Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1918_08_11 Двете жени

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 26 октомври 2014 - 09:21

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

 

Дветѣ жени

 

„И ето, жена, която страдаше отъ кръвотечение дванадесеть години...”.
Матея 9: 20—22.

„И ето, бѣше тамъ жена, която имаше духъ болестенъ осемнадесеть години и сгърбена бѣше...”.
Лука 13: 10—11.

Сегашнитѣ хора се запитватъ, какво отношение иматъ къмъ тѣхъ случаитѣ, че нѣкога, въ далечното минало, сѫществувала една жена, която боледувала 12 години отъ кръвотечение и друга, която боледувала 18 години отъ нѣкаква тежка болесть, поради което се сгърбила. Наистина, тѣзи случаи нѣматъ прѣко отношение до насъ, но иматъ косвено отношение. Тѣзи болести и доднесъ още не сѫ изчезнали. И днесъ има хора, които страдатъ отъ кръвотечение; и днесъ има хора, които се намиратъ въ положението на сгърбената жена.

Като се говори за дветѣ болни жени, интересно е, че тѣхнитѣ болести сѫ отъ различни категории. Кръвотечението е болесть на сърдцето. Отъ която часть на тѣлото тече кръвь, това се дължи на дисхармонията въ човѣшкитѣ чувства и желания. Сгърбването пъкъ е болесть на ума. То се дължи на дисхармонията въ човѣшкитѣ мисли. Като лѣкувалъ дветѣ болни жени, Христосъ действувалъ едновременно въ два различни свѣта: въ свѣта на ума и въ свѣта на сърдцето. Ето защо, ако нѣкои отъ сегашнитѣ лѣкари не успѣватъ въ своитѣ методи, това се дължи на факта, че, като лѣкуватъ своитѣ болни, тѣ действуватъ въ единъ и сѫщъ свѣтъ. Тази е причината, поради която болеститѣ не само че не се намаляватъ, но отъ день на день се увеличаватъ.

Единъ германски лѣкарь отишълъ въ Америка да изследва различнитѣ нервни болести. Като изучилъ хиляда различни случаи на нервни заболявания, той имъ далъ различни имена. Обаче, останалъ изненаданъ, че следъ това всѣки день откривалъ нѣкакъвъ особенъ, непознатъ случай на нервно заболяване. Като не знаелъ вече, какви имена да имъ дава, всички нервни болести, надъ хилядата различни случаи, нарекълъ съ общо име „американичи”. Днесъ хората познаватъ толкова много прояви на грѣха, че следъ като сѫ имъ дали различни наименования, дошли сѫ до положение да не могатъ да ги наричатъ съ съответни за тѣхъ имена и ги нарекли съ общо име „грѣхъ” или „американичи”. Днесъ подъ думата „грѣхъ” разбираме всички болезнени състояния, които нападатъ хората. Старитѣ хора вѣрвали, че болеститѣ се дължатъ на влиянието на лоши духове върху човѣка. Повечето хора отричатъ това твърдение и гледатъ на болеститѣ, или като резултатъ на нѣкаква органическа повреда, или на нѣкакви заразителни микроби, които попадатъ въ човѣшкия организъмъ. Като спиратъ вниманието си върху различнитѣ микроби, ученитѣ изучаватъ тѣхния произходъ, условия за развитието имъ и т. н. Напримѣръ, явява се въпросътъ, кога се е появилъ микробътъ на чумата. Отъ времето, когато е написана Библията, досега се изминали осемь хиляди години. Значи, преди това чумата не е била позната. Тя се явила следъ грѣхопадането. Общо казано, болеститѣ и тѣхнитѣ причинители — микробитѣ се явяватъ при изопачения и неестественъ човѣшки животъ. Лошиятъ животъ представя добри условия за развиване на болеститѣ.

На какво се дължатъ нервнитѣ болести? Споредъ нѣкои учени, нервнитѣ болести сѫ резултатъ на усилена умствена дейность, на много знания. Ние отричаме това твърдение. Споредъ насъ, нервнитѣ болести се дължатъ на голѣми безпокойства, тревоги, смущения и др. Напримѣръ, нѣкой работилъ нѣколко години наредъ върху нѣкаква книга, но като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, той започва да се безпокои, какъ ще я приематъ, каква преценка ще дадатъ за нея, какво ще кажатъ критицитѣ за него и т. н. Щомъ се безпокои и смущава отъ тѣзи въпроси, непремѣнно нервитѣ му ще се разстроятъ. Значи, страхътъ отъ критиката прави хората нервни. Ако една исокопоставена дама отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно.

Въ прочетенитѣ стихове се казва, че една отъ женитѣ боледувала дванадесеть години, а другата — осемнадесеть. Числата 12 и 18 опредѣлятъ категориитѣ, къмъ които се отнасятъ болеститѣ на дветѣ жени. Числото 12 показва, че първата жена боледувала, понеже е нарушила единъ отъ Божественитѣ закони. Тя живѣла на земята, безъ да отправя погледа си къмъ Бога. Числото 12 е съставено отъ числата 1 и 2. Единицата показва, че тя живѣла безъ Бога, а двойката — че е живѣла разпуснато. Като дошла болестьта и я държала цѣли 12 години, тя започнала да събира числата 1+2 и получила тройката — число на равновесие. Плюсътъ, който представя знакъ за събиране, е Исусъ, а тройката — синътъ, т. е. Христосъ. Числото 12 предсказва на болната жена, че като събере 1+2, ще получи тройката — синътъ, човѣкътъ, който ще я излѣкува. Христосъ носи числото три въ себе си. Когато страдате отъ нѣкоя болесть, съберете днитѣ, седмицитѣ, месецитѣ или годинитѣ на болестьта, и отъ получения сборъ ще познаете, кой ще ви излѣкува — лѣкарь или Христосъ.

Втората жена боледувала 18 години. Числото осемь показва разпуснатость на ума. Забелязано е, че умственитѣ болести се лѣкуватъ по-мѫчно. За тѣхъ е нуженъ по-дълъгъ периодъ на лѣкуване. Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума. Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ. Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение. За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа. Развитието на душата е индивидуаленъ процесъ, който зависи отъ условията, дадени на човѣка. Народътъ, въ който живѣете, е едно отъ условията, които ви сѫ дадени. Колкото по-благороденъ е този народъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за вашето развитие.

„И ето, жена която страдаше отъ кръвотечение”. Да страдашъ отъ кръвотечение, това показва, че кръвьта не върви по своя опредѣленъ пѫть, но изтича навънъ. Кръвьта има отношение къмъ желанията. Каква полза има човѣкъ отъ желанията си, ако тѣ постоянно изтичатъ навънъ? Когато кръвьта изтича, човѣкъ постепенно отслабва: краката му не го държатъ, рѫцетѣ — отмаляватъ, и той усѣща виене на свѣтъ. Чувствата му се изопачаватъ: той става недоволенъ, песимистъ, не може да търпи хората, започва да ги подозира, че не се отнасятъ добре съ него. Видите ли човѣкъ съ такива прояви, ще знаете, че той страда отъ кръвотечение. Едновременно съ изтичане на кръвьта, изтича и магнетичната енергия, която внася жизнени сили въ организма. Всѣка дисхармония въ желанията произвежда кръвотечение. Като говоримъ за кръвотечението, ние взимаме тази дума въ широкъ смисълъ. Тя означава външно и вѫтрешно недоволство въ човѣка. Едно трѣбва да знаете: Причинитѣ за недоволството на човѣка се криятъ въ самия него, а не вънъ отъ него. За да се справи съ недоволството си, т. е. съ своето кръвотечение, човѣкъ трѣбва да намѣри Христа — висшия принципъ, висшето начало, което възстановява вѣрата. Болната жена рече: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравѣя”. Като четатъ този стихъ, нѣкои се запитватъ, не е ли суевѣрие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравѣе? — Не е ли суевѣрие да се мисли, че ако глътне една лъжица отъ лѣкарството, което лѣкарьтъ му е препорѫчалъ, ще оздравѣе? Не е въпросъ въ суевѣрието, но човѣкъ трѣбва да има вѣра.

Вѣрата и суевѣрието се коренно различаватъ: всички халки на вѣрата сѫ свързани въ едно цѣло, а на суевѣрието сѫ отдѣлени. При вѣрата всички факти сѫ неразривно свързани; между причинитѣ и последствията на нѣщата сѫщо има връзка; желанията произтичатъ едно отъ друго и сѫ въ хармония помежду си. При суевѣрието фактитѣ не сѫ свързани помежду си; между причинитѣ и последствията на нѣщата нѣма тѣсна връзка; желанията сѫ разхвърляни и въ дисхармония помежду си. Вѣрата има отношение къмъ добродетелитѣ, като вѣчни блага на живота. Вѣрващиятъ си служи съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината като съ звонковъ капиталъ и разчита на тѣхъ. Суевѣрниятъ разчита на преходнитѣ блага въ живота — на богатство, на ученость, на сила.

И отговори Христосъ на болната жена: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”. Свѣтскитѣ хора се смѣятъ на вѣрата на религиознитѣ, а тѣ сами вѣрватъ въ чудесата. Болниятъ вѣрва, че лѣкарьтъ ще го излѣкува, а въ сѫщото време около него умиратъ десетки хора, все отъ лѣкари гледани. Лѣкаритѣ помагатъ на болнитѣ, но отчасти, тѣ не могатъ да излѣкуватъ болестьта съвършено. Можешъ да направишъ разрѣзъ на единъ цирей, да го изцедишъ, безъ да си махналъ причината на цирея. Единъ цирей ще излѣкувашъ, другъ ще се яви. Лѣкуването на съвременнитѣ хора е палеативно, а не коренно, абсолютно. Причинитѣ на болеститѣ се криятъ въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Ето защо, съ своя умъ лѣкарьтъ трѣбва първо да въздействува на ума на болния. Подобното подобно привлича. Опитниятъ лѣкарь може да лѣкува човѣка преди още да е заболѣлъ. Той вижда причината за бѫдещето заболяване на човѣка въ неговия умъ и оттамъ започва да лѣкува. Като се обръща къмъ болната жена съ думитѣ „дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”, Христосъ посочва на хората общия методъ, чрезъ който могатъ да се лѣкуватъ всички болести. Вѣрата, като разуменъ принципъ, всѣкога може да си послужи съ онѣзи елементи въ себе си, чрезъ които да се противопоставя на всички болести, специално на нервнитѣ. Достатъчно е чрезъ вѣрата човѣкъ да отстрани отъ ума си онази мисъль, която го безпокои и смущава, за да успокои нервната си система. Да се отстрани една мисъль, това значи, да се тури на заденъ планъ. Богъ казва на грѣшника: „Ще туря грѣховетѣ ти задъ гърба си”. Това подразбира, да ги остави долу нѣкѫде, въ физическия свѣтъ, за да послужатъ за торъ на растенията. Защо, по сѫщия начинъ, да не свалите мисъльта, която ви безпокои, отъ умствения въ физическия свѣтъ?

Кои мисли безпокоятъ и смущаватъ човѣка? — Които се отразяватъ вредно върху неговия умъ. Както нечистата храна се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ, така и обезпокоителнитѣ мисли се отразяватъ зле върху ума. Обаче, известна храна е вредна за нѣкои сѫщества, а полезна за други. Напримѣръ, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно. И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна. Значи, не всички желания, колкото и да сѫ добри, се отразяватъ благоприятно върху сърдцето на човѣка. Напротивъ, тѣ сѫ тежесть за човѣшкото сърдце. Отъ такива желания, именно, трѣбва да се освобождавате. Ще кажете, че вѣрвате въ Бога, че искате да вървите въ правия пѫть. Ако, наистина, сте вѣрващъ, мѫчно ли е да изхвърлите едно лошо желание отъ сърдцето си? Какво костува на търговеца да зачеркне дълга отъ хиляда лева на своя беденъ братъ? Да зачеркнешъ дълга на ближния си отъ своя тевтеръ, това значи, да придобиешъ сила, да дадешъ новъ потикъ на волята си къмъ дейность. Човѣшката воля се калява въ препятствията и противоречията, които срѣща на пѫтя си. Като регулира мислитѣ и желанията си, човѣкъ калява своята воля. Волята се калява и чрезъ болеститѣ. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга нѣкаква болесть, не я пѫдете, но първо поговорете съ нея приятелски, да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да ѝ обявите война. Кой отваря война? — Силниятъ. Ако сте силенъ, борете се съ болеститѣ; ако не сте силенъ, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близкитѣ си, сами да се лѣкувате. Идете при нѣкой боленъ, който страда отъ кашлица, и направете следния опитъ: турете рѫката си върху гърдитѣ му. Ако вашиятъ магнетизъмъ е силенъ, здравъ, болниятъ ще усѣти приятна топлина, която постепенно ще се увеличава. Понѣкога може да се образува раничка, като отъ изгорено. Ако магнетизъмътъ ви не е силенъ, болниятъ нѣма да усѣти никаква топлина. Изобщо, при лѣкуването силнитѣ трѣбва да помагатъ на слабитѣ, голѣмитѣ — на малкитѣ.

Българитѣ иматъ обичай, като се борятъ, да излизатъ по нѣколко души на състезание. Въ тази борба по-слабитѣ отпадатъ единъ следъ другъ, докато остане най-силниятъ, който взима вѣнеца. Така трѣбва да постѫпвате съ болеститѣ. Вие да бѫдете най-силниятъ борецъ и да поваляте на земята всички болести. Хремата е единъ отъ борцитѣ, треската — втори, неврастенията — трети и т. н. Като излѣзете срещу тѣхъ, кажете: Азъ съмъ християнинъ, разполагамъ съ мощни срѣдства и мога да се боря съ всички болести. Какво правятъ хората? Като заболѣятъ, веднага търсятъ лѣкари, взиматъ лѣкарства. Ако ги е нападнала треската, взиматъ хининъ, да я прекратятъ. Така тѣ я пресичатъ, но не я лѣкуватъ. Вмѣсто да употрѣбявате хининъ, пийте три деня гореща вода, безъ да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лѣкува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпросъ за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори съ всички болести. Много хора иматъ силна, но неразумна воля. Когато стане въпросъ за паритѣ имъ, тѣ сѫ готови живота си да пожертвуватъ, но не казватъ, кѫде сѫ ги скрили. По отношение на паритѣ проявяватъ воля, защото ги обичатъ. Обаче, заболѣятъ ли отъ хрема или отъ треска, сами не могатъ да си помогнатъ, веднага търсятъ външна помощь. Когато стане въпросъ за спасение на душата, и тукъ нѣматъ воля. Обикнете душата си, както обичате паритѣ, и сами ще си помогнете.

Дветѣ болни жени се приближиха при Христа, т .е. при великото учение, за да разбератъ разумнитѣ закони на природата, чрезъ които да си помогнатъ. Не можете да разберете Христа, ако не изучавате природата. Изучавайте елементитѣ и тѣхнитѣ свойства; водитѣ, които минаватъ презъ земнитѣ пластове, растенията и животнитѣ. Изучавайте дрехитѣ, съ които се обличате, и влиянието, което тѣ оказватъ върху организма ви. Мойсей казвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ въ ленени дрехи, когато служатъ на Бога. Защо не имъ препорѫчвалъ дрехи отъ вълна или памукъ, а отъ ленъ? Като виждалъ лошия животъ на тогавашнитѣ хора, той препорѫчвалъ на свещеницитѣ да се обличатъ съ ленени дрехи въ време на служене, за да отправятъ по-високи вибрации къмъ Бога. Мойсей учелъ евреитѣ, какъ да живѣятъ и какъ да се лѣкуватъ. И Христосъ дойде съ сѫщата мисия. Човѣкъ може самъ да се лѣкува, самъ да изправи живота си, но за това е нуждно да има вѣра въ себе си и въ своя ближенъ. Вѣра безъ воля нищо не дава. Ако не приложишъ волята си, не можешъ да се лѣкувашъ, нито другитѣ да лѣкувашъ. Какъ ще лѣкувашъ болния, ако той не иска да се лѣкува? Какъ ще помогнешъ на пияницата, ако той самъ не пожелае да се откаже отъ пиянството? Какъ ще накарашъ детето си да учи, ако то само не се стреми къмъ учението? Всички помощни срѣдства за лѣкуване сѫ скрити въ човѣка — отъ него зависи да ги изнесе навънъ и да ги използува. Въ това отношение човѣкъ представя складъ отъ запасни сили и енергии, които чакатъ момента на своето проявяване. Въ единъ атомъ се крие такова количество енергия, съ което може да се вдигне земята въ въздуха. За да се прояви тази енергия, нуждно е знание.

Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, но търсятъ силата вънъ отъ себе си — въ паритѣ, въ знанието; тѣ не подозиратъ, че силата е въ тѣхъ. Човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, че всичко се крие въ него — и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си споредъ законитѣ, по които живѣе, и споредъ възрастьта си. Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощь. Дветѣ болни жени потърсиха помощьта на Христа. Чия помощь ще търсите вие? Нѣкои очакватъ да дойде Христосъ отъ небето, придруженъ съ ангели. Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ. Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ. Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той. Ако сте готови, ще бѫдете поканени на Неговата трапеза и предъ васъ ще има чиния, пълна съ ядене. Ако не сте готови, нѣма да ви поканятъ. Кажете ли, че не можете да ядете, ще ви изпѫдятъ навънъ. На Христовата трапеза не приематъ хора съ разстроени стомаси. Който присѫтствува на тази трапеза, ще яде по правилата, които Христосъ прилага.

Какво направи Христосъ, когато покани петхилядния народъ да присѫтствува на Неговата трапеза? Той взе петтѣ хлѣба и ги разчупи. Така Той внесе своята магнетична сила въ тѣхъ. Разчупването на хлѣба означава разкопаване, разработване на земята. Човѣкъ трѣбва да разчупва хлѣба съ двата си пръста — съ палеца и съ показалеца. Тѣзи пръсти показватъ, че при яденето на хлѣба, умътъ и волята на човѣка трѣбва да взиматъ участие. Като разчупва хлѣба, той трѣбва да благодари на Бога за грижитѣ, които полага за него, и да съзнава, че не е самъ на земята. Като знаете това, не безпокойте Бога съ вашето недоволство. Ако приемате хлѣба съ благодарность и съзнание, не само кръвотечението ви ще престане, но ще станете неуязвими къмъ всички болести. Ако болниятъ се храни съ благодарность и съзнава, че Богъ се грижи за него, въ продължение на единъ месецъ положението му ще се подобри. Прилагайте учението на Христа и като здрави, и като болни, да имате Неговата сила. Помнете: всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие или явление произвеждатъ известенъ ефектъ въ съзнанието на човѣка и, ако той не може да се освободи отъ виденото или чутото, следъ време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постѫпки и явления, тѣ да се отпечатватъ въ съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателнитѣ прояви въ живота.

Единъ младъ американецъ почувствувалъ силна болка въ единия кракъ, около глезена. Той се показалъ на нѣколко лѣкари, но никой не могълъ да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на нѣкакво внушение. Най-после болниятъ отишълъ при лѣкарь, за когото казвали, че лѣкува всѣкакви психически болести. Лѣкарьтъ прегледалъ болния и, както другитѣ лѣкари, не намѣрилъ никаква външна или вѫтрешна причина за заболяването. Той запиталъ болния, не си ли спомня да е видѣлъ нѣкого съ счупенъ или боленъ кракъ, който да му произвелъ силно впечатление. Пациентътъ се върналъ назадъ въ мисъльта си, да си спомни такъвъ случай. Най-после той си спомнилъ, че преди шесть години билъ на гарата и видѣлъ, какъ единъ човѣкъ падналъ отъ трена и счупилъ крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шесть години следъ тази случка, той усѣтилъ болка въ крака на сѫщото мѣсто. Задачата на лѣкаря била вече не да търси болката въ крака на пациента, но по обратенъ пѫть да освободи съзнанието му отъ силното впечатление. Той успѣлъ да направи това, и болката въ крака изчезнала.

Какво правятъ днесъ хората? Като видятъ нѣкаква неестествена проява у нѣкого, тѣ започватъ да му се смѣятъ. Ако нѣкоя жена или мѫжъ се разгнѣвятъ, окрѫжаващитѣ се смѣятъ. Нѣкои пъкъ ходятъ отъ кѫща на кѫща да разправятъ, какъ съседката или съседътъ имъ се разгнѣвилъ, билъ жена си, децата си и т. н. Хората не знаятъ, че тѣзи нѣща сѫ като заразителнитѣ болести. Ако днесъ се смѣешъ на съседа си, въ скоро време и ти ще се проявишъ като него. Вмѣсто да се смѣешъ и критикувашъ своя ближенъ, помоли се за него, да се справи съ своя гнѣвъ. Критиката не изправя хората.

Една млада мома, добра пианистка, се оженила. Като домакиня, трѣбвало да изпълнява задълженията си къмъ дома. Единъ день, като пържела лукъ, тя доловила известни тонове, които ѝ дали идея за една музикална ария. Съ лъжица подъ мищница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява. Въ това време, до носа ѝ дошла силна миризма на изгорѣло. Тя отишла въ кухнята и видѣла, че лукътъ изгорѣлъ. Трѣбва ли мѫжътъ ѝ да се сърди и гнѣви за прегорѣлото ядене? Виновна ли е тя, че въ пърженето на лука доловила нѣкакви музикални тонове? Мѫжътъ трѣбва да благодари на талантливата си жена, че могла да предаде пърженето на лука въ музикална ария.

„И ето, имаше жена, която страдаше отъ кръвотечение”. Лошо нѣщо е кръвотечението, но ако тя не страдаше, нѣмаше да намѣри Христа. Ако кръвьта на нашата земя, т. е. на нашето тѣло не тече, колелото на нашата воденица нѣмаше да се върти. Съ други думи казано: Ако кръвьта не се движи по тѣлото ни, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Водата, която тече по повръхностьта на земята и въ вѫтрешностьта ѝ, това е нейната кръвь. Минаването ѝ презъ тѣсни процепи наричаме изтичане. Ще каже нѣкой, че благодарение на водата колелото на воденицата се движи и мели брашното. Така е, но ако кръвьта не течеше, нѣмаше да има брашно. Нека всѣки се запита: добре ли мели моята воденица, на мѣстото си ли е воденичарьтъ?

Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето. Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва. Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания. Единъ день, като влѣзете въ разумния свѣтъ, ще кажете: Благодаримъ, че нашата кръвь е изтичала. Болната жена, която страдала 12 години отъ кръвотечение, 12 години въртѣла колелото на воденицата, докато най- после намѣрила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видѣлъ, Христосъ ѝ казалъ: „Твоята вѣра те спаси. Иди си вкѫщи, да си починешъ. Другъ ще дойде, да те замѣсти”.

Преди години бѣхъ въ Сливенъ. Отидохъ въ дома на една болна отъ неврастения. По едно време мѫжътъ ѝ, здравъ, силенъ човѣкъ, влѣзе въ стаята. Като го видѣхъ, казахъ му: Жена ти ще оздравѣе, ако ѝ предадешъ малко отъ твоята сила и здраве. Здравитѣ се пазятъ отъ болнитѣ, да не ги изсмукватъ. Нѣма защо да се страхувате. Давайте отъ себе си безъ страхъ, за да даватъ и на васъ. Малкитѣ рѣки и поточета трѣбва да се затварятъ, да не обедняватъ, но голѣмитѣ рѣки трѣбва да се отварятъ и да даватъ. Никой никого не може да обере и да изсмуче, освенъ самъ себе си. Ако сте здрави, радвамъ се, че ще можете да давате на болнитѣ и на слабитѣ; ако сте болни, трѣбва да калите волята си, сами да си помагате. Кой има силна воля? — Който не се изненадва отъ нищо и може да издържа на всички изпитания. Че го ограбили, че ходи босъ и окѫсанъ, че боледува — нищо не го плаши. Ще кажете, че днесъ дрехитѣ и обущата сѫ скѫпи, че животътъ е тежъкъ. За волевия човѣкъ и това не е страшно. Ще дойде день, когато ще правятъ обуща отъ дърво, а не отъ кожа и гьонъ, както сега ги правятъ.

Сегашнитѣ хора трѣбва да организиратъ желанията си, а не да ходятъ по течението имъ. Мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ на хората се диктуватъ отъ разумни сѫщества, които се различаватъ едни отъ други по степеньта на своята интелигентность. Даже и клеткитѣ, като малки сѫщества, се отличаватъ съ известна разумность. Достатъчно е да ударите или да си изгорите нѣкой пръстъ, за да се предаде болката на главния мозъкъ, който веднага заповѣдва на двигателнитѣ нерви да свиятъ пръста и да го отдалечатъ отъ огъня. Ако сте търговецъ, и нѣкой ви изиграе — задигне ви десеть хиляди лева, сѫщиятъ пръстъ, който отваря и затваря тевтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тевтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствувате измамата. Геройството на човѣка се заключава, именно, въ това, да чувствува, да разбира нѣщата и да се въздържа. Герой е онзи, който, следъ като не е ялъ три деня нищо, е готовъ да се откаже отъ хубавия обѣдъ въ полза на нѣкой гладенъ. Досега девизътъ на хората е билъ: Отъ тебе да замине! Обаче, този девизъ е създалъ нещастията, недоразуменията, крамолитѣ въ свѣта. Новото учение носи новъ девизъ: Отъ мене да замине! Каквито взимания и давания да имашъ, каквито и да сѫ отношенията ти съ хората, дръжъ новия девизъ: Отъ мене да замине! Този девизъ носи миръ за цѣлото човѣчество. Хората не могатъ да се поправятъ изведнъжъ; бавно ще се поправятъ, но сигурно. Въ който день повѣрвате въ Бога и възприемете Неговата Любовь, вие ще почнете да се развивате правилно. Пакъ ще имате страдания, но ще разбирате тѣхния смисълъ; пакъ ще боледувате, но ще се разговаряте съ болеститѣ и ще знаете, че тѣ сѫ необходими за вашето пречистване — физическо и духовно. Ако вѣрвате въ това, всичко ще бѫде споредъ вѣрата ви. Ако заболѣе нѣкой вашъ близъкъ, турете рѫката си на гърдитѣ му и си кажете тихо: Отъ мене да замине!

Христосъ стои днесъ предъ неразумнитѣ хора и чака да Го приематъ. Кѫде трѣбва да бѫде Той, предъ човѣка, или вѫтре въ него? По този въпросъ могатъ да се правятъ различни тълкувания, но важно е да се знае истината. Единъ знаменитъ английски богословъ разисквалъ цѣлъ часъ предъ слушателитѣ си върху въпроса, какъ китътъ глътналъ Иона. Така постѫпватъ днесъ и религиознитѣ хора: отъ две хиляди години насамъ третиратъ въпроса, какъ да приематъ Христовото учение, какъ да приематъ Христа въ себе си. Никакви теории не сѫ нуждни тукъ. Ще отворите устата си и ще глътнете Христа, ще Го приемете въ себе си изведнъжъ, както китътъ глътналъ Иона. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ приложение, а не отъ теория. Има въпроси въ живота, за разрешаването на които не се изискватъ никакви разсѫждения. Такъвъ е въпросътъ за приемането на Христа. Христосъ ще влѣзе въ човѣка така, както Ионъ влѣзе въ утробата на кита. Който приеме Христа въ себе си, ще стане великъ човѣкъ. Хората щѣли да му се смѣятъ и да се подиграватъ съ него — това не трѣбва да го смущава. Кого хората не сѫ осмивали и подигравали? Онѣзи, които първи заговориха за хвърчащитѣ машини, не минаваха ли за луди? Но ето, идеята имъ се реализира. Днесъ тази машина лети въ въздуха. Защо сегашнитѣ мѫже и жени не се разбиратъ? Защо семействата отъ день на день се разрушаватъ? — Защото хората сѫ изгубили вѣрата си. Тѣ нѣматъ довѣрие единъ въ другъ. Какъвъ е този животъ, въ който хората не си вѣрватъ? Много нѣща ви се казватъ, но не вѣрвате въ тѣхъ. За мене е безразлично, дали вѣрвате, или не вѣрвате. Азъ вѣрвамъ въ това, което говоря. Вѣрвамъ въ Божиитѣ закони и всѣки моментъ ги прилагамъ на практика. За да придобиете истинска, положителна вѣра, и вие трѣбва да изучавате нѣщата и да ги прилагате.

Приемете Христа въ себе си. Ако не можете да направите това изведнъжъ, докоснете се до дрехата Му. Дрехата на Христа представя вѣрата. Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета. За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте. Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ всичко, което Богъ е създалъ. Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане. Тогава ще чуете гласа на Христа: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.

Правете опити, да видите, че всѣко нѣщо крие известна сила въ себе си. Всичко въ свѣта е живо. Опитвали ли сте силата на диаманта? Опитвали ли сте силата на житното зърно? Казвате, че всичко е живо, но често злоупотрѣбявате съ живота на дребнитѣ сѫщества. Децата особено обичатъ да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ и не мислятъ за лошитѣ последствия на своитѣ постѫпки. Майкитѣ трѣбва да забраняватъ на децата си, да кѫсатъ главитѣ на мухитѣ, да развалятъ гнѣздата на птичкитѣ.

Въ едно българско село, детето на чорбаджията, десетгодишно момче, се качило на едно дърво, дето имало лѣстовичка съ петь малки лѣстовичета. То свалило малкитѣ отъ гнѣздото и отрѣзало езичетата имъ. Следъ това пакъ ги турило въ гнѣздото. Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри. Какво се случило съ това дете? Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ. Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми. Защо трѣбва човѣкъ да прави зло, да малтретира малкитѣ и безпомощни сѫщества? Понѣкога човѣкъ върши зло отъ незнание, нѣкога съзнателно. Будни трѣбва да бѫдете всички, да давате отчетъ даже за мислитѣ си, да напѫтвате и поучавате невежитѣ и по- малкитѣ отъ васъ.

И днесъ Христосъ се обръща къмъ всички хора, като имъ казва да оправятъ живота си, да изчистятъ сърдцето си и да се допратъ до дрехата на своя Баща. — Кѫде е Той? — Навсѣкѫде. Тревата е Негова дреха. Камънитѣ сѫ Негова дреха. Събувайте се лѣтно време боси и ходете по единъ-два часа по тревата, по камънитѣ. Докоснете се до цвѣтята и дърветата и ще чуете тихия гласъ на своя Баща: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”.

Сега е моментътъ да се докоснете до мантията на Бога. Тя е предъ васъ, готова да помогне на всѣки, който вѣрва въ нейната сила. Това проповѣдва Божиятъ Духъ на всички хора по лицето на земята. Синове и дъщери, слуги и робини, обърнете се къмъ мене, и Азъ ще се обърна къмъ васъ. Вие ще бѫдете мои чада, а Азъ — вашъ Баща. Ще напиша Закона си въ вашитѣ сърдца и ще настане миръ и радость по цѣлата земя.

9. Беседа отъ Учителя, държана на 11 августъ, 1918 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt