Jump to content
Ани

1926_11_21 Какъ ти се отвориха очитѣ?

Recommended Posts

"Затова се родих",  Неделни беседи, Сила и живот, девета серия, т.1, (1926 г.),

Издание 1929 г., София
Книгата за теглене -PDF

Съдържание

 

 

Какъ ти се отвориха очитѣ?

 

         И говорѣха му; „Какъ ти се отвориха очитѣ?“

 

Иоана 9 : 10

 

Животътъ започва съ малъкъ вѫтрѣшенъ импулсъ. Азъ не разглеждамъ живота като механическо, но като съзнателно движение въ природата. Азъ разглеждамъ живота въ широкъ смисълъ, безъ да влизамъ въ неговитѣ философски подраздѣления. Който иска да философствува върху живота, той може да чете разни философски книги. Много философи сѫ писали по този въпросъ. Мислитѣ, които ние искаме да внесемъ въ живота, сѫ нови, а вие знаете, че новото не иде всѣкога. То се явява периодически. Когато новото закъснява съ идването си, животътъ става еднообразенъ, скученъ, безсмисленъ. Такъвъ е, напримѣръ, сегашниятъ животъ. Отъ врѣмето на старитѣ философи и досега животътъ е почти сѫщиятъ, нѣма нѣщо особено ново въ него. Вземете, напримѣръ въпросътъ за храненето, за приготовлението на разнитѣ храни. Както се е готвило въ старо врѣме, по сѫщия начинъ почти се готви и днесъ. Какъвъ прогресъ сѫ направили хората въ готвенето? Какъвъ прогресъ, изобщо, е направило човѣчеството отъ врѣмето на Христа досега? Нѣкои ще кажатъ, че кухнитѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ много усъвършенствувани. Не, идеитѣ на съврѣменнитѣ хора за готвенето не сѫ отишли много по-далечъ отъ тия на вълка. Слѣдъ като е прѣминалъ прѣзъ разни философски учения по отношение приготвянето на храната си, най-послѣ вълкътъ се е установилъ върху слѣдното положение: готвене съ най-малко разноски. Казвате: „Новото въ яденето се свежда къмъ пърженето и къмъ печенето. Най-хубави ястия сѫ пърженитѣ и печенитѣ: пържена риба, печено месо и т. н. При това, и лукътъ всѣкога трѣбва да се запържва.“ Питамъ: какво хубаво има въ пърженето на лука и на месото? При пърженето на лука и на месото всички лѣтливи масла отъ тѣхъ се изгубватъ. Изобщо, при пържене на хранитѣ, часть отъ хранителнитѣ материали изчезватъ, Мнозина казватъ: „Знаете ли, каква приятность изпитва човѣкъ, ако слѣдъ пържено или печено месо пийне една-двѣ чашки шестгодишно винце? Въ този случай сърцето на човѣка се намѣства.“ Казвамъ: за всѣко нѣщо се изискватъ знания. И въ готвенето има голѣмо изкуство. Човѣкъ трѣбва да знае, кои елементи да употрѣби при готвенето и какъ да ги съчетае.

 

И тъй, при всѣко придобито знание, се задава въпроса: „Какъ ти се отвориха очитѣ?“ Да вижда човѣкъ, това е вѫтрѣшенъ импулсъ на съзнанието. Много отъ съврѣменнитѣ хора гледатъ, но не виждатъ. Тѣ гледатъ звѣздитѣ на небето и казватъ, че звѣздитѣ сѫ голѣми, свѣтещи тѣла, но повече отъ това не виждатъ и не знаятъ. Отъ редъ години хората наблюдаватъ една звѣзда на небето, която наричатъ ту вечерница, ту зорница, но ако ги попитате, какво отношение сѫществува между вечерницата и зорницата, тѣ ще ви кажатъ, че вечерницата изгрѣва вечерь, а зорницата — сутринь, повече не знаятъ. Нѣкои мислятъ, че това сѫ двѣ различни звѣзди, а въ сѫщность тя е една и сѫща звѣзда. Като дойдемъ до вѣрванията и до науката, ние виждаме, че както хората отъ най-старитѣ врѣмена, така и тия отъ новитѣ врѣмена иматъ своя наука и свои вѣрвания. Ще кажете: „Коя наука седи по-високо—старата или новата? Каква разлика има между старата и новата наука?“ — Разликата между старата и новата наука не седи въ врѣмето, но въ съзнанието на хората. Съзнанието на хората прѣди двѣ, три, петь или повече хиляди години не е било такова, каквото е днесъ. Съзнанието регулира науката, а не обратното. Нѣкой казва: „Знаете ли, какво е направила науката до днесъ?“ — Нищо не е направила науката. Това, което науката е допринесла, е резултатъ на човѣшкото съзнание, значи науката е резултатъ на човѣшкото съзнание; човѣшкото съзнание е резултатъ на човѣшкия духъ: човѣшкиятъ духъ пъкъ е проява на Божията Мѫдрость.

 

„Какъ ти се отвориха очитѣ?“ Ако запитате нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, какъ му се отворили очитѣ, той ще ви каже, че самъ е научилъ всичко, самъ е разбралъ живота. — Да, както Адамъ разбра живота, така и съврѣменнитѣ хора го разбиратъ, но въпрѣки това има неразбрани нѣща въ живота. Казвамъ: истинскиятъ животъ се крие въ неразбранитѣ, въ ненаученитѣ нѣща, въ това, което ще се учи въ бѫдеще. Нѣкои казватъ, че хлѣбътъ подържалъ живота. Не, хлѣбътъ и житото служатъ само като проводници, прѣзъ които животътъ минава, а самиятъ животъ се подържа отъ импулса на човѣка къмъ ядене, т. е. отъ чувството му къмъ хранене Този импулсъ, това чувство привлича извѣстни сили отъ природата, които именно, подържатъ живота. По въпроса за храненето, за подържане живота на човѣка има много научни мнения и теории.

 

На всички е извѣстно, че като се прѣкара слънчевъ лѫчъ прѣзъ стъклена призма, тя го прѣчупва и разлага на седемь цвѣта, при което се получава слънчевия спектъръ. Питамъ: призмата ли създаде тѣзи седемь цвѣта? — Не, призмата послужи само като срѣда, като посрѣдникъ, прѣзъ който слънчевиятъ лѫчъ трѣбваше да мине, за да се разложи. Простиятъ човѣкъ, като наблюдава това разлагане на свѣтлината, ще каже, че призмата е създала тия цвѣтове. Значи, колкото призмата е причина за създаване на тия седемь цвѣта отъ слънчевия лѫчъ, толкова и хлѣбътъ е причина за подържане на живота. Ако запитате нѣкой съврѣмененъ химикъ за съставнитѣ елементи на житото, той ще го подложи на щателна анализа и слѣдъ това ще се произнесе, че житото се състои отъ еди-какаи си съставни елементи. Вѣрно е, че житото съдържа всички тия елементи, които химикътъ е открилъ при своята анализа, но сѫщината на житото се крие въ този елементъ, който химикътъ не може да открие при анализата. Тази анализа е толкова точна, колкото и анализата, направена на дрехитѣ на нѣкой съврѣмененъ ученъ. Мислитѣ ли, че учениятъ човѣкъ, както и неговата наука се криятъ въ дрехитѣ му? Човѣкътъ не седи нито въ външнитѣ, нито въ вѫтрѣшнитѣ си дрехи. Главниятъ елементъ, който опрѣдѣля човѣка, се крие другадѣ. Ще кажете: „Тогава, дѣ остава нашата наука? Дѣ оставатъ нашитѣ логически заключения?“ Ние не отричаме науката, нито нейнитѣ придобивки, но казваме, че истинската, положителната наука тепърва ще дойде. Щомъ дойде тази наука, хората вече нѣма да ходятъ съ пипане, но съ виждане; тѣ нѣма да ходятъ въ мракъ, но въ свѣтлина. Истинска, положителна наука е тази, която носи свѣтлина на хората въ всѣко отношение.

 

Съврѣменната наука разглежда подробно въпроса за храносмилането, но въпрѣки това знание ние срѣщаме днесъ хиляди случаи отъ заболяване вслѣдствие неправилни процеси въ храносмилането. Какво показва това? — Туй знание нѣма още практическо приложение. Ученитѣ хора още не сѫ направили анализа на стомашния сокъ и на кръвьта на човѣка, когато той се храни при добро разположение на духа и когато се храни неразположенъ, гнѣвенъ. Има разлика въ състава на кръвьта и на стомашния сокъ при първия и при втория случай. Гнѣвътъ, неразположението на духа внасятъ въ храната отрова, която чрѣзъ кръвьта се разнася по цѣлия организъмъ. Съврѣменната наука не се спира върху този въпросъ, обаче новата наука, която иде сега, казва: „Когато разумниятъ човѣкъ е гнѣвенъ или неразположенъ духомъ, да не яде, докато не трансформира своето състояние, докато не възстанови своето равновѣсие. За неразумния човѣкъ тя прѣпорѫчва точно обратното: когато неразумния човѣкъ е гнѣвенъ и неразположенъ духомъ, нека се нахрани добрѣ. По този начинъ той ще възстанови своето равновѣсие отъ енергиитѣ, които ще получи отъ храната. Значи, тукъ имаме два различни метода за трансформиране на състоянията у човѣка: ако разумниятъ се разгнѣви, да не яде; ако неразумниятъ се разгнѣви, да яде. И при единия, и при другия случай, казвамъ: който иска да бѫде здравъ, той винаги трѣбва да бѫде въ връзка съ законитѣ на живата природа.

 

Когато говоримъ за разумната, за живата природа, ние разбираме едно отъ най-великитѣ сѫщества слѣдъ Бога. Съ своята аура природата обхваща всичко въ свѣта. Тя е свѣтла и разумна, блага и чиста и съдържа въ себе си Любовьта. Въ това отношение съврѣменнитѣ учени хора се намиратъ на кривъ пѫть, като мислятъ, че могатъ да завладатъ природата. Ако хората биха успѣли да завладатъ природата, свѣтътъ непрѣмѣнно би се разрушилъ и по лицето на земята не би останало нито едно живо сѫщество. Природата не позволява да я владатъ. Най-многото, до което съврѣменната наука и техника сѫ достигнали, то е да впрѣгатъ нейнитѣ сили на работа. Това нѣщо съврѣменнитѣ учени наричатъ владане на природата. Само разумниятъ човѣкъ може да впрѣга силитѣ на природата, защото той се съобразява съ нейнитѣ закони. Всѣки, който не се е съобразилъ съ нейнитѣ закони, е билъ разрушенъ отъ нея. Всѣки човѣкъ, който си е въобразилъ, че може да владѣе надъ природата, се е намѣрилъ прѣдъ праха на своитѣ илюзии и въображения. Тъкмо когато е достигналъ върха на своето прѣдприятие и се е готвилъ да вкуси отъ неговия плодъ, природата дохождала, взимала плода му, а него оставала на земята отново да работи, за да корегира всички свои погрѣшни схващания и разбирания. Питамъ: колко щастливи хора, колко щастливи сѣмейства е имало отъ врѣмето на Христа досега? Коя е причината за смъртьта? — Тя се дължи на това, че човѣкъ се намира въ постоянна борба съ разумната природа, иска да я подчини на себе си. — Никой не може да подчини природата, но трѣбва да се учи отъ нея. Тя учи хората на закона на Любовьта.

 

Казвате: „Ние имаме особено мнѣние за Любовьта.“ Младиятъ момъкъ сѫщо така казва: „И азъ имамъ особено мнѣние за Любовьта.“ Обаче, това, което съврѣменнитѣ хора наричатъ любовь, не е това, на което разумната природа ни учи. Младиятъ момъкъ казва: „Азъ искамъ да се ожена, да намѣря добра жена, да имамъ нѣколко добри, разумни дѣца.“ — Отлично е това, което този момъкъ иска, но какъ ще намѣри тия нѣща? Да желаете тия нѣща, то е равносилно на желанието ви да станете богати. Питамъ: могатъ ли всички хора да бѫдатъ богати? На сънь всички хора могатъ да бѫдатъ богати и щастливи, но въ дѣйствителность малка е вѣроятностьта за това. Първата и най-важна задача на съврѣменния човѣкъ не седи въ придобиване на богатство и щастие. Тази задача е послѣдна. Той ще я постигне само слѣдъ като завърши своето развитие на земята. Завърши ли човѣкъ развитието си на земята, живата природа, която владѣе всички слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе въ друга система, на друго нѣкое слънце, дѣто ще може да постигне всички блага и богатства, каквито душата му желае. Той ще се храни тамъ само съ плодове. Осмѣли ли се да убие най-малката мушица, отново ще се намѣри на земята. Много отъ съврѣменнитѣ хора подържатъ, че човѣкъ трѣбва да се кали въ живота си, да стане смѣлъ и рѣшителенъ, да не се плаши отъ нищо, даже и ако стане нужда да коли и убива. Казвамъ: такива разсѫждения не водятъ къмъ добъръ край. Само грънчарьтъ има право да разрушава своитѣ грънци, понеже той е майсторъ и може отъ ново да ги създаде. Който не знае да прави грънци, нѣма право да разрушава грънцитѣ, които грънчарьтъ е създалъ. Ввѣки, Който се опита да руши грънцитѣ на грънчаря, той се вика подъ отговорность.

 

„Какъ ти се отвориха очитѣ?“ Ако зададатъ този въпросъ на нѣкой теософъ, или евангелистъ, или православенъ, всѣки ще даде свои обяснения, но като зададоха този въпросъ на Христа, Той отговори: „Този слѣпъ отъ рождението си човѣкъ трѣбваше да прогледа, за да се прояви славата Божия.“ Много нѣщо е говорилъ Христосъ и по този, и по редъ други въпроси, но всичко, което Христосъ е говорилъ на врѣмето си, не е написано. За насъ сѫ останали само извадки отъ това, което Христосъ е говорилъ нѣкога, но мѫдриятъ, разумниятъ човѣкъ отъ малкото може да извади много нѣщо; глупавиятъ — обратно: отъ многото вади малко и то изкривено и изопачено.

 

За обяснение на тази мисъль ще ви приведа слѣдния примѣръ. Единъ ревнивъ мѫжъ отива съ жена си на гости при свой приятель, дѣто били събрани много хора. По едно врѣме той забѣлѣзва, че единъ красивъ господинъ отъ гоститѣ се прозява и веднага слѣдъ това и неговата жена се прозява. Като ревнивъ, той си помислилъ, че този господинъ и жена му се наговарятъ нѣщо и си даватъ нѣкакъвъ знакъ. Той се много разгнѣвилъ и започналъ да мисли, по какъвъ начинъ да отмъсти на жена си. Отиватъ си въ кѫщи, но цѣла нощь той не могълъ да заспи, мислилъ, по какъвъ по-жестокъ начинъ да накаже жена си. Най-послѣ му дохожда мисъльта да я обѣси. Като ставатъ сутриньта, той казва на жена си: „Хайде, да отидемъ днесъ въ гората да насѣчемъ дърва.“ Тя се съгласила. Тръгватъ двамата заедно. Като стигнали въ гората, той започналъ да ходи отъ дърво на дърво, да търси по здраво и яко дърво. Жената наблюдавала, какво прави мѫжътъ ѝ, и го запитала: „Какво ходишъ отъ дърво на дърво, както прозявката отъ човѣкъ на човѣкъ?“— Така ли е, жена? Нима прозявката така ходи отъ човѣкъ на човѣкъ? Азъ не знаехъ това и бѣхъ тръгналъ да те бѣся, търсихъ подходяще дърво за тази цѣль.

 

Христосъ казва на ученицитѣ си, че слѣпиятъ трѣбваше да прогледа, за да се прославятъ дѣлата Божии и да се прояви Неговата слава. Други подържатъ, че слѣпиятъ е прогледалъ, понеже е ликвидиралъ вече съ своята карма. Питамъ: кое е началото и кое края на кармата? Какъ е произлѣзла тя? — На тия въпроси никой не може да отговори съ положителность. Никой не може да обясни причината на кармата. Ако е вѣрно, че човѣкъ е произлѣзалъ отъ Бога, питамъ: какъ е възможно отъ такова съвършено сѫщество, каквото е Богъ, да излѣзе човѣкътъ, който е изложенъ всѣки моментъ на грѣхове и падения? Когато запитали единъ великъ адептъ отъ Египетъ за произхода на грѣха, той стисналъ само устата си и нищо не отговорилъ. Има нѣща, за които ние не можемъ да говоримъ. Ако човѣкъ рече да обясни произхода на злото, той ще поквари цѣлото човѣчество. Затова, именно, този въпросъ не трѣбва и не може да се п о в д и г а. Защо? — Ако се заеме съ обясняване произхода на злото, той ще възобнови всички изопачени форми и дѣяния на миналото. Какво ще се придобие отъ това? — Нищо полезно, а само разрушения. Българинътъ, като се ползува отъ опитностьта на миналото, казва: „Да спи зло подъ камъкъ!“ Днесъ всички държавници разискватъ върху произхода на злото, търсятъ виновницитѣ за неуспѣхитѣ на държавата, но можаха ли да постигнатъ нѣщо добро отъ това? Намѣриха ли виновницитѣ? Оправиха ли работитѣ на държавата си? Българитѣ, напримѣръ, казватъ: „Великъ царь бѣше Симеонъ велики! Великъ царь бѣше Самуилъ!“ Питамъ: какво остана отъ великата България на Симеона велики и на царь Самуила? Смѣшно е човѣкъ да се хвали съ нѣща, които вече не сѫществуватъ. Смѣшни сѫ българитѣ, като се хвалятъ съ величието на нѣкогашна България. Да се хвали и гордѣе човѣкъ съ нѣкакво минало величие, това е лъжлива философия. По този начинъ съврѣменното човѣчество не може да се възпита. Обаче, днесъ всички съврѣменни народи се възпитаватъ именно по този начинъ, което показва, че тѣ вървятъ въ кривъ пѫтъ на своето развитие. Има нѣщо велико въ свѣта, но то не е нито великата България, нито великата Франция, нито великата Германия, нито великата Америка, нито великата Русия, нито великата Япония, нито великия Китай, нито кой и да е народъ. Единственото велико нѣщо въ свѣта е Любовьта. И всѣки, който иска да има нѣщо велико въ свѣта, той трѣбва да се стреми да постигне Любовьта. Всѣки ученъ човѣкъ, билъ той философъ, поетъ, музикантъ или художникъ, който иска да бѫде великъ, трѣбва да започне съ Любовьта.

 

Ще кажете: „Какъ да започнемъ съ Любовьта?“ — Всички хора иматъ опитности отъ Любовьта. Днесъ всички проповѣдници, всички свещеници говорятъ все за Христа, за Любовьта; всички иматъ желание да започнатъ съ Любовьта. Защо се обличатъ, напримѣръ, красивитѣ моми и момци? — За Любовьта. Защо учи човѣкъ? — За Любовьта. Нѣкой казва, че иска да стане ученъ за народа си, да го повдигне. Не, всѣки човѣкъ има единъ вѫтрѣшенъ обектъ въ себе си, за който иска да стане ученъ и великъ. Всѣки ученъ, всѣки поетъ, всѣки музикантъ, всѣки художникъ, всѣки философъ иска да стане великъ само за едного! Всички хора се трудятъ, работятъ, учатъ, пишатъ и пѣятъ само за едного, а не за много. Кой е този единиятъ? — Той не може да се опрѣдѣли. За него не може да се говори. Както не може да се говори за злото, така сѫщо не може да се говори и за доброто. Не искайте да ви обясняватъ, какво нѣщо е доброто и какъ е произлѣзло. Мислете за доброто, желайте го, но не го обяснявайте. Ако искате да си обясните, какво прѣдставлява доброто въ широкъ смисълъ на думата, ще спънете своето развитие, ще се разрушите и ще се прѣситите. Прѣсищането подразбира обяснение на нѣщата. Когато нѣкой човѣкъ иска да му се сипе повече отколкото трѣбва, той се прѣсища. Любовьта не обича лакоми хора. Колкото ти сипе въ паничката, бѫди доволенъ, не искай повече. Ако човѣкъ може разумно да използува малкото, което сѫ му сипали, то ще му държи сито за хиляди години. Храната, която съврѣменнитѣ хора употрѣбяватъ, е мъртва, вслѣдствие на което въ нея се развиватъ миризливи отровни газове. Въ тази храна е започналъ вече процесъ на разлагане. Никой ангелъ не би се задоволилъ съ такава храна.

 

И говорѣха му: „Какъ ти се отвориха очитѣ?“ Той имъ отговори: „Единъ човѣкъ ми намаза очитѣ съ каль и азъ прогледахъ“ Защо Христосъ отвори очитѣ на този слѣпецъ, именно? Малко ли слѣпи хора имаше по това врѣме въ Израиль? Това сѫ въпроси, които мнозина съврѣменни хора си задаватъ. Азъ бихъ запиталъ тия хора слѣдното: за кого грѣе слънцето? Всѣки човѣкъ, който съзнава, че слънцето грѣе за него, дѣйствително грѣе за него. Не съзнава ли това нѣщо, и слънцето не грѣе за него. Всѣки човѣкъ, който съзнава, че слънцето грѣе за него, той ще има специална връзка съ слънчевитѣ лѫчи, които ще дѣйствуватъ върху него по особенъ начинъ. Не съзнава ли човѣкъ това нѣщо, тогава и слънцето не ще може да му въздѣйствува. И наистина, много хора се грѣятъ на слънцето, но то не имъ въздѣйствува, не може да ги лѣкува. Съврѣменнитѣ хора сѫ нещастни по причина на това, че допущатъ отрицателни мисли въ себе си. Всички хора живѣятъ съ съмнѣния. Тѣ се съмнѣватъ, дали има бѫдещъ животъ, дали Богъ сѫществува, дали хората съ които се срѣщатъ и разговарятъ, сѫ честни, дали нѣма да ги излъжатъ и т. н. Има редъ правила, както и цѣла азбука, по която вие може да познаете честния, добрия човѣкъ. Това е наука, това е знание, съ което не трѣбва да ловите хората, като дедективи, но то трѣбва да се употрѣбява за вашето самовъзпитание, за облагородяване на вашата душа. Само смирениятъ човѣкъ може да се ползува отъ това знание. Който придобие това знание, той ще стане великъ, ученъ човѣкъ. Този ученъ човѣкъ ще бѫде посрѣщанъ навсѣкѫдѣ съ почести и слава, но отиде ли всрѣдъ живата природа, той остава своята торбичка отвънъ, сѣда смирено прѣдъ нея и започва да слуша, като малко дѣте нейнитѣ уроци. Запѫтите ли се къмъ живата природа съ съзнание на великъ, ученъ човѣкъ, тя нѣма да ви допусне даже до вратата си. Смирение се изисква отъ всѣки човѣкъ! Живата природа е вложила всичко въ васъ, и всѣки моментъ тя ви съдѣйствува за разработване на вашитѣ мисли и чувства. Тя, като грижлива майка, всѣки часъ ви обръща внимание на всичко, което става около васъ. Запримѣръ, вие отъ толкова години страдате, не знаете, защо страдате; радвате се, не знаете защо се радвате; мразите нѣкого, не знаете, защо го мразите; обичате нѣкого, не знаете, защо го обичате. Кой е основниятъ мотивъ да обичате нѣкого? Казвате: „Този човѣкъ има душа, затова го обичамъ.“ — Това още не е мотивъ, за да обичашъ нѣкого. Всѣки човѣкъ, който вѣрва въ Любовьта, се рѫководи отъ нея и знае, че този законъ никога не се измѣня. Когато нѣкой казва, че любилъ нѣкого и послѣ го разлюбилъ, това сѫ само състояния на неговото сърце и на неговия умъ. Това още не е законътъ на Любовьта. Да те обичатъ хората, това значи да те качатъ на сцената да прѣдставишъ нѣкаква роль. Днесъ играешъ роля, напримѣръ, на нѣкой царь, но като слѣзешъ отъ сцената, ти си вече обикновенъ човѣкъ. На другия день не те обичатъ. Другъ човѣкъ излѣзе на сцената, играе роля на нѣкой поетъ, декламира, възпѣва нѣщо, но щомъ слѣзе отъ сцената, става пакъ обикновенъ човѣкъ. Значи, човѣкътъ когото обичатъ, играе роля на царь, а не е царь; играе роля на поетъ, а не е поетъ.

 

Питамъ: какъвъ трѣбва да бѫде поетътъ? — Поетътъ трѣбва да бѫде човѣкъ съ възвишенъ идеалъ! Въ едно прѣдание се разправя, че когато Господъ рѣшилъ да раздаде дарбитѣ и способноститѣ между хората, за тази цѣль изпратилъ единъ отъ своитѣ ангели на земята, той да извърши тази работа. Ангелътъ взелъ една голѣма торба, въ която турилъ всички дарби и способности, метналъ я на гърба си и тръгналъ къмъ земята да изпълни точно зададената му отъ Бога задача. Като слѣзалъ на земята, той срѣщналъ една много красива мома, царска дъщеря, и се спрѣлъ да я разгледа, искалъ да види, какво нѣщо е това, което Богъ е създалъ. Обаче, отъ красотата на царската дъщеря този ангелъ се захласналъ и не забѣлѣзалъ, какъ торбата съ дарбитѣ и способноститѣ се отворила и всичко, което било въ нея се разпръснало по земята. Когато се сѣтилъ за своята задача, вече било късно. Той не могълъ да я изпълни, защото отъ неговото захласване се възползували хората. Той видѣлъ, какъ всѣки човѣкъ си взелъ, каквато дарба и способность искалъ. Всички били разграбени. Замисленъ и тъженъ станалъ ангелътъ, когато изведнажъ чува гласъ, който казва: „Ами за мене нищо ли не остана?“— Кой си ти? — Азъ съмъ поетътъ. — Има нѣщо и за тебе, но то не е за този свѣтъ. Това, което можешъ да вземешъ, то е отъ онзи свѣтъ, затова ти трѣбва да държишъ главата си постоянно нагорѣ. И така всѣки човѣкъ, който иска да стане поетъ, погледътъ му всѣкога трѣбва да бѫде объркатъ нагорѣ. Не гледа ли нагорѣ, поетъ не може да стане. Освѣнъ това, поетътъ не трѣбва да бѫде дебелъ, съ благоутробие; той трѣбва да бѫде сухичъкъ, нѣженъ човѣкъ. Поетътъ трѣбва да има отзивчиво сърце и чувствителна душа, да влиза въ положението на всички страдащи. Не е поетъ този, който описва страданията на хората, безъ той самъ да ги разбира. Истинскиятъ поетъ описва страданията на хората, но като благо за човѣшката душа. Поетътъ трѣбва да описва и мѫчнотиитѣ на живота, но като благо за човѣшкия духъ. Обаче, самиятъ поетъ трѣбва да има опитности, да е страдалъ и да се е мѫчилъ. Той може да се смущава отъ страданията, безъ самъ да е смутенъ.

 

Ще ви приведа два примѣра отъ английския животъ, които илюстриратъ резултатитѣ на Любовьта и на безлюбието. Въ първия примѣръ се говори за единъ англичанинъ, на име Самуилъ Скитъ, който се влюбилъ въ една англичанка, Фили Бѫтъ. Самуилъ Скитъ билъ ученъ човѣкъ, но по убѣждения голѣмъ материалистъ. Прѣди да се ожени за своята любима, той си мислилъ: „Смисълътъ на живота не седи въ любовьта къмъ науката, нито въ усилената работа, но въ яденето, въ пиенето и въ удоволствията. Така ще възпитамъ и своята любима, за да се разберемъ добрѣ.“ И наистина, той се оженва и успѣва да повлияе и на своята любима жена въ този духъ. Тѣ яли, пили, но скоро разрушили своя животъ. Жена му станала нѣкѫдѣ танцьорка и много скоро загубила силитѣ на своя животъ. Още на 40 годишната си възрасть тя заболѣва и умира въ една отъ английскитѣ болници самотна, като послѣдна сиромахкиня въ свѣта. Мѫжътъ ѝ сѫщо се опропастилъ.

 

Въ втория примѣръ се говори за единъ англичанинъ Хауптманъ и неговата любима Елизабетъ. И двамата били любознателни. Започнали да посѣщаватъ научни дружества и институти, записали се въ университетъ да слѣдватъ висша наука и въ продължение на нѣколко годишенъ усиленъ умственъ трудъ, той се прочулъ като извѣстенъ ученъ човѣкъ, а тя — като добра и знаменита поетеса. Казвамъ: който иска да се ползува отъ врѣменнитѣ блага на живота, ще има резултата на първитѣ двама — на Самуилъ Скитъ и Фили Бѫтъ. Тѣзи блага носятъ разрушение на живота. Всѣко благо, което лишава човѣка отъ Любовьта, то не е истинско. Всѣко благо, което внася въ човѣка Любовьта и му служи като проводникъ въ живота, то е истинско. Такова благо е, напримѣръ, нашата права мисъль. Всѣки, който иска да се ползува отъ вѣчнитѣ блага на живота, трѣбва да слѣдва примѣра на англичанина Хауптманъ и неговата любима Елизабетъ. Такива трѣбва да бѫдатъ вашитѣ приятели и приятелки въ живота! Приятель може да се нарече само онзи човѣкъ, който дава импулсъ на човѣшката душа. Искрени и честни трѣбва да бѫдатъ съврѣменнитѣ хора! Тѣ трѣбва да иматъ импулсъ къмъ науката. Каква наука трѣбва да изучаватъ тѣ? — Науката на Любовьта. То значи: всѣки човѣкъ, който иска да учи, или който иска да работи нѣщо, трѣбва да върши всичко това по любовь а не по принуждение. Нѣкои хора ставатъ учени по принуждение, а не отъ любовь. Други пъкъ заематъ извѣстни служби, не по влѣчение, но по принуждение, понеже тѣзи служби имъ даватъ по-голѣми облаги. Днесъ сиромашията прави хората учени, тя ги кара да работятъ това, което не искатъ. Ние нѣмаме нищо противъ материалнитѣ облаги на човѣка, но казвамъ: ако паритѣ сѫ въ състояние да заставятъ човѣка да работи 10—12 часа на день отъ любовь, разбирамъ. Обаче, ние виждаме, че тамъ, дѣто Любовьта отсѫтствува, хората работятъ насила; тамъ, дѣто насилието дѣйствува, резултатитѣ не сѫ добри. Вижте, какво прави учениятъ, който обича своя прѣдметъ. Той посвѣщава цѣли 30—40 години отъ своя животъ върху единъ наученъ въпросъ. Той работи денонощно, безъ принуждение отъ страна на кого и да е, защото обича работата си. И неговитѣ усилия винаги даватъ добъръ плодъ. Само Любовьта е въ състояние да застави човѣка да работи денонощно, съ радость и бодрость на духа. Нѣкои казватъ: „Който работи отъ любовь, той гладенъ умира.“ Питамъ: който работи за пари, не умира ли гладенъ? — И той умира гладенъ. Изобщо всички хора умиратъ гладни. Най-важното положение въ свѣта е да не умираме гладни, Когато човѣчеството дойде до това състояние, хората да не умиратъ гладни, то е разрѣшило най-важния въпросъ на живота. Човѣчеството би построило великъ паметникъ въ знакъ на благодарность на онзи човѣкъ, който би могълъ да разрѣши този въпросъ.

 

И говорѣха му: „Какъ ти се отвориха очитѣ?“ Учениятъ човѣкъ не трѣбва да бѫде слѣпъ. Явява се нѣкой ученъ човѣкъ между хората и започва да имъ говори за природата, за Бога, а самитѣ, негови понятия по тѣзи въпроси не сѫ оформени. Явява се нѣкой поетъ и започва да говори за душата, а той самъ не я разбира. Явява се единъ философъ и започва да говори за създаването на свѣта, а той самъ не разбира причинитѣ и послѣдствията на нѣщата. Явява се единъ математикъ и започва да прави изчисления за разстоянието на небеснитѣ свѣтила едно отъ друго, а той самъ не знае, защо му сѫ тия изчисления. Всѣки ученъ, който прави тия изчисления, трѣбва да знае, че небеснитѣ тѣла иматъ извѣстна съотношения помежду си. Всѣки ученъ трѣбва да знае дълбокитѣ причини, поради които врѣмето е раздѣлено на години; годината отъ своя страна, е раздѣлена на 365 дни; деньтъ е раздѣленъ на 24 часа; часътъ е раздѣленъ на 60 минути, а минутата — на 60 секунди. Това дѣление произволно ли е или има нѣкаква дълбока причина? Защо, именно, мѣсечината прави нѣкакви си лъкатушения, ту въ лѣво, ту въ дѣсно? Не можеше ли тя да се върти около слънцето, както земята се върти около него? Всѣки ученъ трѣбва да знае, че между небеснитѣ тѣла и човѣка сѫщо така има извѣстни съотношения. Всѣки човѣкъ има въ себе си по едно слънце, по една мѣсечина и сѫщо по толкова звѣзди, колкото има и въ цѣлата слънчева система. Въ това отношение той прѣдставлява малка, микроскопическа вселена. Между външното физическо слънце и слънцето, което се намира въ центъра на човѣшката душа има извѣстно съотношение. И когато между външното слънце и слънцето, което е въ душата на човѣка има извѣстно съотношение, въ човѣка настава приятна вѫтрѣшна хармония. Понѣкога, обаче, вънъ е топло, а вѫтрѣ въ човѣка е студено. Случва се и обратното. Нѣкой казва: „Хладно ми е на душата.“ Това показва, че човѣкъ отъ памти-вѣка е разбиралъ, какво топлината на човѣшката душа се произвежда отъ Любовьта. Когато човѣкъ обикне нѣкого, въ него наставатъ вече нѣкакви промѣни. Истинската любовь прѣдизвиква извѣстно разширение въ човѣка. По това той може да познае дали любовьта му е силна. Всѣки самъ трѣбва да изучава тия размѣри на разширение. Духовната любовь прѣдизвиква по-малко разширение, отколкото физическата, но затова пъкъ крѫгътъ, който се образува при нея, е по-равномѣренъ. За въ бѫдеще, по размѣритѣ на разширението, хората ще могатъ да познаватъ качеството и силата, както на своята любовь, така и на любовьта у другитѣ хора. Тогава младитѣ моми и момци нѣма да се разочароватъ въ любовьта си, но прѣдварително ще знаятъ, кой какво прѣдставлява въ своята любовь. Всичко е написано въ човѣка — нѣма нищо скрито-покрито. Който иска да знае, какъвъ ще бѫде неговиятъ животъ, нека отиде при нѣкой знаменитъ хиромантикъ, или френологъ, или физиогномистъ и му заплати извѣстно възнаграждение, и той ще му каже всичко до най-малки подробности. Когато нѣкой момъкъ иска да се жени, нека отиде при нѣкой астрологъ, той ще му каже всичко, което го интересува. Най-напрѣдъ ще вземе отъ него слѣднитѣ данни: датата на рождението му, годината, деньтъ, часътъ, минутитѣ и секундитѣ. Слѣдъ това ще го запита за името на баща му и на майка му, на дѣдо му и на баба му и т. н. Като събере всички нужни данни, този астрологъ ще му опрѣдѣли, за каква мома ще се ожени, какъ ще живѣятъ, колко дѣца ще иматъ, здрави ли ще бѫдатъ, или не; ако болѣдуватъ, той ще може да опрѣдѣли, кой лѣкарь ще ги лѣкува и т. н. По този начинъ той ще направи подробенъ хороскопъ на този младъ човѣкъ, ще му го врѫчи, като опрѣдѣли и нужната за себе си такса. Слѣдъ врѣме този младъ човѣкъ ще провѣри, че всичко, което му е било прѣдсказано, се сбѫдва точь въ точь. Ще кажете: „Това е едно съвпадение.“ — Добрѣ, може да имаме единъ, два, три и повече пѫти съвпадения, но ако тия съвпадения се случватъ много пѫти, това вече говори, че прѣдъ насъ стои наука, а не нѣкакви произволни гадания. Въпрѣки тия точни данни, все пакъ съврѣменнитѣ астролози и хиромантици още не сѫ достигнали до онази абсолютна, положителна наука, къмъ която се стремятъ всички хора.

 

Казвамъ: днесъ всички хора се нуждаятъ отъ тази вѣлика положителна наука. Българитѣ казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ се ожени въ слѣпата сѫбота.“ — Всѣка женитба, която става въ слѣпата сѫбота, не е истинска женитба. За да започне човѣкъ своята работа, очитѣ на слѣпата сѫбота, както и неговитѣ очи трѣбва да се отворятъ. Който иска да се жени, трѣбва да отиде при нѣкой човѣкъ, като Исуса, и да го запита, трѣбва ли да се жени. Когато прѣдъ човѣка се изпрѣчи въпроса за женитбата, той трѣбва да се вдълбочи въ себе си, да се обърне къмъ Господа и да Го запита, трѣбва ли да се жени. Слѣдъ това трѣбва да се обърне къмъ своята майка и къмъ своя баща и най-послѣ да запита и себе си. И ако отъ тритѣ мѣста получи положителенъ отговоръ, тогава нека пристѫпи къмъ рѣшението на този въпросъ. Само по този начинъ той ще получи благословението на Господа, на баща си, на майка си и ще бѫде щастливъ въ своя животъ. Днесъ, когато двама млади се обичатъ, тѣ криятъ отъ баща си и отъ майка си, че се обичатъ, че мислятъ да се женятъ. Тия млади често не си отговарятъ, но мислятъ, че като се оженятъ, ще се разбератъ. Тя е идеалистка, а той материалистъ, но тя си казва: „Нищо, като се оженимъ, той ще се обърне, ще приеме моитѣ убѣждения; нищо отъ това, че сега ми се присмива. Не, човѣкъ не може тъй лесно да се обръща, както младата мома си мисли. Черното не може лесно да се прѣвърне въ бѣло.

 

Ето защо, при прѣсъздаване на обществото се изисква голѣма разумность. Днесъ цѣлото човѣчество носи недѫзитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди, отъ които трѣбва напълно да се освободи, за да дойде новото въ него. Понѣкога човѣкъ вѣрва, а понѣкога не вѣрва. Това се дължи на редъ съмнѣния, които възникватъ дълбоко въ неговата душа. Коя е причината за това съмнѣние? — То се дължи на вѫтрѣшното съотвѣтствие между даденъ човѣкъ и неговитѣ дѣди и прадѣди, вслѣдствие на което той прѣживява нѣкои тѣхни състояния.

 

Казвамъ; истинската наука, която иде въ свѣта, ще обясни всички тия състояния, и тогава човѣкъ ще може да води съзнателенъ и разуменъ животъ. Казвате: „Ние трѣбва да бѫдемъ религиозени!“ — Вѣрно е, че човѣкъ трѣбва да бѫде религиозенъ, но на какво трѣбва да почива неговата религия? — Религията трѣбва да включва въ себе си три неизмѣнни закона: закона на Любовьта, закона на Мѫдростьта и закона на Истината. Любовьта съдържа въ себе си живота. Мѫдростьта дава свѣтлина и знание на хората, както и методи, чрѣзъ които тѣ могатъ да работятъ. Истината носи свобода и просторъ. Въ всѣка религия човѣкъ индивидуално, както и всички хора колективно, могатъ да бѫдатъ щастливи. Щастието е резултатъ на човѣшката любовь, т, е. на Любовьта между хората.

 

Единъ адептъ повиква магарето да се разговаря съ него и го запитва: „Какъ дойде нещастието върху тебе?“ То отговорило: „Когато Господъ ме създаде, извика ме единъ день да видя една красива жена. Като я видѣхъ, азъ се произнесохъ за нея. Отъ тозъ моментъ станахъ магаре и започвахъ да рева. Не трѣбваше да се произнасямъ, а само да гледамъ. Като ученикъ, моята задача не бѣше тази, да изказвамъ своето мнѣние прѣдъ Господа. Въпрѣки това, азъ намѣрихъ една философия въ живота си, която като прилагамъ, ще мога да изправя погрѣшката си.“— Въ какво седи твоята философия? — Моята философия седи въ слѣдното: когато господарьтъ ми ме товари, азъ се радвамъ, защото той е доволенъ, че ще си свърши работата. Когато пъкъ ме разтоваря, той скърби, но азъ се радвамъ, че ще мога да си почина и да се почувствувамъ малко свободенъ. Когато ме товарятъ, казвамъ: „Да е живъ господарьтъ ми!“ Когато ме разтоварватъ, казвамъ: „Да е живо магарето!“ Значи, магарето е намѣрило една максима, която, като прилага въ живота си, се чувствува щастливо и доволно при всички условия. Питамъ: вие намѣрили ли сте нѣкоя максима, съ която да бѫдете доволни поне като магарето?

 

Отива единъ волъ при другъ, който оре на нивата и го пита: „Какъ се подчинявашъ на тази неволя? Гледамъ те цѣлъ день орешъ, прѣдъ никого не протестирашъ, доброволно носишъ тази тежка сѫдба. Не правишъ ли опитъ да се освободишъ?“ — Какво да правя? — отговорилъ първиятъ волъ. „Единъ день бѣхъ много гладенъ, срѣща ме този мой господарь и ми даде една торба съ плѣва. Азъ пъхнахъ главата си въ торбата, но въ това врѣме той метна отгорѣ ми единъ хомотъ и до день днешенъ останахъ при тѣзи условия. Сега ща не ща отивамъ да ора. Още повече, винаги задъ мене има остенъ, тъй че не мога никакъ да се противя. Какво да правя сега? По цѣли дни мисля върху лошото си положение, не намирамъ начинъ какъ да се освободя отъ своята тежка сѫдба.“ Казвамъ: както виждате, магарето е разрѣшило вече своя въпросъ, но волътъ тепърва го разрѣшава. Единъ день, когато волътъ разрѣши своя въпросъ, ще ви кажа, какъ го е разрѣшилъ, но до това врѣме нѣма да ви казвамъ нищо. Магарето разрѣши въпроса си много правилно.

 

Казвате: „За да разрѣши човѣкъ нѣкой въпросъ правилно, той трѣбва да даде нѣкаква жертва.“ — Жертва трѣбва да се даде, но за кого? Нѣкой човѣкъ жертвува своя животъ за отечеството си, и всички казватъ: „Този човѣкъ даде много нѣщо за своето отечество.“ Питамъ: какъ мислите, какво би било, ако този човѣкъ бѣше пожертвувалъ своя животъ за Бога? Голѣма разлика има въ положението на човѣка, който жертвува своя животъ за отечеството си и въ положението на този, който жертвува живота си за Бога. Отечеството скоро забравя човѣка, който се е жертвувалъ за него. Докато България сѫществува, докато е велика, както и да е, но какво ще стане съ този човѣкъ, когато България прѣстане да сѫществува? Каква е гаранцията, че българскиятъ народъ ще сѫществува, напримѣръ, слѣдъ 2,000 години? Какво стана съ евреитѣ? Дѣ е еврейскиятъ народъ днесъ? Ако българитѣ сѫ умни, тѣ ще останатъ да сѫществуватъ като народъ, но ако не сѫ умни, тѣхната сѫдба нѣма да се различава отъ тази на всички изчезнали досега народи. Може да сѫществува само този народъ, който служи на Бога. Може да сѫществува само този народъ, който има разумни държавници, свещеници, бащи и майки. Всѣки народъ, който работи за Бога, ще има бѫдеще, ще има Божието благословение.

 

Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде проникнатъ отъ една мисъль, отъ едно чувство въ своята душа — Любовь къмъ Бога! Не се свързвай съ никой човѣкъ, прѣди да си се свързалъ съ Бога! Не отивай при никой човѣкъ, докато не си отишълъ при Бога, при Любовьта, при Мѫдростьта, при Истината. Прѣди да имашъ славата на хората, стреми се къмъ славата Божия. Работи за славата Божия, ако искашъ да получишъ слава отъ хората. Такова е положението на Тагоре, когото българитѣ посрѣщнаха така добрѣ. Тѣ го посрѣщнаха съ цвѣтя и почести и съ думитѣ; „Добрѣ дошълъ, Учителю!“ Ако Тагоре бѣше държалъ друго поведение спрѣмо българитѣ, тѣ щѣха да му обърнатъ гръбъ, както евреитѣ обърнаха гръбъ къмъ Христа. Нима Христосъ първоначално не бѣше добрѣ приетъ отъ евреитѣ? — Тѣ Го приеха добрѣ, съ думитѣ: „Осанна вишнихъ!“ Не се мина, обаче, много врѣме, и тѣ обърнаха друга страница къмъ Него. И тогава, както и сега, хората се дѣлятъ на двѣ категории. И въ врѣмето на Христа имаше хора, които бѣха противъ Него; имаше и такива, които бѣха съ Христа. По сѫщия начинъ и днесъ едни хора мислятъ, че свѣтътъ може да се изправи съ любовь; други мислятъ, че свѣтътъ може да се изправи чрѣзъ насилия, чрѣзъ бѣсене, колене и т. н. Така мислятъ само неразумнитѣ, само ненормалнитѣ хора. — Не, свѣтътъ неможе да се поправи съ бѣсене, съ колене, съ насилие. Всички хора които мислятъ, че свѣтътъ може да се поправи чрѣзъ убийства, тѣ сѫ на кривъ пѫть. За такива хора Христосъ казва: „Тѣ сѫ отъ създание мира человѣкоубийци.“ Убийството е резултатъ на неразуменъ животъ. Казвате: „Разбойницитѣ, крадцитѣ, прѣстѫпницитѣ трѣбва да се убиватъ, да се прѣслѣдватъ.“ Добрѣ, съгласенъ съмъ съ васъ, но питамъ: „Какъ оправдавате убийствата на праведни, на религиозни хора и на хора съ убѣждения? Позволено ли е да се прѣслѣдватъ такива хора?“ Казвамъ: ако става въпросъ за примѣрна държава въ свѣта, съ разумни и добри закони, съ красивъ общественъ строй, съ дълбоки религиозни възгледи и принципи, съ чисти и възвишени отношения, това можеше да се види въ нѣкогашния Египетъ. Затова, именно еврейскиятъ народъ бѣше изпратенъ между египтянитѣ да се учи отъ тѣхъ на правилни и разумни разбирания за живота, за природата и за проявата на човѣшкия духъ.

 

Питамъ: има ли нѣщо, по което българитѣ приличатъ, или се различаватъ отъ египтянитѣ? Ще кажете, че тѣ се различаватъ отъ тѣхъ по това, че сѫ християни. Въ какво седи тѣхното християнство? Истинскиятъ християнинъ изключва всѣкакво насилие отъ своя животъ. Така ли е въ сѫщность между християнитѣ? Който не е християнинъ и си служи съ насилие, то е другъ въпросъ. Христосъ е проповѣдвалъ: „Не противи се злому! Не убий!“ Въ този смисълъ, християнинътъ трѣбва: да върши нѣщата по свобода на своето съзнание, а не отъ страхъ. Нѣкои хора не прилагатъ убийството въ живота си, понеже сѫ страхливи, но душата на човѣка трѣбва да се разшири толкова много, че да обхване въ себе си всички живи сѫщества; и когато човѣкъ казва, че не трѣбва да се убива, той трѣбва да върши това отъ любовь къмъ всичко живо въ свѣта, а не отъ страхъ. Днесъ всѣки царь се движи изъ своята държава придруженъ отъ стражари, войници, които го пазятъ на всѣка крачка. Това говори, какво е положението на народитѣ днесъ. Всѣки царь на земята има свои приятели, но сѫщеврѣменно той има и свои неприятели. Така ли ще бѫде, обаче, ако той живѣе въ държава, чийто поданици сѫ хора на Любовьта? На какво щастие може да се надѣва една държава, чийто държавенъ глава, чиито министри сѫ всѣки моментъ на щтрекъ за своя животъ.

 

Съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ късметъ, въ лотария, въ щастие, дошло неочаквано, отвънъ нѣкѫдѣ. И затова много хора казватъ: „Врѣмето ще оправи работитѣ.“ — Не, врѣмето не може да оправи работитѣ, то само ги хроникира. Когато нѣкой човѣкъ отиде при врѣмето, той ще получи слѣдния отговоръ отъ него: „Ти трѣбва да отидешъ при живата природа, да те научи на своитѣ закони, да ти покаже, какъ трѣбва да се живѣе. Слѣдъ това трѣбва да отидешъ при Бога, да ти покаже, че въ цѣлата вселена сѫществува само единъ великъ законъ, който включва въ себе си Любовьта, Мѫдростьта и Истината, а тѣ отъ своя страна свързватъ всички сѫщества по цѣлата вселена.“ Казвате: „Щомъ сѫществува само единъ законъ въ цѣлата вселена, значи навредъ въ свѣта има еднообразие. — Не, въ великия Божи законъ се крие разнообразието на цѣлата вселена. Има вече системи, които съ извънъ лошитѣ условия на живота, и сѫществата тамъ водятъ ангелски животъ. Нашата система, обаче, още не е минала изкуплението си. Скоро и тя ще мине прѣзъ границитѣ на 13-та сфера и ще придобие своето изкупление. Когато тя придобие това изкупление, за земята ще настане такова посрѣщане, каквото свѣтътъ никога не е виждалъ: ангелитѣ ще развѣватъ своитѣ знамена, ще слизатъ и ще възлизатъ нагорѣ, пѣсни ще пѣятъ, музики ще свирятъ — навредъ радость ще цари. Единъ день, когато стане това нѣщо, всички ще повѣрватъ и ще кажатъ: „Казано е било нѣкога това.“ Велико ще бѫде посрѣщането на земята! Тя е красива мома, която носи въ обятията си хиляди и милиарди дѣца. Когато се яви при Господа, тя ще каже: „Господи, Ти ми даде тия дѣца да ги отгледамъ. Ето, азъ Ти ги връщамъ вече отрасли и разумни!“ Земята е велика кърмилница все на красиви моми и момци. Съврѣменнитѣ хора сѫ сирачета, които земята се е наела да отглежда. Като ги отгледа, тя ще ги занесе при Господа. Мнозина казватъ: „Голѣмъ философъ е съврѣменниятъ човѣкъ!“ Какъвъ философъ е той? —Сираче е съврѣменниятъ човѣкъ, изпратенъ на земята да се отгледа и възпита.

 

„Какъ ти се отвориха очитѣ?“ Азъ желая днесъ очитѣ ви да се отворятъ, като на слѣпия човѣкъ, да прозрѣте, че по хубаво нѣщо отъ природата нѣма; и по-голѣма свобода отъ тази, която природата е създала за човѣка, нѣма; по-велико и по-благо сѫщество отъ Бога, нѣма. И най-послѣ, всѣки трѣбва да съзнае, че по-добъръ ученикъ и сѫщеврѣмено по-добъръ Учитель отъ Бога, нѣма. Всички ние трѣбва да бѫдемъ ученици на великото Божествено учение и да Го носимъ навредъ въ свѣта смѣло и рѣшително. Единъ день, когато сърцата на хората се разширятъ, умътъ имъ се просвети и духътъ имъ се укрѣпи, тѣ ще бѫдатъ въ велико общение съ всички съвършени сѫщества, както и съ всички сѫщества, които съ завършили вече своето развитие на земята. Тогава хората ще заживѣятъ щастливъ животъ помежду си и нѣма да считатъ, че това или онова вѣрую е сектанство. — Не, всѣко вѣрую, което носи за човѣка щастливъ животъ, то е вѣрую, което включва въ себе си Любовьта, Мѫдростьта и Истината. За този животъ се говори въ 8 глава на Притчитѣ: „И веселѣхъ се всѣкога прѣдъ Него. Веселѣхъ се на обитаемата Негова земя; и наслаждението ми бѣше съ человѣческитѣ синове.“ Значи, има една обитаема земя, дѣто всички хора ще се събератъ. Нашата земя ще ни доведе до пристанището на тази обитаема земя и тамъ ще спре. Колко врѣме ще прѣседи нашата земя на това пристанище?

 

Това, което ще стане и за което сега ви говоря е славно и велико, но то се отнася за далечното бѫдеще, Сега отъ всички се изисква стабилна вѣра въ доброто, да знаете, че никой не може да ви излъже. Защо? — Понеже Богъ прониква цѣлия свѣтъ. Всѣки, който се опита да излъже кого и да е, той засѣга Божествения Духъ. Никой не може да ви отнеме отъ Божиитѣ рѫцѣ и да ви направи нѣкаква пакость, понеже той самъ ще се натъкне въ рѫцѣтѣ Му. Страданията, прѣзъ които човѣчеството минава, съ врѣменни; тѣ съ илюзии на земния животъ. Нѣма страдания, които да засѣгатъ изцѣло човѣка. Външно човѣкъ може да бѫде ограниченъ, но въ душата си той е абсолютно свободенъ. Когато блудния синъ се върна при баща си, заклаха за него едно теле. Защо? — Защото той се освободи вече отъ ограничителнитѣ условия на своя животъ. Сѫщото нѣщо виждаме и при Сократа. Прѣди смъртьта си той казваше на своитѣ приятели: „Когато излѣза отъ тѣлото си, т. е. отъ ограничителнитѣ условия на своя животъ, заколете едно пиле за мене!“ Сократъ не искаше за себе си теле, но само едно пиле, което говори за това, че той не е билъ човѣкъ съ голѣми изисквания и претенции. Сѫщеврѣменно това показва и широтата на гръцката душа. Кое прави Гърция велика? — Нейнитѣ велики хора. Съ тѣхъ се слави и до днесъ Гърция. Въ какво седи величието на всички народи? — Въ тѣхния духъ. Величието на всички народи седи въ душитѣ и духоветѣ на тѣхнитѣ велики хора. Величието на единъ народъ седи въ сплотяването на всички хора въ този народъ. Тъй трѣбва да се възпитаватъ всички народи. Така трѣбва да се възпитаватъ и българитѣ. Тѣ сѫ свързани съ цѣлото славянство, съ всички народи, съ всички разумни и възвишени сѫщества, и всички заедно работятъ за една обща идея — идване Царството Божие на земята. Мнозина мислятъ, че България може да стане велика, като се изолира отъ другитѣ народи. — Това е немислимо! Между всички удове на човѣшкия организъмъ има извѣстна зависимость, която показва, че функциитѣ на единъ органъ зависятъ отъ правилното функциониране на другитѣ органи. Въ това отношение всѣки органъ има своя опрѣдѣлена служба, своя опрѣдѣлена голѣмина и извѣстно съотношение къмъ другитѣ органи на общия организъмъ. Ако измѣните голѣмината на нѣкой органъ и го направите, напримѣръ, два пѫти по-голѣмъ, отколкото трѣбва, съ това ще създадете нещастието на цѣлия организъмъ. Такова е отношението и на всѣки народъ къмъ великия Божественъ организъмъ. Българитѣ, както и всички други народи иматъ желание да станатъ голѣмъ, великъ народъ. Това желание е естествено, но въпросътъ е, въ какво трѣбва да се заключава величието на единъ народъ? Не е въпросътъ малкиятъ пръстъ на рѣката да стане два пъти по-голѣмъ, отколкото е сега. Значението и важностьта на малкия пръстъ се заключава въ това, да се използуватъ въ добра смисълъ неговитѣ енергии. Казватъ за нѣкой човѣкъ: „Очитѣ на този човѣкъ трѣбва да бѫдатъ по-голѣми.“ — Колко по-голѣми, като на бухала ли? За другъ нѣкой казватъ: „Очитѣ на този човѣкъ трѣбва да бѫдатъ по-малки.“ — Като на къртицата ли? Очитѣ на човѣка не трѣбва да бѫдатъ нито голѣми, като на бухала, нито малки, като на къртицата. Очитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ като очитѣ на този човѣкъ, който може да възприема топлината на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и красотата на Истината. Човѣкъ е само онзи, който може да възприема топлината на Любовьта, свѣтлината на Мѫдростьта и красотата на Истината. Само този човѣкъ може да каже: „Слѣпъ бѣхъ едно врѣме, но сега прогледахъ!“

 

„Кой ти отвори очитѣ?“ — Човѣкътъ, който се казва Исусъ. Какво означава буквата И въ името на Исуса? — На египетски езикъ буквата И означава начало на нѣщата. Исусъ е първиятъ човѣкъ, който излѣзе отъ началото на нѣщата т. е. отъ Любовьта, отъ Бога. Тази буква означава още и Истината. Всѣки човѣкъ трѣбва да съдържа тази буква въ себе си. Съ буквата Л се пише думата Любовь, но сѫщеврѣменно се пише и думата лъжа. Това опорочава донѣкѫдѣ значението на буквата Л. Обаче, поради Любовьта, буквата Л става свята, затова тя разкрива всѣкаква лъжа.

 

И тъй, разумниятъ животъ е необходимъ за всички хора, понеже той носи здраве въ себе си. Това учение, което ние проповѣдваме, изисква най-първо хората да бѫдатъ здрави. Физическото здраве опрѣдѣля качествата на човѣшката душа. Здравето не подразбира пълнота, но то носи радость и веселие въ живота на човѣка. Ако човѣкъ има добрѣ развита стомашна система, той има благородни чувства и правилна мисъль. Такъвъ човѣкъ е доволенъ отъ условията, въ които разумната природа го е поставила. Съньтъ на здравия човѣяъ е тихъ, спокоенъ, безъ никакво хъркане и шумъ. Това говори за хармония между неговитѣ чувства и мисли. Този човѣкъ се отличава съ вѫтрѣшно равновѣсие. Когато видите нѣкой човѣкъ да спи правилно, безъ хъркане и шумъ, той прѣдставлява нѣщо красиво и приятно за наблюдение.

 

Днесъ почти всички хора хъркатъ. Какво подразбира хъркането? —Осѫждане, одумване, мърморене. Какво правятъ съврѣменнитѣ хора? — Събератъ се нѣколко души помежду си, били тѣ учени или прости и започватъ: „Защо този човѣкъ постѫпилъ така, а не иначе? Защо този философъ се произнесълъ по еди-кой си въпросъ така, а не иначе?“ Това не е ли хъркане? Оставете всички тия нѣща настрана и спете тихо и спокойно! Съньтъ има голѣмо значение за правилното развитие на човѣка. Човѣкъ се учи само когато спи. Въ врѣме на тихъ и спокоенъ сънь, човѣкъ може да разрѣши всички най-трудни философски въпроси или всички най-трудни въпроси, които сѫ го смущавали прѣзъ деня. Който не може да спи спокойно, нека се упражнява въ това направление день, два, мѣсеци, година, докато най-послѣ придобие искуството да спи тихо и спокойно, безъ хъркане. Като ученици, правете разни опити. Напримѣръ, провѣрявайте разширението, което става у васъ при всички случаи на добро разположение. Послѣ измѣрвайте, какво намаление става въ широчината на врата ви при не добро разположение на духа. Всички тия опити прѣдставляватъ малки придобивки къмъ новата положителна наука.

 

„Кой ти отвори очитѣ?“ — Човѣкътъ, Когото наричатъ Исусъ, взе малко каль, намаза очитѣ ми и азъ прогледахъ.

 

И тъй, невидимиятъ свѣтъ, Богъ желае да се отворятъ очитѣ на всички слѣпи хора и да кажатъ: „Слѣпи бѣхме досега, но отвориха се очитѣ ни и сега сѫ пълни съ Божията Любовь; умоветѣ ни сѫ пълни съ Божията Мѫдрость; душитѣ ни сѫ пълни съ Божията Истина. Сърцето на всѣки човѣкъ е пълно съ Божията Любовь, съ Божията Мѫдрость и съ Божията Истина дотолкова, доколкото то може да побере въ себе си.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на  21  Ноември,  1926 г.  въ

гр.  София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×