1926_06_27 ВЪ СВОИТѢ СИ

[Ани]

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

ВЪ СВОИТѢ СИ

 

„Въ своитѣ си дойде, и своитѣ Му Го не приеха“.

 

Ще се спра само на нѣколко думи отъ единадестия стихъ: „Въ своитѣ си дойде“. Първата часть на стиха е положителна — „дошълъ“, а втората часть на стиха е отрицателна — „не го приеха“.

 

Човѣшкиятъ духъ върви, т. е. се едноврѣменно проявява въ три посоки. Като казвамъ чошкиятъ духъ, подразбирамъ човѣка въ неговата първична проява, тъй наречения козмически човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога. Първиятъ стремежъ на духа е къмъ живота. Животътъ е условие, а не срѣда за проявлението на човѣшкия духъ. Вториятъ стремежъ на човѣшкия духъ е къмъ знание, къмъ мъдрость. Той има потрѣба отъ свѣтлина, вслѣдствие на което свѣтлината е външната страна на знанието. Когато духътъ придобива знание, свѣтлината се проявява като резултатъ. Слѣдователно свѣтлината, която сѫществува сега въ свѣта, е резултатъ на една излишна енергия, която не е употрѣбена за умствена дѣятелность, и затова ние се ползуваме отъ тази свѣтлина. Значи, козмическиятъ човѣкъ е придобилъ толкова знание, че отъ него има излишъкъ, който се проявява въ видъ на физическа свѣтлина. Третиятъ стремежъ на човѣшкия духъ е къмъ свобода, вслѣдствие на което се създава врѣме и пространство. Когато човѣкъ се намира въ утѣснение, това показва, че пространството, мѣстото, дѣто живѣе, е тѣсно за него. И всичката философия на живота седи въ това, да се даде повече мѣсто на всѣки човѣкъ, който е недоволенъ. Пратете единъ недоволенъ човѣкъ на мѣсечината или на Юпитеръ, или на Марсъ, или на коя и да е друга слънчева система, неговото настроение веднага ще се измѣни. Нѣкои хора казватъ: какво трѣбва да правимъ при тия ограничени условия? — Дайте просторъ на духа си! Когато ние говоримъ за просторъ, разбираме да оставимъ духа си да дѣйствува, да се проявява тъй, както трѣбва. Човѣшкиятъ духъ дѣйствува по сѫщитѣ закони, по които дѣйствува и материята. Когато вземете единъ свределъ и започнете да правите съ него дупки, той срѣща извѣстно съпротивление. Защо срѣща това съпротивление? — По причина на гѫстата материя. Тази материя е неорганизирана, въ нея нѣма никаква разумность. По аналогия на това и неразумната страна или неразумната природа на човѣка прѣдставлява сѫщо такова съпротивление за проявата на човѣшкия духъ. Напримѣръ, има хора, които не вѣрватъ въ Бога, не вѣрватъ въ другъ свѣтъ, освѣнъ този на земята, и казватъ: нѣма другъ животъ, освѣнъ този на земята. Тѣ приематъ, че въ единъ лѣшникъ има животъ, а на слънцето нѣма животъ. Тѣ приематъ, че на земята има животъ, а въ други по-висши системи нѣма животъ. Споредъ тия хора излиза, че земята е разсадникъ на живота. Това е една привилегия, която тѣ ѝ приписватъ.

 

Отъ друго гледище пъкъ за земята се мисли, че тя е най-низкото мѣсто. Всички изостанали ученици отъ окултнитѣ школи сѫ пратени именно на земята да довършатъ своитѣ знания, да държатъ своя поправителенъ изпитъ. На земята има пратени хора отъ всичкитѣ видове и произхождения: като започнете отъ най-високото и свършите до най-низкото произхождение. Разбира се, тъй поставенъ въпросътъ, той става неясенъ. Какво може да интересува насъ, или какво може да интересува васъ това, кои сте или какво сте? Хората казватъ: хлѣбътъ, храната е най-важното нѣщо за насъ. Добрѣ, питамъ ви: какво се ползува онази риба, която е хванала единъ червей и го изяде, а послѣ се намѣри на вѫдицата на човѣка? Какво е спечелила тя? Или какво печели онзи, който се опитва да провѣри съдържанието на една търговска или на една банкерска каса, слѣдъ което го турятъ въ затворъ? Какво печели онзи химикъ, който прави редъ опити, за да се домогне до откриването на нѣкои елементи, но при тия си изслѣдвания става нѣкакъвъ взривъ и той изгубва зрѣнието си? Какво печели онзи музикантъ, който свири на цигулка прѣдъ пияни хора и въ резултатъ на всичко това тѣ го набиватъ, счупватъ рѫката му и строшаватъ цигулката му? Какво е спечелила онази майка, която родила една красива, хубава мома, но въ разцвѣта на своята красота умира? Какво е спечелилъ онзи проповѣдникъ, който обърналъ много хора къмъ Бога, но слѣдъ врѣме всичкитѣ се разубѣдили и станали безбожници? Какво е спечелилъ онзи банкеръ, който слѣдъ дълги усилия изгубва всичкия си капиталъ? Какво е спечелилъ онзи поетъ, който слѣдъ усилена работа изгубва своята поезия? И най-послѣ, какво е спечелилъ онзи чистиятъ човѣкъ, който слѣдъ нѣколко години изгубва своята чистота?

 

Питамъ: кое е сѫщественото у човѣка? — Същественото, това е духътъ. Сѫщественото, това е животътъ. Сѫщественото, това е свѣтлината. Сѫщественото, това е свободата. Само тия нѣща сѫ реални въ живота. Защо е нуждна свободата? — Да учишъ. Ти не можешъ да добиешъ знания, ако нѣмашъ свобода. Ти не можешъ да добиешъ свѣтлина и знания, ако нѣмашъ животъ. Това е положението, на което вие, като стари и млади, като учени и прости, като хора, като пеперудки и като рибки, ще се натъкнете. Вие неизбѣжно ще се натъкнете на тия три положения, които трѣбва да разрѣшите разумно. За да се разрѣши живота, трѣбва да се изучатъ всички негови форми, въ които той се проявява. Ако не изучитѣ живота на всички форми, въ които той се проявява, ще бѫдете нещастни. Да допуснемъ, че вие имате дъщеря, която обича да носи хубави обуща, направени отъ камилска кожа. Прѣдставете си, че обущарьтъ ги направи рогообразни, тѣсни и при всѣко обуване тя се чувствува неразположена, понеже ѝ убиватъ и правятъ мазоли на краката. Обаче, за красота, за хубость, споредъ нейнитѣ разбирания, тя ги носила 2-3 дена. Питамъ: такива обуща ще я направятъ ли красива?— Обущата не правятъ хората красиви. Ами ако вземете единъ боленъ човѣкъ и го заведете съ златенъ автомобилъ при нѣкой лѣкарь, този автомобилъ ще даде ли повече знания на лѣкаря, ще го направи ли по-великъ, по-знатенъ? — Не. Сега пъкъ обратното: ако заведете единъ боленъ човѣкъ съ най-проста кола при нѣкой великъ, прочутъ лѣкарь, тази проста кола ще отнеме ли нѣщо отъ знатностьта на лѣкаря? — Не. Слѣдователно, външната обстановка нито придава, нито отнима нѣщо отъ човѣка. Колкото условията сѫ по-лоши, т. е. колкото материята е по неорганизирана, толкова повече човѣшкиятъ духъ трѣбва да прояви своитѣ знания. Въ тази смисълъ лоши условия въ свѣта нѣма, но когато човѣкъ не знае какъ да използува живота, тогава се раждатъ лошитѣ условия. Отива едно малко дѣте и хваща едно куче за опашката. Кучето се обръща и го ухапва. Защо? Защото дѣтето не е знаело кѫдѣ да хване кучето. И този герой, дѣтето, се връща отъ бойното поле съ разкървавена рѫка. Ако дѣтето бѣше отишло при кучето съ малко хлѣбецъ и го помилваше по челото, кучето нѣмаше да го ухапе. Сѫдбата, това е кучето, съ което вие се разправяте. Ако го стиснете за опашката, то ще ви ухапе; ако му дадете хлѣбъ, то ще ви се радва. Сѫдбата, това е кармата, законъ на причини и послѣдствия, които ние сме създали.

 

Казва се въ писанието: „Въ своитѣ си дошълъ“. Това е хубавата, красивата страна. „Но тѣ не го приели“. Защо? Въ свѣта дошълъ и не Го познали. Защо? — Свѣтътъ нѣмалъ познания. Своитѣ не Го приели, защото били бѣдни, користолюбиви, едва имали храна за себе си и казали: ние сме бѣдни, имаме храна едва за себе си. Когато религиознитѣ хора не искатъ да приематъ Божествената Истина, азъ считамъ тия хора за най-страшни материалисти. И въ църквата сѫществува такъвъ религиозенъ материализъмъ. Тамъ хората говорятъ за Бога, но даватъ пари подъ лихва съ 20-25 %. Казватъ: така е писано въ закона. Въ бѫдещата култура тия анормални състояния на човѣшкия духъ трѣбва да изчезнатъ. И човѣшкиятъ духъ си има свои болести. Вземете, запримѣръ, съ какво се занимава съврѣменната медицина? — Тя изучва само болезненитѣ състояния на човѣка. Споредъ мене, човѣшкиятъ духъ трѣбва да започне само съ здравословнитѣ състояния. Ние днесъ навсѣкадѣ започваме само съ отрицателното. Въ религията пакъ започваме съ отрицателната страна. Ние изучаваме, напримѣръ, какъ е падналъ човѣкътъ, кои сѫ причинитѣ за неговото падане и т. н. И въ агрономията, и въ земледѣлието сѫщо се изучаватъ отрицателнитѣ прояви. Не е ли по-добрѣ да изучавамъ здравословното състояние на една лоза, отколкото да изучавамъ какъ е пострадала тя?

 

И тъй, животътъ е първото проявление на човѣшкия духъ. Вие не можете да се проявитѣ, ако нѣмате животъ. Въ тази смисълъ, животътъ е материалътъ, чрѣзъ който духътъ ще може да изяви своето знание, т. е. да съгради основитѣ на своето знание. Нѣкой запитва: защо трѣбва да живѣя? — Ти трѣбва да живѣешъ, за да въплотишъ своето знание въ живота. Самото знание ще стане условие за проявление на свободата. Безъ знание свободата не може да дойде. Въ какво седи пъкъ познаването на Бога? Вие трѣбва да познаете Бога най-първо въ живота. Нѣкой казва: азъ съмъ говорилъ съ Господа. А, говорилъ е той съ Господа! Той нѣма още живота, а съ Господа говорилъ. Ние трѣбва да имаме първо живота, да познаваме неговия езикъ и тогава да говоримъ, че познаваме и разбираме Бога. Какъ ще познаваме Бога, ако не разбираме езика Му? Богъ не говори на другъ езикъ, освѣнъ чрѣзъ езика на живота. Цѣлъ свѣтъ се моли на Господа, но Той не го слуша. Защо? Защото не знаятъ езика, на който трѣбва да Му говорятъ. Ние нѣкой пѫть си правимъ илюзии, че знаемъ всичко и казваме: азъ се молихъ на Бога, но Той не отговори на молитвата ми. Втори пѫть нѣма да се моля. Вие мислитѣ, че Богъ е невѣжа, не знае какво искате и не може да ви отговори. Той като е създалъ свѣта, прѣдвидѣлъ е всичко за тебе, но ако се молишъ тъй, както трѣбва, ще ти даде повече знания, да видишъ какво е отредилъ за тебе и да можешъ да използувашъ всичко разумно. Въ това отношение молитвата ще ти даде тѣзи знания.

 

Сега вамъ се вижда противно да се молите. За мене е по-противно, като ви гледамъ какъ дъвчите храната си, отколкото да се молите. Вземете онзи професоръ. който свършилъ четири факултети, и той дъвче като вола. Нѣма нищо лошо въ това, но казвамъ, че професорътъ по този начинъ учи първата наука за придобиване на живота. На този човѣкъ даватъ една малка задача за проява на висшия животъ. Този професоръ има учитель, който му казва: „Ще дъвчишъ.“ И горко на онзи професоръ, който не дъвче! Ще дойде учительтъ му съ своята тояжка и ще го пита: „Защо на изпълни моето предписание?“ Какво ще стане ако не дъвче? — Професорътъ ще се хване за корема си отъ болки по сѫщия начинъ, както се хваща и най-простиятъ. Тъй щото, знаете ли колко пѫти трѣбва да дъвчете храната си? Това поне е най-елементарното нѣщо, трѣбва да го знаете. Опрѣдѣлено е математически, колко пѫти трѣбва да се дъвче. И ако дъвчешъ повече или по-малко пѫти отъ опрѣдѣленото число, правишъ прѣстѫпление. Днесъ ние дъвчимъ повече, отъ колкото е опрѣдѣлено. Защо? — Взимате твърдо биволско месо, което не ви е прѣдвидено, и затова го дъвчете повече, употрѣбявате за него повече енергия, отколкото е нужно. Нѣкой пѫть употребѣвате само картофена чорба и мислите, че можете да живѣете изключително съ нея. Не, не се лъжете. Съ картофената чорба можете да живѣете само толкова, колкото ви е нужно. Тя е храна за дѣцата, а биволското месо е за грѣшнитѣ хора. Когато Богъ иска да накаже нѣкой грѣшенъ човѣкъ, Той му дава да яде биволско месо, да го дъвче като пастърма. Вземете, запримѣръ, факта, отъ 2,000 години насамъ дъвчемъ все едни и сѫщи въпроси: дали има Господъ, или нѣма? По кой начинъ Господъ е спасилъ свѣта, дали по благодать, или по законъ? Тия и редъ други въпроси се прѣдъвкватъ постоянно. Това прѣдъвкване не прѣдставлява ли биволското месо, което хората днесъ дъвчатъ? Ученитѣ хора пъкъ прѣдъвкватъ въпроса, дали микробата е произлѣзла отъ човѣка или човѣкътъ е произлѣзълъ отъ микробата? Богословитѣ, както и ученитѣ хора, прѣдъвкватъ въпроса, какъ е направенъ човѣкътъ отъ калъ. Никой още не е сдъвчилъ тия въпроси. Човѣкътъ сѫществува като фактъ, като продуктъ, но ние трѣбва да намѣримъ истинския фактъ, какъ е създаденъ човѣкътъ. Какво ще ходимъ да разглеждаме човѣка единично? Изслѣдвайте всички сѫщества прѣдъ човѣка и слѣдъ човѣка и ще намѣритѣ истинския начинъ, по който е създаденъ. Нѣкой запитва: защо ни е мозъкътъ? Ако разглеждаме мозъка самъ, като органъ, нѣма да можете да отговоритѣ на въпроса, но ако разглеждате какво произвежда той, ще видите, че всичкото знание е написано въ него; всичкитѣ материали и закони за проявяване на нашитѣ чувства сѫщо тъй сѫ написани въ него. Само така ще разберете, какво нѣщо е мозъкътъ и защо ни е той. Мозъкътъ е единъ малъкъ свѣтъ. Азъ съмъ правилъ опити съ човѣшкия мъзъкъ, измѣрвалъ съмъ го. Основата му, измѣрвана отъ едното до другото око, има около 16 см.; дължината му е около 20-21 см., широчината му - 17 см. Колкото височината на мозъка е по-голѣма, толкова по-силно развити сѫ и моралнитѣ чувства. Нѣкои хора не могатъ да намѣрятъ това съотвѣтствие между развитието на мозъка и моралнитѣ чувства у човѣка. Вземете змията, напримѣръ, тя е много жестока. Затова у нея липсватъ моралнитѣ чувства. Тя хваща живи рибки и ги гълта цѣли, като казва: „Азъ не съмъ толкова глупава да ги дъвча, цѣли ще ги гълтамъ“. Тя знае, че Господъ ще я държи отговорна за дъвченето. Има хора, които сѫщо тъй гълтатъ цѣла храната си. Тѣ казватъ: ние не сме нито материалисти, нито духовни. Тѣ сѫ хора отъ рода на змиитѣ, нито биволското месо дъвчатъ, нито картофена чорба ядатъ. У змията главата е свързана направо съ гръбначния мозъкъ. Когато казватъ за нѣкой човѣкъ, че е двуличенъ, подразбиратъ змията, защото лицето ѝ е отзадъ. У кучето пъкъ главата е по отношение земната ось подъ ѫгълъ равенъ на 90°, а у човѣка главата е успоредно съ земната ось. Вслѣдствие на тази успоредность човѣкъ е стѫпилъ на два крака. Той постепенно, въ продължение на хиляди години е трѣбвало да издига главата си, докато най-послѣ се изправилъ на два крака. Тяжестьта на мозъка въ прѣдната часть на главата му е заставила човѣка постепенно да реформира краката и рѫцетѣ си, да се изправя и да започне да мисли като човѣкъ. Ето защо, когато въ живота ни се яви нѣкакъвъ фактъ има нѣкакъвъ въпросъ, който не можемъ да си обяснимъ, той ни поваля на земята. Казватъ: „Малкото камъче претурва цѣлата кола“. Тази пословица не е напълно приложена въ живота. Тя е вѣрна само по отношение на човѣшкитѣ мисли. Какъ е възможно едно камъче да обърне твоя животъ, да го измѣни напълно? Ако ти имашъ истинска любовь и вѣра въ Бога, каквото и да ти се случи, това малко камъче нѣма да прѣкатури твоята кола. Ти казвашъ: азъ имамъ любовъ и вѣра въ Бога. Имашъ любовь и вѣра въ Бога, но като изгубишъ имането си казвашъ: не вѣрвамъ повече въ Бога. Ето че твоята кола се прѣкатурва. Ти имашъ 1000 лева, но нѣкой приятель ги взима и не ги връща назадъ. Ето, твоята кола се прѣкатурва. Кажешъ нѣкому една горчива дума. Ето, твоята кола се прѣкатурва. По отношение на живота една горчива дума може да прѣкатури твоята кола. По отношение на цѣлия животъ малкитѣ камъчета могатъ да прѣкатурятъ колата на човѣшкия животъ.

 

Та ние, съвременитѣ хора, трѣбва да изучаваме законитѣ на живата природа. Туй, което е писано въ свещената книга на Стария и Новия Завѣтъ, както и туй, което е писано въ главитѣ на ученитѣ хора, единъ день ще се посѣе. Това знание е единъ чистъ редъ отъ тази велика книга на живата природа. Всичкото знание за живота ще бѫде написано въ тази велика книга. Днесъ всички учени, всички велики хора правятъ прѣводи отъ книгата на живата природа. Всички учени хора сѫ ангажирани съ това, да правятъ тия прѣводи. Всички астролози, химици, астрономи, биолози, геолози, богослови, всички правятъ такива преводи. Богословитѣ сѫ малко готовановци. Тѣ чакатъ да видятъ какво ще каже този-онзи и тогава правятъ готови преводи. Ученитѣ хора не сѫ доказали още нищо положително. Нима единъ ученъ човѣкъ трѣбва да ми доказва, че азъ трѣбва да живѣя? Нима единъ ученъ човѣкъ трѣбва да ми доказва, колко знания имамъ? Азъ самъ зная, колко знання имамъ. Нима единъ реформаторъ може да ми доказва, колко свобода имамъ? Ние, съврѣменитѣ хора, още нѣмаме гражданска свобода. Насъ женитѣ ни заповѣдватъ въ кѫщи. И съврѣменитѣ жени искатъ да иматъ свобода. Каква свобода ще иматъ тѣ, когато още мѫжетѣ имъ заповѣдватъ? Каква ще е тази свобода, ако жената, слѣдъ като отиде на изборъ, трѣбва да дава смѣтка на мѫжа си, кой е билъ този мѫжъ, съ когото се разговаряла, или пъкъ какво е разговаряла? Какъвъ изборъ е този, когато слѣдъ като се върне, яде тоягата на мѫжа си?

 

Слѣдователно, ние трѣбва да разрѣшимъ първитѣ въпроси въ живота, а именно: самия животъ, свѣтлината, свободата и знанието. Разрѣшимъ ли тѣзи въпроси, тогава мѫжетѣ и женитѣ ще се намѣрятъ прѣдъ една по-висока фаза на Любовьта. Гражданската свобода не е нищо друго, освѣнъ любовь, проявена въ по-висока степень. Азъ не съмъ виждалъ нито мѫже, нито жени, които да иматъ гражданска свобода въ пълния смисълъ на думата. Други казватъ: да сме равни прѣдъ закона. Казватъ го, но равни ли сѫ? Равенството подразбира доброта и честность. Азъ не съмъ срѣщалъ честенъ човѣкъ въ живота си, освѣнъ единъ инженеръ, който ми разказваше; „Да ви се изповѣдамъ! Искатъ да ме подкупятъ за една работа. Даватъ ми като подкупъ 100-200,000 лева, но азъ не продавамъ свободата си за толкова. Ако е за единъ милионъ, съгласенъ съмъ, но за 200,000 лева не се продавамъ. Издържахъ до единъ милионъ лева, но тѣ не ми дадоха толкова“. Честенъ човѣкъ е той, защото не продава съвѣстьта си за 100-200,000 лв., но за единъ милионъ я продава. Опасни сѫ тия положения, въ които човѣкъ може да попадне. Нѣкой учитель има извѣстни убѣждения, но за да не го уволнятъ и да не изгуби хлѣба си, той ги продава. Какви ли не компромиси се правятъ въ свѣта! Това сѫ рѣшения на задачи, но правилно трѣбва да се рѣшаватъ тѣ. Напримѣръ азъ каквамъ: ние трѣбва да се обичаме, трѣбва да жертвуваме всичко единъ за другъ. Но като допре до моята кожа, започвамъ да се гърча, да се извивамъ, да философствувамъ и т. н. Азъ зная, че който философствува много, малко върши. При приложението на Божия законъ никаква философия нѣма. Онзи гладенъ пѫтникъ, който идва уморенъ отъ пѫть, азъ го виждамъ и му казвамъ: приятелю, заповѣдай, влѣзъ въ дома ми. Азъ имамъ едно свободно легло за тебе. Тази вечерь ще те нахраня, ще си починешъ при мене, а споредъ Божия законъ утрѣ азъ отивамъ на работа. Имамъ двѣ мотики, едната ще дамъ на тебе, да работимъ заедно. Първото нѣщо въ свѣта е, че всѣки трѣбва да работи. И всички трѣбва да се стремимъ да създадемъ условия за работа. Никого не трѣбва да лишаваме отъ работа. Трѣбва да заставяме хората да работятъ колкото Богъ изисква.

 

Питамъ: въ какво седи възвишеното и благородното въ свѣта? — Въ живота. Ние боледуваме отъ нѣмане животъ. Нѣкои искатъ знание, но трѣбва да знаятъ, че първо трѣбва да се добие истинския животъ, и тогава ще дойде истинското знание. Ще ме запитате: тогава какъ се добива животътъ на безсмъртието? — Животътъ на безсмъртието се добива само чрѣзъ ядене на чиста, винаги прѣсна храна, безъ никакъвъ дефектъ. Никога нѣма да ядешъ нечиста, гнила храна. Въ такава храна има бацили, които могатъ да прѣдизвикатъ нѣкакви болезнени състояния. Всѣки, който иска да разрѣши въпроса за безсмъртието, трѣбва да яде абсолютно чиста храна. Ще кажете: дѣ ще намѣримъ такава храна? Онзи, който иска да реформира, да организира своето тѣло, най-първо трѣбва да се храни съ жито, оризъ, царевица, а послѣ съ плодове. Ечемикътъ не е за прѣпорѫчване. Той прѣдизвиква затлъстяване на организма. Ръжьта е хубава за ядене. Разправяше ми единъ господинъ, който се лѣкувалъ отъ неврастения по методитѣ на Кнайпа, че цѣли шесть мѣсеца ялъ само грахъ. Това били най-щастливитѣ му дни въ живота. Усѣщалъ се духомъ разположенъ, съ свѣтлина въ ума и напълно се излѣкувалъ отъ неврастенията. Нѣкой казва: имамъ неврастения. — Яжъ грахъ! Другъ казва: страдамъ отъ ипохондрия. — Яжъ жито! Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е много сприхавъ. — Дайте му да яде царевица! Еди-кой си не обича да устоява на своитѣ задължения. — Дайте му да яде ръжь! Въ ръжьта има нѣщо идеално, тя расте на високо. Тя като влѣзе у човѣка, създава високъ идеалъ. Дребнитѣ растения създаватъ хора съ дребни идеали, а едритѣ растения създаватъ хора съ високъ идеалъ. Селянитѣ въ софийско трѣбва да се хранятъ само съ ръжь, за да станатъ по-голѣми идеалисти. Всичко това, обаче, се отнася само до външната страна на въпроса. При това, човѣкъ трѣбва да урегулира и чувствата си въ живота. Настроенията у човѣка не прѣдставляватъ нѣщо възвишено. Животътъ на настроенията се занимава съ една неорганизиранъ материя, а чувствата прѣдставляватъ организиранъ животъ. Въ чувствата има отношение между живитѣ клѣтки. Най-послѣ иде третата фаза на живота, душевниятъ, разумниятъ животъ, въ който взима участие съзнанието на човѣка. Слѣдователно, ти най-първо ще минешъ прѣзъ настроенията. Тѣ сѫ вѣтропоказательтъ на твоя животъ. Послѣ ще минешъ прѣзъ чувствата. Тѣ показватъ количеството на влагата, която трѣбва да се даде на живота и най-послѣ ще дойде свѣтлината, която трѣбва да въздѣйствува върху всичко благородно и възвишено у насъ. И тъй, ако вие едноврѣменно сте радостни и весели, вие сте въ живота на настроенията. Ако нѣщо ви засегне дълбоко и се обидите, не можете да простите, вие имате влага повече, отколкото ви трѣбва. Това показва, че сте въ живота на чувствата. Ако пъкъ пѫтьтъ ви е ясенъ и вие можете да учите добре, това показва, че вие сте въ разумния животъ. Тогава съзнанието ви се развива по единъ правиленъ начинъ.

 

Сега вие, които ме слушате, ще кажете: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Истината винаги е свързана съ пространството. За да ви докажа, че говоря Истината, трѣбва да ви дамъ единъ постояненъ билетъ до слънцето, съ който да отивате и да се връщате, когато искате. Да отидете до слънцето, това е Истината. Азъ обичамъ Истината и всѣкога говоря Истината. Когато дойде нѣкой при мене, не му доказвамъ, какво нещо е Истината, не му говоря нищо за Истината, но изваждамъ единъ чекъ отъ 10,000 лева златни и му го давамъ. Той го взима и очитѣ му светватъ. Питамъ го: вѣрвашъ ли, че говоря истината. Азъ ти давамъ тѣзи пари безъ никакваква лихва. Можешъ да ми ги върнешъ, когато искашъ. Онзи човѣкъ, който може да ви направи добро безъ никаква користна цѣлъ, това е човѣкътъ, които обича Истината. Всѣки човѣкъ, който може да даде знание на хората, да внесе свѣтлина въ умоветѣ имъ, той е дошелъ до третата фаза на живота.

 

Сега всички вие трѣбва да използувате свѣтлината, която имате. Безъ свѣтлина човѣкъ не може да мисли. Нѣкой пѫть умътъ ви е потъмнѣлъ, съзнанието ви е мрачно. Защо? — Изгубили сте свѣтлината си. Днесъ всички майки, които раждатъ, трѣбва да изучаватъ закона на свѣтлината. Иначе тѣ ще раждатъ хилави деца. Затова именно и съврѣменните хора не сѫ идеални. Отъ изслѣдванията, които правимъ, виждаме, че днесъ всички хора боледуватъ. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е гениаленъ. Що е гяниятъ? Казватъ за Шекспира, че билъ гениаленъ човѣкъ. Не, той е обикновенъ човѣкъ. Толстой билъ гениаленъ. Не, и той е обикновенъ човѣкъ. Ако поставите Шекспира и Толстоя въ единъ високъ, възвишенъ свѣтъ, тѣ ще бѫдатъ въ забавачницата на този свѣтъ. Толстой казва на едно мѣсто: съврѣменнитѣ хора не могатъ ли да разбератъ, че войната нѣма да разрѣши въпроситѣ на живота? Ами кое ще ги разрѣши? — Любовьта. Хората трѣбва да иматъ любовь къмъ Бога. Едно дѣте казвало на майка си: „Мамо, не трѣбва да ме сѫдишъ, но да ме облѣчешъ.“ Любовьта разрѣшава всички въпроси. Когато говоримъ за Любовьта, разбираме най-възвишения животъ, въ който може да се прояви човѣшкия духъ. Обикновената любовь всичко използува. Виждамъ единъ човѣкъ, искамъ да го използувамъ. Виждамъ една хубава кокошка, искамъ да я заколя, да я туря въ гърнето да ври. Каква философия има въ това, да готвя кокошкитѣ и да ги ямъ? Богъ създава кокошкитѣ, а азъ ги ямъ. Тогава азъ взимамъ думитѣ на Христа, Който е казалъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който е слѣзълъ отъ небето; и който ме яде, ще има животъ вѣченъ“. Ученицитѣ Му като чуха това, съблазниха се. Тогава Христосъ имъ каза: „Слушайте, това не е моята плъть, за която ви говоря. Това е Словото Божие, което ако приемете като мощна храна въ себе си, ще ви даде животъ“. Слѣдователно, трѣбва да говоримъ живото Слово на единъ понятенъ езикъ. Ако азъ ви говоря за една религия, да отидете външно да правите обряди, или да палите повече свѣщи и да се грѣете на тази свѣтлина, това е заблуждение. Онзи, който иска да ви запознае съ свѣтлината, трѣбва да ви заведе на слънцето, да ви запознае съ неговата свѣтлина. Онзи, който иска да ви запознае съ истинската религия, трѣбва да ви говори за Бога. А всички свещеници днесъ сѫ хора на обикновения животъ. Въ старо врѣме всички езически жреци сѫ разбирали, че не е достатъчно само да бѫдатъ свещеници, но думитѣ, които тѣ изговарятъ, трѣбва да иматъ сила да лѣкуватъ. Нѣкой е боленъ, викатъ свещеници да му четатъ молитви. Викатъ три попа, четатъ му молитви, не оздравѣва човѣкътъ. Викатъ баба Драгана, хвърля тя своя бобъ, туря рѫцѣтѣ си отгорѣ му, казва три думи, и болниятъ оздравѣва. Поповетѣ казватъ: това е дяволска работа. Чудно нѣщо! Тѣ работятъ съ Бога, нищо не могатъ да направятъ. Значи, споредъ тѣхъ дяволътъ може да направи нѣщо повече отъ Бога. Не, баба Драгана именно е съ Бога. Казва три думи, и човѣкътъ оздравѣва.

 

Сега казватъ, че човѣкъ трѣбва да има свидѣтелство, че е свършилъ, за да може да лѣкува. Не, лѣкарьтъ се ражда, той не се създава сега. Университетътъ дава само условия на човѣкъ да се прояви. Философътъ се ражда, не се създава сега. Вие трѣбва да се стремитѣ да развиете това, което е вложено у васъ. Кое е вложено у васъ? Да кажемъ, че вие остарѣвате и умирате. Дѣ ще отидете слѣдъ това? Казвате, че ще отидете на онзи свѣтъ. Какъвъ е онзи свѣтъ? — Онзи свѣтъ е свѣтъ на здравето. Ами ако азъ съмъ единъ болникъ съ счупени крака и рѫцѣ, какво ще правя като отида на онзи свѣтъ между здравитѣ? Какво ще ме ползува този свѣтъ? Азъ трѣбва да зная законитѣ на здравето, че като отида между здравитѣ, да мога да се ползувамъ отъ това здраве. Задгробниятъ животъ не е животъ на умрѣлитѣ, той е най-красивиятъ животъ. Задгробниятъ животъ е животъ на свобода, а не животъ на ограничения и смърть. Затова именно нѣкои хора искатъ да умратъ. Когато нѣкой човѣкъ не иска да умре, той се бои да не влѣзе въ нѣкой по-лошъ затворъ. Той казва: лошъ затворъ ме чака слѣдъ смърьта. Да седишъ тукъ, на земята, какъвъ по-лошъ затворъ отъ този? Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не желае да го пуснатъ отъ затвора.

 

И тъй, първото условие за развитие на човѣшкия духъ е животътъ. Какъ ще го добиете? Младата мома го търси, като гледа да намѣри нѣкой момъкъ да се ожени за него. Майката търси живота въ дѣтето си. Бащата търси живота нѣкой пѫть въ паритѣ като казва: пари, пари трѣбва да има човѣкъ! Земя трѣбва да има! Прави сѫ хората, но това сѫ само условия. Когато една мома хвърли око върху нѣкой момъкъ, който е свързанъ съ източника на живота, тя дѣйствително ще намѣри живота, но ако той е хилавъ, ако мозъкътъ му не е организиранъ, какво ще спечели тази мома? Нищо нѣма да спечели. Тя ще се намѣри въ положението на английския реформаторъ Иоанъ Веслей, който три дни слѣдъ женидбата си казва на своитѣ приятели: „Не струва човѣкъ да се жени“. Това не говори злѣ за женидбата, но той попадналъ на една жена, която не съотвѣтствува на неговия умственъ и духовенъ уровенъ, както и на неговитѣ разбирания. Той ималъ дълги коси. Единъ день жена му го хваща за коситѣ, развъртѣва го изъ стаята и му казва: „Не ти позволявамъ нито да ходишъ, нито да се разговаряшъ или кореспондирашъ съ разни жени“. Научилъ той урока си. Отива единъ младъ момъкъ при Иоанъ Веслей и му казва: „Учителю, влюбихъ се въ една млада мома, добра християнка. Искамъ да се оженя за нея. Какво ще ми кажете?“ — Да, тя е много добра християнка. Съ Христа може да живѣе, но не и съ тебе. Казватъ за нѣкого: той е много добъръ човѣкъ, отличенъ християнинъ. — Да, отличенъ християнинъ е, съ Христа може да живѣе, но не и съ тебе. Това е фактъ. Ние не можемъ още да живѣемъ съ хората. Защо? Защото не знаемъ законитѣ, какъ да живѣемъ. Съ Бога можемъ да живѣемъ, но като се съберемъ едни съ други, започваме да се хапемъ помежду си, и тогава чувамъ всѣки да казва: мене не ме обичатъ хората. Движа се въ еди-кое си общество, но тамъ хората не ме обичатъ, не ми отдаватъ нужното почитание. Казвамъ: кому сѫ отдали нужния почитъ? На онази кокошка отдадоха ли почитъ? На онова прасе отдадоха ли почитъ? На онази овца отдадоха ли почитъ? На руския императоръ отдадоха ли почитъ? На германския императоръ отдадоха ли почитъ? И сега този послѣдниятъ императоръ дърва рѣже. Защо? - Отъ зоръ. До вчера заповѣдваше на една такава голѣма и силна империя, а днесъ дърва рѣже. Сѫдба е това! Учи се човѣкътъ. Питамъ ви: мислитѣ ли, че единъ день Господъ нѣма да ви тури на мѣстото на германския императоръ да рѣжете дърва? — Ще рѣжете и оттатъкъ ще минете. Германскиятъ императоръ трѣбваше да нарѣже тия дърва още прѣди войната, но и сега не е късно. Учи се човѣкътъ и казва: „Който постѫпва като мене, тъй ще рѣже дърва“.

 

„При свойтѣ си дойде, и тѣ Го не приеха“.

 

Това показва, че Божественото се проявява у насъ. Нѣкой пѫть Господъ дойде, хлопне на вратата ни и казва: „Днесъ е твоятъ день, приеми ме!“ Ти казвашъ: нѣмамъ врѣме сега, искамъ да довърша наукитѣ си. Или: „Имамъ една много взискателна жена, трѣбва да ѝ услужа малко“. И тъй се извиняватъ, господарьтъ съ жена си, държавникътъ съ поданицитѣ си, учениятъ съ наукитѣ си, а Господъ все чака. Питамъ: кой е свършилъ досега своята работа? — Никой. Цѣлата земя навсѣкѫдѣ е покрита само съ гробища: еврейски гробища, индийски гробища, православни гробища и редъ други. Цѣлата земя днесъ прѣдставлява единъ голѣмъ паметникъ. Защото науката е изучавала онѣзи начини и методи, по които се добива живота, свѣтлината и свободата. Намѣри ли ги? — Не ги намѣри.

 

И сега ние сме прѣдъ прага на една нова култура. Отъ старата култура не очаквайте нищо. Смѣшно ще бѫде стариятъ човѣкъ, който едва се повдига, да се хване на хорото и да играе. Той казва: „Синко, моята работа е свършена вече, вие гледайте да си поживѣете“. Азъ наричамъ млади хора онѣзи, които иматъ животъ, знание и свобода. Стари хора сѫ онѣзи, азъ взимамъ думата „старъ“ въ ограниченъ смисълъ, които нѣматъ животъ, знание и свобода. Това сѫ стари разбирания. Споредъ новото учение, взето въ широкъ смисълъ на думата, и стариятъ човѣкъ може да има животъ, знание и свобода въ себе си. И той може да се подмлади. Какъ? Въ окултизма има единъ начинъ за подмладяване, който, ако изнесемъ навънъ, ще шокира цѣлия свѣтъ. Правени сѫ такива опити. Взиматъ стария човѣкъ, турятъ го въ една реторта, херметически затворена, турятъ вѫтрѣ извѣстни елементи и нагорещяватъ ретортата отдолу. Така го задържатъ цѣли шесть мѣсеца. Стариятъ човѣкъ рита отвѫтрѣ, плаче, вика и най-послѣ, като го извадятъ, той се е подмладилъ вече, станалъ е малко дѣтенце. Туй правятъ алхимицитѣ, които знаятъ законитѣ за подмладяването. Ако те приематъ въ своята школа, тѣ ще те приематъ като старъ човѣкъ. Като те прѣкаратъ прѣзъ ретортата и се новородишъ  по тѣхния начинъ, ти ставашъ ученикъ. И тогава, като те запита нѣкой, защо вѣрвашъ въ това учение, ти ще имъ кажешъ: „Ти влизалъ ли си въ реторта?“ — Не съмъ. „Азъ съмъ влизалъ, зная какво значи да прѣкарашъ тамъ. Тѣзи хора иматъ знание! Като те извадятъ отъ ретортата, ти вече си се подмладилъ“. И за въ бѫдеще нѣма да се чака, щото баща ти или майка ти да умратъ и тогава да се подмладятъ, но ще ги турятъ въ ретортата да прѣкаратъ шесть мѣсеца, отдѣто ще изникнатъ като малки сѣменца. А хората ще кажатъ: Богъ да ги прости! — Това сѫ празни думи. Нѣма какво да ги прощава Господъ, тѣ сѫ вѫтрѣ въ ретортата. Господъ е за живота, Той не е за смъртьта. Като говоримъ за смъртьта ние подразбираме да умре всичко онова, което ни спъва: безвѣрието, злобата, умразата, съмнѣнието, подозрѣнието и тѣмъ подобни. На всичко онова, което внася щастие и блаженство въ насъ, трѣбва да се даде животъ. Вие сега чакате да умрете. Не, ние не искаме да умирате. Ако имаме музиканти, тѣ трѣбва да свирятъ за живота. Има случаи, дѣто животътъ може да се добие чрѣзъ музиката. Знаете ли колко е силна музиката? Има извѣстни тонове, извѣстни съчетания въ музиката, съ които може една канара да се разчупи на части. Напримѣръ, трѣбватъ нѣкому нѣколко камъка отъ дадена канара. Той отива съ единъ цигуларь при нѣкоя канара, и цигуларьтъ свири, взима такива силни тонове, които сѫ въ състояние да разпукнатъ канарата. Той свири около ½ часъ и канарата се разпуква. Отдѣлятъ се нѣколко камъка отъ нея. Слѣдъ това цигуларьтъ прибира цигулката си и си отива въ кѫщи. Както виждате, много нѣщо прави цигулката. Не е вѣрна поговорката: „Цигуларь кѫща не храни“. Той кѫща не храни, но кѫща гради“. Цигуларь домъ на гледа, но той сближава хората и ги жени. Безъ цигуларь хората могатъ ли да се женятъ? Той като засвири всички се хващатъ на хорото и заиграватъ. Цигуларьтъ има мощна сила въ свѣта. Азъ бихъ желалъ цигуларитѣ въ България да иматъ новитѣ цигулки и да изпълняватъ новата музика. Ако имаше десетина такива цигулари, много нѣщо щѣше да се направи. Искатъ ли нѣкой пѫть да се реформира българския кабинетъ, веднага ще извикатъ тия цигулари прѣдъ първия министъръ на кабинета. Тѣ ще му засвирятъ тъй хубаво, че съ своето свирене ще внесатъ нова свѣтлина и ново разбиране въ ума на този министъръ. Слѣдъ като му посвирятъ около ½ часъ, той ще извика другитѣ министри на съвѣтъ, ще разгледатъ въпроса, и положението ще се уреди. Цигуларитѣ ще разрѣшатъ и въпроса за религията въ България.

 

„Въ своитѣ си дойде, и своитѣ Му Го не приеха“. Защо? — Страхуваха се, че този човѣкъ ще донесе нѣщо, което може да развали всичко дотогава сѫществуваще. Не, този човъкъ ще донесе животъ, знание и свобода. Животътъ носи радость. Знанието носи свѣтлина. Истината носи свобода. Казватъ: защо ни е Истината? — Да внесе свободата. Свободата пъкъ ще внесе въ насъ просторъ, ще ни отвори великия пѫть за живота. Какви теории сѫ развивали старитѣ учени отъ прѣди хиляди години? Азъ не зная. Тѣ сѫ подържали, че въ свѣта има седемъ принципа, които и сега се проявяватъ. Първиятъ принципъ е, че всички прояви на вселената въ основата си сѫ разумни. Основата на цѣлата вселена е човешкиятъ умъ. Въ тази разумность има съотвѣтствие между всички части, които се допълнятъ взаимно. Освенъ това, всички противоположности вибриратъ еднакво и се стремятъ едни къмъ други. Свѣтлината, запримеръ, се прѣдава чрѣзъ вибриране.

 

Най-първо ще се убѣдите, че вселената е разумна. Послѣ ще виждате, че между твоята глава и всички слънца има съотвѣтствие. Съвокупностьта на всички слънца прѣдставляватъ човѣшката глава. И ние като гледаме на звѣздитѣ, виждаме козмическия човѣкъ. Тѣлото му не виждаме, но всички запалени слънца представляватъ главата му, която мисли. Чрѣзъ тия органи той изпраща свѣтлина въ свѣта. Представете си сега, какво ще бѫде Онзи, Който е създалъ козмическия човѣкъ! И тогава хората сѫ подобие на козмическия човѣкъ. Въ тѣхната глава има свѣтящи клетки, както звѣздитѣ. И въ тѣхъ има едно вътрѣшно слънце, по подобие на външното, вслѣдствие на което по нѣкой пѫть отвънъ е студено, а вѫтре у насъ е топло. По нѣкога обратно: отвънъ е топло, а отвѫтрѣ студено. Когато пъкъ между външното и вѫтрешното слънце у човѣка има хармония и подобие, тогава казваме, че човѣкъ се намира въ състояние на пълно здраве. Ето защо, когато човѣкъ има да изучава хигиената, той трѣбва преди всичко да изучава законитѣ на тази енергия, която е вложена въ него. Въ всички нѣща има полюси, противоположности. Мѫжътъ и жената, това сѫ полюси. Слѣтлината и тъмнината, това сѫщо сѫ полюси.

 

Другъ принципъ въ живота е, че въ всички нѣща има ритъмъ. Вслѣдствие на това всѣко нѣщо иде на своето врѣме. Ти не трѣбва да бързашъ, приливи и отливи има въ свѣта. Твоето щастие, твоето благо ще дойде на своето врѣме, стига да имашъ знанието и мъдростьта. Всѣко нѣщо има своя причина. Всѣко нѣщо има свое име, съ което можешъ да го означишъ. Първото нѣщо, което човѣкъ иска да изучава, е Любовьта, но той трѣбва да започне отгорѣ, а не отдолу. Той трѣбва да знае името на Любовьта. Азъ бихъ желалъ да зная какво ще кажете вие. Какво е името на Любовьта? Съврѣмените хора не знаятъ името на Любовьта. Днесъ, на който езикъ и да произнесете думата „любовь“, тя нѣма ефектъ, не реагира върху човѣка. Ако влѣзете въ единъ театъръ и произнесете думата „любовь“, всичката публика става и започва да бѣга. Защо? — Тѣ разбиратъ смисъла на тази дума. Ако, обаче, влѣзете всрѣдъ тази публика и произнесете думата „любовь“, всички ще кажатъ: този човѣкъ е смахнатъ. Защо? — Тѣ не разбиратъ смисъла на тази дума. Нѣкои наричатъ Христа „Синъ Божий“. Ние не можемъ да разберемъ Сина Божий, докато не разберемъ Любовьта. Думата „Синъ“ подразбира Любовьта. Тя крие въ себе си единъ отъ Божественитѣ методи въ свѣта. И когато Христосъ дойде въ свѣта, Той донесе единъ великъ методъ за проявление на любовьта. Въ тази любовъ именно е връзката на безсмъртието. Тази Любовь започва най-първо съ закона на самопожертвуванието, съ закона на самоотричането. Да се пожертвуваме, това е само единъ методъ. И който не разбира Любовьта, който не разбира закона на жертвата, ще се уплаши. Той ще каже: какъ, да се откажа отъ живота си? Христосъ казва: „Който обича живота си, ще го изгуби; и който се откаже отъ живота си, ще го намери“.

 

Азъ не говоря за Любовьта въ нейния обикновенъ смисълъ. Нѣма какво сега да придобиваме Любовьта. Ние трѣбва да я носимъ съ себе си. И този човѣкъ, на когото азъ искамъ да направя едно добро, отъ дълго врѣме го очаквамъ. Като го видя, казвамъ: много се радвамъ, че дойде. Това е законътъ на Любовьта. А сега като дойде нѣкой човѣкъ да му направите едно добро, казвате: отдѣ се намѣри да дойде този човѣкъ? И при това, толкова пари ми задигна! Слѣдъ всичко това вие минавате за културни хора, които се молятъ по три пѫти на день, четете „Отче нашъ“ и редъ други молитви, кръстите се. Като говоря така, нѣкои ще кажатъ: той се противопоставя на българската църква. Азъ вѣрвамъ само въ една църква, която носи безсмъртието на своитѣ членове; въ никоя друга църква не вѣрвамъ. Българскитѣ свѣщеници трѣбва да престанатъ да погребватъ мъртвитѣ. Христосъ казва: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ ближни “. Ако задачата на свещеницитѣ е да погребватъ мъртвитѣ, азъ ги съжелявмъ. Като имъ се каже истината, тѣ казватъ, че говоря противъ църквата. Противъ коя църква? Вие сте си направили едно здание и го наричате църква. Това не е църква. Църквата е нещо много красиво. Тя представлява единъ отъ възвишенитѣ ангели. Църквата, това е човѣшкиятъ духъ. Богъ живѣе въ нея. И тогава всички свѣщеници, проповедници, владици отъ тази църква ще служатъ на великото, на възвишеното. Тъй трѣбва да разбирате тия велики идеи. Не ги ли разбирате така, ще живѣете само въ заблуждения.

 

И тъй, всички ще минете прѣзъ ретортата. Азъ съмъ билъ въ тази реторта, пръвъ съмъ влѣзълъ въ нея, зная какво нѣщо е тя. Гробътъ не е ли една реторта? Христосъ казва: „Азъ всички ще възкръся “. И наистина, всички хора ще минатъ презъ възкресението, само че нѣкои седятъ съ хиляди години въ ретортата.

 

„Въ своитѣ си дойде“. Своитѣ, това сѫ онѣзи, които Го обичатъ, но не тъй, както Го обичаха евреитѣ. Ние трѣбва да бѫдемъ готови да приемемъ Бога съ всичката си любовь, която имаме въ душата си, и да кажемъ: Господи, ние приемаме живота, който ни давашъ. Ние приемаме свѣтлината, която ни давашъ. Ние приемаме свободата, която ни давашъ. Това трѣбва да бѫде задачата на младото поколѣние. Свещено да пазятъ живота, свѣтлината и свободата и всичко да жертвуватъ за тѣхъ. Това разбирамъ религия, това разбирамъ държава, това разбирамъ общественъ строй. Това сѫ закони, безъ които всичко друго е празнота.

 

И така, вие ще възприемете онази велика Любовь, която иде сега въ свѣта. И всѣки отъ васъ да стане образецъ на нея.

 

Бесѣда,  държана  отъ  Учителя,  на  27  юни,  1926 г.  въ  гр.  София.