Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1918_08_25 Скритиятъ квасъ

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 26 октомври 2014 - 09:24

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

 

Скритиятъ квасъ

 

Друга притча имъ каза: „Подобно е Царството небесно на квасъ…” Матея 13:33.

„Подобно е Царството небесно на квасъ”. Този стихъ представя основа на човѣшкия животъ, особено за онзи, който иска да влѣзе въ Царството небесно. За да разберете вѫтрешния смисълъ на този стихъ, трѣбва да си дадете поне толкова трудъ, колкото домакинята, която готви всѣки день. Колко пѫти тя рѣже лукъ, кълца го, очитѣ ѝ се просълзяватъ, но продължава работата си. Тя знае, че като рѣже и кълца лука, все ще изкара нѣщо отъ него. Тя се грижи за мѫжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци да има домакинята, каквото и да говорятъ за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онѣзи, които слушатъ Божието Слово, нѣматъ търпението и постоянството на домакинята, тѣ стоятъ по-низко отъ нея. Наблюдавайте я, съ какво внимание следи праженето на лука, какъ се вслушва въ цвъртенето. По звука, който се чува при праженето, тя познава, дали е опраженъ лукътъ, или не. Познавате ли и вие, кога вашиятъ лукъ се е опражилъ, или приличате на онѣзи важни дами, които предоставятъ цѣлата работа на слугинитѣ си, а тѣ само заповѣдватъ и ядатъ наготово. Тѣ не мислятъ много. Щомъ се отказватъ отъ праженето на лука, отъ готвенето, тѣ сами противодействуватъ на мисъльта си, не ѝ даватъ възможность да се развива. Огъньтъ, тенджерата, тиганътъ, лукътъ представятъ предметъ на мисъльта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на хранитѣ, знае, какъ да ги хармонира. Сѫщо така тя познава, какви мисли влизатъ въ ума ѝ — въ нейния вѫтрешенъ тиганъ; тя знае, какъ да ги съчетае.

Отъ Божествено гледище, човѣшкиятъ мозъкъ не е нищо друго, освенъ тиганъ, въ който се готвятъ мислитѣ на човѣка, за да излѣзе отъ тѣхъ нѣщо ценно, което да задоволи, както самия човѣкъ, така и неговитѣ ближни. Единъ день и Богъ, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: Приготви ли яденето? Донеси го, да го опитамъ. Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бѫде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли цѣлия си животъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка ще бѫдатъ за нея ценни предмети за изучаване.

Мнозина гледатъ на праженето на лука, като на нѣщо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дѣдо? Маловажни нѣща ли сѫ тѣхнитѣ лица? Който знае да чете, ще намѣри нѣщо ценно въ набръчканото лице на бабата и на дѣдото. Въ набръчканото лице е написана историята на цѣлъ родъ. Сѫщо така и по пражения лукъ учената домакиня чете историята на неговия произходъ, кога е създаденъ и т. и. Като пражи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Безъ обикновената философия на живота, човѣкъ не може да проникне въ дълбокия смисълъ на земния животъ. Ако не разбере земния животъ, какъ ще разбере небесния? Ако хората не разбератъ отношенията къмъ мѫжа и жената, къмъ брата и сестрата, къмъ родителитѣ, къмъ обществото и къмъ човѣчеството, какъ ще разбератъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ разумнитѣ и възвишени сѫщества и къмъ Бога? Ако не знаете, какъ да слугувате на земния си баща, какъ ще служите на Небесния? Небесниятъ Баща изисква отъ всички хора по-велики дѣла, по-голѣми жертви отъ тѣзи, които земниятъ баща изисква.

Съвременнитѣ религиозни хора говорятъ за Бога, но си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, отъ Когото могатъ да изискватъ всичко, каквото имъ е нуждно. Тѣ си мислятъ, че какъвто е земниятъ имъ баща, такъвъ е и Небесниятъ. Като говорятъ за онзи свѣтъ, и него сй представятъ като земния. Тѣ си мислятъ, че и тамъ има плодни градини, съ вкусни, доброкачествени плодове, музики, пѣсни и веселие. Като отидатъ на онзи свѣтъ, ще ядатъ, ще пиятъ, ще се веселятъ — съ една дума, ще благуватъ. Докато сѫ на земята още, тѣ искатъ да избѣгнатъ мѫчнотиитѣ и страданията, да живѣятъ въ рай. — Това е невъзможно. Земята е училище, а който учи, той минава презъ голѣми мѫчнотии.

Какво представятъ мѫчнотиитѣ? — Велики уроци. Отъ кого ще получите тѣзи уроци, не е важно: може да ги получите отъ мѫжа си или отъ жена си, отъ брата си или отъ сестра си, отъ майка си или отъ баща си, отъ дъщеря си или отъ сина си; може да ги получите отъ обществото, отъ народа си и т. н. Важно е да прочетете урока, да разберете смисъла му и да го приложите въ живота си. Всички предмети, които ви обикалятъ, сѫ сѣнки на реалностьта. Ако не разберете смисъла и значението на сѣнкитѣ, не можете да разберете самата реалность. Трѣбва да виждате нѣщата правилно, за да ги разбирате. Какъ ще виждате и разбирате? — Като човѣкъ. Ако гледате на свѣта съ ума на рибата, ще го разбирате по рибешки; ако го разглеждате съ ума на птицата, ще го разбирате по птичешки; ако го разглеждате съ ума на млѣкопитаещото, ще го разбирате като него. Какъ трѣбва да гледате на свѣта: както рибата, птицата, млѣкопитаещото или човѣкътъ? Разбирането на рибата, на птицата, на млѣкопитаещото не е истинско. И човѣкъ още не разбира живота въ неговия абсолютенъ, истински смисълъ. Само онзи разбира живота правилно, който е миналъ презъ великата школа на земята.

Христосъ казва: „Подобно е Царството небесно на квасъ, който, като го взе жена, скри го въ три мѣри брашно”. Ще кажете, че думитѣ „квасъ, брашно, жена, замѣсване” сѫ обикновени. Всѣки день жената взима квасъ, брашно и го замѣсва. Право е това, майстори сте въ всичко. Какъ се приготвя кваса, знаете; хлѣбътъ — сѫщо; какъ се мели житото, знаете. Обаче, важно е, какъвъ смисълъ влага Христосъ въ думитѣ: „Подобно е Царството небесно на квасъ”. Квасътъ, брашното, нощвитѣ, за които говори Христосъ, подразбиратъ физическия свѣтъ, който постепенно се организира. Съ своето организиране, той създава човѣшкото тѣло, за което сѫ нуждни нѣколко елемента: квасъ, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже. Въ това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвитѣ; житото, брашното е онази жизнена материя, отъ която се формира човѣшкото тѣло; квасътъ е срѣдата, въ която се проявяватъ условията на живота. Има два вида квасъ: хлѣбенъ и спиртенъ, не само въ физическия свѣтъ, но и въ умствения, и въ чувствения свѣтъ. Квасътъ всѣкога произвежда две противоположни реакции. Хлѣбниятъ квасъ произвежда хлѣба, отъ който се нуждаятъ всички живи сѫщества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртниятъ квасъ произвежда спиртни питиета, които упояватъ човѣка и се отразяватъ вредно върху нервната му система. Много болести се дължатъ сѫщо така на различни заквасвания.

Намѣрено е, че при създаването на човѣшкия организъмъ взиматъ участие два вида квасни гѫбички: едни полуорганизовани и други — организовани или живи. Въ сѫщность, активно участие въ този процесъ взиматъ живитѣ организми, които се размножаватъ непрекѫснато. Квасътъ, отъ който е образувано брашното, т. е. материята на човѣшкия организъмъ, е срѣдата, въ която, попадналитѣ микроби се развиватъ при благоприятни условия, ту образуватъ известни съединения, ту се разлагатъ. Значи, процеситѣ на съединяването и разлагането, които се извършватъ въ организма, не сѫ нищо друго, освенъ вкисване, т. е. втасване на живата материя. Когато процеситѣ въ организма причиняватъ растене, размножаване, цъвтене и връзване, казваме, че човѣкъ живѣе; когато процеситѣ причиняватъ разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човѣкъ умира. При мѣсене на хлѣбъ съ квасъ, живитѣ ферменти се размножаватъ и живѣятъ, като отдѣлятъ непотрѣбни вещества. Затова Мойсей е забранявалъ на евреитѣ да мѣсятъ квасенъ хлѣбъ. За да не се развалятъ чувствата и мислитѣ на хората, тѣ трѣбва да се пазятъ отъ квасъ, при който се отдѣлятъ непотрѣбни вещества. Съ това се обяснява, защо нѣкои мисли и чувства умъртвяватъ човѣка.

Срѣщате една мома, която е заквасена съ любовно чувство. Въ първо време тя е радостна, въодушевена, разположена. Следъ една-две години тя губи разположението си, отвръщава се отъ това чувство. Коя е причината за състоянието ѝ? — Квасътъ. Тя е била заквасена съ биренъ квасъ, отъ който оставатъ непотрѣбни утайки. Останатъ ли въ организма, тѣ се отразяватъ вредно. Когато приготвятъ бира отъ сѫщия квасъ, следъ ферментация на кашата, отстраняватъ всички утайки. Останатъ ли утайкитѣ, бирата се разваля. Следователно, когато биренитѣ или спиртнитѣ ферменти попаднатъ въ организма на младата мома и почнатъ да се размножаватъ, тѣ отнематъ жизнената ѝ енергия; тя постепенно губи разположението си, обезсърдчава се, отчайва се, вижда, че е станала жертва на едно лъжливо чувство.

Сѫществуватъ квасни гѫбички отъ различенъ произходъ, както въ обикновения животъ на човѣка, така и въ религиозния. Чувате да казватъ за нѣкого, че добре проповѣдва, повдига съзнанието на хората. За другъ се казва, че заблуждава хората. Кога една проповѣдь заблуждава? — Когато разстройва домове, семейства, общества и народи. Обаче, всѣка проповѣдь, която има за основа любовьта, мѫдростьта и истината, не заблуждава. Тази проповѣдь почива върху законитѣ, които Богъ е поставилъ за основа на Битието. Всичко въ свѣта може да се измѣни, но Божиитѣ закони — никога. Който лъже и заблуждава другитѣ, който се радва на злото на другитѣ, той прави зло първо на себе си. Като знаете това, не се страхувайте, че хората могатъ да ви заблудятъ. Падналъ си въ локва — нищо отъ това. Ще ти подамъ вѫже, и ти ще се хванешъ здраво за него, безъ да мърдашъ. Ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ. Че си каленъ, нечистъ, и това да не те смущава. Новото учение представя чиста, планинска вода. Ще те туря въ тази вода и ще те държа въ нея, докато се изчистишъ. Презъ тази вода трѣбва да минатъ всички мѫже, жени и деца, да се изчистятъ. Кой може, при това положение, да каже, че се заблудилъ отъ идеитѣ на новото учение?

„Скри кваса въ три мѣри брашно”. Брашното, за което говори Христосъ, е материята, отъ която се създава човѣшкото тѣло. Това става въ утробата на майката. Следователно, каже ли нѣкоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законитѣ. Преди всичко, тя трѣбва да пречисти и пресѣе добре брашното, съ което ще работи, и тогава да пристѫпи къмъ майчинството. Отъ чистата или нечиста материя, съ която майката разполага, зависи, какво дете ще роди — светия или престѫпникъ. Ще кажете, че само въ добритѣ деца е вложено Божественото. Не е така. Въ процеса на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присѫтствува. Това е нисшъ процесъ. Божественото въ човѣка иде отпосле, следъ раждането на детето, когато то се диференцира като материя и духъ. Докато е само материя, въ него нѣма нищо възвишено. Казано е въ стиха, че жената замѣсила кваса въ три мѣри брашно. Това показва, че замѣсването се извършва въ тритѣ свѣта: въ физическия, духовния и Божествения. Ако замѣсването става правилно на физическия свѣтъ, ще се извършва правилно и въ другитѣ два свѣта. Ако замѣсването не е станало правилно на земята, и въ другитѣ свѣтове не става правилно. Следователно, растенето и цъвтенето на растенията е въ зависимость отъ почвата, въ която сѫ посадени. Доброто жилище се отразява благоприятно върху здравето и разположението на човѣка. Всѣко физическо притѣснение, всѣко съмнение и колебание се отразяватъ и върху разположението на душата. Съмнението, подозрението, безвѣрието се дължатъ на присѫтствието на бирения квасъ въ човѣка. Любовьта, обичьта, вѣрата сѫ другъ видъ квасни ферменти, които наричаме съ общо име „хлѣбни”. Хората търсятъ любовьта, но не знаятъ, кѫде се намира, тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на любовьта, за да намѣрите самата любовь. Турете кваса на любовьта въ вашето брашно и очаквайте резултатъ. Нѣкой туря кваса на омразата въ брашното си, а очаква любовь. Това е невъзможно, Замѣсишъ ли кваса на любовьта въ три мѣри брашно, скрий го внимателно, да не дойде нѣкой отвънъ и да тури въ него ферменти отъ другъ квасъ. Стремете се къмъ кваснитѣ гѫбички на живия хлѣбъ, които се намиратъ въ житното зърно.

Сегашнитѣ хора минаватъ презъ голѣми мѫчнотии и страдания, защото се отклонили отъ правия пѫть и станали двуквасни. Първоначално Богъ ги е създалъ едноквасни. Искате ли да се върнете въ правия пѫть, да живѣете добре, трѣбва да бѫдете едноквасни. Въ това се заключава истинската философия на живота. Ако отъ една страна люби, а отъ друга — мрази, човѣкъ е двуквасенъ. Резултатътъ отъ този животъ е вкисване или разлагане. Ако сърдцето ти люби, а умътъ се съмнява, ти си двуквасенъ. Това показва, че умътъ ти е заквасенъ съ една мисъль или съ едно желание, а сърдцето — съ друго.

„И взе го жена, та го скри”. Христосъ употрѣбява думата „жена” не въ този смисълъ, както обикновенитѣ хора я разбиратъ. Думата „жена” на български се пише съ четири букви. Първата буква „ж” е съставена отъ два полукрѫга, свързани съ два диаметъра, перпендикулярни единъ на другъ. Полукрѫговетѣ представятъ двата свѣта — духовния и Божествения, свързани помежду си съ помощьта на двата диаметра, които не сѫ нищо друго, освенъ Божествената жена или дева, която слиза отгоре. Тя иде на земята, да научи хората, какъ да мѣсятъ хлѣбъ. Тя носи необходимитѣ елементи на живота. Въ Писанието е казано, че Духътъ трѣбва да слѣзе върху човѣка, да го просвѣти и научи на всичко. Споредъ Христа, Духътъ не е нищо друго, освенъ разумната жена, която знае да мѣси. Тя е свързана съ Божията Любовь. Като дойде въ дома на човѣка и намѣри брашно, тя го туря въ нощвитѣ и го замѣсва. Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. чрезъ воденицата на живота. Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията. Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. Защо идатъ страданията? — За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ. Когато разумната жена слѣзе въ дома ви, тя ще потърси брашно, квасъ, нощви, да ви омѣси хлѣбъ. Като приготвя квасъ за хлѣба, тя туря въ него малко вода. Какво нѣщо е водата? — Тя символизира живота на земята. Значи, страданията приготвятъ материалъ за мѣсене; квасътъ е Божественото сѣме, а водата — условие за неговото покълване и растене. Така трѣбва да се омѣси всѣки човѣкъ, да стане християнинъ въ пълния смисълъ на думата. Който нѣма воденица за мелене на брашното си, не може да си мѣси хлѣбъ. За да имате брашно, първо трѣбва да имате жито. Житото представя Божествената душа, за която малцина иматъ ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която мѣси хлѣба.

Хората искатъ да знаятъ, ще бѫдатъ ли спасени, ще възкръснатъ ли. Който има воденица, брашно, квасъ, нощви и вода, ще възкръсне. Нѣмашъ ли тѣзи елементи, не можешъ да възкръснешъ, ти си ленивъ човѣкъ. Какво трѣбва да направишъ, за да възкръснешъ? — Ще се обърнешъ къмъ Бога съ молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човѣшката душа. Всички воденици трѣбва да мелятъ брашно, да приготвятъ материалъ за вашитѣ бѫдещи тѣла. Не напущайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождатъ мишки и плъхове въ нея.

Нѣкога, въ далечното минало, въ християнската епоха, имало единъ голѣмъ, богатъ монастиръ. Главниятъ игуменъ обичалъ да си хапва повече, отколкото трѣбва, затова често ялъ и пилъ съ калугеритѣ и забравялъ задълженията си къмъ Бога и монастира. День следъ день монастирътъ се напущалъ, иконитѣ и книгитѣ потънали въ прахъ, паяжини кръстосвали стаитѣ — монастирътъ изглеждалъ пустъ и изоставенъ. Единъ день царьтъ на тази страна пожелалъ да посети монастира, да види, какь служатъ калугеритѣ на Бога. Той се срещналъ съ игумена, който го развелъ навсѣкѫде; обиколили всички монастирски постройки и помѣщения, черквата, библиотеката, жилищата на калугеритѣ. Царьтъ останалъ крайно изненаданъ отъ нечистотиитѣ и напуснатия видъ на монастира. Той не казалъ нищо на игумена, нито на калугеритѣ, не направилъ нито една забележка или мъмрене, но казалъ, че и следната година иска да посети монастира. Следъ това се обърналъ къмъ игумена и му казалъ: Ще ти дамъ три въпроса, на които искамъ отговоръ следъ една година. Въпроситѣ били следнитѣ: Колко струвамъ азъ? За колко часа мога да обиколя цѣлата земя? Какво мисля за тебе въ дадения моментъ? Следъ това царьтъ заминалъ за столицата си.

Царьтъ заминалъ, но оттогава и животътъ на игумена се измѣнилъ. Той започналъ да мисли усилено върху дадената задача и си казвалъ: Ако отговоря вѣрно на тритѣ въпроса, ще бѫда възнаграденъ; ако не мога да отговоря, наказание ме чака. Като мислѣлъ усилено върху разрешението на задачата, той забравялъ често да яде и да пие, поради което отслабналъ толкова много, че станалъ почти неузнаваемъ. Всички калугери се питали помежду си: Какво стана съ нашия игуменъ, че отслабна толкова много? Какво го мѫчи? Единъ день магерътъ на монастира го запиталъ, какво го измѫчва, каква мисъль го безпокои. Игуменътъ отговорилъ: И да ти кажа, не можешъ да ми помогнешъ. — Отде знаешъ? Азъ вѣрвамъ, че ще ти помогна. — Щомъ е така, да ти разкажа. Магерътъ изслушалъ внимателно игумена, и най-после отговорилъ: Мога да ти помогна, но съ условие, да си промѣнимъ ролитѣ: ти да изпълнявашъ моята служба, а азъ — твоята. Веднага двамата влѣзли въ ролитѣ си: игуменътъ облѣкълъ дрехитѣ на стария магеръ, поначернилъ малко лицето си, за да не го познаятъ калугеритѣ, и започналъ да готви. Магерътъ пъкъ, въ ролята си на игуменъ, веднага издалъ заповѣдь, да изчистятъ добре цѣлия монастиръ, и всѣки да изпълнява точно службата си. Презъ времето на своето игуменство той следѣлъ строго за реда и службитѣ въ монастира. Следъ една година царьтъ посетилъ пакъ монастира и останалъ крайно изненаданъ отъ реда и чистотата. Следъ това той се обърналъ къмъ игумена и го запиталъ: Готовъ ли си да ми отговоришъ на зададенитѣ въпроси? — Готовъ съмъ. Питашъ ме, колко струвашъ. — Ти струвашъ 29 сребърника. Ако Христосъ, най толѣмиятъ царь, струва 30 сребърника, ти струвашъ единъ сребърникъ по-малко отъ Него. На въпроса, за колко време можешъ да обиколишъ земята, отговарямъ: Ако се движишъ съ бързината на свѣтлината, ще обиколишъ земята за 24 часа. Ако се движишъ по-бавно, ще я обиколишъ за по-малко отъ 24 часа. На третия въпросъ, какво мисля за тебе въ дадения моментъ, отговарямъ: Въ дадения моментъ ти мислишъ, че говоришъ съ онзи игуменъ, когото познавашъ отпреди една година. Въ сѫщность азъ съмъ другъ.

И тъй, докато не турите вашия игуменъ на мѣстото на магера, вие нѣма да разрешите тритѣ велики въпроса въ живота. Вашиятъ игуменъ е ялъ и пилъ досега, за нищо не е мислилъ. Отсега нататъкъ ще го турите въ кухнята, да бѫде полезенъ и за другитѣ.

„И като взе жената кваса, скри го въ три мѣри брашно, докле вкисне всичкото”. Турете и вие Божествения квасъ въ ума, въ сърдцето и въ волята си, да ги закваси, да станете нови хора. Ще кажете, че искате да отидете направо при Бога. И това ще постигнете, но следъ като се изчистите. Какво правятъ лѣкаритѣ, когато имъ предстои нѣкоя важна операция? Първо, тѣ измиватъ рѫцетѣ си съ чиста вода, после — съ нѣкакво дезинфекционно срѣдство, и най-после си турятъ чисти, каучукови рѫкавици. Тѣлото е храмъ Божи. Тамъ не се допуща нечистъ човѣкъ. Какво ще стане съ болния, ако нѣкой нечистъ човѣкъ по умъ и по сърдце го оперира? — Той непремѣнно ще се зарази. Отъ чистото излиза пакъ чисто, отъ благородното — благородно. Като знаете това, бѫдете внимателни едни къмъ други, да не си пакостите. За да стане замѣсването правилно, нощвитѣ ви трѣбва да бѫдатъ нови и чисти, брашното и квасътъ — прѣсни. Провѣрявайте по нѣколко пѫти на день, какъвъ е квасътъ ви. Ако сте неразположени, провѣрете, какво е състоянието на вашия квасъ. Щомъ разположението ви се подобри, и квасътъ се е подобрилъ. Провѣрявайте мислитѣ и чувствата си, да знаете, възходещи ли сѫ, или нисходещи. По тѣхъ ще познаете кваса, съ който сте ги замѣсили. Правете това наблюдение и върху кваса на своитѣ близки. Вижте, какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането въ единъ домъ се чувствувате добре разположени, квасътъ на този домъ е добъръ; ако изпитвате неразположение, стѣгане въ сърдцето, квасътъ на този домъ не е прѣсенъ — има нѣщо нечисто въ него. Това не значи, че мѫжътъ или жената въ този домъ сѫ лоши, но квасътъ имъ е лошъ. Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявятъ лошитѣ качества на тѣхния квасъ.

Въ едно село двама другари пили заедно и, на излизане отъ кръчмата, единиятъ отъ тѣхъ поканилъ другаря си у дома си, да го нагости. Като наближили кѫщата му, той взелъ едно дърво и набилъ другаря си. — Защо ме биешъ? — запиталъ го той. — Бия те, защото идешъ у дома да видишъ жена ми. На никой мѫжъ не позволявамъ да посещава моя домъ. Това е квасътъ на пиянството, който го кара да бие другаря си.

Азъ взимамъ думата „пиянство” въ широкъ смисълъ. Който има много желания, е пияница; който се удоволствува, сѫщо е пияница. Всѣка ненаситна мисъль, всѣко ненаситно чувство въ човѣка го прави пияница. Квасътъ на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко разваля. Нощвитѣ на всички хора сѫ напукани или счупени. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови нощви, въ които да турятъ прѣсно брашно и прѣсенъ квасъ. Старото брашно трѣбва да се изхвърли навънъ, защото се е вгорчило.

Иде вече Богъ въ свѣта. Той самъ ще го оправи, но вие не трѣбва да разваляте това, което Той прави. Ако Богъ работи, а човѣкъ разваля, най- после Той ще го остави да прави, каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава презъ страдания, човѣкъ придобива опитности и се учи, какъ да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който грѣши, самъ разваля воденицата си. Следъ това трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно съ новата воденица се смѣня и воденичарьтъ. Новиятъ воденичарь е по-добъръ и разуменъ. Той знае, че ще мели брашно при условията, които му сѫ дадени. Никой нѣма право да измѣня условията на своя животъ. Кой е воденичарьтъ на децата? — Тѣхнитѣ родители. Тѣ сѫ длъжни да следятъ, какво правятъ синътъ и дъщерята. Видятъ ли, че бѣгатъ отъ условията, въ които господарьтъ на воденицата ги е поставилъ, тѣ имъ казватъ: Тукъ ще седите. Нѣмате право да напущате условията на вашия животъ. Ще кажете, че трѣбва да обичате децата си. Какъ ще проявите любовьта си? Ако ги оставите да вършатъ, каквото имъ дойде на ума, това любовь ли е? Отъ какво се нуждае гладниятъ: отъ хлѣбъ или отъ милувка? Като го нахранишъ, ти проявявашъ любовь къмъ него. Отъ какво се нуждае жадниятъ? — Отъ вода. Какъ ще проявите любовьта къмъ детето си? Ако е гладно, уморено, измѫчено, нѣма да го оставите съ старитѣ дрехи, но ще го измиете и облѣчете съ нови, чисти дрехи. Следъ това ще го нахраните и ще го турите да спи. Въ всѣки човѣкъ живѣе единъ ангелъ, чрезъ когото изпитватъ любовьта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля отъ неговата — волята на родителитѣ му. Детето не е доволно отъ отношенията на майка си къмъ него, но неговиятъ ангелъ е доволенъ. Той наблюдава всичко и пише, какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие, като децата, обръщайте се къмъ Господа, да искате извинение за своитѣ погрѣшки. — Кой е видѣлъ Господа? — Който има очи, той Го вижда; слѣпиятъ не може да Го види. Богъ е навсѣкѫде, въ всички красиви форми: въ камънитѣ, въ цвѣтята, въ животнитѣ, въ изворитѣ, въ звездитѣ, въ хората.

Ще кажете, че тукъ се говори много за Бога. — Който обича Бога, познава Го. Щомъ Го познава, той говори за Него. — Какъ познавамъ Бога? — Както познавамъ слънцето. И вие познавате слънцето, следователно, познавате и Бога. Като виждате слънцето, виждате и Бога, но не е нуждно да Го виждате толкова голѣмъ, колкото слънцето. Достатъчно е за всѣки човѣкъ да вижда и да си представя Бога толкова голѣмъ, колкото мозъкътъ му може да Го обхване.

Това, върху което днесъ говоря, е въведение къмъ великата философия на живота. Който иска да разбере дълбокия смисълъ на Христовото учение, трѣбва да има квасъ, брашно, нощви и да знае, какъ да замѣси брашното. Нѣма ли тѣзи нѣща, той ще дойде до обратни резултати на това, което желае. Напримѣръ, имате дъщеря или синъ съ силни чувствени желания. Обаче, вие искате да го насочите къмъ Бога, тамъ да отправи своята любовь. Какво става впоследствие? Вмѣсто да повдигне чувствата си въ по-високо поле, той ги понижава. За да не дойдете до такъвъ резултатъ, започнете съ малки прояви въ чувствата. Нека започне отначало съ любовь и състрадание къмъ бедни, страдащи хора; нека помага на своитѣ по-малки братчета и сестричета. Отъ малкото постепенно ще върви къмъ голѣмото, а не обратно, отъ голѣмото къмъ малкото. Щомъ започвате отъ малкитѣ нѣща, голѣмитѣ постепенно ще ви се откриватъ. Човѣкъ е съчетание на много удове: очи, уши, носъ, рѫце, крака, мозъкъ и др. Какво ще остане отъ него, ако отнематъ изведнъжъ всичкитѣ му удове? Не започвайте съ голѣмитѣ величини, да не свършите съ катастрофа. Изучавайте закона на Цѣлото и закона на частитѣ, за да разберете великия смисълъ на живота.

Нѣкои се възхищаватъ отъ ученитѣ, отъ великитѣ музиканти, художници и поети и ги боготворятъ. Нѣма защо да боготворите човѣка. Първо си задайте въпроса: има ли този човѣкъ воденица и воденичарь, брашно, нощви, квасъ и може ли да замѣси хлѣбъ. Ако нѣма тѣзи елементи въ себе си, не само че не е божество, но стои по-долу отъ животно. Всѣки трѣбва да се запита, носи ли въ себе си добрата жена, която ще го научи да замѣсва кваса съ три мѣри брашно. Кѫде можете да намѣрите добрата жена въ живота? Ако сте религиозенъ, ще я видите въ лицето на патриарха; ако сте патриотъ — въ лицето на царя; ако сте добъръ синъ — въ лицето на майка си и на баща си.

Като отидете по домоветѣ си, нека всѣки за себе си да изговори думата „брашно” нѣколко пѫти. Така ще разберете нейния вѫтрешенъ смисълъ. Ще кажете, че брашното е скѫпо днесъ, но мѫчно се намира. Едно време бѣше евтино, никой не мислѣше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажемъ, обаче, за брашното, за което Христосъ говори? То не се купува съ никакви пари — много е скѫпо. — Колко струва това брашно? Какъ можемъ да си го доставимъ? — Като дадете всичко, което имате на разположение. Съ какво можете да откупите вашето тѣло? — Съ нищо. На физическия свѣтъ нѣма ценность, равна на човѣшкото тѣло. — Какво ще стане съ тѣлото ни, като умремъ? — Обичайте Бога, и отъ нищо не се плашете. Потърсете добрата и разумна жена въ себе си, за да се ползувате отъ нейната свѣтлина и топлина за развиване на сѣмената, които Богъ е вложилъ въ васъ. Отворете умоветѣ и сърдцата си, да влѣзе разумната жена въ тѣхъ, да замѣси добрия квасъ, отъ който ще получите небеснитѣ плодове. Ще кажете, че добрата жена ви мачка много. Нека ви мачка, това е за ваше добро. Цѣлунете рѫката ѝ и благодарете за това, което прави за васъ. Тя е единствената жена, която заслужава да цѣлувате рѫката ѝ. — Кой човѣкъ има право да цѣлува? — Чистиятъ. Ако си чистъ, цѣлувай всички хора; ако не си чистъ, никого не трѣбва да цѣлувашъ.

