Jump to content

1918_08_18 Погледна Петра


hristo

Recommended Posts

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата


Погледна Петра

 

„И обърна се Господъ, та погледна Петра”. Лука 22:61.

Въ прочетената глава изпъкватъ три важни нѣща: думитѣ на Исуса, положението на Петра и пропѣването на пѣтела. Ще се запитате, какво отношение има тази глава къмъ нашия животъ. Като разберете нейния дълбокъ смисълъ, ще видите, че тя, наистина, има отношение и къмъ насъ.

Съвременнитѣ хора страдатъ отъ неизпълнени обещания. Казано е алегорично, че адътъ е павиранъ все отъ неизпълнени човѣшки обещания. И земята е пълна съ неиздържани човѣшки обещания. Защо Петъръ се отрече отъ Христа? Въ сѫщность, какво представя Христосъ? Той представя Висшето, Божественото Начало въ човѣка. По отношение на Петра, Христосъ е Учитель. Докато не бѣше хванатъ отъ властьта, ученицитѣ Му бѣха смѣли и решителни, готови да се жертвуватъ. Щомъ Той попадна въ рѫцетѣ на властьта, повечето отъ тѣхъ се разколебаха, а Петъръ три пѫти се отрече отъ Него. Властьта представя общественото мнение, което се изрази чрезъ пѣтела. Когато властьта ограничава и вързва висшия принципъ или човѣшкия разумъ, пѣтелътъ, т. е. общественото мнение въ човѣка е готово да се отрече отъ него. Преди да бѫде изпитанъ, Петъръ казваше на Христа, че всички да се отрекатъ отъ Него, той никога нѣма да се отрече, ще Му остане завинаги вѣренъ. Обаче, Христосъ познаваше добре човѣка, външно и вѫтрешно, знаеше каква е силата му, за да издържа на изпитания, и каза на Петра, че преди да пропѣе пѣтелътъ, той ще се отрече отъ Него три пѫти. Петъръ не можа да издържи изпита, на който бѣше поставенъ и, наистина, преди да пропѣе пѣтелътъ, той три пѫти се отрече отъ Христа. Христосъ се обърна и погледна Петра, но той бѣше толкова смутенъ и обърканъ, че не Го видѣ. Като пропѣ пѣтелътъ, Петъръ съзна погрѣшката си, излѣзе вънъ и горко плака.

Съвременнитѣ хора се поставятъ на сѫщитѣ изпитания, като Петра. Така се изпитватъ убежденията имъ. Като не могатъ да издържатъ на своитѣ обещания, пѣтелътъ имъ се провиква: Кукуригу! Щомъ чуятъ пѣтела, съвѣстьта имъ се пробужда: тѣ съзнаватъ, че не сѫ издържали на обещанията си и започватъ горко да плачатъ. Историята е пълна съ такива примѣри. Галилей, напримѣръ, е билъ подложенъ на голѣми изпитания. Изправенъ предъ инквизицията, трѣбвало да се откаже отъ убеждението си. Отъ страхъ на наказание, той отрече своята идея, но щомъ го освободиха, каза: Все пакъ земята се върти. Презъ времето на втората Пуническа война между картагенцитѣ и римлянитѣ, единъ римски патриций, на име Регулъ, билъ хванатъ въ пленъ и задържанъ въ Картагенъ. Оттукъ той билъ изпратенъ въ Римъ, съ условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно въ Картагенъ. Регулъ далъ обещание, че ще изпълни условието имъ, но като отишълъ въ Римъ, вмѣсто да преговаря за миръ, той настоявалъ да се продължи войната. Той изпълнилъ само обещанието да се върне въ Картагенъ, дето го очаквала явна смърть.

Сегашнитѣ християни не сѫ голѣми герои, но като пропѣе пѣтелътъ имъ, тогава се стрѣскатъ и виждатъ погрѣшкитѣ си. Една българска пословица казва: „И безъ пѣтелъ съмва”. Тѣ искатъ да кажатъ, че пѣтелътъ не е нуженъ на човѣка. Може и безъ пѣтли, но знаете ли, какво ще стане, ако пѣтлитѣ престанатъ да пѣятъ? Само 24 часа ако не пѣятъ, непремѣнно ще стане нѣкаква катастрофа. Ако не бѣше пропѣлъ пѣтелътъ, Петъръ щѣше да бѫде изгубенъ. Обаче, като пропѣ, той се разкая и спаси. Този примѣръ показва, че човѣшката природа е непостоянна, измѣнчива.

Преди години дойде при мене една млада жена и ми разказа положението си. Била излъгана отъ единъ мѫжъ и, понеже я напусналъ, тя започнала лекъ животъ, отъ който разбогатѣла. Тя била недоволна отъ живота си, но поне не чувствувала никакви лишения. Въ това време се запознала съ единъ господинъ, който искалъ да се ожени за нея. Преди да се оженятъ още, той изялъ всичкитѣ ѝ пари и я напусналъ. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явилъ другъ кандидатъ, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съветъ, какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много въ живота. Като знаете природата на човѣшкото естество, пѣтелътъ ви трѣбва да бѫде буденъ. На всѣка ваша погрѣшка той трѣбва да пропѣе, за да разсѫдите, кѫде грѣшите и какъ може да изправите погрѣшката си. Пѣтелътъ не казва на Петра, че го намѣрилъ въ слабость, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиитѣ закони, очаква го голѣмо земетресение. Радвайте се, когато вашиятъ пѣтелъ се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправятъ. Кукуригу, Петре, излѣзъ вънъ! Петъръ излѣзе вънъ и горко плака.

Плачътъ е признакъ на разкаяние, на осъзнаване на човѣшкитѣ погрѣшки. Той чисти човѣшкото сърдце. Когато окото се напраши, непремѣнно трѣбва да се насълзи, за да се очисти. Колко пѫти човѣкъ се е отклонявалъ отъ правия пѫть! Но когато пѣтелътъ ти пропѣе, не мисли, че си праведенъ. Обърни се къмъ Бога и престани да се съмнявашъ въ Него. Не се самозаблуждавай въ преходни и временни нѣща. Когато нѣкой краде и лъже, нѣма да го морализирамъ, нито да му говоря, какво да прави и да не прави, но ще му кажа: Кукуригу! Когато мѫжътъ не изпълнява обещанията си, жена му да каже: Кукуригу! Когато жената не изпълнява обещанията си, мѫжътъ ѝ да каже: Кукуригу! Когато синътъ не изпълнява обещанията си, баща му да каже: Кукуригу! Когато дъщерята не изпълнява обещанията си, майка ѝ да каже: Кукуригу! Всѣки има единъ знаменитъ пѣтелъ въ себе си, който държи съзнанието му будно. Радвайте се и благодарете, когато пѣтелътъ ви пѣе.

Обикновено смѣтатъ пѣтела като глупаво, неразумно сѫщество. Не е така. Пѣтелътъ, като птица, е представитель на една висока култура въ духовния свѣтъ. Между птицитѣ и ангелитѣ има известно отношение. Крилата сѫ признакъ на висока интелигентность. У млѣкопитаещитѣ чувствата сѫ по-добре развити, отколкото у птицитѣ, но птицитѣ се отличаватъ съ вкусъ, съ голѣма естетика. Това се вижда въ направата на гнѣздата имъ. Семейниятъ животъ у тѣхъ е добре уреденъ. Когато правятъ гнѣздата си, и мѫжката, и женската взиматъ участие. Тѣ заедно събиратъ материалъ за гнѣздото, заедно мѫтятъ яйцата си и заедно отглеждатъ малкитѣ си. Ако и хората изпълняваха задълженията си така мълчаливо и съ любовь, както птицитѣ, свѣтътъ щѣше да се превърне въ рай. Понеже хората страдатъ за неиздържанитѣ си обещания, Христосъ каза на Петра: „Преди пѣтелътъ да пропѣе, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене.”

Кога пѣятъ пѣтлитѣ? — Обикновено следъ полунощь. Ако пѣятъ преди полунощь, това е признакъ за разваляне на времето. Ако вашиятъ пѣтелъ пѣе по-рано, отколкото трѣбва, ще знаете, че страдания ви очакватъ. Пѣе ли на време, и времето ще бѫде хубаво, и въ душата ви ще бѫде радостно. Старитѣ българи казватъ, че когато пѣтлитѣ пропѣятъ, лошитѣ духове се разпръсватъ. Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ. Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си. Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората. Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози. И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите. Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа. Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си. Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ. Христосъ, т. е. висшиятъ разумъ въ човѣка се бори съ злото, а пѣтелътъ — нисшиятъ разумъ показва погрѣшкитѣ на човѣка, за да ги изправи. Когато искатъ да кажатъ, че интелектътъ въ човѣка е добре развитъ, представятъ го въ видъ на пѣтелъ.

Спомни си Петъръ речьта на Исуса, Който му бѣше рекълъ: „Преди да пропѣе пѣтелътъ, ти три пѫти ще се отречешъ отъ мене”. Защо Петъръ се отрече три пѫти отъ Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само единъ пѫть? Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ. Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа. Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ процесъ. Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия пѫть се отказа поради слабата си воля. Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна. Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани. Като грѣши, човѣкъ пада въ три направления — въ областьта на ума, въ областьта на сърдцето и въ областьта на волята. Значи, всѣка лоша мисъль, попаднала въ човѣшкия умъ, изопачава не само ума, но и сърдцето, и волята, поради което той става докачливъ, подозрителенъ въ чувствата си, нелогиченъ въ мисъльта си и слабъ въ волята си.

И тъй, когато дойдатъ страдания въ живота ви, ще знаете, че това е Божествениятъ пѣтелъ, който пѣе. Той напомня на човѣка, че е нарушилъ нѣкоя Божествена заповѣдь. При това положение, не трѣбва да се оплаквате, да роптаете, но, като Петра, да излѣзете вънъ и тамъ да се разкаете. Докато е между хората, човѣкъ не може да се разкае. Той трѣбва да излѣзе вънъ, да остане самъ и да си поплаче. Когато изгуби майка си, детето плаче високо, да го чуе тя и да му се обади. Въ този случай, плачътъ има смисълъ. Когато хората плачатъ високо, и тѣ искатъ Богъ да ги чуе. Когато мѫжътъ е хваналъ Христа въ жена си и го сѫди, жената трѣбва да излѣзе вънъ и тамъ да си поплаче. Тогава Богъ ще се обърне къмъ жената, ще я погледне тѫжно, и нейниятъ пѣтелъ ще пропѣе. Никога жената не трѣбва да плаче предъ мѫжа си, нито мѫжътъ предъ жена си. Жена да плаче предъ мѫжа си, или мѫжъ — предъ жена си, това е все едно да плачете предъ мечката, когато яде. Колкото и да плачатъ единъ предъ другъ, сърдцата имъ нѣма да се смекчатъ. Божествениятъ плачъ става вънъ, въ душата, никой да не вижда, че плачете. Както Христосъ плака за Ерусалимъ, така всѣки човѣкъ ще плаче за себе си. За да не плаче, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ думитѣ на Духа, Който постоянно му посочва погрѣшкитѣ, съ цель да се изправи. Като не слуша думитѣ на Христа въ себе си, човѣкъ самъ Го връзва и три пѫти се отказва отъ Него. Това е ставало отъ памтивѣка и доднесъ. Защо Петъръ се подложи на това изпитание? — Защото, за да защити Христа, той отсѣче съ ножа си ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Петъръ имаше добри чърти въ характера си. Той пръвъ позна Христа и Го призна въ себе си за Богъ. Въпрѣки това, отъ време на време той съветваше Христа да не се проявява открито, за да не пострада. Петъръ си въобразяваше, че е ученъ, че разбира всичко и всичко може да направи. Много хора се мислятъ за учени. Тѣ вѣрватъ, че могатъ да направятъ много нѣща. Въ сѫщность, такива учени по-скоро могатъ да объркатъ работитѣ, отколкото да ги оправятъ.

Често хората се възхищаватъ отъ нѣкого и казватъ, че има отличенъ характеръ. Въ какво се заключава характерътъ на човѣка? Не е характеренъ онзи човѣкъ, който има знания, богатство, сила, или който заема високо обществено положение. Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно. Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ. Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа. Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ съзнателно и никога не отлага нѣщата. Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе. Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка. Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва. Близо е вашиятъ пѣтелъ, не изпущайте случая да чуете гласа му и да се разкаете. Сега е времето, когато трѣбва да използувате условията за вашето развитие. Нѣма по-добри условия отъ сегашнитѣ за създаване и каляване на човѣшкия характеръ. За каляване на характера сѫ нуждни изпитания и мѫчнотии. Докато не бѣше се изпиталъ н позналъ, Петъръ бѣше готовъ да защищава Христа докрай. За да покаже своята готовность, той отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници. Следъ това, когато го повикаха при първосвещеницитѣ, и на въпроса, и ти ли си неговъ ученикъ, Петъръ веднага се отрече. Но следъ тѣзи думи той се замисли. Отъ този моментъ въ живота му стана превратъ. Той излѣзе вънъ и горко плака. Разкаянието на човѣка не е нищо друго, освенъ пробуждане на Божественото съзнание въ него. Въ този моментъ, именно, пѣтелътъ на човѣка пропѣва. Кога пѣе пѣтелътъ? — На зазоряване. Следователно, зазоряването е важенъ моментъ за човѣшката душа. Днесъ Христосъ се обръща къмъ всички и ви пита: Вашиятъ пѣтелъ пропѣ ли? Кѫде останаха вашитѣ обещания?

Било е време, когато всички хора, всѣки на своето време, сѫ дали обещание на Христа, да следватъ Неговия пѫть. Ще попитате, какъ е възможно да сте давали обещания на Христа, когато не сте Го виждали. Наистина, ако днесъ нѣкой се осмѣли да каже, че е говорилъ съ Христа и Му далъ нѣкакво обещание, ще го взематъ за ненормаленъ. Отъ толкова години вече ние чакаме Христа, а той говорилъ съ Него! Какъ ще Го видите, когато Той днесъ е на фронта, вързанъ, и Го сѫдятъ. Той е предъ Пилата и Каиафа, предъ Петра и множество народъ, които се отричатъ отъ Него. Пѣтлитѣ на всички отричащи се отъ Христа пропѣватъ. Навсѣкѫде се чува тѣхното пѣние: Кукуригу! Който съзнае погрѣшкитѣ си и се обърне къмъ своитѣ братя да моли за извинение, той ще бѫде първиятъ български пѣтелъ. Той е герой. Онзи, на когото пѣтелътъ е пропѣлъ, той е спасенъ. Той се обръща къмъ Бога съ думитѣ: Господи, готовъ съмъ вече да пожертвувамъ живота си за Тебе. Никога нѣма да се отрека отъ Твоето име. Ще положа душата си за Тебе, за Твоето име и за Твоята слава. Нека всѣки се запита: Въ аудиторията ли съмъ, или вънъ отъ нея? Отричамъ ли се отъ Бога, пѣе ли пѣтелътъ ми, или още не е пропѣлъ? Много отъ сегашнитѣ хора се намиратъ вънъ, грѣятъ се около огъня, играятъ си и се занимаватъ съ купонитѣ си, мислятъ какво да си купятъ съ тѣхъ — хлѣбъ, зеленчуци, масло. Други пъкъ се намиратъ въ положението на търговци, които се занимаватъ съ взимане-даване, мислятъ за печалби и осигуровки. Тѣ, именно, турятъ рѫка на Христа и Го сѫдятъ. Трети се намиратъ въ положението на онѣзи, въ които съзнанието се пробужда. Христосъ се обръща къмъ тѣхъ, поглежда ги и ги пита: Знаете ли, какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли, какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали нѣкога въ душата си и се върнете къмъ Онзи, Който ви е далъ всичко.

Бѫдете благодарни на малкото, което ви се дава. Никѫде въ Божествената книга не е писано, че човѣкъ трѣбва да се храни съ кокошки, съ агънца, съ прасета. Въ Божествената книга е писано, че човѣкъ може да яде отъ всички плодове, освенъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво. Ще кажете, че ви е нуждно масло да опражите картофи, да се пооблажите. И това не е писано въ Божествената книга. Защо да не ядете картофи, сварени въ вода и осолени? Днесъ много хора грѣшатъ по причина на яденето. За да задоволятъ изискванията на стомаха си, тѣ сѫ готови на всичко. Тѣ продаватъ и вѣруюто си, и убежденията си, само да задоволятъ стомаха си. Здравето и силата на организма не зависятъ отъ пишната храна. Чистиятъ и естественъ животъ освобождава човѣка отъ излишъцитѣ, а съ това и отъ много мѫчнотии. Като говоря за естествената храна, азъ нѣмамъ намѣрение да ви налагамъ моето разбиране за храненето, но обръщамъ вниманието ви, да употрѣбявате такава храна, каквато обичате и която понася на организма ви. Какъвъ смисълъ има, нѣкой да стане вегетарианецъ и постоянно да поглежда къмъ месото, да съжалява, че се е отказалъ отъ него? За предпочитане е да си остане месоядецъ, отколкото да бѫде вегетарианецъ и да се измѫчва. Когато промѣняте режима на храненето и на живота си, правете опити, да видите, какъ ще ви се отрази промѣната. Ако се отрази добре на организма ви, следвайте я. Въ противенъ случай, върнете се къмъ стария начинъ на животъ и на хранене.

Единъ господинъ, следъ дълго употрѣбяване на тютюна, решилъ да се откаже отъ него. Известно време той се въздържалъ и не пушелъ, но станалъ толкова нервенъ, че постоянно се сърдѣлъ на децата си и на жена си. При най малкото разгнѣвяване той набивалъ децата си, но пакъ не могълъ да се успокои. Най-после жена му казала: Вмѣсто да се гнѣвишъ, да биешъ децата и да изразходвашъ напраздно нервна енергия, по-добре започни отново да пушишъ, та да се успокоишъ. Човѣкъ трѣбва да прибѣгва само до такъвъ режимъ въ живота си, който може да внесе известно подобрение въ нервната система.

„Докато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ три пѫти се отказа отъ Христа.” Той се усъмни въ Него. Не само Петъръ се усъмни въ Христа, но и много още отъ ученицитѣ Му. Тѣ си казваха: Ако е Христосъ, Синъ Божи, нека покаже силата си. Тѣ не разбираха, че Божественото учение, което Христосъ проповѣдваше, не се проявява въ физическа сила, но въ любовьта. Ако между двама души, единиятъ си служи съ ножъ, а другиятъ — съ любовь, силата ще бѫде на страната на онзи, който си служи съ любовьта. Какъ трѣбва да бѫдатъ построени домоветѣ: на принципа на силата, или на любовьта? — На принцина на любовьта. Силата е резултатъ на нѣщо. Следователно, ако на човѣка предстои да прави изборъ между силата и любовьта, той непремѣнно ще избере любовьта. Силата изопачава ума, сърдцето и волята, а любовьта повдига човѣшката душа и я води къмъ Бога. Който приеме любовьта и я приложи, той ще подобри живота си. Усъмни ли се въ нея, той обременява кармата си.

Днесъ повечето хора сѫ на мѣстото на Петра. Тѣхниятъ Христосъ е вързанъ, и тѣ се колебаятъ въ Него. — Не е ли възкръсналъ Христосъ? — За онзи, който Го е видѣлъ, Христосъ е възкръсналъ; онзи, който не Го е видѣлъ, той може да вѣрва, или да не вѣрва въ възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на слънцето. Първитѣ думи, които Христосъ каза на ученицитѣ си, следъ възкресението, бѣха: „Миръ вамъ!” Когато видите Христа, Той и на васъ ще каже: „Миръ вамъ!” Тѣзи думи означаватъ: войната е свършена, пѣтелътъ е пропѣлъ, сѫдбата е минала, възкресението е станало.

Много християни, въ миналото и сега, сѫ виждали Христа и се разговаряли съ Него. Напримѣръ, една стара жена видѣла Христа и разговаряла съ Него. Той ѝ казалъ: Ще те взема при себе си, но следъ като минешъ презъ огънь. Какъ си представяте Христа? Нѣкои си Го представятъ като обикновенъ човѣкъ, съ селска бѣла аба, съ калпакъ на главата, а други — като царь, съ мантия и съ корона на главата си. Наистина, Христосъ има корона на главата си, но не отъ злато и скѫпоценни камъни, а отъ петтѣ велики добродетели: любовь, мѫдрость, истина, правда и добродетель. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрезъ устата на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата и на добродетельта.

„И обърна се Господъ, та погледна Петра”. Съ други думи казано: Христосъ погледна Петра и се молѣше за него да издържи изпита си, за да помага на по-слабитѣ си братя. Тогава Христосъ бѣше съ корона на главата си, образувана отъ свѣтлината на добродетелитѣ. Такава корона се дава на всѣки, който издържи изпититѣ си. Петъръ разбра смисъла на Христовия погледъ, излѣзе вънъ и горко плака. Такава корона турятъ на главитѣ на младоженцитѣ, като символъ на великитѣ добродетели. Тѣ трѣбва да приложатъ добродетелитѣ въ живота си и върху тѣхъ да съградятъ бѫдещия си домъ.

Кѫде пѣятъ сегашнитѣ пѣтли? — Въ курници, или на сухи дървета. Въ първичния животъ не е било така — пѣтлитѣ сѫ били свободни и сѫ пѣли на високи дървета. Желая, вашитѣ пѣтли да напуснатъ курницитѣ и да пѣятъ постоянно. Само така животътъ ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия. Кой пѣе днесъ въ домоветѣ? — Ту жената, ту мѫжътъ. Не е лошо пѣнието, но то трѣбва да става сутринь, когато се пробужда Божественото съзнание въ човѣка.

Нека всички хора си поставятъ за задача въ живота, да освободятъ Христа въ себе си и никога да не се отричатъ отъ Него. Който се отрекълъ, да бѫде буденъ. Щомъ пѣтелътъ му пропѣе, да излѣзе вънъ и да се разкае. Ще каже нѣкой, че не се е отричалъ отъ Господа. Когато критикувашъ брата си, когато го изнасилвашъ и онеправдавашъ, ти се отричашъ отъ Господа. Ето защо, като грѣшите по отношение на своята душа и на своя ближенъ, съзнайте погрѣшката си, излѣзте вънъ и плачете. Всѣки има нѣкаква слабость, за която, като Петра, трѣбва да плаче. Когато вашиятъ пѣтелъ пропѣе, Христосъ ще ви погледне, и вие ще си спомните думитѣ, които ви е казалъ. Христосъ запита Петра три пѫти: „Петре, обичашъ ли ме?” Съ това Той искаше да му каже: Готовъ ли си да развиешъ тритѣ основни добродетели на живота? Готовъ ли си да отхранишъ тѣзи сирачета, да станешъ тѣхна майка? И васъ запитва Христосъ, обичате ли Го, готови ли сте да обработите това, което е вложено въ васъ, и да го приложите? Готови ли сте да носите на главата си короната на великитѣ добродетели, да носите свѣтлина на ближнитѣ си?

Желая ви да бѫдете смѣли и решителни, да изпѫдите страха и малодушието навънъ. Имайте вѣра и упование на Бога. Азъ ви говоря за този Богъ, въ Когото живѣятъ и се движатъ всички сѫщества. Той говори днесъ на всички хора. — Какъ? — Чрезъ страданията. — Кога ще дойде мирътъ? — Когато пропѣятъ пѣтлитѣ на всички народи — на Англия, на Франция, на Германия, на Русия — на цѣла Европа. Тѣ ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Христосъ се обърналъ къмъ европейскитѣ народи, поглежда ги и имъ казва; Вие сте културни народи, отъ васъ зависи бѫдещето ви. Вашитѣ пѣтли пѣятъ вече. Когато пѣтелътъ на Петра пропѣ, той разбра, че работитѣ не се нареждатъ нито съ ножъ, нито съ дипломация.

Съвременнитѣ хора сѫ жертва на демони, на бѣсове, които ги каратъ да се биятъ. Да се бори човѣкъ съ злото, това е въ реда на нѣщата, но да се бие мѫжъ съ жена си, братъ съ брата си, сестра съ сестра си, това не е естествено. Домъ и народъ се повдигатъ, когато се борятъ противъ злото. Въ който день нарушатъ този законъ и възстанать противъ Бога, тѣ сами подписватъ своята смъртна присѫда. Разкае ли се единъ народъ, Христосъ съгражда своята църква върху него. Азъ вѣрвамъ, че европейскитѣ народи ще се разкаятъ, ще излѣзатъ вънъ и ще поплачатъ. Тѣ сѫ на пѫть да направятъ това. Затова казвамъ: Мирътъ иде! Когато Христосъ отправи погледа си къмъ нѣкого, той ще съзнае погрѣшката си и ще се разкае. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на погледа на Христа. Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краятъ на вѣка, единадесетиятъ часъ на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само единъ часъ. Който е обидилъ брата си, да излѣзе вънъ и да поплаче. Като ви срещна втори пѫть, да видя, че умоветѣ и сърдцата ви сѫ пробудени, че всички мѫже и жени, братя и сестри живѣятъ помежду си въ миръ и съгласие.

Както е хубавъ днешниятъ день, такъвъ ще бѫде и вашиятъ животъ. Днешното слънце и хубавиятъ день ще бѫдатъ свидетели на моитѣ думи.

Както вънъ е топло, така любовьта ще царува въ сърдцата ви. Топлината на любовьта ще ви изпотява, за да изхвърлите навънъ нечистотиитѣ си. Спасението ви се крие въ чистотата на вашето тѣло, на вашия умъ и на вашето сърдце.

Както днешниятъ день е свѣтълъ и чистъ, такъвъ да бѫде и вашиятъ животъ.

10. Беседа отъ Учителя, държана на 18 августъ, 1918 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...