосъ казва: „Дѣлата, които азъ правя въ името на Отца си, Тѣ свидѣтелствуватъ за мене“. То значи: дѣлата, които азъ правя въ името на Любовьта. Всѣки който разбира закона на Любовьта, като махне съ рѫката си, мъртвиятъ възкръсва, болниятъ оздравява. Само онзи който разбира закона на Мѫдростьта като махне съ рѫката си, отваря очитѣ на слѣпия, само онзи който разбира великия законъ на Истината, като махне съ рѫката си, освобождава ограничения, дава просторъ и свобода на неговата душа. Срѣщашъ нѣкой човѣкъ обезсърченъ, отчаянъ въ живота, иска да бѣга нѣкѫдѣ далечъ въ свѣта и казва: „Жена ми е причина за всичко това“. Другъ нѣкой казва, че обществото е причина за тѣзи нѣща. — Не, не сѫ виновни нито жена му, нито обществото. Трети казва, че Господъ не е създалъ свѣта, както трѣбва. Добрѣ, щомъ този човѣкъ разбира толкова, нека създаде едно общество споредъ своитѣ разбирания, да видимъ, какво ще бѫде това общество. Нека този човѣкъ стане мощна сила въ свѣта, да даде образецъ за нѣщата, а не само да говори празни приказки. Богъ не обича празнитѣ думи. Когато нѣкой се гнѣви, нека се разгнѣви така, че отъ неговия гнѣвъ да излѣзе огънь. Слѣдъ това да се произведе мекота, послѣ да се яви вода, а най-послѣ — чистота. Ако този гнѣвъ може да произведе всичко това, той е на мѣстото си, не може ли да произведе нѣщо, той не е на мѣстото си. Ако се съмнѣвашъ, съмнѣвай се до край, та дано свѣтлина излѣзе отъ твоето съмнѣние. Нѣкой казва: „Господъ не сѫществува.“Това е едно костеливо уравнение, което ти трѣбва, да рѣшишъ, а не само да съставишъ. Който казва, че Господъ не сѫществува, това показва, че неговиятъ баща е умрѣлъ. Докато бащата е живъ, и дѣцата го познаватъ, и той се грижи за тѣхъ. Но какво трѣбва да правятъ дѣцата слѣдъ като баща имъ умрѣ? Това е едно уравнение, което всѣки който е останалъ безъ баща, трѣбва да го рѣши правилно. Щомъ бащата умрѣ, дѣцата трѣбва да работятъ, да заематъ неговото мѣсто. Сѫщото се отнася и за онѣзи, които казватъ, че Господъ не сѫществува. Който казва, че Господъ не сѫществува, той трѣбва да заеме Неговото мѣсто и да работи. Той трѣбва да запретне рѫкавитѣ си, да отиде въ Египетъ и тамъ да работи, тухли да прави. Когато нѣкой казва, че Господъ не сѫществува, казвамъ му: „Ти трѣбва да отидешъ въ Египетъ да правишъ тухли; тамъ ще те сполетятъ болести, нещастия, страдания, смърть“. Когато нѣкой човѣкъ признава сѫществуването на Бога, той е богатъ, щастливъ, защото баща му е живъ и работи, грижи се за него. Нѣкой хора се сърдятъ, когато имъ дохождатъ страдания и изпитания въ живота. Тѣ мислятъ, че другитѣ хора около тѣхъ сѫ виновни за положението имъ.

 

Често хората казватъ: „Човѣкъ все трѣбва да има нѣкой Господъ въ свѣта“. —Да, вѣрно е, всѣки човѣкъ си има по единъ Господъ: за нѣкого Господъ е даденъ министъръ, за другъ — нѣкой депутатъ, за трети — нѣкой банкеръ и т. н. Да, но това сѫ обикновени разбирания, а не нѣкакви идейни разбирания, при които човѣкъ може да гледа на всички нѣща въ живота стоически, като Сократа, геройски да издържа на всички изпитания. Веднъжъ Сократъ минава покрай единъ голѣмъ богаташъ и му поисква пари на заемъ. Богаташътъ му казалъ: „Ако бѣше просякъ, далъ ти бихъ пари на заемъ, но като на философъ, не ти давамъ никакви пари“. Единъ минувачъ чува този разговоръ между богаташа и Сократъ и послѣ запитва Сократа: „Защо този богаташъ не ти даде пари на заемъ?“ Сократъ му отговорилъ: „Причината за това се обуславя отъ слѣдния законъ: каквото човѣкъ обича, такъвъ става. Богаташътъ не дава пари на заемъ, защото той никога философъ не може да стане. Обаче, днесъ е багатъ, утрѣ може да стане бѣденъ човѣкъ, послѣденъ просякъ; затова, като дава пари на просяцитѣ, единъ день и тѣ ще му даватъ пари.“ Ако човѣкъ обича знанието, ученъ ще стане; ако обича музиката, музикантъ ще стане; ако обича изкуството, артистъ ще стане; ако обича художеството, художникъ ще стане; ако обича живота, безсмъртието ще получи; ако обича Бога, Любовьта ще придобие и ще познае. Къмъ каквото се стремятъ ума и сърцето на човѣка, това ще придобиятъ. Такъвъ е  законътъ въ свѣта. Това сѫ велики основни принципи съ които трѣбва да се занимаваме.

 

Нѣкой казва: „Ти училъ ли си биология“— Сега я изучвамъ. —Ами геология знаешъ ли? — И съ нея сега се занимавамъ. Тѣ сѫ страни на дадени уравнения, които трѣбва да се рѣшатъ. —Ами астрономия училъ ли си? — И тя е страна на дадено уравнение, съ рѣшението на което се занимавамъ повече отъ десеть години. — Анатомията разбирашъ ли? — Отъ 20 години се занимавамъ съ нея, като часть отъ едно уравнение. — Разбирашъ ли нѣщо отъ психология? — Съ тази наука малко съмъ се занимавалъ. Всички науки ме интересуватъ, върху всички работя. Занимавамъ се и съ личнитѣ въпроси. Напримѣръ, както вървя по улицитѣ, виждамъ, че носятъ мъртвецъ, подиръ него попъ и близкитѣ му, които плачатъ — носятъ го на гробищата. Азъ веднага се заинтересувамъ, кой е този човѣкъ, отъ каква народность е, кои сѫ причинитѣ на неговата смърть, какъвъ животъ, е прѣкаралъ на земята и т. н. Веднага съставямъ едно уравнение и го рѣшавамъ. Намирамъ, че този човѣкъ е живѣлъ преди 2000 години на земята, като нѣкой голѣмъ фараонъ; намирамъ причинитѣ на неговата смърть и т. н. Това сѫ задачи, които днесъ нѣматъ никакво практическо приложение, но докато човѣкъ не дойде до положението да разбере вѫтрешния смисълъ на живота, той нѣма да разбере нито своето положение на земята, нито положението на всички хора около него. Човѣкъ, трѣбва да приеме и да разбере, че той е живо сѫщество, малка единица, която е дохождала много пѫти на земята и ще дохожда още много пѫти, докато най-послѣ завърши своето развитие. Всички сѫществувания на човѣка прѣдставляватъ части на дадено уравнение, което пъкъ е часть отъ система уравнения. Когато човѣкъ свърже всички части на уравненията въ едно цѣло, той ще разбере дълбокия смисълъ на онзи животъ, който Богъ първоначално е вложилъ въ всѣка душа. Нѣкои хора казватъ: „Ние се съмнѣваме въ сѫществуването на задгробния животъ“. — Това е много естествено. Нима мравитѣ знаятъ за сѫществуването на България, или на другъ нѣкой народъ? Нима тѣ знаятъ, че сѫществува нѣкакво християнство и че навредъ по свѣта се държатъ разни проповѣди, бесѣди и рѣчи за християнството? Мислите ли, че маймунитѣ въ Африка или въ другъ нѣкой континентъ знаятъ нѣщо за сѫществуването на християнското учение? Щомъ ние се съмнѣваме, не се ли намираме въ положението на тия мрави и маймуни? Въ този смисълъ, когато говоримъ за културата на онзи свѣтъ, ние подразбираме всички разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие прѣди милиони години още и днесъ направляватъ цѣлия козмосъ. Нѣкои отъ тия сѫщества направляватъ слънчевата система, други — живота на нѣкои планети, трети направляватъ отдѣлнитѣ народи — българския, английския и др., четвърти направляватъ водитѣ, пети — растителностьта въ свѣта и т. н. Споредъ степеньта на своето знание и развитие, всѣко сѫщество изпълнява съотвѣтна служба. Всички хора сѫ заобиколени отъ тия разумни сѫщества, които се грижатъ за тѣхъ и направляватъ живота имъ.

 

„Дѣлата: които азъ правя въ името на Отца си, тѣ свидѣтелствуватъ за мене.“ На какво се дължи силата на Христа? Въ чие име Той правѣше всичко? Нѣкои казватъ, че Христосъ не е училъ никѫдѣ. Всичко, което правѣше Христосъ, свидѣтелствува за Неговитѣ обширни знания. Той възкръсяваше мъртвитѣ, очи на слѣпи отварѣше и т. н. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Ако не разбирате земнитѣ работи, които ви казвамъ, какъ ще разберете небеснитѣ?“ Когато Христосъ говори, за небеснитѣ работи, това показва, че Той е подразбиралъ великитѣ мистерии на слънцето. Той билъ запознатъ съ еврейската кабала, съ източната философия и съ редъ други науки. Важното за човѣка е да прѣвъзмогне всички ограничителни условия на тѣлото, на ума и на сърцето си. Напримѣръ, дойде ви на гости хремата. Какво правите тогава? Вие се изплашвате и казвате: „Ще извикамъ нѣкой лѣкарь, иначе може да се явятъ извѣстни усложнения и да умра.“ Казвамъ: „хремата ви е посѣтила, за да изпитате силата на вашитѣ мисли и чувства, да провѣрите себе си. Който иска да се лѣкува лесно отъ хрема, нека приложи слѣдното срѣдство: дойде ли зимата, нека си купи поне 1000 парчета празъ, лукъ и щомъ го хване хрема, да яде по 3 — 4 пѫти на день празъ. Българинътъ по естество е практиченъ; той търси лѣкъ въ народната медицина и е дошълъ до слѣднитѣ резултати: като заболѣе отъ треска и отъ хрема, употрѣбява празъ. Коя е причината, дѣто празътъ може да лѣкува? Какви свойства има той? Празътъ е тънъкъ, високъ като топола. Той не е топчестъ, като лука, и съ това празътъ иска да каже: „Който не иска да страда отъ треска и отъ хрема, нека стане идеалистъ, нека стане тънъкъ и високъ, като мене“. Споредъ теорията на Луй-Куне, когато човѣкъ започва да затлъстява, лесно заболѣва отъ треска и хрема. Всички излишни мазнини отъ тѣлото на човѣка трѣбва да се прѣмахнатъ и да се замѣстятъ съ здрави мускули, каквито животътъ е вложилъ първоначално въ него. И коститѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ чисти, непокварени, за което той трѣбва да се храни съ чиста храна, която всѣкога да приема съ благодарность. Не яжте никога храни, които сѫ почнали да се разлагатъ. За прѣдпочитане е въ такъвъ случай да ядете само припеченъ хлѣбъ, отколкото да ядете месо, което е почнало да се разлага.

 

Ние, съврѣменнитѣ хора, имаме отношения, както къмъ настоящето, така и къмъ бѫдещето, за което трѣбва да мислимъ. Нашиятъ животъ не трѣбва да се заключава само въ прѣкарване на нѣкакви си 30—40—50—60 години и да мислимъ само за ядене, за пиене, за лѣгане, за ставане, за редъ удоволствия и да се страхуваме, че може да изгубимъ богатството си, кѫщитѣ си, дѣцата си, но трѣбва да се замислимъ и за бѫдещето, въ което неизбѣжно се поставяме. При това, всѣки трѣбва да знае, че тъкмо туй, отъ което най-много се плаши, ще дойде: и смъртьта ще дойде, и болести ще дойдатъ, и богатство, и дѣца — всичко ще изгубимъ. Какво може да ни ползува такъвъ животъ? Ако нѣкой човѣкъ е свършилъ четири факултета, и смъртьта дойде и го задигне, какво го ползува това знание и тия четири факултета? Когато смъртьта дойде при човѣка на истинското знание, който е свършилъ четири факултета, той ще ѝ каже: „Какво искашъ отъ мене? Ти си сбъркала адреса. Онзи, когото търсишъ, не е тукъ, той живѣе на еди-коя си улица и еди-кой си номеръ. Азъ не съмъ отъ тѣзи които умиратъ. Ти си дошла тукъ по погрѣшка. Дай си позволителното да видя, какво искашъ и кого търсишъ!“ Смъртьта ще свали шапка прѣдъ този човѣкъ, ще го поздрави почтително и ще си замине. Приятно е нѣкога човѣкъ да се остави въ рѫцѣтѣ на смъртьта, понеже тя е великъ, ученъ ангелъ. Този ангелъ иде да научи съвремѣннитѣ хора, какъ трѣбва да живѣятъ. Той ги обезплътява и съ това имъ показва, че човѣкъ може да живѣе и безъ кѫща, и безъ пари, и безъ тѣло, а при това да има повече радости отколкото на земята. Казвамъ: когато човѣкъ изпълнява волята Божия, смъртьта никога не може да го вземе; не изпълнява ли волята Божия, тя ще го вземе и ще му каже: „Ти защо не учишъ? Нали Богъ те изпрати на земята да се учишъ?“

 

Сега всички хора трѣбва да се впрегнемъ на работа, да се учимъ, какъ да изпълняваме волята Божия. Да впрегнемъ сърцето си на работа, да впрегнемъ ума си на работа — това е задачата на съврѣменнитѣ хора. И тогава всички хора ще могатъ да говорятъ разумно, велики нѣща помежду си и всички ще се разбиратъ. Казвамъ: бѫдете гнѣвливи но огънь да излиза отъ вашия гнѣвъ! Виждамъ нѣкой човѣкъ цъка, цъка, но никакъвъ огънь не излиза отъ неговия гнѣвъ. Когато вашиятъ гнѣвъ произвежда огънь, азъ ви похвалявамъ; когато вашиятъ огънь произвежда топлина, азъ ви похвалявамъ; когато тази топлина произвежда мекота, азъ ви похвалявамъ; когато тази мекота произвежда вода, азъ ви похвалявамъ; когато тази вода произвежда чистота, азъ ви похвалявамъ. Да разбирате смисъла на своя животъ — това е великото учение въ свѣта. Нека идеалътъ на всѣки човѣкъ се свежда къмъ разбиране смисъла на живота, та като махне съ рѣката си, да възкръси мъртвия. Когато срещнете нѣкой мъртавъ човѣкъ, опитайте се съ силата на мисъльта да го възкръсите. Ако не можете, нищо отъ това, не се обезсърчавайте, достатъчно е да имате вѣрна прѣцѣнка за състоянието на вашитѣ сили. Срещнете нѣкой богатъ човѣкъ, кажете: „Ще стана богатъ, като този човѣкъ.“ Може и да не станете, но кажете си това. Срещнете нѣкой ученъ човѣкъ, свършилъ четири факултета, кажете: „Ще стана ученъ, като този човѣкъ“. Може и да не станете, но кажете си поне. Виждате слънцето да изгрѣва, кажете си: „Ще стана свѣтълъ и ясенъ, като слънцето.“ — Може да не станете, но кажете си. Виждате нѣкоя свѣтла звѣзда, кажете: „Ще стана, като тази звѣзда.“ И да не станете като нея, поне ще пожелаете да станете такъвъ. Ако ученитѣ, религиознитѣ и духовнитѣ хора всѣки день турятъ въ душата си по единъ малъкъ импулсъ, тѣ ще придобиятъ много нѣщо.

 

Вчера вървя изъ града съ единъ младъ момъкъ и ни прѣсреща една бѣдна жена, иска единъ левъ да си купи дръвца, да се стопли. Азъ нѣмахъ нито петь пари въ джоба си, и момъкътъ сѫщо нѣмаше пари. Той ме запита тогава: „Какво да направимъ! Какъ да помогнемъ на тази бѣдна жена“? — Не се смущавай, азъ дадохъ разпореждане до кантората си да ѝ се отпуснатъ малко пари, да си купи дръвца, да се стопли добрѣ. Какво ще направи тя съ единъ левъ? Слѣдъ два — три часа тя ще получи повече пари, и вечерьта ще бѫде доволна. Когато дойде нѣкой бѣденъ човѣкъ при мене да иска помощь, азъ го пращамъ въ кантората си, оттамъ да му дадатъ помощьта. При това, азъ прибавямъ нѣколко нули къмъ това, което този човѣкъ иска. Нѣкой казва: „Какъ ще мога да помогна на бѣднитѣ хора, когато азъ самъ не съмъ много богатъ; при това съмъ смъртенъ човѣкъ, нѣма да живѣя хиляда години, та да мога да имъ помагамъ“. Казвамъ му: „Не говори, че не можешъ да помогнешъ на бѣднитѣ и на страдащитѣ хора. Ако не можешъ ти самъ прѣмо да имъ помогнешъ, ще можешъ поне косвено. Обърни се съ мисъльта си къмъ добритѣ хора въ свѣта, и тѣ ще се притекатъ на помощь, Ако не можешъ самъ да помогнешъ, кажи: Нека дойде нѣкой човѣкъ въ името на Господа да помогне на тѣзи бѣдни хора.“ Нѣкой студентъ се оплаква, че нѣкой отъ професоритѣ му го скѫсалъ по своя прѣдметъ. Като се явява втори пѫть на изпитъ, той нека си каже: „Въ името на Господа моятъ професоръ нѣма да ме кѫса повече.“ Нека си каже така и да не се страхува. Излѣзе ли и трети пѫть на сѫщия изпитъ, нека дойде при мене заедно ще се явимъ прѣдъ професора. Нека види професора, дали ще може повече да го кѫса. И азъ ще отговарямъ, и той ще отговаря така, професоритѣ ще видятъ, какво значи отговоръ. Нѣкои ще кажатъ, че това сѫ залъгалки. Ако това сѫ залъгалки, питамъ: какво разбирате отъ Христовитѣ думи, дѣто Той казва „азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ“. И понататъкъ:, Ако вие държите моето слово и вѣрвате въ Него, азъ ще ви се изявя“. Значи, Духътъ, т. е, великото, мощното въ свѣта, трѣбва да се всели въ насъ, ако искаме да имаме успѣхъ навсѣкѫдѣ. Щомъ Той се всели, въ насъ ще дойде истинското знание, истинската Мѫдрость; и тогава, всички науки — астрономия, геология, математика — всичко ще ни стане ясно и разбрано. Не дойде ли Духътъ, всѣкакво вдъхновение отъ насъ ще изчезне. Всички учени хора, които сѫ опитали силата на Духа, отъ хиляди години се молятъ да ги посѣти този Божественъ Духъ и успѣватъ найпослѣ, Тия хора иматъ смирение, тѣ служатъ за примѣръ и образецъ на човѣчеството.

 

Казвамъ: всички трѣбва да имате тази вътрѣшна сила въ себе си, та като махнете съ пръста си и кажете, че нѣщо ще стане, моментално да стане. Не е достатъчно само да казвате, че Учительтъ, тъй казва, или този и онзи така казватъ, но да имате и вие нѣкакви резултати. Опасно е обаче, за всѣки едного да не се спъне и усъмни въ вѣрата си, като онзи руски проповѣдникъ баптистъ, който, единъ день като проповѣдвалъ на своитѣ слушатели за чудесата на Христа, дошълъ до стиха, дѣто се казва, че Христосъ отворилъ очитѣ на слѣпия. Въ това врѣме една мисъль му се внушила да излѣзе вънъ отъ събранието и да отвори очитѣ на единъ слѣпецъ, който се намиралъ нѣкѫде на около стотина метра отъ събранието. Той веднага се вдъхновилъ отъ тази мисъль и пристѫпилъ къмъ нейното изпълнение. Въ това врѣме започналъ да си мисли, какъ цѣла Русия ще започне да говори, че еди-кой си руски проповѣдникъ отворилъ очитѣ на единъ слѣпецъ, както е направилъ Христосъ прѣди 2,000 години. Като се приближилъ къмъ слѣпеца, у него веднага се явява съмнѣние, и си казалъ: „Ами, ако не прогледа“? Всички хора тамъ се спъватъ: „ами, ако не прогледа?“ Не, ще прогледа — нищо повече!

 

Ще ви приведа единъ примѣръ за резултатитѣ на силната вѣра. Този случай е дѣйствителенъ, фактъ. Единъ господинъ прѣкаралъ нѣкакви голѣми сътресения и въ резултатъ на това той ослѣпѣлъ, оглушалъ и онѣмѣлъ. Една вечерь въ голѣмото си отчаяние, сънувалъ че му се явява света Богородица и му казва да отиде на ломското изворче и да измие очитѣ си съ водата на това изворче. Той, обаче, не повѣрвалъ и не направилъ нищо. Втората вечерь пакъ му се явява света Богородица и повтаря сѫщото нѣщо. Той пакъ не обърналъ внимание. На третата вечерь тя пакъ се явява и му казва, че ако не отиде на изворчето, ще пострада още по-злѣ. Като става сутриньта той почувствувалъ голѣма вѣра въ думитѣ на света Богородица, затова взима съ себе си жена си и тръгва за ломското изворче. Щомъ стигнали тамъ, той се измилъ съ водата отъ изворчето нѣколко пѫти, и слѣдъ два-три деня се върналъ въ София съвършено излѣкуванъ: прогледалъ, проговорилъ и започналъ да чува, както по-напрѣдъ. Казвамъ: ако водата на едно ломско кладенче може да отвори очитѣ на слѣпия, да възвърне говора му и да отвори ушитѣ му, колко повече може да направи единъ човѣкъ, въ когото се включватъ редъ сили и способности? Съврѣменитѣ хора казватъ, че това кладенче било свещено. Питамъ: ако кладенчето е свещено, защо всички хора не могатъ да се излѣкуватъ отъ водата му? Единъ свещеникъ заболѣлъ злѣ и пожелалъ да измие очитѣ си съ водата на това изворче, но се срамувалъ самъ да отиде, затова изпратилъ свои близки да му донесатъ отъ неговата вода. Обаче какво било очудването на неговитѣ близки, когато, като започнали да пълнятъ шишето то паднало и се счупило, а водата отъ него се разлѣла. Направили опитъ да напълнятъ друго шише но и то се счупило. Отъ тукъ може да се извади слѣдното заключение: трѣбвало е свещеникътъ самъ да отиде при изворчето да си измие очитѣ. Въ това отношение, когато става въпросъ за Бога, човѣкъ трѣбва да има нужното смирение, самъ да отиде при Бога. Ломското кладенче, въ дадения случай, символизира Бога. Всѣки добъръ човѣкъ е проявление на Бога въ свѣта.

 

И тъй, кой каквито дефекти има, кой отъ каквото е лишенъ, нека каже въ себе си: „Ще стане това, ще го постигна, ще направя.“ Като повтаря тѣзи мисли всѣки день, най-послѣ той ще види резултатитѣ на положителната мисъль въ себе си. Само така човѣкъ ще разбере, какви сѫ резултатитѣ отъ приложението на Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина въ свѣта. Ако искамъ да развия прѣдъ васъ подробно тази тема, ще трѣбва да направя редъ опити, но задачата ми не седи въ това, да ви покажа, какво азъ мога да направя. Задачата ми е да се яви въ васъ стимулъ, вие да направите нѣщо и да видите, додѣ сте достигнали въ своето развитие. Не е похвала за единъ учитель да покаже, какво той може да направи, но похвала е за него да научи ученицитѣ си да възприематъ истинското знание, да просвѣтятъ умоветѣ си, за да могатъ да се разговарятъ съ Учителя си, да изслѣдватъ живата природа, да разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и между тѣхъ да се възстановятъ взаимни отношения на любовь, мѫдрость, и истина.

 

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 19 декемврий, 1926 год. въ

 

гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×