Какво представя чистиятъ човѣкъ? — Чешма, която утолява жаждата на всички пѫтници; тя напоява всички животни и освежава изсъхналитѣ растения. Това, което руши и внася развала въ живота, е нечистотата. Отъ всички хора се иска чистота. Достоенъ за името си е само онзи учитель, възпитатель, философъ, проповѣдникъ, общественикъ, който внася въ умоветѣ и въ сърдцата на своитѣ възпитаници и последователи истинското, сѫщественото знание. Това е чистото, положително знание, къмъ което се стреми човѣшката душа. Защо ви е знание, което само товари човѣка, безъ да му помага? Какво ще кажете за магарето, което носѣло на гърба си ценни книги и икони? Хората се кръстѣли и кланяли на иконитѣ, които носѣло, но то си останало магаре, нищо не придобило. Защо ви е такова знание? Можете ли да се ползувате отъ една свѣтла идея, ако я държите вънъ отъ себе си, като икона? Тя има смисълъ, само когато се приложи.

„И взе го жената и скри го въ три мѣри брашно”. — Какъ се познава, кога разумната жена е въ човѣка? — Когато той е готовъ да прости на онзи, който му е причинилъ най-голѣма пакость. Нека всѣки каже въ себе си: Заради Бога мога да прощавамъ и на враговетѣ си. Който може да прощава на враговетѣ си, той има любовь въ себе си и ще възкръсне. Не е достатъчно да си мислите, че имате любовь, но трѣбва да проявявате любовьта къмъ родителитѣ си, къмъ своя мѫжъ, къмъ жена си, децата си, приятелитѣ, неприятелитѣ си и т. н. Като роди дете, майката трѣбва да каже: Готова съмъ да направя всичко за това дете. Защо децата на нѣкои майки умиратъ? — Защото майкитѣ имъ не сѫ, дали за тѣхъ такова тѣсто, което имъ е било нуждно. Мѫжъ и жена, които сѫ живѣли въ любовь и чистота, раждатъ здрави деца, жизнеспособни, пълни съ любовь. Когато воденицитѣ ви започнатъ да мелятъ добре житото, когато приготвите нови нощви, и добрата жена слѣзе отгоре да замѣси брашното ви, вие се намирате вече предъ новата епоха — предъ епохата на Божествения животъ.

Това, което ви проповѣдвамъ, трѣбва да се опита. Учението, което ви се дава днесъ, обхваща цѣлия животъ, всички живи сѫщества — отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Това учение може да се проповѣдва и на рибитѣ, и на птицитѣ, и на млѣкопитаещитѣ, като се преведе на тѣхенъ езикъ. Важно е, човѣкъ да не гледа на животнитѣ като на долни сѫщества; той трѣбва да зачита живота имъ. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Взематъ кокошката, извъртятъ главата ѝ и я турятъ въ тенджера съ врѣла вода, да я оскубятъ. Хващатъ мухитѣ и кѫсатъ главитѣ имъ. И следъ това се оправдаватъ, че мухитѣ носѣли зараза. Ще знаете, че всѣко живо сѫщество носи повече добро, отколкото зло. Следъ всичко това ще дойде нѣкой да ме пита, може ли да убива мухи, комари? — Може, само ако е въ състояние да имъ покаже пѫтя, по който трѣбва да вървятъ. — Можемъ ли да изпѫдимъ наемателитѣ си? — Можете, ако имъ покажете по-добро мѣсто, по-хубава и евтина кѫща отъ вашата. Следователно, кажете ли на нѣкого, че ще го изпѫдите, трѣбва да му дадете по-добро мѣсто отъ това на което е билъ. Казвате за нѣкого, че говори лоши работи. Той говори лоши работи, но върши добри нѣща. По-добре ли е да говорите добри нѣща, а да вършите лоши? Когато хората се ласкаятъ, тѣ само се залъгватъ. Тѣзи залъгалки хранятъ човѣка толкова, колкото като говорите на гладния за любовь. Той се нуждае отъ хлѣбъ, а не отъ любовь. Хората говорятъ за Христа, че е великъ човѣкъ, възхваляватъ Го, а сѫщевременно още Го държатъ разпнатъ на кръста. Това не е любовь. Не ви упрѣквамъ, че не любите, но ви казвамъ истината, която ще ви освободи отъ заблужденията.

Помнете символитѣ, които ви дадохъ днесъ, за да си служите съ тѣхъ въ живота. Нощвитѣ представятъ физическия човѣкъ; воденицата представя страданието, презъ което човѣкъ минава; квасътъ — човѣшкия умъ ; брашното — човѣшкото сърдце, а жената, която ще го замѣси, представя висшето съзнание въ човѣка, т. е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърдцето. Служете си съ тѣзи символи, като методи за лѣкуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гнѣвливъ и неразположенъ, представете си мислено, че предъ васъ стои нощва съ брашно, квасъ и вода въ нея. Замѣсете кваса и брашното заедно съ водата, и пригответе хлѣбъ. Извикайте на помощь разумната жена. Докато мѣсите хлѣба, неразположението и гнѣвътъ ще изчезнатъ. Нека всички мѫже, жени и деца мѣсятъ брашно, да оправятъ живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши нѣкаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалятъ. Като провѣрявате думитѣ ми на опитъ, вие се убеждавате въ истинностьта имъ, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мѣстото, дето е притчата за кваса и за жената, която омѣсила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщеритѣ и на синоветѣ си истината дотолкова, доколкото тѣ могатъ да ви разбиратъ. Ако имъ говорите споредъ степеньта на тѣхното развитие, тѣ ще ви разбератъ. Не се страхувайте, не мислете, че нѣма да ви разбератъ. Какво става днесъ? Майкитѣ се страхуватъ да говорятъ истината предъ синоветѣ и дъщеритѣ си, но имъ търсятъ подходяща партия — богати или учени. Богатството и ученостьта не сѫ сѫществени нѣща въ живота. Важно е, момата и момъкътъ да бѫдатъ здрави по умъ, сърдце и воля. Ако между ума и сърдцето имъ се яви дисхармония, ако въ чувствата се явятъ противоречия, тѣ заболѣватъ отъ туберкулоза. Затова се казва, че туберкулозата е болесть на чувствата. Човѣкъ заболѣва отъ охтика, когато люби и мрази, когато надеждата му се превърне въ отчаяние; когато вѣрата му се превърне въ безвѣрие. Изобщо, когато омразата, отчаянието, безвѣрието взематъ връхъ въ човѣка, той заболява отъ гръдна болесть. Охтиката е психическа болесть. Когато се свива, стѣга, човѣкъ пакъ заболява отъ охтика. Дробоветѣ му постепенно се свиватъ, докато попаднатъ микроби отвънъ, и той започва да се оплаква отъ болка въ гьрдитѣ. Бацилитѣ го нападатъ като орли, изяждатъ дробоветѣ му и казватъ: Понеже този човѣкъ не е достоенъ да живѣе, нека му услужимъ, да го изпратимъ на онзи свѣтъ.

Днесъ и на васъ Христосъ говори, да омѣсите добре хлѣба си и да се пазите отъ лошия квасъ, който покваря умоветѣ и сърдцата. — Кѫде е Христосъ? — Въ всѣки добъръ, справедливъ, истинолюбивъ човѣкъ, който е готовъ да се жертвува за благото на своитѣ ближни. Търсете Бога и Христа не вънъ отъ себе си и вънъ отъ хората, но въ сърдцата и въ умоветѣ. Вглеждайте се едни въ други, да видите, че Богъ живѣе въ васъ. Ще кажете, че злото е взело надмощие въ свѣта. Това показва, че е наближило времето за идване на Царството Божие на земята. Щомъ злото вземе надмощие, всички хора ще започнатъ да плачатъ, и Богъ ще слѣзе на земята да изсуши сълзитѣ имъ. Когато злото умъртви хората, Богъ ще ги възкреси. Той запитва пророка: „Сине человѣчески, тѣзи кости могатъ ли да оживѣятъ?” — Ти можешъ, Господи, да ги възкресишъ. Азъ виждамъ вече, какъ сухитѣ кости се събиратъ подъ рѫцетѣ на добрата жена, и тѣ постепенно оживяватъ. Съ други думи казано: Новиятъ животъ иде да оформи новитѣ мисли и желания, да изтъче отъ тѣхъ новия човѣкъ. Велико дѣло се твори днесъ предъ цѣлото небе и цѣлата земя.

Сега, като се върнете по домоветѣ си, вижте, влѣзълъ ли е Христосъ въ мѫжа и въ жената ви, въ децата и въ приятелитѣ ви. Ако тѣ иматъ нощви, квасъ, брашно и вода и сами могатъ да замѣсятъ брашното си, ще знаете, че добрата и разумна жена, т. е. Христосъ е въ тѣхъ. Благодарете, че на всички сѫ дадени елементитѣ на живота, за да оживѣете и възкръснете. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо добро. Божественото Начало е вложено въ всѣкиго, но то трѣбва само да се събуди и прояви. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, а живитѣ ще се проявяватъ. Това ще стане скоро. За кои хора? За онѣзи, които иматъ нощви, квасъ и брашно. Остава само едно — да слѣзе добрата жена отгоре и да замѣси брашното имъ.

Време е вече да турите вашия магеръ на мѣстото на вашия игуменъ и да му зададете въпроситѣ: Колко струвате вие, за колко време ще обиколите цѣлата земя и какво мисли царьтъ за васъ? На първия въпросъ отговорътъ е даденъ: вие струвате 29 сребърника. Като съберете числата 2 + 9 = 11, събирате 1 + 1 = 2. Двойката представя жената, число на противоречие. Отговорътъ на втория въпросъ е, че можете да обиколите цѣлата земя за 24 часа, ако се движите съ бързината на свѣтлината. Числото 24 е образувано отъ 2 + 4 = 6. Шесторката означава законъ на движение. Тя означава още разумната жена, която знае да мѣси брашното. Числото шесть представя правиленъ шестоѫгълникъ, на който тритѣ върха сѫ обърнати нагоре, а тритѣ — надолу. Това число означава още слизане и възлизане, т. е. число на вѣчното движение. Отговорътъ на третия въпросъ: Ти мислишъ сега, че азъ съмъ стариятъ игуменъ, когото познавашъ отъ по-рано, но се лъжешъ, азъ съмъ другъ. Това значи: Царьтъ трѣбва да почне да мисли обратно, че не е дошълъ на земята да царува, а да слугува. Подъ думата „царь” разбираме всѣки човѣкъ.

Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че е дошълъ на земята да служи съ любовь на Бога, на своитѣ ближни и на себе си.

11. Беседа отъ Учителя, държана на 25 августъ, 1918 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt