Jump to content
Ани

1926_05_30 КОЕТО ДАВА ЖИВОТЪ

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

КОЕТО ДАВА ЖИВОТЪ

 

«Духътъ  е  онова,  което  дава  животъ».

 

Иоана 6:63

 

«Духътъ е онова, което дава животъ».

 

Ще поставимъ това изречение споредъ сегашнитѣ схващания. Духътъ, това е основата, върху която всичко се гради. Върху тази основа могатъ да изникнатъ всички нѣща. За да се докажатъ нѣкои идеи, все трѣбва да допуснемъ извѣстни истини, извѣстни факти. Само така можемъ да направимъ дадени идеи очевидни. Сѫществуването на духа, тъй както ние го разбираме, не може да се докаже по единъ материаленъ начинъ. Човѣкъ има петь чувства, петь сѣтива, съпѫтници въ неговия животъ, чрѣзъ които той се запознава съ външната природа. И затова ние казваме: азъ видѣхъ това нѣщо, чухъ го, помирисахъ го, вкусихъ го, попипахъ го. Питамъ ви: мислите ли, че това, което сте видѣли съ очитѣ си, е нѣщо реално? Вечерно врѣме въ сънъ вие ходите по какви ли не мѣста, ставате царе, князе, правите какви ли не чудеса, но като станете сутриньта, виждате, че пакъ сте сѫщиятъ човѣкъ. Защо се занимавате съ тия илюзии вечерно врѣме? По какъвъ законъ ставатъ тия нѣща? Ученитѣ хора казватъ, че това сѫ илюзии, че това сѫ халюцинации. Да, но това не е научно обяснение. Що е илюзията, що е халюцинацията? Тѣзи думи трѣбва да се изяснятъ въ тѣхния дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Казватъ за нѣкого: той е вагабонтъ. Питамъ: какво лошо има въ тази дума? Вагабонтъ е този човѣкъ, който ходи отъ едно мѣсто на друго. Българитѣ казватъ вагагабонтъ на този човѣкъ, който обича да пипа въ джобоветѣ на хората. Значението на тази дума не е лошо. Вземете послѣ думата «шансонетка». На френски езикъ тази дума означава жена, която пѣе, а на български езикъ думата «шансонетка» означава лека жена. Виновна ли е за това думата, че сѫ ѝ прѣдали такъвъ изопаченъ смисълъ? Питамъ: кой е онзи законъ, чрѣзъ който думитѣ се изопачаватъ и приематъ съвсѣмъ друго значение отъ сѫщинското? Защо се туря такъвъ изопаченъ смисълъ на нѣкои думи? Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е сектантъ. Какво лошо има въ тази дума? Да си сектантъ, значи да си часть отъ нѣщо цѣло. Земята прѣдставлява единъ секторъ отъ цѣлата слънчева система. Слънцето е единъ секторъ отъ цѣлия козмосъ. Какво лошо има въ това? Хората наричатъ «сектантъ» този човѣкъ, който обича да разрушава. Кажете ми тогава: има ли въ свѣта сѫщество, което да не обича да разрушава? Майкитѣ, които минаватъ за най-идеални, и тѣ разрушаватъ дѣцата си. Има котки, които изяждатъ малкитѣ си. Сѫщо тъй се срѣщатъ въ природата животни, които изяждатъ малкитѣ на други нѣкои животни, за да подържатъ своитѣ малки. И слѣдъ всичко това, казватъ: това е природа. Не, тъй както ние виждаме тия външни проявления, това още не е природа. Извадете всички тия противорѣчия, всички тия заблуждения отъ понятието природа. Това не е онази разумна жива природа, която ние познаваме. Когато нѣкои хора искатъ да ме убѣдятъ, че всичко това, което сега става, е природа, или най-малкото, че то става по законитѣ на разумната природа, знаете ли на какво мога да уподобя азъ тия твърдения? То е все едно, ако нѣкой човѣкъ събере около себе си 10,000 дрипави недоразвити дѣца и иска да ме убѣди, че тѣ сѫ гениални, че могатъ да свирятъ добрѣ. Не, тия дѣца не сѫ гениални и днесъ не могатъ да свирятъ. «Ама за въ бѫдеще ще излѣзе нѣщо много отъ тѣхъ». — Тѣзи дѣца днесъ не могатъ да свирятъ, за сега отъ тѣхъ не може да излѣзе нищо. А какво може де стане отъ тяхъ за въ бѫдеще, то е другъ въпросъ. Нека говоримъ на единъ разбранъ езикъ.

 

И тъй, Духътъ е онова, което дава животъ. И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора наричатъ животъ този, който е пъленъ съ болести, съ страдания, съ какво ли не още. Не, да боледувашъ, да си боленъ, това не е животъ. Да губишъ, това не е животъ. Да си смахнатъ, това не е животъ. Да се съмнѣвашъ, това не е животъ. Да мразишъ, това не е животъ. Най-първо ние трѣбва да опрѣдѣлимъ какво нѣщо е животътъ. Животътъ е опрѣдѣленъ строго математически. Онзи, който се интересува отъ живота, трѣбва да знае, че той е една строго опрѣдѣлена математическа величина. Истински животъ е онзи, който изтича отъ Духа. Има животъ, който не изтича отъ Духа.

 

Сега нѣма да се спирамъ върху онова обикновено понятие за живота, но казвамъ, че този животъ, който произтича отъ Духа, това е великото, разумното начало въ свѣта, къмъ което всички хора се стремятъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде много разуменъ, за да разбере какво нѣщо е животътъ на Духа. Той трѣбва да бѫде не само разуменъ, но и много гениаленъ. Има хора съ неоформени идеи, които едва се пробуждатъ отъ сънъ. Тѣ сѫ едва по на двѣ години и казватъ, че Духътъ имъ говори. Духътъ е основата на живота и отъ Него сѫ произлѣзли всички малки духове, всички малки душици въ свѣта. Този Духъ индуситѣ наричатъ Брама, окултиститѣ го наричатъ Адамъ Кадмонъ, евреитѣ го наричатъ Иехова, но всички тия имена съдържатъ все една и сѫща идея. Това се отнася само до степеньта на разбирането. Духътъ е великото, възвишеното въ живота. Съврѣменната наука подъ «Духъ» подразбира това нѣщо, което прониква цѣлото пространство, или онази първична материя, която носи въ себе си чистия, дѣвствения, неопетнения животъ. Ако имате отъ тази първична материя, отъ този първиченъ елексиръ на живота само една стомилионна часть отъ милиграма, вие ще направите чудеса съ нея. Но за да извършите чудеса, вие трѣбва да разбирате законитѣ на тази първична материя, защото и тя отъ своя страна има свои закони. И когато човѣкъ изгубва живота си, той го изгубва по особени причини. Човѣкъ може да изгуби живота си. Всички вие сте изпитвали това нѣщо. Дойде ви нѣкоя голѣма радость и вие се чувствувате като че сте на небето, но тя трае само 1—2 секунди и слѣдъ това я изгубвате. Когато имате тази радость, това показва, че вие сте въ съприкосновение съ Бога. Това, обаче, се отнася до душата. Ние говоримъ за душитѣ, но знаете ли какво нѣщо е душата? Каква форма има душата? Всѣко нѣщо трѣбва да има своя форма, своя тяжесть. Видимитѣ, проявенитѣ нѣща трѣбва да иматъ своя форма. Значи, душата сама по себе си не седи въ извѣстна форма, но формата е само нейно проявление.

 

Засега съврѣменната наука е достигнала дотамъ, че е намѣрила толкова чувствителни вѣзни, съ които може да прѣтегля даже и една десетомилионна часть отъ милиграма. Въ такъвъ случай ученитѣ хора си задаватъ въпроса: каква е тяжестьта на единъ атомъ? Нѣкои учени опрѣделятъ, че тяжестьта на единъ атомъ е около 326 квадралионна часть отъ милиграма. Значи, като се турятъ къмъ числото 326 двадесеть и четири нули ще се опрѣдели тежестьта на единъ атомъ. Можете ли да си прѣдставите какво е това число? Прѣдставете си слѣдъ това колко ще тежи душата. Тя ще съставлява още по-малка часть по тегло отъ атома. Колко цифри, т. е. колко нули трѣбва да туримъ на това число, което опрѣдѣля тяжестьта на душата? Вие ще кажете: защо ни трѣбватъ тия числа? Чудни сте! Азъ ще ви запитамъ: защо трѣбватъ на човѣка двѣ очи? Той не можеше ли само съ едно око? Защо му трѣбватъ двѣ уши? Не можеше ли да бѫде само съ едно ухо? Защо му трѣбва една уста? Не можеше ли да бѫде съ половинъ уста? Защо му трѣбватъ петь пръста? Защо му трѣбватъ два крака, съ една пета на всѣки кракъ? Не можеше ли да има четири крака? Не, човѣкъ и да иска да ходи съ четири крака, не може. Той ще ходи само на два крака. Значи, всичко това не е случайно. Въ природата има единъ строго опрѣдѣленъ законъ или една строго опрѣдѣлена причина, поради която човѣкъ може да има или само двѣ очи, или само двѣ уши, или само една уста и т. н. И човѣкътъ като е дошълъ сега на земята, реализира този строго опрѣдѣленъ планъ, създаденъ отъ разумната природа. Човѣкътъ е частица отъ цѣлото и вслѣдствие на това съзнанието на всички хора на земята, отъ първия човѣкъ още и до всички сега сѫществуващи, е съединено въ едно цѣло. Съзнанието на всички тия хора съставлява козмическия човѣкъ. Всички заедно съставляватъ едно общество и единъ народъ. И всички народи, които сѫ сѫществували въ миналото, които сѫществуватъ сега и които ще сѫществуватъ въ бѫдещето, съставляватъ органи на единъ народъ само, който нѣкога ще се прояви. Когато великиятъ козмически човѣкъ се събуди и доведе въ дѣйствие своитѣ органи, тогава на сцената ще се яви само единъ народъ, който може да е като французския, или като английския или като американския, или като германския, или като японския, или като китайския и т. н. Значи, всѣки народъ прѣдставлява сборъ отъ разумни сѫщества, които може да сѫ 100 милиона или 200 милиона, а може и повече.

 

Та за да разберемъ вѫтрѣшната страна на живота си, ние трѣбва да изучаваме своето тѣло. Единственото реално нѣщо, съ което можемъ да се занимаваме, това е нашето тѣло. Трябва да започнемъ отъ тѣлото си! Знаете ли колко усилия и трудъ е употрѣбила природата, докато създаде вашитѣ тѣла? Ученитѣ хора още не сѫ установили това нѣщо. Досега азъ не съмъ намѣрилъ една статистика, която да изчисли колко милиона живи клѣтки има въ цѣлото човѣшко тѣло. За мозъка се знае, че въ него има три билиона и 600 милиона клѣтки. Въ стомаха има приблизително 10 милиона клѣтки, но отъ колко милиона клѣтки е съставено цѣлото човѣшко тѣло, това нѣщо ученитѣ хора още не сѫ изчислили. За въ бѫдеще и това ще се изчисли. Питамъ: отдѣ е взетъ този материалъ, употрѣбенъ за съграждане на човѣшкото тѣло? Не е лесна работа да се създаде едно тѣло. Като се изучава човѣшкото тѣло, повдига се въпросътъ за храната на човѣка. Какъ и съ какво трѣбва да се храни човѣкъ? Като говоримъ за храната, повдига се въпросътъ за месната и за вегетарианската храна. Защо човѣкъ трѣбва да яде месна храна, или защо пъкъ трѣбва да яде вегетарианска храна? Това се основава на закона, че клѣткитѣ на месото сѫ много индивидуализирани, много егоистични. Тия клѣтки, като влѣзатъ въ състава на човѣшкия организъмъ, ще му придадатъ своитѣ специфични свойства. Напримѣръ, клѣткитѣ на свинята сѫ мнoго егоистични. Голѣми аристократки сѫ тѣ. По-егоистични клѣтки отъ тия на свинята нѣма. Свинята не обича да работи. Тя си живѣе по кефъ. Цѣль день рови и яде. Ако се опитате да я хванeте, тя започва тъй силно да вика, че ще я чуете на разстояние два километра. Ако хванете единъ волъ, той нѣма да вика, гласътъ му нѣма да чуете. И дѣйствително, ако обератъ единъ богаташъ, всички ще знаятъ за това, но ако обератъ единъ бѣднякъ, никой нѣма да знае. За богатия всички вѣстници ще пишатъ. И това е хубаво.

 

Слѣдователно, когато клѣткитѣ на месната храна влѣзатъ въ човѣшкия организъмъ, той трѣбва да употрѣби десеть пѫти повече енергия, за да ги задържи въ себе си, т. е. да ги постави въ извѣстенъ устой и да ги впрегне на работа. А колко могатъ да изработятъ такива клѣтки? Защо сѫ нужни тия работници на човѣка ако тѣ му донасятъ едно, а завличатъ десеть? Казватъ: да, това е свинско мѣсо, вкусно е то. Да, свинско месо, което едно донася, а десеть отнася. Какво има въ такава философия? Ще кажете: тогава какво трѣбва да ядемъ? — Ще ядете такава храна, която десеть ще донесе, а едно ще завлѣче. Коя е тази храна? — Засега тя е растителната и плодната храна. Туй неестествено състояние, въ което е попадналъ цѣлиятъ културенъ свѣтъ, се дължи на месната храна именно. Това е единъ чисто физиологически, единъ чисто биологически законъ. Ако ученитѣ хора искатъ да спасятъ тази култура, трѣбва да започнатъ съ храната. Новото поколѣние трябва да се създаде именно отъ тази финна материя, въ която да не проникватъ никакви недѫзи. Прослѣдете какво е състоянието на охтичавитѣ хора. Знаете ли каква е тѣхната психология? По-подозрителни, по-отмъстителни хора отъ охтичавитѣ нѣма. Охтичавиятъ човѣкъ е толкова отмъстителенъ, че когато умира, иска заедно съ него да умре цѣлиятъ свѣтъ. Това се дължи на астрални микроби, които влизатъ въ него. Тѣ искатъ да унищожатъ всичко наоколо си. Тѣ сѫ крайни егоисти. Отъ какво се прѣдизвиква това състояние у човѣка? — То се дължи на неустойчивата материя въ него. Зародишитѣ на охтиката сѫществуватъ въ пространството още отъ хиляди години. Тѣ сѫ създадени още отъ грѣхопадането на човѣка и не умиратъ. Щомъ допаднатъ въ човѣшкия организъмъ, тѣ отиватъ най-напрѣдъ въ човѣшкия умъ, послѣ въ дробоветѣ му, слѣдъ което разстройватъ пищеварителната или храносмилателната система, докато изцяло разстроятъ тѣлото му. И затова сегашнитѣ учени хора, които разбиратъ добрѣ тази наука, казватъ, че лѣкуването на човѣка трѣбва да започне най-първо отъ ума. Ето защо не бързай да лѣкувашъ единъ човѣкъ, докато не го научишъ какво нѣщо е хигиена. Ако срещнешъ единъ боленъ човѣкъ, билъ тои простъ или ученъ, ще му кажешъ да си купи една елементарна анатомия и физиология и да започне да изучава своитѣ дробове, своето сърдце, своя стомахъ, мозъкъ и т. н. Като научи всичко това, ще му кажешъ да не грѣши. Само така той ще те разбере, ще знае, защо трѣбва да води единъ чистъ и святъ животъ. А сега съврѣменитѣ хора като сѫ дошли въ тѣлата си, казватъ: азъ ще ямъ и ще пия. Ще ядешъ и ще пиешъ, но послѣ злѣ ще патишъ. Всѣки човѣкъ, който се е опиталъ само да яде и пие на земята, природата го е изпратила въ своя изправителенъ домъ. Кой е изправителниятъ ѝ домъ? — Това сѫ гробищата.

 

Писанието казва: «Духътъ е онова, което дава животъ».

 

Ако ние имахме истинско разбиране за живота, невидимиятъ свѣтъ нѣмаше защо да праща велики Учители, които да учатъ свѣта. Ако всѣки е на мѣстото си, тогава каква нужда имаше отъ учители, отъ майки и бащи въ свѣта? Каква нужда има и отъ учени хора въ свѣта? Има нѣщо, което ни липсва. Слѣдователно туй, което майката може да даде, дъщерята не може да го даде. И това, което дъщерята може да го даде, майката не може да го даде. Каквото е отношението на майката къмъ дъщерята, такова е отношението и на дъщерята къмъ майката. Каквото е отношението на господаря къмъ слугата, токова е отношението и на слугата къмъ господаря. Понеже има господари въ свѣта, има и слуги. Ако нѣмаше слуги, и господари нѣмаше да има. Слугитѣ сѫ дѣца на господаритѣ. Вие ще ми кажете, че нѣкои господари третиратъ много злѣ слугитѣ си. Казвамъ ви: има много майки и бащи, които сѫщо тъй третиратъ злѣ своитѣ дѣца. Всички майки не постѫпватъ идеално съ своитѣ дѣца. Има и идеални майки, но повечето сѫ обикновени. И учителитѣ въ свѣта сѫществуватъ по сѫщата причина — понеже има ученици.

 

Та казвамъ: ще имате прѣдъ видъ всички противоположности, които сѫществуватъ въ свѣта. Ще имате прѣдъ видъ свѣтлината, ще имате прѣдъ видъ и топлината. Свѣтътъ не може да се създаде безъ свѣтлина и топлина. Свѣтлината и топлината сѫ двата полюса на битието. Когато човѣкъ иска да си почине, около него трѣбва да има тъмнина, а когато иска да работи, около него трѣбва да има свѣтлина. Слѣдователно, дайте тъмнина на всѣки човѣкъ, който е дошелъ до положение на почивка. Като говоря за тъмнината не ме разбирайте въ другъ смисълъ, не изопачавайте думите ми. Азъ разбирамъ тъмнината въ смисълъ на почивка. Когато природата иска да създаде нѣкому почивка, тя го поставя въ състояние на тъмнина. Когато искате да фотографирате нѣкой прѣдметъ, вие първо го излагате на свѣтлина, а послѣ го поставяте въ тъмна стаица, или въ камера обскура, за да не се изгуби отъ дѣйствието на свѣтлитѣ лѫчи. Ако отворите на тази камера обскура 4—5 дупки, какво ще създадете? — Нищо. Образътъ напълно ще се изгуби. Значи, когато природата иска да фотографира нѣщо, отваря нѣколко отверстия, за да проникне свѣтлината прѣзъ тѣхъ, а послѣ ги затваря, за да запази придобититѣ образи и впечатления. Очитѣ на човѣка, това сѫ двѣтѣ отверстия на тази камера обскура, прѣзъ които всичко трѣбва да се отпечати. Първо ще отворишъ очитѣ си, ще фотографирашъ, и слѣдъ това ще ги затворишъ. Вие засега само фотографирате, още не изучавате нѣщата. Смѣшно е когато единъ фотографъ ходи цѣль день да фотографира, а като се върне вечерно врѣме дома си не промива тѣзи плочи и ги оставя настрана. Не, той трѣбва да влѣзе въ тъмната си стаичка и да ги промие. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да промивате вашите плочи, които сте събрали. Кажете ми, какъ промивате вашитѣ плочи? Ще кажете: и това още оставаше, да промиваме всички тия плочи! Природата казва: «Ще промивашъ всичко, което си фотографиралъ! Ако не го промиешъ, ще го изгубишъ». Нѣкой казва: тогава азъ мога да не фотографирамъ, за да не промивамъ. — Можешъ, но ще се прѣпъвашъ и ще падашъ на земята. По-добрѣ съ фотография, отколкото безъ фотография, защото въ фотографията сѫ образитѣ на живота. Щомъ имате образитѣ, послѣ ще придобиете и тѣхния истински смисълъ.

 

Казвамъ: въ тази велика наука трѣбва да се изучава човѣшкото тѣло. Всѣки човѣкъ трѣбва да изучава своето истинско тѣло. Азъ не говоря за обикновеното му тѣло, но за истинското тѣло на човѣка, което не умира. Туй, което умира въ човѣка, това е неговата плъть. Казвате: ами тѣлото на човѣка не умира ли? — Не умира. Само плътьта умира. Има нѣщо постоянно у човѣка. То е истинското му тѣло, което остава всѣкога едно и сѫщо. Нѣкои учени казватъ, че истинското тѣло на човѣка, т. е. неговата душа, тежи 33 грама. Тази голѣма тяжесть, която човѣкъ има днесъ, се дължи на посторонни налѣгания. Тяжестьта на човѣка не опрѣдѣля неговата интелигентность. Колкото е по-малко движението на частицитѣ въ едно тѣло, толкова и неговата тяжесть е по-голяма. Съврѣменната наука казва, че когато движението на частицитѣ въ едно тѣло се намалява, тяжестьта му се увеличава. Понеже частицитѣ на душата трептятъ или се движатъ съ голѣма бързина, затова и тя тежи само 33 грама. Ако вие намалите бързината на движението въ душата наполовина, тяжестьта ѝ се увеличава колкото тази на цѣлата земя. Слѣдователно, при сгрупирването частицитѣ на тѣлата на по-близки разстояния, тѣхното движение се намалява, и тѣ увеличаватъ своята тяжесть; когато пъкъ вѫтрѣшното движение на частицитѣ се увеличава, тѣлата ставатъ по-леки. Ето защо въ разумния животъ се изисква бърза мисъль, както и бърза, но разумна смѣна въ чувствата.

 

И тъй, разумниятъ животъ, който изтича отъ Духа, се е проявявалъ много пѫти въ свѣта, но тъй както свѣтътъ днесъ се развива, това показва, че цѣлата слънчева система е навлѣзла въ нова зона на Духа. Това навлизане е станало отъ 914 година на 20 вѣкъ. По този начинъ и земята е навлѣзла въ тази зона. Че дѣйствително Земята е навлѣзла въ една нова зона, въ една нова фаза на съчетание съ слънцето, това нѣщо ще се докаже най много слѣдъ 1—2 вѣка отъ тогавашнитѣ учени хора. Понеже сѫществата на слънцето сѫ много по-напрѣднали отъ хората на земята, това нѣщо указва извѣстно влияние върху нашата земя. Или съ други думи казано: ние сме навлѣзли въ връзка съ една дѣвствена материя и затова очакваме възкресение. Ето защо онѣзи хора, които сѫ готови за това врѣме, ще възприематъ този жизненъ елексиръ и ще възкръснатъ, а онѣзи, които не сѫ готови, ще заспятъ и ще чакатъ още хиляди години за новитѣ условия, които ще дойдатъ въ бѫдеще. Този новъ Духъ индуситѣ наричатъ Брама; окултиститѣ го наричатъ Адамъ Кадмонъ, или голѣмия, козмическия човѣкъ, а евреитѣ го наричатъ Иехова. Съврѣменнитѣ учени подъ думата «Духъ» разбиратъ «неовитализма», т. е. живата природа. Туй, което се проявява отъ Духа, единиятъ му полюсъ е висшата интелигентность на човѣка, която засѣгатъ съврѣменнитѣ учени хора. Тази интелигентность се проявява въ една малка часть на човѣшкия образъ. Тя се проявява именно въ неговото чело, въ неговото лице. Голата часть на лицето у човѣка прѣдставлява разумния, благородния човѣкъ. По челото, по лицето, по скулитѣ му ти познавашъ, дали може да се разчита на единъ човѣкъ, или не, дали ще бѫде той гениаленъ, или обикновенъ човѣкъ. Въ окултната наука има извѣстни правила, чрѣзъ които се изучава човѣшкото тѣло. Вземете, напримѣръ, ухото на човѣка е създадено по единъ начинъ; окото — по другъ начинъ. Ухото показва прѣзъ какви условия е минала нашата земя въ своето развитие. То прѣдставлява цѣлото битие. Очитѣ сѫщо тъй показватъ условията, прѣзъ които е минала нашата земя въ своето развитие. Очитѣ или ушитѣ не могатъ да се създадатъ на всѣко врѣме. Носътъ, рѫцетѣ, както и всички останали органи на човѣшкото тѣло, показватъ начина, по който природата се е развивала. Тѣ представляватъ особени книги на природата. Всичко това съставлява една обширна наука, която човѣкъ трѣбва да изучава, но за което трѣбва да има специално рѫководство. Вие имате лица, но още не сте запознати съ тѣхъ, не знаете стойностьта на вашитѣ лица. Вие имате носъ, но още не сте запознати съ него. Казвате: азъ имамъ носъ. Да, имате носъ, но не знаете какъвъ типъ е вашиятъ носъ: дали гръцки, римски или какъвъ другъ. Вие имате чело и по него редъ бръчки, но не знаете, какво е вашето чело, дали като на нѣкой гениаленъ човѣкъ, или като на нѣкой обикновенъ човѣкъ, защото бръчкитѣ по челото на гениалнитѣ хора сѫ поставени по единъ геометрически начинъ, а тия на обикновенитѣ хора — по другъ начинъ. Тѣ сѫ безразборно разхвърляни, както може безразборно да се набръчка единъ платъ. Когато обличаме дрехитѣ си, и въ тѣхъ има особено набръчкване. Всичко това, което ви говоря за човѣшкото лице, сѫ факти, които може да проучавате постоянно. Вие казвате: това сѫ мѫчни работи. Че вие още не сте започнали да учите, а търсите леснитѣ работи. Леснитѣ работи минаха. Колко врѣме може да бозае едно дѣтенце отъ майка си? — Най-много 1—2 години. Най-послѣ майката казва: ще отбия това дѣте, та ако ще нека плаче. И започва слѣдъ това тя да му дава твърда храна. Вие нѣкога казвате: добъръ е Господъ. — Млѣко е това. Господъ ще промисли за насъ. — Млѣко е това. Но единъ день това млѣко ще се свърши и тогава и ти ще работишъ, и Господъ ще работи. И Господъ ще промишлява, и ти ще промишлявашъ. Вие казвате: Духътъ ще ни научи. Да, Духътъ ще ни научи всичко, но и ние трѣбва да знаемъ какъ да учимъ.

 

Ние, съврѣменнитѣ хора, прѣкарваме по-голѣмата часть отъ живота си въ съмнѣния. Дойде ти една добра идея, но ти ще мислишъ день, два, три върху нея, дали е права или не. Приемешъ едно вѣрую, но започвашъ да мислишъ дали сѫществува Богъ или не. Азъ казвамъ: въ свѣта има само единъ Господъ. Дръжте се за Него! Всичко друго е измислица. Ама дали е истинскиятъ Богъ? — Въ истинския Господъ има само свѣтлина, а въ всички други богове има само сѣнки. Всички други богове само обѣщаватъ и нищо не даватъ, когато истинскиятъ Богъ дава всичко, каквото обѣщае. Отъ Него излиза животътъ. Всички учени сѫщества, които се наричатъ богове, могатъ да станатъ само божества, нищо повече. Всѣки силенъ човѣкъ, всѣки ученъ човѣкъ може да стане адептъ, може да стане божество, но не и Богъ. Само единъ е Господъ въ свѣта. Има учени хора въ свѣта, които могатъ да упражняватъ извѣстно влияние върху другитѣ хора. Тѣ могатъ съ своята мисъль да те спратъ въ пѫтя ти, могатъ да измѣнятъ направлението на твоята мисъль, могатъ да строшатъ и краката ти и т. н. Тѣ сѫ опасни хора. Но смисълътъ на знанието не е въ лошото, което хората могатъ да си причинятъ едни други. Всѣко знание трѣбва да се използува за благото на другитѣ.

 

Христосъ казва: «Духътъ е онова, което дава животъ. Плътьта нищо не ползува». Това Той казва за ученицитѣ си. А на друго мѣсто Той казва за обикновенитѣ хора: Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣма да имате животъ въ себе си. Съ това много хора се съблазниха. Като казва, че само Духътъ дава животъ, какъ трѣбва да се свържемъ съ Духа? — Има само единъ начинъ, по който можемъ да се свържемъ съ този Духъ. Въ всички врѣмена сѫ прѣпорѫчвали вѣрата като условие за придобиване на знания. Може ли ученикътъ да придобива знания, ако се съмнѣва въ професора си? Да кажемъ, че нѣкой виденъ професоръ прѣподава на ученика си нѣщо по математика, но той се съмнѣва и се пита: дали това е истинската математика? Ще научи ли нѣщо този ученикъ? Ако нѣкой ученикъ се занимава съ музика, но се съмнѣва въ учителя си, какво ще научи? За въ бѫдеще ще дойдатъ гениални хора, които ще прѣподаватъ математиката на гениалнитѣ хора. Засега срѣщаме учени хора, отъ които едни доказватъ едно нѣщо, други го отричатъ. Но азъ съмъ челъ и положителнитѣ, и отрицателнитѣ твърдения и намирамъ, че и еднитѣ, и другитѣ мислятъ право. Вземете, напримѣръ, Бухнеръ. Въ душата си той е идеалистъ, но така изразява идеитѣ си, че хората ги схващатъ материалистически. Че Христосъ е изказалъ прѣдъ своитѣ слушатели една много материалистична идея, Той казва: «Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми»... Докато вегетарианството подържа идеята да не се яде месо, Христосъ казва: «Мене ще ядете сега». Съ тази своя идея Христосъ се намира въ стълкновение съ вегетарианцитѣ. Ако ние вземемъ тази идея буквално, ще се намѣримъ прѣдъ едно странно положение.

 

Казвамъ: въ нашитѣ мисли и чувства трѣбва едно прѣсѣване. Азъ не искамъ да внеса смутъ въ душитѣ ви, но казвамъ: дръжте това, което имате, но азъ сега сѣя като единъ земледѣлецъ и слѣдъ 4—5 години посѣтото отъ менъ ще израсне. И тогава, ако това, което израстне ви хареса, вземете го и го задръжте за себе си; ако не ви хареса, дръжте старото, което имате. Ако посѣтото отъ менъ ви хареса, то ще бѫде за ваше лично благо. Ако пъкъ го изровите прѣждеврѣменно, то е ваша работа вече. Христосъ казва: «Трѣбва да внесемъ въ душитѣ си нови идеи». Сега всички се съмнѣватъ и казватъ: трѣбва да се държимъ въ старото! Ако е да се държимъ въ старото, защо дойде Христосъ на земята? Старото е това, което се даде въ рая. Слѣдъ старото дойде Моисей, дойде и Христосъ. И сега се казва, че Христосъ щѣлъ да дойде втори пѫть на земята. Нѣма да дойде само Христосъ, но съ Него заедно ще дойдатъ и много напрѣднали сѫщества, много светии. Той нѣма да дойде тъй, както църквата разбира. Всѣки ще възприеме Христа тъй, както може да Го схване и разбере. — Всѣки споредъ разбирането си. Често нѣкои малки дѣца запитватъ майкитѣ си, когато имъ се роди нѣкое братче или сестриче: мамо, отдѣ дойде това малко дѣтенце? — Е, мама, донесе го бабата отъ рѣката. Тъй имъ отговарятъ отъ благоприличие, защото ако започне да имъ се разправя вѫтрѣшната страна на въпроса, има опасность да не се събуди еротическата страна. Майката проповѣдва единъ моралъ, а въ скрититѣ заведения се проповѣдва другъ моралъ. Значи, у насъ трѣбва да има нѣщо свещено. Когато ние говоримъ разумни нѣща азъ зная, че разумното никога не може да произведе лоши влияния върху хората. Хубавото, красивото, духовното, Божественото въ свѣта всѣкога упражнява добро влияние. Еротическото въ живота се събужда благодарение на плътьта. Тя внася този елементъ въ живота.

 

У човѣка трѣбва да се събуди вѫтрѣшенъ стремежъ. Всѣка идея има извѣстни звукове, съ които може да се изрази. Вибрациитѣ на всѣка дума съотвѣтствуватъ на извѣстни ключове. Ти не можешъ да направишъ живота си щасливъ, ако не знаешъ ключа на щастието. Всички хора, които търсятъ щастието, търсятъ неговия ключъ. Милосърдието сѫщо тъй има свой ключъ. Любовьта има свой ключъ. Мѫдростьта има свой ключъ. Истината има свой ключъ. Правдата има свой ключъ. Добродѣтельта има свой ключъ. Като турите този ключъ, ще можете да свирите. Махнете ключа въ музиката и накарайте единъ музикантъ да свири. Махнете подраздѣлението въ музиката на ноти и вижте каква музика ще излѣзе. Ето, имаме Паганини, единъ отличенъ цигуларь, но накарайте го да ви изсвири нѣщо отъ Бетховена на една пукната дъска, на която сѫ опнати четири струни и вижте, ще може ли да ви задоволи. Значи, всѣки инструментъ трѣбва да бѫде направенъ по всички правила на музиката и природата. Физическитѣ тѣла, които имаме, прѣдставляватъ едно усилие на природата, на Духа. Всички мисли въ тѣхъ, всички чувства, всички органи ги е поставилъ все този Духъ. Всички изкуства, както и музиката, както и науката, сѫ внесени все отъ Духа, който още не се е проявилъ както трѣбва. Всичко това е импулсъ на Духа. Та желанието на Духа е да внесе между хората истинска култура, да ги научи на великитѣ Божествени закони, за което Той употрѣбява голѣми усилия и създава великъ импулсъ въ човѣшката душа.

 

Питамъ: какъ трѣбва да постѫпваме ние, съврѣменнитѣ хора? Мога ли да поканя една пеперуда на гости у дома? — Мога. Мога ли да я откарамъ да яде заедно съ мене? — Не мога. Но щомъ веднъжъ я поканя, ще заповѣдамъ на моитѣ слуги да ѝ сложатъ малко отъ моя медецъ и тогава и азъ ще ямъ, и тя ще яде. Мога ли да поканя една копринена буба у дома на гости? — Мога. Но щомъ я поканя, ще взема нѣколко черничеви листа за нея и ще ѝ сложа да яде. Щомъ ямъ азъ, и тя ще яде. На другия день ще поканя единъ слонъ у дома на гости, но не въ стаята си, а въ градината си. Ще заповѣдамъ да донесатъ за него 40—50 килограма оризъ и той ще започне да яде съ своя хоботъ, а азъ на масата си ще ямъ своя оризъ. Разбира се той ще изеде много повече отъ мене. Мога ли да поканя една златна рибка у дома на гости? — Мога. Но ще я туря въ вода, ще ѝ дамъ нѣколко червейчета, и така ще я задоволя. Въ всички тия нѣща трѣбва да бѫдемъ разумни. Ако седна да ви разправямъ всичко това, вие ще кажете: какво е това учение? Това сѫ символи. Има редъ символи въ твоята глава, едни отъ които мязатъ на пеперудки, други на червейчета, трети на слонове, четвърти на змийчета, пети на биволчета, шести на кравички, седми на паяци, осми на пъдпъдъци, на кокошки, на гълѫбчета и т. н. Това сѫ все идеи. Всички наши идеи сѫ въплотени. Гълѫбътъ, напримѣръ, прѣдставлява една свещена идея. И ако азъ пазя своята идея въ главата си, ще я пазя и отвънъ. Ако я пазя отвънъ, ще я пазя и отвѫтрѣ. Ако азъ унищожа една идея въ главата си, ще дойде полудяването. Чудни сѫ хората като казватъ, че външниятъ свѣтъ нѣмалъ подобенъ изразъ на вѫтрѣшния. Външниятъ свѣтъ е свещенъ изразъ на вѫтрѣшния, затова ще го пазишъ свещено. Нѣкой казва: защо да пазя този човѣкъ, защо да го почитамъ? Казвамъ: този твой братъ е една свещена идея въ тебе и ако не я пазишъ, ти ще умрешъ. Богъ е вложилъ този човѣкъ като идея въ тебе, а външно той е само една форма. Въ този човѣкъ сѫщо тъй има една идея и когато обичашъ този човѣкъ, ще обичашъ и неговата идея.

 

Тъй щото, всички хора сме сплотени единъ съ другъ. Нѣкой казва: азъ не мога безъ Бога, но безъ хората мога. Не е вѣрно това. Ти не можешъ безъ Бога, но и безъ хората не можешъ. Чудни сѫ хората, когато отричатъ това, което Богъ е създалъ. Всички души, всички духове, всички хора сѫ създадени отъ Бога и щомъ любимъ Бога, ние ще любимъ и хората. Че дѣ е идеалниятъ човѣкъ? Мислите ли, че като гледате прозорцитѣ на нѣкой човѣкъ, тамъ е и човѣкътъ? Нѣкой момъкъ като минава покрай прозорцитѣ на своята възлюбена, поглежда да я види, но нѣкой пѫть я нѣма. Горкиятъ минава той сутринь, минава вечерь, нѣма я тамъ. Когато светятъ прозорцитѣ, тя е тамъ. Нѣкой пѫть, обаче, прозорцитѣ не светятъ, и той си въздъхне и казва: нѣма я пакъ! Не, тя е тамъ, но гледа го отъ тъмната стая. Значи, прозорцитѣ и тя не сѫ едно и сѫщо нѣщо. Ще кажете: прозорцитѣ, това сѫ очитѣ на човѣка. Ами ушитѣ какво нѣщо прѣдставляватъ? — Тѣ сѫ слушалкитѣ. И тѣ не прѣдставляватъ сѫщинския човѣкъ. Нѣкой пѫть душата и духътъ може да сѫ прѣдъ слушалкитѣ, а нѣкой пѫть може и да не сѫ тамъ. Душата има много състояния. Нѣкога вие мислите, че сте въ душата си, но не сте. Човѣкъ едноврѣменно живѣе два живота. Денемъ живѣе по единъ начинъ, постоянно се тревожи за разни взимания — давания, а вечерно врѣме влиза въ другъ свѣтъ, дѣто си почива. Той е реаленъ свѣтъ. Въ него нѣщата нито се губятъ, нито се създаватъ, а само се видоизмѣнятъ.

 

Та казвамъ: този великъ Духъ е онова, отъ което произтича животътъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да повѣрва и да приеме този Духъ. Казвате: има гениални хора въ свѣта. Гениятъ не е нѣщо, прѣдъ което трѣбва да спремъ. Гениятъ е проявление на разумностьта. Разумностьта е проявление на великия Духъ и ние можемъ да направимъ връзка съ този Духъ само чрѣзъ живата вѣра. Когато тази жива вѣра дойде и човѣкъ повѣрва безъ никакво съмнѣние, той ще стане безсмъртенъ. Или, казано на окултенъ езикъ: щомъ човѣкъ повѣрва чрѣзъ тази жива вѣра, той ще има едно микроскопичечко мускалче, въ което ще носи само една капка отъ жизнения елексиръ, отъ който постоянно ще се подмладява. Всичкитѣ му бръчки, всичкитѣ му бѣли косми ще се измѣнятъ, и той ще стане младъ на 33 години. Ето защо като отидете на небето ще видите, че тамъ всички хора си мязатъ, не могатъ да се различаватъ. Само гениятъ, само адептътъ може да различи качествата на единъ човѣкъ отъ качесвата на другъ. Иначе, всички жители на небето по образъ, по форма си мязатъ. Всички сѫ млади, красиви. Хората въ духовния свѣтъ нѣматъ никакви дефекти. Казватъ, че въ невидимия свѣтъ нѣма хора съ сини очи, нито съ черни, нито съ кафяви, а очитѣ имъ били на всички свѣтли, но се различавали единъ отъ другъ по степеньта на свѣтлината. Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и свѣтлината на очитѣ ѝ е по-мека. Въ небето сѫщо тъй нѣма хора съ черни коси, нито хора съ руси коси. Коситѣ на всички сѫ свѣтли и се различаватъ единъ отъ другъ по свѣтлината, която излиза отъ тѣхъ. И затова ако влѣзете неподготвени въ този свѣтъ, ще се намѣрите въ единъ чуденъ, непонятенъ за васъ свѣтъ и ще кажете: не мога да живѣя въ този свѣтъ. И за да се направи невидимиятъ свѣтъ донѣкѫдѣ понятенъ за хората, които нѣматъ голѣма интелигентность, неговитѣ вибрации трѣбва да се намалятъ и да се вижда чрѣзъ отражение. Благодарение на това чрѣзъ васъ се отразяватъ нѣкои много напрѣднали сѫщества, наречени адепти. Значи, вие сте посланици, прѣдставители на нѣкои отъ тия напрѣднали сѫщества, безъ да знаете това нѣщо. Нѣкой човѣкъ може да прѣдставлява Англия, другъ Германия и т. н. Това не значи, че той включва въ себе си този колективенъ народъ, но само е неговъ прѣдставитель. Нѣкога у васъ дойде една велика идея. Защо? — Вие сте свързани съ тази идея чрѣзъ нѣкой висшъ прѣдставитель и трѣбва да я реализирате на земята. И нѣкой пѫть, колкото и да грѣшитѣ, този висшъ духъ ви прощава, понеже той има нужда да слѣзе нѣкога на земята, а вие по този начинъ прѣдставлявате за него една малка станция, на която той може да спре. Но когато този духъ рѣши самъ да слѣзе на земята, тогава той ти казва: тебе веч ще те уволня. Вие казвате: ами дѣ ще отида азъ? — Има опрѣдѣлено мѣсто за васъ. Има хора, които като умиратъ, не знаятъ дѣ отиватъ. Тѣ сѫ въ голѣма тъмнина.

 

Та тази велика духовна наука ни разкрива пѫтя на живота. Земниятъ животъ и духовниятъ животъ сѫ тѣсно свързани и затова благата на земния животъ зависятъ отъ благата на духовния животъ. Доколкото човѣкъ е свързанъ съ Духа и живѣе безъ съмнѣния, безъ отрицателни качества, дотолкова той може да постигне всичко и може да живѣе единъ идеенъ животъ на земята, безъ терзания и безъ да казва: откакъ съмъ се родилъ, не съмъ видѣлъ свѣтълъ день. За единъ човѣкъ, който е свързанъ съ Духа, животътъ прѣдставлява такова нѣщо, каквото прѣдставляватъ вълнитѣ за единъ голѣмъ океански параходъ. Той си върви напрѣдъ, защото тѣзи вълни не прѣдставляватъ за него нищо. Вълнитѣ се блъскатъ въ него и се разбиватъ, но параходътъ продължава своя пѫть. Всѣки човѣкъ, които не е свързань съ Духа, къйто не разбира законитѣ, ще се уплаши отъ тия вълни. Той казва: тази работа е много опасна, азъ ще се самоубия. Че какво като се самоубиешъ? Еди-кой си искалъ да се отрови. Знае ли какво го чака като се отрови? — Стражари го очакватъ на онзи свѣтъ. Какъ ще се разправи съ тѣхъ? Има нѣкои учени хора, които проповѣдватъ, че като умре човѣкъ, ще се освободи отъ всички спънки и ограничения на този свѣтъ. Да, дѣйствително ще се освободи, но какъ? Ако единъ българинъ направи нѣкое прѣстѫпление въ България и избѣга въ Англия, тамъ законитѣ нѣма да го прѣслѣдватъ, но ако и въ Англия направи нѣкое прѣстѫпление, английскитѣ закони ще го хванатъ, а тѣ пипатъ много здраво. Знаете ли какви сѫ английскитѣ дедективи? Въ Англия има специални дедективи за хващане на крадци, на апаши. Тамъ нѣматъ обичай да водятъ дѣла, както въ България, да затварятъ крадцитѣ, но постѫпватъ по слѣдния начинъ: ако се окаже, че нѣкой богатъ лордъ е обранъ и сѫ му взели скѫпоцѣности за около единъ милионъ стерлинги, дедективитѣ веднага влизатъ въ ролята си. Тѣ наематъ богати хотели, дѣто прѣдполагатъ да се крие апаша и слѣдятъ, дано го намѣрятъ между нѣкои отъ пѫтницитѣ. Достатъчно е да намѣрятъ нѣкое загубено копче или друга нѣкоя малка вѣщь на крадеца въ врѣме на кражбата у дома на лорда и тѣ веднага я използуватъ. Щомъ намѣрятъ притежателя на това копче, спиратъ го и му казватъ: «Господине, въ името на закона вие сте арестуванъ». Дедективътъ прѣмѣрва копчето по голѣмина, по форма и намира, че дѣйствително този човѣкъ е крадецътъ на скѫпоцѣнноститѣ. Той му казва: «Ти си открадналъ еди-какви си скѫпоцѣнности, затова веднага ще ги донесешъ. Не ги ли донесешъ, ще бѫдешъ прѣслѣдванъ по-нататъкъ споредъ английскитѣ закони». И така, въпросътъ се урежда по миренъ начинъ.

 

Та казвамъ: и въ невидимия свѣтъ има такива разумни сѫщества, дедективи, които слѣдятъ за всичко, което вие вършите. Тѣ като ви уловятъ, казватъ ви: дай това, което си открадналъ! Тамъ хващатъ и за лѫжа и послѣ пакъ освобождаватъ. Споредъ морала, който имаме сега, казваме: не кради, не убивай! Това е отрицателната страна на живота. Така е било въ миналото, но бѫдащата наука трѣбва да изучава закона на Любовьта. Питамъ: вие, които толкова хиляди години сте изучавали Любовьта, додѣ сте дошли? Вие знаете, че има любовь. Въ млади години я признавате, въ стари години я отказвате. Днесъ единъ вашъ приятель ви люби, на другия день ви разлюбва. Единъ день признавате Любовьта, на втория день я отказвате. На третия день пакъ я признавате, послѣ отново я отказвате. Ако Любовьта въ свѣта е сила, която човѣкъ днесъ признава, утрѣ отрича, това не е нищо друго, освѣнъ негови фантазии. Когато Любовьта влѣзе въ тѣлото ви, най-първо ще почувствувате едно вѫтрѣшно разширение. Когато дойде Любовьта въ тѣлото ви, направете слѣдния опитъ: вземете единъ здравъ коприненъ конецъ, който да не се разтѣга, и прѣмѣрете въ това врѣме рѫцѣтѣ си, врата си, носа си, гърдитѣ си, краката си — изобщо цѣлото си тѣло. Направете около десетина такива точни измѣрвания и ги отбѣлѣжете. Единъ день, когато изгубитѣ Любовьта, измѣрете пакъ сѫщитѣ части и сравнете двѣтѣ мѣрки. Непрѣменно ще намѣрите една разлика, отъ която ще видите, че Любовьта е нѣщо реално. Когато човѣкъ става по-интелигентенъ, пакъ може да се забѣлѣжи сѫщото нѣщо. Дойде ли у васъ една велика идея, прѣмѣрете пакъ тѣлото си, ще намѣрите едно разширение. Изгубите ли тази велика идея, започне ли умътъ ви да отслабва, пакъ се прѣмѣрете и вижте разликата въ двѣтѣ прѣмѣрвания. Когато една разумна сила влѣзе въ човѣшкото тѣло, тя всѣкога създава малко разширение. Слѣдователно, съ тия измѣрвания ние можемъ да провѣримъ дали нашиятъ умъ, нашето сърдце, нашата душа и нашиятъ духъ сѫ прогресирали. Милиони разумни души работятъ за нашето развитие и усъвършенствуване. Както барометърътъ показва повдигане и спадане въ налѣгането, така и всѣка разумна сила, като влиза и излиза отъ нашето тѣло, показва извѣстно повдигане и спадане въ нашето състояние и развитие. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да познава всичко това. Вие погледнете рѫката си и казвате: тукъ има нѣщо написано. Погледнете лицето си и казвате: хубаво е моето лице. Не е въпросътъ до хубостьта, но важното е, какво е написано на вашето лице. Трѣбва да знаете, какви сѫ вашитѣ очи, какъвъ е вашиятъ носъ и т. н. Трѣбва точно да знаете какви вѣжди имате и защо сѫ такива. По тѣзи нѣща трѣбва да можете да четете своитѣ мисли. Това е цѣла азбука. Вие казвате: трѣбва да изпълнимъ волята Божия! Не, докато човѣкъ не научи своето тѣло, той не може да знае какъ трѣбва да изпълни волята Божия. Изпълнението волята Божия седи въ правилното уреждане на това малко владение, което Богъ ни е далъ. Ако човѣкъ не се заеме да уреди тѣлото си, ако той не се заеме да уреди мозъка си, дробоветѣ си, стомаха си и ако не влѣзе въ владение на цѣлото си тѣло и не стане господарь на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, Богъ никога нѣма да благоволи къмъ него и да му даде нѣщо по-велико. Стане ли пъленъ господарь на себе си, Богъ ще благоволи къмъ него.

 

Сега ще дойдемъ до заключението: докато човѣкъ не стане господаръ на своето тѣло, той не може да бѫде гениаленъ човѣкъ. Гениалниятъ човѣкъ не може да има хилаво тѣло. Азъ казвамъ: плътьта трѣбва да бѫде хилава, а тѣлото трѣбва да бѫде стройно. Напримѣръ, дойде нѣкой, бутне те, и ти избухвашъ. Това е плътьта, а не тѣлото. Тѣлото е едно много хубаво конче, което като бутнешъ, казва: тази работа ще се уреди много лесно. Ти си гладенъ, господарьтъ ти казва: почакай малко, азъ ще ти донеса малко храна. Донесе ти храна, ти си хапнешъ, тогава и двамата мислите еднакво. Тѣлото е живо, разумность има въ него. Нѣкой казва: какъ ще се оправи тази работа? Тѣлото казва: не бой се, тази работа ще се оправи лесно. Азъ не отдѣлямъ тѣлото отъ плътьта, но когато говоря за тѣлото разбирамъ, че то прѣдставлява съвокупность отъ милиони разумни души. Всички тия души работятъ колективно, а онази първична монада, която работи като царица, ние наричаме човѣкъ. Слѣдователно, всички тия души казватъ: ти не се бой, стой настрана, ние ще уредимъ тази работа. И наистина, тѣ иматъ тази сила. Като мислимъ така ще видимъ, че у насъ сѫ вложени всички възможности. И докато нашето тѣло е свързано съ Духа, съ всички разумни хора, докато тази връзка не е скъсана, Христосъ казва: «Каквото попросите въ мое име, ще ви се даде». Нѣкои казватъ: Богъ дава, ала въ кошара не вкарва. То значи: само съ молитва нѣщата не се уреждатъ. Не, ще се молишъ и постояно ще се молишъ! Докато дѣтето не се моли, майката не му дава нищо. Азъ считамъ «молитвата» дишане на душата. Щомъ има дишане, ще има и мисъль. Молитвата не седи въ дигането рѫцѣтѣ нагорѣ, но въ дишането на душата. Както движението на кръвьта помага за дишане на тѣлото, така и въ дишането на душата става нейното прѣчистване и човѣкътъ влиза въ новия Божественъ животъ. Нѣкои питатъ: по колко пѫти на день трѣбва да се молимъ? — Прѣзъ цѣлия день. Докато живѣешъ, ще дишашъ. Ама по колко пѫти на день трѣбва да се диша? —Трѣбва да се диша прѣзъ цѣлия день непрѣкѫснато. Сѫщото е и съ мисъльта. Ще мислишъ прѣзъ цѣлия день. Ще се молишъ непрѣстанно. Писанието казва: «Който се моли непрѣстанно, той непрѣстанно мисли, а като мисли непрѣстанно, ще чувствува непрѣстанно и ще дѣйствува непрѣстанно». Човѣкъ, който се моли, съзнателно или несъзнателно, той диша, защото молитвата означава дишане. Кръвообращението сѫщо не може безъ дишане.

 

Христосъ казва: «Духътъ е онова, което дава животъ». Този Духъ нѣкой пѫть дѣйствува вѫтрѣшно, чрѣзъ нашата интуиция, а нѣкой пѫть външно. Той ни прѣдупрѣждава чрѣзъ сънища, а нѣкой пѫть чрѣзъ наши приятели. Изобщо, Той дѣйствува отвънъ или отвѫтрѣ, но когато ние се повдигнемъ и започнемъ да Го разбираме, тогава иде тъй нареченото първо посвѣщение. Духътъ говори вече на единъ отривистъ, разбранъ езикъ, въ който думитѣ иматъ само едно значение. Той ще бѫде като вашъ приятель, който като ви намѣри, че сте се изгубили въ гората, ще каже. «Елате съ мене, азъ ще ви покажа пѫтя». Слѣдъ това ще ви заведе дома си, ще ви укаже всѣкаква помощь и тогава отъ душата ви ще изчезнатъ всички мѫчнотии, всички съмнѣния и терзания и вие ще си излѣзете отъ тамъ радостенъ и веселъ. Писанието казва: «Духътъ ще ви научи на всичко». Това е единъ колективенъ Духъ. Всички трѣбва да познавате този Духъ и да Го имате въ душата си. Не мислете, че този Духъ е сѫществувалъ само въ врѣмето на Христа. Не, Той сѫществува и сега, ще сѫществува и за въ бѫдеще. Духътъ е изявлението на живия Господъ. И ние търсимъ животъ, търсимъ щастие, търсимъ блаженство, търсимъ култура, знание и богатство, но трѣбва да знаемъ, че всички тия нѣща можемъ да добиемъ само отъ Духа. Само Духътъ е носитель на всички тия блага. Той е носитель на всички дарби, на всѣкакви таланти, на всчки блага, на всѣкаква интелигентность и гениалность. И когато Духътъ дойде, тогава се раждатъ всички велики музиканти, всички велики писатели, поети, както и всички добри майки и бащи.

 

Азъ взимамъ думата «майка» не въ смисълъ на европейската майка, но като емблемъ на Любовьта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза въ първичния животъ. Туй разбирамъ азъ подъ понятието «майка и баща». И онзи, който има такива майка и баща, има онѣзи необходими елементи, отъ които е съградено неговото разумно тѣло. И тогава всички тия разумни елементи - майка, баща, братъ и сестра, съставляватъ нѣщо сѫществено отъ насъ, часть отъ частьта ни, плъть отъ плътьта ни, кость отъ костьта ни. Щомъ съзнаемъ това, ние вече не можемъ да се отдѣляме единъ отъ другъ и да казваме: този човѣкъ е нѣкакъ си чуждъ за мене. Не е така. За онзи, който е разбралъ закона, всичко е близко. Всички животни го познаватъ, всички растения го познаватъ, външно и вѫтрѣшно. Такъвъ човѣкъ нѣма да мяза на Донъ Кихотъ, който отишълъ да воюва срѣщу воденицата, която го мѣтнала на другата страна и му показала, че е по силна отъ него. Така е постѫпилъ и единъ православенъ човѣкъ отъ търновско, който казалъ: «Азъ мога да направя всичко, каквото пожелая. Каквото кажа, става». Той срѣща единъ день въ гората единъ бикъ и му казва: Заповѣдвамъ ти въ името на Исуса Христа да се махнешъ отъ пѫтя ми! Бикътъ го хваща, поваляго на земята и едва могли да го спасятъ. Съ това той иска да му каже: «Азъ познавамъ Христа, но тебе не познавамъ». Така правите и вие. Хващате бика и казвате: въ името на Исуса Христа! И въ Писанието се разправя за десетъ души вѣрующи, които искали да изпѫдятъ духовете отъ единъ боленъ. Тѣ казвали: «Въ името на Исуса Христа ви заповѣдваме да излѣзете»! Тѣ имъ отговорили: «Ние познаваме Христа, познаваме Павла, но вие кои сте не ви познаваме». Нѣма вече познаване, но знание, положително знание трѣбва. Вие трѣбва да приложите въ живота си това истинско знание. Вашето знание е на мѣстото си, но къмъ него ще трѣбва да приложите единъ малъкъ плюсъ. Това азъ мога да ви докажа. Вашето старо знание е материалътъ, който трѣбва да гори, а новото знание, това е онази малка суха клѣчица, съ която трѣбва да запалите огъня си. Достатъчно е да драснете тази клѣчица и огъньтъ ви ще се разгори. Тя ще бѫде само една малка подбудителна причина, за да се прояви огънятъ.

 

Та като дойде Божественото у насъ, то само ще даде този първиченъ подтикъ. И тогава туй, което се е събрало у насъ отъ хиляди вѣкове, ще се разгори, а Божественото ще влѣзе вѫтрѣ и ще започне да го разработва. Само тогава ще дойде и Духътъ. И казва апостолъ Павелъ: «Всички нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ». Съ това апостолъ Павелъ разбиралъ този важенъ законъ, че всички ще станемъ гениални, красиви, млади все по на 33 години. Ние ще станемъ хора на разумностьта, на мѫдростьта. На земята ще настане истинскиятъ животъ и между насъ нѣма да има вече хилави, болни хора. А сега хората постояно се разколебаватъ. Единъ день се рѣшатъ да служатъ на Бога, на другия день се разколебаватъ. Не, казано и свършено! Не е достатъчно само външно да се ретушираме, както това правятъ най-много въ Франция.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ. Една стара баба, 60 годишна, успѣла да излъже единъ младъ момъкъ да се влюби въ нея и после да се оженатъ. Тя нѣмала зѫби въ устата си, но си турила изкуствени, намазала лицето и рѫцетѣ си съ масла и помади и този момъкъ се влюбва въ нейната красота. Още първата вечеръ тя си хвърля зѫбитѣ и той като вижда такова чудовище при себе си, офейква. Ние мислимъ, че сме хванали новия животъ, а това е старата баба съ старитѣ идеи, съ изкуственитѣ зѫби — ретушираната баба. И като види човѣкъ това нѣщо, разбира се, че ще офейка. Онова, което Господъ ни дава, не е тази стара ретуширана баба. То е онзи чистъ ефиренъ животъ. Когато Духътъ дойде, човѣкъ ще почувствува въ себе си едно разширение. Той нѣма да снеме изведнажъ старитѣ си дрехи, но въ него ще има свѣтлина. Той ще носи миръ и радость за душата си. Понеже сега сте въ тази область, азъ казвамъ: излѣзте сега на новия животъ! Не говорете нищо. Всички бѫдете любезни и като евреитѣ събирайте манна! Не казвайте, че е много. Тамъ е казано колко трѣбва да се събере. Малко манна ви трѣбва, въ едно малко мускалче. Като си вземете една малка капчица отъ новия животъ, тя ще бѫде въ състояние да ви подмлади. Тя ще послужи за цѣлото поколение, за васъ и за децата ви.

 

«Духътъ е онова, което носи разумното въ новия животъ». Той носи и животъ, и щастие, и благо, и всичко онова, което ви трѣбва. Затова ви е необходима онази жива вѣра, безъ съмнения, която да внесе Божественото у васъ.

 

Бесѣда, държана отъ Учителя, на 30 май, 1926 год. въ гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×