Jump to content
Ани

1926_07_11 За слава Божия

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

За слава Божия

 

На кратко ще се спра върху една основна мисъль, а именно върху сѫщинската проява на живота.

 

Какво може да се разбира подъ думата „Слава Божия“? Славата се обяснява само по закона на Мѫдростьта или знанието. Науката показва Славата Божия, но хората като добиятъ знанието, не го употрѣбяватъ за Слава Божия, а за своя слава, вслѣдствие на това се ражда дисхармония. Азъ наричамъ хората отдѣлни единици. За всѣка отдѣлна единица има двѣ възможности въ живота: да върви въ правия пѫть, и да направи едно отклонение отъ този пѫть. Значи, всѣка душа, като отдѣлна единица, има възможность да се разширява и да се смалява. Туй обясняватъ въ окултната наука по нѣколко начина. Западнитѣ окултисти го обясняватъ съ тъй наречения „топлиненъ етеръ“. Етерътъ означава това, отъ което нѣщата се раждатъ и отглеждатъ. Частицата „ет“ е първичното начало, отъ което нѣщата се раждатъ. „Теръ“ е това, което отглежда нѣщата на земята. Етерътъ не е гѫста материя. Топлинниятъ етеръ, т. е. първичната енергия, която е започнала дѣйностьта си, има връзка съ обичьта, съ Любовьта. Слѣдователно, въ първото изявление на живота се проявява Любовьта, прѣзъ което врѣме започва да дѣйствува топлинниятъ етеръ въ материята. И така животътъ се проявява въ топлина. Съ появяването на топлината, течението на живота е почнало да слиза къмъ земята, за да я организира.

 

Казва се въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята“. Туй течение е Божествениятъ Духъ, който слиза отгорѣ да организира нѣщата. При сегашното състояние на развитие, въ което се намирате, вие трѣбва да разбирате закона на топлинния етеръ. Той е едно движение отвънъ навѫтрѣ. Когато казваме, че трѣбва да любимъ другитѣ хора, ние подразбираме този топлиненъ етеръ, който иде отвънъ. Хората изискватъ нашата любовь. Нѣкой иска да те обича и да го обичашъ. Защо? — Това е една енергия въ природата, която иска да се прояви. Вие като не разбирате закона, изопачавате нѣщата. Ами когато единъ изворъ иска да се прояви, какво трѣбва да направи? — Трѣбва да започне да извира. Водата като почне да извира отъ него, той се проявява. Това става и съ човѣка. Когато единъ ангелъ люби нѣкой човѣкъ, ще видите, че отъ този ангелъ извира нѣщо. Това, което извира отъ него е течность, а вашата любовь е гѫста. Когато вие обичате нѣкого, и отъ васъ извира нѣщо. И ако ви види въ този моментъ нѣкой ангелъ, който се връща отъ дълго пѫтешествие, ще каже: „Хайде ще си почина малко при този изворъ“. Той ще гребне съ чашката си малко отъ вашата вода и ще оцѣни правилно, дали вашиятъ изворъ е хубавъ, или не. Тъй щото, когато хората се любятъ въ физическия свѣтъ, между тѣхъ сѫществуватъ чисто физически прояви, но въ невидимия свѣтъ не е така. Тамъ Любовьта е единъ изворъ. Тия нѣща за васъ сѫ отвлѣчени понятия. Вие само казвате: тия хора се обичатъ. Да, така е, но трѣбва да знаете, че животътъ съотвѣтствува на топлинния етеръ, и ако ти не можешъ да приемешъ този стимулъ отвънъ, тогава животътъ не може да се прояви въ тебъ. Животътъ, който иде отвѫтрѣ, е проявление на този топлиненъ етеръ. Прояви ли се животътъ, и твоятъ животворенъ етеръ ще се намира въ центъра на земята. Животворниятъ етеръ е туй, което създава. И за да се прояви този животъ, най-първо трѣбва да дойде тази вълна отвънъ.

 

Сега, като говоря за земята, вие мязате на нея, затова непрѣменно трѣбва да дойде въ васъ този топлиненъ етеръ, като стимулъ отвънъ, за да подтикне сърцето ви къмъ дѣятелность. Нѣкой пѫтъ вие искате да обичате. Значи, слѣдъ като сте приели единъ стимулъ отвънъ навѫтрѣ, отъ центъра на вашето сърце трѣбва да се прояви другъ подтикъ, за да се изяви животътъ. Слѣдователно всѣки, който иска да живѣе, ще дойде въ стълкновение съ твърдата материя. Всѣки, който иска да люби, ще дойде въ стълкновение съ твърдата материя. Човѣкъ, който не може да работи съ твърдата материя, не може и да живѣе. Въ това отношение, отъ гледището на живота, страданията сѫ камъни, чрѣзъ които вие ще съградите вашето бѫдеще. Слѣдъ това иде свѣтлината, сѫщо тъй необходима за живота. И тя е едно течение, което се нарича „свѣтлиненъ етеръ“.

 

Всички тия външни прояви на живота иматъ своя форма. Топлината създава извѣстни форми у човѣка. Свѣтлината сѫщо тъй създава извѣстни форми. И животътъ има извѣстни форми. Всѣко течение създава свои опрѣдѣлени форми. Топлината и свѣтлината отъ слънцето указватъ голѣмо влияние най-първо върху религиозното състояние на човѣка, както и върху науката. Ще се стремите да запазите въ себе си тази топлина и свѣтлина. Никога не трѣбва да изгубвате тази малка топлинка, която имате въ слънчевия вѫзелъ! Тази топлинка винаги трѣбва да сѫществува у васъ. Тя ви е необходима. Ако имате тази топлинка, вие сте неуязвими, никой нищо не може да ви направи, но изгубите ли тази малка топлинка, съ васъ вече могатъ да се случатъ най голѣмитѣ нещастия: бури, катастрофи. Могатъ съвършено да ви съсипятъ и отъ васъ нищо да не остане. Запазите ли тази топлинка въ себе си, впослѣдствие ще дойде и свѣтлината, а като дойде свѣтлината тя носи знанието у човѣка. Значи, свѣтлинниятъ етеръ има влияние върху мозъка. Топлинниятъ етеръ има влияние върху сърцето. Въ сърцето на човѣка, отвѫтрѣ-навънъ, ставатъ редъ химически процеси. Отъ тѣхъ зависи какъ ще се прояви човѣкъ, дали по единъ, или по другъ начинъ. Не се спъвайте отъ различнитѣ прояви на човѣшкия животъ! Външниятъ свѣтъ може да се спъва, но вие не трѣбва да се спъвате. Ще знаете, че въ каквато насока и да се проявява човѣкъ, всичко туй е за Славата Божия. Защото вашитѣ опущения, вашитѣ погрѣшки прѣдставляватъ възможности за повдигане на по-напрѣдналитѣ отъ васъ сѫщества. Ти правишъ извѣстна погрѣшка, а тия сѫщества, които ти не виждашъ, използуватъ тази твоя погрѣшка, взиматъ я за съграждане на една велика добродѣтель. Всичко въ свѣта е така създадено, че тия разумни сѫщества използуватъ всѣка ваша погрѣшка за създаване на една добродѣтель. Сега да не кажете: като е тъй, щомъ всичко е за добро, да правимъ погрешки! Не, не е така. Когато вие несъзнателно сте направили една погрѣшка, несъзнателно сте направили едно опущение, само тогава ви казвамъ да не съжалявате за него. Тази ваша погрѣшка ще се използува отъ друго нѣкое сѫщество за добро. Знайте, че щомъ сте на земята, вие ще правите погрѣшки, тѣ сѫ неизбѣжни, но погрѣшкитѣ не трѣбва да се правятъ умишлено. Единствената опасность отъ страна на черното братство седи въ това, че тѣ иматъ за задача да всадятъ въ човѣка единъ критически духъ, че той не живѣе добрѣ. Ние знаемъ това, човѣкъ не може да бѫде светия въ единъ день. За да бѫдемъ светии, трѣбва да знаемъ всички закони на природата, пъкъ да знаемъ дори и своето бѫдеще. Дойде нѣкой при мене и ми казва: азъ съмъ святъ човѣкъ. Добрѣ, кажи ми тогава моето бѫдеще! Ако той не може да ми каже бѫдещето, казвамъ му: ти не си никакъвъ светия. Единъ светия трѣбва да прѣдсказва бѫдещето на хората. Единъ напрѣдналъ човѣкъ трѣбва да има това вѫтрѣшно знание, той трѣбва да прѣдчувствува, какъ ще станатъ нѣщата. За сега всички вие имате възможность да се влияете отъ външния свѣтъ. Вие сте рефлектори на външния свѣтъ, на тѣхната свѣтлина, но трѣбва да знаете, че свѣтлината на хората е тѣхна свѣтлина, а вашата си е ваша. Но ако вие отражавате само тѣхната свѣтлина, това не е никаква свѣтлина. Ако вие имате ваша свѣтлина, само тя е реална. Ако обаче вие отражавате тѣхната свѣтлина, то щомъ тя прѣстане и вие ще я изгубите; ако свѣтлината пъкъ е въ васъ, вие всѣкога ще я запазите. И ако дойде нѣкаква свѣтлина върху вашия рефлекторъ отвънъ, ощe повече се радвайте, тя ще усили вашата свѣтлина. Въ дадения случай вие всѣкога трѣбва да запазвате вашата свѣтлина и вашата топлина.

 

Сега сме се качили на Мусала. Тукъ всинца имате много хубаво разположение, но долу, въ София, не сте такива. Тамъ имате лоши, неприязнени чувства единъ къмъ другъ. Дойде нѣкоя сестра при васъ, вие не можете да я търпите, искате да се махне. Кои сѫ поводитѣ за тия чувства? — Това сѫ нѣкакви дребни, обикновени работи, но тѣ не разрѣшаватъ въпроситѣ. Вие не обичате нѣкоя сестра, искате да се освободите отъ нея. Защо? Азъ не искамъ да разрѣшавамъ сега тия нѣща между васъ, но казвамъ, че тия положения сѫществуватъ и по цѣлия свѣтъ. Вие не обичате нѣкого, но другъ нѣкой пъкъ васъ не обича. Другъ нѣкой пъкъ ви е много обиченъ. Случава се, че не можете да търпите нѣкого, но той идва постоянно при васъ. И обратното се срѣща: вие обичате нѣкого, искате да дохожда при васъ, но той ви отбѣгва. Защо е така? Туй се дължи все на тия течения въ пространството. Законътъ за обичьта е слѣдниятъ: щомъ у мене се зароди чувство на обичь, понеже обичьта слиза отгорѣ, отъ небето, азъ непрѣменно трѣбва да нося нѣщо, трѣбва да дамъ нѣщо. Не дамъ ли нищо, азъ не мога да проява любовьта. Бог, който ни обича, като се прояви. Той ни дава нѣщо. Пъкъ и ние, когато искаме да обичаме Бога, пакъ трѣбва да дадемъ нѣщо отъ себе си, трѣбва да пожертвуваме нѣщо, да дадемъ отъ плодовете си. И Богъ иска нѣщо отъ насъ. Четемъ въ Св. Писание, че евреитѣ сѫ принасяли жертви на Бога, а ние какво ще занесемъ? Днесъ ние не искаме жертви. Какво трѣбва да направимъ тогава? Какво трѣбва да дадемъ? Сладки плодове ли отъ градинта си? — Не, ние трѣбва да занесемъ плодове отъ градината на нашето сърце въ една особена табличка, направена отъ злато, отъ диамантъ. Горѣ, при Бога, ще ни посрещне единъ ангелъ и ще приеме тия плодове отъ насъ. Вие ще кажете: това е цѣла фантасмагория. Да, тия нѣща сѫ високи, трудни за разбиране.

 

Да дойдемъ до фактитѣ, тъй както се проявяватъ тѣ на земята. Когато обичате нѣкого, какво правите? Майката най-първо ще даде на дѣтото си чорапки, ще му направи рокличка, шапка, ризичка, до стари години все ще иска да му даде нѣщо, тя все проявява своята любовь. Когато любовьта се яви у сина или дъщерята, сѫщиятъ законъ дѣйствува. За да може да се реализира този законъ и у насъ, винаги трѣбва да бѫдемъ свързани въ съзнанието си съ невидимия свѣтъ. А за да бѫдемъ свързани съ невидимия свѣтъ, все трѣбва да познаваме нѣкого отъ този свѣтъ и да му знаемъ името. Вие какъ се сношавате съ невидимия свѣтъ? — На сънь, съ молитва, съ мисъльта си, какви сѫ прѣводчицитѣ ви? Като се връщамъ въ далечното минало виждамъ, че вие много пѫти не сте използували възможноститѣ, които сте имали за повдигането си. Вие сте правили такива погрѣшки, че сте туряли цѣли барикади прѣдъ себе си, сами сте поставили цѣли планини въ живота си. И сега вие се натъквате на вашитѣ погрѣшки въ живота си. Туй, което сте правили нѣкога на другитѣ, трѣбва да се справитѣ съ него сега. Ето защо, днесъ ви се даватъ благоприятни условия да подобрите пѫтя си. Сегашниятъ ви пѫть е една възможность да ликвидирате съ всички противорѣчия, които сѫществуватъ. И вие можете да ликвидирате сега. Тия противорѣчия не сѫ голѣми.

 

Сега при разглеждане на този въпросъ, всѣки отъ васъ трѣбва да се постави въ единъ крѫгъ. Всѣки отъ васъ има единъ опрѣдѣленъ крѫгъ, въ който може да дѣйствува. Всѣка мисълъ има начъртана своя периферия и извънъ тази периферия не може да се прояви. Запримѣръ, бихте ли желали като пѣете да ви слуша цѣла България? Ще дойде врѣме да ви слуша, това ще бѫде като по радио. За всѣко нѣщо ще има специаленъ инструментъ. Ако ви слушатъ прѣзъ въздуха, ще се чува такъвъ ревъ, такъвъ викъ! Колко силенъ трѣбва да бѫде този звукъ, че да се чува въ цѣла България? При сегашнитѣ условия, за да се прѣдаде звука на далечно мѣсто, трѣбва да се произвежда много силно, понеже като минава прѣзъ въздуха, той се намалява. Слѣдъ години хората ще развиятъ вѫтрѣшнитѣ си способности, та като се говори или пѣе нѣкѫдѣ, този звукъ ще се прѣдава прѣзъ етера на далечни разстояния и тѣ ще го възприематъ. Звукътъ ще минава прѣзъ въздуха безъ никакви прѣпятствия. Напримѣръ, ако пѣете въ Варна, гласътъ ще може да се чува навсѣкѫдѣ.

 

Та ще се занимавате съ изучването на топлинния етеръ, който има връзка съ Любовьта. Ще се занимавате съ изучаването на свѣтлината или свѣтлинния етеръ, който има връзка съ вѣрата и съ Мѫдростьта. Ще се занимавате съ химическия етеръ или съ волевитѣ прояви на човѣшката душа, съ водата. Старитѣ алхимици или окултисти сѫ правили слѣднитѣ дѣления: земята, това е животътъ; водата, това сѫ химическитѣ процеси; свѣтлината, това е въздухътъ и топлината, това е огънътъ. Човѣкъ трѣбва да влада тия елементи: земята, водата, въздуха, огъня, свѣтлината и топлината. Човѣкъ трѣбва самъ да си произвежда огънь. Като е студено сърцето ти, трѣбва да можешъ самъ да го стоплишъ отвѫтрѣ, а не да чакашъ отвънъ да ти го стоплятъ. Ще кажете: Господъ да направи това! Че Господъ е, който дѣйствува отвѫтрѣ. Той може да направи всичко самъ, но иска да ни застави ние сами да си въздѣйствуваме. Той иска ние да обичаме. Така вие изучавате едно велико изкуство. Имате ли огънь, можете ли да го владате, ще можете да слѣзете и въ ада. Човѣкъ, който не може да влада водата, човѣкъ, който не може да влада въздуха, човѣкъ, който не може да влада свѣтлината и човѣкъ, който не може да влада топлината, той нищо не може да бѫде. Това сѫ все възможности по отношение на самия човѣкъ. Не използува ли тия възможности, той ще свърши толкова, колкото и рибата. Тя живѣе въ водата, но не влада водата. Такъвъ човѣкъ ще свърши толкова, колкото и къртицата. Тя живѣе въ земята, но не влада земята. Какво сѫ свършили и птицитѣ? Тѣ живѣятъ въ въздуха, но не владатъ въздуха, и досега нищо не сѫ свършили. Тѣ нѣматъ никаква култура. И като дойдемъ до онѣзи, които се занимаватъ съ огъня, виждаме, че и тѣ не могатъ да го владатъ. Тѣ правятъ голѣми пожари: запалятъ нѣкоя кѫща, запалятъ нѣкоя бомба, която произвежда голѣмо землетресение и се отдалечаватъ. Нашитѣ кѫщи се разрушаватъ, ние страдаме, а тѣ си правятъ смѣхъ и веселби. Въ това отношение отъ васъ се изисква проучвание на тия сили, но има една опастность, че ако ви се разкриятъ нѣкой тайни, вие не ще можете да ги използувате разумно.

 

Та казвамъ: когато видите нѣкой човѣкъ нѣма да спирате върху неговитѣ слабости, а се спирайте върху неговитѣ добродѣтели. Вие казвате: азъ те мислихъ за свой приятель, но ти имашъ такава и такава слабость. Не, за да разберемъ единъ човѣкъ, ние трѣбва да се спремъ върху неговитѣ добродѣтели, защото лошитѣ нѣща у добрия човѣкъ сѫ само сѣнка въ живота му. Само единъ високо добъръ човѣкъ може да има сѣнки въ живота си. Само той може да прояви лошото. Вълци отиватъ ли при единъ овчарь, който нѣма овци? Тамъ дѣто има овци, има вълци и мечки. При умрѣлъ човѣкъ въшки въдятъ ли се? Тъй щото, ако у нѣкой човѣкъ се завъдятъ въшки или бълхи, ще знаете, че той е живъ. Дѣ отиватъ въшкитѣ? — При живитѣ. Казвамъ:

 

 у всинца ви трѣбва да се създаде такъвъ благороденъ характеръ, душитѣ ви да бѫдатъ широко отворени, че който и да ви срещне, да усѣти, че отъ васъ диша животъ, свѣжесть; въ васъ да сѫществува една вѫтрѣшна пълнота и доброта безъ всѣкакво усилие; вие да се проявите естествено, по единъ Божественъ начинъ. Вие трѣбва да бѫдете добри по сѫщество, безъ да искате да бѫдете добри. И като искате нѣкога да не бѫдете добри, пакъ да сте добри. И като не искашъ да направишъ добро, пакъ да не можешъ да не го нанравишъ. Тия хора азъ наричамъ добри.

 

Сега, главното за васъ е да запазите нѣщо отъ тази екскурзия на Мусала. Какво ще ви остане отъ този день? Единъ день, като станете на 60—70 години, ще си спомните ли нѣщо отъ нея? Може да кажете: оставете ни сега, това не се отнася до нашитѣ бѣли коси! Тогава дѣ остава вашата вѣра? Вие не само че не трѣбва да остарѣвате, но всѣки день трѣбва да се подмладявате. Не само че не трѣбва да умирате, но всѣки день трѣбва да оживѣвате. Постоянно трѣбва да живѣете въ радость! Пъкъ като отидете на другия свѣтъ, и тамъ ще отидете на Мусала, само че тамъ ще видите Мусала въ друга форма. Главното е, че ние правимъ тази екскурзия, понеже имаме извѣстни задачи на земята, които трѣбва да разрѣшимъ. Всѣко изкачване на Мусала ни дава единъ импулсъ. Ние тукъ сме на най-горната позиция, и никой не може да ни спре. Устремътъ ни е толкова голѣмъ, че отвсѣкѫдѣ можемъ да вземемъ тази позиция. Ние сме на такава височина, дѣто черната ложа е безсилна, тя нищо не може да ни направи, навсѣкѫдѣ ще си пробиемъ пѫть. Но ако бѣхме се върнали, безъ да се качимъ на Мусала, тогава щѣхме да отстѫпимъ отъ тази позиция, като Куропаткинъ, и като германцитѣ, при обсаждане на Вердюнъ.

 

У всички ни, въ всѣки човѣкъ трѣбва да има устремъ! Погрѣшката у всинца ви е тази, че нѣмате устремъ. Идеалъ трѣбва да имате! Ако ти се спрешъ при най малката мѫчнотия, у тебе нѣма устремъ. Щомъ имашъ устремъ, ти ще бѫдешъ като птицитѣ, ще минешъ и ще заминешъ. Щомъ имашъ устремъ, щомъ имашъ идеалъ, никакъвъ дяволъ не може да те спре.

 

Та високиятъ идеалъ — стремежъ къмъ Бога — носи топлина. Ето виждате, и тукъ, на Мусала, при тази височина, имаме 22° температура. Какво показва физически 22° топлина? Като съберемъ 2+2, получаваме числото четири, най-силното число, на най-високото мѣсто. Огъньтъ на тѣзи енергии, на тия сили, дѣйствува въ единъ квадратъ. Каквото попадне тамъ, всичко се разрушава. Значи, тукъ имаме квадрата на живота. При температура  22° животътъ е въ състояние да разруши всички прѣпятствия, които могатъ да се срещнатъ на пѫтя. И природата тукъ показва сѫщото. Всичко е разрушено на Мусала. Значи това число съотвѣтствува на Мусала. И въ еврейскиятъ езикъ има 22 букви. Съгласно кабалата евреитѣ тълкуватъ всичката своя философия.

 

И тъй всички отдѣлни единици живѣятъ за общата единица. Общата единица, това е Богъ, съ когото ние сме свързани. И всички наши идеи се коригиратъ съ тази обща единица. Ние всякога мислимъ за Бога, само че не можемъ да Го съзнаемъ. И нѣма защо да Го съзнаваме. Но има една свещена идея у насъ. Ние като дойдемъ до извѣстно мѣсто, всѣкога коригираме своитѣ погрѣшки именно съ тази идея. Туй, което коригира нашитѣ погрѣшки, това е Богъ. Той казва: „Не прави това нѣщо!“ — И ти на радо сърдце го приемашъ. Послѣ ти казва: „Приеми това!“ и ти го приемашъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, когото Господъ да не коригира. Нѣкой пѫть плачешъ, докато дойде Господъ, погледне те, хване те за рѫка, и ти се освободишъ отъ всички мѫчнотии на живота.

 

Сега ние нѣма да говоримъ за нашитѣ мѫчнотии. Тѣ сѫ едно благо за васъ. Вие ще си ги носите. Туй да знаете. Отъ мѫчнотиитѣ ви нѣма да ви освободимъ. Да ви освободимъ отъ мѫчнотиитѣ, това значи да ви направимъ най-голѣмото зло. Ние ви даваме знания, възможности за използуване тия мѫчнотии за добро. Въ тия мѫчнотии именно се крие всичкото ви богатство. Нѣкой казва: да ще Господъ да ми отнеме тази мѫчнотия. Не казвай така, но кажи: Господи, дай ми знания да се справя въ живота си съ всички мѫчнотии! Вие имате специални мѫчнотии въ живота си, които никому не можете да изкажете. Лѣкарь трѣбва! Ако кажете мѫчнотията си нѣкому, който не разбира, той ще влоши положението ви. Ако ти си единъ фалиралъ търговецъ и изкажешъ положението си на другъ търговецъ, твой противникъ, нищо нѣма да остане отъ тебъ, но ако го изкажешъ на единъ твой приятель, който те обича, който може да влѣзе въ положението ти, той ще ти даде единъ съвѣтъ, чрѣзъ който ще се освободишъ отъ затруднението си. И Писанието казва: „Възложете товара си само на Господа! Ти можешъ да възложишъ товара си само на този, който те обича и на този, когото обичашъ. Щомъ го обичашъ, като се свържешъ съ него, той ще поеме товара ти. Пъкъ ако той не те обича, и ти не го обичашъ, нѣма да приеме товара ти.

 

Сега, мъглата около насъ показва, че тази година свѣтътъ ще прѣмине прѣзъ голѣми мѫчнотии. Свѣтскитѣ хора ще бѫдатъ обвити въ много гѫста мъгла, която тѣ трѣбва да прѣодолѣятъ. Това ще бѫде прѣзъ цѣлата година, но на най-високото мѣсто ще има топлина, много сили ще има тамъ. Въ мъглитѣ има сили. Каквото и да дойде, вие не се бойте! Ще бѫдете смѣли и рѣштелни. Вие носите една свещена идея. И 10 пѫти да ви турятъ въ огъня, не се бойте, нѣма да изгорите. Ще бѫдете като Данаила, когото туриха въ рова на лъвоветѣ. Изядоха ли го лъвоветѣ? Ще бѫдете кото тримата момци въ огнената пещь. Изгорѣха ли тѣ? Ще бѫдете като Христа на кръста. Умрѣ ли Той? Остана ли въ гроба? Колко светии заравятъ въ земята и послѣ ги нѣма тамъ. Нито земята ги държи, нито затворъ ги държи. Единъ англичанинъ въ Англия билъ запознатъ съ Всемирното Бѣло Братство, съ познанията на индускитѣ йоги, но не билъ приятенъ на английското правителство, поради което го затварятъ въ Индия и поставятъ стража да го пази. Като отиватъ сутриньта въ затвора виждатъ, че го нѣма тамъ. Улавятъ го втори пѫть, затварѣтъ го пакъ и поставятъ 10 души стражари да го пазятъ, но пакъ изчезва. Най-послѣ той имъ написва едно писмо: „Вие не можете да ме затворите. Оставете ме и си вървете по вашия пѫть! Азъ не съмъ противъ законитѣ, но и азъ имамъ извѣстни права, срѣщу които трѣбва да ме оставите да си вървя въ своя пѫть! Не мислете, че можете да ме затворите“. Въ тази вѣра е силата на този човѣкъ. Туй можете да изпитате и вие, но изисква се вѣра. Могатъ да ви затварятъ колкото искатъ, но Господъ ще ви избави отъ затвора. Тамъ е красивото въ свѣта! Ако нѣкой отъ васъ би я ималъ тази опитность, да го затворятъ 10 души стражари да го пазятъ, пакъ ще излѣзе навънъ и ще се чувствува свободенъ, господарь на положението си. И вие имате вѣра, но колко още трѣбва докато се усили тази вѣра! Имате знание, но колко още трѣбва да се придобива! Имате добродѣтели, но тѣзи добродѣтели трѣбва още много да се разработватъ. Мѫдростьта ви, Правдата ви, милостьта ви, всички тия добродѣтели въ насъ трѣбва да се усилватъ, и могатъ да се усилватъ. Вие имате всичката възможность да усилвате тия добродѣтели.

 

И тъй на тия отъ васъ, които ме слушате сега, нѣма да говоря върху нѣкаква филисофия, защото на Мусала не може да се разглежда никаква философия- но ще ви дамъ нѣколко практически точки за приложение. Мусала е мѣсто само за опити. Сега трѣбва да ви оставя тукъ, на върха, поне единъ часъ, да си полегнете, прѣзъ което врѣме ще научите три пѫти повече, отколкото да ви държа една бесѣда. Като слѣзете долу, първото нѣщо, което ви прѣдстои е да направите слѣдния опитъ: концентрирайте ума си нагорѣ къмъ Бога и кажете: „Господи, понеже вървимъ по този пѫть, и искаме да Ти служимъ, нека дойде тази малка топлинка у насъ, да я почувствуваме! Азъ съмъ готовъ да нося своитѣ страдания, но дай ми тази малка топлинка, да я почувствувамъ“! Не искайте отъ Господа голѣми работи! Вие искате отъ Господа все голѣми работи, затова изгубвате и малкитѣ, а трѣбва да искате малкото! Тази малка топлинка като дойде, тя ще внесе новото въ живота ни. Законъ е: като искашъ отъ Бога, искай тази малка топлинка! Това е първиятъ опитъ, първото условие. Тогава, като почувствувашъ топлинката, ще кажешъ: „Господи, дай ми малката свѣтлинка, да я почувствувамъ“! И като кажешъ тъй, въ ума ти ще блесне една малка свѣтлинка. Ти ще забѣлѣжишъ въ центъра на мозъка си тази бѣлѣзникава свѣтлинка. Малка ще бѫде тази свѣтлинка, като топлийка. Така ще имате двѣ възможности: топлината и свѣтлината. Тогава вече ще започнете съ живота. Топлината реагира върху живота, а свѣтлината — върху химията, върху религията. Вие ще станете смѣли и рѣшителни. Та като ставате сутринь, двѣ нѣща ще искате отъ Господа.

 

Сега, вие като прилагате единъ методъ, втори, трети, най-послѣ като се намерите въ мѫчнотия, ще кажете: „Господи, дай ми малката топлинка, дай ми малката свѣтлинка“! Като я почувствувате, ще кажете: „ Господи, да бѫде всичко за Твоята Слава“! Пъкъ като дойдатъ мѫчнотии и страдания, пакъ ще кажете: „Господи, пакъ да бѫде за Твоята Слава“! За всичко, което става въ живота ви, ще казвате „За Славата Божия“! Това ще бѫде печалбата ви отъ Мусала. И ако ви питатъ, какво ви казаха на Мусала, ще кажете: всичко да бѫде за Славата Божия! Това е резюмето отъ всичко онова, което ви говорихъ на Мусала. „Всичко да бѫде за Славата Божия“!

 

Ние учимъ сега за най-малката топлинка, която сѫществува въ насъ и за най-малката свѣтлинка, която може да се прояви въ насъ — топлина и свѣтлина!

 

И сега, за цѣлата година ще знаете: всичко става за Слава Божия! Идущата година, като дойдемъ тукъ, ще ви кажа: я ми покажете вашата малка топлинка и вашата малка свѣтлинка!

 

Сега ще направимъ едно упражнение. Ще се разпрѣдѣлите надалечъ, на разстояние най-малко единъ метъръ единъ отъ другъ. Ще се обърнете на югъ и ще произнесете формулата:

 

„Да се възцари Добродѣтельта и да се разпръснатъ всички лоши мисли въ свѣта“!

 

Ще се обърнете на изтокъ и ще произнесете формулата:

 

„Да се възцари Божията Правда въ свѣта и да изчезне всѣка неправда въ живота ни“!

 

Ще се обърнете на сѣверъ и ще произнесете формулата:

 

„Да се възцари Божията Истина въ живота ни и да изчезне всѣко робство отъ душата ни“!

 

Ще се обърнете на западъ и ще произнесете формулата:

 

„Да се възцари Божията Мѫдрость въ всичкитѣ прояви на живота ни и да изчезне злото отъ нашия пѫть“!

 

Ще се обърнете пакъ на изтокъ и ще произнесете формулата:

 

„Да царува Господъ и да се слави Господъ въ всичката Своя Любовь, Мѫдрость и Истина“!

 

„Да се възцари Господъ въ своята Любовь, въ Своята Мѫдрость, въ Своята Истина“!

 

„И да свършимъ всичко за Славата Божия на земята“! — Аминъ!

 

 

 

Бѣседа, държана отъ Учителя нa 11 юли 1926 г. недѣля,  8½ч.с. на  в. Мусала  (2930 м.)

 

(Послѣдна бесѣда отъ 8-ма серия.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×