Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1918_09_08 Да Го посрещнатъ

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 26 октомври 2014 - 09:40

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата



 

Да Го посрещнатъ

 

„Взеха вейки финикови, та излѣзоха да Го посрещнатъ”. Иоана 12:12—13

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха. Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение. Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко. Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често. Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате. Това е изключено отъ вашия животъ. И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце.

„Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”. Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение. Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ. Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ. Това се отнася и за жената, и за мѫжа. Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ. Както устойчивостьта на кѫщата зависи отъ материала, който употрѣбявате, отъ начина на граденето и отъ сцѣплението на отдѣлнитѣ части, така и устойчивостьта на човѣшкия животъ се опредѣля отъ основата, върху която е поставенъ той.

Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо. Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ. Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата. Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото. Важенъ е принципътъ, а не формата. Машината трѣбва да свърши нѣкаква работа, да се постигне известна цель.

„На утрешния день”. При всѣко посрѣщане е важенъ моментътъ, когато става то. Народътъ дойде да посрещне Христа рано сутриньта. Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь. Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ. Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни. Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ. Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си. Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика. Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи. Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне? — Не може. Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно. Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото. Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите. Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния. Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ. Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка. Това е вѣрно за земята. Какъ е въ духовния свѣтъ, това е другъ въпросъ.

Думата „падане, падение”, въ езика на съвременнитѣ хора, е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили. Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното. Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни. Скелята, която се туря около строещата се кѫща, е временна. Щомъ се направи кѫщата, скелята се събаря.

Временни, преходни и безполезни нѣща има и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да отдѣли тѣзи нѣща отъ вѣчнитѣ. Нѣкой се гнѣви често и казва, че гнѣвътъ е естествено, природно явление. Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко. Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата. Кога се гнѣви човѣкъ? — Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе. Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение. Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената. Мѫжътъ се гнѣви, ако обѣдътъ не е готовъ на време. Жената се гнѣви, че мѫжътъ не е донесълъ достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.

Изкуство е, когато човѣкъ срѣща прѣчки на пѫтя си, да не се гнѣви. Прѣчкитѣ и мѫчнотиитѣ сѫ създадени за каляване на човѣшката воля. Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания. Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно. Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си. Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой. Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ. Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената. Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, два принципа, които трѣбва да се съединяватъ правилно, споредъ законитѣ на великата, разумна природа.

Казано е въ Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Затова много християни искатъ да се домогнатъ до това царство безъ знание. Това е невъзможно. Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава. Кога знанието възгордява? — Когато човѣкъ нѣма любовь. Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта. Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание. Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь. Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание. Това сѫ твърдения, които не могатъ да подобрятъ човѣшкия животъ. Всѣки човѣкъ се нуждае и отъ знание, и отъ любовь.

Казва се въ Писанието, че народътъ излѣзе да посрещне Исуса — първия принципъ на живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзналъ като човѣкъ и се отдалъ въ служене на Бога, той е започналъ вече съ първата буква. Нѣкой казва, че е християнинъ. Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си. Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ. Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно. Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре? — Да обърнете поне единия отъ тѣхъ. Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ. — Какво означава обръщането? — Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е. той да излѣзе на лице, да изпъкне. Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие. Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ. Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие. Напримѣръ, цвѣтътъ е сѣнка на плода; малкиятъ плодъ е сѣнка на голѣмия. Всички преходни нѣща, презъ които човѣкъ минава, сѫ сѣнки на неговия животъ.

Следователно, нѣмате право да казвате, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. Да мислите така, това значи, че пѫтьтъ, по който вървите, нѣма да ви изведе къмъ опредѣлената цель. Ако е така, ще измѣните пѫтя си. — Отъ мене нищо нѣма да стане. — За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога. Той създаде свѣта отъ нищо, т. е. отъ нулата, отъ яйцето. Всѣко нѣщо, което при всички условия остава неизмѣнно, което запазва естеството си, наричаме нищо. Нѣщо е това, което постоянно се измѣня.

Значи, свѣтътъ е създаденъ отъ излишека на неизмѣнния свѣтъ. Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, азъ възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо. Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо. Кой човѣкъ е нищо? — Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви. Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н. Ще кажете, че въ пространството нѣма нищо. Така мисли само онзи, който не е бремененъ съ Божествени идеи.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Всѣки день човѣкъ трѣбва да посрѣща първия принципъ, който иде въ свѣта. Подъ „всѣки день” разбирамъ деня на изключението, който е нѣщо, а не нищо. Днитѣ на нищото сѫ обикновени, а днитѣ на нѣщото сѫ изключенията въ живота. Когато Богъ, въ своето величие, пожела да създаде нѣщо за свое удоволствие, създаде нѣщото — изключението.

Мислете върху нищото и нѣщото, да дойдете до положителната философия на живота, до истинската религия. Досега хората се занимавали съ религията на болнитѣ и слаби хора. Отсега нататъкъ ще се занимаватъ съ религията на здравитѣ. Тя се отличава коренно отъ първата. Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота. Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”. Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ. Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ. Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ.

Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е. първата буква. Коя е втората буква? — Начинътъ за запазване на енергията въ човѣка, за повдигане на човѣшката душа, за освобождаването ѝ отъ грѣха. Както нечистата кръвь може да се пречисти съ добра храна, така и душата може да се освободи отъ грѣха. Понеже кръвьта е носителка на живота, тя трѣбва да се пречисти.

Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но тѣ сѫ две различни понятия. Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си. За коя плъть и кръвь се говори въ стиха? За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна. Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ. Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н. Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ. Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене.

Една баба, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици. — Кой донесълъ това гърне съ трици? — си казала тя. Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ! Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ. Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ. Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици.

Съвременнитѣ хора, като недоволната баба, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното. Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна. Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство. И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ. Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша. Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ. Ако нѣмаше микроби и червеи, които нападатъ човѣшкото тѣло, нѣмаше да има учени, които да изучаватъ въ подробности човѣшкия организъмъ и да видятъ, каква сложна система представя той. Даже само анатомически разгледано, човѣшкото тѣло представя чудна и величествена картина.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль. Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си. Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ.

Ако не е слизалъ, ще слѣзе. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца. Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство.

Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота. — Азъ не искамъ да се качвамъ и да слизамъ. — Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото.

Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни. Коя е причината за нещастието имъ? — Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази. Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ. Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние. Това значи да посрещнемъ Исуса.

Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа да дойде на земята и да ги вземе съ себе си. Като отидатъ на небето, тѣ мислятъ, че ще бѫдатъ посрещнати съ музики и пѣсни. На небето посрѣщатъ само такива хора, които сѫ свършили земната наука и знаятъ добре да свирятъ и да пѣятъ. Тамъ не приематъ учащи се. Човѣкъ се учи, докато е на земята. Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика. Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло. Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика. Какъ разбирате това: направо или по отражение? Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нѣщата означава знание. Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно. Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свиришъ и пѣешъ съ душа и съ чувство. Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пѣете и добре, и зле; на небето, обаче, ще пѣете само добре. Тамъ не се позволява никакъвъ фалшъ.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Исусъ, Когото посрѣщатъ, е великиятъ, Божествениятъ човѣкъ, който се е въплътилъ на земята, за да прояви Божията Любовь. Исусъ е въплощение на Бога, както нашето слънце е въплощение на Великото слънце, което изпълва цѣлата вселена.

То е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето слънце, но се въплотило въ него, за да подържа живота на земята. Исусъ, Който дойде на земята, сѫщо така бѣше 75 милиона пѫти по-малъкъ отъ Божествения Исусъ. Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно. Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши. Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ. Малъкъ е Исусъ на земята, но великъ е въ своитѣ прояви. Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце. Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му.

Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ. — Защо? — Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ. Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати. Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане. Тѣхъ Христосъ обича. Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява. Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ. Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ. Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ. Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа. Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови. Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ? Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено. Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ. Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нуждно да го пражите. Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ. И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица. Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ. Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ. Каквото прави атмосферното електричеството въ въздуха, това прави и мѫжътъ въ дома си съ своя гнѣвъ. Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства. Следъ това вкѫщи настава пъленъ редъ и порядъкъ, и всички сѫ доволни.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената. Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно. Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка. Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ.

Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули. Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици. Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си. Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. — Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ. Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постѫпва всѣки учитель. Когато ученикътъ не може да реши задачата си, учительтъ я решава.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравитѣ. Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота. Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др. Какво представя ревматизъмътъ? На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво? — На голѣмо гастрономство. Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота. Ако влѣзе въ религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бѫде виденъ членъ на обществото, да се покаже предъ хората, че знае много. Такъвъ човѣкъ става отегчителенъ на хората, а следъ време и на себе си. Всѣко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човѣка, а понѣкога и разстройство на организма.

Единъ американски проповѣдникъ обичалъ да се показва предъ слушателитѣ си, че знае всичко, затова проповѣдитѣ му били много дълги. Единъ баща завелъ детето си на една такава проповѣдь, която нѣмала край. Детето се отегчило и запитало баща си: Татко, кога ще свърши проповѣдьта? Бащата отговорилъ: Имай търпение, синко, проповѣдникътъ едва е започналъ, сега е въ Битието. Много време има още, докато дойде до Откровението.

И съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на този проповѣдникъ: започватъ отъ Битието и свършватъ съ Откровението. Тѣ искатъ да изследватъ нѣщата отначало докрая. Искатъ да разбератъ всичко, да придобиятъ много нѣща. Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ. Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени. Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари. Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота. И на онзи свѣтъ е свѣтло. Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се. Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Бѫдете свободни. Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си. Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви. Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи. Гледай човѣка право въ очитѣ. Бѫдете искрени въ проявитѣ си. Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него. На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно. Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе. Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ. Това не е рѫкуване. Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка? Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение? Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате? Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ. Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ. Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци. Това рѫкуване има смисълъ. Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания. Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ. Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея. Който придобие новото, коренно се преобразява.

Желая ви още днесъ да влѣзете въ областьта на новото, да станете новъ човѣкъ. Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ. Въ този процесъ има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване. Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея. Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа. Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ. Това е достояние само за здравия човѣкъ. Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ. Той не може да възприеме и приложи любовьта. Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече въ свѣта. Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ. Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ. Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни. За онзи, който очаква Христа, смърть не сѫществува. Пригответе се всички за новия животъ, за новата наука, за новото разбиране, които наричамъ съ общо име „духовна наука за здрави хора”. Който приеме тази наука и я приложи, ще помага на своитѣ слаби и болни братя и сестри.

Приложете за една седмица мисъльта, че иде доброто въ свѣта. Иде Христосъ, Когото трѣбва да посрещнете. Ако сте обременени, натѫжени, изоставени, турете всичко задъ гърба си. Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ. Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога. Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ. Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера. Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ. Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини. Нѣкои стоятъ на едно и сѫщо мѣсто и повтарятъ едни и сѫщи думи: Бѣхъ дете, станахъ юноша, възмѫжахъ и днесъ съмъ старъ. Нищо не направихъ, нищо не излѣзе отъ мене. На какво приличамъ сега?

Така разсѫждавалъ единъ турчинъ, княжески синъ: Днесъ съмъ князъ на князетѣ. Ще намѣря нѣкоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нѣщо по-високо. Сгодилъ се, но момитѣ рекли за него: Приближи се до хората. Следъ това той си казалъ: Ще се оженя. Като се оженилъ, станалъ наредъ съ хората. Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си. — Не мога да търпя това положение — казалъ си той, — ще се разведа. Развелъ се, но станалъ за посмѣшище на хората.

Така постѫпватъ и религиозниятъ, и свѣтскиятъ човѣкъ. Докато е свободенъ, счита се за князъ на князетѣ. Щомъ започне да си въобразява, че знае много, той се годява и съ това се приближава до хората. Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени. Съ това става наредъ съ хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмѣшище на хората. Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ. Това е религия и наука за болнитѣ. Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ. Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора. Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати. Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене. Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това. Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това. Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора. Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е. въ духовната религия сѫществува вѣченъ животъ и възкресение. Желая ви да влѣзете въ духовната религия на здравитѣ хора, въ която има животъ и възкресение, радость и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се въ времето на своето моминство и излѣзте да посрещнете Човѣка, Който ще ви донесе радость и веселие, музика и пѣсень.

Разликата между религията на болнитѣ и религията на здравитѣ е такава, каквато е между проявитѣ на свѣтския човѣкъ въ обществото и на сѫщия, когато е самъ, между четири стени. Ще изтъкна тази разлика съ следния примѣръ. Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание. Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества. Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му. Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ. Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене.

Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави. Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ. Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ. Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си. Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки. И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость. Красиви и велики работи има въ духовната наука.

Мнозина искатъ да знаятъ, какво е тѣхното положение. Нѣкои отъ васъ сте се повдигнали вече отъ леглото, и лѣкаритѣ ще ви изпишатъ отъ болницата. На нѣкои още не е дошълъ редъ за изписване. За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна. Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ. На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си. Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Да не се гнѣвимъ, защото, колкото повече се гнѣвимъ, толкова повече Богъ забавя своето благословение. На скромния, който всѣкога заема последно мѣсто, Богъ дава заслуженото. Той го изважда отъ мѣстото му и го туря на първо мѣсто, между знатни и заслужили хора.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Исусъ е вече при васъ и вѫтре въ васъ. Нищо друго не ви остава, освенъ да работите. Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново. Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми. Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече. Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно. Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали. Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ. Бѫдете будни въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, сами да не се осакатявате.

Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бѫде разпръснатъ по четиритѣ краища на свѣта. Това е казано преди две хиляди години. Това е казано въ рая преди осемь хиляди години. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ, т. е. ще излѣзешъ отъ рая и ще бѫдешъ пръснатъ по цѣлия свѣтъ.”

Желая ви да посрещнете вашия Исусъ, да Му дадете добъръ приемъ и да станете здравъ народъ, силенъ, крепъкъ по умъ, по сърдце, по духъ и по душа.

13. Беседа отъ Учителя, държана на 8 септемврий, 1918 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt