Jump to content
Ани

1926_06_13 СТАНА ПЛЪТЬ

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

СТАНА ПЛЪТЬ  

 

„И словото стана плъть“.

 

Иоана 1:34

 

Въ всички области на съврѣменния културенъ вѣкъ се забѣлѣзва едно вѫтрѣшно разширение въ човѣшкото съзнание. Вслѣдствие на това разширение у хората се заражда и недоволството. Вземете, запримѣръ, докато дѣтето на нѣкой баща е малко, той харчи и малко пари за дрехи, но когато това дѣте започва да расте, става голѣмъ синъ, бащата казва: „Синко, мѫчно се живѣе! Ти растешъ, голѣмъ ставашъ и сега се харчатъ много пари за дрехи“. Слѣдователно, за да не се харчатъ толкова пари, човѣкъ трѣбва да расте по-малко. Та когато говоримъ за извѣстни прѣобразования въ обществото, ние разбираме единъ вѫтрѣшенъ органически процесъ, който налага това прѣобразование, това видоизмѣнение на живота, и то въ всички посоки. Този процесъ видоизмѣня всичко въ живота. Има хора, които вѣрватъ, че както сѫ живѣли прѣди 2,000 години, тъй ще живѣятъ и днесъ. Тѣ казватъ: Истината е неизмѣняема. Да, Истината е неизменяема, но тя не е още за хората. Питамъ ви тогава: какво отношение има между Истината и човѣшкия животъ? Тази Истина е само цѣль за човѣка. Тя е като една далечна звѣзда, при това толкова далечна, че нейната свѣтлина едва достига въ умоветѣ на нѣкои хора, които мѫчно могатъ да различатъ кое е право, кое е криво. И затова днесъ хората се запитватъ: кое е право и кое криво, кое е добро и кое е зло? Азъ ще ви опрѣдѣля отъ новото гледище какво нѣщо е добро и какво зло. Когато човѣкъ жертвува висшето, Божественото за човѣшкото, за низшето, това е зло; когато пъкъ жертвува низшето, човѣшкото за Божественото, за висшето, това е добро. Ако единъ ученъ човѣкъ вземе статуята на нѣкой великъ художникъ или скулпторъ, на която сѫ изобразени най-важнитѣ нѣща отъ прѣди 10,000 години още и я направи на прахъ, т. е. начупи я на дребни частици, които туря въ една торба за споменъ на бѫдещето поколѣние, питамъ: добрѣ ли е направилъ този ученъ? Казвате: въ тази торба се намира свещениятъ прахъ на еди-коя си велика статуя. Дѣ е тази статуя, обаче? — Тя е изчезнала. Смисленото въ тази статуя е изчезнало, а този човѣкъ носи само нейния свещенъ прахъ. И така, ние носимъ торби, пълни съ прахъ, въ тѣхъ носимъ коститѣ на светиитѣ, свещено ги пазимъ. Но смисленото, възвишеното, свещеното не е въ тия торби, то отдавна е изчезнало. Казвате: тукъ се намиратъ коститѣ на еди-кой си светия. Казвамъ: да, въ тази торба се намира прахътъ на еди-кой си светия. Азъ раздѣлямъ хората въ свѣта на двѣ категории: еднитѣ сѫ отъ категорията на хора, които по природа сѫ родени да мислятъ право, а другата категория хора сѫ родени да мислятъ криво. Сега, да оставимъ настрана въпроса защо едни мислятъ право, а други криво. Фактъ е, че еднитѣ мислятъ по единъ начинъ, а другитѣ мислятъ по другъ начинъ. На тия, които мислятъ криво, каквото дадешъ, тѣ го счупватъ на прахъ. А каквото дадешь на другитѣ, тѣ съграждатъ отъ него нѣщо. Всѣки разуменъ човѣкъ трѣбва да разбира тия два процеса, които сѫществуватъ въ природата. Дѣйствително, всѣки човѣкъ трѣбва да знае да чука, но кога и какъ? — Той тѣрбва да знае да чупи онѣзи нѣща, които нѣматъ съдържание и отъ този прахъ да образува нова амалгама. Да правишъ отъ безсмисленото нѣщо смислено тъй, както днесъ отъ парцали правятъ хартия и както отъ недодѣланитѣ камъни правятъ великолѣпни статуи, храмове и училища, това разбирамъ.

 

„И тъй, Словото стана плъть“. Върху този стихъ и досега още има споръ въ Християнския свѣтъ. Казва се въ Писанието: „Плътьта и кръвьта нѣма да наслѣдятъ Царството Божие“. Значи, духътъ и плътьта у човѣка сѫ въ борба. Думата „плъть“ има нѣколко значения, но по нѣмане на други думи е употрѣбена тази именно. Ако духътъ е постоянно въ борба съ плътьта, питамъ: защо разумното Слово е станало плъть? Защо е избрало именно формата на плътьта? Подъ думата „плъть“ ние разбираме живи сѫщества, които постоянно растатъ и се развиватъ, защото има и плъть, която постоянно се разлага. Слѣдователно, когато се говори, че духътъ е въ борба съ плътьта, разбира се онази плъть, която се разлага. Тъй напримѣръ, сегашната наша плъть се разлага. Плътьта на сегашнитѣ хора умира. И днесъ, като се разболѣе нѣкой човѣкъ, скоро викатъ свещеници да имъ четатъ молитви, но ако вашето обоняние е силно развито, ще усѣтите да се отдѣля отъ тия хора нетърпимъ смрадъ. Това показва, че тия хора сѫ се разложили, тѣ отдавна вече сѫ умрѣли. Такъвъ човѣкъ постоянно се разлага и нѣма да мине дълго врѣме, той ще умре. Вие казвате: човѣкъ е той. Въ този смисълъ, именно, се казва въ Писанието, че грѣшнитѣ хора ще умратъ. И всѣки човѣкъ, който се разлага, който гние, постоянно се мѫчи и казва: нѣщо ме мѫчи отвѫтрѣ. Какъ не ще се мѫчишъ, разбира се. Ти всѣки день умирашъ, постепенно се разлагашъ. Най-първо това разлагане започва отъ човѣшкия умъ: въ тебе дойде съмнѣние, невѣрие, злоба и т. н. Тогава ти казвашъ: азъ съмъ свободенъ да мисля това или онова, азъ съмъ свободенъ да мисля както искамъ. Не, човѣшката мисълъ върви по единъ строго опрѣдѣленъ математически законъ. Ти не можешъ да мислишъ както искашъ и каквото искашъ. Само глупавиятъ човѣкъ може да мисли както иска, а разумниятъ човѣкъ мисли само това, което е разумно. Глупавиятъ човѣкъ казва: ами азъ нали съмъ свободенъ? Въ какво седи свободата? — Свободата на човѣка седи въ това, въ даденъ моментъ, въ даденъ случай да носишъ толкова, колкото ти е потрѣбно — нито повече, нито по-малко. Ако вземешъ повече, по-глупавъ си; и ако вземешъ по-малко, пакъ си глупавъ. Въ това отношение нѣкой казва: азъ не искамъ да ме морализиратъ хората. Чудна работа! Какво нѣщо е морализирането? Морализирането всѣкога подразбира нѣкакъвъ вѫтрѣшенъ интересъ. Кагато нѣкои хора сѫ заинтересувани отъ нѣщо, тѣ искатъ да морализиратъ другитѣ. Богатитѣ хора морализиратъ бѣднитѣ, а бѣднитѣ морализиратъ богатитѣ. Богатиятъ казва на бѣдния: „Синко, има Господъ, Той вижда всичко. Той те вижда, когато поглеждашъ къмъ паритѣ на моята каса. Знаешъ ли, че освѣнъ това има и дяволи, които ще те хванатъ съ своитѣ шишове и ще те мушкатъ въ ада“? И той горкиятъ, трепери. Послѣ, бѣдниятъ минава покрай богатия и му казва: „Слушай, ти трѣбва да ми дадешъ отъ твоето богатство заради Господа! Твоята каса е пълна. Не ми ли дадешь, и за тебе ще има мушкане. Ти трѣбва да приложишъ закона на Любовьта“. Тъй се морализиратъ хората въ съврѣменното общество. Питамъ: моралъ ли е това? Какъвъ моралъ? — Моралъ на богатия. Моралъ ли е това? Какъвъ моралъ? — Моралъ на бѣдния. Този моралъ, който сѫществува отъ хиляди години насамъ, можа ли да спаси свѣта? — Не можа. Когато богатитѣ дойдатъ на власть, измѫчватъ бѣднитѣ; и когато бѣднитѣ дойдатъ на власть, измѫчватъ богатитѣ. И слѣдъ всичко това казватъ: свѣтътъ ще се оправи. Кога? — Когато богатитѣ управляватъ. Тогава ще има и култура. Казвамъ: да, културата и всички нейни блага ще бѫдатъ само за богатитѣ. Други пъкъ казватъ: когато бѣднитѣ управляватъ, тогава свѣтътъ ще се оправи. Не, когато бѣднитѣ дойдатъ на власть, тогава богатитѣ ще осиромашеятъ, защото управницитѣ ще бѣсятъ и колятъ по сѫщия начинъ, както богатитѣ, които сѫ били прѣди тѣхъ. Сѫщото положение ще цари. И бѣднитѣ, и богатитѣ сѫ управлявали; азъ знамъ, какво могатъ да направятъ и еднитѣ, и другитѣ. Питате: ами тогава кой трѣбва да управлява? Засега има друго положение въ свѣта, то е въ контраститѣ.

 

Ще ви приведа извѣстни факти. Ако река да ви държа дълга философска бесѣда въ единъ топълъ, задушенъ день, всички вие ще заспите подъ влиянието на натрупалия се вѫглероденъ двуокисъ въ въздуха. Нека химицитѣ ви кажатъ, какво влияние указва той върху мозъка на човѣка, както и върху дихателната система. Той е на мѣстото си. Когато вѫглеродниятъ двуокисъ приспива скръбнитѣ хора, азъ го похвалявамъ, но когато приспива праведнитѣ хора, азъ го укорявамъ. Когато той приспива хора, които мразятъ, азъ го похвалявамъ, но когато приспива хора, които обичатъ, азъ го укорявамъ.

 

Сега нѣкои ще кажатъ: ние не трѣбва да ядемъ много, не трѣбва и да спимъ много. Каква философия има въ това, да не ядешъ много и да не ядешъ малко, да не спишъ много и да не спишъ малко? Хората ядатъ малко и умиратъ; ядатъ много, и пакъ умиратъ. Казвате: да не ядемъ много, но да не постимъ. Добрѣ, ами онѣзи, които не постятъ, не умиратъ ли? Значи, сѫщественото не е въ това да не ядемъ много, или да не ядемъ малко. Тогава какво трѣбва да правимъ? — Ще ядешъ точно толкова, колкото ти е математически опрѣдѣлено или позволено, защото, ако внесешъ една милионна часть отъ грама повече, отколкото природата прѣдвижда, тя ще произведе окисляване, което ще докара отравяне на твоя организъмъ. Дѣ ще стане това отравяне? — Въ твоя умъ. Господъ ти далъ дъщеря или синъ, но ти не си доволенъ отъ тѣхъ и казвашъ: моята дъщеря или моятъ синъ не сѫ толкова умни. Отдѣ знаешъ, че твоята дъщеря или твоятъ синъ не сѫ толкова умни? Казвате за нѣкого: този човѣкъ не е толкова добъръ. Да, но вие туряте една своя максима и споредъ нея опрѣдѣляте. Казвате: като богатъ този човѣкъ е добъръ, но като сиромахъ не е добъръ. Това, обаче, не е моралъ.

 

Срѣщамъ по пѫтя си единъ господинъ, който натоварилъ своята кола съ много скѫпоцѣнности и му казвамъ: господине, азъ ти желая доброто, искашъ ли да ме послушашъ въ нѣщо? „Какво добро ми мислишъ“? Казвамъ му: на 200 километра оттукъ ще срещнешъ единъ голѣмъ планински върхъ и за да го прѣминешъ, трѣбва да свалишъ часть отъ своя товаръ, да облекчиш малко тяжестьта на коня си, защото иначе колата ти ще се прѣкатури, едва ли ще можешъ да прѣминешъ този върхъ. „Какво да правя съ товара си“? — Половината отъ него хвърли, дай го на хора, които се нуждаятъ. Ти можешъ да занесешъ само едната половина. Той ми казва: „Какъ, ти ме мислишъ за глупавъ човѣкъ“! — Не, не те мисля за глупавъ; защото си уменъ човѣкъ, затова именно ти и говоря. Ако не ме послушашъ, колата ти ще се разпръсне, понеже добичетата ти ще бѫдатъ уморени. Това е за твое добро. Вие сте сѣмеенъ човѣкъ, имате жена, дѣца, двѣ хубави маси, два гардероба два скрина, пълни съ по два чифта хубави дрехи и рокли за жената, за васъ, за дѣцата, направени отъ най-финни английски платове, имате и много ризи, и всѣкакви други дрехи, затова разтоварете малко вашата кола! Какъ? —  Хвърлете по едно отъ всичко! Колко гардероба имате? — Два. Хвърлете единия! Колко скрина имате? —Два. Хвърлете единия! Колко маси имате? — Двѣ. Хвърлете едната! Колко чифта дрехи имате?—Два. Хвърлете единия! Защо? — За да не изгубите всичко. И ние виждаме сѫщиятъ законъ да дѣйствува навсѣкѫдѣ въ природата. И всички сегашни нещастия въ свѣта произтичатъ отъ факта, че ние искаме да имаме много. Ние имаме ясенъ примѣръ отъ единъ американски богаташъ, най-богатия човѣкъ въ свѣта, Рокфелдъ. Какъ мислите, щастливъ човѣкъ ли е билъ той при всичкото си богатство? — Не, той не е щастливъ човѣкъ. Цѣли три години той се намиралъ въ положението на добитъка, както нашият селянинъ храни добитъка си. Лѣкаритѣ му забранили прѣзъ това врѣме всѣкаква друга храна, освѣнъ овесена чорба. Защо? Защото въ ума на този човѣкъ седи мисъльта за милиардитѣ, които ималъ. Умътъ му се пригърбилъ отъ тяжестьта на тѣзи пари, вслѣдствие на което се зародила болестьта неврастения, тежка и почти неизлѣчима болесть. Явяватъ се при него най-знаменититѣ лѣкари на свѣта и какви ли не лѣкарства му прѣпорѫчватъ, но не могатъ да го излѣкуватъ. И какво казва най-послѣ невидимиятъ свѣтъ на Рокфелда да прави? — Казва му да остави половината отъ богатството си. На кого? — На онѣзи, които се нуждаятъ отъ него. Азъ взимамъ тази идея не въ ограниченъ смисълъ, защото каквото и да говоришъ на сегашнитѣ хора, все материалното разбиратъ. Засега свѣтътъ има единъ материаленъ колоритъ, но онова мощното, великото, което не умира въ човѣка, не е материалното. Подъ думата „материалното“, ние разбираме онова, което гние, което се разлага, което умира. Сѫщото нѣщо разбираме и подъ думата „плъть“. А Онова пъкъ, което е безсмъртно, ние наричаме или душа, или духъ, или умъ. Безсмъртното е, което расте и се развива у човека. Подъ мощното, силното въ свѣта разбираме Словото. То става видимо, облича се въ плътьта, за да се организира.

 

И днесъ ние виждаме съврѣменната химия и физика да изучаватъ материята, но това още не е истинското ѝ изучаване. Че имало пѣсъчни зрънца, това още не е изучване. Най-първо вие ще изучавате молекулното състояние на материята. Молекулитѣ сѫ живи единици. Послѣ ще изучавате атомното състояние на материята; атомитѣ сѫ живи единици. Слѣдъ това ще изучавате йонитѣ. И тѣ сѫ живи. Най-послѣ ще изучавате сабйонитѣ, които сѫщо сѫ живи единици. Обаче, ние още не сме дошли до онова финно, етерно състояние на материята, съ което се свършва границата на материалния свѣтъ. Послѣ ще минете задъ материалния свѣтъ. Това е една отдалечена область, до която единъ день ще стигнете. Какво е това състояние на материята, нѣма да го доказвамъ, но ония отъ васъ, които иматъ будно съзнание, единъ день ще провѣрятъ това нѣщо. Онѣзи, които иматъ заспало съзнание, ще прѣминатъ прѣзъ тази область по сѫщия начинъ, като нѣкои пасажери, които прѣминаватъ съ експресъ една хубава область, но заспиватъ. Питамъ ги: какво видѣхте? — Нищо. Защо? — Защото заспахме. И българитѣ често спятъ по треноветѣ. Гледамъ нѣкой човѣкъ пѫтува, но запушилъ цигара и ужъ гледа, но нищо не вижда. Той се замислилъ въ това врѣме, кой колко има да му дава. Този ималъ да му дава на еди-кое си число 5,000; онзи ималъ да му дава 10,000 лева и т. н. Пъкъ нѣкой е вѣстникаръ — рапортйоръ, той току мисли какъ да прѣувеличи нѣкой фактъ, та да прѣдизвика по-голѣмъ интересъ. Казватъ за нѣкого: той е отличенъ писатель — романистъ. Дѣ сѫ онѣзи класически романисти? Ако днесъ бихъ прѣсѣлъ всички романисти, не зная колко истински романисти бихъ намѣрилъ. Лесно е да се намѣри единъ герой или една героиня, като тѣзи въ днешнитѣ романи. Ще намѣря нѣкое замислено лице, попаднало въ едно хипнотическо състояние, и ето единъ герой или една героиня. Казватъ за нѣкого: той е много сприхавъ, много активенъ човѣкъ. Казвамъ: да, този човѣкъ знае само да чука камъни, да прави пѣсъкъ. До сега азъ не съмъ го видѣлъ да създаде една статуя, или една хубава мисъль, или едно красиво чувство. Той или пѣсъкъ ще прави, или друго нѣщо ще разваля. Казвате: този човѣкъ е много религиозенъ, по три пѫти на день се моли. Да, по три пѫти на день се моли, но лицето му е черно, никаква свѣтлина не излиза отъ него. И като го погледнешъ, като че змия се свила въ кесията му. Замолва го нѣкой: „Господине, имамъ да плащамъ една полица. Можешъ ли да ми дадешъ нѣколко лева на заемъ“? — „Нѣмамъ сега свободно врѣме, намѣри нѣкой, който разполага съ повече свободно врѣме, той да ти услужи“. Разправя се като анекдотъ примѣра за единъ американски богаташъ, който слѣдъ като чулъ една прѣкрасна недѣлна проповѣдь, рѣшилъ въ себе си като се върне дома си, да раздаде половината отъ богатството си на бѣдни хора. Затова слѣдъ проповѣдьта той влѣзълъ въ своето подземие, дѣто било скрито богатството му, но като го видѣлъ, веднага се спрѣлъ и се замислилъ: „Да дамъ ли или да не давамъ“. Наи-послѣ си казалъ: „Хайде, нѣма какво да давамъ“. Слѣдъ като рѣшилъ това, желѣзната врата на неговото подземие се затворила, и той останалъ тамъ цѣли 20 дни, прѣзъ което врѣме отъ гладъ умрѣлъ. Въ послѣдния си часъ написалъ на една бѣлѣжка: „Бихъ далъ половината отъ богатството си на този, който би могълъ въ този часъ да ми донесе едно парченце хлѣбецъ“. И вие сега, като този богаташъ, седите прѣдъ своята каса и казвате: да дамь ли, или да не дамъ? Слѣдъ като сте слушали една прѣкрасна проповѣдь или една бесѣда, Духътъ или нѣкой ангелъ дойде при васъ и ви казва: „Раздайте половината отъ богатството си на другитѣ, защото съ този товаръ вашата кола не може да се изкачи на върха. Вие отивате въ вашето подземие, дѣто сѫ богатствата ви, и казвате: да дамъ ли, или да не дамъ? Но веднага въ ума ви изпѫкватъ жената, дѣцата, роднинитѣ ви и казвате: не му е сега врѣмето. Въ този моментъ вратата на вашето подземие се затваря и всичко съ васъ е свършено. Тъй става не само съ грѣшницитѣ, но и съ всички праведни. На едно мѣсто въ Писанието се казва: „Онзи, който стои и гледа, да гледа да не падне“.

 

И тъй, Словото, което влиза въ васъ, азъ наричамъ „въплотяване въ възходяща степень“. „И Словото стана плъть“. Азъ не разбирамъ това нѣщо само въ физическия свѣтъ. Като разглеждамъ така въпроса, азъ не виждамъ никакво растене въ дѣцата. Въ този смисълъ, даже и у възрастния не виждамъ никакво растене. Въ повечето хора азъ виждамъ само едно натрупване на материя. Казватъ за нѣкого: лицето на този човѣкъ е тантуресто. Въ това лице азъ виждамъ само натрупвания. Това не е нѣкаква изработка, това не е лице, отъ което, като го погледнешъ, да диша животъ, свѣжесть. Онзи човѣкъ, у когото Словото е въплотено въ плътьта, отъ него излиза благоухание. А отъ всички ония хора, у които Словото не е станало плъть, излиза една лоша, неприятна миризма. Азъ зная много мѫже, които се отдѣлятъ отъ своитѣ жени поради това, че миришатъ. И жени има, които се отдѣлятъ отъ мѫжетѣ си по сѫщата причина. Затова нѣщо се дава разводъ навсѣкѫдѣ по свѣта: и въ Америка, и въ Англия, и въ България — навсѣкѫдѣ.

 

Та казвам : трѣбва да се стремите къмъ истинския животъ. Кой е истинскиятъ животъ? — Въ който Словото Божие става плъть. Ние сега сме въплотени въ плъть. Каква е нашата цѣль на земята тогава? —Искаме да станемъ господари на природата. Не, най-първо ние трѣбва да станемъ господари на онѣзи закони, чрѣзъ които животътъ се добива. Въ това отношение хората могатъ да си помагатъ едни на други. Ако хората вървятъ по новия пѫть на живота, сиромашия въ свѣта нѣма да има и недоволство въ свѣта нѣма да има. Защо? — Понеже нуждитѣ имъ ще бѫдатъ задоволени. Златото, богатството въ свѣта ще може да се привлича по сѫщия начинъ, както се прѣдаватъ звуковитѣ вълни по радиото. Едно врѣме ученитѣ хора казваха, че звуковитѣ вълни могатъ да се прѣдаватъ само по жици, обаче днесъ ученитѣ виждатъ, че тѣ могатъ да се прѣдаватъ и безъ жици. Така и златото може да се прѣнася прѣзъ въздуха. Онзи, който разбира тѣзи закони, може да прѣнесе златото ти отъ едно мѣсто на друго и ти като отворишъ касата си, ще видишъ, че златото ти не е тамъ. Вие ще кажете: какъ е възможно това? Азъ ще ви попитамъ слѣдното нѣщо: защо денемъ, слѣдъ като сте доволни отъ нѣщо, вие се чувствувате щастливъ, богатъ, но слѣдъ единъ часъ изгубвате всичко това? Вие казвате: азъ имамъ едно богатство, което никой не може да вземе и което съ нищо не може да се откупи. Питамъ ви: дѣ отиде вашето богатство? Какъ стана това, че тъй скоро смѣнихте вашето състояние? Дѣ отиде вашето щастие? — Настава демагнетизиране, състоянието ви се трансформира, вашата каса се отваря и богатството ви изчезва. За една минута настава бѣднотията и вие казвате: животътъ нѣма смисълъ, азъ ще се убия. Не се минава и единъ часъ, касата ви отново се отваря, златото ви се възвръща и радостьта ви отново се явява. Знаете ли какъвъ е законътъ, който трансформира живота? Вие казвате: Господъ ще поправи всичко. Да, но Господъ не дѣйствува отвънъ. Когато говоримъ, че Господъ работи отвънъ, ние подразбираме ангелитѣ и всички напрѣднали сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, които сѫ завършили своята еволюция. Тогава откѫдѣ дѣйствува Богъ? Казвате: Духътъ дѣйствува отвѫтрѣ. Щомъ Богъ дѣйствува чрѣзъ своя Духъ отвѫтрѣ, тогава самъ Той дѣ се проявява? — Той крѣпи всичко отвѫтрѣ и отвънъ, но самъ не взима участие въ нищо. Ако ви кажа, че Господъ не се интересува отъ това, дали сте богати или сиромаси, вие ще кажете: тогава какво отношение имаме къмъ Бога? Въ Бога има друга основна идея. За да бѫде Богъ понятенъ за васъ, трѣбва да започнете съ тази основна идея, а именно да намѣрите истинския животъ, въ който нѣма смърть. Слѣдователно, вие трѣбва да започнете съ новото. Когато станете разумни, ще влѣзете въ едно ново училище, ще влѣзете въ връзка съ Бога. И само тогава ще можете да говорите за култура, за еманципация на мѫже и на жени. Азъ казвамъ: има два вида еманципация: еманципация на женитѣ и еманципация на мѫжетѣ. И мѫжътъ днесъ е тъй зависимъ, както и жената. Женитѣ трѣбва да са еманципиратъ отъ мѫжетѣ, и мѫжетѣ трѣбва да се еманципиратъ отъ женитѣ. И мѫжътъ е зависимъ отъ жената, и жената е зависима отъ мѫжа. Какво значи да се еманципиратъ? — Да дойде между тѣхъ великото, Божественото и тѣ да се слѣятъ въ едно. Тѣ не трѣбва да се мразятъ, както става днесъ. Мѫжетѣ и женитѣ сѫ само външни форми. Тѣ сѫ двойки, излѣзли отъ Бога. Тѣ сѫ Словото. Тѣзи души не трѣбва да се самозаблуждаватъ. Всѣка душа не трѣбва да мисли, че се е родила, но трѣбва да знае, че се е въплотила на земята. Не е достатъчно и да знае, че е слѣзла отъ небето, защото тогава азъ ще запитамъ тази душа да ми каже какво има на небето. Ако ти идешъ отъ свѣта на ангелитѣ, какво ще кажешъ за тѣхъ? Че и ангелитѣ се развиватъ. Въ свѣта сѫществува една вѣчна еволюция на съвършенство. Всичката култура на свѣта е дошла отъ ангелитѣ. По сѫщия начинъ се развиватъ. Тѣ когато идватъ на земята, въплотяватъ това, което помнятъ отъ небето. Когато четете Стария завѣтъ, срѣщате тамъ Господъ да казва на Мойсея: Гледай да направишъ Скинията тъй, както си я видѣлъ горѣ“. Но Мойсей не можа да направи Скинията тъй, както я видѣ. Подъ думата „Скиния“ ние разбираме друго нѣщо. Това подразбира да се създаде единъ домъ, едно жилище за човѣшката душа. Подъ жилище разбирамъ живо тѣло, въ което да има мѣсто за всички, да има мѣсто и за Бога. Сега има ли мѣсто въ вашето тѣло за Бога? Вие казвате, че ходите на църква. Я ми кажете, на кое мѣсто е вашата църква? Вие ще ми кажете: нашата енорийска църква е на едикое си мѣсто. Нашиятъ енорийски свещеникъ е едикой си. Да, но кой е той, не го знаете. Свещеникътъ, когото вие познавате отвънъ, той е единъ наемникъ, който служи на Бога за пари. Казвате: нашиятъ проповѣдникъ е еди-кой си. Не, той е единъ наемникъ. Това, което вие слушате да ви проповѣдвамъ, азъ не наричамъ още проповѣдь. За да се въплоти една моя проповѣдъ въ плъть и кръвь, азъ трѣбва да я прѣкарамъ прѣзъ 10 степени още. Вие казвате: този човѣкъ съвсѣмъ ни обърка умоветѣ. Ние знаяхме, че трѣбва да обличаме добрѣ дѣцата си, да се хранимъ добрѣ и т. н., но сега какво трѣбва да правимъ? Моята проповѣдъ още не е разработена у васъ. Сега като се върна у дома си, азъ трѣбва да работя още върху васъ, да прѣкарамъ тази моя проповѣдъ прѣзъ 10 степени още. Да ви проповѣдвамъ, азъ разбирамъ да ви дамъ нѣщо отъ себе си, а не да взема нѣщо отъ васъ. И като се върнете дома си, да кажете: сега разбираме Бога! Тъй че това, което имате, още не е проповѣдъ. Не е и проповѣдъ това, да наредя една мисъль съ нейнитѣ точки, запетаи, двоеточия, дълги и кѫси изречения, периоди и т. н. Всички тия нѣща сѫ красиви, но тѣ прѣдставляватъ малки и голѣми спирки. Азъ наричамъ периодитѣ въ рѣчта малки и голѣми станции. Такава една голѣма станция, единъ голѣмъ периодъ, е напримѣръ Горна Орѣховица. Тамъ се спиратъ много пѫтници, починатъ си малко, купятъ си нови билети и пакъ продължаватъ пѫтуването си. Другитѣ малки спирки сѫ точки, запетаи, двоеточия. Слѣдъ редъ такива малки и голѣми спирки се достига до Варна, дѣто цѣлата глава е завършена. Тази глава се скачва въ общата фигура.

 

И тъй, разумното Слово трѣбва да се въплоти, да стане плъть.

 

Въ миналата си бесѣда азъ ви говорихъ за устройството на съврѣменното общество. Обаче, за да не изпаднете въ крайность трѣбва да знаете, че това нѣщо се доказва отъ учени хора, които сѫ живѣли нѣкога въ Египетъ, въ Персия, въ Вавилонъ. Тѣ знаятъ тия нѣща. Отъ тѣзи хора днесъ срѣщаме на всѣкѫдѣ по Европа: и въ Англия, и въ Америка, и въ Германия, и въ България. Азъ нѣма да ви доказвамъ всички тия нѣща. Ако вѣрвате, приемете ги като вѣрни, ако не, приемете ги като приказка. Не казвамъ, че трѣбва насила да приемете това нѣщо, но ето, всички вие сте чели много романи, дѣто се разправя за нѣкой, че силно се влюбилъ, и вие вѣрвате. Приятно е, че вѣрвате. Гледате нѣкой художникъ нарисувалъ една много хубава картина, която може да е вѣрна, а може и да не е вѣрна, но вие я изучавате, възхищавате се отъ нея. Както и да е, това не е важно, но казвамъ: и азъ, и вие обичаме Истината, затова не искамъ да ви заблуждавамъ, но искамъ да ви накарамъ да възприемете Истината. На земята сѫ живѣли не само тия учени хора, за които ви казахъ прѣди малко, но и вие сте живѣли, само че мнозина отъ васъ, като сте минавали по тия мѣста, сте спѣли, та сега нищо не помнитѣ. И ако сега се пробудите, мнозина отъ васъ ще провѣрятъ тази велика Истина, че сѫ живѣли нѣкога на земята. И това е великото и красивото у насъ, че ние носимъ опитноститѣ на хилядитѣ вѣкове въ своята душа. И всички добродѣтели, всички способности, които днесъ имаме, сѫ резултатъ на минали животи. Тѣзи опитности сѫ складирани днесъ въ човѣшката душа. Това е Словото, което сега работи. Богъ не работи само сега. Той е работилъ и въ миналото, пъкъ и въ бѫдеще ще има своето велико проявление.

 

Та казвамъ: у всички ви трѣбва да има великъ стремежъ да добиете разумния, истинския животъ, и Словото да стане плъть у васъ. Нали всички искате да имате магическата тояжка? Казвате: какво ще се прави съ тази сиромашия? Казвамъ: ще ви дамъ една тояжка и съ нея ще си служите. Разправяше ми единъ познатъ слѣдния примѣръ, който азъ ще ви прѣдамъ въ свои думи. Отива единъ отъ сточнитѣ ученици при своя учитель и му казва: „Учителю, много изпати главата ми! Моитѣ съученици, па и всички хора около менъ ме много мразятъ. Отъ всички училища ме изключваха. Натеглихъ се вече въ свѣта. Дай ми нѣщо, като муска ли ще бѫде, като дръвче ли ще бѫде, та като го хвана, да мога да постигна нѣщо“. Учительтъ му отговорилъ:„ Азъ мога да ти дамъ една малка пръчица, но опасностьта е тамъ, че тя има два края: единиятъ е лошъ край, а другиятъ — добъръ. Ако ти хванешъ лошия край, положението ти ще стане 10 пѫти по-лошо, отколкото е сега“. — Нищо, ти ми дай една такава пръчица, азъ ще хвана добрия ѝ край. Учительтъ му казалъ още двѣ думи, които азъ нѣма да ви кажа. Далъ му пръчицата и му казалъ: „Ще гледашъ съзнанието ти да е будно“. Ученикътъ взелъ пръчицата и тръгналъ по пѫтя си. По едно врѣме срещналъ единъ човѣкъ, който му направилъ голѣмо зло. Той веднага намислилъ да му отмъсти по нѣкакъвъ начинъ и хваналъ лошия край на пръчицата, но падналъ на земята. Той отива повторно при Учителя си и му казва: „Кой е добриятъ край на пръчицата, за да хвана него“? „Тази пръчица не е за тебе“. му казва Учительтъ. „Тя не е за този човѣкъ, който не може да използува злото и доброто въ свѣта“. Всѣки човѣкъ, който не знае какъ да носи пръчицата, не е магъ. Той трѣбва да прѣгъне тази пръчица на колело и да знае какъ да се движи въ нея. Той трѣбва да застане въ центъра на това колело, на този крѫгъ и тамъ да се движи. Споредъ съвременната философия се казва, че въ този крѫгъ дѣйствува седмиятъ принципъ, има излизане и влизане въ този крѫгъ. Излизане по периферията и влизане въ крѫга. Това сѫ приливи и отливи въ самия животъ. Тия приливи и отливи се връщатъ много пѫти къмъ радиуситѣ. Слѣдователно като дойде у васъ една мисъль, трѣбва да знаете, отдѣ иде тя, отъ периферията или отъ центъра на крѫга. Често вие имате извѣстни настроения, виждате единъ човѣкъ и казвате: този човѣкъ не ми харесва. Защо? Знаете ли, че този човѣкъ, когото вие не харесвате, е много обиченъ на Бога? Богъ гледа еднакво и на този човѣкъ, и на васъ. Ако той е грѣшникъ, Богъ гледа еднакво и на него, както и на светията. Като ви казвамъ така, вие ще кажете: щомъ Богъ гледа еднакво и на праведная, и на грѣшния, тогава нѣма защо да се стремимъ къмъ съвършенство. Не, съ това искамъ да кажа, че когато Господъ иска да повдигне свѣта, Той праща праведни хора, а когато иска да накаже свѣта, Той праща грѣшни хора. Ако нѣкой апашъ хване единъ милионеръ за гушата и го обере, милионерътъ ще каже: „Какво право има този човѣкъ да ме изнасилва“? Ами какво право имашъ ти да изнасилвашъ другитѣ? Тогава и ти не изнасилвай, за да не бѫдешъ изнасилванъ. Всичката философия на живота седи въ слѣдното: като ви дойде нѣкое нещастие, всѣки отъ васъ да може да контролира ума си, да се проникне отъ онази дълбока вѣра къмъ Бога, да се зарадва и да знае, че това нѣщо е за добро. Дойде ти петнисъ тифъ или друга нѣкаква болесть, при която температурата ти се повишава до 40 или до 41 градусъ, да кажешъ: не, азъ зная, че и при 41 градуса нѣма да умра! Ще кажете: да, но науката е констатирала, че човѣкъ при 42 градуса вече умира. Туй, което науката е доказала, още не е абсолютно вѣрно. Ако човѣкъ вѣрва, ще види, че има микроби, които и при 120, и при 200 градуса не умиратъ. Този човѣшки организъмъ, който се разлага и гние при 42 градуса, той е едно развалено здание, за което се изисква малко нѣщо за да рухне. Истинскиятъ човѣшки организъмъ трѣбва да мяза на онзи вѣковенъ дѫбъ, който отъ никакви бури не се събаря, нито разкъртва. Слѣдователно, огъньтъ не разрушава хората, но прѣстѫпленията ги разрушаватъ. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ заболѣ отъ тежката болесть. Температурата му се качи до 41 градуса, той не издържа и умрѣ. Не, той не е умрѣль отъ огънъ.

 

Въ Писанието се казва: „Живото Слово се е въплотило“. И тъй, за сегашното ни възпитание, за нашето благо и за всѣки едного отъ насъ това Слово трѣбва да се въплоти. Всѣки отъ васъ още отъ днесъ може да започне новъ животъ. Като измѣни своя животъ, съ това ще измѣни и живота на своя народъ, на своето общество и на своя домъ, съ което ще принесе благо и на цѣлото човѣчество. Когато Христосъ дойде на земята, Той видоизмѣни всичкото тогавашно течение и внесе въ свѣта нѣщо ново. Христосъ и до днесъ работи и продължава още да проповѣдва на хората. Той цѣли 2,000 години вече откакъ проповѣдва. Днесъ само въ Америка има 120,000 уста, въ Англия има най-малко 72,000 уста, които проповѣдватъ все за Христа. Всички тия проповѣдници не проповѣдватъ тъй, както Христосъ иска, но Той имъ казва: „Проповѣдвайте криво-лѣво, както можете, докато дойдатъ хората на Любовьта, които ще носятъ магическата пръчица. Тѣ ще внесатъ въ живота първото правило. То е слѣдното: когато дойдешъ въ дома ми, азъ ще те поздравя съ моята любовь, и ти ще ме поздравишъ съ твоята любовь. Въ новата култура всѣки ще има една опрѣдѣлена стая за любещитѣ, които като дойдатъ при него, той ще имъ даде най-хубавото легло, най-хубавия юрганъ и най-хубавитѣ дрехи. Който дойде при него, ще му каже: тѣзи дрехи сѫ за тебе. За всѣки гостъ ще има и специално дърво съ плодове. Ще каже: радвамъ се, че мога да ти прѣдложа това дърво съ плодове. И той ще отговори: радвамъ се и азъ и благодаря за тѣзи плодове. По тѣхъ познавамъ, доколко съмъ обичанъ. Сега, обаче, кой отъ васъ има специални дрехи, специални легла, специална храна и специални плодове за гоститѣ, които го посѣщаватъ? — Само царетѣ. Когато дойде новата култура, когато Словото стане плъть въ човѣка, тогава ще настане най-голѣмата радость на земята, и Христосъ нѣма вече да казва: Синъ Человѣчески дойде на земята и не намѣри мѣсто да подслони своята глава. Дѣ може Христосъ днесъ да подслони своята глава? Въ евангелската църква ли, въ православната църква ли? Христосъ отъ памтивѣка и досега е все сѫщиятъ. Божественото начало въ всички врѣмена се е проявявало споредъ нуждитѣ на човѣчеството, като е водило човѣшката душа въ правия пѫть за разбиране на великата Истина, която напрѣдналитѣ души търсятъ. Не е въпросътъ да поддържаме една или друга страна. Въпросътъ е всички да бѫдемъ носители на великото Божествено учение.

 

Когато ние говоримъ за новото учение, нѣкои казватъ за себе си: ние сме социалисти. Питамъ: вие, социалиститѣ, имате ли една стая въ кѫщата си за вашитѣ ближни? — Сега нѣмаме, но за въ бѫдеще ще имаме. „Ама азъ съмъ демократъ“. Вие, демократитѣ, имате ли една стая въ кѫщата си за вашитѣ ближни? — Сега нѣмаме, но за въ бѫдеще ще имаме. „Ние сме православни“. Вие, православнитѣ, имате ли една стая въ кѫщата си за вашитѣ ближни? — За въ бѫдеще ще имаме. „Ние сме комунисти“. Вие, комуниститѣ, имате, ли една стая въ вашата кѫща за ближнитѣ си? — За въ бѫдеще ще имаме. Нѣкои отъ васъ само чакатъ да видятъ какво ще кажа за комуниститѣ, че да кажете: той говори за комуниститѣ. За какви комунисти? За тия, които носятъ парабели ли? Или за комуниститѣ, които носятъ живото Слово? Отъ кои комунисти сте вие, отъ бѣлитѣ ли, отъ червенитѣ ли, отъ синитѣ ли, отъ кои изобщо? Хората се различаватъ до известна степень едни отъ други, но трѣбва да прѣминатъ известни трансформации и въ религиозно, и въ политическо отношение. Ще ви приведа слѣдния примѣръ: когато евреитѣ пѫтуваха прѣзъ пустинята, тѣ носеха своята Скиния, раздѣлена на части. Всѣки народъ или всѣко плѣме носеше по една отъ тия части. И когато ги запитваха изъ пѫтя какво носятъ, тѣ отговаряха, че носятъ Скинията. Когато всички тия плѣмена се събираха, всѣко плѣме слагаше своята часть на едно опрѣдѣлено мѣсто и по този начинъ съграждаха Скинията. По сѫщия начинъ и всѣка политическа партия носи по нѣщо Божествено въ себе си. Сѫщо тъй и всѣка религия носи нѣщо хубаво въ себе си. Въ православната църква, напримѣръ, има нѣщо хубаво, но тя не включва въ себе си само хубавото. Обаче православнитѣ казватъ: само ние носимъ Божественото въ себе си. Не е така. И мохамеданитѣ, и будиститѣ, и всички религиозни хора все носятъ по нѣщо хубаво въ себе си. Обаче има разлика между тѣхъ. Нѣкои носятъ нѣщо по-хубаво отъ другитѣ, но все-таки никой още не носи въ себе си изключително Божественото. Когато обаче Христосъ дойде на земята, или когато Богъ дойде да живѣе на земята, тогава всички хора ще се събератъ на едно мѣсто и ще видятъ благото, което се съдържа у всѣки едного, и отъ това благо ще направятъ единъ великолѣпенъ храмъ, въ който ще могатъ да се покланятъ на Бога въ Духъ и Истина. И Словото ще бѫде у насъ живо, въплотено Слово.

 

Върху тази база сега вие можете да се лѣкуватѣ. Срѣщамъ мнозина нови медици, които искатъ да изучаватъ добрѣ медицината и казватъ: нали трѣбва да лѣкуваме хората? Да, трѣбва да ги лекуватѣ, но трѣбва да знаете, че лѣкуването имъ не седи само въ това, да знаете устройството на тѣхната костна и мускулна система. Азъ нѣмамъ нищо противъ това, изучавайте коститѣ, но знайте, че има живи кости, има и мъртви кости. Трѣбва да се изучава нервната система на човѣка въ нейното здравословно, а не въ нейното болезнено състояние. Изобщо, трѣбва да се изучаватъ здравословнитѣ състояния у човѣка. Какво е здравословното състояние на едно дѣте и дали то е здраво, лесно може да се разбере. Какъ? Запримѣръ, дѣдото въ нѣкоя кѫща е боленъ, хилавъ, а при него спи внучето му. Слѣдъ известно врѣме дѣдото се подобрява, а дѣтето става хилаво. Или има случай, когато бащата на нѣкое сѣмейство е боленъ, почти на умиране, а дѣтето здраво. Но отъ близкото съприкосновение настава обратниятъ процесъ: бащата оздравѣва, а дѣтето умира. Тогава бащата казва: Богъ да прости моето дѣте! Азъ оздравѣхъ, наистина, но то си замина. Има хора въ свѣта, които достатъчно е само да те погледнатъ и тѣхниятъ погледъ да ти донесе нѣкое голѣмо нѣщастие. Такива хора не носятъ нѣщо добро. И ако ти си дърводѣлецъ, напримѣръ, като те погледне такъвъ единъ човѣкъ, не се минава и много врѣме и рѫката ти се отсича. Такива хора като посѣтятъ дюкяна ти само единъ пѫть, цѣлъ мѣсецъ слѣдъ това никой не влиза въ него. Казвате: какво се случи, че никой не ми влиза вече въ дюкяна? — Влѣзалъ е нѣкой отъ тия благообразнитѣ, отъ културнитѣ хора и е задигналъ всичко отъ тебе.

 

За въ бѫдеще, когато искатъ да назначатъ нѣкѫдѣ нѣкой учитель, азъ бихъ далъ слѣдната максима: да се избере една комисия, която да слѣди какъвъ резултатъ ще произведе явяването на назначения учитель между дѣцата. Безъ да знае той, те ще го наблюдаватъ три пѫти въ врѣме на прѣподаването му. Тази комисия ще слѣди какво желание ще се яви у дѣцата му, когато излѣзатъ извънъ класната стая: дали тѣ ще взематъ да четатъ нѣкоя книжка или ще започнатъ да играятъ и да се биятъ. Ако четатъ помежду си, значи този учитель е на мѣстото си, но ако се биятъ, той е единъ обикновенъ учитель. Всѣки учитель трѣбва да носи нѣщо свещено въ ума си. А ние днесъ повѣряваме своитѣ дѣца безразборно на този или на онзи учитель. Казвате: учитель е този човѣкъ! Съврѣменнитѣ учитѣли трѣбва да учатъ дѣцата си, но какъ ще ги учатъ? Ако днесъ нѣкой учитель си позволи да изведе дѣцата на слънце, казватъ: този учитель е идолопоклонецъ. Ако ги остави въ класната стая да дишатъ праха, казватъ: това е споредъ програмата на училището, занятията трѣбва да ставатъ непрѣменно въ класъ. Защо единъ учитель да не може да изведе дѣцата вънъ отъ училището на чистъ въздухъ за часъ или часъ и половина и тамъ да си поиграятъ? Сегашнитѣ учители държатъ прозорцитѣ на класнитѣ стаи постоянно затворени, особено зимно врѣме, да не би ученицитѣ имъ да истинатъ. Че съ затворени прозорци тѣ ще истинатъ по-скоро, отколкото съ отворени. Ако единъ учитель е добъръ, разуменъ, дѣцата му не могатъ да заболѣятъ. Ако пъкъ случайно заболѣятъ, той ще ги излѣкува. Сѫщото е и съ майката, и съ бащата. Смъртьта не е въ състояние да вземе дѣтето на онази майка, която има живото Слово въ себе си. Дѣцата на всѣка плъть, която е въ разрѣзъ съ Духа, ще умиратъ и ще се раждат . Ако такъвъ човѣкъ обърне нѣкого къмъ Бога, той ще умре.

 

Та казвам : въ приложението на това учение всѣки трѣбва да бѫде много искренъ, да се опита докѫдѣ е достигналъ въ това си развитие. Какъ ще се опитате? Идете въ нѣкой домъ, дѣто хората сѫ болни, и ги запитайте само дали сѫ добрѣ или не. Тѣ ще ви кажатъ: дѣцата ни сѫ болни. Кажете имъ: добъръ е Господъ, всичко ще мине благополучно. Идете слѣдъ една седмица пакъ! Ако състоянието на болнитѣ се е подобрило, вие сте отъ добритѣ хора, но ако състоянието имъ се е влошило, вие не сте отъ светиитѣ. Ако влѣзете въ единъ домъ, дѣто хората не сѫ въ съгласие, а вие намалите поне на половина това несъгласие, туй показва, че въ душата ви има една свещена идея. Тя трѣбва да сѫществува тайно въ душата ви, за да можете да влияете на хората за добро. Сега всички хора се плашатъ отъ насъ, но азъ казвамъ: кажете ни, отъ толкова врѣме вече, какъ хората въ свѣта само ядатъ и пиятъ, въ какво състояние се намиратъ тѣ? Подобри ли се животътъ имъ? Тѣ не сѫ ли въ едно хипнотическо състояние? Когато хората се убиватъ помежду си, това не е ли пакъ едно хипнотическо състояние? Когато хората се мразятъ, това не е ли едно хипнотическо състояние? Всичко това е една хипноза. А когато вие събуждате хората, за да извършатъ волята Божия не само на думи, но на дѣла, това не е ли единъ великъ актъ? Тогава защо ще се плашатъ хората отъ насъ? И сега седнали хората да третиратъ въпроса, дали Христосъ е спасилъ свѣта и какво изобщо е направилъ за него? Христосъ и досега още не е спасилъ земята. Той спаси само тия хора, които бѣха при Него. Питамъ ви: онѣзи, които се биятъ, спасени ли сѫ? — Спасенитѣ сѫ при Него. Казватъ, че на земята щѣло да стане второ пришествие. Нѣма какво да става второ пришествие. То отдавна е станало. Повече отъ вѣкъ и половина откакъ става второто пришествие, но не на земята, а горѣ на небето. И тамъ хората около Христа сѫ спасени. Днесъ, обаче, очакватъ спасението на земята, очакватъ Христа да дойде слѣдъ 200-300 години. Това нѣщо е станало вече. И всѣки отъ васъ като умре или ще възкръсне, или ще остане на земята да се ражда и прѣражда. И сега всички хора казватъ, че раятъ билъ на земята. Какъвъ рай има на земята? Ще те затворятъ, ще пишатъ всички вѣстници за тебе, ще ти турятъ какви ли не епитети и слѣдъ всичко това ще кажатъ, че въ нѣкакви си палатки тамъ горѣ въ градината се вършили най-лошитѣ работи. Отдѣ знаятъ тѣ това нѣщо? „Присмѣлъ се хърбелъ на щърбелъ“. По този случай турцитѣ казватъ: човѣкъ сѫди за нѣщата отъ себе си.

 

Съврѣменното общество не може да види нищо хубаво въ нѣщата. Азъ съмъ срѣщалъ добри хора и между младитѣ, и между старитѣ, но кажатъ ли веднажъ за нѣкого, че е лошъ човѣкъ, лошъ става. Кажатъ ли за нѣкого, че е добъръ човѣкъ, добъръ става. Срѣща ме единъ и ме запитва: ти знаешъ ли какво пишатъ вѣстницитѣ за тебе? — Зная. Ами защо не имъ отговоришъ? — Не съмъ толкова ученъ, за да имъ отговоря. Въ много нѣща можете да ме обвинитѣ, но въ едно нѣщо не можете да ме обвините, а именно: досега още не съмъ подкупилъ пресата. И вѣстникаритѣ сѫ честни хора, пишатъ отъ убѣждение. „Ама отъ страна на други нѣкои може да сѫ подкупени“. За другитѣ не зная, но колкото се отнася до менъ, честенъ съмъ въ своитѣ намѣрения. Вѣстникаритѣ сѫ най-благообразнитѣ хора, отлични сѫ тѣ, много добрѣ просвѣщаватъ хората. Тѣ сѫ деветото колело на седмото или на осмото чудо. Каквото напишатъ, това става. Като вдигнатъ врѣва: война, война ще стане! — война става. Като вдигнатъ врѣва: миръ, миръ ще стане! — и миръ дохожда. Като вдигнатъ врѣва, че на еди-кого си трѣбва да се помогне, и му се помага. Като вдигнатъ врѣва, че хората трѣбва да станатъ религзозни, и тѣ ставатъ религиозни. Каквото кажатъ, става. Тѣ иматъ магическа сила, служатъ си съ едно масло отъ най-хубавата есенция, въ която има златни примѣси. Като се намаже перото имъ съ това масло, то пише и много хубави работи написва. Отдалечъ още благоухае това масло. Туй не се отнася само до вѣстникаритѣ, защото и тѣ сѫ излѣзли отъ срѣдата на хората.

 

Сега ние сме се отклонили отъ Бога, отъ разумния животъ и продаваме най-възвишеното, най-благородното въ себе си. Колко пѫти досега ние сме продали най-хубавитѣ си мисли и най благороднитѣ си чуства? Нѣкой казва: не може да се живѣе другояче. Та именно като грѣшишъ ще умрешъ. Когато живеѣшъ честенъ животъ, ти можешъ да гладувашъ и 10 дни, но пакъ ще издържишъ, направете този опитъ. Гладувайте 10 дни и слѣдъ това елате при мене. Като се подложите на този опитъ, чакайте да видите, дали нѣма да дойде нѣкой при васъ. Ако никой не дойде, азъ ще бѫда последниятъ, който ще ви посѣтя. Това е единъ великъ законъ, който работи въ свѣта, затова не се безпокойте, не се страхувайте. Младитѣ казватъ: „Какво ще правимъ? Религия не ни трѣбва“. — Да, не ви трѣбва религия, която поробва душата, но ви трѣбва религия, която носи Истината. „Наука не ни трѣбва“. — Да, не ви трѣбва наука, която разваля умоветѣ ви, но ви трѣбва наука, която носи мощь и сила. Трѣбва ви наука, която дава животъ. Какъвъ младъ е този, който се прѣгърбилъ, гръбнакътъ му се извилъ като буквата „S“? Младиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде изправенъ като свѣщь. Като погледнешъ нѣкой младъ човѣкъ да върви, да ти е приятно да го гледашъ: да е строенъ, пъргавъ и пластиченъ. А тъй, видишъ ли нѣкой младъ човѣкъ съ наведена къмъ земята глава, казвамъ: това не е младъ човѣкъ. Младитѣ казватъ: какво да правимъ, когато старитѣ не ни приематъ между тѣхъ? Защо трѣбва да ви приематъ старитѣ? Щомъ Господъ ви е пратилъ на земята, вие трѣбва да работите — нищо повече! Старитѣ казватъ: ами ние какво трѣбва да правимъ? — Вие, старитѣ, трѣбва да бѫдете по-силни отъ младитѣ. Ако младиятъ вдига 100 клгр., стариятъ трѣбва да вдига 200 клгр. А сега, младиятъ вдига 10 клгр., а стариятъ казва: „Помогни ми, дѣдовото, гръбнакътъ ми не държи! Азъ вдигамъ едва единъ килограмъ“. И слѣдъ всичко това такъвъ човѣкъ минава за мѫдъръ, главата му била пълна съ знания и опитности. Не, не е пълна главата на този човѣкъ. Всѣки човѣкъ, който губи своята морална и духовна сила, е единъ мораленъ инвалидъ. Здраво трѣбва да погледнете и вие, и съврѣменното общество на този въпросъ. Вие казвате: ние знаемъ тѣзи работи. Не, не ги знаете. Въ истинския животъ азъ зная само това, въ което живѣя. Ако кажа, че зная, какво нѣщо е Любовьта, не съмъ правъ. За даденъ моментъ азъ зная отъ Любовьта дотолкова, доколкото живѣя въ нея. Азъ, обаче, съмъ опиталъ Любовьта въ всички нейни форми. Любовь, която трае день и половина, не е любовь. Това е празна работа. Нѣкой казва: умътъ ми се поврѣди отъ любовь. Това не е любовь вече. Онази любовь, която прониква въ душата на човѣка, не разваля нито ума, нито сърцето му. Тя му дава мощь, свѣтлина, сила и знание. Това е Божествената Любовь. И ако тя дойде у васъ, ще внесе истинския животъ и знание. Дойде ли у васъ истинскиятъ животъ и дойде ли у васъ истинското знание, то ще отвори умоветѣ ви, и вие ще знаете основно нѣколко езика, но трѣбва да изучавате и ангелския езикъ. За това, че нѣкои отъ васъ знаятъ френски, нѣмски, италиянски, английски, даже и санскритски, азъ ги похвалявамъ, но всички вие трѣбва да изучавате и ангелския езикъ. Кой отъ васъ е изучавалъ ангелския езикъ? Кой отъ васъ знае първата буква на този езикъ? — Първата буква на ангелския езикъ започва съ думата „любовь“, но не тъй, както я знаете на български езикъ. Въ ангелския езикъ гласнитѣ букви съставляватъ основнитѣ добродѣтели. Това, което прѣдставлява за насъ принципи, въ ангелската азбука съставлява гласнитѣ букви. Буквата „а“, буквата „о“ въ ангелския езикъ, напримеръ, прѣдставляватъ извѣстни добродѣтели. Въ ангелската азбука има повече гласни букви, отколкото въ нашия езикъ. Колко гласни букви въ сѫщность иматъ ангелитѣ, нѣма да ви кажа. Тѣ иматъ и повече съгласни. Ние, съврѣменнитѣ хора, се стремимъ по възможность да опростотворимъ своя езикъ. Днесъ всички езици сѫ много бѣдни. Има много деликатни изрази, деликатни произношения, които не могатъ да се прѣдадатъ съ съврѣменитѣ езици. И у птицитѣ има особени произношения, които не могатъ да се прѣдадатъ съ нашитѣ гласни и съгласни букви.

 

Та когато дойде разумното Слово, една велика епоха ще се създаде и знанието, което очаквате, ще дойде. Знанието, което е събрано отъ хилядитѣ вѣкове, ще се даде на хората. Само тогава всички ще разберете, какво нѣщо е човѣшката душа. Знаете ли какво нѣщо е човѣшката душа? Само онзи, който има душа, може да носи въ себе си всичкитѣ добродѣтели. Нѣма ли човѣкъ душа въ себе си, безполезно е да му се говори за възвишенъ и духовенъ животъ. Ще ви приведа слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че нѣкой ученъ човѣкъ нагласи единъ фонографъ да ви говори нѣщо. Чрѣзъ тази плоча могатъ да ви се дадатъ хиляди обѣщания. Питамъ: въ сѫщность какво може да направи тази плоча заради васъ? Една такава игла може да ви обѣщае много нѣщо, но въ състояние ли е да изпълни всичко това? Езикътъ на човѣка е една жива игла, подобна на тази отъ фонографа. Питамъ тогава: на какво мязатъ всички ония хора, които обѣщаватъ и не вършатъ нищо? Тѣ сѫ желѣзни игли на фонографитѣ. Отлични сѫ тѣ за фонографитѣ, много обѣщаватъ, но нищо не вършатъ. Въ плочитѣ на фонографитѣ има голѣмо еднообразие, а въ плочитѣ, въ които има животъ, има и вѣчно разнообразие; въ тѣхъ сѫ и всичкитѣ добродетели. Слѣдователно, когато азъ обѣщая да направя нѣщо, то поне прѣдъ себе си, за успокоение на моя духъ, трѣбва да го направя, трѣбва да го изпълня въ най-малъкъ размѣръ.

 

И тъй, разумното Слово трѣбва да се въплоти! И Писанието казва: „Ето, азъ хлопамъ“. Ако дойде въ дома ви единъ великъ виртуозъ, това нѣма ли да бѫде велико благословение за васъ? Вие ще чуете такава музика, каквато по никой другъ начинъ не можете да чуете. Ако дойде въ дома ви единъ великъ художникъ, или единъ великъ поетъ, който знае истината, или единъ великъ философъ, или единъ великъ адептъ, или единъ великъ Учитель, това сѫ епохални нѣща за васъ; това сѫ красивитѣ нѣща въ живота ви. Ако въ дома ви дойде единъ великъ виртуозъ да ви свири, или ако въ дома ви дойде единъ великъ художникъ да ви покаже своята знаменита картина, това не е ли едно голѣмо благоволение за васъ, което струва повече, отколкото ако бихте спечелили даже и 100 милиона лева? Питамъ: кое е по-хубаво, да спечелишъ милиони или да чуешъ пѣсеньта на единъ великъ виртуозъ? И наистина, когато се обърнемъ къмъ Бога и възприемемъ Неговата Любовь, ние ще придобиемъ най-голѣмото благословение и за себе си, и за другитѣ. Или когато чуемъ гласа на единъ ангелъ, въ ума на когото сѫ складирани знанията на всичкитѣ вѣкове, а на гърба му сѫ турени всичкитѣ богатства на свѣта, това не е ли друго голѣмо благословение за насъ? Този ангелъ ще каже на Господа: „Господи, тамъ долу на земята има една душа, която те обича отъ хиляди вѣкове, искамъ да слѣза малко при нея“. Господъ ще му разрѣши да слѣзе. И когато този ангелъ те посѣти, ти ще се зарадвашъ, ще се възродишъ. Питамъ: такова едно посѣщение не струва ли повече отъ всички блага на земята? Азъ ви говоря за такава опитность, каквато всички може да имате. Вие можете да я провѣрите всѣки день, и ще видите, че това е една велика Истина. Ако живѣете въ тази велика Истина, ще се развивате правилно. Ето защо вие трѣбва да се стремите къмъ тази Истина. Като ви говоря това нѣщо, не мислетѣ, че азъ не удобрявамъ вашия животъ. Не, азъ гледамъ на васъ като на малки дѣца, които учатъ и казвамъ: много добрѣ учите, но трѣбва да знаете, че слѣдъ като сте издържали тази година изпита си отлично, догодина ви прѣдстои другъ изпитъ, на третата година трети изпитъ и т. н. И слѣдъ като издържите редъ изпити, прѣдъ Бога вие пакъ нѣма да знаете нищо. Прѣдъ Него ще се намирате всѣкога въ сѫщото положение. Питамъ: какво трѣбва да направитѣ тогава? — Трѣбва да знаете, че развитието е единъ вѣченъ процесъ, който нѣма свършване. Въ това вѣчно развитие е смисълътъ на живота, въ него е всичката радость. По този начинъ ти ще реализирашъ това, за което душата ти копнѣе, което е скрито въ нея. Нѣкой казва: ще направя това и това, слѣдъ като добия Любовьта. Не, важното е, какво можешъ да направишъ сега като я нѣма. Другъ казва: ще направя еди-какво си, слѣдъ като спечеля много пари. Да, като спечелишъ много пари, лесно е. Важното е какво можешъ да направишъ въ този моментъ още. Знаете ли на какво мяза вашето положение? Прѣдставете си, че вие отивате при единъ бакалинъ да купите нѣщо за 10 лева и му давате 100 лева, отъ които той трѣбва да ви върне 90 лева. Той започва да прави смѣтката: „Ето, давамъ ви 50 лева“.Нищо, обаче, не ви дава. Тази работа става само на думи. „Давамъ ви още 20 лева. Колко ставатъ“? — Всичко 70 лева. „Ето ви още 20 лева!“ — Дава ви тия 20 лева. Колко ставатъ? — Всичко 90 лева. И 10 лева струва покупката. Значи, всичко 100 лева. Така ли е? — Така е, но бакалинътъ му връща въ наличность само 20 лева. Уредихме ли смѣтката? — Уредена е тя на думи. Човѣкътъ излиза отъ дюкяна, бърка въ кесията си и намира тамъ само 20 лева. Кѫдѣ сѫ останалитѣ 70 лева? Ама азъ прѣдполагамъ, че ги върнахъ. Да, но съ прѣдполагане работа не става. Ти трѣбва да върнешъ тия пари. Та когато говоришъ за Любовьта, за Мѫдростьта, за Истината, за Правдата, за Добродѣтельта, ти трѣбва да си ги опиталъ въ всички тѣхни приложения въ живота. Да си опиталъ справедливостьта, тъй както тя сѫществува въ живота, това значи, слѣдъ като срещнешъ онзи твой братъ, който ти е причинилъ най-голѣмото зло и страдание, да можешъ да му се усмихнешъ, безъ да ти трепне сърцето и да му кажешъ: какъ си братко, забогатѣ ли? Ако не си забогатѣлъ, азъ съмъ готовъ да ти услужа. Такъвъ трѣбва да бѫде всѣки великодушенъ, всѣки гениаленъ човѣкъ, който борави съ Правдата въ живота!

 

Казва Иоанъ: „И Словото стана плъть“. Благодарение на това Слово, ние срещаме добри хора навсѣкѫде въ живота. Тѣзи добри хора иматъ свой отпечатъкъ. Тѣ се срѣщатъ навсѣкѫде по свѣта, има ги и въ България, само че не се проявяватъ. За сега въ свѣта сѫ дошли онѣзи хора, които азъ уподобявамъ на малки деца. И наистина днесъ малкитѣ дѣца управляватъ и България. Отгорѣ казватъ: нека се упражняватъ тия дѣца. Обаче наближава врѣмето, когато праведнитѣ хора ще дойдатъ на земята. Тѣ ще взематъ властьта въ рѫцѣтѣ си и ще поставятъ една разумна програма и въ училищата, и въ църквитѣ, и въ обществения строй — навсѣкѫде. Тогава всички въпроси ще се рѣшаватъ по единъ магически начинъ. Ние ще се намѣримъ прѣдъ една епоха, въ която затвори нѣма да има, болници нѣма да има, а отъ всички сегашни институти ще останатъ само образци, въ които ще се прѣдставлява на новото поколѣние какъ сѫ сѫдили едноврѣмешнитѣ сѫдии, какъ сѫ проповѣдвали едноврѣмешнитѣ проповѣдници, какъ сѫ учили едноврѣмешнитѣ учители, какъ сѫ възпитавали едноврѣмешнитѣ майки своитѣ дѣца, какъ сѫ търгували едноврѣмешнитѣ търговци и т. н. Всичко това ще прѣдставлява едно голѣмо разнообразие отъ миналата култура, т. е. останки отъ културата на 20 вѣкъ.

 

Сега, обаче, азъ ви говоря за онова, което прѣдстои да стане слѣдъ 10,000 години. Дали сега ще бѫде това нѣщо, или слѣдъ 10,000 години, то е едно и сѫщо нѣщо. Казано и свършено! Сега или слѣдъ 10,000 години, това е сѫщото. Тия 10,000 години за единъ ангелъ прѣдставляватъ една хилядна часть отъ секундата. За единъ човѣкъ тѣ прѣдставляватъ цѣли 10,000 години, а за една жаба прѣдставляватъ нѣколко милиарди години и т. н. Всичко това е нѣщо относително, но важното е Словото да се въплоти въ насъ. Това е великото въ свѣта.

 

И тъй, отворете умоветѣ си, отворете сърцата си, отворете душитѣ си за разумното Слово и бѫдете мощни и силни да Го възприемете. Когато Словото стане плъть у васъ, всѣкакво разлагане ще изчезне отъ васъ. Днесъ вашата плъть се разлага, затова често се срѣщатъ хора, които миришатъ неприятно. Отъ идната недѣля бихъ желалъ поне десеть души отъ васъ да започнатъ да миришатъ хубаво, а слѣдъ една година желая всички да замиришете хубаво и Господъ да каже: „Виждамъ, че отъ тия хора може да стане всичко най-добро“. По този начинъ само може да се обърне колелото на живота къмъ добро. Това може да стане когато разумното Слово се въплоти у насъ и когато Богъ дойде да живѣе у насъ. Тогава ще дойде новата култура, тогава ще дойде възкрѣсението, тогава ще пѣемъ и ще свиримъ безъ страхъ. Тогава всѣки ще седи подъ своята смокиня и ще яде по колкото пѫти на день иска: по 10, по 20, или по 100 пѫти. Така коремъ нѣма да го боли, стомахъ нѣма да го боли, глава нѣма да го боли, и той ще бѫде най-честитиятъ, най-великиятъ човѣкъ въ свѣта. Слънцето на живота му никога нѣма да залѣзва. Тъй ще живѣемъ за въ бѫдеще. И слѣдъ 10,000 години когато ме срещнете, ще кажете: „Словото, което ни проповѣдвахте въ 20 вѣкъ прѣди 10,000 години се сбѫдна. “

 

И тъй, поздравлявамъ ви сега съ 10-тѣ хиляди години!

 

Бесѣда,  държана  отъ  учителя  на  13  Юни  1926  год. въ  гр.  София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×