Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_11_14 Нѣма пророкъ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2273 Мнения:

Публикувано 13 септември 2015 - 03:33

"Затова се родих",  Неделни беседи, Сила и живот, девета серия, т.1, (1926 г.),

Издание 1929 г., София
Книгата за теглене -PDF

Съдържание

 

Нѣма пророкъ.

 

Казва имъ Исусъ: „Нѣма пророкъ ...”

Марка 6:4.

 

Съ тѣзи думи Христосъ само констатира единъ фактъ, безъ да го обяснява и доказва. Фактитѣ сѫ очевидни истини, които не се нуждаятъ отъ доказателства. Всички спорове въ свѣта произтичатъ отъ това, че ние искаме да доказваме нѣща, които не се нуждаятъ отъ доказателства. Въ всѣки домъ има по единъ, който не е почитанъ. Той може да е или бащата, или майката; може да е или най-голѣмия синъ, или най-голѣмата дъщеря; най-послѣ може да е или най-малкия синъ, или най-малката дъщеря. Нѣма защо да се доказва това нѣщо. Мнозина автори сѫ писали върху почитьта и казватъ, че въ всѣки домъ има единъ, който не е почитанъ. Защо, именно, пророкътъ нѣма почести нито въ своя домъ, нито между роднинитѣ си, нито въ своето отечество? Този въпросъ засѣга лично всѣки човѣкъ. Нѣкой казва: „Никой не ме обича.” Защо? Ето единъ важенъ въпросъ, на който всѣки самъ трѣбва да си отговори. Значи, почитьта е качество, къмъ което всѣки човѣкъ се стреми.

 

Съврѣменнитѣ хора иматъ разни стремежи. Първиятъ стремежъ на човѣка е къмъ яденето. Философията на живота седи въ яденето. Вѫтрешниятъ смисълъ на яденето включва извѣстна идея. Безъ ядене нищо не може да се постигне. Не е достатъчно само да яде човѣкъ, но трѣбва да знае, какъ да яде. Не всички съврѣменни хора знаятъ, какъ да ядатъ и какъ да дъвчатъ. Нѣкои хора бързо ядатъ, бързо дъвчатъ и бързо поглъщатъ. Който яде бързо, злѣ изпаща. Изобщо, който бърза въ всичкитѣ си работи, той скѫпо плаща.

 

Вториятъ стремежъ на човѣка е къмъ почитьта; той иска да бѫде почитанъ отъ всички. За да бѫде почитанъ, човѣкъ трѣбва да има знание, сила и богатство. Знанието, силата и богатството прѣдставляватъ външната, красивата страна на живота. Нима красивата мома не се почита? — Почита се. Дѣто се яви тя, навсѣкѫде я посрѣщатъ съ почитъ и уважение. И обратно: никой не посрѣща грозната мома съ почитъ и уважение. И бѣдниятъ човѣкъ не се посрѣща съ почитъ и уважение. Слѣдователно, щомъ пророкътъ не се посрѣща въ отечеството си съ почитъ и уважение, това показва, че той е грозенъ, сиромахъ човѣкъ. Отъ друга страна хората го считатъ грозенъ, защото той изнася всички тѣхни грозотии. Тѣ се оглеждатъ въ него и затова не го харесватъ. Пророкътъ е грозенъ още и затова, че не е богатъ. Какъ мислите, ще бѫде ли почитанъ пророка, ако напълни чантата си съ чисто злато и тръгне между хората? — Ще бѫде почитанъ, разбира се. Ако нѣкой пророкъ плати на вѣстницитѣ 10 ÷ 20,000 лева, да пишатъ за него, нѣма ли да бѫде почитанъ? — Като пишатъ за него само добри работи, всички ще го почитатъ.

 

Христосъ казва: „Никой пророкъ не е безъ почести освѣнъ у дома си, между роднинитѣ си и въ отечеството си.” Такъвъ примѣръ имаме въ Стария Заветъ съ Йосифа, който минаваше прѣдъ братята си за пророкъ, за което именно, и пострада. Той разправилъ на братята си два отъ своитѣ сънища, отъ които тѣ останали недоволни. Първиятъ сънь билъ слѣдниятъ: Той и братята му жънали на нивата, и сноповетѣ на братята му се издигнали и се поклонили на неговия снопъ. Вториятъ сънь билъ слѣдниятъ: Единадесеть звѣзди, мѣсецътъ и слънцето му се поклонили. За вториятъ сънь баща му го осѫдилъ съ думитѣ: „Нима ти допущашъ, че азъ, майка ти и братята ти ще дойдемъ да ти се поклонимъ до земята? Братята му, недоволни отъ него, си казали: „Ние ще изпратимъ този пророкъ въ Египетъ, тамъ да се учи. Ние искаме да видимъ, дали неговото пророчество ще се сбѫдне.” Всѣки пророкъ е поставенъ на изпити. Ако не издържи изпититѣ си, той се излага на страдания. Страданията сѫ резултатъ на неиздържани вѫтрешни изпити. Понеже пророкътъ често има съобщения съ невидимия свѣтъ, той е поставенъ прѣдъ голѣми съблазни. Въ него се развива скрита вѫтрешна гордость, и той започва да си мисли, че е великъ адептъ, който има възможность да се разговаря съ велики Учители. Нѣкои пророци иматъ голѣмо мнение за себе си, а други — сѫ много смирени. Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце. Бѫдете и вие като мене!” Такъвъ трѣбва да бѫде пророкътъ!

 

Сега ние живѣемъ въ епоха, когато сѫ се появили много пророци въ свѣта. Свѣтътъ е пъленъ съ пророци. Има учени пророци, свършили нѣколко факултета, които предсказватъ състоянието на слънцето слѣдъ нѣколко милиони години; тѣ предсказватъ и бѫдещето на земята и на хората по нея и казватъ: „Който бѫде живъ, ще провѣри истинностьта на нашитѣ думи.” Тѣзи учени пророци не предсказватъ нѣща, които ще станатъ слѣдъ 5 ÷ 10 години, но предсказватъ нѣща, които ще станатъ слѣдъ хиляди и милиони години. Освѣнъ тия учени пророци, има и религиозни пророци, които предсказватъ нѣщата чрѣзъ съновидения и т. н. Споредъ едно правило, само този човѣкъ е пророкъ, който, каквото предскаже, става. Всички предсказани нѣща, които ставатъ, сѫ вѣрни; всички предсказани нѣща, които не ставатъ, не сѫ вѣрни. Днесъ по цѣлия свѣтъ — въ Индия, въ Англия, въ Германия, въ Китай, въ Япония — навсѣкѫде има пророци, които предсказватъ, че слѣдъ 5 ÷ 10 години най-много въ свѣта щѣло да стане нѣщо особено. Тѣ отворили книги, четатъ, пишатъ, предсказватъ на хората. Какво ще стане въ свѣта? Ако четете тѣхнитѣ пророчества, мнозина отъ васъ не ще могатъ да спятъ нѣколко вечери наредъ отъ страхъ. Нѣкои казватъ: „Е, това ще стане слѣдъ 5 ÷ 10 години. Има врѣме до тогава!” Питамъ: дали ще стане това нѣщо? — Може да стане, може и да не стане. Ние считаме тия велики учени, тия велики пророци пѫтеводни звѣзди, голѣми светещи фарове. Пророкътъ трѣбва да седи на високо мѣсто, да показва пѫтя на хората.

