Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_06_20 ВЪ МАЛКОТО

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 03 май 2015 - 08:06

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ВЪ МАЛКОТО

 

„Вѣрниятъ въ малкото, и въ многото е вѣренъ; а неправедниятъ въ малкото, и въ многото е неправеденъ“.

 

Лука 16:10

 

„Вѣрниятъ въ малкото“. Азъ прѣвеждамъ тѣзи думи на съврѣмененъ езикъ съ думитѣ „будность на съзнанието“.

 

Днесъ всички хора въ свѣта се стрѣмятъ все къмъ нѣщо велико. Въ тѣхъ има грандиозни идеи, но малко сѫ онѣзи, които разбиратъ въ какво седи великото. Великото седи въ малкото, което можешь да носишъ навсѣкѫде съ себе си. То нѣма никаква тяжесть, то никого не обрѣменява, не изисква никакви стражари да го пазятъ. Великото е разумно, то само ходи съ човѣка. Мислите ли вие, че единъ ангелъ, който е завършилъ своето развитие въ небеснитѣ свѣтове, би приелъ да стане говедаръ, да ходи подиръ говедата? — Това е немислимо, несъвмѣстимо е съ неговото развитие. А сега ние, съврѣменнитѣ хoра, мислимъ, че идеалътъ, къмъ който се стремимъ, е нeщо мъртво. Не, не е така. Идеалътъ е нѣщо живо, затова ви питамъ: вие можете ли да ходите подиръ единъ волъ? — Не можете. Волътъ не може да бѫде идеалъ за човѣка. Нѣкой казва: азъ имамъ единъ свещенъ идеалъ, но не мога да го реализирамъ. Щомъ не можешъ да го реализирашъ, този идеалъ е материаленъ. Другъ казва: азъ имамъ идеалъ. Какъвъ? — Да съградя една голѣма кѫща отъ мряморъ. И това наричатъ идеалъ! Трети има идеалъ да заеме нѣкаква висока служба, да стане пръвъ министъръ въ България. Какъвъ идеалъ може да бѫде този, да станешъ пръвъ министъръ? Азъ нахвърлямъ тия примѣри мимоходомъ. Идеалътъ, за който ние говоримъ и къмъ който се стремимъ, е нѣщо свещено, нѣщо възвишено и велико. Запримѣръ, възвишено нѣщо е да се стремишъ да видишъ единъ ангелъ. Защо? Защото ангелътъ може да ни зарадва истински. Азъ взимамъ ангелътъ като символъ на чистота, интелигентность и мощность. Ангелътъ може да бѫде идеалъ за нашата душа. Ако нѣкой иска да има чистота, въ душата си трѣбва да пази образа на единъ ангелъ. Ако нѣкой иска да има Божествената Любовь въ себе си, въ душата си трѣбва да пази образа на единъ ангелъ. Ако нѣкой иска да бѫде силенъ, въ душата си трѣбва да пази образа на единъ ангелъ, трѣбва да знае, въ какво седи тази сила. Човѣкъ да има такъвъ идеалъ, разбирамъ. Не е достатъчно само да каже нѣкой, че има идеалъ. Въ тази смисълъ, всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ нѣкакъвъ врѣмененъ идеалъ, който азъ наричамъ „стремежъ поривъ“. И рѣката има свой идеалъ. Какъвъ? — Да се влѣе въ морето. И дървото има свой идеалъ? Какъвъ? — Да излѣзе на слънцето. Но слѣдъ като израстне 40-50 м. височина, отказва се, иска да се върне назадъ къмъ земята и казва: „Това не е за менъ“. И птицата, дoкато ѝ израстнатъ крилата, има идеалъ, но като израстнатъ, хвръква 1-2 клм. нагорѣ и послѣ казва: „Това не е за менъ“. И човѣкътъ има свой идеалъ — стремежъ къмъ Бога. Въ първо врѣме той се моли на Бога, има стремежъ къмъ Него, но послѣ казва: що ми трѣбва да се моля на Бога? Що ми трѣбва да ходя на църква? Азъ трѣбва да си поиграя, да се понаямъ и понапия, докато ми е врѣмето. И най-послѣ хорото, пиенето, яденето, спането, театритѣ, концертитѣ и разнитѣ забави му ставатъ идеалъ. Нѣкой отиде на концертъ, върне се оттамъ и казва: музика е това, великолѣпна ария слушахъ, велико нѣщо бѣше! Питамъ: има ли нѣкой отъ васъ, който слѣдъ като е ходилъ на нѣкой Бетховеновъ концертъ да слуша негови сонати и симфонии, като излѣзе оттамъ да е станалъ светия? Нѣма. Кой отъ васъ, като е слушалъ нѣкоя моя бесѣда, е станалъ светия? — Нито единъ. Обаче, работата не седи въ външното. Ако вие се свържете съ онзи идеалъ, отъ който е произлѣзла симфонията на Бетховена, ще станете светия. И Бетховенъ, обаче, не е могълъ да прѣдаде дори и 1/1000 часть отъ това, което чулъ. Неговата работа още не е довършена. И съ Моцартовитѣ произведения е сѫщото нѣщо. Не е лесно да прѣведешъ една симфония, т. е да я свалишъ на физическия свѣтъ. Нѣкой цигуларь свири една мелодия, опитва се да прѣдаде хармонията въ нея, но не успѣва, трудна е тази работа.

 

Та казвамъ: ние трѣбва да се стремимъ да създадемъ първоначалния импулсъ у човѣка. Азъ наричамъ музиката „свещена мелодия на душата.“ Тя прѣдставлява външното на тази мелодия. Разправяше ми единъ американецъ за своитѣ впечатления, когато слушалъ знаменитата Камила Русо да свири „сънътъ на живота.“ Той казва: „Първиятъ моментъ като я слушахъ, азъ бѣхъ готовъ да пожертвувамъ всичко въ живота си.“ Това е поривъ! Но слѣдъ като излѣзълъ отъ залата, отложилъ да изпълни намѣрението си. По сѫщия начинъ и ние все отлагаме, и нашиятъ идеалъ постепенно затихва. Като слушате нѣкоя моя проповѣдь, вие казвате: като излѣза сега отъ салона, ще направя това или онова заради Господа. Като излезете, обаче, казвате си: чакай да си помисля малко. Докато си помислите, всичко отива на вѣтъра. Казвате: нали съ мисълъ се постига всичко? Да, но има една обикновена мисъль въ свѣта, има и една необикновена мисъль, да можешъ да схващашъ нѣщата моментално, да кажешъ нѣщо и да го направишъ. Щомъ намислишъ да направишъ едно добро, трѣбва да го направишъ моментално, извънъ врѣмето и пространството. Отлагашъ ли, нищо не излиза. Или започнешъ ли да ровишъ направеното добро, да видишъ, дали е хванало коренъ, или не е хванало, пакъ нищо на излиза. Доброто е мощна сила. Въ него е скритъ единъ възвишенъ, чистъ и святъ духъ. Тури своя духъ въ тази свещена форма на доброто и не се плаши! Нѣкой мисли, че доброто е мъртво нѣщо. Не е така. Въ твоята свещена идея, чрѣзъ която си рѣшилъ да направишъ едно добро, влиза единъ святъ духъ, който ще освѣти това дѣло и ще покаже, че животътъ на онзи, който служи на Бога, всѣкога се реализирва. И тъй, говоря ви за „будность на съзнанието“. Съзнанието на всинца ви трѣбва да бѫде будно, понеже отъ него зависи вашето развитие, отъ него зависи здравето на тѣлото ви, на сърцето, отъ него зависи и стабилностьта и устойчивостьта на човѣшкия умъ въ своитѣ прояви. Ето защо, съзнанието на човѣка никога не трѣбва да спи. Заспи ли, ще дойдатъ всички нещастия и страдания. Значи, тѣ идватъ по простата причина, че съзнанието на човѣка не е будно. Допуснете слѣдния фактъ: вие сте честенъ човѣкъ, никога не сте извършвали какво и да е прѣстѫпление, но Провидѣнието ви докара въ такава крайна нужда, че като видите нѣкѫдѣ една каса, пълна съ скѫпоцѣности, съ злато, вие казвате: не мога ли да бръкна въ тази каса, да взема малко отъ това злато, за да облекча положението си? Достатъчно е само за моментъ да допуснешъ тази мисъль, и вашето съзнание заспива, настава прѣкъсване на съзнанието. Слѣдъ малко ти се опомвашъ, настава едно гризене на съвѣстьта. Значи, съзнанието отново се събужда.

 

Съврѣменнитѣ хора иматъ свой особенъ моралъ и се хвалятъ съ него. Азъ се чудя на тѣхния моралъ. Какъвъ моралъ има въ единъ паякъ, или въ една риба, или въ единъ вълкъ, или въ една овца, или пъкъ най-послѣ и въ всички съврѣменни хора? Я ми кажете, може ли да бѫде мораленъ единъ човѣкъ, който яде месо? Може ли да бѫде мораленъ онзи човѣкъ, който настѫпва мравкитѣ? Може ли да бѫде мораленъ онзи човѣкъ, който кѫса главитѣ на мухитѣ? Нѣкой казва: ангелче е моето дѣтенце. Казвамъ: я вземи това дѣтенце, което наричашъ ангелче и го занеси въ гората подъ нѣкое дърво, на което има полочка на нѣкоя птичка съ малки птиченца и яйца и вижъ, дали това твое ангелче ще се спре съ свещенъ погледъ прѣдъ полочката, или ще вземе камъни да хвърля върху нея и да чупи яйцата. Ако твоето дѣте чупи яйцата на тази птичка, мислите ли че то е ангелче? — Не е ангелче. Азъ наричамъ ангелче само това дѣте, което като дойде до полочката, спре се тихо прѣдъ нея, поусмихне се, позарадва се и бавно се отдалечи, да не уплаши птичката. Днесъ хората казватъ, че иматъ свещенъ моралъ. Какъвъ моралъ е този, едва седнешъ между цвѣтята и започвашъ да ги кѫсашъ едно слѣдъ друго? И дѣтето ти прави това нѣщо, и ти го правишъ. Защо кѫсашъ тия цвѣтя? Не знаешъ ли, че сѫ живи? Това е безморалие. Ти като искашъ да седнешъ на трѣвата, трѣбва да искашъ разрѣшение отъ нея да седнешъ, или не. Ще кажешъ: моля ти се, азъ се уморихъ много, мога ли да седна? Ако тя отговори, че можешъ, тогава ти ще седнешъ да си починешъ. Ти ще гледашъ на тази трѣва съ страхопочитание. Тя днесъ е малко, слабо сѫщество, което утрѣ ще израсте. Неиниятъ духъ още не е на земята. Послѣ, като отидете при нѣкой изворъ, вие веднага събувате обущата си и бързо цъмбуркнете краката си въ водата. Мислите ли, че това е моралъ? — Не е моралъ. Дойдете ли при нѣкой изворъ, вие ще си носите една чашка и ще го запитате: моля, мога ли да си взема една чашка вода отъ тебе? Ако ти позволи, ще си гребнешъ водица, ще си събуешъ обущата и настрана отъ извора ще си измиешъ краката. Тъй трѣбва да се възпитаватъ малкитѣ дѣца. За това, че си потопилъ краката си направо въ извора, той нѣма да ти каже нищо, но то е прѣстѫпление. Не само туй, но тъй, както съврѣменитѣ хора живѣятъ днесъ, тѣ ще се сплуятъ, и отъ тѣхъ нѣма да остане нищо. Всички съврѣменни хора, попове, владици, професори, царе, каквито и да сѫ, всички ще се сплуятъ. И слѣдъ всичко това тѣ искатъ новъ редъ на нѣщата. Какъвъ новъ редъ? — Да убиватъ хората, да изгарятъ кѫщитѣ имъ, или да отправятъ този-онзи на оня свѣтъ, като казватъ, че този билъ националистъ, онзи билъ демократъ или комунистъ и т. н. И всички тия хора толкова обичатъ България, че ѝ турили два милиарда лева дългъ на гърба ѝ, освѣнъ репарациитѣ. И слѣдъ като забатачили работитѣ си, казватъ: явилъ се нѣкакъвъ човѣкъ между насъ, който съ проповѣдитѣ си разваля народа ни. Не, моитѣ думи сѫ свещени, и всички вие можете да ги опитате. Ако българскиятъ народъ единъ день се намѣри въ затруднено положение, само моитѣ думи ще го спасятъ. Вие можете да прѣустроите живота си само върху моитѣ думи. Това е наука! Азъ не говоря за хатъра на когото и да е. Това, което ви говоря е нѣщо Божествено, нѣщо велико. Питамъ ви: какво трѣбва да ви проповѣдвамъ сега? Че трѣбва да обичате народа си ли? Ако вие досега не сте се научили да обичате народа си, вашата работа е свършена. Или пъкъ, ако отсега нататъкъ ви проповѣдвамъ, че трѣбва да се обичате единъ другъ, вашата работа е сѫщо тъй свършена. Или пъкъ ще ви кажа, че трѣбва да се учите. Ако досега не сте учили, вашата работа е свършена. Да обичате народа си, да се обичате едни други, тия нѣща вие сте учили на врѣмето, нѣма какво сега да ви проповѣдвамъ.

 

„Вѣрниятъ въ малкото, и въ многото е вѣренъ“.

 

Какво е малкото? — Това е свещениятъ идe(aлъ) на човѣка, това е Истината. Тази свѣщена Истина освѣщава нѣщата. Тази велика истина е създала сегашния човѣкъ. Ако човѣкъ живѣе, то е по причина на Истината. Тя е другъ изразъ на Любовьта, защото Любовьта въ физическия свѣтъ е физическата страна на Божествения животъ. Значи, Любовьта на земята не е нищо друго, освѣнъ физическиятъ животъ на видимия Божественъ свѣтъ. И ако вие влѣзете въ Божествения свѣтъ по пѫтя нв Любовьта, тамъ ще се разхождате тъй, както сега се разхождате по земята. Истината пъкъ е свѣтлината на Божествения свѣтъ. Любовьта е основата, върху която всичко се гради. Безъ Любовь нищо не можете да култивирате. Възвишеното, благородното у човѣка, това е неговата душа. Човѣшката душа, това е Божествената Любовь. Нѣкой казва: азъ имамъ любовь. — Имашъ, разбира се. Твоята душа е сглобила всички клѣтки на организма ти. Тя ги отхранва, и тѣ растатъ и се развиватъ въ своитѣ способности и сили поради нея. Нѣкои казватъ, че човѣшката душа е функция. Не, всичко е функция на душата, тя произвежда всичко. Тъй седи въпросътъ, споредъ новата физиология.

 

Прѣдставете си сега, че поставите окото си върху единъ камъкъ безъ никаква чувствителность. Знаете ли какво щѣше да бѫде вашето понятие за свѣта? — Съвсѣмъ особено. Или пъкъ допуснете, че туряте ухото си върху този нечувствителенъ камъкъ и оттамъ слушате. Какво понятие щѣхте да имате за свѣта? — Пакъ особено понятие. Ами какво щѣше да бѫде понятието ви за свѣта, ако върху този камъкъ бихте поставили вашето обоняние? При сегашното развитие на човѣка, въ душата му има още много непробудени чувства. Въ сравнение съ бѫдещето развитие на човѣшката душа, днесъ ние сме въ положение на човѣкъ, който е поставилъ окото си върху единъ безчувственъ камъкъ и оттамъ разглежда свѣта. Слѣдователно, окото на човѣка не трѣбва да бѫде поставено върху такъвъ камъкъ. Въ Писанието подъ думата „камъкъ“ се разбира възвишениятъ, устойчивъ животъ, поради което се казва, че Богъ е канара. Значи, само разумното у човѣка е канара, само то може да бѫде поставено на камъкъ. То постоянно се движи у човѣка. Ето защо, когато нѣщата загубятъ своята устойчивость, започватъ да се разкапватъ. Ако направимъ опитъ съ една жѣлѣзна пръчка, да намалимъ бързината на движението на нейнитѣ частици, тази желѣзна пръчка ще започне сама по себе си да се руши като пѣсъкъ. Та докато човѣкъ има идеалъ, докато има единъ възвишенъ стремежъ, той може да постигне всичко. Каже ли, че всичко е на земята, че никакъвъ идеалъ нѣма и не трѣбва да се търси, този човѣкъ е мъртвъ. Питамъ: кучетата страхъ ли ги е тогава отъ мъртвитѣ лъвове? Хора, които разсѫждаватъ по този начинъ, сѫ съвършeно умрѣли. Какъвъ идеалъ може да сѫществува при такова материалистическо схващане на нѣщата? Нѣкой казва: всичко въ свѣта е материя. Подъ „материя“ ние разбираме резултатитѣ на човѣшкия духъ. Материята е плодъ на духа. Тя прѣдставлява видимото, осѣзаемото, което духътъ е изработилъ прѣзъ безбройнитѣ вѣкове на миналото. И когато се казва, че духътъ е въ борба съ материята, това подразбира стремежа на духа да тури всички сили въ равновесие.

 

Сега всички хора се борятъ, безъ да знаятъ, кое е право въ даденъ случай. Ето защо и днесъ даже и въ най-възвишения човѣкъ понѣкога се зараждатъ извѣстни инстинкти, присѫщи на неговото минало. Това показва, че става постепенно събуждане на материята отъ нейното спяще състояние. Човѣкъ, за да се очисти съвършено, трѣбва много дълбоко да разбира своето естество. За обяснение на мисъльта си, ще ви приведа слѣдния примѣръ. Единъ английски лордъ, подъ псевдонимъ Смидсонъ, като отишълъ въ Индия, взелъ съ себе си едно малко тигърче и го опитомилъ. При всички разходки, които прѣдприемалъ, навсѣкѫде водилъ и този тигъръ. Той привикналъ да слѣдва господаря си тъй, както кученцата вървятъ днесъ слѣдъ хората. Единъ день този англичанинъ взима една класическа книга за четене и отива, придруженъ отъ своя слуга и тигъра си, въ една гориста мѣстность изъ Индия, сѣда на едно мѣсто да чете и се прѣнася въ размишление. Въ това размишление той изгубва будностьта на съзнанието си. Тигърътъ, който билъ близо до него, започва да ближе рѫката му. Отъ това близане на рѫката явява се една капка кръвь, която англичанинътъ не забѣлѣзалъ. Веднага у тигъра се явява кръвожадния инстинктъ, и той се готвилъ да се хвърли върху господаря си. Обаче слугата, който видѣлъ всичо това, сграбчва пушката си и сполучливо замѣрва тигъра, съ което го поваля на земята. Така той успѣлъ да спаси господаря си. И вие нѣкой пѫть мислите, че сте господари на вашето естество, което е опитомено само, т. е. врѣменно дресирано, като този тигъръ. Ако вашето съзнание не е будно, достатъчно е само една капчица кръвь да близнете за да се проявятъ у васъ всички ония спящи сили на вашето естество. Нѣкой пѫть вие казвате: да изпратимъ нашитѣ дѣца на кинематографъ, на прѣдставление или на нѣкой концертъ, да се позабавляватъ малко. Имайте прѣдъ видъ, че ако вашето дѣте близне само една капчица кръвь въ това прѣдставление, или въ този кинематографъ, или въ онзи локалъ, то е изгубено. Не, ние не трѣбва само да създаваме удоволствия на нашитѣ дѣца, но за младежьта трѣбва да се замислимъ сериозно, да имъ се дадатъ разумни забавления. Въ всичко това, което се прѣдставя, нека има реалность, а не лъжи и измислици. Заелъ се нѣкой авторъ да пише нереални нѣща, да описва, че героинята припаднала отъ любовь. Тя не припада отъ любовь. Любовьта не е причина за припадането. Всѣкой гeрой, който припада отъ любовь, е лъжливъ герой; и всѣка героиня, която припада отъ любовь, е лъжлива героиня. Кой припада въ свѣта? — Който се уплашва. Ако нѣкой е герой само затова че припада, защо да не е герой онзи, който, като види опасностьта, офейква? И той може да бѫде герой. Казвате: буденъ е този човѣкъ, може да бѣга. Не, това не е будность на съзнанието. Това сѫ криви схващания, върху които сме построили нашия животъ, вслѣдствие на което носимъ тежки изпитания. И сега ние се молимъ на Бога, казваме: Господи, не чувашъ ли ни? Не виждшъ ли нашитѣ страдания? Господъ казва: „Не кѫсайте цвѣтята, не убивайте животнитѣ, не запушвайте изворитѣ, не взимайте хлѣба на вдовицитѣ, не онеправдавайте сирачетата!“ Отъ хиляди години насамъ се вършатъ тия и редъ други прѣстѫпления, а като дойдатъ страданията, казватъ: Господи, не чувашъ ли ни? Защо Господъ не ви чува? Защото не изпълнявате и не слушате Неговия великъ законъ.

 

И тъй, на всинца ви е потрѣбно будно съзнание. То е великата наука въ живота. То е най-приятното, най-красивото нѣщо, което може да се желае. Онзи, който иска да успѣе въ живота си и да го съгради правилно, при сегашнитѣ мѫчнотии, трѣбва да има будно съзнание. Тия мѫчнотии, тия страдания и затруднения, които усѣщате сега, тѣ сѫ начатъкъ на прѣсѣване. Чакайте, това е нищо още. Знаете ли какви тънки рѣшета, какви ситни сита ще дойдатъ, съ които ще ви прѣсѣятъ? Трѣбва да станете „хасъ“ брашно, отъ „двѣ нули“. Това нѣма да бѫде само съ васъ, но всички народи ще бѫдатъ тъй прѣсѣти да станатъ на брашно отъ качество „двѣ нули“. Не считайте, че ви говоря само да се намирамъ на работа или да ви плаша. Не, азъ ви говоря великата, най-приятната Истина, да се научите да не разрушавате нѣщата. Ако разрушите живота на едно дърво, което едва е цъфнало и завързало, ще видите, че нѣма да мине много врѣме и никакъвъ плодъ нѣма да остане на него. Но ако го полѣете и нагледате, втори пѫть като минете покрай него, то ще ви каже: „Вземете си отъ моя плодъ, колкото искате! Съ това ще ми направите услуга“. Ако сте поливали това дърво, то ще ви обича и когато пожелаете да откѫснете отъ неговия плодъ, само ще наведе клонитѣ си къмъ васъ и ще ви прѣдложи. Ако сте отъ добритѣ хора, като срещнете нѣкоя крава и сте жадни, ще я попитате: мога ли да си издоя малко отъ твоето млѣко? Тя ще ви прѣдложи да си издоите и послѣ ще си продължи пѫтя. Сега какво става, когато искатъ да издоятъ една крава? — Вързватъ я, теглятъ я, тя се дърпа, рита, не се подава. Да оставимъ този въпросъ настрана, но питамъ: вие какъ постѫпвате единъ спрѣмо другъ? Тъй както сте постѫпвали досега, не е имало кой да ви сѫди. За да можете да извадите поука отъ вашата минала опитность, както и отъ всички ваши постѫпки, вие трѣбва да имате будно съзнание. То ще бѫде вашиятъ най-добър сѫдия. Нѣкога вие казвате: великъ е нашиятъ идеалъ, но не можемъ да го приложимъ. Кажете ли така, като дойдете до вратата на Царството Божие, всички ангели ще кажатъ за васъ: „Ти си опрѣдѣленъ да влѣзешъ въ Царството Божие, но не можешъ сега“. Всѣки човѣкъ, който казва, че не може да възприеме Истината, или че не може да изпълни волята Божията, той самъ става причина да се тури прѣграда между него и Царството Божие. Тогава ангелитѣ вече не могатъ да го въведатъ въ това Царство. Не само това, но по нѣкой пѫть вие туряте прѣграда между васъ и Бога. Тогава и Богъ, който е толкова силенъ, не може да ви помогне. Казва се въ Писанието: „Грѣховетѣ, които туряте като прѣграда между васъ и Бога, сѫ толкова много, че не мога да направя доброто, което ви е нужно“. Казвате: нѣма какво да се моля на Бога! Хубаво, приятелю, ако ти отблъсквашъ майка си и баща си, които сѫ ти дали всичкитѣ условия, тогава вижъ, опитай се колко можешъ да вдигнешъ съ едната си рѫка. Не се самозаблуждавай! Ти не можешъ да вдигнешъ повече отъ 100 клгр. съ рѫката си. Слѣдователно, силата на човѣка седи въ любовьта му къмъ великата Истина. И когато нѣкога казвамъ, че човѣкъ може да носи земята на гърба си, азъ подразбирамъ именно този великъ законъ на живота. Защото цѣлата природа, цѣлата вселена въ своитѣ проявления е разумна. И когато ние се стремимъ къмъ Истината, цѣлата вселена може да се събере въ единъ лѣшникъ. Тя нѣма да тежи повече отъ единъ лѣшникъ. И всички тия 100 милиона слънца тежатъ колкото единъ лѣшникъ. Знаете ли какъ се движатъ тѣзи слънца? — Тѣ нѣматъ никаква тяжесть. Тяжестьта е нѣщо разумно. Когато единъ прѣдметъ или едно тѣло се стреми надолу, тогава то има тяжесть. Азъ мога да направя тяжестьта на една перушинка на 10 клгр., като я свържа за една пружина. Та когато говоримъ за тяжестьта на прѣдметитѣ, ние подразбираме силитѣ, които дѣйствуватъ върху тѣхъ. Съ този въпросъ се занимаватъ физицитѣ. Ако се интересувате отъ него, трѣбва да изучавате физиката.

 

Та сѫзнанието ви трѣбва да бѫде будно! Задавали ли сте си въпроса какво означава центърътъ на окрѫжнсотьта, съ който ви занимаватъ въ училищата? — Той прѣдставлява сѣмката, която трѣбва да израсте, да се подвижи въ известна посока. Учительтъ пита ученика: какво ще се образува, ако дадена точка се движи въ извѣстна посока? — Ще се образува права линия. Що е правата линия? — Опрѣделената посока, къмъ която извѣстна сила въ даденъ случай може да проектира своя планъ. Значи, нѣщата се планиратъ въ живота. Ние опрѣделяме нашата посока съ първото измѣрение. Правата линия означава първата посока, къмъ която ние ще се движимъ. Но понеже всичко въ свѣта се движи, тази права линия има и друго движение — на широчина. Широчината съставлява основата на нашата идея. И наистина, за да може една идея да се стабилизира, трѣбва да има основа. Основата съставлява плоскостьта. Понеже тази идея е жива, тя трѣбва като едно растение да расте, да се развива. Зотова ние хората, които живѣемъ въ III-то измѣрение, образуваме куба. Та когато изучавашъ линиитѣ, трѣбва да изучавашъ посоката на твоитѣ идеи. Когато изучавашъ плоскостьта, трѣбва да изучавашъ основата на твоя животъ, а когато изучвашъ куба, трѣбва да изучавашъ условията за твоето растене. Обаче, колцина отъ васъ се занимаватъ съ живитѣ линии? Но всѣки може да направи тѣзи опити. Да допуснемъ, че вие носите въ джоба си една сума отъ 10,000 лева и заспите нѣкѫдѣ по пѫтя. Подуши ви някой апашъ, обере ви и избѣга. Вие ставате, хващате се за главата, казвате: отидоха ми паритѣ! Ако сте нѣкой войникъ, вие сте буденъ, хващате пушката си, стигате апаша и го убивате. Така и вие можете да хванете вашия апашъ. Ще извадите своето орѫжие, което е вашата силна мисъль, вашиятъ центъръ, и ще се концентрирате силно. Тази мисълъ ще отиде до мозъка на апаша, ще му повлияе, и той ще се върне при васъ, ще донесе паритѣ ви назадъ. Нѣма защо да го убивате. Така нѣма да има нужда и отъ дедективи. Колцина отъ васъ сте правили този опитъ? Нѣкой отъ васъ изгуби пръстена си. Нека проектира мисъльта си къмъ крадеца и да го намѣри. Нѣкой отъ васъ изгуби вола си. Отива веднага при нѣкоя врачка и ѝ казва: изгубихъ вола си, кажи ми дѣ да го търся. Тя изважда бѣлъ бобъ, нѣкога и черенъ, и го хвърля, гадае по него. По този бобъ тя познава, че еди-кѫдѣ си въ нѣкоя курия въ Сухиндолъ, при еди-коя си чешма се намира волътъ. Вие отивате на това мѣсто и намирате вола си. Питамъ: какъ познава тази врачка, дѣ е отишълъ вола? Казвате: нѣкакво съвпадение има тукъ. Добрѣ, единъ пѫть съвпадение, втори пѫтъ съвпадение, трети пѫть съвпадение, 99 пѫти съвпадение. Какво ще кажетѣ на това отгорѣ? Може ли да се явятъ толкова случаи на съвпадение? Тази врачка разбира законитѣ. Тя взима боба, своя центъръ, и веднага се съединява съ него. По този начинъ отправя мисъльта си къмъ вола и го пита: „Дѣ си?“ — Еди-на кое си мѣсто въ Сухиндолъ. Тъй се съединява тя съ вола чрѣзъ радиотелеграфа си и го намира. Тия врачки могатъ да говорятъ съ загубенитѣ вещи, както и съ загубенитѣ лица. Тя не говори съ обикновеното съзнание на човѣка. Ако река да ви говоря за всички видове съзнания, вие ще се забъркате.

 

Трѣбва да знаете, обаче, че у човѣка има три съзнания: едното е обикновеното, врѣменното съзнание, у което ставатъ чести прѣкѫсвания. Второто е духовното съзнание и третото е Божественото, непрѣживеното съзнание. Когато говоря за будното съзнание, азъ подразбирамъ Божественото. И когато се свързваме съ това съзнание, ние дохождаме до окултната наука, която иска да ни прѣвъзпита. Нѣкой човѣкъ казва: голѣмъ грѣшникъ сѫмъ! Казвамъ: хвърли си бобъ, да знаешъ какъ да се справишъ съ грѣховетѣ си, какъ да ги изкупишъ. Иди при нѣкоя врачка, тя ще ти покаже начинъ, какъ да се справишъ съ грѣховетѣ си. Българскитѣ врачки знаятъ това. Иди при нѣкоя българска врачка и я питай, какъ да се справишъ съ грѣховетѣ си, тя ще ти каже: „Еди кѫдѣ си, въ село Драганово, има една бѣдна вдовица съ дѣтенце, което е голо и босо, безъ обуща и дрешки. Направи му едни нови дрешки“. Страданията иматъ различни прѣдназначения. Когато страдашъ, стани, иди да помогнешъ на нѣкоя страдална душа. Врачката ще ти покаже де е тази душа. Ако жената на нѣкой мѫжъ е болна, той веднага ще тича да търси лѣкарь. Не, викайте баба Иванка, тя ще ви каже какво ви липсва. Господъ ви казва: „Вашитѣ грѣхове ви отдалечиха отъ мене. Вие се подпушихте и не пропущате да мине презъ васъ Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина“. Какви хора можемъ да бѫдемъ тогава? Ние сме се научили само да се подпушваме, да разрушаваме живота на цвѣтята, на дърветата и на хората. Казвате за нѣкого: този проповѣдникъ е голѣмъ вагабонтъ, защо го слушате? Добрѣ, съгласенъ сѫмъ. Какво ни остава сега? — Да се обърнемъ къмъ Бога и да напуснемъ вагабонтството. И когато Христосъ дава образеца за блудния синъ, той подразбира онова положение, когато човѣкътъ се намиралъ при ангелитѣ и слѣдъ като напусналъ това висше положение, отишълъ между хората, дѣто ялъ и пилъ. Най-послѣ той отишалъ и между свинетѣ. Подъ „Свинетѣ“ се подразбиратъ материалиститѣ хора, които не ти даватъ и хлѣбъ да ядешъ. Тѣ те изпѫждатъ навънъ и казватъ: „Нѣмаме хлѣбъ за тебе“. Блудниятъ синъ тогава казва: „Не може да се живѣе мeжду материалисти хора. Тукъ и свинетѣ иматъ рошкови да ядатъ, а за менъ и това нѣма. Чакай да се върна при баща си“. Слѣдъ всичко това ние хората казваме: трѣбва да бѫдемъ материалисти! Не, материализмътъ нѣма да даде нищо въ свѣта. Когато една култура изгуби своя идеализъмъ и стане материалистическа, тя е осѫдена на смърть. Когато една религия изгуби своя идеализъмъ и стане материалистическа, тя е осѫдена на смърть. Когато едно учение изгуби своя идеализъмъ и стане материалистическо, то е осѫдено на смърть.

 

Сега хората казватъ: да използуваме науката. Че какво има да се използува въ тази материалистическа наука? Днесъ изнамѣриха аеропланитѣ, но защо ги изнамѣриха? — Да убиватъ съ тѣхъ хората. Защо направиха параходитѣ? — Страшни сѫ днешнитѣ параходи въ своето използуване. Казвате: всички тѣзи изобрѣтения сѫ въ полза на бѫдещата наука. Да, въ полза на бѫдещата война. Седишъ въ София спокойно, мине отгорѣ ти единъ аеропланъ, хвърли една бомба и въ 24 часа вече те нѣма, изпратили те на онзи свѣтъ. Това става не само въ София, но и въ всички други по-голѣми градове: Лондонъ, Парижъ и другадѣ. Всичко това ще изчезне, но въпрѣки това ние казваме: когато съврѣменната свещена наука направи своитѣ открития, тя ще ни спаси. Не, тази наука не е свещена. Нека праходитѣ, които е изнамѣрила, служатъ само за прѣнасяне на пѫтници, а не и за прѣнасяне на ония чудовищни гранати! Нека аеропланитѣ, които е изнамѣрила, служатъ за прѣносъ на хората, а не и за хвърляне отъ тѣхъ бомби! Нека всички изобрѣтения на науката бѫдатъ използувани и отъ държавата, но правилно! Нека умоветѣ на ученитѣ хора работятъ, но да не продаватъ своитѣ изобрѣтения за пари! Сега държавата иска да използува всичко и то до тамъ, че да използува даже и свещенитѣ идеи, които Богъ е пратилъ на земята.

 

Когато Мойсей бѣше въ пустинята, чу гласа на Бога, Който му казваше: „Изуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ, е свято“. Казвамъ: така и вие сега седите прѣдъ лицето на Бога. И нѣкои отъ васъ, които се молили дълго врѣме на Бога, въ резултатъ получаватъ нѣкакво видение, обаче тѣ иматъ обичай тогава да си скриватъ главата. Защо? — Страхъ ги е, не искатъ да видятъ нищо. Така и вие си завивате главата съ юрганъ. Какъ? — Дойде нѣкоя свещена идея, ти завиешъ главата си съ пари, или съ нѣкой министерски постъ, или съ нѣкой владишки постъ, или съ нѣкой професорски постъ, или съ нѣкой посланически постъ. И слѣдъ всичко това вие се питате: защо не успѣваме въ живота си?

 

„Вѣрниятъ въ малкото, и въ многото е вѣренъ“. Нашето съзнание трѣбва да бѫде будно! Вие казвате, че обичате нѣкого. Питамъ ви: обичате ли Бога? Ще кажете: обичаме Го, стремимъ се. Не, когато говоря за Бога, азъ трѣбва да бѫда готовъ да пожертвувамъ всичко, да бѫда свободенъ отъ всичко въ свѣта. Обичамъ ли Бога, ще обичамъ всички хора и съ всички хора ще мога да се справя. Не обичамъ ли Бога, и хората не мога да обичамъ, а даже и съ себе си не ще мога да се справя. Човѣкъ, който не обича Бога, той е най-голѣмиятъ егоистъ и съ никого не може да живѣе. Нѣкоя жена се оплаква, казва: мѫжъ ми не ме обича. Какъ ще те обича? Той не обича Бoга, Който му далъ живота, че тебе ли ще обича? Нѣкой мѫжъ се оплаква, че жена му не го обичала, че била голѣма егоистка. Че какъ ще го обича? Тя Бога не обича, че мѫжа си ли ще обича? Дойде синътъ оплаква се, че баща му не го обичалъ. Дойде дъщерята, оплаква се, че майка ѝ не я обичала. И тѣ не сѫ по-добри отъ тѣхъ. Днесъ и синоветѣ, и дъщеритѣ не обичатъ родителитѣ си, защото и Бога не обичатъ. Ако мѫжътъ не обича жена си, тя трѣбва да се моли той да обикне Бога. Обикне ли Бога, ще обикне и нея. Ако жената не обича мѫжа си, той трѣбва да се моли тя да обикне Бога. Обикне ли Бога, ще обикне и него. Ако дъщеритѣ ви, синоветѣ ви или приятелитѣ ви не ви обичатъ, трѣбва да се молите да обикнатъ Бога. Обикнатъ ли тѣ Бога, обикнете ли Го и вие, ще имате вече приятели въ свѣта, съ които ще можете да сподѣляте всичко въ живота си. Ще каже те: дѣ ли е този Господъ? — Богъ е въ първата радостна идея, която ви посѣщава сутринъ, когато се събуждате. Вие може да мислите, че това е вашата майка. Не, това е Богъ въ формата на вашата майка. Той е скритъ въ тази форма. Вие може да мислите, че това е нѣкой вашъ добъръ приятель. Не, Богъ е въ формата на този вашъ приятель. Тъй че щомъ се събудите съ една добра идея, знайте, че Богъ е въ нея. Съ това Той ни повдига. Богъ е скритъ въ всѣка идея, която може да ни даде подтикъ, въ каква и да е посока. Но когато изневѣрваме на Бога, Той остава всички тия нѣща, безъ да поженимъ плодоветѣ имъ.

 

Слѣдователно, ние ще свиримъ на хората, тѣ ще ядатъ и пиятъ, безъ да ни дадатъ нѣщо. Ние ще нарисуваме на хората нѣкоя хубава картина, но тѣ нѣма да бѫдатъ доволни отъ нея и ще кажатъ: защо не нарисувате нѣкоя хубава гола жена? Ние искаме да ни нарисувате нѣщо модерно, а не такива ангели. И на модистката ще кажатъ сѫщото: скрой нѣщо хубаво, модерно нѣщо искаме. Всички искатъ все хубави нѣща. И народното събрание заседава, все хубави закони туря. Всички хора трѣбва да се заематъ да изучаватъ Божиитѣ закони. Ако всички депутати отъ народното събрание кажатъ: най-първо ние ще служимъ на Бога, ще пожертвуваме всичко заради Него, а послѣ за българския народъ, знаете ли, какво велико народно събрание щехме да имаме? Знаете ли, колко великъ щѣше де бѫде българскиятъ народъ? Азъ говоря за България, за васъ, не говоря за себе си, понеже не мисля да живѣя въ България. Азъ не мисля да живѣя даже и на земята. Единъ день ще се върна въ своето отечество и отъ друго мѣсто ще ви гледамъ. И тогава нѣма да правя добро, както сега, да ви проповѣдвамъ. Ще видя, че нѣкой плаче. Ще го утеша, безъ да ме види. Ще бѫда невидимъ. Ако вѣрвате въ моитѣ думи, добрѣ ще бѫде за васъ, тъй ще стане. Пъкъ ако не вѣрвате, сухи дървета ще станете — нищо повече. Вие ще опитате всичко това. Туй богатсво, което ви давамъ, това сѫ закони, които трѣбва да приложите. Богъ е говорилъ прѣзъ всичкитѣ вѣкове: трѣбва да дадете абсолютна свобода на вашия умъ! Обикнете ли Бога, главниятъ въпросъ въ свѣта е разрѣшенъ. Вие ще влѣзете вече въ областьта на безсмъртието.

 

И тъй, на всинца ви е потрѣбно будно съзнание!

 

Туй подразбира „верниятъ въ малкото“. Човѣкъ трѣбва да проучава себе си. Всички окултни науки днесъ разполагатъ съ закони, съ методи, които помагатъ на човѣчеството. Тѣ сѫ скрити. Официалната наука нѣма да донесе нищо на човѣчеството. Ще му помогне онази наука, която официално не се приема. Вземете запримѣръ астрологията, тя не се приема отъ съврѣменнтѣ учени хора, но ще допринесе много повече на човѣчеството, отколкото всички онѣзи правила на съврѣменната наука. Тѣ нищо не го ползуватъ. Ако единъ човѣкъ разглежда живота херомантически, той ще се ползува много повече, отколкото всички онѣзи дисекции, които би направилъ върху труповетѣ на хората. Днесъ поставятъ нѣкой трупъ прѣдъ онѣзи млади госпожици и кавалери, излиза единъ отъ тѣхъ съ ножчето си, туря цигара въ устата и започва да разрѣзва трупа. Другитѣ наоколо му се смѣятъ, приказватъ, за нищо не искатъ да знаятъ и тъй изучаватъ човѣшкия организъмъ. Хубаво е и това, но казвамъ: ако човѣкъ би изучилъ астрологията, не като гадание, но да изучи отношенията на небеснитѣ тѣла, влиянието имъ върху даденъ човѣкъ, вѫтрѣшната връзка, която сѫществува между всички хора, той ще придобие единъ вѫтрѣшенъ опитъ, ще види, че тази наука има живо приложение въ живота. Това сѫ методи, които трѣбва да се изучаватъ.

 

Дойде нѣкой при мене, казва ми: кажи ми, какво ще бѫде моето бѫдаще? Въ дадения случай бѫдащето на човѣка е определено, то е написано на рѫката, на главата, на лицето. Ако линията на живота у нѣкой човѣкъ е скъсана на 2-3 мѣста, това показва, че той е усъденъ да умре — нищо по вѣче. Нищо не е въ състояние да го спаси. Ако линията на щастието у нѣкой човѣкъ е скъсана, или я нѣма никаква, съдбата на този човѣкъ казва: слушай, ти не вѣрвай на щастие, на късмѣтъ. Нито баща ти, нито майка ти сѫ оставили нѣщо въ наследство, затова опрѣтни се да работишъ да си копаешъ самъ нивата и лозето. Поглѣдна главата нѣкому, виждамъ я широка, кѫса, казвамъ му: слушай, приятелю, отъ прадѣдо си имашъ наслѣдена една лоша черта — отмъстителность. При тази черта съ никого не можешъ да живеѣшъ. Трѣбва да впрѣгнешъ тази енергя на работа. Какво да правя? — Ще впрегнешъ този дяволъ на работа и нищо нѣма да му казвашь. Всѣки день ще копаешъ лозето, ще го поработваш. Какъ възпитаватъ педагозитѣ днесъ този синъ майчинъ? Има дѣца съ такива широки глави и родителитѣ имъ казватъ: никой да не го закача, да не го безпокоятъ. Облекътъ го, нагиздатъ го, ангелче е това дѣте за тѣхъ. Виждашъ го порасналъ, взелъ чаша въ рѫка, сбилъ се съ нѣкого, пукнали му главата. Юнакъ е този човѣкъ! Това не е юначество. Юначеството е качество на разумния човѣкъ. За такъвъ човѣкъ казватъ: „Вѣтъръ го вѣе на бѣлъ конь“. Азъ казамъ: „Вѣтъръ го вѣе на черенъ конь“. Тѣзи науки, които днесъ не сѫ признати, за въ бѫдаще тѣ ще решаватъ въпроситѣ. Ще дойде нѣкой Френологъ, ще погледне главата на твоето ангелче и ще каже: слушай, твоето ангелче е съвестно, но обича да полъгва малко, да похапва повечко и т н. Този ученъ човѣкъ ще ти покаже начини, методи, чрѣзъ които ще работишъ върху своето дѣте. Този френологъ може да отиде още по-далечъ. Когато дойдатъ при него двама млади, които искатъ да се оженятъ, той ще повика една комисия отъ единъ астрологъ, отъ единъ херомантикъ и тримата заедно ще се произнесатъ, дали да се оженятъ, или не сѫ единъ за другъ. Тѣ ще имъ кажатъ: „Ако се ожените, ще закѫсате. Богъ не е опрѣдѣлилъ да се съедините“. Защо? Защото главитѣ на двамата сѫ съвсѣмъ особено устроени, нѣма да се схождатъ. Отъ тѣзи двѣ глави нѣма да се роди нищо. Или ако се роди, то ще бѫде нѣщо хилаво. „Ама ние се обичаме“. — Тази любовь е отъ картошки, тя ще трае день и половина. Тази любовь трае до гроба. Не, тя трѣбва да бѫде и слѣдъ гроба. Нѣкой казва: азъ ще ти бѫда приятель до гроба. Не, това не е моралъ. Можешъ ли да ми бѫдешъ приятель и слѣдъ гроба? Истинската любовь трѣбва да бѫде непрѣривна. Ние казваме: като се обичатъ тия млади, нека се оженятъ! Писанието казва: Човѣкъ да не разлѫчва това, което Богъ е съчеталъ и да не съчетава това, което Богъ не е опрѣделилъ! Още когато се раждатъ хората, Богъ ги е съчеталъ. Богъ е съчеталъ душитѣ още отъ далечното минало. На небето е написано всичко. И всѣка душа като погледне на небето, ако знае да чете по звѣздитѣ, ще може да прочете, какво е написано тамъ. Това е една велика Истина. Който знае да гадае по звездитѣ, ще може да чете своята сѫдба; а който не знае, звѣздитѣ ще прѣдставляватъ за негo малки свѣтулки. Ще погледне на тѣзи звѣзди и ще каже: далечъ сѫ тия звѣзди, много сѫ далечъ!

 

„Вѣрниятъ въ малкото, и въ многото е вѣренъ“

 

Азъ казвамъ: вѣренъ въ будното съзнание, вѣренъ въ Истината, вѣренъ въ живота, вѣренъ въ Любовьта. И когато дойдешъ въ най-лошото състояние на духа, ще кажешъ: туй състояние е врѣменно. Богъ живѣе въ мене. Защо да не Го освѣтя? Дойде нѣкой при мене и започва да ми доказва нѣщо на дълго и на широко. Нѣма защо да се простира толкова на дълго. Азъ съмъ човѣкъ, който разбирамъ отъ 2-3 думи. Ще ми кажешъ ясно и опредѣлено: ти можешъ ли да направишъ нѣщо заради мене? Ще ти отговоря: всичко мога да направя заради тебе. Ще ми кажешъ: можешъ ли да ми дадешъ 100,000 лева на заемъ? Ще ти отговоря: мога да ти дамъ само една стотинка. Ще ми кажешъ: можешъ ли да ми дадешъ една хубава дреха? — Ще ти дамъ само едно малко парченце отъ дрехата на единъ светия. Ами единъ хубавъ обѣдъ можешъ ли да ми дадешъ? — Ще ти дамъ само едно житно зърно. Ами една чашка вода можешъ ли да ми дадешъ? — Ще ти дамъ само една капчица отъ този нектаръ. Ако ти дамъ само една капчица отъ този нектаръ, ти никога нѣма да ожаднѣешъ, но ако ти дамъ 100 чаши вода, нищо нѣма да излѣзе. „Ама знаешъ ли кой съмъ азъ?“ — Ти си единъ сапуненъ мѣхуръ, отъ който нищо не остава. „Какъ, мѣхуръ ли съмъ?“ — Че утрѣ ще те носятъ на рѫце и попове ще те опѣватъ. Ако, обаче, ти вземешъ тази малка капчица, вѣрното е, че ти човѣкъ ще станешъ. Пъкъ ако ти дамъ едно малко парченце отъ дрехата на светията, ти ще бѫдешъ облѣченъ съ най-хубавата дреха. Това е изкуство само за ония хора, които полагатъ Любовьта като основа въ живота си. Туй изкуство е само за онѣзи, които иматъ свещенъ стремежъ къмъ Истината.

 

Ние не искаме да се измѣни сегашниятъ ви животъ, защото той е много приятенъ за васъ. Питамъ ви: мислите ли, че ако отида въ лозето си да копая, ще трѣбва да облѣка най хубавитѣ си дрехи? Не, ще облека старитѣ, най-лошитѣ си дрехи. Тъй, както сте облечени днесъ, вие казвате: ние не сме красиви. Вѣрно е, но у човѣка има една вѫтрѣшна красота. Азъ като ви погледна външно, намирамъ ви, въ сравнение съ други сѫщества, много красиви. Мога ли да ви сравня съ красотата на мечката? По отношение нейната красота вие сте ангели. Даже и най-грозниятъ отъ васъ е по-красивъ отъ една мечка, или отъ единъ вълкъ, или отъ единъ гълѫбъ. Въ очитѣ на гълѫба запримѣръ, има нѣщо красиво, но не и въ лицето му. Въ движенията му сѫщо тъй има нѣщо красиво. Затова казватъ, че гълѫбътъ е красивъ. Въ лицето му, обаче, нѣма нищо красиво. Въ погледа на овцата нѣма нищо красиво. Та въ сравнение съ животнитѣ, човѣшкото лице е красиво, но въ сравнение съ лицето на ангелитѣ вие заемате мѣстото на животнитѣ. Вие мислите, че сте красиви, но трѣбва да знаете, че най-красивиятъ отъ васъ не може да се сравни съ най-грозния отъ ангелитѣ. Важно за васъ е вѫтрѣшната красота.

 

Сега, като ви говоря това, вие казвате: всичко туй вѣрно ли е? — Вѣрно е, ние сме го опитали. Вие казвате: какъ може да се живѣе така? Хлѣбъ трѣбва за дѣцата! Какво ми говори този човѣкъ за Бога? Богъ слѣзълъ ли е досега нѣкой пѫть да ни помогне? Ето, дѣцата ми плачатъ за хлѣбъ! — Когато дѣцата ти плачатъ, това е Богъ, който пѣе у тѣхъ. Ти не знаешъ какъ да тълкувашъ тия думи. Когато дѣцата ти казватъ „хлѣбъ, хлѣбъ“ — Богъ чрѣзъ тѣхъ ти казва: „Азъ съмъ живиятъ хлябъ у дѣцата ти, не бой се“! Дойде нѣкой при менъ, казва: пари ми дай! Казвамъ: знанието, което има човѣкъ, това е неговото богатство. Другъ казва: човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ! Казвамъ: онзи човѣкъ, който обича Истината, е силенъ. Онзи човѣкъ, който не грѣши, е силенъ. Направиш ли най-малкото прѣстѫпление, ти нѣмашъ сила вече. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде силенъ и мораленъ, той трѣбва да бѫде безгрѣшенъ.

 

„Вѣрниятъ въ малкото“. Будность въ съзнанието!

 

Тази задача става много трудна за васъ, тя е задача съ много хиксове. Вие ще кажете: тя е неразрѣшима. — Разрѣшима е. Поставете Любовьта въ ума си като живъ ангелъ; поставете Мѫдростьта въ ума си като живъ ангелъ; поставете Истината въ ума си като живъ ангелъ и мислете, че вие сте свързани съ Бога, който е безграниченъ. Ние не можемъ да сравнимъ съ нищо Неговата интелигентность. Когато говоримъ за Божията Любовь, ние не можемъ да я сравнимъ съ нищо, тя е образъ на всичко въ живота. Когато ангелитѣ говорятъ за Бога, тѣ се изпълватъ съ най-голѣмо уважение и почитание. Когато единъ ангелъ, който е завършилъ своята еволюция, заговори за Бога, той се изпълва съ свещенъ трепетъ и тъй се приближава къмъ Него. Туй трѣбва да ви насърдчава. Сѫщото е и когато ангелитѣ мислятъ заради насъ. Когато човѣкъ потъне въ ада, той ще чуе тамъ тихия, свещенъ гласъ на Бога, който му казва: „Ако вѣрвашъ въ мене, азъ мога да те избавя отъ ада“. Казва се на едно мѣсто въ Писанието: „Невъзможното за хората е възможно за Бога“. Намѣрите ли се въ трудно положение, каквото и да е то, обърнете се къмъ Бога съ всичката си душа и духъ. Не мислете, че можете да Го подкупите съ запалването на 2-3 свѣщи, или съ написването на една книга. Не, ще измѣните мисъльта си и ще кажете: всичко ще пожертвувамъ заради Бога. И ще видите тогава, какъ Богъ ще ви се открие. Сиромахъ сте, кажете: Господи, всичко ще пожертвувамъ заради Тебе. Кажете ли така, сиромашията ще се оттегли отъ васъ. Сгрешите ли, сиромашията ще дойде въ двоенъ размѣръ. Боленъ сте, кажете сѫщото и болестьта ще изчезне. Дадете ли едно свещено обещание, дръжте го въ ума си. Дръжте на тази ваша идея!

 

Казвамъ: всичко въ свѣта зависи отъ вътрешното решение на вашия умъ , на вашето сърдце, на вашата душа и на вашия духъ. Решетѣ и свършетѣ! Ще се пазитѣ отъ онзи тигъръ, да не разрани рѫката ви. Ще приложитѣ любовьта като основа въ живота си и ще устояватѣ за нѣя. При всичкитѣ си падения, и 100 пѫти на денъ да ви тъпчатъ, ще станетѣ и ще кажетѣ: пакъ ще обичамъ! И 100 пѫти на день да ви лъжатъ, ще кажетѣ: пакъ ще обичамъ истината! Нищо во свѣта не трѣбва да бѫде въ състояние да разруши вашата вѣра. Ще бѫдете силни и крѣпки. Това е новата култура. Казвате: ако Богъ е съ насъ. — Той е съ насъ. Щомъ Богъ е съ насъ, вие трѣбва да иматѣ свѣщенъ трѣпетъ къмъ Него. Като ви гледамъ нѣкой пѫтъ, ако бихъ могълъ, плакалъ бихъ заради васъ, но не мога да плача. Виждамъ какъ хората се трѣпятъ, какъ се убиватъ предъ лицето на ангелитѣ. Тѣ ги виждатъ, но хората не даватъ петь пари за своитѣ престъпления, даже не искатъ да знаятъ. Като гледамъ всичко това, ако бихъ могълъ да плача, бихъ напълнилъ цѣла кофа съ сълзи, но понеже не мога, казвамъ: приятелю, азъ не мога да плача, но ти ще страдашъ много. Ти ще плачешъ единъ день заради мене. Спрете се и работете. Животьтъ е свѣщено нѣщо. Каквото и да е положението ви, дѣто и да стѣ, работете за Бога, за тази свѣщена идея! Само така ще се освети тя. Имате ли ангелитѣ за приятели, тогава всички любещи, добри и разумни хора ще бѫдатъ на ваша страна. Всички ангели ще бѫдатъ на ваша страна, и Богъ ще бѫде на ваша страна. Той ще види, че всичко жертвуватѣ заради Него. Отъ такива хора Богъ се нуждае.

 

„Верниятъ въ малкото“. Работете за името Божие.

 

И тъй, съзнанието ви да бѫде будно за Божията любовъ, за Божията мъдрость и за Божията истина!

 

Беседа,  държана  отъ  Учителя,  на  20  юни,  1626 г. въ  гр.  София







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt