Jump to content
Ани

1926_05_23 Скритото имане

Recommended Posts

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

 

Скритото имане

 

„Пакъ е подобно Царството небесно на имàне, скрито въ нива, което като го намѣри человѣкъ, скри го, и отъ радостьта си отхожда, и продава все що има, и купува онази нива“.

 

Матея 13:44

 

Великитѣ нѣща въ природата се криятъ въ нейнитѣ дребни постѫпки. Слѣдователно, има единъ вѫтрѣшенъ законъ, който опрѣдѣля пѫтя на всѣки разуменъ човѣкъ. Дръжте тази мисъль: рѣчьта е само за разумнитѣ хора. Може да се говори само на разумни хора; може да се учатъ само разумни хора. Нѣкои говорятъ за гениалностьта. Разумностьта седи по-горѣ отъ гениалностьта. Разумниятъ човѣкъ е по-горѣ отъ гениалния. Гениятъ е начало на разумностьта. Разумниятъ човѣкъ започва съ гениалностьта. Нѣкои казватъ: той е гениаленъ човѣкъ. Казвамъ: за да бѫдешъ разуменъ човѣкъ, трѣбва да започнешъ съ своята гениалность. Тъй както съврѣменнитѣ хора разглеждатъ гениалнитѣ хора, тѣ забѣлѣзватъ у тѣхъ много дефекти. Казватъ за нѣкого: той е гениаленъ човѣкъ. Ако наистина е гениаленъ човѣкъ въ правия смисълъ на думата, той трѣбва да изключва всѣкакъвъ дефектъ отъ себе си. Защо? Понеже разумностьта е начатъкъ на гениалностьта, а гениалниятъ човѣкъ изключва всѣкакъвъ дефектъ. Въ разумния човѣкъ нѣма слабости.

 

Сега ние говоримъ за онова съвършенство, което сѫществува въ разумната природа. Разумниятъ човѣкъ взима всичко прѣдъ видъ; той винаги разсѫждава. Какъ трѣбва да разглеждаме сегашния животъ отъ гледището на разумния човѣкъ? Азъ не говоря за живота на хилядитѣ поколѣния, които сѫ минали прѣди насъ; не казвамъ да се разглежда живота на Сократа, на Платона, на Христа, на апостолитѣ, на пророцитѣ, какви били тѣ, но важенъ е сегашниятъ животъ. Има ли нѣкаква връзка между сегашния ви животъ и между живота ви прѣди хиляди години? Нѣкои ще кажатъ, че нѣма никаква връзка. Питамъ ви: каква връзка има сега между васъ, които сте се събрали въ този салонъ и между онѣзи, които сѫ живѣли прѣди 2,000 години и сѫ седѣли въ храмоветѣ да се учатъ? Сегашниятъ ви животъ има ли връзка съ живота на онѣзи млѣкопитающи, които сѫ живѣли прѣди 10,000,000 години? Най-послѣ сегашниятъ ви животъ има ли връзка и съ живота на онѣзи риби, които сѫ живѣли прѣди 50,000,000 години? Всички ще кажете: това сѫ риби, това сѫ млѣкопитающи, а ние сме хора, синове Божии, наша е културата сега. Питамъ: съврѣменната култура разбрала ли е живота на всички дребни, микроскопически сѫщества? Ние мислимъ, че въ дребнитѣ сѫщества нѣма култура. Отлична култура има въ тия дребни сѫщества! Съврѣменнитѣ гениални изслѣдователи на естественитѣ науки виждатъ, че въ тия дребни сѫщества има такива техници, каквито до сега не е имало на земята. Отлични електротехници има между тѣхъ! Послѣ, между тѣхъ има отлични математици, съ които нашитѣ съврѣменни математици не могатъ да се сравнятъ. Между тѣхъ има още и отлични геометрици, каквито нашата наука и не подозира. Между тия дребни сѫщества има и анатомисти, геолози, биолози, какви ли специалности не сѫществуватъ въ тия дребни сѫщества. Тѣ сѫ приготвили пѫтя за сегашната култура. Тѣ сѫ приготвили пѫтя на сегашния човѣкъ. Питамъ тогава сегашнитѣ учени хора: по кой начинъ се създаде мозъкътъ? Човѣкътъ ли го създаде, или другъ нѣкой? Изученъ ли е животътъ на онѣзи пирамидални клѣтки, които седятъ на повърхностьта на мозъка и които сѫ носители на човѣшката мисъль? — Тази область е засегната едва сега. Забѣлѣзва се, че когато човѣкъ е въ нормално състояние, т. е. когато мисли, тѣзи пирамидални клѣтки сѫ изправени, допиратъ се съ крачката си една до друга и тогава човѣкъ мисли, а когато човѣкъ е въ почивка, тѣ се свиватъ. Послѣ, когато мисъльта се прѣкѫсва и слѣдъ това пакъ се яви, или пъкъ когато човѣкъ забравя нѣщо, забѣлѣзва се, че тѣзи клѣтки ту свиватъ, ту разпущатъ крачката си. Изобщо, споредъ каквото тѣ правятъ, така и човѣкътъ мисли.

 

И сега Христосъ се натъква на онова скрито богатство. Подъ „скрито богатство“ азъ разбирамъ онзи скрить разуменъ животъ въ човѣка. Този скритъ разуменъ животъ не се изучава колективно. Всѣки индивидъ, или всѣка душа, го изучава сама за себе си. За онѣзи отъ васъ, които вѣрватъ въ душата, казвамъ „всѣка душа“, а за онѣзи, които не приематъ душата, казвамъ „всѣки умъ или всѣки духъ“. Може да употрѣбите който терминъ искате, но разумното у човѣка, което го опрѣдѣля като човѣкъ, е умътъ. Ние взимаме него, защото всички хора сѫ на едно мнѣние по този въпросъ. Всички хора признаватъ, че въ човѣка има умъ. Ума никой не отрича — нѣма споръ по това. Значи, богатството въ човѣка е скрито нѣкѫдѣ. По кой начинъ може да се добие съврѣменната интелигентность? Отъ нея именно зависи щастието на човѣка. Щастието на индивида, щастието на дома, щастието на обществото, щастието на народа, щастието и на цѣлото човѣчество, па и щастието на всички ангели се крѣпи на разумния животъ.

 

Слѣдователно, разумностьта се дѣли на степени. Не е въпросътъ изведнъжъ да станемъ разумни. Вѣчностьта, това сѫ възможноститѣ за проявлението на разумния животъ. Тъй опрѣдѣлямъ азъ вѣчностьта. Само въ вѣчностьта се криятъ възможноститѣ за проявлението на нашата душа и духъ. Казвате: вѣчниятъ животъ е важенъ. Да, важенъ е, но нѣма какво да ни плаши вѣчностьта. Трѣбва да знаете, че вѣчностьта е мѣстото, дѣто се криятъ всички възможности. Като разберемъ тъй живота, отъ насъ ще изчезне онова учение, което често ни засѣнчва. Ние мислимъ, че нѣма да постигнемъ нѣкои нѣща. Ако е въпросъ да разберемъ само нашето сѫществувание, тогава животътъ нѣма смисълъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да живѣя. Добрѣ, можешъ да живѣешъ, но твоятъ животъ прѣдставлява само единъ день отъ цѣлокупния животъ, който трѣбва да прѣживѣешъ прѣзъ хилядитѣ години на бѫдещето. Прѣдставете си сега, какво велико нѣщо е земята въ цѣлата слънчева система! Тя е единица, въ която е опрѣдѣлена годината за мѣрка. Тя пъкъ е раздѣлена на 365 дни или на 12 мѣсеци, а тѣ на 52 седмици; всѣка седмица на 7 дни, денътъ на 24 часа, часътъ на 60 минути и минутата на 60 секунди. Ние мѣримъ нѣщата споредъ тази мѣрка и казваме: изтече цѣла една земна година. Значи, нашето съзнание на земята е наредено съобразно тази мѣрка. Ние мислимъ споредъ мѣрката на земята. За насъ голѣмитѣ работи се опрѣделятъ отъ нашата година на земята, т. е. отъ земната година. Но прѣдставете си, че вие живѣете на слънцето, дѣто една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бѫде тогава вашата мисълъ? Прѣдставете си какво богатство ще бѫде за васъ, ако ви прѣнесатъ на слънцето, да поживѣете тамъ поне една година! Иначе, една година прѣкарана на слънцето се равнява на 20 милиона земни години. Питамъ този отъ васъ, който е живѣлъ тукъ на земята 50 години, на каква часть отъ слънчевата година се равняватъ тия 50 години? — Приблизително на една минута. Тъй че когато вие живѣете на земята 50 години, вие сте на слънцето едно бебенце, едва на една слънчева минута. Питамъ тогава: какво ще бѫде съзнанието на слънчевитѣ хора? Слѣдователно, всички слънчеви системи, които сѫществуватъ сега въ нашата вселена, това сѫ степени, етапи, разширение на Божественото съзнание. Мѣрката, съ която се мѣри знанието въ всѣка слънчева система, е различна отъ тази, съ която се мѣри на земята. Всички слънчеви системи сѫ свързани една съ друга. Тѣ сѫ училище за човѣшкия духъ.

 

Тогава, какво трѣбва да стане съ васъ? Съврѣменнитѣ астрономи казватъ, че въ нашата вселена има 100 милиона слънца. Прѣдставете си, че вие не можете да се върнете, отдѣто сте излѣзли, докато не обиколите всички тия системи. Прѣдставете си още, че живѣете въ всѣка слънчева система по 100 години. Умножете сега 100 милиона слънчеви години по 100 години и вижте слѣдъ колко години ще се върнете. Пъкъ ако трѣбва да обиколите всѣка планета отъ слънчевитѣ системи, които сѫ деветь, и прѣстоите въ всѣка отъ тѣхъ по 100 години, това сѫ още 900 години. Тъй че като живѣете на всѣко слънце по 1000 години, докато обиколитѣ всичкитѣ системи, вие ще имате единъ завършенъ курсъ отъ знания, завършена гимназия. И така, съ завършенъ дипломъ ще се върнете въ ангелския свѣтъ. Питамъ: какви ще бѫдатъ тогавашнитѣ ви възгледи въ сравнение съ сегашнитѣ? Какво ще бѫде тогавашното ви съзнание? И какво знание ще имате за нѣщата? Вие сега какво знаете? Като хванете единъ самунъ, казвате: самунче, бабамъ! Хванали сте го, мислите, че въ самунчето е всичко. За насъ е така, но има сѫщества, които не се хранятъ съ нищо. Самунчето не е единствената храна въ живота ни. Всички хора, които се хранятъ съ самунчета, въ края на краищата все умиратъ. Всички онѣзи, които се хранятъ съ месце, и тѣ умиратъ. Всички онѣзи, които се хранятъ съ баници, сѫщо умиратъ. Значи, начинътъ, по който ние възприемаме храната сега, носи отрова съ себе си. И тогава ученитѣ хора казватъ, че въ самата храна, въ самия въздухъ е била вложена отровата. Да, вѣрно е, въ храната е вложена отровата. Защо? Защото нѣмаме въ себе си онзи апаратъ, чрѣзъ който да отдѣляме истинския жизненъ елексиръ, или тъй наречения истински животъ, който носи въ себе си безсмъртието.

 

И тъй, „Царството Божие“ подразбира условията на истинския разуменъ животъ. Онзи човѣкъ, като намѣрилъ елементитѣ на разумния животъ, отишълъ и продалъ всичко. И когато Христосъ казва, че ние трѣбва да се отречемъ, какво се разбира? Отъ какво трѣбва да се отречемъ? — Отъ смъртното. Ако вие сте нѣкой богатъ американецъ, милиардеръ, който най-много слѣдъ 100 години ще умре и богатството му ще мине въ рѫцѣтѣ на други хора, а другадѣ нѣкѫдѣ има единъ бѣднякъ, който нѣма нито петь пари въ джоба си, но притежава Вѣчния Животъ, безсмъртието, той ще каже на богатия милиардеръ тъй: „Ако пожертвувашъ всичкото си богатство за человѣчеството, азъ ще ти дамъ въ едно шишенце само една капчица отъ елексира на Вечния Животь, и ти ще станешъ безсмъртенъ“. Обаче, той трѣбва да подари всичкото си богатство. Нѣкой отъ васъ ще каже: докажи това най-първо! Това е така, нѣма какво да се доказва. Когато Христосъ говори за придобиване Вѣчния Животъ, Той подразбира да се даде всичко. „Азъ ще ви дамъ по една капка отъ този Животъ и тази капка е като онази искра, която като се тури въ огъня, разгаря се — увеличава се отъ вашето знание“.

 

Та казвамъ: трѣбва да изучавате условията на Царството Божие! И стари, и млади, всички искате да развивате живота си. Въ този животъ ние туряме обичьта като методъ за привличане веществата на Вѣчния Животъ. Нѣкой казва: защо трѣбва да обичамъ? Защото само чрѣзъ закона на Любовьта ти ще можешъ да привлѣчешъ онази материя, отъ която се гради Вѣчния Животъ, отъ която трѣбва да се съгради твоето тѣло. Сегашното тѣло на човѣка е неустойчиво. При една болесть ти можешъ да изгубишъ 20 — 30 клгр. отъ тѣлото си, а нѣкой пѫть можешъ да изгубишъ изведнъжъ 50—60 клгр. Тогава, кое е сѫщественото у човѣка? Сегашнитѣ хора, за да покажатъ, че нѣкой човѣкъ е здравъ, прѣтеглятъ го, да видятъ колко тежи, но здравето съ тегло не може да се измѣрва. Дѣйствително, понѣкога здравитѣ хора тежатъ повече, а понѣкога и по-малко. Ако човѣкъ е здравъ и по умъ, и по сърце, и по воля, той като върви, стѫпва леко, не дига никакъвъ шумъ, никакъвъ прахъ; онзи човѣкъ пъкъ, който скоро ще умре, или онзи, на когото работитѣ не сѫ уредени, той като върви, вдига голѣмъ шумъ, като че земята се тресе, като че боксира нѣщо, като нѣкой грубъ, тежъкъ автомобилъ. Здравиятъ човѣкъ върви като лекитѣ модерни автомобили, никакъвъ шумъ не вдига.

 

Та казвамъ: разумниятъ човѣкъ като ходи, като мине покрай тебе, не го чувашъ, минава незабѣлѣзано, не прави никаква реклама. Сегашнитѣ хора казватъ: нѣщата трѣбва да се рекламиратъ. Има работа за разумнитѣ хора, има работа и за глупавитѣ хора. Глупавитѣ хора само камъни трошатъ, само купчинки пѣсъкъ мѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Гледамъ нѣкой пѫть какъ мравитѣ трупатъ цѣли купчинки сламки, но дойде земледѣлецътъ съ своето рало, разпръсква всички тия сламки. Тъй е и въ нашия съврѣмененъ животъ — дойде смъртьта съ своето рало и разпръсква цѣлия домъ. Тъкмо бащата и майката сѫ доволни, щасливи, казватъ си: слава Богу, осигурихме се! Но дойде сѫдебниятъ приставъ — смъртьта — хване най-хубавата дъщеря и я задигне. Че ти си щѣлъ да плачешъ или не, тя не иска да знае. Но този сѫдебенъ приставъ е като нѣкой вълкъ. На другата вечерь пакъ дойде, задигне другата дъщеря. Послѣ задигне сина, а слѣдъ него и майката, и бащата. Питамъ: какъ уреждате този въпросъ? Нѣкой казва: човѣкъ трѣбва да има синове. Да, ако има синове безсмъртни, дъщери безсмъртни — разбирамъ, но да има синове и дъщери, които всѣки моментъ може сѫдебниятъ приставъ да ги отнеме, това не разбирамъ. Питамъ: какъвъ е този животъ? Ако хората могатъ да отниматъ нашитѣ мисли, нашитѣ чувства, които имаме, каква полза отъ тѣхъ? Ако имамъ една гениална мисълъ, която утрѣ хората ще дойдатъ да я взематъ, каква полза имамъ отъ нея? Хубавото, гениалното, което имамъ въ живота си, трѣбва да остане въ менъ! За това Христосъ казва: „Събирайте си съкровища горѣ на небето, понеже тамъ е разумниятъ животъ“! Тамъ нито крадецъ ги взима, нито молецъ ги яде, нито ръжда ги разяжда.

 

„И подобно е“, казва Христосъ, „Царството небесно на имане, скрито въ нива“. Нивата, това е човѣшкото тѣло. Ето защо, при съврѣменното възпитание, всѣки отъ васъ трѣбва да започне съ себе си. Той трѣбва да се проучава. Запримѣръ, проучавали ли сте вие, защо вашето чело е построено по този начинъ, а не по другъ? Дали ли сте разрѣшение на въпроса, защо устнитѣ на нѣки хора сѫ дебели, а на други по-тънки? Разрѣшили ли сте въпроса, защо ущитѣ на нѣкои хора сѫ по-голѣми, а на други по-малки? Толстой, напримѣръ, ималъ голѣми уши. Разрѣшили ли сте въпроса, защо космитѣ на нѣкои хора сѫ по-дебели, а на други по-тънки? Защо на нѣкои хора космитѣ сѫ по-остри, на други по-меки? Или защо на нѣкои хора космитѣ сѫ по-сухи, а на други по-влажни? Съврѣменитѣ физиогномисти изучаватъ всички тия въпроси. Тѣ казватъ опрѣдѣлено: човѣкъ съ такъвъ и такъвъ носъ има еди-какъвъ си характеръ. Човѣкъ съ такова и такова чело има едикакъвъ си характеръ. Нѣкой пѫть тѣ се спиратъ и върху бръчкитѣ, върху линиитѣ на челото и отъ тамъ сѫдятъ за интелигетностьта на човѣка. Обаче всички тия съврѣменни физиогномисти, всички съврѣмени графолози и други трѣбва да направятъ крачка напрѣдъ. Най-първо тѣ трѣбва да проучатъ строежа на кожата, а именно: каква е кожата на челото, какви пори прѣобладаватъ, по-голѣми или по-малки и т. н. Тѣ трѣбва да прочетатъ колко пори има на челото на единъ гениаленъ и на единъ добъръ човѣкъ, и колко пори има на челото на единъ обикновенъ и на единъ глупавъ човѣкъ — всѣ ще се намѣри едно различие. Послѣ трѣбва ви да се проучава каква е кривината, какви сѫ ѫглитѣ на човѣшкото чело. Освѣнъ това, съврѣменитѣ френолози трѣбва да различаватъ какви сѫ лѫчитѣ, които излизатъ отъ човѣшкитѣ очи. Като се тегли една хоризонтална плоскость отъ зеницата на едното око до зеницата на другото, трѣбва да се гледа на каква посока отъ тази плоскость върви лѫчътъ, който излиза отъ очитѣ — надъ плоскостьта или подъ плоскостьта, а още и подъ какъвъ ѫгълъ е този лѫчъ. Съврѣменнитѣ френолози се намиратъ въ голѣмо затруднение при опрѣдѣляне посоката на този лѫчъ, който излиза отъ очитѣ. За този лѫчъ има цѣла наука, наречена „боваризъмъ“ по името на създателя ѝ — Бовари. Той изучава наклона на този лѫчъ и по него сѫди за човѣка. Когато този лѫчъ е наклоненъ къмъ земята, такива хора сѫ материалисти. Когато този лѫчъ е хоризонталенъ, тѣзи хора сѫ уравновесени, не сѫ материалисти, но сѫ въ едно прѣходно състояние. И най-послѣ, когато този лѫчъ е надъ окото, като образува съ хоризонталната линия единъ остъръ ѫгълъ, равенъ на 45°, такива хора се считатъ за духовни.

 

Та отъ гледището на „боваризъма“ много духовни хора не сѫ духовни и много религиозни хора не сѫ религиозни. Много религиозни хора, които се молятъ по три пѫти на день, не сѫ религиозни. Тѣ се молятъ, но за какво? — За хлѣбъ, за пари или за друго нѣщо материално. Никой не се моли идеално. Нѣкой се моли, понеже дъщеря му е болна; другъ — синътъ му е боленъ; трети — защото се намира въ затворъ. Повечето хора днесъ се молятъ Господъ да уреди материалнитѣ имъ работи. Питамъ: при такова състояние на душата, въ което се намирате днесъ, можете ли да бѫдете благородни? Слѣдователно, боваризмътъ казва, че вибрациитѣ на човѣшката душа трѣбва да се видоизмѣнятъ и лѫчитѣ на очитѣ да иматъ направление нагорѣ, къмъ слънцето. Тѣ трѣбва да се свързватъ съзнателно съ човѣшката душа. Това значи, че човѣкъ не трѣбва да живѣе въ подсъзнанието си, нито въ съзнанието си, дѣто живѣятъ всички животни, нито дори въ самосъзнанието си. Той трѣбва да излѣзе отъ тия състояния и да живѣе въ свърхсъзнанието си.

 

Та казвамъ: човѣшкото тѣло, което имаме, то е всичкиятъ капиталъ, всичкото богатство, чрѣзъ което трѣбва да създадемъ своето бѫдеще. Алхимицитѣ сѫ се занимавали още отъ срѣднитѣ вѣкове за придобиване на това богатство. Тѣ се стремѣли да придобиятъ този вѫтрѣшенъ елексиръ на живота — безсмъртието. И всички усилия на съврѣменното човѣчество сѫ все къмъ това, всички се стремятъ къмъ придобиване на Вѣчния Животъ. Ако питатъ въ какво седи човѣшката култура, ще кажа: човѣшката култура се стреми да придобие разумния, Вѣчния Животъ. Когато се придобие този Животъ, злото ще изчезне. Злото, което сега сѫществува въ насъ, сѫществува по съвсѣмъ други причини. Злото и доброто сѫществуватъ едноврѣменно въ всички хора. Човѣкъ се поляризира едноврѣменно. Ако дѣсната му страна е добра, лѣвата е лоша. Може да направите опитъ. Ако постоянно възбуждате дѣсната страна на мозъка въ нѣкой човѣкъ, той ще се дразни. Започнете, обаче, да гладите лѣвата страна на главата му, той утихва. Забѣлѣзали ли сте, какъ у нѣкой човѣкъ се заражда желание да пооткрадне нѣщо? Защо е това? — Понеже у него е силно развитъ центърътъ на стяженолюбието. Ако искашъ да не краде, трѣбва да намагнетизирашъ лѣвата страна на главата му задъ ушитѣ и той ще каже: хайде, сега ще живѣя по честенъ начинъ, нѣма защо да крадя. Въ човѣка има другъ единъ центъръ на екзекутивность, който го прави рѣшителенъ, смѣлъ. Ако намагнетизираме дѣсната страна на главата у нѣкой човѣкъ, задъ ушитѣ, той ще вземе револверъ и ще иска да убива. Ако пъкъ намагнетизираме лѣвото полушарие на мозъка му, нѣма да се мине много врѣме и той ще каже: азъ трѣбва да живѣя като човѣкъ, да устоявамъ на всичко! И затова, колкото и да се възбуди, колкото и да се раздразни срѣщу нѣкого, тоя ще си каже: азъ ще постѫпя съ този човѣкъ разумно, ще му дамъ единъ добъръ урокъ, нѣма защо да го убивамъ. Слѣдователно, съврѣменнитѣ учени, съврѣменнитѣ криминалисти трѣбва да изучаватъ човѣчеството, трѣбва да изучаватъ неговитѣ прояви. Ламброзо, напримѣръ, е изучавалъ всички патологически случаи. Хубаво е, но въпросътъ съ това не е разрѣшенъ. Ами когато се изправи онзи разгнѣвенъ синъ срѣщу майка си и извади ножь да я мушне, какво трѣбва да прави тя? Ето дѣ трѣбва да се знае великиятъ законъ! Когато майката е едва заченала, тя трѣбва да знае този законъ и да намагнетизира лѣвата страна на сина си. И когато синътъ се роди, той никога нѣма да вади ножъ срѣщу майка си, нито пъкъ ще ѝ каже нѣкоя лоша дума. Но ако майката е била невнимателна и е намагнетизирала само дѣсната страна на своя синъ — герой да бѫде — нейната глава ще побѣлѣе. Не само нейната глава ще побѣлѣе, но и главата на бащата. Не само главитѣ на майката и на бащата ще побѣлѣятъ, но и всички ние ще имаме бѣли косми. Защо? Цѣлото общество казва: не може безъ убийства. Защо да не може безъ убйства? За Бога се казва, че Той е Любовь, че Той е Мѫдрость, че Той е Истина. Питамъ: ако убийството е една необходимость въ живата природа, Богъ убива ли? Ще кажатъ нѣкои, че Богъ наказва. Не, когато Богъ разрушава едно тѣло, Той дава на тази душа друго, по-хубаво тѣло. Той едноврѣменно разрушава старото и съгражда новото, а ние разрушаваме, безъ да дадемъ нѣщо ново. Слѣдователно, когато разрушавашъ туй, което Богъ е създалъ, ти правишъ прѣстѫпление. Защо? Защото на мѣстото на старото нищо не градишъ. Въ стария завѣтъ се казва: „Не убий“! Какво мислятъ другитѣ, не трѣбва да влиза въ ума ти. Азъ говоря сега на разумнитѣ хора, а за свѣта не говоря, тѣ ще носятъ своитѣ послѣдствия.

 

Та вие трѣбва да се стремите къмъ придобиване богатството, което е скрито въ васъ. Това ще се добие чрѣзъ разумность. Религиознитѣ хора трѣбва да бѫдатъ разумни. Тѣ казватъ: Богъ ще даде, каквото ни трѣбва. Какво трѣбва да ви даде? Когато влѣзете въ единъ университетъ, нима програмата не е наредена? Нима прѣдметитѣ не сѫ опрѣдѣлени? Нима професоритѣ не сѫ на лице? — Всичко е наредено, но може да се ползува само онзи ученикъ, който учи.

 

Казвамъ: сега, въ лабораторията на живата природа всѣки духовенъ човѣкъ, който е достигналъ до нашитѣ врѣмена, трѣбва да влѣзе въ този университетъ и да се учи. Ние трѣбва да се освободимъ отъ нашитѣ заблуждения и да знаемъ, че дотогава, докато умираме, много малко знаемъ; докато треска ни хваща, много малко знаемъ; докато ревматизъмъ имаме, много малко знаемъ; докато очеболие имаме, много малко знаемъ. Трѣбва да има нѣщо, което да измѣсти хремата. Собствено, какво нѣщо е хремата? — Хремата се прѣдизвиква отъ малки микроби, които се развъждатъ въ жлѣзитѣ. Какво показва хремата? — Че не си чистъ. Какво показва охтиката? — Че не си чистъ. На какво изобщо се дължатъ всички болести? — На чужди вещества въ организма. И когато говоримъ за нечисти мисли, за нечисти чувства, това подразбира, че трѣбва да реформираме нашето тѣло, да добиемъ здраво тѣло, свѣтли мисли, които ще ни дадатъ възможность да реализираме всички свои материални идеали на земята. И когато бѫдемъ въ състояние да реализираме нашитѣ материални идеали, ще реализираме и нашитѣ духовни идеали. Онзи човѣкъ, който нѣма успѣхъ на физическия свѣтъ, не може да има успѣхъ и въ духовния свѣтъ. Това казва и Христосъ въ слѣдния стихъ. „Ако земнитѣ работи, които ви казвамъ, не разбирате, какъ ще разберете духовнитѣ“­? Тамъ се изисква много по-голѣма интензивность на човѣшката мисъль.

 

Сега, туй учение е достѫпно като наука и за млади, и за стари. Стариятъ ще се откаже отъ мисъльта, че е неспособенъ, че е старъ, а младиятъ ще се откаже отъ своята младость, да мисли, че трѣбва да си поживѣе, да си поиграе. Тъй разбиратъ хората младостьта. Казватъ за нѣкого: младъ е, да си поживѣе. Ние разбираме какво искатъ да кажатъ тѣ съ това. Туй не е младость, това е похабяване на младостьта. Какво е стариятъ човѣкъ? — Той мечтае да го пенсиониратъ и слѣдъ това казва: да си похапна поне! Това ми сгответе, онова ми сгответе. Подъ „старъ“ човѣкъ разбирамъ човѣка на науката, който има хубава, богата библиотека, и самъ чете, пише, работи. Младиятъ пъкъ трѣбва да влѣзе въ химическата лаборатория и тамъ да работи. Сега какво правятъ младитѣ? — Младиятъ си турилъ едно ново хубаво палто, шапка, нѣкая хубава вратовръзка и ходи да търси момитѣ. Момата излѣзе накичена съ роза срѣщу него. Знаете ли какво означава тази роза? Това означава: азъ мога да отгледамъ едно дѣте, като тази роза. Не, тази мома прѣди да се закичи съ тази роза, тя трѣбва да е работила въ лабораторията на живата природа, да е учила най-малко 100 години и слѣдъ 100 години да се жени. И затова българитѣ казватъ: „или младъ се жени, или младъ се калугери“! Не е така. Трѣбва да тълкуваме свещенитѣ работи по особенъ начинъ; трѣбва да видимъ какви сѫ отношенията, които сѫществуватъ между душитѣ. Не трѣбва да дойдемъ до онѣзи еротически понятия, че човѣкъ е дошълъ на земята да се наслаждава, да живѣе, да яде и да пие. Ако живѣе разумно, той ще има хиляди пѫти повече блага, отколкото тия, които търси самъ. Ние търсимъ онѣзи отношения, които сѫ сѫществували първоначално между душитѣ, а не такива отношения, каквито има между сегашнитѣ хора. При сегашнитѣ условия, за да се ожени човѣкъ, той трѣбва да бѫде напълно здравъ. Не се позволява на болни хора да се женятъ. Азъ ще ви кажа, кои хора не трѣбва да се женятъ. Охтичави хора не трѣбва да се женятъ; хора, които иматъ разваленъ стомахъ, не трѣбва да се женятъ; хора, които иматъ ревматизъмъ, не трѣбва да се женятъ; хора, които иматъ треска, не трѣбва да се женятъ; хора, които иматъ коремоболие, не трѣбва да се женятъ; хора, които иматъ сърцебиене, не трѣбва да се женятъ; хора, които иматъ хрема, и тѣ не трѣбва да се женятъ и т. н. Когато се почувствувашъ напълно здравь по умъ, по сърце, по душа и въ цѣлото си тѣло, тогава можешъ да се оженишъ. Тогава и дѣцата ти ще мязатъ напълно на тебе, ще сьздадешъ едно разумно поколѣние, което ще служи на разумния Богъ на Любовьта. А сега, като не разбирате този законъ, питате: какво искалъ да каже Христосъ? Христосъ е казалъ, че ние трѣбва да се учимъ! Днесъ ние не учимъ, а само баници ядемъ. Сега ние не учимъ, а носимъ пари въ кесиитѣ си. И днесъ способноститѣ на човѣка се опрѣдѣлятъ по това, доколко той е богатъ. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ има много милиони лева. А това, каква е главата му, въпросъ не става. Младата мома казва: „Този, за когото ще се оженя, не е нужно да има много знания, но пари да има; азъ ще му дамъ умъ “.

 

„И пакъ е подобно Царството небесно на имàне, което е скрито“.

 

Въ древностьта единъ бѣденъ овчарь, на когото дѣдитѣ и прадѣдитѣ били все овчари, бѣдни хора, дълго мислилъ върху въпроса, какъ да стане щастливъ и богатъ, какъ да напусне овчарството и да измѣни своето положение. Най-послѣ сѫдбата му се усмихнала, безъ той да знае. Единъ день той вижда царската дъщеря, която се разхождала и си казалъ на ума: „Ако мога да цѣлуна рѫката на тази царска дъщеря, щастието ще ми се усмихне, ще ми тръгне напредъ“. Но въ тази държава имало законъ, който гласѣлъ: всѣки, който се осмили да цѣлуне рѫката на царската дъщеря, ще се накаже съ смърть. Питамъ сега: какъ ще добиете вашето щастие при такъвъ законъ? — Ще станете щастливи, но ще платите съ главата си. Мѫдрецитѣ казватъ, че всѣки, който цѣлуне рѫката на Истината съ нечисти устни, ще умре. И вѣрно е. Но вѣрно е и това, че който намѣри Истината и цѣлуне рѫката ѝ, той е намѣрилъ и смисъла на живота. Обаче, случило се въ това царство слѣдното: дъщерята на този царь умира. Младиятъ овчаръ присѫтствувалъ на погребението ѝ, видѣлъ какъ я положили въ гроба. Царската дъщеря била заровена споредъ тогавашнитѣ обичаи. Слѣдъ погребението ѝ всички се разотишли. Три мѣсеца слѣдъ погребението ѝ на този младъ овчарѣ идва идеята да разрови гроба на царската дъщеря и да цѣлуне рѫката ѝ. Разравя гроба и вижда лицето ѝ ни най-малко не било покварено, като че била жива заровена въ гроба. Той цѣлува рѫката на царската дъщеря, но въ това врѣме вижда на първия пръстъ на лѣвата ѝ рѫка единъ пръстенъ и си казва: „ще взема този пръстенъ за споменъ“. Като потегля пръстена вижда, че царската дъщеря оживѣва, и той хуква да бѣга въ гората. Тогава царската дъщеря се връща дома си — три мѣсеца слѣдъ смъртьта ѝ. Бащата разпитва: „Кой разровилъ гроба на дъщеря му“? Започватъ да търсятъ виновника. Изъ цѣлото царство се повдига въпроса, кой се осмилилъ да разрови гроба на царската дъщеря? Питамъ: ако вие бѣхте на мѣстото на този младъ овчарь, бихте ли се осмилили да кажете, че вие сте този, който разрови гроба на царската дъщеря? Намѣри се, обаче, единъ овчарь въ древностьта, който разрови гроба на царската дъщеря. Въ врѣмето на Христа и такъвъ овчарь даже нѣмаше. Между човѣшката раса въ това врѣме нѣмаше човѣкъ, който можеше да направи това, а трѣбваше да експедиратъ единъ ангелъ отъ небето, който да разрови гроба на Христа. Питамъ: ами сега, 2,000 години слѣдъ Христа, само една душа ли ще се намѣри? Колцина отъ васъ днесъ бихте разровили гроба на царската дъщеря? Или колцина отъ васъ бихте вдигнали камъка отъ гроба на Христа? Има нѣщо, което се таи дълбоко въ човѣшката душа. Не мислете, че тази степенъ, до която сте дошли е послѣдната! — Не, има много степени въ човѣшкото възраждане, въ човѣкото растене.

 

Въ окултната наука подържатъ, че има хора, които сѫ родени два пѫти отъ само себе си, а не отъ майка. Знаете ли какво значи два пѫти роденъ човѣкъ отъ само себе си? Христосъ казва: „Ако се не родите отъ вода и Духъ, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Не казва, „ако не се родишъ отъ баща и майка“, този въпросъ е рѣшенъ за Него. Христосъ казва: „Родениятъ отъ баща и майка нѣма да влѣзе въ Царството Божие, но само родениятъ отъ вода и Духъ ще влѣзе въ Царството Божие“. Казва се, че има хора въ свѣта, които сѫ два пѫти родени.

 

Сега, тази мисъль е недостѫпна за съврѣменнитѣ хора, но ние ще я оставимъ настрана, обаче всѣки отъ васъ може да се домогне до достѫпното, до истинския животъ. Онѣзи отъ васъ, които не сѫ успѣли още, могатъ да се домогнатъ до Вѣчния Животъ, да имъ се разкрие онази гледка, отъ която да видятъ, че между всички растения, между всички животни, между всички хора, между всички планети, вънъ и вѫтрѣ въ насъ, има тѣсна връзка. И ако нѣкой отъ васъ можеше да образува тази тѣсна връзка, знаете ли каква сила щѣше да се открие въ неговата душа? Ние наричаме това „вѣра или Любовь къмъ Бога.“ Подъ думата „Любовь“ ние разбираме връзка съ всички разумни сѫщества въ свѣта. Подъ думата „Мѫдрость“ ние разбираме пакъ сѫщото: вързка съ умоветѣ на всички разумни сѫщества, а подъ думата „Истина“ ние разбираме тѣхния и нашия стремежъ да бѫдатъ общи, да бѫдатъ пакъ въ връзка, да съставляватъ едно цѣлокупно движение въ живота. Слѣдователно, отъ това гледище, когато ти обикнешъ Истината, всички сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които сѫщества сѫ обикнали Истината, сѫ въ връзка. И тамъ има вѣстници, на които пишатъ, но тѣ не сѫ като нашитѣ. Тамъ вѣстницитѣ сѫ живи и сами се продаватъ; ходятъ отъ кѫща въ кѫща, хлопатъ и казватъ: такива и такива новини има. И слѣдъ това ще взематъ форма, каквато ти искашъ. Ако искашъ този вѣстникъ да бѫде голѣмъ, такъвъ ще бѫде; ако искашъ да бѫде малъкъ, такъвъ ще бѫде. Този вѣстникъ ще ти каже: „На слънчевата система, въ млѣчния пѫть има една малка, грѣшна планета, наречена „земя“, въ която Христосъ дойде да изкупи грѣховетѣ ѝ. И въ нея се намѣри единъ човѣкъ, който обикна Истината, който иска да се повдигне, да се обърне къмъ Бога“. Ако се намѣрятъ въ България повече такива хора, съ това и България се повдига. А сега на много мѣста не знаятъ нищо за България. Въ Америка нѣкои казватъ: България и Хунгерия сѫ едно. Българитѣ сѫ толкова велики, че въ Америка не ги знаятъ дали сѫ българи или хунгерци, и трѣбва дълго врѣме да разправяшъ на единъ американецъ, че има нейдѣ една малка страна, наречена България. Защо? Защото е малка и никой не я почита. Съ какво се прочу Гърция? — Съ Питагора, съ Сократа, съ Платона, съ Аристотеля. Извадете вие Питагора отъ нея, извадете Сократа, извадете Платона, извадете и Аристотеля, какво ще остане отъ гръцката култура? Въ нея има и хора на краснорѣчието. Най послѣ, съ какво се прослави еврейския народъ? — Съ Христа, съ пророцитѣ. Извадете Христа, извадете пророцитѣ, какво ще остане отъ еврейския народъ? Съ какво се слави английскиятъ, френскиятъ и германскиятъ народъ? — Съ своитѣ велики хора. Съ какво се слави Египетъ? — Съ своитѣ велики хора. Казвамъ: кое е гениалното въ васъ, което може да ви опрѣдѣли като разуменъ човѣкъ? Казвамъ: младитѣ хора трѣбва да бѫдатъ гениални, старитѣ хора трѣбва да бѫдатъ разумни. Гениалностьта трѣбва да бѫде единицата, съ която да започнете. Казватъ: Нютонъ билъ гениаленъ. Че и въ България има гениални хора като Нютона, само че българскитѣ гениални хора сѫ потенциални, а английскиятъ Нютонъ е кинетически. Това е велика наука и всѣки отъ васъ трѣбва да си даде отчетъ за своитѣ мисли. Вие трѣбва всѣкога да раздѣляте вашитѣ мисли, да ги прѣчиствате. Хубавитѣ мисли всѣкога образуватъ свѣтлина въ човѣшкия мозъкъ. Всѣка мисъль, която произвежда свѣтлина, или която носи свѣтлина, е гениална. Тя е Божия мисъль. Всѣка мисъль, която е неопрѣдѣлена, около нея има тъмнина. Тя е лоша мисъль, не се прѣдавайте на нея. Всѣко чувство, което има малка свѣтлинка, е хубаво чувство; всѣко чувство, което нѣма свѣтлина около себе си, е лошо чувство, пазете се отъ него! Всѣко дѣйствие, около което се образува свѣтлина, което създава приятна аура, направете го, но отъ всѣко дѣйствие, което е обградено съ тъмнина, пазете се!

 

Та казвамъ: туй богатство е скрито въ нашитѣ тѣла. Азъ не говоря за човѣшкото тѣло тъй, както вие го разбирате. Азъ казвамъ: вие сте храмъ на Божия Духъ. Има едно тѣло у човѣка, което не умира. То е духовното, гениалното тѣло. Ние трѣбва да подхранваме това тѣло именно. Когато ние придобиемъ това тѣло, всичкото изкуство, което сега имаме, и всичката наука, която сега имаме, ще бѫде достояние за човѣшката душа. Всичкото знание, което имаме сега въ свѣта, може да се събере въ 90 книги, голѣми като Библията. Като се напечати всичкото това знание върху клѣткитѣ въ човѣшкия мозъкъ, ще остане мѣсто за още 900 такива книги. Тъй щото всичкото знание, отъ какъ човѣкъ е дошълъ на земята и досега, се равнява на 90 книги. Оттукъ се вижда каква възможность има за развитието на всѣка душа! Колко книги има още, които ще могатъ да се напишатъ въ човѣшкия мозъкъ! Тогава именно човѣкъ ще излѣзе отъ тази слънчева система и ще мине въ системата на Сириуса. Знаете ли колко милиони години ще трѣбва да се прѣкаратъ и тамъ, докато се напише почти толкова голѣма книга, колкото и тукъ? Казвамъ: знание ви трѣбва и то много знание! Нѣкой казва: азъ зная много, челъ съмъ много нѣща: Канта съмъ челъ, Шопенхауеръ съмъ челъ, Толстой съмъ челъ, па и много още поети и писатели съмъ челъ. Да, разумниятъ човѣкъ трѣбва да е челъ всички поети отъ създанието на свѣта досега. Той трѣбва да е челъ всички книги на гениалнитѣ, на разумнитѣ, на ученитѣ хора. Единъ разуменъ музикантъ трѣбва да е свирилъ всичкитѣ съчинения, всичкитѣ пиеси, които сѫ извѣстни до това врѣме. Какво е останало отъ музиката на първата раса, на нашитѣ прѣдци, които сега пакъ идватъ на земята? Ние едва сега започваме да произвеждаме нѣщо ново, едва сега започваме да изучаваме музиката. И то е само отражение на онази велика музика. Нѣкой казва: ангелитѣ иматъ ли музика? — Иматъ. Ангелитѣ, които слѣзоха да поздравятъ Христа, бѣха хора, завършили своето развитие на земята. Какво ще кажете на това отгорѣ? И тѣ като дойдоха, пѣха. Тъй щото, има доста ангѣли отъ човѣшкитѣ синове въ небето, които сѫ завършили вече своето развитие на земята, и тѣ не се именуватъ човѣци, а се именуватъ ангели. Съвършени сѫ тѣ. Питамъ: какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ идеалъ? Да бѫдете пръвъ министъръ въ Англия, въ Франция или въ Германия, или да бѫдете отъ съвършенитѣ? — Вие трѣбва да бѫдете отъ съвършенитѣ, отъ безсмъртнитѣ. Тогава дѣ ще намѣрите скритото богатство? — Въ съвършенството.

 

Тази сутринъ азъ искамъ да ви оставя мисъльта: да вложите дълбоко въ душата си великата мисълъ на безсмъртието. Знанието, което имате, колкото и да е малко, не трѣбва да ви обезнадежва, но да ви служи като начало на разумния животъ. Вие като видите единъ гениаленъ човѣкъ, обезсърчавате се. Всички гениални хора още не сѫ напълно гениални, тѣ сѫ въ началото на разумния животъ. И когато се придобие разумниятъ животъ, казва се въ Писанието, че тогава ще просветнемъ. Само така човѣкъ може да просветне и да стане свѣтълъ като слънцето. Свѣтлината, която слънцето ни изпраща, е резултатъ отъ нѣщо. Нѣкой казва: какъ се образува свѣтлината? — Свѣтлината се образува отъ разумнитѣ сѫщества на слънчевата система. Колкото свѣтлината имъ е по-голѣма, толкова и тия сѫщества сѫ по-разумни. Свѣтлината, която се образува на Марсъ, е малко червеникава. Тя означава но-низка култура. Въ Венера културата е малко по-висока отъ тази на земята. Изобщо, интензивностьта на свѣтлината опрѣдѣля степеньта на културата за човѣшката душа. И всички ние трѣбва да бѫдемъ свѣтли! Азъ не говоря за вашата чернота, но казвамъ: когато човѣкъ мисли, когато човѣкъ чувствува, отъ него трѣбва да излиза свѣтлина! И когато и дѣто минава, той трѣбва да носи радость и веселие, свобода и разширение за всички души. Когато се спирашъ прѣдъ такъвъ човѣкъ, твоята душа нѣма да изпита страхъ, но ще изпита свѣтлина, свобода, самоувѣреность и смѣлость, че можешъ да живѣешъ.

 

И тъй, вие трѣбва да разровитѣ гроба, дѣто е заровена вашата царска дъщеря, или казано въ другъ смисълъ: вие трѣбва да разкопаете гроба, дѣто е заровена вашата Истина.

 

„Пакъ е подобно Царството небесно на имàне скрито въ нива, което като го намѣри человѣкъ, скри го, и отъ радостьта си отхожда, и купува все що има, и продава онази нива“.

 

Бѣседа, държана отъ Учителя, на 23 май, 1926 год. въ гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×