 

„Никой пророкъ...” Защо съврѣменнитѣ хора нѣматъ почести? Затова има двѣ причини: или пророкътъ има малко любовь къмъ Бога и не знае, какъ да изпълни волята Божия; или окрѫжаващата срѣда, въ която пророкътъ работи, е груба и не може да го разбере. И едното може да бѫде вѣрно, и другото може да бѫде вѣрно. Ако нѣкой пророкъ нѣма любовь къмъ Бога и въ своитѣ пророчества се рѫководи отъ лични стремежи — къмъ почитъ, богатство, сила и знания — той ще срѣщне голѣми противорѣчия въ живота си. Ако второто положение е вѣрно, че окрѫжаващитѣ не го разбиратъ, той трѣбва да се въорѫжи съ търпѣние, да чака врѣмето, когато тѣ ще го разбератъ. Кое е отличителното качество на търпѣливия човѣкъ? — Разумностьта.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какъ Провидѣнието учи хората на търпѣние. Двама англичани, добри приятели, Кизманъ и Бляксманъ, отиватъ въ Индия, дѣто единъ день взаимно си нанесли обида, за което рѣшили да се дуелиратъ. Задъ дуела почти всѣкога се крие нѣкоя жена. Единъ отъ индийскитѣ адепти, който познавалъ хубавото и красивото въ душитѣ на тия англичани, рѣшилъ да имъ даде единъ хубавъ урокъ, но сѫщеврѣменно да ги предпази отъ лошия край на дуела. Затова той направилъ съ тѣхъ слѣдното нѣщо: въ деня, когато трѣбвало да се дуелиратъ, той пуща срѣщу тѣхъ два хубави, добрѣ опитомени тигъра, които веднага ги хващатъ и занасятъ въ гората. Така ги подържали извѣстно врѣме между лапитѣ си, като ги понатискали по малко. Двамата англичани, повалени на земята, се поглеждали отъ врѣме на врѣме и се запитвали мислено: „Какъ, ще се дуелираме ли?” Тѣ си мислили, че смъртната имъ присѫда е подписана вече, и всѣки моментъ очаквали тигритѣ да забиятъ ноктитѣ и зѫбитѣ си въ тѣлата имъ и да ги разкѫсатъ. Обаче, тия тигри били опитомени, тѣ нищо не вършели безъ заповѣдьта на господаря си. Слѣдъ извѣстно врѣме адепта идва при тѣхъ и повелява на тигритѣ да станатъ. Послѣ се обръща къмъ двамата англичани и имъ казва: „Вие произлизате отъ християнска нация. Вашиятъ Учитель ви е далъ правилото да любите враговетѣ си и да не убивате никого. Защо трѣбва да се дуелирате?” Тѣ взели поука отъ този урокъ и се помирили. Всѣки човѣкъ, който се дуелира, ще попадне въ лапитѣ на тигритѣ, които слушатъ и изпълняватъ повече, отколкото съврѣменнитѣ хора сѫ способни за това.

 

Питамъ: какъвъ смисълъ има пророчеството на нѣкой пророкъ, който тръгне да предсказва между хората, че еди-кой си градъ ще потъне? Така предсказваше и пророкъ Йона на жителитѣ отъ Ниневия, че градътъ имъ ще потъне. Има смисълъ да бѫдешъ пророкъ, ако можешъ да покажешъ на хората правия пѫть. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не търси вѫтрешния смисълъ на живота. Младото зайче попитало майка си: „Мамо, до кога ще бѣгаме и ще се криемъ изъ горитѣ?” Майката отговорила: „Докато хората ни гонятъ, всѣкога ще бѣгаме.” — Ами защо ни гонятъ? — За кожитѣ ни, които тѣ харесватъ и за месото ни, което не е много вкусно, но тѣ сѫ намѣрили начинъ да го подправятъ и така го ядатъ. — Ами до кога ще ни гонятъ хората? — Докато станатъ по-добри.

 

Важенъ въпросъ, който хората си задаватъ, е слѣдниятъ: кога ще дойде почитьта въ свѣта? — Почитьта ще дойде, когато между хората се възстановятъ разумни отношения и правилни разбирания за живота. Човѣкъ може да почита нѣкоя душа, когато я разбира и познава. Човѣкъ може да цѣни една книга, когато знае нейното вѫтрешно съдържание. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ, трѣбва да има възвишенъ умъ, благородно и чисто сърце, любвеобилна душа и самоотверженъ духъ, готовъ да работи за благото на своитѣ ближни. Всѣки трѣбва да знае, че положението, до което сѫ достигнали хората и пѫтьтъ, по който тѣ вървятъ е най-естественъ и най-правиленъ въ тѣхното сегашно развитие. Нѣкѫде хората сѫ слѣзли по своя воля, а нѣкѫде е имало хлъзгане, пързаляне надолу, споредъ условията, както това става при глетчеритѣ въ природата. По този начинъ сѫ слизали редъ поколения, и съврѣменната наука се сили да покаже мощната сила на Словото, на внушението, чрѣзъ които хората ще могатъ да се върнатъ въ своя първоначаленъ пѫть — пѫтьтъ или мѣстото, отдѣто сѫ излѣзли отъ Бога.

 

Една отъ причинитѣ за слизането на човѣчеството по този хлъзгавъ пѫть се дължи на паритѣ, които сѫ въздигнали въ култъ. Днесъ вие ще чуете всѣки да казва: „Безъ пари не може да се живѣе.” Той не казва, че безъ хлѣбъ не може, безъ сънь не може, безъ знание не може, но все за пари говори. Подъ „пари” се разбиратъ силата, външнитѣ условия и блага на живота. Съврѣменнитѣ хора чувствуватъ, че е настаналъ края на вѣка, края на съврѣменната култура и затова бързатъ, тичатъ да събератъ повече пари, да прѣкаратъ тия послѣдни години по-леко и въ повече удоволствия. Обаче, тѣ не се спиратъ да помислятъ, че въ тия врѣменни удоволствия ще изгубятъ живота си. За да се удоволствува човѣкъ, най-първо той трѣбва да разбира условията на живота, послѣ — своитѣ приятели, а слѣдъ това и обществото, на което служи.

 

Казвамъ: запитайте българитѣ, какъвъ е тѣхниятъ идеалъ и какъ могатъ да го реализиратъ? Тѣ иматъ свой идеалъ, който могатъ да реализиратъ. — Какъ? — Ако бѫдатъ разумни въ всички свои дѣйствия и благородни — въ своитѣ желания. Прѣди всичко, българинътъ не трѣбва да служи на себе си. Това се отнася не само до българитѣ, но и до всѣка друга нация. Всѣки народъ трѣбва да служи на една велика идея, или казано въ духовенъ смисълъ: всѣки народъ трѣбва да обича Бога и Нему да служи. Той трѣбва да има за Бога ясна прѣдстава, да Го чувствува въ душата си, и да не мисли, че Богъ живѣе нѣкѫде на небето. Днесъ, при изучаване на разни религиозни учения, на разни философски системи, срѣщаме странни схващания и разбирания за Бога. Това сѫ човѣшки измислици. Всички говорятъ, че Богъ тъй казалъ, иначе казалъ. Азъ зная три нѣща, които Богъ е казалъ: „Обичайте се безъ умраза! Учете се безъ лъжа! Стремете се къмъ Истината безъ насилие!” Питамъ: кой отъ съврѣменнитѣ хора изпълнява тия три положения абсолютно?

 

Единъ отъ древнитѣ царе, нареченъ Самсунъ,. видѣлъ нѣкѫде изъ царството си една красива циганка, която взелъ въ своя дворецъ и назначилъ на служба, да посрѣща и да отправя гоститѣ, които идвали при него. Трѣбвало да спазва реда, по който тѣ идвали и така да ги изпраща при царя. Като циганка, научена да проси, тя имала една торба, въ която туряла това, което нѣкои отъ гоститѣ й давали. Всѣки, който й давалъ нѣщо, тя пръвъ го пущала да влѣзе при царя и по-скоро да си свърши работата; онзи, който нищо не й давалъ, трѣбвало дълго врѣме да чака реда си, докато влѣзе при царя. Царьтъ забѣлѣзалъ, че работата не върви, както трѣбва. По сѫщия начинъ, като дадете нѣщо на съврѣменнитѣ хора, и тѣ лесно ви пращатъ при Бога. Днесъ, като турите нѣщо въ джоба и на религиозния, и на учения, и на простия човѣкъ, той веднага промѣня разположението си къмъ васъ. Това не е само въ България, но и по цѣлия културенъ свѣтъ. Вижте, какво става между съврѣменнитѣ служители на Бога! Като имъ турятъ нѣщо въ джоба, тѣ веднага прочитатъ нѣкоя хубава молитва и казватъ: „Богъ ви прощава.” Ако пъкъ завещаете имота си на църквата, тѣ сѫ въ състояние да ви провъзгласятъ за светия. Не, истинската Христова църква не се нуждае отъ завещания. Нека богатиятъ завещае имането си на бѣдния! Такъвъ е Божествениятъ законъ.

 

Казвамъ: всѣки благороденъ човѣкъ трѣбва да се рѫководи въ живота си отъ слѣднитѣ правила. На първо мѣсто той трѣбва да служи на Бога, послѣ — на своята душа, която е Божественото начало въ него, и най-послѣ — на своя ближенъ. Той трѣбва да прилага едноврѣменно тия три правила и въ физическия, и въ умствения и въ духовния свѣтъ. Ще ви прѣдставя единъ случай отъ живота, който трѣбва да разрѣши нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена, като се рѫководятъ отъ горнитѣ правила въ живота си. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е жененъ, има жена и дѣца, кѫщи и ниви — голѣмъ богаташъ е той. По едно врѣме у него се явява силно желание да се уедини нѣкѫде, да заработи за Бога. Какъ трѣбва да разрѣши този въпросъ? Освѣнъ недвижими имоти, той има и пари, около 10 ÷ 15 милиона лева, вложени въ банки. Може ли този богатъ човѣкъ да служи на Бога? — Не може. Богатството е голѣма спънка за него. Ще кажете: „Да напусне жена си, дѣцата си и да се уедини нѣкѫде самъ.” — И това не е разрѣшение на въпроса. Ако този човѣкъ има искрено желание да служи на Бога, да се подигне, той трѣбва да разрѣши въпроса по слѣдния начинъ. Ще извика жена си и дѣцата си и ще имъ каже: „Слушайте, досега азъ живѣхъ за себе си и за васъ. Отсега нататъкъ искамъ да поживѣя за Бога и за своята душа. Вие знаете, че съмъ богатъ човѣкъ, имамъ кѫщи, ниви, пари, 10 ÷ 15 милиона въ различни банки. Всичко това оставамъ на васъ. Ползувайте се отъ него, работете, учете, но азъ искамъ да бѫда свободенъ.” Мислите ли че близкитѣ му ще страдатъ за него? Ще имъ потекатъ нѣколко сълзи и съ това всичко ще се свърши. Тѣ ще бѫдатъ доволни, че той ги осигурява. Това е най-важно за тѣхъ. Постѫпката на този човѣкъ е Божествена. Днесъ колко мѫже или жени биха постѫпили по този начинъ? Толстой се опита да направи сѫщото, но не можа. Той раздаде имането си и се помѫчи да убеди и жена си да направи сѫщото, но тя не се съгласи. Най-послѣ той избѣга отъ дома си. Защо? — Защото никой че го почиташе. Рускиятъ народъ считаше Толстоя за неуравновѣсенъ човѣкъ.

 

Другъ важенъ въпросъ, който интересува съврѣменнитѣ хора е за женитбата. Мнозина питатъ: „Какъ може да се разрѣши този въпрос принципално?” Наистина, той е важенъ въпросъ, защото играе голѣма роля въ развитието на цѣлото човѣчество. Съврѣменнитѣ майки и бащи основно трѣбва да проучатъ този въпросъ, както и законитѣ, на които той се подчинява. Не го ли проучатъ, тѣ ще иматъ сѫщитѣ резултати, каквито сѫ имали до сега. Въ най-широкъ смисълъ подъ „женитба” се разбира свързване на човѣка съ нѣкаква възвишена идея, съ високъ идеалъ. Въ това отношение женитбата може да има външенъ изразъ, да прѣдставя външни отношения между двама души, а може да има и вѫтрешенъ изразъ — свързване на човѣшката душа съ нейния високъ идеал.

 

За изяснение на мисъльта си ще ви дамъ слѣдния примѣръ: момъкъ се влюбва въ една мома, но скоро се убѣждава, че въ нея не ще може да намѣри реализирането на своя високъ идеалъ — безкористно служене на Бога — и рѣшава да се раздѣли съ тази мома. Той й казва: „Както знаешъ, азъ имамъ високъ идеалъ, и нему искамъ да служа, за което жертвувамъ цѣлия си животъ и своето лично щастие. Баща ми е оставилъ едно наслѣдство отъ петь милиона лева, което подарявамъ на тебе. Разполагай съ него, както намѣришъ за добрѣ. Бѫди свободна въ своя изборъ и за мене лошо не мисли.” Така трѣбва да постѫпи всѣки човѣкъ, който има високъ идеалъ. Не постѫпи ли така, той е човѣкъ безъ високъ идеалъ и не може да бѫде пророкъ. Ако пъкъ стане пророкъ той нѣма да бѫде почитанъ.

 

Христосъ се отнесе съ еврейския народъ така, както младиятъ момъкъ съ момата, която го обичаше. Евреитѣ казаха на Христа: „Слушай, съ твоето учение ти искашъ да ни заблуждавашъ, но знай, че ние сме материалисти, не искаме никому да се подчиняваме, не искаме да търпимъ чуждо иго.” Христосъ имъ отговори: „Азъ мога да ви дамъ всичко, каквото имамъ, но убийството не поддържамъ. Моето учение абсолютно изключва убийството. Тъй щото вие можете да бѫдете богати, но щастие нѣма да имате.” Действително, днесъ евреитѣ сѫ много богати, но щастие нѣматъ. Тѣ живѣятъ отъ подаянията на Христа. Христосъ дойде между тѣхъ и се пожертвува, както за тѣхното спасение, така и за това на цѣлото човѣчество. Обаче, евреитѣ не разбраха тази жертва и казаха: „Този човѣкъ дойде между насъ да ни погуби.” Христосъ имъ казваше: „Азъ не искамъ слава отъ васъ, нито богатството ви, но ако това, което имамъ, може да ви направи щастливи, ще ви го оставя слѣдъ моята смърть.” Питамъ: евреитѣ придобиха ли това щастие? — Не го придобиха. Като четете съчиненията на Йосифъ Флавий, ще видите, каква била участьта на евреитѣ слѣдъ предаването на Христа. Въ това врѣме имало около два и половина милиона евреи, които, като не могли да търпятъ жестокостьта и користолюбието на римскитѣ управници, въ 65 г. имъ обявили въстание. Евреитѣ се борили отчаяно, но при обсадата на крепостьта Йотапата, въ която за началникъ билъ Йосифъ Флавий, тѣ указали голѣмо съпротивление, докато най-послѣ крепостьта била превзета чрѣзъ предателство. Въ този случай били убити около 40,000 души евреи, За степеньта на ожесточението между воюващитѣ страни свидѣтелствува слѣдния фактъ: „Слѣдъ превзимането на крепостьта Йотапата, Йосифъ Флавий съ 40 души евреи се скрилъ въ една пещера. Той прѣдложилъ на евреитѣ да се предадатъ на римлянитѣ, но за това прѣдложение безъ малко щѣли да го убиятъ, защото никой отъ тѣхъ не мислилъ за предаване. Рѣшено било всички да умратъ, затова тѣ започнали сами да се избиватъ единъ другъ. Йосифъ Флавий наредилъ така, че той и другъ единъ евреинъ да останатъ послѣдни; слѣдователно само тѣ останали живи. Самитѣ римляни се чудили на ожесточението отъ страна на евреитѣ.

 

Какъ мислите, какъвъ е евреинътъ? — Смѣлъ. Какво е постигналъ съ тази смѣлость? И съврѣменнитѣ хора казватъ: „Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ!” — Да, но споредъ единъ законъ всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че той не служи само на себе си. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ, както и цѣлото човѣчество прѣдставляватъ удове на Божествения организъмъ. Всѣки човѣкъ, всѣки домъ, всѣки народъ, па и цѣлото човѣчество, ако искатъ да се подигнатъ, трѣбва да иматъ високъ идеалъ, на който да служатъ непрѣкѫснато день и нощь. Само така тѣ могатъ да бѫдатъ всесилни. Силенъ може да бѫде само този, който служи на Бога. Ако съврѣменнитѣ хора възприематъ Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина, тѣхният характеръ ще се смекчи, тѣ ще придобиятъ истински положителни знания, които ще ги освободятъ отъ редъ страдания и нещастия въ живота. Тогава, какво се изисква отъ съврѣменнитѣ хора? Да извикатъ всички пророци отъ цѣлия свѣтъ, да чуятъ направо отъ тѣхъ, какво трѣбва да правятъ. Какво се разбира подъ думата „пророци?”— Това сѫ всички учени, велики и мощни хора по свѣта.

 

Ние не говоримъ за онѣзи хора отъ старо врѣме, които бѣха облѣчени въ камилски дрехи, като Иоанъ Кръститель. Христосъ не приличаше на Иоана. Той посещаваше различни общества, какъвто примѣръ имаме за присѫтствието Му на сватбата въ Кана Галилейска, дѣто прѣвърна водата въ вино. Прѣвръщането на водата въ вино отъ Христа и до днесъ прѣдставлява съблазънь за много хора, особено за въздържателитѣ. Тѣ казватъ: „Докато ние търсимъ различни методи да въздѣйствуваме на хората противъ употрѣбата на спиртни питиета, Христосъ ли се намѣри да прѣвърне водата въ вино?” — Това вино, обаче, нѣмаше алкохолъ. То прѣдставлява символъ, чрѣзъ който се изразява силата на проявения животъ. На сватбата въ Кана Галилейска черпѣха гоститѣ първо съ обикновено вино, а послѣ имъ предложиха отъ сладкото вино, което Христосъ приготви. Съ това Той искаше да каже на хората, че въ живота се даватъ първо горчивитѣ хапове, а послѣ сладкитѣ. Това вино бѣше едно отъ най-хубавитѣ, каквито свѣтътъ е познавалъ нѣкога. То прояснява ума на човѣка, дава му здраве, сила и животъ, прави го мощенъ и великъ. Всички хора, които присѫтствуваха тогава на сватбата, бѣха пияни отъ първото вино, но щомъ вкусиха отъ Христовото вино, т. е. отъ Неговото учение, веднага отрезняха, събудиха се и казаха: „Защо не ни дадохте отъ това вино още отъ начало, ами сега ни давате?”

 

Сега ще ви приведа този символъ. Виното, което Христосъ направи, е новото учение, което прави хората трезви. До това врѣме хората бѣха само яли, пили и спали, но щомъ дойде Христос и донесе новото учение — новото вино — тѣ се събудиха, замислиха и отрезняха. Това учение не е ново по форма, но то е ново само за момента, въ който се изявява отвѫтрѣ, т. е, отъ дълбочината на човѣшката душа. Подъ влиянието на това учение всѣки човѣкъ е готовъ доброволно да направи нѣкаква жертва, безъ да съжалява нѣкога за това.

 

Казвате: „Кога ще се оправи свѣта?” — Всичкитѣ съврѣменни християни сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Христосъ имъ е далъ сила и власть, и тѣ могатъ да сторятъ това. Защо, обаче, досега тѣ не сѫ оправили свѣта? Ако младиятъ момъкъ не е въ състояние да даде всичкото си богатство на момата, която го обича и съ това да я осигури, а той да се прѣдаде въ служене на Бога, той нѣма любовь. Може ли да стори това, той има любовь. Любовьта жертвува всичко. Единъ отъ великитѣ закони на Битието гласи: жертва безъ любовь не сѫществува. Днесъ много хора не успѣватъ въ живота си, само защото се занимаватъ съ критика. Какво виждате въ училищата, напримѣръ? Много ученици, и то не способни но срѣдни по успѣхъ, корегиратъ, критикуватъ своитѣ учители, че не прѣподавали добрѣ, че се отнасяли грубо и т. н. Питамъ: какво придобиватъ тѣ съ тази критика? Оставете учительтъ самъ да се критикува и коригира! Когато критикувате другитѣ хора, запитайте се: „Има ли въ васъ тия качества, които отричате въ другитѣ?” Лесно се критикува, но мѫчно се прилага. Ако мѫжътъ и младиятъ момъкъ, които искатъ да служатъ на Бога, могатъ да се откажатъ отъ богатството си въ полза на другитѣ, въ замѣна на това тѣ ще получатъ туй, което никой не може да имъ даде.

 

Съврѣменнитѣ хора сѫ сити, уморени отъ тревоги. На една страна жена бѣга отъ мѫжа си, на друга — мѫжъ отъ жена си. Жената върви подиръ него отъ градъ въ градъ, прѣслѣдва го, счита, че има законно основание да прави това. Да, тя има законно основание, но всѣка жена, която по този начинъ прѣслѣдва мѫжа си, не е благородна жена. И всѣки мѫжъ, който по този начинъ прѣслѣдва жена си, не е благороденъ човѣкъ. Всѣка жена, или всѣки мѫжъ, които иматъ благородни стремежи красиви желания и идеали, трѣбва да се оставятъ свободни, да постигнатъ тия свои копнежи. Тѣ сѫ копнежи на душата. Това се отнася за души, които иматъ високъ идеалъ.

 

Христосъ казва: „Нѣма пророкъ безъ почести, освѣнъ въ дома си, между роднинитѣ и между народа си.” Почитьта между хората се изгубва, вслѣдствие крайния материализъмъ, който сѫществува навсѣкѫде въ свѣта. Съврѣменното човѣчество е дошло до дъното на този материализъмъ. Днесъ всичко се свежда къмъ материалното. Ако нѣкой човѣкъ има силна паметь, казватъ за него: „Отличенъ човѣкъ е той!” Сега има фонографи, които произвеждатъ абсолютно точно всичко, което се е изпѣло или изговорило прѣдъ тѣхната фуния. Всичко е отбелязано върху плочата имъ безпогрѣшно. Обаче, какво прѣдставлява фонографа днесъ? — Единъ механизъмъ — нищо повече. Не, има друга паметь, която заслужава очудване. Човѣкъ - съ такава паметь справедливо може да се нарѣче ученъ. Въ какво седи тази паметь? — Такъвъ човѣкъ помни нѣща, които сѫ станали най-малко прѣди 5 ÷ 6000 години. Той може да разкаже, дѣ е билъ прѣди нѣколко хиляди години, каква е била тогавашната култура и т. н. Сегашнитѣ учени сѫ забравили тия нѣща. Тукъ-тамѣ само се срѣщатъ хора, които започватъ да си припомнятъ, какво сѫ били прѣди хиляди години. Въ Англия се срѣщатъ доста такива хора, които казватъ за себе си, че прѣди 2000 години, напримѣръ, сѫ живѣли еди-кѫдѣ си, били сѫ такива и такива и т. н. Ако се яви такъвъ човѣкъ между българитѣ и разкаже всичко, което знае за себе си, ще му повѣрватъ ли? — Никой нѣма да му вѣрва. Не е достатъчно човѣкъ да знае своето минало, но трѣбва да знае условията на своето настояще и бѫдеще. Това значи ученъ човѣкъ! Съврѣменнитѣ елементарни познания сѫ омаловажили знанията на пророцитѣ, поради което Христосъ казва: „Нѣма пророкъ...” Това значи: ако пророкътъ мине въ други условия на живота, той ще има почести. Ако даровитиятъ музикантъ влѣзе между хора, които разбиратъ отъ музика, тѣ ще разбератъ и него; ако отиде при нѣкой говедарь, който по цѣли дни свири съ кавала си, той нѣма да го разбере.

 

Ние, съврѣменнитѣ хора, които проповѣдваме Словото Божие, мязаме на онзи американски проповѣдникъ, когото една разбойническа банда хванала, съ цѣль да обере, а послѣ убие. Като се намѣрилъ на тѣсно, той започналъ да имъ проповѣдва за Бога, за закона на възмездието, за Божията Любовь, но слѣдъ тази краснорѣчива проповѣдь, главатарьтъ на бандата, албанецъ, му казва: „Пари, море, пари! Всичко това е хубаво, но пари ни трѣбватъ насъ. Вмѣсто да ни проповѣдвашъ, дай ни пари, и ние ще те освободимъ. Насъ интересува въпроса, колко пари имашъ въ банката.” — Да, и азъ съмъ съгласенъ, че безъ пари не може. Дѣ щѣхте да се събирате, ако нѣмахте пари да направите този салонъ? За всичко трѣбватъ пари: за храна, за облѣкло, за жилище — за всичко. Пари трѣбватъ, но и добри касиери се изискватъ. Честни и любещи касиери сѫ нужни, които да пазятъ благата и редовно и правилно да ги раздаватъ. Днесъ касиеритѣ не изплащатъ редовно. Защо? — Заключени сѫ сърцата на хората.

 

Пророцитѣ казватъ, че земята ще прѣтърпи голѣми пертурбации, вслѣдствие на което напълно ще се прѣобрази. Сега хората се стремятъ къмъ бързо забогатѣване, но питамъ: ако на земята предстоятъ голѣми пертурбации и промѣни, честно ли е отъ страна на хората да ламтятъ къмъ забогатѣване? Тѣ ще кажатъ: „Въ такъвъ случай, нека се простимъ помежду си и да се готвимъ за отиването си къмъ Бога.” Казвамъ: хората могатъ да живѣятъ добрѣ, да се разбиратъ взаимно, безъ да се стремятъ къмъ забогатяване, безъ да треперятъ и да се плашатъ отъ живота. Казвате: „Икономическитѣ условия на живота сѫ тежки; тѣ заставятъ човѣка да мисли за утрѣшния день.” — Така е, но органическиятъ свѣтъ се промѣня вече, новъ свѣтъ иде сега! И въ новия свѣтъ трѣбва да се приложатъ слѣднитѣ три нѣща: Божията Любовь, Божиятъ Мѫдрость и Божията Истина.

 

Мнозина запитватъ: „Какво трѣбва да се прави, когато дойде въпросъ за гласуване?” Ако азъ бихъ отишълъ да гласувамъ, бихъ гласувалъ за справедливостьта и бихъ казалъ: „Нахранете всички хора добрѣ, съ топла храна, че да нѣма гладни и сити, да нѣма бѣдни и богати. Дайте на всички хора топла, здрава храна; да се нахранятъ и да благодарятъ на Бога! Ще кажете: „Лесно е да се нахранятъ хората единъ пѫть.” — Не, хората трѣбва да се хранятъ редовно, по три пѫти на день. Обаче, това може да стане само по закона на Любовьта. Само любящитѣ хора могатъ да постѫпват и така. Приложи ли се законътъ на Любовьта, тогава ще дойде и знанието, тогава ще дойде и изобилието въ свѣта. Когато човѣкъ се храни, той трѣбва да бѫде въ връзка съ живата природа и да благодари на Бога. И до днесъ се повдига въпросътъ, по колко пѫти на день трѣбва да яде човѣкъ. Нѣкои подържатъ, че човѣкъ трѣбва да яде по четири пѫти на день, други — по три пѫти на день, трети — по два пѫти на день и т. н. Добрѣ е да се храни човѣкъ по три пѫти на день, но най-важно при яденето е винаги да се яде съ доволство. Най-добра храна е тази, отъ която човѣкъ остава доволенъ.

 

Другъ важенъ въпросъ слѣдъ яденето е четенето на книги. Добрѣ е да има човѣкъ хубава библиотека, съ сериозни класически книги, че като чете да остане доволенъ и да благодари на Бога, че сѫществуватъ гениални хора въ свѣта, които сѫ написали такива хубави произведения. И най-послѣ, когато човѣкъ придобие извѣстни знания, трѣбва да излѣзе въ свѣта, между окрѫжаващитѣ и да имъ прѣдаде часть отъ своето знание. Той трѣбва да прави това отъ любовь, а не по принуждение. Какъ мислите, свѣтътъ не се ли нуждае отъ помощь? — Нуждае се. Свѣтътъ е пъленъ съ страдащи души. Ако ушитѣ ви бѣха отворени, щѣхте отвсѣкѫде да чуете зовъ, викъ за помощь. Който може да влѣзе въ страданията на хората, ще види, че София е пълна съ нещастници, съ страдащи. Днесъ четете вѣстницитѣ и навредъ срѣщате, че еди-кой си се самоубилъ, самообѣсилъ и т. н. Това не е само въ София, но по цѣлия свѣтъ. И слѣдъ всичко това се говори за култура, за напрѣдъкъ въ свѣта. Отъ кого страдатъ хората? — Едни други си причиняватъ пакости и страдания. И това сѫ все братя, все християни!

 

Съврѣменнитѣ хора спорятъ, кое учение е по право, кое вѣрую е по-право, кой е кривъ, кой правъ и т. н. Казвамъ: най-кривото сѫщество въ свѣта е слънцето, защото, като праща свѣтлина и топлина по цѣлия свѣтъ, дава енергия на хората, която нѣкои използуватъ за прѣстѫпления и грѣхове. Ако слънцето прѣстане да изпраща своята свѣтлина и топлина на земята, цѣлиятъ животъ би изчезналъ. Значи, вината е у Бога, че дава животъ на хората. Ако се отнеме животътъ, какво ще остане? — Само мъртви кости. Да владѣе смърть навсѣкѫде, това не е смисълътъ на живота. Богъ иска хората да живѣятъ братски помежду си, при условията, които сѫществуватъ на земята. Какво по-добро отъ това да се обичате? Срѣщате единъ човѣкъ на улицата, и веднага обиквате душата му. Защо? — Въ неговото лице вие срѣщате свой братъ. Днесъ хората гледатъ подозрително помежду си, и въ лицето на единъ, на другъ човѣкъ тѣ виждатъ само свои врагове. — Не, нѣма врагове въ свѣта. Лошитѣ хора, враговетѣ, отпослѣ дойдоха. Първоначално Богъ създаде души, а душата прѣдставлява отъ себе си нѣщо възвишено и благородно.

 

„Познай себе си!” — Това е великата задача въ живота на всѣки човѣкъ. Да познаешъ себе си, значи да познаешъ Бога, т. е. да познаешъ Божественото въ себе си. Понеже ние искаме да познаемъ Бога, Той ни поставя на редъ изпитания и страдания въ живота, чрезъ които да ни изпита. Като ни поставя на тия изпитания, съ това Богъ ни провѣрява, за какво Го обичаме; дали за благата, които ни дава, или за самия Него. Ако слѣдъ всички страдания и изпитания въ живота си, ние не се съблазнимъ, не се усъмнимъ въ Бога и кажемъ, че всичко, което сме минали е споредъ волята Божия, това показва, че ние имаме възвишенъ и благороденъ характеръ. Азъ нѣмамъ право да сѫдя, за що и за какво идатъ страданията въ живота ми. Само съвършенитѣ и разумни сѫщества иматъ право да сѫдятъ. Съвършенъ е само единъ Богъ въ свѣта. Слѣдователно, само Той има право да сѫди и да се произнася за всичко, което става въ свѣта. Когато видишъ, че нѣкой човѣкъ грѣши, не го сѫди, но разгледай условията, при които той се намира и при които е направилъ грѣха. Когато видишъ, че нѣкой човѣкъ прави добро, не го възхвалявай, но разгледай условията, при които той прави доброто. И въ единия и въ другия случай благодари на Бога, че ти се дава възможность да се поучишъ отъ другитѣ хора. Остави сѫдбата да сѫди хората за доброто и за злото, което тѣ вършатъ.

 

Питамъ: ако единъ пророкъ дойде въ свѣта и каже на богатитѣ да раздадатъ имането си на бѣднитѣ, ще бѫде ли почитанъ отъ свѣта? Бѣднитѣ ще го почитатъ и ще го посрѣщнатъ, както трѣбва, но богатитѣ ще кажатъ: „Този човѣкъ не е съ всичкия си умъ.” Ако пророкътъ вземе страната на богатитѣ, тогава бѣднитѣ ще кажатъ за него: „Оставете го, не му обръщайте внимание; той е цѣлъ изедникъ!” Пророкътъ не трѣбва да служи нито на бѣднитѣ, нито на богатитѣ, тѣ сѫ братя помежду си. Когато пророкътъ служи на Бога, тогава и бѣднитѣ, и богатитѣ ще го признаятъ. Въ Бога всички хора се примиряватъ. Кога ще стане това примирение? — Когато сиромаситѣ се откажатъ отъ своята сиромашия, а богатитѣ — отъ своето богатство. Тогава всички хора ще се разбератъ. Сега бѣдниятъ казва на богатия: „Слушай, азъ съмъ сиромахъ, ти трѣбва да ми помагашъ!” Богатиятъ казва на бѣдния: „Слушай, азъ съмъ богатъ човѣкъ, ти трѣбва да ме почиташъ!” Не, богатиятъ трѣбва да се откаже отъ своето богатство, и сиромахътъ — отъ своята сиромашия, ако искатъ да живѣятъ възвишенъ и благороденъ животъ. Ако азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, нѣма да казвамъ на богатия да ми даде отъ своето богатство, но ще му кажа: „Братко, азъ свършихъ по музика, зная да свиря добрѣ на цигулка. Искате ли да ви посвиря? Пъкъ ако имате приятели и роднини, повикайте ги и на тѣхъ да посвиря.” Взимамъ цигулката си и започвамъ да свиря хубави, класически парчета. Тѣ слушатъ, радватъ се на моето свирене. Като свърша работата си, тѣ ме нахранватъ добрѣ, поканятъ ме да имъ гостувамъ нѣколко дни и слѣдъ това си отивамъ. Въ това врѣме тѣхнитѣ синове и дъщери ме взиматъ за учитель по музика, искатъ да учатъ. Питамъ: сиромахъ ли съмъ азъ?

 

Хората казватъ: трѣбва да дойде нѣкой пророкъ да ни проповѣдва Словото Божие, че да изправимъ живота си. Питамъ: може ли пророкътъ самъ да изправи вашия животъ? Какво се иска отъ самитѣ васъ? — Силно желание. Колко мѫже и жени, колко синове и дъщери, колко слуги и господари сѫ готови отъ днесъ нататъкъ, каквото се случи въ живота имъ да го посрѣщнатъ съ радость и да кажатъ: „Такава е волята Божия! Азъ се подчинявамъ на Бога и ще понеса всичко съ търпѣние.” Това е една отъ задачитѣ на новото учение. Като говоря за новото учение, азъ не подразбирамъ, че хората трѣбва изведнажъ да се простятъ съ стария си животъ, защото сега всички ние минаваме прѣзъ океана и само слѣдъ като стѫпимъ на брѣга, тогава ще можемъ да смѣнимъ старото съ новото. Засега ние ще се стремимъ да закърпимъ оттукъ-оттамъ стария корабъ, дано ни изкара благополучно на брѣга. Излѣземъ ли на брѣга, тамъ вече ни чака новиятъ животъ, новитѣ условия. Нѣкои мислятъ, че ние разрушаваме съврѣменния строй. Не, ние закърпваме, тласкаме по малко стария нашъ корабъ, да ни изкара до брѣга. И като излѣземъ на брѣга, ще се заемемъ съ направата на новъ, здравъ корабъ, който ще ни потрѣбва за второ пѫтешествие.

 

Казвате: Какво е говорилъ Христосъ на ученицитѣ си прѣди 2000 години? — Той имъ говорилъ много нѣща, но казвалъ: „Много още има да ви говоря, но то ще стане, когато дойда втори пѫть на земята.” — Ами защо Христосъ говорѣше съ притчи, та мнозина отъ тия, които Го слушаха нищо не разбираха? Питамъ: кой отъ съврѣменнитѣ хора е разбралъ притчата, напримѣръ, за петьтѣ таланта, или тази за петьтѣ разумни и петьтѣ неразумни деви? — Съ тѣзи притчи Христосъ искаше да застави хората да мислятъ. Всѣка притча е символъ, азбука, съ която си служи цѣлата жива, разумна природа. Христосъ си е служилъ съ сѫщия езикъ, съ който си служи и природата. Днесъ много проповѣдници и учени хора правятъ прѣводи на притчитѣ, тълкуватъ ги, но тѣ сѫ далечъ още отъ вѫтрѣшния смисълъ, който Христосъ е вложилъ въ тѣхъ. Не е лесно да си служишъ съ този езикъ! Човѣкъ трѣбва да знае, дѣ да постави всѣка буква отъ азбуката. Ако нѣкой човѣкъ напише едно писмо само отъ съгласни букви, какво ще излѣзе отъ него? Въ живота не могатъ да се употрѣбяватъ нито само гласни, нито само съгласни букви.

 

Нѣкой пита: „Що е моралъ?” — Моралътъ сѫ гласнитѣ букви. Тогава, какво означава буквата А? — Буквата А означава даване. Ние знаемъ, че Божественото въ човѣка дава. Какво означава буквата М? — Тя означава стѣгане, затваряне на крана. И наистина, щомъ човѣкъ дойде до буквата М, нѣщо го стегне, той затваря крана си, и никому нищо не дава. Ние не омаловажаваме нито гласнитѣ, нито съгласнитѣ букви, но казваме, че има законъ, по който се редятъ нашитѣ мисли и чувства, тъй както има законъ, по който се редятъ буквитѣ, за да образуватъ думи, а послѣ и цѣли изречения.

 

Питамъ съврѣменнитѣ хора: знаятъ ли тѣ деня, въ който трѣбва да започнатъ да любятъ? Или, помнятъ ли деня, когато за пръвъ пѫть сѫ почувствували проява на Божията Любовь въ себе си? Колко отъ съврѣменнитѣ хора помнятъ, кога сѫ се родили, при какви условия; дали при благоприятни или не, дали въ врѣме на война или въ мирно врѣме. Знаятъ ли, какво е било разположението на майка имъ и на баща имъ, когато сѫ се родили? Майка ви и баща ви могатъ да знаятъ това, но вие, като учени хора, помните ли тия нѣща? Ще кажете: „Съ такива работи ли трѣбва да се занимаваме? На съврѣменното човѣчество предстоятъ по-важни въпроси за разрѣшение отъ тия”. Въпрѣки всичко това, нѣкой човѣкъ казва: „Запали се сърдцето ми! Какво трѣбва да правя?” Казвамъ: Твоето сърдце не е запалено сега. То е запалено отъ Бога, отъ памти вѣка, но ти едва сега съзнавашъ това и се плашишъ. Днесъ твоето съзнание е пробудено и ти дигашъ капака на твоето сърце и забѣлѣзвашъ, че отъ него излиза една малка, нѣжна топлинка, която те сгрѣва.” Тази нѣжна топлинка ние наричаме Божественъ огънь. Нѣма по-свещено нѣщо отъ този огънь, и когато той се прояви въ човѣка, въ него настава истински животъ. Нѣкой се плаши отъ този огънь и бърза да захлупи съ капакъ своето сърце, да не се разгаря тази топлинка. Казвамъ: „Дигни капака, нека тази топлинка се увеличава!” Слѣдъ това ще чуешъ тихъ гласъ, който ще ти каже: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ е свещено! Свещенъ е този огънь!” Пламъкътъ, който Мойсей видѣ всрѣдъ планината, бѣше топлината и свѣтлината, която излизаше отъ сърцето на единъ великъ ангелъ, отъ сърцето на единъ великъ адептъ. И азъ казвамъ: мѣстото, дѣто седимъ е свето, затова всички трѣбва да събуемъ обущата си. Нѣкой казва: „Изгубихъ любовьта си, свърши се моята любовь.” Питамъ: какъ е възможно да се изгуби Любовьта? Каква е тази любовь, която трае само нѣколко мѣсеци или най-много една година? Любовьта въ свѣта постоянно се усилва. Тя е свещениятъ огънь, който носи всичко въ себе си. — Мѫже и жени, дѣца и родители, учители и ученици, слуги и господаръ всички отворете капацитѣ на своитѣ сърца! Всички трѣбва да се проникнатъ отъ една обща идея за Бога, да съзнаятъ, че топлината и свѣтлината на тѣхнитѣ сърдца иде отъ Бога. Тя прѣдставлява свещения огънь на живота, прѣдъ който всѣки трѣбва да събуе своитѣ обуща. Какво прѣдставляватъ нашитѣ сърдца? — Олтарь на възвишени сѫщества, на възвишени ангели, които принасятъ тамъ своята света жертва прѣдъ Бога. Днесъ ученитѣ, които боравятъ съ висшата математика, могатъ да изчислятъ силата на огъня, който излиза отъ нашитѣ сърца. Знаете ли, колко енергия се праща на нашата земя? Въ едно френско списание е изчислено количеството и теглото на слънчевата свѣтлина, която се изпраща на земята. Значи и свѣтлината има тяжесть. Математицитѣ сѫ изчислили, че свѣтлината, която слиза на земята е около 160 тона. По сѫщия начинъ може да се изчисли количеството и теглото на свѣтлината, която се изпраща на Юпитеръ и на други планети. Освѣнъ свѣтлинната енергия извѣстни сѫ още и по-тънки, съ по-деликатни форми енергии. Ангелитѣ, които изпращатъ свѣтлината отъ слънцето, сѫ разумни сѫщества; тѣ постоянно ни говорятъ, и ние трѣбва да привикнемъ на тѣхния езикъ, да ги разбираме. Когато човѣкъ се обезсърчи или се отчая, единъ отъ тия ангели дохожда близо до него и му проговаря: „Не се отчайвай, не се обезсърчавай, Богъ е вложилъ доста дарби въ тебе, ти ще ги разработишъ и ще свършишъ учението си съ успѣхъ.” — Наистина ли азъ имамъ дарби? — Да, ти имашъ дарби и способности, работи само за тѣхното развитие! Не се минава много врѣме и гледашъ този човѣкъ се усмихналъ, зарадвалъ се, има на какво да се надѣва.

 

Такива трѣбва да бѫдатъ пророцитѣ. Герои трѣбва да бѫдемъ и ние. Мѫже и жени, учители и ученици, проповѣдници и свещеници, слуги и господари, всички трѣбва да бѫдемъ герои, да носимъ еднакво и страданията, и радоститѣ въ свѣта; да носимъ съ съзнание противорѣчията — всичко да считаме като задачи за разрѣшение въ своя животъ. Това е Христовиятъ кръстъ, за който днесъ говорятъ всички съврѣменни хора. Павелъ казва: „Ще се похваля съ своя кръстъ.” Обаче, говорилъ ли е Христосъ нѣщо за този кръстъ? Кръстилъ ли се е нѣкѫде Христосъ? Той казва на едно мѣсто въ писанието: „Скръбна е душата ми до смърть.” Това подразбира Неговия кръстъ. Съврѣменнитѣ християни се кланятъ на кръста, въздигнали сѫ го въ култъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ християни, които се кланятъ на кръста. Питамъ: „Какво щѣхте да правите, ако бащата на нѣкой отъ васъ бѫде разпнатъ на кръстъ, или ако бащата на нѣкой отъ васъ бѫде убитъ съ ножъ? Трѣбваше ли, на сѫщото основание, и вие да се кланяте на този кръстъ, на който разпнаха баща ви, или да цѣлувате ножа, съ който заклаха баща ви? При все това, горко на този човѣкъ, който се осмѣли днесъ да не цѣлуне и да не се прекръсти прѣдъ кръста! Кръстътъ, кръстенето е вѫтрѣшенъ процесъ, който става въ всѣки човѣкъ. Разгледайте мрежата на куба. Какво прѣдставлява тя? — Кръстъ. Да почиташъ кръста, подразбира да раздадешъ всичкитѣ си материални блага. Не можешъ ли да ги раздадешъ, никакво почитание нѣмашъ къмъ кръста. Разтворенъ кубъ подразбира изтичане на блага. Да почиташъ кръста въ този смисълъ, подразбира, да имашъ свещена идея за живота. Когато поетътъ пише, когато сѫдията съди, когато професорътъ държи своята лекция, всички трѣбва да иматъ въ себе си свещения огънь на Любовьта и Мѫдростьта, та когото погледнатъ, да му изпратятъ своето благословение за повдигане и растене въ живота.

 

Христосъ казва: „Свѣтътъ ще се оправи, когато хората започнатъ да почитатъ пророцитѣ.” Тогава тѣ ще възприематъ Христовото учение или учението на Сина Божий. За това врѣме Христосъ казва: „Когато вие приемете Словото Божие и То прѣбѫдва въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ. Тогава азъ ще ви се изявя.”

 

Казвамъ: хората ще се разбератъ помежду си и ще възстановятъ братски отношения, когато възприематъ въ себе си живата Любовь, живата Мѫдрость и живата Истина и ги приложатъ въ всѣкидневния си животъ. Тогава ще дойде и Царството Божие на земята. Отъ очитѣ на хората ще излиза Божественъ блѣсъкъ, а отъ лицата имъ Божествена свѣтлина. И всички ще се познаваме, както сме и познати.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 14 Ноември, 1926 г. въ гр. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt