Jump to content
Ани

1926_10_17 Раздай го на сиромаситѣ!

Recommended Posts

"Затова се родих",  Неделни беседи, Сила и живот, девета серия, т.1, (1926 г.),

Издание 1929 г., София
Книгата за теглене -PDF

Съдържание

 

 

 

 

Раздай го на сиромаситѣ!

 

         

 

Това като чу Исусъ, рече му: „Още едно ти не достига: все що имашъ, продай и раздай на сиромаситѣ и ще имашъ съкровище на небето; и дойди та ме послѣдвай!"

Марка 10: 21.

 

 

Истинскиятъ или разумниятъ животъ има свой вѫтрѣшенъ смисълъ. Не е достатъчно само да говоримъ, че животътъ има смисълъ, защото когато казваме, че животътъ има смисълъ, въ сѫщность ние го считаме като нѣщо механическо, външно, което нѣма нищо общо съ насъ. Свѣтлината има смисълъ за очитѣ, понеже отваря просторъ прѣдъ човѣка и му показва пѫтя, по който той трѣбва да се движи. Топлината сѫщо така има смисълъ за човѣка. Като говоримъ за топлината, ние не разбираме резултата на онова горение, което разтопява елементитѣ, но подразбираме онази естествена, нормална топлина, която подхожда на човѣка и му дава свобода на движение. Безъ топлина човѣкъ не може да се движи. Казваме, че човѣкъ трѣбва да мисли. Защо? — Мисъльта е подобна на свѣтлината. Свѣтлината и топлината иматъ сходни качества. Както топлината дава свобода въ движенията на човѣка, така и чувствата създаватъ движение, потикъ. Нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ интересъ къмъ нищо.“ — Такъвъ човѣкъ е безжизненъ, въ него нѣма чувства; той може да философствува, да мисли, колкото иска, но въ него нѣма потикъ, нѣма движение. Не е мисъльта, която дава потикъ въ живота на човѣка.

 

Съврѣменната наука е допринесла много нѣщо за човѣчеството, но сѫщеврѣменно тя донѣкѫдѣ е объркала понятията му за живота. И сега, всички учени доказватъ, какъ се разширяватъ тѣлата. Тѣ твърдятъ, че тѣлата се разширяватъ отъ топлината. — Вѣрно е, че нѣкои тѣла се разширяватъ отъ топлината, а нѣкои се сгѫстяватъ, т. е. свиватъ при изстудяване. И послѣ, какъ се разширяватъ тия тѣла? Ученитѣ сѫ доказали че водата, напримѣръ, прави изключение отъ другитѣ тѣла, а именно: при изстудяване тя не се свива, а се разширява тъй, както се разширява и, отъ топлината. Наистина, това е доказано само за водата, но всѣко доказателство трѣбва да има смисълъ за цѣлия животъ. Защо? — Защото цѣлата вселена е живъ и съзнателенъ организъмъ, жива и съзнателна душа, въ която царува единъ, мощенъ и жизненъ Духъ. Съврѣменнитѣ астрономи казватъ, че слънцето било еди-какво си тѣло, че Сириусъ билъ еди-какво си тѣло и т. н Знаете ли на какво мязатъ тия тѣхни твърдения? — Тѣ мязатъ на твърденията на единъ съврѣмененъ анатомикъ, който взима човѣка и го раздробява на отдѣлни части, като разхвърля червата му на едно мѣсто, дробоветѣ — на друго мѣсто, сърдцето — на трето мѣсто и казва: „Това е човѣкътъ!“ Питамъ: какво разбрахте отъ този човѣкъ? Това наука ли е? Тия учени казватъ: „Ние правимъ отдѣлни скици.“ Тѣ изваждатъ сърдцето на човѣка и казватъ: „Чакай да видимъ, какви сѫ човѣшкитѣ чувства!“ Послѣ изваждатъ мозъка му и казватъ: „Сега пъкъ нека видимъ, какви сѫ човѣшкитѣ мисли!“ Какво може да се разбере отъ това? Какво ще се спечели отъ тѣзи знания? — Все ще се спечели нѣщо, но не това, къмъ което тѣ се стремятъ. Казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ трѣбва да се обуздае, той е дивъ конь.“ — Добрѣ, може да е така, но по какво се отличава дивиятъ отъ питомния конь? Казвамъ: ако се говори така за единъ човѣкъ само, трѣбва да се знае, че голѣма часть отъ хората на съврѣменното общество сѫ подивѣли. Умътъ на много хора не е на мѣстото си. Ще кажете: „Какъ тъй, ние сме културни хора!“. Казвамъ: не е майсторъ онзи, който сглобява нѣщата механически, но онзи, който умѣе: да ги хармонизира. Азъ не виждамъ никаква култура въ този свѣтъ, дѣто хиляди хора бѣсятъ, дѣто хиляди майки разплакватъ, дѣто хиляди братя и сестри се развращаватъ и опропастяватъ и т. н. Този свѣтъ отъ единия до другия край е заприличалъ на лудница. И тогава, кое е онова, което ще ни радва?

 

Знаете ли на какво мязатъ съврѣменнитѣ хора? Бащата казва на дъщеря си: „Дъще, тичай долу въ мазата и донеси оттамъ нѣкое вѫже, защото едно дѣте е паднало въ кладенеца, та да го извадимъ!“ Дъщерята въ това врѣме седи прѣдъ огледалото и си прави прическата, не се мърда. Като си направи прическата, като се докара, ще слезе въ мазата да търси вѫже. И това било моралъ! Кажете ми, кой не си прави днесъ прическата прѣдъ огледалото? Днесъ хората грѣшатъ и умиратъ, падатъ и ставатъ, но много отъ съврѣменнитѣ свещеници турятъ одеждитѣ си прѣдъ олтаря, правятъ прическитѣ си, не виждатъ, какво се прави навънъ. Казвамъ: оставете вашитѣ одежди и прически, погледнете какво правятъ хората вънъ! Хората умиратъ, а тѣ разправятъ, какъ Христосъ билъ разпнатъ, какъ пострадалъ и т. н. Хората умиратъ, а въ нѣкое заведение се дава концертъ, и всички бързатъ да отидатъ тамъ, да се забавляватъ. Нѣкѫдѣ хиляди наши братя и сестри се развращаватъ, а другадѣ се готвятъ за концерти, балове и вечеринки. Едни хора умиратъ, а други казватъ: „Нѣма какъ да имъ се помогне, сѫдбата имъ е такава, иматъ наследственни болѣсти и пороци, на които не може да се помогне.“ Обаче, когато Господъ създаде свѣта, нѣмаше нито наследственни прояви, нито лоша сѫдба. Всички тия нѣща се явиха въ свѣта, откакъ дойдоха разгаленитѣ, разваленитѣ дѣца на земята. Отъ това врѣме насамъ се заговори за наследствености, за лоша сѫдба и т. н.

 

И сега отъ хиляди години насамъ и досега, какъ ученитѣ хора създаватъ своитѣ теории по въпроса за сътворяването на свѣта. Тѣ третиратъ въпроса за атомитѣ, дали тѣ се въртятъ около единъ центъръ, или радииратъ отъ този центъръ къмъ периферията на окрѫжностьта. По този начинъ ученитѣ хора обуславятъ своитѣ теории съ редъ формули, като казватъ напримѣръ, че X2 = на еди-каква си величина и т. н. Тѣ изчисляватъ, напримѣръ, какъ работятъ природнитѣ сили въ врѣме и пространство и слѣдъ редъ формули изваждатъ своитѣ заключения, като питатъ: „Разбрахте ли какъ е създаденъ свѣтътъ?“ Казвамъ: ето, сега и азъ ще ви прѣдставя една формула! Вземамъ едно яйце и ви питамъ: това яйце здраво ли е? — Здраво е. — Добрѣ, слѣдъ 25 деня азъ ще ви донеса това яйце да видите, че нищо не е останало отъ него, като яйце, но погледнете ли вѫтрѣ, ще видите, че тамъ се крие едно живо сѫщество. Казвате: „Възможно ли е това? — Елате да провѣрите! Азъ прѣдъ васъ ще туря едно яйце подъ нѣкоя кокошка и слѣдъ 25 деня елате пакъ тука, да видите, че отъ яйцето се подава главичката на едно малко пиленце. И следъ това учениятъ човѣкъ ще дойде при мене да ми разказва, какъ се създало това пиленце. Казвамъ му: не ми трѣбва това нѣщо. Какъ се е създало пиленцето, азъ зная вече, но кажи ми по-нататъкъ какъ да го хранимъ.

 

Знаете ли, на какво още мязатъ нѣкои отъ съвременнитѣ учени хора? — На финансови инспектори, които разглеждатъ смѣткитѣ на нѣкой фалиралъ търговецъ. Дойдатъ тия учени при търговеца и започватъ да разглеждатъ смѣткитѣ му. Тѣ казватъ: „Ние направихме изчисления и намѣрихме, че тукъ има злоупотрѣбление отъ два милионъ лева. Тия пари сѫ използувани нѣкакъ незаконно.“ — Добре, тия пари сѫ изядени вече. Въпросътъ е, какъ могатъ да се върнатъ. — Този човѣкъ билъ голѣмъ вагабонтъ! Добрѣ, но какво трѣбва да се прави сега? Днесъ ученитѣ се хвалятъ именно съ това, че открили злоупотрѣблението. Азъ бихъ желалъ да срѣщна такива учени, които да знаятъ, какъ да поправятъ грѣшкитѣ, а не само да ги намиратъ. Има такива учени въ свѣта. Ще седне нѣкой синъ да говори на майка си: „Мамо, отъ нѣкое врѣме азъ не харесвамъ нашата Драганка. Тя се държи много свободно, не се облича, както трѣбва. Като облѣкла една старомодна, дълга рокля, че до земята се влачи; въ нея нѣма нищо модерно нищо естетично. При това, не знае ли, че за такава дълга рокля се даватъ повече пари? Тя трѣбва да си направи по-кѫса рокля;“ Казвамъ: отъ редъ години насамъ хората търсятъ грѣшкитѣ си само, а не търсятъ начини, какъ да се изправятъ. Нѣкой проповѣдникъ срѣща единъ човѣкъ съ свободно вѣрую и го пита: „Ти какво направи досега съ твоето вѣрую? Откажи се отъ него!“ — Добрѣ, ако този човѣкъ се откаже отъ своето вѣрую, ти ще го спасишъ ли? Спаси ли нѣкого досега? — Не спасихъ. — Ако ти можеше да спасявашъ, дѣцата нѣмаше да умиратъ, и хората нѣмаше да се лъжатъ.

 

И до днесъ всички свещеници и пастори проповѣдватъ, че Христосъ спасилъ свѣта. — Ако Христосъ бѣше спасилъ свѣта, хората щѣха да живѣятъ добрѣ. Той още не е спасилъ свѣта. Има спасение нѣкѫдѣ, но то не е тамъ, дѣто хората го търсятъ. Въ материалния свѣтъ нѣма никакво спасение. Ако съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като живѣятъ само въ материалния, въ физическия свѣтъ могатъ да турятъ редъ и порядъкъ въ домоветѣ, въ обществата и въ народитѣ, нищо нѣма да придобиятъ. Животътъ не седи само въ материалнитѣ прояви. Той има и други страни за проучаване.

 

Събрали се нѣколко мравешки философи които живѣли въ единъ богатъ чифликъ, да се разговарятъ. Първиятъ философъ започва разговоръ „Нашиятъ господарь е отличенъ човѣкъ! Откакъ е дошълъ тукъ, ние имаме всичко въ изобилие: ядене, пиене и всичко необходимо. Нѣма друго сѫщество като него. Той е първото божество въ свѣта.“ — Да, за мравитѣ този господарь е първото божество, но право ли е това заключение и за насъ? За насъ има хиляди такива сѫщества, хиляди такива божества, които не спасяватъ свѣта. Ама нѣкой билъ светия! — Чифликчия е той. Нѣкой казва: „Знаете ли, какво вѣрую имамъ?“ — Какво вѣрую имашъ? — Знаете ли, какво учение имамъ? — Какво учение имашъ? — Знаете ли, какво знание имамъ? — Какво знание имашъ? Питамъ: можешъ ли съ твоето знание, съ твоето вѣрую да измѫтишъ едно пиленце отъ яйцето? По природа българинътъ е символистъ, често си служи съ символистически изрази. Напримѣръ, той казва за нѣкого: „Много тънко го преде този човѣкъ.“ — Какво лошо има въ това, ако нѣкой човѣкъ преде тънко? Или: „Много дебело го преде този човѣкъ.“ Ако е лошо човѣкъ да преде тънко, или ако е лошо да преде дебело, какъ трѣбва да преде? — Срѣдно: нито дебело, нито тънко. Значи, българинътъ не обича нито тънко нито дебело предене. Другъ пѫть българинътъ казва: „Прекаленъ светецъ и Богу не е драгъ.“ Като срещне нѣкой голѣмъ грѣшникъ, той му казва: „Прекали го много.“ Но като срещне и голѣмъ праведникъ, който се моли по цѣлъ день, на Бога, казва: „И ти прекали много. Да направишъ 50 — 60 поклона, разбирамъ, но да направишъ 500 — 600 поклона, това не разбирамъ вече!“ Наистина, какво може да постигне човѣкъ, ако прави всѣки день по 500 — 1000 поклона? Въ природата има единъ законъ на умѣреность. Ако прекалишъ и прѣстѫпишъ този законъ, идва насищане въ нѣщата. Колко бучки захарь най-много може да турите въ една чаша пълна съ вода? Ако турите една бучка захарь, тя ще се разтвори напълно; ако турите двѣ, три, четири, петь бучки захарь — сѫщо ще се разтворятъ; турите ли, обаче, 20, 30, 40, 50, 60 или повече бучки захарь, какво ще стане съ тѣхъ? — Нѣма да се разтворятъ, и водата ще се пресити. Тогава, прилагайте този законъ и въ живота си, за да избегнете пресищанията. Като човѣкъ, за да се движишъ свободно, ти трѣбва да имашъ само едно желание. Внесешъ ли, обаче, повече желания едноврѣменно въ твоего сърдце, ти не ще можешъ да се движишъ свободно въ живота си и на всѣка крачка ще се спъвашъ. Божествената философия казва: „Учи!“ За всѣки даденъ моментъ Божествениятъ законъ позволява само по едно желание, по една мисъль и по едно волево движение извънъ врѣмето и пространството. Въ врѣмето и пространството пъкъ се допуща реализирането само на едно отъ тия желания, мисли и действие.

 

Когато се говори за врѣме и пространство, това подразбира, че за всѣки даденъ моментъ се допуща да мислишъ само върху една мисъль, да имашъ само едно желание и да проявявашъ само едно волево дѣйствие. Ще кажете, че човѣкъ не може да мисли безъ умъ. — Не, човѣкъ може да мисли безъ умъ, и може да чувствува безъ сърдце. Тогава ще кажете, че човѣкъ може да живѣе и безъ Бога. — Не, това не е вѣрно и не може да бѫде! Мислитѣ и чувствата идватъ отъ Бога, и минаватъ само прѣзъ мозъка и прѣзъ сърдцето, като прѣзъ фокуси, чрѣзъ които се отразяватъ навънъ. Реалнитѣ нѣща въ свѣта не могатъ да сѫ или да не сѫ. Такава философия не сѫществува. Вземете, напримѣръ, думитѣ, съ които си служи съврѣменната наука: материя, субстанция и есенция. Тия три думи, като понятия, се различаватъ коренно. Въ моя умъ понятието „материя“ подразбира състояние на смърть и на животъ; това понятие означава мѣстото, дѣто ставатъ постояннитѣ промѣни. Материята е свързана съ формитѣ на тѣлата и прѣдметитѣ. За да се прояви материята, трѣбва да има форми. Когато нѣкой каже думата „субстанция,“ подразбирамъ размножаване. Това може да не е съгласно съ мнението на ученитѣ хора, но, споредъ мене, азъ съмъ на правата страна. Ако влѣза въ една аудитория, азъ ще докажа на ученитѣ хора моето разбиране по тѣзи въпроси, стига тѣ да ме питатъ, какво нѣщо е материя, какво — субстанция и какво — есенция. Съ тѣзи три състояния ние живѣемъ. Щомъ се промѣняшъ много, ще кажешъ: „Въ материята съмъ.“ Щомъ се движишъ много, щомъ скачашъ много, ще кажешъ: „Субстанциаленъ съмъ.“ Щомъ се размножавашъ много, ще кажешъ: „Есенциаленъ съмъ.“ Ако си поставенъ въ материята, ще знаешъ, доколко можешъ да се промѣняшъ. Ако си въ субстанцията, ще знаешъ, доколко можешъ да се движишъ. Напримѣръ, въ даденъ моментъ мисъльта на нѣкой човѣкъ може да се движи съ бързина 100 или 200 километри въ минута, но тя може да се движи и съ бързина сто милиона километри въ минута. Науката доказала ли е това? Ще каже нѣкой, че човѣшката мисъль може да се движи съ такава бързина. Изчислено ли е точно, съ колко милиона километри може да се движи човѣшката мисъль въ минута?

 

Сега ще направя една аналогия между човѣшката мисъль и яйцето. Човѣшкитѣ мисли сѫ тъй изкусно създадени че както не може да се намѣри връзката между мисъльта и мозъка, така не може да се намѣри никаква връзка между пилето и черупката на яйцето. Казвамъ: едно врѣме, когато пилето не бѣше излупено, между яйцето и него имаше нѣкаква връзка, но сега, когато пилето е излупено, между него и яйцето вече нѣма нищо общо. Като броите числата отъ 1 — 10, ще се запитате, какъ е произлѣзла двойката, тройката, четворката, петорката и т. н. Има математици, които доказватъ, какъ единицата е станала двойка, послѣ тройка, слѣдъ това четворка, петорка, шесторка, седморка и т. н. Да направимъ слѣднитѣ разсѫждения. Нѣкому се ражда дѣте, на име Свѣтославъ. Като стане на една година, бащата казва: „Дѣтето ми е на една година.“ Наредъ съ: името му написватъ съ свѣтли букви „единица.“ На втората-година написватъ: „Нашъ Свѣтославъ е на двѣ години.“ На третата година написватъ: „Нашъ Свѣтославъ е на три години.“ Най-послѣ дохожда десетата година и родителитѣ написватъ: „Нашъ Свѣтославъ е на десеть години.“ Какво означаватъ числата отъ 1 — 10?

 

Питамъ: първата година произлѣзла ли е отъ числото едно? Двѣтѣ години произлѣзли ли сѫ отъ числото двѣ? Тритѣ години произлѣзли ли сѫ отъ числото три? Четиритѣ години произлѣзли ли сѫ отъ числото четири? Петьтѣ години произлѣзли ли сѫ отъ числото петь? Кабалиститѣ казватъ, че единицата е създала свѣта. И азъ казвамъ сѫщото. Но коя единица, именно, е създала свѣта? Единицата не може да създаде свѣта. Че единицата е създала свѣта, това сѫ твърдения, подобни на ония, които дава българинътъ, като казва за нѣкого, че тънко преде. Единицата и всички останали числа сѫ символи. Като говоримъ за единицата, ние разбираме най-разумнитѣ сѫщества въ свѣта, които сѫ направили първия планъ, по който свѣтътъ е билъ създаденъ. Като говоримъ за числото двѣ, ние подразбираме всички ония разумни сѫщества, които сѫ слѣзли на земята, за да приложатъ този идеаленъ планъ за създаването на свѣта. Като говоримъ за числото три, ние подразбираме ония идеални сѫщества, които сѫ опрѣдѣлили границитѣ на всички възможности въ свѣта. Слѣдователно, кажешъ ли „азъ съмъ единица,“ трѣбва да бѫдешъ въ връзка съ всички тия разумни сѫщества, които означаватъ единицата. Ти говорилъ ли си съ тѣхъ? Вие казвате: „Еди-кой си нашъ ученъ човѣкъ е доказалъ тия нѣща.“ Нищо въ свѣта не се доказва. Ако е за доказателство, и водата ни доказва много нѣща. Съврѣменнитѣ инженери често казватъ: „Ние трѣбва да изпитаме пѫтя, да провѣримъ всички условия, за да пуснемъ нѣкоя рѣка да тече.“ Питамъ: едно врѣме рѣкитѣ не си ли намираха сами пѫтя? По кой инженерски планъ и споредъ коя математикъ тѣ си пробиваха пѫть и се движеха? Има ли математика, на която тѣ да се подчиняватъ? — Има, разбира се, но тя е Божествената математика. Воднитѣ капки, сами по себе си, сѫ живи, и въ тѣхъ има животъ. Вие какъ мислите, елементитѣ безъ движение ли намиратъ своя пѫть? — Не, и въ тѣхъ има движение, и то съзнателно. Какъ сѫ се сплотили всички елементи въ едно, за да образуватъ канаритѣ въ природата? — Тѣ работятъ, движатъ се подъ влияние на външно и вътрѣшно налѣгане, подъ влиянието на сцеплението и афинитета. Като говоримъ за вѫтрѣшното сцѣпление, за афинитета, ние подразбираме единъ разуменъ животъ, разуменъ процесъ, който става въ цѣлата природа. Когато говоримъ за животъ, ние подразбираме сѫщо тъй разумни процеси които се извършватъ въ цѣлата вселена.

 

И тъй, да се доказватъ нѣщата, подразбираме да се приложатъ. Доказването е упражнение. Въ съврѣменнитѣ университети си служатъ съ редъ формули. Това сѫ упражнения, задачи, доказателства, но повече умственъ теоретически, безъ тѣхното практическо приложение въ живота. Съ това ние не сѫдимъ ученитѣ хора, но казваме, че въ съврѣменната наука има още много недоизяснени факти и явления. Нѣкой казва: „Азъ имамъ право вѣрую.“ Ние не говоримъ противъ твое вѣрую. Ти можешъ да има единъ вѣренъ принципъ, едно право вѣрую, но важното е да го приложи въ живота си.

 

За изяснение на мисъльта си ще ви приведа единъ примѣръ. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на единъ свой близъкъ, да му помогне съ извѣстна парична сума. Обаче, този неговъ близъкъ започва да злоупотрѣбява съ добрината му и често дохожда при него да иска пари. Това не е правилно отъ негова страна. Човѣкъ, който иска да прави добро, трѣбва да постѫпва споредъ своето вѣрую. Ще извика този човѣкъ настрана и ще му каже: „Братко, днесъ, когато имамъ въ изобилие, Волята Божия е да ти дамъ часть отъ моего богатство, но всѣки день не мога да ти давамъ; утрѣ не ще мога да ти дамъ нищо.“ Този човѣкъ ще започне да ти цитира стихове отъ Евангелието, да казва: „Каквото даде дѣсната рѫка, лѣвата да не знае.“ Какво означава този стихъ? — Понеже дѣсната рѫка е на ума, а лѣвата на сърцѣто, то лѣвата рѫка не трѣбва да се бърка въ работата на дѣсната, нито дѣсната — въ работата на лѣвата, т. е. сърдцето не трѣбва да се бърка въ работата на ума, нито умътъ — въ работата на сърдцето. Работата на човѣка е разпредѣлена между ума и сърдцето. Умътъ може да се бърка въ работата на сърдцето само тогава, когато го повика и каже: „Моля почтения слуга, ума, да дойде въ кухнята да свършимъ заедно една работа на господаря си.“ Ще кажете: „Ама ние знаемъ, че слугинята и слугата, като дойдатъ въ кухнята на господаря си, започватъ любовни работи.“ — Споредъ васъ това е възможно, но въ дома на господаря, и то въ кухнята, любовни работи не ставатъ. Любовни работи не ставатъ и по гробищата. Често нѣкоя мома отива на гроба на майка си, и тамъ дойде нейниятъ възлюбенъ да се разговарятъ и слѣдъ врѣме се оженватъ. Казвамъ: хора, който уговарятъ женитбата си на гробищата, животътъ имъ не може да бѫде добъръ. Онзи човѣкъ, който има правилно вѣрую и иска да помага, ще каже: „Ето, давамъ половината отъ имането си!“ Какво подразбираме подъ това? — Ако той получава двѣстѣ лева, стотѣ лева ще даде на своя близъкъ. Всѣки човѣкъ има право да даде само половината, отъ онова, което получава, а не цѣлото. И като давашъ, не искай нищо, остави своя ближенъ да се жертвува, както той иска и разбира. Ако този човѣкъ иска да се ожени, да живѣе за себе си, остави го свободенъ.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ знаменитъ цигуларь, подъ псевдонимъ Сеготинъ. Той се влюбва въ нѣкоя Мария Бѣлковска. Този цигуларь ходилъ всѣка вечерь съ своята любима далечъ отъ града да ѝ свири. Тя се възхищавала отъ неговото свирене. По едно врѣме, обаче, тя се влюбила въ единъ руски князъ, за когото се оженила. Цигуларьтъ прѣстаналъ вече да свири и заминалъ далечъ нѣкѫдѣ изъ свѣта. Слѣдъ много години той се върналъ въ града, дѣто живѣла неговата любима и започналъ да обикаля около дома ѝ. — Едно врѣме веселѣхъ тебе, но сега ще свиря на твоитѣ дѣца — казалъ той. Цигуларьтъ билъ вече много старъ човѣкъ. Той не се сърдилъ, че тя го напуснала, че му изневѣрила, но продължавалъ да свири на нейнитѣ дѣца, като си мислилъ; „Такава е била волята Божия!“ Единъ день неговата любима видѣла, че единъ старъ цигуларь обикаля около дома ѝ, но не го познала, повикала го, като му казала: „Дѣдо, посвири малко на дѣцата!“ Той започналъ да имъ свири. Ако нѣкой съврѣмененъ човѣкъ се намѣри въ това положение, ще каже; „Остарѣхъ вече, разнебитиха се моитѣ идеали, нещастенъ е животътъ ми, нещастенъ съмъ и азъ!“ Свѣтътъ иска герои, като този старъ цигуларь. Той и като младъ, и като старъ свири за своята любовь. Ако цигуларьтъ бѣше отъ съврѣменнитѣ герои, щѣше да удари цигулката въ земята и да каже: „Не свиря повече!“ Кое е по-хубаво сега: да свиришъ, или да не свиришъ? — Да свиришъ е по-хубаво, отколкото да не свиришъ.

 

Казвамъ: вложете въ себе си силното желание да разберете живота въ всички негови прояви. Съврѣменната наука не трѣбва да прѣдставлява само теория и да служи за накитъ на хората. Науката трѣбва да има вътрѣшно приложение. Мнозина казватъ:  „Ние трѣбва да се държимъ въ старото; да не отстѫпваме отъ науката, отъ религията на нашитѣ дѣди и прадѣди.“ Казвамъ: не е въпросътъ да се създава нова религия. Свѣтътъ нѣма нужда отъ нова религия. Има една нова религия, въ която хората още не сѫ повѣрвали. Ние прѣпорѫчваме на хората тази, именно, религия, която тѣ още не сѫ възприели и приложили. Когато възприематъ тази нова религия, тѣ ще се прѣобразятъ. Тя е религия безъ форми, безъ одежди, безъ кадилници. Въ тази религия човѣкъ може да ходи облѣченъ, както иска — като послѣденъ просякъ, или като князъ; въ тази религия човѣкъ може да бѫде пръвъ, може да бѫде и послѣденъ. Както и да е облѣченъ той, всички ще го приематъ съ „добрѣ дошълъ,“ като тѣхенъ добъръ братъ. Едно е важно за хората отъ новата религия: тѣ трѣбва да бѫдатъ чисти и свѣтли като свѣтлината. Ако дрехитѣ имъ сѫ скѫсани, отъ всѣка тѣхна дупка ще извира вода, бистра, чиста, като кристалъ. Всѣка дупка въ чучуръ ще се прѣвърне; хората. ще се събиратъ около тия чучури и пѣсни ще имъ пѣятъ.

 

Азъ бихъ желалъ да срещна хора съ скѫсани дрехи, но не съмъ срещналъ досега нито единъ такъвъ човѣкъ. Всѣки се срамува да ходи скѫсанъ. Не се срамувайте отъ това! Нѣма нищо лошо въ скѫсанитѣ дрехи. Естествено нѣщо е да се кѫсатъ дрехитѣ. Като седи, като се движи човѣкъ нагорѣ-надолу, и дрехитѣ му се кѫсатъ.

 

Христосъ казва: „Още едно ти не достига!“ Кое е то? — Любовьта. Въ човѣшката любовь, обаче, има срастване, страсти, тъй както два клона се срастватъ. Съврѣменнитѣ учени наричатъ това нѣщо „присаждане.“ Значи, съврѣменнитѣ хора наричатъ присаждането любовь. Тѣ казватъ: „Ние имаме любовь, знаемъ да присаждаме дивачки.“ Казвамъ: чакай да видя, дали тѣзи дивачки сѫ присадени добрѣ! Посѣйте сѣме отъ вашата присадена круша, да видимъ, дали ще даде добъръ плодъ! Посаждашъ, пакъ дивачка излиза. Защо? — Не знаешъ правилно да присаждашъ. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва въ живота и при възпитанието на дѣцата. Възпитавашъ дѣтето си редъ години и като порасне, даватъ му нѣкѫдѣ служба, но не се минава много врѣме, и той задига касата съ паритѣ. Отъ този моментъ той изгубва всичко. Ще кажете: „Науката и религията ще ни просвѣтятъ-“ — Нито науката, нито религията могатъ да ни просвѣтятъ. Какво сѫ направили науката и религията отъ човѣка досега? Впрочемъ, науката и  религията могатъ да направятъ много нѣщо отъ човѣка, но за коя наука и за коя религия може да се каже това? — За тази религия, отъ скѫсанитѣ дрехи на която вода тече, и за тази наука, отъ пропуканитѣ умове на която пиленца излизатъ, както излизатъ пиленца отъ счупенитѣ яйца, които кокошката е мѫтила. Казвамъ: това е учението, което азъ проповѣдвамъ. Като казвамъ „азъ,“ това се вижда малко смѣло. Всѣки човѣкъ казва „азъ,“ обаче тази дума може да се употрѣби само въ единъ случай. Кога? — Когато измѫтя пилето отъ яйцето. Измѫтя ли го, мога да кажа азъ, но когато счупя яйцето и нищо не излѣзе отъ него, не мога да употрѣбя думата азъ. Какво трѣбва да кажа тогава? — Постарахъ се да измѫтя това пиле, но не можахъ, яйцето било развалено. — Не е развалено яйцето, но като не разбирамъ  закона, самъ го развалихъ.

 

Сега ще приложа тази мисъль по отношение на вашия животъ и ще ви запитамъ: ако това яйце е вашата глава, какво може да излѣзе отъ нея? Вие ще кажете: „Гледай сега този човѣкъ, какви работи седналъ да ни говори! Нѣма да ни каже нѣщо научно, ами взелъ да ни говори за счупенитѣ яйца!“ — Защо да не говоря такива нѣща? Яйцето е вашата глава. Често вие си говорите единъ другиму: „Я ми кажи, какво е родила, какво е измѫтила, твоята глава досега?“ Казвате, че мислите. Кажете ми една ваша мисъль! Коя мисъль сте измѫтили и родили вие: сами? Кажете ми една такава мисъль, която никой досега не е казалъ прѣди васъ! Покажете ми едно пиле, което знае да говори!

 

И тъй, единъ младъ човѣкъ дойде при Христа и Го запита: „Учителю благи, какво трѣбва, да направя, за да наследя животъ вѣченъ?“ Какво означава вѣчниятъ животъ? — Животъ на абсолютна свобода. Този човѣкъ иска да обикаля, цѣлата вселена съ свободенъ билетъ, да го посрѣщатъ навсѣкѫдѣ тържествено, като господарь, но Христосъ му каза: „Още едно ти не достига!“ Какво е то? — Иди продай всичкото си имане, останало отъ дѣди и прадѣди, то не трѣбва за новия животъ. Слѣдъ това раздай всичко на сиромаситѣ и ела та ме послѣдвай! Нека тия бѣдни, хора те помнятъ за вѣчни врѣмена! Този младъ, момъкъ се поспре малко и се замисли върху Христовитѣ думи. Той се намѣри въ положението на нѣкой съврѣмененъ адвокатъ, който за всичко си прави смѣтка, и запита Христа: „Ако продамъ всичкото си имане и го раздамъ на сиромаситѣ, а самъ тръгна съ скѫсани дрехи и не получа слѣдъ това вѣчния животъ, какво ще правя тогава?“ И този младъ човѣкъ се отдалечи отъ Христа наскърбенъ и съ съмнѣние въ себе си. Христосъ като го видѣ, каза на ученицитѣ си: „Колко мѫчно може да влѣзе богатъ въ Царството Божие!“

По сѫщия начинъ, колкото и да се говори, на съврѣменнитѣ хора, все ще се наскърбятъ и усъмнятъ. Има единъ законъ, споредъ който, като наскърбишъ или обидишъ нѣкого, тази скръбь ще се върне къмъ тебе. Гледамъ нѣкое малко дѣте си играе съ едно пумпалче. Трѣбва ли да му развалимъ играта? Като ученъ човѣкъ, азъ трѣбва само да го попитамъ: „Върти ли се добрѣ твоето пумпалче?“ Докато това дѣте си играе, азъ не трѣбва да го занимавамъ съ нищо сериозно. Прѣстане ли да играе, насити ли се на детинския животъ, тогава азъ имамъ право да му говоря и и за по-сериозни нѣща, за които той вече е готовъ да работи съзнателно. Въртенето на пумпалчето показва, какъ се върти свѣтътъ, Ученитѣ хора иматъ редъ теории за създаването на свѣта. Споредъ една отъ тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и отъ въртението ѝ около единъ центъръ се е образувало слънцето. Значи, тази мъглявина постепенно се е, втвърдявала, оформявала, докато най-послѣ се е прѣвърнала въ твърда маса. Първоначално слънцето е заемало нѣколко милиарда километри пространство по обемъ, но послѣ около него се явили нѣколко обрѫчи, които го раздѣлили на нѣколко части, отъ които постепенно се образували редъ планети, каквито сѫ нашата земя, Венера, Юпитеръ и други. Засега нашитѣ астрономи знаятъ само седемь планети, но има още двѣ неизвѣстни за тѣхъ — всичко деветь планети. Числото седемь е строго число. То е сѫдията, който те закача на вѫжето безъ да мисли, че сѫществува Богъ. Числото деветь пъкъ е търговецътъ, които те поставя прѣдъ ликвидационната маса. Какъ ще ликвидирашъ? — Съ 25 % лихва. Питамъ: вие, съврѣменнитѣ хора, като започнете ликвидацията си, съ колко на сто ще ликвидирате?

 

Сега, като говоря така, ни най-малко не искамъ да омаловажа живота на съврѣменнитѣ хора, нито да омаловажа начина, по който тѣ се движатъ. Моята цѣль не е тази, но казвамъ: въ живота на всѣки човѣкъ трѣбва да има непрѣривно движение. Всѣка сутринь, като ставате, трѣбва да почувствувате въ живота си единъ малъкъ плюсъ: да почувствувате, че вашето сърдце е станало малко по-топло, вашиятъ умъ — малко по-свѣтълъ, а въ волята ви да се яви най-малкия импулсъ да направите едно микроскопическо добро. Напримѣръ, вие сте господарка, имате слугиня, и споредъ обичая си, още като ставате сутринь, започвате да ѝ се карате, да я хокате за това-онова. Сега, обаче, като приемете това ново учение, съ ставането си още, нека у васъ се яви поне най-малкото желание да измѣните, да смекчите малко отношенията си къмъ вашата слугиня. Нека слугинята ви, която се е научила на вашитѣ груби къмъ нея обноски, като влѣзе въ стаята на господарката си, да се учуди, че е станала нѣкаква промѣна съ нея, че не ѝ се кара. Нека тази слугиня започне да се пита, кое е нормалното положение на господарката ѝ: да я бие и да ѝ се кара, или да не я бие и да не ѝ се кара. На сѫщото основание днесъ и религиознитѣ хора минаватъ прѣдъ свѣта за малко ненормални, защото нито се биятъ, нито убиватъ. Ако тѣ се биятъ и убиватъ помежду си, щѣха да минаватъ за нормални, както и всички останали хора. Тогава мнозина ще се запитатъ: въ такъвъ. случай кой пѫть да хванемъ? Тѣ се оправдаватъ съ това, че сѫ невѣжи, че не знаятъ какво да правятъ. — Азъ не отричамъ и това мнѣние на хората, но подържамъ, че въ свѣта не сѫществува невѣжество. Всѣки човѣкъ знае, какво трѣбва да прави. Той знае, кое е добро и кое зло, знае кой пѫть да хване. Нѣкои казватъ, че свѣтътъ се развалялъ отъ невѣжество. — Не, свѣтътъ се разваля отъ лакомия. Престѫпленията въ свѣта не се вършатъ отъ невѣжество, но отъ лакомия. И умопобъркванията въ свѣта сѫщо така ставатъ отъ лакомия. Нѣкой човѣкъ иска да стане по-ученъ, отколкото може, вслѣдствие на което неговата нервна система не може да издържи на това голѣмо напрежение, на което той я подлага. Нервната система на всѣки човѣкъ може да издържа само извѣстно напрежение. Мине ли този максимумъ, тя се разстройва. Ако човѣкъ не може да издържи напрежението на извѣстни теории, на извѣстни истини, нека бѫде благодаренъ на май-малкото, за което е достѫпенъ неговиятъ умъ и неговото сърдце. Колкото малки и микроскопически разбирания да има той, нека бѫде благодаренъ и на тѣхъ. Утрѣ той ще има по-голѣми разбирания. Това не значи, че утрешното му разбиране ще бѫде съвсѣмъ ново, но все ще има единъ малъкъ плюсъ въ разбиранията си. Той ще гради тухла слѣдъ тухла въ своето здание и ще може да влиза и излиза отъ него, когато пожелае. Това здание ще бѫде живо и ще може постоянно да расте и да се развива.

 

Днесъ на съврѣменнитѣ хора е зададена сѫщата трудна задача, каквато е била зададена нѣкога, още въ древностьта, на единъ великъ адептъ, който се явилъ на замята въ формата на египетската богиня Изида; тя била дъщеря на единъ, отъ египетскитѣ фараони Саваатъ-Амонъ-Ра, за когото не се знае положително, дали е билъ историческо или митическо лице. Тази богиня трѣбвало да мине прѣзъ всички посвещения, за да ѝ се повѣрятъ тайнитѣ на новата религия. За тази цѣль Бѣлото Братство ѝ дало слѣдната задача: „Ако може да живѣе въ водата безъ да потъва, да се движи изъ въздуха безъ да пада, да влиза и излиза отъ огъня безъ да изгаря, да се движи изъ свѣтлината безъ да почернява и най-послѣ да ходи изъ свѣта, безъ да се опетнява, безъ да се съблазнява, само тогава ще може да стане членъ на Бѣлото Братство.“ Какво означава водата, въздухътъ, огъньтъ, свѣтлината и свѣтътъ? — Това сѫ символи извѣстни величини, които. иматъ своето дълбоко назначение. И отъ насъ, съврѣменнитѣ хора, се изисква да живѣемъ въ водата: безъ да потъваме, въ въздуха безъ да падаме, въ огъня или топлината безъ да изгаряме, въ свѣтлината безъ да почерняваме и въ свѣта, безъ да се съблазняваме, безъ да се изкушаваме. Тази хубава свѣтлина, на която днесъ се грѣемъ, почернява лицата ни. Какво прѣдставлява свѣтътъ? Какво прѣдставлява природата? Какво прѣдставлява Богъ? — Природата прѣдставлява единъ добрѣ уреденъ, оформенъ свѣтъ съ всички свои закони и правила. Това, което е проявено, ние наричаме разумна, жива природа. Това пъкъ, което още не е проявено, ние наричамъ идейна душа на Битието. Значи, разумното, идейното, вѣчното, свещеното, непроявеното въ свѣта, това е Богъ, това е великото начало на живота. То е свързано съ проявеното. Нѣкои наричатъ природата тѣло на Бога. И това обяснение не може да се отрече, но ние знаемъ положително слѣдното нѣщо: природата е проявеното въ свѣта, а Богъ е непроявеното. Мнозина казватъ, че природата и Богъ сѫ едно и сѫщо понятие. — Ако понятието Богъ подразбира природа, тогава Той трѣбваше да бѫде ограничено сѫщество, а въ сѫщность, когато говоримъ за Бога, като безграниченъ, ние разбираме това сѫщество, което не се е проявило и за което трѣбва да имаме свещенъ трепетъ, понеже отъ Него произлизатъ най-хубавитѣ и велики нѣща. Всѣки се стреми къмъ хубавото, къмъ великото, къмъ непостижимото. Никой не се стреми къмъ постижимото.

 

Като се разсѫждава по този начинъ, онѣзи, които искатъ да приложатъ тази нова философия, това ново учение въ живота си, ще кажатъ: „Като е тъй, да раздадемъ имането си и да тръгнемъ слѣдъ Христа.“ Питамъ: може ли човѣкъ, който слѣдва Христа, да тръгне съ празна торба? Какво е по-хубаво: да нося пълна или празна торба? Разбира се, че е по-хубаво да нося пълна торба. Да раздадешъ имането си и да послѣдвашъ Христа, не значи да останешъ послѣденъ сиромахъ и да тръгнешъ между хората да просишъ. Да раздадешъ имането си, значи да раздадешъ всички онѣзи стари идеи, стари убѣждения, които сѫ те спъвали досега, и да напълнишъ торбата си съ нови и велики идеи и така да тръгнешъ между хората. Казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ носи нови идеи.“ — Да, приятели, торбата му е пълна съ велики идеи. Радвайте се, че той носи пълна торба заради васъ. Ще кажете: „Ама какви сѫ тѣзи идеи?“ —Това може да се провѣри въ петдесеть минути. Този човѣкъ се спира, изважда нѣщо отъ торбата си и ви дава да го опитате. Вие хапвате отъ него. Ако стомахътъ ви се развали и вие започнете да повръщате, съдържимото въ торбата не е било на мѣстото си. То е било нѣщо старо, нѣщо развалено. Но, ако вие започнете да скачате, да се радвате, слѣдъ като хапнете отъ тази торба, съдържимото въ нея е било на мѣстото си. Казвате: „Ама този човѣкъ ни омагьоса!“ Какъ, вие вѣрвате ли въ магия? Чудно нѣщо, съврѣменнитѣ учени хора на XX вѣкъ да вѣрватъ въ магия. Тѣ отричатъ Господа, отричатъ вѣчния животъ, отричатъ душата, а вѣрватъ въ магия! Щомъ приематъ магията, нека приематъ и другитѣ нѣща. Азъ не зная, какво да мисля за тия хора, които не вѣрватъ въ Господа, не вѣрватъ въ „вѣчния животъ, а вѣрватъ въ магията. Това показва, че тѣхната мисъль не е права, не е Божествена. Благородно е душата да бѫде чиста! Благородно е всѣка мисъль да дава пѫть на Божественото! Благородно е всѣка чешма да е отпушена и да тече! Водата на всѣка чешма трѣбва да изтича навънъ. Радость е за чешмата, когато тече. Нека поетътъ възпѣва всѣка такава чешма! Нека той пише хвалебни стихове за чешмитѣ, които текатъ! Нека той възпѣва красивитѣ моми и момци, които срѣща на пѫтя си! Какво прѣдставлява хубавата, красивата мома? Какво прѣдставлява хубавиятъ, красивиятъ момъкъ? — Красивата мома е подобна на чешма, отъ която тече чиста, кристална вода, а красивиятъ момъкъ е подобенъ на чистъ планински изворъ. И кой какъ мине покрай тази хубава чешма и покрай този чистъ изворъ нека пие. Много хора — англичани, французи, германци, българи и редъ други народности — сѫ правили прѣдъ мене изповѣдь какъ имъ е подѣйствувала водата отъ тази чешма. Водата отъ тази чешма дѣйствува върху жадния пѫтникъ така, както чистиятъ погледъ на красивата мома дѣйствува върху отчаяния човѣкъ. Единъ отъ тия хора ми разправяшъ веднъжъ слѣдното: „Азъ бѣхъ отчаянъ човѣкъ, изгубилъ смисъла на живота; единъ день отивахъ въ гората да се самоубия, но по пѫтя ме срещна една красива, хубава мома, която ме погледна само, безъ, да ми каже нѣщо. Отъ този моментъ въ мене настана цѣлъ прѣвратъ. Азъ хвърлихъ револвера, отказахъ се отъ мисъльта за самоубийство и си казахъ: „Има за какво да се живѣе въ свѣта! Втори пѫть, обаче, не срещнахъ тази красива мома въ живота си.“ Дѣйствително, отъ очитѣ на: красивата мома излѣзе нѣщо, което прѣобрази живота на този човѣкъ. Тя бѣше живата вода — водата на вѣчния животъ!

 

Казвамъ: животътъ на всички духовни хора трѣбва да бѫде като този на тия млади, красиви моми и момци, които могатъ да обръщатъ хората къмъ Бога. Казвате: „Човѣкъ има слабости, наследствени и придобити, съ които трѣбва да се бори.“ — Да оставимъ настрана тия нѣща! Едно е важно сега: всички трѣбва да придобиятъ новата наука, новата философия, новата религия, които тепърва идатъ въ свѣта, тепърва си пробиватъ пѫть въ умоветѣ и сърцата на хората. Тѣ сѫществуватъ на земята, сѫществуватъ и въ невидимия свѣтъ, сѫществуватъ и въ Божествения свѣтъ. Благодарение на тѣхъ се крѣпи животътъ. Сега сѫ най-благоприятни условия за човѣчеството да възприеме новата наука и религия. Виждате ли огняритѣ отгорѣ, които всѣки день ни изпращатъ свѣтлина и топлина? Тѣ вършатъ това благодарение на тази нова наука, на тази нова религия.

 

Мнозина питатъ: „Какво нѣщо е Любовьта? — Любовьта на земята има двѣ проявления: въ сърдцата се проявява човѣшката любовь, а въ душитѣ Божествената Любовь. Когато нѣкой каже, че хората не го обичатъ, азъ казвамъ, че огъньтъ може да го обича. Кога? — Когато го запали. Послѣ? Като се грижи за него. Ако се грижите за този огънь, той ще ви топли; ако не се грижите, нѣма да ви топли. Това е човѣшката любовь. Божествената Любовь мяза на слънцето. Кой пали слънцето? — Никой. Палишъ го, или не го палишъ, то дава свобода, свѣтлина и топлина. Божествената Любовь иде независимо това, дали имаме, или нѣмаме грѣхове, дали имаме слабости или нѣмаме. Като дойде Господъ, Той нѣма да те пита грѣшенъ ли си, какви грѣхове сѫ направили баща ти и майка ти, но ще те попита: „Твоята торба празна ли е, или не?“ — Празна е. — Вземи тия пари и иди да работишъ! Срѣща те Господъ и те пита: „Твоето шише празно ли е? —Празно е, Господи, устата ми е засъхнала. — Дай да го напълня! — Господъ напълва шишето ти и казва: „Иди сега да помагашъ на другитѣ!“ Той срѣща нѣкой ученъ човѣкъ и го пита: „Както правишъ, написа ли своята теория?“ — Не, Господи, азъ забъркахъ всичкитѣ теории и нищо не изкарахъ отъ тѣхъ. Сега търся такава теория, съ която да изправя своя животъ, но не и живота на другитѣ. Господъ изважда една малка книжка, подава му я и казва: „Вземи тази книжка, иди дома си и чети отъ нея! Напусни всички теории на миналото, които забъркаха живота ти. Проучвай новата религия и новата наука!

 

Мнозина ще кажатъ: „Дѣ това щастие да ме срещне Господъ и да ми тури такава книжка въ джоба?“— Господъ може да ви срещне, но кога? — Когато можете да живѣете въ водата безъ да потъвате; да се движите изъ въздуха безъ да падате: да влизате и излизате отъ огъня безъ да   изгаряте; да живѣете въ свѣтлината безъ да почернявате и най-послѣ да живѣете въ свѣта безъ да се съблазнявате.

 

Христосъ казва: „Иди, продай имането си, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме последвай!“ Азъ не искамъ да останете съ отрицателна мисъль въ себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно? Не сѫ ли хипотези всички тия нѣща? Казвамъ: колко мѫчно може да влѣзе въ Царството Божие такава публика, която мисли по такъвъ начинъ! Азъ не казвамъ да раздадете имането си, понеже не сте милионери но казвамъ: колко мѫчно може да влѣзе въ Царството Божие всѣки човѣкъ, който мисли по този начинъ! Този стихъ, който Христосъ казалъ на ученицитѣ си, има дълбокъ смисълъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казватъ: „Какви цѣнни нѣща сѫ казали апостолитѣ Павелъ, Петъръ, Яковъ и други!“ Казвамъ: това не е всичкото, което тѣ сѫ казали прѣди двѣ хиляди години. Нито апостолитѣ, нито Христосъ даже днесъ не сѫ това, което сѫ били прѣди двѣ хиляди години. Ако Христосъ днесъ говорѣше на съврѣменното човѣчество, Той би говорилъ съвсѣмъ другояче. Той казваше: „Много работи има да ви кажа, но още не сте готови за тѣхъ.“ Вие казвате: „Като се свърши свѣтътъ и прѣминемъ въ другия животъ, тогава ще разберемъ и научимъ това, което на земята не сме могли да научимъ.“ — Свѣтътъ нѣма да се свърши, Свършването на свѣта е само една илюзия. Ние отричаме свършването на свѣта, и мнозина сѫ съгласни съ това. Младитѣ моми и момци ще кажатъ: „Да не се свършва свѣтътъ! Старитѣ живѣха повече отъ насъ, и ние искаме още да поживѣемъ!“ — Свѣтътъ нѣма да се свърши. Вие ще живѣете; ще провѣрите всичко, което ви се говори и ще кажете: „Струва да се живѣе въ новата наука и новата религия, въ която Божията Любовь царува!“

 

 

Бесѣда  отъ  Учителя,  държана  на  17  октомврий  1926  год.

въ  гр. София.


 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×