Jump to content
Ани

1926_11_07 Мойсей и Христосъ

Recommended Posts

"Затова се родих",  Неделни беседи, Сила и живот, девета серия, т.1, (1926 г.),

Издание 1929 г., София
Книгата за теглене -PDF

Съдържание

 

 

 

Мойсей и Христосъ.

 

„Защото, ако бѣхте вѣрвали въ Мойсея,

повѣрвали бихте въ мене;

понеже той за мене писа.”

(Йоан 5:46)

 

Има извѣстни положения въ живота, които трѣбва да се изяснятъ. Изясняването е сѫщо така процесъ въ природата, както растенето, развитието и редъ други процеси. Всички прѣдмети или всички сѫщества, къмъ които се движимъ, ставатъ толкова по-ясни, колкото повече се приближаваме къмъ тѣхъ; колкото повече се отдалечаваме отъ тѣхъ, яснотата имъ се губи. Изясняването на нѣщата подразбира външната, материалната, видимата страна. Този процесъ е необходимъ за човѣка, понеже днесъ, по разни външни и вѫтрѣшни причини, той не може да мисли и да чувствува правилно, идеално. Извадете отъ него материалнитѣ нѣща, и духовниятъ му животъ ще остане напълно неразбранъ. Прѣдставете си че човѣкъ живѣе въ единъ свѣтъ, особено създаденъ, дѣто той не се нуждае нито отъ стомахъ, нито отъ очи, уши, носъ езикъ, не прави никакви грѣхове и прѣстѫпления. Какъ мислите, какво ще бѫде положението на този човѣкъ?

 

Често съврѣменнитѣ хора задаватъ слѣдния философски въпросъ: „Не може ли свѣтътъ да бѫде създаденъ по другъ начинъ?” — Свѣтътъ може да бѫде създаденъ по хиляди начини, но въпросътъ е да се избере най-добриятъ начинъ и така да се създаде. Най-добриятъ начинъ, по който свѣтътъ можа да се създаде е този, който имаме днесъ. Казвате: „Не можа ли човѣкътъ да има друга нѣкаква форма, а не тази, която днесъ има?” — Може. Обаче, най-хубавата форма, въ която човѣкъ може да се прояви днесъ е тази, която ние познаваме вече. Всички форми, които сѫ дадени за птицитѣ, за млѣкопитающитѣ, за растенията, за всички живи сѫщества, изобщо, сѫ най-добритѣ, за да могатъ тѣ да се проявяватъ при сегашнитѣ условия на живота. Ние не можемъ да сѫдимъ за нѣщата само отъ наше гледище. Защо? — Понеже много отъ разбиранията и схващанията на съврѣменнитѣ хора по разни въпроси сѫ повърхностни. Слѣдъ стотици или хиляди години хората ще разбератъ тѣсната връзка, която сѫществува между живота на всички сѫщества. Ако се разглеждатъ нѣщата и отношенията между тѣхъ само отъ външна страна, тѣ изглеждатъ разхвърляни, независими едни отъ други. Напримѣръ, между растенията и хората, както и между минералитѣ и хората на пръвъ погледъ не се забѣлѣзва никаква връзка, но въ сѫщность такава сѫществува. Ще дойде врѣме, когато ученитѣ хора ще проповѣдватъ нови учения, нови теории. Тѣ ще бѫдатъ носители на новата, положителната Божествена наука. Споредъ тия нови теории ученитѣ ще доказватъ, че атомитѣ се раждатъ и умиратъ, както и хората; йонитѣ сѫщо така се раждатъ и умиратъ, както и хората. Всичко това ще бѫде обосновано и доказано точно математически, съ редъ формули, съ каквито си служи днесъ математиката.

 

Често, като говоря въ бесѣдитѣ си за ученитѣ хора и за науката, мнозина мислятъ, че азъ отричамъ тѣхната работа, че не ги признавамъ и т. н. Който мисли така, той не ме е разбралъ добрѣ. Споредъ мене, ученитѣ хора прѣдставляватъ планински върхове отъ различни височини. И като планински върхове, тѣ събиратъ енергията отъ живата природа — отъ снѣговетѣ, отъ атмосферата, отъ свѣтлината, отъ топлината и отъ вѣтроветѣ и я изпращатъ въ долинитѣ. Напримѣръ, тѣ изпращатъ енергията отъ снѣговетѣ въ потоци жива вода, като напояватъ долинитѣ и развиватъ всѣкаква култура по тѣхъ. Планинитѣ даватъ направление на изворитѣ. Слѣдователно, въ умствения свѣтъ ученитѣ хора прѣдставляватъ високи планински върхове, отдѣто слиза Божествената енергия. Тѣ сами не създаватъ тази енергия, но събиратъ я, задържатъ я въ себе си и когато дойдатъ благоприятни условия, тя слиза надолу и напоява долинитѣ. Ние не искаме да освободимъ свѣта отъ снѣга, както нѣкои хора искатъ да освободятъ живота си отъ всѣкакви противорѣчия и да живѣятъ като ангелитѣ. Чудни сѫ хората! Тѣ били ли сѫ при ангелитѣ, за да знаятъ, какъ живѣятъ? Ангелътъ живѣе добъръ, красивъ животъ, защото е крайно разумно сѫщество. Ангелътъ обръща внимание на такива малки нѣща, които и най-досѣтливия човѣкъ не може да забѣлѣжи. Въ това отношение ангелитѣ се отличаватъ съ висока култура. Ако постѫпите въ нѣкой ангелски университетъ, вие нищо нѣма да разберете отъ тѣхнитѣ теории. И тѣ иматъ теории за създаване на свѣта, за духа и материята, за разнитѣ свѣтове и т. н. Тѣхнитѣ теории, обаче, се различаватъ отъ нашитѣ. Понѣкога въ ангелския университетъ засѣгатъ земния животъ и научно разрѣшаватъ въпроса, защо хората грѣшатъ, защо страдатъ и се мѫчатъ и т. н. Между всички учени не се е срещналъ досега нито единъ такъвъ, който да е обяснилъ истинскитѣ причини на злото въ свѣта. Обаче, има учени хора, които нищо не сѫ писали по този въпросъ, но знаятъ причинитѣ за злото въ свѣта и могатъ да ги обяснятъ. Онзи, който знае причинитѣ за произхода на злото, той ще може и ще знае, какъ да го поправи. Всѣки лѣкарь, който може да обясни причинитѣ за развиване на нѣкоя болесть, той ще знае, какъ да я лѣкува.

 

„Моисей за мене писа.” Мойсей е идея, която прѣдставлява видимото, материалното въ свѣта. Той прѣдставлява всички съврѣменни учени хора, цѣлокупно взети, както и всички съврѣменни художници музиканти, писатели и поети. Христосъ казва: „Ако вие не вѣрвате въ всички ваши поети, художници, музиканти и учени хора, които сѫ написали всичкото свое знание на книга, какъ ще вѣрвате въ мене, който сега ви проповѣдвамъ нѣщо ново? Съ това Христосъ иска да каже, че всички тия хора подготвятъ пѫтя за Христа, та като имъ говори, да Го разбиратъ. Нѣкой казва: „Азъ не вѣрвамъ въ науката.” За коя наука говори този човѣкъ? Ако той подразбира само външната страна на официалната наука, правъ е да не й вѣрва. За тази страна на науката Писанието казва: „Буквата умъртвява.” Всѣки, който се занимава съ тази наука, той е опиталъ, че тя умъртвява. Ние говоримъ за вѫтрѣшната страна на науката, за положителната, Божествена наука, която е жива и възкръсява човѣка.

 

Днесъ много ученици сѫ по-учени отъ своитѣ учители и много дѣца сѫ по-учени отъ авторитѣ на нѣкои хубави стихотворения? Защо? — Напримѣръ, нѣкой авторъ напише едно хубаво стихотворение и слѣдъ врѣме го забрави, а едно малко дѣте, като научи това стихотворение на изустъ, дълго врѣме го помни и може да го декламира. Дѣцата иматъ силна паметь и като научатъ нѣщо, не го забравятъ лесно. Извикайте нѣкой виденъ поетъ и вижте, дали помни това, което е писалъ. Нѣкои ученици, съ силна паметь, запомнятъ всички формули по математика и при случай корегиратъ своитѣ учители. Въ тази смисъль казвамъ, че нѣкои дѣца съ по-учени отъ своитѣ учители. Днесъ знанието е механизирано, всѣки може да го придобие. Истинско знание е това, което има приложение въ цѣлокупния животъ, външно и вѫтрѣшно, и може да прѣобразява човѣка. Ако е въпросъ за такова знание, въ това отношение плочитѣ на фонографа сѫщо тъй могатъ да минатъ за учени. Ако изпѣете една пѣсень прѣдъ фунията на нѣкой фонографъ, тя ще се отбѣлѣжи върху неговата плоча съ всичкитѣ си подробности. И ако пожелаете да се повтори ще я чуете безпогрѣшно. Ще може ли единъ съврѣмененъ музикантъ при първо слушане на пѣсеньта да я повтори тъй, както грамофонътъ? Ами колко пѫти трѣбва да се повтори пѣсеньта на човѣкъ съ слаби музикални способности? — Най-малко 5 ÷ 6 пѫти и пакъ нѣма да я схване точно.

 

И тъй, Божествениятъ принципъ, който сѫществува въ всички хора ги направлява къмъ единъ общъ законъ. Ученитѣ хора не създаватъ произволно своитѣ закони, хипотези и теории, но подъ влиянието, именно, на този общъ законъ, който работи въ тѣхъ по свой особенъ, специаленъ пѫть. Напримѣръ единъ художникъ минава прѣзъ нѣкоя хубава мѣстность, наблюдава изгледитѣ, и веднага вниманието му се спира върху единъ отъ тѣхъ и го копира. Всички се възхищаватъ отъ тази картина, похваляватъ го, но той ли е създательтъ на самия оргиналъ? — Не, художникътъ е създатель на копието само, а създательтъ на оригинала е другадѣ. На сѫщото основание казваме, че и учениятъ човѣкъ копира само една малка часть отъ това, което той е могълъ да види и да научи. Затова, именно, и съврѣменнитѣ теории ни се виждатъ малко непълни, недоизяснени. Може ли художникътъ съ своята четка да нарисува всичко, което сѫществува или което той самъ е видѣлъ въ природата? Той може да изнесе само нѣкои малки подробности отъ това, което е наблюдавалъ. Съврѣменната фотография е по-голѣмъ художникъ отъ този съ четката; тя изнася повече подробности, защото има специални лещи, съ които ги долавя. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ, какъ да изнася нѣщата.

 

Казвамъ: всички учени хора сѫ учители на човѣчеството. Всички хора отъ своя страна сѫ малки дѣца, които Богъ приготовлява чрѣзъ тѣзи учители. Всѣки човѣкъ е едно малко дѣте, дошло на земята да се учи. Докато е дѣте, той ще се занимава съ детински работи. Казвате: „За да разбере Истината, човѣкъ минава прѣзъ редъ заблуждения.” — Нѣма заблуждения, но има фази на живота. Куклитѣ, кончетата, съ които дѣцата си играятъ, не сѫ заблуждения. Това сѫ реалности, това сѫ уподобления. Нито кончетата на малкитѣ дѣца, нито конетѣ които възрастнитѣ хора яздатъ, могатъ да се нарекътъ заблуждения. Дѣтето се разговаря съ своето конче така, както се разговаря съ баща си, когато го язди вмѣсто конь. Въ ангелския свѣтъ има коне, съ които можете да се разговаряте така, както съ най-виднитѣ философи. Тия коне могатъ да рѣшаватъ сложни математически задачи, както и много отъ съврѣменнитѣ учени математици.

 

Мнозина отъ васъ ще кажатъ: „Възможно ли е всичко това?” Като казвамъ, че единъ конь въ ангелския свѣтъ може да говори може да рѣшава сложни математически задачи, вамъ се вижда чудно това и не можете нито да го разберете, нито да го възприемете, защото си прѣдставяте неговата форма, а не и неговата субстанция. Прѣдставете си двама велики художници, единиятъ отъ които има четка, бои и всички необходими инструменти на разположение, а другиятъ нѣма нищо и е принуденъ да рисува съ пръсти. Питамъ: кой отъ двамата ще рисува по добрѣ? — Разбира се, този, който има на разположение всички инструменти.

 

Прѣдставете си сѫщо така двама велики виртуози-цигулари, единиятъ отъ които има най-хубавата цигулка Страдивариусъ, а другиятъ има обикновена българска цигулка, скована отъ двѣ прости дъски и единъ простъ лѫкъ. Кой отъ двамата ще свири по-хубаво? — Първиятъ. Защо? —Понеже вториятъ нѣма благоприятни условия, за да прояви своя талантъ. На сѫщото основание има много животни, които по своята интелигентность седятъ по-високо отъ много хора, но по нѣмане възможность да се проявятъ, за дълго врѣме тѣ оставатъ затворени въ своята форма. Единъ ученъ твърди, че нѣкои паяци могатъ да мислятъ като хората. Съ това свое твърдение той озадачава съврѣменнитѣ академици. Вслѣдствие на това много учени въ Франция започнаха да вѣрватъ, че паяцитѣ не само мислятъ, но за тази цѣль иматъ и нѣкои технически приспособления. Условията, въ които живѣятъ паяцитѣ, ги заставятъ да мислятъ. Ако турятъ нѣкой човѣкъ въ едно подземие и той ще започне да мисли, дали надъ него не сѫществува нѣщо по-хубаво. Ние, съврѣменнитѣ хора, сме заровени, намираме се на дъното на нѣкой океанъ, като сомове, а надъ насъ отгорѣ има вода, има и суша. Тамъ ние философствуваме. Надъ тази суша се намира още една такава, върху която ангелитѣ оратъ и сѣятъ своето жито. Това е мисъль, прѣдадена въ поетическа форма. Що е орането? — Да орешъ, значи да си разуменъ; да не орешъ, значи да си глупавъ. Разумниятъ оре и сѣе, затова е богатъ и ситъ; глупавиятъ не оре и не сѣе, затова е сиромахъ и гладенъ.

 

Христосъ казва: „Ако бѣхте вѣрвали въ Мойсея, повѣрвали бихте въ мене; понеже той за мене писа.” Съврѣменнитѣ културни хора не вѣрватъ на своитѣ учени, и ученитѣ хора не си вѣрватъ едни на други. Тѣ постоянно се опровергаватъ едни други: единъ ученъ опровергава теорията на другъ и създава своя теория; трети ученъ опровергава теорията на втория и т. н. Всѣка нова теория не отрича старата, но я допълва. Нека дѣцата учатъ, ние не отричаме тѣхнитѣ стремежи! Нека ученитѣ създаватъ все по-нови и нови теории, това е необходимъ пѫть въ развитието на науката. Нека поетитѣ, философитѣ, музикантитѣ и религиознитѣ хора, които сѫ дѣца на ученитѣ, се качватъ по тия високи планински върхове, та като стигнатъ до най-високото мѣсто, ще видятъ, че науката има своя вѫтрѣшна страна, скрита отъ погледа на обикновения човѣкъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо скрито, което не е измислено отъ него. Съврѣменнитѣ хора не сѫ въ състояние още да разбератъ учения човѣкъ, който е посветилъ цѣли 20 ÷ 30 години отъ своя животъ въ трудъ, усилие и постоянство, за да изнесе прѣдъ свѣта единъ фактъ отъ живата природа. Цѣлата наука е съградена отъ безброй малки факти, малки скѫпоцѣнни камъчета. Ние наричаме ученитѣ хора „трудолюбиви пчелички.” Какво щѣше да прави човѣчеството безъ тия трудолюбиви пчелички? Трѣбва да има учени хора, трѣбва да има проповѣдници въ свѣта! Не е ученъ този, който преписва нѣщата. Не е ученъ този, който само изучава и преписва съчиненията на нѣкой виденъ авторъ. Мнозина казватъ: „Ученитѣ хора ще развалятъ свѣта.” Вѣрна ли е тази мисъль? — Не е вѣрна. Да учишъ, да се стремишъ да станешъ ученъ, значи да се хранишъ. Тогава, какво ще стане съ човѣка, ако не се храни? — Стомахътъ му ще се развали. Ако простиятъ човѣкъ иска да разрѣши сложнитѣ проблеми на живота съ своя умъ, той непрѣмѣнно ще се поврѣди. Науката не може да се погълне изведнъжъ. За това нѣщо се изискватъ редъ години, докато мозъкътъ на човѣка се упражни и кали въ сложнитѣ задачи. Той трѣбва да се възпита и дисциплинира, за да могатъ да го занимаватъ идеи, съотвѣтни на неговото развитие. Въ това отношение науката създава отлични, красиви идеи. При това, всѣка наука трѣбва да намѣри своето приложение въ физическия свѣтъ. Само тогава тя има смисълъ.

 

Сега ученитѣ хора изучаватъ бактериитѣ, микроорганизмитѣ, които причиняватъ врѣда за човѣчеството. Обаче, задачата на науката е да изучава не само врѣднитѣ микроби, но и тия, които подобряватъ живота. Въ природата има такива микроби, отъ които, ако се внесатъ само двѣ въ организма на човѣка, тѣ сѫ въ състояние да го подобрятъ. Въ своята практика бѫдещитѣ лѣкари ще използуватъ благородното влияние на тия микроби. Тѣ знаятъ, че охтиката не е нищо друго, освѣнъ отслабване на човѣшкия матриксъ, вслѣдствие на което организмътъ се лишава отъ необходимата за него енергия. Слѣдователно, ако въ организма на такъвъ човѣкъ се внесатъ само двѣ такива микроби, тѣ ще прѣдставляватъ единъ видъ противотуберкулозенъ серумъ, който въ 24 часа ще внесе оживление въ болния. Микробитѣ, изобщо, се размножаватъ съ магическа бързина, и като попаднатъ въ организма, ще му доставятъ необходимата прана. Тѣ приематъ праната отвънъ и послѣ я предаватъ на човѣшкия организъмъ. Вреднитѣ микроби пъкъ сѫ отъ друго естество, тѣ иматъ другъ родъ вибрации и като попаднатъ въ тѣлото на човѣка, постепенно го изсушаватъ; тѣ внасятъ въ него особенъ родъ динамическа сила, подобна на електричеството, въ видъ на малки топчици. Тия топчици, като се разнасятъ изъ цѣлия организъмъ, прѣдизвикватъ пропукване, малки експлозии между тъканитѣ и въ кръвоноснитѣ сѫдове. Нѣкои хора казватъ: „Зле ми е нѣщо.” — Причината на това състояние се дължи, именно, на тия врѣдни микроби.

 

Та когато хората започватъ да ставатъ нервни, трѣбва да знаятъ, че неприятельтъ е влѣзълъ въ тѣхъ съ своитѣ бомби, съ своитѣ орѫжия и топове и прѣдизвиква пукане, вѫтрѣшни експлозии. Войницитѣ знаятъ, какво нѣщо е пукане на бомбитѣ, какво нѣщо сѫ експлозиитѣ. Ученитѣ хора на западъ и на изтокъ се занимаватъ съ микробитѣ, искатъ да ги впрѣгнатъ въ полезна работа. Ще дойде врѣме, когато тѣ ще успѣятъ въ това, но то нѣма да стане по механически начинъ, а по начинъ напълно съобразенъ съ законитѣ на живата разумна природа.

 

И тъй, ще вѣрвате въ Мойсея и въ всичко онова, което ученитѣ хора сѫ казали, защото тѣ ще ви дадатъ потикъ. Когато изучавате произведенията на ученитѣ хора, вие не изучавате само тѣхнитѣ книги, но се свързвате и съ самитѣ учени, съ тѣхнитѣ умове и сърца. По този начинъ, именно, ученитѣ указватъ влияние върху всички хора. По сѫщия начинъ, когато изучавате Христовото учение, вие влизате въ връзка и съ Христа. Когато изучавате живота на мѫченицитѣ и на пророцитѣ, вие се свързвате и съ самитѣ тѣхъ. Сега въ свѣта, въ всѣки човѣкъ сѫществува вѫтрѣшна борба, причинитѣ на която нѣма да обяснявамъ, но казвамъ, че тя е резултатъ на двѣ велики състояния на човѣшката природа: едното състояние е човѣшкото, а другото — Божественото. Когато човѣшкото състояние вземе надмощие, то указва силно влияние върху човѣка, и той започва да вижда всичко наопаки: въ него настава голѣма тъмнина и мракъ, и цѣлата природа се обръща надолу съ главата. За каквото и да се говори на този човѣкъ, за поезия, за музика, за изкуство — нищо не го радва. Такъвъ човѣкъ се нарича „песимистъ.” Песимизъмътъ е излѣзълъ отъ хаоса на живота. Обаче, природата има единъ важенъ законъ, който тя спазва строго. Въ какво седи този законъ? — Природата не търпи безвѣрници, нито болни, нито глупави хора. Всички тия хора тя е осъдила на смърть. Тя ще заличи всички противорѣчия, които израждатъ човѣшкия родъ. Споредъ тази разумна природа бѫдеще има само оптимистътъ, човѣкътъ на вѣрата; бѫдеще има само човѣкътъ на Любовьта; бѫдеще има само човѣкътъ на Мѫдростьта; бѫдеще има само човѣкътъ на Истината; бѫдеще има само човѣкътъ на Правдата; бѫдеще има само човѣкътъ на Добродѣтельта. Всички останали хора съ осъдени на смърть.

 

Нѣкои питатъ: „Какво трѣбва да правимъ сега?” — Ще започнете съ Любовьта. — Ами послѣ? — Ще повикате Мѫдростьта. — Послѣ? — Ще се свържете съ Истината. — Ние знаемъ тѣзи работи. — Какъ ги знаете? Като онзи ученъ, който демонстриралъ прѣдъ ученицитѣ си свойствата на цимента и турилъ крака си въ циментовата каша, та едва могълъ послѣ да го извади. Това не е правилно преподаване. За да покаже свойствата на цимента, този ученъ не трѣбваше да туря крака си въ циментовата каша, а трѣбваше да постави въ нея нѣкой мъртавъ прѣдметъ, като дърво, камъкъ или друго нѣщо. Той искалъ да преподаде урока си по-нагледно. Съврѣменнитѣ хора не правятъ ли сѫщото? И тѣ поставили главата си въ такава циментова каша и не могатъ да я извадятъ. Тѣ казватъ: „Ние трѣбва да вѣрваме въ старото.” — Да вѣрва човѣкъ въ старото, значи да тури главата си въ цимента и да не може да я извади оттамъ. Това наука ли е? Подъ „наука” се разбира великата Истина, която работи за общото благо на човѣчеството. Ако тази наука се проявява въ даденъ народъ, тя трѣбва да работи за благото на своя народъ. Ако тази наука се проявява въ религията, тя трѣбва да работи за благото на цѣлото човѣчество. Въ каквото направление и да се проявява дадена наука, тя трѣбва да работи еднакво и за стари и за млади.

 

Сега около 20 % отъ населението въ България страдатъ отъ охтика. Тия хора нѣматъ никакво бѫдеще, затова наука имъ трѣбва. Казвате: „Ние ще се молимъ на Бога, да имъ помогне, да се излѣкуватъ.” — Не, наука трѣбва на тия хора! Тѣ трѣбва да направятъ единъ рѣшителенъ опитъ съ себе си. — Въ какво седи този опитъ? Питамъ тия болни, отъ които повечето сѫ младежи: готови ли сѫ да посветятъ живота си за благото на човѣчеството? Тѣ трѣбва да знаятъ, че има лѣкъ противъ туберкулозата. Срещате нѣкой боленъ, който не смѣе да каже, че е такъвъ. Той прикрива състоянието си. Защо? — Понеже съврѣменнитѣ хора сѫ привикнали да икономисватъ Истината. Тѣ казватъ: „Такъвъ е животътъ, все трѣбва да смѣтнешъ нѣкого, ако искашъ да си пробиешъ пѫть. По сѫщия начинъ постѫпватъ и ученитѣ хора. Нѣкой ученъ казва: „Азъ така обвързахъ едикой си човѣкъ, поставихъ го на тѣсно, да ме познае!

 

Казвамъ: не е мѫчно да поставишъ човѣка на тѣсно. Напримѣръ двама души отиватъ заедно на гостилница. Единиятъ отъ тѣхъ разчита на другия, надѣва се на него, той да плаща. Обаче, този човѣкъ, като бръква въ джоба си, нищо не намира. Другарьтъ му веднага се смущава и изгубва довѣрие въ него. Всѣки човѣкъ, който се смущава отъ условията и губи довѣрие въ своитѣ близки, той не е ученъ. Само този човѣкъ може да се нарече ученъ, който, като забѣлѣжи, че джобътъ на приятеля му е празенъ, веднага го хваща за рѣката и го запитва: „Приятелю, колко искашъ? Моята кесия слуша само мене — никого другиго.” Така е, когато човѣкъ се нуждае отъ пари, той трѣбва да поиска да му дадатъ, но не самъ да бърка въ чужди джобове. Който иска, ще му се даде.

 

Христосъ казва: „Ако не вѣрвате въ своитѣ учени и въ мене нѣма да вѣрвате.” Това се отнася до нашитѣ врѣмена, до работницитѣ въ съврѣменната наука.

 

Сега ще разкажа една малка приказка отъ българския животъ, за дѣдо Рашко Дизевъ. Ще кажете: „Какво ли ще се говори за този дѣдо Рашко Дизевъ?” Когато билъ младъ, той ходилъ въ чужбина на гурбетликъ. Като прѣкаралъ тамъ нѣколко години, спечелилъ доста пари и рѣшилъ да се върне дома си. По природа той билъ много любознателенъ, обичалъ да види и разбере всичко, което ставало около него. Като се връщалъ за дома си, миналъ прѣзъ една гора и видѣлъ, че въ гората десетина души турци копаели нѣщо. Той се отбилъ отъ пѫтя си, навлѣзълъ въ гората, да види, какво правятъ тия хора тамъ. Тия хора били разбойници, ходили на обиръ; донесли много крадени пари и сега търсили мѣсто, да ги заровятъ, никой да не знае, дѣ сѫ ги скрили. Дѣдо Рашко се заинтересувалъ да разбере, какво се копае тамъ. Приближилъ до тѣхъ и имъ заговорилъ на турски: „Добъръ день, какво правите тукъ?” — „Ще ти кажемъ, какво правимъ,” отговорилъ главатарьтъ. „И твоята кръвь ще остане тукъ.” — Тъй ли, защо? Какво зло съмъ ви направилъ? — Ти видѣ, когато копаехме и ще ни прѣдадешъ на властьта, а ние искаме да нѣма живи свидѣтели въ нашата работа. Замислилъ се дѣдо Рашко и си казалъ: „Да ме пази Богъ! Попаднахъ въ клопката!” — Слушайте, братя, азъ нѣмамъ лошо намѣрение, честенъ човѣкъ съмъ. Връщамъ се отъ чужбина, дѣто бѣхъ на работа и отивамъ въ селото си, дѣто ме чакатъ майка, баща, годеница. — Не, нищо не минава прѣдъ насъ! Въ нашитѣ очи ти си шпионинъ, който ще ни прѣдаде на властьта. — Чудно нѣщо! Каква беля ми дойде на главата. Пари имамъ, домъ си имамъ, годеница имамъ. Отдѣ ми дойде това нѣщо? Полюбопитствувахъ само да видя, какво правятъ тия хора, и ето, какво ме сполетя! Започналъ да имъ се моли: „За Бога, братя, моля ви се недейте ме погубва! Може нѣкога да имате нужда отъ мене.” — Добрѣ, нѣма да те заколимъ, но ще извадимъ очитѣ ти, защото видѣ мѣстото, дѣто заровихме паритѣ. Ако имашъ очи, ти ще намѣришъ това мѣсто и ще ни прѣдадешъ на властьта. — Ето на, сега попаднахъ на друга беля! По сѫщия начинъ много отъ съврѣменнитѣ хора се намиратъ прѣдъ такава „туна беля,” както казватъ българитѣ. Защо? — Отъ любопитство, искатъ да видятъ, какво се копае въ гората. Какъ се избавилъ, най-послѣ, дѣдо Рашко? Той казалъ на разбойницитѣ: „Слушайте, азъ не ви желая злото! Ако ме пуснете, ще видите че косъмъ нѣма да падне отъ главата ви. Азъ съмъ щастливъ човѣкъ. Готовъ съмъ да ходя съ васъ цѣли 2 ÷ 3 мѣсеца, да ме познаете и разберете, че не съмъ лошъ човѣкъ и нѣмамъ лоши намѣрения противъ васъ. Така билъ арестуванъ дѣдо Рашко цѣли три мѣсеца, докато най-послѣ го освободили. Дълго врѣме слѣдъ това дѣдо Рашко разказваше на своитѣ познати и на дѣцата си тази своя опитность. Казваше имъ: „Цѣли три мѣсеца дѣдо ви Рашко ходи заедно съ разбойницитѣ. Защо? — Да задоволя едно свое любопитство, да видя, какви дупки копаятъ тия хора въ гората.

 

Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ едно слѣпо любопитство; тѣ се интересуватъ да знаятъ, дѣ какво се върши. Защо трѣбва да се интересуватъ? — Разбойници ще срещнете въ гората. Нека разбойницитѣ си копаятъ, а вие минете — заминете покрай тѣхъ, не се интересувайте отъ работата имъ. Тѣ не ви мислятъ злото, но въ желанието си да спасятъ своя животъ, ще пожертвуватъ вашия. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ тази фаза на развитие, именно, когато единъ народъ жертвува другъ за своето спасение. Сѫщото ще срещнете и между ученитѣ хора: единъ ученъ жертвува другъ ученъ, за да се спаси той. Защо става това? — Защото личниятъ егоизъмъ взема надмощие въ живота на човѣка. Повечето хора днесъ сѫ нещастни, защото излизатъ отъ рамкитѣ на истинския животъ. И религиозния животъ днесъ е излѣзълъ отъ рамкитѣ на истинския пѫть. Днесъ човѣкъ не познава себе си. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ, като преживѣе извѣстно врѣме съ единъ добъръ човѣкъ, започва да мисли, че и той самъ е добъръ. Това не е доброта. Добротата на човѣка се изпитва по отзивчивостьта на неговото сърдце и неговата душа къмъ общитѣ страдания, които го заобикалятъ. Отзивчивиятъ човѣкъ, като мине покрай нѣкой бѣденъ, гладенъ човѣкъ, веднага почувствува положението и му помага. Другъ пѫть мине покрай нѣкой селянинъ, който бие вола си и веднага влиза въ положението на вола. Обръща се къмъ селянина и му казва: „Слушай, приятелю, този волъ е твой. Ако го изтезавашъ и товаришъ толкова много, той утрѣ не ще бѫде годенъ вече за работа, и отъ това нѣщо ти ще изгубишъ повече, отколкото твоятъ волъ. Разтовари го малко, да може по-лесно да пренесе товара!” Селянинътъ ще го разбере и ще смекчи малко страданията на своя волъ. Слѣдъ това този човѣкъ вижда, че единъ ловджия гони заекъ. Спира го и му казва: „Слушай, приятелю, не убивай този заекъ! Ако го убиешъ, може би, утрѣ ще умре нѣкое отъ твоитѣ дѣца.” Той се позамисля и оставя заека свободенъ, не го прѣслѣдва повече. Този човѣкъ разбира езика и на животнитѣ, на насѣкомитѣ. Вижда паякъ, хваналъ муха въ паяжината си, и му казва: Остави мухата на свобода, не я изяждай, стани вегетарианецъ!” Ако паякътъ го разбере, веднага му се покорява, скъсва нишката, въ която мухата се оплела и я освобождава. Ако не го разбере, казва му: „Какво да правя? И азъ искамъ да се нахраня. Отъ толкова врѣме чакамъ да попадне нѣщо въ мрежата ми.”— Нищо, остави мухата, азъ ще ти дамъ нужната храна. Ако и при това положение паякътъ не се подчини, той скъсва паяжината му съ тояжката си и освобождава мухата.

 

Казвамъ: само така може да се изпита отзивчивостьта на човѣшката душа. Човѣкъ трѣбва да бѫде чувствителенъ, отзивчивъ и състрадателенъ къмъ нещастията на околнитѣ. Въ този духъ, именно, трѣбва да се възпитава и младото поколение. Не е достатъчно само да изслушашъ нѣкого, но трѣбва да се вслушашъ, да влѣзешъ въ положението му и да разберешъ, защо страда. Разберешъ ли, защо страда, ще можешъ да му помогнешъ. И за това казвамъ: малко говори, повече мълчи; малко се тревожи, повече мисли! За подкрепление на тия думи турцитѣ иматъ слѣдната поговорка: „Дѣто стигнешъ, тамъ вържи конеца!” Това е отлична философия. Съврѣменнитѣ хора се тревожатъ много. Тѣ искатъ да придобиятъ много знания, да свършатъ четири факултета. За да свьрши човѣкъ четири факултета, той трѣбва да живѣе 999 години. Защо му е нуженъ толкова дълъгъ животъ? — За да може да приложи знанието, което е добилъ отъ тия четири факултета. Какво виждаме днесъ въ живота? — Нѣкой току що свършва по математика и веднага се записва въ другъ факултетъ. Такава наука, тъй набързо придобита, не допринася много нѣщо за човѣка. Науката има смисълъ, когато може да се използува и приложи разумно въ цѣлокупния животъ на човѣка. Човѣкъ трѣбва постоянно да освежава своитѣ знания. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора, като придобиятъ висше образование, едноврѣменно съ това развиватъ и една лоша черта въ характера си. Тѣ започватъ да гледатъ на всички останали работи, като на унизителни. Нѣкой казва: „Азъ свършихъ университета, не мога да работя вече на нивата, не съмъ способенъ за тази работа.” Чудно нѣщо! Докато не бѣше свършилъ университета, тази работа му подобаваше, а сега, като ученъ човѣкъ, намира, че тя не е достойна за него. Сега, именно, като ученъ човѣкъ той трѣбва да работи на нивата. Ще впрегне единъ модеренъ плугъ съ електричество, ще вземе книгата си въ рѫка, ще се качи на плуга и едноврѣменно ще чете и ще оре земята.

 

Много религиозни хора разсѫждаватъ като тия съврѣменни учени. Тѣ казватъ: „Ние трѣбва да се молимъ на Бога, не можемъ да работимъ на нивата.” Кое пречи на религиозния човѣкъ да се качи на модерния плугъ и да се помоли на Бога, да Му благодари, че го е освободилъ отъ тежкия трудъ, да изтощава силитѣ си? Той едноврѣменно ще се моли на Бога и ще оре нивата си. Кой е казалъ, че човѣкъ може да се моли само въ църква или у дома си? Що е молитвата? — Молитвата е общение съ Бога. Като дойдешъ до извѣстно противоречие, кажи: „Господи, дай ми малко отъ Твоята Мѫдрость и свѣтлина, отъ Твоята Любовь и топлина, да продължа живота си, да свърша работата, която Си ми опрѣдѣлилъ. Днесъ хората спорятъ, теоритизиратъ, кой е на правата и кой е на кривата страна въ живота. Всички хора сѫ и на правата, и на кривата страна.

 

Ще ви приведа единъ мистически разказъ, който датира още отъ врѣмето на Соломона. Въ този разказъ се разправя за единъ великъ адептъ, живѣлъ по това врѣме въ пустинята. Той се наричалъ Шаматъ—Венъ—Енсафъ. Въ едно отъ своитѣ минали сѫществувания той направилъ нѣкакво престѫпление, за което Учительтъ му го наказалъ по слѣдния начинъ: пратилъ го на земята да прекара единъ животъ въ голѣми лишения и ограничения и да се храни само съ пръсть. Идва при него единъ бѣденъ човѣкъ и го запитва: „Както виждамъ, ти си човѣкъ съ мѫдрость и знание. Защо не се хранишъ поне съ плодове, ами ядешъ пръсть?”— Въ това седи моето най-голѣмо нещастие. Всичко имамъ, но въпрѣки това не ми е позволено да ямъ друго, освѣнъ пръсть: Ще кажете: „Съ какво трѣбва да се хранимъ ние, съврѣменнитѣ хора — съ месна, или съ растителна храна? Казвамъ: въ хранитѣ, изобщо, особено въ месната се забѣлѣзватъ много извержения отъ микроорганизми, които се развиватъ въ тѣхъ. Голѣма часть отъ месото е пълно съ такива извержения. Не е било до сега случай, нѣкой свѣтия или адептъ да се е хранилъ съ месо, безъ да се е опетнилъ. Тия извержения се срещатъ и въ растенията, и въ плодоветѣ, но въ минимално количество въ сравнение съ тия въ месото. Повечето свѣтии и адепти се хранили съ плодове, при което сѫ знаели начинъ да изтеглятъ хранителнитѣ сокове отъ тѣхъ. Всички сѫщества, които сѫ завършили своето развитие употрѣбяватъ храна по-ефирна и отъ плодоветѣ. Това ги прави безсмъртни. Прѣди да яде отъ дървото за познаване доброто и злото, Ева бѣше безсмъртна, но слѣдъ това стана смъртна. Яденето внесе смъртьта въ живота. По какъвъ начинъ? — Чрѣзъ изверженията, които се отдѣлятъ отъ микробитѣ. Следъ всичко това ученитѣ твърдятъ, че месото съдържало, важни хранителни елементи за организма. Вѣрно е, че месото съдържа хранителни елементи за организма, но тия учени още не сѫ казали цѣлата истина по този въпросъ. Тѣ не сѫ говорили още за нечистотиитѣ, за голѣмото количество извержения, които микробитѣ отдѣлятъ въ разнитѣ храни. Нѣкои казватъ: „Това сѫ маловажни нѣща.”— Не сѫ маловажни работи. Извержението на една микроба само е въ състояние да умъртви и най-голѣмия юнакъ. Тѣ сѫ силни отрови. Ако човѣкъ иска да живѣе чистъ и добъръ животъ, той трѣбва да напусне месоядството по дълбоко вѫтрѣшно убеждение за вредата отъ тази храна и отъ морално убеждение да не отнема животъ, който не може самъ да създаде.

 

Сега да се върнемъ къмъ адепта, на когото било казано отъ Учителя, че при него, въ пустинята, ще дойде най-бедниятъ човѣкъ въ свѣта, който ще му каже нѣщо, което той трѣбвало да изпълни. И наистина, единъ день този бѣденъ човѣкъ дохожда при адепта, който го завежда въ своята градина и му предлага да си вземе, каквито плодове желае. Бедниятъ човѣкъ го запитва: „Ядешъ ли отъ тия плодове?” Адептътъ въздъхналъ и отговорилъ, че му било забранено да яде плодове. Беднякътъ отговорилъ: „Ако оставишъ тази градина, както и всичкото си богатство на мое разположение, азъ ще те науча, какъ да ядешъ плодоветѣ.” Адептътъ се зарадвалъ, че въ лицето на бедния човѣкъ видѣлъ своя наслѣдникъ. Сѫщото нѣщо става и съ много съврѣменни хора. Тѣ иматъ всичко на разположение, а при това умиратъ. Дѣ сѫ вашитѣ дѣдо и баба, дѣ сѫ вашитѣ бащи и майки? Кой е ходилъ на онзи свѣтъ и се е върналъ? Имате ли съзнание за онзи свѣтъ? — Никой още не е ходилъ на онзи свѣтъ. Онзи свѣтъ не е материаленъ, но духовенъ. Питамъ: ледената топка, която държимъ въ рѣката си, била ли е горѣ, въ пространството? — Не е била, но може да отиде. Какъ? — Само по единъ начинъ: като се превърне въ пари. Ще я поставя на огъня, да се превърне въ течность, а послѣ въ пари. Въ това отношение всѣки материалистъ прѣдставлява такава ледена топка, която, докато не се прѣвърне първо въ течность, а после въ пари, не може да отиде на небето. Паритѣ подразбиратъ живота на чисти сѫщества, дѣто работятъ възвишени сили.

 

Много отъ съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние не искаме да станемъ на пара.” — Искате, не искате, ще се превърнете на пара. Въ писанието се казва: „Плъть и кръвь нѣма да наслѣдятъ Царството Божие.” Въ хората има вѫтрешенъ страхъ да не изгубятъ живота си. Обаче, има единъ великъ законъ, който изпъжда навънъ всѣкакъвъ страхъ. Той е законътъ на Любовьта, който контролира нашето тѣло. Единъ день, когато станемъ господари на своето тѣло, ние ще познаваме всички свои клетки, и тѣ ще ни познаватъ и служатъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ анархисти: тѣ измѫчватъ клеткитѣ на своитѣ дробове, на стомаха си, на ума, на сърдцето си — на цѣлото тѣло. Тия клетки сѫ живи душички, които нѣкога ще образуватъ организма на едно велико братство, въ което и вие ще живѣете по любовь съ тѣхъ. Тѣ ще могатъ да влизатъ и да излизатъ отъ този организъмъ, когато пожелаятъ. Организъмътъ на такъвъ човѣкъ ще бѫде съвършенъ и ще се подчинява на неговиятъ умъ, на неговото сърдце, на неговата душа и на неговия духъ. Такъвъ човѣкъ може да се нарече разуменъ, той разбира науката, както трѣбва.

 

Питамъ: каква наука се изисква днесъ отъ хората? — Такава наука, която може да контролира всички удове въ човѣшкия организъмъ и да ги подчинява на Божественото въ човѣка. При тази наука човѣкъ ще може да отдѣля рѣката отъ рамото си, или краката отъ тѣлото си, да ги прати да се поразходятъ и послѣ да се върнатъ на мѣстото си. Да извадишъ едно отъ колелата на автомобила си и да го замѣстишъ съ друго, това е наука! Докато науката не дойде до това положение, тя не може да се счита за истинска, положителна наука. Съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да насочи своя умъ, сърце и воля къмъ постигане на тази наука. Само такъвъ човѣкъ може да се нарече волевъ. Не се ли стреми той къмъ постигане на тази наука, всѣко друго проявление на волята ние наричаме своеволие. Нѣкой казва: „Азъ съмъ ученъ човѣкъ.”— Можешъ ли да отдѣлишъ рѫката отъ рамото си и послѣ пакъ да я туришъ на мѣстото й? Казвашъ: „Азъ не разбирамъ тия нѣща.” Не ги разбирашъ, защото тия опити, да отдѣляшъ рѫката или крака отъ тѣлото си, иматъ прѣносно значение. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ се съблазнява отъ кесията на богаташа. Какво трѣбва да направи? — Да откачи рѫката отъ рамото си, да я прати на разходка и като се върне, отново да я прикачи. По този начинъ се избѣгва покушението. То значи: нито окото да види кесията, нито рѫката да бръкне въ нея. — човѣкъ да остане слѣпъ и сакатъ прѣдъ тази съблазънь. Така той ще научи не само да не взема, но и да дава. Който не се е научилъ да дава, той още не е научилъ великата наука на живота. Да можешъ да отдѣляшъ кракъ или рѫка отъ тѣлото си това значи да знаешъ да давашъ.

 

Ще кажете: „Това сѫ заблуждения.” — Нашата цѣль не е да заблуждаваме хората, но да ги поставимъ въ Божия пѫть. Всички хора на земята сѫ свързани и трѣбва да се обичатъ, понеже и Богъ ги обича. Богъ обича хората, понеже сѫ функции отъ неговия организъмъ. Казвате: „Може ли Богъ да ни обича така грѣшни, каквито сме и да дохожда при насъ?” — Всѣки може да се освободи отъ грѣха. — Кога? — Когато се научи да отдѣля рѫката и крака отъ тѣлото си. Може ли човѣкъ, безъ рѫка и безъ кракъ, да върши престѫпление? — Не може. Когато единъ човѣкъ тръгне да убива нѣкого и слѣдъ това рѣши въ себе си да не го убива, рѫката на този човѣкъ не е ли отдѣлена отъ тѣлото му? — Отдѣлена е. Когато човѣкъ отиде да краде отъ касата на нѣкой богаташъ и веднага слѣдъ това се откаже отъ желанието си, този човѣкъ не е ли отдѣлилъ кракътъ отъ тѣлото си? — Отдѣлилъ го е. Не схващайте нѣщата въ тѣхния букваленъ смисълъ, но ги разгледайте като символъ.

 

По природа българинътъ е символистъ. Той рѣдко прѣдава мислитѣ си направо, въ букваленъ смисълъ, но повече въ алегорична форма. Напримѣръ, българитѣ често употрѣбяватъ въ езика си слѣднитѣ изрази: „Този човѣкъ обича чашата.” „Азъ лукова глава ли съмъ?” „Бѣга, като стрѣла.” „Светкавица човѣкъ.” „Ангелъ човѣкъ.” „Душа човѣкъ.” „Човѣкъ и половина.” Питамъ: може ли да бѫде човѣкъ лукова глава, може ли да бѫде свѣткавица, стрѣла; може ли да бѫде ангелъ, душа; може ли да бѫде човѣкъ и половина? Българинътъ разбира, че важнитѣ числа въ живота сѫ дробитѣ. Съ това той иска да каже, че за да бѫде човѣкъ добъръ, трѣбва да бѫде човѣкъ и половина, да знае ирационалнитѣ числа, да знае правилно да дѣли. Дробитѣ подразбиратъ закона на даването. Дѣто има дроби, тамъ е доброто. Който знае да дроби, той знае и да сърба; който не знае да дроби, той не знае да сърба. И за това, когато българинътъ каже за нѣкого, че е човѣкъ и половина, той подразбира щедъръ, ученъ човѣкъ, който знае да дава. Когато каже за нѣкого, че е човѣкъ на единицата, това значи, че при този човѣкъ нѣма дроби. Който иска да получи нѣщо, нека отиде при такъвъ човѣкъ, когото всички наричатъ „човѣкъ и половина.” Той знае да дава. Човѣкътъ на половинката знае да дава, затова него търсете. Не търсете човѣкътъ на цѣлото, на единицата, той не знае да дава. Тъй се разбиратъ българитѣ помежду си.

 

Това, което спъва днесъ българитѣ, е тѣхното вплитане въ материята. Обаче, въ тѣхъ има силно вѫтрѣшно желание да се освободятъ отъ материализма. Отличителна черта на българина е неговата подозрителность, мнителность, която го спъва въ развитието му. Ако те улови веднъжъ въ лъжа, не ти вѣрва вече, даже и светия да станешъ. Затова у българитѣ сѫществува пословицата: Споредъ нашъ Ивана, намразихъ и свети Ивана.” Тази пословица посочва една психологическа черта, дълбоко проникнала въ българския битъ.

 

Хората на новото учение, на новитѣ идеи въ свѣта трѣбва да се стремятъ къмъ Истината, отдѣто и да иде тя. Днешната научна истина ще бѫде утрѣ реална истина, приложена вече въ живота. Науката, която сега се развива, за въ бѫдеще ще се приложи въ живота, затова хората трѣбва да се приготовляватъ да си служатъ съ нейнитѣ методи и начини. Това зависи отъ вѣруюто на хората. Всѣки човѣкъ трѣбва да има абсолютна, положителна вѣра, която се съгражда само отъ опитноститѣ на душата. Тази вѣра подразбира знание. Истинското знание е вложено въ човѣшката душа. Ще кажете: „Какъ ще дойде това знание?” — Чрѣзъ чистотата. Ако човѣкъ е чистъ, и знанието ще дойде. Дойде ли знанието, човѣкъ не трѣбва да мисли, че е придобилъ всичко. Ако нѣкой изпадне въ заблуждение, че е придобилъ всичко, което му е нужно, той ще се намѣри въ положението на електрическата лампа, която мисли, че свѣтлината излиза отъ нея и може да разполага съ нея, когато и дѣто пожелае. Въ сѫщность така ли е? — Електрическата лампа свѣти само тогава, когато е свързана съ жици, по които енергията се прѣнася. Прекѫсне ли се енергията, и свѣтлината изчезва.

 

И тъй, когато нѣкой казва, че има всичко въ себе си, това подразбира: Богъ живѣе въ него, и той живѣе въ Бога, хората живѣятъ въ него, и той живѣе въ всички хора. Значи, когато кажа, че имамъ всичко въ себе си, подразбирамъ цѣлокупния животъ, изразенъ въ всички живи сѫщества. Когато кажа, че мога да направя всичко, подразбирамъ, че азъ и всички хора, които живѣемъ въ Бога, съ своитѣ познания можемъ да направимъ всичко. Слѣдователно, цѣлото битие се изразява въ съвокупностьта на малкитѣ работи. Ако запалимъ само една свѣщь, въ невидимия свѣтъ тя ще причини много нѣщо, защото многото, изобилието винаги се ражда отъ малкото. Въ това отношение всѣки човѣкъ прѣдставлява малка свѣщица, която прибавена къмъ многото свѣщи, извършва важна работа.

 

„Защото, ако бѣхте повѣрвали въ Мойсея, повѣрвали бихте въ мене; понеже той за мене писа.” Казвамъ: съврѣменниятъ християнски свѣтъ трѣбва да вѣрва въ Христа! Тѣ трѣбва да опитатъ Христовото учение, трѣбва да приложатъ закона на жертвата въ неговата положителна страна, а не въ неговата отрицателна страна, както досега съ правили. Не е достатъчно само да каже човѣкъ, че е християнинъ. Истинскиятъ християнинъ трѣбва да прилага Христовото учение навсѣкѫде въ живота си. Той трѣбва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете съдени!“ Умътъ, сърдцето и душата на християнина трѣбва да сѫ отправени къмъ всички хора, а не само къмъ едного. Обширна любовь трѣбва да изпълва душата му! Такъвъ трѣбва да бѫде стремежътъ, идеалътъ на всѣки християнинъ. Затова Христосъ казва: „Идете да проповѣдвате на цѣлия свѣтъ!” Който проповѣдва на другитѣ и ги учи, той ще бѫде спасенъ.

 

Мнозина християни питатъ: „Вѣрвате ли въ троеличието на Бога?” Тѣ проповѣдватъ, че Богъ е въ три лица: Богъ Отецъ, Богъ Синъ и Богъ Духъ

 

Отецъ е емблема на Мѫдростьта. Той е силниятъ въ свѣта, Който защищава всички същества.

 

Синътъ е Истината. Синътъ е Христосъ. Да вѣрваме въ Христа, значи да придобиемъ свободата. Днесъ всички хора, всички народи търсятъ свободата. Който търси свободата, той обича Христа. Прави сѫ хората, когато търсятъ свободата. Що е свобода? Това, което включва правата на всички хора и ги учи да живѣятъ братски помежду си, ние наричаме свобода. Учительтъ, ученикътъ, лѣкарьтъ, свещеникътъ, държавникътъ — нека всѣки седи на своето мѣсто, но всички единодушно трѣбва да разрѣшатъ икономическия въпросъ. Този въпросъ може да се разрѣши правилно само тогава, когато хората започнатъ да работятъ малко, а да придобиватъ много, да има голѣмо плодородие; слѣдъ това благата да се разпрѣдѣлятъ справедливо между всички хора.

 

Духътъ, това е Любовьта. Въ писанието се казва: „Плодътъ на Духа е Любовьта.”

 

Повечето отъ съврѣменнитѣ хора живѣятъ по Мойсеевия законъ. Врѣме е вече да се приложи Христовото учение, да се живѣе по закона на Любовьта. Мѫжътъ и жената трѣбва да разрѣшатъ този въпросъ индивидуално, всѣки за себе си, а послѣ, всички заедно ще го разрѣшатъ за държавата. Тя трѣбва да се постави на такава висота, на каквато е поставена Божията държава — Царството Божие. Въ държавата трѣбва да цари абсолютна Истина и Правда, за да могатъ всички нейни поданици да бѫдатъ равноправни. Всѣки гражданинъ трѣбва да има свобода, да прояви способноститѣ и дарбитѣ, които Богъ е вложилъ въ него. Всѣки гражданинъ трѣбва да бѫде идеаленъ човѣкъ, за да се създаде и идеална държава. Нека всѣки човѣкъ търси въ себе си вината за всички неуредици въ свѣта, за да може той самъ да се изправи. Постѫпва ли така, той ще стане идеаленъ човѣкъ. Има идеални хора въ свѣта!

 

Питамъ: каква цѣль гонѣше Христосъ съ идването си на земята? — Той искаше да въдвори Царството Божие на земята. — Можа ли Христосъ да постигне своята цѣль? — Врѣмето ще покаже. Нѣкои казватъ: „Всичко, което сѫ казали пророцитѣ, се е сбѫднало.” Единъ день ще кажатъ сѫщото и за Христа. Неговото учение е за Любовьта. Когато Любовьта дойде въ свѣта, всичко ще се изправи. Ако говорите съ Любовь, искрено и чистосърдечно на най-лошия, и той ще ви разбере и обикне. Съврѣменнитѣ хора сѫ умни, трезви: засегнете ли тѣхнитѣ интереси, тѣ се затварятъ прѣдъ васъ; отнесете ли се братски съ тѣхъ, тѣ се отварятъ и сподѣлятъ съ васъ своитѣ трезви мисли и чувства. Днесъ ученитѣ хора приготовляватъ пѫтя за идване Царството Божие на земята. Всички хора пъкъ сѫ работници въ този пѫть. Много работници сѫ нужни въ този пѫть! Хиляди и милиони хора трѣбва да се обединятъ въ една велика обща идея, за да изчезне отъ всички вѫтрѣшното користолюбие, взаимното изнудване и да се създадатъ истински отношения на братство, на фамилии, основани на Любовьта. Постигне ли се това, Царството Божие ще дойде на земята. Ще кажете: „Това се отнася за далечното бѫдеще.” — Не, ние сме вече въ преддверието на Царството Божие. Христосъ е дошълъ вече въ свѣта! Цѣлиятъ свѣтъ е обсаденъ съ милиони войници отъ невидимия свѣтъ. И България специално е обсадена съ кордонъ отъ 500 милиона такива войници. По колко войници се падатъ на всѣки българинъ? Тия сѫщества, които идатъ отъ невидимия свѣтъ сѫ разумни; тѣ искатъ да въдворятъ навсѣкѫде редъ и порядъкъ, Правда и законность. Тѣ казватъ на съврѣменнитѣ хора: „Праведно ще сѫдите! Има Правда въ свѣта!” Правдата ще застави всички хора да живѣятъ чистъ и святъ животъ. Тя ще имъ покаже, че никой нѣма право да отнема нито синътъ, нито дъщерята, нито мѫжа, нито жената на кого и да е. Трѣбва ли да има блудни синове въ свѣта? Трѣбва ли да има вдовици и сирачета въ свѣта? Трѣбва ли да има нещастници въ свѣта?

 

Питамъ българитѣ: „Не трѣбва ли българското сърце да затупти, да покаже, че има редъ и порядъкъ, има Истина и свобода, има Правда и законность въ свѣта?” Врѣме е вече българскитѣ сърдца да трепнатъ за всички страдащи, за всички бѣдни вдовици и сирачета. Ще кажете: „Добъръ е Господъ, Той ще се погрижи за всичко.” — Добъръ е Господъ, но и българитѣ трѣбва да бѫдатъ добри. Не само единъ човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, но всички хора трѣбва да бѫдатъ добри.

 

Казвамъ: нѣма да минатъ десеть години, и моитѣ думи ще се сбѫднатъ. И ученитѣ хора казватъ, че въ продължение на десеть години ще станатъ голѣми прѣобразования въ свѣта. Старото ще изчезне, ново нѣщо ще се яви на сцената: и въ религията, и въ науката, и въ обществения животъ. Всички хора ще започнатъ да мислятъ по новъ начинъ. Тогава, между европейскитѣ държави ще се създадатъ здрави връзки, които ще почиватъ на нова, модерна конфедерация; съобщенията между държавитѣ ще бѫдатъ свободни, безъ паспорти, безъ ограничения. Сега, ако отивашъ отъ една държава въ друга, на десетина мѣста ще те прѣглеждатъ, да не носишъ нѣщо; въ хотелъ отидешъ, все ще те подозиратъ въ нѣщо; ако наблюдавашъ вечерно врѣме небето, ще те прослѣдятъ, да не кроишъ нѣкакъвъ заговоръ; ако имашъ дълга коса, ще те взематъ за анархистъ, или за комунистъ. Като ме слушате да говоря така, нѣкои ще кажатъ: „Този човѣкъ говори така, защото задъ него има нѣщо друго.” — Да, задъ мене има нѣщо, но какво? Задъ мене седи Господъ, задъ мене седи Истината, задъ мене седятъ ангелитѣ, задъ мене седятъ идеитѣ на всички добри хора. Често казвате: „Дошълъ е единъ човѣкъ, който иска да заблуди народа ни.” — Никой не може да заблуди човѣка. Всѣки самъ се заблуждава. Никой човѣкъ не може да заблуди цѣлъ народъ. Това никога не е било въ човѣшката история и нѣма да бѫде! Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Христа и въ Христовото учение, което е Божествено, т. е. учение на Бога. Богъ иска да подигне всички хора и да ги освободи отъ страданията имъ. Какво донесоха Мойсей и Буда на свѣта? — И тѣ, като Христа, донесоха Божественото учение.

 

И тъй, вѣрвайте въ Божественото и Го зачитайте въ всички хора. Гледайте на всички съ уважение и почитание. Ако човѣкъ е стражарь, метачъ или какъвъ и да е, уважавайте го за Божественото въ него. Срещнете ли, напримѣръ, нѣкой стражарь, който не изпълнява службата си добрѣ, кажете му тихо, благо: „Братко ти си поставенъ на високъ постъ. Внимавай да не станешъ причина да се закачи на вѫжето нѣкой човѣкъ, който не заслужава това!” На банкера, който взима голѣми лихви, кажете: „Братко, не взимай безразборно толкова голѣми лихви! Прави разлика между бѣдни и богати хора.” Това, обаче, не е чисто идейно, но за сега този е изходниятъ пѫть за човѣчеството. Само по този начинъ могатъ да се създадатъ приятелски, братски отношения между хората.

 

Главната задача на хората е да придобиятъ знания да станатъ учени, да могатъ да отдѣлятъ краката и рѫцетѣ отъ тѣлата си и най-послѣ да знаятъ начина, по който ще могатъ да внасятъ въ организма си такива микроби, които носятъ нови жизнени сили, новъ животъ.

 

Казвамъ: важно за всинца ни е да вѣрваме въ Христа!

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на 7 ноември, 1926 г. въ гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×